П Р О Т О К О Л
№ 30

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 30

На 6 ноември 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2008 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам заседанието.
Искам да кажа „Добре дошли” на господа министрите и на останалите гости!
Колеги, имате ли някакви съображения по дневния ред на заседанието? – Няма.
Дневният ред е приет.
Ще ми позволите да предоставя думата първо на министъра на финансите – господин Пламен Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз ще се опитам в резюмиран порядък, разбира се, да обърна внимание върху основните параметри на внесения в края на миналата седмица проектобюджет за 2009 г., като наблегна на по-съществените от наша гледна точка нови моменти, които сме заложили в този проектобюджет.
Преди да премина на конкретните цифри обаче ще си позволя кратък коментар върху макроикономическата рамка. Може би това е първият бюджет от доста години насам, при който ще говорим с повече условности по отношение на макрорамката. До голяма степен тази условност е повлияна от по-високата степен на неопределеност в глобален аспект, първо. Всички сме под въздействието на очаквания за задълбочаваща се глобална финансова, а тя вече в много страни не е и финансова, а може да се характеризира и като икономическа криза и степените на влияние върху нашата икономика.
В този контекст ние съществено прегледахме много внимателно всички потенциални фактори, които ще действат върху икономическото развитие на нашата страна през следващата година. Коригирахме икономическия растеж до 4,7. Прогнозирахме по-малък размер на преки чуждестранни инвестиции поради недостатъчната ликвидност в глобален мащаб.
Прогнозирахме една по-висока инфлация в сравнение със средните стойности на Европейския съюз, разбира се, но по-ниска в сравнение с достигнатите нива за последните две години – и за миналата, и за тази очакваме инфлацията да бъде на границата между едноцифрено и двуцифрено число.
Също така сме прогнозирали запазване все още не сравнително голям дефицит по текущата сметка, макар да очакваме, че следващата година негативната тенденция на разрастване на дефицита по текущата сметка за последните 5-6 години да се обърне и за първи път да имаме по-нисък дефицит по текущата сметка, спрямо достигнатото равнище през тази година.
Основните показатели ги виждате илюстрирани в следващия слайд. Брутен вътрешен продукт 73,5 млрд. лв.; реален растеж 4,7; инфлация по хармонизирания индекс 5,4 в края на годината и средно 6,7 за периода; валутен курс 1,4 за щатския долар разбира се и коментари, които казах вече за текущата сметка и за преките чуждестранни инвестиции тук са фиксирани конкретни стойности в прогнозата.
Запазваме общите параметрите на фискалната рамка, максималното ниво на консолидираните разходи и за следващата година предлагаме да не надхвърли 40% от брутния вътрешен продукт. Предлагаме също превишението на приходите над разходите като ключов икономически инструмент, позволил ни в последните няколко години частично да противодействаме на разрастващите външни дисбаланси да го запазим 3% с едно уточнение, за което ще стане дума в края на настоящото изложение.
Също другият ключов параметър – минимално ниво на инвестиционните разходи от 7, а както ще стане дума те ще отидат на равнище над 7.
По отношение на данъчната политика. Базираме прогнозите за приходите при запазване на основните ставки, ставките на основните данъци – корпоративен, личен, подоходен, данък върху дивидентите и ДДС. Единствените по-съществени изменения по отношение на данъците са свързани с ангажиментите ни пред Европейската комисия стъпаловидно да достигаме минималните равнища в случая на керосина, кокс, въглищата, електрическата енергия и цигарите – един график, който едва ли е изненада за вас. Той е дискутиран е на последните няколко обсъждания във времето.
Това, което искам да отбележа, е че се въздържаме да предлагаме нови покачвания на горивата, от гледна точка на възможността ни да се възползваме от преходния период до 2011 г. Планирали сме по-точно през 2011 г. да се реализират последните покачвания на акцизите на горивата, за да достигнем минималните равнища така както те съществуват на този етап, разбира се. Не е тайна че в Европейската комисия и на съветите на финансовите министри се дебатира и за нови увеличения на минималните нива на акцизите. Но на този етап няма решение, естествено.
По-съществени изменения правим в осигурителната политика, една стъпка, която е дебатирана също струва ми се, от пролетта на тази година. Въвеждаме правилото, добило популярност вече 8-10-12, което означава, че работникът ще плаща 8 на сто осигуровки, работодателят 10 и държавата ще се включи по нормативен път като осигурител с 12%. Извън това правило, разбра се, държавата ще продължи да предоставя балансираща субсидия на НОИ, за да покрива изцяло възникващият и при тази схема дефицит.
Други по-съществени параметри – ръст на фонд „Работна заплата” на всички заети в публичния сектор – 10 на сто, размер на минималната заплата 240 лв. от 220; осъвременяването на пенсиите – ще го реализираме по швейцарското правило, което за следващата година възлиза на 19,7, като конкретните стъпки са разделени на две – от 1 април – 10, по формулата за всяка година трудов стаж приносът е 1,1 или което е еквивалентно на 10 на сто нарастване на пенсиите като средна стойност и останалите 9,7 от 1 юли, което е обичайната дата за актуализации. Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите е 260 лв.; максимален размер на осигурителния доход – 2000 лв.
Тук може да наблюдаваме една съпоставка между основните бюджетни показатели по консолидираната фискална програма за настоящата година, за да откроим по-добре ръстовете, които предвиждаме за следващата финансова година по приходи, разходи, бюджетния баланс, както и общия баланс.
Може би също за първа година от вероятно последните 18, преди това не си спомням да са правени такива коментари, в центъра на нашето внимание, както подчертах и в самото начало даже не са толкова тези параметри, за които говорихме до този момент, а рисковете, в които влизаме или сме влезли вече. Ако трябва да бъда точен в които влезе светът още от есента на 2007 г. със старта на ипотечната криза в Щатите, а от 15 септември на настоящата година и в новия, значително по-силен тласък на финансовата криза след фалита на няколко големи американски финансови институции и бързото разпространение на кризата в страните от стара Европа на първо време, а виждаме, че в последните седмици кризата се пренася и към новоприсъединили се страни, визирам най-вече някои страни от Прибалтика, като Унгария, и някои други страни извън рамките на Общността – Исландия преживява изключително тежка криза.
Това, което можем на този етап да кажем, че в сравнение с, бих използвал израза, повечето страни – членки на Общността, финансовата и част от банковата система в България запазва сравнителна стабилност, банките са добре капитализирани, разполагат с добра ликвидност, системата разполага и с надежден буфер – задължителни минимални резерви в Централната банка в размер на 12 на сто. За сравнение в повечето стари страни членки е 1-2 на сто. Това позволява на централните власти в случая на Българската народна банка да има повече инструменти в някаква степен компенсиращи даже отсъствие на активна монетарна политика.
Нашите притеснения са свързани повече с влиянието върху реалния сектор и ние виждаме, че вероятно следващата година ще се реализира едно свиване на стопанската активност – най-вече в резултат на свиване както на външното, така и на вътрешното търсене. Постепенно ограничаване на достъпа до финансирания по-скъп кредитен ресурс, намаляване на износа вследствие предимно на рецесията, в която влязоха доста от водещите икономики от Европейския съюз, а сигурно и намаляване на преките чуждестранни инвестиции, което е обща тенденция.
Всичко това ни кара да формулираме доста по-конкретни опасения, свързани на първо място с приходите по фискалната програма, които преди малко ви ги представих, запазването на висок дефицит по текущата сметка, а комбинацията между евентуално свиване на приходите със задържане на висок дефицит по текущата сметка, което е напълно възможно, може да акселерира негативните ефекти. Запазването на темпа на инфлация или времевия лак на неговото свиване по-скоро и по-точно. Забавянето на вътрешното търсене и икономическия растеж и сигурно повишаване нивото на безработица като тенденция, която може би ще усетим през следващата година.
От тази гледна точка ние направихме много сериозни анализи на всички тези фактори. От друга страна наблюдаваме реакциите на всички страни от Европейския съюз, както и препоръките на комисията за възможни мерки, които правителствата и централните банки, разбира се, да вземат, с оглед на смекчаване на ефектите от глобалната финансова криза.
Ние предлагаме всички мерки да стъпят на два принципа: на първо място запазване на финансовата банкова и макроикономическа стабилност. При всички случаи считаме че извън макроикономическа и финансова стабилност, всички други мерки биха били последващи, а не превантивни. И вторият принцип малко по-активна икономическа политика в държавата, насочена към по-голяма гъвкавост на икономиката и предпазване от изкривяване на пазара и конкурентната стена.
В този контекст сме разработили няколко пакета – условно ги представяме като три пакета – икономическа активност, пазарна гъвкавост и гъвкавост на социалните мрежи.
По отношение на фискалната политика вече споменах, че ние запазваме като основна цел три процента превишение на приходите над разходите, един буфер, който ще продължи да работи за стабилизиране на макроикономическата среда и за гладко функциониране на Паричния съвет.
Впрочем отварям една скоба – Паричният съвет толкова критикуван в добри икономически времена едва ли не като оказващ задържащо въздействие върху експорта и външните дисбаланси днес в условия на криза все повече се убеждаваме че изключително добре действа като предпазен буфер и виждаме, че страната ни е предпазена в определена степен от случващото се в други източноевропейски страни – Унгария, Румъния и някои от страните на Прибалтика.
Споменах също и за бюджетните правила, а най-важното от които 40 на сто от брутния вътрешен продукт, специални усилия и програма имаме за повишаване на събираемостта на държавните вземания. Вероятно част от тези мерки ще ги обсъждаме на един по-късен етап и като законови поправки в ключови закони, които регламентират дейността на органите, имащи отношение към приходите.
В бюджета предлагаме връщане на фискалния буфер задържане на 7 на сто от разходите и трансферите по републиканския бюджет, с изключение на инвестиционните разходи. Едно правило действало през 90-те години до миналата година, през тази година го отменихме, но ситуацията през следващата ни кара отново да ви предложим да въведем този буфер, гарантиращ до голяма степен, че при неприятни изненади по отношение на приходите ще имаме адекватна реакция и по отношение на разходите.
Разбира се това е една възможност, аз запазвам увереност че или няма да се приложи, или ще се приложи частично, както и допълнителни правила, които не позволяват инвестиционни разходи да се прехвърлят като текущи поради значимостта на инвестиционните разходи през следващата година като частичен заместител на по-ниския размер на инвестициите в икономиката.
По отношение на стабилността на банковата и финансова .... бих искал само да отбележа, че правителството, в частност Министерството на финансите в много тясна връзка с Централната банка следим всички индикатори, в това число и тези, които могат да се характеризират като подаващи предварителни сигнали. Имаме готовност на мерки, които влизат в пакета препоръчан от Европейската комисия без никакви задръжки по отношение на каквато и да е мярка.
Ръководени от разбирането, че системата като цяло, нормалното функциониране на системата като цяло е най-добрата гаранция от една страна за спестяванията на хората, от друга страна за ресурсите на бизнеса и от трета страна за нормалната стопанска дейност, а не индивидуални гаранции на определени видове влогове.
По отношение на икономическата активност разчитаме, че допълнителната инвестиционна програма в размер на 400 млн. лв., която сме предложили, и възможността в хода на изпълнението на бюджета, ако действително макроикономическото поведение е значително по-негативно от това, което прогнозираме на този етап, да намалим фискалната цел от 3 на 2% като разликата от 700 млн. лв. отново отидат за инвестиции в подкрепа на общата стопанска активност в икономиката. В чисто макроикономически план това ще бъде едно допълнително вливане на ликвидност. Или ако трябва да бъда перфектно точен на макроикономически език, ще изтеглим ли принос не 3, а 2%, което е същото.
По отношение на пазарната гъвкавост предвиждаме значително да засилим капиталовите възможности на Българската банка за развитие при строгото условие банката да не се явява конкурент на търговските банки, а да работи през тях, осигурявайки им достъп до сравнително евтини кредитни линии, каквито нашите търговски банки вероятно през следващата година ще имат трудности да осигурят от своите майки или от външните пазари.
Ще стимулираме с поредна стъпка научната и развойна дейност, като увеличим с нови 50% средствата, заделяни за тази цел, обмисляме и възможността за по-интегрирано управление на различните направления на изследователска и развойна дейност, евентуално по-добър синхрон при управление на двата фонда, които сега са разделени между Министерството на образованието и науката и Министерството на икономиката.
Ще подобрим експортните възможности като увеличим кредитния лимит на БАЕС???, ще продължим да работим за благоприятен инвестиционен климат, запазваме благоприятната данъчна среда, ще положим допълващи усилия и може би опасностите за които говоря са един добър стимул да ускорим работата, която сигурно трябваше да сме я свършили досега. Да въведем или да редуцираме тежестите върху бизнеса – административните тежести върху бизнеса – една тема, която спомняте си, че се дискутира от началото на 90-те години. Всички правителства правиха стъпки в тази посока, но така или иначе крайният резултат, особено представителите на бизнес асоциациите. Ще спомена че има много, много резерви в тази насока.
По отношение на пазарните мрежи, ще продължим с усилията за осигуряване на още по-голяма гъвкавост и сигурност на пазара на труда.
Като искам да ви благодаря за вниманието, очаквам въпроси. За нас ще бъде особено полезна дискусията, за да може наистина окончателният вариант на проектобюджета да отразява широк кръг обществени мнения в една, струва ми се, по-сложна от обичайното икономическа атмосфера.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги, да чуем и представителите на другите две институции, които имат самостоятелни бюджети – става дума за Народното събрание и за съдебната система.
Господин Аврамов, заповядайте.
ОГНЯН АВРАМОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, дами и господа. Проектът на бюджета на Народното събрание за 2009 г. е разработен при строго спазване на установената процедура Закон за устройство на държавния бюджет и във Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, които са приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, също в съответствие с Решение на Министерския съвет за бюджетната процедура за 2009 г. Тук са взети предвид и указанията на министъра на финансите и преди всичко постигнатите договорености чрез изразени становища на министъра на финансите и на председателя на Народното събрание по проекта за тригодишна бюджетна прогноза на Народното събрание за 2009-2011 г. и разбира се по проектобюджета за 2009 г.
Държа да подчертая, че проектът е обсъден и на заседание на постояннодействащата Подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси. Това стана на 10 октомври 2008 г. В проекта на бюджета на Народното събрание за 2009 г. е отразено преструктурирането на капиталовите разходи във връзка с изграждането на нова пленарна зала във вътрешния двор на сградата на пл. „Княз Александър І” и подземен паркинг от източната страна на същата сграда, което е предвидено за 2009 2011 г.
Припомням, че на основание Решение на Министерския съвет от началото на 2008 г. за безвъзмездно управление и стопанисване на Народното събрание е предоставена Лечебно-възстановителната база във Велинград. С промяна във Финансовите правила по бюджета на Народното събрание тази база е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Освен това проектът за бюджет на Народното събрание за 2009 г. е разработен при отчитане на конституционните функции и отговорности, основните приоритети и стратегическите цели на Народното събрание, като са разчетени средства, които да осигурят пълноценното функциониране на парламента.
По основните параметри, които са посочени в проекта на бюджет за 2009 г. Те обхващат преди всичко нормативно регламентираните разходи на народните представители, съгласно ПОДНС; нормативно регламентираните разходи на членовете на Европейския парламент, съгласно решение на Народното събрание; разходите за администрацията и разходите за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Народното събрание.
По отношение на приходите. Тук следва да се подчертае следното. В проекта е предвидено едно намаление на приходите спрямо тези в бюджет 2008 г., то е в размер малко повече от 60 хил. лв. – 2,07%. От какво е обусловено това намаление: преди всичко тъй като влязоха в сила разпоредбите на Закона за Търговския регистър, при които актове и други обстоятелства, свързани с търговци не следва вече да се регистрират в Търговския регистър, а не чрез обяви в „Държавен вестник”. Освен това с промяна на Закона за държавен вестник от 1 юли т.г. вестникът има електронен вариант, като достъпът до него е безплатен.
Разбираемо е, че намаляване на тиража води и до намаляване на приходите от абонамента на „Държавен вестник” с повече от 28%.
По отношение на разходите: разходните разчети на Народното събрание имат своето нормативно основание посочено както в Конституцията, така и в ПОДСН и съобразен със стратегическите цели на парламента.
Планирани са в проектобюджета средства, които да осигурят условия за адекватното изпълнение на конституционните функции и правомощия на Народното събрание. Прилагането на елементи на програмно и ориентирано към резултатите бюджетно планиране, е запазено и при тази разработка за втори път. Веднъж беше за 2008 г., сега и в проекта за 2009 г. е запазено.
Трябва да подчертая, че за първи път към програмите са включени и конкретни индикатори или целеви показатели за изпълнение.
Бюджетните предложения са изготвени при стремеж за максимална икономичност и разумно разпределение на разходите за 2009 г. в зависимост от капацитета за усвояване на бюджетните средства. Увеличението на общите разходи в проект 2009 г. спрямо Закона за държавния бюджет за 2008 г. е в размер на 9,76%, а на текущите разходи е с 21,78%. За капиталовите разходи се планира намаление с повече от 36%.
Уважаеми народни представите, дами и господа! Знаем че обособяването на самостоятелен бюджет на Народното събрание в рамките на консолидираната фискална програма на страната през 2009 г., прилагането на елементи на програмно и ориентирано към резултатите бюджетно планиране при съставянето на проекта за бюджет за 2009 г. целят да повишат ефективността на цялостната дейност на парламента на равнище, което отговаря на конституционните норми и обективните изисквания в областта на народното представителство, парламентарната дейност, международното сътрудничество и членството ни в Европейския съюз.
Поддържането на добро финансово управление, контрол и отчетност по отношение на дейността и средствата на Народното събрание са условия за подпомагане на срочното и качествено изпълнение на процесите, функциите и дейностите на законодателния орган.
Приключих, господин председател, благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на господин Аврамов.
Госпожо Кипринска, Вие ли ще представите мнението на Висшия съдебен съвет? Заповядайте.
МАЯ СОТИРОВА КИПРИНСКА-ГЬОШЕВА (член на ВСС): Уважаеми народни представители, уважаеми гости!
Моето експозе ще бъде двустранно обосновано. Първо отговорността на експертите за експертните решения е лична тяхна отговорност, но на държавниците отговорността е за съхраняването на мира. Тук сме се събрали от една страна законодателна власт и съдебна и изпълнителна власт. За да имаме уважение помежду си и партньорство, трябва да зачитаме както своята самостоятелност, а от друга страна винаги да зачитаме функционалните характеристики на другата власт.
Затова искам да помоля законодателната власт, четейки проекта за бюджет на съдебната власт да обърне внимание на проекта на бюджет на Висшия съдебен съвет и на становището на Министерския съвет. Има малка разлика в двата проекта.
Ние сме приели своя проект както на Комисията по бюджет и финанси, така и с решение на Висшия съдебен съвет сме утвърдили този проект, но разликата идва от три основни момента.
По приходната част на бюджета на съдебната власт, по проект, ние залагаме 53 млн. лв. След така достатъчен прочит на нашите приходи от съдебната власт: това са такси по Тарифата за държавните такси и други, максимално към Нова година ще имаме събрани около 60 млн. лв. Становището на Министерския съвет е в проекта да се заложат приход по бюджет на съдебната власт 86 млн. 150 хил. лв.
Другата голяма разлика е по разходите по бюджета на съдебната власт. Ние залагаме разходи 512 млн. лв., Министерският съвет е определил 439 млн. лв. Тази разлика от 72 млн. лв. е доста сериозна, защото самостоятелността на бюджета на съдебната власт, който представлява 0,6% от брутния вътрешен продукт, сравнен с това, което съдебната власт получава като процент от брутния вътрешен продукт в старите демокрации, където е около 2%. Ние бихме искали да разберете, че не се надуват цифри, а в крайна сметка самостоятелността предполага и това да бъде уважена достатъчно добре направената стопанска сметка от съдебните звена. И последното, което бих искала да кажа, е че благодарим на двете комисии, че сме поканени да бъдем изслушани в дебата и разчитаме, че ще бъдем подкрепени в двата основни пункта. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо Кипринска.
Колеги, тъй като обикновено след изслушването на представителите на институциите, които предлагат бюджетите, се преминава към дискусия, аз бих искал този път, имайки предвид ситуацията все пак, в която се намираме и това че правим един бюджет, както каза и министърът с доста големи неизвестни. А и за никого не е тайна, че България няма да остане страна на някакъв специален остров, незасегната от кризата. И на вчерашната ми среща с представителите на Българската търговско-промишлена палата вече е ясно, че ефектът върху България е ясен и той няма как да бъде пренебрегнат, особено в реалния сектор.
Вярно е, че информацията, която получаваме засега е недостатъчно еднозначна. Например, непрекъснато говорим за рецесия, за стагнация в Европейския съюз, но се оказа че Германия има 30-годишен минимум на безработицата си в същия този момент.
Оказа се по последните данни, които госпожа Коцева преди малко ми каза, че индустриалното производство в България, ако намаляваше през август, то през септември се повишава с десетина процента, ако не ме лъже паметта. Тоест данните, които имаме към настоящия момент са изключително противоречиви и нестабилни. Това съвсем не бива да ни прави недостатъчно внимателни.
България ще бъде засегната от кризата! И днешната среща има една от основните си задачи да направи това достояние до българските граждани. При това спокойствие, това усещане, че в България всичко е изключително спокойно, всичко върви изключително добре, че ние продължаваме да се развиваме добре – да, това със сигурност ще бъде така, но вече не в тази степен.
И основната задача на този бюджет е да направи рисковете при българската икономика и пред българските граждани минимални, или да ги минимизира.
Така че от тази гледна точка ми позволете малко да наруша обикновения регламент, който имаме и начин на провеждане точно на това заседание и да попитам все пак управителя на Българската народна банка, представителите на някои от работодателските организации, някои от синдикатите, ако имат желание да кажат нещо, без разбира се да правят съдоклади, тъй като нямаме прекалено много време.
Има ли желание в тези структури, за които говорих? Ако няма, ние си преминаваме по процедурата. Да, господин управител!
ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин Овчаров, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа!
Аз благодаря за поканата, тъй като Българската народна банка няма пряко отношение към бюджета, всъщност има пряко отношение към приходната част на бюджета, доколкото внасяме една значителна част и сме голям данъкоплатец и си плащаме от порядъка на 300 млн. лв. Но все пак Централната банка има голямо отношение по макроикономическата политика на страната, която се споделя главно между Министерството на финансите и Министерството на икономиката и нас.
От тази гледна точка позволете ми накратко да споделя нашето впечатление за влиянието на кризата, за това влияние през 2009 г. и нашите очаквания от бюджета на страната.
Преди всичко искам да кажа, че действително международната финансова криза даде отражение и започва да дава отражение върху реалната икономика, главно чрез така наречените канали преки чуждестранни инвестиции, които забелязваме че намаляват и другото е чрез намалените поръчки за българския бизнес. Засега наблюдаваме някои такива напрежения в предприятията от миннодобивната промишленост, както и някои преработвателни предприятия – метали и други.
Това, което искам да подчертая, че кризата на международните финансови пазари нямаше и няма директен ефект върху балансите на българските банки, благодарение на това, което много пъти сме говорили българските банки не са експозирали, не са инвестирали в такива инструменти, които направиха белята в Щатите и в някои страни от Европейския съюз. Дори в страните от Европейския съюз, където има, уважаеми господин председателю, проблеми в някои банки, имаше знаете, тъй като вече са решени – държавата застана зад тях, някои подкрепиха капиталово, а други бяха направо национализирани.
Искам да подчертая, че там ефектите бяха главно чрез техните инвестиционни поделения, които също бяха инвестирани на тези пазари, а не от дейността им на територията на Германия, Франция, Италия и така нататък – страните, с които имаме търговски отношения. Това е важно да се знае, тъй като много често така се правят нелепи сравнения, много хора казват: абе как така, щом някои големи институции фалираха в Щатите, други изпитаха затруднения в Европа, как така в България няма пролеми. Няма проблеми и не би трябвало да има никакви проблеми, тъй като вече казах, нашата система се ръководи от малко по-различни принципи.
Независимо от доброто състояние на банките, банките всъщност са така доста предпазливи, вече се появиха и някои коментари в пресата, на практика банките в момента са в процес на пренастройване на техните бизнес модели. Ако допреди 3-4-5 месеца главна цел пред банковите ръководства беше стремежа за пазарен дял, огромно надпреварване кой да спечели по-големи пазарни дялове, разбира се и печалба, към днешна дата нашите банки се държат, искам да подчертая, изключително адекватно на ситуацията, и вече всички банки пренастройват политиката си към извеждане на преден план на стабилността, на сигурността. И това е нормално, тъй като знаете, че банковият бизнес е преди всичко бизнес с доверие и чак след това с активи и други авоари.
Базовият сценарий на Централната банка за развитие на българската икономика не се различава съществено от това, което е направила Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите, респективно, което е заложено в бюджета на държавата за 2009 г.
Основният фактор за очакваното забавяне, както вече споменах, това беше споменато разбира се в основното експозе на министъра на финансите, идва от прерастването на финансовата криза в световна икономическа рецесия, в някои страни, не във всички. Тоест ако до 14-15-16 октомври се говореше за световна финансова криза и всички погледи бяха насочени към банките отвъд океана и някои банки в Европа. Вече не говорим за такава криза, говорим за влиянието на този стрес, който имаше от финансовите пазари върху реалната икономика. Ясно е че банки в Европа няма да фалират, тъй като има такова специално решение на държавите и ние сме една от тези 27 държави. Знаете че на 15-и правителствените и държавни ръководители решиха, че държавата седи зад всяка своя важна структурна банка, така че по тази линия не трябва да се очакват някакви притеснения или изненади. Междудругото с малко по-други думи го каза това и финансовият министър.
Това, което е обезпокоително, е влиянието на ограничения кредит в икономиката на Европа и някои проблеми в някои индустрии, които вече, следите световните медии, четете главно в областта на автомобилостроенето, в областта на шипинга, на строежа на кораби, на превозите на товари, по отношение на металите, на нефта и така нататък.
Така че ние като основен фактор за очакваното забавяне, очакваме да се прояви растежа, очакваме да се прояви чрез забавянето в нашия основен търговски партньор - Европейския съюз, знаете че с Европейския съюз българският износ, от порядъка на 63 и 65%, в зависимост от конюнктурата, е съсредоточен на пазарите на Европейския съюз и главно в еврозоната. Това означава, че е логично да се очаква намаление на търсенето на български стоки, произвеждани за тези пазари.
Аз го споменах скоро, господин председателю, на една конференция, организирана от една медия, че би могло да има и позитивен ефект, но има и доста въпросителни, както и Вие самият казахте. Не може всичко да се оцени към този момент, тъй като например през 2001 г. когато имаше забавяне в еврозоната и в старите – членки на Европейския съюз, тогава пък нашият бизнес беше много мобилен, много гъвкав и успя да реализира тогава наместване на европейските пазари, да използва тази трудна ситуация при някои по-големи имена в бизнеса в Европа и успя да намери своите пазарни ниши. Да се надяваме, че ще имаме и такива фирми, които да могат да се възползват от тази ситуация. Така или иначе ние като консервативна институция това не го взимаме предвид, и очакваме както и правителството да има едно намалено търсене.
И вторият основен механизъм на приспособяване на нашата икономика, както вече се спомена, чрез намаляване на преките чуждестранни инвестиции. На практика инвеститорите ги има. В света в момента има свърхактивност, но проблемът е че всеки седи, както се изразяват много анализатори, върху чувалчетата с пари и очаква, ослушва се, да види какво ще се случи, за да започне отново да инвестира. Това вероятно се наблюдава и при някои от нашите инвеститори – търговски партньори, тъй като наистина имаше огромен стрес, особено през септември, след фалита на една от големите инвестиционни банки в Щатите и последвалото нарастване на недоверието. Естествено че този процес не може да продължи безкрайно, тъй като тази ликвидност има своята цена, както за индивидуалните инвеститори, граждани, фирми, други инвеститори, така и за банките в световен мащаб, тъй като наистина след като се плащат лихви и след като се плащат някакви разходи трябва да се инвестира, за да се реализира някаква печалба, която да покрива разходите, а и да остава за печалба.
Оценката ни че досега основен двигател на растежа на икономиката, един от основните двигатели, е бил брутообразуването на основен капитал. Знаете това са сгради, съоръжения, машини, ако щете селскостопански насаждения и така нататък, които влизат в тази графа на националните сметки. За 2008 г. очакваме да достигне, тъй като това беше една добра година, 2,5% образуването на основен капитал към брутния вътрешен продукт и да имаме едно значително намаление през следващата година до около, поне така го оценяват нашите колеги в рисърча на Централната банка, до около 6,2% от брутния вътрешен продукт.
Очакваме също потреблението на домакинствата да се забави в следствие на по-слабия растеж на заетостта и на работните заплати, очакваният малък растеж на работните заплати, забравих да подчертая. И очакваме и по-голяма цена на обслужването на кредитите. Така че до забавянето на растежа на домакинствата очакваме да спадне от 5,6% от брутния вътрешен продукт до около 4,5% през 2009 г.
Според нас е добре въпреки че не се връзва с неокласическите монетарни теории, но е добре това което правителството декларира и което виждаме в бюджета за 2009 г. да има възможна компенсация по линия на правителствените разходи, които да компенсират донякъде частните разходи и разходите на домакинствата и от това, което виждаме в бюджета за 2009 г. действително нашата държава планира правителствените разходи да нараснат от 2,9% от брутния вътрешен продукт с един доста голям процент до 3,5% от брутния вътрешен продукт.
Интересно е какво ще се случи с износа и вноса на страната. Тук има една голяма въпросителна. На този етап очакваме износът да се забави по-малко, по-незначително, отколкото вноса, най-вече тъй като във вноса очакваме, какво вече споменах да се забави преди всичко вноса на инвестиционни стоки. Това което е важно за нас и се радваме да го видим в бюджета вече министърът на финансите го подчерта. Има достатъчно буфери, които са заложени в бюджета за 2009 г., аз също искам да подчертая, мисля че и министър Орешарски го спомена, към момента не се налагат никакви допълнителни мерки, тъй като често ни питат: вижте Франция, Германия и някои други страни излязоха с разни мерки и за банки и за други. Няма просто причина да излизаме с някакви конкретни мерки по отношение на било на финансова система или на други сектори. Но това което е важно е наистина да се помъчим по някакъв начин чрез разбира се, при стриктен бюджетен контрол, чрез бюджета да стимулираме някои инвестиционни разходи на държавата.
Тук е социалният министър, може би той ще говори за социалните разходи на държавата.
Това, което искам накрая да подчертая и което сме излагали и пред министъра, и пред премиера, и пред други колеги от правителството, с които сме говорили, е че според нас бюджетът трябва да се въздържа и държавата максимално през тази година от непроизводствени разходи и от износ на национален капитал, на резерви, ако използвам банков термин в чужбина. Вие знаете, че това се прави главно чрез покупката на скъпи инвестиционни стоки било за отбрана, било някои други в областта на сигурността. Така че трябва да бъдем много внимателни през 2009 г. и да си пазим резервите за създаване на вътрешни работни места и на подобряване на производителността в нашата икономика.
И накрая наистина, уважаеми господин председателю, има достатъчно буфери и по отношение на постигане на 3-процентния излишък и ако се наложи да стане той до 2%, както знаете и по-добре от мен, Вие сте чели бюджета. Но ако все пак имаме по-голям спад на растежа на икономиката за следващата година и примерно по-слабо изпълнение на приходи, някои наложителни разходи, особено в социалната сфера, които могат да се появят главно с обезщетения на съкратени работници и се наложи да стане примерно излишъка дори под 2%. Много е важно все пак да сме с балансиран бюджет и да сме независими от финансовите пазари, тъй като виждате че финансовите пазари в света в значителна степен са „замръзнали”.
Понеже много се коментира напоследък Унгария, Унгария е една държава, която е с доста развита икономика, която си работи добре, с много солидна банкова система, но виждате че проблемът им е, че те имат голям дефицит и на практика правителството не може да си продаде книжата, с които да финансира дефицита. Тоест да финансира заплатите на държавните служители, на учителите, на пенсионерите. Така че във всички случаи трябва да продължаваме да държим балансиран бюджет и бюджет на излишък. Това е изключително важно, тъй като или е труден достъпът, или в някои държави е изключително скъп достъпа до ресурси от международните пазари. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Искренов. (Шум и реплики.)
Колеги, много ви моля, по този начин няма да можем да води дискусията, дали Унгария е подходящ пример ще разберем друг път.
Господин Тренчев, имате думата!
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател на Бюджетната комисия, уважаеми господин председател на Икономическата комисия, господа министри и депутати!
Разбира се, аз си давам сметка че каквото и да ви каже неправителствения граждански сектор, не че обикновено го взимате под внимание, поне да кажем това което мислим.
В момента целия свят умува какво да прави с това, което стана. Гледам всички са притеснени, достатъчно пътувам, повече от доста от вас. Виждам че в нашите управленски върхове цари един жизнерадостен оптимизъм и искам да кажа, че ние не го споделяме. Но нека малко по-конкретно.
Значи, ние одобряваме увеличаването на ваучерите, една система, с която не можа да се преборя с господин Велчев толкова години. Слава Богу, неговия наследник възприе нещо, което се прави по целия демократичен свят. Само че считаме че увеличението от 40 на 60 лв. е нещо положително, но запазването на 100-те хиляди, които могат да го ползват, е недостатъчно. Експериментът е напълно успешен и няма никаква логика да се задържа таванът на бройката. Нека повече наши сънародници, които не разчитат нито на дивиденти, нито на акции, да може да се ползват от възможността да се изхранват по-добре.
Говори ли сме го и със заместник-министъра, не знам защо виждате в това някаква страшна заплаха, че профсъюзите ще станат много богати. Няма такова нещо, нямаме никакво участие в този бизнес.
По-нататък, считам, че на фона на това, което става е изключително рисково, да не каже безумие, да се намали от 0,5% Фонда за гарантиране на вземанията, на 0,1. Защото, господин Орешарски, само едно „Кремиковци”, което като гледам властта с общи и съвкупни усилия иска да унищожи, няма да стигнат и 0,5, което е събирано. Ако се интересувате повече от икономика, защото ние сме постоянно в реалния сектор, искам да ви кажа, че доста предприятия са вече в несъстоятелност, и все повече ще стават.
Мен не ми се иска, разбира се, такъв сценарий, но за съжаление натам отива работата. Тъй че недейте да правите експерименти и да продължаваме бизнеса да го освобождаваме от какво ли не, с течение на години, само жестове, само жестове – и нищо за хората. Тъй че недейте да намаляте този и без това недостатъчен процент. Ние настояваме да се вдигне издръжката на учениците и студентите, имаме и конкретни цифри, защото ако нещо на вас освен като понятие ви говори Лисабонска стратегия, тя става с инвестиции в образованието, а не с някакви жалки суми, с които просто ще подготвим една нация, която просто няма да има знанията да е достоен европейски член.
А инфлацията ги изяжда тези неща. Тъй че помислете за бъдещето на нацията, и ако искате подготвени хора, трябва да се инвестира в това. Аз само ви маркирам проблемите.
По-нататък. Знаете за огромния проблем на текучеството във вашата администрация, държавна, „Подкрепа” няма текучество, може би заради кауза нямаме текучество, не заради пари. Но при вас, тъй като кауза няма, трябва да давате пари, за да си задържите кадрите. И затова ние настояваме вдигането на заплатите в бюджетния сектор да не е 10% и аз ви предлагам конкретна цифра. С колко са решили депутатите - с толкова вдигнете. Ето това е и ви казвам сумата – 28,089% - ето с толкова вдигнете бюджетния сектор. Толкова на депутатите – толкова и на другите хора. Чиста работа! Изчислете го и толкоз!
Много моля, тъй като тука е министърът на здравеопазването и някои други хора, които се упражняват на тема здравеопазване, без дори да имат диплома за това. Много моля спрете експериментите в здравеопазването.
Уважаеми господин министър, използвайте цялата си убедителност, за да спрете някои хора, защото образованието ни е в много тежко положение. И преди да се реформира трябва да се санира. Да обяснявам ли термина. За ваш размисъл ви казвам: един милион наши сънародници нямат никакъв принос в здравеопазването. Решете този проблем – после реформирайте. Решете проблема всеки гражданин, макар и скромно, да допринася в тая система и тогава реформирайте. Един милион, на моменти милион и сто хиляди, на моменти деветстотин и петдесет хиляди хора не плащат! Само един такъв не плащащ за ваше сведение, 26 000 лв. е струвал на уважаемата болница „Пирогов”. След пиянски скандал в кв. „Абисиния” – тука до летището.
Това е едното и второ: спрете, там има кранчета за затваряне, казах ви едно от кранчетата – това е формиране на информационна система „пациент – лекар”. А не да пишат по вестниците – аз не изключвам ако вие си направите един сериозен анализ при личните лекари и по болниците, много от вас да са оперирани без да знаят, да са им изписвани лекарства, без да знаят. Затворете първо крановете – не си правя майтап, господин Искров! Ще Ви дам факти, ако трябва.
Санирайте здравеопазването в този му вид и после го реформирайте. На принципите на капитализма никой в тая зала не може да каже, че не съм се борил за капитализъм. Равноправна конкуренция, никакви такива – едните ще застраховат, другите ще осигуряват. На едните толкова процента, на другите – толкова процента. Каза ви го и целия свят в лицето на видни експерти.
Ние разбира се искаме още веднъж да ви кажем, предполагам че колегите ще се съгласят от КНСБ, ние настояваме за друго разпределение на вноските на бизнеса. Нищо не казвам срещу бизнеса, той трябва да бъде стимулиран и подпомаган, но и не само той. Има и други хора извън бизнеса.
То не беше плосък данък, то не беше намаляне, намаляне – това е от години. Ами хайде нещо пък и уважаемия работник – гледам че започнахте да бягате от този термин, защото нещо звучи така, по-иначе. Нали говорите само за служители. А аз твърдя че има и работници. Нека и те нещо да почувстват от тия намалени И едно 6-10-12 мисля, че все пак и те нещо ще намажат на филията.
И освен това си настояваме да се помисли, знам че бягате от това много, за един необлагаем минимум, който да е равен на минималната работна заплата. Иначе госпожо Масларова, ще се лъжем до второ пришествие, ще се дават пари под масата и ще се дава там нещо за осигуряване и всички знаем, че 80% взимат други пари, а пък се водят по други пари в НОИ. И така ще си я караме, ще си я караме до второ пришествие.
Тъй че ние друго не можем да направим, уважаеми господа народни представители, освен да ви кажем тия истини. Ако искате – чуйте нещо, ако искате не чуйте нищо, защото няма по-сляп от този, който не иска да види и по-глух от този, който не иска да чуе. Справка Библията – там грешки няма. А пък ние вече ще гледаме дали ще е отрицателен или положителен дивидентът на изборите с бюлетинката. Тогава ще броим дивидентите. Това е което исках да ви кажа накратко.
Много моля давайте ни материалите по-рано. Това е сериозна материя, искаме да я видим, не сме хванати от гората. Не може в последния момент. Нека пакетите „Кризисни мерки” да се обсъдят по-спокойно, да си кажем мнението и така нататък. А не така в 59-тата минута – давайте нещо да направим.
И пак казвам, не споделяме жизнерадостния оптимизъм, който цари.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Тренчев.
И ние не споделяме жизнерадостния оптимизъм, ама като чух Вашите предложения, те всичките като че ли са все в тази посока на продължаващия оптимизъм.
КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Но са логични. (Оживление)
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Те са логични, ако сме седнали върху чувалите с парите, за които говори господин Искров преди малко.
Аз за съжаление няма да мога да дам думата на всички работодателски организации, на всички синдикални организации. Освен това ще помоля тези, които се изказват, да се вместят в рамките до пет минути. Така както ще се вместят всички народни представители.
Много ви моля не злоупотребявайте с търпението, моето и на колегите народни представители, да спазваме тези правила, които така или иначе съществуват в Народното събрание.
Господин Ненков, имате думата.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Благодаря Ви. Аз ще бъда много кратък, тъй като съм улеснен от изказването на д-р Тренчев. Всичко, което той каза са и предложения на КНСБ. Така, като едно обобщение бих казал на фона на популярната фраза, че бюджет 2009 е бюджет на икономическия растеж, финансовата устойчивост и жизнения стандарт. Според нас по отношение на първите две неща има доста добри неща, заложени в бюджета по отношение на така наречените буфери и по отношение на публичните инвестиции и тяхното увеличение, резерва за финансова устойчивост, Банката за развитие, Агенцията за експротно застраховане, единият процент за излишъка.
Като гледаме фискалния резерв и резервите на БНБ действително нещата стоят приблизително добре. Що се отнася обаче до третия елемент на това мото, смятаме, че по отношение на жизнения стандарт нещата не са добре. Вярно, разходите за финансиране на социалните системи се увеличават някъде между 15 и 20%. Но има важни показатели, които са далеч от желаното.
И така като едно обобщение мога да кажа, скоро правихме равносметка, кои от нашите предложения, на двата синдиката, са приети. От всичките предложения са приети две и то наполовина. Едното е ваучерите от 40 на 60 – ние предложихме от 40 на 80, тъй като за пет години да увеличиш ваучерите с 20 лв., смятаме че и 60 лв. на месец за днешно време, просто как да храниш работника?
И другото беше за осъвременяването на пенсиите през трудовия стаж коефициент 1,1 – нашето предложение беше 1,2.
Сега няма да повтарям това, което каза д-р Тренчев, единствено ще добавя това – постоянно говорим да се промени режима на облагането на социалните разходи в два аспекта. Значи, в момента най-високият данък е данъка върху социалните разходи по режима на ЗКПО – още 20% стои. Поне да стане 10 да се изравни с корпоративния данък.
И втория аспект – социалните разходи в пари, които прави работодателя да се върнат обратно при него и той да го плаща данъка в режима на ЗКПО и да се извадят от Закона за данъчното облагане физическите лица. И нещо важно, след като говорим от две години за потребности от квалифицирана работна сила, дайте пък да сложим някакво данъчно стимулиране за разходи, които – било то работодателя, било то работника извършва за повишаване на своята квалификация.
Накрая – обезщетенията при безработица. Постоянно казваме, че те трябва да бъдат 60% от изгубения трудов доход. Единствената промяна в това отношение беше 20 или 30 лв. вдигане на тавана на 220 лв. Тоест аз ако взимам 1000 лв., вместо да взимам 600 лв. обезщетение, ще взимам 220 лв.
Да не говорим, че и срокът за получаване на тези обезщетения се съкрати на 50%.
Така че пак повтарям основния извод, че нашите предложения са приети в минимална степен и ние ще продължим разговора с парламентарните групи в хода на бюджетната процедура. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на господин Ненков.
Господин Колев, заповядайте.
КАМЕН КОЛЕВ: Благодаря, господин председател. Първо бих искал да потвърдя Вашите думи, че кризата вече засяга реалния сектор, особено експортно ориентирани отрасли. Самият пад на цените на основните метали по борсите на медта от 8000 долара за тон, на 4000 долара за тон. На желязото в продължение на няма два месеца с 45% и на другите метали поставя в силно неконкурентоспособни позиции основни наши сектори и предприятия, което неизбежно ще засегне и мините и минната дейност.
Така че ние скоро дискутирахме, преди седмица, в някои от браншовите камари, това са металургия, строителство, шивашка промишленост и така нататък. Те вече си правят антикризисни програми, самите фирми, които неизбежно съдържат освобождаване на работна ръка. Разбира се това предстои в следващите месеци, към този момент не е факт. Но ясно е, че при два пъти по-ниски цени на световните пазари, за да останат на тези пазари, трябва силно да се минимизират разходите и то в частта им на работното заплащане на заетите.
Такива явления наблюдаваме в шивашката промишленост, където силно падат поръчките. Те реализират около 17 на сто от износа. В строителството, където смятаме, че догодина ще се задълбочи още повече проблема.
Оттука според нас, това всичко ще има негативен ефект върху търговския дефицит, дефицита по текущата сметка и аз просто не виждам как ще си осигурим тези 22% дефицит по текущата сметка, които министър Орешарски каза, че за догодина се планират. И още по-важно е в тази обстановка, в обстановка на падане на поръчките, държавата да компенсира с повече държавни поръчки бизнеса. И с други стимулиращи механизми.
Една бърза сметка: приходите нарастват 2009 г. спрямо 2008 г. с около 19%. Социалните разходи нарастват с 20% - малко повече от средното нарастване на приходите, а инвестиционните разходи са 17%. Тоест като темп на нарастване инвестиционната част не е чак толкова впечатляваща като сума. Като сума – да, един милиард повече, но като темп малко изостава от темпа на нарастване на социалните разходи. Това просто като бележка.
За нас е много важно мерките срещу сивата икономика, които да гарантират изпълнението на приходната част. Знам че във вашата комисия имаше един пакет от мерки и половината да ги реализираме – това ще бъде добре. Аз само ще напомня: основното, това е което ние правихме проучвания, това са работата при госпожа Масларова става въпрос за нереалните трудови договори, осигуряване на минимални трудови договори. Те са при нас.
Тука за съжаление ние не можахме да се похвалим с някакви успехи. Има цели сектори, които са в сивия сектор. Но все пак в тези антимерки срещу сивата икономика имаше директни мерки, които изваждат цели сектори. Примерно в строителството на светло. Ограничаване разплащането в брой и т.н. Смятам, че част от тези мерки не само ще гарантират приходи за бюджета, но и ще направят и една по-привлекателна страна.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Колев, тази тема ще обсъждаме отделно, на специално заседание, ще има сигурно и решение на Народното събрание по тези мерки, така че тази тема нито сме я изоставили, нито мислим да я забравяме. Така че ви благодаря.
Господин Велев и господин Стойков, много ви моля много кратко. После господа министрите.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател. От мястото, на което седите Вие, безспорно и от мястото на министър Орешарски се виждат по-добре нещата, но искам да кажа това, което виждаме ние в материалния сектор, тъй като бизнес планирането вече започна.
Какво планират компаниите за следващата година? Ами те не планират изобщо ръст. Те планират в най-добрия случай запазване на нивото тази година, а по-често спад. Ние не споделяме оптимизма за този ръст от 4,7% от брутния вътрешен продукт. Нещата се променят много динамично и всеки следващ ден се сгъстяват краските. Новините са лоши. Няма как като спре Мерцедес и BMV, да не спрат и доставчиците за тях, а ние за кого работим? Това трудно може да се замести с публични инвестиции. Публичните инвестиции е много добре че се увеличават, инфраструктурата може да поеме част от строителството, но не от преработващата промишленост, металургията.
Така че към днешна дата състоянието е привидно добро, но индикатор за това че чакат лоши дни, тежки дни е борсата. В момента компаниите са силно подценени на борсата. Господин Искров каза седят на торби от пари всички. Защо не купуват тези силно подценени по сегашните отчети компании. Защото очакванията са им че следващите отчети ще бъдат много по-лоши. Ние имаме притеснения за приходната част на бюджета, която лежи на тези 4,7% ръст на брутния вътрешен продукт.
Буфери за банковата система, за финансовата система. Много е важно, разбира се, че ги има. За реалния сектор те по-трудно могат да се измислят. Те са предвидени някои от тях. Експортното застраховане, гаранционни фондове, публични инвестиции, разбира се.
Искам малко повече за намаляване на осигурителната тежест да говоря. Знам, че в тая обстановка не е популярно това. Тези два процента са много добре, но ние подкрепяме на синдикатите предложението да станат 4, тоест 6-10-12 и да е съпроводено с енергични мерки за увеличаване на събираемостта. Защото именно заради кризата трябва да се направи, не защото има криза да не се прави.
Съвсем телеграфно, с което приключвам – няколко конкретни предложения. Такса смет нека най-накрая да стане функция на битовите отпадъци. Улесняване на ползването на еврофондовете. Има наши въведения банкова гаранция за малки и средни предприятия за ползваното финансиране – това не е изискване на Европейската комисия. Динамизираме малко нещата. Общото събрание на акционерите при нас се свиква за 45 дена, минималното според регламентите в Европейския съюз е 21 дни. Това не изисква пари. Да направим възможно компаниите да работят по-бързо в тая променяща се обстановка. Цените на ел.енергията – нека да не се увеличават прекомерно за индустрията, за сметка на населението. Знаем че годината е предизборна, тази индустрия ще трябва и за по-нататък.
Данъчните оценки – ние поискахме да се увеличат, но това трябваше да бъде съпроводено с намаляване на таксите при транзакция. Процентът за прехвърляне на имоти – той не се намали и това увеличава разходите на компанията. Не говорим за данък сгради, а за таксите при транзакции.
За госпожа Масларова – потребността от масирана имиграция се отлага. Ние допреди три месеца тръбехме как няма човешки ресурс в никои сектори. За съжаление картината се промени. Трябва може би повече средства да се планират за болнични, защото в такава обстановка те нарастват. За по-активни мерки за политики за ограничаване на безработицата.
И последното, с което завършвам. Като че ли не стои под око не банковия финансов сектор. Подведомствените на Комисията за финансов надзор институции. Защото там има немалко ресурси, които при лоша ситуация на пазара ще изтекат, а това ще се отрази и на банковия сектор.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Стайков.
ТОДОР СТАЙКОВ: Господин председател, аз ще бъда съвсем кратък.
Нашето предложение, на Търговско-промишлената палата е свързано с междуфирмената задлъжнялост. Този проблем досега не е идентифициран като проблем в бюджета. Затова ние предлагаме той да бъде идентифициран и съответно антикризисните мерки, които се вземат за стабилизиране на икономиката на държавата, част от средствата да бъдат предвидени за даване на нисколихвени кредитни линии на факторинговите дружества, които са дружествата, които могат да облекчат междуфирмената задлъжнялост. Защото малките и средни фирми в условия на свито потребление, ние знаем, че задлъжнялостта между тях се увеличава и това е средство, с което понижавайки стойността на факторинговата услуга, ние можем да помогнем на пазара. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господа министри? Някой има ли желание да каже нещо.
Господин Желев.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател, за предоставената ми възможност. Разбира се, че има какво да кажа. Ще бъда конкретен. Но преди това искам да кажа, че въпреки ясната международна ситуация, утежнена икономическа криза, ясно е че ще засегне и България, но предполагам, че никой няма намерение да натиска копчето „пауза”, да спре живота, да изчакаме да мине кризата и да продължаваме. Няма как това да се случи.
Пък животът е пряко свързан с времето. При здравеопазването е сложно занимание, и най-вече скъпо. В целия свят е така. Има един дисонанс между нарастващи потребности и ограничени ресурси. България не прави разлика. В същото време обаче трябва да отбележим, че тази година общо за бюджета за сектора има сериозен ръст. Дали е достатъчен, е отделен въпрос. Зависи от каква база се тръгва. Аз само бих искал да кажа, че за бюджета на министерство специално, ние държим на едни допълнителни 15 милиона, с които ще започнем няколко национални програми за профилактика. Безкрайно нужни са ни в тази ситуация. Това е едно.
Иначе с другите неща аз се справям, въпреки че увеличението пак трябва всички да знаят, което получаваме от 50 милиона, практически са точно толкова, колкото ще бъдат увеличенията на фонд „Работна заплата” за следващата година и нищо повече. Затова държим на 15 милиона, за да започнем нещо да правим реално.
И другият въпрос, който си заслужава според мен, малко повече разсъждения, не виждам тук представители на НЗОК, но дали пък е необходим такъв голям резерв в Касата. Защото ако погледнем в справките, задълженията на болниците растат, но те растат не затова, защото са увеличени медикаменти, консумативи или външни доставчици – задълженията към тях, а най-вече защото пораснаха цените на тока, водата, парното, а те се издържат изключително и изцяло през НЗОК и през пътеките. Това е доказано. Тука мога да ви го покажа.
Това са въпросите за мен, по които трябва да разсъждаваме. А иначе за кранчетата – да, само едно уточнение. Започва да работи и тя вече работи – системата е електронна, за контрол на Здравната каса. Първите резултати са налице. Работим усилено по въвеждане на електронна здравна карта. Затова се иска време – тя няма да стане естествено следващата година. Но стъпка по стъпка в тази посока – така за господин д-р Тренчев, ще се стремим, от една страна да правим необходимия контрол и ще го направим.
Но реформите, експериментите – да, заслужава си да се помисли. Дали в такова време ще трябва да правим резки движения. Страните, които са скоро присъединили се към Европейския съюз са направили ревизия на намеренията си в областта на реформиране на здравния сектор. Може би трябва да се поучим от техния опит. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не разбрах, господин министър, какво предлагате – да не увеличаваме здравната вноска, или да я поизхарчим по-набързо.
МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: По-добре да се разходва, според мен. Въпрос на виждане. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Или може би да я намалим?
Колеги, имате думата за въпроси или изказвания.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, господа и дами министри!
Бюджетната процедура, знаете, започва март-април. Най-тежките последствия от световната криза станаха ясни през септември. И големият въпрос е какво се промени в бюджета от тая криза, какво се случи. Истината е че голяма промяна няма. Беше ревизиран растежа за догодина – намалиха го. Но въпросът е какви мерки предприема правителството за подкрепа на реалния сектор.
Тука чухте изказванията на доста разумни хора. Въпросът е – ще чакаме ли тая икономика да влезе в рецесия, за да вземем мерки. Защото това, което казва до момента правителството, е горе-долу това – изчаквателна позиция и буфери основно за бюджета.
Но ако икономиката навлезе в рецесия – това какво ще означава? Парите за пенсии ще бъдат под въпрос, ще има много безработни, ще има много последствия и тогава чак ще възникне въпросът: а сега какви мерки да вземем. Тогава ще бъде по-сложно, тогава ще бъде по-трудно.
Ясно е, че вече преките чужди инвестиции в България намаляват и идва логичният въпрос: не може ли да направим нещо в тази посока? Ясно е, че догодина реалният сектор ще има големи проблеми и въпросът е какво може да се направи в тази посока. И тук правителството не ни предлага, не слага на масата кой знае какви решения.
По отношение на реформите д-р Тренчев зададе хубав въпрос, ама не сме ли на етап, на който сега кабинетът трябва вече да отчита какво е направил, а не да говорим за реформите в някакво бъдеще, дето се вика минаха три години и нещо от мандата, тука трябваше да ни каже каква е здравната реформа до момента, а не да говорим за реформа, която някога в бъдеще ще се прави. И това е един от най-големите проблеми на сегашния кабинет – тези реформи ги няма, и няма кога и да ги има, защото изтича мандатът.
Другият важен въпрос – за реалната икономика. Ние предложихме една мярка, чух че и Търговската камара я подкрепи, примерно да отпадне данъкът върху дивидент – разумна мярка. Заедно с това може да се намали данъкът за едноличните търговци, подкрепа на средната класа. Защо не се предприема от кабинета?
Единственото което прави кабинета е увеличаване на инвестиционните разходи, основно в пътищата. Там където Европейската комисия доказа, че парите потъват и от тях малко помен остава. Това ще помогне ли на икономиката. Много големи съмнения имаме ние от СДС, че това ще помогне на българската икономика. И ако не се приемат нашите предложения, които вече ги казах, примерно за отпадане на данъка върху дивидентите, какво алтернативно предлага кабинета – нищо. Нищо не се слага на масата. Казват: ние ще увеличим догодина инвестиционните разходи. Може ли спадът на чужди инвестиции да бъде заменен по този начин – не. Няма да стане. С инвестиционни разходи от страна на правителството работата няма да стане.
Какво казва държавата. Понеже е криза, ние ще вземем повече пари от гражданите и повече пари от бизнеса и ще ги инвестираме и така ще спасим положението. Няма да стане. Така спадът в реалната икономика няма да бъде овладян. Трябват други мерки. Как да направим така, че да не фалират фирмите? Как да направим така, че те да запазят своите работници, а да не ги уволнят. И тука логичният въпрос е намаляване на бюрокрацията. Много се пише по този въпрос – намаляване на бюрокрацията, ама сега ако поискаме министър Орешарски да ни каже три конкретни мерки – много трудно ще му бъде. Ще трябва пак да се говори за стратегии.
Ето днес имаме уникална ситуация в парламента. Предложение на СДС от една година за намаляване на минималния капитал за създаване на ООД десет пъти, от 5000 на 500 лв. Беше прието само половината от предложението – да се внасят не 70, а 35%. Не го приема парламента, а разбираме, че днес – същия ден – министър Петър Димитров, който е от управляващото мнозинство, е написал подобен законопроект за минимален капитал от 100 лв. и тепърва ще го внася в българския парламент. А нашето предложение в същата посока не е прието. Ето това е тройната коалиция – пълен хаос, извинявайте. Ако това предложение не го приемат или го приемат, дето се вика, защо днеска гласуваха по този начин в парламента.
Ето ви мярка за подкрепа на средната класа – защо не я приеха днеска в българския парламент? Защо приеха само половината? А днес министър Петър Димитров събрал медиите и им казал – ето, намаляваме бюрокрацията с конкретна мярка и го внасяме като законопроект. Явно с надеждата, че до края на това Народно събрание то няма да се разгледа вероятно. Сроковете за връщане на ДДС – да, няколко пъти предлагаме една фирма ако има 3 сполучливи ревизии, без констативни нарушения, да има кратки срокове за възстановяване на ДДС. Това защо не се приема? И защо няма мерки в тази насока? Защо да чакаме да започнат да фалират фирми и да се чудим какви мерки да предприемаме след това за тяхното спасяване.
Има голяма неискреност в думите на министър Орешарски и премиера Станишев, където до година не са увеличавали данъците. Ами това увеличение на цените, колеги, какво представлява. То не е ли увеличение на данъците или акцизът не е данък. И ако има увеличение на акцизите, какви мерки други се предприемат, така че общия ефект наистина да е нулев и да няма увеличение на данъците. Какви са тия мерки, защото не можем да ги намерим ние. И в тая връзка намаление на осигурителната тежест с 2-процентни пункта не е достатъчна.
Тук съм отново на позицията и на работодателите и на д-р Тренчев. Вноската на работница може да бъде намалена поне от 8 на 6% и ние даже ще предложим да стане 5%. Да оставим малко повече пари в хората. Това ще облекчи и хората и бизнеса. И ще помогне на оная реална икономика. Не да чакаме първо да има проблеми и после да ги решаваме, а да няма проблеми. Да направим така, че тя да бъде в по-добро състояние догодина. Защото оттам идват парите и за бюджета, оттам идват парите и за пенсии, оттам идват парите и за министрите Желев и Масларова, които правят един здравеопазване, а другия социална политика. Оттам идват парите.
Така че по-добре е тази икономика да не пострада, за да има пари за другите неща. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на господин Димитров, ама аз все се питам, Вие не бяхте ли от Института за пазарна икономика? Това не беше ли институтът дето проповядваше, че пазара ще реши всички проблеми, а сега Вие тука ни се молите държавата пак да ги решава. (Шум и реплики.) Какво да направим? Да субсидираме фирмите ли сега, какво да направим?
Вижте, колеги, ние се познаваме много добре. Но все пак нека да не използваме тоя широк форум, за да правим пълни обръщания в начина си на мислене. Пропазарни икономисти се молят за държавна помощ. Хората които са десни политици се загрижиха за работническата класа. Просто започва да ми идва и на мене много цялата тази демагогия. Затова все пак ви моля да се държим малко по-коректно един към друг.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие не сте слушал внимателно пак, господин Овчаров. Това е проблемът. Трябва да слушате, не може само реплики, а и да слушате.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли някой друг който да иска думата от народните представители?
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми гости! Аз няма да повтарям всичко, което каза моят колега Димитров, защото добре е господин Овчаров да разбере, че в момента в целия свят върви една много голяма дискусия за морала на капитализма и няма нищо необикновено, затова че господин Димитров и част от опозицията говорим и за това. Но това е тема на друга широка дискусия, както казвате Вие, надявам се да я проведем. Как нарекохте доклада и бюджета, нарекохте го едва ли не на икономическия рецес. Той е рецесионен. Това е истинската му дума и рецисия, господин Димитров, може би не искаше да каже, идва от латиница от една дума намаление на икономическия растеж, нещо което е доказано в параметрите, които дава правителството. (Шум и реплики.)
Това което искаме да кажем, е, че – точно така – минусови темпове, и когато видите кривата, тука трябва да сме наясно, че страната е в рецесия. Единственият параметър, за който всички трябва да бъдем много загрижени е безработицата. Това е параметърът, за който всички трябва да бъдем загрижени. Аз съм загрижена, няма да правя коментар на този доклад. Единственият въпрос, който имам към министъра е да разбера, може би част от вас са видели прекрасните картинки, които има отпред на доклада, мястото на мечката, на жълтите стотинки. В смисъл че това са малките разлики, които намирам, на самия доклад за разлика от предишни години.
Философията на бюджета е абсолютно същата. Да, вчера чухме, че може би мечката била всъщност борсата, а аз твърдя, че нюйоркската борса е бик, както се казва. А пък мечката по-скоро може би е екология, но някой си е играл да направи тези картинки за прекрасното бъдеще, което ни чака. Не, не ни чака, господа, прекрасно бъдеще. Наистина за добри икономисти в следващото правителство, ако има такива, независимо, не казвам дали ще е отляво или отдясно, една ситуация на рецесия, може да бъде голяма перспектива за правене на реформи. Но нека да не забравяме какво означава безработица. Това означава изкуствени фалити, не само реални фалити. Защото тука добре говори БТПП за фалити евентуално, но става въпрос за изкуствени фалити. Редица фирми се готвят за това. Готвят се за това да прехвърлят междуфирмената задлъжнялост и част от екипа, който искат да освободят в определени фирми, защото с 5000 лв. капитал и нищо отзад – много важно, а да оставят другата част в други дружества. И всички знаете, че това се случва. Всички сме наясно, че тези изкуствени фалити, ще доведат до реални фалити. Защото тази междуфирмена задлъжнялост когато опира до малки фирми, на които не могат да си съберат вземанията – за тях това ще бъде реален фалит. И оттам нататък ще има допълнително увеличение на безработицата. Казвам го, защото може би това ще е перспектива за една реформа в администрацията, за по-компетентни хора в нея да работят като държавни служители. Това, което се вижда, че в следващата година ще има едни сигурни пари и тези сигурни пари са парите от държавния бюджет и общинския бюджет.
При тази корупция в страната ви питам, давате ли си сметката за какво става въпрос. Ще е кръв в пълен смисъл на думата. Защото цялата битка ще е за тези пари. И нека да кажа само още две части от този бюджет, освен че барела петрол този път е в евро и може би е по-логично от страна на министъра, за да не се излагаме като миналата година с тия 65 долара на барел. Сега затова казвам средната цена е 70 евро за барел, както вие казвате, и всъщност излишъка, който изхарчихте беше реално планиран предварително и точно сумата, която беше определена от Руската Дума се оказа реалната, ама за това ще продължим нататък този дебат, който го водим повече от година.
Но това, което се вижда в този бюджет е че правителството се готви, заедно с тройната коалиция да изхарчи излишъка предварително, без да го нарича излишък. Седемстотин милиона директно към Министерския съвет инвестиции, публични инвестиции ги наричат. Прекрасно за вливане на свежи пари в икономиката. Тези свежи пари се очакваха да дойдат от еврофондовете. Тука предварително са заложени тези пари. За да може ако може в първите шест месеца да се договорят максимално.
И втората част – въпросът, който веднага се вижда. Ще се правят бизнес паркове. Питам се аз, като има зони, които стоят празни за по 1000 декара в момента, за какво е да има държавно дружество, което да е бизнес парк? Задавам го този въпрос. Много интересно какво ще апортираме терени, уж ще даваме под наем, ама това го гледаме вече 20 години. Казвам ви го честно, не знам колко от вас, аз го гледам от другата страна на тази сграда. И на кой ще го даваме под наем, и за какво ще става въпрос или след време трябва да го раздържавим след една година.
Господа, няма никакво намаление и реформа в администрацията. Аз бях категорична, че трябва да има 10% данък, но при необлагаем минимум. Тази страна има нужда от трансферни периоди. Тази страна има нужда от преходни периоди. Защото българските граждани в момента, и тука няма никакъв популизъм и няма никакво значение дали си вляво или вдясно, се чувстват онеправдани. И няма как да им обясните че тази година хора, които взимаха ниски заплати, взеха наистина по-малко пари. Така е. Ние знаем, точно като хора, които искахме да има 10% данък, че в крайна сметка за нормалните доходи, за добрите доходи, изцяло за страната е добра политика за определен период. И когато трябва да сложиш двете везни, наистина везната за 10-те процента данък и моето предложение беше като това на господин Йордан Цонев, когато го гласувахме за 10-те процента данък, защото реалният вносител на този текст, бяхме двамата с него, въпреки че решението го взе правителството, но нататък трябваше да има трансферен период за няколко години, в които да има, според мен лично, минимален необлагаем минимум.
Можем да си говорим дълго време за това колко е реалната минимална заплата и трябвал и да има такова понятие и как то да бъде формулирано. Всички години аз твърдя, че тази заплата е подценена като част. Наливат се пари в нереформирани сектори, но какво да правим. И тука разбирам правителството за това че нямаше смелостта да направи здравеопазване и реформа, обаче трябва да налее сега пари, защото какво да правят хората – да умират ли. За реформа се иска време. Така че ние ще критикуваме за това че няма реформа, но в крайна сметка пари трябва да има и за мен тези пари, които се дават в момента за здравеопазване са малко. Образование и здравеопазване. Нацията застарява и хората са изключително болни. Болни и не знаят как да се лекуват.
Разбира се, аз ще гласувам против бюджета така, както е направен. Но моят апел към колегите народни представители наистина в разумния подход, както вчера говорихме в Комисията по бюджет и финанси, с Вас, господин председател, по данъчните закони, да огледаме този бюджет с повече очи.
Следващата година ще е много тежка за България. И нека този оптимизъм, който цари в управляващите, в последно време се вижда, че започнаха да се променят нещата. Ние не можем, господин министър, да кажем „Затегнете коланите” или „Пестете”. Защото хората нямат откъде да пестят. Аз лично смятам, че следващата година инфлацията върху хранителните продукти ще е много по-висока отколкото върху услуги и върху нехранителните продукти и покупателната способност на хората рязко ще намалее. Поради тази причина нашата отговорност, на всички, пак казвам, няма никакво значение дали сме в опозиция или мнозинство, е да намерим най-добрите мерки и да заложим тези мерки в бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо Капон.
Искам само да Ви обърна внимание върху това, което казах в началото. Няма никакъв оптимизъм, няма ентусиазъм. Ако правим тази дискусия, правим я с пълното разбиране за сериозността на ситуацията, в която се намираме. Освен това има хора, които са с доста по-високи степени от мене, но доколкото на мен ми е известно, рецесия означава отрицателни темпове на растеж, а не намаляващи темпове на растеж. Така че нека все пак да не викаме дявола преди да е дошъл.
Господин Агов поиска думата, след това господин Попвасилев. Други народни представители има ли, които желаят да се изказват? Не виждам засега. Ако на някой му дойде вдъхновението, разбира се, че ще му дам думата.
Господин Агов, заповядайте.
АСЕН АГОВ: Господин председателю, Демократи за силна България са несъгласни с макрорамката на бюджета, с макропоказателите. Ние смятаме, че както дефицитът по текущата сметка, така и курсът на долара, който е изчислен тук, са абсолютно нереални. И оттам вече започва цялото изкривяване на бюджета.
На второ място ние не сме съгласни и с отсъствието на политика за справяне с рецесията. Аз съм съгласен, че става дума за рецесия, защото това е тенденцията. Особено безпокойство предизвиква у нас обезценяването, не точно обезценяването, но на практика декапитализирането на различните пенсионни фондове. И липсата на каквато и да било политика за стабилизиране на борсата, с оглед на това да се избегне по-нататъшното декапитализиране на пенсионните фондове, които както някой спомена тук, са източник на много сериозен ресурс. Когато хвърлихме един поглед – не може да гледаме бюджета без да гледаме данъчните закони. Когато хвърли човек задълбочен поглед върху данъчните закони, ще види, че на практика няма никакъв опит за реформиране на данъчната политика така че тя да изиграе своята стимулираща роля и да се избегнат максимално ефектите от рецесията.
Искам да се съглася с една констатация, направена от министъра на финансите. Отчитаме, много правилно, че този бюджет се съставя в много несигурна обстановката. Нещата се променят с всеки изминал ден. Виждаме вчера в резултат на изборите в САЩ как скочиха борсите и днес отново паднаха със същия процент, с който вчера се вдигнаха. Тоест при тази констатация не може да няма много по-агресивна политика, по-новаторска политика за решаване на въпросите.
Къде виждаме ресурсите за такава политика. Изобщо не се коментира въпросът за данък добавена стойност. Изобщо не се коментира този въпрос. А там има много голям ресурс – в данък добавена стойност. В смисъл намаляване на този данък предоставяне на повече пари в хората. Намаляването на данъка добавена стойност е мярка, която се препоръчва в момента на всички европейски равнища. Ние миналата година направихме такова предложение за 18% да бъде данъка добавена стойност. Смятаме, че тази година би могло да се мисли също в тази посока. Не виждаме и никаква политика по отношение на лихвените проценти. В Европа, в Европейския съюз, в еврозоната падат лихвените проценти. Аз знам, че веднага ще ми излезете с аргумента: да, но ако свалим лихвените проценти, може да скочи инфлацията и така нататък – знаем тази приказка.
Във всички случаи обаче това е също възможност, за да се стимулира кредитирането. Ако банките са наистина стабилни, ако имат своя финансов ресурс, защото те в момента не кредитират. Идете в която и да било банка и поискайте кредит, примерно за изграждането на една фурна с една машина, която струва максимум 150 хил. лв. с гарантиран приход, защото това е високопродаваема стока – хлябът. И няма да получите кредит дори и при тези високи лихви.
Значи нищо няма в областта на лихвения процент. Ще кажете: правителството няма роля в определянето на лихвения процент. Има възможности чрез държавните ценни книжа да се мисли как да се повлияе върху лихвения процент. Следователно отсъствието на такава политика, както в данъчните закони, така и в числата, заложени и представени в този бюджет, не може да позволи на който и да било разумен народен представител да одобри този бюджет. Прекалено много са неяснотите, прекалено много е политическата инерция, която е движила съставянето на този бюджет. Няма да повтарям всички аргументи, които бяха изложени тук.
Този бюджет е на едно отиващо си правителство, което не се интересува какво ще стане след месеците май или юни догодина. Това е истината. И това е едно абсолютно безотговорно отношение. Ако това правителство не заложи параметрите на една политика, която да може да помогне на България, не на следващото правителство, на България – да преодолее рецесията.
Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители ние догодина по това време ще изпитваме още по-тежки затруднения. Злорадството, че следващото правителство ще бъде в затруднение, ще бъде една малка и бих казал твърде некачествена утеха, за това че ще страдат твърде много хора. Затова моят апел е: нека когато обсъждаме параметрите на бюджета, нека когато обсъждаме приемането на законите, особено на второ четене, защото това е нашата процедура - особено на второ четене, да помислим много сериозно има ли къде да се пипне, могат да се направят необходимите изчисления, могат да се направят необходимите сметки, наистина да се генерира една политика, която да е добра за България. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Агов.
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Уважаеми господа министри, уважаеми господин председател! Аз имам два конкретни въпроса. Първият въпрос – бих желал министърът на финансите да отговори как ще осъществи една от мерките за намаляването срока за възстановяване на ДДС, тъй като на първо четене, това което мина като проект за изменение и допълнение на закона, аз не видях да има такава предпоставка за намаляване на сроковете. Това с административна заповед ли ще стане или по какъв начин? Това е първият въпрос.
Вторият ми въпрос: смята ли министърът, че след като държавата ще направи над 5 милиарда инвестиции и ща похарчи над 4 милиарда за издръжка, има адекватен предварителен текущ и последващ контрол. И може ли да гарантира във връзка с този въпрос, че всички средства, които са заложени в бюджета от Оперативните европейски програми ще бъдат усвоени през 2009 г. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Попвасилев.
Думата има министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател. На първия въпрос ние правим административни усилия да управляваме така степента на риска, че да бъдем особено внимателни при проверки на фирми, които са от рисковия контингент, а за всички останали спазваме нормалните процедури и не правим дълги срокове. Много ви моля всички, не давайте грешни сигнали за един от най-чувствителния данък при срива на който може да се срине държавата. Бързото възстановяване на ДДС какво означава? Всички си помислете за това нещо. И сега има случаи когато много бързо се възстановява – за един ден. Само че след това ги разследва прокуратурата тези случаи, ако ги хванем. А ако не ги хванем? Ние искаме всичко да дадем този сигнал в момента и аз не съм съгласен с това.
По отношение на инвестициите. Винаги има място за повече контрол, ако искате такъв отговор. Това обаче че тук-там могат да се идентифицират казуси, при които не е имало достатъчен контрол, не означава, че инвестиционната дейност трябва да спре. Впрочем този проблем стои навсякъде в 27-те, за повече сведения може да заповядате в Министерството на финансите, да ви покажа как стои картината по отношение на останалите страни членки от докладите на Европейската сметна палата. Що се касае до това дали ще гарантираме усвояване на всички средства от Европейския съюз, пълни гаранции на този свят не съществуват. Надявам се, че ще бъдат усвоени при оптимистичен вариант дори повече. Бюджетът не е пречка, тъй като ще дойдат и повече приходи, а ако не се стигне до съответното равнище, ще дойдат и по-малко приходи. Тоест тук има известен автоматизъм, така че не това е най-чувствителното изпълнение или неизпълнение по отношение на различните програми, които са в бюджета. Не знам дали бях убедителен.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин министър.
Колеги, искам да ви припомня процедурата. Днес ще гласува Комисията по икономическата политика, така че ще помоля народните представители да не бързат да напускат залата. Комисията по бюджет и финанси ще гласува бюджета на следващото си заседание през следващата седмица.
Господин Цонев поиска думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги и гости! Има една традиция от 1997 г. всеки бюджет да получава някакво име. За зло или добро аз поставих началото на тази традиция. В един много сложен период, когато в средата на годината приемахме един много тежък бюджет. Мисля че можем да продължим тази традиция, за мен този бюджет е най-трудният след 1997 г. Труден, защото не само сме в условията на безпрецедентна криза, която дори не можем да прогнозираме дали е стигнала пика си или е минала. Не ние, а световни капацитети. Но по друга причина, по причина на многото неизвестни, страшно много неизвестни, страшно много рискове, рискове, които могат да бъдат класифицирани и квалифицирани като взаимно усилващи се рискове и взаимно изключващи се рискове.
В тези условия наистина беше страшно трудно управляващата коалиция и екипа на Министерството на финансите да направи един бюджет, който да покрие голяма част от прогнозите за рисковете, пред които е изправена българската икономика. И аз си мисля, че в която и посока да бяхме тръгнали, във всички случаи щяхме да пропуснем някои от рисковете, поради простата причина, че не можем да ги прогнозираме. Или ако можем да прогнозираме голяма част от рисковете, не можем да прогнозираме степента на тяхното влияние, както не можем да прогнозираме и взаимността и във времето също.
Ще дам един пример, който според мен е много характерен и около който всъщност се въртяха началото на мерките, откъде да тръгнем към мерките, защото безусловно всички очакваме охлаждане на икономиката. Опасенията ни са доколко това охлаждане ще бъде плавно и да не се превърне в така нареченото твърдо приземяване, защото има такива реални симптоми. Има и реални очаквания това да се случи, не дай Боже. Единият от рисковете е този, за който говоря.
Другият риск е дефицитът по текущата сметка, който би трябвало да се погасява за сметка на увеличаването на степента на първия риск, за който говорим. Тоест колкото повече се охлажда икономиката и спада ръстът, би трябвало да спада и дефицитът по текущата сметка. И ще спадне – не би трябвало. Въпросът, който си задавахме е, ще има ли разминаване във времето и това разминаване във времето дава ли ни основание да пренебрегнем дефицита по текущата сметка и с освободения оттам ресурс да кажем трите процента, които отделяме заради този макроикономически проблем, а да ги насочим към покриване на рисковете за реалния сектор.
Казвам ви тези неща, защото за колегите икономисти, а и за присъстващите в тази зала политици, които не са икономисти, са важни нашите разсъждения, нашите отправни точки при съставянето на този бюджет и при инструментите, с които се опитваме да покрием основните рискове.
Аз например, като икономист бях и съм твърд привърженик на тезата, че можехме да приемем че разминаването във времето нямаше да бъде голямо и няма да е голямо и можем да направим да кажем излишъкът да бъде 1% или балансиран бюджет. За сметка на освободения ресурс да се постараем да покрием повече рискове за реалния сектор. Защото за мен рискът от твърдо приземяване е много по-голям, отколкото риска от дефицита по текущата сметка през следващата година. Но това е мое частно мнение, ние сме длъжни да мислим, да комбинираме всички компоненти и в тази комбинация се получава, в тези компромиси, ако мога да кажа, се получи резултатът, който е пред вас. Добър или лош, времето ще покаже, но нека да говорим за този бюджет реалистично, не апокалиптично, нито възторжено оптимистично. Тук става въпрос наистина за опит да се предвидят и покрият част от рисковете.
Защо при увеличаване на инвестициите, абсолютно безсмислено е да припомням модния, вървящия в момента моден дебат, или по-точно връщане към кейнсианството. Не случайно го правят всички големи европейски държави. Не случайно вадят прашясалите папки на големи инвестиционни проекти и се готвят да ги финансират през следващата година, дори с един 10-годишен период напред, защото това е единият от начините да подкрепим реалния сектор за сметка на това, което се случва. Дали правилно го правим, дали с достатъчен ресурс – ще видим. Но аз мисля, че това е стъпка в правилната посока. Стъпка в правилната посока е и гъвкавостта, която оставяме по отношение на дефицита по текущата сметка, тоест коригиращият механизъм с излишъка. Ние казваме, че може да бъде 3, може да бъде и 2.
По отношение на парите във фирмите. Чрез данъчната тежест и осигурителната там също е балансиран подходът. Да, на мен също ми се искаше да бъде 6-10-12 и даже така го предложих на един от съветите на коалицията, но и тук сме длъжни да бъдем максимално внимателни, защото става въпрос за много пари. Даже бих казал, че забравяме втория стълб, към който трябваше да увеличим вноската поне с 1%. Не сме го правили две години вече, но това са различни гледни точки.
В крайна сметка балансът е важен и пред вас е този продукт, който е баланс от опитите ни да предвидим рисковете, да ги покрием и баланс от страховете. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Господин Велчев, заповядайте.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа!
Аз също няма да избегна изкушението да оприлича българската икономика на един полет на самолет. Тя летя доста високо през последните години, все пак 11 поредни години на един от най-високите проценти на икономическия растеж в Европа са нещо, което е доказателство на думите ми.
Сега задачата ни е да приземим възможно най-меко самолета и при кацането се оказва че атмосферните условия не са най-благоприятните. Трябва да се приземяваме в мъгла и в тези условия особено значение имат уменията на екипажа и амортисьорите на самолета.
Така че едно от достойнствата на този бюджет е наличието на адекватни амортисьори и това че се връща правилото за текущото спестяване на 7% от разходите на всяко ведомство и резервът от 400 милиона, с който правителството бива оторизирано да извърши инвестиционни разходи при необходимост. Възможността отново за правителството да намали излишъка от 3% на 2% от брутния вътрешен продукт.
Искам да отбележа, че това намаление може да дойде по съвсем естествен път. Защото ако са налице условията за активирането на тази опция, а именно намаляването на дефицита по текущата сметка, това ще бъде съпътствано без съмнение от намаляване на потреблението, намаляване на вноса и респективно сериозно намаление при всички други равни обстоятелства на приходите от данък добавена стойност. Така че това не означава, че правителството ще има още един процент за харчене. Това означава че просто нещата сами ще дойдат към по-нисък излишък.
Ще повторя някои от канстатациите на моите колеги, особено на господин Цонев, с който винаги сме споделяли близки гледни точки, но все пак ще изразя мнението на НДСВ по основните пунктове на бюджета.
По отношение на общите разходи, които са заложени няколко години подред вече на максимума от 40% от брутния вътрешен продукт, установен от коалиционното споразумение, ние трябва да признаем, че се надявахме тези разходи да са още по-малко, като процент от брутния вътрешен продукт. Но това бяха нашите надежди на един малко по-ранен етап. Сега в условията на задълбочаваща се глобална финансова криза, повишени очаквания относно нейното отражение в България мисля че е адекватно решението на правителството да предложи разходи в размер отново на 40% от брутния вътрешен продукт.
По същия начин и за излишъка в бюджета предвид на турболенцията по света и все още високият дефицит по текущата сметка. Ние смятахме за нормално този излишък да е дори по-висок от досегашните 3% от брутния вътрешен продукт, но с оглед на очакванията за намаление на растежа, съпътстван, сигурен съм и от намаление на дефицита по текущата сметка, приехме гледната точка на Министерството на финансите за 3% от брутния вътрешен продукт като базов сценарий.
По отношение на данъчната политика също се съгласяваме, че е уместно в една такава година с повишена непредсказуемост поне да премахнем част от непредсказуемостта, която в други години идва от въпроса как точно ще се променят данъчните постъпления в резултат на данъчни реформи и съвсем правилно данъчните промени за следващата година са сведени до минимум.
В частност осигуровките, съгласихме се и с окончателното им разпределение по формулата 8-10-12, макар че имахме голяма симпатия към формула от типа на 6-10-12 или 7-10-12. Но отново благоразумието сякаш надделя.
Здравните осигуровки за следващата година, определени на 8% трябва да призная леко ни безпокоят от гледна точка на това, че все още нямаме твърди доказателства, че ще има необходимите реформи в сектора. Но очакването ни все пак е, че такива реформи ще се предприемат и че от 2010 г. пазарните реформи ще започнат да оказват своето благоприятно въздействие върху сферата на здравеопазването.
Надявам се че нашето очакване ще се материализира и ако това е така, то няма смисъл сега да оставяме здравните осигуровки на 6%, а догодина да ги увеличаваме. Още повече, че тези 2% разлика ще са допълнителен инструмент за противодействие на финансовата криза.
Няколко бележки само по разходната част на бюджета. Намираме за много адекватно предложението на правителството по отношение на инвестиционните разходи. Една корекция искам да направя – те се увеличават не със 17%, както някой от присъстващите отбеляза. Тук трябва да сложим в сметката и 400-те милиона, които правителството може да използва за инвестиционни разходи. С тях увеличението от 1 млрд. 300 млн. лв. представлява над 20% от брутния вътрешен продукт.
По отношение на образованието продължаваме да сме леко разочаровани, че все пак не успяхме да достигнем до 4,2% от брутния вътрешен продукт, защото смятаме, че там са стартирали вече сериозни реформи и тази сфера трябва да бъде окуражена с финансиране, адекватно и съизмерно с планираното за миналата година 4,2 от тогавашния брутен вътрешен продукт. Но недостига от наша гледна точка не е толкова значителен, че да ни попречи да подкрепим бюджета.
И по отношение на здравеопазването средносрочно и дългосрочно ние също сме на мнение, че финансирането трябва да бъде по-голямо по размер за тази сфера, предвид и на застаряването на населението, но се съгласяваме че това увеличение трябва да бъде отложено за времето, както преди малко подчертах, когато броят направени пазарно ориентирани реформи. Светъл лъч в тази сфера е предвиждането на финансиране за Програмата „Инвитро”, защото колкото и незначително да е то на фона на общите разходи, защото все пак ще се стартира един процес, който не е без значение в преодоляването на демографската криза.
Ще спра дотук, господин председател. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Реплика, просто да разведря малко обстановката, за да кажа, че като слушах господин Велчев за самолета, всички сме от екипажа на този самолет и да ви кажа, че освен екипаж и пътници, точно така. И освен да затегнем коланите че ни казахте, имайте предвид старата техника, при която трябва да предупредим хората, че за да има система за сляпо кацане, каквото реално е, може да се окаже че данък добавена стойност, и мисля че е коректно. Използвам го това, може би защото като опозиция си позволявам да го кажа, за да охладя част от опозицията, която искахме намаление на данък добавена стойност, че един от начините, ако се окаже, че трябва да се изгражда такава система, може да се окаже повишение на ДДС.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Имамов, имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател! Аз ще бъда съвсем кратък. В повече от изказванията ясно пролича тревогата за това, че не е желателно да се подценяват процесите, които предстоят и които са резултат от световната финансова криза.
Аз също смятам, че този бюджет е в най-голяма степен непредвидим и рисков бюджет. Даже според мен възможно е през 2009 г. да се случат събития, които не са се случвали досега през последните осем години по отношение на бюджета. Известно е, че през тези години винаги е имало излишък и свръхизлишък. Тази година, с тези параметри, които са заложени в бюджета, твърде вероятно е да не се реализира свръхизлишък.
Даже аз бих отишъл и по-далече. Твърде вероятно е заложеният планов излишък да не се реализира като краен резултат. В този случай ще отпаднат някои условни предварителни заложени разпределения в посока на капиталовите разходи. Затова аз смятам, че, и друг път съм го казвал, тенденцията към намаляване на данъците през последните години трябва да спре и апелирам към опозицията да не правят подобни предложения. Защото ако кризата продължи повече от една година, твърде вероятно е догодина за бюджет 2010 г. да се направи едно от трите неща: или да се свият публичните разходи, или да се увеличи процентът на разпределение чрез бюджета над 14%, или да се повишат данъците над 40%, или да се повишат данъците. Едно от трите неща със сигурност ще се наложи, ако кризата следва най-неблагоприятната тенденция за България.
Ние ще подкрепим този бюджет с убеждението, че в него има не само официални буфери, за които се говори на днешната среща. Там има и други буфери, които произтичат от относително по-голямата свобода на Министерския съвет да оперира с някои бюджетни средства при определени условия. Това се вижда в бюджета.
Разбира се, ние си запазваме правото по отношение на секторните политики, след внимателно проучване на текстовете, ако се наложи да направим някои предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, колеги, питам за трети и последен път, има ли други желаещи, с което приключваме дискусията на днешния ден.
На господин Искров вече му дадох думата, нямаме навика по два пъти да даваме думата, така че ако има нещо, ще го каже на следващото заседание на комисията. Тъкмо ще го осмисли по-добре.
Уважаеми колеги, без да подновявам дискусията и без да влизам в подробности, искам само да ви кажа, че този бюджет наистина е особен. Аз си позволих да го нарека „на ограниченото въздействие на кризата”. Според мен това е бюджет на неопределеното въздействие. Именно поради тази причина ще ни се наложи и по него да продължим да работим до окончателното му приемане, пък сигурно и след това. Казвам го, защото и вчера на Бюджетна комисия помолих колегите и от опозицията да имат готовност да предлагат всякакво разумно предложение, което е встрани от общоприетата демагогия и политиканстване на тема бюджет, грижа за българския народ, или за работниците, или за някой друг – ще бъде разглеждано, ще бъде приемано, ще бъде обсъждано най-сериозно.
Така че завършвайки тази дискусия, отново искам да призова към максимален реализъм. Няма да ни се размине кризата, ще са ни необходими действия в условия, може би, на напрегната ситуация. Така че в такава ситуация колкото по-малко се занимаваме с политиканстване, разсъждавам от гледна точка на реалностите и действаме от гледна точка на реалностите, толкова е по-полезно за държавата.
Така че, господин Цонев, аз бих Ви предложил да проведете гласуването на комисията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Икономическата комисия, който е за приемането на проекта за държавен бюджет на Република България за 2009 г., моля да гласува!
За – 7, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря ви колеги, Икономическата комисия, закривам заседанието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре колеги, и от името на Бюджетната комисия също закривам заседанието.


(Закрито в 17,05 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ




Стенограф:
Н. Иванова