Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по бюджет и финанси
Комисия по бюджет и финанси
02/12/2008
П Р О Т О К О Л
№ 35
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 35
На 2 декември 2008 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-81, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2008 г. – второ четене. /продължение/
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд, № 802-02-34, внесен от Министерски съвет на 18 ноември 2008 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,10 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред включва две точки:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-81, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2008 г. – второ четене. /продължение/
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд, № 802-02-34, внесен от Министерски съвет на 18 ноември 2008 г.
По първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
От Закона за корпоративното подоходно облагане остана текстът, предложен от Йордан Цонев за чл. 189а: „Корпоративният данък се преотстъпва за срок от пет години в размер на 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършена дейност в селско стопанство, преработвателна промишленост, производство, високи технологии и инфраструктура, когато са изпълнени едновременно следните условия:” и са описани условията.
Говорих с Йордан Цонев, той не може да дойде, защото не му е добро здравословното състояние. Спряхме се на вариант да запишем само общия текст, без да изписваме секторите, в които ще се ползва преференцията. И това да бъде уточнено после в правилник, но се оказа, че това не може да стане, тъй като преференциите трябва да бъдат написани в закон. Така че искам да чуя нещо от страна на Министерството на финансите, иначе ще включим текста така, както е предложен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моите колеги в предишните заседания са изразили принципното становище на Министерството на финансите, че ние по принцип не подкрепяме такива облекчения, но в крайна сметка, доколкото разбирам, става въпрос за определено политическо решение, което трябва да бъде представено в закона по начин, по който най-малкото да не влезем в противоречие с Европейската комисия по отношение на нейните изисквания по Закона за държавните помощи.
От тази гледна точка, ако действително е налице воля да съществува такъв текст, който пак повтарям при всички случаи ще има сериозно влияние върху приходите от корпоративния данък, тъй като границата от 10 млн. лв. не е никак висока. И там ще попаднат, макар и за нови инвестиции, доста субекти, които ще могат да се възползват от тази им привилегия, но за нас е важно тук на комисията да е ясно, че всичко това може да се случи, само след като Европейската комисия потвърди правото на такива облекчения. Ако условията, които са посочени в т. 3, където са посочени чл. 188 и 189 гарантират това нещо, ние не възразяваме текстът да бъде приет в този му вид, но дано това да бъде потвърдено в един по-късен етап от Европейската комисия.
Това, което искам да кажа, е, че ние ще приемем този текст, но не се знае дали на практика той ще бъде приложен в този му вид.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И ние разбираме това.
Да включим текста с тази редакция, тъй като тя е обсъждана и приета в някакъв вид, а съгласуванията с Европейската комисия ще си вървят по съответния ред.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Обсъждаме редакционно текста, затова аз не мисля, че има голяма необходимост да го гласуваме.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само да попитам нещо господин Ананиев – данъчното задължено лице извършва инвестиция в размер на 10 млн. лв. и ако правилно разбрах Вие казвате, че това е нисък праг за 2009 г., толкова много инвестиции ще има над 10 млн. лв., толкова много корпоративен данък ще се преотстъпва. Така ли смятате наистина в Министерството на финансите, че България в следващата година ще има такова голямо количество, или неправилно ви разбрах?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ние считаме, че този праг от 10 млн. лв. действително не е толкова висок и не е недостижим за много фирми, които биха могли да го направят, имайки предвид анализа на предходните години, включително и на 2008 г. за инвестициите, които са направени. В условията на криза би могло този праг да не е чак толкова нисък, за да попаднат на много субекти при ползването му. Но това все пак е въпрос на някаква оценка.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: И едно допълнение към това, което каза господин Ананиев. От гледна точка на бюджетните постъпления, преди няколко години 20 броя фирми внасяха 80% от корпоративния данък. Сега числото е 50, но това, което искаме да потвърдим, е, че малко на брой обекти са вносителите на този данък. При освобождаването на 10 млн., всички попадат в тях. Така че всички нови ще са в тях.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А колко са ограниченията по Закона за насърчаване на инвестициите, като намалихме критериите за І клас инвеститор и т.н.? Доколкото си спомням и там са 10-20 млн. Само че там има сектори, в които инвестициите се освобождават от данък.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Първоначално бяха 100, след това ги намалихме на 70 млн. за първи клас. За втори клас, паднаха на около 50 млн.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това беше преди промяната на закона. Преди една година го променихме и доста се намалиха.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: При всички случаи може би третата категории опира близо до този лимит, който сега даваме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Внасяме текста така. Той няма да касае бюджета за 2009 г.
Това са промените по корпоративното подоходно облагане.
Създаваме и § 19.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Останахме с убеждение, че има още едно предложение на господин Йордан Цонев, по което Министерството на финансите има принципно съгласие. Това е § 8а за лихвите при облигациите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие уточнихте ли защо се иска това нещо?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Говорено е с министъра на финансите и е уточнено.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз също говорих с министъра на финансите. Това се прави по искане на шефа на Асоциацията на търговските банки. Но така и не разбрах по каква логика ще освободим тези емисии на облигации от плащане в страната, пък ще плащат данъка си в чужбина. Явно има някакъв специфичен случай, който ОТП иска да реализира, но заради един специфичен случай трябва ли да променяме закона?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: По-скоро трудността с администриране на прилагането на спогодби. Защото, ако между България и съответната чужда държава има спогодба, според която този доход не се облага с данък, много трудно би могла да се приложи спогодбата, защото собственикът на облигация често се мени и не се знае в кой момент какъв е нейният собственик. Поради тази причина днес е един, утре е друг и самото предприятие не знае дали да удържа или да не удържа данък.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, вие подкрепяте текста на Йордан Цонев и не се притеснявате, че ще намалим приходите в бюджета?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Доколкото в момента има режими, които позволяват това нещо, не се притесняваме в този случай, като подкрепата ни е свързана с редакция в текста, ако и вие го подкрепите. В смисъл – имаме предложения за корекция в този текст.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Искам само да напомня, че този текст съществуваше в предишния Закон за корпоративното подоходно облагане и ние го махнахме в 2007 г. точно с идеята да няма изтичане на приходи. Сега се връщаме обратно към това, което беше до 2007 г.
Тогава беше вкарано по конкретен случай – БТК, сега, доколкото разбирам, се вкарва за друг конкретен случай – ДСК. Трябва да прецените дали трябва да се прави това нещо или не. Нашето виждане в 2006 г. беше, че не трябва да се прави и затова го променихме в закона.
Въпросът е принципно да се вземе решение искате ли да го правите или не.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние не сме подкрепили това предложение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз от вчера влязох в тематиката и единственото нещо, което успях да разбера от министъра, е, че той по принцип го подкрепя. Дали това обаче е достатъчен аргумент, вие ще прецените. Той лично не се притеснява, че ще има загуба на средства.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли желание за прегласуване на решението на комисията? Не виждам такъв ентусиазъм.
Текстът не се подкрепя от комисията.
С това завършваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Какво ще правим с казуса „МЕТРО”? Уточнихте ли в кои случаи са протоколи, в кои случаи са фактури и кога започва данъчното събитие?
РОСЕН ИВАНОВ: Аргументът, който беше посочен на предходното заседание на комисията, че срокът за издаване на фактури при вътрешнообщностна доставка едва ли не е по-дълъг, отколкото срокът за издаване на протокол, просто не е верен. Случаят е точно обратният. Разликата е там, че при вътрешнообщностната доставка срокът за издаване на фактура се брои от данъчното събитие и съвпада с изискуемостта на данъка и е 15-о число на следващия месец.
Ако януари месец е настъпило данъчно събитие при вътрешнообщностна доставка, до 15 февруари лицето трябва да издаде фактура за тази вътрешнообщностна доставка. Срокът за издаване на фактурата започва да тече от датата на изискуемостта на данъка.
При вътрешнообщностното придобиване срокът за издаване на протокола е по-дълъг, защото той не се брои от датата на данъчното събитие, а се брои от датата на изискуемостта на данъка. При ВОП, извършен през януари, изискуемостта на данъка отново настъпва а 15 февруари, точно както е при вътрешнообщностната доставка, но има още 15 дена, с които разполага лицето, за да издаде протокол. Тоест, срокът за издаване на съответния документ в единия случай е фактура при ВОД и протокол при ВОП. При ВОП е с 15 дена по-дълъг.
Това, което нас ни притеснява е, че съгласно директивата, всички събития, целия данък, който е станал изискуем през определен период на отчитане на ДДС, трябва да се включи в съответната декларация. Или, с други думи, данъкът, който е станал изискуем през февруари, би трябвало да попадне в декларацията за февруари. Удължавайки срока с повече от 15 дена, данъкът ще отиде в друга декларация, ще отиде в мартенската, не дай боже и в друга декларация.
Това е, което основно ни притеснява. Това, според нас, е евентуално нарушение на директивата. Ние твърдим, че нашият закон точно и коректно е въвел разпоредбите на Шеста директива, включително по отношение на това кога един изискуем данък се посочва в декларациите. Тук сигурно ще бъдат изложени и други аргументи, че в другите държави членки има различни периоди за ДДС и т.н. – да, така е, ние не отричаме. Но в крайна сметка цялата система на ДДС е едно единно цяло. И нашите по-кратки периоди по ДДС водят до по-бързо възстановяване на ДДС. Защото в другите държави членки ДДС се възстановява веднъж годишно, а не както при нас всяко тримесечие.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става въпрос за нещо, което затруднява бизнеса. И то не защото те не искат да го свършат, а защото такъв е механизмът. И аз не мога да разбера защо се опитваме сами да създаваме правила, които няма да се спазват. И какво ще се случи с тези 10 или 15 дни, ако направим промяната? Наистина не разбирам дълбочината и тежестта на този огромен проблем.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние се опитахме да го обясним няколко пъти Колкото повече се раздалечава вътрешнообщностната доставка в една държава членка от вътрешнообщностното придобиване в другата държава членка, толкова по-трудно е да се хване всяко разминаване, не дай Боже измама. Далеч съм от мисълта да погледна МЕТРО, БИЛА или Кауфланд и да кажа, че там се прави. Но таз тази разпоредба не се прави само за тях. Тя ще се прилага от всички, не само от МЕТРО и от БИЛА. И оттам нататък колкото повече е разликата между доставката в едната държава и придобиването в другата, толкова по-трудно е да се засече всяко разминаване. За съжаление, в част от разминаванията, може би малък процент, не знам колко, става дума и за измами.
И пак казвам, по директивата България е длъжна, когато данъкът стане изискуем, в същия този период данъкът да бъде отразен в съответните декларации.
И другото нещо, което казахме още на първото заседание на комисията, е, че в случая според нас става дума за некоректно прилагане на закона и на директивата. И че не може една такава фактура, която е издадена преди изобщо да има данъчно събитие, да активира начисляване на данък. И че НАП готви указания по този въпрос. Нещо, което не беше чуто от колегите, които настояват за текста.
Естествено, това, което се предлага, би могло да бъде прието. Това, което ние се притесняваме, е първо, нарушаване на директивата. И второ, в някои случаи невъзможност за реални засечки. Това е, което ни притеснява най-много.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре е да се уточним за какво говорим, защото текстът вече е в пленарната зала.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но не е гласуван, може да се направи поправка.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам две опасения. Първото е, че подходът принципно от моя страна е неприемлив, да кажем, че приемаме, че всички са виновни и правим законодателството спрямо това, че всички са виновни. Всички са невинни, тоест не крадат данък, до момента, до който не се хванат. И трябва да направим законодателството така, че да може това наистина да бъде спазвано.
Второ, надали страните от целия Европейски съюз са толкова по-назад от нас, че те да могат да работят по тази директива, а ние да трябва да бъдем с 30 дни по-бързи от тях. Защото текстът е преписан едно към едно от директивата. Точно, за да бъде спазено. И там се казва, че за вътрешнообщностните придобивки е 15 дни от месеца, следващ... Това е и моето предложение.
Можем да се върнем отново на дебата между НАП и представителите на немските вносители, но това според мен е решение, което ние трябва да вземем. То не противоречи на директивата, буквално е преписано от нея.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И едните преписват, и другите преписват и в крайна сметка се получават различни текстове. Не ми е ясно как става това.
РОСЕН ИВАНОВ: Съжалявам, господин Димов, но на мен ми се струва, че това, което казвате, не е съвсем вярно. Директивата, това е записано и в нашия закон едно към едно, се казва, че данъкът става изискуем на 15-о число на следващия месец. Това пише и в нашия закон. Това, което предлага господин Димов, е начисляването на данъка да се случи още един месец по-късно, след като данъкът е станал изискуем.
Тоест, ако събитието е януари, вместо данъкът да се начисли февруари, данъкът да се начисли през март. Това се предлага. А директивата изисква данъкът да е изискуем февруари. За това говорим. Защото се предлага срокът за издаване на протокол да не бъде 15 дена от изискуемостта, а да бъде 30-дневен.
НЕНО ДИМОВ: До 15 число на следващия месец.
РОСЕН ИВАНОВ: Тоест, данъкът е станал изискуем февруари, а протоколът ще го дадем март и ще начислим данъка през март. Това е, което се получава. А данъчното събитие е януари. Директивата казва, че данъкът става изискуем февруари, а ние ще го начислим през март. Това е, което се получава.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, как се решава този въпрос между две държави от Европейския съюз, но България не участва? По какъв начин си взаимодейства МЕТРО в Германия и Австрия?
РОСЕН ИВАНОВ: Нека да не забравяме, че в Германия данъчният период е една година и че там има едни авансови вноски на 3 месеца. Там този проблем просто не стои по същия начин. Второ, в Германия не се издава протокол. Там, когато данъкът стане изискуем, директно се посочва в справката декларация и не е необходимо издаване на специален документ. Грубо казано, пак на 15 февруари германската компания трябва да си го включи като начислен данък в справката-декларация. Друг е въпросът, че немската справка декларация не обхваща един месец, а обхваща три. Но това са конкретни решения на държавите – членки.
За сметка на това Германия възстановява данък веднъж годишно. Тоест, като изтече календарната година, всички компании с изключение на износителите, отиват пред администрацията и си предявяват евентуален данък за възстановяване. Ние възстановяваме данък на всяко тримесечие. Това са неща, които са доста навързани. В Германия системата е доста по-различна. Не бива да забравяме това. Не можем директно да пренесем това, което е в Германия, в България.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, как е във Франция и Белгия.
РОСЕН ИВАНОВ: За Франция не съм достатъчно запознат. Знам, че там също няма протоколи, не се издава специален документ.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Как тогава ние сме единствената държава, в която да има протоколи?
РОСЕН ИВАНОВ: Не сме единствената. Просто в 27 държави практиката е различна. В Италия, например, режимът е същият като в България. В Румъния, доколкото знам, е подобен на българския. В различните държави има различни практики. Данъчните периоди са различни, периодите за възстановяване на ДДС са различни. Не може в този конкретен случай едно към едно да се каже, че взимаме немския случай и го пренасяме в България. Можем да се надяваме, че ако го приемете така, както е предложен, най-вероятно няма да има проблеми и някой да ни обвини, че не спазваме директивата. По-скоро проблемът е, че НАП ще бъде изключително затруднена в правенето на засечки. Това ще бъде най-същественият проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Сега не можем да гласуваме нищо. Въпросът е какво ще кажем в залата. И как залата ще гласува.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Можем да внесем допълнителен доклад.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нямаме нито отложени текстове, нито текстове за преразглеждане.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, чисто процедурно ще ви предложа да гласуваме преразглеждането на този текст.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не сме го включили като точка в дневния ред на комисията.
НЕНО ДИМОВ: Предлагам да го включим като процедура за преразглеждане.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре е да го изясним преди това. По-добре да не го подлагам на гласуване. Ще го предложим на гласуване в залата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Не знам доколко е правилно да прегласуваме сега нещо, което е внесено в залата. Но аз в залата ще подкрепя текста на вносителите. Казвам ви го отсега. Не е нормално 25-26 държави да работят по един начин, с един текст от директивата, а ние отново да вървим на друга страна.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво ще подкрепиш?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това, което внася колегата Нено Димов.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имаме още една редакция по данъчното облекчение за млади семейства, която е от Министерството на финансите.
РОСЕН ИВАНОВ: Тя е предимно редакционна. По същество важна е предложената ал. 2. Това, от което най-сериозно се притесниха експертите, като коментираха предложението, е да не започне едно масово предоговаряне на кредитите и години наред да се плащат само лихви, без главница. И да се насочват изцяло вноските към лихва, като по този начин длъжностните лица биха се оказали без облагаеми доходи за съответната година.
Това, което предлага ал. 2, е да се въведе ограничение, така че размерът на облекчението да съответства на лихвите, които биха били платени върху 100 хил. лв., ако кредитът бъде нормален кредит с равни анюитетни вноски за целия период. Тоест, да не се позволява пренасочването и предоговарянето на кредити, така че да има години, в които се плащат само лихви. Защото няма ограничение в размера на облекчението. И при един хубав кредит от 100 хил. лв. в период от 10-15 години лихвата е около 80 хил. лв. И ако тази лихва от 80 хил. лв. не се разсрочени нормално през 10-те години, а се сложи изкуствено в началото да се изплаща изцяло, биха се получили доста лица, които няма да плащат никакъв данък.
Нашето предложение е лихвата да се изчислява така, че да бъде на равни анюитетни вноски. Надяваме се, че с тази редакция постигаме това, което искаме. Ако не го правим, нека да обсъдим конкретна редакция за някакво подобрение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Освен това има и т. 3: „ипотекираното жилище е основно жилище на семейството през данъчната година и притежаваните други недвижими имоти от семейството, както и от всеки един от членовете на семейството поотделно, общо не превишават стойност 50 хил. лв. по данъчна оценка”.
РОСЕН ИВАНОВ: По този начин сме се опитали да не ограничаваме хора, които биха могли да наследят някакъв имот, който не е особено ценен. В смисъл хора, които не разполагат очевидно с достатъчно имущество, но въпреки това притежават някакъв недвижим имот, защото в България всеки знае, че някой е наследил къща на село, някаква нива или нещо подобно. Ако е нещо, което няма висока стойност, да не лишаваме излишно...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нали се разбрахме, че ще запишем, че е единствено жилище и толкова? Защо се занимаваме и с другите имоти?
РОСЕН ИВАНОВ: Ако искате може да се махне това ограничение и какъвто и да е друг притежаван имот да бъде ограничение. Няма проблем. Но има много хора, които притежават по наследство.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ипотекираното жилище е единствено жилище на семейството през данъчната година. Това е текстът. И този текст е гласуван.
РОСЕН ИВАНОВ: Нямаме възражения. Просто ще лишим може би някои млади семейства, които имат малоценни имоти в провинцията, от ползването на облекчение.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: За анюитетните вноски това означава да плащаш всеки месец по сто единици. Съотношението вътре обаче – главница-лихва по метода на ефективната лихва, както я изчисляват банките, е коренно различно. И очевидно при всички кредити, без да има този текст, в началото на един погасителен план в една анюитетна вноска размерът на лихвата е огромната част от вноската. И това е така без значение дали го пише в данъчния закон или не. Тоест, в началото на погасителния план от сто единици анюитетна вноска, примерно 95 единици са лихва, 5 единици са главница. Така продължава. И в един период нещата се обръщат – главницата, която се погасява, е по-голяма от лихвата. И това е чиста финансова математика. Аз не мога да разбера какъв е проблемът. В началото лихвите винаги са по-големи. Това е безспорно. Без значение дали в данъчния закон пише нещо друго или не.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Може да бъде и на равни вноски.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Вноските са равни, но съотношението вътре на вноската лихва-главница е различно.
Как решаваме този проблем с този текст?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво притеснява Министерството на финансите този текст, че ще си плати лихвите в първите две години, а после няма да плаща лихви, така ли? И ще ощети бюджета точно в 2009 г.?
РОСЕН ИВАНОВ: Едва ли ще е само в 2009 г. Поне две или три години би могъл съвсем спокойно да ощети бюджета и да не внесе един лев данък. Мисля, че едва ли това е целта на облекчението.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще ощети първите три години, следващите три години няма да го ощетява. Честно да си призная не схващам логиката. Приемаме, че хората ще тръгнат да си плащат лихвите веднага...
РОСЕН ИВАНОВ: Хората едва ли, но банките веднага ще предложат тези пакети, според мен. Не хората. Хората едва ли ще са толкова заинтересовани. Ние не претендираме, че нашата редакция е най-добрата.
Всички облекчения обикновено имат някакъв таван, който е процент от дохода. В случая няма такова нещо. Това е, което най-много ни притеснява. Всички други облекчения са до 10% от облагаемия доход, до 20% от облагаемия доход. В случая няма такъв таван. Или на теория да имаме и 30 хил. лв. доход годишно, ако изплатя 30 хил. лв. по такъв кредит, няма да имам нито един лев облагаем доход, което за нас е малко или повече абсурдно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Размерът на главницата е до 100 хил. лв., така че и тук има ограничения.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако върху тези 100 хил. лв. взема лихвата за пет години и я плащам в първите три години ще се получи същото. Поне според нас.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Колко семейства попадат в тази категория?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Никой не знае това.
НАДЯ АНТОНОВА: Никой не може да каже. Вратата е широко отворена. Нека младите семейства да имат това право, но ние сме изправени пред риска всички кредити да бъдат предоговорени.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Никакви големи злоупотреби не могат да се случат. Става дума все пак за договори и нотариални актове. Тази работа не става просто така. Какво значи предоговаряш, ако имотът ти е вече реализиран? Какво ще предоговориш?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Искам да ви предложа нещо, което съществува в практиката на някои страни, когато сме изучавали тези проблеми. За първо жилище се дава от съответния фонд за субсидиране една твърда сума. Дали ще изградиш жилище от 80 кв. м. или от 180 кв. м., сумата е твърда. Щом се приема принципа „независимо от дохода” – и този с висок доход, и с нисък доход да бъде субсидиран. Тогава се избягват всички тези проблеми около погасителния план, лихва, главница, трето, пето. Десет или 15 хил. лв. субсидия се дава при сключен договор за първо жилище.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Този принцип вече не можем да го въведем, защото предложението е друго.
САШО АНГЕЛОВ: В § 4 предлагам редакционна промяна: „Копие от свидетелството за сключен брак” – вместо „справка” да бъде „декларация” за имотното състояние на кредитоискателите.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: В обхвата на това облекчение само семейства ли се поставят или и тези, които живеят на семейни начала?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Само семейства.
Ще въвеждаме ли това ограничение, въпреки всичките му процедурни неправди, за тези годишни лихвени плащания? На практика с това отнемаме правото и възможността да предоговарят лихвените плащания по различен начин за различните години, ако искат да ползват тази преференция.
НАДЯ АНТОНОВА: Да. Нека да дадем предимство и привилегия, но и да не се злоупотребява с това.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Остава текстът, който в момента съществува.
По текста на комисията, който приехме за трите месеца от въвеждане на новата акцизна ставка:
„При влизане в сила на нови акцизни ставки, наличните акцизни стоки, облепени с бандерол, закупен по отменената акцизна ставка, се реализират на пазара в срок до при месеца от датата на въвеждане на новия размер на акциза. Министърът на финансите определя със заповед стоките, за които този срок се отнася.”
Според мен второто изречение няма смисъл, при положение, че става въпрос за акцизни стоки.
По втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА УЧРЕДИТЕЛНИЯ ДОГОВОР НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД.
Имате думата, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е представено изменение на Учредителния договор на Международния валутен фонд. В контекста на своята средносрочна стратегия и след почти двегодишни дискусии, Международният валутен фонд предприе реализирането на ключови реформи, които са от съществено значение за продължаване на ефективността на работата и доверието в институцията. Един от най-важните елементи на тези реформи е реформирането на управлението, включващо важните елементи на тези реформи, изменението на квотите и по начин, който да отразява по-добре относителната тежест на страните членки в съответните икономики.
Реформата има за цел да разшири представителството на динамичните икономики, много от които са икономики с нововъзникващи пазари, чието тегло и роля в световната икономика е нараснало. За реализирането на ключови цели на обсъжданите реформи на 28 април 2008 г. бордът на гувервьорите на Международния валутен фонд, прие Резолюция № 632 за засилване на гласовете и участието в Международния валутен фонд, с която се препоръчва увеличаване на квотите на някои държави – членки на Фонда, както и изменение на учредителния договор на Международния валутен фонд, свързано с утрояване на основните гласове и въвеждане на механизъм за защита на дела им в общия брой гласове, както и с приемане на правила за увеличаване броя на алтернативните изпълнителни директори на особено големите офиси.
Предприетите от международната финансова институция нови политики по отношение на квотите и правото на глас, са по-нататъшна стъпка към повишаване легитимността на Международния валутен фонд, която ще гарантира справедливо и адекватно представителство на всички държави членки. Приетата резолюция бе подкрепена и от Република България.
С оглед осигуряване на независимостта на Международния валутен фонд и гарантиране на способността му да изпълнява мисията си, както е заложено в средносрочната стратегия, международната финансова институция е предприела и още една важна стъпка, свързана с реализирането на бюджетната реформа, която има за цел установяване на интегрирана рамка на приходите и на разходите. Ръководството на Международния валутен фонд и неговите акционери споделят разбирането, че за да се гарантират подобаващи финансови ресурси по един устойчив начин, фондът трябва да приеме един пакет от мерки за генериране на приходи, включително чрез инвестиране на част от ресурсите си, свързани с квотите на страните – членки на Фонда, както и на средства от ограничената продажба на злато. Това би означавало разширяване на инвестиционните правомощия на фонда за реализиране на по-гъвкава инвестиционна стратегия в бъдеще. Новият модел за приходите обаче следва да бъде обвързан с мерките за намаляване на разходите. В тази посока вече се предприемат стъпки, насочени към префокусиране и преструктуриране на дейностите на Международния валутен фонд, което би осигурило стабилност за осъществяване на една благоразумна бюджетна реформа.
На 5 май 2008 г. Бордът на гуверньорите на Международния валутен фонд, прие Резолюция № 633 за разширяване на инвестиционните правомощия на Международния валутен фонд, която предвижда изменение на учредителния договор на фонда. Приетата резолюция бе подкрепена от Република България. България е ратифицирала учредителния договор на Международния валутен фонд със закон на Народното събрание, приет на 11 февруари 1999 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Само пишете, че от една страна, България не е подценена. От друга страна, относителният дял на гласовете на страната намалява. И то хич не намалява с малко – от 0,305 на 0,284.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Ако трябва да бъдем откровени, в самото начало, със самото влизане в Международния валутен фонд, нашата страна е била надценена. Няма защо да го крием. И при смяната на статуквото, и при влизането на новите държави естествено е да се намери едно обективно съотношение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това не ви притеснява?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Не, то е чисто механично изчисляване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли някакви въпроси? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, има ли някой против да разгледаме Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Естония? – Няма.
Имате думата да докладвате законопроекта.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Спогодбата с Естония е последната спогодба за избягване на двойно данъчно облагане като държава – членка на Европейския съюз, която България подписа съвсем скоро, в края на месец октомври.
По същество тя е една от стандартните данъчни спогодби. Естествено, в процеса на преговорите имаше някои специфики, които произхождаха от вътрешните данъчни законодателства на двете държави както по отношение на квалификацията на местно лице на юридическите лица, с оглед квалифицирането им за данъчни цели, така и от гледна точка на включването на шосейния транспорт в обхвата на спогодбата. И някои други по-дребни въпроси. Така че нямаше проблеми при договарянето на тази спогодба.
Тъй като Естония е ратифицирала спогодбата, това трябва да направи и България, за да може спогодбата да влезе в сила до края на годината и да може да се прилага от 1 януари 2009 г. Ако това не стане, ще загубим цяла година, тъй като вие знаете, че данъчните спогодби се прилагат от годината, следваща годината на влизането им в сила.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате ли някакви въпроси? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 11,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен Овчаров
Стенограф:
Н. Иванова
№ 35
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 35
На 2 декември 2008 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-81, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2008 г. – второ четене. /продължение/
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд, № 802-02-34, внесен от Министерски съвет на 18 ноември 2008 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,10 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред включва две точки:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-81, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2008 г. – второ четене. /продължение/
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на измененията на Учредителния договор на Международния валутен фонд, № 802-02-34, внесен от Министерски съвет на 18 ноември 2008 г.
По първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
От Закона за корпоративното подоходно облагане остана текстът, предложен от Йордан Цонев за чл. 189а: „Корпоративният данък се преотстъпва за срок от пет години в размер на 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършена дейност в селско стопанство, преработвателна промишленост, производство, високи технологии и инфраструктура, когато са изпълнени едновременно следните условия:” и са описани условията.
Говорих с Йордан Цонев, той не може да дойде, защото не му е добро здравословното състояние. Спряхме се на вариант да запишем само общия текст, без да изписваме секторите, в които ще се ползва преференцията. И това да бъде уточнено после в правилник, но се оказа, че това не може да стане, тъй като преференциите трябва да бъдат написани в закон. Така че искам да чуя нещо от страна на Министерството на финансите, иначе ще включим текста така, както е предложен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моите колеги в предишните заседания са изразили принципното становище на Министерството на финансите, че ние по принцип не подкрепяме такива облекчения, но в крайна сметка, доколкото разбирам, става въпрос за определено политическо решение, което трябва да бъде представено в закона по начин, по който най-малкото да не влезем в противоречие с Европейската комисия по отношение на нейните изисквания по Закона за държавните помощи.
От тази гледна точка, ако действително е налице воля да съществува такъв текст, който пак повтарям при всички случаи ще има сериозно влияние върху приходите от корпоративния данък, тъй като границата от 10 млн. лв. не е никак висока. И там ще попаднат, макар и за нови инвестиции, доста субекти, които ще могат да се възползват от тази им привилегия, но за нас е важно тук на комисията да е ясно, че всичко това може да се случи, само след като Европейската комисия потвърди правото на такива облекчения. Ако условията, които са посочени в т. 3, където са посочени чл. 188 и 189 гарантират това нещо, ние не възразяваме текстът да бъде приет в този му вид, но дано това да бъде потвърдено в един по-късен етап от Европейската комисия.
Това, което искам да кажа, е, че ние ще приемем този текст, но не се знае дали на практика той ще бъде приложен в този му вид.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И ние разбираме това.
Да включим текста с тази редакция, тъй като тя е обсъждана и приета в някакъв вид, а съгласуванията с Европейската комисия ще си вървят по съответния ред.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Обсъждаме редакционно текста, затова аз не мисля, че има голяма необходимост да го гласуваме.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само да попитам нещо господин Ананиев – данъчното задължено лице извършва инвестиция в размер на 10 млн. лв. и ако правилно разбрах Вие казвате, че това е нисък праг за 2009 г., толкова много инвестиции ще има над 10 млн. лв., толкова много корпоративен данък ще се преотстъпва. Така ли смятате наистина в Министерството на финансите, че България в следващата година ще има такова голямо количество, или неправилно ви разбрах?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ние считаме, че този праг от 10 млн. лв. действително не е толкова висок и не е недостижим за много фирми, които биха могли да го направят, имайки предвид анализа на предходните години, включително и на 2008 г. за инвестициите, които са направени. В условията на криза би могло този праг да не е чак толкова нисък, за да попаднат на много субекти при ползването му. Но това все пак е въпрос на някаква оценка.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: И едно допълнение към това, което каза господин Ананиев. От гледна точка на бюджетните постъпления, преди няколко години 20 броя фирми внасяха 80% от корпоративния данък. Сега числото е 50, но това, което искаме да потвърдим, е, че малко на брой обекти са вносителите на този данък. При освобождаването на 10 млн., всички попадат в тях. Така че всички нови ще са в тях.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А колко са ограниченията по Закона за насърчаване на инвестициите, като намалихме критериите за І клас инвеститор и т.н.? Доколкото си спомням и там са 10-20 млн. Само че там има сектори, в които инвестициите се освобождават от данък.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Първоначално бяха 100, след това ги намалихме на 70 млн. за първи клас. За втори клас, паднаха на около 50 млн.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това беше преди промяната на закона. Преди една година го променихме и доста се намалиха.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: При всички случаи може би третата категории опира близо до този лимит, който сега даваме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Внасяме текста така. Той няма да касае бюджета за 2009 г.
Това са промените по корпоративното подоходно облагане.
Създаваме и § 19.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Останахме с убеждение, че има още едно предложение на господин Йордан Цонев, по което Министерството на финансите има принципно съгласие. Това е § 8а за лихвите при облигациите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие уточнихте ли защо се иска това нещо?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Говорено е с министъра на финансите и е уточнено.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз също говорих с министъра на финансите. Това се прави по искане на шефа на Асоциацията на търговските банки. Но така и не разбрах по каква логика ще освободим тези емисии на облигации от плащане в страната, пък ще плащат данъка си в чужбина. Явно има някакъв специфичен случай, който ОТП иска да реализира, но заради един специфичен случай трябва ли да променяме закона?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: По-скоро трудността с администриране на прилагането на спогодби. Защото, ако между България и съответната чужда държава има спогодба, според която този доход не се облага с данък, много трудно би могла да се приложи спогодбата, защото собственикът на облигация често се мени и не се знае в кой момент какъв е нейният собственик. Поради тази причина днес е един, утре е друг и самото предприятие не знае дали да удържа или да не удържа данък.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, вие подкрепяте текста на Йордан Цонев и не се притеснявате, че ще намалим приходите в бюджета?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Доколкото в момента има режими, които позволяват това нещо, не се притесняваме в този случай, като подкрепата ни е свързана с редакция в текста, ако и вие го подкрепите. В смисъл – имаме предложения за корекция в този текст.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Искам само да напомня, че този текст съществуваше в предишния Закон за корпоративното подоходно облагане и ние го махнахме в 2007 г. точно с идеята да няма изтичане на приходи. Сега се връщаме обратно към това, което беше до 2007 г.
Тогава беше вкарано по конкретен случай – БТК, сега, доколкото разбирам, се вкарва за друг конкретен случай – ДСК. Трябва да прецените дали трябва да се прави това нещо или не. Нашето виждане в 2006 г. беше, че не трябва да се прави и затова го променихме в закона.
Въпросът е принципно да се вземе решение искате ли да го правите или не.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние не сме подкрепили това предложение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз от вчера влязох в тематиката и единственото нещо, което успях да разбера от министъра, е, че той по принцип го подкрепя. Дали това обаче е достатъчен аргумент, вие ще прецените. Той лично не се притеснява, че ще има загуба на средства.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли желание за прегласуване на решението на комисията? Не виждам такъв ентусиазъм.
Текстът не се подкрепя от комисията.
С това завършваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Какво ще правим с казуса „МЕТРО”? Уточнихте ли в кои случаи са протоколи, в кои случаи са фактури и кога започва данъчното събитие?
РОСЕН ИВАНОВ: Аргументът, който беше посочен на предходното заседание на комисията, че срокът за издаване на фактури при вътрешнообщностна доставка едва ли не е по-дълъг, отколкото срокът за издаване на протокол, просто не е верен. Случаят е точно обратният. Разликата е там, че при вътрешнообщностната доставка срокът за издаване на фактура се брои от данъчното събитие и съвпада с изискуемостта на данъка и е 15-о число на следващия месец.
Ако януари месец е настъпило данъчно събитие при вътрешнообщностна доставка, до 15 февруари лицето трябва да издаде фактура за тази вътрешнообщностна доставка. Срокът за издаване на фактурата започва да тече от датата на изискуемостта на данъка.
При вътрешнообщностното придобиване срокът за издаване на протокола е по-дълъг, защото той не се брои от датата на данъчното събитие, а се брои от датата на изискуемостта на данъка. При ВОП, извършен през януари, изискуемостта на данъка отново настъпва а 15 февруари, точно както е при вътрешнообщностната доставка, но има още 15 дена, с които разполага лицето, за да издаде протокол. Тоест, срокът за издаване на съответния документ в единия случай е фактура при ВОД и протокол при ВОП. При ВОП е с 15 дена по-дълъг.
Това, което нас ни притеснява е, че съгласно директивата, всички събития, целия данък, който е станал изискуем през определен период на отчитане на ДДС, трябва да се включи в съответната декларация. Или, с други думи, данъкът, който е станал изискуем през февруари, би трябвало да попадне в декларацията за февруари. Удължавайки срока с повече от 15 дена, данъкът ще отиде в друга декларация, ще отиде в мартенската, не дай боже и в друга декларация.
Това е, което основно ни притеснява. Това, според нас, е евентуално нарушение на директивата. Ние твърдим, че нашият закон точно и коректно е въвел разпоредбите на Шеста директива, включително по отношение на това кога един изискуем данък се посочва в декларациите. Тук сигурно ще бъдат изложени и други аргументи, че в другите държави членки има различни периоди за ДДС и т.н. – да, така е, ние не отричаме. Но в крайна сметка цялата система на ДДС е едно единно цяло. И нашите по-кратки периоди по ДДС водят до по-бързо възстановяване на ДДС. Защото в другите държави членки ДДС се възстановява веднъж годишно, а не както при нас всяко тримесечие.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става въпрос за нещо, което затруднява бизнеса. И то не защото те не искат да го свършат, а защото такъв е механизмът. И аз не мога да разбера защо се опитваме сами да създаваме правила, които няма да се спазват. И какво ще се случи с тези 10 или 15 дни, ако направим промяната? Наистина не разбирам дълбочината и тежестта на този огромен проблем.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние се опитахме да го обясним няколко пъти Колкото повече се раздалечава вътрешнообщностната доставка в една държава членка от вътрешнообщностното придобиване в другата държава членка, толкова по-трудно е да се хване всяко разминаване, не дай Боже измама. Далеч съм от мисълта да погледна МЕТРО, БИЛА или Кауфланд и да кажа, че там се прави. Но таз тази разпоредба не се прави само за тях. Тя ще се прилага от всички, не само от МЕТРО и от БИЛА. И оттам нататък колкото повече е разликата между доставката в едната държава и придобиването в другата, толкова по-трудно е да се засече всяко разминаване. За съжаление, в част от разминаванията, може би малък процент, не знам колко, става дума и за измами.
И пак казвам, по директивата България е длъжна, когато данъкът стане изискуем, в същия този период данъкът да бъде отразен в съответните декларации.
И другото нещо, което казахме още на първото заседание на комисията, е, че в случая според нас става дума за некоректно прилагане на закона и на директивата. И че не може една такава фактура, която е издадена преди изобщо да има данъчно събитие, да активира начисляване на данък. И че НАП готви указания по този въпрос. Нещо, което не беше чуто от колегите, които настояват за текста.
Естествено, това, което се предлага, би могло да бъде прието. Това, което ние се притесняваме, е първо, нарушаване на директивата. И второ, в някои случаи невъзможност за реални засечки. Това е, което ни притеснява най-много.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре е да се уточним за какво говорим, защото текстът вече е в пленарната зала.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но не е гласуван, може да се направи поправка.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам две опасения. Първото е, че подходът принципно от моя страна е неприемлив, да кажем, че приемаме, че всички са виновни и правим законодателството спрямо това, че всички са виновни. Всички са невинни, тоест не крадат данък, до момента, до който не се хванат. И трябва да направим законодателството така, че да може това наистина да бъде спазвано.
Второ, надали страните от целия Европейски съюз са толкова по-назад от нас, че те да могат да работят по тази директива, а ние да трябва да бъдем с 30 дни по-бързи от тях. Защото текстът е преписан едно към едно от директивата. Точно, за да бъде спазено. И там се казва, че за вътрешнообщностните придобивки е 15 дни от месеца, следващ... Това е и моето предложение.
Можем да се върнем отново на дебата между НАП и представителите на немските вносители, но това според мен е решение, което ние трябва да вземем. То не противоречи на директивата, буквално е преписано от нея.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И едните преписват, и другите преписват и в крайна сметка се получават различни текстове. Не ми е ясно как става това.
РОСЕН ИВАНОВ: Съжалявам, господин Димов, но на мен ми се струва, че това, което казвате, не е съвсем вярно. Директивата, това е записано и в нашия закон едно към едно, се казва, че данъкът става изискуем на 15-о число на следващия месец. Това пише и в нашия закон. Това, което предлага господин Димов, е начисляването на данъка да се случи още един месец по-късно, след като данъкът е станал изискуем.
Тоест, ако събитието е януари, вместо данъкът да се начисли февруари, данъкът да се начисли през март. Това се предлага. А директивата изисква данъкът да е изискуем февруари. За това говорим. Защото се предлага срокът за издаване на протокол да не бъде 15 дена от изискуемостта, а да бъде 30-дневен.
НЕНО ДИМОВ: До 15 число на следващия месец.
РОСЕН ИВАНОВ: Тоест, данъкът е станал изискуем февруари, а протоколът ще го дадем март и ще начислим данъка през март. Това е, което се получава. А данъчното събитие е януари. Директивата казва, че данъкът става изискуем февруари, а ние ще го начислим през март. Това е, което се получава.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, как се решава този въпрос между две държави от Европейския съюз, но България не участва? По какъв начин си взаимодейства МЕТРО в Германия и Австрия?
РОСЕН ИВАНОВ: Нека да не забравяме, че в Германия данъчният период е една година и че там има едни авансови вноски на 3 месеца. Там този проблем просто не стои по същия начин. Второ, в Германия не се издава протокол. Там, когато данъкът стане изискуем, директно се посочва в справката декларация и не е необходимо издаване на специален документ. Грубо казано, пак на 15 февруари германската компания трябва да си го включи като начислен данък в справката-декларация. Друг е въпросът, че немската справка декларация не обхваща един месец, а обхваща три. Но това са конкретни решения на държавите – членки.
За сметка на това Германия възстановява данък веднъж годишно. Тоест, като изтече календарната година, всички компании с изключение на износителите, отиват пред администрацията и си предявяват евентуален данък за възстановяване. Ние възстановяваме данък на всяко тримесечие. Това са неща, които са доста навързани. В Германия системата е доста по-различна. Не бива да забравяме това. Не можем директно да пренесем това, което е в Германия, в България.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, как е във Франция и Белгия.
РОСЕН ИВАНОВ: За Франция не съм достатъчно запознат. Знам, че там също няма протоколи, не се издава специален документ.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Как тогава ние сме единствената държава, в която да има протоколи?
РОСЕН ИВАНОВ: Не сме единствената. Просто в 27 държави практиката е различна. В Италия, например, режимът е същият като в България. В Румъния, доколкото знам, е подобен на българския. В различните държави има различни практики. Данъчните периоди са различни, периодите за възстановяване на ДДС са различни. Не може в този конкретен случай едно към едно да се каже, че взимаме немския случай и го пренасяме в България. Можем да се надяваме, че ако го приемете така, както е предложен, най-вероятно няма да има проблеми и някой да ни обвини, че не спазваме директивата. По-скоро проблемът е, че НАП ще бъде изключително затруднена в правенето на засечки. Това ще бъде най-същественият проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Сега не можем да гласуваме нищо. Въпросът е какво ще кажем в залата. И как залата ще гласува.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Можем да внесем допълнителен доклад.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нямаме нито отложени текстове, нито текстове за преразглеждане.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, чисто процедурно ще ви предложа да гласуваме преразглеждането на този текст.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не сме го включили като точка в дневния ред на комисията.
НЕНО ДИМОВ: Предлагам да го включим като процедура за преразглеждане.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре е да го изясним преди това. По-добре да не го подлагам на гласуване. Ще го предложим на гласуване в залата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Не знам доколко е правилно да прегласуваме сега нещо, което е внесено в залата. Но аз в залата ще подкрепя текста на вносителите. Казвам ви го отсега. Не е нормално 25-26 държави да работят по един начин, с един текст от директивата, а ние отново да вървим на друга страна.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво ще подкрепиш?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това, което внася колегата Нено Димов.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имаме още една редакция по данъчното облекчение за млади семейства, която е от Министерството на финансите.
РОСЕН ИВАНОВ: Тя е предимно редакционна. По същество важна е предложената ал. 2. Това, от което най-сериозно се притесниха експертите, като коментираха предложението, е да не започне едно масово предоговаряне на кредитите и години наред да се плащат само лихви, без главница. И да се насочват изцяло вноските към лихва, като по този начин длъжностните лица биха се оказали без облагаеми доходи за съответната година.
Това, което предлага ал. 2, е да се въведе ограничение, така че размерът на облекчението да съответства на лихвите, които биха били платени върху 100 хил. лв., ако кредитът бъде нормален кредит с равни анюитетни вноски за целия период. Тоест, да не се позволява пренасочването и предоговарянето на кредити, така че да има години, в които се плащат само лихви. Защото няма ограничение в размера на облекчението. И при един хубав кредит от 100 хил. лв. в период от 10-15 години лихвата е около 80 хил. лв. И ако тази лихва от 80 хил. лв. не се разсрочени нормално през 10-те години, а се сложи изкуствено в началото да се изплаща изцяло, биха се получили доста лица, които няма да плащат никакъв данък.
Нашето предложение е лихвата да се изчислява така, че да бъде на равни анюитетни вноски. Надяваме се, че с тази редакция постигаме това, което искаме. Ако не го правим, нека да обсъдим конкретна редакция за някакво подобрение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Освен това има и т. 3: „ипотекираното жилище е основно жилище на семейството през данъчната година и притежаваните други недвижими имоти от семейството, както и от всеки един от членовете на семейството поотделно, общо не превишават стойност 50 хил. лв. по данъчна оценка”.
РОСЕН ИВАНОВ: По този начин сме се опитали да не ограничаваме хора, които биха могли да наследят някакъв имот, който не е особено ценен. В смисъл хора, които не разполагат очевидно с достатъчно имущество, но въпреки това притежават някакъв недвижим имот, защото в България всеки знае, че някой е наследил къща на село, някаква нива или нещо подобно. Ако е нещо, което няма висока стойност, да не лишаваме излишно...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нали се разбрахме, че ще запишем, че е единствено жилище и толкова? Защо се занимаваме и с другите имоти?
РОСЕН ИВАНОВ: Ако искате може да се махне това ограничение и какъвто и да е друг притежаван имот да бъде ограничение. Няма проблем. Но има много хора, които притежават по наследство.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ипотекираното жилище е единствено жилище на семейството през данъчната година. Това е текстът. И този текст е гласуван.
РОСЕН ИВАНОВ: Нямаме възражения. Просто ще лишим може би някои млади семейства, които имат малоценни имоти в провинцията, от ползването на облекчение.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: За анюитетните вноски това означава да плащаш всеки месец по сто единици. Съотношението вътре обаче – главница-лихва по метода на ефективната лихва, както я изчисляват банките, е коренно различно. И очевидно при всички кредити, без да има този текст, в началото на един погасителен план в една анюитетна вноска размерът на лихвата е огромната част от вноската. И това е така без значение дали го пише в данъчния закон или не. Тоест, в началото на погасителния план от сто единици анюитетна вноска, примерно 95 единици са лихва, 5 единици са главница. Така продължава. И в един период нещата се обръщат – главницата, която се погасява, е по-голяма от лихвата. И това е чиста финансова математика. Аз не мога да разбера какъв е проблемът. В началото лихвите винаги са по-големи. Това е безспорно. Без значение дали в данъчния закон пише нещо друго или не.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Може да бъде и на равни вноски.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Вноските са равни, но съотношението вътре на вноската лихва-главница е различно.
Как решаваме този проблем с този текст?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво притеснява Министерството на финансите този текст, че ще си плати лихвите в първите две години, а после няма да плаща лихви, така ли? И ще ощети бюджета точно в 2009 г.?
РОСЕН ИВАНОВ: Едва ли ще е само в 2009 г. Поне две или три години би могъл съвсем спокойно да ощети бюджета и да не внесе един лев данък. Мисля, че едва ли това е целта на облекчението.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще ощети първите три години, следващите три години няма да го ощетява. Честно да си призная не схващам логиката. Приемаме, че хората ще тръгнат да си плащат лихвите веднага...
РОСЕН ИВАНОВ: Хората едва ли, но банките веднага ще предложат тези пакети, според мен. Не хората. Хората едва ли ще са толкова заинтересовани. Ние не претендираме, че нашата редакция е най-добрата.
Всички облекчения обикновено имат някакъв таван, който е процент от дохода. В случая няма такова нещо. Това е, което най-много ни притеснява. Всички други облекчения са до 10% от облагаемия доход, до 20% от облагаемия доход. В случая няма такъв таван. Или на теория да имаме и 30 хил. лв. доход годишно, ако изплатя 30 хил. лв. по такъв кредит, няма да имам нито един лев облагаем доход, което за нас е малко или повече абсурдно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Размерът на главницата е до 100 хил. лв., така че и тук има ограничения.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако върху тези 100 хил. лв. взема лихвата за пет години и я плащам в първите три години ще се получи същото. Поне според нас.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Колко семейства попадат в тази категория?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Никой не знае това.
НАДЯ АНТОНОВА: Никой не може да каже. Вратата е широко отворена. Нека младите семейства да имат това право, но ние сме изправени пред риска всички кредити да бъдат предоговорени.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Никакви големи злоупотреби не могат да се случат. Става дума все пак за договори и нотариални актове. Тази работа не става просто така. Какво значи предоговаряш, ако имотът ти е вече реализиран? Какво ще предоговориш?
СТЕФАН СТОИЛОВ: Искам да ви предложа нещо, което съществува в практиката на някои страни, когато сме изучавали тези проблеми. За първо жилище се дава от съответния фонд за субсидиране една твърда сума. Дали ще изградиш жилище от 80 кв. м. или от 180 кв. м., сумата е твърда. Щом се приема принципа „независимо от дохода” – и този с висок доход, и с нисък доход да бъде субсидиран. Тогава се избягват всички тези проблеми около погасителния план, лихва, главница, трето, пето. Десет или 15 хил. лв. субсидия се дава при сключен договор за първо жилище.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Този принцип вече не можем да го въведем, защото предложението е друго.
САШО АНГЕЛОВ: В § 4 предлагам редакционна промяна: „Копие от свидетелството за сключен брак” – вместо „справка” да бъде „декларация” за имотното състояние на кредитоискателите.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: В обхвата на това облекчение само семейства ли се поставят или и тези, които живеят на семейни начала?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Само семейства.
Ще въвеждаме ли това ограничение, въпреки всичките му процедурни неправди, за тези годишни лихвени плащания? На практика с това отнемаме правото и възможността да предоговарят лихвените плащания по различен начин за различните години, ако искат да ползват тази преференция.
НАДЯ АНТОНОВА: Да. Нека да дадем предимство и привилегия, но и да не се злоупотребява с това.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Остава текстът, който в момента съществува.
По текста на комисията, който приехме за трите месеца от въвеждане на новата акцизна ставка:
„При влизане в сила на нови акцизни ставки, наличните акцизни стоки, облепени с бандерол, закупен по отменената акцизна ставка, се реализират на пазара в срок до при месеца от датата на въвеждане на новия размер на акциза. Министърът на финансите определя със заповед стоките, за които този срок се отнася.”
Според мен второто изречение няма смисъл, при положение, че става въпрос за акцизни стоки.
По втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА УЧРЕДИТЕЛНИЯ ДОГОВОР НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД.
Имате думата, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е представено изменение на Учредителния договор на Международния валутен фонд. В контекста на своята средносрочна стратегия и след почти двегодишни дискусии, Международният валутен фонд предприе реализирането на ключови реформи, които са от съществено значение за продължаване на ефективността на работата и доверието в институцията. Един от най-важните елементи на тези реформи е реформирането на управлението, включващо важните елементи на тези реформи, изменението на квотите и по начин, който да отразява по-добре относителната тежест на страните членки в съответните икономики.
Реформата има за цел да разшири представителството на динамичните икономики, много от които са икономики с нововъзникващи пазари, чието тегло и роля в световната икономика е нараснало. За реализирането на ключови цели на обсъжданите реформи на 28 април 2008 г. бордът на гувервьорите на Международния валутен фонд, прие Резолюция № 632 за засилване на гласовете и участието в Международния валутен фонд, с която се препоръчва увеличаване на квотите на някои държави – членки на Фонда, както и изменение на учредителния договор на Международния валутен фонд, свързано с утрояване на основните гласове и въвеждане на механизъм за защита на дела им в общия брой гласове, както и с приемане на правила за увеличаване броя на алтернативните изпълнителни директори на особено големите офиси.
Предприетите от международната финансова институция нови политики по отношение на квотите и правото на глас, са по-нататъшна стъпка към повишаване легитимността на Международния валутен фонд, която ще гарантира справедливо и адекватно представителство на всички държави членки. Приетата резолюция бе подкрепена и от Република България.
С оглед осигуряване на независимостта на Международния валутен фонд и гарантиране на способността му да изпълнява мисията си, както е заложено в средносрочната стратегия, международната финансова институция е предприела и още една важна стъпка, свързана с реализирането на бюджетната реформа, която има за цел установяване на интегрирана рамка на приходите и на разходите. Ръководството на Международния валутен фонд и неговите акционери споделят разбирането, че за да се гарантират подобаващи финансови ресурси по един устойчив начин, фондът трябва да приеме един пакет от мерки за генериране на приходи, включително чрез инвестиране на част от ресурсите си, свързани с квотите на страните – членки на Фонда, както и на средства от ограничената продажба на злато. Това би означавало разширяване на инвестиционните правомощия на фонда за реализиране на по-гъвкава инвестиционна стратегия в бъдеще. Новият модел за приходите обаче следва да бъде обвързан с мерките за намаляване на разходите. В тази посока вече се предприемат стъпки, насочени към префокусиране и преструктуриране на дейностите на Международния валутен фонд, което би осигурило стабилност за осъществяване на една благоразумна бюджетна реформа.
На 5 май 2008 г. Бордът на гуверньорите на Международния валутен фонд, прие Резолюция № 633 за разширяване на инвестиционните правомощия на Международния валутен фонд, която предвижда изменение на учредителния договор на фонда. Приетата резолюция бе подкрепена от Република България. България е ратифицирала учредителния договор на Международния валутен фонд със закон на Народното събрание, приет на 11 февруари 1999 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Само пишете, че от една страна, България не е подценена. От друга страна, относителният дял на гласовете на страната намалява. И то хич не намалява с малко – от 0,305 на 0,284.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Ако трябва да бъдем откровени, в самото начало, със самото влизане в Международния валутен фонд, нашата страна е била надценена. Няма защо да го крием. И при смяната на статуквото, и при влизането на новите държави естествено е да се намери едно обективно съотношение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това не ви притеснява?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Не, то е чисто механично изчисляване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли някакви въпроси? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, има ли някой против да разгледаме Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Естония? – Няма.
Имате думата да докладвате законопроекта.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Спогодбата с Естония е последната спогодба за избягване на двойно данъчно облагане като държава – членка на Европейския съюз, която България подписа съвсем скоро, в края на месец октомври.
По същество тя е една от стандартните данъчни спогодби. Естествено, в процеса на преговорите имаше някои специфики, които произхождаха от вътрешните данъчни законодателства на двете държави както по отношение на квалификацията на местно лице на юридическите лица, с оглед квалифицирането им за данъчни цели, така и от гледна точка на включването на шосейния транспорт в обхвата на спогодбата. И някои други по-дребни въпроси. Така че нямаше проблеми при договарянето на тази спогодба.
Тъй като Естония е ратифицирала спогодбата, това трябва да направи и България, за да може спогодбата да влезе в сила до края на годината и да може да се прилага от 1 януари 2009 г. Ако това не стане, ще загубим цяла година, тъй като вие знаете, че данъчните спогодби се прилагат от годината, следваща годината на влизането им в сила.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате ли някакви въпроси? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 11,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен Овчаров
Стенограф:
Н. Иванова
