Второ четене – І част
З А К О Н

ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Второ четене – І част
З А К О Н

ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
Комисията подкрепя наименованието на закона.

Част първа
Общи разпоредби
Комисията подкрепя наименованието на част първа.

Цел на закона
Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС).
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Предмет на облагане
Чл. 2. (1) С данък върху добавената стойност се облагат:
1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
5. вносът на стоки.
(2) Изключенията от ал. 1 са предвидени в този закон.

Предложение от н.п. Стоян Витанов:
„В чл. 2 заглавието се променя на: "Обект на облагане".”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя на чл. 2, като предлага:
1. Наименованието да се измени на „Обект на облагане”;
2. Ал. 2 да отпадне.

Данъчно задължени лица
Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение какви са целите и резултатите от нея.
(2) Икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
(3) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.
(4) Не е независима икономическа дейност:
1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
2. дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
(5) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи и техните администрации за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки.
(6) Независимо от ал. 5, държавните и местните органи и техните администрации са данъчно задължени лица за:
1. следните дейности или доставки:
а) далекосъобщителни услуги;
б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;
в) превоз на стоки;
г) пристанищни и летищни услуги;
д) превоз на пътници;
е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;
ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;
з) организиране или провеждане на търговски панаири и изложби;
и) складова дейност;
к) дейностите на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаването под наем на рекламни площи;
л) туристически услуги;
м) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи;
н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер;
2. доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

Предложение от н.п. Нено Димов:
„В чл. 3 ал. 2 след “и всяка дейност осъществявана” отпада “редовно или” и след “с цел получаване на” отпада “редовен”.”
Предложението е оттеглено.

Предложение от н.п. Стоян Витанов:
„В чл. 3 се правят следните промени:
1. В ал. 2 да се поясни понятието "независима икономическа дейност", тъй като е употребено в ал. 1.
2. Да се разменят местата на ал. 3 и 4, тъй като ал. 4 пояснява какво не е "независима икономическа дейност".
3. Да отпадне т. 1 на ал. 4.
4. В ал. 6 се правят следните промени:
а) да отпадне изразът "държавните и местни органи".
б) в т. 1 да отпадне думата "дейности", тъй като обект на облагане са доставките.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Ремзи Осман:
„В чл. 3, ал. 2 след думата „нотариус” се поставя запетая и се добавя „с изключение на процесуалното представителство”.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3 и предлага следната редакция:
Данъчно задължени лица
Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
(2) Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
(3) Не е независима икономическа дейност:
1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
2. дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон или по управление и контрол на юридически лица.
(4) Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.
(5) Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на:
1. следните дейности или доставки:
а) далекосъобщителни услуги;
б) снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;
в) превоз на стоки;
г) пристанищни и летищни услуги;
д) превоз на пътници;
е) продажба на нови стоки, произведени за продажба;
ж) доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;
з) организиране или провеждане на търговски панаири и изложби;
и) складова дейност;
к) дейностите на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаването под наем на рекламни площи;
л) туристически услуги;
м) стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи;
н) радио- и телевизионна дейност с търговски характер;
2. доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

Данъчно незадължено юридическо лице
Чл. 4. Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

Предложение от н.п. Стоян Витанов:
„Чл. 4 да отпадне с оглед съдържанието на чл. 3.”
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

Стока
Чл. 5. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическата енергия, газът, водата, топлинната или хладилната енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Не са стока по смисъла на този закон парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип за чл. 5 и предлага следната редакция:

Стока
Чл. 5. (1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.
(2) Не са стока по смисъла на ал. 1 парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.


Доставка на стока
Чл. 6. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
(2) За доставка на стока за целите на този закон се счита и:
1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на техните администрации или на основание на закон срещу обез¬щетение;
2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;
4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.
(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се счита и:
1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или консумация на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
(4) Алинея 3 не се прилага:
1. при отделянето или предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето.
2. при безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.

Предложение от н.п. Стоян Витанов:
„В чл. 6, ал. 3, т. 1, да отпадне думата "консумация", тъй като тя се включва в "лично ползване".”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6, като предлага:
1. В ал. 2, т. 1 думите „или на техните администрации” да отпаднат;
2. В ал. 3, т. 1 думата „консумация” се заменя с „употреба”;
3. В ал. 4, т. 1 думите „отделянето или” да отпадат.

Вътреобщностна доставка на стоки
Чл. 7. (1) Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
(2) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
(3) Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на акцизни стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
(4) Възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
(5) Не е вътреобщностна доставка:
1. доставката на стоки, за които доставчикът прилага специалния ред на облагане по глава седемнадесета;
2. доставката на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;
3. доставката на стоки по чл. 18;
4. доставките на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;
5. доставките на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия;
6. доставките от регистрирано по този закон лице – посредник в тристранна операция, до придобиващия в тристранна операция;
7. дистанционните продажби на стоки, осъществени под идентификационния номер, издаден от държавата членка, в която са изпратени или транспортирани стоките;
8. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява в другата държава членка, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на страната;
9. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на другата държава членка, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на страната;
10. изпращането и транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, при условие че:
а) вносът на същите стоки от трета страна или територия на територията на другата държава членка би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от вносни мита;
б) стоките се връщат на изпращача на територията на страната не по-късно от 24 месеца от изпращането им.
(6) Когато условията по ал. 5, т. 8-10 отпаднат, счита се, че към този момент е извършена възмездна вътреобщностна доставка по ал. 4.

Предложение от н.п. Стоян Витанов:
„В чл. 7, ал. 5, т. 8, изразът "работа по стоки" да се замени с "обработка или преработка на стоки".”
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в Допълнителните разпоредби.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 7, като предлага в ал. 5, т. 10 думите „при условие че” да се заменят с „ако са налице едновременно следните условия”.

Услуга
Чл. 8. Услуга по смисъла на този закон означава всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.

Доставка на услуга
Чл. 9. (1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
(2) За доставка на услуга се счита и:
1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;
2. поемането на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права;
3. извършването на услуга в резултат на искане или акт от или от името на държавен или местен орган или на техните администрации или на основание на закон;
4. всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;
5. извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
(3) За възмездна доставка на услуга се счита и:
1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.
(4) Алинея 3 не се прилага:
1. при безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;
2. при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив в случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя и фактически е ползван непрекъснато за срок не по-кратък от 3 години;
3. при безвъзмездното извършване на услуга от концесионер за подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е условие и/или задължение по договора за концесия;
4. при безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел.

Предложение от н.п. Мария Капон:
1. В Ал. 2 т.3. да отпадне.
2. В Ал.4. т.1. да отпадне текста „включително на тези по договор за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето”.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 предложението е оттеглено.

Предложение от н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев:
„В ал. 3, т. 2 в края на изречението се добавя: „при използване за цели, различни от тези на независимата икономическа дейност.”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9, като предлага:
1. Т. 2 в ал. 2 се изменя така:
„2. поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;”;
2. В ал. 2, т. 3 да отпадне;

Липса на доставка на стоки или услуги
Чл. 10. (1) Не е доставка на стока или услуга доставката към преобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на:
1. преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;
2. прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;
3. извършване на непарична вноска в търговско дружество.
(2) В случаите по ал. 1 лицето, което получава стоките или услугите, става правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
(3) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато стоките или услугите са придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по този закон лице.
(4) Редът за упражняване на правата и за изпълнение на задълженията по ал. 2 и 3 се определя с правилника за прилагане на закона.

Предложение от н.п. Стоян Витанов:
„В чл. 10, ал. 4 да отпадне.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, като предлага следната редакция на ал. 4:
(4) Редът и необходимите документи за прилагане на ал. 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

Доставчик и получател
Чл. 11. (1) Доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услуга.
(2) Получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

Облагаема доставка
Чл. 12. (1) Освен в случаите, в които този закон е предвидил друго, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице.
(2) Независимо от ал. 1, доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12 и предлага следната редакция:
Облагаема доставка
Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон е предвидил друго.
(2) Доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.

Вътреобщностно придобиване
Чл. 13. (1) Вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
(2) За вътреобщностно придобиване се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка.
(3) За възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено по този закон лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
(4) Не е вътреобщностно придобиване:
1. придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка;
2. придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика;
3. придобиването на стоки по чл. 18;
4. придобиването на стоки по чл. 31, т. 1, 2 и 7 и чл. 34;
5. придобиването на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия;
6. придобиването на стоки от регистрирано по този закон лице – придобиващ в тристранна операция, от посредник в тристранна операция;
7. придобиването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка с цел извършване на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, когато продажбите се извършват под идентификационния номер на доставчика по чл. 94, ал. 2;
8. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел извършване на работа по тези стоки, която се осъществява на територията на страната, при условие че след извършване на работата стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;
9. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната с цел същите стоки да бъдат използвани за извършване на услуги на територията на страната, при условие че след извършване на услугите стоките се връщат на изпращача на територията на другата държава членка;
10. получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка до територията на страната, при условие че:
а) вносът на същите стоки на територията на страната би попадал под разпоредбите за временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;
б) стоките се връщат на изпращача на територията на друга държава членка не по-късно от 24 месеца от изпращането им.
(5) Когато условията по ал. 4, т. 8-10 отпаднат, счита се, че към този момент е извършено възмездно вътреобщностно придобиване по ал. 3.

Предложение от н.п. Стоян Витанов:
„В чл. 13, ал. 4, т. 8, изразът "работа по стоки" да се замени с "обработка или преработка на стоки".”
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в Допълнителните разпоредби.

Предложение от н.п. Мария Капон:
„В ал.4 т.1. да отпадне текста „стоки втора употреба”
В ал.4 т.10 б „24” да се замести с „12”.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13, като предлага:
1. В ал. 3 думите „данъчно задължено” да се заменят с „регистрирано”;
2. В ал. 4, т. 10 думите „при условие че” да се заменят с „ако са налице едновременно следните условия”.

Дистанционна продажба на стоки
Чл. 14. (1) Дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
а) не са нови превозни средства, или
б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
(2) За целите на ал. 1, когато стоките, които се доставят, изпращат или транспортират от трета страна или територия и се внасят от доставчика в държава членка, различна от тази, в която транспортът до получателя приключва, приема се, че стоките са изпратени или транспортирани от държавата членка на вноса.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

Тристранна операция
Чл. 15. Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

Предложение от н.п. Стоян Витанов:
„В чл. 15 заглавието се променя на "Тристранни доставки", като изразът се замени навсякъде в закона.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.

Внос на стоки
Чл. 16. (1) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната.
(2) Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване.
(3) Внос на стоки е и въвеждането на общностни стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността.
(4) Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.
(5) Независимо от ал. 1-4, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими:
1. митническо складиране;
2. активно усъвършенстване;
3. временен внос с пълно освобождаване от митни сборове;
4. външен транзит,
вносът се счита за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под тези разпоредби на територията на страната.

Предложение от н.п. Стоян Витанов:
„В чл. 16, ал. 5, т. 4, изразът "стоки под разпоредби" да се замени със "стоки по съответния режим".”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16, като предлага следната редакция на ал. 5:
(5) Независимо от ал. 1-4, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната.

Част втора
Облагане на доставките
Комисията подкрепя наименованието на част втора.

Глава първа
Място на изпълнение
Комисията подкрепя наименованието на глава първа.

Място на изпълнение при доставка на стока
Чл. 17. (1) Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
(2) Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
(3) Място на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където е регистриран за целите на ДДС придобиващият в тристранната операция.
(4) Място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Място на изпълнение при доставка на стоки, извършвана на борда на кораби, самолети и влакове
Чл. 18. (1) Мястото на изпълнение при доставка на стоки, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е на територията на страната, когато:
1. превозът на пътниците започва на територията на страната и завършва на територията на друга държава членка без спиране на територията на трета страна или територия, или
2. превозът на пътниците започва на територията на страната и завършва на територията на трета страна или територия със спиране на територията на друга държава членка, или
3. превозът на пътниците започва от територията на трета страна или територия и завършва на територията на друга държава членка и първото спиране на територията на Общността е осъществено на територията на страната, или
4. превозът на пътниците се извършва между две точки на територията на страната.
(2) Мястото на изпълнение при доставка на стоки, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, се определя по реда на ал. 1, т. 2 и 3 само за частта от превоза на пътници, извършен между територията на страната и другите държави членки.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 мястото на изпълнение при доставка на стоки, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници, е извън територията на страната.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.

Място на изпълнение при доставка на природен газ и електрическа енергия
Чл. 19. Мястото на изпълнение при доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия е:
1. мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, а когато няма такова седалище или обект - постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя - търговец на природен газ или електрическа енергия;
2. мястото, където стоката ефективно се потребява - когато получател е лице, различно от лицето по т. 1;
3. мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя по т. 2, а когато няма такова седалище или обект - постоянният адрес или обичайното пребиваване на получателя по т. 2, извършващ последваща доставка на цялата или на част от получената от него стока.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.

Място на доставка при дистанционна продажба
Чл. 20. (1) Мястото на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.
(2) Мястото на изпълнение на доставка при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
2. извършените доставки при условията на дистанционна продажба за територията на страната надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата 70 000 лв.
(3) В сумата по ал. 2, т. 2 не се включва ДДС, дължим в държавата членка, където е регистриран за целите на ДДС доставчикът, както и доставките на акцизни стоки.
(4) Независимо от ал. 1 и 2, когато предмет на доставката са акцизни стоки за лична консумация на физическо лице, което не е едноличен търговец, мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е мястото, където пристигат стоките или приключва транспортът.
(5) Когато не са налице условията на ал. 1, т. 2, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.
(6) Независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, когато доставчикът е регистриран по този закон на основание чл. 100, ал. 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20, като предлага:
1. В наименованието след думата „място” да се добави „на изпълнение”;
2. В ал. 1 след думата „мястото” да се добави „на изпълнение”;
3. В текста на ал. 2 след думата „доставка” да се добави „на стоки”;
4. В ал. 4 думите „независимо от ал. 1 и 2” да отпаднат;
5. В ал. 6 думите „независимо от ал. 2” да се заменят с „Ал. 2 не се прилага когато”, а думите „по този закон” да отпаднат.

Място на изпълнение при доставка на услуга
Чл. 21. (1) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
(2) Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение при доставка на услуга е:
1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и др.;
2. мястото, където се извършва транспортната услуга от гледна точка на реализирания пробег.
3. мястото, където фактически се извършва услугата, при:
а) услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия, включително дейността по организирането им;
б) услуги, свързани с транспортна обработка на стоки;
в) оценка, експертиза или работа по движима вещ.
(3) Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1. получателят е лице, ус¬та¬новено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата членка, където е установен доставчикът;
2. доставяните услуги са:
а) предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер;
б) рекламни услуги;
в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по преработка на софтуер;
г) обработка на данни или предоставяне на информация;
д) банкови, финансови, осигурителни, застрахователни и презастрахователни услуги, с изключение на отдаването под наем на сейфове;
е) осигуряване на персонал;
ж) отдаване под наем на движими вещи с изключение на всички форми на превозни средства;
з) далекосъобщителни услуги;
и) услуги по разпространение на радио и телевизия;
к) услуги, извършвани по електронен път;
л) услуги по осигуряване на достъп, транспорт или пренос по разпределителни системи на природен газ или на електрическа енергия и доставката на други услуги, пряко свързани с тях;
м) поемане на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права по букви "а" – "л";
н) посреднически услуги, извършени от лице, действащо от името и за сметка на друго лице, във връзка с услугите по букви "а" – "м".
(4) Независимо от ал. 1 и 3, мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги и услуги по разпространение на радио и телевизия е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:
1. получател по тези доставки е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. доставчик е лице със седалище или постоянен обект, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване са извън Общността;
3. услугата се използва ефективно на територията на страната.
(5) Независимо от ал. 1 и 3, мястото на изпълнение на доставка на услуги, извършвани по електронен път, е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:
1. получател по тези доставки е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава на територията на страната;
2. доставчик е лице, чиито седалище или постоянен обект, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване са извън територията на Общността.

Предложение от н.п. Стоян Витанов:
„В чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "м", вместо "въздържане или неупражняване на действия и права" да остане само "неупражняване".”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21, като предлага:
1. В ал. 1 след думата „своята” се добавя „независима”;
2. В ал. 2 и 3 думите „Независимо от ал. 1” да отпаднат;
3. В ал. 3, т. 2:
- буква „ж” думите „форми на” да се заменят с „видове”;
- буква „м” се изменя така:
„м) поемане на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права по букви „а” – „л”;”
4. В ал. 4 и 5 думите „Независимо от ал. 1 и 3” да отпаднат.

Място на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността
Чл. 22. (1) Независимо от чл. 21, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки е на територията на страната, когато транспортът на стоките започва на територията на страната и завършва на територията на друга държава членка.
(2) Независимо от ал. 1, когато получател по доставката по ал. 1 е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22, като предлага:
1. В ал. 1 думите „Независимо от чл. 21” да отпаднат;
2. В ал. 2 думите „Независимо от ал. 1” да отпаднат.

Място на изпълнение при услуга, съпътстваща доставката на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността
Чл. 23. (1) Независимо от чл. 21, мястото на изпълнение при доставка на услуга, свързана с транспортна обработка на стоки, съпътстващи доставката по чл. 22, е на територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.
(2) Независимо от чл. 21, мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от агент, брокер и друг посредник, действащи от името и за сметка на друго лице, във връзка с доставката на услуга по чл. 22, е на територията на страната, когато транспортът на стоките започва на територията на страната и завършва на територията на друга държава членка.
(3) Независимо от ал. 2, когато получател по доставката по ал. 2 е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.
(4) Независимо от чл. 21, мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, във връзка с предоставянето на услуга по транспортна обработка на стоки по ал. 1, е мястото, където фактически е извършена транспортната обработка на стоките.
(5) Независимо от ал. 4, когато получател по доставката по ал. 4 е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 23, като предлага:
1. В ал. 1, 2 и 4 думите „Независимо от чл. 21” да отпаднат;
2. В ал. 3 думите „Независимо от ал. 2” да отпаднат;
3. В ал. 5 думите, „Независимо от ал. 4” да отпаднат.

Място на изпълнение при доставка на услуга с получател, установен на територията на друга държава членка
Чл. 24. (1) Независимо от чл. 21, мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, когато тази услуга е свързана с доставка на услуги, различни от тези по чл. 21, ал. 3, чл. 22 и 23, е мястото на изпълнение на доставката, във връзка с която е оказано посредничеството.
(2) Независимо от ал. 1, когато получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, мястото на изпълнение на доставката е територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата.
(3) Независимо от чл. 21, мястото на изпълнение при доставка на услуга по оценка или работа върху движими вещи е на територията на държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата, когато са налице следните условия:
1. получател по доставката е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
2. стоките са изпратени или транспортирани от територията на страната извън територията й.
(4) Документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3, т. 2, се определят с правилника за прилагане на закона.
(5) Ако доставчикът на услугата по ал. 3 не се снабди с документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3, т. 2, до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който е възникнало данъчното събитие за доставката, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 21. В този случай доставчикът коригира резултата от прилагането на ал. 3 по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 24, като предлага:
1. В ал. 1 думите „Независимо от чл. 21” да отпаднат;
2. В ал. 2 думите „Независимо от ал. 1” да отпаднат;
3. В ал. 3 думите „Независимо от чл. 21” да отпаднат и след думата „налице” да се добави думата „едновременно”.

Глава втора
Данъчно събитие и данъчна основа
Комисията подкрепя наименованието на глава втора.

Възникване на данъчно събитие и изискуемост на данъка
Чл. 25. (1) Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по смисъла на чл. 16.
(2) Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
(3) Независимо от ал. 2, данъчното събитие възниква:
1. на датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2;
2. на датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3;
3. на датата на започването на транспорта по чл. 7, ал. 4;
4. на датата, на която доставчикът получи плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата;
5. на датата на изваждането на монетите или жетоните - при извършване на доставки чрез автомати за продажба или други подобни уреди, задействащи се с монети, жетони или други подобни;
6. на датата на фактическото връщане на актива с ремонта и/или подобрението при прекратяване на договора или преустановяване ползването на актива – в случаите на извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение върху нает или предоставен за ползване актив, когато не са налице условията по чл. 9, ал. 4, т. 2 и 3.
(4) При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която този период или етап е изтекъл.
(5) На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4:
1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или
2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
(6) Когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4 се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка.
(7) Когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, счита се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.
(8) Изключенията от ал. 1-7 са предвидени в този закон.

Предложение от н.п. Мария Капон:
1. Ал. 3, Т.4 да се добави в края „ или по електронен път”;
2. Да се създаде нова т.7: на датата на продажбата на жетоните за хазартни игри или автомати.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя по т. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25, като предлага:
1. В ал. 3 думите „Независимо от” да се заменят с „Освен в случаите по”, а в т. 4 след думата „пощата” да се добави „или по електронен път”;
2. Ал. 8 да отпадне.

Данъчна основа при доставка на територията на страната
Чл. 26. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена.
(2) Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се считат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
(3) Данъчната основа по ал. 2 се увеличава със:
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и др., пряко свързани с доставката;
4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
(4) В данъчната основа на доставката се счита включена:
1. стойността на услугата по последващо безвъзмездно гаранционно обслужване на стоките;
2. стойността, задържана от получателя като гаранция за добро изпълнение.
(5) Данъчната основа не включва:
1. сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им;
2. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 6-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок;
3. разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки "Гражданска отговорност" и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация;
4. сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.
(6) Когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем.
(7) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем.
(8) Когато при договарянето не е посочено изрично, че данъкът се дължи отделно, приема се, че договорената цена включва данъчната основа и данъка.

Предложение от н.п. Стоян Витанов:
„В чл. 26, ал. 3, т. 1, думата "акциз" да отпадне, тъй като акцизът е вид данък.”
Предложението е оттеглено.

Предложение от н.п. Мария Капон:
1. В Ал. 2 да отпадне „които имат обезщетителен характер”
2. В Ал. 5 т.1. да отпаднат думите „ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие, ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.
3. В т.2. се заменя „6- месечен” с „12-месечен”.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 2, подкрепя по т. 3, а предложението по т. 1 е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 26, като предлага:
1. В ал. 4, т. 1 думата „безвъзмездно” да отпадне;
2. В ал. 5, т. 2 думите „6-месечен” да се заменят с „12-месечен”;
3. Ал. 8 да отпадне.

Особени случаи при определяне на данъчната основа
Чл. 27. (1) Данъчната основа на доставката не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса, при:
1. доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4;
2. доставка на земя, която е урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащ терен към сгради, които не са нови;
3. доставка на нови сгради или на части от тях и прилежащия им терен.
(2) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.
(3) Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:
1. доставка между свързани лица;
2. доставка на стоки по чл. 111;
3. безвъзмездна доставка по чл. 9, ал. 2, т. 5.

Предложение от н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев:
„В ал. 1 отпадат точки 2 и 3.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.

Глава трета
Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка
Комисията подкрепя наименованието на глава трета.

Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността
Чл. 28. Облагаема доставка с нулева ставка е:
1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

Предложение от н.п. Мария Капон:
„В Т.2 да отпадне „спортни”.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.

Международен транспорт на пътници
Чл. 29. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или
2. от място извън страната до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
(2) За превоз на пътници по ал. 1 се счита и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.

Международен транспорт на стоки
Чл. 30. Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.

Доставка, свързана с международен транспорт
Чл. 31.Облагаема доставка с нулева ставка е:
1. доставката на стоки за снабдяване на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, извършващи международен рейс, с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда; това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
2. доставката на стоки за снабдяване с резервни части, горива и смазочни материали, храна, напитки, вода и други провизии, предназначени за потребление на борда на плавателни съдове:
а) използвани за извършване на търговски, промишлени или риболовни дейности извън морските пространства на Република България;
б) използвани за спасителни работи или помощ в морето;
в) с военно предназначение съгласно определението в подпозиция 89.01 на Общата митническа тарифа, напускащи страната с направление към чужди пристанища или пристани;
3. доставката на услуги по строителството, поддръжката, ремонта, модификацията, трансформацията, сглобяването, оборудването, съоръжаването, превоза и унищожаването на кораби и самолети, с изключение на тези по т. 2, буква “в”; това не се отнася за кораби и самолети, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди;
4. отдаването под наем на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав за извършване на международен транспорт;
5. обработката на плавателни съдове, включително услугите по глава девета от Кодекса на търговското корабоплаване, на въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав, които са в международен рейс, както и услуги по спасителни операции или помощ в морето;
6. доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на стоки или пътници, превозвани с плавателен съд, въздухоплавателно средство или подвижен железопътен състав, които са в международен рейс;
7. доставката на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

Предложение от н.п. Мария Капон:
„В т.1, т.3 и т. 7 да отпадне думата „спортни”.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.

Доставка, свързана с международния стоков трафик
Чл. 32. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на необщностни стоки с изключение на посочените в приложението към закона, за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5.
(2) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги, пряко свързана с доставката на стоки, облагаема с нулева ставка по ал. 1, с изключение на освободените по смисъла на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.

Доставка по обработка на стоки
Чл. 33. Облагаема доставка с нулева ставка е извършването на услуги, представляващи работа по стоки, като обработка, преработка или поправка на стоки, когато са налице следните условия:
1. стоките са придобити или внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Общността;
2. след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или получателя;
3. получателят на услугите не е установен на територията на страната.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 33, като предлага след думата „налице” да се добави „едновременно”.

Доставка на злато за централни банки
Чл. 34. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на злато, различно от инвестиционното злато по смисъла на закона, когато получател е Българската народна банка или централната банка на друга държава членка.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.

Доставка, свързана с безмитна търговия
Чл. 35. Облагаема доставка с нулева ставка е продажбата на стоки в обектите за безмитна търговия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.

Доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници
Чл. 36. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато са свързани с доставките, посочени в тази глава.
(2) Облагаема доставка с нулева ставка е и доставката на услуги с място на изпълнение на територията на страната, предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато тези услуги са предоставени във връзка с доставка на стоки или услуги, които са с място на изпълнение извън територията на Общността.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.

Документиране на доставките
Чл. 37. (1) Документите, удостоверяващи наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона.
(2) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, включително при предварително плащане по доставка, разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.

Глава четвърта
Освободени доставки и придобивания
Комисията подкрепя наименованието на глава четвърта.

Общи положения
Чл. 38. (1) Освободени доставки са доставките, посочени в тази глава.
(2) Освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната по реда на тази глава.
(3) Освободено от облагане с данък е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по тази глава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.

Доставка, свързана със здравеопазване
Чл. 39. Освободена доставка е:
1. извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения;
2. доставката на човешки органи, кръв, кръвни съставки и кърма;
3. доставката на протези, както и услугите по предоставянето им на хора с увреждания, когато доставките са част от здравните услуги по т. 1;
4. доставката на зъбни протези;
5. извършването на транспортни услуги за болни или ранени лица със специално пред¬назначени превозни средства и от надлежно оправомощени органи;
6. доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвани от Българския Червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност и вписани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност.

Предложение от н.п. Стела Банкова и Минчо Христов:
„В чл. 39 да бъде създадена нова т. 7 със следното съдържание:
7. Доставката на лекарства и лекарствени средства.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Нено Димов:
„В чл. 39
1. В т. 1 отпада текста “и пряко свързани с тях”
2. създава се нова точка 6:
т. 6 доставката на аксесоари за подпомагане лечението и дейността на хора с увреждания;
3. т. 6 става т. 7.”
Предложението е оттеглено.

Предложение от н.п. Мария Капон:
„В т.3. да отпадне „ когато доставките са част от здравните услуги по т.1”
Създава се допълнителна т.7 „доставка на лек автомобил или мотоциклет, специализирани за хора с увреждания”.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 39, като предлага в т. 2 след думата „органи” да се добави „тъкани и клетки”.

Доставка, свързана със социални грижи и осигуряване
Чл. 40. Освободена доставка е:
1. извършването на социални услуги по Закона за социалното подпомагане;
2. доставката на социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане;
3. задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, извършвано при условията и по реда на специален закон, включително посредническите услуги, пряко свързани с това.

Предложение от н.п. Деница Димитрова и Теодора Дренска:
„Да се добави нова т. 4 със следното съдържание:
„4. Технически помощни средства за хора с увреждания.”
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.




20.06.2006 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

ПЕТЪР ДИМИТРОВ