ДОКЛАД
по законопроект за данък върху добавената стойност, № 602-01-23, внесен от Министерски съвет на 12.04.2006 г.

---

На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 26.04.2006 г. беше разгледан законопроектът за данък върху добавената стойност, внесен от Министерски съвет.
От името на вносителя на заседанието присъстваха г-н Георги Кадиев – зам.-министър на финансите, както и представители на Министерство на финансите.
Законопроекта беше представен от г-н Кадиев.
Проектът на Закон за данък върху добавената стойност е изготвен във връзка с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на косвеното облагане.
В новия закон се предлагат три режима за облагане с ДДС:
1. Режим за облагане с ДДС на доставки, извършвани на територията на България;
2. Режим за облагане с ДДС на доставки, извършвани между България и държавните-членки на Европейския съюз;
3. Режим за облагане с ДДС на доставки, извършвани между България и трети държави.
Особено внимание в законопроекта е отделено на режима на облагане с ДДС на търговията между България и държавите-членки. В тази връзка във вътрешното законодателство се въвеждат две нови понятия – вътреобщностна доставка, което замества понятието „износ”, и вътреобщностно придобиване, което замества понятието „внос”.
В законопроекта се уреждат и следните нови режими: облагане с ДДС на дистанционните продажби, на тристранните операции, на новите превозни средства и на акцизните стоки.
Предвижда се, че дистанционна продажба ще бъде налице в случаите, когато фирма регистрирана в България доставя стоки до друга държава-членка с получател лице, което не е регистрирано по ДДС в тази друга държава-членка. В този случай не може да бъде приложен режимът на вътреобщностна доставка и придобиване, тъй като едната страна по сделката не е регистрирано лице. В съответствие с Шеста директива е предвидено доставките да се облагат с ДДС в България до момента, в който българската фирма-доставчик не достигне съответния оборот за регистрация по ДДС в другата държава-членка.
Въвежда се изискването вътреобщностната доставка на ново превозно средство да се облага с нулева ставка, като данъкът се дължи от придобиващия, независимо дали той е регистрирано по ДДС лице. Това означава, че в случаите, когато физическо лице от България закупува нов автомобил от друга държава-членка, това лице ще е задължено да внесе дължимия ДДС у нас по реда, определен в закона.
В обратния случай, когато лице, независимо дали е регистрирано по ДДС, извършва доставка на нов автомобил от България към друга държава-членка ще има право да начисли нулева данъчна ставка и да си възстанови платения от него данък при закупуването, придобиването или вноса на автомобила.
При режима на облагане на акцизните стоки, доставени от друга държава-членка до територията на България, фирмите и данъчно незадължените юридически лица ще са задължени сами да внасят дължимия данък.
В законопроекта са направени промени и в правилата за формиране на данъчната основа. Предвидено е нея да не се включват неустойките и лихвите, когато имат обезщетителен характер.
Запазен е прагът за задължителна регистрация при оборот от 50 хил. лв., но в него се включват и доставките, облагаеми със ставка „нула”. Предвидена е възможност за доброволна регистрация без оглед на реализирания оборот.
Въвежда се специална регистрация за лица, които извършват вътреобщностни придобивания. За тях задължението за регистрация по ДДС възниква, когато лицата осъществяват вътреобщностни придобивания за текущата година в размер над 50 хил. лв.
Мястото на изпълнение на транспортните услуги, извършвани от регистрирано лице в България към лице, регистрирано в друга държава-членка ще бъде в държавата-членка, която е издала ДДС номера на получателя. Същият режим се прилага и за посредническите услуги, които съпътстват транспортните услуги.
При извършване на интелектуални услуги, задължен да начисли данъка ще е получателят в България, независимо от това дали е регистриран за целите на ДДС или не.
Законопроектът предвижда съществени изменения и по отношение на доставките на стоки при условията на финансов лизинг. Съобразно изискванията на Шеста директива в тези случаи ДДС ще се начислява при фактическото предоставяне на стоките.
Промени се предвиждат и в режима на освободените доставки:
1. Доставките на земя за строеж стават облагаеми, а доставките на сгради, които не са нови, ще се третират като освободени доставки.
2. Правните услуги, доставките на метални отпадъци, приватизационните сделки, доставките на селскостопански стоки се третират като облагаеми;
3. Доставките на протези за хора с увреждания запазват характера си на освободена доставка само когато са във връзка с извършването на здравна услуга. Премахнато е освобождаването от ДДС при внос на помощно-технически средства за хора с увреждания и на автомобилите за тях.
Тримесечната процедура за приспадане на данък се запазва, както и срокът за възстановяване на данъка. От съкратения 30-дневен срок за възстановяване ще се ползват лицата, извършили облагаеми доставки с нулева ставка над 30 на сто от всички извършени от тях облагаеми доставки, както и когато са получили разрешение от министъра на финансите във връзка с реализиране на инвестиционен проект.
Нов момент е въведеното изискване на Шеста директива, според което правото на данъчен кредит се упражнява безусловно при наличие на данъчен документ, издаден от доставчик, който е регистрирано лице.
В законопроекта е предвидена възможност да се ползва данъчен кредит и когато лицето осъществява доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха били облагаеми, ако бяха с място на изпълнение на територията на страната. Ето защо за целите на данъчния кредит за облагаеми ще се считат и извършваните от доставчика финансови и застрахователни услуги, когато получател по тях е лице, което не е установено на територията на Общността. При досегашния режим доставчиците нямаха право на данъчен кредит, когато извършваха доставки с място на изпълнение извън територията на страната, т.е. в случаите на т. нар. износ на услуги. Това правеше услугите на българските доставчици неконкурентни, тъй като сумата на данъка, която не се ползваше като данъчен кредит се включваше в цената на услугите.
В режима на данъчен кредит се предвиждат следните облекчения:
1. Корекции няма да се правят, ако са изминали повече от 5 години от годината на упражняване правото на данъчен кредит (за недвижимите имоти този срок е 20 години).
2. Няма да се възстановява пълният размер данъчен кредит, а само част от него, когато дадена стока е използвана две години за извършване на облагаеми доставки и впоследствие започне да се използва за освободени доставки или както за облагаеми, така и за освободени доставки.
Нов момент в законопроекта е възможността лицата да ползват данъчен кредит за стоки, за които не са упражнявали правото си на кредит, защото са осъществявали само освободени доставки, но впоследствие със същите стоки те започват да извършват и облагаеми доставки.
Законопроектът създава възможност лицата да извършат корекции в случаите на погрешно съставени документи, както и когато за облагаема доставка е издадена фактура, без да е начислен данък. Сега действащият закон за ДДС не създава такава възможност.
С оглед предотвратяване на злоупотреби и данъчни измами се въвежда солидарна отговорност за всяко лице - получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, когато е ползвало право на данъчен кредит и е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, без значение дали е реализирало конкретна облага от невнасянето на данъка. При същите условия солидарна отговорност е предвидена и за предходния доставчик на лицето, което дължи невнесения данък. В законопроекта е посочено кога лицето е било длъжно да знае, че данъкът не е бил или няма да бъде внесен.
В законопроекта не са възпроизведени разпоредбите за плащане на данъка по ДДС сметка, защото по тези сметки се задържат оборотни средства на фирмите в значителни размери.
Запазени са административно-наказателните разпоредби като фактически състави, но са намалени размерите на глобите и на имуществените санкции.
По време на дискусията бяха повдигнати следните по-важни въпроси:
1. Спазени ли са предвидените в Закона за нормативните актове изисквания за съгласуване на законопроекта със заинтересованите органи и институции?
2. Каква е необходимостта от въвеждане на хипотезата на чл. 176 и чл. 177 от законопроекта?
3. Нарушена ли е разпоредбата на Шеста директива, където е предвиден праг за регистрация от 10 хил. евро, тъй като в законопроекта е предвиден праг от 50 хил.лв.?
4. Коя е причината, поради която не е въведен и в новия законопроект специален режим за облагане с ДДС на селскостопанските производители, както това е посочено в чл. 25 от Шеста директива?
5. Какво налага да се отмени освобождаването от ДДС на техническо-помощните средства за хората с увреждания?
След приключване на обсъждането и проведената дискусия се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 10 „За”, 2 „Против”, без „Въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за данък върху добавената стойност, № 602-01-23, внесен от Министерски съвет на 12.04.2006 г.

26.04.2006 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

ПЕТЪР ДИМИТРОВ