П Р О Т О К О Л
№ 1

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 1

На 29 януари 2009 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Първо четене на законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 802-01-99, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2008 г.
2. Първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-156, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон на 2 декември 2008 г.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, (№ 954-01-17, внесен от М. Димитров, Я. Попвасилев и Д. Йорданов на 23 октомври 2009 г.; № 954-01-19, внесен от М. Капон на 26 януари 2009 г. и № 954-01-20, внесен от Ст. Витанов на 27 януари 2009 г.).
4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, (№ 854-01-147, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 21 ноември 2008 г. и № 902-01-1, внесен от Министерски съвет на 07 януари 2009 г.).
5. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред за днешното заседание включва пет точки. Има ли някакви възражения по дневния ред? – Не виждам.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред – ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Заповядайте, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основните трудности по Закона за мерките за изпиране на пари е съвместната инструкция, в която е представена информация за точния размер на извършените транзакции или внесени определено количество пари. И тук всъщност е въпрос на технология и нищо съществено за самия текст, но е необходимо да се приведе в съответствие, тъй като е започната процедура на инфрийчмънт. С тази инструкция тази процедура е предотвратена.
Тези два текста, които сме предложили, решават проблемите, които имаме към настоящия момент. Моля да бъдат приети от уважаемите народни представители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя на първо четене.
Ако не възразявате, да го предложим в пленарната зала да мине на две четения едновременно.
Има ли съображения по въпроса? – Няма.

По втора точка от дневния ред – ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Вносители са народните представители Елеонора Николова и Мария Капон.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
На основание Регламент 802 от 6 август 2008 г., влязъл в сила от 29 август 2008 г., относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора за учредяване на Европейската общност, отпада изискването за положително решение на Европейската комисия за държавни помощи. Държавните помощи, които попадат в обхвата на регламента за групово освобождаване се считат за съвместими с общия пазар. Поради тази причина ние предлагаме да отпаднат определени точки от Закона за акциза и данъчните складове.
Става въпрос за производството на биогорива в страната и биодизел. Общият регламент за групово освобождаване предвижда освобождаване на държавни помощи под формата на намаление на данъците за околната среда (това е чл. 25). Анализът на условията на регламентът за групово освобождаване би трябвало да намери приложение спрямо нулевия акциз за биогоривата.
Следователно, след влизането в сила на този регламент, тоест 29 август 2008 г., предварителна нотификация и разрешение на Европейската комисия за предоставяне на държавни помощи под формата на нулева акцизна ставка не са необходими. И ви предлагам в текстовете на закона, където изрично е казано, че влиза в сила, като примерно в чл. 32, ал. 1, т. 8, че влиза в сила след постановяване на положително решение на Европейската комисия, тези точки да отпаднат и да бъдат приложени съответните кодове. Като предложението ни е да влезне в сила от 1 януари 2008 г. Предлагаме го със задна дата.
И може би тук е въпросът да направим дискусията какво се случва в Агенция „Митници”, заради това дали биогоривата реално биват без данък, както би трябвало да е без акциз. Има различни производители в страната, които са направили над 55 млн. евро инвестиции в този сектор. Има жалби към нас. Поради тази причина ние счетохме с госпожа Николова, че това е най-лесният начин – да премахнем тази част, която е специалната нотификация и съответно да поставим на дискусия какво се случва реално на пазара.
За мен, господин председател, е много важно какво ще кажат Министерството на финансите и съответно Агенция „Митници”.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И за нас е важно да чуем какво ще кажат Министерството на финансите и Агенция „Митници”.
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Тъй като до момента нямаше информация за това дали е нотифициран този текст, Агенция „Митници” в общи линии беше в едно изчакващо положение, тъй като, съгласно Закона за акцизите, тази позиция „горива” наистина беше с нулева акцизна ставка, но имаше в § 18 или 19 от Преходните и заключителни разпоредби изискване за задължително нотифициране, за да се прилага тази нулева ставка. И във връзка с това досега би следвало биогоривата да се разглеждат според вида на използването на горивата, или, иначе казано – по аналогия. И да се облагат с акциз според използването им.
Тъй като няма практика и досега няма разделение в пунктовете, където се използват тези горива, няма реална информация какво е количеството биогорива, които са се използвали като горива. И ние в момента сме в процедура, извършваме проверки, ревизии на производителите на биогорива, за да видим каква част от тези горива са се използвали като такива горива за моторни превозни средства, каква част са отишли за битови нужди и т.н., за да можем да видим как би следвало да се обложат, съгласно тяхното използване.
Ако, съгласно предложението на госпожа Капон, се одобри със задна дата. Това би променило чисто административно тези усложнения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Подкрепяте ли предложението или не? Ако не го подкрепяте какво предлагате – да го отложим за някакъв период от време, докато завършат ревизиите ли? Какво предлагате да направим?
МАРИЯ КАПОН: Нека кажа малко повече по процедурата в Европейския съюз, защото смятам, че тя трябва да се прилага.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз искам да ви кажа, че държавните помощи, които попадат в обхвата на Регламента за групово освобождаване, се считат за съвместими с общия пазар – презумпция за съвместимост. И са освободени от задължението за предварително уведомяване – така наречената нотификация на Европейската комисия и получаване разрешение за представянето им. Тези регламенти последно бяха гласувани. Поради тази причина, съгласно чл. 249 на директивата, са задължителни за държавите членки във всичките й елементи и имат пряко приложение. Тоест, не е необходим допълнителен национален акт по прилагането им.
Аз ви предлагам, господин председател, тъй като става въпрос за сериозна инвестиция в страната – 55 млн. евро, които са в екологични технологии, в биодизел, след като Агенция „Митници” не е направила необходимото, няма нужда да притиска производителите. По-важното, което трябва да се направи, разбира се за датата можем да спорим и да се намери компромисно решение, но ако има каквото и да е съмнение относно държавните помощи и директивите, Ви моля да изискаме в рамките на другата седмица да получим становище от Комисията по европейските въпроси. Защото ние сме категорични, че не може някой, който през цялото време твърди, че прилагаме европейски правила и искаме да прилагаме тези правила, в един момент да се окаже, че когато трябва да се прилагат, ние не сме били готови или по някаква друга причина чакаме нотификация, от която няма нужда.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Въпреки всичко, аз ще помоля, уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, действително да получим становище, тъй като досегашните становища, които са били формирани от страна на експертите, са, че това е държавна помощ и подлежи на нотификация.
Неколкократно проведените срещи с производителите на биогорива, единственото, което сме формулирали съвместно, заедно с тях, е да имаме единно третиране за всички. Тъй като бяха настъпили разногласия, част от операторите в този вид дейност бяга третирани в по-благоприятна ситуация.
Между другото, ние имаме започната и процедура за нотификация и за другата държавна помощ, в която се забавиха производителите на биогорива и значително закъсняхме с подаване на документите. Имам предвид преференциалната акцизна ставка, която им се предоставя.
Бих помолил да отложим, защото и самата митническа администрация, която осъществява контрола по изпълнението на този вид норми ще бъде облекчена, ако получи становище. Но, искрено казано, до този момент включително и експертите, и представителите на Министерството на финансите, и взаимодействията, които имаме с Европейската комисия, препоръките ни са във всички такива случаи, когато възникват съмнения за държавна помощ, да се правят запитвания до Европейската комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Очевидно не сме достатъчно наясно със ситуацията. Нищо няма да се случи за една седмица. Срокът за въвеждане от 1 януари 2008 г. е нещо, което е доста сериозен прецедент в законодателството.
МАРИЯ КАПОН: Аз ще предоставя, но най-вероятно то е дошло при всички колеги писмо от Националната асоциация по биогоривата в България. Писмо след газовата криза за отношението на Министерството на финансите, Агенция „Митници”, за поети и неизпълнени административни ангажименти, съответно с тълкувания. Аз самата мога да ви представя и тълкувания на Европейската асоциация, както и на Европейския парламент.
Препоръчвам на всички колеги, мога да изпратя и по мейла линка. Затова ще ви предложа да вземем решение в рамките на една седмица Комисията по европейските въпроси да се произнесе. Говорим за прилагането на директиви. След като конфликтът е има ли нужда от нотификация или не, нали не смятате, че ние трябва да се произнесем, ако не сме достатъчно компетентни. След като има съмнение в Министерството на финансите, смятам, че Комисията по европейските въпроси със специалистите си трябва да се произнесат. Можем да ги поканим и тук. Аз цитирам директива, по която няма нужда допълнително от нотификация. Въпросът обаче е да имаме реално становище и от тях.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Законопроектът е разпределен и в Комисията по европейските въпроси, така че се надявам, че те своевременно ще си дадат становището. А ние ще използваме това време, за да уточним позицията си. Не вярвам някой от колегите тук да е против въвеждането на биогоривата в България.
МАРИЯ КАПОН: За да не стават грешки от бързане, господин председател, аз имах още един законопроект, който смятам, че е хубаво да поставим на дискусия, докато са тук от Агенция „Митници”. Изведнъж установявам по дневния ред, че не сте ги съчетали по една точка.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще Ви дам думата по този законопроект.
МАРИЯ КАПОН: Няма го в дневния ред. Сигурно случайно е пропуснат. Понеже виждам тук Агенция „Митници” да ги попитам дали е възможна една процедура.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Случайно е пропуснат другия ви законопроект, така че имате думата по него.
Става дума за акциза върху тютюневите изделия.
МАРИЯ КАПОН: Смятам, че процедурата е необходима и ако колегите нямат против, да гласуваме и да го включим в дневния ред.
Съжалявам, но аз наистина не видях в дневния ред, че е пропуснат.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз имам няколко въпроса, които възникнаха в рамките на този месец, които може би са индиректно свързани със следващия законопроект по Закона за тютюна и тютюневите изделия, а именно за това каква процедура е направила Агенция „Митници”, така че за стоката, която остане на база на нереализиране на пазара на цигари, каква ще е процедурата за възстановяване на акциза на производителите в страната? Защото ние намалихме срока от 6 на 3 месеца, аз подкрепих моя колега Ясен Попвасилев, който формално беше вносител на текста, защото впоследствие се оказа, че други са били вносители. Затова питам какви процедури сте направили и защо Министерството на финансите не ни уведоми, че има издадена заповед в периода, в който е текъл закона в залата, за това, че има заповед на Министерството на финансите за 6-месечен срок за образците за бандероли. Това е първият ми въпрос.
И вторият ми въпрос към бранша, който мисля, че е повдигнат резонно и се радвам, че от „Булгартабак” също са тук, от изявленията стана ясно, че дистрибуторите от „Булгартабак” ще оказват помощ н касови апарати най-вече и със счетоводители, какви пари отделя държавата, защото отдавна има задължение по тези места да има касови апарати. И съответно за счетоводители, защото всяка фирма обикновено има своите счетоводители.
Това са моите въпроси.
И тъй като нямах отговор по тези въпроси, имах жалби от български производители, затова искам да знам какво ще направи Министерството на финансите и съответно Агенция „Митници”, така че да няма нито един лев, който да остане неизплатен обратно и някой да рискува бизнеса си в криза.
Искам да изясним, че бандероли по стар образец вече не се продават. Всички, които са продадени, са върху реализирана продукция, януари месец внесени в държавата акцизите. Тук нямаме две мнения по въпроса. За тези, които останат като определена марка, независимо коя е тя, ако от тази марка остане нереализирана продукция след 30 март, след като Министерството на финансите веднъж е уведомило производителя, че ще има 6-месечно използване на бандеролите, тоест до изчерпване на количествата, как ще се възстановяват бандеролите? Защото ние знаем, че по закон бандеролът, като се махне от кутията, той се разпада и минава през специална процедура в Агенция „Митници”. Колко време ще трябва на Агенция „Митници” за тази процедура?
Аз бях в Министерството на финансите, за да попитам за това и разбирам, че доста дълъг е периодът, в който се прави тази проверка, а другата стока реално не може да се реализира. Може би има процедура, преди години имаше такава, с доплащане на акциз, подпечатване, правене на нещо. Има ли такава?
Аз смятам, че в криза никой няма правото да купи пари, ако създава работни места, независимо дали той ни харесва или не ни харесва. За мен е важно държавата и ние, като балансьор в отношенията между икономиката и държавата, да създаваме прозрачни процедури, в които да можем от двете страни да знаем, че има реално покрит интерес.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: А това, което остане в мрежата?
МАРИЯ КАПОН: Това, което остане в мрежата, реално ще генерира сива икономика. Най-вероятно в началото на март този, който не е продал, ще трябва да си ги прибере обратно, ще трябва да ги унищожи. Не знам каква е процедурата. Кажете каква е процедурата. Или ще се наложи реално да се продават под масата. И какви са рисковете? Може би вие знаете по-добре.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки всичко аз ще си позволя да припомня, че информирах представителите на Бюджетната комисия, че досегашният ред и режим е бил 6 месеца и той не е свързан с до изчерпване на количествата, понеже става дума за смяна на образеца на бандерола, той е шестмесечен като период. Уреждането му е ставало със заповед на Министерството на финансите, публикувана в „Държавен вестник”.
В периода август-септември аз проведох срещи с производителите на акцизни стоки и по-специално си позволих да предупредя, че предстои смяна на бандерола, за да има все пак предвидимост в поведението на българската държава. Впоследствие от 1 декември реално ние почти спряхме да предоставяме нови бандероли на всички, които се занимават и търгуват с акцизни стоки, за да можем да реализираме някакъв период от време, в който те да не пострадат. Решението беше взето от Народното събрание за тримесечен период от време, като през този период след взетото решение, ние проведохме още пет срещи с всички вносители и производители на цигари. Решението не се отнася за пури и пурети, не се отнася и за другите акцизни стоки – алкохолните напитки, които имат бандерол.
Изработихме обща позиция в съвместната дискусия, която проведохме, разписахме осем елемента на облекчаване на самия бизнес, тъй като проблемите на предвидимост на българската държава и исканията на производителите и на вносителите на цигари бяха свързани с това – не, че срокът е тримесечен, а че не са разполагали с достатъчно време, за да могат да планират своите действия и поведения. Впоследствие направихме изменение и допълнение на заповедта на министъра на финансите, за да бъде тя синхронизирана с решението на Народното събрание и с приетата законова норма за тримесечен период от време за този вид стоки. И въпреки всичко след последните законопроекти, които са внесени от господин Мартин Димитров, от госпожа Капон, от господин Стоян Витанов, аз смятам, че е необходимо да проведем още една среща.
Ще господин Красимир Николов да сподели процедурите, които сме уточнили, за да има нормално уважение между държавата и бизнеса, и възприетото поведение при обсъжданията, които бяхме направили. Имайте предвид, че цифрата, която аз си спомням за върнатите бандероли беше 37 млн. броя. При възможностите за пълна проверка за всеки един от бандеролите – това е единият от подходите, тъй като част от бандеролите бяха в оригиналната опаковка, която им е предоставен от Българска народна банка, приехме ги обратно в оригиналната опаковка. Направихме проверки на отделните пачки. Физическите ни възможности позволяват дневно да се проверяват между 350 и 700 бандерола при пълна проверка. А ние приехме 37 млн. бандерола. Правим всичко възможно да канцелираме всичко това, за да не се създават рискове. И въпреки че не е в приложното поле, което аз наблюдавам, нормално е взаимодействието в Министерството на финансите и засега поне напрежение от страна на бизнеса, с заключение на една от фабриките, която според нас е прекалила със запасите. Ще направим разговори с тях, ще потърсим решение.
Вероятно ще се наложи стока, която е останала в акцизния склад, да бъде унищожена. Но от разговорите, които проведохме основно с вносители, те приемат да понесат и тази загуба. Подкрепиха основната цел, която си позволих да им формулирам – да запазим официалния пазар на цигари, че това е общ интерес – на държавата и на вносителите и производителите на цигари. Това бяха разсъжденията във всички срещи, които провеждахме и затова успяхме да намерим общи решения.
Готов съм да продължим разговорите си с производители и вносители на цигари. Мисля, че засега имаме обща позиция, обща цел и общи действия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Николов.
КРАСИМИР НИКОЛОВ: От гледна точка на митническата администрация бих могъл да довнеса някои пояснения.
След доста разговори с икономически субекти, които може да се каже, че бяха потърпевши от правилата за приемане обратно и за проверка на бандеролите, които съществуваха до момента, което беше довело до едно доста голямо забавяне във времето и натрупване на големи количества бандероли в складовете на Агенция „Митници”, ние разработихме съвсем нова методология за приемане обратно и за проверка на върнатите бандероли, така че да избегнем това забавяне.
Що се отнася до срока за произнасянето, той е законно установен и е един месец, в който би следвало да се произнесе Агенция „Митници” по отношение на върнатите обратно бандероли.
Сами разбирате, че във връзка с така възникналата ситуация – приетият срок от Народното събрание да бъде три месеца, се получи натрупване на върнати бандероли и те не са 37, а малко над 45 млн. броя, които Агенция „Митници” трябва в рамките на около един месец да прегледа и съответно да излезе с решение. Във връзка с това преди повече от месец беше издадена Работна група, която прегледа цялостно процеса и излязохме с предложение до министъра на финансите, с което той, имайки предвид усложнената обстановка, се запозна в кратки срокове. В резултат на това в момента с една заповед на директора на Агенция „Митници” от 9 януари има нови правила, които се надявам да са работещи, във всеки случай ще облекчат значително цялата процедура.
Освен това, тъй като досегашният ред предвиждаше задължително преглеждане на всеки един от бандеролите в лабораторията на Агенция „Митници”, което беше всъщност и тясното място, сега проверката ще се извършва от лицензирани експерти. За съжаление, възможността за обучението на тези експерти след проведените консултации с Института на МВР е около средата на м. февруари. Дотогава ще работят експертите, които към момента имат лиценз. Това ускорява значително процеса. Само при случаи на евентуални съмнения ще се прибягва до лабораторна експертиза, като се надяваме, че по този начин проверката ще се вмества в рамките на едномесечния срок, така че да няма забавяне и производителите и вносителите на цигари да не бъдат засегнати от това да не се натрупват такива средства, които биха затруднили техния бизнес.
Поддържаме постоянен контакт с икономическите оператори, съобразяваме се с техните виждания, взимаме ги предвид, така че се надявам максимум до края на март нещата да бъдат изчистени и предполагам, че оттук нататък ще вървят съвсем нормално и няма да има никакви оплаквания.
МАРИЯ КАПОН: Мисля, че не разбраха въпроса ми.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Мисля, че много добре го разбраха.
МАРИЯ КАПОН: Нека го задам пак.
Това е едната страна и тази страна е решена, в смисъл, че бандеролите са върнати, ние променихме срока, настоявахме за това. Това е едната страна.
Втората страна, за която аз ви питам, е производителите, които в последната минута, когато са разбрали, че сменяме срока от 6 на 3 месеца, са върнали всички количества бандероли, които не са налепени и не са произведени и са спрели производството си във фабриките през м. декември.
Обаче вие казвате, че преди това, през август сте водили срещи с тях, практика е да има 6 месеца, те са произвели някакво количество. Има брандове, в пазара така се наричат, които вървят бързо. Януари месец отдавна си купуваш новите бандероли. Има брандове, които няма да вървят бързо. Мен ме интересуват българските производители. И ви го казвам директно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Особено тези, които не са наложени на пазара.
МАРИЯ КАПОН: Да кажем примерно на такива, които бяха на фалирали фабрики. Ние сме от два различни избирателни района тук – „Булгартабак” беше фалирал две фабрики, аз правих проверка, защото мислех, че с това се купуват недвижими имоти. В Благоевград фабриката работи прекрасно, в Пловдив беше фалирала. Тази фабрика обаче създаде 300 работни места и работи. Давам го като пример.
Кажете ми, ако останат 10 кутии, нали все говорим за криза, за антикризисни мерки и т.н., каква е процедурата от страна на държавата, какво ще направите вие? Стоката ще се събере и ще се унищожи, кога ще си изплатят акциза обратно, как ще се възстанови? Защото акцизът е внесен в държавата. Питам каква е тази проста процедура – към унищожение ли ще се отиде или не.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Мисля, че те отговориха на този въпрос.
Господин Желев, ако обичате отново да отговорите на въпроса на госпожа Капон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: На 1 април, след подадени декларации от производителите и вносителите за наличности, които има в складовете, започваме инвентаризация във всички складове. Стоката подлежи на унищожаване под контрола и от страна на Агенция „Митници”. Производителите и вносителите възприеха подхода да не им бъдат възстановявани реално пари, а това да стане с предоставяне на новите бандероли, за да можем да имаме общо решение, като имаме предвид състоянието на бюджета. И това беше възприето от страна на всички.
Разбира се, че е необходимо да намерим следващото технологично решение – ако имат заплатен данък върху добавената стойност, също да им бъдат предоставени възможности за ползване на преимуществата на данъчен кредит. Тъй като в бандерола, господин председател, може би трябва да припомним, че не е фиксирана акцизната ставка или отделните данъци, а всичко това е включено в стойността и цената, която е обявена върху бандерола. В крайна сметка крайният потребител плаща тази цена, в която са включени и акцизът, и данък върху добавената стойност. Тоест, бандеролът не е свързан с акцизната ставка, за да долепваме бандероли за доплатен акциз.
Оценявахме допълнително и този проблем – възможно ли е при доплащане на акцизната ставка да се ползват досегашните образци на бандероли. Не подлежи и не е възможно да бъде осъществен контрол на кои е доплатена акцизна ставка. И вносителите и производителите се съобразиха с общото мнение, което беше защитено и обсъждано при всички тези събирания, които сме провеждали.
Разбира се, ще бъдат понесени загуби. Това ще бъдат загубите, свързани с унищожаването на количествата и стоката, и разходите, които са извършени от страна на производители и вносители. И това вероятно ще се отрази и върху размера на техните приходи, оттам и на печалбата.
Благодаря ви.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, след тази изчерпателна информация, имате думата за становище.
Искам само да кажа, че 3-месечният срок беше въведен също изхождайки от ситуацията, в която се намира държавата. Една държава, която се намира в криза, не може да си позволи шест месеца да продава цигари и други стоки със занижен акциз и по този начин да намалява и приходите в бюджета. Така че аргументи има както в едната, така и в другата посока.
Междувременно искам да кажа, че при мен има писма от Асоциацията на производителите и на търговците на цигари, които еднозначно подкрепят тримесечния срок и възразяват против всякакви предложения за неговата промяна.
Също така имам подобни писма и от някои от големите вносители на цигари като „Филип мориц”. Доколкото си спомням, има също и писмо в обратната посока от „Импириал”. Основното възражение от страна на пловдивската фабрика е подкрепено и от производителите и новите собственици на „Слънце” – Стара Загора.
Това е информацията в целия й вид.
Има разбира се и едно основно съображение – дали можем да си позволим на всяко тримесечие да сменяме законодателната основа в държавата, което също трябва да имаме предвид.
Има ли други становища по законопроекта?
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще гласувам против законопроекта, но искам да кажа няколко съображения.
Ще гласувам против законопроекта, защото е добре да има предвидимост на българския пазар и защото условията са поставени в края на ноември и са ясни за всички участници, но само дотук свършват моите аргументи. Дотук свършват всичките ми аргументи и като икономист, и като политик.
Аз смятам, че всичко онова, което каза колежката Капон, има своите основания. Че ще създадем безумни трудности на Министерството на финансите, не е нужно да имаш 15-годишен стаж като политики, като финансист и бюджетар, за да ти е ясно. Че тази практика я въвеждаме тази година, при положение, че акцизите за цигари се увеличават всяка година и де факто 12 месеца се продават нови акцизи и 12 месеца стари акцизи, тъй като 6-месечен е бил срокът със заповед на министъра на финансите, така че можем да броим новия акциз от юни до юни, независимо че финансовата година е от януари до януари.
Сега решихме, че понеже е криза, трябва така да го направим.
Искам да кажа, че аз ще гласувам за узаконяване на това наше глупаво решение, несъобразено с пазара, несъобразено с практиката и несъобразено с никаква логика, което на всичко отгоре, ако трябва да бъдем точни, почива на един криворазбран протекционизъм, който ние трябва да осъществим на определена част от българския бизнес, а на друга част да не осъществим такъв.
Искам ясно и честно да се чуят тук аргументите. И тук, и в залата ще гласувам против законопроекта. Ще гласувам да остане тримесечния срок, но съм категоричен, че ние допуснахме грешка, че това беше неправилен ход, че това не е пазарен ход и че той противоречи на практиката, която сме въвели самите ние в последните години и следваме доста стриктно и правилно, за да има някаква предвидимост.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз няма да повтарям аргументите на господин Цонев, но съм съгласен с почти всичко, казано от него. Допълнително искам да кажа, че според мен е целесъобразно да се синхронизира акцизното законодателство, от една страна, в областта на облагането на алкохола, и от друга страна, на тютюневите изделия.
В законодателството, касаещо алкохола, има текст, който позволява на министъра на финансите в случай на необходимост да удължава не повече от двойно срока, в който могат да се употребяват старите бандероли. От 6 месечния възприет срок за старите бандероли, на не повече от 12 месеца. И от тази гледна точка ми се струва, че би било целесъобразно и в таз част от закона, която важи за тютюневите изделия, да се даде възможност на министъра на финансите в изключителни случаи да удължи срока от 3 на 6 месеца по преценка на министъра на финансите.
Аз лично вярвам на този министър на финансите, че прилага закона целесъобразно в интерес на държавата. Ако един ден дойде министър на финансите, който не заслужава това доверие, може да се мисли за отнемане на това право. Но в случая аз бих имал доверие на министъра на финансите.
За съжаление процедурно няма възможност сега да гласуваме такова изменение, затова с аргументите, които изложи господин Цонев, ние също ще гласуваме против законопроекта.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че не става дума за доверие в министъра на финансите. Очевидно ние му имаме доверие като министър, който се грижи за финансовите дела на управляващите. Мисля, че са основателни и съображенията, свързани с функционирането на пазара на цигари у нас. Това е много важен аргумент. Но има и един друг аргумент, който според мен е основен. Това е, че в тази комисия всички решения се вземат въз основа на принципа, че бюджета трябва да защитава фиска. Трябва да сме много наясно, да си дадем ясна сметка всяко решение, включително и по този въпрос, до каква степен ще ощети бюджета и до каква степен бюджетът ще спечели от подобно решение.
Аз съм убеден, че удължаването на срока няма да бъде в полза на фиска, особено в тези критични моменти. В тази криза ние не можем да поемем подобен риск. Така че аз също ще гласувам против законопроекта за удължаване на срока.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други изказвания? – Няма.
Моля колегите, които подкрепят законопроекта на народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 1, против - , въздържали се – 3.
Законопроектът не се подкрепя.

По трета точка от дневния ред – ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Вносители са народните представители Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Димитър Йорданов, от народния представител Мария Капон, и от народния представител Стоян Витанов.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, става въпрос за много важен законопроект. В края на миналата година господин Овчаров е направил едно предложение в Закона за държавния бюджет, с което малките търговци с тютюневи изделия, които имат оборот под 50 хил. лв., подлежат на задължителна регистрация по ДДС. Това е въведено в последния момент на 2008 г. Какво се случва?
Първо, за дълъг период от време хората дори не знаеха за тази разпоредба. Смея да твърдя, тук има представители на данъчната администрация, че самата данъчна администрация не беше наясно с тази работа доста дълго време. Или поне в София аз лично съм разговарял с представители на данъчната администрация и те не бяха наясно, че трябва да изискват регистрация по ДДС от малките търговци.
Уважаеми колеги, ние от СДС категорично смятаме, че тази разпоредба ще доведе до убиване на малкия бизнес и е абсолютно ненужна. Вероятно хората, които са предложили това нещо, смятат, че ще преборят по този начин сивата икономика. Но това е абсолютно нелепо. Резултатът от тази мярка ще бъде, че тези хора няма да ги има никъде и ще продават цигари под масата. Ако някой си мисли нещо друго, наистина се е объркал.
Искам да ви кажа и някои допълнителни много важни съображения. Идеята да има въобще праг за регистрация по ДДС от 50 хил. лв. е, че наистина малките фирми, които имат малки обороти, няма смисъл да им налагаме огромната бюрокрация да правят всеки месец справка декларация, да контактуват да ги подават и съответно и да плащат ДДС. Това е идеята да има праг, над който да е задължителна регистрацията, под който да е доброволна. Това е идеята. И без сериозно обсъждане да бъде приет и гласуван такъв текст, смятам за абсолютно ненужно. И възниква логичният въпрос защо се прави само за тези търговци, а не и за другите? Каква е логиката? Откъде идва това обяснение?
Знаете ли, правихме сметки и графици. Едно такова малко магазинче на годишна база печели 4-5 хил. лв. Така си губи 20 от печалбата.
Освен това, какво се получава чисто прагматично? Да приемем идеята на данъчните, че така борят сивата икономика. Ами те, като регистрират нови десетина хиляди обекта по ДДС, как ще ги контролират? Не мога да ги контролират, разбира се. Те, ако можеха да ги контролират, нямаше да имат проблем със сивата икономика. И не само, че няма да получат по-добра ситуация, при която да намалеят тези практики и проблеми, ами напротив – ще имат повече сива икономика, защото тези малки, които са най-гъвкави, най-подвижни, не могат да ги контролират. И те въобще няма да се регистрират вече като магазини и ще си продават цигари.
Това е разпоредба, колеги, която аз ви призовавам да не подкрепяме, няма мисъл от нея.
Друг въпрос – как ще повлияе на бюджета? Много интересен казус. Някой би си казал, че ще има още приходи в бюджета. Но е грешно да се мисли, защото, може да се увеличи сивата икономика.
И вторият въпрос – регистрация по ДДС означава следното нещо, че всички активи, които има това предприятие, като тръгне да се регистрира по ДДС, и върху тях ползва право на данъчен кредит. Ние смятахме, че става въпрос за бюджетен ефект от може би 40 млн. лв. право на данъчен кредит, който се дава на тези хора.
Така че бюджетният ефект е много несигурен, ако някой мисли, че ще пълни хазната. Ако с такива подбуди е правил тези предложения.
Друго нещо, за което съм сигурен дали вносители си дават сметка – това води до спад в приходите на общините, защото до вчера те са плащали патентен данък. Като се регистрират по ДДС вече ще плащат в републиканския бюджет. Някой мислил ли ги е тези неща? Давате ли си сметка как се променят приходите на общините от тази мярка? Има много сериозна промяна.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колко сериозна?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не можем да изчислим напълно, но съм сигурен, че никой от вносителите не е направил тези сметки.
И друго нещо, за да си спестим дългите разговори, европейското законодателство не изисква такова нещо. Никой да не спекулира с това. Няма такова европейско изискване. Това е решение изключително на господин Овчаров и на вносителите.
Така че, колеги, нашето предложение е следното. Защо да убиваме малкия бизнес? Кажете ми защо?
И освен това, някой от вас може ли да обясни следния въпрос. Има сива икономика, има много малки търговци, защо насила ще регистрирате само тези, които продават тютюневи изделия? Ами другите?
МАРИЯ КАПОН: А алкохол?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ами да, каква е логиката? Нека стратегът тук да каже защо едните да, а другите не.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Защото са едни и същи. Къде продават цигари? Нали където продават и алкохол.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, безсмислено е да се убива малкия бизнес. Който си мисли, че така ще намали сивата икономика, е в страшно голяма заблуда.
И още нещо. Давате ли си сметка, че ако някой се регистрира по ДДС, две години той не може да се отрегистрира. Затова сме направили предложение тук, защото вече е станала белята, да им позволим на тези хора да се отрегистрират. Не я правете тази грешка. Това е глупава грешка. Особено в условия на финансова криза да докараш тези малки магазинчета до фалит ей така, без особено много да се мисли по въпроса, е абсолютно безпредметно. И аз се надявам, колеги, наистина заедно, отговорно да отменим този текст. Той е безсмислен.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз съм вносител на подобен текст. Внесла съм го два пъти. Сега ще го гледаме в изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия с Преходна разпоредба в Закона за ДДС. Но в Бюджетна комисия съм го внесла и обратното – в Закона за ДДС с Преходна разпоредба в Закона за тютюна. Защото моите съмнения са, че след заседанието на Парламентарната група на БСП в понеделник има някакво смиряване и стана ясно, че като си говорим за предвидимост трябва поне на хората да им се каже защо се прави нещо.
Това решение излиза на 30 декември в бр. 110 на „Държавен вестник”. Преди Нова година, докато готвиш софрата, взимаш „Държавен вестник” да видиш от 1 януари какво трябва да направиш. (Оживление)
Нека да ви кажа, тъй като съм сигурна, че има много колеги, които обикалят достатъчно по селата, ние постоянно си говорим за малките търговци, дето ги виждаме около жълтите павета и някъде около големите градове, а какво се случва по селата, където има 200-300 човека и има един-единствен магазин, в който продават всичко? Ама абсолютно всичко. И тези хора печелят точно толкова, колкото каза и господин Димитров – около 400-450 лв. и хранят семейството си.
Регистрацията за ДДС за тях е непосилна. Първо, тези хора не знаят какво значи да се регистрираш по ДДС. Просто не го знаят. Ако някой от техните счетоводител, защото всички те имат счетоводители, това, че веднъж на годината плащат данъци, и не дават декларация всеки месец, само дистрибуторите на „Булгартабак” могат да си мислят, че ще им дават счетоводители. Обаче въпросът е много по-сериозен.
Всички вие сте обикаляли по селата, тези хора в момента подават от един вид цигари и ги продават все още под масата. Когато не те познават от селото, не ти продават цигари. Има една много хубава кръчма „Позитано 20” в село Бресник. Като влезнете в нея ще видите къде се продават цигари.
Отношенията между бизнеса, дали той е микробизнес, те се наричат много пъти малките хора, те смятат, че ние сме някакви необикновени там, дето взимаме тези решения за тях.
Това, което каза господин Димитров, е точно така. Дали те ще намалят 20% от печалбата си, на края на месеца ще е танту за кукуригу, но все още голяма част от тях не са взели решението, независимо че се твърди, че 90% са се регистрирали по ДДС. Не, те не са взели това решение, защото не знаят дали да го вземат.
Аз обаче имам едно много голямо съмнение. И това не се прави заради вносителите. Моето съмнение е, че някой разчиства пазара за автомати за цигари. Няма как в България да не се случи това, което се случва другаде. И в България ще дойде това, което е навсякъде по света. Ами какво по-хубаво от това, както за кафе машините – плаща се 20 лв. наем за този магазин и слага един автомат за цигари. И който е пръв в тази работа и се е подготвил, в Китай в момента има страхотни поръчки, въпросът е да се разбере кой... И аз ще кажа на всички, които не са се сетили дори, ако направи поне някакъв трансферен период, това е чудесен бизнес в момента. Някой разчиства този терен за това. Няма никакво друго основание, заради което регистрираш само заради цигарите, а не регистрираш, заради алкохол, ако ще говорим за акцизни стоки.
И за мен наистина е много важно, понеже госпожа Мургина е тук, да ни каже има ли някъде в страната още магазини без касови апарати. Аз не съм срещала дори по селата такива. Много отдавна, още в едно друго правителство Муравей Радев въведе задължително касовите апарати. Защото няма село, в което да живеят и 200 човека, в което да няма касов апарат. Дали някой чука или не е друг въпрос. Но дистрибуторите на „Булгартабак” да носят апарати, както чухме вчера, за да учат магазинерите, прощавайте, но от това някак си преля чашата.
Не съм видяла текста в Допълнителната разпоредба на Закона за държавния бюджет. Посипвам си главата с пепел. Мисля, че и голяма част от колегите не са го видели. Спомнят си може би тези, които бяхме тогава, с какво темпо карахме бюджета, като на спринт. И затова смятам, че като си сгрешил, трябва да можеш да дадеш обратната позиция. Апелирам към колегите да направим тази дискусия, да решим какво правим. Може да има някакво компромисно предложение, но трябва да намерим начин да не фалираме тези хора. Достатъчно тежък е животът им в момента. Не знам вие как се чувствате в избирателните си райони, но на нас цял месец ни говорят за това. Ако някой има интерес, мога да му дам всички писма и жалби, които имам от малките хора в приемната.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В мотивите съм изложил своите основания да внеса такова предложение. Мартин Димитров каза голяма част от тях. Те съвпадат и с предложението, което съм направил.
Мисля, че ние трябва да признаем, че направихме грешка. И да коригираме и дадем знак, че коригираме възможно най-бързо, защото този процес на агония продължава – дали да се регистрират, дали да не се регистрират, дали да продават, как да правят това.
Искам да допълня друго. Впечатлен съм от трогателните писма на Асоциацията на търговците на тютюн, които виждам днес, и на господин Василеску от „Филип Мориц”. Уважаеми колеги, излиза, че ние тук водим дебат, а тези хора – Емил Димитров, председателят на Асоциацията на производителите, той се е подписал като такъв, но вероятно малцина знаят, че той е един от основните дистрибутори на „Булгартабак”, тоест, не знам дали няма конфликт на интереси. И даже казва „родният производител „Булгартабак холдинг”, въпреки че има и други родни производители, като „Слънце” – Пловдив. Аз не го упреквам, той си защитава неговия интерес не като шеф на асоциацията, а като шеф на дистрибуторската мрежа на „Булгартабак холдинг”. Впечатлен съм от тези трогателни, почти сълзливи писания как те са загрижени за нашия бюджет. Вероятно най-вече за собствения си, защото Василеску е обезпокоен от събираемостта на ДДС в мрежата. Някак си не ми звучи много убедително това. Или пък господин Емил Димитров също така от цигари с фалшив бандерол.
Това е едно лицемерие. Какво значение има дали аз съм регистриран по ДДС или не съм регистриран? Каквато и стока да продавам. Аз, ако съм решил да правя врътки, измами, контрабанда, ще го направя, даже и да нямам фирма. Затова звучи неубедително и несъстоятелно този аргумент.
Искам да допълня Мартин Димитров, той имаше преимуществото да говори първи, извинявайте, но е безусловно доказано, че първата година няма да има данъчен ефект във фиска.
И за да не изпадам в многословие и да губя време, основанията са изложени в мотивите, ние трябва да подкрепим и може би да обединим законопроектите, като между другото не мога да си спомня дали колегите споменаха, но аз предлагам, освен да отпадне чл. 30 в частта му регистриране по ДДС, да имат възможност фирмите, които са подали декларации за регистрация, а те го подават по чл. 100, тъй като ние ги накарахме задължително да се регистрират, обаче те, като отидат в Закона за ДДС се оказва, че задължително не могат да го правят по линия на доброволното регистриране. И там няма друго основание, освен въпросния чл. 100. И ние да им дадем възможност, ако те са се регистрирали по чл. 100, да направят допълнително уточнение във връзка с чл. 30 от Закона за тютюневите изделия, да имат право да подадат такава декларация и вече да имат право в определен срок да се дерегистрират.
Разбира се, ще останат фирми, които вероятно ще останат регистрирани, други ще се оттеглят. Но тази регистрация няма да оправи нито държавния бюджет, нито контрабандата, нито събираемостта. Това създаде, нека да си го признаем, една камара проблеми на хиляди фирми и хора. Бих казал на десетки хиляди. И нека да оправим нашите грешки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате думата.
Господин Григоров.
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, искам да кажа, че споделям мнението, че си навлякохме доста упреци с това прибързано решение, но аз не съм съгласен с аргумента, че по този начин фалираме дребния бизнес, който се занимава с продажба на хранителни стоки, напитки и цигари по селата, крайните квартали и по гаражите.
Аз, госпожо Капон, изтърпях всички критики на мои съпартийци, приятели и съграждани веднага след приемането и въвеждането на този закон в началото на годината. Обаче, за да бъдем обективни, трябва да кажем истината тук, за да вземем най-правилното решение.
Господин Димитров вярва безусловно на подадените декларации и оборотите, които малките фирми декларират. Истината е по-различна. Просто малките магазинчета не чукат всичко на касови апарати и голяма част на оборотите, които имат, са далеч над 50 хиляди. Същевременно те заявяват така: От 10 човека, които влизат в моя обект, 8 си купуват и цигари, 5 си купуват и алкохол. Значи това е една номенклатура, която е основна за дребния търговец.
По отношение на общините – да, те губят, защото патентният данък няма да влиза при тях, но размерът на патентния данък за една средно голяма или малка община не е чак толкова голям, че да събори бюджета на съответната община.
Аз смятам, че или трябва да се въведе някакъв преходен период, и то продължителен, или трябва да се въведе норма, при която регистрацията не е задължителна. Но за мен е изключително важно да чуем мнението и на Министерството на финансите, в частност на Националната агенция за приходите. Защото това е огромна чисто техническа дейност, която те трябва да извършат в един период, който започва с приемането на декларации, ограничения брой служители и допълнителните отговорности, с които ги натоварваме – не знам дали са в състояние да се справят.
Не приемам аргумента, че с регистрацията по ДДС фалираме магазинчетата. Дайте някакъв друг аргумент, с който да подкрепя вашия законопроект, както сте го внесли. Но истината е по-различна. Аз се срещам всяка седмица с такива хора, имам избиратели съпартийци и когато сме на четири очи те си признават, че не чукат всички обороти и по тази причина...
МАРТИН ДИМИТРОВ: С тази причина ще започнат ли да го правят?
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Вие вероятно не знаете, че в малките магазинчета и в селата се продават и цигари на късове. Разпечатва се една кутия и се продава цигара по цигара. Не говоря за такива, които са въобще без бандерол. Защото като си платят веднъж патентния данък смятат, че проблемът е решен.
Това е моето мнение, аз държа да чуя компетентно становище най-вече от НАП, защото те трябва да прилагат този закон. Това е огромна по обем дейност.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Григоров.
Понеже аз съм направил това предложение, да ви кажа какви бяха съображенията.
Първото и основното съображение е, че всички търговски субекти трябва да бъдат поставени при едни и същи условия. Не може дистрибуторите на едни марки цигари да бъдат задължени да се регистрират, а продавачите на други марки цигари да не са задължени да го правят. Не може едни да плащат ДДС и върху търговската отстъпка, други да не плащат подобно ДДС. И съответно бюджетът да губи от това.
Казвайки това искам да ви кажа, че съм разглеждал това мероприятие като една от важните стъпки в посока на изсветляване на икономиката, към легализиране на всичкия бизнес в България. И в една такава ситуация, в която се намираме в момента, да правим крачки в обратната посока, на мен ми се струва чисто политически не особено целесъобразно.
Казвайки това искам също така да кажа, че приемам, че не го обмислихме достатъчно добре, най-вероятно трябваше да бъде направен един преходен период, в който да бъде дадена възможност на тези, които искат да се регистрират и да продължат да продават цигари, да имат възможност да направят това за определен период от време, например три месеца. Между другото, такова решение взе и Парламентарната група на Коалиция за България. Аз съм подготвил такова предложение за даване на тримесечен период за възможност за избор на тези, които искат да се регистрират, да се регистрират, да видим как ще върви този процес в този тримесечен период, и в края на тримесечния период ще можем да вземем малко по-спокойно по-разумно решение, ако се окаже, че това решение наистина не е работещо.
Това е направено като предложение в преходните и заключителни разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Това е, което исках да кажа.
МАРИЯ КАПОН: Имам реплика към колегата, която е частично и към Вас.
Господин председател, мислех си, че сме хора, които знаем какво е ДДС. Кой плаща ДДС? Крайния потребител. В момента, в който дистрибутора дава фактурата до магазина, който не е регистриран по ДДС, това ДДС е включено. Извинявайте, това не е сериозно.
РЕПЛИКА: Не е така.
МАРИЯ КАПОН: Как да не е така? Ако дистрибуторите си позволяват да въртят два вида фирми и да правят измами е коренно различен въпрос. И тогава влизаме в съвсем друг коловоз.
Но, когато говорим, че един дистрибутор, който има големи обороти, е регистриран по ДДС, той продава крайната цена. В нея е включено ДДС, разбира се.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става въпрос за отстъпката.
МАРИЯ КАПОН: Колко процента е отстъпката?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Шест.
МАРИЯ КАПОН: И какъв е проблемът с отстъпката? Защото, ако на кутията пише 3,20 лв. и вие фактурирате на 3,05 лв., как може този малък магазин да скрие оборотите си, ако вие му издавате фактура? Нали може да има насрещна проверка?
Одеве някой каза, че не чукали самите касови апарати. Това не е сериозно. Защо няма насрещни проверки? Нали тази фактура стои при дистрибуторите?
Нека да чуем госпожа Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз нямам какво да добавя около това, което вие дискутирахте тук. Считам, че ако бъде взето решение да остане тази задължителна доброволна регистрация, трябва да бъде даден по-дълъг срок, защото определено е трябвало да дадем такъв преходен период, в който да предупредим тези търговци, да гарантираме и ние условия, и по-ускорена процедура и т.н., за да не възпираме възможността да осъществяват дейността си. Но, ако бъде избран вариантът, при който даваме по-дълъг срок, но след това запазваме това изискване към тях, или пък по-скоро обратното – ако се вземе решение след три месеца да бъде върнато старото съществуващо решение това да не е задължително, трябва да имаме предвид няколко много важни неща.
Първо, ако те с първоначалната си регистрация са претендирали за данъчен кредит и са го ползвали, те ще трябва да го върнат на държавата. Във всички случаи това вероятно отново ще означава проверки, ревизии и т.н. Капацитет на администрацията, която може би трябва да помислим дали е разумно да бъде вложен при наличието на измами за милиони, където би трябвало по-скоро ние да насочим нашето усилие.
Другият проблем е, че те от патент ще трябва да преминат на корпоративен данък или данък върху доходите, след това евентуално пак да се върнат към патент.
Би било притеснително, ако се вземе решение да им се удължи срока и след три месеца бъде върнато старото положение, което ще бъде още по-драматично, според мен.
Нещо друго, което ще дам като статистика, като бих искала да бъдем правилно разбрани. Не се оплакваме от утежнението, което реално се получава, но съм длъжна да ви уведомя за реалните цифри. До края на 2006 г. регистрираните по ДДС бяха 109 хиляди за цяла България. С промяната в закона за данъка върху добавената стойност от 1 януари на 2007 г. до 31 декември на 2008 г. – за тези две години, общо регистрираните са 170 хиляди. Това са 70 хиляди новорегистрирани за тези две години.
Ревизионният екип, който отговаря за ревизии и проверки на регистрираните по ДДС, са 2000, колкото бяха и до края на 2006 г. До преди 3-4 дни тези, които са подали искане за регистрация по ДДС, са 9000. По наши неофициални данни знаем, че само в София те са над 30 хиляди. Не претендирам за достоверност на това число, но това имаме ние като информация. Нашите очаквания са, че може би трябва около 50 хиляди да бъдат новорегистрираните от тази законодателна промяна.
Искам да кажа също, че 80% от работното време на ревизионните екипи е за ревизии и проверки по данъка върху добавената стойност. Именно поради големия брой.
И още нещо, което може би не е чак толкова важно, но все пак да го споделя – Международният валутен фонд на своята последна мисия, която имахме през миналата година, направи препоръка в своя доклад България да поиска промяна в дерогацията и да увеличи прага си на задължителната регистрация от 50 на 100 хил. лв., защото този праг е много отдавна и той вече не се вписва в реалната икономическа конюнктура на страната.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, някой иска ли думата за изказване?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз ще бъда съвсем кратък.
Първо, искам да кажа, че вместо нормалната практика да направим промени в Закона за ДДС, ние чрез Закона за тютюна и тютюневите изделия променяме друг закон и правилата, които важат по този закон. Това никой не го каза.
И другото е по отношение на борбата със сивата икономика и за тези 6% от отстъпката, които имало възможност да се загубят. Не е много трудно, господин Овчаров, с един бегъл преглед на покупките и продажбите на големите дистрибутори, защото при тях вероятността да няма фактуриране на цигари е много по-малка, по простата причина, че такива правила се налагат от производителите, да погледнете оборотите, знаейки продажната цена на следващия във веригата, за да разберете дали трябва да отиде там данъчната администрация, да направи проверка и да го регистрира, ако не е регистриран. Това, което Вие говорите, може да стане само в случаите, когато действително си слагаш фактурата в джоба, но отчиташ и приходите за годината. А това означава, че губейки ДДС, губиш корпоративен и друг данък. Тогава администрацията, естествено, трябва да се намеси.
Значи проблемът не е в това дали се губи. Ако се губи, някой трябва да вземе мерки да не се губи. Имаме производител или вносител, имаме търговец на едро. Колко са на „Булгартабак”? Петнадесет или 20 едри фирми, които, поглеждайки оборотите им, от продажбите можеш да разбереш къде са отишли тези цигари. И дали е нужна регистрация или не. Големите фирми сигурно имат по пет едри дистрибутори за вносните цигари. Това не е проблем да се установи и там, където има допуснати грешки, да се събере не само ДДС, но и съответния било корпоративен данък, или данък върху доходите на едноличните търговци.
Аз съм представител на такъв район – в Петрич са 57 села. Какво да обясня на тези хора? Че трябва да дават по 100 или по 200 лв. за това, че някой ще им подава справки декларации по ДДС и трябва да си наеме счетоводител. Това ли да им обясня? Дайте да го направим и за кашкавала, и за сиренето – всичко да е регистрирано. Тогава няма да има въобще сива икономика.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други желаещи да вземат думата? – Господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Да отговоря на господин Димитров за значението на тази промяна върху бюджетите на общините.
Столична община за 2008 г. е събрала общи приходи от 980 млн. лв. От тях приходи от данък патент 2 млн. и 900 хил. лв. Сами разбирате, че ако загубим 100 или 200 хил. лв. от тази промяна в закона, те в никакъв случай нямат каквото и да е съществено значение върху приходите на Столична община. А претендирам, че това е общината, която събира най-много патент в цяла България.
Това, че се очаква 30 хил. обекта да бъдат регистрирани по ДДС в София на мен ми се струва невероятно. Ако те в момента са на патент и плащат средно 700-800-1000 лв. патент, това прави 30 млн. лв., които трябваше да получаваме от тях в момента, а ние получаваме 2,9 млн. лв.
Ако ми позволите, въпреки че не ми е работа вече да се изказвам в тази посока, но определено считам, че мярката има дисциплиниращ ефект. И би трябвало по-скоро да се върви в обратната посока – да се наложи същото нещо и на продажбите на алкохол. Независимо от това, че те най-вероятно се извършват в един и същи обект. Това е пътят, по който трябва да се върви. И повечето държави в света имат много силни регулаторни мерки, които се правят най-вече от общините – кой има право да продава такива продукти и акцизни стоки и кой няма такова право. И не всяко павилионче, особено нерегистрираното, с неизвестен оборот, има право да продава такава стока.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека да чуем и представителя на „Булгартабак”.
ИВАН БИЛАРЕВ: Понеже стана дума за цифри и за новорегистрирани, искам да ви кажа само, че в България има регистрирани за продажба на цигари 29 хил. обекта. Това са всички регистрирани за продажба на цигари. От тях 60% са регистрирани по ДДС преди тази мярка. Останалите 40% в последния един месец, 50 на сто от тях са подали заявления за регистрация.
Само ще ви кажа и една друга цифра – във Франция например точките за продажба на цигари са около 3800 броя. В Австрия положението е същото.
Благодаря ви.
МАРИЯ КАПОН: С автомати или без автомати?
ИВАН БИЛАРЕВ: От закона е забранено да се инсталират в България автомати. Това е решение на Народното събрание. Ако решите да има автомати, това е друга работа, но в България няма автомати. И в много други страни няма автомати.
Не е разрешено от закона.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, изчерпахме ли аргументите по този въпрос?
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, първо, мъжката позиция на Стоян Витанов му прави чест. Но за какво стана въпрос до момента, на което трябва да се обърне много специално внимание. Дори по думите на „Булгартабак”, дори по техните сметки в момента има 6000 обекта, които не спазват закона и въпреки че е трябвало да се регистрират по ДДС, не са го направили. НАП с тях ли да се занимава сега или с нещо друго?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не НАП, общините дават лиценз.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Мургина, аз бих Ви призовал, Вие намекнахте, че ще имате проблеми, ако има регистрация на нови 20 хиляди или 50 хиляди обекта, че ще има проблеми да се справите с тази нова задача. Но трябваше да го кажете още по-категорично, защото накрая вината ще бъде върху Вас.
И колегите бяха прави в едно – това е изключително необмислено действие. И господин Овчаров, когато се направи грешка, по-добре е да се признае и да се вземат мерки, за да не стане голямата беля. Защото ние предупреждаваме, че ще има фалити на фирми, администрацията ще бъде натоварена за десетки хиляди обекти, за които няма капацитет да ги следи какво става по ДДС. Не го правете. Има шанс сега да се справим със ситуацията, да бъде върнат този закон.
Една сериозна комисия не си позволява такива действия. И в момента, ако ви пита някой защо за магазините за алкохол няма такъв режим, а има за тези за цигари, вие нямате отговор и не можете да го обясните по никакъв начин. А това, дето магазините били еднакви, господин Овчаров, това е смешно. И може да бъде разказвано като виц някъде.
Така че, колеги, призовавам ви отговорно да отменим този законопроект, да спасим хиляди малки магазини. Няма нужда от фалити, от насилствени фалити в условия на финансова криза.
Така че ви призовавам – не гледайте партийни дисциплини и принадлежност, това е важно за България, да гласуваме да отпаднат тези ненужни текстове и да бъде оправена грешката.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, тъй като ме цитирахте лично, ще Ви помоля да ме заведете в едно село, което и да е то, и да ми покажете магазина, който продава само цигари, този, който продава само алкохол, този, който продава само кашкавал, господин Попвасилев. Няма да ме заведете, защото няма такова. Има един магазин, в който се продава всичко.
И аз наистина съм втрещен от хора, които са уж от дясна политическа партия, която се грижи за бизнеса и която защитава неравнопоставеността на бизнес обектите в България. Едни могат да се регистрират и да си плащат данъците, други не могат и не бива да се регистрират.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще унищожите хиляди фирми от глупост.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам все пак да се уточним какво правим в момента. Казах ви, че в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс има направено предложение в Преходните и заключителни разпоредби тримесечен срок за извършване на тази регистрация по ДДС. Така че, ако не приемем предложенията, ще имаме възможност да го направим днес малко по-късно.
Имаме три законопроекта, които са по една и съща тема. Ще ги подлагам на гласуване един след друг по начина, по който са внесени.
Първият законопроект е внесен от Мартин Димитров, Ясен Попвасилев и Димитър Йорданов на 23 януари.
Моля народните представители, които подкрепят този законопроект, да гласуват.
За – 4.
Законопроектът не се подкрепя.
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта на народния представител Мария Капон, внесен на 26 януари 2009 г., да гласуват.
За – 4.
Законопроектът не се приема.
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта на народния представител Стоян Витанов, внесен на 27 януари 2009 г., да гласуват.
За – 4.
Законопроектът не се подкрепя.
И трите законопроекта не се подкрепят.
С това точката от дневния ред е изчерпана.

Преди да преминем по следващата точка от дневния ред искам да информирам членовете на Комисията по бюджет и финанси, че следващия четвъртък ще изслушаме министъра на финансите по движението на средствата във фискалния резерв. Евентуално и във валутния резерв на страната.

По четвърта точка от дневния ред – ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Имаме законопроект, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 21 ноември 2008 г., и Законопроект, внесен от Министерския съвет, със същото съдържание.
Господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Причината да внесем това предложение е следната – Законът за кредитните институции в настоящия момент позволява ипотекираното жилище да бъде продавано на търг, заради просрочването на една или повече вноски. В случая става дума за една-единствена вноска. В момента сме свидетели на безпрецедентна световна финансова криза. Драстично се повишават лихвените проценти у нас, за разлика от други европейски страни и САЩ, където падат. Вследствие на това много граждани могат да изпитат временно затруднение, за да погасят своята месечна вноска. В интерес на гражданите и обществото е да бъде даден един по-дълъг толеранс за редовното погасяване на дълговете. Искам да ви кажа, че това, според мен, е в интерес и на самите банки. Тъй като знаете, че и банките нямат интерес да натрупват огромен брой недвижими имоти, от които трябва да търсят начин да се отърват съответно на по-ниска цена.
Има и един трети елемент, който умишлено не искам да засегна. Става дума за имотната мафия, която пуска пипала и в този сектор. Медиите вече посочиха няколко конкретни случая на подобни схеми за продаване на ипотекирани жилища на изключително ниски цени. Схемата е много ясна – явяват се няколко свързани лица, едното от които дава изключително висока цена, двойна, тройна, което обезсърчава другите кандидати, след което този, който дава високата цена се отказва и съответно апартаментът се взима на безценица. Не искам да влизам в подробности.
НАДЯ АНТОНОВА: Тази схема е от 60 години.
МИНЧО ХРИСТОВ: Съгласен съм, но важното е, че все по-чести стават подобни случаи.
Затова мисля, уважаеми колеги, че това е едно разумно предложение, което е в интерес и на хората, в интерес и на обществото, в интерес и на самите банки. Искам да ви кажа, че предложението е подобно на закона, който прие парламентът, за премахването на наказателните лихви при предсрочно връщане, за което наистина благодаря и на колегите от мнозинството.
Това е накратко. Ако бъдат повдигнати допълнителни въпроси, аз с радост бих отговорил.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Желев, да представите законопроекта, внесен от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет, е резултат на много добро взаимодействие от Българската народна банка, Комисията по финансов надзор и Министерството на финансите. Става дума за хармонизиране на българското законодателство с няколко директиви, относно процедурните правила и критерии за по-благоразумна оценка на придобиване и увеличаване на участие във финансовия сектор. Въвеждат се 5 критерия за преценка от страна на Централната банка на България за придобиване на квалифицирано дялово участие в банка със седалище в България. Предмета на дейност на банките се привежда в максимално съответствие с дейностите, подлежащи на взаимно признаване от последната директива.
Предвижда се замяна на действащия уведомителен режим досега по отношение на финансовите институции с регистрационен режим. Правят се изменения във валутния закон, като се отменя лицензионния режим за финансовите къщи и се заменя с регистрационен. Въвеждат се допълнителни критерии за надеждност и пригодност на членовете на управителните органи на банките, изпълнителните им директори и прокуристите. И в изпълнение на препоръките на Световната банка от м. юли 2008 г. за оценка на корпоративното управление се въвежда преценка за надеждност и пригодност и по отношение на членовете на надзорните съвети и на представителите на юридическите лица, които вземат участие в надзорните съвети.
Въвеждат се препоръките на Екофин от октомври 2008 г. за включване на европейско измерение в мандатите на надзорните органи. Правят се промени в Закона за пазарите на финансови инструменти и в Кодекса за застраховане, като в кодекса за застраховане и закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за публично предлагане на ценни книжа, имащи за цел прецизиране на понятието за квалифицирано участие и разширяване на регулацията, както и придобиване и увеличаване на квалифицирано участие.
В Кодекса за застраховането се предвиждат и изменения във връзка с актуализиране на минималните размери на застрахователната сума на задължителната застраховка професионална отговорност и на собствените средства на застрахователния посредник в съответствие с потребността да се хармонизираме с Директива 2002.
И в Закона за Комисията за финансов надзор се правят необходимите промени, съгласно които се разширяват правомощията на комисията при постъпило искане от орган на финансов надзор на друга държава, с която имаме сключено споразумение, за да може да се събира от банките информация за авоарите и операциите по банкови сметки. Промяната е наложителна от невъзможността за присъединяване на Комисията за финансов надзор към многостранния меморандум на Международната организация на комисиите за ценни книжа. И също така с промените в Закона за Комисията за финансов надзор се въвеждат препоръките на Екофин от м. октомври за включване на европейското измерение в мандатите на надзорните органи на държавите членки.
Предвижда се законът да влезе в сила от 1 март 2009 г., като са предвидени и преходни периоди, за да могат банките да приведат уставите си в съответствие с изменението на предмета на дейност.
Бих помолил и господин Апостолов, като председател на Комисията за финансов надзор и основно господин Румен Симеонов да споделят свои разсъждения, ако съм пропуснал част от нещата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Симеонов.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
Ще използвам случая да се изкажа и по двата законопроекта. Господин Желев беше достатъчно изчерпателен, за да резюмира основните цели на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. И чрез него в Преходните разпоредби промените в други закони, които касаят финансовия сектор, а именно Кодекса на застраховането и Закона за финансовите инструменти. Тоест, директивата за придобиванията във финансовия сектор се отнасят не само за банките, а за всички финансови посредници.
Другите изменения, за които господин Желев спомена, имат за цел да усъвършенстват закона в резултат от неговото действие досега.
По отношение на законопроекта, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, мога да кажа само това, че Българската народна банка не е потърсена за мнение при изработката на този проект, но ние изцяло бяхме информирани от Асоциацията на банките в България и напълно споделяме и подкрепяме техните аргументи против това предложение.
Бих изразил и собствено мнение по този законопроект, че разбираме загрижеността на вносителите, но същевременно искаме да кажем, че това е изключително опасна промяна. Ако гледаме огледално на дейността на банките, това би значело да кажем на депозантите да си търсят парите след 6-месечно предизвестие, с което очевидно те не биха се съгласили.
Но във връзка със загрижеността на народните представители бих искал да ги уверя, че БНБ в стремежа си да облекчи някои регулации, практически постига този ефект, който се предлага. Ние вече сме подготвили изменения на нашите наредби, с които удължаваме сроковете за просрочие и размерите на провизиите. Така че банките ще бъдат по-улеснени от гледна точка на регулациите да преструктурират кредитите на длъжници в затруднение.
Освен това, трябва да се знае, че няма банка, която да иска при просрочие веднага кредитът да стане изискуем. Да, разбира се, това е включено във всеки договор. Освен това към всяка погасителна вноска обикновено банките прилагат и записна заповед, която може веднага да се протестира. Но нито една банка няма интерес незабавно да пристъпи към принудително изпълнение. Още повече, когато се касае за кредити, каквито посочи господин Христов, от рода на ипотечните, които са дългосрочни кредити и са напълно обезпечени с жилищни ипотеки. Да не говорим, че в сегашните условия, когато пазарите са затворени, банките дори и да искат, трудно могат да реализират така лесно тези ипотеки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Колеги, някой друг иска ли думата? Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Доколкото разбрах, колеги, становището, което беше изразено, беше: не подкрепяме закона, но правим всякакви опити в наредбите да прокараме тезата, която е залегнала в закона. Аз така го разбрах. Не знам дали и колегите са го разбрали по този начин. Ако законът е лош – вие не трябва да подкрепяте това, което е залегнало като смисъл в този закон. Ако е добър, трябва да го подкрепите.
Получава се много странна позиция, която аз лично не мога да приема.
Това ми напомня становището на Иван Искров за закона, който прие парламентът за това да отпаднат наказателните лихви за предсрочно връщане на потребителски кредит. Не може един шеф на банка, и аз ще питам министъра точно в този смисъл с конкретен въпрос, да си позволява да коментира решенията на българския парламент и да застава открито на страната на търговските банки. Не може един шеф на Българската народна банка да защитава интересите на търговските банки.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Христов, нека да не се отклоняваме, а да си вършим работата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Извинявам се, господин председател, отклоних се малко.
Връщам се отново на тезата – или законът е лош и не трябва да се приема, или те не трябва да правят тези промени, за които той каза, че отговарят на смисъла на закона.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Симеонов, имате думата.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Първо, банките са търговски дружества, които работят на печалба, и вмешателството дали трябва да събират или да не събират и кога да събират своите вземания, е обидно.
МИНЧО ХРИСТОВ: Говорим за позицията на БНБ.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Казах, че разбираме откъде идват мотивите за предложението на този законопроект и в този аспект на мисли ние правим някои облекчения за банките, а именно да облекчим провизирането на кредитите, които са с просрочие 90 и повече дни. Но да трупаме изкуствени загуби в банките заради просрочени кредити, това значи да искаме техния фалит. В тази обстановка банките много добре разбират, че ще разсрочват онези кредити, които имат потенциала да бъдат върнати в по-дълъг период от време. Но от такива текстове в закона – кога да се връщат, не само че разхлабват финансовата дисциплина, а те са изключително опасни.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, имаше конкретен пример в пресата, когато на човек му продали апартамента, без дори да си даде сметка за това. Извинете, може ли да коментирате подобни случаи? Редно ли е да позволяваме като парламент да има такива случаи?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Антонова, имате думата.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
По правителствения законопроект няма да изказвам мнение, само казвам, че бих го подкрепила.
По отношение на законопроекта на господин Христов и госпожа Банкова, аз подкрепям духа на законопроекта и твърдя като тях, че положението на длъжниците по време на такава икономическа конюнктура в страната, тяхното положение трябва да бъде укрепвано и те трябва да бъдат поддържани. Това не е първата практика в българското законодателство. Затова ние от БСП сме приготвили един законопроект, по силата на който длъжниците да бъдат подкрепени, особено ипотекарните длъжници. Но това е един друг механизъм в частта принудително изпълнение върху недвижими вещи и касае ГПК.
Що се касае до Вашия законопроект, господин Христов, аз дълбоко се съмнявам, че ефектът от него ще отговаря на благородните Ви мотиви – облекчение положението на длъжниците. Аз се съмнявам, че тяхното положение ще бъде облекчено по няколко съображения.
Първо, твърде р исков става кредитът за една банка, ако тя може да получи заповед за незабавно изпълнение след 5 или повече месеци. Твърде рисков е този кредит. А банката дава своите си пари на кредит на собствен риск. Имате ли представа вие – официална, солидна представа колко банки биха поели такъв риск?
И при този рисков кредит, как ще се отрази този риск, като се калкулира в лихвения процент по кредитите? Нали разбирате, че лихвеният процент ще се качи нагоре, като един рисков кредит.
Второ, когато вноските на падеж са в просрочие, тече една друга наказателна лихва. Договорната лихва си е договорна, но щом като вноската е за просрочие, тече друга наказателна лихва. И вие, като натрупате 6 месеца наказателна лихва на този длъжник, облекчава ли му се положението? Никак! Тези нови наказателни лихви за банките са загуби, което ще повлияе върху изискванията за тяхната ликвидност, провизии и пр., което отново прави кредита още по-недостъпен и по-рисков. И в крайна сметка рисковият процент се увеличава.
Когато се вади заповед за незабавно изпълнение, след тази заповед не тече големия лихвен процент – договорната плюс наказателната надбавка за просрочие. Тече законната лихва. И това облекчава длъжника. И много длъжници казват: извади ми изпълнителен лист, за да ми тече малката, законната лихва. Което е изгодно и за банката – загубата е по-малка.
Много съображения могат да се изкажат в тази посока. Уважавам мотивите, но с този закон няма да се получи. А имотната мафия няма връзка с това. Механизмът, за който Вие споменавате, не е нов. Този механизъм е от 1952 г. Тогава е старото ГПК. И търговете винаги е имало възможност да бъдат печелени по начина, който Вие разказвате. Но за това не е причина Законът за банките и кредитните институции, а един друг закон, който ще се опитаме да поправим. Този закон се казва ГПК.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо Антонова.
Има ли други изказвания? – Не виждам.
Ще преминем към гласуване.
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта на народния представител Минчо Христов, да гласуват.
За – 1, против – няма, въздържали се – 11.
Законопроектът не се подкрепя.
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта, внесен от Министерския съвет, да гласуват.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът се подкрепя.
Благодаря на колегите за участието им по тази точка от дневния ред.

По пета точка от дневния ред – ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Наименованието е Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Наименованието е подкрепено от Работната група.
Има ли някакви коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието се подкрепя.
ПРЕДС. МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: По § 1 Работната група предлага редакция.
Моля, който е за редакцията на Работната група, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на § 1 е приет.
По § 2 и § 3 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли бележки? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфи 2 и 3 са приети.
Предложение на народния представител Светослав Спасов за нов параграф, който Работната група не подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Работна група не подкрепя текста на вносителя за § 4.
Има ли някой, който да подкрепя текста на вносителя?
За – няма.
Текстът на § 4 не се подкрепя.
По § 5 има предложение на народните представители Ясен Попвасилев и Ваньо Шарков. Работната група подкрепя предложението.
Има предложение на Работната група, която по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага редакцията, която е пред вас.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на § 9 е приет.
От § 6 до § 35 Работната група подкрепя текстовете, предложени от вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Има предложение за нов параграф на народните представители Илко Димитров и Лидия Шулева.
Работната група не подкрепя това предложение, извън обхвата на приетия на първо четене законопроект е.
Имате думата, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз се учудвам, че е изразено подобно становище. Надявам се да бъде коригирано в днешното заседание, защото най-малкото от формална гледна точка е в обхвата на законопроекта. Това от процедурна гледна точка.
От същностна гледна точка чл. 264 в сегашния му вид бламира института на законна ипотека. Законна ипотека предполага, както всички знаем, липса на равнопоставеност и липса на доброволност при отношенията между субектите. Логично е чл. 264 да предполага тази хипотеза, която имаме при договорната ипотека, тоест една от страните да зависи, както в законовата ипотека, да зависи от съгласието на длъжника. Припомням, че институтът на законната ипотека се прилага в особени случаи, при които не се предполага равнопоставеност, не се предполага и съгласие на съответния субект. Това са чл. 349, ал. 3 на ГПК – възлагане на непотребяемо жилище, чл. 168 от ЗЗД в две хипотези – едното е съделител за допълване на дял, чл. 60 от Закона за кредитните институции при ползване на банков кредит, Закона за банковата несъстоятелност.
Пак повтарям, мисля, че нашето предложение изправя една законова празнота във връзка с това, че се дава възможност, възприемайки нашата хипотеза, за пълноценно развитие на института на законната ипотека, което, според нас, в сега действащия разпис на чл. 264 от ДОПК, е бламирано.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, Работната група, когато разглеждаше това предложение, прие, че то не е в обхвата на законопроекта и поради тази причина не го подкрепихме.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Иначе логично звучи.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Впоследствие се запознах с някои аргументи и ми се струва, че има логика в това, което се казва, но помолих господин заместник-министъра да види подробностите, защото може би зад тази първична логичност има някои скрити неща, които в момента не можем да видим.
Господин Желев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки всичко ще помоля първоначално юристите госпожа Петя Иванова и Росен Иванов, ако има какво да допълнят, за да не чета подробно становището, което е подготвено от наша страна. И след като те споделят нашите аргументи, ще си позволя да кажа няколко изречения като коментар.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Работната група отхвърли предложението не само с мотивите, че е извън обхвата, това действително е така. Но по-важният мотив е, че разпоредбата по принцип на чл. 264 цели да защити фиска, да защити публичния взискател, като изначално бъде установено за един длъжник с публични вземания, че ако той тръгне да се разпорежда с недвижимото си имущество или да го обременява с някакви тежести, той трябва да удостовери наличието или липсата на публични вземания. Ако има такива, първо те да бъдат погасени, или впоследствие, ако има някакъв трансфер на паричен ресурс, да бъдат удовлетворени първо публичните вземания. Това е по принцип духа на чл. 264, какъвто общо е и духът на ДОПК за приоритетното събиране на публичните вземания.
Законната ипотека действително не е вид договор, но тя следва едни договорни отношения. В случаите, когато имаме отпускане на кредит, а това е най-масовият случай на законна ипотека, винаги се учредява законна ипотека, което значи, че ако ние се лишим от сега действащата разпоредба и освободим законната ипотека от задължението да бъдат представени и декларирани публичните задължения и да бъдат платени същите, значи, че при бъдещо евентуално секвестиране на този имот, разпореждане с този имот от страна на банката, държавата няма да бъде удовлетворена. Това е най-масовият случай, в който законната ипотека се прилага. Така че действително самата тя като учредяване не е договор, но тя следва в повечето случаи чисто договорни отношения, което значи, че ако аз, като кредитополучател отида и помоля една банка да ми бъде отпуснат кредити, в повечето случаи практиката на банките и към настоящия момент е да искат удостоверение още към отпускането на кредита за наличие или липса на публични задължения, и това е с оглед конкуренцията, която би могла да се получи на етап издължаване на кредита, то няма никакъв проблем, когато се учредява действително от кредитодателя да бъде представена тази декларация.
Тази разпоредба е съществувала в правния мир може би повече от 50 години и до този момент не е имало затормозяване на оборота, какъвто и да е бил той.
Освен това ние смятаме, че ще се постигне едно абсолютно неравнопоставено положение между длъжниците с публични вземания, между обезпечените кредитори с договорна ипотека, които ще трябва да са в това положение да представят декларация на длъжника за наличните публични задължения и съответно кредиторите, които са обезпечени със законова. Да не говорим пък за особения залог, в която хипотеза отново ще се изисква такава декларация.
Това са основно нашите мотиви. Ние считаме, че ако се лишим от тази правна защита на фиска, загубите ще бъдат големи, тъй като държавата няма да може да се удовлетворява.
Благодаря ви за вниманието.
РОСЕН ИВАНОВ: Това, което каза колежката, което считам, че е много важно и на което трябва да се обърне внимание, е, че законовите ипотеки в огромната си част следват някакви договорни отношения на страните, където страните договарят една с друга като равнопоставени. Типичен пример за това наистина е банковият кредит. Когато отида да искам от банката кредит, това е моментът, в който банката и кредитоискателят сядат да преговарят като две равни страни. И това е моментът, в който банката трябва да намери начин да защити своите интереси, като се гарантира, че този кредотискател в бъдеще ще й предостави така необходимата декларация, за да бъде вписана в законната ипотека.
Ако ние се откажем от чл. 264, това означава, че много и много лица ще избират такъв вид на договорни отношения, при които вместо да пишат договорна ипотека, при която се представя декларация, те ще впишат законна ипотека, за която има много възможности по чисто гражданскоправен път да се стигне до нея. Само единият пример с банките е много лесен. А другият пример е, когато едно вземане на един длъжник към един кредитор е вписан в нотариален акт, отново може да се впише законна ипотека. Тоест, аз, продавайки си имота, достатъчно е в нотариален акт да се запише, че не ми е изплатена еди-каква си част от цената и оттам нататък имам право на законна ипотека. И по този начин всички лица ще избягват декларациите по чл. 264. Оттам се избягва в огромен обем неплащането. Тъй като тази декларация е огромен стимул за лицата да отидат да изчислят своите задължения, които имат към момента.
Така че преди да се стигне до законната ипотека има един момент, в който двете страни сядат да си говорят една с друга. И това е моментът, в който кредиторът трябва да се защити и да се гарантира, че неговият длъжник ще представи тази декларация, когато дойде моментът за вписване на законната ипотека.
Ако отворим по този начин вратата, ние отваряме просто пътя за заобикаляне на тази разпоредба и за вписване на максимален брой законни ипотеки вместо договорни ипотеки, свързано с неплащане на много на брой и може би не чак толкова големи, но изключително много на брой държавни вземания, които остават несъбрани.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли изказвания?
Господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Може би идеята на господин Илко Димитров и госпожа Шулева е действително добра, доколкото общият стремеж и желанието е да се намали администрирането на подобни действия. В крайна сметка става дума за подаване на декларации. Предполагам, че това са били основните мотиви. Но последиците от това неподаване на декларация са доста сериозни и става дума за пренареждане на определен вид отношения.
И основанието ни тук е не само отношението на фиска и към държавата, а тук присъства основно защита на обществения интерес. И точно затова предложението ни е да се запази досега съществуващия режим и ред за подаване на декларация по чл. 264, в която да се декларира, че няма публични вземания и задължения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вчера от разговорите, които водихме по този въпрос, разбрах, че става дума не толкова за декларацията, колкото за признаването на ипотеката като нещо, за което не е необходимо да се праща там оценител и т.н., и т.н.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Алинея 1, към която ние реферираме, е, че се задейства този механизъм за законна ипотека, в случая за договорна, се допуска след представяне на писмена декларация, че съответното лице няма непогасени, подлежащи на предварително изпълнение задължения.
И нашата логика беше, че вярно, че има предходни отношения, но фазата, в която се въвежда института на законната ипотека изключва доброволност и изключва равнопоставеност на страните. По този начин ние считаме, че изискването на подобно съгласие не е логично.
Колегите бяха категорични в това становище, така че няма да споря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има някаква логика при положение, че има нещо, което е законово установено на каква стойност е, да пращаш оценител, който чисто обективно да го оценява, е излишно. Така го разбрах вчера и затова така го обсъждахме с господин заместник-министъра. Сега разбирам, че става дума просто за подаване на декларация. Какъв е този толкова сериозен проблем, който ще решим, че и при законова ипотека ще се подаде декларация? Не мога да разбера сериозността на проблема, който ще решим по този начин.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Колегите поставиха проблема, но според мен го поставиха от тяхна гледна точка. Ние го поставяме от друга гледна точка, че на практика едната страна се поставя в зависимост от другата страна, при положение, че в тази хипотеза те не са равнопоставени. При законната ипотека двете страни не са равнопоставени и не може да зависи по такъв начин единият от другата страна, при условие, че има субординация, която е нарушена. В този смисъл ние намираме, че има правна нелогичност, но колегите са категорични, така че не искам да споря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Антонова, имате думата.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Законната ипотека се вписва в изрично посочения от закона случай – в полза на банката кредиторка, когато с кредита е купен апартамент, или в полза на друг.
Когато един апартамент е ипотекиран поради законна ипотека, вие предлагате при продажбата му да не се подават декларациите за задълженията за имота, така ли?
РОСЕН ИВАНОВ: Не, за вписването на ипотеката.
НАДЯ АНТОНОВА: Вие казвате чл. 2641 ал. 1 да не се прилага в случаите на законна ипотека, а ал. 1 казва така: „Прехвърлянето и учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения с данъци, мита и задължителни осигурителни вноски”.
РОСЕН ИВАНОВ: Това вписване на законната ипотека да не се представя. Това е предложението.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз наистина не разбирам логиката.
Длъжникът няма избор да не представя декларация.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Сега няма, но ако го освободиш и го поставиш в равнопоставеност, има.
НАДЯ АНТОНОВА: Те са равнопоставени при всички случаи.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Не са равнопоставени.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване по този казус, тъй като отворихме дискусия по него.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народните представители Шулева и Димитров, да гласуват.
За – 2, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
По чл. 36-39 Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз имам въпрос по § 36.
Извинявам се на всички присъстващи, че в момента не мога да се ориентирам, но предложението, което е по вносител, и което прави Работната група, променя ли местната подсъдност при обжалване действията на публичния изпълнител? Тоест, къде ще се обжалват – само в София ли?
РОСЕН ИВАНОВ: Не, пред всички 28 съдилища.
НАДЯ АНТОНОВА: Не се променя местната подсъдност, нали?
РОСЕН ИВАНОВ: Не.
НАДЯ АНТОНОВА: А какво целим с това?
ПЕТЯ ИВАНОВА: Да дадем възможност административното производство по обжалване действията на публичния изпълнител да не се обжалва пред изпълнителния директор, както е в настоящия момент в Агенцията за държавни вземания, а предвид особената структура на Националната агенция за приходите това да се осъществява на териториален принцип, какъвто е спазен при административното обжалване на актовете за установяване на задълженията.
НАДЯ АНТОНОВА: Ако не ме лъже паметта сега местната подсъдност е пред всеки административен съд. Вие искате да го направите в пет административни съдилища?
ПЕТЯ ИВАНОВА: Не, колкото са териториалните.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става дума за тяхното административно деление.
НАДЯ АНТОНОВА: Разбрах.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси по параграфите до § 39? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Който подкрепя наименованието, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По § 40 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът се подкрепя.
По § 41 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Петър Кънев, което е подкрепено от Работната група и е дадена редакция на предложението.
Има ли някакви коментари по предложението?
НИКОЛАЙ ГРИГОРОВ: Госпожо Мургина, имам въпрос към Вас – какво ще стане със заплатите на Вашите служители, когато минат на служебни правоотношения? Ще има ли промяна?
МАРИЯ МУРГИНА: Много се надявам да има промяна, но, за съжаление, ако бъде благосклонен нашият министър и останалите министри в правителството, едната възможна промяна, която може да бъде в полза на нашите служители, е около 12% - осигурителната тежест, която сега е за сметка на служителите, а с приемането на статута на държавен служител, следва бюджетът да ги плаща, ако бъде прието това от Министерския съвет.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси?
РОСЕН ИВАНОВ: Само бих искал да обърна внимание, че тъй като в ал. 5 е посочена датата 31 март, тук трябва да държим сметка за датата ,на която ще бъде гласувано законът да влезе в сила.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Най-вероятно ще предложим датата да бъде 1 май.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако е 1 май, тук би трябвало изобщо да няма дата, а направо на 1 май с влизане на закона в сила трудовите правоотношения на НАП да преминат към служебни. Това е в ал. 5.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще го имаме предвид.
НАДЯ АНТОНОВА: Само да кажем, че автоматично ще се увеличат заплатите на служителите на НАП, защото по Кодекса за социално осигуряване по силата на закона тези вноски ги плаща държавния бюджет.
Нашата комисия вече увеличи заплатите на служителите на НАП.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Преминаваме към гласуване.
Е за текста на § 41, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграфи 42-51 са по вносител. Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Има ли коментари? - Госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: По § 44 – промените в Наказателния кодекс. Предлага се изменение в чл. 255, ал. 2 да отпадне думата „Агенция за държавни вземания”. НАП има ли я? Да не създадем някакъв по-благоприятен режим и да излезе някой Ванко 1?
ПЕТЯ ИВАНОВА: Не, категорично.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други бележки? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
По § 52 Работната група подкрепя текста на вносителя.
ПЕТЯ ИВАНОВА: От 1 януари имаме нов Закон за държавния бюджет за 2009 г. и там бяхме дали редакция на § 52, съобразно новия Закон за бюджета.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще го коригираме. Корекцията е техническа.
Колеги, има ли други бележки? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет с корекцията.
По § 53-57 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли някакви коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 58 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Петър Кънев, което е подкрепено от Работната група и е предложена редакция.
Има ли някакви коментари по предложението? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението за § 58 се подкрепя.
По § 59-70 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текстовете на вносителите.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Къде беше предложението, направено от колегата Попвасилев?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Беше в началото, приехме го.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека да го прокоментираме. Там слагаме един безумен срок от шест месеца, в който чакаме някой нещо да обжалва, след като някой нещо не е отговорил. Няма друг такъв шестмесечен срок.
Мислех, че господин Попвасилев предлага всичко това с оглед да облекчим бизнеса, а ние практически хвърляме бизнеса в едногодишно четене.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Не е така.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Бях помолил колегите от Министерството на финансите да видят предложението на господин Попвасилев, но явно това ги удовлетворява и тях.
НАДЯ АНТОНОВА: Имаше тълкувателно решение на ВАС.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Точно това тълкувателно решение в момента хвърляме в ъгъла.
НАДЯ АНТОНОВА: През декември се произнесе ВАС и ние сега прави закон, с който обезсмисляме. Защо го правим?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Все пак искам да чуя аргументите на колегите от Министерството на финансите или от НАП?
РОСЕН ИВАНОВ: Ние продължаваме да твърдим, че предложението защитава бизнеса. Това, което се случва в момента, съгласно решението на Върховния административен съд, е, че един данъкоплатец, срещу който е издаден акт и се търсят някакви пари от него. От една страна, ние сме го задължили задължително да обжалва пред администрацията преди да може да стигне изобщо до съда. Това, което се случва в момента на данъкоплатеца, е, че той обжалва пред администрацията, не получава решение от администрацията, тоест администрацията не си спазва закона и не се произнася. И в следващия момент данъкоплатеца се озовава пред влязъл в сила акт и трябва да го плаща. И съдът казва, че този акт не подлежи по-нататък на съдебно обжалване.
Това, което се предлага в момента, е последиците от непроизнасянето да бъдат за администрацията, а не за жалбоподателя. Тоест, жалбоподателят има шестмесечен срок, в който да реши дали ще обжалва пред съда. Той може във всеки един момент в рамките на тези шест месеца, тоест на 15-ия ден, на 20-ия ден, на първия месец, или на втория месец да реши, че повече не желае да чака администрацията, а да пренесе спора директно в съда.
Идеята на текста е да даде възможност на жалбоподателя вместо да чака администрацията, да пренесе спора в съда. Това, което в момента се случва на жалбоподателя, е, че в момента се изправя пред влязъл в сила акт, защото администрацията не се е произнесла. Това казва Върховния административен съд.
НАДЯ АНТОНОВА: Но имаш ал. 4 – непроизнасяне на решаващия орган се смятат за потвърждение. В случаите по ал. 4, тоест при непроизнасяне, жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. И отиваш да съдиш.
РОСЕН ИВАНОВ: Именно, но има данъкоплатци.
НАДЯ АНТОНОВА: Това, което казвам аз е обратно на това, което твърдеше преди малко.
РОСЕН ИВАНОВ: Не. Това, което казвате, е следното: минава 45-дневния срок, администрацията мълчи.
НАДЯ АНТОНОВА: Имаш непотвърден акт, невлязъл в сила.
РОСЕН ИВАНОВ: Съгласен съм, но жалбоподателят, тъй като имаше спорове как се тълкува законът, имаше противоречива съдебна практика, затова излезе това тълкувателно решение, много жалбоподатели настояват, и според мен с право, да получат решението от администрацията. Процесът е по-кратък и е безплатен, за разлика от съдебния процес. Всички тези данъкоплатци се изправиха срещу влезли в сила актове, тъй като не са подали жалба в съда в 30-дневния срок.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Каква е логиката срокът да бъде шест месеца. Какво ще чака да се случи шест месеца?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Това си е негов избор.
РОСЕН ИВАНОВ: Това е избор на данъкоплатеца, той, ако иска, може да подаде жалба на първия ден, ако иска може да я подаде на петия месец. Според нас не може последицата от това, че администрацията не работи, да бъде задължаване на жалбоподателя да пренесе спора в съда. Трябва да му се даде възможност да пренесе спора в съда, но не и да го задължаваме да пренесе спора в съда.
Да, не е хубаво администрацията да не работи ,не трябва да бъде така. Но от 10-годишната ни практика за съжаление се оказва, че поради една или друга причина този срок е много трудно да бъде спазен. Жалбоподателят трябва да има право да отиде в съда, а не да е длъжен да отиде в съда, според нас.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, аз оттеглям предложението си за прегласуване.
Има един текст, който трябва да приемем като § 71:
В Закона за данъка върху добавената стойност се правят следните допълнения:
1. в чл. 96 се създава ал. 9:
„(9) Търговците по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия подлежат на задължителна регистрация, независимо от размера на облагаемия оборот по ал. 1.”
2. в Преходните и заключителните разпоредби се създава § 7а:
„§ 7а. Задължителната регистрация на търговците по чл. 96, ал. 9 се извършва до 1 април 2009 г.”
Разбирам, че не му е мястото тук, но друг вариант, за да го направим колкото може по-бързо, нямаме.
РОСЕН ИВАНОВ: Изборът е на лицето. Според мен записът в Закона за тютюна и тютюневите изделия, ако искаме тези лица да бъдат регистрирани по ДДС, в момента е коректен. Там се казва така: който иска да търгува с тютюн, да бъде така добър да се регистрира по ДДС. И тъй като Законът за ДДС е дал право на всяко лице да отиде да се регистрира по ДДС, тези лица отиват, подават си молба за доброволна регистрация и се регистрират. Аз не мога да разбера как това ще бъде задължителна регистрация. Задължителна регистрация означава, че лицето няма избор. А в случая той има избор дали да търгува с тютюн или да не търгува с тютюн.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тук не му отнемаме правото.
РОСЕН ИВАНОВ: Не, вие казахте, че всеки, който търгува с тютюн, се регистрира задължително по ДДС. Задължителната регистрация по ДДС се извършва на други основания. Там има обороти. След това има основания, при които, като спадне оборотът, лицето се дерегистрира и т.н. Според мен редакцията на Закона за тютюна в тази й част според мен е коректна. И казва: Който иска да търгува с тютюн, трябва да е регистриран по ДДС. Който си е регистриран задължително, няма проблеми.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво предлагаш?
РОСЕН ИВАНОВ: Да остане само преходния параграф, че на тези лица им се дава срок.
СТОЯН ВИТАНОВ: Уважаеми колеги, аз категорично възразявам към такъв подход, защото ние на крак приехме промените, сега пак на крак съчиняваме текстове.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нали искаме да облекчим хората.
СТОЯН ВИТАНОВ: Поставям този въпрос, защото смятам априорно, че философията на това, което правим, е дълбоко порочна. Естествено, ако те се регистрират доброволно по ДДС, те отиват в тези две години и кусур. Ако аз се регистрирам сега доброволно, както казваш, на 15 март, мога да се отрегистрирам чак на 1 януари 2012 г. Дайте да ги накараме да се регистрират задължително. Има 4-5 вида стоки и услуги, за които е задължителна регистрацията, без да има необходимия оборот. И затова казвам да не го правим на крак.
МАРИЯ КАПОН: Мисля, господин председател, че ако трябва да се намери компромисен вариант, трябва да дадем шанса, ако някой реши, понеже го задължаваме в Закона за тютюна да се регистрира по ДДС, обаче види, че не може да издържи, да се дерегистрира. Повярвайте ми, той се регистрира, за да може да продава цигари, както се е регистрирал доброволно, утре не може да се откаже да не продава цигари и да се отрегистрира.
Оставете, че смятам по принцип, че така не е коректно, но ако ще правим такъв компромисен текст, трябва да дадем шанса на тези дребни търговци, които опитат да се регистрират по ДДС и видят, че едвам издържат, да могат да се отрегистрират. Тоест, да кажат: аз ще се откажа от това да продавам цигари, но ще се отрегистрирам. Трябва да изработим един хубав текст.
Моля ви да седнем и в рамките на утрешния ден да изработим един текст, с който да предвидим процедура, ако той сега се регистрира или се е регистрирал през януари, и ако желае да се дерегистрира като махне цигарите, да може да го направи, да не е както при доброволната регистрация – да чака два месеца.
Ако някой е бил коректен и се е регистрирал през януари, госпожа Мургина няма как да знае дали той доброволно се е регистрирал, защото е решил да се регистрира, или заради Закона за тютюна. Няма такъв образец. Не сме направили такава точка в декларацията. Тоест сега, за да дадем шанс на тези хора, трябва те да имат възможност да се дерегистрират, като се откажат от цигарите.
НАДЯ АНТОНОВА: И да няма неблагоприятни последици.
МАРИЯ КАПОН: Но ние трябва да направим една кампания, понеже проблемът е по-сериозен. Считам, че е необходимо да направим кампания. Не знам дали това е възможно в рамките на Националната агенция за приходите, но да кажем на тези хора какво означава да се дерегистрират. Те не знаят какво значи да се регистрираш, сега не знаят какво е да се дерегистрираш.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Колеги, обръщам се към всички вас. Нека не се опитваме да поправим една грешка, която сме допуснали, с по-голяма грешка. Мисля, че пропускаме нещо важно – това, което каза госпожа Мургина, че за дерегистрация по ДДС нещата отиват в една съвсем друга схема. Нали разбирате, че хората, които са се регистрирали, ще запишат всички свои активи, срещу които ще вземат данъчен кредит. Как си го представям реално, че те ще се дерегистрират, без да им бъде извършена финансова ревизия? Категорично няма да стане. И от „Булгартабак” казаха, че близо 30 или 40 хил. допълнително са се регистрирали по ДДС. Нека да видим това реално и възможно ли е да стане? И когато поставяме такива неща, включително и срокове, да видим технологически как ще стане, какво ще бъде отражението върху фиска? Иначе е много лесно да говорим.
МАРИЯ КАПОН: Защо не подкрепихте нашите законопроекти преди малко? Сега говориш същото?
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Говоря различни неща, защото вие предлагате в момента дерегистрация. Тази дерегистрация е един сложен технологичен процес, свързан с отношение към фиска. Затова ви казвам да не поправяме една грешка на коляно с втора грешка.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тези, които вече са се регистрирали по ДДС след 1 януари, как ще се дерегистрират?
СТОЯН ВИТАНОВ: На 1 януари 2012 г. Това е неправилното. Дотам я докарахме, защото ги накарахме да се регистрират доброволно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво значи докарахме? Повечето от дистрибуторите в България са се регистрирали и работят по този механизъм. Защо искаме да създаваме преференции за някакви други хора в момента?
СТОЯН ВИТАНОВ: Защото те се регистрираха, нямайки оборот. И нямайки оборот, ние ги пратихме в Закона за ДДС да се регистрират доброволно. Регистрирайки се доброволно, те имат право само единствено да се отрегистрират две години след годината на регистрацията. Тоест, той се е регистрирал в 2009 г. и ще се отрегистрира на 1 януари 2012 г. И точно това говорим тук. В предложението, което съм направил, има казус те да имат право, регистрирайки се доброволно, да се дерегистрират по силата на задължителното регистриране, което е много по-облекчено – седем дена подават заявление, седем дена проверка и накрая се отрегистрира. Ако той пожелае. Защото той се е регистрирал, ние сме го задължили. Утре спира да продава цигари.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е текстът, който е предложен.
СТОЯН ВИТАНОВ: Не е така.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е § 9 – търговците по чл. 30 от Закона за тютюна подлежат на задължителна регистрация.
СТОЯН ВИТАНОВ: Да, само че нямат оборот и затова ги вкарваме в доброволна.
Ако бяхме направили предложението в Закона за ДДС, има три вида стоки и услуги и да вкараме четвърта стока цигари и алкохол, нямаше да има проблем, щяха да бъдат задължително, без да имат това изискване за оборот.
РОСЕН ИВАНОВ: Едно такова предложение обезсмисля целия режим на доброволната регистрация и целия режим на задължителната дерегистрация. Първо, нека не забравяме, че ням регистрация само за продажба на цигари, има регистрация за ДДС за всичко, което продава. Това е целият смисъл на доброволната регистрация – след като съм се регистрирал доброволно и ще ползвам данъчен кредит и всичко останало, много съжалявам, трябва две години да стоя регистриран по ДДС и да начислявам ДДС.
Ако се приеме това, което вие предлагате, целият режим за доброволна регистрация се обезсмисля. Всеки, който се е регистрирал доброволно не защото продава цигари, а просто защото така е искал, ще може по този механизъм да се отрегистрира точно за два месеца. Изобщо да не спази двегодишния срок. Просто се обезсмисля целия режим, който разделя задължително регистрираните лица, които имат оборот 50 хиляди лева, от тези, които се регистрират доброволно поради някакви причини – било то, че продават цигари, било то че клиентите им са регистрирани по ДДС и искат да получават всичките си фактури с ДДС. Цялото това разделение се обезсмисля. Дори аз да не продавам цигари и да съм се регистрирал доброволно, и трябва да стоя две години да стоя регистриран по ДДС, ако на шестия месец ми скимне да се отрегистрирам, ще отида да си изкарам един лиценз за цигари, ще го върна после и ще кажа: отрегистрирайте ме. Това ще се случи.
Просто тези два режима, които в момента са стриктно разделени и така трябва да бъде, те ще се смесят и ще се приключи. Ако това е идеята, аз нямам нищо против. Но ние, стремейки се да защитим малките търговци на цигари, забравяме, че те освен цигари, продават и други работи, и освен това забравяме, че има още една по-голяма група лица, която се е регистрирала доброволно не защото продават цигари, а защото бизнесът им го налага поради една или друга причина. Съжаляваме, такъв е режимът, те трябва да стоят регистрирани две години. Ако искаме да махнем двегодишната граница, дайте тогава направо да се махне двегодишната граница за всички, не само за тютюневите търговци. Това е друг въпрос. Това е промяна на самата политика в режима на ДДС.
Двегодишният срок е по директива, не е наше решение. Двегодишният срок за доброволна регистрация е по директива. И мисля, че дори не можем да го направим по-кратък. Директивата това казва – лицата над прага се регистрират задължително, лицата под прага се регистрират доброволно и трябва да стоят регистрирани две години. Това казва директивата. А ние сега казваме: едни лица са под прага, ама ще ги вкараме там, където са над прага и ще ги изкараме по същия начин.
СТОЯН ВИТАНОВ: Нека да го обмислим.
МАРИЯ КАПОН: Господин Овчаров, аз си мисля, че ако искаме да поправим грешката, може би трябва да минем в обратен ред – да извадим в Допълнителна преходна разпоредба от Закона за тютюна и да вкараме в Закона за ДДС задължителна регистрация.
Знам, че идва 15 февруари, трябва да дадем някакви преходни срокове, но дори и тези, които са се регистрирали сега, няма как да бъде всичко прекрасно. Ще пипаме само Закона за тютюна. Няма нужда да се пипа Закона за бюджета. Просто вкарваме в Закона за ДДС това, което съм предложила в един от другите ми проекти.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тези 60% или 15 хиляди дистрибутори на цигари, които са се регистрирали поп ДДС, те как ще се отрегистрират?
МАРИЯ КАПОН: Те имат огромни обороти.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нямат огромни обороти, те са дистрибуторите на „Булгартабак”. Откъде накъде дистрибуторите на „Филип Мориц” ще ползват някаква специална процедура за дерегистрация, при положение, че дистрибуторите на „Булгартабак” се ползват такава?
МАРИЯ КАПОН: Как става това?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това искам да разбера – каква е разликата между едните и другите? Защо за едните се опитваме да създадем някаква преференциална...
СТОЯН ВИТАНОВ: Кажете ми конкретно как на „Филип Мориц” не са регистрирани, а пък на „Булгартабак” са регистрирани?
МАРИЯ КАПОН: Всичко е въпрос само за малките търговци. Как може с тези огромни обороти да не са регистрирани? Аз просто се изненадвам.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Връщаме дискусии, за които и аз питам администрацията – защо се получава така, че за едните дистрибутори това не е проблем, а за другите ще се окаже огромен проблем?
СТОЯН ВИТАНОВ: Ние говорим за магазинчета, не говорим за дистрибутори.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И едните продават в магазинчета, и другите продават в магазинчета.
СТОЯН ВИТАНОВ: В магазинчетата има една витрина за вносни и една година за български. Човек отива да си купува цигари в магазина.
РОСЕН ИВАНОВ: По отношение на дистрибуторите би трябвало, ако не всички, 90% от дистрибуторите да са регистрирани, стига да имат съответните обороти. Ако някой си крие продажбите, това вече е друг проблем.
Досега ние не сме установили някакъв проблем с дистрибуторите на цигари.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: За разпространителите на цигари, за тези, последните във веригата.
МАРИЯ КАПОН: Като влезнеш в магазина на село за 3,20 лв. цигари, нали има вътре ДДС или няма? Взела ли си е държавата ДДС?
РОСЕН ИВАНОВ: На отстъпката няма.
СТОЯН ВИТАНОВ: Могат да се укрият само 6-те процента.
МАРИЯ КАПОН: Това са 1,2%.
РОСЕН ИВАНОВ: Точно това се губи.
МАРИЯ КАПОН: Да регистрираме дистрибуторите задължително.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Те са регистрирани.
РОСЕН ИВАНОВ: А някой изчислявал ли е колко са те като пари?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Парите са 14 милиона лева.
Аз ви предлагам да довършим текста на законопроекта.
По § 71 – Законът влиза в сила не от 1 февруари, а от 1 май.
Има ли някакви коментари по текста? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Предлагам ви утре в някакъв момент в почивката, ако успеем да намерим някакъв текст, да го предложим, ако не се намери текст, да решим в почивката какво да правим.
Благодаря ви, колеги.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,55 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова