П Р О Т О К О Л
№ 21

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 21

На 18 септември 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, № 854-01-77, внесен от Лидия Шулева и група народни представители на 2 юли 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, № 802-01-59, внесен от Министерски съвет на 22 юли 2008 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, № 802-01-60, внесен от Министерски съвет на 22 юли 2008 г.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 802-01-69, внесен от Министерски съвет на 3 септември 2008 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, откривам заседанието.
Дневният ред ви е известен:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за публичния резервен пенсионен фонд, № 854-01-77, внесен от Лидия Шулева и група народни представители на 2 юли 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, № 802-01-59, внесен от Министерски съвет на 22 юли 2008 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, № 802-01-60, внесен от Министерски съвет на 22 юли 2008 г.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 802-01-69, внесен от Министерски съвет на 3 септември 2008 г.
Има ли някакви бележки по дневния ред? – Не виждам.
Дневният ред е приет.
Предлагам да обсъждаме двата законопроекта за публичния резервен пенсионен фонд, защото са свързани, имат една обща тема, макар и да са доста различни като предложени решения.

Преминаваме към първа точка от дневния ред - ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПУБЛИЧНИЯ РЕЗЕРВЕН ПЕНСИОНЕН ФОНД, и втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ УСТОЙЧИВОСТ НА ДЪРЖАВНАТА ПЕНСИОННА СИСТЕМА.
По първия законопроект, давам думата на госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Господин председател, този път дискриминация няма да бъде направена спрямо опозицията, както например в икономическата комисия, когато един закон, който хронологично е внесен много по-рано от този на Министерския съвет въобще не беше гледан. Та Ви благодаря, за което.
Законопроектът беше гледан в Социална комисия, беше гледан в Националния съвет за тристранно сътрудничество, сега е на вниманието на Бюджетната комисия. Идеята му е да се създаде резервен фонд за гарантиране на пенсионната система, като този законопроект си поставя и малко по-широка цел – подпомагане на модернизацията на пенсионната система в България, тъй като всички знаете, че от година на година положението с пенсионната система в България се влошава от гледна точка на средствата, които се събират в пенсионния фонд. И вече почти 50% от тези средства се събират от данъци чрез субсидия от държавния бюджет, поради големия дефицит. И все по-малка част се пада на реалните осигуровки в него.
Като цяло това статукво намалява финансовата устойчивост на пенсионната система, от една страна. А, от друга страна, преобладаващата разходно-покривна система за изплащане на пенсиите обрича още едно поколение на получаване на ниски пенсии, което в крайна сметка не може да бъде компенсирано с коледни или някакви други надбавки, а трябва да се мисли за по-сериозна ревизия на пенсионната система и възможност за модернизиране на пенсионната система с даване на възможност за по-сериозна втора пенсия, бъдещите пенсионери ще бъдат дълги години обречени да получават ниски пенсии просто поради факта, че максималният процент на възвращаемост е 42% от осигурителния доход, което, както и да го гледаме, гарантира една много ниска пенсия.
Затова законопроектът, който народните представители от Българска нова демокрация са внесли, има две цели – от една страна, създаване на резервен пенсионен фонд за гарантиране изобщо на финансовата стабилност на пенсионната система. И на второ място, даване на възможност за развитие на пенсионната система и в частност вторият стълб, за да могат бъдещите пенсионери да им бъдат гарантирани по-сериозни пенсии, тоест две пенсии. Знаете, че в момента само 5% се превеждат във втория стълб, което гарантира доста нисък процент на участие на втората пенсия. И увеличаването на този процент ще отвори още по-голям дефицит в осигурителната система, който отнякъде трябва да бъде покрит.
Един от източниците, който може да се използва, е именно създаването на такъв резервен публичен пенсионен фонд, който, ако се капитализира сериозно, тоест, ако има достатъчно средства в него и те се управляват правилно, може да създаде ресурс само от дохода от управление да се покрива този дефицит и да се даде възможност за втора пенсия на бъдещите пенсионери.
Това са основните цели и независимо че много често в досегашните обсъждания се поставяше на първо място, че основната цел е резервният фонд, аз държа да подчертая, че тук нарочно е гонен такъв ефект, две цели са поставени за постигане с този законопроект.
Също така считам, че трябва този фонд да бъде капитализиран сериозно със сериозна сума, защото действително проблемите, пред които е изправена пенсионната система, са много сериозни. Искам да припомня, че още преди една-две години, когато бях депутат в Европейския парламент, един от приоритетите още за 2007 г., които си беше поставила Икономическата комисия на парламента с препоръка към всички правителства беше, че всички излишъци, които се генерират в бюджетите на страните членки, трябва да бъдат насочени към пенсионните системи, към създаване на резервни фондове с оглед именно предпазване от сериозната демографска криза, която грози всички страни – членки на Европейския съюз. Това беше препоръка още от 2007 г. Така че именно и в съответствие с такава препоръка, тъй като България е на девето място в света по застаряване на населението, и разчетите, които са правени, показват, че не е далеч бъдещето, в което пенсионерите ще бъдат две към едно спрямо работещите, така че всички предизвикателства, пред които е изправена пенсионната система, трябва да намерят отражение в решение още на сегашния етап.
Това е по отношение на целите. Идеята е след първите пет години доходът от управление на фонда да отиде за покриване на евентуално увеличена вноска към втория стълб и, разбира се, ако има такава възможност, за известна компенсация на сегашните пенсионери в смисъл на това изправяне на някои сериозни несъответствия, които са се получили в миналото при изчисляване на пенсиите.
Това е по отношение на целите.
По отношение на управлението фондът се предвижда да действа като самостоятелно юридическо лице с надзорен съвет, в който са включени представителства на всички органи на държавна власт, на работодатели и синдикати и на други организации, като се иска едно по-широко представителство с цел, когато се определя стратегията най-вече на инвестиции и на плащания.
Фондът се управлява от Управителен съвет, в който са включени само висококвалифицирани лица, искат се сертифицирани финансови анализатори, трета степен, най-високата степен, която се дава за управление на такива фондове, за да се гарантира професионалното му управление.
Също така е предвидено да има един инвестиционен съвет, това е практика в много страни, от международно признати експерти, включително чужденци, които да съветват и надзорния, и Управителния съвет относно взимане на дългосрочни решения.
Съществува, разбира се, и възможност за предоставяне на определени класове акции или портфейли за определени региони за управление на други финансови институции.
Фондът е балансиран, има относително консервативно управление, което е предвидено. В отделните глави е предвидено как да се избегне конфликт на интереси, как да се осигури прозрачност, какви данни да бъдат предоставени и т.н.
Искам да обърна внимание на контрола. Тъй като този фонд, от една страна, трябва да бъде контролиран от Сметната палата, тъй като се управляват главно бюджетни средства, той подлежи изцяло на контрол от страна на Сметната палата. От друга страна, тъй като в него в крайна сметка ще се управляват финансови активи, е добре този фонд да бъде контролиран и от международно признат одитор, финансов независим одитор от гледна точка на отчитане на активите, тъй като все пак знаете, че Сметната палата проверява точно по определени правила, докато за чисто счетоводното отчитане на активите е необходимо да има такъв международно признат одитор. И не на последно място, искаме да има и контрол на Комисията за финансов надзор, отделът, който се занимава с пенсионните фондове. Разбира се, това ще доведе и до съответна промяна в този закон, но контролът върху спазването на ограниченията, които са записани в закона, от страна точно на регулаторния орган, на контролния орган, който се занимава с това.
Смятаме, че това е полезно и необходимо и ще гарантира сигурност за спазване на ограниченията в инвестициите, както са записани в закона. Така че един такъв троен контрол ще гарантира сигурността на средствата. Като контролът, както казах, е в три различни аспекта.
Това е в най-общ план. Разбира се, мога още много други неща да говоря, но мисля, че не е необходимо.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо Шулева.
Господин Дацов, заповядайте да представите законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Законопроектът на Министерския съвет, който е представен на вашето внимание като Закон за държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, има малко по-скромни цели от закона, който току-що госпожа Шулева представи. Ако трябва да кажа като цел защо го предлага Министерския съвет, това е свързано, както всички знаем, с проблемите с демографското застаряване. Може би тук целите се припокриват със същия законопроект на госпожа Шулева.
Но ние имаме малко по-различна трактовка на препоръката, която беше направена от европейските финансови министри, относно стабилизацията на пенсионните системи, как трябва да действат публичните системи във връзка с демографските проблеми. Тази препоръка беше относно спестяване на средства в сегашните добри времена и създаване на резервни фондове, които ще действат след 25-30 години, когато върху публичните финанси, вследствие на демографските проблеми, приходите в публичните системи ще намалеят, а разходите обективно ще бъдат увеличени и вследствие на това ще се създадат дефицити. Просто тези фондове стават една гаранция за негенериране на прекомерни дефицити и по този начин дестабилизиране на публичните системи. Тази препоръка няма други цели като създаване на такъв фонд.
Нашето предложение е свързано именно със създаването на такъв фонд, който да гарантира устойчивостта на пенсионната система и като цяло на системата на публичните финанси във връзка с тези демографски проблеми, като основните моменти са, че той остава и се предлага да остане самостоятелно обособена част от централния бюджет и да се управлява и структурира в инвестиционни портфейли, които ще се възлагат за управление на финансови институции, във връзка с изискването за осигуряване на ефективно управление, което е свързано с капацитет, който не е наричан в държавните структури, а все още не е достатъчно развит и в останалите финансови институции в рамките на нашата банкова система.
Предложението е във фонда да се акумулират 50 на сто от отчетените по републиканския бюджет касови постъпления от приватизация, 25 на сто от излишъка на републиканския бюджет за съответната бюджетна година, приходите от концесии, както и възможности за отчисляване на други приходи, въз основа на закони или акт на Министерския съвет.
Предвидено е ръководството на фонда да се осъществява от едностепенна структура - Управителен съвет, състоящ се от 9 члена, като се предлага министърът на финансите да бъде председател, а министърът на труда и социалната политика – заместник-председател на Управителния съвет на фонда.
Дейността на фонда ще се подпомага административно и оперативно от специализирано звено към министъра на финансите.
Предлага се натрупаните във фонда средства да служат само за покриване на недостиг на средства за Фонд „Пенсии” в бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като конкретните размери на тези трансфери ще се определят със Закона за държавния бюджет за всяка една отделна година.
Предвидено е натрупването на средства да бъде за 10 години, като преди това не се правят никакви трансфери съответно към структурите на държавното обществено осигуряване. Това е свързано с необходимостта действително за набиране и капитализиране на достатъчно средства в този фонд, тъй като ние знаем, че и в момента част от лихвите постъпват именно като приходна част в държавния бюджет и се използват съответно част от тях по линия на трансфера, който се осъществява към държавното обществено осигуряване, само че не на базата на общия принцип, че приходите нямат панделки, както се казва на наш език, и не служат за конкретно осигуряване на определени разходи.
Със законопроекта също така се регламентират и подобни правила, ограничени изисквания за структуриране на инвестиционните портфейли, с оглед осигуряване на относително висока доходност при възможно най-минимално ниво на риск. И общо взето на фонда на събитията и финансовата криза, която тече в момента аз мисля, че това е една от главите, която трябва много внимателно да бъде разгледана и преценени съответните механизми и инструменти за гарантиране именно във фонда да не се допуснат загуби на парите на данъкоплатците. Защото виждаме, че в момента една голяма част от пенсионните фондове, които инвестираха в различните дериватни инструменти, може да се каже, че загубиха до 70% от средствата на своите вложители.
Ние също така вярваме, че кризата, която е в Съединените щати, няма как да не даде отражение и на самите европейски пазари, което поставя голяма въпросителна за инструментите, в които ще бъде инвестирано.
Съответно в Глава ІV „Активи и инвестиционни портфейли, структура, правила и ограничения на инвестиране” са дефинирани правилата и изискванията по отношение структурата и видовете активи именно от гледна точка на ефективно управление при минимален риск.
Може би това е съвсем накратко. Колегите от Министерството на финансите, които са участвали в изготвянето на закона, а виждам и колегите от Националния осигурителен институт са тук, с удоволствие ще отговорим на всички конкретни въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Може би сега е времето да каже, че в заседанието по тази точка участват и представители на Министерството на труда и социалната политика – господин Драгомир Драганов, изпълнителен директор на дирекция „Политики и стратегии”. От Националния осигурителен институт – госпожа Весела Караиванова, подуправител, госпожа Христина Митрева – главен актюер, и госпожа Клементина Денева – началник на Правен отдел.
Ако някой от тях има да добави нещо по законопроекта, може да вземе думата сега или в хода на дискусията.
Колегите от Министерството на финансите имат ли становище по законопроекта, внесен от госпожа Шулева?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, тъй като ни беше поискано становище от господин Хасан Адемов – председател на Комисията по труда и социалната политика, ние сме изпратили такова становище до него. Много е техническо становището ни, разглежда всички отделни въпроси.
Основните позиции, на които сме се спрели, първо, са, че ние не смятаме, че е необходимо този фонд да бъде обособяван като отделно юридическо лице. Смятаме, че той трябва да остане в системата на публичните финанси. Всъщност, ние не смятаме, че в законопроекта, който е предложен от госпожа Шулева, въпросът за юридическия статут е много изяснен. Ние имаме някои въпроси всъщност какво се предлага – отделно юридическо лице в рамките на структурата на публичните финанси, извънбюджетен фонд. Има някои въпроси, които ние, четейки законопроекта, може би не сме ги разбрали.
Смятаме, че няма нужда от многостепенни управленски структури, макар че може би това е следствие на структурата, която е предложена – организационната и юридическа структура, която е предложена в законопроекта, тъй като се създават възможности за осъществяване, на генериране на допълнителна администрация в управлението.
Доколкото аз знам, в Западна Европа има много малко такива системи и фондове, които са за гарантиране стабилността на публичните финанси, те в момента започват да се създават. Наличните практики, които съществуват, са на така наречените уелс фондове, които нямат за цел да гарантират стабилността на публичните системи. Например Кувейтския инвестиционен фонд, който е създаден при изчерпване на ресурсите в бъдеще от петрол, евентуално да гарантира стабилността на икономиката в Кувейт. В Европа има общо взето два такива фонда – Норвежкия уелс фонд и може би в Ирландия фондът, който преди беше именно за гарантиране стабилността на пенсионната система, но в последните години, доколкото ние сме информирани, той беше трансформиран от типа на този уелс фонд, който да гарантира развитие на икономиката, а не стабилността на самите пенсионни системи. Така че там логиката на инвестиране е различна и може би тогава е оправдана една такава организационна структура.
По принцип смятаме, че предложението за управлението на ресурса извън публичната система води до определени проблеми. Знаете, че Министерството на финансите винаги е смятало, че ресурсът трябва да бъде в Централната банка на България, от гледна точка на политиката, която водим през последните години на стерилизиране на този публичен ресурс. Ако не се лъжа, госпожа Шулева предлага този ресурс да бъде изведен извън публичните финанси, извън Централната банка и съответно да бъде в отделна търговска банка, която да управлява или да бъде посредник по управлението на портфейла на съответния фонд. Което от гледна точка на огромния ресурс, който евентуално ще е минимум 5-6 млрд. в следващите няколко години, за нас представлява голям риск и ще подложи публичните финанси на определен натиск.
Бие било добре, ако има и колеги от Централната банка да кажат своето становище по този повод – какво би се случило, ако извадим близо 5 или 6 млрд. от средствата, които представляват и резерв на паричната ни система.
Относно управлението и разходите на фонда, и участието на БНБ и КФН, и в двата случая смятаме, че това едва ли е удачно, доколкото нито на КФН, нито на БНБ следва като независими институции, които осигуряват надзор върху системата, да участват в управлението на такива средства, защото така организирани средствата, представляват вече един вид финансово предприятие. И в този случай според нас би се получил конфликт на интереси в техния случай.
Това беше съвсем накратко по основните точки, тъй като становището е близо 7 страници, ако желаете, ще представим становището на Бюджетната комисия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще го предоставите, разбира се.
Доколкото схващам, заключението е, че не подкрепяте законопроекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не подкрепяме предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, има няколко много важни въпроса във връзка със създаването на сребърен фонд, или наречено по някакъв друг начин.
Първото нещо е каква част от излишъка ще отиде там. Неслучайно ние от СДС преди два месеца предложихме целия бюджетен излишък да отиде в Сребърния фонд и ще настояваме за тази теза докрай. Това е един от спорните моменти. Правителството предлага 50%.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: 25%.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, за 2008 г. 50%, по-нататък – по 25%.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Това е в съответствие със Закона за държавния бюджет.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Миналогодишното харчене, господин Дацов, показа, че този закон може и да не бъде спазен от правителството, а може да бъде променен в частта си целия резерв да отиде в Сребърния фонд. Мисля, че такъв проблем със съгласието на парламента, може да бъде решен.
Следващият важен въпрос е кой управлява тези средства. И заради това неслучайно господин Дацов говори доста време по тази тема.
Това, което липсва в правителствения законопроект, според мен и според колегите от СДС е участието на БНБ. Знаем, че БНБ са много резервирани и не желаят да се включат, но най-добрият капацитет в момента за управление на големи фондове е там. Знаем, че съществува Закон за БНБ, който е доста консервативен по отношение на управлението на фондове, но съществува и начин за задбалансово управление, тоест извън тези разпоредби. Поне представител на БНБ, според мен, въпреки тяхното мнение, трябва да участва в Управителния съвет на този фонд. Поне това трябва да го има, независимо че те са доста резервирани и смятат, че може да възникне репутационен проблем. Поне техен представител трябва да има, според нас.
По отношение на другия важен въпрос, който господин Дацов може би нарочно не изясни докрай, е следният – дали този фонд инвестира парите си в България или в чужбина? Ако искаме да направим фонд, който да бъде гаранция за България при криза, при местна криза, представете си, че икономиката започне да се влошава, че има проблеми в България, ако нашето желание е този фонд в една такава ситуация да бъде гаранция за стабилност, той трябва да бъде инвестиран в чужбина, и то в инструменти, които да не се влияят от местна криза в България. Това е ключов стратегически въпрос, който ние, като Бюджетна комисия, трябва да решим – дали искаме да бъде фонд, който при местна нестабилност да остане стабилен и да може да бъде ресурс, който да бъде използван в местна криза, което означава да бъде инвестиран в чужбина в книжа, които имат обратна корелация спрямо това, което се случва в България. И другият вариант е да бъдат инвестирани в България.
Моята препоръка, аз смятам, че трябва да бъдат инвестирани в чужбина. В този смисъл съм по-близко по този въпрос до предложението на правителството.
Следващият важен въпрос е откога да се използва фондът. И тук е най-голямата слабост в предложението на Министерството на финансите и правителството. Те казват: тези пари да стоят поне 10 години да се капитализират. Ако искате чисто политически, включително и икономически тази теза не звучи добре, защото какво им казваме на хората? Ще започнем да отделяме едни големи пари, те ще се инвестират и като минат десет години тогава едни хубави неща ще се случат. Смятам, че много хора ще си кажат: може нас да ни няма дотогава. Затова, за да има голяма политическа и обществена подкрепа един такъв законопроект, хората да кажат: да, това нас ни вълнува, имаме полза от тази работа, според мен ползите трябва по-бързо да се използват, а именно още от 2010 г. доходността от този фонд да бъде трансферирана към пенсионната система. Тоест, в 2009 г. той да бъде инвестиран и още от следващата година, както е с БНБ – 75% от остатъка се прехвърля към Министерството на финансите, 25% са резерви. Подобна схема може да бъде използвана и тук – още от 2010 г. да има пряк резултат.
Знам, че господин Дацов ще възрази и ще каже, че това е много трудно, но такива резултати за след 10 години, ще има големия проблем, че обществото няма да подкрепи една такава инициатива. Тя, за да е успешна трябва да има следните условия: сегашният парламент да я подкрепи и следващите парламенти също да стоят зад нея. Такива обещания за след десет години са просто несериозни, господин Дацов. Тук госпожа Шулева е повече на вярната страна, като казва след пет години. Има повече право, има повече разум в това, което казва. Но според мен е възможен и вариант, в който това да стане още по-скоро.
Ключовият въпрос е колко пари може да има още от 2009 г. в този фонд? Тук има известен политически момент, но ако трите партии не повторят от миналата година сериозните разходни усилия, може да има сериозна сума. Четири милиарда лева ще бъде излишъкът тази година, ако не се пренапъне правителството в разходната част през последните месеци на годината. Плюс досега има 500 млн. лв. приходи от приватизация. Това са 4,5 млрд. лв., което е доста сериозна сума, ако отиде в сребърния фонд. Знаем, че има много големи опасения тези пари да бъдат изхарчени за други неща. В залата няма да продължавам по тази политическа линия. Но голямата битка е тези пари да отидат там, а да не отидат за други странни мероприятия.
Следващият въпрос, който мен ме вълнува и смятам, че е важен, е в какво инвестира този фонд? Тук господин Дацов каза следното: Вижте, има голяма финансова криза, ние ще правим фондове, тази работа е опасна, трябва да се притесняваме и да се страхуваме в една такава криза как ще правим този фонд. Според мен логиката е точно обратната. Фактът, че има такива кризи означава, че ако има такъв стабилен фонд, той би бил в някакъв смисъл устойчивост и гаранция, би помогнал в условия на криза. А наличието на криза означава, че ако фондът бъде инвестиран добре, той може да бъде дори още по-успешен в една такава ситуация, ако се инвестира както трябва и да се направят нещата наистина както трябва.
И другият въпрос е следният: гледайки ограниченията къде инвестира този фонд виждам следното притеснение и веднага ще го споделя с вас – има ограничение 70% от акциите да бъдат на европейския пазар. В момента най-стабилно растящият пазар е азиатският. Там има най-устойчив растеж в момента. И процентът акции, който може да бъде отнесен и да отиде в този пазар не трябва да бъде предварително толкова намаляван в закона. И това е една препоръка, която смятам, че си заслужава да бъде обмислена.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Димитров.
Колеги, имате ли други въпроси?
Господин Дацов, отговорете на въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: С удоволствие, господин председател.
Виждам, че господин Димитров смеси няколко цели в случая. Става въпрос, от една страна, основната цел, както личи и от заглавието на този фонд, който предлагаме да бъде създаден, е да се поддържа устойчивостта на публичните системи, което ще рече, че по някакъв начин на фона на рисковете и още повече съществуващите дефицити, този фонд ще служи не са де увеличават допълнително дефицитите, което общо взето, преведено с други думи означава това, което Вие предлагате, а тези дефицити да не се разрастват. Тоест, няма как, колкото и непопулистично да звучи, поне на този етап тези средства и лихвите, които се генерират, а пък те не са чак толкова много, може би колегите от НОИ ще кажат точно какво би означавало това за пенсиите, но те не са чак толкова много, че да послужат за съществено нарастване на пенсиите. Едновременно с това те служат за минимизиране на тези рискове. И в момента лихвите, които са по държавния резерв и са в банковата система, те генерират, знаете много добре, около 4%. Тези лихви постъпват в републиканския бюджет и съответно те също служат частично – част от тях и сега отиват за покриване на дефицита на НОИ и съответно за увеличаване на пенсиите. Така че и в момента тези лихви, независимо че не са сложени в някакъв специален отделен фонд, служат именно за тези цели.
Къде се инвестират парите? Както виждате, ние сме предложили това действително да бъде в първокласни ценни книжа, не в България, а навън поради две основни причини. Както казах – от гледна точка на стерилизиране на паричната маса. И второ, осигуряване на възможно най-висока доходност при нисък риск. Съгласен съм с Вас – азиатските пазари са най-бързо развиващите се, но също така са и най-високорисковите.
Относно участието в управлението на фонда на БНБ, аз ви казах, че и ние смятаме, че това не е удачен вариант, и самата институция БНБ също смята, че нейно участие в управлението на един такъв фонд също не е удачно. А иначе аз имам един въпрос – ако Вие смятате, че непременно БНБ са най-добрите и задължително те трябва да участват в управлението, те и в момента средствата са при тях, защо трябва да се прави някаква друга форма, която да изважда парите от БНБ? Този проблем може да бъде решен. Но на фона на тази криза да говорим, че трябва да има някакъв друг подход при управлението на публични средства на данъкоплатците, просто на мен не ми се вижда удачно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Въпросът ми към госпожа Шулева е за състава на Надзорния съвет – това е чл. 6. Госпожо Шулева, не Ви ли прави впечатление, че пет членове на този съвет от общо 9, са политически лица – председател на Комисията по бюджет и финанси, председател на Комисията по труда и социалната политика, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика, представител на президента. В един момент теоретически те могат да представляват болшинство при вземането на решения от този Надзорен съвет.
Господин председател, ще си позволя да направя едно най-общо заключение по отношение на сравнението на двата закона. Мисля, че законопроектът на госпожа Шулева е един опит към частична приватизация на пенсионните фондове в страната в бъдеще и съдържа в себе си сериозни рискове за тези средства по отношение на тяхното инвестиране.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! В последно време темата фондове за демографски резерв на публичните солидарни системи придобива все по-голямо значение, имайки предвид и демографските проблеми, и поколенията, които мога да кажа мощно навлизат в пенсионната система в пенсионна възраст. И това изправя солидарната пенсионна система пред един определен финансов натиск, който се явява и извънреден. Неслучайно и документите на Европейския съюз и откритият метод за координация казват, че създаването на такива фондове за демографски резерви са едни от мерките за контролиране на този натиск. И ние в момента го разглеждаме.
Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се постави началото на създаване на такава сметка, която по определен начин да гарантира стабилност на солидарната пенсионна система и сега вече стигаме до представянето и разглеждането на два законопроекта, които по-всеобхватно и по-цялостно регулират тази материя.
Похвален е трудът, който са положили колегите и от Министерския съвет, и народните представители за създаване на тези законопроекти. Националният осигурителен институт подкрепя по принцип и двата законопроекта. Естествено, кой ще бъде приет и ще влезе в пленарната зала с мнозинство на гласовете е решение в тази комисия.
Аз бих искала да кажа общите черти между двата законопроекта, различията и на какво бихме искали да обърнем внимание на народните представители, за да засилим участието на Националния осигурителен институт, имайки предвид специалистите, експертите, актюерското звено, с което той разполага, за да може да се гарантира една по-задълбочена преценка по отношение на инвестиране на средствата.
Като цели целите са еднакви – трябва да гарантираме устойчивост на солидарната пенсионна система. Като философия и двата законопроекта са различни. Имаме един законопроект, в случая на госпожа Шулева, който е по-либерален по отношение на инвестиция, по отношение на контрол, по отношение на публичност. Не толкова гъвкав по отношение на административни органи, но неслучайно с този либерален модел се определя и друг тип контрол, който препраща към независим международен финансов одит, към одит на Сметната палата. В другия законопроект това не е необходимо, тъй като там имаме силно държавно начало, което е положено по отношение на контрол, по отношение на управление, по отношение на администриране на този фонд. Неслучайно е записано, че административното обслужване на фонда се извършва от администрацията на Министерството на финансите. Естествено, това трябва да е така, защото все пак рискът, стабилността на публичните средства предполага един по-консервативен модел и по отношение на инвестиции.
Затова може би е редно да определим фонда на законопроекта на Министерския съвет като фонд, който ще подпомага държавния бюджет в определени моменти чрез субсидия към фонд „Пенсии”. Това ще се случи. Не фонд, който да създава резерв към солидарната пенсионна система.
От друга страна, общото между двата законопроекта е, че и двата сами по себе си поставят много конкретно професионално начало и по отношение на управление, и по отношение на инвестиции, но ми се иска в законопроекта на Министерския съвет – и това е становището и на Националния осигурителен институт – да се направи по-тясна връзка за участието на актюерското звено за използването на неговия капацитет и да бъдат свързани, за да може да се направи правилна преценка при управлението на риска, защото знаете, че информацията, с която разполагаме ние, тя всъщност в един момент ни дава яснота в кой момент Фонд „Пенсии” ще има нужда от такова подпомагане, какво се случва, къде трябва да се инвестират средствата в определен период, каква доходност да могат да носят, за да подпомагат. Аз мисля, че и госпожа Христина Митрева ще вземе по-конкретно отношение по тази тема.
Това е, което аз мисля, че обединява двата законопроекта и естествено бих искала народните представители между първо и второ четене да вземат предвид тези бележки и наистина участието на Националния осигурителен институт с неговото актюерско звено да се използва максимално, за да има ефект и смисъл от създаването на този фонд.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на госпожа Караиванова.
Заповядайте, госпожо Митрева.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, аз ще бъда много конкретна.
Първо, в 11 държави – членки на Европейския съюз, има създадени демографски резервни фондове и това са фондове, целта на които е именно да поемат натиска от застаряване на населението. Почти никъде не се допуска тези средства да се използват за увеличаване на пенсиите или за увеличаване размера на вноската за втория стълб, тъй като това са политики, които правителствата са приели още с разработване на своето социално законодателство, осигурително законодателство.
Проблемът със застаряването на населението е един изключително сериозен проблем и именно заради това е необходимо създаването на такива демографски фондове. Опасно е да се използва доходността от инвестиране на средствата за увеличаване на пенсиите, защото знаете, че тази доходност не е постоянна и ако в една година тази доходност се използва за увеличаване на пенсиите, с която се повишава базата на пенсиите, в следващата година няма такива средства, това вече може да предизвика напрежение сред пенсионерите и на самата пенсионна система.
Много важно е да има гарантирани приходи в този резервен фонд. В много от страните тези приходи са, примерно, процент от брутния вътрешен продукт, защото сега сме в години, когато се формира излишък в държавния бюджет, но никой не може да гарантира след колко години какъв ще бъде този излишък и какво ще представлява 25% от излишъка.
Освен това, необходимо е да се гарантират приходи, за да може да се извършва и някакво планиране какви приходи ще постъпват, в кой момент ще има достатъчно средства във фонда, за да може от момента, в който натискът от застаряване на населението, тоест съотношение осигурени лица е най-неблагоприятно, и натискът върху публичните финансите е най-голям, да започнат да се черпят средства. Също трябва да се определи и какъв ще е размерът на тези средства. Примерно, на едномесечни разходи за пенсии, на двумесечни и т.н. Всичко това е важно, за да се знае в какъв период ще се изчерпи фондът.
Освен приходи, разходи и доходност, има и много параметри, които трябва да имат някаква яснота.
Освен това, не става въпрос за използване капацитета на актюерското звено в НОИ, защото то работи за всички, работи за пенсионната система. Става въпрос за една много тясна връзка между Фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване и този резервен фонд. Защото в крайна сметка целта на този резервен фонд е да подпомага дефицита на фонд „Пенсии” и оттук на публичните финанси. И ако няма такава връзка и ако самостоятелно звено, било то в Министерството на финансите или където и да е, няма тази основа, с която се работи във фонд „Пенсии”, това просто ще доведе до някакъв дисбаланс.
И на последно място искам да кажа, че във всички страни разходите за тези фондове са абсолютно минимизирани. Тоест, използва се капацитетът на осигурителните институти, капацитетът на Министерството на финансите, на БНБ, но най-силното звено трябва да бъде инвестиционното звено или инвестиционният комитет, който наистина трябва да прави една добра оценка и политика, и разбира се оценка на риска при инвестициите. И всъщност това трябва да е основното звено в един такъв фонд. Всичко останало може да ползва капацитета. При положение, че има осигурителна институция с една много широка база за пенсии, за пенсионери, за осигурени лица, за доходи, за какво ли не, в Министерството на финансите да се създават структури, които просто ще припокриват функциите – мисля, че това трябва да се обсъди много внимателно.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате думата.
ДРАГОМИР ДРАГАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, благодаря за възможността да изкажа позицията на Министерството на труда и социалната политика. Ще бъда съвсем кратък.
Първо, бих искал да заявя, че Министерството на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта, внесен от госпожа Шулева и група народни представители. Това е така поради две основни обстоятелства.
Първото, според нас, статутът на този публичен фонд не е достатъчно добре разписан в законопроекта, което от своя страна внася допълнителни притеснения у нас относно целесъобразността на избраната форма на управление.
Второто обстоятелство, поради което ние не подкрепяме законопроекта, е неговата цел той да бъде използван за модернизация на пенсионната система. Считаме, че това е предмет на една много по-задълбочена дискусия и не би могло да бъде решено със законопроект от този вид.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че наистина дискусията и времето, което отделяме днес на тази тема е важно, защото това е много голяма стъпка напред в управлението на публичните финанси на страната ни и е насочена към една изключително важна и деликатна тема, където може да се срещнат разумни аргументи с един много силен популизъм. Защото е ясно на всички присъстващи, че най-пострадалата социална група в България от всички промени са българските пенсионери.
Това, което ни се предлага, и върху което в момента размишляваме, за да гласуваме, фактически са два подхода с една средносрочна цел. Само господин Димитров прави изключение, като каза, че на мястото на тази средносрочна цел трябва да се постави една много кратка цел, близка цел във връзка с доходите на българските пенсионери.
Аз съм склонен да разсъждавам като него, но мисля, че това са две различни неща. Тоест, българската държава в последните години е в състояние да извършва конкретна помощ, за да увеличава доходите на българските пенсионери и вън и независимо от това трябва да положи едно усилие, за което в момента дискутираме. Затова аз не бих ги поставил в едно. С това разграничение няма да коментирам краткосрочните въпроси, те в някаква степен са и по-политически. Може би в пленарната зала ще стане дума за тях.
От втората гледна точка обаче ще изкажа мнението си, слушайки представянето и слушайки въпросите и отговорите. Фактически ние сме изправени пред един избор дали държавата трябва да носи тази отговорност и да уплътни конституционния си смисъл на социална държава, а не на социалистическа, както много се бъркаше в началото, когато се прие Конституцията от 1991 г., включително народни представители бяха много щастливи, че са в социалистическа. Не сме в социалистическа, трябва да сме в социална държава. И тъй като ние не измисляме в България топлата вода, това са модели, които са възникнали след Втората световна война и фактически ние взимаме оттам на заем идеи и се опитваме сега да ги прилагаме, лично аз мисля, че, за да се уплътни конституционният смисъл на социална държава правителственият законопроект се е приближил по-близко до тази тема.
Също така съм убеден, че отговорността трябва да бъде понесена от хората, които се контролират от парламента. Тоест, цялото това управление – дали ще бъде в крайна сметка Инвестиционен комитет, въобще цялата тази йерархична институционална структура трябва да може да бъде подлагана на много строг парламентарен контрол какво върши. И колкото повече се разводни управлението на тези средства, отговорността за това управление, извън парламентарния контрол, според мен ще бъде недобре. Казвам пак от средносрочна гледна точка, независимо кой е на власт и кой е в опозиция. Защото опасностите наистина са големи, рисковете са големи и липсата на контрол може да се окаже фатална.
Ангажиментът на Министерството на финансите е безспорен и ми е трудно да си представя как контролирам Централната банка, познавайки разположението на институциите в страната. Дори ми се струва, че просто няма как да го контролирам. Говоря в качеството си на народни представител и всеки един бъдещ народен представител в тези 10 години. Че Централната ни банка може да бъде един близък помощник, съветник – да, но отговорността трябва да стои вътре в изпълнителната власт, според мен.
Някой нарече това консервативен подход. Мисля, че е вярно – това е консервативен подход, което означава, че и самото управление на средствата трябва да бъде наистина консервативно. Става дума за една много деликатна област, която не е намерила трайно решение в България, а същевременно съществуват заплахи. Най-реалната заплаха се нарича демографската.
Ще кажа нещо от експертизата, която аз притежавам, но в края на миналия век и в началото на нашия век от гледна точка на това колко деца отиват на училище, колко деца излизат от училище и пр., и съответно какво се случва в края на трудовия период и средната продължителност на живот – това, което съм запомнил, е, че и ние българите влизаме в един век, където средната продължителност на живот се е упътила в рамките на Европейския съюз към век, което сега ни звучи много странно. Дори средната продължителност на живот в България, където знаем, че ние нямаме най-доброто здравеопазване и превантивна дейност, ако щете и здравна култура като хора, дори и тук тази средна възраст се качва непрестанно.
За мен обаче остава открит този въпрос, който господин Дацов в началото постави и сега го чух и от Националния осигурителен институт – наистина ли идеологията е да се направи фонд, който да се занимава единствено и само с дефицит? Това ли е традицията, това ли е практиката? Признавам откровено, че не познавам европейската практика. И ако е така, наистина ли това разминаване в думите, в което аз не можах да уловя точния смисъл, говорим за дефицит само на пенсионната система, или и на публичните разходи, защото имаше и такова изречение, което аз чух. Може да съм чул неправилно.
Тоест, за да мога да взема крайно решение за себе си – говорим, че в рамките на десет години ще формираме онзи инструмент, с който ще участва държавата в дефицита на пенсионния фонд – това ли е ултимативно казано, или допускаме, че може да се развият нещата по друг начин. В Крайна сметка всеки законопроект подлежи на промяна в Народното събрание, така че всяка конюнктура може да го лашне в една или друга посока.
И няколко думи за това, което чух от госпожа Шулева. Аз бих подкрепил веднага един либерален възглед, само ако имах достатъчно много доказателства за тази солидарност, която се проявява в България от всички слоеве на българското общество, а не съм дълбоко убеден, че я виждам. Защото тези ценности за субсидиарност и пр., които в България почти не ги разпознаваме, все още сме в много начална фаза, за да бъда толкова спокоен, че една такава среда от компетентни хора на българския бизнес, на българските финанси, би могъл да положи усилия за такъв тип солидарно действие. Докато ми се струва, че при държавата това е въпрос на отговорност и знам как ще се осъществява контролът. Не че съм убеден, че това ще бъде толкова добре развито във времето.
Казах всичко това, господин председателю, за да подчертая как ще гласувам в крайна сметка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Госпожо Шулева, имате думата.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Искам да взема отношение по направените становища. Най-напред по отношение на становището на Министерството на финансите, изразено от господин Дацов.
Радвам се, че госпожа Митрева осветли господин Дацов, че в Европа ние сме едни от последните, които създаваме такъв пенсионен резервен фонд. И ако той си беше дал труда да прочете приложението към законопроекта, аз съм ги написала с точното им наименование пенсионни, а не някакви други. И те са твърде много. Дори са показани каква е капитализацията и в какво точно са инвестирали точно резервни пенсионни фондове в страните на Европа.
Доста вътрешно противоречие имаше в някои изказвания. И пак ще се върна на това на Министерството на финансите. ОТ една страна, и техният законопроект предвижда парите да бъдат инвестирани, а не да стоят в БНБ. От друга страна, той упреква законопроекта, който ние сме внесли, че виждате ли парите щели да излезнат от БНБ и тогава какво ще правим? Ами, нали и във вашия законопроект се предвижда тези пари да бъдат инвестирани, тоест да излезнат от БНБ в по-голямата си част, тъй като се предвижда да бъдат в ценни книжа, акции и т.н.
Друг е въпросът дали ще бъде търговска банка с инвестиционен рейтинг попечител или БНБ? Това е въпрос, който, ако един законопроект бъде подкрепен, може да се уреди във времето, когато се правят корекции. Така че това не е по същество. Само обръщам внимание да не се прави спекулация с такива липсващи аргументи, които не съществуват по принцип.
Същото нещо се отнася и за това, което каза господин Имамов, че виждате ли щял да бъде приватизиран, а пък в същото време целият надзорен съвет е от представители на парламента и на правителството. Много ми е чудно как точно това ще се случи, след като вие, от една страна, упреквате, че има твърде много и мажоритарно представителство на представители на парламент и правителство, и в същото време говорим за приватизация.
Не е много добре да има такива вътрешно противоречиви изказвания.
Що се касае до това какъв тип е този фонд, НОИ също е самостоятелно юридическо лице, но е част от публичните финанси. Така че няма никакъв проблем фондът, който ние предлагаме, да бъде също част от публичните финанси като самостоятелно юридическо лице. НОИ също има двустепенна система на управление, в която има политическо представителство от гледна точка на министерства, на ведомства, на работодатели, на синдикати и на не знам още кой присъства в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Така че няма пречка това да се случи и тук.
Това е също и бележка към Министерството на труда и социалната политика – не виждам какво толкова неясно има, че този фонд се предлага да бъде самостоятелно юридическо лице. То може да бъде част от публичните финанси и като такова.
Използвам, че съм взела думата, за да кажа становище и по отношение законопроекта на правителството. Госпожа Митрева обърна внимание, че най-важното нещо в един такъв фонд е инвестиционното звено. В случая тук се предвижда това да бъде функция на служители на Министерството на финансите, които се предполага, че имат друг тип длъжностна характеристика. Тоест, или допускаме, че държавни служители трябва да се занимават с инвестиционна дейност в рамките на едно министерство, или те имат някаква друга длъжностна характеристика и им се възлага, наред с другата длъжностна характеристика, да изпълняват и такива дейности. Доста е опасно между другото да се управлява един такъв фонд, както личи от текста на правителството. Защо? Защото този Управителен съвет, който се формира за управление на този фонд, вече имахме такъв случай, когато трима министри управляваха един такъв фонд и се видя общо взето какво се случи, от една страна. Въпреки че този фонд си имаше самостоятелна администрация. Тук се предвижда и в закона пише специализирано звено на Министерството на финансите, че щяло да управлява този фонд, като освен всичко друго не е ясно кой точно. Вие говорите, че понеже бил държавен, щял да има много голям контрол. Ами, аз си задавам въпроса кой ще определя точния вид инвестиции, кой ще определя целия риск и ще го изчислява. Кой точно ще прави цялата тази инвестиционна стратегия, която е най-трудното нещо в управлението на един такъв фонд, та след това било много лесно да го контролираме. Ами, те нека направят грешно инвестициите, пък вие си ги контролирайте държавно. Няма да се получи абсолютно никакъв контрол, след като тези вече погрешно направени инвестиции бъдат факт.
Действително това е най-сложното нещо и не случайно в законопроекта това е цитирано в приложението, което сме дали към мотивите, са използвани най-добрите практики на другите фондове, които са създадени в Европа. И точно те имат такива модели, каквито са предложени в този законопроект. Той не е измислен просто, за да се намираме на работа, а защото искаше да отрази най-добрите практики, вече въведени и прилагани в други европейски фондове, за да сме сигурни, че той ще има такъв ефект.
Така че системата не е тромава. Тя гарантира двустепенна система. Същата е в НОИ. Има два подписа на двама изпълнителни директори, някъде четох в забележките, че щяло да бъде тромаво. Напротив, това гарантира сигурност. И най-тежкото нещо, повтарям, е точно това инвестиционно звено, което е единственият административен отдел, който се създава в този фонд, и който ще върши тази работа, която е най-отговорна и най-сложна. Такова нещо не се предвижда. И ако ние смятаме, че някакъв отдел в Министерството на финансите, което министерство по принцип има друго предназначение, а не да управлява такива фондове, ще я свърши тази работа, за мен това е изключително рисково.
От една страна, искам да завърша с това, че се радвам, че в крайна сметка законопроектът, който внесохме от Българска нова демокрация, принуди правителството да внесе собствен законопроект, защото то имаше такъв ангажимент още от преди две години. Трябваше още в 2006 г. да бъде внесен такъв законопроект, съгласно решение на българския парламент. Такъв законопроект не беше внесен в 2006 г. И след внасянето на нашия законопроект много скоростно се появи този законопроект, което е много добре, от една страна. Но, от друга страна, фактът, че такъв доста голям пенсионен фонд в бъдеще ще се управлява от специализирано звено, на което не е ясно какви са функциите и какви хора ще бъдат там, и между другото ли ще го правят или само с това ще се занимават, за мен крие огромен риск. И аз бих се радвала парите да стоят, както сега, в Българската народна банка, макар и със силно отрицателна доходност, каквато имат в момента, отколкото да се подлагат на един риск от неясно финансиране.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Две неща, които според мен са важни. Едното касае инвестирането на средствата, говоря за правителствения законопроект, който аз лично ще подкрепя.
Виждам, че има забрана за инвестиране в акции на дружества, регистрирани на територията на страната. Ако това има за цел да ограничи риска, да ви кажа, че в момента загубите от акции на дружества от Европейския съюз и отвъд океана, защото по-горе разрешава акции на дружества, емитирани от Европейския съюз, са по-големи, отколкото на нашата борса. Тоест, ако разрешаваме инвестиция в акции на дружества от Европейския съюз, няма никакъв смисъл да забраняваме тези пари да работят в нашата икономика. Рискът е еднакъв. Да не кажа, че точно към този момент, страшно неподходящо е това предложение, не кореспондира с
Петте процента общо също смятам, че е дискотабилен въпрос.
И второто е 50-те процента от приватизация. Вие знаете, че преди два месеца по мое предложение Народното събрание прие в сребърния фонд да бъдат 90%. След това предложение 90% от приватизацията на БМФ влязоха там. Така че това е действаща разпоредба, няма как да е 50%, освен ако не решим да променяме закона.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Колеги, само няколко думи преди да преминем към гласуване.
Благодаря на господин Димитров, но той подхожда малко политически по темата. Не можем да харчим парите тази година за пенсии през бюджетния излишък и догодина да ги харчим през фонда. Може би се надява някой друг да ги харчи.
Нека да не мислим, че бъдещето на България свършва в края на тази година или в края на следващата. И през 2012 и през 2022 г. пак ще има избори и пак ще трябва да се харчат пари.
Не мисля, че държавата не успява да финансира публичните си финанси в настоящия момент. Напротив, тя успява да го прави. Както виждате, даже успешно да увеличава и пенсиите. Но това, че тя успява да го прави сега не е гаранция, че ще успява да го прави и в бъдеще. Именно такава гаранция трябва да ни бъде този фонд.
Аз няма да мога да се раздвоя по такъв начин, по какъвто се раздвояват колегите в НОИ – хем законите да бъдат обявени за различни по философия, хем да бъдат подкрепени и двата. Няма да мога да го направя. Ще мога да подкрепя само единия законопроект. При това с ясното съзнание, че част от бележките, които бяха направени и част от предложенията, включително и в законопроекта на госпожа Шулева, могат и трябва да бъдат обсъдени. Особено що се касае до инвестирането на средствата. Тук е очевидно, че има за какво да се помисли, но това спокойно ще може да стане между първо и второ четене.
Така че, колеги, ако няма други въпроси, предлагам да преминем към гласуване.
Първо ще гласуваме законопроекта на госпожа Шулева.
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта на госпожа Шулева, внесен от нея и група народни представители, да гласуват.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Законопроектът не се подкрепя.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта на Министерския съвет, да гласуват.
За – 13, против – 2, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя от комисията.

Преминаваме към трета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Тъй като това е законопроект, който е пряко свързан с предишната точка, има ли някакви коментари по него? – Няма.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя от Комисията по бюджет и финанси.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ.
Това е един хармонизационен закон.
Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Законопроектът, който поставяме на вашето внимание има за основна цел да промени Закона за държавната финансова инспекция, за да осигури ефективно съдействие на контрольорите на Европейската комисия за осъществяване на контрола и проверките на място, съгласно Регламент на Съвета 2185 от 1996 г., в случаите на установен отказ на проверяваните организации и лица, финансирани със средства на международни договори или програми на Европейския съюз доброволно да предоставят достъп до помещенията и документите си.
Няма да скрия, че една от основните причини за това бяха нещата, които се развиха съвсем наскоро преди няколко месеца, когато имаше отказ от страна на фирми, които бяха проверявани от страна на OLAF, включително и от нашите национални власти, да предоставят необходимата информация на проверяващите ги институции.
Задължението за съдействие на контрольорите при изпълнение на контролните им функции е заложено, както казах, в посочения Регламент на Съвета № 2185. Като функцията по съдействието в конкретно посочените случаи, съгласно проекта, се възлага на органите на Агенцията Държавна финансова инспекция. Изборът не е случаен. Той беше направен след консултации с Европейската комисия, а също така и разпоредбите на Закона за държавната финансова инспекция по отношение на правомощията на финансовите инспектори, кореспондират с тези на контрольорите на Европейската комисия, така че това беше, според нас естественият избор.
За постигане на ефективност на съдействието на органите на Финансовата инспекция следва да разполагат съответно с подходящия инструментариум, в това число и с право да претърсват помещения, транспортни средства и други места, в които се съхраняват съответните документи и да изземват тези документи. Тези способи се прилагат с разрешение на съда и със съдействието на органите на МВР. За целта се предлагат изменения и допълнения в Закона за финансовата инспекция в следните основни насоки.
Първо, разширяване на функциите на финансовата инспекция чрез изрично регламентиране на функцията по съдействие на контрольорите на Европейската комисия, в случаите на отказан достъп до съответните помещения и съответната документация, чрез т. 8 в чл. 8, ал. 1.
Предоставяне съответно правомощия на директора на Финансовата инспекция, свързани с извършване на претърсване на помещения и изземване на документи на проверяваните организации и лица, като принудителни способи за събиране и съхраняване на доказателствата. За тази цел са направени допълнения на текстовете в чл. 10 от закона.
Разширяване правата на финансовите инспектори с право да претърсват помещения и да изземват документи от проверяваните организации и лица след разрешение на съда и със съдействие на органите на МВР. Това става чрез допълнение на чл. 13 от закона.
Регламентиране на отделна административна процедура по оказване на съдействие на контрольорите на Европейската комисия чрез създаване на нова глава трета „а” в закона. Процедурата е разработена в 11 нови разпоредби – от чл. 31а до чл. 31л, включващи основание за оказване на съдействие на контрольорите, акта за възлагането му, компетентните органи, процедурите по претърсването на помещението и т.н. По този начин ние смятаме, че е изпълнено задължението за създаване на конкретни правила в националното законодателство, съответно за прилагане на регламента на Съвета № 2185.
Допълнени са и Административнонаказателните разпоредби по Закона за финансовата инспекция чрез включване на два нови състава на административни нарушения за лицата по чл. 4, т. 7 – финансирани със средства по международни договори или програми на Европейския съюз. За целта са разработени два нови текста – чл. 32а и чл. 32б.
И в Преходните и заключителните разпоредби са предвидени налагащите се изменения в Закона за обществените поръчки във връзка с проверките по чл. 123 от Закона за обществените поръчки, и в Закона за МВР във връзка с необходимостта от оказване на съдействие.
Благодаря ви.
Госпожа Драганинска и госпожа Кьосева, ако има нужда от детайли, са готови да отговорят на вашите въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли въпроси?
По какъв начин може да стане изземването?
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Изземването не може да стане по друг начин, освен по принудителен. А то е чрез тези действия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Така е и по директивата?
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Така е, да.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ние имахме точно такъв случай. Става въпрос за един от проектите по ФАР, където имаше отказ изобщо от допускане на европейските контрольори до фирмата, до помещенията и до предоставяне на каквато и да е информация. Освен че ние си имаме задължение да регламентираме тези правила и съответната процедура, това е конкретно изискване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нали става дума само за такива проверки, които са във връзка с фондове, с европейски програми и т.н.?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Именно.
ЕВДОКИЯ КЬОСЕВА: Бих могла само да допълня, че такива действия се извършват в рамките на една административна процедура. Чрез тези разпоредби се запазва административният характер на процедурата, което беше изключителното изискване на представителите на OLAF. Не говорим за претърсване и изземване, макар че субсидиарно ще прилагаме НПК. Говорим за претърсване и изземване, разписано в този закон и то е в рамките на административна процедура и по административен ред.
Такива предохранителни мерки и изпълнителни действия има и в други наши закони, например в Закона за защита на конкуренцията. Там Комисията за защита на конкуренцията също може. Данъчно-осигурително процесуалния кодекс също предвижда такива действия по претърсване и изземване в случаите на отказ на лицата да допуснат до помещения или да предоставят изисквана документация.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други мнения, въпроси, становища? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се подкрепя.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,05 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова