ИЗВАДКА
от Доклад за второ гласуване

Относно: Законопроект на Закона за данък върху добавената стойност, № 602-01-23,
внесен от Министерски съвет на 12.04.2006 г.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ


ИЗВАДКА
от Доклад за второ гласуване

Относно: Законопроект на Закона за данък върху добавената стойност, № 602-01-23,
внесен от Министерски съвет на 12.04.2006 г.

З А К О Н

За данък върху добавената стойност


ОТНОСНО: Текстове приети съгласно чл. 71, ал. 1 от ПОДНС на пленарно заседание, проведено на 22 юни 2006 г.



Част първа
Общи разпоредби

Цел на закона
Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС).

Предмет на облагане
Чл. 2. (1) С данък върху добавената стойност се облагат:
1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
5. вносът на стоки.
(2) Изключенията от ал. 1 са предвидени в този закон.

Данъчно незадължено юридическо лице
Чл. 4. Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

Доставка на стока
Чл. 6. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
(2) За доставка на стока за целите на този закон се счита и:
1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на техните администрации или на основание на закон срещу обез¬щетение;
2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;
4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.
(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се счита и:
1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или консумация на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
(4) Алинея 3 не се прилага:
1. при отделянето или предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето.
2. при безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.

Вътреобщностна доставка на стоки
Чл. 7. (1) Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
(2) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
(3) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на акцизни стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
(4) Възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
(5) Не е вътреобщностна доставка:
1. доставката на стоки, за които доставчикът прилага специалния ред на облагане по глава седемнадесета;
2. доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;
3. доставката на стоки по чл. 18;
4. доставките на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;
5. доставките на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия;
6. доставките от регистрирано по този закон лице – посредник в тристранна операция, до придобиващия в тристранна операция;
7. дистанционните продажби на стоки, осъществени под идентификационния номер, издаден от държавата членка, в която са изпратени или транспортирани стоките;
8. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява в другата държава членка, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната;
9. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на другата държава членка, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на страната;
10. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, при условие че:
а) вносът на същите стоки от трета страна или територия на територията на другата държава членка би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита;
б) стоките се връщат на изпращача на територията на страната не по-късно от 24 месеца от изпращането им.
(6) Когато условията по ал. 5, т. 8-10 отпаднат, счита се, че към този момент е извършена възмездна вътреобщностна доставка по ал. 4.

Услуга
Чл. 8. Услуга по смисъла на този закон означава всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.




22.06.2006 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


ПЕТЪР ДИМИТРОВ