ПРОТОКОЛ
№ 6

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




ПРОТОКОЛ
№ 6
На 9.04.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Списък на присъстващите народни представители се прилага. Присъстваха и: от Министерството на финансите: Любомир Дацов – заместник-министър, Людмила Елкова – директор и Диана Теризиева – главен експерт в дирекция „Данъчна политика”, Диана Драгнева-Иванова – държавен експерт и Иван Еничаров – началник отдел в дирекция „Държавно юрисконсулство, Рая Узунова – главен експерт в дирекция „Външни финанси” и Дамян Стайков – и.д. началник отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Националната агенция по приходите: Красимир Стефанов – изпълнителен директор и Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”; от Българска народна банка: Нели Кордовска – главен директор на дирекция „Банков надзор”; от Министерство на транспорта: Весела Господинова – заместник-мр; от Министерство на земеделието и храните: Димитър Пейчев – заместник-министър и Йордан Войнов – генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, Пенчо Каменова – директор на дирекция „Здравеопазване на животните”, Петя Петрова – експерт в дирекция „НВМС „Здравеопазване на животните” и Александра Митева – експерт; от Министерство на здравеопазването: Валери Цеков – заместник-министър и Христо Тасков – заместник-директор на Центъра по зарази и паразитни болести; от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”: Николай Буршуков – председател и Румен Младенов – Правна дирекция.

Дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния валутен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, № 902-01-13, внесен от Министерски съвет на 25.02.2009 г.
2. Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на река Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие, № 902-02-13, внесен от Министерски съвет на 30.03.2009 г.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 902-02-16, внесен от Министерски съвет на 06.04.2009 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) за учредяване на Регионално представителство на OIE за Източна Европа в София, № 902-02-14, внесен от Министерски съвет на 30.03.2009 г.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, (№ 954-01-69, внесен от М. Димитров и Я. Попвасилев на 26.3.2009 г. и № 954-01-72, внесен от М.Велчев и гр.н.пр. на 31.3.2009 г.).
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданска реабилитация на репресирани лица, № 954-01-75, внесен от Станчо Тодоров на 1.04.2009 г.
7. Определение на Конституционния съд от 17.3.2009 г., получено на 23.3.2009 г. с приложено искането на 54 народни представители от 40-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 1/2009 г. за установяване противоконституционност на чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. (обн. ДВ, бр. 110/2008 г., изм. бр. 12/2009 г.).
8. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, № 854-01-27, внесен от В.Методиев, Е.Манева и Е.Масева на 20.3.2008 г.
9. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 854-01-165, внесен от М.Христов и Ст. Банкова на 20.12.2008 г.
10. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 954-01-81, внесен от Р.Овчаров и М.Велчев на 8.4.2009 г.
11. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 902-01-23, внесен от Министерски съвет на 8.4.2009 г.
***
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Дневният ред е доста тежичък. Някой да има нещо по дневния ред? Има ли някой против? Има допълнителна точка.
Точка 2 е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, което е допълнително към вчерашния дневен ред.
Предлагам ви първо да гледаме законопроектите за промяна в Данък добавена стойност и след това вече да минем по другите точки.
Искам да предупредя колегите от другите министерства, които нямат заместник-министри, да направят необходимото, ще отложа точките за по-накрая, да направят необходимото да дойдат съответните заместник-министри, защото без заместник-министри точките няма да бъдат гледани. Това не е нещо, което е от вчера в Комисията по бюджет и финанси. Много моля, законопроектите се внасят от името на Министерския съвет и представители на Министерския съвет могат да бъдат или министрите или, в случай че тях ги няма, заместник-министрите.

ПО ТОЧКА 5:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, (№ 954-01-69, внесен от М. Димитров и Я. Попвасилев на 26.3.2009 г. и № 954-01-72, внесен от М.Велчев и гр.н.пр. на 31.3.2009 г.).

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли някой от вносителите тук? Някакви коментари по двата законопроекта, които касаят съкращаване на сроковете? Бих искал да направя само един коментар, че така, както я караме, скоро може да стане проблем не връщането, а събирането на данъците. Така че подобни упражнения в такава ситуация за мен са изключително опасни.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз само искам да Ви подкрепя, уважаеми господин председателю, тъй като и становището на Министерството на финансите е, че сега действащото законодателство смятаме, че е намерен баланс между интересите на фиска и на задължените лица, тъй като в края на краищата става въпрос именно за това. като изразявам едно пълно разбиране към проблемите на бизнеса в условията на финансова криза, смятаме все пак, че трябва да се грижим и за интересите на фиска. Бихме споделили един друг аспект, че прекаленото облекчаване на процедурите, особено в условията на криза, вярно, че подпомага бизнеса, но стимулира и допълнително недобросъвестните лица да създават схеми за избягване на плащането на данъците. Така че ние смятаме, че действително може би ще бъде по-добре да бъдем малко по-консервативни в тази ситуация.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз. Колеги, някакви коментари, изказвания?
Моля народните представители, които подкрепят законопроекта, внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, да гласуват. Не виждам такива.
Законопроектът не се подкрепя.
Има ли някой, който да подкрепя законопроекта, внесен от народния представител Милен Велчев и група народни представители? Не виждам такива. Въздържали се?
Законопроектът не се подкрепя.

ПО ТОЧКА 4:
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) за учредяване на Регионално представителство на OIE за Източна Европа в София, № 902-02-14, внесен от Министерски съвет на 30.03.2009 г..

ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, това е първото представителство, което България би открила от този тип. Ние не се нуждаем от допълнителни средства. Това представителство ще бъде ситуирано в Министерство на земеделието и храните. Даже напротив, ще спечели - 1,5 млн. долара пряко от системата, като допълнителните ни ползи ще бъдат, че ние ще можем ад следим в цяла Европа и в света всички зоонози или болести, които са по животните навсякъде. Така че тук ще бъде централното бюро. Това е с няколко думи. Мисля, че е много позитивна стъпка. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Министерство на финансите има ли нещо да казват? Други? Някакви коментари по въпроса?
Някой против? Въздържали се? Няма.
Предложението се подкрепя.

ПО ТОЧКА 10:
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 954-01-81, внесен от Р.Овчаров и М.Велчев на 8.4.2009 г.

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложението на народните представители Румен Овчаров и Милен Велчев касае удължаване на срока за влизане в сила на решението за присъединяване на АДВ към Националната агенция за приходите, което трябваше да стане на 1 май. Сега колегите от Националната агенция по приходите и Министерство на финансите смятат, че точно в този момент предприемането на тази реконструкция не е особено полезна и затова ние използвахме процедурата на народни представители да внесем по възможно най-бързия начин подобно предложение. Текста го имате. Подкрепя – един единствен параграф, който изменя срока. Вместо 1 май го прави 1 януари следващата година. А и проектът все пак новото правителство ще си прецени дали ще е редно да го прави това или не смята. Предложението ако не възникнат дискусии в залата, да го гласуваме на едно заседание на първо и на второ четене.
Някакви коментари? Колегите от Министерство на финансите?
Някой против? Някой въздържал се? Не виждам.
Предложението се подкрепя.


ПО ТОЧКА 11:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 902-01-23, внесен от Министерски съвет на 8.4.2009 г.

ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Тази промяна се налага от т.нар. инфрийчмънт процедура, нарушаване на европейското законодателство. Тя е свързана с неравно третиране. Признаваме облекчение за дарения, когато те са за местни лица, наши, български и това облекчение не се отнася за подобен вид лица на други държави членки. Изравняваме режима. Признаваме и за същия кръг лица за други държави членки. Така че да има равно третиране. От 1 януари сме предвидили влизане в сила на закона.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Каква беше причината да не го приемем?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не го приехте, защото го бяхме предложили обратно, да ограничим и нашите, и чуждите.
РЕПЛИКА: Искам да ви напомня, че това го приехме преди Коледа в тази зала. Там стоеше Кирил Желев. Те го бяха дали така, както сега ни задължи Европейският съюз. Ние за пореден път казахме: „Ако има дарение за България, се освобождава, ако е за Европа, не се освобождава.”
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имаше някаква причина.
РЕПЛИКА: Никаква причина нямаше.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Причината беше, че по този начин щяхме да освободим всички обучаващи се които даряват на някого си. Беше специално за обученията.
Колеги, някой против? Някакви коментари? Против? Въздържали се?
Предложението се подкрепя за две четения.

ПО ТОЧКА 8:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, № 854-01-27, внесен от В.Методиев, Е.Манева и Е.Масева на 20.3.2008 г.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това са два текста, които визират необходимостта от публичност на решенията на управителните органи, които разпределят публични средства, било то извънбюджетни фондове и сметки или управителните органи на институции, които боравят с европейски пари.
Освен общата постановка за публичност на решенията, сме записали какво трябва да съдържа обнародването на тази информация в електронен вид, атрибутите, които са задължителни според нас, за да се осигури една прозрачност на управлението на тези средства.
Мисля, че от времето, когато внесохме този закон и това, което се случи след това със спирането на европейските пари доказа, че един такъв текст е необходим в Закона за устройството на държавния бюджет, защото това уеднаквява практиката във всички такива структури и доказва, че наистина искаме да има публичност на средствата не чрез допълнителни мерки, които бяха записани като пожелание, а с ясни законови текстове в това отношение. Това е, което мога да кажа. Не зная дали имате пред вас текста. Той е много кратък. Два параграфа са всъщност. Надявам се, че ще подкрепите принципно нещата. Ако има нещо за доуточняване, би могло да се направи между първо и второ четене.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: По предложението за 49а относно публичността на решенията на управляващите органи на извънбюджетните фондове и сметки и определянето на условията за разходване на средствата по тях смятаме, че като цяло има малък проблем от гледна точка на това, че така направеното предложение според нас не може да стане норма, приложима за всички извънбюджетни фондове поне поради четири основни причини. Най-малко не всички извънбюджетни фондове и сметки имат управителни органи, каквото задължение се вменява. Разходването на средствата на тези фондове се извършват все пак на основата на съответната нормативна уредба.
Извънбюджетните сметки по републиканския бюджет се утвърждават от министъра на финансите, а тези, по които постъпват дарения, помощи и средства по международни програми, се разходват в условията на съответния дарител/донор. Съответно за разходването на средствата по извънбюджетните фондове и сметки не са приложими предложените условия, тъй като в повечето от случаите характерът на разходите не предполага предоставяне на финансиране на база на проекти. Там, където има проектно финансиране, г-жа Манева може би е права, но в повечето случаи много от фондовете финансират и разходи, които не са на база проект.
Освен това в случаите, когато са налице условията за възлагане на обществени поръчки, се спазват процедурите по Закона за обществените поръчки, така че не виждаме каква публичност не е осигурена в тези случаи.
Използвам случая също така да ви информираме, че ние сме предприели в момента инициатива съвместно с колегите от Сметната палата. В момента разработваме съвместна инструкция и практика, която да стане задължителна по отношение на публичността на документите и по-специално на отчетите на публичните институции, но смятаме, че се нуждаем и двете институции от малко повече време, за да може да изготвим съответния документ, който да стане практика.
По отношение на второто предложение за създаването на новия чл. 52 и 53 относно публичността на решенията на управителните органи на държавните институции смятаме, първо, че това нещо е уредено в Постановление № 121, където е изложен целият ред за определяне на реда и предоставяне на безвъзмездната помощ. Второ, решенията на управляващите органи във връзка с отпускането на безвъзмездната финансова помощ се публикуват, публикува се наименование и седалище на бенефициентите, място на изпълнение на проектите, наименование на проектите, под които е отпусната безвъзмездната финансова помощ, общия бюджет, критериите за одобряване на проектите са публични и съответно се публикуват и се знаят абсолютно от всички, които кандидатства.
Във връзка с горното смятаме, че просто не е необходимо да бъде допълнително допълван Законът за устройството на държавния бюджет, тъй като това не добавя никаква добавена стойност в случая.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Г-жо Манева, кои са точно случаите, които ви притесняват и имате предвид, като правите това предложение за да мога да оценя и аз, и колегите за какво става дума?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: По точка първа, която касае националните структури, които разпределят средства аз мисля, че текстът е много ясен. Става дума за тези извънбюджетни фондове и сметки, които имат управителни органи.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли да дадете няколко примера?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Например, Държавното предприятие за управление на средства за околна среда ПУДОС. Това е една структура, която въпреки че не е извънбюджетен фонд, а е формално държавно предприятие, трябва да ви кажа, че водихме пунически битки, финансира се със средства от бюджета изцяло и дарения. Водихме пунически битки докато се прие съгласие решенията да бъдат публични и те са формално публични, а само наименованието на проекта. Нито средства, нито изпълнители, никаква такава информация няма.
Има и други такива фондове в бюджета. Мисля, че абсолютно закономерно и правилно е да има изискване за публичност на тези решения, и то не публичност, която всяка отделна структура ще преценява какво да показва, а да има единство в закона. Много по-силно е, когато такова изискване е визирано в закона – ясно и точно за обхвата и съдържанието на публичната информация.
Освен това независимо че една част от проектите специално за извънбюджетните фондове са свързани с обществени поръчки, не са малко и случаите, които са без обществена поръчка. Ако си спомняте, например, по времето на Симеон Сакскобургготски, когато се разпределиха парите за чешмички и т.н., само от ПУДОС бяха разпределени милиони левове без никакви обществени поръчки по най-безобразния начин. Ще ви напомня Казанлъшко, една екопътека за 400 хил. лв. За подобни неща не е без значение хората да знаят за какво става дума. Нали непрекъснато говорите, че ще управляваме прозрачно средствата, нека да има единен подход в тези неща.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, аз съжалявам, но от цялото това изложение на г-жа Манева разбрахме, че става въпрос за нещо друго, тъй като така предложените от нея текстове общо взето, не касаят болния за нея явно въпрос, който е ПУДОС. Няма как да регулирате, по принцип извънбюджетни фондове по класификация се водят пенсионните фондове, здравният осигурителен фонд, допълнително освен общинските извънбюджетни фондове, които са свързани с приватизацията – фонд „Земеделие” и другият е националният фонд, който няма управителен орган, тъй като това са европейските пари. Това е обхватът, за която става въпрос. Аз не виждам някъде, тъй като здравният и пенсионният фонд по своята класификация това са бюджети, но по международните класификации те са извънбюджетни фондове. Фонд „Тютюн” е второстепенен разпоредител и не е фонд по Вашето разбиране, той не е извънбюджетен фонд, той е второстепенен разпоредител към Министерство на земеделието и храните.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, някакви въпроси? Аз, честно си признавам, не съм противник на прозрачността, но създаване на специални закони за да получим информация от ПУДОС и въобще това доста конюнктурно законодателство не ми е много по сърце.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Лош ми беше примерът, но то ми послужи за оправдание. Във втората част сами признахте, че работите върху нещо подобно. Ще го отлагаме.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: По първата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: И по втората казахте, че работите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: След като сами разбирате, че работим по нещо подобно, когато имаме готовност да го представим в цялата му завършеност като материал, който ще реши не конюнктурния въпрос на един или друг народен представител, а ще даде информация за всичко, което се случва с тези сметки, тогава и ще го направим.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тази тема виси от месец март.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли някой, който да подкрепя законопроекта? Не виждам такива. Ние всички сме се въздържали, тъй като темата е важна и ще й търси Решение.

ПО ТОЧКА 6:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданска реабилитация на репресирани лица, № 954-01-75, внесен от Станчо Тодоров на 1.04.2009 г.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Уважаеми колеги, искам да ви прочета само мотивите. Те са съвсем кратки. Знаете, че ергенският данък се удържа от българските граждани със закон. Той се удържа със започване на трудовата дейност на гражданите, за мъжете – след отбиване на войнишката служба и съответно има стойности от 5 до 15% от реалната заплата, а не от минималната заплата в страната. Ергенският данък освен по конкретната заплата на гражданите, е и от всички допълнителни доходи – наеми и т.н.
Изводът, който мога да направя пред вас, е: всеки несемеен български гражданин плаща различна стойност на ергенски данък и затова те трябва да получават съответния процент от стойността на плащания ергенски данък като процент от пенсията си, а не като процент от цялата пенсия.
Нужно е възстановяване на плащания ергенски данък, който е удържан от гражданите. Това може да се извърши чрез добавка към пенсията, като за всяка година плащаният ергенски данък се плаща допълнително по 1% от пенсията. Това се налага от обстоятелството за конституционна равнопоставеност между пенсионерите, несключвали граждански брак и плащали ергенски данък и пенсионерите, получаващи добавка от 20% от пенсията на починал съпруг, а не 20% от цялата пенсия.
Това е предложение и от Националния осигурителен институт от новосъздадения Обществен съвет към НОИ. Положително отношение към тези неща изрази и самият господин Христосков. Ергенският данък не е стимул, а административен държавен рекет. В Конституцията е записано, че семейният данък е личен живот и неприкосновен и с ергенския данък е нарушаван и основният закон на държавата. Плащането на ергенския данък е икономическа репресия на гражданите, несключили граждански брак и е нужно да се реабилитират сумите, взети от тях, под формата на ергенския данък. Това са моите мотиви, за които аз предлагам съответно да влезе тук за разглеждане в комисията и да бъдат подкрепени моите изисквания.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, Министерство на финансите имат ли становище по този въпрос?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Министерство на финансите е против разглеждането на въпроса за данъка като законодателна репресия. Мисля, че това противоречи абсолютно на всички разбирания за съвременна държава и .за данъчната система, защото както г-н Станчо Тодоров предлага този текст, това именно означава да се промени текстът на чл. 1, където плащането става по Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация и плащането на данъци да се регламентира от законодателните органи и от страната като репресия, за която лицата плащали съответния данък, следва след това да бъдат компенсирани.
За ваша информация, това не е било само българска практика, създадена преди години. Такава е практиката и в момента съществува в редица развити държави, включително Съединените американски щати и в Германия. Така че ние няма как да подкрепим едно такова становище, още повече че смятаме, че това противоречи на принципите на една съвременна държава.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси? Някакви изказвания? Някой, който да подкрепя законопроекта? Няма такива.
Предложението не се подкрепя.

ПО ТОЧКА 9:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 854-01-165, внесен от М.Христов и Ст. Банкова на 20.12.2008 г

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли някой от вносителите тук? Ние няма да ги чакаме, а просто няма да подкрепим предложението.
СТОЯН ВИТАНОВ: Виждам, че Станчо не спази правилото да има финансова обосновка. Пише го в Правилника за организация на дейността на Народното събрание. Ти правиш предложение и трябва да има финансова обосновка. Консултирай с Министерството на финансите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Стояне, консултирайте го после как се правят законопроекти и се разберете.
Колеги, има ли някой, който да подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова?
Не мога да подкрепям неща, които няма кой да дойде да защити тук. Вероятно ще го дискутираме пак.
Има ли някой, който да подкрепя предложението? Не виждам такива.
Предложението не се подкрепя

ПО ТОЧКА 1:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния валутен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, № 902-01-13, внесен от Министерски съвет на 25.02.2009 г.

НИКОЛАЙ БУРШУКОВ: Това е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за задълженията към Международния фонд за обезщетения при щети, причинени от замърсяване с нефт, който е един отделен фонд.
Предложените изменения и допълнения на действащия закон не предвиждат съществено изменение на духа на закона, а са насочени главно за усъвършенстване механизма за набиране на необходимата информация и гарантиране на нейната пълнота и точност.
С две думи, по линия на Държавна агенция „Държавен резерв” постъпва информацията от получателите на нефт в България. Тази информация вече ние я прецизираме на база на това, което ни се предоставя – точни и подробни справки от Национална агенция за приходите и от Агенция „Митници”, тъй като при сега действащия текст на закона това е само от Агенция „Митници”, но знаете, че вътрешно общностните пристигания се регистрират от НАП.
Другото съществено изменение е думата „нефт”, която вече се казва „облагаем нефт” – облагаем съгласно разпоредбите на Международната конвенция, тъй като в облагаемия нефт се включва суров нефт и мазут. Досега това се отнасяше само за суровия нефт.
По този закон единствено се прецизира механизмът за събиране на информация и предоставянето от страна на България към международния фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване с нефт, тъй като тук няма бюджетни разходи по изменението на този закон, но може да има финансови задължения за страната, ако се подаде неточна или некоректна информация към международния фонд за плащане от страна на лицата, които са получатели на облагаемия нефт. Това е в съвсем същината на промените в закона.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси? Изказвания? Някой против предложението? Ако няма такива, предлагам ви да го предложим в зала за първо и второ гласуване на едно заседание.
Не виждам против и въздържали се.
Предложението се подкрепя.
Благодаря ви, г-н Боршуков и г-н заместник-министър.

ПО ТОЧКА 2:
Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на работите и проучванията на мост на река Дунав между Видин и Калафат между правителството на Република България и Френската агенция за развитие, № 902-02-13, внесен от Министерски съвет на 30.03.2009 г.

…………………….. Френската агенция за международно развитие е един от петте финансови институции, която финансира проекта за Дунав мост с 5 млн. евро безвъзмездна помощ. Целта на това изменение е да се удължи срокът за ползване на средствата до края на тази година, тъй като, съгласно текстовете на споразумението, срокът е изтекъл на края на 2008 г., а средствата, които не са оползотворени дотогава, ще бъдат загубени. Френската агенция е склонна да се направи това удължение. Досега са изплатени грубо около 4,5 млн. и остават около 395 хил. евро да бъдат изплатени. С тази промяна не води до никаква промяна на финансовите ангажименти на Република България по споразумението и с тези средства се изплаща на консултанта, който е независим строителен надзор и проверител на проектирането на моста, което се изпълнява от консорциума, чийто лидер е френска фирма. Така че аз ви моля да подкрепите този законопроект.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, някой да има някои коментари по предложението? Да не изпускаме 395 хил. евро?
Има ли някой против? Въздържали се? Няма.
Предложението се подкрепя.

ПО ТОЧКА 3
Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 902-02-16, внесен от Министерски съвет на 06.04.2009 г.

ЛЮБОМИР ДАЦОВ: България получи по гранд БУЛ 202/G01 Програма „Превенция и контрол на ХИВ” финансиране за 5-годишен период от време между 2004 и 2008 г., като общата стойност на безвъзмездната помощ от глобалния фонд възлизаше на 15 711 хил. щ.дол. За първите две години 2004 и 2005 г. споразумението между фонда и Министерството на здравеопазването беше ратифицирано от Народното събрание и съответно обнародвано в „Държавен вестник”.
За следващите три години 2006-2008 г. споразумението е обнародвано в „Държавен вестник” през 2006 г.
Глобалният фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария одобри подготвителен проект за продължаване на финансирането по програмата за 6-годишен период на обща стойност около 32 345 хил. евро. Споразумението за изменение, допълнение и продължаване действието на споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програмата „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулозата и маларията и Министерството на здравеопазването, е подписано на 1.12.2008 г. за първите три години 2009-2011 г. от реализирането на предложението по програмата и за целия 6-годишен период 2009-2014 г.
Предвижда се за първите три години от програмата Глобалният фонд да предостави безвъзмездна помощ на обща стойност 17 941 евро. Ако имате желание за по-подробно разяснение относно промяната в целите, начините на финансиране проф. Тасков с удоволствие би отговорил на вашите въпроси, но смятам, че това е нещо, което подпомага българската държава в реализирането.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тези въпроси ще ги коментирате в Здравната комисия.
Колеги, въпроси по финансовата част от предложението? Някой против? Въздържали се? Няма.
Предложението се подкрепя.
Благодаря Ви, господин професоре.

ПО ТОЧКА 7:
Определение на Конституционния съд от 17.3.2009 г., получено на 23.3.2009 г. с приложено искането на 54 народни представители от 40-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 1/2009 г. за установяване противоконституционност на чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. (обн. ДВ, бр. 110/2008 г., изм. бр. 12/2009 г.).

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Как да процедираме, г-жо Шулева? Първо да представим становището, или Вие първо да представите аргументите, г-жо Шулева?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Както прецените.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Г-жо Банкова, Вашата точка беше разгледана и отхвърлена.
………… БАБАМОВ: Група народни представители са внесли предложение в Конституционния съд, с което и скат да се отмени разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т 1. Мотивите за това искане са следните.
Със Закона за държавния бюджет за 2009 г. с ал. 3 на чл. 1 е утвърден излишък от 488 млн. лева от държавния бюджет.
Едновременно с това, както те твърдят, в чл. 18 на същия закон в ал. 2, т 1 е предвидено, подразбира се или те допускат, че Министерският съвет получава право да промени размера на бюджетния излишък. С това право, което се дава на правителството, те смятат, че се нарушава правото на Народното събрание, конституционното право или, както те казват, се напуска полето, конституционното поле на Народното събрание, което е дадено право същото да утвърждава бюджета и след като той го е утвърдил, орган на изпълнителната власт не може да го променя. Това е същината на спора.
Разглеждайки тяхното предложение, ние сме подготвили един проект, с който смятаме, че основанието на групата народни представители няма конституционно основание да се иска такава отмяна главно по следните причини.
Първо, в тяхното искане е пропуснато да се отбележи, че бюджетът на държавата се съставя единствено от Министерският съвет. Съставянето на бюджета на държавата е един сложен, продължителен и многообхватен процес, който обхваща целия обществен живот. В него се залагат редица политики, които в крайна сметка трябва да получат реализация с бюджета. Този проект на бюджет, който се разработва при условия, определени в Закона за устройството на държавния бюджет, в крайна сметка влиза и се утвърждава от Народното събрание.
Има обаче една малка подробност, която също не е взета предвид, че съгласно Закона за устройството на държавния бюджет, Министерският съвет разработва и Консолидирана фискална програма. Това е един финансов баланс, който обобщава всички финансови баланси в страната и с Консолидираната фискална програма ние излизаме пред лицето на международните финансови институции за да защитаваме определени финансови показатели, които са свързани с членството ни и произтичащите от това в Европейския съюз наши задачи.
Консолидираната фискална програма се приема от правителството заедно с проекта на държавния бюджет и двата документа се внасят в Народното събрание. Двата документа се обсъждат заедно, но само Законът за държавния бюджет се утвърждава от Народното събрание.
При това положение двата финансови баланса, апропо, държавният бюджет е част от Консолидираната програма, която е най-съществената му част. Тези два баланса вътрешно и външно са в много сложна и отговорна корелация. Затова и в чл. 18, и в чл. 17 на няколко пъти, въпреки че Консолидираната фискална програма не се утвърждава, тя е цитирана при кои условия – след малко ще кажа – какво поведение трябва да се спазва.
На правителството, да повторим, за Конституцията поставя въпроса да направи бюджета, парламентът да го приеме и след това отново бюджетът се връща на Министерският съвет, за да организира неговото изпълнение.
Както съставянето, така и организирането на изпълнението на бюджета е един сложен момент, който изисква в хода на неговото изпълнение да се вземат редица решения които възникват в повечето случаи при ситуации, които са нововъзникнали и не са се имали предвид при съставянето на бюджета, както е например постановката: през 2009 година, когато не правим бюджета още в извън криза, правим редица допускания, които очакваме да бъдат развити, залагаме ги в бюджета, правим оценка на общите макроикономически и бюджетни показатели, но в крайна сметка настъпването на кризата прави проявления, които никой не е в състояние на едно разстояние от време около 8 до 10 месеца точно да ги прецени за да вземе едно или друго поведение в закона.
Така че това обстоятелство също е много важно и тук самият Министерски съвет когато е правил законопроекта, искам да подсетя, е преценил, че обстановката, в която се съставя бюджетът и обстановката, при която се изпълнява бюджетът, не се покриват, а те са в едно развитие на влошаване. От тия съображения той е предложил на Министерският съвет чл. 17 и 18, които в хода на обсъждането в Народното събрание са малко променени и подобрени но по същество те са си останали такива, каквито правителството ги е предложило.
Ние считаме, че в условията на криза Народното събрание целенасочено е предоставило тези правомощия на изпълнителната власт при условие, че имаме неизпълнение на приходите по държавния бюджет той да намалява превишението на бюджета по държавния бюджет.
Но законът отива и по-надалеч и казва: когато се очертава, когато имаме икономически и финансови показатели и индикатори, водещи до съществено забавяне на темповете на развитие на икономиката, очертава се оценка на дефицит по текущата сметка и други влошаващи се фактори, тогава финансирането, което е определено за 90%, може да се реализира само при условие, че бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма е положително. Законодателят, обърнете внимание, работи с две бюджетни салда: едното е по закона, другото е по Консолидираната фискална програма.
В крайна сметка, нашите финансови и макроикономически показатели като лице на страната се отразяват в консолидирания държавен бюджет. Тук колегите, предполагам, са пропуснали да прочетат ал. 3 на чл. 18, която казва, че когато неизпълнението на приходите по Консолидираната фискална програма е в размер, който може да доведе до отрицателно бюджетно салдо по Консолидираната фискална програма – обърнете внимание, не по държавния бюджет, а по Консолидираната фискална програма, и тук директно се цитира: Министерският съвет може да намали нелихвените разходи и трансферите по чл. 1, ал. 2 под утвърдените им размери, съгласно чл. 17, ал. 1. Тоест, финансирането да стане и да се намали от 90 на толкова размера, колкото да се поддържа положителен баланс по Консолидираната фискална програма.
Ние смятаме, че тези обстоятелства Народното събрание, оценявайки ги, съзнателно е дал тази възможност.
Още нещо накрая. Да подсетим, че в Конституцията пише, че бюджетът се приема от Народното събрание. Да, но никъде в Конституцията няма текст, където се казва, че Народното събрание не може при определени обстоятелства да преотстъпва свои правомощия на орган на изпълнителната власт. И понеже тук става въпрос за Министерският съвет, който е единственият орган от всички държавни органи да съставя и да изпълнява бюджета, се приема, че тази делегация, която е направена, не може да се оцени, че е противоконституционна. Апропо, през 2001 г. мисля че беше, имахме подобен случай, само че по чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет и тогава се искаше този член да бъде отменен, защото при преизпълнение на приходи от държавния бюджет законът даваше право на Министерският съвет да одобрява допълнителни приходи и допълнителни разходи. И се счете и тогава, че се нарушава конституционната територия на Народното събрание и се искаше този член 35 да бъде отменен. Но в Конституционно дело от 2001 г. Конституционният съд развива много подробно условията, правата, правомощията и изискванията, при които Народното събрание би могло при такива сложни обстоятелства и при определени случаи да делегира част от своите правомощия, свързани с промяна на приходите и разходите на бюджета.
От тези съображения ние сме подготвили това становище и предлагаме искането да бъде отклонено.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Г-жо Шулева?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря, господин председател. Мотивите на вносителите може би са ясни за колегите. Това, което съдържа чл. 18 и това, което е гласувано по предложения, направени между първо и второ четене, се различават коренно от това, което Министерски съвет е внесъл. Министерски съвет в първоначалната редакция на чл. 18 визираше разпореждане с ясни параметри със средства от държавния бюджет. Тоест там беше определено категорично при какви обстоятелства бюджетното салдо може да бъде намалено с 1 % и всички параметри бяха много точно фиксирани.
Разликата с чл. 18, който е приет от Народното събрание, е съществена и голяма, г-н Бабамов. Вие казвате, че това едва ли не е волята на Министерски съвет, но аз ще си позволя да не се съглася, тъй като в сегашната редакция на чл. 18 е казано, че бюджетното салдо може да бъде намалено с неизпълнение на приходите по държавния бюджет. Тоест в момента ние имаме положително бюджетно салдо и няма никакви фиксирани ограничения, които да казват: бюджетното салдо може да бъде намалено с 1, с 2 или 3 или с 6 %, независимо с колко но фиксирано намаление на бюджетното салдо с това неизпълнение на приходите, а напротив, то е оставено свободно, по преценка.
Същото това, което казахте, че трябва да се поддържа положителният баланс, също не е императивно искане, защото двете тези, които са заложени в чл. 18, взаимно си противоречат и едната изключва другата. Тоест при едната хипотеза е също толкова законно бюджетното салдо да се намали с целия размер на неизпълнение на приходите, какъвто и да е той, и пожелателно може да се приложи другата хипотеза, че трябва да се поддържа положителен баланс. Тоест тези изисквания не са императивни, тоест ние нямаме ясни параметри, в които Министерски съвет може да действа. Това е основната причина да се атакува конституционносъобразността на този текст.
Разбира се, ясно е, че Министерски съвет могат да бъдат делегирани определени права, но винаги тези права на Министерски съвет трябва да бъдат делегирани при ясни параметри. В случая с бюджет 2009 г. се нарушават основните макроикономически показатели, тъй като тук не става въпрос за делегиране на права на Министерският съвет да се разпорежда, примерно, с определен процент от преизпълнение на приходите или примерно да намалява бюджетното салдо с точно определен процент, или примерно да му се каже „Можете да не изпълните бюджетните приходи с 5%”, условно говоря. Тук са оставени на тълкуване цялата макрорамка. Никъде не е фиксирано с колко може да бъде неизпълнението на приходите, никъде не е фиксирано какво ще бъде окончателното бюджетно салдо дали ще бъде „+3”, „+2”, „-3” – никъде това нещо не е казано. Напротив.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: С колко може да бъде, според Вас, неизпълнението на приходите?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: В момента не си нося разчетите за неизпълнението на приходите, но това, което искам да кажа, е следното. При положение, че последните данни показват, че българската икономика показва за 2009 г. средно между 15 и 20% намаление на приходите спрямо 2008 г., тоест база 2008 имаме намаление между 15 и 20 % от страна на бизнеса на приходите, е много трудно да се каже как ще бъдат. Прогнозирани са, ако не се лъжа, 19,7% ръст на приходите в държавния бюджет. При спад от 20% средно не е ясно как ще получим „+20%” в държавния бюджет. Една ножица от 40%.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Всъщност Вие много правилно го казахте: „Много е трудно да се каже.”
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не аз не казвам, че е лесно да се каже господин председател, въпреки че още ноември месец ние твърдяхме, че този бюджет е нереалистичен и той трябва да бъде променен в много по-прогнозируеми параметри, много по-прогнозируеми. И Министерството на финансите не беше убедено, че ще има ръст на икономиката 4,7%.
Така че тези заложени параметри още ноември и декември беше ясно, че не могат да бъдат изпълнени. Но независимо от всичко можеше да се сложат някакви по-ясни параметри, тоест да се даде възможност на Министерски съвет да намалява приходите, но в ясни рамки и параметри. Това нещо не е направено и това, което г-н Бабамов каза, е, че всъщност най-важното нещо за този бюджет е да представи една макрорамка пред външния свят и точно тази макрорамка се оказа изключително нереалистична.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека не започваме сега дискусия по бюджета.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз не казвам дискусия, говоря по повод неговите аргументи, които ги изтъква в становището. Това не е дискусия, аз съм си записала точно аргументите.
Никаква корелация не може да се получи при едно категорично неизпълнение на бюджета така, както се получава.
Тоест ако бяха поставени ясни параметри за делегиране на права на Министерски съвет, това би било законосъобразно и в унисон с Конституцията. В момента с така предложения член 18 според нас е нарушена Конституцията, тъй като няма никакви ясни параметри, в които Министерски съвет може да вземе съответните решения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбрах – от една страна няма ясни .параметри, от друга страна не може да има ясни параметри.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз все пак смятам, че е хубаво да си спомним, че ние имахме достатъчно честна и открита дискусия, когато приемахме бюджета и всъщност никой не е криел или смятал да заблуди някого, поднасяйки други параметри и рамка на бюджета. Още тогава по време на дискусията бяха дискутирани различните подходи във връзка с бързо променящата се макросреда и именно поради тази причина беше чл. 18 в бюджетна комисия. И в самата зала имаше достатъчна дискусия. Но нека напомня, че именно поради тази причина чл. 18, заради тази невъзможност да бъде оценена променящата се макросреда, беше променен. И аз, за разлика от г-жа Шулева, не смятам, че чл. 18 определя само спада. Както каза г-н Бабамов, той много ясно казва, че Министерският съвет има задължение ако спадът на приходите е толкова голям, че да бъде нарушен балансът на бюджета, тоест той да стане на дефицит, Министерският съвет съответно трябва да предприеме необходимите действия да коригира разходната част, така че в края на годината минималното число да бъде нула, тоест балансиран.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не е балансиран.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Как не е?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Как да не е?
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Може би четем различни текстове, съжалявам, но мисля, че всички имаме такова разбиране. Действително, дадена е една много по-голяма гъвкавост, но смятаме, че тази гъвкавост е ясно определена и тя е обоснована именно от условията, в които живеем и бързо променящата се макроикономическа среда.
Само да ви напомня, че включително европейските държави, които сигурно имат много по-голям капацитет и опит при действие в такива условия в момента смениха около четири пъти прогнозите си за макроикономическата среда и какво ще бъде развитието на икономиката, само от началото на годината Европейската комисия го направи два пъти.
НАДЯ АНТОНОВА: Мисля, че мотивите за противоконституционност не са основателни. Вие твърдите, че е нарушен чл. 84 от Конституцията, който визира правата на Народното събрание в оная му част, в която се казва, че Народното събрание приема бюджета на републиката.
Въпросният текст виждате, че е приет от Народното събрание. Би имало противоконституционност, когато някой друг приеме държавния бюджет, а в случая този текст е приет със закон от Народното събрание. Народното събрание си е упражнило своите правомощия по приемане на бюджета така, както му ги дава Конституцията. Няма никакво противоречие с него.
Отделен е въпросът колко е добър текстът на този член 18, колко е работещ, колко е целесъобразен. Това са други въпроси, които могат да се повдигат. Но не по реда пред Конституционния съд и не с твърдението за противоконституционност по простата причина, че такава липсва. И си мисля, че искането Ви не е основателно.
Второ,по становището, което чухме, господин председател, аз не знам откъде произтича някакво задължение на Комисията по бюджет и финанси да дава становище по това Конституционно дело. Аз знам, че Народното събрание е страна и като страна по това конституционно дело то, разбира се, има право на своето становище, но не знам дали точно Комисията по бюджет и финанси трябва да го изработи. Защото обикновено в Правната комисия много често пристигат такива становища, прави се дебат и Правната комисия не взема становище и то се прави от други. Във всеки случай не е грешка и Комисията по бюджет и финанси да вземе становище по това дело, но аз много моля да бъде консултирано внимателно това становище, което ни беше представено, тъй като според мен Народното събрание не може никому да делегира правомощия, своите правомощия Народното събрание не може да делегира никому.
В тази част е добре становището да бъде консултирано може би с някой юрист конституционалист, тъй като за да се делегират правомощия, държавен орган да делегира на друг държавен орган правомощия, е нужен изричен текст. Или Конституцията трябва да казва „Народното събрание или друг делегиран орган от Народното събрание приема бюджета”. А вие виждате, че няма такава препратка. Затова тезата, че Народното събрание в случая е делегирало правомощия на Министерски съвет не ми се струва много издържана от конституционна гледна точка. Пак моля, консултирайте го. Това е моето мнение. А иначе аз смятам, че няма нарушение на Конституцията, тъй като със закон Народното събрание е приело бюджета и включително и въпросния чл. 18, ал. 2.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други изказвания? Ние няма да правим десет пъти обяснения. Ако някой иска думата, да я вземе.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Само за г-жа Антонова. Вие сама, г-жо Антонова, обосновахте кое е противоконституционно в приетия бюджет. Противоконституционно е точно това делегиране и точно това е причината, заради която ние сезираме Конституционния съд. Вие сама прекрасно го обосновахте преди минутка. Точно това е нещото, което Народното събрание е нарушило Конституцията, делегирайки на Министерски съвет пълномощия, които са повече от това, което законът им предвижда. Така че това становище също потвърждава именно точно противоконституционността и Вие неслучайно се опасявате, че това становище подкрепя нашата теза.
НАДЯ АНТОНОВА: Г-жо Шулева, аз знам какво говоря и моля Вие пак да ме чуете добре. Вие в представянето на Вашето становище се съгласихте с въпросната делегация на правомощия и ги нарекохте законосъобразни. Дайте да бъдем последователни. Това, което казвам, е, че Народното събрание не може никому да делегира свои правомощия. Второ, тук няма никаква делегация на правомощия. В чл. 18 има определени параметри на бюджета, включително и в разходната му част.
Друг е въпросът, казвам, ако текстът не е много прецизен, но това не е нарушение от гледна точка на Конституцията. Това е, което казвам.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: има ли още някои коментари по становището? Аз мисля, че няма съмнение в становището, че Законът за държавния бюджет не е противоконституционен. Моето разбиране за чл. 18 е, че в този член има достатъчно ясни параметри, които макар и да не са количествени са достатъчно ясни, първо, че трябва да бъде положително бюджетното салдо, в най-лошия случай балансирано и второ, че ако това не се изпълнява, при намаление на приходите ще се намаляват и разходите, което според мен е толкова ясно, колкото не може да бъде. Ако няма приходи, не може да има и разходи. Така че аз все пак ще предложа на г-жа Антонова да съгласуват с колегите от Правната дирекция становището за тези делегации.
Аз не мисля, че тук има някакво делегиране и тя според мен е права в това че трябва да се уточни този текст. Ако с тази бележка не възразявате, да приемем становището и да го предоставим на ръководството на Народното събрание, което вече по съответния ред да го представи на Конституционния съд.
Някой против? Един против.
Предложението се приема.
Благодаря ви.
С това закриваме заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
/Р. Овчаров/

Стенограф: Юлия Димитрова

Файлът съдържа общо 48553 знака.