П Р О Т О К О Л
№ 16

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 16

На 16 юли 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 802-01-50, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2008 г.
2. Второ четене на Законопроект за кредитиране на студенти и докторанти, № 802-01-41, внесен от Министерски съвет на 8 май 2008 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,55 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред включва две точки:
1. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 802-01-50, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2008 г.
2. Второ четене на Законопроект за кредитиране на студенти и докторанти, № 802-01-41, внесен от Министерски съвет на 8 май 2008 г.
Има ли коментари по дневния ред? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред – ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
По тази точка от дневния ред участие ще вземат: заместник-министър Кирил Желев и Димитър Войнов – старши експерт в отдел „Счетоводна политика” на Дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Наименованието на законопроекта е: „Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството”.
Коментари, предложения? – Няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието на законопроекта е прието.
По § 1 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли коментари, въпроси? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на § 1 се подкрепя.
По § 2 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли коментари, становища? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По § 3 няма предложения от народни представители.
По ал. 5 има предложение за редакционна промяна, внесено от Министерството на финансите.
Предложението е във връзка с точното въвеждане на изискванията на Директива 78/660. И текстът на предложението е:
„(5) Когато годишният финансов отчет подлежи на независим финансов одит, в приложението се оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставени от регистрираните одитори на предприятието поотделно за независими финансов одит, данъчни консултации и други услуги, несвързани с одита. В приложението на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин информацията, посочена в изречение първо, по отношение на предприятията, включени в консолидацията.”
Има ли някакви коментари по тази редакционна бележка? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът с така направената редакционна корекция, се подкрепя.
По § 4 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли коментари, предложения? – Няма.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По § 5 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Има ли бележки по наименованието? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието се подкрепя.
По § 6, който е подкрепен от Работната група, има ли коментари или становища? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По § 7, господин заместник-министър, да уточним датата, от която законът влиза в сила, тъй като предложението е от 29 юни. Ще влиза ли в сила от стара дата? Не зная по каква причина би се наложило това? Или ще влезе в сила от 1 януари 2009 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Разбирам, че предложението ни за различни срокове за влизане на закона в сила със стара дата създава проблеми, но молбата ни е да се съобразите с нашето предложение, доколкото това са крайните ни срокове по директивата. Освен това те не влошават режима. Ако е необходимо, да припомня, че по повод на членството ни с Румъния, вкарахме текстове по същия начин със стара дата от 1 януари 2007 г. Става дума за нормално поведение и действие, които не водят до утежняване на режима.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, Вие подкрепяте текста, подкрепен от Работната група.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Чисто юридически това ще ни създаде ли някакви проблеми?
Господин заместник-министър, може би законопроектът да влезе в сила от дата на обнародването му в „Държавен вестник”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не възразявам, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, да си запазим щатната процедура за влизането на закона в сила.
Колеги, някакви възражения по този въпрос? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 7 е приет.
С това законопроектът е приет за второ четене в пленарната зала.
Благодаря ви за участието.

По втора точка от дневния ред – ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ.
В обсъждането на този законопроект ще участва министърът на образованието и науката и заместник министър-председател господин Даниел Вълчев и експерти от Министерството на образованието и науката. Ще присъстват и представители на Българска народна банка – Нина Стоянова, както и представители на Асоциацията на банките в България – госпожа Ирена Марцева и госпожа Диана Андонова.
Заглавието на законопроекта е „Закон за кредитиране на студенти и докторанти”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Има ли коментари по наименованието? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието на закона се приема.
„Глава първа – Общи разпоредби”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за това наименование.
Има ли някакви коментари? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието на Глава първа е прието.
По чл. 1 се подкрепя от Работната група и предлага редакция.
Има ли някакви коментари по предложението на Работната група? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По чл. 2 има предложение от народния представител Никола Гочев.
Не зная защо това предложение е включено в доклада, тъй като то е внесено след сроковете по правилника. Няма да го гласуваме, но сме длъжни да ви информираме.
Предложението е внесено една седмица, след като е изтекъл срокът за предложения по правилника.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2 и предлага редакция.
Има ли предложения и становища по чл. 2? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По чл. 3 има предложение от Атанаска Тенева и група народни представители, което е подкрепено от Работната група по т. 2 и не е подкрепено по т. 1.
Има и предложение от народния представител Никола Гочев, което не е разглеждано, тъй като е внесено извън сроковете по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 3 и предлага редакция.
Имате думата, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, дами и господа! Аз ще представям предложенията, които направихме заедно с госпожа Атанаска Тенева и господин Иван Славов.
Искам само в началото да информирам колегите народни представители, че ние се постарахме в това наше първо предложение да отчетем тази дискусия, която стана по текста и в Комисията по образованието и науката и да има достатъчно категоричен текст, който да ни позволява банки, които отговарят на изискванията и участват в системата за кредитиране, да използват факта, че във формулировката има само бакалаври и да не предоставят такива кредити на студенти, които се обучават в тригодишната професионална бакалавърска програма в колежите. Това беше нашият основен мотив.
Това предложение по принцип беше възприето в комисията като разумно и смятам, че дори ако се налага сега по-коректна формулировка, по-точна формулировка, за която се надявам, че и господин Вълчев може да даде своето съгласие, все пак да има такъв текст, който да не позволява на банки да откажат кредитиране по реда на този закон на студенти, които са в колежите, където получават професионална бакалавърска подготовка. Тригодишните колежи.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще помоля вносителите да отговорят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, всъщност това, което господин Славов казва, е дали когато кажем „образователно-квалификационна степен бакалавър” се разбират нейните две разновидности – професионален бакалавър и бакалавър. Да припомня за тези, които не следят честите промени в Закона за висшето образование, че професионален бакалавър това е едновремешния специалист, а още по едновремешното полувисше образование.
Професионален бакалавър не е отделна образователно-квалификационна степен, така че аз предлагам да направим нещо, което не зная дали чисто редакционно ще бъде най-прецизно, но да кажем: „Придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” (бакалавър и професионален бакалавър)” и да вървим нататък. По този начин да кажем, че се обхващат, каквато е идеята, между другото, и професионалните бакалаври. Ако няма някаква пречка, така да бъде.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Колеги, има ли някакви възражения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 3 се подкрепя с направената корекция и с корекцията, която е направена и от Работната група.
По чл. 4, Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция.
Има ли някакви коментари, становища? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По чл. 5 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага редакция.
Има ли някакви коментари по текста? – Не виждам.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на чл. 5 се подкрепя.
По чл. 6 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага редакция.
Има ли някакви бележки по текста? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По чл. 7 има предложение от Атанаска Тенева и група народни представители, което не е подкрепено от Работната група.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 7 и предлага редакция.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, когато правихме тези предложения, ние отчетохме и предложенията, направени от представители на студентските съвети не само в София, но и от други университетски центрове в страната, които по този начин виждат възможност да се изпълни със съдържание работата на Националния съвет, тоест той да участва в изготвянето на този типов договор, който се утвърждава от министъра на образованието и науката след съгласуване с министъра на финансите.
Това са били мотивите, за да го предложим – да отговорим на тези очаквания и тези предложения, които бяха направени от студентските съвети.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Но от Вашето предложение се разбира, че те трябва да изготвят типовите договори и да ги представят на министъра.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, според мен всички разбират, че такъв сложно съставен орган много трудно ще изработи такъв специализиран текст. Затова аз бих предложил, понеже има логика в това, което госпожа Тенева и господин Славов предлагат, да търсим такова разрешение, текстът да изглежда горе-долу така: „Утвърждава се от министъра на образованието, след съгласуване с министъра на финансите и Националния съвет”, за да няма съмнение, че те ще участват. Но те да изработват самия типов договор не ми се вижда реалистично, иначе нямам нещо против.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Приемам го.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Още повече, госпожа Николова ми подсказва, че в чл. 9, ал. 6 пише: „Националният съвет обсъжда проекта на типовия договор и дава становище по него”. Така че двата текста се свързват.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Ще помоля тази редакционна бележка да бъде отразена от колегите.
Има ли други коментари по текста на чл. 7? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя с направената бележка.
„Глава втора – Институции в системата за кредитиране на студентите и докторантите”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието на глава втора се подкрепя.
По чл. 8 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакционни корекции.
Има и предложение от Атанаска Тенева и група народни представители, които ще представи господин Пламен Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, истина е, че и до нас достигна едно аргументирано становище от Асоциацията на банките, от което ние сметнахме, че това тяхно предложение е разумно и че има логика да се гарантира такъв достъп от страна на тях до регистъра на отпуснатите и отказаните кредити. От това сме се ръководили – да отчетем и това тяхно предложение, което, смятаме за разумно и за логично. Това на практика е предложение на Асоциацията на банките, което ние просто сме счели за редно да предложим на вашето внимание.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ИРЕНА МАРЦЕВА: Аз съм главен секретар на Асоциацията на банките в България.
Предложението има няколко аспекта.
Първо, това, което е предвидено в закона – достъп на служители от Министерството на образованието и науката до Централния регистър, доколкото разбирам има и представител на БНБ, не е било съгласувано с Централната банка. В момента Централният регистър не поддържа такава номенклатура, нито има възможност да прави исторически справки. Тоест, чисто технически тази проверка в момента няма да покаже абсолютно нищо.
Да предположим, че регистърът ще бъде развит, разработен и т.н., което от този закон не следва директно, но го предполага по някакъв начин, тоест вменява се някакво задължение към Централната банка. Тук идва въпросът за банковата тайна, защото проверката ще бъде не само за наличие и липса на договор, а тя ще бъде за движение и състояние по сметка, което вече влиза в режима на банкова тайна.
От друга страна, самото министерство изисква от банките да подават информация за договорите и за отказаните договори и я събира. Но същевременно не желае да я предоставя под формата на справки към банките, както и се смята, че няма да е задоволителна за тях тази информация.
Затова беше нашето предложение, тъй като логиката на нещата би била такава – информацията за сключените и отказаните кредити, събирана така или иначе от министерството, да бъде достъпна за справки до банките, тъй като в момента Централният регистър няма да подаде, защото просто такава няма. А това е едно от условията, за да се изпълнява законът. Тоест, да е сигурно студентът вземал ли е кредит в тази степен, погасил ли го е и въобще какво се е случило.
Така че въпросът има и правен, и технически аспект.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Знаем становището на БНБ за банковата тайна. Вие сте против достъпа.
Имате думата.
НИНА СТОЯНОВА: Към аргументите за банковата тайна искам само да допълня, че Централният кредитен регистър е създаден, за да съдържа информация за кредитите, отпуснати от банки за страни на банки и финансови институции. В случая кредитът не се отпуска от министъра на образованието, а от банки, сключили типов договор с министъра на образованието. Те имат достъп към Централния кредитен регистър, длъжни са да направят тази проверка и съгласно текста на този закон – чл. 18, ал. 5 е записано, че банка отказва да сключи договор за кредит, когато студентът или докторантът има други кредитни задължения, които не е обслужвал повече от шест месеца, като незабавно уведомява за това. Тоест банките, като професионалисти в отпускането на кредит, ще направят тази проверка в Централния кредитен регистър няма и съгласно този закон естествено няма да отпуснат кредит, ако има други кредитни задължения.
И другото, което искам да допълня, е, че към настоящия момент достъп до регистъра се дава само с решение за разкриване на банковата тайна. Мисля, че е важно този принцип да продължи да се спазва, защото той изгражда едно доверие в банковата система с тези чувствителни данни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Една малка корекция – и със съгласието на лицето.
НИНА СТОЯНОВА: Да, разбира се.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: След като обаче аз съм му гарант по кредита, мисля, че това съгласие ще трябва да се предполага. Но това не е толкова важно.
Ние, уважаеми колеги, сме се ръководили от следното. Държавата трябва да знае каква е в момента експозицията на сумата на тези кредити по простата причина, че това ще има съответно отражение в един по-ранен или по-късен момент върху държавния бюджет. Мисля, че тук сме съгласни.
Ние сме изхождали от това да не се поддържат два регистъра. Аз самият не знам и допускам, че моите колеги също не са информирани в подробности точно какви ще са и как ще изглежда този регистър.
Накратко, ние сме съгласни да поддържаме такъв регистър, няма пречка, но с уговорката, че в закона в такъв случай ще трябва малко да позасилим разпоредбата на чл. 18, ал. 6, където има задължение банките като сключат такъв договор за кредит, да дават уведомление до Министерството на образованието и науката и съответно може би ще трябва да добавим, че в още няколко случай, при просрочване и т.н. да дават такава информация. И ние ще поддържаме такъв регистър. Няма пречка да направим това. Ако това харесва като логика, според мен можем да вървим нататък, защото ние в момента само говорим дали ще поддържа или няма да поддържа регистър. Ние по принцип сме съгласни да поддържаме такъв регистър, стига да имаме яснота във всеки един момент какво гарантираме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, Вие приемате предложението на народните представители Атанаска Тенева и Пламен Славов, като трябва да се редактира в този смисъл, в който говорите?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: По-скоро ал. 3 трябва да отпадне.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Приемате предложението на народните представители, което трябва да се редактира в този смисъл, за който говорите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Да, господин председател. С молбата чл. 18 да се разпише по-добре, за да може бързо ние да получаваме такава информация. Даже за нас е по-добре ние да поддържаме този регистър.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: От Асоциацията на банките какво мислят?
ИРЕНА МАРЦЕВА: Сега чувам предложението. На пръв поглед изглежда нормално.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Господин Желев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки всичко аз бих помолил Асоциацията на търговските банки и Централната банка да помислят за това, че сме в рамките на една и съща държава и тук не става дума за банкова тайна, а за служебни отношения и размяна на информация между две институции. И аз мисля, че този въпрос, господин председател, би могъл да се уреди с едно споразумение, било то инструкция или меморандум между министъра на образованието и управителя на Централната банка, за да няма два кредитни регистъра и Министерството на образованието и науката да не води кредитен регистър. Всъщност не става дума за администрирането, за усложняването на нещата, но да се водят подобни регистри е в компетенциите и възможностите на банките. Мисля, че с подобен документ биха се уредили много по-разумно нещата, отколкото да смятаме, че нарушаваме банковата тайна. Става дума за служебна размяна на информация между две институции. И уважение между тях. И В рамките на една и съща държава.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин заместник-министър, сигурно в това, което казвате, има известна логика, но становището на Централната банка е точно обратното. Ако тръгнем отново да съгласуваме позиции и мнения, този законопроект ще го правим на есен.
ИРЕНА МАРЦЕВА: Със сигурност в момента регистърът не поддържа такава информация.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става дума все пак за нещо специфично, което не е част от онзи регистър, който съществува.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Само исках да кажа на господин заместник-министърът, че освен всичко друго, ако служителите на министерството влязат в кредитния регистър на Централната банка, то там някой трябва да им прави подбор специално за тези кредити. Защото, ако един студент не може да вземе кредит, там трябва да има специална администрация. Защото, след като са получили този кредит, нищо не ги ограничава след това да имат друг кредит. И кой ще прави това разпределение по лица кой какъв кредит има, че да го дава на Министерството на образованието и науката. Това е просто абсурдно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Колеги, приемаме ли подхода, който предлага вицепремиерът? Тоест, подкрепяме по принцип предложението на народните представители, уточняваме текста в чл. 8, т. 5 и също така след това уточняваме текста на чл. 18? Има ли други коментари?
РЕПЛИКА: Алинея 3 отпада, нали?
МАРИЯ КАПОН: Трябва да отпадне.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Естествено, че трябва да отпадне. Тя е в друга хипотеза.
Алинея 3 от чл. 8 отпада, тъй като тя е свързана с другата хипотеза, когато служители на министерството имат достъп до Централния регистър.
Подкрепяме т. 5 от предложението на Атанаска Тенева и група народни представители, с която се създава регистърът, за който говорим, като ще трябва да уточним в работен порядък точната редакция. И по същия начин коригираме и чл. 18.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: И трябва да се даде някакъв срок, в който да се получава актуалната информация.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други предложения по чл. 8? – Не виждам.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 9 има предложение от Атанаска Тенева и група народни представители, както и предложение от народния представител Никола Гочев, което не разглеждаме.
Работната група подкрепя по предложението на Атанаска Тенева и група народни представители по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Мисля, че с оглед на миналата вече дискусия т. 2 от само себе си придобива тази редакция, която вече сме уточнили.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Работната група подкрепя по принцип този текст с корекцията за Националния център за аграрни науки, която е разбираема.
Има ли други коментари по чл. 9? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По чл. 10 има предложение от Атанаска Тенева и група народни представители, което не е подкрепено от Работната група.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това е един от текстовете, по които представители на студентските съвети много настойчиво искаха да се има предвид продължителността на учебната натовареност, която в определени случаи включва стажове и практики. И това сме го отразили в наше следващо предложение. Така че смятаме, че по този начин имаме по-точен и по-коректен текст, свързан с тази учебна натовареност, която не се изчерпва само с приключването на семестъра и полагането на изпити, а за някои продължава и със стажове и практики.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Господин председател, аз не мога да разбера смисъла, защото годишните такси най-често се плащат на два пъти – в началото на всеки семестър. Какво я интересува банката дали семестърът трае 30 седмици, или 12 седмици, или 15 седмици? Има ли стажове или няма стажове? Не го разбирам. Ако има някаква логика – кажете. Не съм против, но не разбирам какъв е смисълът.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Славов, можете да оттеглите това предложение.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Ние сме се подготвили да оттеглим следващо наше предложение. (Оживление)
Оттегляме предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10 и предлага редакция.
Имате ли някакви коментари по този текст? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста за чл. 10, предложен от Работната група.
По чл. 11 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Имате ли някакви коментари? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
„Глава трета – Държавна финансова подкрепа”.
Има ли коментари по наименованието, което е подкрепено от Работната група? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
„Глава трета – Държавна финансова подкрепа”.
По чл. 12 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на ал. 2.
Има ли някакви коментари? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По чл. 13 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли някакви коментари по него? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По чл. 14 има предложение от Атанаска Тенева и група народни представители.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Оттегляме го, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14 и предлага изменение на ал. 4.
Има ли някакви коментари по текста?
Заповядайте.
ИРЕНА МАРЦЕВА: Аз с риск да излезе, че се намесваме без да има такова предложение, но всъщност този чл. 14 беше основанието, заради което ние реагирахме тогава, когато видяхме проекта, внесен в Народното събрание, тъй като държа да подчертая, че не е съгласуван с нас преди това, а ние сме гледали един много по-първи вариант, бих казала съвсем изначален. Тоест, в този вид предложен чл. 14, ал. 2, съвкупно с останалите параметри и изисквания към кредита, за нас оформят един продукт, който не само може да се окаже неатрактивен за банките, но би могъл да се окаже и опасен.
Във връзка с това ние се опитахме, след като вече беше внесен проектът, да съгласуваме някакво предложение, което да е приемливо и за Министерството на финансите, и за Министерството на образованието и науката, в чийто прерогатив не е това, но, за съжаление, не виждаме тук това предложение. Така че, ако ми позволите, ще го кажа устно.
Ставаше въпрос за това, че не би могло банките да разчитат на държавната гаранция в случай, в който те трябва да са претендирали сумата от кредитополучателя чрез всички способи да докажат, че са ги използвали и са останали неудовлетворени. Не успяхме да намерим юрист, който да ни даде становище за кой момент става въпрос, кой е актът, който доказва наличието на тези обстоятелства и колко във времето може да продължи целия процес. Ако се има предвид, че тези кредити са абсолютно необезпечени, то единственото, което може да направи банката в случай, че кредитополучателят отказва да плаща, е да мине по реда на изпълнителното производство и да се извади изпълнителен лист.
Затова според нас логичното беше стигането на този момент да докаже, че банката е употребила средства да събере вземането, тъй като тя просто няма какви други да употреби, след което вземането да се поеме от Агенцията за държавни вземания. Това просто ще спести двата процеса, които в противен случай ще трябва да има. Единият, в който банката изчерпва, без да е ясно докога и точно как, всички способи за събиране, и започването евентуално на следващ процес от Агенцията за държавни вземания, която така или иначе трябва да направи след това регресен иск в случай, че е покрила задължението му.
По някакви причини нашето предложение явно се смята за неудачно и не се обсъжда, но пак казвам, така оставен този текст рискува да торпилира замисъла на целя проект. Тъй като банките не могат да си позволят да дават вземания, за които няма яснота кога и как ще бъдат събирани при условие, че на тях не им се разрешава никакво обезпечение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Част от въпросите, които бяха формулирани, според мен и според нас – експертите и работните групи, които правихме във връзка с това, би трябвало да намерят решение в самите договори за кредитиране.
По отношение на идеята, която се предлага, аз разбирам желанието на Асоциацията на търговските банки държавата да бъде поставена в ролята на обикновен поръчител, както са по другите кредити, и в момента, когато възникнат проблеми, веднага от този поръчител да се събират парите. Нормалното и естествено място на държавата е да застане с държавната си гаранция като гарантира изцяло кредитния портфейл на всяка една от банките. И го гарантира, ако става дума за 100 млн. лв. годишно, с първостепенния си разпоредител с бюджетни кредити - Министерството на образованието и науката, което ги разпределя по посока на съответните банки. И аз мисля, че би трябвало и е естествено да бъде извървян целият процес, в който банката да се погрижи да събере кредита и то по реда на ГПК, и ако това е невъзможно, тогава да се обърне, за да може да бъде активирана държавната гаранция. Не би трябвало да има риск за банките, защото още веднъж казвам, че целите кредитни портфейли на съответните търговски банки ще бъдат гарантирани от държавата. И това според нас е естественият процес и етапи, през които би трябвало да се премине.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да направя две бележки.
Първо, да направя бележката, че в първоначалния вариант съществува такава разпоредба. И Министерството на финансите, и ние, в самото начало не сме били склонни да отстъпваме от нея. Ще ви кажа според нас защо. И това е втората ми бележка.
Вие казвате: ако една банка извърви пътя по ГПК, то това е един дълъг път и т.н. и не е ясно кога ще се удовлетвори. Но всъщност според мен не е така, защото аз съм се пооткъснал в последните години, но ако не ме лъже паметта, банките вадят изпълнителен лист по извлечение от сметки. Това става за минути. Какъв път трябва да извървявате вие? Вадите изпълнителен лист и започвате производство. Иначе в обратния смисъл какво означава това? Банката няма да извърви никакъв път, а после ще ги прехвърли на Агенцията за държавни вземания. Това не ми се вижда справедливо. Не че не е възможно да бъде. Според мен е възможно, но нищо не пречи и според мен това е правилно. Другите бонуси, ако мога така да се изразя, са достатъчни за това банката да има интерес. Че банките в момента дават напълно необезпечени кредити срещу лична карта, вярно при по-голяма лихва, а ние говорим за една съвсем нормална лихва при 100-процентово обезпечение.
Единственото, в което може би има логика, е това да има някакъв финален момент, в който, ако не настъпи удовлетворение, във финансовия смисъл на думата, то тогава съответно да се активира държавната гаранция. В това има някакъв смисъл. Но според мен банките трябва също да извървят някакъв път. Ние разчитаме на клоновата мрежа не само заради това, въпреки че на първо четене споменахме, че извън банково базираните модели има и институционално базирани модели, където държавна институция дава тези кредити. Но ние разчитаме на добре развитата клонова мрежа в България не само, за да дават кредитите, но все пак да извървят и част от пътя по отношение на некоректните длъжници. Поне това е било нашето мнение.
ИРЕНА МАРЦЕВА: Нашата цел е точно тази – проектът практически да работи и да доведе до изпълнение на заложените цели. Но в случай, че продуктът, който се оформя, има неприемливи характеристики, той просто няма да се получи.
А това, което казахте по отношение на събирането, това, което банката ще направи, е абсолютно същото, което може да направи и агенцията. Тоест, ако той е недобросъвестен, се тръгва по пътя на принудително събиране. Така че няма нищо повече, което тя би могла да направи. Ако той желае да върне вземането, той ще го върне. А разходите, които ще се правят по целия този процес, те ще се трупат и ще бъдат в изпълнителния лист.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ДИАНА АНДОНОВА: Дългогодишен юрист съм в банковата система, председател на Правния комитет към Асоциацията.
Ако говорим за обезпечение с правните аргументи, щом е обезпечение, значи банката е привилегирован кредитор и не се очаква да се насочи като хирографарен кредитор към цялото имущество на длъжника, а да направи всичко възможно, при това да го доказва пред някакъв орган, че е направила имущество, жилище, пенсии, заплати и т.н. И точно като юристи знаем, че това е един безкраен процес и непреодоляем. На практика това е непреодоляемо. Кой юрист би дефинирал в кой момент са изчерпани всички способи?
Така че едно компромисно решение е да приемем това да се снабдим с изпълнителен лист, имаме възможност и банката може да получи по бързата процедура изпълнителен лист, което наистина ще означава, че тя е направила всичко възможно да събере и съобразно банковите правила кредита. И вече сме на фаза изпълнително, при което, ако имахме един поръчител, ние първо бихме се насочили към поръчителя, защото това е обезпечението. Примерно. Или някакъв залог, или ипотека. Това е смисълът на банковото кредитиране – приема обезпечение, за да може да има една сигурност на събиране на вземането.
Така че нека тази среда да срещнем.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други коментари?
Господин Желев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Аз все пак моля държавата да не бъде точно в ролята на обикновен клиент и поръчител. Достатъчно е, че е застанала с гаранциите по кредитните портфейли и не би трябвало да има съмнение, че добросъвестно държавата ще си изпълни ангажиментите. Не ни поставяйте в поръчители по обикновено кредитиране. В момента, в който не може да се обезпечи търговската банка от самия кредитополучател, веднага да си вземе парите от поръчителя. Все пак държавата не е поръчител. Малко институционално уважение ви моля!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тази дискусия я водим вече няколко пъти.
Моите аргументи, когато съм искал становището на всички, е все пак да не направим така, че този продукт да не е атрактивен за самите банки и те да нямат интерес от неговото прилагане. Поради тази причина ние направихме няколко корекции. Една от корекциите е в следващия параграф за приемните, които се изплащат не накрая, а могат в типовия договор да се изплащат и в предидущи периоди, така че да покриват разходите на банката. Установихме също така, че определените финансови условия съвсем не са заробващи за банките и те също представляват определен интерес. Още повече като имаме предвид, че става дума за един държавно гарантиран кредит.
Затова аз ви предлагам да подкрепим текста, който е предложен сега от Работната група. Ако възникнат проблеми винаги можем да реагираме, но да не променяме философията на закона, както ни е предложена. Надявам се, че колегите от банковата система ще подходят обективно и няма да създават специални пречки пред задействането на закона. А ако наистина се налагат промени, винаги можем да ги направим в подходящ момент.
Има ли някакви коментари по въпроса? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По чл. 15 Работната група предлага текст, който позволява по-друго третиране на въпроса за премията.
Има ли някакви коментари? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
„Глава четвърта – Отпускане, усвояване и погасяване на кредитите”.
По чл. 16 и 17 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителите.
Има ли някакви коментари?
Имате думата, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Не мога да разбера смисъла на ал. 3 от чл. 17 – „Договорът за кредит се изготвя на ясен и разбираем език”. Какво сте искали да кажете с това?
Има ли смисъл от такъв текст и какво съдържание се влага в него? Очевидно не може да бъде на неясен, още по-малко на неразбираем.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това сигурно е някакъв типов текст от закон за кредитите.
ИРЕНА МАРЦЕВА: Това е от Закона за потребителския кредит, където има подобни норми. Те идват от европейски директиви и ние ги пренасяме. В случая някои неща са заимствани оттам.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Защитаваме потребителите.
Има ли други коментари по двата текста? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
По чл. 18 Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция.
РЕПЛИКА: Алинея 6 трябва да отпадне.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата, господин министър по текста за регистъра.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Единственото, за което се сещам в момента, е, че е хубаво да има задължение за банките, освен даването или отказът, съответно и от момента, в който длъжникът стане неизправен, също да има такава информация. Друга информация на пръв поглед като че ли не ни трябва. Ако искате да стане „и друга информация, предвидена в типовия договор”, за да не си играем сега да мислим тези неща. Ние ще ги съгласуваме с Асоциацията този път по подходящ начин. В момента не мога да се сетя за всички възможни неща.
ИРЕНА МАРЦЕВА: Вие също може да получавате информацията, която ви интересува за статистически и други цели. Когато обаче регистърът се разработи. Това би могло да стане в един момент.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: „В тридневен срок от сключване на всеки договор за кредит, съответно от отказа за кредит да сключат договор, банките уведомяват Министерството на образованието и науката. Банките предоставят друга информация, предвидена в типовия договор.” Или нещо равнозначно. А вие ще видите да сложите едно второ изречение, или ако искате ги слейте в едно. В този смисъл.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли някакви коментари? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По чл. 19 има предложение, което е подкрепено от Работната група и предложена редакция на ал. 2.
Някакви коментари?
Имате думата, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Само едно уточнение да видим дали за едно и също говорим и след това по отношение на редакцията.
Идеята, когато сме създавали тази разпоредба, е да се избегне ситуация, при която като че ли няма такси по отношение на кредита, но пък за да теглиш кредит трябва непременно да ти издадат дебитна карта, а за нея вече има такси. Давам конкретен пример, за да разберете какво искаме да избегнем. Всичко, което е свързано с кредита, тоест, ако трябва да се издаде според банката дебитна карта, трябва да е безплатно. Ако това е платено, това трябва да бъде опция. Тоест, искаш ли кредитна карта или дебитна – да, искам, тогава ще си платиш. Но всичко, което е свързано с кредита трябва да бъде безплатно. А какъв да бъде езиковият израз – в момента ми е трудно да кажа.
Ако считате, че „непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита” е достатъчно, нека да остане така. Но нека ясно да кажем, че това е смисълът на това, което поне ние сме предлагали. Предполагам, че и вие бихте го одобрили?
ИРЕНА МАРЦЕВА: Да, ние точно от това изходихме, че това, което е свързано непосредствено с кредита без разходи за клиента, но ако той пожелае нещо друго, като например с парите по сметката си да извърши превод към друга сметка, това не може да бъде безплатно, защото това си е вече банкова услуга.
Разбира се, това, което казахте за картата, абсолютно съм съгласна, че не може да бъде условие. И това не се и прави като цяло. В случая няма как да бъде условие.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ние използваме друга терминология, сега я сменяме с „разходи, вързани с отпускане и управление на кредита”, а в чл. 11 всъщност казваме „Банките, подписали договор с министъра на образованието и науката, одобряват, отпускат, обслужват и събират кредитите”. Не знам дали чисто редакционно не трябва да ги уеднаквим. Но, ако избягаме от това наше опасение, ние сме съгласни с всяка редакция.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Този текст по този начин, по който е записан сега, беше съгласуван и с Министерството на финансите, и с представители на банката. Тоест, според нас отговаря точно на тази ваша претенция. И ваши представители имаше при редакцията.
Разбира се, ако се впуснем в една изключителна подозрителност, винаги можем да измислим нещо.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Още повече, че типовият договор това ще съдържа. Ако имаме общо съгласие може да се впише и в типовия договор.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Абсолютно.
Колеги, имате ли други коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По чл. 20 Работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 21 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли някакви коментари по двата текста?
Имате думата.
ИРЕНА МАРЦЕВА: Аз бих направила коментар по чл. 20, въпреки че се вижда, че няма внесено предложение от народен представител.
За нас е по-целесъобразно процентът да не се фиксира в закона, тъй като става въпрос за нещо, което зависи от пазара. Тук е казано, че не може да надхвърля основния процент с два пункта, но съгласете се, че това в условията на ниски проценти означава едно, в условията на високи проценти означава друго. И като че ли фиксирането в закона, освен че може да не отразява пазара, то може да не отразява и реалната ситуация, която ще се получи към интереса за отпускане на такива кредити.
Тоест, ние бяхме предложили този размер да се определя в типовия договор, за да е по-гъвкаво. Това, което сме чули като коментар от колеги от Министерството на финансите беше, че ако има проблем, той ще бъде променен. Но не знам дали това е начинът. Така или иначе типовият договор се утвърждава от министъра, тоест няма да бъде процент, който да е наложен от една или от друга страна. Защо трябва да се фиксира в закона? Това създава известни ограничения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, но освен ограниченията, създава и някои други права.
Има ли някакви коментари по въпроса?
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм категорична, че трябва да е записано в закона, защото това дава рамката, в която може да се движи министърът. Затова е написано „основният лихвен процент плюс два пункта”. И не повече. Тоест, утре не може да дойде който и да било и да направи друг типов договор, нито ще има съмнения, че може да има извън тази рамка. Така че законът е мястото, което определя рамката на министъра.
Това е моето лично становище и аз се придържам плътно към този текст.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Има известна логика в това, което банките твърдят, защото в крайна сметка, ако той е много нисък от гледна точка на пазара, те просто няма да отпускат кредити, ако е много висок от гледна точка на пазара, студентите просто няма да ги теглят. Така че аз съм съгласен, че пазарът в крайна сметка ще ги установи.
Но от друга страна, според нас в закона това в някаква степен, както колегите от Министерството на финансите подсказаха, има малко сигнална функция – да бъде ясно, че има една летва, над която не може да се надскача. Не че кой знае какво ще направи един министър, тъй като това ще е при всички случаи публичен акт. Според нас това е по-скоро подходящо. Още повече, че Министерството на финансите ни представиха свои изчисления, аз не съм финансист, трудно ми е да кажа, но съм сигурен, че те са коректни, според които такива опасения има при някакви двуцифрени числа за лихви. Едва ли лихвата в обозрима перспектива ще бъде толкова голяма, че два пункта над основния лихвен процент да бъдат в притеснение. Над 12-15 процента може би тази горница ще бъде малка, но това остава все пак за тези, които имат по-големи познания, да го преценят.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други коментари по тези два текста? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
По чл. 22 има предложение от Атанаска Тенева и група народни представители, който ми се струва, че касае текст, който вече беше оттеглен.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Не съвсем.
При внимателен прочит на ал. 2, господин председател, уважаеми колеги, след като става дума за изчисляване на семестриалната издръжка, редно е да се има предвид, че част от студентите имат учебни практики и стажове. И по време на тези учебни практики и стажове те на практика реализират учебния план, по който се обучават. Това също е част от учебната натовареност.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Там не им ли се плаща?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз не мога да кажа как е ситуацията във всички висши училища, но поне това, което на нас ни е известно, е, че повечето учебни стажове и практики са в рамките на учебната програма, тоест в рамките на семестъра. Допускам, че може да има и някакви извън семестъра, но голяма част от тях са платени.
Ако смятате, че това е много важен въпрос, можем да го дискутираме, но така отваряме една врата за доказване и ще е проблемно. Ще започнат спорове кой стаж се брои, кой не се брои.
Ако отиде по негово желание? Давам ви пример. В Министерството на образованието и науката имаме програма „Студенти на стаж в министерството” и всяка година имаме по 60 човека. Това брои ли се?
СТОЯН ВИТАНОВ: Плаща ли им се?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Плаща се, да.
СТОЯН ВИТАНОВ: Тогава няма да се брои.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: А ако не се заплащаше и ги взема цяло лято, ще ги плати бюджета?
ИРЕНА МАРЦЕВА: Има и неплатени стажове.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Витанов, имате думата.
СТОЯН ВИТАНОВ: Ако евентуално се направи такава добавка „ако не са заплатени” след „и за учебна практика и стаж”?
МАРИЯ КАПОН: А ако пише, че са стажовете в държавни институции?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Да напомним, че това е хипотеза само за тези, които имат едно дете.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека все пак да сложим твърди критерии, тъй като този закон дава някаква рамка. Очевидно е, че в един закон не можем да опишем всички случаи и случайности, които биха могли да се случат. Текстът, който е предложен, е през съответния семестър. Това, че някой може да не си е свършил работата в семестъра и да отиде да я довършва след семестъра, значи ли, че ние ще трябва да му плащаме за това?
Нека текстът да остане така. Ако това е толкова ключов въпрос и той пречи на тръгването на закона, аз съм готов да го променяме и в хода. Но сега, при положение, че не ни е много точно и ясно за какво точно говорим, ми се струва, че не бива да отваряме тази врата.
Нека да приемем закона така, а после, ако се налага, ще го променяме.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е излишно и неясно решение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Една подробност, която ни създава неясноти и ще създаде повече проблеми от гледна точка на прилагането на закона, отколкото ще облекчи някой.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Добре. В името на тази цел – оттегляме предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви.
Има ли други коментари по чл. 22?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: В ал. 2 не е ли необходимо да се уточни, че става дума за месечната минимална заплата?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: За годишната заплата няма минимум.
Нека да си остане така. Според мен минимална работна заплата е ясно. Тя е определена по закон за цялата година.
Има ли други коментари по чл. 22? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Член 22 е приет.
По чл. 22, 23, 24, 25 и 26 Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Има ли някакви коментари по тези текстове? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 27 има предложение на народния представител Никола Гочев, което няма да разглеждаме по процедурни причини.
Работната група подкрепя текста на вносителя по принцип и е дадена редакция.
Има ли някакви коментари по текста? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
„Заключителни разпоредби”.
Коментари по наименованието? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието се подкрепя.
По § 1 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли становища? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът за § 1 се подкрепя.
По § 2 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и е направена редакция.
Имате ли някакви коментари по него? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По § 3, който е подкрепен от Работната група, има ли някакви коментари? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
С това е приет и целия законопроект.
Имате думата, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Колеги, искам да кажа само едно нещо с оглед на това, което представителите на банките изтъкнаха. Ние сме склонни и сега ще седнем да помислим заедно с тях, в типовия договор да решим въпроса за това дали да се сложи един краен срок, в който техните усилия, включително по реда на ГПК, не са довели до успех, или по-скоро ще видим доколко е възможно някакъв момент в процедурата по принудително изпълнение да се сложим в типовия договор. Има логика в това да има някакъв краен момент, в който те да са сигурни.
ИРЕНА МАРЦЕВА: Законът казва, че трябва да са изчерпани всички срокове.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Според мен законът казва, че трябва да са представили доказателства, че са претендирали дължимата сума, включително чрез способите, а не че са ги изчерпали.
ДИАНА АНДОНОВА: Съгласни сме и с договора, стига да има краен момент.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, след като има конструктивизъм, ще намерите решение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Въпросът е на правно основание, но ще го намерим.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на всички за участието и за конструктивната работа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,05 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова