П Р О Т ОК О Л
№ 7

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ



П Р О Т ОК О Л
№ 7
от заседанието на Комисията по бюджет и финанси
на 22 април 2009 година



На 22 април 2009 г. се проведе редовно заседание на Комисия по бюджет и финанси, съвместно с Комисия за борба с корупцията по при следния

Дневен ред:

Точка 1. Ограничаване на сивата икономика – резултати и необходими мерки.


Заседанието на Комисията по бюджет и финанси, съвместно с Комисията за борба с корупцията започна в 14.10 часа и бе открито и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на Комисията по бюджет и финанси.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, уважаеми господин председател на Народното събрание, господин главен прокурор, господа министри, госпожо вицепремиер, откривам заседанието.
Благодаря на председателя на Народното събрание, на господин главния прокурор, на всички членове на кабинета, които участват в днешното заседание! Искам също така да напомня, че това не е първо заседание на Комисията по бюджет и финанси, на което разглеждаме проблема със сивата икономика. Подобно заседание вече се състоя през месец септември, на което изслушахме неправителствените организации, работодателските организации за ефектите от сивата икономика в страната. Малко по-късно – на второ заседание, на което чухме визията, предложенията на структурите, които са призвани да се борят със сивата икономика в страната, тогава бяха направени доста голям брой предложения – 4 от главния прокурор, 32 от Министерство на финансите, 5 от НАП, 5 от Комисията по бюджет и финанси. Всички тези предложения бяха изпратени за съгласуване в съответните ведомства. Работна група, съставена от представители на Централно управление на Министерство на финансите, от НАП, от Агенция „Митници”, експерти от Комисията по бюджет и финанси на няколко свои заседания ръководени от зам.министър Желев разгледаха тези предложения и в крайна сметка стигнаха до някои обобщения.
Искам също така да кажа, че през последните месеци наблюдаваме и активизация от гледна точка на чисто контролните функции, защото според нас въпросът не е само в законодателните промени, които е необходимо да бъдат извършени, но също така и в конкретните активни контролни действия на органите, които са призовани да извършват такава контролна дейност.
Третият важен аспект от мерките, които бихме искали да чуем сега е свързан и с по-голямата координация и взаимодействие между всички институции и власти, които са заети и имат ангажименти към ограничаване на влиянието и размера на сивата икономика в България. Не е необходимо да подчертавам, че в една ситуация на тежка световна икономическа криза сивата икономика е един от големите резерви за икономическото състояние на една държава, включително от гледна точка на държавния бюджет, включително и от гледна точка на самите компании.
С тези няколко уводни думи искам да открия съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията за борба с корупцията и да дам думата на господин Георги Пирински – председател на Народното събрание.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Господин Овчаров, господин Великов, уважаеми членове на двете парламентарни комисии, уважаеми министри, госпожо Плугчиева, уважаеми магистрати, уважаеми представители на работодателските организации, на синдикатите, бих искал да изразя преди всичко признателност и поздравления за работата, която е била извършена по линия на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията за борба с корупцията на Народното събрание по темата, която е днес предмет на разглеждане на това не просто разширено, а високо представително съвместно заседание на двете комисии, а именно – ограничаване на сивата икономика, резултати и необходими мерки. Както пролича и от краткото уводно представяне на днешното заседание от господин Овчаров, имаме възможност днес да обсъждаме една твърде актуална тема въз основа на достатъчно сериозна работа и то в продължение на няколко месеца във взаимодействие между парламентарните комисии и основните държавни институции и неправителствени структури, които имат пряко отношение и отговорност за правилата, по които се осъществява икономическата дейност в страната днес.
Защо смятам, че е особено ценно това, което имаме днес като подготовка и възможност за обсъждане? Най-общо по две причини. Едната по принцип, че сивата икономика се явява проблем за всяка пазарна икономика, и не само пазарна, и че размерите на този вид стопанска дейност, когато особено надхвърлят по различни оценки – една трета, две пети или повече от общият обем на стопанския оборот, се превръщат безспорно в първостепенен, не само икономически, но и социален, а навярно и политически проблем.
Втората причина е, както всички много добре съзнаваме – и светът, и България днес се намират в една безпрецедентна остра криза, която като се връщаме назад да търсим аналози не се спираме на периода след Втората световна война, а стигаме директно допреди 80 години. И в условията на такава криза се чува и се отстоява достатъчно сериозно мнение, че в такива условия сивата икономика е една от формите за оцеляване, че сивата икономика е нещо като социален буфер, съгласно едни мисли, тиражирани в някои заглавия, или че пък е спасителното решение, съгласно други такива постановки. Най-общо казано, спестявайки от данъци инвестираме в клиенти и пазари и по такъв начин вървим напред. Ясно е, че не можем с лека ръка и стереотипно да клеймим сивата икономика като зло, да я заклеймяваме като лоша работа, но без да обърнем достатъчно сериозно внимание на обективните предпоставки, фактори, стимули (някои биха казали – императиви), които налагат съществуването на такъв сектор в икономиката, и без достатъчно сериозно да си зададем въпроса какви са последиците от едно или друго развитие на политиката по отношение на сивия сектор. Тоест, като повече или по-малко толериране и приемане, или като политика на последователно стесняване на терена на сивата икономика и създаване на прозрачни правила, или по-скоро ясни правила, които позволяват прозрачна стопанска дейност.
Нямам намерение да ви отегчавам с общи разсъждения. Бих споделил с вас три въпроса, които ми се струва, че заслужават внимание.
От материалите за днешния ден – писма от работодателски организации, от министерства, от Прокуратура, които предполагам, чеса били дискутирани в един или в друг формат в тези предходни етапи на работа, се чувства, че в дискусията за сивата икономика съществуват три групи въпроси. Едната гледна точка се занимава с фиска, тоест – къде са укритите обороти и оттам – необложените данъци и спорът е по какъв начин да се осигури по-голяма събираемост, по-малко избягване на дължимо данъчно или осигурително облагане. Тук спорът върви по това какви промени са необходими в данъчното и наказателното законодателство, в търговското законодателство. Тоест, докъде е нормално да се въведат по-тежки санкции и ограничителни норми на осъществяване на стопанската дейност. Но тук вече е вторият кръг въпроси – свободата на стопанската дейност дали се ограничава неправомерно или пък обосновано, предлагайки примерно записи в Търговския закон, които изискват при преобразуване или учредяване, или вливане в дружество да има заявление, че даденият субект няма дължими публични вземания. Правата за достъп до банкова тайна, до едни или други условия за учредяване, където върви следващата група проблеми и възражения, тоест – че се ограничава неправомерно свободата на учредяване, свободата на стопанска дейност, записани включително и в европейското право. Ясно е, че тук също има място за достатъчно сериозно обсъждане.
Третият кръг въпроси, който според мен, наред с първите два трябва да е много отчетливо пред нас, е кои са в крайна сметка условията и правилата за развитие на конкурентна икономика и на стопански агенти, които са печеливши, които са рентабилни. Тук като че най-много в сегашните условия се чувства, ако не обосноваността, то поне принудената оправданост на разбирането, че няма как да не се пести от данъци, че няма как да не се пести от осигуровки, че няма как да не се практикуват едни или други отклонения от писаните правила, защото иначе на практика стопанският субект става неконкурентен, особено в една депресирана пазарна среда. Така или иначе, ако говорим сериозно трябва да имаме пред себе си това предвид.
Аз бих поставил въпроса по следния начин. Първо, самата тази пледоария предполага, че стопанските субекти в страната ще бъдат в неравностойно положение, защото има една немалка, аз искам да допусна – по-голяма част от фирмите, които се стремят да работят по закон. И какво излиза сега – че ние създавайки една висока степен на толерантност на практика ощетяваме онези, които желаят и се стремят да прилагат данъчно, осигурително трудово, търговско, конкурентно законодателство, така както то би трябвало да се прилага.
Второто, което бих предложил като съждение е, че залагането на „предимствата” на сивата икономика е късогледа политика. Вие виждате, че и в сегашната остро кризисна среда всяка фирма си задава въпроса – коя е стратегията, която ще ме изведе напред и в крайна сметка стига до разбирането, че решаващото е мотивираният колектив, мотивираната работна ръка, мотивираният мениджмънт, мотивираните участниците във функционирането на фирмата. Няма как да мотивирате един колектив, орязвайки му част от правата, при това жизнени права, очаквайки в краткосрочно и особено средносрочна перспектива той да възпроизвежда една стопанска дейност, която да може да бъде жизнеспособна и конкурентноспособна.
Не говоря за външните аспекти на явлението сива икономика, тоест – по отношение на нашите партньори. Както всички добре разбират, няма страна без сива икономика и сив сектор, но както вярвам всички са се убедили, че тази криза наложи нова преса и то тежка, смазваща в редица случаи по отношение на досега съществувалите форми и методи на заобикаляне било на данъчно законодателство, било на правила на лоялна конкуренция. Така че не бива да считаме, че тъй като така върви тук и там, това е перспективната политика, която си заслужава да се следва.
Надявам се, уважаеми колеги, че съм бил в допустимата степен умерена достатъчно провокативен, за да ви възбудя за дискусия, но аз я разглеждам наистина не като академична, а като обсъждане, което трябва преди всичко да маркира точки на споделено разбиране каква трябва да е еволюцията на законодателството и каква трябва да е еволюцията в политиката на органите на изпълнителната власт и в крайна сметка какви да са практиките на социалното партньорство, които да позволят сивата икономика да престане на бъде някакъв вид спасение, по-скоро да даде предимство на прозрачна стопанска дейност, която е и по-печеливша, и по обществено справедлива.
Благодаря ви!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, преди да дам думата на останалите колеги, искам да ви информирам, че в работа на Комисията ще вземе участие също така и господин Шлотерер – съветник по корупцията към вицепремиера Плугчиева, също така и към Министерство на вътрешните работи.
Искам да Ви уверим, господин председател, че нашето разбиране за създаване на добри бизнес условия и равнопоставеност е, че такава равнопоставеност може да бъде постигната единствено на основата на еднаквото третиране на законите, нормативните документи в България, а не въз основата на тяхното тълкуване в зависимост от целесъобразността или от разбирането на един или друг икономически субект.
Господин министър Орешарски, давам Ви думата.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще кажа няколко думи преди да дам думата на ръководителите на двете приходни агенции. Споделям в пълна степен това, което каза господин Пирински и най-вече този аспект на сивата икономика, който затормозява равните условия и конкурентноспособността на всички пазарни участници. Сигурно сивата икономика е явление, което съществува във всички страни, разбира се мащабът му е различен в отделните страни. Навсякъде обаче ключов негативен ефект е точно изкривяващият елемент, който внася и разграничава компаниите, които правят честен бизнес, спрямо компаниите, които печелят сравнителни преимущества от неплащане на някои данъчни и квази данъчни тежести. Водени от това разбираме още в началото на мандата, ние предприехме доста инициативи, благодарен съм на всички депутати, които подкрепиха преобладаващата част от нашите инициативи, внесоха необходимите законови промени. Това беше във връзка особено с хармонизирането на данъчните закони, в частност Закона за ДДС и трудностите, които администрацията изпита в периода веднага след членството ни в Европейския съюз. Днес можем да отчетем с известно задоволство, че ние в този период не допуснахме срив на приходите, но и това не бива да ни успокоява, защото пропуски сигурно имаме, особено в настоящите условия изискванията към нас стават и по-големи в една ситуация, при която много трудно може да прокара разграничителна линия между обективните и субективните фактори, водещи до намаление на приходите в бюджета.
Ние винаги сме считали, че борбата срещу сивата икономика трябва да бъде последователна и ежедневна, а не кампанийна. Кампаниите са бляскави, но обикновено дават временни резултати за разлика от другият подход, при който бавно, методично се учим от грешките си, поправяме регулациите, повишаваме изискванията към администрацията и по-добре координираме с институциите, които имат отношение, както към събиране на приходите, така и към правораздаване. Ще припомня в тази връзка още веднъж, че едни от първите ни действия бяха да подобрим координацията с различните служби на Министерство на вътрешните работи, както и със службите на главния прокурор, за което също съм благодарен на двете институции. Определени резултати, струва ми се, че има в това отношение.
Благодаря ви! Повече подробности от хората, от които най-много зависи тази борба – господин Кулишев и господин Стефанов.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, господин Овчаров, господин Великов, дами и господа народни представители, колеги, фактът, че в тази зала сме се събрали представители на изпълнителната, законодателната, съдебната власт, е показателен, че имаме обща воля за борба със сивата икономика. Общата воля е задължителна в условията на финансова криза, защото без общи усилия има сериозен риск за приходната част в бюджета.
Накратко, искам да ви запозная с междинните резултати от извънредните мерки за повишаване на събираемостта, които обявих преди месец и половина пред Бюджетна комисия. Ще ви информирам за съвместните действия, предприети от НАП, Агенция „Митници”, ДАНС, Прокуратурата и другите организации. Ще се спра накратко и на ключовите и законодателни промени, които очакваме Народното събрание да подкрепи, за да може да повишим събираемостта в приходната част на бюджета.
Относно изпълнението на приходите. Преди всичко искам да отбележа, че планът за приходите на НАП за 2009 година е 15 милиарда и 700 милиона лева, което представлява 19,9% спрямо събраното през 2008 година при ръст на БВП при 4,7%. В момента всички знаем каква е прогнозата за ръста на БВП. По оптимистични прогнози на НАП сумата, която агенцията ще събере до края на 2009 година от данъци и осигурителни вноски е общо в размер на 13 милиарда и 800 милиона лева. Това са 673 милиона лева повече спрямо 2008 година, но с около 1 милиард и 900 милиона по-малко от планираните приходи за 2009 година или това представлява 12,3% неизпълнение на планираните проходи в бюджета. Основаната причина за разлика между план и прогноза е в макроикономически допускания при изготвянето на държавния бюджет, които са вече много далеч от действителността. Кризата вече се отразява на бизнеса, като виждаме и първите симптоми на намаляване на обороти и опити за избягване на данъчно облагане от доскоро коректни фирми.
По видове данъци най-голямо неизпълнение очакваме от ДДС – приблизително около 1 милиард и 100 милиона лева или неизпълнение на плана за ДДС с 23,9%. За Корпоративния данък – около 360 милиона лева неизпълнение, което е с 14,6 на сто под планираните приходи. За Данък доходите на физическите лица – 110 милиона лева или с 4,8% по-малко от заложеното в плана. За осигурителните вноски прогнозираме неизпълнение на заложените цели. За социално осигуряване 200 милиона, или 5,9% под плана. За Националната здравноосигурителна каса – 120 милиона, или 8,2% по-малко от заложеното в плана. Един от възможните подходи по време на криза е засилване принудителното събиране на данъци и осигуровки. Съзнаваме, че ако се съсредоточим само върху този подход това ще затрудни бизнеса и в определени случаи ще доведе до фалит на дружества и ще има временен ефект. Затова запазваме фокуса върху доброволното деклариране и плащане на данъци и осигуровки, но въведохме извънредни мерки в сферата на принудителното изпълнение. Изземването на парични средства от каси на длъжници е мярка, която освен чисто фискален ефект за последния месец – 3,9 милиона лева са събрани по този начин, има и дисциплиниращо въздействие. Освен това, съвместно с Министерство на вътрешните работи и с Гранична полиция се отнемат задгранични паспорти на големи длъжници, изземват се и оръжия на некоректни данъкоплатци. Всички тези принудителни действия са насочени само към големи длъжници, които не предприемат нищо, за да платят задълженията, а разполагат с имущества и активи.
Използвам този форум да обявя и един допълнителен план за събиране от 385 милиона лева до края на годината от тези некоректни данъкоплатци. Още веднъж ще подчертая, че става дума за събиране на просрочени данъчни осигурителни задължени и то от лица, които няколкократно са канени да платят доброволно своите задължения. Въпреки това те не предприемат никакви действия по заплащане на данъците, обезпечения, отсрочване и разсрочване. Мога да кажа, че като общ резултат от извънредните мерки за повишаване на събираемостта, които обявих пред вас преди месец НАП очаква до края на годината да събере около 400 милиона лева допълнително, което да компенсира частично изоставането от изпълнението на приходите, заложени в бюджета.
Започнахме и съвместни действия с ДАНС и Прокуратурата за проверка на имоти на стойност над 500 хиляди лева на физически лица. Инспектори на НАП извършиха физически оглед на луксозни имоти, както извадиха и наличната информация, която има в нашите системи. Предстои да се изясни собствеността и да се провери дали доходите на притежателите са декларирани, за да имат такива покупки. За установяването на скъпо струващо имущество започнахме и проверка на собственици на 230 луксозни яхти и луксозни автомобили. Предстои в близките седмици да бъдат възложени ревизии на крупни заемодатели, както и на собственици на големи търговски обекти, които се дават под наем.
През миналата седмица в едно интервю казах нещо, което ще повторя тук, че в България да си богат не означава задължително да си престъпник и ние много добре знаем това нещо. Интересуваме се от това, дали върху доходите е платен дължимият данък и ще продължим да извършваме тези проверки.
Преди месец изпратих покана до моите колеги от Румъния и Гърция и имаме вече потвърждение - в близките седмици ще се срещна с тях. Целта е да се сформира съвместен екип за осъществяване на физически контрол на определени рискови групи, стоки, за които подозираме, че се движат между България, Румъния и Гърция само по документи, както и за по-оперативен обмен на информация. Все по-качествено започват да работят съвместните координационни центрове на НАП и Прокуратурата по места. Създадохме специализирано звено за анализ на риска и борба с измамите. В последните шест месеца Дирекция „Управление на риска и ревизии при особени случаи” работи по разкриването на 28 случая с участието на над 400 фирми и предполагаем размер на данъчни измами около 102 милиона лева.
Засилваме присъствието на органите на НАП в търговските обекти, като вместо да правят скрити проверки, те се легитимират и следят реалното отчитане на оборотите. Резултатите показват, че в периода, в който нашите контролни органи присъстват в обектите, оборотите се вдигат от 10 до 100 пъти. В последния месец органите на НАП извършват инвентаризация на стокови наличности в складове за търговия с бързо оборотни стоки. По документи изглежда, че търговците трупат свръхзапаси, но когато ние извършим нашите проверки, излиза, че не е така. В резултат на това ДДС се плаща навреме, а не се отлага напред във времето.
Отделно от това, от миналата година въведохме напълно автоматично разпределение на ревизиите след ревизорите. Софтуер определя кой ще извършва определена ревизия без всякаква човешка намеса. По този начин се елиминира и значителна степен на субективизма и намаляване на корупционен натиск върху нашите служители. Също софтуер определя и фирмите, на които да бъдат направени ревизии - тези фирми, които декларират суми за възстановяване и най-вече по ДДС.
В последните седмици проведох срещи с най-големите браншови организации в България. Заедно с тях търсим съвместен начин за подобряване на взаимодействието и решение на проблеми от общ интерес. Останах с впечатление, че бизнесът е изключително доволен, че в такъв момент има добър диалог с НАП и напълно споделям моето виждане, че по време на кризата са необходими общи усилия и разбиране между администрацията и бизнеса. Отделно от това постигнахме съгласие браншовите организации да сезират НАП за случаи на данъчни осигурителни нарушения, конкретни браншове и територии на страната. Това значително ще улесни данъчният контрол. Има изградена вече връзка между информационните системи на НАП и Агенция „Митници” и вече има пълна готовност за обмен на информация.
Въпреки всички извънредни мерки, които посочих, се налагат и някои важни законодателни промени, за които разчитам на вашето съдействие. Ще маркирам съвсем накратко най-важните от тях: Въвеждане на отговорност от прехвърлителя на дружества с явни или скрити задължения. Удължаване на срока до един месец за уведомяване на НАП при предстоящо прехвърляне на фирми, в който срок НАП да може да предприеме съответните действия по обезпечаване на евентуални вземания и контролни действия. Ограничаване възможността на физически лица, които са управлявали предприятия, обявени в несъстоятелност да регистрират съответно и управляват нови предприятия за определен период от време. Разширяване на кръга лица, които отговарят за задълженията на управляваните от тях предприятия, като такава отговорност се възложи на всяко лице, което управлява търговското предприятие без значение на използваната правна фигура. Право на НАП да извършва ревизии и по аналог и на осигурителните вноски. Ограничаване на разплащанията в брой. Директно електронно отчитане на фискалните устройства в системите на НАП. Това са съвсем накратко мерките, които НАП текущо предприема и най-наложителните законодателни мерки, за които вече сме ви изпратили приложение.
В заключение бих искал да кажа, че НАП е ангажирал целия си наличен ресурс и в тясно взаимодействие с институциите и браншовите организации, които са на този форум ще се опита да гарантира приходите в бюджета.
Благодаря ви за вниманието!
ХРИСТО КУЛИШЕВ: Ще представя на вашето внимание резултати, постигнати по основни функции на Агенция „Митници”. Приходите през настоящата 2009 година, събирани от нашата администрация се различават съществено от тези през 2008 година, когато постигнахме едно значително преизпълнение на годишния план с 331 милиона лева. Финансовите резултати са отражение на променените условия през настоящата година. Статистическата стойност на вноса намаля с 35,79%. Броят на документите за оформяне на внос падна със 17,10% и средните цени на суров нефт, метали и руди са паднали съответно с 48,5 – 16,9 и 28,9%. Възможности за компенсиране на това изоставане търсим със засилване на контролната дейност и ефективно противопоставяне на митническата измама, контрабандата и корупцията чрез непрекъснат конструктивен диалог с коректните производители и търговци и набелязваме общи действия с тях, както разбира се и с всички онези държавни и обществени организации и структури, с които имаме изключително добро взаимодействие за противопоставяне на сивата икономика.
Като сериозно средство за противодействие на борбата със сивия сектор се утвърди в практиката на Агенция „Митници” мобилният контрол. Броят на мобилните групи е увеличен, нарасна броя на проверките, извършени от мобилните групи на отделите „Оперативен митнически и акцизен контрол”. През първото тримесечие на 2009 година са съставени 1 541 акта за констатирани нарушения, от които 999 са за митнически нарушения, 509 са нарушения на Закона за акцизите и данъчните складове и 33 са актовете за валутни нарушения. Задържани по тях са валути на стойност 1,5 милиона лева, злато, платина от тях около 15 кг, сребро около 10 кг на стойност около 10 хиляди лева. От лица производители и търгуващи с тютюневи изделия са иззети над 250 хиляди кутии цигари.
Със задоволство посрещнахме предоставената ни на 9 април тази година информация от Джон Гилан – представител на „Бритиш Американ Табако” за България, че съгласно тяхно проучване и анализ контрабандният дял на цигарите в България е около 6% при среден между 8 и 10% за Европа, което от една страна е добра оценка за работата на митническата администрация. Разбира се има и други условия ценови, които не предполагат България да бъде територия с добри условия за реализация на контрабандно внесени цигари. В резултат на изключително добро сътрудничество между Върховна касационна прокуратура, Градска прокуратура, ДАНС, МВР, НАП, на територията на страната и на град София от началото на месец април се провежда специализирано мероприятие по осъществяване контрол върху употребявани автомобили с регистрация на трети страни с цел недопускане отклонението от режим и избягване на заплащанията на дължимите мита, ДДС и най-вече акциз. Общият брой на проверените за този кратък период от време автомобили е 62 и от тях са задържани и оставени на отговорно пазене до изясняване на собственост и митническо оформяне 45 броя. Във връзка с разпоредба на Софийска градска прокуратура се извършват проверки в нощни заведения с цел противодействие на закононарушения, свързани със заплащане на акциз. Резултатите от проверките са неособено значителни, но по отношение броят на проверяваните обекти ми се струва, че е иззето всичко, което е незаконно там – това са 506 кутии цигари със стар бандерол, около 200 без бандерол, 450 бутилки с изтекъл срок на бандеролите.
Анализът на трите месеца, сравнени с трите месеца на 2008 година показва слаба тенденция към увеличаване броя на констатираните митнически нарушения. Разкрити случаи на контрабанда през тази година на наркотици и прекурсори са 12 случая и са отнети 113,5 кг наркотици различни видове. Съществена работа, която осъществява Агенция „Митници” за борбата със сивия сектор, това е борбата с подправените стоки, фалшиви търговски марки и нарушението на интелектуалната собственост. Според доклада на Европейската комисия за постигнатото от митническите органи в тази област България е поставена на трето място по брой на задържаните стоки, което само по себе си е един доста добър резултат и признание за ефективността на работата на агенцията и ефикасността от извършеното.
Резултатите от последващия контрол са също добри. От началото на годината от извършени проверки от страна на последващия контрол са определени суми за довнасяне в размер на около 1 милион и 500 хиляди лева. Проверявани са допуснати за свободно обръщение стоки без заплащане на ДДС по Режим 4200 и други случаи на внос на стоки, при които са установени около 430 хиляди лева за довнасяне. През 2009 година в сътрудничество на Агенция „Митници” с Европейската служба за борба с измамите в областта на защита на финансовите средства на ЕО продължава в духа на добро партньорство. Директорът на ОЛАФ през 2008 година при посещението си в България г-н Брюнер посочи сътрудничеството с митниците като добър пример за добро сътрудничество между институциите.
От началото на месец декември експерти от ОЛАФ проведоха срещи в Агенция „Митници” с цел обсъждане на сътрудничеството по въпроси, свързани с контрабандата и фалшифицирането на цигари, както и конкретни проверки на български търговски дружества и набелязани случаи за евентуална контрабанда на цигари. Служители на Агенция „Митници” участват в съвместни митнически операции, организирани от ОЛАФ, проведоха операция по противодействие на нелегален внос на фалшиви цигари чрез осъществяване на контрол на пощенски пратки от Китай към Европейския съюз с въздушен транспорт, както и противодействие на нелегално въвеждане на територията на Европейския съюз с измами на плодове и зеленчуци, превозвани в контейнери – морски транспорт от Азия.
Осъществени мерки за противодействие на корупцията и насърчаване на интегритета на служители в Агенция „Митници” и за противодействие на митнически и валутни престъпления в Агенция „Митници” се прилагат всички практики, които са въведени в страните членки на Европейския съюз, митническите администрации респективно и те са задължителни процедури, като ежегодно до 31 май всички митнически служители задължително подават декларации за имотно състояние, подават декларации за ограничения относно сключване на допълнителни договори, йерархическа връзка на ръководство и контрол. Нарушаването на тези условия дава основания да бъдат освобождавани без предизвестия от работа.
По отношение на оперативните мерки е извършено немалко. Осъществяват се вътрешни проверки и разследвания по постъпили сигнали, в това число разглеждаме и проверяваме и анонимни такива. Провеждат се анонимни анкети. Прави се постоянна периодична ротация на служителите по техните работни места, има горещи телефони за сигнали, интернет страница на Агенция „Митници” за подаване на сигнали, пощенски кутии за подаване на сигнали и т.н.
Брой на уволнени служители по постъпили сигнали, включително сигнали от Комисията за борба с корупцията – уволнени са за периода 1 януари 2002 до 31 декември 2008 година 141 служители. За този период са напуснали 960 човека и са съкратени 169 човека.
След приемането на Република България за член на Европейския съюз и прилагането на европейското митническо законодателство в най-голяма степен бяха намалени условията за корупционно поведение на митническите служители. Българската митническа администрация работи в тясно сътрудничество с други държавни органи и обществени организации с цел ограничаване на сивия сектор, опазване безопасността на гражданите и територията на Общността, както и финансовите интереси на ЕО и на държавите членки.
Благодаря ви за вниманието!
БОРИС ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин Овчаров, уважаеми господин Великов, дами и господа народни представители, аз честно да си призная имах намерение да се спра съвсем накратко, няма да прехвърлям страниците като господин Кулишев – те са твърде малко на брой. Ще се спра на два проблема, единият от които накратко беше маркиран и от господин Стефанов.
Тези дни планираме мерки, за да отговорим на изискването на Европейския съюз за противодействие на т.нар. необяснимо богатство. Вероятно знаете – това не е легално понятие в българското право, то фигурира в повече от един доклад, сещам се поне за два, вероятно са и повече на Европейската комисия и отразява явления, които са добре познати на всички ни. Става дума за това как хора със скромни доходи, неизвестна как се сдобиват с изключително скъпи имоти, недвижими имоти, автомобили, господин Стефанов каза, че те вече проверяват яхтите – това също е важен белег.
Това, което исках да кажа, че е лошо, че се налага да планираме такива мерки, защото такива мерки не са законодателно заложени никъде. Казвам това, защото ми се иска да имаме такова законодателство, което да създаде рефлекс в органите на държавата и в органите на данъчната администрацията и в органите на Икономическа полиция, и ДАНС, и в крайна сметка сигурно и на Прокуратурата, да алармират постоянно и ежедневно на подобни странни сделки, когато лица със скромни законни доходи изведнъж се оказват собственици на твърде луксозни имоти.
Страхувам се, че каквато и кампания да проведем сега, каквито и мерки атхок да набележим и ревизираме, първо – няма да се справим с явлението, тъй като то изисква формално законодателна основа за неговото противодействие. Второ, каквото и да правим, за съжаление постоянно ще бъдем упреквани, че едва ли не това е някаква самоцелна акция, насочена срещу определени лица. Подобни опасения не биха съществували и подобни упреци не биха били актуални, ако имаше такова законодателство, което да гарантира задължения за съответните държавни органи, когато констатират една твърде скъпа покупка от един български гражданин да проверят законността на неговите доходи.
Аз ще си позволя по този повод да направя и едно съвсем кратко предложение, което не за първи път казвам в различни формати, включително и в парламентарен формат, ако не се лъжа. Зная как сега нашите мерки за противодействие на необходимото богатство ще бъдат осуетявани. Наясно съм как хиляди хора, притеснени от това, че могат да бъдат проверени с оглед на имотите, които са придобили в последно време, трескаво си осигуряват „легитимни доходи” чрез едни фиктивни договори за заем с трети лица, които на собствено основание имат платени данъци, имат правното основание да притежават големи количества пари.
Разбира се ние имаме и своите мерки за противодействие на подобен тип поведение, аз няма да навлизам в детайли по обясними причини, но ми се иска да предложа следното в конкретен вид. Много добре би било, ако в данъчната декларация на всеки български гражданин има един ред, в който да се запише какви заеми и на кого той е дал през съответната година и какви обезпечения в полза на трети лица е дал. Ако имаме такава графа в данъчната декларация можем да гарантираме, че подобно заобикаляне на мерките за противодействие на необяснимото богатство чрез фиктивни договори за заем няма да бъде възможно.
Съвсем накрая – един акцент, който ми се струва, че беше поставен от нас на последното заседание на Бюджетната комисия. През 2000 година Конституционният съд обяви за противоконституционна един текст на разпоредба в Наказателния кодекс – 259/а, който инкриминираше изплащането на заплати без успоредното внасяне на осигурителни вноски. Конституционният съд разбира се имаше своето основание за това. Няма пречка обаче, като се прочетат отново мотивите на Конституционния съд повторно да се криминализира неплащането на осигурителни вноски в големи размери, този път без критикуваните от Конституционния съд елементи. Подобна мярка би повишила прозрачността и откритите отношения при заплащането на труда.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Отварям дискусията. Моля народните представители, които имат желание да се изкажат, представителите на бизнеса – също така, и на неправителствените организации. Ако не възразявате, да извиним господин Пирински, който има неотложен ангажимент.
БОЖИДАР БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми министри и парламентаристи, аз откровено казано не мога да разбера какво е занятието днес. Смущава ме, че някак си доста късно говорим за неща, които сме ги говорили много години и към днешна дата като че ли не са изпълнени.
От това, което чух до момента имам чувството, че едва ли не живея в една бандитска страна, в която всичко се преследва и нищо не чух до този момент какво се прави за тези, които правят честно нещо в тази държава и които правят този бюджет, за който така много спорим. Бих попитал, все пак съм представител на една голяма част от бизнеса, която носи приходите в бюджета в тази държава. И бих попитал – какво се прави за тях? Бих попитал – Проектозаконът за браншовите организации защо в няколко парламента не влиза и не се разглежда и в същото време се създават закони за отделни браншови организации, които създават само повече вреди в икономиката, отколкото ползи. Защо нямаме единен закон. Питам, защо говорим, примерно по някаква статистика, че има 1 900 разрешителни режима, от които 1 200 са незаконни? Това са питания, които ние ги поставяме години наред. Питам, защо примерно ДДС, за което така много говорим не се връща в един по-кратък срок, а се задържа и се обяснява на нас едва ли не като че ли това ще бъде някакъв реверанс от властта ДДС да ни се върне по-рано, като че ли това не са наши пари, като че ли това не са пари, с които ние кредитираме фактически държавата и то в един момент, в който тези пари страшно ни трябват.
Бих искал да разширя всичко това, което се каза тук по отношение на санкционирането. Как се санкционира администрацията? Много са случаите, в които администрацията, не че не ни съдейства в много случаи, тя просто ни противодейства ние да направим нещо. Сега например, когато всички говорим за кризата, която не се вярваше, че ще дойде, мислехме че ще ни заобиколи, тя дойде и ние затова говорим от миналата година още. В тази криза ние трябва да прегръщаме всеки, който е готов да вложи една стотинка у нас в България, а ние правим точно обратното. Скоро имах такъв случай, дойдоха тук, искат да кредитират нещо в строежа, отидох аз като мислех, че ме носят на ръце заедно с тези, които искат да кредитират, казаха ми съвсем професионално администраторите, че една такава процедура за строеж ще трае най-малко две години. Написаха ми един лист, може би с 30 инстанции, безспорно свързани с корупционния режим.
За мен звучи малко така, като че ли не сме сериозни хора тук – да говорим и да отчитаме кампанийни акции. Не тук е зарито това нещо, което ние търсим в отделните кампании. Преживели сме за тези 20 години много, ефект никакъв. Цялата работа е в еднаквото спазване на законодателството всички към всички. Тук може би трябваше да има представители на съдебната ни системата, не само от Прокуратурата, защото виждаме, че има някакво пречупване – Прокуратурата работи, дава нещо, то, отивайки в съдебната система вече там почва да тлее с години. Съвсем пресни примери имахме, че след 8 години не знам какво провъзгласили, след 9 години на водене на съдебно дирене и на водене на съдебни дела.
Къде се крият нещата? Първо, имаме една тежка администрация. Тежка, непрекъснато увеличаваща се, която е едно бреме за бизнеса, защото ние я носим на гърба си и която не ни помага. Аз питам – дайте да вземем някакви решения, които в този момент, когато вече признаем всички, че има криза да направим нещо тази администрация да помага и да привлича всяка стотинка, която иска да се вкара тук. Има пари, и аз споделям това мнение, което беше изразено, че може би сивият бизнес е един резерв в този момент. Да, обаче дайте да направим едни правила, в които да седнат даже и те и да предпочетат да приемат тази посока на правилния път, както стана с данъка за 10%. За този данък говорихме доста дълго, виждаме че ефектът от него е добър. Приложението на данъка легитимира много данъкоплатците.
Другото нещо е прозрачността. Трябва да има по-голяма прозрачност във всичко. Това е и по отношение на данъчната система, и по отношение на всичко останало, да не говоря за обществените поръчки. Там нещата се научават постфактум, не се знае даже какво е станало, как е станало. Виждаме че в много случаи не се разиграват както трябва даже и законът не се спазва, като се търсят различни вратички, през които може да се мине. И тук бих казал вече за законодателство, защото пред мен са уважаемите парламентаристи. Ние не спазваме собствените си закони. Всичко, което се приема няма един предвидим срок, в който то да се обсъди, да се вземат аргументите, да се тества дали то ще бъде ефикасно. Сами сме свидетели, че приемаме закони, след месец-два почваме да ги поправяме. Тази нестабилност в законодателната система създава корупцията, създава нарушенията, създава всичко. Да не говорим, че цялата наша администрация самата тя не е запозната добре с всички норми, защото те са бързопроменящи, те са различни, особено областните администрации – различни норми действат там и всичко това създава една такава какафония, че създава възможност, както за врати за пробиване, така и възможност за това да отблъскват всеки, който иска да направи нещо нормално.
Аз мисля, че всички тези проблеми, и ако днес в този час сме се събрали преди избори, не знам този парламент вече какво може да направи, но той ако има добрата воля може да приеме някои закони, които да ги изпълняват следващите. Ние сме представили конкретни искания в това отношение. Сега съм готов пак да представя нещо, което е с конкретни искания. Ние ви казваме в кой закон, в коя наредба какво искаме да се промени. Можем да грешим, но искаме да седнем и да дискутираме. Или ако имате аргументи, с които да ни опровергаете – моля. Смисълът на тези събирани в последния момент, ако ние това нещо не го направим, просто ще си остане като една пиар акция. Смятам, че всички сме сериозни и отговорни хора тук и вече няма място за друго. Ние трябва да седнем да говорим сериозно и да вземем някакви сериозни решения, с които да си помогнем на всички, защото всички ние живеем в тази държава и утре пак ще живеем, и нашите деца искаме да живеят.
Благодаря ви!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е трето заседание, на което Комисията по бюджет и финанси обсъжда проблемите на сивата икономика. Не случайно казах, че до момента са обсъждани над 46 предложения, които в момента са сведени до 7. Можем да разширим дискусията за сивата икономика и да включим в нея разрешителните режими, прозрачността и административната тежест, и всичко, каквото ни дойде наум. Това е най-директният път към постигането на нулев резултат. Затова моята молба, а и такава е и целта – не да правим някакво медийно мероприятие, не случайно казвам, че това е трето заседание, на което обсъждаме подобни мерки, да се съсредоточим върху реалните мерки, които току що бяха предложени, да видим работоспособни ли са тези мерки и с кои от тях бихме могли даже да си направим труда до края на този парламент да направим действащо законодателство.
Затова молбата ми е към всички колеги, които се изказват, да бъдат максимално конкретни и да не си говорим за всички проблеми, които има в държавата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, искам да кажа няколко конкретни мерки, които според мен биха помогнали за намаляването на корупцията, а оттам и за доброто функциониране на финансовата ни система. Аз внимателно чух преждеговорившите, затова ще бъда максимално кратък.
На първо място, според мен, и този парламент има възможност да го направи, трябва да бъде въведена т. нар. проверка за лоялност или възможността специалните служби да предлагат подкупи на българските политици и висшите държавни чиновници. Това е въведено в почти всички държави на Европейския съюз, в Съединените американски щати и действа безпроблемно. Няма да ви цитирам десетките и десетки политици, които в момента са в затвора в Съединените американски щати и в други европейски страни.
Искам да ви кажа, тъй като тук сте в по-разширен състав, че аз поставих този въпрос, когато Петко Сертов беше на закрито заседание на Комисията за борба с корупцията. Настоях той да изпрати писмено становище относно този проблем и относно конкретни законодателни решения, с които да намалим корупционните практики, които според мен са един изключително тежък проблем. Петко Сертов изпрати това писмо. Ще ви кажа, колеги, че той написа в първата страничка, че много от законите се правят с цел да облагодетелстват престъпниците и тук е абсолютно прав. Мога да ви цитирам веднага десет или двадесет такива закона. Петко Сертов също каза, че е изключително важно да се въведе тази възможност за провокация към подкуп към българските политици. За съжаление обаче аз не срещнах подкрепа от цялата комисия, от опозиция, от управляващи, не срещам и подкрепа от българския парламент. Обаче аз ви казвам, че още утре ще внеса този закон от мое име, както обещах на своите колеги, изчаках доста дълго.
Конкретно говоря - премахване на депутатски имунитет. Не може един депутат да е недосегаем и да не може да бъде подслушван. Аз виждам, че тук е главният прокурор и съм добре запознат с неговите научни изследвания по този въпрос и неговото становище за депутатския имунитет. Мисля че той е абсолютно прав, когато е писал тези статии.
Възможността за отзоваване на народни представители.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Христов, много Ви моля, все пак въпросът е за сивата икономика, а не статута на народните представители.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, в момента аз ви казвам конкретни стъпки, с които да намалим корупцията и сивата икономика в България. Мисля че говоря точно по същество и едва ли може да ме опровергаете.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Още едно подобно мероприятие, което ни предлагате.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин председател, питам Ви Вас, примерно като председател на комисия, защо в момента се източва това огромно количество ДДС? Някои говорят за между 1 милиард, други говорят за 1,5 милиарда лева на година. Вие знаете ли какво може да стане с тази сума?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Христов, много Ви моля, не искам да отнемам думата на народни представители, но ако ще си разказваме и преразказваме това, което пише по вестниците, ние сме ги чели всичките тези неща.
МИНЧО ХРИСТОВ: Вижте, това се случва в Комисията за борба с корупцията, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако имате реални факти – тук е и главният прокурор, едва ли ще Ви откаже…
МИНЧО ХРИСТОВ: Разбира се, аз постоянно внасям фактите в Комисията по корупция.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Ако може да се уточни механизмът, по който се уточнява този милиард или милиард и половина крадене на ДДС.
МИНЧО ХРИСТОВ: Тези цифри съм ги чул в Комисията за борба с корупцията.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Тези цифри сте ги чели в медиите. Ако можете да кажете механизма, по който се изчисляват?
МИНЧО ХРИСТОВ: Чул съм ги в Комисията за борба с корупцията на Българското народно събрание.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ: Ако можете да изчислите механизма, по който са изчислени тези кражби…
МИНЧО ХРИСТОВ: Това се надявам Вие да го направите, тъй като Вие сте човекът, който ….
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По въпроса за сивата икономика, ако нещо конкретно имате да ни кажете – го кажете, ако не – нека не повтаряме речите, които слушаме всяка сряда сутрин в Народното събрание.
МИНЧО ХРИСТОВ: Лошото е, че не си взимате поука от тях, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма да можем да си вземем днес поука, ако смятате, че това ще се случи днес.
МИНЧО ХРИСТОВ: Моето конкретно предложение. Чухме какво каза главният прокурор – конкретен член, конкретна точка. Чухте какво ви казах аз в случая с провокацията за подкуп. Това е най-добрият начин да намалим корупцията и да намалим сивият сектор.
Трето конкретно предложение, господин председател, и надявам се Вие да вземете отношение по него, е премахването на възможността офшорни фирми с неидентифицирани собственици да купуват собственост и да оперират на българска територия. Мисля че това е конкретно предложение, струва си да го обсъдим и съответно да намерим решение още преди да се разпусне този парламент. Казах ви три конкретни неща.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господа председатели на комисии, уважаеми народни представители, колеги, аз съм убеден, че всички около тази маса съзнаваме, че месец и половина преди избори едва ли ще победим или ще преборим сивата икономика. Каквото е направено до този момент – е направено. Това, според КРИБ, според наша оценка е изключително много. Ние не можем да не изразим нашето задоволство от това, че бизнесът за първи път беше чут и нашите предложения влязоха в пленарна зала и благодаря на всички вас – народни представители, които подкрепиха нашите искания, насочени към приемане на най-евтиния, най-бързия инструмент за борба със сивата икономика, а именно – намаляването на данъчното и осигурителното бреме. От името на КРИБ имам мандат да ви благодаря за това.
Радостно е също така и че другите ни искания в тази посока вече започват да срещат разбирания, говоря за онези прословути пет пункта, ако не това, може би следващото народно представителство ще приеме. Същевременно обаче сме силно обезпокоени, че отново пак преди избори се събуждат стари рефлекси и отново се вади едно чучело на богатия човек и се превръща в един всенароден враг. Ние помним едно ляво правителство, което ни наричаше чорбаджии, след това друго – дясно правителство ни наричаше черни капиталисти и винаги преди избори. Сега отново виждаме как медиите струят заглавия от типа „погнаха богатите”, „кроят яхтите”, „проверяват имотите в Бояна, в Драгалевци” и отново не се прави разлика, отново всичко е в един кюп, всички са маскари. Няма фигурата на успелия човек, на когото дължим уважението за това, че приходната част на бюджета е все още в завидно положение. Това е нашето притеснение.
Аз се радвам много, че господин главният прокурор също говори в тази посока, че кампанийно без да се прави разлика се предприемат действия, които в крайна сметка по никакъв начин не допринасят за борба със сивата икономика, а напротив – обезсърчават тези, които са убедени, че са действали правилно, плащайки данъците си и стоейки в светлата част на икономиката. Ние сме „за” това такива действия да има, но нека да бъдат ежедневно, надлежно конфиденциално провеждани и чак когато бъде хванат злосторника, тогава да се появи в медиите, че еди кой си имал еди какво си незаконно придобито. И обратно – тези, които имат да получат необходимото уважение за това, че са успели, за това че са правили малко повече от другите, плащали са данъците и са допринесли икономиката да се развива добре. Смея да твърдя, че поне в организацията, която представлявам членуват именно такива фирми и това е тяхното желание. Надявам се, че в оставащото време, господа народни представители, тъй като вие сте еманация на народната мъдрост, ще дадете необходимия сигнал към медиите, които присъстват тук и тези, които не присъстват тук, че трябва да се прави разлика между успелия и престъпника.
Благодаря ви!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Иванов! Искам да Ви уверя, че никой тук в тази зала няма да дамгосва богатият и успелият бизнесмен, разликата я прави законът. Този, който е успял по законен начин, той е успял. Този, който е успял по незаконен начин, той съответно си носи своята отговорност.
КАМЕН КОЛЕВ: Тъй като това е трето вече събиране и общо взето декларираме и на третото събиране нашата съпричастност и това, че сме против сивият сектор, все пак няколко думи по конкретни мерки, с които донякъде да смекчим този проблем.
Първо, бих искал да изразя едно притеснение, едно съмнение, че някои от тези мерки, които вече бяха предложени, ще даде резултат в този обхват, който се декларира. Примерно, ако се декларират всички с един ред, както господин Велчев казва – в декларацията всички заеми на други частни лица, надали това ще предотврати и ще изсветли този сив сектор, защото аз ако направя някаква сделка с вложени сиви пари, предният ден аз ще намеря такъв човек, който има светли пари, който има доказани доходи и с него ще сключа договор и този договор, ако има някакъв срок, в който срок този договор трябва да се афишира, той ще бъде афиширан. Тоест, проблемът не е в това, че трябва да се афишират всички заеми между физически лица. Проблемът е доколко може да се намери такъв човек с доказани доходи и останалото вече не е проблем да бъде изпълнено, каквито и да са изискванията на законодателя. Тоест, с това афиширане на заемите, които се дават в декларациите ще утежним донякъде работата на всеки, въпреки че се казва, че е един ред това нещо. Не виждам сериозни бариери именно срещу това явление. Пак ще има заеми, които ще се афишират предварително, преди съответните сделки да се обявят.
Аз тук ще се присъединя към тези общи постановки. Не трябва кампанийно да е сега това в момента. Хубаво е, че се прави проверка на скъпи имущества, яхти и т.н., но аз много се съмнявам, че нещо от това ще излезе, тъй като тези хора са били достатъчно умни, за да съберат, да натрупат този капитал, да купят това имущество, те смятам че са достатъчно умни да прикрият или да узаконят източниците на тези доходи.
Ще дам един други пример, който може би ще има повече резултати. Даже и в условията на криза има ежедневно обяви за наемане на работа. Примерно, някой работодател предлага хиляда лева, нека да се направи проверка, да се отиде под формата на кандидат за работа. Според мен, може би над 90% от случаите това, което се предлага на кандидата ще бъде една минимална заплата или близка до този размер и отгоре на ръка съответно ще се доплаща до тези хиляда лева. Тоест, това е една ежедневна работа и ще се види в областта на пазара на труда реално как стоят нещата, защото преследването на тези с големите яхти и т.н. мисля че няма да даде този ефект. Разбира се, че е полезно като явление с оглед на обществените нагласи, но ето тази ежедневна работа с проверка и когато се установи, че определени работодатели предлагат именно това доплащане на ръка, а това много често става, този отглас просто ще изпълни една превантивна роля.
Стопанска камара получи доклад на Бюджетната комисия и не знам дали, господин Овчаров това, което каза, че са сведени предложенията до 7 от много на брой, тук има в този доклад промени в отделни закони с отделните мерки. В началото в промените на Наказателния кодекс има изключително такива стриктни пресилени изисквания към работодателите. Налагат се санкции в случаите, че работодателят закъснее или подаде невярна информация по отношение на свои осигурителни, данъчни или други плащания. Това може да бъде съвсем неумишлено, това може да бъде неплащането примерно поради липса на средства в момента. Но всъщност ние налагаме изключително строги санкции. Тук става въпрос за огромни суми глоби плюс затвор за деяние на работодатели, които не са умишлени, не са престъпления. По този начин ние ще направим всички работодатели едва ли не престъпници със заплаха за тези огромни санкции.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Колев, нека се съсредоточим върху мерките които чухме тук, а не върху тези, които са в доклада, който е разглеждан на предварителните етапи.
КАМЕН КОЛЕВ: Това беше мнението ми, иначе ние подкрепяме всички други мерки, които са записани в този доклад, включително и ограничаване разплащанията в брой, достъпа до кредитните досиета – нещо много важно. Не може да декларираш доходи, които са близки до минималните заплати или нулева печалба, в същото време да се изплащат кредити ежемесечно в порядъка на хиляди и повече лева. Това е същото и което се казва от НАП – за отговорност на прехвърлянията на дружества със скрити задължения. Всичко това са полезни мерки, които ние подкрепяме.
МАРИАНА КОСТАДИННОВА: Позволете ми да не се съглася с отхвърлянето на всяко едно добро предложение. Имам предвид предложението на главния прокурор. Ние в Търново вече от три години се въртим в една омагьосана спирала точно по този повод за даване на подобни помощи. Всяко едно такова добро предложение отхвърлено и казано, че то е безсмислено дава възможност за подобни наши събирания, които може би се натрупват в годините и на решаване на проблема. Не може да не използваме тази възможност, нищо не пречи всеки като си попълва декларацията, НАП да направят три квадрата и там да се декларират всички заеми, които са дадени. Защото в този случай ще даваме по-голяма възможност на тези, които смятате вие за умни, да се възползват от подобни ходове. И аз лично смятам, че това предложение е много добро и то трябва да влезе незабавно. За него не е необходимо никакво решение на нас – депутатите, не можем да бъдем обвинявани, че няма да имаме време да приемем това нещо. Смятам, че това ще бъде една стъпка, защото с подобни дребни неща ние даваме възможност на тези хора да работят много разумно и впоследствие да се чудим как да оправим нещата.
СТАМЕН ТАСЕВ: Благодаря, господин Овчаров, не знам кой ме е поканил, за първи път участвам в подобни обсъждания. Един от силните корупционни сфери това е Митницата. Има нереално занижени цени на вноса и бих посъветвал господин Кулишев да помисли и върху възможността да се обявяват средните цени на вноса така, както ги декларират. Средни цени – нищо повече, да се ориентира бизнесът кой на какви цени внася. И тогава, господин Овчаров, Вие нямаше да се чудите, защо розите ги продават по 6 лева, ако си спомняте преди 3 години в Бояна. Тези същите рози, за които Вие питахте защо на Свети Валентин ги продават по 6 лева, ги обмитяваха по 5 ст. – 60 ст. една дузина по 5 ст. ги обмитяват…?!
Подкрепям всички предложения, които направи главния прокурор, подкрепям и първите две предложения на господин Христов. По този начин ще бъдат респектирани държавните служители. Защо не те да не бъдат сигурни, че може да е клопка това нещо и това ще ги накара да се въздържат, а пък дай Боже в клопката може да влязат много случаи, защото сега не се знае какво става – сега от двете страни са заинтересовани да пазят тайна.
Недостатъчно се стимулират контролните органи. Имам опита да бъда в държавното управление сега и в неправителствения. По мое време се обещаваше на разкривателите на митнически нарушения, контрабанда, измами и т.н. със заповед на министъра им се обещаваха до 10%. Реално средно им се даваха под 2%. Този, който е направил разкритие за 600 лева, му дават 10% - 60 лева. Този, който си е рискувал живота и е разкрил 1 милион нарушения, на него му дават 5 хиляди евро. Кое е по-лесно? И той ще ги получи след 6 месеца, след една, след две години, ако въобще ги получи и то ще ги получи по усмотрение на своя началник. Кое е по-лесното – той да си сложи 100 хиляди евро в джоба и нито жена му, нито сестра му, нито съседите ще знаят, нито колегите ще знаят и ще му завиждат. Там трябва да е ясно формулирано колко получават. Не случайно беше надигнат опит и борба да стане ясно колко получават държавните чиновници, защото дето си лъскат саката на бюрата получават май повече от тези, които са изправени срещу престъпника лица в лице и след това се чудим какво става. Пречи ли нещо всички заплати и всички възнаграждения на държавните служители да са в интернет, какво пречи? Тогава може би ще се подаде сигнал. Помислете върху това нещо, искате да се борим с корупцията, а елементарни мерки не се предприемат.
Конфликтът на интереси. Обсъждали сме в Комисия за борба с корупцията варианти как да се избегне конфликтът на интереса. Какъв е стимулът за държавните служители да пишат разбираеми закони, вместо да ходят да вършеят из страната и да правят скъпо платени лекции, които са по-скъпи отколкото най-скъпият университет в страната – за два дни взимат 500 лева, за да разясняват закони и то висши изпълнителски кадри, зам.-шефове на агенции. Това ако не е конфликт на интереси, не знам кое е конфликт на интереси. Имаме тук немски приятели, имаме английски, американски и т.н. Има и съдии, които четат лекции, не искам да назовавам поименно. Съжалявам, че няма представители на съдебната власт. И това съм го говорил и съм го писа. Трябва да го напиша на стените на Народното събрание. За всяко нещо, което казвам – мога да ви кажа директно случаи и имена. Не са насочени срещу конкретните хора, говоря по принцип. Има корупция с легални инструменти на властта. Говорил съм многократно за тази корупция. Не може двама служители, които стоят един срещу друг, единият да получава т.нар. европейски заплати, а другият да не ги получава.
Колко време трябва да говорим за кешовите плащания? От Брюксел ли чакаме сигнал, за да го направим това нещо? Очевидно няма да успеете. И като капак на всичко отгоре, искам да ви кажа, че докладът, който Агенцията за финансово разузнаване прави в последните три години, след преминаването й към ДАНС, изведнъж този доклад се оказа, че е секретен, няма го, приготвен е и го няма. Нека министърът на финансите да каже какво секретно има в него, след като три години е бил явен и сега изведнъж го няма. Защото там се публикува броят на кешовите транзакции, плащания, внасяния в банките и тегления над 30 хиляди лева. Нека да излезе тази информация.
Накрая искам да ви кажа, че можем да се борим с корупцията в тази страна не чрез клипове и скъпи филми, защото един корумпиран служител в последните 30 години няма да го промените с клип. Помислете как да налеем някакви пари в образованието и да подготвим следващите поколения да имат нагласата и непримиримостта към корупцията, защото това отсъства, а най-силен е личният пример. За съжаление, не ми е удобно да го кажа това в залата на Народното събрание, но отсъства и тук в Народното събрание. Излезте навън – на всички ви е направило впечатление как са спрели тези джипове отсреща в градинката на 20 метра. Е някой обади ли се на полиция да дойде да ги види – какви са тези? В центъра на София пред Народното събрание паркирали в градинката автомобили при наличие на толкова платени паркинги.
Господин Овчаров, това за мен е борбата с корупцията.
Благодаря ви!
АТАНАС АТАНАСОВ: Ще си позволя да направя едно съчетание между процедурно изказване и такова по същество.
Първо, по отношение на процедурата, господин председателю, в нарушение на правилника провеждаме това заседание, което е най-явният показател, че то е пиар мероприятие. В момента в пленарна зала се гледа един изключително важен закон, а именно това – партизаните и ятаците от периода 1941-1944 година да бъдат признати за ветерани от войната, а ние тук заседаваме в момента тук в тази зала. Разбирате за какво става дума.
Второ, аз не приемам голяма част от предложенията, които моят колега Минчо Христов прави, той ги прави не за пръв път, но в никакъв случай не приемам този начин на отношение към един народен представител, както от председателя на комисията в Народното събрание, така и от висши чиновници от изпълнителната власт. Не може по този начин да нападат един човека, затова че той има право на мнение. На какво прилича тази работа…?! Прекъснахте го тук, той не ги разбирал тези неща… Вие, които разбирате тези неща, затова държавата е на това дередже.
Сега по същество, аз останах тук, за да изслушам всички, защото имам няколко въпроса, които искам да задам и те са към хора, които стоят отсреща, защото говорим за сивата икономика, за механизмите, по които се укриват данъци в нашата страна. Има конкретни факти, които публично са оповестявани многократно и по тези факти не се взема отношение. Веднага ще ви дам примери, защото знам, че ще кажете – дайте примери. Точно преди една година след поредица от скандали вътрешният министър Румен Петков подаде оставка – това трябва да се напомня. Тогава в публичното пространство излезе информация за няколко разработки на ГДБОП, които касаеха укриването на акциз в огромни количества за стотици милиони левове. Механизмите бяха разкрити от оперативните работници на ГДБОП, начина, по който са внасяни фалшивите бандероли от Турция, къде са произвеждани, хората, които са ги внасяли в страната и кои точно са се облагодетелствали чрез използването на тези фалшиви бандероли. Ако искате, мога да ви кажа имената на разработките – вие ги знаете, на ГДБОП. Какво се случи впоследствие? Беше сменен вътрешният министър, беше разгромено ГДБОП, тези разработки отидоха в Прокуратурата, попаднаха все при един и същи прокурор, бяха образувани неправилно дела не по тези текстове, не за укриването на акциз за длъжност и престъпление в Митниците и до ден днешен една година какво се случва? По телевизията постоянно се лее „мека топлина”, в същият момент реализация няма. Ето затова става въпрос, уважаеми дами и господа. Не да преливаме от пусто в празно. Когато говорим пред обществото, че имаме намерение да се борим с тези явления, трябва да се действа конкретно. За това става дума, и ще си позволя нещо, което миналия ден казах от парламентарната трибуна и има пълна тишина по този въпрос.
Господин главен прокурор, и Вие много добре знаете, по едно от тези дела бяха разпитани трима народни представители от мнозинството, затова защото са засечени като връзки на основния обект на разработка, след което имаше скандал, делото беше отнето от следователя, който водеше това дело и потъна някъде. Това ли е причината да бъде потулено това дело, защото са разпитвани ….
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Атанасов, ако сте дошли на заседание на Висшия съдебен съвет или на Инспектората на Висшия съдебен съвет, много Ви моля, тук не разследваме дейността на Прокуратурата, нито пък сме Главна дирекция за борба с организираната престъпност. Не бъркайте жанровете.
АТАНАС АТАНАСОВ: Никакъв жанр не бъркам.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Обсъждаме законодателните мерки за борба със сивата икономика, а не изпитваме главния прокурор или пък министъра на вътрешните работи.
АТАНАС АТАНАСОВ: Няколко пъти съм настоявал в Комисията за борба с корупцията да бъде изслушан главният прокурор, днес е дошъл тук. Имам въпроси, няма да ме прекъсвате.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Той е дошъл тук не за да отговаря на Вашите въпроси, а да представи своите виждания за законодателни мерки за борба със сивата икономика.
АТАНАС АТАНАСОВ: Вие ли ще кажете за какво е дошъл главният прокурор?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз съм го поканил.
АТАНАС АТАНАСОВ: Вие сте един равен между нас.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз съм го поканил с определена цел.
АТАНАС АТАНАСОВ: Защо прекъсвате?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Атанасов, предизборната кампания все още не е започнала. Изчакайте малко, ще започне, ще си задавате въпросите и публично.
АТАНАС АТАНАСОВ: Защото става въпрос за двама депутати – шефа на комисия от Вашата партия, господин Овчаров, за Младен Червеняков и за Димитър Дъбов, за това става въпрос, затова ме прекъсвате.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Напротив, не Ви прекъсвам за това.
АТАНАС АТАНАСОВ: Защото ги разпитват като свидетели, а ако трябва да ги разпитат като ги няма, питам аз…?!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не знам кого питате. Отново повтарям, не сме на заседание на Висшия съдебен съвет, нито на Инспектората на Висшия съдебен съвет, нито пък разглеждаме работата на Прокуратурата или на съдебната система. Това се прави по друг начин в пленарна зала. Запазете си въпросите и си ги задайте там, където им е мястото. Не обръщайте в цирк заседанието на двете парламентарни комисии, което има строго определена задача, обявена публично – ограничаване на сивата икономика – резултати и необходими мерки.
Така че ако имате да кажете нещо по предложенията, които бяха направени – го кажете. Иначе другото си е пропаганда, която сме я слушали много пъти, или най-чиста проба оклеветяване даже.
АТАНАС АТАНАСОВ: Това си е Вашето мнение. Правите всичко необходимо, за да прекъснете говоренето по въпроса.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, нямаме нужда от това говорене.
АТАНАС АТАНАСОВ: Нали основните мерки за борба със сивата икономика трябва да бъдат наказателни на първо място. Къде е шефът на ДАНС, питам аз? Къде е вътрешният министър да дойде да обясни как разследва тези престъпления? Това не е ли работа на изпълнителната власт?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Очевидно няма как да Ви отговорят хора, които не присъстват в залата. Ако имате нещо конкретно да кажете по темата, за която сме се събрали – го кажете.
АТАНАС АТАНАСОВ: Ако бяхте поканили вътрешния министър и шефа на ДАНС, щях да ги питам тях.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, поканете си ги в Комисията за борба с корупцията.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, на мен не ми се иска да се връщам назад във времето за онези проблеми, които сме разглеждали, свързани с ограничаване на сивата икономика. Бих направил няколко конкретни предложения, отчитайки политическото време на това Народно събрание и възможности, които имат другите органи.
Моите предложения са обърнати преди всичко към Сметната палата и становища, които би могла да даде изпълнителната власт по отношение на някои от законопроектите. Какво имам предвид? Виждам, че господин Димитров учудено ме гледа, но преди няколко месеца ние направихме едно предложение до Народното събрание във връзка с необходимостта от контрол от страна на Сметната палата върху няколко органа. За съжаление Народното събрание поради липса на достатъчно време и приоритети може би, не успя да приеме тези предложения. Аз съм готов да ги предоставим с всички мотиви на господин Димитров. Става въпрос за, според нас, недостатъчния контрол върху контролните органи. Предложението ми към Сметната палата е по отношение на проверки на НАП, Комисия за защита на конкуренцията и Агенция „Митници”. Това е предложението, което сме направили, достатъчно мотивирано на база на материали, които сме гледали в Комисията, така че това е предложението, което правя към Сметната палата. Разбира се знам много добре процедурата и изискванията, които има господин Димитров. Правя го предложението при възможност от Ваша страна да реализирате един такъв контрол.
По отношение на законодателството. Има два законопроекта, които според мен на база на предложенията, които постъпиха от Министерство на финансите и НАП – единият законопроект, който разглеждахме и на кръгли маси, и на заседания на Комисията, беше свързан (господин Тасев го спомена преди малко) с ограничаване на плащанията в брой. Не казвам, че това, което беше предложено от Комисията е онзи законопроект, който непременно трябва да бъде приет. Не знам дали в рамките на 40-ото Народно събрание ще има такава възможност, но една от мерките за ограничаване на сивата икономика, според нас и от становищата, които получихме от неправителствени организации, от изпълнителната власт, бяха положителни по отношение на един такъв законопроект за ограничаване на плащанията в брой. За моя голяма изненада единствено Асоциацията на банките излезе с отрицателно становище по този законопроект.
В края ще спомена един законопроект, който ние обсъждахме, който също не считаме, че решава радикално проблемите с ДДС по никакъв начин, но добре би било поне да получим становища от изпълнителната власт по този законопроект. Ползвали сме, разбира се и чужд опит в това отношение, доколко той е ефективен – времето е показало. И предложението по отношение на ДДС, според нас заслужава внимание.
Това бяха конкретните предложения, пак казвам – изхождайки от политическото време, с което разполагаме, възможностите, които има това Народно събрание и разбира се възможностите на изпълнителните органи и Сметната палата.
Благодаря Ви, господин председател!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само по повод на това, което каза господин Великов – действително е така, ние поначало тази година правим одит на дейността на НАП относно събираемостта на ДДС. Този одитен доклад е готов и е връчен на сегашния ръководител – господин Стефанов и се очаква след изтичането на технологичното време за представяне на становища той да бъде приет окончателно от колегите и да бъде оповестен, ще бъде предоставен и на уважаемите народни представители.
Предвиден е и аналогичен одит на събираемостта на приходите в Агенция „Митници”. Тоест, идеята е да се получи една сравнително по-пълна картина.
Господин Великов, на нас поначало трябва да ни бъде възложен одит с решение на парламента, но това, което Вие казвате например за Комисия за защита на конкуренцията, наистина можем да обсъдим този въпрос за включване в нашата одит програма. Мисля че тези два одита са доста интересни и според мен могат да бъдат предмет на дебат и Комисията за борба с корупцията и в другите комисии.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа, само няколко кратки коментара, първо - по отношение на направеното, второ - по конкретни предложения.
Темата за сивата икономика и еврофондовете, това е погледа от моя гледна точка, разбира се който аз мога да хвърля върху темата и да представя на вниманието на уважаемите народни представители няколко кратки резултата от последните няколко месеца. Първо, благодарността към парламента заради промените, които бяха направени в основни закони. На първо място това е Законът за обществените поръчки. Това е закон, който има пряко, директно отношение по темата и съответно той е вече в действие. Тук отварям една скоба и трябва да кажа, че на базата на действието на този закон с опростяване на процедурите, повишаване на прозрачността и на контролните механизми, които се прилагат от Агенцията за обществени поръчки, трябва и да получим много по-голям ефект и особено при изваждане на светло на фирми, които правят опити за злоупотреби или за облагодетелстване. Това касае, както еврофондовете, така и обществени поръчки със средства от националния бюджет.
Трябва да кажа, че в тази връзка системата за ранно предупреждение между институции работи вече в голяма степен. Имам предвид – това са случаите на фирми, които правят опити за злоупотреби по една от програмите за ползване на средства от Европейския съюз и естествено за тези случаи веднага се сигнализира към другите оперативни програми, за да не се допусне или да бъдат изключително внимателни управляващите органи при другите оперативни програми и да не се допусне такива опити за злоупотреби да бъдат евентуално допуснати и пренесени в други оперативни програми.
Трябва да кажа също, че най-сетне вече информационната система за прилагане на оперативните програми, която се ръководи от централното звено в Министерство на финансите – Централизираната информационна система функционира и това дава допълнителна възможност за абсолютен контрол при прилагането на оперативните програми и следене на целия процес за кандидатстване и съответно изпълнение на отделните проекти.
Другото, за което трябва да информираме е направената цялостна промяна в одитната система. До скорошната до есента позната Дирекция „Одит” на средствата от Европейския съюз е трансформирана, както знаете, и работи вече като независима агенция за одит върху средствата от Европейския съюз и съответно тя в момента се занимава и с оценката на съответствие или оценката на действие на системите в отделните управляващи органи. Мога да кажа само, че Европейската комисия даде първи добри оценки, коментари, становища по работата на одитната агенция.
Третото, което трябва да спомена е свързано със съответно повишената прозрачност и засилените контролни механизми на базата на промените в правилата за работа. Смятам че в това отношение общественият съвет, който беше създаден към вицепремиера изключително добро съдействие оказа с конкретни предложения за промени в цялостната процедура и правилата за работа по еврофондовете. Смятам че това е един начин на обществен контрол, на граждански контрол, който трябва да продължи и за в бъдеще.
В заключение трябва да кажа, че в качеството ми и на вицепремиер и от няколко седмици – председател на Комисията за борба с корупцията към Министерския съвет има съответно събран един пакет от предложения за промени в законодателството. Тези предложения за промени дойдоха, както от Агенция „Митници”, от Агенция „Приходи”, от Агенция „Държавни вземания”, от Държавната финансова инспекция, този пакет от предложения в момента е на съгласувателна процедура и трябва да мине на следващото заседание на Министерския съвет и ще постъпи в парламента. Естествено че не си правя никакви илюзии, че в момента можем да очакваме от този парламент да обработи тези предложения и те да станат факт, но смятам, че това най-малкото ще бъде една готова база, един готов пакет от предложения, които след анализ от народните представители, следващото Народно събрание може по най-бързият начин да се занимава с тях. Едно от тези предложения е това, което господин Бойко Великов вече коментира – за безкасовите плащания. Именно, различия има само в съответния праг – дали това да бъде 5 хиляди или 20 хиляди лева – това е въпрос, който в парламента ще бъде обсъждан. Смятам че тези конкретни предложения могат да бъдат предмет на вниманието, особено на Бюджетната комисия, на Правната комисия и на Комисията за борба с корупцията.
В заключение използвам възможността да благодаря, че сте ни поканили всички заедно и смятам, че колкото по-конкретни са коментарите, предложенията и решенията, толкова е по-добре за всички, за да има нужният ефект.
Благодаря ви!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, ако няма други, които искат да вземат думат, ще си позволя да приключа заседанието. Очевидно работата, която сме свършили в Комисията вече има определени резултати.
Предлагам на колегите от Министерство на финансите, Прокуратурата, включително и на колегата Минчо Христов, които имаха конкретни предложения – да ни бъдат представени във вид, който би могъл да бъде разглеждан вече в Народното събрание и в комисиите на Народното събрание.
Искам да благодаря и на господин Христов, и на господин Атанасов и да му се извиня на господин Атанасов – прекъснах Ви, не защото въпросът е маловажен, той просто обаче не е тема на това заседание на Комисията. Искам да ви информирам, че на заседание на Комисията по бюджет и финанси ние сме разглеждали събираемостта на акцизите и от преди всичко от алкохолни напитки. Ние сме предлагали конкретни мерки за това.
Ако имате необходимост от подобно разглеждане отново, аз съм готов отново да организирам подобен парламентарен контрол. Очевидно е, че работата със сивата икономика не е нещо, което може да се свърши наведнъж, не е нещо, което може да се свърши от днес за утре, още по-малко е нещо, което може да бъде кампания.
Това заседание е една поредна стъпка в правилната посока, затова искам да благодаря и на всички институции, които взеха участие – на госпожа вицепремиера, на главния прокурор, на министъра на финансите, на колегите от приходните агенции.
Благодаря ви за участието! Очакваме вашите предложения. Надявам се, че в близко бъдеще ще имаме вече и предмет на дискусия по тях в пленарна зала.

Закривам заседанието.


(Заседанието завърши в 15.50 часа.)


СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

Красимира Николова /Румен Овчаров/

Файлът съдържа общо 77515 знаци.