Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по бюджет и финанси
Комисия по бюджет и финанси
25/03/2009
П Р О Т ОК О Л
№ 5
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
П Р О Т ОК О Л
№ 5
от заседанието на Комисията по бюджет и финанси
на 25 март 2009 година
На 25 март 2009 г. се проведе редовно заседание на Комисия по бюджет и финанси при следния
Дневен ред:
Точка 1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 954-01-68, внесен от Румен Овчаров на 24.03.2009 г.
Точка 2. Доклад на Сметната палата за резултатите от извършения одит на системите за управление на Структурните и Кохезионния фондови на Европейския съюз за периода от 01.01.2006 г. до 30.06.2008 г., внесен от Сметната палата на 19.02.2009 г. и Доклад на Сметната палата за резултатите от извършения одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния план за рибарство и аквакултури за периода от 01.01.2006 г. до 30.06.2008 г., внесен от Сметната палата на 19.02-2009 г.
Точка 3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет на 23.03.2009 г.
Точка 4. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 902-02-11, внесен от Министерски съвет на 14.3.2009 г.
Точка 5. Проект за решение относно въвеждане на мораториум върху разплащанията със средства от републиканския бюджет на Република България на обекти, включени в оперативните програми и фондове, финансирани от източници на Европейския съюз, № 954-02-11, внесен от Иван Костов и гр.н.пр. на 5.02.2009 г.
Точка 6. Проект на решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерски съвет на 23.3.2009 г.
Точка 7. Законопроект за обществените фондове в здравеопазването, № 954-01-27, внесен от Атанас Щерев и гр.н.пр., на 4.2.2009 г.
Точка 8. Законопроект за фондовете за устойчиво развитие на културното наследство, № 854-01-164, внесен от Захари Георгиев и Атанас Мерджанов, на 18.2.2009 г.
Точка 9. Проект на решение за освобождаване на член на Комисията за финансов надзор.
Точка 10. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния валутен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, № 902-01-13, внесен от Министерски съвет на 25.02.2009 г.
Заседанието на Комисията по бюджет и финанси започна в 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на Комисията по бюджет и финанси..
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добър ден на всички! Коментари по дневния ред? Няма.
Точка 1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 954-01-68, внесен от Румен Овчаров на 24.03.2009 г.
Ставаше дума за едно много бързо действие в края на миналия ден, тъй като тази тема я дискутирахме няколко пъти в комисията, сега трябва да я дискутираме вече от друга гледна точка – как и по какъв начин да върнем парите или да им ги прихванем от гледна на точка на бъдещи доставки на тези производители и вносители, които са си платили акциза.
Господин Желев, моля да информирате народните представители.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Във връзка с приетия § 18, с който бяха въведени задължително извеждане от пазара, считано от 1 април 2005 година досегашните бандероли и промяната, която трябва да настъпи – заменянето им с нови бандероли на практика възникнаха проблеми, които трябва да намерят своите законодателни решения. Първото, което бих искал да споделя е, че става дума за законопроект, който е обсъден неколкократно, в това число и в този последен вариант, с участието на Агенция „Митници”, Националната агенция за приходи, производителите и вносителите на цигари. Предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове урежда няколко групи въпроси. Първият от тях е свързан действително с възможността за възстановяване и прихващане на платения акциз, който по предварителни оценки в зависимост от прогнозите от оставащите количества цигари ще бъде в размер на около 120 милиона лева. Разговорите, които сме провели с производителите и вносителите на цигари, те ще възприемат подхода на прихващане. Предоставяме новите бандероли и новия образец на бандерола на стойността, на която е правото за възстановяване на акциз.
В този законопроект уреждаме начина, по който се подават заявления и констатиране на състоянието съответно на количествата бандероли. В следващата алинея се уточнява, че това може да става на основата на представителна извадка. Уточнена е методологията за тази представителна извадка. Става дума за 26 на 1 000, което гарантира 96-97% от случаите, достоверността и автентичността на бандеролите. При възникване обаче на проблем поява на фалшив бандерол, следва 100% проверка на всички бандероли. Тоест, защитени са правата и на държавата в този смисъл. Смятаме, че нито производители, нито вносители имат интерес от подобно поведение. И това бяха уверенията на всички участници в проведените разговори.
Законопроектът уточнява начина, по който ще се унищожават стоките. Уточнява определени срокове за прихващане и възстановяване на акциза и до толкова, доколкото е необходимо процедурата да бъде разгърната – малко по-нататък препраща към правилника, в който и без това са необходими да се направят промени, произтичащи от приетия през месец декември Закон за изменения и допълнения на Закона за акцизите и данъчните складове, като ангажиментите, които сме поели, необходимите промени в правилника, въпреки вчерашното обсъждане, при окончателната им подготовка да бъдат отново обсъдени заедно с производителите и вносители на цигари. Може би това, от което се нуждаем като допълнени дотолкова, доколкото от 1 април трябва да бъдат реализирани всички тези действия, ще бъде необходима още една заключителна разпоредба, в която да е записано, че законът влиза в сила в деня на обнародването му. Молбата, която имаме – ще си позволя да го кажа и от името на всички участници в провежданите до сега срещи, е законът максимално бързо да бъде приет на първо и на второ четене, за да може да продължим с по-нататъшната процедура и по възможност да влезе в действие, считано от 1 април 2009 година.
МАРИЯ КАПОН: Господин зам.-министър, разбираме ли Ви правилно, че след извадката, която направите, като от месец януари го дискутираме в едното от изслушванията това, технологично да ни обясните – означава ли това, че като се направи извадката 26 на 1 000, както казахте за бандерола, защото е нереално и тогава аз твърдях всички бандероли да могат да бъдат минати през проверка, ще има унищожаване на цялото производство, тоест – продукцията ще се унищожи. А тези, които събират от търговците, защото сега едните са на митница, на склад и там няма проблем, но тези, които са в търговците и се приберат – трябва и Данък добавена стойност да възстановят, не само акциз. Въпросът е, цялата тази продукция ще бъде унищожена. В наредба ли ще бъде описано това, да потвърдите че съм разбрала правилно? Второ, за 125 милиона акциз ако говорим, приблизително знаем ли за каква продукция става въпрос? За какво количество пари, това сигурно също се знае? Въпросът е, има ли технология, по която ще бъде унищожавана продукцията? В смисъл, как се унищожава такава продукция? Нека да кажем, че това е много голямо количество продукция, с изгаряне ли е, по какъв начин? Имайте предвид, че това е околна среда, има ли технология от страна на „Митници”, интересно е да знаем по какъв начин се унищожава тази продукция. Защото тя може да доведе до сива икономика. Изведнъж ако се окаже, че не е унищожена правилно? По тази причина Ви питам, каква технология предвиждате за унищожаване.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, действително намеренията са да бъде реализирано решение за търговците, от които бъде иззет, най-вероятно не толкова от търговците на дребно, отколкото от дистрибутори определени количества цигари, да бъде пуснато кредитно известие и да бъде анулирана извършената сделка, за да може дължимият данък ДДС по предварителни оценки около 20-24 милиона да бъде предоставено правото на ползване на данъчен кредит. Режимът и начинът на унищожаване сме го дискутирали неколкократно с производителите и вносителите. Цялата стока ще бъде унищожена с изгаряне. Отправили сме запитване до Министерството на околната среда и водите. За сега намеренията са това да стане в циментови заводи, където има и пречиствателни инсталации. Очакваме отговор от Министерството на околната среда и водите, може ли да се извърши там. Става дума по предварителни разговори, аз затова имах предвид, че оценките са прогнозни за около 120 контейнера. Въпреки всичко продажбите продължават, така че на 31 март ще имаме реална представа за истинското състояние на нещата.
Процедурите по отношение на съхраняване, превозване, заплащане и контрол от страна на Агенция „Митници”, може би във взаимодействие и с Министерството на вътрешните работи са уточнени дотолкова, доколкото те са разписани и в самия закон.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, кой ще изготви правилника? Министерството или Агенция „Митници”?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: „Митници” подготвят текстовете. До края на седмицата ще бъдем готови с тези текстове и сме поели ангажименти да ги обсъдим отново с производителите и вносителите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам да не записваме този текст за влизането в сила от деня на обнародването, защото това може да не ни позволи да го гласуваме законопроектът на две четения на едно заседание, тъй ще трябва да внасяме специално редакционна поправка там, което само по себе си вече чисто процедурно прави невъзможно гласуването на законопроекта, ако няма, разбира се претенции от страна на опозицията да минат и на едно заседание двете гласувания. Тогава ще стане така, че заради тези два или три там, които ще спестим от публикуването ще загубим една седмица с изчаквания на предложения, после – минаване на второ четене и т.н. Даже не една, може би и повече от една седмица. Затова дайте да го преценим, или сега да го запишем като предложение и да го внесем вече с този текст в пленарна зала.
МАРИЯ КАПОН: Ако се договорим в комисията сега какъв текст допълнително правим в зала – това нещо можем да го прокараме директно на двете четения. Но сега не в зала да правим някой текст и да скачаме насреща и да казваме, че друг е текста. Ако е взето това решение, трябва да се види в кои циментови заводи, как така да е сигурно, че тези цигари няма да отидат в контрабанда, това е единственото, което е. Затова трябва да има наредба, да е описано, че е ясно с наредба на Министерство на финансите да има и обществен контрол.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз говорих само за срока.
Тук си пише редът и начинът за унищожаване на цигарите, облепени с бандерол или прихващането на платения акциз и определят Правилника за прилагане на закона. Според мен това е достатъчно ясно. Какво да добавим още?
МАРИЯ КАПОН: ДДС няма да им възстановят по-бързо, това е положението. Това е само за тези, които са търговци, няма как да се случи иначе за ДДС. Защото в зависимост от количествата ние не знаем кои от тези количества са на Митници и кои не са. Въпросът е за производителите и за 6 контейнера, дори и за 1 да е, като върнат стоката от търговците, да се държим коректно и да могат да си възстановят поне ДДС в обозрим срок, след като им унищожават продукцията, но това няма как да се знае според мен.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма как да го запишем в закон, че ДДС се връща в някакъв срок.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин зам.-министър, предвиждате ли участието на „Митници” в оценката по представителната извадка, това е по ал. 3 и при унищожаването по ал. 4, с подписването на протокола? „Митниците” ще участват ли там с подписа?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Изцяло контролът се осъществява от страна на Агенция „Митници”, самата инвентаризация, запечатването на складовете, съхраняването, констатирането в резултат на представителната извадка. Не искам да се спирам в подробностите на възникналите проблеми, че става дума за около 60-65 милиона броя бандероли, които са в различен ред. Първото разбъркване на бандеролите е още в процеса на самото производство. Тоест, Агенция „Митници” ще бъде необходимо да констатира бандеролите по номера, тяхното съответствие по компетентната митница териториално, те са били предадени, и в този смисъл в част от случаите, когато става дума за върната стока с бандероли от страна на дистрибутори и анулирани сделки, бандеролите да бъдат унищожавани по брой, а не по номера. Въвели сме и вероятно в това ще имате възможност да се уверите, ще присъства в правилника, да не се описва по сега съществуващият ред – бандерол по бандерол, тъй като всеки бандерол има осем цифри и две букви. Нали разбирате, че 650 милиона записа от страна на производители и вносители ... Но решенията са взаимно приемливи, контролът и взаимодействието ще се осъществява, както от страна на асоциацията и на браншовата организация на производители и вносители, но контрол от страна на държавата ще се осъществява от Агенция „Митници” и Министерството на вътрешните работи, когато са необходими взаимодействия до окончателното унищожение. Вероятно това ще бъде свързано с един относително продължителен срок, малко повече от 90 дни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, да не влизаме в тази технология.
Има ли други въпроси, мнения, съображения? Ако няма, предлагам да приемем предложението – да добавим текста за влизането в сила, като нов параграф – влиза в деня на обнародването.
"Против" - няма ; "Въздържали се" - няма.
Предложението се подкрепя.
Точка 2. Доклад на Сметната палата за резултатите от извършения одит на системите за управление на Структурните и Кохезионния фондови на Европейския съюз за периода от 01.01.2006 г. до 30.06.2008 г., внесен от Сметната палата на 19.02.2009 г. и Доклад на Сметната палата за резултатите от извършения одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния план за рибарство и аквакултури за периода от 01.01.2006 г. до 30.06.2008 г., внесен от Сметната палата на 19.02-2009 г.
ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В изпълнение на Решението на парламента Сметната палата извърши два одита. Първият от тях – на системата за управление на Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз за периода 1 януари 2006 до 30 юни 2008 година. Вторият доклад – на Системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури за същият период.
Става дума, уважаеми дами и господа народни представители, всъщност за европейски средства, свързани със следприсъединителните инструменти, след като България стана страна членка на Европейския съюз. Искам да обърна внимание и преди всичко да подчертая, че Сметната палата не прави политически оценки на решенията на законодателната и изпълнителната власт, а ги приема за даденост в рамките на одита. Що се отнася до системата за управление на Структурните и на Кохезионния фонд, искам да обърна внимание, че предмет на проверка и оценка е цялостната система за управление на средствата в Структурните и Кохезионния фонд в един специфичен аспект. Взаимодействието между цялата тази сложна система от органи, координацията между тях, обмена на информация и ясното разпределение на отговорности е на управленски отговорности и правомощия.
Какви са основните констатации и оценки от извършения одит? Аз ще ги представя съвсем накратко. Вие предполагам, че сте запознали подробно с тях. Като цяло ние изследваме системата в един относително ранен период от нейното създаване и развитие и очевидно е, че тя не е добила така напълно завършена и зряла форма. Обръщам внимание на това, защото тази система се развива доста динамично и поради тази причина ние се постарахме да отразим някои промени в системата за управление и след изтичане на одитирания период. Тоест, независимо че одитирахме до юни 2008 година, ние отразихме промени в системата до 15 октомври 2008 година, като в този период има определени позитивни развития, тъй като е налице очевиден стремеж да се усъвършенства и да се одобри цялостната система за управление на европейските средства.
Към момента обаче на одитирания период искам да обърна внимание, че общият извод на одитните екипи, подкрепени от решението на Сметната палата като колегия, трябва да се каже, че в рамките на одитирания период системата все още не може да се оцени като достатъчно ефективна от гледна точка на добро взаимодействие и координация между участниците в процеса.
Има няколко основни рискови фактора, на които искам да обърна внимание. Това е преди всичко недобрата координация и взаимодействие, недостатъчния в количествено и качествено отношение капацитет и липса на ясно разграничение между отговорности и правомощия на ключови участници в процеса на управление. Например, тъй като ние изследваме системата, включително и с фигурата на зам.-министър председателя, отговорен за координацията по управлението на европейските средства, забелязва се към този момент не особено ясно разграничение между неговите правомощия и правомощията на Централното координационно звено – специалната дирекция по управлението на европейските средства в рамките на Министерство на финансите и която е натоварена с отговорността да комуникира с Европейската комисия.
До края на този период не е ясна и управленската отговорност на съответните министри, в рамките на чийто министерства функционират съответните оперативни програми. Управлението на оперативните програми е в ръцете на зам.-министри и директори на дирекции, като до юли месец на 2008 година не е ясен обема, съдържанието на управленската отговорност на съответните министри. Но след това със специален акт на Министерския съвет проблемът е решен.
Проблем съществува и с недостатъчния административен капацитет на някои от органите, които са с много ключови функции. Това е например одитното звено, което е в рамките на Министерство на финансите. Наблюдава се сериозно текучество на кадри, което определено затруднява изпълнението на функциите, които са му възложени. Може да се каже, че също така риск за системата създава и недоизградената информационна система за управление и наблюдение и недобрата им и все още недоизградената връзка със специалния счетоводен софтуер, който създава известен риск за двойно финансиране на проекти.
Като цяло обаче, може да се направи извода, че в рамките на одитирания период има сериозни проблеми, свързани с взаимодействието и координацията и ясното разпределение на отговорности и правомощия между ключови участници в този процес. След май месец 2008 година са предприети и сериозни конкретни стъпки за подобряване на координацията и взаимодействието. Тогава е създадена и фигурата на зам.-министър председателя, отговорен за координацията. След това е създаден и Съвет за координация и оперативно наблюдение на средствата от Европейския съюз, който заседава на две равнища – равнище „А” – министри и равнище „Б” – по-експертно – зам.-министри и директори на дирекции. Ние не можем да оценим работата на този съвет. Оценяваме го като много положителна стъпка, но все още няма натрупана практика и история, за да оценим реално как функционира на практика.
При създаването на фигурата зам.-министър председателя, отговорен за координацията по управлението на европейските средства, след това обаче се наблюдава един специфичен проблем, именно неяснотата при взаимодействието му с други участници в този процес – това са министрите, това Централното звено за координация. Като цяло ние считаме, че има място за сериозно подобрение в тази насока. Дали сме множество препоръки, като най-вече сме дали препоръки на зам.-министър председателя, на министъра на финансите и на всички министри в рамките на чийто министерства функционират тези оперативни програми.
Това е като заключение. Искам обаче да обърна внимание, че след 30 юни все пак стъпките, които са предприети за подобряване на управление на системата, според нас са довели до значителен ръст на броя на одобрените проекти на изплатените средства. Очевидно е, че системата се развива, усъвършенства се и се подобрява, но са необходими много, много усилия, защото все още тя крие сериозни рискове. Тук искам да обърна внимание, че ние не сме оценявали отделните оперативни програми, държа това да го отбележа, те са проверявани и оценявани само като елемент от общата картина. Тоест, цялата система за управление на европейските средства, на Кохезионния и на Структурните фондове и в бъдеще ние ще предвидим вече по-детайлно, по-подробно проверяване и оценяване на тези оперативни програми в рамките на конкретни одити. Тогава вече ще ви предоставим една много по-пълна картина, с оглед на което самите тези програми ще имат по-дълга история.
Това е, което искам да кажа по първия ни одит.
Втората одитна задача, възложена от парламента е свързана с фондовете, с общата селскостопанска политика на Европейския съюз и политиката в областта на рибарството. Ние направихме одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони на Националния стратегически план за рибарство и аквакултурите. Тук искам да обърна внимание, че за разлика от Кохезионния и Структурните фондове, тук системата за управление е по-проста, по-малко органи участват в целия този процес.
Какви са основните изводи и задачи от извършения одит? И тук проблемът е за вписването на фигурата на зам.-министър председателя в цялата тази система от органи за управление, за взаимодействието му с другите органи за управление – министърът на земеделието и храните, изпълнителният директор на Агенцията за рибарството и аквакултури, Фонд „Земеделие” и т.н.
Тук веднага искам да кажа основният риск, с който според нас се сблъсква системата. Тук е недостатъчният административен капацитет и тук най-вече поради факта се наблюдава едно сериозно текучество на експерти, но най-вече на ръководни кадри във Фонд „Земеделие”, както и в Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури, което поражда сериозни рискове за ефективното управление. Тук също може да се каже, че има специфичен риск, свързан със софтуерните продукти, информационните системи засега все още не отговарят в пълна степен на изискванията за ефективност. Тук също има определени рискове и в тази насока трябва да бъдат предприети сериозни стъпки.
Като цяло обаче искам да подчертая, че недостатъчният административен капацитет е основният проблем тук – текучеството на кадрите, непопълненият състав на определени органи. Например одитният орган работи само с 50% от утвърдения си състав. Към 15 октомври 2008 година няма назначен титуляр на длъжността директор на дирекцията, която е одитен орган, което поставя под сериозен риск изпълнението на тези функции.
И тук информационната система за управление и наблюдение, и счетоводният софтуер все още не са доизградени и крият сериозни рискове от двойно финансиране. В тази насока трябва да се направят определени стъпки. Дали сме конкретни препоръки на зам.-министър председателя с оглед на подобряване на координацията, на министъра на земеделието и на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
С това кратко изложение представих основните констатации, изводи и оценки на Сметната палата по двете одитни задачи, възложени от парламента.
Благодаря Ви, господин председател! Аз и моите колеги – госпожа Симеонова и господин Апостолов – членове на Сметната палата, които отговаряха за тези одити, сме готови да отговаряме на вашите въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси? Някой да е против заключенията на двата одитни доклада?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Това, което бих искал да споделя е, че в резултат на интензивните разговори с проверяващите органи от страна на Сметната палата, можем да споделим, че всички препоръки от нейна страна са в процес на изпълнение или са изпълнени. С Постановление № 39 и № 61 от 19 март са направени изменения и допълнения на Устройствения правилник на Министерство на финансите, а Дирекция „Управление на средства от Европейския съюз” ще се ръководи в цялата си дейност от зам.-министър председателя, отговорен за управлението на европейските фондове.
Към края на периода 2008 година и в началото на 2009 година, информационната система за управление и наблюдение вече функционира почти с 90% от капацитета си за използваемост на модулите. До края на месец март управляващите органи на оперативните програми ще имат възможност да въведат и цялата си информация, необходима за функционирането на самата система. Продължават усилията за подобряване на административния капацитет на звената, в това число и на преструктурираната вече Агенция „Одит на средствата” от Европейския съюз.
Това, което бих искал да споделя е (това вече е и като лично мнение в някаква степен), че Българската сметна палата е успяла да се извиси на изключително високо ниво на независимост, в това число и на независимост по отношение на българската държава. Избрала е благоприятната позиция, в част от случаите мнението на проверяваните звена е, че не се познават регламенти, че най-често се адресират препоръки в средата на планов период, които не могат да бъдат изпълнени и едновременно с това се търси в някаква степен становища, мнения и препоръки по целесъобразност. Не бих искал да я квалифицирам като политическа, но по-удобната позиция е да се застане на страната на Европейската комисия и да се адресират упреците.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма да навлизаме в тази дискусия.
Колеги, въпроси има ли? Не виждам.
"Против" - няма ; "Въздържали се" - няма.
Предложенията се подкрепя. Одитите се приемат.
Точка 3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет на 23.03.2009 г.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Икономическите отношения между Република България и Република Австрия се развиват интензивно и това предполага създаването на адекватна регулативна и актуална правна база с оглед по-успешното регулиране и стимулиране в бъдеще. Един от елементите на тази база е спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, като трябва да се има предвид, че действащата към момента спогодба между Република България и Република Австрия не е ефективен инструмент за регулиране на проблемите, свързани с двойното данъчно облагане. В много отношения тя представлява дори пречка основно за България и затруднява икономическото ни сътрудничество. Ето защо сключването на нова актуална спогодба, която се подписва за ратифициране и влизане в сила да замени сега действащата, е изключително наложително. За тази цел в проведените два кръга преговори през 2004 и 2005 година делегациите на двете държави договориха общ проект, който бе подписан на 12 февруари 2009 година от министъра на финансите на Република България и вицеканцлерът и федерален министър на Република Австрия.
По-основните моменти в подписаната спогодба е, че с оглед на съществуващите различия в данъчните законодателства на двете държави, след дискусии са определени критериите за дефиниране на понятието „местно лице”. Двете държави се споразумяха за приемливи критерии, като критерии за едно юридическо лице като местно за данъчни цели бе възприет критерият „място на учредяване”, а за неперсонифицираните дружества,бе възприето данъчните администрации на двете държави да решават въпроса по взаимно споразумение. Определя се качеството на местно лице относно юридически лица и неперсонифицирани дружества. Договорено е облагането при източника на доходите от дивиденти, получени от физически лица – лихви и авторски лицензи от лицензионни възнаграждения. Нулевите данъчни ставки в действащата спогодба да една от основните причини за използването на т.н. трети шопинг – използване на по-благоприятна данъчна спогодба.
Предвидена е 5% ставка при източника на доходи, реализирани при условията на оперативен лизинг. Предвидено е облагане при източника на някои видове доходи от прехвърляне на акции и дялове. Предвидено е формирането на място на стопанска дейност на строителни и монтажни работи след изтичане на 6-месечен период. Обикновено европейските държави договорят 12-месечен. Смятаме, че успех за българската страна е договорената клауза относно данъчното облагане на възнаграждението на преподавателите и научните работници и включването на такава разпоредба е традиционно за българската договорна практика.
Смятаме че при ратифицирането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане ще бъдат постигнати и разширени възможности за интензифициране на отношенията между Република България и Република Австрия. Разбира се, молбата ми е да бъде ратифицирана със закон Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Република Австрия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси? Някакви коментари? Някой „против”, „въздържали се”. Не виждам.
Предложението се подкрепя.
Точка 4. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 902-02-11, внесен от Министерски съвет на 14.3.2009 г.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ще припомня, че Здравната мрежа е учредена през 2001 година в рамките на инициативата за социално сдружавана е на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа и представлява политически орган, който ръководи осъществяването на съвместни дейности в области от общ интерес. В момента участват Република Албания, Босна и Херцеговина, България, Република Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Черна Гора, Хърватия.
В рамките на Здравната мрежа страните реализират проекти, които определят общите здравни приоритети за региона. В този смисъл на заседанието, проведено на 3 юли 2008 година е одобрен проектът на Меморандум за разбирателство относно бъдещето на здравната мрежа. Меморандумът подлежи на ратифициране със закон от страна на Народното събрание. Предвид финансовите задължения под формата на годишна вноска в бюджета на секретариата в размер на 36 000 евро, които ще се осигуряват от бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година, а така също поради предвиденото в чл. 13 от меморандума съдебно уреждане на възможните спорове между участниците, това определя потребността от ратифициране със закон на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на процеса за сътрудничество.
Молбата ми е, да бъде ратифицирано със закон и Бюджетната комисия да се произнесе положително!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси? Някакви коментари, изказвания? Не виждам. Някой „против”, „въздържали се”.
Предложението се подкрепя.
Точка 5. Проект за решение относно въвеждане на мораториум върху разплащанията със средства от републиканския бюджет на Република България на обекти, включени в оперативните програми и фондове, финансирани от източници на Европейския съюз, № 954-02-11, внесен от Иван Костов и гр.н.пр. на 5.02.2009 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли някой от вносителите, който да представи законопроекта?
МАРИЯ КАПОН: Ще се опитам да кажа какъв е принципът, заради който най-вероятно е предложен мораториум. Ставаше въпрос, особено при казусите НАПИ, в които Европейската комисия спира средства заради конфликт на интереси и доказаният примерно случай с KPMG. В същото време българското правителство решава, че ще го съфинансира този проект от българския бюджет. При такива случаи, след като няма политическа воля от страна на правителството, нормално е опозицията да иска мораториум.
Това е, според мен единствената експертна логика за такъв законопроект. Давам го като пример. Иначе, като дойдат колегите, те предполагам че в зала ще дадат повече информация.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, ще ги изчакаме в зала да дадат повече информация.
Господин Желев, становище на Министерство на финансите има ли по въпроса?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ще си позволя да внеса само някои уточнения във връзка с внесеното предложение за мораториум.
С Постановление № 180 от месец юли 2008 година за одобряване на целеви средства по бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството в размер на 46 милиона и 900 хиляди лева, средствата са осигурени за финансиране на 10 проекта, изпълнявани по Програма ФАР с бенефициент НАПИ, за който периодът на разплащане е изтекъл, както на обекти, изпълнявани по Програма ФАР, за което временно е преустановено финансирането, така и кореспондиращи с националното съфинансиране.
По принцип ще споделя мнението, че може би е нелогично да бъдат наказвани коректни бенефициенти и с едно такова бланкетно предложение за мораториум да се търсят решения и да се изразяват съмнения – да, разбира се, че по отношение на KPMG аз смятам, че авторитетът на KPMG е достатъчно представен с дейността им в България. Не е доказан такъв конфликт на интереси. Предполага се, че от тяхна страна, говоря за оценката на KPMG, процесът трябва да бъде изследван допълнително.
Няма да се спирам на потребността на реализиране на определени действия, но смятам, че мораториумът е много радикална и крайна мярка и не бива реалният живот да бъде спиран с едно подобно решение. Възможно е, разбира се да има и друг вид мотиви, желания, след като спре разпореждането с тези средства, след това да извърши преразпределения допълнително.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Възможно е, но няма да се случи.
Има ли някакви въпроси по това предложение? Има ли някой, който подкрепя предложението? С един глас „за” и 10 гласа „против”, предложението не се подкрепя.
Точка 6. Проект на решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерски съвет на 23.3.2009 г.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: В Стратегията за партньорство между Световната банка и Република България е предвидено на Република България да й бъдат предоставени серия от три заеми за развитие на политиките и в подкрепа на планираните от правителството реформи. Трите заема са с общ размер 450 милиона щатски долара. Заемното споразумение за първия заем за развитие на политиките е подписан през месец март 2007 година в град София от министъра на финансите и директора за България на Световната банка. Ратифицирано е със Закон от Народното събрание през месец май 2007 година. Първият заем, който е ползван е в размер на 114 милиона евро и имаше за цел да подкрепи усилията на правителството при изпълнение на средносрочните планове за политически и институционални реформи и да подпомогне интегрирането на страната ни в Европейския съюз след присъединяването от 1 януари 2007 година.
Вторият заем е в размер на равностойността на 150 милиона щатски долара, с опция за отложено теглене. След изпълнението на мерките и по първият и по вторият заем за развитие на политиките правителството ще продължи да използва подкрепата на Световната банка по отношение на продължаване реформите в социалните сектори, като третият заем за развитие на политиките е концентриран именно върху тези сектори.
Програмата е в съответствие със Стратегията за партньорство и очертаните в нея цели. Има се предвид преди всичко повишаване производителността на труда и заетостта в подкрепата на растеж, чийто основен двигател е частният сектор в духа на Лисабонската стратегия. Фискална устойчивост и подобрен капацитет за усвояване на средствата по линия на Европейския съюз. Предвижда се третият заем да бъде договорен като заем в подкрепа на платежния баланс в размер на равностойността на около 200 милиона щатски долара, измерени в евро. Заемът ще бъде договорен при следните условия: Първоначална такса в размер на 0,25 на сто от размера на заема, така нареченото първо предплащане; лихвен процент на базата на 6-месечен либор в евро; срок на погасяване 19 години, в това число 7-годишен гратисен период по отношение на главницата, който ще се погасява след изтичането му на равни 6-месечни вноски.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси? Някакви коментари?
Според мен целесъобразно е да се вземат такива заеми, които подпомагат и определени дейности, заедно с това и платежният баланс на страната, отколкото да правим някакви други неразумни движения в тази посока.
Има ли някой „против”, „въздържал си”? Няма.
Предложението се подкрепя.
Точка 7. Законопроект за обществените фондове в здравеопазването, № 954-01-27, внесен от Атанас Щерев и гр.н.пр., на 4.2.2009 г.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: По отношение на внесения Законопроект за обществените фондове в здравеопазване от народния представител Атанас Щерев и група народни представители, становището на Министерство на финансите е, че направените със законопроекта предложения са основно въпрос на законодателна целесъобразност и водещо при обсъждането на законопроекта следва да бъде становището на Министерството на здравеопазването като орган, който провежда и отговаря за държавната политика в областта на здравеопазването.
Независимо от гореизложеното, изразяваме принципното си несъгласие с подобен подход за набиране на допълнителни средства в здравеопазването. Гарантирането на по-добър достъп на пациентите до качествено лечение е държавна политика и обществени организации от подобен род биха могли да допринесат за решаването на отделни специфични случаи или на случаи от местен характер. Също така да имат по-съществен принос при упражняване на граждански контрол на структурите и субектите в системата на здравеопазване и ангажиране на по-широко гражданско участие.
Няма пречка да бъдат създавани такива юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, но участието на държавния бюджет със субсидия в тях е неприемливо като подход за нас и най-важното условие за ефективно функциониране на такива фондове е гражданското участие частните дарители и контролът. Това е логиката на подобни фондове. В този смисъл, създаването на отделно законодателство, регламентиращи обществени фондове с източник на средства, финансирани от държавния бюджет, изкривява моделът на тези структури. Имайки предвид това, считаме че предлаганият финансов модел на обществените фондове в здравеопазването е неприемливо.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Коментари по въпроса? Някой „за”? Не виждам.
Предложението не се подкрепя.
Точка 8. Законопроект за фондовете за устойчиво развитие на културното наследство, № 854-01-164, внесен от Захари Георгиев и Атанас Мерджанов, на 18.2.2009 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има становище на Министерство на финансите, което не подкрепя подобно предложението. Създаването на фондове по ред и условия, предлагани в законопроекта, не се подкрепят и тъй като биха засегнали приходната част на бюджета и липсва изискуемата от Закона за нормативните актове оценка за евентуалните ефекти върху държавния бюджет.
Съвсем накратко резюмирам становището на Министерство на финансите.
Колеги, има ли някой, който да подкрепя този законопроект? Не виждам такива.
Предложението не се подкрепя.
Точка 9. Проект на решение за освобождаване на член на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става дума за един от членовете на Комисията за финансов надзор, чийто мандат е изтекъл преди повече от една година, който се казва Тенчо Иванов Тенев и който поради това, че не е освободен от Комисията не може да заеме друга работа, тъй като такъв му се получава конфликт на интереси с новата работа. Тъй като ние вече година и повече упорито тупаме топката с промяната на съставите и на членовете в два-три органа, за някои от хората – членове, на които са им изтекли мандатите, това вече се превръща в тежък личен проблем.
Той няма право на доходи на друго място, не може да си заеме работата и става...
В края на месец март изтичат сроковете на последните двама членове.
Предлагам да не създаваме лични проблеми на този човек, защото няма логика заради недостатъчна организационна култура да създаваме лични проблеми на някои хора.
Да го внесем и да го освобождаваме, пък другите вече ще ги назначаваме като дойде време.
Комисията има кворум, може да продължи да работи, не се нарушава работата.
Има ли някой „против”? Няма. Благодаря!
Точка 10. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния валутен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, № 902-01-13, внесен от Министерски съвет на 25.02.2009 г.
РУМЕН МЛАДЕНОВ: Ще докладвам аз по точката.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Къде е началникът ви?
РУМЕН МЛАДЕНОВ: Имаше спешен ангажимент и не можа да дойде.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Точката ще я гледаме следващия път, като дойде господин ръководителят на Държавния резерв.
Закривам заседанието. Благодаря ви!
(Заседанието завърши в15.50 часа.)
СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
Красимира Николова /Румен Овчаров/
№ 5
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
П Р О Т ОК О Л
№ 5
от заседанието на Комисията по бюджет и финанси
на 25 март 2009 година
На 25 март 2009 г. се проведе редовно заседание на Комисия по бюджет и финанси при следния
Дневен ред:
Точка 1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 954-01-68, внесен от Румен Овчаров на 24.03.2009 г.
Точка 2. Доклад на Сметната палата за резултатите от извършения одит на системите за управление на Структурните и Кохезионния фондови на Европейския съюз за периода от 01.01.2006 г. до 30.06.2008 г., внесен от Сметната палата на 19.02.2009 г. и Доклад на Сметната палата за резултатите от извършения одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния план за рибарство и аквакултури за периода от 01.01.2006 г. до 30.06.2008 г., внесен от Сметната палата на 19.02-2009 г.
Точка 3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет на 23.03.2009 г.
Точка 4. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 902-02-11, внесен от Министерски съвет на 14.3.2009 г.
Точка 5. Проект за решение относно въвеждане на мораториум върху разплащанията със средства от републиканския бюджет на Република България на обекти, включени в оперативните програми и фондове, финансирани от източници на Европейския съюз, № 954-02-11, внесен от Иван Костов и гр.н.пр. на 5.02.2009 г.
Точка 6. Проект на решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерски съвет на 23.3.2009 г.
Точка 7. Законопроект за обществените фондове в здравеопазването, № 954-01-27, внесен от Атанас Щерев и гр.н.пр., на 4.2.2009 г.
Точка 8. Законопроект за фондовете за устойчиво развитие на културното наследство, № 854-01-164, внесен от Захари Георгиев и Атанас Мерджанов, на 18.2.2009 г.
Точка 9. Проект на решение за освобождаване на член на Комисията за финансов надзор.
Точка 10. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния валутен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, № 902-01-13, внесен от Министерски съвет на 25.02.2009 г.
Заседанието на Комисията по бюджет и финанси започна в 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на Комисията по бюджет и финанси..
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добър ден на всички! Коментари по дневния ред? Няма.
Точка 1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 954-01-68, внесен от Румен Овчаров на 24.03.2009 г.
Ставаше дума за едно много бързо действие в края на миналия ден, тъй като тази тема я дискутирахме няколко пъти в комисията, сега трябва да я дискутираме вече от друга гледна точка – как и по какъв начин да върнем парите или да им ги прихванем от гледна на точка на бъдещи доставки на тези производители и вносители, които са си платили акциза.
Господин Желев, моля да информирате народните представители.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Във връзка с приетия § 18, с който бяха въведени задължително извеждане от пазара, считано от 1 април 2005 година досегашните бандероли и промяната, която трябва да настъпи – заменянето им с нови бандероли на практика възникнаха проблеми, които трябва да намерят своите законодателни решения. Първото, което бих искал да споделя е, че става дума за законопроект, който е обсъден неколкократно, в това число и в този последен вариант, с участието на Агенция „Митници”, Националната агенция за приходи, производителите и вносителите на цигари. Предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове урежда няколко групи въпроси. Първият от тях е свързан действително с възможността за възстановяване и прихващане на платения акциз, който по предварителни оценки в зависимост от прогнозите от оставащите количества цигари ще бъде в размер на около 120 милиона лева. Разговорите, които сме провели с производителите и вносителите на цигари, те ще възприемат подхода на прихващане. Предоставяме новите бандероли и новия образец на бандерола на стойността, на която е правото за възстановяване на акциз.
В този законопроект уреждаме начина, по който се подават заявления и констатиране на състоянието съответно на количествата бандероли. В следващата алинея се уточнява, че това може да става на основата на представителна извадка. Уточнена е методологията за тази представителна извадка. Става дума за 26 на 1 000, което гарантира 96-97% от случаите, достоверността и автентичността на бандеролите. При възникване обаче на проблем поява на фалшив бандерол, следва 100% проверка на всички бандероли. Тоест, защитени са правата и на държавата в този смисъл. Смятаме, че нито производители, нито вносители имат интерес от подобно поведение. И това бяха уверенията на всички участници в проведените разговори.
Законопроектът уточнява начина, по който ще се унищожават стоките. Уточнява определени срокове за прихващане и възстановяване на акциза и до толкова, доколкото е необходимо процедурата да бъде разгърната – малко по-нататък препраща към правилника, в който и без това са необходими да се направят промени, произтичащи от приетия през месец декември Закон за изменения и допълнения на Закона за акцизите и данъчните складове, като ангажиментите, които сме поели, необходимите промени в правилника, въпреки вчерашното обсъждане, при окончателната им подготовка да бъдат отново обсъдени заедно с производителите и вносители на цигари. Може би това, от което се нуждаем като допълнени дотолкова, доколкото от 1 април трябва да бъдат реализирани всички тези действия, ще бъде необходима още една заключителна разпоредба, в която да е записано, че законът влиза в сила в деня на обнародването му. Молбата, която имаме – ще си позволя да го кажа и от името на всички участници в провежданите до сега срещи, е законът максимално бързо да бъде приет на първо и на второ четене, за да може да продължим с по-нататъшната процедура и по възможност да влезе в действие, считано от 1 април 2009 година.
МАРИЯ КАПОН: Господин зам.-министър, разбираме ли Ви правилно, че след извадката, която направите, като от месец януари го дискутираме в едното от изслушванията това, технологично да ни обясните – означава ли това, че като се направи извадката 26 на 1 000, както казахте за бандерола, защото е нереално и тогава аз твърдях всички бандероли да могат да бъдат минати през проверка, ще има унищожаване на цялото производство, тоест – продукцията ще се унищожи. А тези, които събират от търговците, защото сега едните са на митница, на склад и там няма проблем, но тези, които са в търговците и се приберат – трябва и Данък добавена стойност да възстановят, не само акциз. Въпросът е, цялата тази продукция ще бъде унищожена. В наредба ли ще бъде описано това, да потвърдите че съм разбрала правилно? Второ, за 125 милиона акциз ако говорим, приблизително знаем ли за каква продукция става въпрос? За какво количество пари, това сигурно също се знае? Въпросът е, има ли технология, по която ще бъде унищожавана продукцията? В смисъл, как се унищожава такава продукция? Нека да кажем, че това е много голямо количество продукция, с изгаряне ли е, по какъв начин? Имайте предвид, че това е околна среда, има ли технология от страна на „Митници”, интересно е да знаем по какъв начин се унищожава тази продукция. Защото тя може да доведе до сива икономика. Изведнъж ако се окаже, че не е унищожена правилно? По тази причина Ви питам, каква технология предвиждате за унищожаване.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, действително намеренията са да бъде реализирано решение за търговците, от които бъде иззет, най-вероятно не толкова от търговците на дребно, отколкото от дистрибутори определени количества цигари, да бъде пуснато кредитно известие и да бъде анулирана извършената сделка, за да може дължимият данък ДДС по предварителни оценки около 20-24 милиона да бъде предоставено правото на ползване на данъчен кредит. Режимът и начинът на унищожаване сме го дискутирали неколкократно с производителите и вносителите. Цялата стока ще бъде унищожена с изгаряне. Отправили сме запитване до Министерството на околната среда и водите. За сега намеренията са това да стане в циментови заводи, където има и пречиствателни инсталации. Очакваме отговор от Министерството на околната среда и водите, може ли да се извърши там. Става дума по предварителни разговори, аз затова имах предвид, че оценките са прогнозни за около 120 контейнера. Въпреки всичко продажбите продължават, така че на 31 март ще имаме реална представа за истинското състояние на нещата.
Процедурите по отношение на съхраняване, превозване, заплащане и контрол от страна на Агенция „Митници”, може би във взаимодействие и с Министерството на вътрешните работи са уточнени дотолкова, доколкото те са разписани и в самия закон.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, кой ще изготви правилника? Министерството или Агенция „Митници”?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: „Митници” подготвят текстовете. До края на седмицата ще бъдем готови с тези текстове и сме поели ангажименти да ги обсъдим отново с производителите и вносителите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам да не записваме този текст за влизането в сила от деня на обнародването, защото това може да не ни позволи да го гласуваме законопроектът на две четения на едно заседание, тъй ще трябва да внасяме специално редакционна поправка там, което само по себе си вече чисто процедурно прави невъзможно гласуването на законопроекта, ако няма, разбира се претенции от страна на опозицията да минат и на едно заседание двете гласувания. Тогава ще стане така, че заради тези два или три там, които ще спестим от публикуването ще загубим една седмица с изчаквания на предложения, после – минаване на второ четене и т.н. Даже не една, може би и повече от една седмица. Затова дайте да го преценим, или сега да го запишем като предложение и да го внесем вече с този текст в пленарна зала.
МАРИЯ КАПОН: Ако се договорим в комисията сега какъв текст допълнително правим в зала – това нещо можем да го прокараме директно на двете четения. Но сега не в зала да правим някой текст и да скачаме насреща и да казваме, че друг е текста. Ако е взето това решение, трябва да се види в кои циментови заводи, как така да е сигурно, че тези цигари няма да отидат в контрабанда, това е единственото, което е. Затова трябва да има наредба, да е описано, че е ясно с наредба на Министерство на финансите да има и обществен контрол.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз говорих само за срока.
Тук си пише редът и начинът за унищожаване на цигарите, облепени с бандерол или прихващането на платения акциз и определят Правилника за прилагане на закона. Според мен това е достатъчно ясно. Какво да добавим още?
МАРИЯ КАПОН: ДДС няма да им възстановят по-бързо, това е положението. Това е само за тези, които са търговци, няма как да се случи иначе за ДДС. Защото в зависимост от количествата ние не знаем кои от тези количества са на Митници и кои не са. Въпросът е за производителите и за 6 контейнера, дори и за 1 да е, като върнат стоката от търговците, да се държим коректно и да могат да си възстановят поне ДДС в обозрим срок, след като им унищожават продукцията, но това няма как да се знае според мен.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма как да го запишем в закон, че ДДС се връща в някакъв срок.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин зам.-министър, предвиждате ли участието на „Митници” в оценката по представителната извадка, това е по ал. 3 и при унищожаването по ал. 4, с подписването на протокола? „Митниците” ще участват ли там с подписа?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Изцяло контролът се осъществява от страна на Агенция „Митници”, самата инвентаризация, запечатването на складовете, съхраняването, констатирането в резултат на представителната извадка. Не искам да се спирам в подробностите на възникналите проблеми, че става дума за около 60-65 милиона броя бандероли, които са в различен ред. Първото разбъркване на бандеролите е още в процеса на самото производство. Тоест, Агенция „Митници” ще бъде необходимо да констатира бандеролите по номера, тяхното съответствие по компетентната митница териториално, те са били предадени, и в този смисъл в част от случаите, когато става дума за върната стока с бандероли от страна на дистрибутори и анулирани сделки, бандеролите да бъдат унищожавани по брой, а не по номера. Въвели сме и вероятно в това ще имате възможност да се уверите, ще присъства в правилника, да не се описва по сега съществуващият ред – бандерол по бандерол, тъй като всеки бандерол има осем цифри и две букви. Нали разбирате, че 650 милиона записа от страна на производители и вносители ... Но решенията са взаимно приемливи, контролът и взаимодействието ще се осъществява, както от страна на асоциацията и на браншовата организация на производители и вносители, но контрол от страна на държавата ще се осъществява от Агенция „Митници” и Министерството на вътрешните работи, когато са необходими взаимодействия до окончателното унищожение. Вероятно това ще бъде свързано с един относително продължителен срок, малко повече от 90 дни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, да не влизаме в тази технология.
Има ли други въпроси, мнения, съображения? Ако няма, предлагам да приемем предложението – да добавим текста за влизането в сила, като нов параграф – влиза в деня на обнародването.
"Против" - няма ; "Въздържали се" - няма.
Предложението се подкрепя.
Точка 2. Доклад на Сметната палата за резултатите от извършения одит на системите за управление на Структурните и Кохезионния фондови на Европейския съюз за периода от 01.01.2006 г. до 30.06.2008 г., внесен от Сметната палата на 19.02.2009 г. и Доклад на Сметната палата за резултатите от извършения одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния план за рибарство и аквакултури за периода от 01.01.2006 г. до 30.06.2008 г., внесен от Сметната палата на 19.02-2009 г.
ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В изпълнение на Решението на парламента Сметната палата извърши два одита. Първият от тях – на системата за управление на Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз за периода 1 януари 2006 до 30 юни 2008 година. Вторият доклад – на Системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури за същият период.
Става дума, уважаеми дами и господа народни представители, всъщност за европейски средства, свързани със следприсъединителните инструменти, след като България стана страна членка на Европейския съюз. Искам да обърна внимание и преди всичко да подчертая, че Сметната палата не прави политически оценки на решенията на законодателната и изпълнителната власт, а ги приема за даденост в рамките на одита. Що се отнася до системата за управление на Структурните и на Кохезионния фонд, искам да обърна внимание, че предмет на проверка и оценка е цялостната система за управление на средствата в Структурните и Кохезионния фонд в един специфичен аспект. Взаимодействието между цялата тази сложна система от органи, координацията между тях, обмена на информация и ясното разпределение на отговорности е на управленски отговорности и правомощия.
Какви са основните констатации и оценки от извършения одит? Аз ще ги представя съвсем накратко. Вие предполагам, че сте запознали подробно с тях. Като цяло ние изследваме системата в един относително ранен период от нейното създаване и развитие и очевидно е, че тя не е добила така напълно завършена и зряла форма. Обръщам внимание на това, защото тази система се развива доста динамично и поради тази причина ние се постарахме да отразим някои промени в системата за управление и след изтичане на одитирания период. Тоест, независимо че одитирахме до юни 2008 година, ние отразихме промени в системата до 15 октомври 2008 година, като в този период има определени позитивни развития, тъй като е налице очевиден стремеж да се усъвършенства и да се одобри цялостната система за управление на европейските средства.
Към момента обаче на одитирания период искам да обърна внимание, че общият извод на одитните екипи, подкрепени от решението на Сметната палата като колегия, трябва да се каже, че в рамките на одитирания период системата все още не може да се оцени като достатъчно ефективна от гледна точка на добро взаимодействие и координация между участниците в процеса.
Има няколко основни рискови фактора, на които искам да обърна внимание. Това е преди всичко недобрата координация и взаимодействие, недостатъчния в количествено и качествено отношение капацитет и липса на ясно разграничение между отговорности и правомощия на ключови участници в процеса на управление. Например, тъй като ние изследваме системата, включително и с фигурата на зам.-министър председателя, отговорен за координацията по управлението на европейските средства, забелязва се към този момент не особено ясно разграничение между неговите правомощия и правомощията на Централното координационно звено – специалната дирекция по управлението на европейските средства в рамките на Министерство на финансите и която е натоварена с отговорността да комуникира с Европейската комисия.
До края на този период не е ясна и управленската отговорност на съответните министри, в рамките на чийто министерства функционират съответните оперативни програми. Управлението на оперативните програми е в ръцете на зам.-министри и директори на дирекции, като до юли месец на 2008 година не е ясен обема, съдържанието на управленската отговорност на съответните министри. Но след това със специален акт на Министерския съвет проблемът е решен.
Проблем съществува и с недостатъчния административен капацитет на някои от органите, които са с много ключови функции. Това е например одитното звено, което е в рамките на Министерство на финансите. Наблюдава се сериозно текучество на кадри, което определено затруднява изпълнението на функциите, които са му възложени. Може да се каже, че също така риск за системата създава и недоизградената информационна система за управление и наблюдение и недобрата им и все още недоизградената връзка със специалния счетоводен софтуер, който създава известен риск за двойно финансиране на проекти.
Като цяло обаче, може да се направи извода, че в рамките на одитирания период има сериозни проблеми, свързани с взаимодействието и координацията и ясното разпределение на отговорности и правомощия между ключови участници в този процес. След май месец 2008 година са предприети и сериозни конкретни стъпки за подобряване на координацията и взаимодействието. Тогава е създадена и фигурата на зам.-министър председателя, отговорен за координацията. След това е създаден и Съвет за координация и оперативно наблюдение на средствата от Европейския съюз, който заседава на две равнища – равнище „А” – министри и равнище „Б” – по-експертно – зам.-министри и директори на дирекции. Ние не можем да оценим работата на този съвет. Оценяваме го като много положителна стъпка, но все още няма натрупана практика и история, за да оценим реално как функционира на практика.
При създаването на фигурата зам.-министър председателя, отговорен за координацията по управлението на европейските средства, след това обаче се наблюдава един специфичен проблем, именно неяснотата при взаимодействието му с други участници в този процес – това са министрите, това Централното звено за координация. Като цяло ние считаме, че има място за сериозно подобрение в тази насока. Дали сме множество препоръки, като най-вече сме дали препоръки на зам.-министър председателя, на министъра на финансите и на всички министри в рамките на чийто министерства функционират тези оперативни програми.
Това е като заключение. Искам обаче да обърна внимание, че след 30 юни все пак стъпките, които са предприети за подобряване на управление на системата, според нас са довели до значителен ръст на броя на одобрените проекти на изплатените средства. Очевидно е, че системата се развива, усъвършенства се и се подобрява, но са необходими много, много усилия, защото все още тя крие сериозни рискове. Тук искам да обърна внимание, че ние не сме оценявали отделните оперативни програми, държа това да го отбележа, те са проверявани и оценявани само като елемент от общата картина. Тоест, цялата система за управление на европейските средства, на Кохезионния и на Структурните фондове и в бъдеще ние ще предвидим вече по-детайлно, по-подробно проверяване и оценяване на тези оперативни програми в рамките на конкретни одити. Тогава вече ще ви предоставим една много по-пълна картина, с оглед на което самите тези програми ще имат по-дълга история.
Това е, което искам да кажа по първия ни одит.
Втората одитна задача, възложена от парламента е свързана с фондовете, с общата селскостопанска политика на Европейския съюз и политиката в областта на рибарството. Ние направихме одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони на Националния стратегически план за рибарство и аквакултурите. Тук искам да обърна внимание, че за разлика от Кохезионния и Структурните фондове, тук системата за управление е по-проста, по-малко органи участват в целия този процес.
Какви са основните изводи и задачи от извършения одит? И тук проблемът е за вписването на фигурата на зам.-министър председателя в цялата тази система от органи за управление, за взаимодействието му с другите органи за управление – министърът на земеделието и храните, изпълнителният директор на Агенцията за рибарството и аквакултури, Фонд „Земеделие” и т.н.
Тук веднага искам да кажа основният риск, с който според нас се сблъсква системата. Тук е недостатъчният административен капацитет и тук най-вече поради факта се наблюдава едно сериозно текучество на експерти, но най-вече на ръководни кадри във Фонд „Земеделие”, както и в Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури, което поражда сериозни рискове за ефективното управление. Тук също може да се каже, че има специфичен риск, свързан със софтуерните продукти, информационните системи засега все още не отговарят в пълна степен на изискванията за ефективност. Тук също има определени рискове и в тази насока трябва да бъдат предприети сериозни стъпки.
Като цяло обаче искам да подчертая, че недостатъчният административен капацитет е основният проблем тук – текучеството на кадрите, непопълненият състав на определени органи. Например одитният орган работи само с 50% от утвърдения си състав. Към 15 октомври 2008 година няма назначен титуляр на длъжността директор на дирекцията, която е одитен орган, което поставя под сериозен риск изпълнението на тези функции.
И тук информационната система за управление и наблюдение, и счетоводният софтуер все още не са доизградени и крият сериозни рискове от двойно финансиране. В тази насока трябва да се направят определени стъпки. Дали сме конкретни препоръки на зам.-министър председателя с оглед на подобряване на координацията, на министъра на земеделието и на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
С това кратко изложение представих основните констатации, изводи и оценки на Сметната палата по двете одитни задачи, възложени от парламента.
Благодаря Ви, господин председател! Аз и моите колеги – госпожа Симеонова и господин Апостолов – членове на Сметната палата, които отговаряха за тези одити, сме готови да отговаряме на вашите въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси? Някой да е против заключенията на двата одитни доклада?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Това, което бих искал да споделя е, че в резултат на интензивните разговори с проверяващите органи от страна на Сметната палата, можем да споделим, че всички препоръки от нейна страна са в процес на изпълнение или са изпълнени. С Постановление № 39 и № 61 от 19 март са направени изменения и допълнения на Устройствения правилник на Министерство на финансите, а Дирекция „Управление на средства от Европейския съюз” ще се ръководи в цялата си дейност от зам.-министър председателя, отговорен за управлението на европейските фондове.
Към края на периода 2008 година и в началото на 2009 година, информационната система за управление и наблюдение вече функционира почти с 90% от капацитета си за използваемост на модулите. До края на месец март управляващите органи на оперативните програми ще имат възможност да въведат и цялата си информация, необходима за функционирането на самата система. Продължават усилията за подобряване на административния капацитет на звената, в това число и на преструктурираната вече Агенция „Одит на средствата” от Европейския съюз.
Това, което бих искал да споделя е (това вече е и като лично мнение в някаква степен), че Българската сметна палата е успяла да се извиси на изключително високо ниво на независимост, в това число и на независимост по отношение на българската държава. Избрала е благоприятната позиция, в част от случаите мнението на проверяваните звена е, че не се познават регламенти, че най-често се адресират препоръки в средата на планов период, които не могат да бъдат изпълнени и едновременно с това се търси в някаква степен становища, мнения и препоръки по целесъобразност. Не бих искал да я квалифицирам като политическа, но по-удобната позиция е да се застане на страната на Европейската комисия и да се адресират упреците.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма да навлизаме в тази дискусия.
Колеги, въпроси има ли? Не виждам.
"Против" - няма ; "Въздържали се" - няма.
Предложенията се подкрепя. Одитите се приемат.
Точка 3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 902-01-12, внесен от Министерски съвет на 23.03.2009 г.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Икономическите отношения между Република България и Република Австрия се развиват интензивно и това предполага създаването на адекватна регулативна и актуална правна база с оглед по-успешното регулиране и стимулиране в бъдеще. Един от елементите на тази база е спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, като трябва да се има предвид, че действащата към момента спогодба между Република България и Република Австрия не е ефективен инструмент за регулиране на проблемите, свързани с двойното данъчно облагане. В много отношения тя представлява дори пречка основно за България и затруднява икономическото ни сътрудничество. Ето защо сключването на нова актуална спогодба, която се подписва за ратифициране и влизане в сила да замени сега действащата, е изключително наложително. За тази цел в проведените два кръга преговори през 2004 и 2005 година делегациите на двете държави договориха общ проект, който бе подписан на 12 февруари 2009 година от министъра на финансите на Република България и вицеканцлерът и федерален министър на Република Австрия.
По-основните моменти в подписаната спогодба е, че с оглед на съществуващите различия в данъчните законодателства на двете държави, след дискусии са определени критериите за дефиниране на понятието „местно лице”. Двете държави се споразумяха за приемливи критерии, като критерии за едно юридическо лице като местно за данъчни цели бе възприет критерият „място на учредяване”, а за неперсонифицираните дружества,бе възприето данъчните администрации на двете държави да решават въпроса по взаимно споразумение. Определя се качеството на местно лице относно юридически лица и неперсонифицирани дружества. Договорено е облагането при източника на доходите от дивиденти, получени от физически лица – лихви и авторски лицензи от лицензионни възнаграждения. Нулевите данъчни ставки в действащата спогодба да една от основните причини за използването на т.н. трети шопинг – използване на по-благоприятна данъчна спогодба.
Предвидена е 5% ставка при източника на доходи, реализирани при условията на оперативен лизинг. Предвидено е облагане при източника на някои видове доходи от прехвърляне на акции и дялове. Предвидено е формирането на място на стопанска дейност на строителни и монтажни работи след изтичане на 6-месечен период. Обикновено европейските държави договорят 12-месечен. Смятаме, че успех за българската страна е договорената клауза относно данъчното облагане на възнаграждението на преподавателите и научните работници и включването на такава разпоредба е традиционно за българската договорна практика.
Смятаме че при ратифицирането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане ще бъдат постигнати и разширени възможности за интензифициране на отношенията между Република България и Република Австрия. Разбира се, молбата ми е да бъде ратифицирана със закон Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Република Австрия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси? Някакви коментари? Някой „против”, „въздържали се”. Не виждам.
Предложението се подкрепя.
Точка 4. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, № 902-02-11, внесен от Министерски съвет на 14.3.2009 г.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ще припомня, че Здравната мрежа е учредена през 2001 година в рамките на инициативата за социално сдружавана е на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа и представлява политически орган, който ръководи осъществяването на съвместни дейности в области от общ интерес. В момента участват Република Албания, Босна и Херцеговина, България, Република Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Черна Гора, Хърватия.
В рамките на Здравната мрежа страните реализират проекти, които определят общите здравни приоритети за региона. В този смисъл на заседанието, проведено на 3 юли 2008 година е одобрен проектът на Меморандум за разбирателство относно бъдещето на здравната мрежа. Меморандумът подлежи на ратифициране със закон от страна на Народното събрание. Предвид финансовите задължения под формата на годишна вноска в бюджета на секретариата в размер на 36 000 евро, които ще се осигуряват от бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година, а така също поради предвиденото в чл. 13 от меморандума съдебно уреждане на възможните спорове между участниците, това определя потребността от ратифициране със закон на Меморандума за разбирателство относно бъдещето на Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа в рамките на процеса за сътрудничество.
Молбата ми е, да бъде ратифицирано със закон и Бюджетната комисия да се произнесе положително!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси? Някакви коментари, изказвания? Не виждам. Някой „против”, „въздържали се”.
Предложението се подкрепя.
Точка 5. Проект за решение относно въвеждане на мораториум върху разплащанията със средства от републиканския бюджет на Република България на обекти, включени в оперативните програми и фондове, финансирани от източници на Европейския съюз, № 954-02-11, внесен от Иван Костов и гр.н.пр. на 5.02.2009 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли някой от вносителите, който да представи законопроекта?
МАРИЯ КАПОН: Ще се опитам да кажа какъв е принципът, заради който най-вероятно е предложен мораториум. Ставаше въпрос, особено при казусите НАПИ, в които Европейската комисия спира средства заради конфликт на интереси и доказаният примерно случай с KPMG. В същото време българското правителство решава, че ще го съфинансира този проект от българския бюджет. При такива случаи, след като няма политическа воля от страна на правителството, нормално е опозицията да иска мораториум.
Това е, според мен единствената експертна логика за такъв законопроект. Давам го като пример. Иначе, като дойдат колегите, те предполагам че в зала ще дадат повече информация.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, ще ги изчакаме в зала да дадат повече информация.
Господин Желев, становище на Министерство на финансите има ли по въпроса?
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ще си позволя да внеса само някои уточнения във връзка с внесеното предложение за мораториум.
С Постановление № 180 от месец юли 2008 година за одобряване на целеви средства по бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството в размер на 46 милиона и 900 хиляди лева, средствата са осигурени за финансиране на 10 проекта, изпълнявани по Програма ФАР с бенефициент НАПИ, за който периодът на разплащане е изтекъл, както на обекти, изпълнявани по Програма ФАР, за което временно е преустановено финансирането, така и кореспондиращи с националното съфинансиране.
По принцип ще споделя мнението, че може би е нелогично да бъдат наказвани коректни бенефициенти и с едно такова бланкетно предложение за мораториум да се търсят решения и да се изразяват съмнения – да, разбира се, че по отношение на KPMG аз смятам, че авторитетът на KPMG е достатъчно представен с дейността им в България. Не е доказан такъв конфликт на интереси. Предполага се, че от тяхна страна, говоря за оценката на KPMG, процесът трябва да бъде изследван допълнително.
Няма да се спирам на потребността на реализиране на определени действия, но смятам, че мораториумът е много радикална и крайна мярка и не бива реалният живот да бъде спиран с едно подобно решение. Възможно е, разбира се да има и друг вид мотиви, желания, след като спре разпореждането с тези средства, след това да извърши преразпределения допълнително.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Възможно е, но няма да се случи.
Има ли някакви въпроси по това предложение? Има ли някой, който подкрепя предложението? С един глас „за” и 10 гласа „против”, предложението не се подкрепя.
Точка 6. Проект на решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение (Трети заем за развитие на политиките – институционална реформа в социалните сектори) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-03-2, внесен от Министерски съвет на 23.3.2009 г.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: В Стратегията за партньорство между Световната банка и Република България е предвидено на Република България да й бъдат предоставени серия от три заеми за развитие на политиките и в подкрепа на планираните от правителството реформи. Трите заема са с общ размер 450 милиона щатски долара. Заемното споразумение за първия заем за развитие на политиките е подписан през месец март 2007 година в град София от министъра на финансите и директора за България на Световната банка. Ратифицирано е със Закон от Народното събрание през месец май 2007 година. Първият заем, който е ползван е в размер на 114 милиона евро и имаше за цел да подкрепи усилията на правителството при изпълнение на средносрочните планове за политически и институционални реформи и да подпомогне интегрирането на страната ни в Европейския съюз след присъединяването от 1 януари 2007 година.
Вторият заем е в размер на равностойността на 150 милиона щатски долара, с опция за отложено теглене. След изпълнението на мерките и по първият и по вторият заем за развитие на политиките правителството ще продължи да използва подкрепата на Световната банка по отношение на продължаване реформите в социалните сектори, като третият заем за развитие на политиките е концентриран именно върху тези сектори.
Програмата е в съответствие със Стратегията за партньорство и очертаните в нея цели. Има се предвид преди всичко повишаване производителността на труда и заетостта в подкрепата на растеж, чийто основен двигател е частният сектор в духа на Лисабонската стратегия. Фискална устойчивост и подобрен капацитет за усвояване на средствата по линия на Европейския съюз. Предвижда се третият заем да бъде договорен като заем в подкрепа на платежния баланс в размер на равностойността на около 200 милиона щатски долара, измерени в евро. Заемът ще бъде договорен при следните условия: Първоначална такса в размер на 0,25 на сто от размера на заема, така нареченото първо предплащане; лихвен процент на базата на 6-месечен либор в евро; срок на погасяване 19 години, в това число 7-годишен гратисен период по отношение на главницата, който ще се погасява след изтичането му на равни 6-месечни вноски.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси? Някакви коментари?
Според мен целесъобразно е да се вземат такива заеми, които подпомагат и определени дейности, заедно с това и платежният баланс на страната, отколкото да правим някакви други неразумни движения в тази посока.
Има ли някой „против”, „въздържал си”? Няма.
Предложението се подкрепя.
Точка 7. Законопроект за обществените фондове в здравеопазването, № 954-01-27, внесен от Атанас Щерев и гр.н.пр., на 4.2.2009 г.
КИРИЛ ЖЕЛЕВ: По отношение на внесения Законопроект за обществените фондове в здравеопазване от народния представител Атанас Щерев и група народни представители, становището на Министерство на финансите е, че направените със законопроекта предложения са основно въпрос на законодателна целесъобразност и водещо при обсъждането на законопроекта следва да бъде становището на Министерството на здравеопазването като орган, който провежда и отговаря за държавната политика в областта на здравеопазването.
Независимо от гореизложеното, изразяваме принципното си несъгласие с подобен подход за набиране на допълнителни средства в здравеопазването. Гарантирането на по-добър достъп на пациентите до качествено лечение е държавна политика и обществени организации от подобен род биха могли да допринесат за решаването на отделни специфични случаи или на случаи от местен характер. Също така да имат по-съществен принос при упражняване на граждански контрол на структурите и субектите в системата на здравеопазване и ангажиране на по-широко гражданско участие.
Няма пречка да бъдат създавани такива юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, но участието на държавния бюджет със субсидия в тях е неприемливо като подход за нас и най-важното условие за ефективно функциониране на такива фондове е гражданското участие частните дарители и контролът. Това е логиката на подобни фондове. В този смисъл, създаването на отделно законодателство, регламентиращи обществени фондове с източник на средства, финансирани от държавния бюджет, изкривява моделът на тези структури. Имайки предвид това, считаме че предлаганият финансов модел на обществените фондове в здравеопазването е неприемливо.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Коментари по въпроса? Някой „за”? Не виждам.
Предложението не се подкрепя.
Точка 8. Законопроект за фондовете за устойчиво развитие на културното наследство, № 854-01-164, внесен от Захари Георгиев и Атанас Мерджанов, на 18.2.2009 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има становище на Министерство на финансите, което не подкрепя подобно предложението. Създаването на фондове по ред и условия, предлагани в законопроекта, не се подкрепят и тъй като биха засегнали приходната част на бюджета и липсва изискуемата от Закона за нормативните актове оценка за евентуалните ефекти върху държавния бюджет.
Съвсем накратко резюмирам становището на Министерство на финансите.
Колеги, има ли някой, който да подкрепя този законопроект? Не виждам такива.
Предложението не се подкрепя.
Точка 9. Проект на решение за освобождаване на член на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става дума за един от членовете на Комисията за финансов надзор, чийто мандат е изтекъл преди повече от една година, който се казва Тенчо Иванов Тенев и който поради това, че не е освободен от Комисията не може да заеме друга работа, тъй като такъв му се получава конфликт на интереси с новата работа. Тъй като ние вече година и повече упорито тупаме топката с промяната на съставите и на членовете в два-три органа, за някои от хората – членове, на които са им изтекли мандатите, това вече се превръща в тежък личен проблем.
Той няма право на доходи на друго място, не може да си заеме работата и става...
В края на месец март изтичат сроковете на последните двама членове.
Предлагам да не създаваме лични проблеми на този човек, защото няма логика заради недостатъчна организационна култура да създаваме лични проблеми на някои хора.
Да го внесем и да го освобождаваме, пък другите вече ще ги назначаваме като дойде време.
Комисията има кворум, може да продължи да работи, не се нарушава работата.
Има ли някой „против”? Няма. Благодаря!
Точка 10. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния валутен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, № 902-01-13, внесен от Министерски съвет на 25.02.2009 г.
РУМЕН МЛАДЕНОВ: Ще докладвам аз по точката.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Къде е началникът ви?
РУМЕН МЛАДЕНОВ: Имаше спешен ангажимент и не можа да дойде.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Точката ще я гледаме следващия път, като дойде господин ръководителят на Държавния резерв.
Закривам заседанието. Благодаря ви!
(Заседанието завърши в15.50 часа.)
СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
Красимира Николова /Румен Овчаров/
