П Р О Т О К О Л
№ 17

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 17

На 17 юли 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на господин Пламен Орешарски – министър на финансите, във връзка с ПМС № 298/2007 г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити за 2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми откривам заседанието на комисията.
Струва ми се, че прекомерният интерес към заседанието е оправдан. Знаете много добре, че в края на миналата година се наложи в доста експресен порядък да бъдат оползотворени доста големи количества пари – в рамките на 1 млрд. и 400 млн. лв. Интересът и на обществото, а и на депутатите от управляващото мнозинство и от опозицията е съвсем очакван – да разберат как и по какъв начин са изразходвани тези средства. Още повече, че като че ли в позволихме в обществото да се създаде впечатлението, че „там едни хора раздадоха едни пари на някого си, ама за какво точно ги раздадоха никой не разбра, май си ги раздадоха сами на себе си”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има нещо вярно. (Оживление)
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: За съжаление на опозицията в това няма нищо вярно. И една от целите, поради които провеждаме днешното изслушване на министъра на финансите и на другите министри, които ползваха от тези допълнителни средства е точно тази – българската общественост да разбере, че управляващата коалиция, правителството не крие нищо от българските граждани, средствата са били оползотворени по предназначение и изключително полезно.
Според мен е изключително важно да направим това сега – в момент, в който сигурно ще започнем и обсъжданията на възможностите за изразходването на тези излишъци в бюджета, който имаме в настоящия момент. И то отново с оглед тяхната максимална полезност при изразходването им. И максимална убеденост на българското общество, че това се прави по прозрачен и ползотворен за обществото начин.
С тези няколко думи бих искал, ако колегите народни представители нямат някакви други идеи, да предоставя думата на министъра на финансите, който да ни запознае накратко с изложението на министерството.
Всички народни представители имат материала, който беше подготвен, но е добре министърът на финансите да ни представи накратко презентацията си.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа! Ще се опитам да направя кратко резюме, илюстрирано с няколко таблици и графики и след това ще дискутираме въпроси, които изникнат. В резюмето ще засегна няколко момента. След кратък преамбюл ще направя преглед на всички разходи – не само тези, които одобри Народното събрание, а и всички други, които са отпускани в оперативен порядък, и които не са предварително разчетени по Закона за бюджета. И ще си позволя накрая да направя няколко коментара от гледна точка на управление на фискалните резултати – такива, каквито са характерни за нашата икономическа система, отчитайки обстоятелството, че при нас фискалната политика е натоварена с малко повече функции, отколкото в една конвенционална икономическа система, при която действа в пълната си степен монетарния инструментариум.
Ще започна от началните заседания на Министерския съвет на това правителство, когато по предложение на Министерството на финансите беше взето решение Министерският съвет да предложи на Народното събрание един по-прозрачен механизъм за преразпределение на евентуално преизпълнение на приходите над разходите. Така чл. 35 на Устройствения закон за държавния бюджет прие следния вид. Ако изпуснем първата алинея, която съществуваше и до този момент, чл. 35 беше допълнен така, че въведе изискване всяко допълнително превишение на приходите над 1,5 от приходите, да се изразходва по решение на Народното събрание.
Още на този етап ние се стремяхме да въведем много по-голяма прозрачност при разходването на допълнителни средства. Разбира се, пак ще поставя уговорката – при положение, че такива се реализират. За наша радост, икономическият цикъл, както и процесите на консолидация на приходните агенции в Министерството на финансите, като два основни фактора, позволиха в следващите две години да реализираме такова превишение на приходите над разходите и сега имам възможността да се отчета как е било изразходвано.
Но преди да говорим за 2006 и 2007 г. аз искам да ви върна малко назад, за да видим как от 2000 до 2007 г. е управляван фискалният резултат.
Обръщам ви внимание, че въпреки обширните коментари миналата година, от прегледа на 8-те години, тя е четвъртата по ред като обем на разпределени средства. На първо място стои 2000 г., когато допълнително са разпределени 3,3% от брутния вътрешен продукт, или 7,7% над одобрените разходи по консолидирания бюджет от парламента. Разбира се, без решение на парламента. След това са 2003 и 2004 г., където разходите съответно са 2,8% от брутния вътрешен продукт или около 7%. И миналата година, когато сме разпределили общо 2,5% от брутния вътрешен продукт или 6,5% спрямо първоначално дефинираните разходи.
Средствата, за които ще стане дума след малко, имат следната структура като разпределение по отделните параграфи на чл. 35:
- 126 млн. лв. са разпределени от правителството от резерва за непредвидени и неотложни разходи;
- 304 млн. лв. са разпределени също от правителството по ал. 2, като преизпълнение на приходите в размер до 1,5% от приходната част;
- другата част – 958 млн. лв. е преизпълнение на приходите и е одобрено от Народното събрание със съответно решение в края на миналата година;
- към тази сума се добавят и около 30 млн. лв., които представляват помощи и дарения и са управлявани, съгласно чл. 35, ал. 5.
Общ размер на средствата по бенефициенти (ще използвам този израз, не знам колко е точен):
- министерства и ведомства – 938 млн. лв.;
- общини – 86 млн. лв.;
- други автономни бюджети (преди всичко радио, телевизия, висши училища) – 55 млн. лв.;
- Национален фонд към Министерството на финансите – 192 млн. лв.;
- нефинансови предприятия (БДЖ, НКЖИ) – около 80 млн. лв.;
- 10 млн. лв. са превенция срещу наводнения, респективно за почистване на речни корита.
Днес можем да отчетем, че 11 млн. лв. не са усвоени от Министерството на икономиката и енергетиката, тъй като ги бяхме предвидили за изплащане на загубено от държавата дело.
Основните направления на средствата са за изграждане и поддържане на физическата инфраструктура, за изпълнение и подпомагане на поети ангажименти по договора за присъединяване, за оборудване, попълване на запаса горива и други дейности и за дейности по администрацията.
В материала имате как са разпределени сумите по министерства и по агенции, където сумите са далеч по-скромни. Ще обърна внимание на едно допълваща субсидия към съществуващата в Закона за бюджета за миналата година – за подпомагане изграждането на метрото, за основен ремонт и реконструкция на улична инфраструктура, за благоустрояване и финансиране на депа за твърди битови отпадъци и т.н.
Другото направление като бенефициенти са висши училища, БАН, националните радио и телевизия. Сумите не са чак толкова впечатляващи.
И финансова подкрепа за БДЖ, както за „Железопътната инфраструктура”.
В резултат на въвеждането на механизма от края на 2005 г., влязъл ефективно в сила миналата година, защото в 2006 г., ако обърнахте внимание, беше разпределена сума, която не надхвърля 1,5% от брутния вътрешен продукт, поради която не влизахме в парламента за решение. В 2007 г. за първи път може би в новата ни история от прехода насам, правителството потърси решение на парламента за изразходване на сумите и като награда, разбира се, получи най-големите упреци за непрозрачност в сравнение с последните години. Както видяхте, това беше първото действие, при което правителството влезе в парламента за решение.
От важните външни наблюдатели добра оценка за това действие получихме от Фонда при годишния преглед по чл. 4 за 2007 г., които отчетоха много по-високо ниво на прозрачност при управление на публичните финанси, поради това обстоятелство, както и още две – наличие само на една цел за излишък и отмяна на правилото за задържане на 10% до четвърто тримесечие. Знаете, че 2008 г. е първата, при която ведомствата получават равномерно цялата си субсидия. Ще отворя скоба – отделен е въпросът дали харчат равномерно. И още в 2006 г. Екофин, когато прие оценката на предприсъединителната ни тогава програма, отбеляза обстоятелството, че утвърждаване на правилото за гласуване от парламента на разходването на приходите над 1,5%, е сериозна стъпка при усилията за прозрачност при управление на публичните финанси.
Няколко обобщаващи коментара в аналитичен порядък.
Бих искал да обърна внимание на следното. Обикновено се възприема, че превишението на приходите над разходите е механичен сбор и като такъв се интерпретира от неспециализираната публика. Ще обърна внимание, че особено в условията на действащия паричен съвет, превишението на приходите над разходите или бюджетното салдо е един от сериозните инструменти за управление на макроикономическите процеси. И крайният резултат би следвало да се разглежда, от една страна, не само и единствено като алгебричен сбор на приходи и разходи, а и като инструмент за постигане на цели по отношение на цялата макроикономическа ситуация – инфлация, лихвени проценти, а не обратното – от инфлацията да вървим към превишение на приходите над разходите.
Освен това, бих искал също да обърна внимание, че фискалната цел трябва да се разглежда и във вертикален план, и да се съобразява с достигнато ниво на превишение на приходите над разходите в предходни години, както и да се хвърля мост към евентуално достижимите цели за следващи години. Останалото означава стихийно да отчитаме механично крайният резултат от набраните приходи и извършените разходи.
Ще завърша отново със заключението, че в 2007 г. правителството за първи път предложи на парламента решение, което, както винаги, се оцени в обратната плоскост – като непрозрачно управление на излишъка. Бих искал да заключа, че това не е добър начин да се стимулират правителствата (това и следващите, разбира се) в усилията им да постигат все по-голяма не само прозрачност, а и ефективност на управление на публичните разходи.
Благодаря ви за вниманието.
Искам да отбележа, господин председател, че по-крупните бенефициенти, а май всички, присъстват с представители в тази зала и ще ме подпомогнат при по-детайлни въпроси по отношение на направлението на отделните разходи по сектори.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз благодаря, господин министър.
Мисля, колеги, че не е необходимо всеки един от бенефициентите да излага това, което така или иначе вече имаме като информация. Но все пак, тъй като вицепремиерът е тук, министър Гагаузов е тук, а има и някои други първостепенни разпоредители, ако някой от тях държи да каже думат, да му предоставим думата.
Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, бих искал само да се присъединя към това, което спомена министърът на финансите. Всъщност Министерството на образованието и науката, както се видя и от справката, не е получило нито една стотинка от излишъка, но съм много благодарен за това, че 50 млн. лв. отидоха за Българската академия на науките и за държавните висши училища. Представил съм, господин Овчаров в ръководството на комисията справка, която ние получихме от Българската академия на науките и от всички висши училища по какъв начин и в каква степен са изразходвани тези средства. Ако има някакви въпроси, разбира се, аз съм на разположение.
Надявам се, че тази година ще имаме възможност отново да подкрепим българските висши училища и научни институции. Мисля, че това беше едно добро дело.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин вицепремиер.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Искам да кажа няколко думи, тъй като един от сериозните потребители на ресурс от преизпълнението на бюджета за миналата година беше преди всичко Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, а и самото Министерство на регионалното развитие и благоустройството с една сума от около 47 млн. лв.
На Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” от преизпълнението на приходите в бюджета са разпределени 239 млн. 933 хил. 311 лв. и 19 ст. С тези средства бяха разплатени извършени ремонтни дейности по различни програми на Фонда, като за всички обекти – искам да обърна специално внимание – са сключени договори, като процедурите са проведени, съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. За обекти, при които Фондът е съфинансиращ орган, процедурите са съобразени с изискванията на Европейската инвестиционна банка.
По Ремонтната програма, в това число „Текущ ремонт” и „Зимно поддържане”, са разплатени извършени ремонтни дейности по 123 обекта. Имам подробна справка, такава вече е представена на опозицията, имаше конкретно запитване от господин Чачев. И цялата тази информация я има, и то много отдавна, представена там. Обектите обхващат обекти в почти всички области. Ремонтните работи са на стойност 183 млн. 391 хил. 501 лв. и 60 ст. Извършените ремонтни мероприятия подобриха значително техникоексплоатационното състояние на голяма част от републиканската пътна мрежа.
По програми „Основен ремонт” и „Капитално строителство” са изразходвани средства за разплащане на извършено строителство по 29 обекта на стойност 17 млн. 888 хил. 832 лв. и 41 ст. Въведени бяха в експлоатация шест обекта, от които по Автомагистрала „Марица” – 21 км., възстановен мост на река Марица в гр. Стамболийски, ремонтирани и изградени пътни съоръжения и пасарелки в гр. Монтана, изградено и въведено в експлоатация мостово съоръжение на пътен възел Байкал в гр. Дупница. Финансирани бяха археологични проучвания по трасето на магистрала „Марица” и магистрала „Тракия”. Започнато е изграждането на обходния път на Силистра, поемащ движението от ферибота на гр. Силистра и пътища по Черноморието, като вариант Лепу, по който вече всички пътувате и е много по-хубав, отколкото досегашния път.
Част от средствата бяха използвани за разплащане на обекти от програма „Транзитни пътища – ІV”, съфинансирани от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” – общо 13 за строителство и супервизия в размер на 34 млн. 710 хил. 824 лв. и 77 ст. Въведени са в експлоатация 55 км. от автомагистрала „Тракия”, 45 км. по направление Дуранкулак – Варна – Бургас, 25 км. от пътя Русе – Разград – Шумен – Варна, 9 км. по направление Търговище – Шумен – Варна, и редица други обекти.
Финансирани бяха дейности на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” по извършено проектиране и оценка на съответствие на инвестиционните проекти по 35 договора, обхващащи 42 пътни участъка на стойност 3 млн. 305 хил. 168 лв. и 12 ст. Изготвените проекти са по секторна Оперативна програма „Транспорт” и по програми, финансирани от Европейската банка като „Транзитни пътища – V”, който вече се процедира, и Световната банка.
Осигурените средства спомогнаха да се разплатят и суми в размер на 509 хил. 304 лв. за извършване на отчуждителни процедури, необходими за реализирането на общо 22 проекта.
За осигуряване на по-добрата безопасност при пътуването по републиканските пътища са разплатени допълнително извършени дейности в размер на 19 млн. 927 хил. 640 лв. Това обхваща мероприятия по възстановяване на стари, компрометирани следствия на пътнотранспортни произшествия и поставяне на нови стоманени предпазни огради по пътищата на територията на всички областни пътни управления. Монтирана е нова сигнална маркировка с обща дължина около 49,5 км. и е възстановена стара с дължина около 64,5 км.
За периода септември – декември 2007 г. беше положена 1 млн. 714 хил. 280 кв. м. хоризонтална пътна маркировка от боя и стъклени перли по републиканските пътища, разпределени по класове и видове както следва: І клас – 266 км., ІІ клас – 232 км., ІІІ клас – 132 км.
С цел подобряване на безопасността на движението по републиканските пътища, както и за постигане на бърз и осезаем ефект за намаляване на пътнотранспортните произшествия е монтирана вертикална сигнализация, изработени са от висококачествени материали, в това число светлоотразително и високо интензивно флуоресцентно фолио с повишена видимост както през деня, така и през нощта.
За обезопасяване на конфликтни пътни участъци с регистрирани пътнотранспортни произшествия и участъци от републиканската пътна мрежа, където има реална опасност от възникване на пътни транспортни произшествия, през 2007 г. са изработени и монтирани по републиканските пътища общо 8 хил. 498 кв. м. или 17 хил. 158 броя знаци и табели, заедно с необходимите стойки за техния монтаж.
Към справката има поименно разпределение на всички обекти, които ви изброих, като определени направления. Можете да се запознаете с конкретната стойност по договора за всеки един проект.
Що се отнася до средствата, които бяха предоставени на Министерството на регионалното развитие и благоустройството мога да ви прочета поименно обектите, ако държите на това.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма нужда поименно.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Само ако има специфичен интерес.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Ако има интерес ще ви ги кажа с точната сума, със сключения договор за коя община се отнася и точно как се казва обектът.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин министър.
Предполагам, че конкретиката, която ни беше предоставена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е добър начален тласък за дискусията, която ще проведем.
Предлагам да не даваме сега думата на останалите първостепенни разпоредители с бюджетни средства, които са бенефициенти по излишъка. Но искам да им благодаря от името на комисията и да ги уверя, че ние ще отчетем тяхното присъствие при разпределението на следващия излишък. (Оживление)
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря на министрите и на представителите на администрацията, които са дошли днес, и на пресата, тъй като последният наш писмен въпрос с госпожа Капон ни даде съвсем точна информация за въпроса за това как е изразходван бюджетния излишък.
Преди да пристъпим към въпросите, ще си позволя да кажа някои неща, които за мен са важни и базови. Мисля да започна най-напред с тях, преди да минем към нещата по същество.
Много е хубаво, че господин министър Орешарски ни представи една табличка за състоянието на бюджетните излишъци и тяхното изразходване от 2000 г. насам. Защото това, което прави впечатление, е, че наистина бюджетното планиране не е нещо, с което Министерството на финансите може да се гордее. Като започнем от времето, в което той е бил заместник-министър в съответното министерство, мине се през времето, когато министър беше Милен Велчев и се приключи пак със същото министерство, което се оглавява от господин Орешарски.
В никакъв случай това бюджетно планиране с излишъци не е нещо, с което тези финансови министри трябва да се гордеят. Защо? Защото винаги е имало спорове, включително и в предишното правителство за това, че планиране по този начин не е полезно нито за отрасловите министерства, нито за държавата. Защото, когато планираш едни подценени приходи, в които трябва да се вместват политики, които не могат да бъдат осъществени в пълен размер, както би трябвало да бъде, а в края на годината се получават високи приходи, много над нивата, които са планирани. Хубаво е да ръкопляскаме, че сме повишили събираемостта и т.н., но, както се вижда от този доклад, винаги те са започвали да се харчат ударно в края на годината, което не е от полза за никой. Това нещо, за съжаление, не е спряно и с въпросното решение, което е взето през 2005 г. – да се взима решение на Народното събрание за изхарчване на над 1,5% от това, което е планирано. Това е въпросното решение от 7 декември 2007 г., с което прозрачно Народното събрание взе решение да се изхарчат тези 900 млн. лв., които надвишаваха въпросния 1,5%. Тук няма нито една цифра, освен тези 900 млн. лв.
В крайна сметка никой в Народното събрание, както това нещо по правило се прави, не разбра за какво точно ще отидат тези 900 млн. лв. Защото въпросното постановление, което разпределяше тези 900 млн. лв., беше направено по-късно и там бяха фиксирани определени суми за какво ще се похарчат.
Друг е въпросът, че това решение се взема на 7 декември. Знаете, че на 31 декември хлопват сметките в Министерството на финансите на всички разпоредители с бюджетни кредити. Какво означава това? Това означава, че на практика или се започва харчене без ясни процедури, тук се изброиха купиха проекти. Или имаме неспазване на бюджетна дисциплина и харчене предварително на пари, които не са били разчетени в бюджета. Господин Гагаузов представи камари от списъци и наименования. Но аз задавам въпроса как той си позволява да прави разходи за неща, които не са му одобрени по бюджет. Тоест, той цяла година е правил разходи с идеята, че някой накрая ще му ги гласува и ще му ги даде. Това е ясно нарушение на бюджетна дисциплина и на принципи на бюджетно планиране и на всички неща, които се проповядват от Министерството на финансите и от Сметната палата.
Как той си позволява да прави разходи за неща, които не са му одобрени по бюджет. Тоест, той цяла година е правил разходи с идеята, че някой накрая ще му ги гласува и ще му ги даде. Това е ясно нарушение на бюджетна дисциплина и на принципи на бюджетно планиране и на всички неща, които се проповядват от Министерството на финансите и от Сметната палата. Значи веднъж или имаме такова нарушение, или тогава той не е харчил тези пари, спазвайки бюджетната дисциплина, и – виждате ли – за тези оставащи 18 дни до края на годината ги е похарчил. Или едното, или другото е вярно. Или цяла година всички министерства, които са изброени в постановлението, са нарушавали бюджетната дисциплина и са правили разходи, които не са им позволени, съобразно бюджета, или всички те са ги направили за десет дни в края на годината и са изтряскали 1 млрд. и 300 млн. лв. Защото друго обяснение няма.
Затова аз винаги съм била против, и смея да го твърдя, защото има и протоколи, и много други неща, и мога да кажа това нещо – против такъв начин на планиране. Тук не става въпрос да обвинявам конкретно господин Орешарски, но това е политика на Министерството на финансите. И никой български гражданин, още по-малко депутат и още по-малко отраслови министерства, имат полза от такъв тип планиране. Защо? Защото тази година ще се озовем с 4 или 5 млрд. излишък. И какво ще направим, господин Орешарски? С едно такова лихче – нарочно иронизирам – ще приемем в Народното събрание три точки. Да не казвам какво точно е записано, защото са записани общините и т.н., които имат по-малко от 10% от всичкото, но те са изписани като ред, а други, които са получили по 20-30% даже не фигурират в общия текст на решението.
И следващото нещо, което прави страшно впечатление – как се случва така, че се харчат почти 200 млн. лв. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството само за ремонтни работи. Ами че то харченето за ремонт е най-сладкото нещо и всички го знаят. Защо няма да харчиш за капиталови разходи, които предварително са записани? Ще дам само един пример – по ремонтната програма 163 млн. лв. за 123 обекта. А по основен ремонт – 29 обекта за 17 млн. лв. Отпред пише – по Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Отговорът е ясен. 163 млн. за 129 проекта, защото минаваме по Наредбата за малките обществени поръчки, когато нямаш открит търг, когато имаш три оферти и работата е ясна. Нали? Това е най-хубавото нещо. И когато не са ти предвидени в бюджета, ей тъй си ги харчиш и си знаеш, че нещата ще ти ги одобрят. А за другите 29 обекта – 17 млн. лв. Е, ще се прежалим там да направим обществена поръчка. Тези, които са за инфраструктурата, за магистралите и т.н.
Има и много други фрапиращи неща. Как така се сколаса Министерството на труда и социалната политика да си направи сграда в края на годината за 10 млн. лв., като в същото време 50 болници в сраната са получили 25 млн. лв. Петдесет болници за апаратура, за ремонт, за всичко – получават 25 млн. лв. Обаче Министерството на труда и социалната политика си прави административна сграда в Стара Загора за 10 млн. лв. И това го научаваме на 7 декември 2007 г.
Така че, когато казвам, че планирането на бюджетни излишъци по този начин е вредно и за държавата, и за отрасловите министерства, мисля, че имам право.
Искам да кажа и още нещо. Тук има колеги от Министерството на финансите. Крайно време е да се скъса с тази практика на подценяване на приходите. И крайно време е да се престане с този начин Министерството на финансите да прави законите в България. Има един дебат – мажоритарно или не знам как да бъдат избирани. Изобщо няма нужда да бъдат избирани, защото нито един народен представител, дори от управляващото мнозинство, не може да направи никакъв закон, ако Министерството на финансите не се съгласи. Така че, ако тази практика продължава, дайте Министерството на финансите да назначава депутати, те да гласуват това, което те искат, за да бъде всичко прекрасно в страната.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо Шулева.
Няма да правя коментари на битността Ви на министър и на вицепремиер и възможностите Ви да коригирате цялата тази практика, която е налагана с години. Но все пак ми се ще да се обърнем към конкретната дискусия, за която сме се събрали.
Що се отнася до бюджетното планиране, предполагам, че министърът на финансите ще каже нещо. Искам само да ви кажа, че към края на месец юни приходите в бюджета са 51,7 от планираните. Миналата година са били 52,6. Тоест, от тази гледна точка тази година сме планирали доста по-добре, отколкото миналата. Да не говорим за по-миналата и за още по-миналата.
Имам молба. Все пак се намираме на заседание на Бюджетната комисия, а не в пленарната зала на парламента и ще помоля колегите от опозицията малко да поуспокоят опозиционния си ентусиазъм и ако може да се съсредоточат върху конкретната тема и конкретни въпроси по тази тема.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, господа министри!
Аз се учудвам, че министър Орешарски е дошъл в тази комисия да отчете 1,4 млрд. лв. с 14 страници отчет, тоест пада се по една страница на 100 млн. лв. Това е малко смущаващо от човека, който ще въвежда програмно бюджетиране в България. Така че съм силно смутен.
От материалите, които ми предоставиха в комисията, само две министерства са дали по-подробен отчет и това са Министерството на здравеопазването и Министерството на отбраната. Оттам нататък има едни писма по една страница как са изхарчили много милиони. И това е много учудващо, господин министър. Аз на Ваше място, ако ще правя отчет да покажа, че нещо наистина се отчитам, поне щеше да има тук документи, страници и проекти, а не министър Гагаузов да ни казва, че ако някой пита ще му бъдат дадени.
По-нататък в този ред на мисли. Искам да ви дам за пример отчета на БАН. На фона на отчета, който е правен от всички останали министерства, включително Министерството на финансите, отчетът на БАН изглежда направо изключителен. Тук пише какъв проект, какви пари, колко са изразходвани до момента и даже защо са ги изразходвали. Навсякъде другаде няма причина за изразходване на парите. Навсякъде, извън БАН, господин министър Орешарски, никъде няма написано защо е направен този разход. Няма основание на разхода. Не е казано от тези пари, дето са им дали, колко до момента са изхарчили и колко не са изхарчили. Такова нещо са дали само БАН. От всички други министерства такова нещо няма, не е казано никъде това нещо.
Много е важно, колеги, говорейки за програмно бюджетиране, което ще въвеждаме в България, да е ясно докъде стига одобрения бюджет от българския парламент и кои проекти се финансират от излишъка. Защото иначе не е ясно дали за едни и същи проекти не се харчат пари и от бюджета, и от излишъка. Това разграничение като отчетност не е дадено никъде и никъде не съм го видял, макар че като човек, който се опитва да чете всички ваши документи, съм търсил и не мога да го намеря. Вие трябваше да покажете как се финансират проектите с бюджета и от кои проекти започва харченето на излишъка. И това го няма като разграничение.
Също така в отчета от 14 страници не сте написали като време кои проекти кога са започнали и кога свършват. Никъде го няма това нещо. Пише – 200 млн. за Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Но кога е започнало разходването на тези пари, кои проекти са готови, кои са по средата, кои няма да станат, кои са свършили? – Такова нещо няма. Иначе аз съм слушал много Ваши изказвания. Вие казвате, че искате програмно бюджетиране и т.н. При това положение това изглежда изключително несериозно. И В случая се опитвате да направите пиар акция как Министерството на финансите вече започва да прави някакви неща, но то е несериозно в този си вид. Извинявайте, но е така.
Освен това, при изхарчени 1,4 млрд. лв. средният човек в България се пита: добре, те ги изхарчиха тези пари, как ни се подобри животът? И никъде няма оценка какви резултати са постигнати с това програмно бюджетиране, дето ще го въвеждаме. С тези 1,4 млрд. лв. какви резултати конкретно са постигнати? Пак се връщам на БАН и да ви кажа честно техните обяснения с по едно изречение ми звучат по-добре на фона на всичко, което отделните министерства са правили. Ето, хората са написали: „Изграждане на пожарогасителна система”. Подобен подход трябва да бъде приложен навсякъде. С тези 1,4 млрд. лв. какви резултати има? – Ето това го няма.
Позволете няколко думи за тази година. Колеги, при всички скандали, които стават с европейските фондове, Фонд „Републиканска пътна мрежа” при цялото ми уважение, ако има проблеми с европейските фондове, всички имаме съмнения, че има проблеми и с харченето на републиканския бюджет. Затова, министър Гагаузов, трябва да се постараете наистина за един пространен отчет, който да не бъде до поискване, а да бъде, ако искате, сложен на вашата уеб страница, така че всеки желаещ журналист, колега, представител на европейските институции, да може да се запознае подробно. Наистина това ще помогне. И преди да правите подобни дискусии и отчети беше хубаво тази работа да е свършена и да ни насочвате към вашата уеб страница.
Господин Орешарски, ние от опозицията гледаме с уважение към Вас и това е хубаво да бъде двустранен процес. Тази година излишъкът беше изключително целенасочено постигнат. И е хубаво да си признаете това. С цените на барел петрол, които бяха заложени, ние и тогава Ви го казахме, ама Вие сте вече на път отклонението да стане близо 2,5 пъти от предвиденото. Може би ще ми кажете, че тези неща не могат да се предвидят, ама ние още като гласувахме бюджета, разликата беше голяма. И при това положение някак си не можем да Ви вярваме при такива огромни отклонения. Тази година излишъкът ще бъде 4 млрд. над планирания. Това е абсолютно целенасочено. Аз не се радвам, господин министър, защото ще се изхарчи пак като миналата година. И вероятно догодина пак ще направим такава комисия, на която ще получим същия отчет, и може би даже ще ни бъдат дадени същите проекти, да видим, че продължава работата по тях. Така че не ме радва големия излишък.
И затова Ви моля да погледнете много сериозно на предложението на СДС целият бюджетен излишък да отиде в Сребърния фонд и само доходността от него да се използва за повишаване на пенсиите и за намаляване на осигуровките. Това е, което ние предлагаме конкретно решение.
Ще спестя времето на комисията и свършвам тук.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин Димитров, пропуснахте една дребна подробност – справката, която цитирахте непрекъснато, беше на Министерството на образованието и науката и представляваше документ, изпратен от министерството, а не от БАН. Казвам го не, за да омаловажавам приноса и начина, по който БАН са си изразходвали средствата. Но не ми се ще да омаловажаваме работата, която е свършена в останалите ведомства.
Предлагам Ви да обърнете внимание на първата страница от тази справка – примерно на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, на които аз трудно бих могъл да бъда наречен фен, но ми се струва, че там също достатъчно внимателно са написали какво, как, кога и къде са изразходвали.
Казвам го, просто защото ми се ще да говорим малко по-малко политически и малко по-експертно в тази дискусия.
И тъй като подхванахте темата за акцизите и за това, че виждате ли от акцизите идват големите пари в бюджета...
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не съм казал такова нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Свързахте го с петрола, с цените на петрола и оттам вече...
МАРИЯ КАПОН: С ДДС.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам да кажа и на Вас, и на госпожа Капон, че към края на полугодието на тази година приходите от акцизи и от ДДС са 47% от планираните към полугодието. Така че, когато спекулираме и с тази тема, ще ви моля все пак да бъдем коректни и да се придържаме към реалните числа.
Госпожо Шулева, искахте думата за реплика.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Репликата ми е по повод на това, че господин Димитров иска по-подробни справки по отношение на изразходването на бюджетния излишък. Репликата ми е в това, че този дебат трябва да се води, когато се прави планиране и там уважаемите отраслови министерства трябва да правят тези разчети и да ги защитават тогава, а не постфактум кой отчет е по-по-най. Тези неща нямат никакво значение, когато вече са факт. Да, ние можем да ги получим, но по никакъв начин на тях не може да се влияе. А, за да има смисъл това, което господин Орешарски каза за прозрачност, това нещо, това действие, което днес правим, трябва да се прави в периода на планирането, когато се утвърждават такива разходи.
Така че, ако наистина ще говорим професионално, експертно за необходимост от прозрачност, нека това да се има предвид – този дебат трябва да се води при планирането или сега, когато сме средата на годината, ако трябва да се харчат някакви пари перо по перо и кога. А не догодина по това време, когато всичко ще бъде факт. За мен този дебат наистина е леко казано безсмислен.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз много дълго даже се чудех дали да се изказвам след изказването на господин Орешарски, тъй като аз от самото начало съм казвала, че той е четвъртият коалиционен партньор в това правителство и така се държи и днес. (Оживление) Няма нищо смешно, защото тези дни изобщо не ни е до смях, като стане въпрос за финанси, за пари, било то български бюджет или някакъв друг.
Нека да ви дам само един пример, тъй като си говорим за една прозрачност, и нека няма никаква демагогия в тази прозрачност. За да сме наясно как харчим едни пари и как ги разпределяме, защото наистина в Народното събрание буквално за няколко часа бяха разпределени тези пари. Дори нашите колеги от мнозинството, защото съм свидетел, не знаеха за какво ще отидат парите.
Ще ви дам един пример, тъй като аз имам малко по-подробни таблици, благодарение на едно наше питане, което направихме с госпожа Шулева, които съм готова да предоставим допълнително на колегите от опозицията, които имат интерес. Между другото, искам да кажа, че имаме прекрасен, добре подготвен отчет от страна на Министерството на здравеопазването. Петдесет болници получават от тези пари 25 млн. лв. За цялата страна. В Министерството на държавната администрация една болница, за която всички ни обвиняват винаги, включително цялата власт, получава 10 млн. и 700 хил. лв. Болница „Лозенец”. Питам ви за каква прозрачност става въпрос, след като няма равнопоставеността, съотносимост между едни и други разходи. Със сигурност аз ви гарантирам в Пловдив, от региона, в който съм, има няколко болници, които имат необходимост от повече пари от тези, които са отпуснати. Но никой от нас не е наясно какво се случва.
Давам ви го като пример, защото винаги сме атакуеми точно ние, седейки на тази маса. Искам да ви призная, че тъй като става въпрос за общия кюп, когато се разпределят от една кофа парите в последната минута, в рамките на едно денонощие с две постановления или както и да е, няма как да има прозрачност относно начина на харчене на средствата. Давам го като пример, защото оттам нататък дискусията ще е изключително професионална и начинът, по който ще я водим тук, ще е общо взето за политики, пиар и нещо друго, но със сигурност не по същество.
Аз питам в тези пари, които са дадени в Националния фонд (това е конкретният ми въпрос, другото беше пример, за да ви оборя, че няма никаква прозрачност по начина на харчене на средства, защото няма никаква съпоставимост в един и същи ресор) – в тези 192 млн. лв., които са заделени за Националния фонд, кажете ми в тях включени ли са парите от тристранните споразумения? За тези 30%, които абсолютно незаконно – тук го казвам още веднъж – заради които в предварителния доклад и следващата седмица ще бъдете критикувани, за съжаление и цялата ни страна, за начина на предопределение на проекти. Защото тези тристранни споразумения за тези 90 млн. лв., които бяха изхарчени предварително, 30 реално платени, неща да сме точни (29 и нещо), министър Орешарски знае, че многостранно съм задавала въпроса, предполагам и министър Гагаузов, в тези тристранни споразумения е предопределено, преди да има каквито и да е колове по проекти, кои проекти ще спечелят. Категорично незаконна по всички европейски стандарти процедура! Казах го на вота на недоверие за корупция. Казвам ви го и днес в тази зала. Ще го кажа и след няколко дни отново. Но заради такива пари, заради това, че със сигурност ви се е наложило да направите компромис, сериозен политически компромис, някой трябва да носи отговорността. И в тази отговорност в крайна сметка я носи този кабинет.
И нека днес си кажем едно, казах го вчера на господин Овчаров – опозицията не е в никакъв случай просто една брошка на демокрацията, която трябва да си окичите. От днес нататък се приключи в тази страна с добронамереността и вашето желание правителство да се идентифицира със страната България и с гражданите. Нито аз ще се идентифицирам с това правителство, нито вие можете да се идентифицирате със страната България. Днес става въпрос за огромни щети, които ние ще трябва да наследим, за съжалени, в следващите години. Защото някой ще трябва да плаща тези щети.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Някой друг представител на опозицията, който още да не се е изказал, има ли?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, уважаеми господа министри, колеги, гости! Вие поставихте първо процедура на въпроси и след това изказвания. Заради това искам да задам първо един въпрос и след като чуя отговора и отговорът на въпроси, които поставиха колегите, ще поискам думата, за да си кажа и мнението.
От представянето на господин Орешарски, както и от документите, с които разполагаме, наистина има една табличка (тук е главният секретар на Министерството на образованието и науката, това вероятно е в някаква степен негова заслуга), в която се вижда, че има представени към м. декември 2007 г. на БАН и висшите училища 50 млн. лв. и към 14 юли, тоест преди два дни, е ясно, че са изразходвани 22 млн. 446 хил. 763 лв. Тоест, по-малко от половината от предоставените средства.
Моят въпрос е, тъй като го няма в изложението на господин Орешарски, не го виждам и в останалите документи, от тази голяма сума за превишените приходи в края на 2007 г., както се изразява господин министърът, или както казват хората – от този излишък, тоест от числото 1 млрд. 400 млн. лв. към м. юли 2008 г. колко лева са изразходвани – 99% от тях ли, 48% ли, 750 млн. лв. ли? Трябва да има някаква яснота, защото това според мен е част от прозрачността, за която днес толкова много се говори.
Ще искам да получа отговор на този въпрос, господин председател, а след това, ако сте така любезен да ми дадете думата, ще се изкажа по темата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Методиев, нямам готовност в момента да отговоря на този въпрос, защото самостоятелните бюджети, това са бюджетите на общините, както и на вузовете, които Вие цитирахте, могат да формират преходни остатъци. А, както е известно, преходните остатъци са на кюпово основание, тоест общо. Разбира се, може да се направи факторен анализ по проекти и аз обещавам да го направя. Мисля, че към този момент нямаме точен анализ. Обещавам да го изготвим и да ви го представя.
Много бяха въпросите, но ми се струва, че няколко от тях заслужават внимание.
Ще обърна внимание на госпожа Шулева, че и малките стъпки в добра посока трябва да се приветстват и са за предпочитане пред отсъствие на каквито и да е стъпки. А че всяко нещо може да се подобрява, разбира се, че може. Мисля, че това е целта на всички ни.
По отношение на планирането подобни реплики още господин Венци Димитров е изговарял през 90-те години. Министерството на финансите винаги е упреквано за известен период от време за това, че не успява да си изпълни приходите и че актуализира втори, трети път бюджетите. В други случаи за това, че ги преизпълнява. Струва ми се, че няма механизъм, с който да ги изпълни точно на стотинката. И смисълът на прогнозирането не е такова. Всеки е специалист по прогнозиране и знае, че за такива мащабни макроикономически цели се прогнозира на умерен сценарий – нито песимистичен, нито оптимистичен. А е факт, че в последните десет години икономиката върви добре. Също и приходните администрации, не говоря само за тази година, говоря за последните десет години, че приходните администрации добиват все повече опит и все повече консолидация.
Не бих искал да коментирам обратната ситуация, госпожо Шулева. Например, ако в 2007 г. се бяха сбъднали някои от рисковете, за които предупредихме в доклада съвсем добронамерено. Говорехме за рискове най-вече при косвените данъци след присъединяването. Днес можем да кажем, че България е почти единствената страна, която е преизпълнила сериозно и косвените данъци в първата година на членство. Това обяснява част от доброто изпълнение.
И ще ви обърна внимание на още нещо – в 2008 г. планираните приходи, спрямо 2007 г., имат ръст от 26 на сто. Предложете колко трябва да бъдат, за да бъде реалистично прогнозирането, както Вие се изразявате. Извинявайте, повече от 26 на сто трудно ще намерите финансов министър (не опозиционер, опозиционер лесно може да говори), който да се съгласи да сложи ръст от една година в друга повече от 26 на сто. В новата ни история не е имало такъв финансов министър с толкова напрегнат план за приходите.
По повод на отчета, сигурно ме предизвиквате, но едва ли беше подходящо да направим 200 слайда, а не 10-15. Още повече, господин Димитров, на 3 юли сме внесли редовния отчет за 2007 г., в който има немалко страници в раздела за допълнително раздадените страници. Винаги можете да кажете: ето този проект У не е разписан добре. Не мисля, че бихме могли да обясним всичко в детайли, но затова сме тук всички – като имате конкретен въпрос да питате, да ви отговорим. Ако не можем, както на въпроса на господин Методиев, ще направим допълваща справка.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате думата, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Все пак – уточняващо.
Господин министърът е прав, че наистина не може да се планира точно и винаги си или нагоре, или надолу. Историята го е показала. Аз съм напълно съгласна с това.
Това обаче, на което искам да обърна внимание. Когато господин министърът казва за 26% планирано увеличение, и когато казва, че сме единствената държава, нова членка на Европейския съюз, която е изпълнила косвените данъци, мисля, че за всички е ясно, че това е изпълнението на така наречения данък инфлация. И ако от тези 26% извадим, господин министър, 15%, колкото е инфлацията, вашето преизпълнение над това е 10%. Само 10% сте се застраховали, а не 26%. Ако 26% са без инфлацията, или примерно с 2-3% инфлация, ще кажем: Какво повече от това? Това даже е прекалено много за един предпазлив финансов министър. Но когато този финансов министър си знае, че 15% от тези 26% вече са си надути, които ще му гарантират и косвените данъци, които ще му гарантират и преизпълнението, това вече не звучи по същия начин, както обратната теза.
И последното нещо, което искам да кажа – да, действително съм съгласна, че е много правилен подход да се взема решение от парламента. Поздравявам това, приветствам го и съм „за”. Само че не в този вид, а по начина, по който сега го правим. И не на 7 декември, а, примерно в средата на юли, когато вече е ясно, че целия инфлационен натиск се е явил в приходната част, когато е ясно, че ще има такова преизпълнение. Когато вместо, господин Гагаузов, да се правят обществени поръчки от общините за тези проекти, за които стана дума, без да е осигурено официално финансиране, без абсолютно никакви гаранции, че ще има такова финансиране, в нарушение, пак ще кажа, и на бюджетната дисциплина, и на правилата на Европейския съюз, и на много неща - нали искаме да бъдем правова държава. Нямам нищо против да коригираме всички неща, но тогава, когато това може да се направи по прозрачен начин. Защото на 7 декември и една година по-късно да правим отчети, наистина това не е този път, към който се опитвате да ни убедите, че отиваме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо Шулева.
Няма да влизаме в реплики и дуплики.
Господин Попвасилев, имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Министърът на финансите знае и всички ние знаем, че допълнителните бюджетни кредити бяха одобрени, или това изменение на бюджета бе одобрено 14 дни преди края на годината. И ми се ще господин Орешарски да ни обясни малко по-подробно как е спазен Законът за обществените поръчки от отделните министерства, тъй като най-краткият срок по този закон, за да се избере изпълнител или доставчик, е 22 дни.
Моля да ми отговорите на въпроса.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин министър, понеже моят въпрос е свързан с този на господин Попвасилев, Вие казахте, че сте внесъл отчет в парламента за разходите за 2007 г., но понеже 1 млрд. от тези средства са изхарчени вероятно в 2008 г., тъй като одобрени в края на 2007 г., е нямало как да бъдат изхарчени в края на годината, отчетът, който е внесен, очевидно няма как да ги касае. Така че Вашият ангажимент, на който не сте отговорили в момента, е следният – изхарчили сте 1,4 млрд. лв. Трябва да представите пред обществото отчет какви са ефектите за това общество от разходването на 1,4 млрд. лв. Не става въпрос за 1-2 млн. лв. Това е въпросът. И Този отчет, който сте внесли в парламента, ние много благодарим за него, но той не ни върши тази работа, господин министър.
И другото нещо – задължително е в този отчет всички тези проекти, които са споменати, да имат дати за започване и приключване, ако е възможно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Струва ми се, господин министър, че искат прекалено много от Вас.
Имате думата да отговорите.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Кажете кой конкретен проект и ще помоля колегата, който е тук, да обясни за Закона за обществените поръчки. Ако аз можех да правя всичко, нямаше да има нужда от други министерства.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма интерес към конкретен проект.
Имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, едно от най-важните неща е да се упражнява контрол в парламента. Днешното заседание, господин председател, би следвало да бъде такъв парламентарен контрол. Трудно може да се контролира дейност, за която се призовава дори да бъде единствено и само експертно контролирана, при условие, че ние така или иначе не разполагаме с точните суми, които трябва да контролираме.
Фактът, че господин Орешарски ми отговори с общините и висшите училища като пример, за мен би трябвало да означава, че другите бенефициенти, както ги нарекохме в днешния разговор, всички те са изпълнили на 100% към месец юни, тъй като те нямат правата да прехвърлят средствата. Тоест, първото, което остава като впечатление, е, че не знаем от тези пари колко са изразходвани, каква част са изразходвани. Защото ще бъде доста нелепо, мисля, че ще се съгласят всички колеги от комисията, сега всеки да извади по един калкулатор и да започнем от наличните документи да си събираме числа и да тренираме кой най-бързо смята операцията събиране. Това нещо трябваше да бъде предложено тук, за да може върху него също да се проведе някакъв дебат.
Второ, прави впечатление, че от наличните документи наистина някои институции са се държали отговорно. И тези институции обикновено са разходвани малко средства. Вече беше даден примерът с Министерството на здравеопазването. Беше даден и пример с Академията и висшите училища. Въпреки че дори в този добре подреден вид се вижда, че едно от най-важните неща, за които е трябвало да се изхарчат пари в случая с висшите училища, е да се изгради творческа база в село Варвара, което надали е пълният приоритет на висшето образование в България. Но да речем, министерството се е съгласила, че това е необходимостта на висшето училище и трябва да го направят.
Но, господин председателю, аз искам да дам друг пример, за който моля за извинение на колегите. Изпратено е до Комисията по бюджет и финанси текст, подписан от госпожа Весела Лечева от Държавната агенция за младежта и спорта. В него е написано, че на Държавната агенция са били предоставени допълнителни кредити в размер на 8 млн. 200 хил. лв., които са разпределени както следва в три точки, от което става ясно, че половината от сумата – 3 млн. 900 хил. лв. са за финансово подпомагане на проект на Българската федерация по мотоциклетизъм за изграждане, реконструкция и модернизация на учебен полигон и брифинг зала, ремонт на площадка за медицински хеликоптери, сервизни и обслужващи помещения. Това е свързано, господин министър, с една тема, която може да не е стигнала до Вас, но с едно посещение на група министри в Монако миналата година, малко преди да започнат да се разпределят тези пари. (Оживление)
Има нещо смущаващо, изразявам се най-меко, господин председател, за да се отзова на Вашия призив, една агенция, която би трябвало да защитава наистина националния образ на България през спорта, най-важното да й бъде мотоциклетизма. И Вие, като министър на финансите, да проявявате съгласие това да се случва точно така.
С други думи, има стихийност при харченето на средствата, сам го казахте в края, че трябва да не се прави така. И Тази стихийност е подчинена на някакви конкретни амбиции на конкретни хора. Мисля, че в случая това е конкретната амбиция на бивш министър ваш колега от Кабинета, който вече не е министър, а се върна в Народното събрание като народен представител.
От друга страна, в подкомисията за разход на публичните средства ние направихме такъв контрол върху министър Джевдет Чакъров и върху Петър Мутафчиев. Когато те отчитаха политики по програмен бюджет, по това, което говори господин Димитров, по тази добра амбиция на българските институции да харчат публичните си разходи, се оказа, че и в единия, и в другия случай, особено крещящ в околната среда по политики на водите и на отпадъците, разходите бяха на случаен принцип. Няма политика. Например, ще оправим ВиК в Монтана, след това в Сливен. Каква е политиката на държавата, попитах господин министъра. А Вие давате в това време пари, господин Орешарски. Политиката на държавата е ли, да кажем: ние имаме Черноморие, в което се развива туризъм, нашата страна е туристическа страна, ние ще положим като държава грижи за ВиК по Черноморието или по планинските туристически бази, за да имаме добър приход. В крайна сметка да има ефект за обществен интерес, за което говори господин Мартин Димитров? Или ще чакаме да видим кой народен представител в коя политическа партия от управляващите най-пръв ще стигне до кабинета на министъра, за да се отзове ВиК за поправяне в неговата община?
Зная, че това е стара практика, но това в никакъв случай с нищо не помага. Програмно бюджетиране и политики по този път ще бъде една фасада. В случая с излишъка в крайна сметка е същото. Сега не знаем точния разход, знаем, че има някои институции, които са се държали стегнато в едни малки суми. И знаем, че има множество проекти, за които в момента дори няма възможност за дълъг дебат, защото ако започнем да говорим само за общините. В тази комисия, в тази зала преди нова година, когато се обсъждаше въпросът с излишъка министърът на регионалното развитие и благоустройството каза, че над 150 са общините, които са започнали определени видове дейности. И казаха: ако Министерство на финансите тръгне да разходва тези средства за нас е отлично, ние ще се разплатим предварително. Това политика ли е? Не е. Това е натрупали сме едни пари, ще ги разходваме.
Не казвам нищо за начина и пътя на разходване, защото е отделна тема и не искам да ангажирам комисията с нея. Тя не един път и два пъти е дискутирана. Госпожа Капон каза доста думи по тази тема.
Това е моето изказване, господин председател.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на господин Методиев.
За трети и последен път давам думата на господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже господин министър Орешарски каза, че на днешната среща ще отговаря само на конкретни въпроси, исках да попитам за следната формулировка „въведени са в експлоатация 55 км. от автомагистрала „Тракия”.
Какво общо има с излишъка въведените километри в експлоатация. Те кога са направили, за да бъдат въведени в експлоатация. Много смущаващо, господин министър.
И за т. 4 от министерството на госпожа Емел Етем също искам да ви попитам: за осигуряване, проводимост на реки и речни корита от общините по централния бюджет, разпределени по общини от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане – 10 млн. лв.” Но за кои реки, за кои корита, къде, какво? Това има ли го в бюджета, няма ли го? Не е ли финансирано веднъж от бюджета, втори път от излишъка? Тези въпроси ни смущават нас, господин министър.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Първият въпрос, господин Димитров, трябваше да зададете по-рано. Министър Гагаузов го няма вече и не бих могъл да отговоря. Искам да обърна внимание да направите разграничение между секторни ръководители и Министерството на финансите.
Що се касае до втория Ви въпрос, отчетът е искал да каже, че в тази комисия се разглеждат и има процедура правилник, разглеждат се искания и вероятно представител в момента може да представи списъци на тези общини.
Сами се съгласете, че ако направим отчета така, както Вие го искате, 200 слайта няма да стигнат и ще си играем до среднощ.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Слагате го на вашата страница и който иска да се запознае с него се запознава.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз неслучайно преди това зададох въпрос, който беше свързан със Закона за обществените поръчки, защото Вие, като министър на финансите в крайна сметка сте наясно, че един разход, който се прави от бюджета, трябва да е законосъобразен и целесъобразен. Ако е целесъобразен, той не е задължително да е законосъобразен.
В случая говорим за едни 958 млн. лв., които Народното събрание гласува да бъдат изразходвани в края на 2007 г. Пак казвам – 22 дни е най-краткият срок, според Закона за обществените поръчки, според който може да бъде направена една процедура и да бъдат изразходвани едни бюджетни средства. В случая ние гласувахме тези 958 млн. лв. да бъдат изразходвани за 14 дни. Моят въпрос беше смятате ли дали са изразходени законосъобразно тези 958 млн. лв.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Може би не съм казвал, че на предварителния етап ние поставихме като критерий „възможност да се усвоят средства”. Всички секторни министри и ръководители на централни ведомства, които са получили средства, ще отчитат не само по тази формула пред Вас, а и пред Сметната палата. Вие защо мислите с такава лекота, че ръководителите ще направят някакви закононарушения? Аз не бих могъл да направя преглед на всички програми и проекти, но на Сметната палата това й е работата. Вие все едно казвате, че нямаме Сметна палата. Не съм съгласен.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други желаещи да вземат думата? – Не виждам.
В такъв случай, ще ми позволите и аз да кажа няколко думи накрая, преди да приключим заседанието.
Първото, което бих искал да кажа, е, че може да не е изчерпателен анализът, може да не е достатъчна информацията, но искам всички народни представители, а чрез медиите и всички граждани да бъдат убедени, че ние правим това изслушване, не за да правим PR-акции. Правим го, защото искаме българските граждани да бъдат убедени, че всички средства от бюджета се харчат максимално прозрачно.
Стана ясно вече, че няма друго правителство, което да е правило подобна процедура по харченето на тези пари в парламента. Няма и друга комисия, която да е изслушвала министри за това как са изхарчени тези пари. Затова благодаря на госпожа Шулева за добрите думи в тази посока. Това все пак дава оценка, че понякога опозицията може да бъде и обективна.
Ще ми се да приема като известна оценка за обективност и това, което каза господин Методиев, защото въпреки твърдението за неконкретност на докладите, все пак успя да намери достатъчно конкретни примери, които да изложи тук, което само по себе си е доказателство за това, че има и достатъчно конкретика в самите материали.
Бих искал също така да подчертая, че в материалите от ведомствата има и достатъчно ясна информация за това как са изразходвани средствата, по кои процедури са изразходвани тези средства, спазени ли са изискванията на Закона за обществените поръчки. Който е искал да намери тези неща в материалите, би могъл да ги намери.
Искам накрая да кажа и още нещо. Сигурно сте забелязали и знаете, че от около месец, месец и половина работи подкомисията за контрол на публичните разходи. Неин председател е госпожа Надя Антонова. Искам да помоля всички народни представители, които имат интерес към конкретни проекти или към харченето на парите в конкретни ведомства, че подкомисията е готова да изиска допълнителна информация за всеки един проект или подробност, която ви интересува. Отново казвам, че правим това, за да има максимална убеденост сред българските граждани. Нямаме никакъв интерес да крием каквито и да било разходи. Искаме всичко да бъде публично, прозрачно и максимално обективно представено пред нашата общественост. И ще продължим в тази посока.
Искам да благодаря за участието в заседанието на комисията на министър Орешарски, на народните представители, а също така и на останалите първостепенни разпоредители, както и на гостите, които уважиха заседанието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова