П Р О Т О К О Л
№ 14

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 14

На 3 юли 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007-2013) между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 802-02-20, внесен от Министерски съвет на 16 юни 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 802-02-21, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2008 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 802-02-50, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2008 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, предлагам да започнем.
Искам от мое име и от името на заместник-председателите да информирам комисията, а също така и представителите на Министерството на финансите, че на 17 юли комисията ще изслуша министъра на финансите и другите министри, които са били ползватели на средства от бюджетния излишък, разпределени в края на миналата година, по тяхното ползване и по резултатите от разпределянето на тези средства.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, под формата на процедура – може би сте се сетили да изпратите една телеграма от името на комисията до семейството на колегата Йовко Йовков. Все пак работихме заедно три години.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще го направим. Още повече, че и самият случай беше толкова изненадващ за всички ни.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Казвам го с най-искрени чувства – да изпратите като председател съболезнования от името на всички нас.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбира се.
Колеги, дневният ред, който се предлага за днешното заседание, включва три точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007-2013) между Република България и Европейската инвестиционна банка, внесен от Министерски съвет на 16 юни 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2008 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2008 г.
Има ли коментари по дневния ред? – Няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КРЕДИТНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СТРУКТУРЕН ПРОГРАМЕН ЗАЕМ (БЪЛГАРИЯ, СЪФИНАНСИРАНЕ ПО ФОНДОВЕТЕ НА ЕС 2007-2013) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
Имате думата, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е представен законопроект за ратификация на кредитното споразумение за структурен програмен заем, свързан с финансиране на фондовете на Европейския съюз, между Република България и Европейската инвестиционна банка.
В изпълнение на решението на Министерския съвет и на Народното събрание изцяло в тази рамка, която беше зададена от Народното събрание, е подписано споразумението и то сега трябва да бъде предложено за ратификация от страна на Народното събрание. Ще припомня само, че заемът е в размер до 700 млн. евро и се предоставя в подкрепа както на платежния баланс, така и в подкрепа за изпълнение на структурни реформи и политики по отношение на оперативните програми „Околна среда” и „Транспорт”, като едновременно с това има и опция и възможност да бъде използвана в подкрепа на платежния баланс.
Заемът е в много благоприятни условия. Предложени са ни отново два варианта на тези благоприятни условия. Единият е при условия на плаваща лихва, другият е при фиксиран лихвен процент. Срокът е 25 години. Гратисният период е 7 години. Максимално на 20 транша може да бъде ползван заемът, като всеки транш трябва да бъде не по-малко от 30 млн. евро. Максималният размер на първия транш не трябва да надвишава повече от 30% от стойността на заема.
Молбите за отпускане на средства ще могат да се изпращат до август 2015 г., а средствата да се усвояват до 31 декември 2015 г.
Другото, което също е благоприятно като условие по заема, е свързано с това, че нямаме като ангажименти предварителни плащания и такси по посока и при усвояване на заема, и при неусвояване на заема.
Намеренията и погасяванията, и това, което е заложено в кредитното споразумение, да се извършват за сметка на централния бюджет и управлението да се осъществява от структурите на Министерството на финансите в съответствие с компетенциите.
И още едно благоприятно условие, според нас, е, че документите, които ще бъдат обсъждани при исканията за отпускане на отделните траншове на заемите, и проектите, които ще се предлагат по българското законодателство, синхронизирано с изискванията на Европейската комисия, с едни и същи документи и ще бъде осъществяван и контрол от страна на Европейската инвестиционна банка.
Ще си позволя да припомня и още нещо, че тук не става дума за безусловен ангажимент на българската държава тя да ползва непременно заема, а става дума за осигуряване на още един източник за съфинансиране, който да бъде ползван само при необходимост.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Желев.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, до края на месец май излишъка в бюджета е 3,3 млрд. лв. Фискалният резерв е над 8 млрд. лв. При това положение аз имам чувството, че се превърна в национален спорт сключването на нови заемни споразумения. Още повече, че наскоро Ирак изплати дълга си към България, съгласно последното споразумение, което беше сключено.
Никъде тук няма обосновка дали тези пари въобще ще бъдат необходими на България. Ясно е, че заемът е такъв, че той се тегли само, когато трябва. Това е ясно, че е така. Но въпреки това финансовото състояние на държавата в момента очевидно е стабилно. Това не означава, че гражданите живеят добре. Напротив, гражданите не живеят добре, но има огромни излишъци в държавата. Казвам го от тази гледна точка, така че място за двояко тълкуване няма.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Но е стабилно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, излишъкът е стабилен.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Финансовото състояние е стабилно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че, уважаеми колеги, въпросът е националният спорт взимане на нови кредити докога ще продължава? Защото наистина става така, че общо взето няма кредит, който да е отказан като възможност от българското правителство и да не бъде зет. Аз лично съм убеден, че от това няма необходимост в момента.
Още повече, господин финансов заместник-министър, би било по-сериозно, ако имаше разчет за следващите години – очаквания, финансирания от страна на държавния бюджет, в който Вие да ни убедите, че се появява някаква пропаст, или някакъв проблем, или някакъв риск, поради което вие взимате този заем. Общо взето обосновката, която прочетох много внимателно в този законопроект, е, че понеже Европейската банка така или иначе ги дава тези пари, понеже лихвеният процент е относително нисък, затова да вземем да ги вземем.
Въпросът, който аз бих Ви задал е каква доходност получаваме от фискалния резерв, защото тя не е много висока. И не е ли по-разумно да използваме наличните средства, вместо да взимаме нови кредити? Това ми е въпросът.
Ако в моите думи господин Овчаров е намерил някакво успокоение за тройната коалиция, това е доброто творчество, което в последно време се забелязва в управляващите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Щом се забелязва и творчество сред управляващите, знаците стават все повече и все по-добри.
Господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Става дума за възможност за ползване за този кредит. Става дума за една по-дългосрочна перспектива за ползването му – до 2015 г. Става дума за това, че като цяло икономическото развитие в една немалка част от страните се забавя, възможно е и при нас да възникне този риск. Става дума за това, че широките възможности, които предоставя един подобен заем, и намеренията и целта да се ползват, са свързани с още един стабилизиращ фактор за българската държава. И молбата ми е това да се има предвид.
По отношение на бюджетния излишък, ще си позволя да споделя, че все пак сме още само в първата половина на годината. Има редица позитивни ефекти, но част от тези ефекти са от разходната част, която е реализирана около 17%, ако добре си спомням цифрата. Другите ефекти са свързани преди всичко с допусканията, които имаха и самите народни представители за увеличаване на доброволното изпълнение и коректно поведение на все по-голяма част от данъчните субекти.
Мисля, че доколкото някои от ефектите се оценяват в тази година и доколкото програмата ни в преходната част е напрегната с 26%, би трябвало да имаме предвид, че при забавяне на темповете на икономически растеж – нещо за което ни предупреждават и една немалка част от финансовите наблюдатели, би трябвало много внимателно да се подходи, като се има предвид и инфлационният натиск, който се осъществява, и възможността този бюджетен излишък също да служи като стабилизиращ фактор. Моля ви да имате предвид, че намеренията и целите, които формулира Министерството на финансите за изразходването на тези средства би трябвало да бъдат насочени по същия начин преди всичко към продуктови разходи, към ефективни разходи, а не разходи за потребление.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Само да попитам това споразумение свързано ли е с този Фонд ФЛАГ?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Това споразумение, госпожо Шулева, е свързано с централния бюджет и с възможности той да ползва това кредитно споразумение. По отношение на ФЛАГ, той е друг източник и е стабилизиращ фактор и възможност да осигурим съфинансирането на общините.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Тези пари няма да се ползват за него?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не, няма да се ползват по отношение на Фонда ФЛАГ.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли други въпроси? – Няма.
Моля народните представители, които подкрепят това споразумение, да гласуват.
За – 9, против – 5, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ.
Господин Желев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основната цел на Протокола за изменение и допълнение на подписаната Спогодба от наша страна за избягване на двойното данъчно облагане със САЩ е включването на нова клауза към чл. 21, който е свързан с ограничаване на облекченията.
Това е резултат на продължителни уточнявания, които имахме на експертно ниво с представителите на американската страна и общата цел, стремеж и желание е тази ограничителна мярка да бъде въведена за така наречените триъгълни случаи, при които дружество, което е местно лице на България, получава пасивен доход в САЩ. Ще си позволя да уточня, че под пасивни доходи имаме предвид преди всичко доходите по лихви и доходите от авторски и лицензионни възнаграждения. И понеже има възможности да се ползват различни подходи за заобикаляне и ползване на преференциални режими както на територията на САЩ, така и на територията на нашата страна, когато местно лице, което е клон на българско юридическо лице в трета страна може да ползва някои от режимите в най-различни посоки, преди всичко за избягване на двойното данъчно облагане.
Всички тези характеристики са уточнени по принцип. Трябва да се има предвид, че въпреки тази клауза Съединените американски щати ще предложат преференциални данъчни ставки. Става дума за облагането на тези доходи при самия източник, който по данъчното законодателство на САЩ е около 15%. Но, отчитайки определени специфики, се дава много по-голяма гъвкавост на самата спогодба за преценка да се осигуряват и допълнителни преференциални условия, не при 15, а при 5%, както и се преодоляват възможностите да се избягва било то от страни, с които нямаме спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, в единия вариант, а в другия вариант в страни, в които имат по обща оценка над 60% различие в тяхното данъчно законодателство, за да могат да ползват подобни преференции.
Това е в най-общи линии избягването на триъгълни модели за преодоляване и получаване на определени преференции.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Как точно се реализира този триъгълен модел? Приходите отиват в някоя държава, която е с по-облекчен режим ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Госпожа Славчева ще го сподели на експертно ниво, ако е необходимо. Аз ще кажа само няколко думи.
Когато приходите от лихви, който клон е на българско юридическо лице в трета държава, е отпуснал на американско юридическо лице, на американски търговец. При това положение на нещата този приход (приходите от лихви) би трябвало да участва при формирането на финансовия резултат, като за България трябва да бъде приложен съответния метод за освобождаване.
В нашия случай, при досегашните ни спогодби би трябвало ние да дообложим тези доходи, ако клонът обаче се намира в държава с преференциален режим. Ако има данъчна юрисдикция с така нареченото освобождаване с прогресия, което най-често се ползва напоследък при нас при сключването на спогодбите, според този метод България следва да изключи при облагането дохода, преизчислен към клона в трета държава, тоест, трябва да го вземем предвид единствено за определяне на данъчната ставка върху останалите доходи.
Разбира се, че при липсата на тази клауза, която ще се приеме това в протокола, ще избегнем предотвратяването на отклоняването от плащането на данъци.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли въпроси?
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Единодушно се подкрепя подписването на ратификацията на протокола и споразумението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Разчитаме до края на годината протоколът и споразумението да бъдат ратифицирани от американска страна, за да могат да влязат в действие от 1 януари 2009 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Имате думата, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството обхващат няколко групи въпроси, подчинени на основната цел – по-нататъшно хармонизиране и бих казал на този етап поне изцяло хармонизиране на нашето законодателство с европейското.
Първата част на промените, които са свързани с решаване на счетоводни проблеми са по посока на разширяване на отговорността на органите на управление на предприятието чрез въвеждане на задълженията за съставянето и публикуването на годишни доклади за дейността на предприятието, тъй като засега тяхната отговорност беше свързана само с годишните им финансови отчети. Сега вече става дума и за годишен доклад.
Втората група е за въвеждането на специфични изисквания за информация за стойността на услугите, които предоставят регистрираните одитори на предприятията, свързани както с независимия финансов одит, който извършват, така и с допълнителни консултации, които правят срещу заплащане.
Третата група е ограничаване на обхвата на предприятията, които могат да се използват от изключенията при съставянето на консолидиран финансов отчет. Става дума за отношенията на предприятие, което е от групата предприятия, примерно, чиито ценни книжа се допускат до търговия на регулиран пазар.
Втората група въпроси са свързани през Преходните и заключителни разпоредби и са насочени към Закона за корпоративно подоходно облагане. Засяга се данъчното третиране на разпределението на дивиденти и са свързани с последното мнение от страна на Европейската комисия за дискриминационно отношение към чуждестранни в българските представи досега юридически лица. Става дума за юридически лица, които всъщност са от държави – членки на Европейския съюз. При тях присъстваха ограничителни условия по отношение на облагането на дивидентите през потребността не по-малко от 15% дялово участие и не по-малко от две години инвестиции. Разсъжденията бяха свързани преди всичко с това дали подобен режим да бъде въвеждан и за българските предприятия при третирането на данъка върху дивидента, който реално при нашите условия е необлагаем. Или пък да бъдат въведени облекчени условия. Възприехме подхода да се въведат нормално по посока на синхронизация облекчени условия за страните – членки на Европейския съюз, когато става дума за облагане на дивидентите.
Бюджетният ефект, според нас, е бих казал незначителен, доколкото преобладаващата част от търговците от страните – членки на Европейския съюз, отговаряха на всички тези условия и естествено е да направим синхронизирането на нашето законодателство, като въведем еднакъв режим, какъвто е този за българските юридически лица при облагането с данък върху дивидента. Знаете, че той беше намален също на 5%, затова си позволявам да споделя, че бюджетните ефекти би трябвало да бъдат незначителни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Желев.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, изменението на този закон е доста важно и бих си позволил няколко въпроса към господин Желев.
На първо място, господин Желев, ако не ме лъже паметта чл. 40 от Закона за счетоводството казва, че всички търговци са задължени да подават отчети. След изменението на Закона за търговския регистър новият текст е, че се дава срок след пререгистрацията на търговеца да подава финансов отчет към Търговския регистър.
След контакти със страшно много фирми, които се оплакаха, аз имам блог в Интернет, на който получавам мнения, коментари и оплаквания, няма яснота, няма информационна кампания, проведена от страна на Министерството на финансите, примерно, дали едноличните търговци също трябва да подават такива отчети. Моето впечатление и впечатлението на експертите, с които работя, е, че всички са задължени, включително едноличните търговци, да подават финансов отчет. Но няма информационна кампания и създадена яснота от страна на Министерството на финансите. Тук има заложена мина.
Това, което можете да направите, господин Желев, е действително да разясните този въпрос и да направите някаква форма на информационна кампания, да информирате хората, че всички са задължени, включително едноличните търговци, да подават отчет.
Това е едното.
Второто, което на експертно ниво като въпроси, задавани от експертите на комисията е, че Европейската комисия върви по път на облекчаване на административната тежест за малките и средни фирми. Неслучайно има и една инициатива за 25-процентно намаление до 2012 г. Когато беше министър на икономиката, господин Овчаров каза, че и България щяла да тръгне в тази посока, но не се изясни кога това ще се случи. Въпросът е, че в този закон не виждаме конкретно приложение на тези мерки. За малките и средни фирми няма облекчение по отношение на отчитане и воденото счетоводство. Няма предвидено нищо в промените, които сега правите.
И третият ми въпрос, е защо пак с промените в Закона за счетоводството се изменя Законът за корпоративното облагане и то в една много чувствителна част, която трябва да отговори на забележките на Европейската комисия.
И по отношение на облагането на дивидентите. Първо, промените, които правите, трябва да бъдат в отделен законопроект. Второ, мисля, че промените, които правите, не изчерпват всички забележки на Европейската комисия. Мисля, че те имаха поне три забележки, а вие говорите за една от тях, господин Желев.
И третият въпрос е не е ли по-добрият вариант въобще да отпадне данъкът върху дивидентите, както сме предлагали от СДС две поредни години, отколкото да се правят подобни бих казал козметични действия. Загубите за бюджета ще бъдат малки и това ще доведе до допълнително насърчаване на притока на инвестиции в България.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
По първия въпрос, благодаря на народния представител Мартин Димитров, аз го приемам като препоръка, а не като въпрос.
На втория въпрос ще отговори господин Войнов, за мен, искрено казано, е малко трудно, понеже опира до експертно ниво. Ще помоля господин Войнов да сподели разсъжденията си. На другите въпроси ще се опитам да отговоря аз.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Войнов, имате думата.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, в допълнение към това, което каза господин Желев, по отношение на първия въпрос, за нас поне странно звучи неразбирането на определени предприятия дали трябва да публикуват своите финансови отчети. Извинявам се, но ще прочета разпоредбата, която казва това нещо и да видим дали едноличният търговец и другите предприятия биха се припознали.
Вие цитирате чл. 40, а той казва следното: „В срок до 30 юни на следващата година предприятията публикуват”. С „предприятията публикуват” очевидно се изчерпват всички предприятия в държавата, които имат ангажимент да водят някакво счетоводство. Може би визирате ал. 2, в която се казва, че „По реда на ал. 1 предприятията, които са на одит, публикуват” еди-какво си. Но „по реда на ал. 1” има за цел да каже, че предприятията, които се одитират, публикуват освен това, което е в ал. 1 и някои други неща. Наистина, може би разпоредбата не е много ясна и ако има съгласие ще дадем допълнителни разяснения по нейното прилагане.
Към настоящия момент считаме, че законодателна промяна в тази област не е необходима. Може би разясняването е удачен вариант.
По отношение на втория въпрос – дали малките и средни предприятия биха могли да бъдат облекчени. Предполагам всички знаете, че счетоводните стандарти в България са две – международни и национални. Националните стандарти уреждат малките и средни предприятия. Тоест, материята, която следва да предвижда такива облекчения не е в Закона за счетоводството, а в стандартите. Миналата година се направиха промени в тези стандарти. Стига да не е супер експертен въпросът, бих споделил някои от нещата, които са облекчение за някои от тези малки предприятия.
Първо, малките предприятия от гледна точка на своята отчетност, всяко едно предприятие завършва с годишен финансов отчет, който се състои от няколко неща – баланс, отчет за приходи и разходи, парични потоци, собствен капитал и някои допълнителни оповестявания, свързани със съответните сделки и събития, които са станали.
Какво е облекчено за малките предприятия?
Първо, малките предприятия не могат да бъдат облекчени така, както държавата иска. Те следва да бъдат облекчени, доколкото Европейската директива допуска това нещо. В смисъл, ако ние желаем малките предприятия да не водят счетоводен баланс, ще направим това нещо, но Европейската комисия ще дойде с писмо и ще ни каже: Вие не можете да правите това нещо. Тоест, облекченията, които ние сме предвидили за малките предприятия, са дотолкова, доколкото европейските директиви не допускат това.
Какви са облекченията? Малките предприятия могат да изготвят счетоводен баланс само по раздели и групи. Тоест, на един ред да посочат всички дълготрайни материални активи. Без сгради, без машини, без подробна детайлизация.
Второто нещо по отношение на отчета за приходите и разходите. Не предвиждаме облекчение, тъй като той е съгласно изискванията на директивата и е доста съкратен. По-голямо съкращаване за малките предприятия не е необходимо. Малките предприятия могат да не изготвят отчет за собствения капитал, могат да изготвят отчет за паричните потоци, който е съкратен. И оттам нататък нямат абсолютно никакви допълнителни ангажименти по отношение на изготвяне на справки, като такава справка е за дълготрайните активи.
Малките предприятия, съгласно Първи стандарт, са освободени от гледна точка на оповестяване на някои неща, които другите предприятия трябва да правят. Това, което ние сме се постарали да направим миналата година, е следното – навсякъде, където директивата допуска освобождаване за малките предприятия, бъдете сигурни, че сме го направили. Това е в 1, 27 и 28 стандарт. Останалите стандарти, които предвиждат осчетоводяване, не са коригирани, защото целта на миналогодишните проблеми бяха да бъдат 100% хармонизирани с европейските директиви. Най-вероятно има и други места, в които биха могли да се търсят допълнителни облекчения, но това е въпрос на консенсус и Министерството на финансите е отворено за разговори по отношение на тези въпроси.
И по отношение на третия въпрос. Безспорно въпросът с облекчаването на дивидентите, с тяхното облекчено данъчно третиране, е ясен. Предприели сме първата стъпка, както каза господин Желев – без никакви условия освобождаваме европейските компании.
Защо не освободим абсолютно всички компании в рамките на целия свят, от облагане с данък дивидент от 5%?
България не би следвало да се разглежда като една частичка, независима от останалите държави. Тоест, България следва да се разглежда като част от една голяма държава - Европейски съюз. Ако ние освободим дивидентите, какво би се получило от гледна точка на данъчен дъмпинг или данъчна конкуренция спрямо останалите европейски държави? Ако американска компания реши да прави бизнес в Германия, тя какво би могла да направи? Може да си направи дъщерна компания в България, дъщерната компания в България да си направи дъщерна компания в Германия. Оттам нататък немските дивиденти, разпределени към България, няма да се обложат, защото са в рамките на Европейския съюз, а българските към Щатите също няма да бъдат обложени. По този начин ние ще направим една лоша услуга за Германия, защото, ако това дружество в Щатите, беше инвестирало директно в Германия, дивидентите щяха да бъдат обложени с данък при източника, съответно в Германия.
Тоест, какво ще се използва от България? България ще бъде един буфер, в който ще дойдат едни пари, ще отидат в Германия, ще минат през България обратно и като цяло икономическият ефект от България е, че ще се създадат може би някакви обслужващи фирми, които ще трябва да обслужват тази новосъздадена компания.
МАРТИН ДИМИТРОВ: А колко събирате от този данък, извинете?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Бихме искали да Ви дадем по-конкретен отговор на следващо заседание.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Тази година няма данни, както можете да се сетите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: За миналата година.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: По едно време бяха едни 129 – дивиденти, ликвидационни дялове и още нещо вътре.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Само дивиденти?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Само дивиденти е трудно да Ви кажем сега. Но така или иначе ние всъщност не предлагаме да няма данък върху дивидентите. Обяснимо.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо не предлагате?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Като предложите, господин Димитров, трябва да ни кажете и ефектите, които предполагате.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: И няколко думи по отношение на другите две мерки, защото Вие казвате, че към България са предприети три стъпки – за какво е променена само една от тях.
Може би не съм човекът, който ще коментира защо в Закона за счетоводството се прави промяна в ЗКПО. Може би защото е по-бързо и което е по-удачно, за да дадем на Европейската комисия някакъв сигнал, че България е възприела нарушението, което те са открили и просто казваме, че ние нямаме проблем и действаме веднага.
По отношение на другите две стъпки, които може би визирате, но не ги споменахте, ако не е това кажете, за да не говорим, става въпрос за данъка при източника на нетна основа. И вторият проблем е за лихвите по облигации на български държавни, общински и корпоративни ценни книжа. За това ли става въпрос?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Министерството на финансите разгледа тези два случая и реши, че ще отстоява защита на националното законодателство по отношение на тези два проблема. Затова не е инициирало промяна в закона.
Не знам дали цел на това заседание е да разглежда мотивите, но като цяло Европейската комисия желае България да облага с данък при източника на нетна основа. Анализирахме законодателството на различни държави и се установи, че масово, да не кажем почти всички, но масово държавите облагат с данък при източника на брутна основа, тоест целия размер на дохода на чужденеца и България отстоява с различни мотиви, а в допълнение бихме могли да ги посочим, и желаем да се получи дебат и еднакво третиране във всички държави членки, а не само България да си промени нетната основа, а останалите държави да облагат на брутна основа. Защото промяната на нетна основа за голяма част от чужденците ще бъде по-неблагоприятна в сравнение със сегашния режим. Защото ние ще трябва да накараме тези чужденци да се облагат както българите, тоест да подават декларации, да водят сметки в лева, да са отговорни за абсолютно всяко едно действие.
Смятаме, че ако едно физическо лице даде заем на българска компания, за него ще е по-удачно платецът да му удържи данъка и той да спи спокойно, да си вземе нетните пари и да приключи. Вкарвайки това чуждестранно лице в плащане на данък-деклариране, то какъв разход би могъл да ни покаже откъде би могъл да вземе той тези пари, за да приспадне лихвата по заема, който е за, за да го даде на българско лице? Затова политиката и отговорът на Министерството на финансите по останалите две дела, е, че ние защитаваме действащия в момента данъчен режим и поради тази причина не сме инициирали данъчни промени.
И последно, ако ние сега пропуснем възможността да защитаваме тези две неща, по-късно няма да имаме тази възможност.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Гледаме законопроекта на първо четене, на второ четене ще можем по-внимателно и в детайли да обсъдим тематиката по корпоративното подоходно облагане.
Също така предлагам на господин Димитров да не правим промени в данъчното законодателство в средата на годината, а да ги обсъдим тогава, когато му дойде времето.
Господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имам една забележка, която е по-скоро от структурен характер, защото това, което слушах до момента по ЗКПО, както се изрази господин Войнов, само по себе си е достатъчно интересно и подлежи на дебат. Вие говорите за мотиви, с които министерството е обсъдило определени въпроси и защитава определена позиция. Това, според мен е изключително ценно да бъде дебатирано в залата на Народното събрание при първо четене на изменение на самия Закон за корпоративното подоходно облагане. Доколкото това, което отговорихте на господин Димитров, поне на мен ми се стори политически важно.
Когато се прави такава промяна в Закона за счетоводството, както пише тук, и е скрита вътре промяна на друг закон, а се оказва, че става дума за принципни въпроси, по които България има позиция по отношение на Европейския съюз, най-малкото човек трябва да се въздържи да приеме такъв подход на промени в законодателството.
Така че чисто структурно, поне от това, което слушам, за мен стана ясно, че не е избран подходящият начин на промени. Защото първата част, това, което засяга Закона за счетоводството, за мен звучи убедително и необходимо за промяна. И аз бих го подкрепил.
Това, което господин Войнов каза по тези други две точки, по които България има различно мнение от това, което е критиката, и отстоява някаква друга позиция, на мен ми звучи много интересно и важно да се чуе като обсъждане на първо четене, където се обсъжда философия на един законопроект. А те се гледат един в друг.
Това, господин председател, е чисто структурна бележка, която ме кара да се въздържа при гласуването.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В личен план бих се съгласил с част от аргументите и ако трябваше тепърва да започнем да решаваме този въпрос, може би по-лесният вариант беше да се внесат промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и в рамките на тази дискусия да изясним и този въпрос. Но така или иначе сме тръгнали по този път. Не е първият случай, в който с един закон изменяме други закони. По-добре да не връщаме топката назад, а да се опитаме при второ четене да влезем в детайлите на проблематиката ,да ги разгледаме по-сериозно и тогава да преценим какво и как ще вземем като решение.
Имате думата, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз се извинявам, уважаеми господин председател, отговорите на въпросите, които даде господин Войнов, бяха свързани с това, че по две от процедурите на Европейската комисия ние поддържаме друго мнение и позиция. Но те не са засегнати в тези изменения и допълнения в Закона за корпоративното подоходно облагане, които са тук. Те са извън това. Тук са засегнати само някои от ограничителните мерки – над 15%, и двегодишен период. Тоест, тези ограничителни мерки за търговците от страни – членки на Европейския съюз, отпадат.
Всъщност две от четирите мерки на Европейската комисия намират решение тук. Другите са свързани не със Закона за корпоративното подоходно облагане. Едната е по лихвите за държавни, общински и корпоративни облигации. А другата е свързана с принципната постановка, както обясни господин Войнов, за облагане на доходите при източника, което е свързано повече с данъка върху доходите на физическите лица. Тоест, в самото предложение за изменение и допълнение, което присъства, тези две неща опират до други закони като принципна позиция, която отстояваме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Записали сте, че § 6 влиза в сила от 1 януари 2009 г. Кое налага точно сега да го вмъкнете тук като предложение, а не по-късно, заедно с данъчните закони?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви за въпроса.
Разсъжденията и желанието ни е било да заявим пред Европейската комисия, че в средносрочен период този въпрос се решава, тъй като е приет. И едновременно с това да го синхронизираме с нормалното поведение за данъчните субекти, когато настъпват подобни промени в данъчното ни законодателство, те да си влязат за съответната данъчна година.
Това са били съображенията ни да влязат от 1 януари 2009 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Други въпроси?
Колеги, предлагам ви дискусията по същество и цялостната оценка по бележките, които Европейската комисия има по тези дела, които решаваме или не, както и аргументите на колегите от Министерството на финансите да ги чуем на обсъждането на второ четене. Сега да подкрепим законопроекта, да мине през пленарната зала и на второ четене да си дадем възможност малко по-внимателно да вникнем в същността на проблематиката, защото ми се струва, че може да има и други неща, които си струва да бъдат отбелязани.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът се подкрепя.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15,30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова