П Р О Т О К О Л
№ 9

На 18 август 2005 г., сряда, се проведе редовно заседание на Временната комисия по европейски въпроси.

---

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 502-01-17 от 10 август 2005 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 502-01-28 от 11 август 2005 г., внесен от Министерския съвет
4. Обсъждане на Законопроект за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, внесен от Михаил Миков и група народни представители – второ четене, продължение.

Списъкът на присъстващите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,20 часа и ръководено от г-н Атанас Папаризов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започнем.
Предлагам да започнем с първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ.
Този въпрос го отложихме вчера, понеже нямахме представител на Министерството на здравеопазването. Ако си спомняте, завършихме дискусията, когато госпожа Капон постави въпрос във връзка с предложенията на Министерството на здравеопазването.
Преди да продължим бих искал да поканя гостите да заемат местата си.
От Министерството на здравеопазването: госпожа Дима Апостолова – юрисконсулт; господин Любомир Гайдов –директор на Дирекция “Правна”; госпожа Венда Зидарова – експерт в Национална служба “Наркотични вещества”; госпожа Цвета Райчева – директор на Национален център “Наркомании”; проф. Иван Панайотов – председател на Националната агенция по оценяване и акредитация; и госпожа Патриция Георгиева – главен секретар на Националната агенция по оценяване и акредитация.
От Министерство на образованието: господин Любомир Йосифов – директор на Дирекция “Правна”; господин Стойчо Канев – директор на Дирекция “Политика във висшето образование”; госпожа Румяна Таулова – директор на Дирекция “Европейска интеграция”.
От Агенцията по хазарта: господин Димитър Хаджиев – главен секретар; господин Пламен Георгиев – началник отдел “Методология” и господин Димитър Терзиев – началник отдел “Правен”.
От Министерството на икономиката: господин Цачо Деянов и господин Григорий Динев.
От Министерство на културата: господин Георги Дамянов и госпожа Михаела Арсова.
От Министерство на вътрешните работи: госпожа Мария Рангелова и господин Бойко Николов.
От Агенция “Митници”: господин Румен Данев и госпожа Анета Юргакиева.
Това са нашите гости.
Продължаваме дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Вчера той ни беше представен. Господин Цачо Деянов представи законопроекта. След това възникна въпроса за допълнителното становище на Министерството на здравеопазването.
Моля да ни представите тук предложенията, направени от министерството.
Заповядайте, господин Гайдов.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Предложенията не са много. Те касаят три групи въпроси.
Първият въпрос се отнася до териториалните органи, които досега упражняваха контрол. Това е § 6, чл. 15 от законопроекта, в който се прави промяна и се уточнява, че досегашните общински съвети по наркотични вещества ще бъдат само в общините, където има областни центрове. Идеята тук е да не се даде възможност всяка община, която не е областен център, да разкрива, както сега, такива Общински съвети по наркотични вещества. Оказва се, че това се прави по чисто практически съображения, тъй като няма възможност такава дейност да се разкрива в малките общини. А и мисля, че практически няма възможност и Националния съвет, който се председателства от министъра, да осъществява контрол над територията на цялата страна във всяка община. Прецени се, че дейността, която развиват тези общински съвети, е достатъчна, за да покрие територията на областта. Това е едната група промени в чл. 15. По отношение на дейността тя се запазва.
Другата група промени е § 12, където се създава чл. 32а. Нещо, което е абсолютно нормално и се очакваше отдавна да стане, е наркотичните вещества, които касаят ветеринарномедицински цели да получават лицензиите от Министъра на земеделието и горите. Нещо, което и сега се развива в тяхната система. Според мен това беше една допусната грешка в предишната редакция на закона и смятаме, че така нещата ще дойдат на мястото.
Друга група въпроси, които също са принципни, са за рекламата - § 35.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това, което ни интересува, е чл. 57.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Стигаме и до него, господин Папаризов.
Другият въпрос е § 35, растенията. В чл. 70 се добавя един въпрос, който преди няколко месеца и години беше нашумял в медиите, свързан с рекламата. Знаете, че има случаи, когато има забрана за реклама за наркотични вещества, но в същото време за растения, от които се извличат наркотични вещества се оказа, че няма пряк законов текст, който забранява. И това, което в момента е пропуск на действащия закон, сега го правим като по-ясен текст. Знаете, че принципът в правото е, че когато забраняваме нещо трябва да е изрично, не можем да го тълкуваме разширително, което налага тази промяна.
И на последно място е това, което каза господин Папаризов, че е нещо, което може би също е дискусионно.
МАРИЯ КАПОН: Имате предвид водката “Мери Джейн”, нали?
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Да.
По § 38 или чл. 79 от действащия закон, ал. 3 е текст, който трябва да регламентира и регламентира към днешна дата възможностите за лечение и рехабилитация, рехабилитационните програми на наркозависимите лица. И това, което липсваше до момента, е къде, на кои места, в кои лечебни заведения или видове заведения може да се осъществява това. Опитали сме се в проекта на този текст да дадем широка възможност, регламентирано по действащото законодателство, да определим нещата, където това трябва да се извършва. Това, на първо място, могат да бъдат заведенията за социални услуги. Знаете по Закона за социалното подпомагане, че там има много разширен текст при какви условия се разкриват тези домове.
Второто място, естествено, трябва да бъдат лечебните заведения, като сме изброили изчерпателно в кои видове лечебни заведения може да се осъществява тази дейност.
И не на последно място е стационарната психиатрична помощ и диспансерите за психиатрична помощ.
Смятаме, че по този начин, с този текст бихме могли да пресечем възможността да се създават заведения, които са извън рамките на закона, на действащото законодателство, и създаваме ред да могат те да бъдат както регистрирани, така и контролирани.
Другите промени, на които не се спрях, са чисто технически. Ако прецените, че трябва да добавим нещо, ние сме на разположение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин Гайдов.
Ние в становището сме отбелязали, че същият режим би могъл да се прилага и по отношение на комуните за рехабилитация на наркотично зависими лица, когато те отговарят на условията на амбулатории за специализирана медицинска помощ, лечебни заведения за стационарна, психиатрична помощ, или заведения за социална услуга. Тоест, ако те могат да отговарят на това.
Дали това, което сме отбелязали в становището ни е вярно или не?
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Безспорно, но тук идеята е да се регламентират комуните по този начин. Тоест, ние препращаме към вече действащо законодателство, което регламентира начина, по който видове лечебни заведения или други социални услуги от съответните компетентни органи се регистрират и контролират, за да можем да въведем в ред точно тези заведения, наречени условно, нарицателно комуни.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, ако бъдат спазени съответните правила и те се регистрират, те биха могли да извършват тази дейност.
Благодаря ви.
МАРИЯ КАПОН: Идеята е, че в нормалната комуна не могат да се съхраняват, ако тя не е регистрирана специално, наркотични средства. Така го разбирам.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Тук става дума за няколко вида лечение. Говорим за рехабилитационни програми. Говорим в зависимост от начина, по който се процедира, за видове заведения. Едно е да говорим за стационарна психиатрична помощ, това са по-тежките случаи. Друго е да говорим при домашни условия, лекуването в домашна среда, което е в амбулатория. И в третия случай говорим вече за заведения за социални услуги. В зависимост от режима, и рехабилитационната програма можем да говорим за различен статут дали имат вътре наркотично вещество или не. В психиатричната болница, където има стационар, може да има наркотик, но в амбулаторията има наредби на Министерството на здравеопазването, които казват, че се използват за спешна помощ, но не и в този случай, за който става дума тук – за лекуване. Там няма съхранение на наркотици. Както и в дом за социална услуга.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз разбирам това, което вие казвате, че независимо какво ще си напишем в нашето становище, че имаме такова разбиране за комуните и за рехабилитацията, в закона няма да се споменава текста “комуни за рехабилитация на наркотично зависими, когато те отговарят”. Защото в това, което току-що изложихте никъде не споменахте, че във видовете заведения се включват и комуните. Смисълът на дискусията е това понятие “комуни за рехабилитация” с целия текст, когато те отговарят, да намерят някаква формулировка в закона, а не просто да го подразбираме по някакъв много сложен начин.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Сега получавам текста на становището, което цитирате, но не можах да разбера какво точно ви притеснява – записа ли?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Когато коментирахте какво е Вашето становище по различните членове, в чл. 89, ал. 3, в която се говори за рехабилитационните програми в какви заведения се осъществяват, вие не споменахте в трите пункта четвърти пункт – комуни за рехабилитация на наркотично зависими. Това е текст, който ние смятаме, че е разумно да влезе в текста на закона, за да се има предвид, че и такива комуни могат да бъдат едно от заведенията, стига те да отговарят на съответните изисквания.
По-скоро Вашето разсъждение беше, че тези комуни могат да се отнесат към заведенията за социални услуги, ако отговарят на съответните изисквания.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Идеята, която ми се струва, че поясни господин Папаризов, е, че тези видове заведения играят вече ролята на комуни. По този начин ние искаме да узаконим така наречените комуни, като им дадем ясен статут с оглед на регистрационен режим и на контролен режим. Защото до момента така наречените комуни нямат ясен регистрационен режим.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тогава има възможност този текст да отиде в Заключителните разпоредби и да се обясни, че към заведения за социални услуги се отнасят и комуните за рехабилитация в случаите, когато те отговарят на изискванията и са регистрирани по съответния ред. Защото за нас е важно това понятие по някакъв начин да се вгради в закон.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Мисля, че това е въпрос, който би могъл да бъде разрешен с предложения за второ гласуване. Но все пак да е ясно становището на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Ако уважаемите народен представител желаят този термин да бъде легализиран, тогава много лесно в чл. 89, ал. 3 текстът може да стане: “могат да бъдат осъществявани в комуни” и поясняваме, че става дума за комуните. Не е необходимо да се прави друг текст, но това е въпрос на правна техника, която може да бъде решена на второ четене. Въпросът е принципен, че всъщност за първи път регламентираме комуните.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има думата д-р Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Аз смятам, че законодателната инициатива е правилна и не е визиран текстът на комуните, тъй като комуните по Закона за лечебните заведения не спадат въобще към лечебните заведения. Няма такова понятие за лечебни заведения. И вчера казах това.
Но така, както е записано в нашия доклад, не може да бъде записано в конкретен текст в закона, тъй като този текст, който пишем в доклада, може да се сведе само до амбулатории за специализирана медицинска помощ. Една комуна, ако има условия, отговарящи на стационарна психиатрична помощ, е утопия. Това е нещо, за което можем да си мечтаем. Знаем по какъв начин се организират и с какви средства. Така че да не вкарваме излишни изисквания към закона, а също и заведения за социална услуга. Много сложно е това заведение за социална услуга. Най-много могат да отговарят на амбулатории за специализирана медицинска помощ. Максимума от това, което сме направили като доклад.
Иначе другото е пресилено. Ние можем да пишем всичко, на което трябва да отговарят комуните, но няма да бъде истина.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Паница.
Разбира се, аз мога да променя становището, но все пак искам да чуя мнението и на специалистите. Не е проблем да го променим, ако смятате, че сме се увлекли.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Възможността е различна. Зависи каква рехабилитационна програма ще се осъществява. Едно е домашното лечение и да говорим за специализирана медицинска помощ, индивидуална практика, тоест един лекар да осъществява тази рехабилитационна програма, да осъществява лечението. Друго е да говорим за стационарна психиатрична помощ.
Мисля, че това трябва да остане така, за да дадем по-голяма възможност, в зависимост от състоянието на лекувания, да прави своя избор. А това, че ние ги легализираме и казваме “комуна”, това е решение, което могат да вземат народните представители.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Паница, настоявате ли да го запишем или да оставим мнението както е и след това да допишем, че някои народни представители се усъмниха, че това може да обхваща и последните две категории.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Не, аз в никакъв случай не възразявам. Ние можем да запишем и условията на Шератон, но до каква степен може да се изпълни това нещо? Иначе, тъй като се дава по-широк диапазон, нека да остане.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Дотолкова, доколкото се дава тази възможност, аз предлагам да го оставим и след като всичко изяснихме, ви предлагам да приемем това становище. Всички страхове бяха справедливи, защото въпросът е чувствителен. По тях взеха отношение вносителите. Аз ви предлагам да подкрепим доклада и да подкрепим законопроекта да бъде приет на първо гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем Законопроекта за изменение и допълнение на закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на представителите на Министерството на здравеопазването, че се отзоваха на нашата покана.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Знаете, че тази тема е ключова в целия процес на интеграцията и на бележките към Република България. Тя е свързана със Закона за висшето образование.
Моля вносителите да представят законопроекта.
Ще видите, че сме подготвили едно становище, в което изразяваме мнение, че законът трябва да бъде повече конкретизиран за второ гласуване, да се знае какъв вид режим се предвижда за тези чуждестранни заведения – дали ще бъде разрешителен или регистрационен. Защото текстът, както е предложен, създава известни двусмислия.
Заповядайте.
СТОЙЧО КАНЕВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Искам с няколко думи да представя доклада на министър Игор Дамянов, когато готвихме проекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Ние приехме, че бележките на експертите в Брюксел, които са били дадени и на 5 юни, и на 16 юни, относно дискриминационни текстове в Закона за висшето образование, са много сериозни. Те не са изказани за първи път. Те бяха изказани и в един доклад на Британския съвет, който намери тези текстове за дискриминационни. Ние включихме текстове, които позволяват обучението на чуждестранни граждани от страните – членки на Европейския съюз, и на Европейската икономическа общност, да получат възможността да се учат по реда и условията на българските студенти. Мислехме, че трудно ще бъдем подкрепени, защото самият факт, че премахваме тази мярка, лишава системата на висшето образование от около 14,5 млн. лв. приход от такси за обучение на чуждестранни граждани, което ние сега имаме.
В Крайна сметка този проблем беше съгласуван с Министерство на финансите. Преминахме и проблема за разрешителен режим за откриване на висши училища в България по реда на българските висши училища. И тук има един малък проблем, на който не беше обърнато внимание. По закона има две понятия – подления на чуждестранни висши училища и основни структурни звена в системата на българското висше образование, каквито са факултетите, каквито са колежите, каквито са институциите и центровете за образование.
Нашата идея и това, което разговаряхме с проф. Панайотов, е, че за да се открие филиал на чуждестранно висше училище в България или негов факултет, предполага разработването на проект, разработването на идейно обществено приемливи цели, наличието на преподаватели. Всичко това трябва да бъде спазено, за да бъде дадено съгласие за откриване на такъв филиал. И смятахме, че по този начин в процеса на една благородна конкуренция сред българските висши училища ще се повиши и качеството на обучението в системата на висшето образование.
Използвахме случая, това е препъни камъчето, което с Министерство на финансите ни въведе в почти необявена война, да премахнем един друг дискриминационен режим, който съществува в нашите факултети. Това е съдържанието на чл. 26, ала. 1 от Закона за висшето образование, в който е посочено, че в един факултет може да бъде извършвано обучение само в една област на висшето образование. По този начин изведнъж правим нелегитимни факултетите на Софийския университет, които са със 117-годишна история. В същото време ние не можем да развиваме интердисциплинарно обучение. Има известни затруднения и агенцията при новата институционална акредитация.
В крайна сметка това са нещата. По бележките вероятно ще вземе отношение директорът на нашата Правна дирекция.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди това имам един въпрос.
Последният проблем, който споменахте, присъстваше в предишния законопроект на Министерския съвет. Сега той не фигурира във внесения законопроект. Тоест, отмяната на поправката “Местан”, която бяхте предложили, сега я няма в предложения от Министерския съвет законопроект. Така че не виждам в какъв контекст поставяте този въпрос.
Останала е обаче преходната разпоредба на тази поправка и тя очевидно също трябва да отпадне. Предполагам, че след дискусия в Министерския съвет този текст, за който говорите, е отпаднал по настояване на госпожа Меглена Кунева. Така че той не фигурира тук. Отмяната на поправката “Местан”, за която току-що говорихте, не е в този проект, тъй като това е спорен въпрос в парламента и по него нямаше да се постигне съгласие.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Извинете, господин Папаризов, става въпрос за § 4, който съществува. Господин Канев говореше за § 4 в предложения ни законопроект, а именно даване на една година отлагателен период за привеждането в съответствие на факултетите в изпълнение на чл. 26, ал. 1. Тоест, да извършват обучение само в една област на висшето образование, както постановява закона в момента.
Аз наистина не разбирам какво имате предвид, казвайки поправката на господин Местан.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В първия вариант на законопроекта на Министерския съвет имаше § 1, който сега отсъства. И за мен е логично и § 4 да отпадне.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Какво е изисквал § 1?
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да може да има интердисциплинарно обучение, за което ставаше дума накрая. Тоест този § 1, който го няма, беше свързан с § 4, който четете.
Това ще се изясни по-нататък.
Моля за становища по законопроекта.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Един въпрос.
Вие споменахте Британския съвет. Във връзка с какво е била тяхната критика?
СТОЙЧО КАНЕВ: Британският съвет изпрати своя директор на Дирекция “Политика във висшето образование” в Оксфордския университет, който направи един 50-страничен доклад за присъствието си за около един месец в България. И този доклад беше разискван в Съвета на ректорите и в ръководството на министерството, и в Министерство на финансите.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Къде беше критиката? Не ми стана съвсем ясно от гледна точка на това, което предлагате.
СТОЙЧО КАНЕВ: В доклада е казано за какво е критиката. Тя идва от Европейския съюз, от глава втора и трета “Свободно движение на хора” “Свободно предоставяне на услуги”, както и за решението на Европейския съд, който намира, че в България съществува дискриминационен режим по отношение на обучението на чуждестранни граждани и по разкриването на филиали на чуждестранни висши училища.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: По отношение на чуждестранни граждани най-дискриминационният режим е на Великобритания. Предполагам, че и вие го знаете. Нашите студенти могат горе-долу да се справят и в Германия, и във Франция, но таксите за обучение, които им прилагат, което ги лишава от английско обучение, са чудовищни. Става дума за средства от порядъка на 15-20 хил. долара годишно. На какво основание те дават тази критика, когато самите те са в много по-тежка ситуация?
СТОЙЧО КАНЕВ: Трудно ми е да отговоря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има думата госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Тези изменения, които се предлагат в момента със законопроекта, ще влязат в сила едва след присъединяването на България, тоест след 2007 г.
Доколкото знам за гражданите на Европейския съюз таксата е еднаква, както във Великобритания. Тоест, там няма дискриминационен режим. От момента на присъединяване на Република България такава дискриминация няма да има и за българските студенти.
Така че при условие, че нашите изменения ще влязат в сила след 2007 г., ние нямаме право да претендираме тяхната дискриминация също да отпадне преди 2007 г.
Благодаря ви.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: За да завършим тази дискусия, искам да кажа, че много добре съм наясно с този режим. И аз самият преди две години водих разговори с шефа на Британския център, че става дума за това, че в подходите, в подстъпите към Европейския съюз нашите студенти финансово са отрязани, поне като подготовка на кадри. И това наистина е много чудовищна разлика. Таксата за обучение в един френски университет е от порядъка на 150 долара годишно. В един британски университет, както казах, тя започва от 15 хиляди и нагоре, което моментално ги отстранява. За това ставаше дума.
Естествено, че с влизането вътрешният режим се прилага и към всички останали.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак да изясним и съдбата на този § 4. Няма никаква логика той да присъства в законопроекта, след като изменението на § 26, ал. 1 е отпаднало от закона. Тогава би било логично целият закон да влезе в сила от деня на присъединяването ни към Европейския съюз. Аз поне така разбирам нещата.
Бихте ли казали дали е така?
СТОЙЧО КАНЕВ: След като водихме някакви спорове с министерство на финансите, това не беше нашата воля. Ние настоявахме да бъде изменен чл. 26. Той не е изменен. И ако е възможно между двете четения това да бъде поправено. За това пледираме.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Това не може да бъде поправено, защото няма да има консенсус в парламента и този закон няма да мине през парламента. Не зная дали не са ви ясни дискусиите. За това е отпаднал от Министерския съвет.
Моля да стане ясно какво гледаме тук. Аз ще помоля експертите от Министерския съвет да кажат за какво става дума. За това е имало дискусия в Министерския съвет, решено е, че изменението в чл. 26, ал. 1 не може сега да мине през парламента. Затова е оставен само евроинтеграционният въпрос. И ние искаме да отваряме “Кутията на Пандора”. Разбира се, някой друг може да прави такива предложения.
Нека да кажат юристите и тогава ще минем на този въпрос.
ЖИВКА СТАНЕВА: Точно така е, но това, което госпожа Калканова има предвид, е, че това е отлагателна клауза към влизането в сила на този чл. 26, ал. 1. Не в промяната му, а във влизането в сила на сега съществуващия текст.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Точно така. За това става въпрос.
Нека да внесем известна яснота. По принцип колегите от Министерския съвет са абсолютно прави. Аз дори не бях запозната, сега от колегите видях първоначалния вариант, когато е съществувало предложение за промяна на чл. 26, ал. 1. Но така или иначе това не е възприето в Министерския съвет и този проблем, според мен, не трябва изобщо да ни вълнува и да го дискутираме в момента.
Просто в предложения ни днес законопроект § 4 съдържа една отлагателна клауза, по-скоро се дава още една година на висшите учебни заведения да се приведат в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1, а именно да предлагат обучение в направленията, но само в една област от висшето образование. Така че това, колеги, по същество трябва да дискутираме днес, а именно има ли основание, има ли мотивация аз отлагането на даването на една година, до 1 януари 2007 г. на възможност на висшите учебни заведения да извършат тази сериозна работа, която трябва да извършат. Сигурна съм, че след малко проф. Панайотов ще говори конкретно за какво става въпрос, какво се очаква от тях, а не да отиваме в дискусията, за която наистина нямаме основание да я водим, няма и как да се внесе предложение за промяна на чл. 26, ал. 1 между първо и второ четене, защото определено това ще бъде извън обхвата на предложения законопроект.
И, за да не взимам думата втори път, ще кажа, че моето предложение е да подкрепим предложения законопроект. Разбира се, трябва да се направят тези две много необходими уточнения, както е предложено и в проекта за доклад на комисията, да знаем какво е поделение на висше учебно заведение, защото сами разбирате, че идеята е с тези текстове ние да вкараме един сериозен механизъм на конкуренция между нашите и българските висши учебни заведения и учебните заведения в страните от Европейския съюз и европейското икономическо пространство. Но винаги в Комисията по образование сме били по-предпазливи към такива действия и сме държали на точните формулировки, за да не се получи това безконтролно отваряне на нови структури в системата на висшето образование. Знаете въпроса за нелегитимните филиали и т.н., който стои вече с години трудно решим в системата на висшето образование.
За изравнените такси и условия, да, безспорно след приемането на България в Европейския съюз няма да може да има основания за никаква дискриминация на нашите младежи, които излизат да учат в страните от Европейския съюз, респективно и чуждите граждани от тези страни, идващи да учат тук, не би трябвало да бъдат обект на подобно дискриминационно отношение по отношение на таксите.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Има думата проф. Панайотов.
ИВАН ПАНАЙОТОВ: Уважаеми дами и господа, разбира се, за първи път присъствам на такъв форум, ще се постарая да бъда кратък.
По отношение на § 1 и § 2 Националната агенция по оценяване и акредитация няма какво да добави. Очевиден е дискриминационният характер на нещата преди да бъдат одобрени тези два параграфа.
Имам какво да кажа по отношение на § 3 и разбира се по отношение на този прословут чл. 26, който неволно се въвлича в дискусията ни.
По отношение на § 3 очевидно е, че трябва едно юридическо определение, което да е в унисон с нашия закон и може би нашият закон говори за основни звена. Това са факултети, институти, департаменти, колежи и филиали на тези основни звена. Може би тук задачата е по-лесна.
В по-нататъшното тълкуване обаче има един въпрос, който ми се струва извънредно труден за решаване. Това е какъв да бъде режимът на откриване на тези чуждестранни звена – дали разрешителен или регистрационен. И в двете възможности има положителни и отрицателни моменти. По отношение на разрешителният режим, разбира се, трябва да ви напомня Болонския процес, който е на средата. Това беше ясно констатирано на срещата на министрите на образованието и науката тази година в Берген. Има всичкия шанс до 2010 г., която беше визирана в Болонската декларация, да се стигне до едно ясно разпознаване и признаване на степените на образование и на дипломите.
В този ред на мисли е трудно и ще става все по-трудно да се постави на Националната агенция задача да проведе акредитация на влизащи основни звена от френски университети или Оксфорд. От друга страна ние знаем, че има една реална опасност да се появят филиали, които да предлагат едно некачествено образование. Може би все пак регистрационният режим трябва да бъде много ясно определен, ще може да предпази страната от навлизане на бутафорни образувания и бутафорни институти, без да се стига до тази крайност, като България е пълноправен член на Болонския процес от 1999 г. И той така или иначе ще доведе до едно взаимно разпознаване и признаване на степените на образование и на дипломите, но може би е неправилно да възложим на нашата национална агенция да проведе в вдуха на Закона за висшето образование една институционална акредитация.
Тук ще трябва много сериозно да се мисли и да се претеглят плюсовете и минусите.
Що се отнася до чл. 26 искам да предложа тема за размишление на господа народните представители. Този прословут чл. 26, който определя факултета да предлага образование само в една основна област, да припомня, че има четири такива – технически науки, природни науки, хуманитарни науки и социални науки. В известна степен този чл. 26 се явява една пречка. Ще изтъкна два аргумента. Единият, и той е важен, че развитието на образованието и науката, носи все повече и повече интердисциплинарен характер. Една специалност, която лежи на природните науки и на хуманитарните науки, не може да намери своето място в никоя структура на някой факултет. Примерите, разбира се, са много и ще стават все повече и повече, защото това е естественият ход на развитието на образованието и на науката. Примерите с медицината, която общува с природните науки, която общува със социалните науки, са типични.
Втори аргумент, който ще ви моля да имате предвид, е, че ситуацията в страната е такава, че една много голяма част, да не цитирам процент, но една значителна част от българските университети, са вече в противоречие по някакви причини с този чл. 26 и предлагат образование в повече от една основна област на образованието. Ще дам само един пример – прословутия казус на така наречените дублетни специалности: педагогика на образованието по химия, педагогика на образованието по... и т.н. В самото заглавие веднага има две различни области – педагогиката, която си върви към едни науки, и химията, която си върви към природните науки. Това е един много голям проблем за нормалните университети, като започнем от Софийския, но практически едва ли не всички университети имат този проблем. Разбира се, и тук трябва да се потърси оптималното решение, защото е много възможно някои по-слаби звена да започнат да предлагат обучение по всичкология във всички области на образованието, което разбира се ще доведе до друг абсурд.
Вие виждате, че и по отношение на § 3 и по отношение на чл. 26, който не е обект на дискусията днес, трябва много сериозно да се обмислят нещата и да се намери оптималното решение.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, професор Панайотов.
Именно това, че проблемът е много сложен и едва ли може да бъде решен в комисията по европейските въпроси, е накарало вносителят да го отдели сега и да не го третира. Очевидно, като се създаде специализираната комисия, там ще бъде мястото това да бъде обсъдено.
Бих помолил нашите правни експерти да вземат отношение по сегашния § 4.
Заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Относно възникналия проблем с § 4 искам да изложа две съображения.
Параграф 4, както забелязвате, е в Преходните и заключителните разпоредби. Съгласно чл. 34 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, се казва, че с преходни разпоредби се уреждат висящи правоотношения към момента на приемане или изменяне на дадена разпоредба.
Член 26, ал. 1 е променен през юни 2004 г. Тоест, тогава, ако законодателят е имал воля да даде възможност тези висящи правоотношения в още един определен срок да продължат да съществуват по този начин, тогава е трябвало да го направи. Какво ще се случи на практика, ако се приеме този текст? В момента определени висши училища съществуват в нарушение на законовите разпоредби. Ако се приеме този текст, се дава възможност в 2007 г. тези училища да съществуват в нарушение на законовите разпоредби. Ние не правим никаква трайна уредба. Затова мисля, че и тогава не беше направено това нещо. Така че има проблем от правна гледна точка.
И вторият проблем е относно целесъобразността. Защото, като се даде тази правна възможност, това ще се отрази и при акредитацията. Акредитацията следва държавните изисквания. Тя няма да може да следва по този начин държавните изисквания, а ще трябва да ги заобикаля.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Чухте експертно мнение.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Искам да говоря по въпроса за премахването на дискриминацията при таксите. Това може би, йезуитски погледнато е правилно, защото знаем за изравняването на режимите, но освен че внасят по-големи такси, чуждестранните студенти имат доста привилегии, които се пораждат от това в приемните изпити и в изпитите по време на следването. Отношението към тях е съвсем различно. Не знам по какъв начин се урежда това, какви изпити да държат в момента. Това означава ли, че те ще държат изпит, заедно с българските студенти?
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Приемат се по изискванията на българския закон.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: По сегашния закон? Това определено не е така. Съжалявам, но на практика не е така.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: То не е така днес, но ако изравним таксите, трябва това да бъде от 1 януари 2007 г., ако станем членки на Европейския съюз. Те няма да могат да влизат по специален ред. Това е смисълът.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Защото в момента влизат по специален ред.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, и плащат такси.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Тоест, ще влизат със същия изпит, като всички други български студенти.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че това се разбира от целия закон.
Аз ви предлагам след цялата тази дискусия да гласуваме законопроекта на първо четене. Отбелязали сме, че има проблеми и специализираната комисия ще ги дообсъди при второто гласуване.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз лично след това, което чух от Правния отдел, не смятам, че този закон трябва да върви по този ред. Доколкото разбрах, тук има несъответствие между това, което днес ще гласуваме, и това, което ни казват юристите.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това за § 4 е записано в доклада на комисията, че има такова несъответствие. Все пак нека го довърши специализираната комисия. Сигурно там трябва да отпадне. Това е смисълът на това, което ние сме записали.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта и становището на комисия, отбелязвайки включително това несъответствие, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на представителите на Министерството на образованието.

Предлагам да преминем към трета точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА.
Имате думата, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Тук има един проблем, господин председател. Разпореждането, което получих към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, пише, че е разпределена на Временната комисия по правни въпроси.
МАРИЯ КАПОН: И на нас. Върви на двете временни комисии.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че не мога да ви го предложа, ако не ни е разпределено.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: При разпореждането, което получих вчера, е само до Комисията по правни въпроси.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Би било странно, ако е така. Може би на второ четене трябва да е разпределена на Комисията по правни въпроси.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Не може да го разпредели за второ четене, преди да е минало на първо четене. Много нелогично ми разглежда.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Въпреки всичко, това е законопроект за нашата комисия.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не можем самоволно да го гледаме тук. Ако е до Комисията по правни въпроси, независимо от това ние ще вземем становище като втора комисия, но няма да сме водещата, която да го докладва. Не зная защо така се е получило. Спомням си, че имаше разпореждане и до нас, доколкото в него има евроинтеграционни въпроси.
Ще го проверим. Ако не ни е разпределено, е странно да го гледаме.
Извинявайте, изглежда е разпределен само до Правната комисия. Не зная как се е получила тази техническа грешка. Ние подготвихме и становище.
Благодаря на господин Стоянов, че отбеляза това. Аз бях информиран, че е разпределен и на нашата комисия.
МАРИЯ КАПОН: Въпреки всичко за протокола трябва да запишем, че аз лично смятам, че този законопроект трябва да мине през Комисията по бюджет и финанси. Безобразно е това как покрай европейската интеграция се опитват да ни пуснат в една ниша, която няма нищо общо.
При първото четене, което е направено през м. май, в стенограмата от пленарна зала има тежки съображения и от страна на господин Пирински. Смятам, че Министерският съвет и вносителите са длъжни да си преразгледат това, което ни дават. Недопустимо е това нещо. И аз щях да бъда категорична след изслушването за връщане на законопроекта, независимо какво повелява Европейският съюз.
Това е закон, който е от 2001 г., с промени, които са опитани да се направят, минали са през Бюджетна комисия през май 2005 г. Това са промени, които са давани още през 2001 г. и част от тях са били отхвърлени, имам стенограмата и оттогава.
В момента казвам най-директно и най-отговорно, че този законопроект няма да мине оттук. Това разпределение на 11 август 2005 г. на законопроекта на Министерския съвет, е абсурдно.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожа Капон.
Действително, ако ни беше разпределен, имаше един момент, в който аз щях да предложа на комисията да запазим на този етап само евроинтеграционните текстове. Но очевидно тази дискусия ще трябва да се направи в Правната комисия. Не зная как се получи тази техническа грешка.
Има думата госпожа Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Очевидно е, че трябва да се вземе отношение по този закон и по така внесения ни законопроект точно от тази комисия. И аз ви предлагам, тъй като очевидно и други депутати са се подготвили по този законопроект, да направите постъпки към председателя на Народното събрание и този законопроект да бъде разпределен и на нашата комисия. Това е правно възможно – да се гледа на две те комисии. Първо, защото тук има хора като мен и може би и други колеги, които са се занимавали и с промените в законопроекта в 2001 г., с внесените промени в 2003 г., след това в 2005 г. и т.н. И второ, аз смятам, че ние сме създадени точно за този синхрон и за бързи действия по евроинтеграционните закони.
Но, за съжаление, искам и аз тук да отбележа, както отбеляза и госпожа Капон, уважаеми господа от Комисията по хазарта, между европейските изисквания вие сте внесли много неевропейски текстове, които ще ви бъде много трудно да прокарате впоследствие през Бюджетна комисия. Имам предвид сервизната дейност.
МАРИЯ КАПОН: Зависи от лобито.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Зависи от лобито, естествено. Действията ще си проличат.
Искам да ви кажа, че в началото на 2001 г., когато приехме този закон, който действа в момента, аргументите за сервизната дейност бяха много стабилни и ние затова ги вкарахме. Сега обаче, в 2005 г. точно тази сервизна дейност ни съветвате чрез промени да извадим от дейността на Закона за хазарта. Направих си труда да проверя как е в Европейския съюз и там нещата изобщо не стоят така.
В този смисъл бих предложила, първо, да се гледа тук, защото има подготвени хора за този законопроект и ни се полага този законопроект. И второ, задължително да се гледат само европейските въпроси, които засягат създаването и на тази комисия. Всичко останало да бъде отхвърлено.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова. Ще поискам този законопроект да бъде разпределен и при нас, доколкото в момента той още няма да е гледан в Правната комисия. Съществува правна възможност и ако има заинтересовани народни представители да подпишат съкратения вариант на законопроект. Има такъв, изготвен от госпожа Кунева. Аз бих ви предложил даже да започнете да го подписвате, докато върви следващата точка, ако имате такова желание.
Заповядайте.
ЖИВКА СТАНЕВА: Това ,за което искам да информирам народните представители е, че тези норми, за които става въпрос, свързани с европейската интеграция, ангажиментът ни за тях по Европейското споразумение за асоцииране, е 1 януари 2005 г., както и в Конф 21. Тоест, вече сме в едно сериозно закъснение от ангажиментите.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Понеже отворихме тази тема, все пак да ви кажа какво включва този законопроект на госпожа Кунева. Промените в чл. 5, тоест от § 2 нататък, промените в чл. 6, което сигурно е § 3, които са идентични, като навсякъде вместо “Европейски съюз” има “както и други страни – членки от европейското икономическо пространство”. Параграф § в този законопроект е чл. 7. Параграф 4 са промените в чл. 8. И § 5 в нейния законопроект е § 6. Това е всичко. И една Преходна разпоредба, която в законопроекта на Министерския съвет е § 27.
Ако смятате, че такъв законопроект могат да го внесат народни представители, тук има един готов проект, ще се подпише. Само че трябва да се окомплектова с писмо до председателя на парламента и мотивите. Госпожа Найденова веднага може да го подготви и докато върви заседанието да се подпише от различни парламентарни групи законопроекта, който е готов.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Въпросът ми е към колегите от Министерския съвет. С този съкратен законопроект, който сега евентуално ще подпишем, всъщност ние ликвидираме проблема с това, което трябва да направим.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е идеята.
ЖИВКА СТАНЕВА: Точно така. Така ще отговорим както на закъснението от изпълнение на ангажименти от Европейското споразумение за асоцииране, така и от ангажимента, поет по глава три.
МАРИЯ КАПОН: Има ли начин, господин Папаризов, да оттеглим законопроекта от Правната комисия?
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не, има начин Министерският съвет да си изтегли другия закон. Ще обсъждаме това по-нататък. Може би това ще предложи госпожа Кунева.
Междувременно, ако се подпише този законопроект, ще облекчим процедурите. Това може да стане от заинтересовани представители от комисията и да ускорим процедурата, за да спазим сроковете.
Сега моля гостите да ни извините, че ви поканихме без повод, но до една седмица пак ще ви поканим по съкратения законопроект. Ще помолим госпожа Кунева да предложи на Министерския съвет да изтеглят другия законопроект, за да се съкратят сроковете. Иначе ще трябва да се приемат и двата.

Предлагам да преминем към четвърта точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АДМИНИСТРА-ТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА – ВТОРО ЧЕТЕНЕ, ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Раздаден ви е подобрен вариант на доклада за второ четене, където, за да облекчим работата на комисията, сме се опитали да подготвим проектопредложение за самата комисия. Надявам се, че така бихме работили по-лесно.
Заповядайте, госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Докъде стигнахме днес в пленарната зала?
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Стигнахме до чл. 13 и там прекъснахме работата. Ако си спомняте, отложихме лицензионния режим от глава трета, когато вчера обсъждахме предложенията. Така че предлагам да започнем оттам – Глава трета “Лицензиране на производителите на оптични дискове и матрици за тяхното производство”.
Имате думата, госпожо Арсова.
МИХАЕЛА АРСОВА: Добър ден на всички.
Проблемът беше в това дали данните, които се вписват по регистрите, които се водят за сделките за възлагане на производство на матрици и възпроизвеждане на оптични дискове и други носители със запис, внасянето и изнасянето и сделките за придобиване на права могат да бъдат публични? По принцип смятаме, че данните, които се вписват в регистъра и въз основа на които се издава удостоверение, не е проблем да бъдат публични в смисъл, когато някое лица има интерес, да може да се информира. От друга страна, като разговаряхме с колегите, възникна и този въпрос, че когато говорим за публичен регистър трябва да оценяваме и доколко това има някакъв обществен интерес или значение, защото по принцип тези регистри и самата дейност са свързани с осъществяването на административен контрол. Тоест, тази информация се използва от администрацията, която има компетенции да изисква съответната регистрация и съответното издаване на удостоверение, въз основа на което да се извършва съответната сделка или внасянето и изнасянето.
Около тези две позиции може да се разсъждава.
От друга страна, ако все пак вие решите, че може регистърът да е публичен, бихме искали поне с оглед на това, че става въпрос за търговски сделки, по които лицата, които регистрират тези сделки, могат да ги определят като търговска тайна, да уточним кое ще представлява служебна тайна. В преходните и заключителни разпоредби служебна тайна са документите по чл. 15, ал. 2, т. 1 и 2. Някъде в тази насока да дискутирате.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие имате ли тук конкретно предложение?
МИХАЕЛА АРСОВА: Да, имам конкретно предложение, но така или иначе с оглед на по-кратките срокове се притеснявам доколко съм максимално прецизна.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Бихте ли ни го предложили това предложение в писмен вид, за да го видят колегите.
МИХАЕЛА АРСОВА: Тоест, Вие настоявате данните по регистрите, които се водят, да останат публични по своя характер.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да. И да се отразят само тези елементи, които са служебна тайна. Защото иначе няма да може да има реален достъп. Ние създадохме такава сложна процедура, че ако те не са публични, винаги и вие можете да бъдете обвинени, че фаворизирате едни или други. Мисля, че и във ваша полза и защита е основните регистри да са публични, за да се знае какво сте приели, какво не сте приели и да остане непублична само тази част, която е служебна тайна. Това беше вчера и мнението на комисията.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: С оглед тези елементи, които пряко имат отношение към служебната тайна.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Такова беше и нашето становище. Така че това, което казвате, ще ви помоля да го имаме в писмен вид.
Заповядайте, господин Деянов.
ЦАЧО ДЕЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам само да допълня колежката Арсова по повод на регистрите за чл. 41 и чл. 42, в които се регламентират уведомленията за внос и износ на суровини и оборудване. Понеже по своята същност, както са разписани членовете, те представляват отразяване на търговската сделка и се казва, че данните от това уведомление се вписват в регистъра. Ако той бъде публичен, всъщност публична ще бъде и информацията както за лицето, което е внесло, така и за лицето, което е получило, така вида и количествата на суровините. Тоест самата търговска сделка ще бъде отразена.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Няма да бъдат включени цените. Само тези елементи, които представляват служебна тайна, няма да бъдат включени в публичната част на регистъра. Затова ще ви помоля да направите такъв текст, за да можем да го видим след това, което показва, че ще бъдат за служебно ползване само тези неща, които са търговска тайна, но нито името е тайна, нито какво е внесено е тайна. Тайна са условията на сделката – цени, количествата. Според мен не трябва да се отразяват цените и количествата, което е тайна. А името и това какво е внесено трябва да бъде известно.
При това разбиране ще можете да подготвите съответния материал.
Нека да продължим по глава трета и накрая ще видим преходната разпоредба.
По глава трета имаше предложение за заглавието, предложения на господин Миков, които сме приели по принцип. И ви предлагаме на стр. 35 глава трета “Лицензиране на производство на оптични дискове и матрици за тяхното производство”, да стане “Лицензионен режим при производството и уведомяване при внасяне и изнасяне”. И първият раздел да се казва “Лицензиране на производителите на оптични дискове и матрици за тяхното производство”. Спомняте си, че вчера стигнахме дотук.
Има ли бележки по това? – Няма. Приема се.
По чл. 30 има предложение на народния представител Михаил Миков, които предлагаме да приемем с изключение на т. 3, б. “б” и б. “в”. Това са предложенията в т. 9 да се заличат думите “и налична готова продукция към датата на подаване на заявлението” и думите по т. 4 да се заменят с “по чл. 30, ал. 1”.
Какво точно е второто предложение?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Сигурно е техническо, свързано с номерацията.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Добре.
Готовата продукция според нас е важно да остане. Това реално не приемаме от предложението на господин Миков да отпадне наличната готова продукция, която също да бъде елемент от информацията, предоставена за издаване на лиценз. Затова на практика ви предлагаме текста с приетите предложения на господин Миков като предложение на комисията за чл. 30.
Има ли някой нещо против? Виждам, че няма.
Приемаме чл. 30 в този му вид.
По чл. 31 има предложение на господин Миков, което си спомняте, че обсъждахме в труд контекст – за правила и правилник за вътрешния ред в Народното събрание. Тук не приемаме да заменим думата “правила” с “правилник” и запазваме текста на вносителя.
Съгласни ли сте с това? Доколкото разбирам съображението е чисто правно.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Предложението на вносителите смятаме, че е по-коректно от правна гледна точка, тъй като това е един вътрешен помощен орган. Дори не може да се говори и за орган. И по-правилното е начинът на работа да бъде уреден от органа, който администрира и който е подпомаган от този орган. Иначе думата “правилник” предполага нормативен характер на уредбата. Изхождаме от характера на дейността на тази комисия, която е чисто експертна и помощна.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Приемаме чл. 31 без тази промяна.
По чл. 32 “Разглеждане на представените документи” има предложение на господин Миков, което сме приели по принцип и ви предлагаме редакцията на коми