П Р О Т О К О Л
№ 7

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 7

На 30 март 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 654-01-28, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и група народни представители на 1 март 2006 г. – първо четене.
2. Обсъждане на Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и ЕИБ (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица), № 602-03-1, внесен от Министерски съвет на 13.І.2006 г.
3. Обсъждане на Законопроект за държавната финансова инспекция, № 502-01-55, внесен от Министерски съвет на 08.11.2005 г. – второ четене – продължение.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Проектът за дневен ред включва:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 654-01-28, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов и група народни представители на 1 март 2006 г. – първо четене.
2. Обсъждане на Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и ЕИБ (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица), № 602-03-1, внесен от Министерски съвет на 13.І.2006 г.
3. Обсъждане на Законопроект за държавната финансова инспекция, № 502-01-55, внесен от Министерски съвет на 08.11.2005 г. – второ четене – продължение.
Има ли съображения по дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Кой ще ни представи законопроекта?
Господин Иванов, имате думата като вносител.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Законопроектът гласи:
“Към чл. 127, ал. 2 се създава нова т. 5 със следния текст:
“7. раждането да бъде финансирано от държавния бюджет 2007.”
Мотиви. Член 47, ал. 2 на Конституцията на Република България гласи (зачитам само онази част, която е важна за случая): “безплатна акушерска помощ”. Предвид състоянието на доходите на българските граждани и стимулирането на раждаемостта, демографския срив в държавата, тежкото дебалансирано положение в определените области и райони в България, предлагам раждането на деца в България да бъде поето от републиканския бюджет. По този начин ще постигнем стимулиране на раждаемостта, ще облекчим финансовото състояние на бъдещите родители, които ще могат да заделят средства за отглеждане на децата си, ще облекчим и финансовото състояние на болниците, които понасят тежки финансови загуби от раждането на здравно неосигурени, ще облекчим финансовото състояние и на Здравноосигурителната каса.
Това беше представянето на законопроекта в максимално кратък вид.
Тъй като преди малко Вие, господин председател, ми зададохте въпрос колко са ражданията в България за миналата година, по мои изчисления и проверки, които успях да направя за краткото време, за миналата година те са грубо казано 70 хиляди раждания. Това е за 2005 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Каква е средната себестойност?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Себестойността на нормалното раждане в различните болници средно е около 500 лв. за болниците. Това прави грубо около 35 млн. лв. Това е рамката, която смятам, че може да бъде обект на дискусия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на д-р Иванов.
Какво е мнението на Министерството на здравеопазването, госпожо Василева?
ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател, позволете ми от името на министъра на здравеопазването да ви представя нашето становище.
Министерството на здравеопазването изцяло подкрепя внесения законопроект, чрез който се осигурява финансиране на раждането от републиканския бюджет. Ние смятаме, че това предложение за промяна на Закона за здравето е в съответствие с Конституцията на Република България и по-специално с разпоредбата на чл. 47, ал. 2, който задължава държавата да осигури безплатна акушерска помощ на жената.
Искам също така да кажа, че този законопроект беше разглеждан в Комисията по здравеопазването и е приет на първо гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Нека да чуем и представителя на Министерството на финансите.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди започване на заседанието аз предадох копие от изразеното вече становище в Министерството на финансите по направеното предложение от господин Иванов и група народни представители. Ще ви го прочета, тъй като е съвсем кратко.
Ние преценяваме, че ако законодателят приеме предлаганите промени в Закона за здравето като целесъобразни разходите, които досега се определят като клинична пътека за болнична медицинска помощ по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ще бъдат предвидени по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2007 г., разбира се – подчертавам – в рамките на общите разходи за здравеопазване по консолидираната фискална програма.
Това е нашето официално становище, подписано от министър Орешарски, с което смятам, че подкрепяме законопроекта, ако вие прецените, че е целесъобразно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Бихте ли ни пояснили какво означава последното Ви изречение? За сметка на кое ще осигурите тези 35 млн. лв.?
НИНА ЧИЛОВА: От другите им разходи.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Не бих казала точно така, защото мисля, че вече се каза от д-р Иванов, че ако се приеме цената на една клинична пътека и броят раждания в България, това са разходи, които се извършват по бюджета на Касата, но като клинична пътека. За догодина ще бъдат предвидени като дейности държавна отговорност, тъй като Министерството на здравеопазването има правомощията да определя такива дейности по силата на Закона за здравето. А това е посочено и в мотивите, които самият вносител предлага.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не ме разбрахте. Попитах Ви кое ще бъде свито, тъй като сега финансирането на тези дейности премина изцяло в Касата. В министерството останаха други пари. От тези пари, които са останали в министерството, вие ще свиете с 35 млн. разходите.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Не, бих искала още веднъж да подчертая, че тези средства просто ще бъдат предвидени по бюджета на Министерството на здравеопазването, тъй като Касата няма да заплаща за този вид медицинска дейност. Бюджетът на Касата няма да включва този ресурс. Това е нашето становище. От гледна точка на източника на финансиране разликата е за осигуряване финансирането на този вид медицинска дейност. Това е нашето финансово становище.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И още един уточняващ въпрос. Ще намалите парите, които сега се дават на Касата за тази клинична пътека или няма да ги намалите?
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: За тази година не. За 2007 г. в момента тече бюджетната процедура, тъй че тези разходи ще бъдат предвидени по бюджета на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли Министерството на финансите собствени разчети за това колко струва всичко това? И 70 хиляди са ражданията или родените? Имате ли повече информация, защото това ми се вижда малко съмнително.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Ние имаме една информация, която ни е предоставена от Националната здравноосигурителна каса. В Министерството на финансите нямаме собствени разчети. Вероятно в хода на бюджетната процедура ще направим по-обстойни изчисления в зависимост от предложението, което направи Министерството на здравеопазването, тъй като това е основно техен прерогатив.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие анонсирате, че ще има промяна във финансирането на бързата помощ. Няма ли място в бързата помощ точно тази здравна услуга? Какво е мястото изобщо на бързата помощ?
МАРКО МЕЧЕВ: До настоящия момент Вие казахте, че ражданията са по клинични пътеки. Така ли е или не е? Така е. Искам да Ви попитам каква ще бъде разликата във връзка със себестойността на едно раждане, което сега се предвижда по клинична пътека и това, което каза той – сума, формираща 35-те милиона? Защото чистата сума, която трябва да се отдели за тези 70 хил. раждания, няма да бъде 35 млн. лв., тъй като тази година по клиничните пътеки се отделят също пари за тези раждания. Бихте ли могли да кажете фактически колко пари ще трябват допълнително, ако държавата поеме изцяло всичко като себестойност?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз също имам един въпрос.
За мен промяната, която настъпва, е, че за хора, които не са осигурени, раждането ще се плаща от държавата. Правилно ли разбирам законовата промяна, която се случва?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, допълнителният разход за бюджета са неосигурените хора, които попадат в тази категория, бюджетът ще плати за тях. Такава ли е точно ситуацията?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доктор Иванов, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: В България в момента, както беше подчертано, ражданията се поемат по клинични пътеки. Бих искал да кажа че никой не би могъл да даде отговор точно как се определя себестойността. Това е първо.
Второ, в момента голяма част от тези, които раждат, не са здравно осигурени. В други болници, където се раждат, ако нямат клинична пътека, те не могат да получат пари от Здравната каса, обаче една родилка не може да бъде върната, ще се проведе раждането там, където тя трябва да плати себестойността, която е оценена от болницата. Във връзка с това, тъй като смятам, че аргументите, които изложих, са изключително сериозни с оглед бъдещето на България, и противоречието с Конституцията, мисля, че може да бъде синхронизирано.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Не бихме могли ние в Министерството на финансите, когато се намираме още в началото на бюджетната процедура за 2007 г., в хода на разработването на тригодишна бюджетна прогноза, да дадем такива разчети. Вероятно ще ги обсъждаме, след като ни бъдат предоставени от предложенията, които ще получим и от Министерството на здравеопазването, и от Националната здравноосигурителна каса на база на техните наблюдения от времето, когато те поеха този вид медицинска услуга, да се заплаща чрез техния бюджет.
Мотивите на вносителя не ни бяха предоставени, когато получихме проекта на закон, внесен от господин Иванов и група народни представители. Очевидно е, че това цели да бъдат избегнати точно такива случаи на гражданки на Република България, които не са осигурени. И всъщност аз нас това е въпрос на законодателна целесъобразност, тъй като това е изцяло в правомощията на законодателния орган на Република България. Ние, естествено, ще направим сериозен разчет на средствата и ще предвидим това, което ни се докаже, че е необходимо.
Смятам, че и от Министерството на здравеопазването ще ни представят коректно разчети за това какво е необходимо да бъде включено в проектобюджета за 2007 г. Съвместно с колегите ще уточним тези средства.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Може би ще е целесъобразно да направите тези сериозни разчети и тогава да го гласуваме. Аз мисля, че на всички е ясно какво се цели. Не можем да имаме претенции към д-р Иванов, че не знае колко струва това, но разбирате, че ако не знаем колко ще струва това и вземем решение бюджетът да дава неограничено, също няма да е редно. При това тук възниква и другият въпрос – деца се раждат и в частни клиники. Очевидно е, че като се плаща, трябва да се плаща навсякъде. Каква ще е цената, как ще се плаща?
Затова, ако не възразявате, колеги, ако министерството е готово до другата седмица, ще го разгледаме тогава. Но без финансов разчет аз не зная какво приемаме.
Конкретно към вносителите – промените в закона се пише, че са за 2007 г. Това не е сериозно. Ако ще променяме закона, казваме, че тези разходи се приемат от бюджета, докато законодателят разрешава. Но, ако ще е само така, ще го направим с бюджета. Това ще бъде предвидено тогава, не е необходимо да вкарваме в пленарната зала промяна на закон.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Понеже това е материя, която не познавам, искам да попитам защо преди да се върнат в държавни дейности тези раждания са преминали към пътеки по Здравната каса? Тогава не е ли отчетено, че се нарушава Конституцията? Кога е било това време и с какъв аргумент тази дейност е преминала на здравна пътека? Аз лично нямам обяснения на това. Ако може някой да ни отговори, за мен ще бъде интересно.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Здравна услуга като всички останали.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Ако може някой да ни отговори на този въпрос.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, понеже вероятно ще отложим гласуването, да предположим, че има две-три елитни здравни заведения, ние гласуваме този законопроект и една жена от еди-кое си село, иска да ражда в това елитно заведение. Там цената ще бъде много голяма. Как ще й откажем по този закон да отиде там, където на нея й е изгодно и там, където цената е значително, много пъти по-голяма от това, което ще трябва да плати в районната болница?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря за този въпрос.
За всички гражданки на Република България ще се отделят едни и същи средства. Аз дадох примера, че сега себестойността на раждането е определено на 500 лв. Така че, когато говорим за частна болница или за частна клиника, себестойността в частните клиники ще надхвърля тази сума. И сега в частните клиники нормалното раждане започва от 800 лв. Така че държавата ще дава за всички еднакво, а който иска да получи лукс, той съответно ще трябва да си доплаща. Това е първият отговор.
И понеже казвате: “Каква е разликата в услугите”, когато говорим за акушерство и за раждания, към Конституцията и към Закона за здравеопазването се отделя специално внимание на раждането като такова. Има и специален закон за закрила на майката и на детето. Така че бих искал тук да не се говори, че това е една услуга като всички останали здравни услуги. Това е една много деликатна услуга, тъй като тук е заложено бъдещето на България. Бих искал да не се води дискусията по този начин.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: На мен не ми стана ясно защо, след като досега тази дейност се е плащала от Касата, които са финансови средства на държавата, публични пари, сега се прави тази промяна и от Касата отиват в министерството? Защо се променя? Очевидно е, че противоречието с Конституцията е съществувало, както каза и госпожа Костадинова, и навремето, когато е бил приет този текст? Какъв е мотивът? Нека да си го кажем ясно тук.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Петър Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Първо, аз съм против да отлагаме тази тема за другия път само заради това, че не знаем себестойността на продукта. Аз не мога да намеря логиката и обяснението в предложението. Явно се касае за една група социално слаби или хора, които не желаят да се осигурят. И аз имам следните питания.
Добре, голяма част от хората се осигуряват, след което раждат. Сега изведнъж става така, че този, който се е осигурявал, и този, който не се е осигурявал, получава една безплатна услуга, подкрепена от бюджета. Аз разбирам, че мотивът на министерството е пределно ясен – трябва да се освободят малко пари от Здравната каса и да отиват директно към бюджета, да задължим Орешарски да ги осигури. Но питам за следващия казус – означава ли това, че всеки, който ражда и се е осигурил здравно, ще му даваме по 500 лв.? Така излиза, просто трябва на ръка да и броим тези пари. Единият не се е осигурил и получава безплатна услуга, другият се е осигурил, получава същата услуга. И не означава ли това, че след тази врата, догодина ще дойде второто искане – за лекуване на безплодието, за “ин витро” всичко това да бъде вкарано като безплатна услуга.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: И за детската смъртност.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Да.
И въпросът не е каква е себестойността, а има ли икономическа и социална логика в това. Защото знаем за коя социална група в момента става въпрос. Знаем и кой не си плаща осигуровките.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз се присъединявам към това, което каза в началото господин Кънев, че може би не е разумно да се отлага, защото това, с което аз мога да подпомогна дискусията е следното. Зная, че това число, което беше споменато, се образува по следния начин. За определен период от време от АГ в произволен град, от което се вземат данни като източник за информация, си смята режийни разходи, заплати, лекарства, медикаменти, разделя ги на ражданията в съответната болница, в съответното АГ. След това се взема още една, втора, трета и накрая се прави едно осредняване. Така се получава числото. Това е методологията, по която общо взето се преизчисляват средните цени в здравеопазването. Поне това е, което аз познавам от края на миналия век. Вероятно това число се е получило по подобен начин.
Мисля, че трябва да намерим някаква друга методология, която ще бъде много ясна, много защитена с аргументи защо е точно тази. Лично аз се съмнявам, господин председател, че Министерството на финансите ще може да ни я предложи.
Второ, по същество. Когато говорим за неосигурените, трябва да бъде казано ясно, че става дума за ромската общност. Не става дума за някой друг. Доколко българската държава иска да провежда политика към малцинствата е отговорът на въпроса на Петър Кънев. Ако българската държава казва: да, аз ще правя някакъв вид протекция на малцинствата, в това число на ромското, и ще направя този ход, за да осигуря тази защита, това е политически аргумент, който може да се намери.
На трето място, искам да кажа на колегите, че аз познавам демографската картина на страната от 1980 г. и ще ви я кажа, за да знаете за какво става дума. В България в 1980 г. са родени 125 хил. деца. Тук заместник-председателят Имамов много хубаво каза раждания и родени деца. Говоря за тези, които впоследствие са станали ученици.
В 1990 г. намаляват с близо 1/4 - около 95 хил. са децата на България. В средата на 90-те години намаляват още един път с около 1/4 и са около 67 хиляди.
В периода след 1997 г. до ден днешен аз наблюдавам това движение и зная, че се движат между 68 и 70 хиляди. Защото по този начин се прави системата за някакво проектиране на състоянието на средното образование.
Към всичко това искам да добавя още нещо. Проблемът е професионален. Става дума за българските акушери и гинеколози. Това означава, че ако останалите български медици влизат в някаква пазарна система, по която върви реформата в здравеопазването, то един кръг медици – тези хора, които са акушер-гинеколози, с цялото ми уважение към тях, аз имам роднини, които от години практикуват този занаят, много ги обичам, смятам ги за изключително ценни хора за нашето общество, но те стават друг вид от съсловието на медиците. Просто излизат в някакво друго състояние.
И накрая, след тези много думи, с които се надявам, че съм дал малко информация на колегите си, аз изразявам в случая лично мнение, мисля, че въпросът е само политически, не е финансов – дали ние желаем да осигурим две неща. Първо, закрила на малцинства по отношение на раждането, защото става въпрос за циганите в България, за българските роми основно. И второ, загрижени за демографските трудности на българската национална общност, искаме да създадем някакъв привилегирован режим на стадия на раждането на българските деца.
Това са двата политически въпроса, на които трябва да имаме ясен отговор. Ако имаме тези отговори, то тогава лесно може да се прояви воля да се гласува “за” или да се каже: “Не, сега не е моментът, в който може да се тръгва по този път”. Това е моето мнение от дискусията дотук.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Нека да отложим гласуването на законопроекта и да обсъдим всички тези аргументи, за които говорихме. Разбира се и Министерството на финансите да има по-голяма готовност. Да го разгледаме на едно от следващите заседания.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз, господин председател, подкрепям това предложение, защото имам и други аргументи. В законопроекта има само две изречения. Става дума за разчети по отношение на това какви точно средства трябва да бъдат отпуснати. Определено те трябва да бъдат еднакви. Независимо от различните практически разходи на раждането в различните болници, на различните места и т.н. Трябва да се каже колко са. Тук не е казано. И този проблем засяга точно бюджета – да се помисли по въпроса дали точно този въпрос не може да бъде решен с проектобюджета за следващата година, което ще ни позволи да се актуализира всяка година. Тогава биха могли да се направят много по-точни и ясни разчети за размера на средствата, които биха могли да бъдат отпуснати за тази здравна услуга.
Предлагам да го отложим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ситуацията е ясна.
Признавам си, че и аз съм за отлагане на въпроса. Това е действително политически въпрос и не нашата комисия ще вземе решението. Пленарната зала ще вземе политическото решение. Но аз мисля, че ние тук не можем да вземем решение като професионална комисия по простата причина, че аз задавам въпроса: ще намалим парите на здравната каса с колко? Отпуснахме едни 5 млн. лв. Тези 5 млн. сигурно също трябва да ги намалим? Няма отговори. Държавата трябва да доплати. Аз задавам въпроса колко трябва да доплати? Няма отговор.
Освен това тази направа на закона за една година на мен не ми звучи сериозно. Нямам претенции към вносителите, но не можем да правим закон за 2007 г. А какво ще стане в 2008 г.? От тази гледна точка не виждам някакъв казус. Трябва да имаме тези разчети, за да се произнесем като Комисия по бюджет и финанси с ясното съзнание, че въпросът има политически характер и пленарна зала ще си изрази волята по този въпрос.
Ако има желание за гласуване, разбира се, че ще го гласуваме. Но, ако не възразявате, дайте да го отложим, да се подготви тази информация и да го разгледаме отново на едно следващо заседание.
Благодарим на д-р Иванов и на представителите на двете министерства, които взеха отношение.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 НА ДОГОВОРА ЗА ФИНАНСИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (БЪЛГАРИЯ – ПРОЕКТ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ В БАСЕЙНА НА РЕКА МАРИЦА).
Господин заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, ще си позволя съвсем тезисно да представя пред вас какъв е характерът на проекта ,защо се налага изменението на финансовия договор и в какви параметри се налага това изменение.
Проектът “България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица” е за изграждането на три пречиствателни станции в Стара Загора, Димитровград и Хасково. Те се финансират от три източника – предприсъединителния инструмент ИСПА, републиканския бюджет и кредит, сключен между България и Европейската инвестиционна банка. Поради факта, че за периода от 2000 до 2005 г. по различни причини се забави сключването на тези договори, в това число и с повтаряне на процедурата за избор на изпълнител, фактическата обстановка е, че към 2005 г., когато бяха сключени договорите, когато започна изпълнението на проектите, се изправихме пред ситуацията, че финансовият меморандум по ИСПА и съответно договорът с Европейската инвестиционна банка имат хоризонт 2006 г. На тази база бяха предприети действия от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е отговорно чрез своята дирекция ИСПА, да осигури гаранционни системи по изпълнението на тези проекти, да се иска удължение на сроковете. За това става дума като изменение.
Удължението по предприсъединителния инструмент ИСПА практически го имаме. То беше получено в края на ноември 2005 г. от главна дирекция “Регионална политика” в Брюксел. И съответно бяха проведени разговори с представители на Европейската инвестиционна банка за удължаване на срока, в който можем да искаме траншове по плащането по този проект. Искането е до края на 2009 г. да имаме право да искаме тези траншове. И това е същността на Изменение № 1 към финансовия договор.
На тази база беше внесен проект за решение и Министерският съвет гласува правото да се делегира от страна на Народното събрание правомощие на финансовия министър, на министъра на околната среда и водите, на министъра на регионалното развитие и благоустройството, да проведат преговори в тази посока. Пак подчертавам – само времево изменение без изменение на финансовите параметри, за да може да бъдат удължени тези срокове, така че да можем да изпълним проекта в неговата цялост.
Искам да споделя пред вас, че на база на тръжните процедури от общия съвкупен бюджет от трите приходоизточника бяха спестени около 8 млн. евро, така че там ще могат да бъдат извършени допълнителни, работи, свързани с граждани на трета част на пречистването на водите и отстраняване на азот и фосфор в Димитровград и Стара Загора, изграждането на довеждащ колектор в Стара Загора.
Смятам, че това решение ще получи подкрепата на народните представители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Михалевски.
Имате думата, уважаеми народни представители.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Да го гласуваме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който е съгласен да приемем този проект за решение, моля да гласува.
За 10, против – няма, въздържали се – 2.
Проекта за решение е приет.
Благодаря на представителите на министерството.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ.
Продължаваме с Раздел ІІ “Правомощия на органите на агенцията”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с названието на раздел ІІ, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 10 няма предложения на народни представители.
Работната група предлага редакция.
Има ли съображения?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имам един въпрос.
Бих искал да попитам уважаемите представители на Министерството на финансите колко човека смятат да работят в тази инспекция? Защото аз чух от едната информация 60 души и друга информация за 100 души. Нека да уточним този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Не сме стигнали още етапа, на който да коментираме това. Нашето желание е колкото се може повече.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук ви давам информацията, че ненатрапчивите искания на Европейската комисия е органът да е максимално стегнат. И се цитират някои числа. Естествено, че всичко е въпрос на конкретно решение на ръководството, но става въпрос за малка структура, а не за раздута.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 10.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – няма.
Член 10 е приет.
По чл. 11 няма предложения на народни представители.
Има предложение за текст от работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 11 е приет.
По чл. 12 има редакция на работната група. Няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 12 е приет.
По чл. 13 също няма предложения от народни представители. Има предложение за заместващ текст от работната група.
Имате ли съображения? – Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в случая искам да ви кажа поне няколко неща. Направих си труда да прегледам практиката в новите страни – членки на Европейския съюз. Има само две, които имат нещо подобно, като това, което се случва в България – Малта и Словения. Навсякъде другаде такава инспекция няма.
Конкретният чл. 13 може да доведе до следните проблеми. Тъй като вие в обхвата оставихте инспекторите да могат да инспектират, включително предприятия, в които държавата има блокираща квота, те ще разполагат с информация, с която може много силно да се спекулира. От това, уважаеми колеги, ще има сериозни проблеми. Тази информация може да бъде обект на сделки, обект на натиск, обект на доста видове злонамерени действия.
Тъй като в чл. 13 са изброени правомощията на инспекторите, те могат, влизайки във фирмата, в която държавата има блокираща квота, да имат пълен достъп до информацията, аз очаквам много сериозни проблеми. И затова искам отсега да ви предупредя.
Това е моето изказване. Видях, че нямате сериозна воля за промяна в тези текстове, но аз искам да си го кажа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам съображения по чл. 13, т. 2, с която не съм съгласен и предлагам да отпадне. Смятам, че свободата, която се дава на служителите за свободен достъп до всички служебни помещения и до всички служители е прекалено голяма. Може би след пожарникарите и прокурорите, това е най-силната свобода. Не съм съгласен с това и предлагам да отпадне. И миналия път коментирахме чл. 13 авансово.
Според мен тук трябва да има друга редакция – с решение на прокурор, с решение на съда, придружавани от сегашните органи.
Малко ме притеснява т. 11 на чл. 13. Мисля, че тя също трябва да има друга редакция.
Това за мен е най-важният текст и ви моля, макар че няма други предложения, да подходим сериозно и да помислим малко повече по чл. 13.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво е становището на вносителя?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Благодаря Ви, господин председател.
В крайна сметка инспекцията трябва да има правомощия, които да й дават възможност и право да осъществява своите функции. Аз не виждам какво смущаващо има в т. 2, след като в самия чл. 13 пише “при изпълнение на служебните си задължения”. Всичко друго е свързано само и единствено с това – изпълнение на служебните си задължения. Това се отнася както за т. 2, така и за т. 11.
Може би притеснението на господин Кънев и господин Димитров е във връзка с тези търговски дружества, където държавата има блокиращ квота, но ако искате това може да се запише изрично и само във връзка с проверяваните случаи. Но ако тези точки отпаднат, донякъде се обезсмисля и дейността на самия инспектор.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще се изкуша да кажа още нещо.
Уважаеми колеги, това, което каза и Петър Кънев, също беше важно, но вижте и т. 9, която дава следните правомощия на инспекторите: “да извършват насрещни проверки в юридически лица и еднолични търговци извън проверяваната организация или лица, когато това е необходимо при извършването на финансова инспекция”. Какви са тези юридически лица и еднолични търговци? Тоест, те отиват в една организация, където държавата има блокираща квота, и започват да проверяват целия частен сектор. Така се разбира, господин Зия. Това мен доста ме смущава.
Тъй като този закон е доста проблематичен, ако има воля да се направи поне нещо малко добро в него, предлагам т. 2, 9 и 11 да отпаднат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Зия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще ви дам един пример от днешните дни. Става дума за проверката на организациите и търговците, които реализират и усвояват пари от бедствията. Всички казваме, че са изразходвани неправомерно. Ами, ние как ще установим дали са изразходвани правомерно или не, ако не влезем в насрещна проверка? Примерно, проверяваме “Хидромелиорации”. Да, това е държавна структура, но е сключила договор с някой търговец. Естествено, че отиваме на насрещна проверка точно при този, който дори няма държавно участие. Иначе как да установим дали е свършена работата или не? Това се има предвид.
Благодаря ви.
ПЕТЪР КЪНЕВ: С прокурорско решение. Това са правомощията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Позициите са ясни. Има предложение за отпадане на текстовете, ще го подложа на гласуване.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да отложим този текст, да се прецизират нещата, за да имат и те яснота. Но, пак ви казвам, че това е абсурд.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Господин председател, аз мисля, че има логика в това да се обсъди още веднъж чл. 13, но призовавам вносителите да погледнат т. 9. Може би трябва да се конкретизира в каква точно насока да се направят насрещни проверки, а не в цялостната дейност на едноличните търговци. Това е, което плаши господин Димитров. Да може да се извършват само в тази сфера, в която се извършва проверката. Тоест, да конкретизираме някои неща, за да няма възможности за съмнения за злоупотреби.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте, има отделна система, която може да направи такава проверка. Има данъчни власти. Може да има и прокурорска проверка и т.н. Може да бъдат използвани. Въпросът е, че ако се дадат такива права на инспекторите, възможните злоупотреби стават много големи. Вие пускате в целия частен сектор да обикалят инспектори.
Моля ви, дайте да подходим сериозно. Ще стане невероятен скандал. Аз отсега мога да ви кажа какво ще стане, уважаеми колеги. Понеже се води стенограма, ще ви напомня, че съм ви предупредил. Сега за тази проверка на Европейския съюз е рано. Обаче ноември месец, ако тази система допусне големи гафове, това ще е основният пирон в доклада на Европейската комисия. Защо трябва да го допускаме? Защо трябва да правим още един гаф? Аз не мога да разбера. Искаме ли да влезем в Европейския съюз? Съвсем отговорно ви казвам, че инспектори, които се разхождат из целия частен сектор – това го няма никъде в Европейския съюз. Защо искаме да си вкараме още един автогол и да си имаме проблеми – това не мога да го разбера.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Нека да го отложим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ние можем да отложим и евентуално да прецизираме тестовете, уважаеми колеги, но ако отворите чл. 2, който вече сме гласували, за основната цел на държавната финансова инспекция ясно е казано, че основната цел е да се защитават публичните финансови интереси. В случая очевидно става дума за публични разходи. Ако тази инспекция няма възможност да даде оценка дали тези публични разходи са в интерес на публичните и финансови интереси, очевидно тя няма да може да изпълни своите функции. Не става дума за прокурора. Тя нито може да санкционира по отношение на нарушенията, но може, примерно, да сезира прокуратурата на базата на информация, събрана от една инспекция, от една проверка. За това става дума.
Вероятно може да се прецизират тези текстове, но ние не трябва да ограничаваме тази инспекция да контролира начина и ефективността при използването на публичните средства.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Имамов, много се извинявам, но как да не може да санкционира, като има цяла глава “Имуществена отговорност” и въпросните актове за начет, които ги няма никъде в Европейския съюз, няма ги и в бившия съветския съюз.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Достатъчно е два месеца да идват и да ти се бъркат в счетоводството, и да ти правят насрещни проверки, господин Имамов.
Аз започвам да си мисля, че ние няма да оставим бизнеса да работи от проверки и от подобни наши синхронизации на законите. Защото аз съм абсолютно съгласна, че трябва да има прозрачност при разходване на публични средства, но Вие сам разбирате, че всяка фирма, дори и малка да е, тя има съприкосновение с част от държавните фирми и с фирмите, които са в публичния сектор. Тя, ако не ежедневно, един път в месеца има оперативна работа с общината. Ако е строителна фирма – много по-често.
И затова ми се струва, че дори и да отложим този текст, трябва да мислим в посока на това да не им даваме толкова големи права и да не саботираме проверките, които обаче трябва да бъдат свързани с разходването на публичните средства.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имайте предвид, че тези правомощия сегашната Агенция за държавен вътрешен финансов контрол ги има. Сега там работят над хиляда човека и аз не съм чул писък от бизнеса. Махаме териториалните звена и оставяме само един централизиран инспекторат към министъра за работа по сигнали, и вече сме стреснати, че те три месеца ще ни седят на прага. Няма да могат да седят. Няма как да седят. Дайте да не драматизираме нещо, което няма как да стане. Просто не може да стане.
Ако сега имаме такава практика и такива резултати, дайте ги на масата и да кажем, че това безобразие трябва да се прекрати. Но сегашният Държавен вътрешен финансов контрол в голямата си част е беззъб. И аз ще си позволя да ви кажа защо. Тъй като те са без мандат, а политиката е с мандат, като се озъбят през единия мандат, през другия мандат ще ги сменят. Дайте да сме реалисти, да не създаваме апокалипсис, който го няма.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Ако сега го има, може да остане.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз разбирам, господин председател, добрите думи по отношение на Държавен вътрешен финансов контрол, но въпросът е принципен. Въпросът е, че ние приемаме закон, който отваря врата за нарушения. Моля ви, ако не сме готови в момента, нека да вкараме някакви текстове, в които се говори за блокираща квота на държавата, само там да се влиза.
Господин Имамов, по тази схема, когато се контролира публичния сектор, аз много държа това да се контролира, винаги в един момент по сигнал могат да бъдат изпратени инспектори в една частна фирма, която работи с някаква друга фирма или организация, където държавата има блокираща квота. И оттам нататък върви по веригата. Дайте да отрежем това. Да преценим, да прецизираме текста.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: За да успокоя господин Петър Димитров ще му кажа, че затова има вътрешни одитори и те имат също правото да правят насрещни проверки. Така че, уважаеми колеги, за да добиете представа за какво става въпрос, ще ви обясня.
Първо, вътрешният одитор може да ходи да проверява частни фирми и т.н., и т.н. Инспекторът също може, така че могат и заедно да ходят. Отиват в частната фирма и казват: “Аз съм вътрешният одитор, аз съм инспекторът. Дайте да ви проверим сега”. Това ми изглежда доста проблематично.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Зия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Благодаря Ви, господин председател. Само няколко думи в подкрепа на това, което казахте.
Господин Димитров, Вие неслучайно попитахте каква ще е числеността. Сигурно не повече от 160 души. Сега агенцията, както каза господин председателят, е някъде около 1200. Аз искам чистосърдечно да попитам всички вас имате ли в последните четири години оплакване от тези 1200 одитори да са издевателствали? Защото почти същите текстове го има във все още действащия сега закон. Не сме допуснали такова нещо, а камо ли да допуснем това да стане със 160 човека. Те и да искат не могат да правят това, което Вие предполагате, че ще става. Бъдете сигурен, че няма да става.
Нека тези неща да не ви плашат. Това са едни елементарни неща, които ги има в почти всеки закон за контролните органи. Вие казахте за данъчните, но те имат съвсем различни функции. Ако вземат да изпълняват това, тогава наистина ще нарушат законите. Нека те да си гледат данъчните истории, а ние да си гледаме тези, свързани с одита и с инспекцията.
Госпожа Рангелова искаше да допълни нещо, ако позволите, господин председател.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: В допълнение на това, което каза господин Зия, всички видове контролни органи – данъчни, на Националната ветеринарно-медицинска служба, на Национална служба по растителна защита, на ДНСК и т.н., имат тези видове контролни правомощия, а именно достъп до обекта, до всички помещения, достъп до лицата и достъп до информацията с цел изпълнение на служебните задължения и правомощия, които законът им дава. В случая става въпрос за финансова инспекция. В случаите на ветеринарно-медицинската служба – за нещо друго. Това са традиционни контролни правомощия на всеки контролен орган.
Относно т. 11, категорично трябва да остане, тъй като въз основа на нея се изгражда проверката, когато трябва да се направи акт за начет и да се наложи имуществена отговорност. Как ще направим акт за начет на материално отговорно лице, на което от касата липсва някаква сума, ако нямаме възможност да я запечатаме, да изброим и да сравним касова наличност, банкова наличност?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Аз мисля, господин председател, че вносителите имат абсолютно право в предложения текст. Наистина цялото финансово законодателство, всички контролни органи разполагат с такива правомощия. И си мисля, че има достатъчно други механизми на защита и противодействие при някакво чиновническо своеволие. Има такива норми в законите и те могат да бъдат прилагани. Абсолютно идентични са. И по принцип, когато се прави един закон, те се преглеждат с другото законодателство, което е контролно, и се разписват абсолютно същите норми. Всички контролни държавни органи имат аналогични правомощия.
Тук дори и да направим изключение, ще бъде ощетена една институция за сметка на всички останали. И този подход лично аз не бих го толерирала.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предполагам, че изчерпахме становищата. Предлагам да преминем към гласуване.
Има предложение т. 2, която се отнася до свободен достъп до служебните помещения и до всички служители на проверяваната организация или лице, да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3.
Отпадането на т. 2 не се приема.
Има предложение за отпадане на т. 9, която гласи: “да извършват насрещни проверки в юридически лица и еднолични търговци извън проверяваната организация или лице, когато това е необходимо при извършването на финансова инспекция”.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 4.
Отпадането на т. 4 не се приема.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам прегласуване на т. 9, тъй като госпожа Мариана Костадинова сега влиза.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате право. Ще прегласуваме.
Който подкрепя отпадането на т. 9, моля да гласува.
За – 4, против – 6, въздържал се – 1.
Отново не се приема.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Аз се въздържам, тъй като се оказа, че тези разпоредби ги има и в досегашния закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще подложа на гласуване и отпадането на т. 11.
Който подкрепя отпадането на т. 11, моля да гласува.
За – 1, против – 7, въздържали се – 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 13, както е предложен от работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – 2.
Член 13 е приет.
По чл. 14 няма предложения от народни представители. Работната група предлага окончателна редакция.
Има ли съображения? – Няма.
Който подкрепя предложението на работната група за чл. 14, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – няма.
Член 14 е приет.
По чл. 15 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За –11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 15 е приет.
Раздел ІІІ – Извършване на финансова инспекция”.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 16 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Приемат се.
По чл. 17 има предложение на работната група. Няма предложения на народни представители.
Има ли съображения? – Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам един въпрос. В ал. 2 думичката “може”, означава ли, че може да не може?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Това е право на ръководителя на проверяваната организация да даде писмено становище. Затова се използва думичката “може”. Така се обединихме в работната група, тъй като не е задължен да дава становища. Ако желае се изчаква 7-дневен срок и му се предоставя...
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Законът или го задължава да даде, или той си има право. Тоест, това право може ли да бъде ограничено, ако този текст го няма? Това обяснете. Ако той си има това право автоматично, защо трябва да го пишем в закона?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Не, няма това право автоматично. Освен това тук се дава срок, защото финансовата инспекция все пак трябва да приключи и ние не можем да поставим финансови инспектори в производството по финансова инспекция в неизвестност докога да се чака това становище.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли други съображения? – Няма.
Който е съгласен с предложението за чл. 17, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 1.
Текстът е приет.
“Раздел ІV – Последващи мерки”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 18 няма предложения от народни представители, има предложение на работната група за окончателен текст.
Има ли съображения?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В текста на вносителя пише “може”, ние го правим задължително.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: След малко ще говорим за така наречената имуществена отговорност, забележете, че инспекторът може да сезира компетентните органи, които да потърсят отговорност, когато има злоупотреби. Забележете т. 3 и 4 на ал. 1. Те проверяват, установяват и могат да сезират компетентните органи за търсене на имуществена отговорност. По-нататък ще видите, уважаеми колеги, какво се случва. Обръщам ви внимание, за да не пропуснете този момент.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване текста на работната група за чл. 18.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Текстът на чл. 18 е приет.
По чл. 19 има предложение на работната група, няма предложения на народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Член 19 е приет.
По чл. 20 няма предложения на народни представители, има предложение на работната група.
Има ли съображения? - Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: По последната ал. 6 означава ли, че тези лица могат да бъдат частни лица, или отново става въпрос за свързани проекти с публичния сектор?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Да, когато такива лица са финансирани от някои от тези институции и органи, тогава е предвидено за резултатите от финансовата проверка на тези лица, финансовата проверка е извършена именно с разходването на тези средства, съответно да се уведоми и финансиращия орган.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Но отново говорим за публични средства, нали?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Законодателството използва термина “висшестояща организация”, а “горестояща” се използва за прокуратурата. Проверих го специално във всички закони, които сме приели.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Развълнуван съм от желанието на законодателя да раздели организациите на висши и нисши, но това е биологично делени, което не се използва в социума. Горестояща е ясна, но висше и низше разбирате, че е много унизително. Не зная какво ще каже и вносителят, но или ползваме църковно-славянското више, което означава горе, но на висше, другото е низше.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Аз съм съгласна с логиката, но бях длъжна да кажа какво се използва в законодателството.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Зная, тя отдавна върви в нашата държава.
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 20.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Член 20 е приет.
Глава трета “Имуществена отговорност”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Наименованието на глава трета е приета.
Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за отпадане на глава трета.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, въпреки че сме в ограничен състав, нека да видим как стоят нещата по същество.
През 2002 г., уважаеми колеги, има съставени 231 акта за начет от близо 1300 души. През 2003 г., уважаеми дами и господа, има съставени 142 акта за начет от близо 1300 души, които са се занимавали с тази дейност. През 2004 г., уважаеми колеги, актовете за начет спадат до 95 от близо 1300 души. И сега имам следния прост въпрос към господин Зия и представителите на Министерството на финансите – 1300 души издават 95 акта за начет, стотина души колко ще издадат? Хайде, даже няма да обсъждаме това. Ще отидем в друга посока. Ще Ви питам колко от тези актове са издържали пред съда? Колко от тези актове са издържали пред съда?
Моля Ви да отговорите на този въпрос. Ако днес не можете да отговорите, до парламентарното заседание Ви моля за този отговор официално от страна на Бюджетната комисия. Въпросът ми е колко от тези 95 акта за начет са издържали пред българския съд?
Уважаеми колеги, политическите аргументи тук са много и ще ви ги спестя. Имам конкретен експертен въпрос към Министерството на финансите. Законът за нормативните актове, уважаеми дами и господа, чл. 10, ал. 1 казва, че обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко закона. Алинея 2 на същия чл. 10 казва, че обществени отношения, които спадат към областта, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт.
Въпросът за имуществената отговорност е уредена в Кодекса на труда. Защо я уреждате още веднъж със Закона за държавната финансова инспекция? Това е въпросът ми към вас. Тя е уредена подробно в Кодекса на труда, в Закона за държавния служител и в Закона за задълженията и договорите.
В чл. 201 от Кодекса на труда е казано: “За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление, или причинена не при или по повод на изпълнение на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон”. По аналогия в чл. 21 от Законопроекта за държавната финансова инспекция, има подобна разпоредба. Няма да ви я чета.
Член 205, ал. 2 от Кодекса на труда указва размера на вредата. Същото е посочено и в чл. 24 от Законопроекта за държавната финансова инспекция. Само че, уважаеми представители на Министерството на финансите, в Кодекса на труда е определено, че работниците или служителите отговарят за реално претърпяната загуба, но не и за пропуснатите ползи, което е пропуснато в Законопроекта за държавната финансова инспекция. Дори и да се запише, този текст става излишен, тъй като вече се повтаря с Кодекса на труда.
Тоест, опитвам се да ви кажа, че тази материя, която уреждате, вече е уредена.
Давност и срокове за погасяване на имуществена отговорност. Уважаеми колеги, много се надявам да ме чуете сега. Въпреки че сте от управляващата коалиция, трябва да чуете, когато става въпрос за експертни аргументи. Съгласно чл. 207, ал. 3 от Кодекса на труда давността е 10 години от причиняването на вредата, а в чл. 27 от Законопроекта за държавната финансова инспекция за пълната имуществена отговорност е дадено 5 години от деня на причиняването й. Получава се следният много интересен, любопитен и интересен за изследване парадокс. Ако ръководителят при своя проверка установи тези вреди, давностният срок е 10 години. И тук излиза много интересният въпрос – ако инспекцията обаче установи вредата, уважаеми дами и господа, давностният срок става пет години.
Продължавам нататък. Солидарната имуществена отговорност и неоснователното обогатяване са уредени много детайлно в чл. 207, ал. 2 и чл. 208, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, докато в чл. 21, ал. 2 и 3 от Законопроекта за държавната финансова инспекция смислово са преповторени част от текстовете на Кодекса на труда. Защо правим това – това е моят въпрос?
Всички политически аргументи, уважаеми дами и господа, ги оставям настрана. Сега имам към Министерството на финансите два въпроса.
Първият въпрос е по въпросните 95 акта за начет през 2004 г., колко са издържали пред съда? Ако не можете да ми отговорите сега, моля от името на Бюджетната комисия, като неин заместник-председател, преди заседанието, на което този законопроект ще се гледа в парламента, да ми отговорите на този въпрос.
И вторият ми въпрос – при положение, че в Кодекса на труда ясно са уредени тези въпроси, защо вкарвате тук имуществена отговорност?
Това са моите два ясни, чисто експертни въпроса към вас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: На първия въпрос за 95-те съставени акта за начет, а те са точно 97 през 2005 г. ...
МАРТИН ДИМИТРОВ: Говоря за 95-те през 2004 г. Не разполагам с информация от 2005 г. Взел съм ги от Отчет за дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Официален документ.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: За всички съставени досега актове за начет важи следното. Те се изпращат по компетентност или на наказателния или на гражданския съд, като при наличие на данни за престъпление сами можете да си представите, че при положение, че има такова производство за начет, то е свързано и с наличие на данни за престъпление, ние ги изпращаме на прокуратурата, която по компетентност образува наказателно производство.
Имаме обратна връзка за някои от тези производства, които са приключили, но като цяло информация не само сега, а и въобще не можем да дадем. Онзи ден например ни се върна един отказ за образуване на производство от прокуратурата по акт за начет, съставен през 1996 г. Съжалявам, но такива са темповете, с които се работи. И това не е проблем на органите на Министерството на финансите.
По отношение на имуществената отговорност да, имуществената отговорност е уредена и в ЗЗД, и в Кодекса на труда, и в Закона за държавния служител, само че има разлика. По Закона за финансовия контрол, след това по Закона за държавния финансов контрол и по сега действащия Закон за държавния вътрешен финансов контрол, пълната имуществена отговорност има своя специфика. Същата специфика важи и за текстовете, които ние предлагаме тук.
Каква е разликата? Разликата е, първо, в ограниченото приложно поле. Имаме точно определени хипотези. В ал. 1 на чл. 21 изрично са изброени точно, и това е отличителното, хипотезите, при които се търси имуществена отговорност по реда на този закон. Освен това специфичното е, че това се прави от една външна организация. И другото специфично е, че актът за начет, съставен от оправомощен орган, в случая финансов инспектор, досега одитор, има съответната доказателствена сила, представлява искова молба и съответно няма необходимост увредената организация сама да доказва това. Премества се доказателствената тежест.
Доколко това е полезно и за в бъдеще? Вие изразихте своето мнение. Мнението на Министерството на финансите, като вносител, е, че това е полезно и за в бъдеще, поне докато заработи така нареченият принцип на управленска отговорност. Освен това, не може да се прави сравнение, че 1200 одитори, които разбира се са около 700, са направили 95 акта за начет, защото тези одитори, особено делегираните вътрешни одитори, знаете каква е тяхната функция в закона и в какво се изразява – основно в проверка на системите и даване на препоръки за отстраняване на слабостите в организацията. Естествено, че ако одиторът не е проверил и не е попаднал на случай, в който да се реализират хипотезите на имуществената отговорност, той не би могъл да направи и акт за начет. Но в бъдеще финансовата инспекция ще съставя такива актове за начет по сигнали. И смятаме, че при положение, че финансовата инспекция съществува, при положение, че съответният финансов инспектор отиде и извърши проверка, и са налице тези хипотези, той е длъжен и би било добре да направи акт за начет. По този начин ще спести и много други проблеми. Така и така извършва финансова инспекция, вижда това, защо да не направи акт за начет и да подпомогне увредената организация?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да подпомогне увредената организация?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Да, защото актът за начет е в нейна полза?
МАРТИН ДИМИТРОВ: В нейна полза?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Да, той не е в полза на Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Разбира се, че е в интерес на организацията, защото се санкционира съответно данъчно лице.
И още нещо, тъй като любима тема на господин Мартин Димитров са одиторите, господин Зия, аз искам да ви представя такъв случай, в който финансова инспекция, прави проверка на един диспансер и установява щети за 130 хил. лв., търси съответна имуществена отговорност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Да не е за унищожените документи?
СТОЯН ВИТАНОВ: Да, точно за Велико Търново, за унищожените документи.
Представете си, кметът кани един одитор, който сваля пункт по пункт осемте точки, по които се търси тази имуществена отговорност. И може би не толкова да има или да няма такъв текст за имуществена отговорност, колкото възможността, тя очевидно е в нарушение на закона, вътрешният одитор да елиминира констатациите на финансовата инспекция. Това е абсурдно. И затова е ролята на финансовата инспекция, като орган, който е над това, което правят вътрешните одитори, били вътрешни или външно наети.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Предлагам да се върнем на традиционната парламентарна процедура.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев глава трета да отпаден.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
По чл. 21 има текст на работната група.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, понеже приемаме ключов закон, по който аз имам своите притеснения, за мен влизането в Европейския съюз е основен приоритет на тази страна, имаме ли в момента кворум?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, в момента в залата има 9 народни представители.
Имате думата по текста на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на работната група за чл. 21, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 21 е приет.
По чл. 22 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание върху следния факт. Инспекторът си съставя акт за начет, но също така информира прокурора по дадената случка. И той си събира доказателства, прави нещо като разследване. Не зная какво е точно, но е нещо като разследване. И прокуратурата отделно също си прави нещо като разследване. Тоест, в дадената организация ще текат две разследвания.
И само ще ви кажа каква е идеята на акта за начет. Основната идея е следната. Ако има кмет, който не ви харесва, му напъхвате един акт за начет, за да го очернят. Разбира се, той после ще падне в съда, но вече са го очернили. Това е цялата идея.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е стара практика.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще я запазваме ли? Не сме ли тук, за да направим нещо хубаво за тази страна?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения по текста на комисията за чл. 22? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 22 е приет.
По чл. 23 работната група подкрепя текста на работната група.
Има ли съображения?
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Бих искала да ви помоля да поправим т. 5 в чл. 23, където е посочена ал. 4, а трябва да бъде ал. 3. Станала е техническа грешка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Щом е техническа грешка, ще се коригира.
Който е съгласен с текста на вносителя с направената поправка, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Текстът на чл. 23 е приет.
По чл. 24 има предложение на работната група, по което се предлага малко редактиране, за да звучи по-добре. Финалният текст, който се предлага, е следният:
“Чл. 24. Размерът на вредата по този закон се определя към деня на причиняването й, а когато не може да се установи – към деня на откриването на вредата. Размерът се определя по по-високата от пазарната цена или отчетната стойност.”
Смислово нищо не се е променило, но редакционно текстът звучи по-добре.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя така редактирания текст, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 24 е приет.
По чл. 25 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 26 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Няма.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Текстовете на чл. 25 и чл. 26 са приети.
По чл. 27 няма предложения от народни представители. Работната група предлага окончателна редакция.
Тук е въпросната петгодишна давност. Вносителят склонен ли е да бъде 10 години?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Има и 10 години. Десет години е абсолютната давност. Има я по-надолу в няколко алинеи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения? - Няма.
Който подкрепя текста на чл. 27, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 27 е приет.
Работната група предлага да се създаде нови членове 28, 29 и 30.
Имате думата по тези нови предложения.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нали ще ги гласуваме поотделно?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Признавам, че сега се запознавам с тези текстове, но бих искал да попитам по чл. 28. Те са възразили писмено срещу това разпореждане. Това възражение къде отива? То не отива ли при ръководителя, който го скъсва и го унищожава?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Има входящ номер, не може.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: По Закона за държавния служител държавните служители имат право писмено да възразят срещу незаконно разпореждане на ръководителя, което се движи по реда, който е за документооборота в съответните организации и то няма как да се загуби.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който е съгласен с чл. 28, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Член 28 е приет.
По чл. 29 има ли съображения?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това отново е текст, с който не съм запознат, но “констатирани по надлежния ред вредоносни действия на трети лица”?! Тук има един тънък момент, според мен, и той е, че ръководителят на организацията и почти цялата организация, ако не е взела необходимите мерки и е допуснала случването на вредоносните действия на трети лица, не носи отговорност. Но дали е приела необходимите превантивни действия? Дали това е уредено? Питам не се ли отваря врата?
Въпросът е не се ли отваря вреда много казуси да бъдат описани като вредоносни действия на трети лица?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Всичко зависи от конкретния казус, но така или иначе основните характеристики, които трябва да са налице, са в чл. 21. Останалите са в тази връзка. Тоест, ако вината наистина поеме ръководителя, той може да не е осъществил достатъчно контрол върху материално отговорното лице, в резултат на което да се е получила вредата, например липса. Тогава той ще носи отговорност. Но неосъществяването на контрол може да не е по негова вина. Зависи от конкретната ситуация и казус.
Така или иначе трябва да има виновно поведение, за да се носи имуществена отговорност. Причинно следствена връзка между настъпилите вредоносни последици и вредата и да е налице една от трите хипотези.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доколкото казусът не е икономически, а е юридически, ако юристите се разберете дали текстът е добър, ще го гласуваме.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Текстовете на чл. 28 до чл. 30 винаги са се прилагали и сега ги имаше в правилника за прилагане на закона. Но тук юристите на Народното събрание, а това беше и становището на Консултативния съвет по законодателството, сметнаха, че за по-голяма изчерпателност и точно с цел да се уредят всички обществени отношения, които касаят имуществената отговорност, трябва в закона да се включат и хипотезите, при които отпада имуществената отговорност. И затова са включени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения? – Няма.
Който подкрепя текста на чл. 29, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 29 е приет.
Имате думата по предложението за нов чл. 30.
МАРТИН ДИМИТРОВ: това отново е нов текст, уважаеми колеги, и аз се притеснявам да не отваряме отново врата, през която може да се мине лесно.
Правилно е да има т. 2 – да съществува причинно-следствена връзка между липсите и излишъците, но никъде не е казано, че те трябва да са от един и същи порядък. Тоест, откриват липса на кола, но има излишък на гуми. Чисто юридически питам експертите на комисията нямат ли притеснение, че може да се злоупотребява.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доколкото си спомням “причинно-следствена връзка” е философска категория. Но щом юристите са го включили в закона, явно е, че е точно така.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 30 е приет.
Работната група подкрепя по принцип теста на вносителя за чл. 28 и предлага той да стане чл. 31 с нова редакция.
Имате думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам един въпрос, на който ще помоля да ми отговорите с “да” или с “не”. Ще контролирате ли Министерството на отбраната и Министерство на вътрешните работи? Имате ли право да влизате вътре на ревизия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отговорът е в този текст, който сега ще гласуваме.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Не става много ясно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не зная дали тяхното “да” е да, тъй като с този текст създаваме специализирани звена за контрол.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Имаше ги и досега.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Зная. Въпросът е същият. Означава ли това, че инспекторатът към министъра на финансите ще може да влиза в тези министерства?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Има ли други съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 31 е приет.
Глава четвърта “Административнонаказателни разпоредби”.
Работната група подкрепя наименованието на глава четвърта.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Наименованието на глава четвърта е прието.
По чл. 29 на вносителя работната група предлага редакция като предлага той да стане чл. 32.
Имате думата.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Господин председател, имам предложение в т. 4 на ал. 1 да обсъдим дали не е възможно да добавим “за умишлено предоставяне на точни сведения, справки, декларации, документи”. Защото една техническа грешка от лицето, което я изготвя и два подписа – на главния счетоводител и на ръководителя, автоматично водят след себе си до санкция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Едното е поради некадърност, а другото е поради умисъл. И въпросът е дали не трябва да бъде заради умисъл.
Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Умишленото представяне на неточни сведения е изготвяне на документ с невярно съдържание. И той се преследва по реда на Наказателния кодекс. А тук се касае за административно нарушение поради небрежност при изпълнение на служебните задължения, което се санкционира по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Затова така е подготвен текстът.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Бил съм обект на финансови ревизии и съм подписвал стотици справки. Давам ви конкретен случай, в който от верен сбор се получиха неверни данни и за точно такава справка с главния счетоводител бяхме глобени по 200 лв. И това може да се провери веднага, като се направи втора справка. Просто касиерката е сбъркала. Не е било умишлено. Втори път не ни дадоха възможност да направим вярната справка, съставиха акта и това е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казусът е ясен и той е реален. Въпросът е какво правим.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: По принцип административно-наказателното производство и това какво е нарушение, общите правила за него, се уреждат в Закона за административните нарушения и наказания. Тук, за да ви се състави акт за административно нарушени, също трябва да има налице вина от страна на лицето, което е съставило документа. Така че съжалявам, ако са били наши колеги, но в случай, че наистина не сте били виновни и това се е получило в резултат на техническа грешка, не е трябвало да ви съставят акт за административно нарушение. Съответно вие след това имате право да обжалвате наказателното постановление в съда, да го изтъкнете там и съдът при всички положения ще ви уважи.
ЙОВКО ЙОВКОВ: 200 лева плюс информация от Агенция “Държавни взимания” и съобщение по паспортните гишета в България.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво е предложението?
МАРКО МЕЧЕВ: Да се добави “освен ако е явна техническа грешка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тогава няма да има друго, освен технически грешки.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението за чл. 32.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 32 е приет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 30 и предлага той да стане чл. 33 с нова редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 33 е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 31, като предлага той да стане чл. 34 с нова редакция.
Има ли съображения?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: И при вас ли тестът започва с “Който, като орган...”?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: В текста на вносителя пише, че органът се наказва с глоба. Не се наказват органите, тъй като глобата се отнася към физическите лица. Идеята е лице, което като орган или служител, тоест, което изпълнява тези функции и наруши някаква разпоредба. Затова е направено така. Това е юридически език.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Който подкрепя текста на работната група за чл. 34, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 34 е приет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 32, като предлага той да стане чл. 35 с нова редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 35 е приет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 33, който да стане чл. 36 с нова редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 36 е приет.
Работната група предлага текстът “Допълнителна разпоредба” да стане “Допълнителни разпоредби”.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това се налага, защото сме добавили още един параграф, тъй като въвеждаме определение на понятието вреда, но то е само по смисъла на глава трета. Правна техника.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз говорих с доста юристи по отношение на термина “блокираща квота”. Имам следния въпрос. Златната държавна акция блокираща квота ли е? В АД е ясно какво е блокираща квота. Но в едно ООД какво е блокираща квота? Това много ме вълнува.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Това е определението, което е дадено от Министерството на финансите и което ще се използва само по смисъла на този закон.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, златната акция блокираща квота ли е или не?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Не мога да Ви отговоря на този въпрос, защото това е от компетентност на Министерството на финансите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тогава ще попитам тях. Можете ли да ни кажете съвсем ясно златната акция блокираща квота ли е и в едно ООД дали един държавен дял е блокираща квота? Много ясно ни го кажете.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Да.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Което означава, дами и господа, че инспекторите отиват директно в БТК, Лукойл.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Те са акционерни дружества.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Но има и златна акция. И във всяко ограничено отговорно дружество, в което държавата има дори един дял. Нека да е ясно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване наименованието Допълнителни разпоредби.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
По § 1 има предложение на работната група.
Промените са от т. 7 до 10.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Параграф 1 е приет.
По предложение на работната група се създава § 2.
Защо е изведен в отделен параграф?
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Защото се отнася само за глава трета.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Параграф 2 е приет.
“Преходни и заключителни разпоредби”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието е прието.
Имате думата по § 2, който става § 3 с предложената ви редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Параграф 3 е приет.
По § 3 работната група подкрепя текста на вносителя, който става § 4.
Тук има предложение да се добави ал. 3 със следната редакция:
“(3) Министърът на финансите определя лице, което да изпълнява длъжността на директор на Агенцията за държавна финансова инспекция до назначаването на титуляр по реда на чл. 9, ал. 1”.
Имате думата.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: По § 3, който става § 4 с двете настоящи алинеи в работната група Министерството на финансите помоли в ал. 2 да се добави текст, че правоотношенията на служителите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, освен всичко това, което е изброено, се уреждат и в съответствие с предвидените в Устройствения правилник на Агенцията за държавната финансова инспекция структура и численост. По-късно това отпадна. А ние от Министерството на финансите имаме тук едно още по-ясно предложение за § 4, в което изрично да се каже, че се закриват териториалните звена на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, тъй като се предполага, че съставът значително ще намалее и един такъв текст би ни подпомогнал по-ясно да се определи кои ще бъдат съкратените служители. И второ, след това ще ни подпомогне при евентуално водене на съдебни дела, защото реално така ще стане. Разбира се, хората имат правото да защитят своето право на труд.
Аз мога да ви изчета това, което предлагаме.
“§ 4. (1) Агенцията за държавна финансова инспекция е правоприемник на архива, активите, пасивите и другите права и задължения на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
(2) Закриват се териториалните звена, които са със статут на териториални дирекции към Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
(3) Правоотношенията на служителите от териториалните дирекции на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол се уреждат съгласно чл. 106, ал. 1 , т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, с изключение на служебните правоотношения на делегираните вътрешни одитори, които се уреждат по реда на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
(4) Правоотношенията на служителите от Централното управление на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол се уреждат съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител и чл. 123 от Кодекса на труда и в съответствие с предвидените в Устройствения правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция структура и численост.”
Включително и това, което Вие предложихте като допълнителна алинея относно титуляра.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Имам въпрос към предложения текст за ал. 3 и една редакция.
Предлагам следната редакция, тъй като правнотехнически не е добре написано:
“(3) До назначаването на директор по реда на чл. 9, ал. 1 длъжността се изпълнява от лице, определено със Заповед на министъра на финансите.”
И тук възниква въпросът като се определи това лице, за какъв срок то ще изпълнява тази длъжност? Предлагам да се посочи срок, за който може да се изпълнява длъжността по този начин, без да е проведен конкурс. И може да се запише: “за срок не по-голям...”.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз лично напълно Ви подкрепям.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колко време, шест месеца ли?
Другият аргумент беше, че не можем да закрием нещо, което не е създадено със закон. Кажете тези неща, тъй като те са юридически проблеми, а не са икономически. Как да закрием териториалните звена, като те не са създадени със закона?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Териториални звена по този закон няма, но по сега действия Закон за държавния вътрешен финансов контрол има териториални звена, съгласно закона. Те са със статут на териториални дирекции.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това са вътрешни структурни звена. Те не са юридически лица и не можем да ги закрием.
Парламентът не се занимава със закриване и откриване на неюридически лица със закон.
Имате думата.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Съгласна съм с Вашите аргументи, но при едно от преструктуриранията на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, когато окрупнихме териториалните дирекции и от 28 ги направихме 9, после имахме големи проблеми с воденето на дела, включително и някои решения на съда бяха в смисъл, че никъде не се казва изрично, че тези звена са закрити.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Идеята беше да се закрие сегашната Агенция за държавен вътрешен финансов контрол и да се създаде новата структура. Защо това го няма и не сте го направили така?
ЛЮБКА ЦЕНОВА: В действащия Закон за държавния вътрешен финансов контрол в чл. 5, ал. 1 е записано: “Агенцията е администрация към министъра на финансите и юридическо лице на бюджетна издръжка”. Това означава, че е юридическо лице. Второ изречение: “Агенцията има териториални звена, които са със статут на териториални дирекции”. Това, като се чете, означава, че законодателят допуска агенцията да има териториални звена. Ако го няма това второ изречение, това означава, че тя не може да има териториални звена. Но не дава особен статут на тези териториални звена. Поне ние така разсъждаваме.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Значи със закриването на агенцията автоматично се закриват и териториалните й звена.
САШО АНГЕЛОВ: Едно малко уточнение. За да може да се закрият тези териториални звена, трябва в действащия закон на тях да им е даден особен статут, с който те да са регистрирани по БУЛСТАТ. Разберете, това е кореспонденцията с регистрацията. Тогава може да се закрият със закон. А такова право за регистрация на териториалните звена по БУЛСТАТ нямаме. Те са поделения на едно друго лице, което има единен БУЛСТАТ. И затова не можем да ги закриваме със закон.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да не влизаме в юридически тема, която по-добре да се уточни от юристите.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Правилно ли съм разбрал – Вашата формулировка означава, че тези, които работят в провинцията, вече нямат никакви шансове автоматично да започнат в инспекцията? Вие ще избирате бъдещите служители в инспекцията само от тези, които работят в София?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Точно това означава.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Не, това означава, че всички, които работят в териториалните дирекции, ще бъдат съкратени. Но след това, за да се попълни числеността на Агенцията за държавна финансова инспекция, това ще стане с конкурс. Ясно е, че част от тях ще бъдат назначени. Дали ще бъде чрез вътрешен подбор поради съкращение или след това чрез конкурс, резултатът ще бъде един и същ. Много малка част от тях ще бъдат назначени към Агенцията за държавната финансова инспекция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Господин Имамов, и в София град, и в София област също са териториални дирекции. Така че целта ни е те навсякъде да бъдат закрити, след като така се третират и след това по-спокойно да се прави подборът.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: На практика точно това е направено тук. Всички са освободени, като само делегираните вътрешни одитори са на свободен режим. За какви дела става въпрос?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Така, както е предложен текстът на вносителя, се цитира чл. 123 и чл. 87а – това е преобразуване на трудовите и служебни правоотношения. Тук няма да има заповеди за освобождаване и ново назначаване. От текста, както го чета аз, като юрист, за мен излиза, че всички си запазват правоотношенията – служебни и трудови. И тук възниква въпросът – нали числеността на сегашната агенция е равностойна на числеността на новата агенция? Защото този текст ще създаде проблем.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Само на централното управление се продължават отношенията. Идеята е тези 30 човека, които в момента са в Централно управление, да направят конкурсите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест това, което попита господин Имамов – териториалните се уволняват 100%, а тези в централното управление остават.
Тук имаше една теза на господин Мартин Димитров за конкурсите, но тя не се хареса. Тоест, някои ще трябва да ходят на конкурси, а пък други не. Така излиза по тази схема.
Заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Текстът не е съгласуван предварително с нас, затова ни е малко по-трудно да вземем бързо отношение, но ал. 2 не може изобщо да съществува в този вид. Вие сте абсолютно прав. Онази структура е създадено по закона, който ще бъде отменен. Новата структура, без териториалните звена, ще се създаде със закона, който ще бъде приет. Не е необходимо да има специален текст, който да казва, че се закриват териториалните звена. Отмяната на закона води до това нещо. Въпросът е само да се посочи начинът, по който се уреждат служебните и трудовите правоотношения със служителите. И може да не се посочват конкретно текстовете на чл. 328 и чл. 106, а само да се каже, че е съгласно определената численост в Устройствения правилник. То пак води до същия резултат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение § 3, който става § 4 да се отложи за следващото заседание.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз смятам, че това, което казаха и двамата мои колеги, имаше основание. Това, от което се интересувам аз, е в централното звено инспекцията точно колко човека има в момента? Явно, че те ще отидат в новата структура.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: В момента има 30 човека, но повечето от тях не са одитори, те са обща администрация. Така че те просто ще направят конкурсите за новите финансови инспектори, след което общата администрация ще бъде много съкратена. Защото тези 30 човека сега обслужват 1200.
Те ще бъдат съкратени по-късно въз основа на приетия Устройствен правилник, тъй като общата администрация там ще се сведе, примерно, до 15 човека.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие казахте, че всеки един инспектор, назначен в новата структура, ще бъде взет с конкурс. Няма да има нито един без конкурс. Това ли ми казвате вие?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не съвсем.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Питам, за да го уточним.
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: В момента има около 4 или 5 вътрешни одитори в една от дирекциите на централното управление, които подпомагат технически дейността, отговарят, обобщават доклади, осъществяват контрол върху одиторските доклади, които издават делегираните вътрешни одитори преди да са преминали към 1 май към съответните разпоредители – основно министерства и агенции в София.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Можем да оставим възможността, ако утре сте готови, да се съберем в почивката и да вземем решение по този параграф, но днес да го отложим. Трябва да имате равен подход. Всички тук сме народни представители отнякъде и да запишете как работещите в София са по-качествени от работещите в другите градове, няма как да мине през тази комисия.
Направете текст, който ще звучи еднакво справедливо. Ако ще ги пращаме на конкурс – всички на конкурс. Ако ще даваме други права, тогава трябва да се отнасят за цялата съвкупност и да се направи вътрешен подбор. Направете текст, който е приемлив.
Има ли възражения да отложим въпросния § 4? – Няма. Отлагаме го.
По § 4, който става § 5, работната група предлага окончателна редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Параграф § става § 6 с текста на вносителя.
Тук няма други варианти, не можем да не отменим стария закон.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Параграф 6, който става § 7, се отнася до промените в ГПК.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде § 7а, който става § 8, касае промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде § 7б, който да стане § 9 – промени в Кодекса за застраховането.
Има ли съображения? – Не виждам.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде § 7в, който да стане § 10, прави промени в Закона за държавния бюджет на Република България.
Има ли съображения? – Не виждам.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз предлагам ан блок да гласуваме нататък, защото всичко е промени на думите “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол” с “Агенцията за държавна финансова инспекция”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам само да кажа, че на този принцип приехме промяната в рекламното време на БНТ, с гласуване ан блок накрая. Не е много добра практиката.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ние не бяхме виновни тогава.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Отговорността в този живот е лична. Няма колективна отговорност.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Тук навсякъде се заменят едната агенция с другата. Няма как да не се извърши тази промяна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение да гласуваме ан блок, тъй като става дума само за смяна на наименованията.
Има ли възражения? – Няма.
Който е съгласен да гласуваме § 8 до § 27 включително, по номерацията на вносителя, да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 28, който става § 32 работната група предлага окончателна редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
По § 29, който става § 33, работната група подкрепя окончателна редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
По § 30, който става § 34 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
И чл. 31 на вносителя, който гласи, че законът влиза в сила от 1 януари, е очевидно, че трябва да отпадне. Така законът ще влезе в сила по общия режим – 3 дни след публикуването му в “Държавен вестник”.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Предлагам ви утре в почивката да видим финализирания текст на чл. 4 и да го утвърдим.
С това приключваме със законопроекта.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,50 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова