П Р О Т О К О Л
№ 5

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 5

На 8 март 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за вътрешния одит в публичния сектор, № 502-01-56, внесен от Министерски съвет на 08.11.2005 г. – второ четене.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
В дневния ред има единствена точка – Продължаване на обсъждането на второ четене на Законопроекта за вътрешния одит в публичния сектор.
Има ли други предложения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11.
Дневният ред е приет.
Честит празник на всички жени! Да им пожелаем да са здрави и щастливи!
Уважаеми колеги, от миналия път останаха някои текстове, които трябва да прегласуваме.
Първо, текстът на чл. 11. Раздадена ви е новата редакция, Тя засяга въпроса от кого се осъществява вътрешният одит. Имаше противоречия в тази посока. И като последно остава, че вътрешният одит се осъществява от звено за вътрешен одит или от вътрешен одитор.
Имате ли някакви съображения по предложената окончателна редакция за чл. 11?
Имате думата, госпожо Михайлова?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: С така предложения текст ние изключваме възможността одитът да бъде извършван от външно лице в малка организация, където не е ефективно целогодишно да се поддържа вътрешен одит. Така ли да разбирам текста?
Така записан чл. 11 влиза в противоречие с два члена. Член 9, където казва обхвата на вътрешния одит в публичния сектор. В обхвата попадат и търговските дружества. Малко по-късно в чл. 15 ние даваме възможност на търговските дружества да могат да изграждат, но могат и да не изграждат. В един момент този текст влиза в противоречие с чл. 15. Двата текста си противоречат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам като стигнем до чл. 15 да се върнем към това.
Какви предложения имате по чл. 11?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Както миналия път отбелязахте, двата текста (с чл. 12) са много вързани и трябва да сме наясно със следващия текст, за да разберем какъв да ни е подходът тук. Ако вие се спрете само на така предложения вариант, това значи автоматично, че ние, освен че въвеждаме функцията вътрешен одит в целия публичен сектор – нещо, което цели наистина този закон, ние въвеждаме и физически вътрешен одитор във всички организации, посочени в чл. 9 в обхвата на този закон. Така че ви моля да го погледнете внимателно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, Вие предлагате да обсъдим чл. 12 и тогава да се върнем към чл. 11?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Може би трябва да ги гледаме заедно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако няма възражения от комисията, да разгледаме първо чл. 12. Действително има противоречие. Оказва се, че при този запис в чл. 11 не може да се ползва външен одитор. Прави са. Дайте тогава да погледнем чл. 12 и да се върнем на чл. 11.
В чл. 12 новото и различното от това, което обсъждахме, е, че в т. 3 са обособени общините.
Заповядайте.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Така е, но в т. 4 има администрации на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити по републиканския бюджет, извън тези по т. 1, чийто бюджет надхвърля 5 млн. лв. да имат звено. В останалите какво има?
В останалите има един одитор, така ли?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В останалите няма звено.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: А в общините сме споменали всички. В някои има един одитор, в други има звена. Не става ясно какво регламентира законът – един одитор в тези организации или звена за одит.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз мисля, че една от основните идеи, с които завършихме миналия път, беше този въпрос да се преразгледа, да намерим отговор на въпроса дали е по-ефективно в тези 140 общини, които не отговарят на критерия 5 млн. лв. бюджет, да има поне един одитор, който да изпълнява функциите на ръководител, или тези 140 общини да ги оставим на някакъв друг режим на одитиране, който ще влезе в противоречие изобщо с принципите на вътрешния одит.
Въпросът ми е трябва ли да оставим тези 5 млн. лв. бюджет, или всички общини, независимо от размера на техния бюджет, да имат право на вътрешен одитор, та ако щете той да бъде и един?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз искам да се възползвам от това, че министърът на финансите е тук. Това действително е един съществен въпрос. И може би решението на този въпрос е в тези общини, в които по тези критерии не може да има одитори. В крайна сметка има една дирекция “Вътрешен контрол” в Министерството на финансите. Може би там трябва да има служители, които, преценявайки степента на риска в отделните общини, където няма одитори, да извършат одити след преценка на риска в тези общини. Те да са на подчинение на министъра на финансите, ще си планират всяка година правенето на вътрешен одит, така че да се обхванат всички звена в бюджетната сфера. Като, естествено, в частния сектор, според закона, тези, които искат могат да имат вътрешни одитори, които не – няма да имат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Във връзка с това, което каза господин Имамов, и това, което казвате Вие в момента, на практика в чл. 14 беше постигнато такова съгласие. И там е казано, че във всяка община трябва да има поне по един одитор.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Може би във връзка с това, което казах, ако беше допълнено в чл. 7, ал. 1, т. 3, че вътрешният одит се осъществява и от одитори от Дирекция “Вътрешен контрол” към Министерството на финансите, щеше да приключи целия този спор. Там, където отговарят на критериите, ще има вътрешни одитори. А там, където няма, след преценка на министъра на финансите, ще се прави вътрешен одит. Това беше идеята.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз се включвам в движение като се ориентирам между различните текстове.
Първо, предложението звеното за вътрешния контрол в Министерството на финансите да прави одит не е много приемливо, поради обстоятелството, че не е целесъобразно да го ангажираме с преки одиторски функции, защото то има методологическа функция, от една страна. И от друга, в някаква степен препокриваме централизирания подход в одитната дейност, а стремежът е точно обратен – да се децентрализира и да се предостави отговорността изцяло на ръководителите на организациите. А одитът в този случай подпомага ръководителя, но не снема отговорността от него, той си носи управленската отговорност.
От тази гледна точка въпросът, с който се започна, действително е ключов в многото текстове, които обсъждаме тук – дали ще назначим одитор и в малките общини при ясното съзнание, че той не може да уплътнява нито работното си време, нито има кой знае каква необходимост от ежедневен одит. Вероятно ще има месеци, през които той ще се занимава с нещо друго. На компютъра има игри и други такива неща. От тази гледна точка трябва да преценим целесъобразността да допуснем и външен одит. Не е ли по-добре една малка община един път на годината или на две години, или даже на три години, да бъде одитирана от една компания или от външни одитори, вместо ежедневно там да стои един одитор, който вероятно, разбира се по мое мнение, повече ще пречи на работата и стремейки се да си намира работа, вероятно ще създава сериозни пречки. Всички знаят, че в администрацията, когато някое звено е по-голямо, то само създава пречки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Господин министър, това, което казах и направих като предложение, го има направено в Словакия. Казвам го неслучайно. Там има три звена. Едното одитира средствата по присъединителните фондове. Има звено, което прави одит в тези звена на бюджетна издръжка, които в крайна сметка нямат такива одитори. Има и методологично звено, където е и финансовата инспекция. Казвам го, защото това е нещо, което го има, което е направено. Смятам, че след като е на подчинение на министъра на финансите, в крайна сметка може не на две години, може на един кмет за един мандат да има проверка, но може и да няма. Министърът на финансите може да прецени по-добре от останалите кога трябва да се направи одит. Защото в една малка община, ако трябва всяка година да минава един вътрешен одитор, сигурно с тези средства, колкото и да са малки, може да се направи нещо в полза на хората.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз искам да кажа две думи в тази посока.
Последното обсъждане при редактирането на текста вървеше в такъв аспект, че вътрешният одитор може да работи на договор, дори на граждански договор, може да работи на 25%, на 50%, той може да обслужва няколко общини, но въпросът е дали назначаваме вътрешен одитор със заповед на ръководителя на организацията, който, повтарям, може да обслужва и други, или общината сключва договор с външна организация, в която работят такива одитори, плаща на тази външна организация и те я одитират. Това е проблемът.
И тук стигнахме до елементарното заключение, че вероятно е по-добре да ги задължим да имат одитор, но не е задължително той да е на пълна щатна бройка, но те трябва да имат вътрешен одитор. Другият вариант е, че ще има външни организации, те ще сключват договори и вероятно ще е по-скъпо на съответните структури, които ги наемат.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Предложението, което го споменаваме като предложение на работната група, ако ние сме част от нея, защото аз сега чета с колегите си това предложение, но ние изпратихме на колегите от комисията, с които работим, вариант, в който описвахме двете възможности – със звено и с външен, евентуално вътрешен одитор, издържал успешно изпита и записан в регистъра. И сме добавили три алинеи. Ние регламентираме условията, при които може да се наеме външен одитор и как да стане. И в случая при едно планиране за наемане на външен одитор от малка община тези средства могат да бъдат заложени в бюджета и поискани от Министерството на финансите.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз това исках да попитам и миналия път го казах, че когато има назначени одитори това е държавна издръжка и средствата за тях се осигуряват от Министерството на финансите. При малките общини, където няма одитори, те трябва да сключат договор с някой и съответно да му заплащат от собствения си общински ресурс. Това беше разликата.
И не се уточнихме в крайна сметка това звено, което ще бъде подсигурено, защото единият от вариантите беше да има областно звено, което да одитира и малките общини, където няма одитори. Каза се: “Кой е този работодател, който ще прати неговите одитори да отидат в друга община?”. Затова ние предложихме да има във всяка община. Вярно е, че във всяка община няма и финансови контрольори, но в по-голямата част от общините има такива. По закона трябваше да ги назначим преди години. Имахме досега и по двама одитори (говоря за общините от ранга на нашата и на Севлиево). Сега при това положение отиваме на по-голяма бройка.
Нашето предложение миналия път беше да има във всяка община, а да намерим някакъв вариант евентуално да не са на пълни щатове в малките общини, тъй като другото за мен вече не е вътрешен одит, а е външен одит.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли притеснение в тази посока? Какво е мнението?
Ясно е, че разграничителната линия е там. Ще се появят фирми с такива одитори, които ще предлагат услуги. Въпросът е дали това са вътрешни одитори или това все пак са външни одитори и възлагаш на външна фирма да ти извърши одита? От тази гледна точка дали не е по-разумно, а и от гледна точка на парите, които се заделят, общините вероятно ще са заинтересовани към този вариант.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз мисля, че ако отидем на варианта за непълен работен ден, така нареченият вътрешен одитор автоматично ще се превърне във външен, тъй като там вероятно ще има и други бизнеси, ще се занимава с външна дейност и няма да се отличава по статуса си от външен одитор, тъй като основната си заплата или доход ще изкарва отвън, ако това е някакъв разграничителен критерий. Тоест, пак същото в някаква степен.
В същото време на мен ми се струва, че ще създадем сериозни проблеми на малките общини да намерят такива хора. Дори сега да им намерим ние, вероятно с времето ще им става все по-трудно да ги поддържат за някаква скромна сума, за която става въпрос.
От друга гледна точка, прекалено разточителният щат, който Министерството на финансите по същество ще трябва да поддържа, противоречи на други принципи за икономичност и за по-ефективно разходване на публични средства от гледна точка на издръжка.
Третото предложение, което беше лансирано – към областните центрове да има звена, не се отличава съществено от варианта в Министерството на финансите да има такова звено. Може от гледна точка на икономичност да има известна логика в това, но противоречи на другата логика за децентрализацията, тъй като всяко по-централизирано звено, макар и на областно равнище, като че ли прехвърля отговорността от ръководителя на областта. Утре ръководителят ще каже: така ме посъветва одитора, който не е мой, той е на областта, идете при областния той да каже защо съм взел такова решение. Опитвам се да дам илюстративен пример. Или: идете в Министерството на финансите, ако звеното е там, така ме посъветваха. Одиторът не е администратор, той само съветва, а решението си е на ръководителя на съответното звено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Все пак аз мисля, че трябва да получим отговор на въпроса ако малките общини, които не отговарят на критерия 5 млн. лв. бюджет, които са 140, възложат тази дейност на външна фирма, дали разходите, които трябва да направят са за собствена сметка и дали тези разходи ще бъдат по-големи, ако се приложи първият вариант за наемане на непълен работен ден? Това са важни въпроси. Ако това е така, ние влизаме в противоречие с един друг принцип, че натоварваме общините за дейности, които не са техни функции.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще искат тези пари от Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Има и един такъв момент. Ако действително приемем това предложение в общините с бюджет до 5 млн. лв. да се наемат одитори, а да не се назначават, ние трябва да променим цялата философия, че въвеждаме и външен одит, защото на практика той е такъв.
И второ, каква е разликата между 4 млн. и 700 хил. лв. и 5 млн. и 200 хил. лв.?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Разликата е ясна – 500 хил. лв.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Каква е разликата в дейността, та решаваме, че 5 млн. лв. са границата, която трябва да се следва. Още повече, че досега ние работихме в такава система, изведнъж отиваме на коренно различна система, в която малките общини, в които смятаме, че разполагат с малка сума, нямат нужда от контрол или от одит?
Мисля, че посоката на разсъжденията миналия път беше в тази връзка, в която е направено и моето предложение за чл. 14. То беше съгласувано и със Сдружението на общините и мисля, че можем да разсъждаваме в тази посока, макар да не изключвам и другата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Аз искам да кажа, че тези малки общини, за които в момента говорим, никога не са имали делегирани вътрешни одитори. И в тях се е извършвал одит периодично – на година, на две, на три, съобразно капацитета, с който е разполагал АДВФК и териториалните дирекции. В някои общини по-често, в някои общини и на по-голям период от време.
На въпроса дали това е вътрешен одит, аз искам да ви уверя, че това е опция за вътрешния одит. А така, както беше предложението на вносителя, да се извършва от звено за вътрешен одит, и както сме дали това предложение онзи ден, вътрешни одитори, издържали успешно изпита по чл. 53, придобили сертификат за вътрешен одитор в публичния сектор, това ще са хора, които са се явили в Министерството на финансите, издържали са успешно изпита и са показали, че разбират същността на вътрешния одит. Такъв тип хора, такъв тип одитори, били те от частна фирма, били те индивидуално като хора икономисти, притежаващи този сертификат, били те като някакво сдружение, могат да предложат своята услуга, а в случая средствата да дойдат и да бъдат планирани във външни услуги от общините и да бъдат заявени в Министерството на финансите.
Идеята на Дирекция “Вътрешен контрол” от самото начало, когато разработваше законопроекта, обмисляхме този вариант. В никакъв случай не ни се иска да се поставят общините в неравно положение – на едните общини Министерството на финансите да им осигури одитори на заплати, а други общини, при това по-малки, да нямат възможността на определен период от време, при установени свои вътрешни рискове и притеснения на кмета, да имат възможността някой да им направи одит и да ги посъветва дали са им адекватни системите и дали функционират нормално.
Ето защо смятам, че водейки в Министерството на финансите регистър – това, което самият проект на закон регламентира, регистър на одиторите, издържали успешно този изпит, доразвивайки с указания, издадени от министъра на финансите какъв тип договор да бъде, каква е нормалната рамка – примерно за една седмица хонорарът да е не повече от 500 или 1000 лв., оттук нататък принципът е пазарен. И когато се дадат ориентировъчно тези цифри и има голям пазар, защото, реално погледнато, в публичния сектор ще има над 400 вътрешни одитора, самите одитори от общините няма да им пречи да си вземат отпуск и да отидат и да предоставят вътрешния одит.
Но искам за последен път да разгледаме случая на една малка община с един малък състав и с малък бюджет. Ако ние сложим целогодишно вътрешен одитор, повярвайте ми, като човек, който е вътрешен одитор, той наистина няма да може да оползотвори всичките си работни дни в годината с вътрешен одит.
И другото, ако очакваме, че на него ще му възложим други дейности – да подпомага и помага кмета, това ще влезе в противоречие пак с този закон. Защото законът казва и самата професия вътрешен одит изисква одиторът да осъществява само вътрешни одити. Тоест, основно през годината да оценява системите, да прави проверки и да казва: да всичко тук е наред, или – не, тук трябва да направим това и това, и да си подобрим контрола. В много по-редки случаи, в много по-частни случаи кметът има възможността по силата на закона да помоли за консултация и да каже: в този и този случай как да постъпя. Но вътрешният одитор не може да консултира кмета целогодишно за всеки един разход, който той ще реши да направи. Това е предварителният контрол. За целта всички тези кметове имат предварителен контрол. И тези професии ще си влязат в противоречие. И вътрешният одитор наистина целогодишно няма да може да извършва последващи проверки, защото вътрешният одит е последваща проверка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Михайлова, аз предлагам да бъдем по-конструктивни по една проста причина. Вие не сте ни дали това, което предлагате. Вие се въртите около това, което е в главата Ви, но то не е в нашите глави. И от тази гледна точка разбирате, че си говорим на чужди езици. Тъй като на мен сега ми показват текст и съгласно този текст се оказва, че не може да се възложи на външна фирма. Вие предлагате да се сключи договор с двама одитори, не с фирма. И на тези двама одитори ще трябва да им плащаме командировъчни, дневни, пътни, нощни и т.н. Двама, не дори един. Ние предлагаме да има един, който може да е на 25% заплащане, а Вие предлагате на двама да плащаме всички харчове.
За да ни бъде продуктивен разговорът, дайте да видим какъв е окончателният текст, зад който заставате, и да вървим напред.
Господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Аз миналия път започнах с това и сега имам чувството, че пак се връщаме към него – каква ни е философията на вътрешния одит. Зададох този въпрос. В момента обаче мисля, че имаме някакво разминаване между онова, което е било до този момент, и онова, което трябва да се случи след този момент, тоест след приемането на закона.
Какво ме притеснява в случая? Притеснява ме, елементарно казано, следното. Колеги, ако ще може по този начин да си възлагаме на външни фирми одита, извинявайте, защо да има тогава въобще вътрешен одит. Дайте да направим регламентацията, да си го пуснем на пазара, да си се явяват на някакви конкурси, да кажем, че закриваме АДВФК, което съществува до този момент, и да приключим по темата. Това ни предлагате в общи линии.
Реално погледнато на предишното заседание аз поставих въпроса по следния начин: или ще имаме вътрешен одит, който има ясно регламентирани функции, или в общи линии това, което коментираме в момента – външни услуги да се осъществяват в посока на дейността вътрешен одит, аз не мога да си го представя. Кажете тогава, че е външен одит. Какъв вътрешен одит е, когато ще дойде някой отвън?
Ние кметовете коментирахме. Извинявайте, ама няма двама ръководители на съответни бюджетни структури, които да позволят едно и също лице да им осъществява вътрешния одит. Господин Зия миналия път засегна един такъв въпрос. Има го този момент. Дайте да се разберем за какво става дума. Нещо във философията не е много ясно.
И в това, което каза господин Попвасилев, има доста логика. Ако ще правим такава структура, дайте да се разберем за какво става дума. Имаме една структура, която покрива общините и бюджетните организации, и тези, които ползват средства от републиканския бюджет по еди-какъв си начин, за всички останали правим някакво звено, което осъществява съответната дейност.
Извинявайте, но аз ще си задам въпроса по-нататък. Министърът одобрява съответните правила, за да станеш вътрешен одитор, явяваш се на съответните конкурси. Я си представете, че тези хора, които са назначени, в един момент не стават вътрешни одитори, не получат съответния сертификат или документ, какво правим тогава? Какво правим?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Няма да извършват такава дейност.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: А защо ще ги назначавам тогава?
Дайте да изясним тези неща, които според мен са важни.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ако я има тази дирекция, въобще няма да става въпрос за чия сметка са парите. Може да се минимизират и разходите, които ще направи Министерството на финансите, защото в крайна сметка след като преценяваш риска и преценяваш дали ще има достатъчно ефективност, ако се направи този вътрешен одит в определена община, и чак тогава пращаш хора. Което означава, че в крайна сметка тези хора ще имат бюджет, който ще е бюджет на Министерството на финансите, няма да стои такъв въпрос пред кметовете на малки общини, няма да се търсят такива хора. Просто в общините, които са под критериите, много по-лесно ще се прави този вътрешен одит.
По отношение на това дали е вътрешен или външен. Както и да го наричаме, в чл. 5 и в чл. 15 всичко е описано – кое е същността на този одит в този закон. Можем въобще да изпуснем “вътрешен одит”, а да говорим за “одит”. След като е описано за какво става дума, за обхвата и какви са целите, дали е вътрешен одит или одит, за мен е без особено значение.
Благодаря.
МАРИАНА КАЦАРОВА: Ако позволите, от Сметната палата ще изразим категорично несъгласие с предложението да се говори само за одит в този закон, защото и в Закона за сметната палата се говори за одит. И има категорично разграничение между това кое е одит и кое е вътрешен одит.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека вносителят да уточни позицията си.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин председател, ние имаме позиция в автентичния закон, който сме внесли, и водим този дебат, защото има стремеж да се промени тази позиция. Ако трябва да бъда ясен, ние стоим на позицията, която сме внесли и която е минала през Министерския съвет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да чуем предложението на министерството.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Аз ще изчета чл. 7 на приетия от Министерския съвет, както е минал на първо четене в законопроекта.
“Чл. 7. (1) Вътрешният одит се осъществява от:
1. звено за вътрешен одит, което се състои от ръководител и вътрешни одитори и е на пряко подчинение на ръководителя на съответната организация;
2. вътрешни одитор/одитори от одитното звено на друга организация въз основа на споразумение между ръководителите на съответните организации;
3. одирор/одитори, вписан/вписани в регистъра на вътрешните одитори по чл. 50.
(2) Вътрешен одит в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 се осъществява в съответствие с изискванията на този закон и указания, издадени от министъра на финансите.”
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Завъртането около 140 общини под 5 млн. лв. означава, че нашето административно-териториално деление не е правилно. И ако не си го кажем така открито, че малките общини са просто финансово неспособни за съществуване, поради ред причини, няма защо сега да ги изреждаме, за да се реши задачата, трябва да знаем, че това е основният проблем. Ако това е основният проблем, тогава предложението, което дава господин Попвасилев и точката, която е записана тук – дали това, което е записано “одитор/одитори” в текста на вносителя създава някакъв проблем от гледна точка на вътрешен и външен одит. И не трябва ли тук да се каже: “вътрешен одитор/одитори, вписани в регистъра”, въпреки че пише “на “вътрешните одитори”. И тези изисквания и указания, които министърът на финансите ще подписва, няма да съдържат в себе си такъв ясен регламент, че да не се допуска тези вътрешни одитори да се превръщат във външни. Тоест, там някъде ще се сложат граници, ще се определят някакви изисквания, някакви правила, които трябва да се покриват от въпросната персона, която е конфликтна, както каза господин Паскалев, като кметска идея, че трудно ще се съгласят вътре в рамките на един район няколко кмета да се ангажират с един човек, може би защото от това произтичат някакви проблеми. Мисля, че това е нещо много логично, познавайки нашата Татковина.
Нека тези правила или указания да паднат в тежест на министъра на финансите. Не говоря за този, говоря по принцип. И той да носи тази отговорност. Защото това е решение, което е свързано с това, което каза преди малко и Попвасилев.
Ако се върнем към текста на вносителя, в точка 3 се урежда този въпрос. Може да се окаже, че господин министърът на финансите и неговите методологични помощници, могат да направят много по-точна скала. Примерно, да кажат: такива изисквания за общините – 1 млн. лв., такива изисквания за вътрешен одитор за общини – до 2 млн. лв. Може би ще го детайлизират много по-подробно, отколкото изобщо е възможно да бъде детайлизирано в закона. Така или иначе се дават права на министъра да прави методическото управление на цялата тази система.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Може и така да се тълкуват нещата, може би е правилно така да се разсъждава, аз обаче искам да тръгнем в друга посока, че за общините с бюджет до 5 млн. лв. въвеждаме друга система на одит. Трябва да бъдем съвсем откровени и да си го кажем – за общините с бюджет до 5 млн. лв. ние въвеждаме друга система на одит, в която кметът ще може да си набира сам или по определени правила одитори, въвеждаме фирми, които ще извършват одит в общините с бюджет по 5 млн. лв. Нали е така? Щом е така, да го кажем така. Това е основното, което всъщност трябва да се знае. За общините с бюджет над 5 млн. лв. ще има одит, който е по съвсем друга система, а за общините с бюджет до 5 млн. лв., ще бъдат фирми, които ще разполагат с одитори, които ще кандидатстват по някакви пазарни правила. Дълбоко не съм убеден, че сумата ще бъде по-малка, защото, ако разсъждавахме миналия път за това, че сметката беше за 4 одитори за бюджет до 20 млн. лв., сега 1 одитор за бюджет от 4 млн. лв., разликата няма да бъде кой знае колко съществена.
Затова според мен е важен принципът дали ще въведем за общините с бюджет до 5 млн. лв. друга система на одит, а въобще да не правим сметка на парите. Защото може да излезе и по-скъпо.
МАРКО МЕЧЕВ: Казваме, че определяме някаква граница 5 млн. лв. Общината, която има бюджет от 4,5 млн. лв. попада в долната граница. В същия момент обаче от Министерството на околната среда и водите й залагат някакъв екологичен обект, който е 800 хил. лв. и тя в годината надхвърля тези 5 млн. лв. За този период назначаваме одитори или минаваме под тези 5 млн. лв. в бюджет, приет от общината, без външните средства? Защото казахме, че тук се включват и средствата по програми и т.н.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Всеки критерий, записан в закон, създава сериозен проблем от този характер, който Вие казахте. Не само 5 млн. лв., и други критерии да измислим и да запишем в закон, пак ще има въпроси. Дори да запишем 10 млн. лв., тогава ще възникне същият въпрос – каква е разликата между 9,8 млн. лв. и 10,2 млн. лв. И по-нисък да бъде прагът, пак има общини с под 1 млн. лв. бюджет. Тях трябва ли да ги изоставим напълно?
След като видях различните варианти, които са дискутирани, умишлено, не само от формална гледна точка, се върнах към текста, който сме предложили и който е минал през Министерския съвет. Струва ми се, че той е максимално гъвкав, освен ако не се счита, че на изпълнителната власт се дават прекалено много правомощия с този текст. Не мисля, че тук има възможности за някакви отклонения на изпълнителната власт от принципите. Напротив, дава се повече гъвкавост.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Миналия път ние обсъждахме първоначалния вариант на текста, където се казва, че звена за вътрешен одит се изграждат в... и сме изброили организациите. Има ал. 2, която казва: “По решение на министъра на финансите, след оценка на риска, звено за вътрешен одит се изгражда и в други организации, разпоредители с бюджетни кредити по републиканския бюджет. И по ваше предложение ние се спряхме, и доколкото си спомням приехме да се добави “и общините”.
В случая, за който Вие говорите, ако една община спечели проекти (дано да се случва по-често и на малките общини) няма да е проблем кметът да поиска общинският съвет да реши да се обърнат към Министерството на финансите с желанието да си изградят звено и да бъде изградено звено в тази община. Мисля, че законът не го забранява. Законът поставя само задължителното изискване кои организации да изградят звена. Но при други обстоятелства, при случаи на оценени рискове в тези организации, лошо управление и т.н., този член дава възможност да бъдат разкрити звена и в други общини или в други организации. Законът не го забранява. Законът само определя къде е задължително да има.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си признавам, че също имам смущения, като знам как се разпределят бюджетните средства в Република България. Първо, има ограничение за 93%. Тоест, като ги определяме тези милиони върху 93% или върху 100%? Второ, в края на годината, когато се окаже, че има някакви пари и тези пари се разпределят, и се каже на община Х да й дадем още 500 хил. лв., какво прави общината със задна дата? Слага си одитор, понеже влиза в друг статут ли?
Съгласен съм, че е по-добре тези граници да ги няма в закона, а да имаме друг механизъм. Но това са реалностите.
Заповядайте, господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Един въпрос.
Как на практика един кмет с бюджет до 5 млн. лв., ще си избира одитора? По каква система и по какъв начин? Да кажем, че в рамките на две-три години този пазар ще се запълни, по някакъв начин ще се определят някакви цени и ще има право на избор. По какъв начин ще бъде избиран този одитор? Как ще бъде контролирана дейността му? И по каква система?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: По принцип всеки един кмет може да отвори сайта на министерството и да види регистъра. В регистъра ще са споменати всички одитори, издържали успешно изпита. Въпрос на гъвкавост от страна на министерството е да подаде допълнителна информация кои от тези издържали успешно изпита имат и желание да се включат в подобен вид одит и в малки общини, да бъдат наемани. Защото вероятно и самият одитор трябва да изрази желание за подобно нещо.
Надявам се да се сложат някакви рамки, също публично изнесени като информация, а оттук договарянето е съобразно размерите. Ако размерите са по-големи, да, може би ще се наложи по наредбата за малките поръчки. Ще трябва да се пусне процедура, да се кандидатства.
Но, както и колегите казват, аз дълбоко в себе си съм убедена, че няма да са над 10 хил. лв.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Целият спор тук възникна заради това, че всъщност с бюджет до 5 млн. лв., тъй като бюджетът е твърде малък, одиторът няма да има работа. Разбирате ли – при бюджет от 5 млн. и 200 хил. лв. ще има работа и ще бъде засипан с работа? И аз си мисля, че точно от тази отправна точка тръгнахме, според мен, в погрешна посока.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да призова колегите народни представители да проявят доверие. Фактически единственият възможен подход при въвеждане на нещо съвсем ново, защото тук не само се трансформира някаква дейност, а фактически се прави опит за изграждане на нова дейност.
Това, на което ни върна министерството в ал. 2 на чл. 7 от текста на първо четене: “Вътрешен одит в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 се осъществява в съответствие с изискванията на този закон и указания, издадени от министъра на финансите” на практика означава следното: ако този закон започне да функционира с този текст и министърът на финансите, заедно с този методически екип, започне да изгражда тази нормативна база от указания, защото няма как да стане по друг начин, в един сравнително обозрим период от време, може би година – две, аз мисля, че самото министерство ще е в състояние на базата на тези указания, които са сработили, защото част от тях и няма да сработят, това е неминуемо, да направи предложения за текстове, които ще са произлезли от самото приложение. Правене на текстове на академично, на проектно равнище, винаги е рисково и е проблем, особено когато се правят текстове, които искаме да направим така, че Брюксел много да ги хареса. В Брюксел живеят някакви хора, имат практика от години, функционират в определени обстоятелства, а ние – не.
Рискът, който носи законодателят, е да даде шанс на изпълнителната власт да реализира практика, която след това да я въведе в норма на закон, ако се налага. И тогава може тези неща, за които сега се спори – 1 млн. лв.,, 5 млн. лв., които наистина са малко нестабилни и несигурни, да се провери в практиката какво се е случило. Тоест, този текст на закона дава шанс на развитие, ако приемем, че изпълнителната власт се стреми да си върши работата. Тоест, аз в момента разсъждавам от гледна точка на желанието изпълнителната власт да е действаща и ефикасна.
И тук с господин Попвасилев коментирахме защо да бъде кметът, а не председателят на общинския съвет, когато се взима решението за одита, доколкото общинският съвет е собственик и би трябвало той да се произнесе изобщо при възникването на одитно звено не само в малките, но и в големите общини. И това наистина има своята логика от гледна точка на местното самоуправление.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение.
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моето мнение е, че трябва да се концентрираме върху двата варианта, които имаме пред себе си.
Това, което предложи господин Методиев, има основание, с уговорката, че по принцип може би ще ме обвините в политиканстване, но все пак господин Методиев е представител на опозицията, тя винаги се е стремяла изпълнителната власт да има по-малко правомощия, а в случая той предлага значително повече правомощия по закона. Но аз бих подкрепил неговата идея, ако другата идея се окаже по-нерентабилна.
Другата идея, която трябва да се обсъжда, според мен, е евентуално назначаване на вътрешен одитор на граждански договор, на който трябва да се определи обемът от работа, съответстващ на заплащането, което ще получи. В противен случай ние ще влезем в противоречие с основните принципи на вътрешния одит. Някои от тези принципи не бяха споменати. Това е перманентност, непрекъснатост на одита. И спомагателните функции на вътрешния одит. Тоест, една от неговите основни цели е да подпомага ръководителя на това звено в управлението на финансовите системи. Иначе представителите на кметовете основателно повдигнаха въпроса, че ние тези слаби 140 общини с бюджет до 5 млн. лв. ги принуждаваме да изкарат услугата вътрешен одит на пазара с всички рискове по отношение на цените, а останалите, по-богатите общини, при тях ще има ясно регламентирани разходи и те са извън правилата на пазара по отношение на тази услуга.
Аз смятам, че можем да концентрираме нашето внимание върху тези две предложения и да приемем едно от двете.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Очертаха се двете тенденции.
Едната философия е, че се наема външен одитор чрез външна организация или самостоятелно. И втората философия е, че вътрешният одитор трябва да е вътре и да подпомага ежедневната дейност на ръководителя на организацията. Това са двата варианта.
Аз си признавам в подкрепа на това, което каза господин Имамов, че имате външен одитор като организация или като човек, той има цена. Една ще му е цената в София, друга ще му е цената в Пловдив, ще има пътни и т.н. Тоест, можем да стигнем до едни познати аргументи, при които как го избираме? Първо, ще изберем онзи, който ни върши работа, удобен ни е и дава резултати, които са ни подходящи. Но защо, ако Министерството на финансите ще плаща безотказно, защо да не наемам възможно най-скъпият външен одитор? Ако това се плаща – прекрасно, ще взема професори, ще са от София и ще пътуват до другия край на държавата, за да ме одитират. Опираме до това – обществена поръчка ли ще правим, какво ще правим, как ще ги наемем? Затова си признавам, че на мен лично ми харесва повече вариантът, че вътрешният одитор трябва да е вътре. Може да е със заплащане 25%, 50%, 100%, сключва се договор и работи за ръководителя на организацията. Той може да е от София и да обслужва община на другия край на държавата, но сигурно ще е по-евтино.
Това са двата варианта и трябва да ги гласуваме. Няма друг вариант.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: С тази модификация, че при втория вариант има организации, които задължително ще имат вътрешни одитори, и такива, които очевидно нямат необходимост от целодневна работа в организацията, имат опции. Тук имаше една реплика за работата, която трябва да върши изпълнителната власт. Иска или не иска, тя трябва да я върши, защото тези указания, след като са възложени от закона, трябва да бъдат издадени. Доколко те ще са добри? Моето мнение винаги е било, че когато се въвежда нещо съвършено ново, винаги трябва да бъде по-гъвкаво. В случая не зная коя от двете очертани тези (всъщност между тях има доста повече варианти) ще сработи най-добре. И ако предварително я фиксираме в закона ми се струва доста по-рисково.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз мисля, че няма да е здравословно да отиваме към принципа: това е черно, другото е бяло. Изпълнителната власт си поема отговорността. Вие ще го правите, няма да го правим ние. Дайте да отиваме към този вариант. И ако няма яростни привърженици на другата теза, че трябва да има вътрешни одитори, можем да гласуваме. Въпросът в момента не е политически, той е въпрос на икономическа целесъобразност. И, доколкото разбирам, кметското лоби в комисията, познавайки нещата, предпочита да има вътрешни одитори. Министерството предпочита да има външни одитори.
Който подкрепя варианта на вносителя, моля да гласува.
За – 2.
Очевидно не се приема.
Подлагам на гласуване варианта на чл. 11 така, както е предложен.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 5.
Решението се приема. Член 11 в текста, който ви е предложен в материала пред вас.
Отиваме на чл. 12, където важната разлика е, че общините са отделени на отделен ред. Това е разликата от текста, който гледахме миналия път. В точка 3 са обособени общините, за да могат да бъдат цитирани малко по-късно в чл. 14.
Имате ли някакви съображения?
Заповядайте, госпожо Дренска.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Не мога да разбера от това предложение в общините звено ли се изгражда или може и вътрешен одитор? А този вътрешен самостоятелен одитор е отделно от звеното. Като различна категория е даден.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът е напълно закономерен.
Имате ли отговор? – Заповядайте.
САШО АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, в чл. 12 вече се регламентира какво представлява звеното. Това, което беше разписано в чл. 11, ал. 1, т. 1.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук пише, че звено се изгражда задължително в общините.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Значи не е само един одитор, а е цяло звено. Така е записано.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В първоначалния вариант горе имаше думичката “може”. Сега без тази думичка “може” излиза, че ще правим звена във всички общини и ще има поне по двама души.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Добавянето в т. 3 на общините означава ли, че при тези 5 млн. лв. бюджет, което е споменато в т. 4, отпада за общините?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Този текст не е наше предложение. Може би трябва да го мотивира този, който го е предложил.
В момента даваме възможност на всички общини да имат звена. В същото време звеното е от един човек, което не звучи добре. Предишният текст, който току-що гласувахте, казва, че одитът се осъществява от звено или от вътрешен одитор, който е назначен. В момента слагаме член, в който говорим за организиране на звена и излиза, че във всички общини организираме звена, а малко по-надолу видях следващ текст, в който се казва, че звената в общините могат да са до 5 млн. лв. от един човек. Отиваме към чл. 11, който току-що гласувахте, към т. 2. Смятам, че тези членове си противоречат.
Ако току-що помислихме да създадем за всички общини звена, какво правим тогава за първостепенните разпоредители с бюджетни креди по републиканския бюджет. Те все още продължават да бъдат за тези, чийто бюджет надхвърля 5 млн. лв. Ами, който е с 4 млн. и 900 хил. лв., няма да има звено, така ли? На община с бюджет 1 млн. лв. ще има.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какво визира т. 4 на чл. 12?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: В т. 4 на чл. 12 ние казваме, че администрациите на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити по републиканския бюджет, извън тези в т. 1, чийто бюджет надхвърля 5 млн. лв. Ако бюджетът е 4 млн. и 900 лв. към кой вариант отиваме? Към един одитор, така ли?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът е кои са тези организации – вузовете ли са, театрите ли са, болниците ли са?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Да ви дам пример? СЕМ, Омбудсмана.
Списъкът на първостепенните разпоредители показва 40 организации. Около десет организации са с по-малък бюджет. Госпожа Драганинска може би има подробен разчет и тя може да ни помогне.
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: По Закона за бюджета 32 са първостепенните разпоредители, като под 5 млн. лв. са Конституционен съд, Омбудсман, Комисия за защита на конкуренцията, Съвет за електронни медии, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, Агенцията за ядрено регулиране, Държавната комисия по сигурността на информацията и Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Значи текстът се различава от текста на вносителя само по т. 3 – за общините. Каква е позицията на вносителя?
Имате ли възражение да го направим така – общините по условията на чл. 14, ал. 2?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Така не става ясно къде се изгражда звено и къде самостоятелен одитор.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Единият вариант е да се напише “общините, чийто бюджет надхвърля 5 млн. лв.”. Вторият вариант е “общините по условията на чл. 14, ал. 2”, където подробно е изброено как се създава. И едното, и другото са горе-долу едно и също.
МАРИАНА КАЦАРОВА: Ако позволите – “изграждане на звено при условията по чл. 14, ал. 2” в първата му точка не е никакво звено, това е един одитор.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не е звено, права сте.
МАРИАНА КАЦАРОВА: Значи има абсолютно противоречие между текстовете, които се разглеждат. Освен това, ако приемете да се добави, че звено се изгражда в общините с бюджет над 5 млн. лв., тогава да отидем към текста на вносителя, който е аналогичен в т. 2, като казва “първостепенните по републиканския бюджет и общините с бюджет над 5 млн. лв.”.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз искам да предложа в ал. 1 да останат само тези, в които задължително се изгражда звено. В следващата ал. 2 да напишем това, което предлага госпожа Андонова, че при общините се процедира, съгласно чл. 14, ал. 2. Мисля, че така ще е по-добре.
Предлагам да извадим общините в отделна алинея, защото при тях има два варианта – да се изгради звено и да се назначи самостоятелен одитор. Тоест, при общините да важи чл. 14.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Най-простият начин е да повторим текста от т. 4 – “общините, чийто бюджет надхвърля 5 млн. лв.”. Звено има само при двама души. Така че над 5 млн. лв. влизаме в изискванията.
МАРИАНА КАЦАРОВА: Моля да видите текста на вносителя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В текста на вносителя ги няма само общините.
МАРИАНА КАЦАРОВА: Общините обаче са включени в т. 2 при вносителя, защото там се казва, че звено се изгражда в администрациите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по републиканския и общинските бюджети, което е равно на общините, чийто бюджет за предходната година надхвърля 5 млн. лв. Тоест, малко е разточително да има две отделни точки за разпоредителите по републиканския и разпоредителите по общинския бюджет, след като за тях ще важи общият критерий 5 млн. лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, ако направим ал. 2 на чл. 14, ни трябва обособяването на общините на самостоятелен ред.
МАРИАНА КАЦАРОВА: Но защо е нужно да се обособяват общините отделно, след като имат само две възможни опции за осъществяване на одита – или чрез звено, или с един одитор, който е служител при съответната организация. Значи всички други, в които няма да има звено, което е най-малко от двама, ще бъдат с опцията един одитор. И това няма нужда да се урежда, то се подразбира.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли становище по този въпрос?
САШО АНГЕЛОВ: Господин председател, според мен има два варианта. Ако в чл. 11 оставим т. 3 – общините, да добавим критерият 5 млн. лв. като допълнителен текст. Вторият вариант е да приемем предложението на вносителя, като в чл. 14, ал. 2 премахнем препращането към ал. 1, т. 3. Казваме само изрично “ръководителите на общините по чл. 12”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: В интерес на истината не разбирам дискусията. Звено за вътрешен одит се изгражда в общините. Значи 264 общини изграждат звено за вътрешен одит. Аз така го чета. Това ли правим? Ако е това, да го приемем така. И община с бюджет от 500 хил. лв. ще има двама одитори.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Търсим вкарването на ограничения. Единият начин е да се върнем към текста на вносителя:
“Чл. 8. Звено за вътрешен одит се изгражда в администрациите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по републиканския и общинските бюджети, извън тези по т. 1, чийто бюджет за предходната година надхвърля 5 млн. лв.”
Няма проблеми да се върнем към този текст.
Другият вариант е да напишем “общините, чийто бюджет надхвърля 5 млн. лв.”
Ако няма други становища, ще преминем към гласуване.
Който подкрепя така предложения текст в с редакцията т. 3 да стане “общините, чийто бюджет надхвърля 5 млн. лв.”, моля да гласува.
За – 9.
Приема се. Член 12 е приет.
Член 13 е гласуван на миналото заседание.
Имате думата по чл. 14.
Сдружението на общините е съгласно с тези критерии. Ако и вносителят е съгласен, ще го гласуваме.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз мисля, че ал. 2, т. 1 на чл. 14 самата формулировка няма логика, защото, като се каже “при бюджет на съответната община до 5 млн. лв. – не по-малко от един вътрешен одитор”. Колко са по-малко от един?
МАРИАНА КАЦАРОВА: Точка 1 тук трябва да отпадне, защото единият одитор не е никакво звено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест да запишем: “... до 5 млн. лв. – един вътрешен одитор”.
Има ли възражения? – Няма.
МАРИАНА КАЦАРОВА: Има ли вероятност да има повече от един вътрешен одитор, които да не са организирани в звено? В така предлаганата версия излиза, че аз мога да си назнача 20 одитора, които да ми се броят като самостоятелни одитори.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не сте разбрали версията. Версията е при бюджет на съответната община до 5 млн. лв. – един вътрешен одитор.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: В другите случаи е звено.
МАРИАНА КАЦАРОВА: Откъде се разбира, че двама души вече са звено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не могат да назначат двама. Единият могат да го броят за звено, но двама не могат да назначат.
Господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: В чл. 14, ал. 4 се говори за стажант одитори. Може ли малък коментар за тях? Какви са тези стажант одитори?
Казано е: “в минималната численост не се включват стажант одиторите”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, къде другаде в закона ги има тези стажант одитори? И ако ги няма, нека да ги задраскаме.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Има ги.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кажете тогава къде ги има?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: В чл. 20.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Виждам още едно противоречие, уважаеми колеги.
Това, което направихме в чл. 12, т. 3, добавяйки към общините текст “с над 5 млн. лв.”, не включва в себе си условието на чл. 14, ал. 2, т. 1 – общините “под 5 млн. лв.”.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Защото там са уредени звена.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, но там в ал. 2 е казано: “Ръководителите на общините по чл. 12, ал. 1, т. 3”. Препратката е назад, което се отнася за общини с над 5 млн. лв. бюджет. А в т. 1 на ал. 2 говорим за общини с бюджет под 5 млн. лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преди малко имаше обещание да падне препратката. Тоест, ръководителите на общините спазват изискванията.
Стигнахме ли до единомислие?
Който подкрепя този текст с отпадане на препратката по чл. 12, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към глава пета. Всички други текстове са гласувани на миналото заседание.
Има предложение наименованието на глава пета да отпадне, тъй като я обединихме с предишната глава.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 29 работната група предлага нова редакция, като той стане чл. 19.
Имате ли съображения по този текст? – Няма.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя на чл. 29, който става чл. 19, моля да гласува.
За – 9.
Приема се.
Отиваме на чл. 30, който трябва да стане чл. 20. Текстът е на вносителя, няма промени.
Заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ: Господин председател, би трябвало, според мен, да изясним кои са компетентните органи. В случая те могат да бъдат Прокуратурата и Държавната финансова инспекция. И може би и в ал. 3, и в ал. 2 да се добави “компетентните органи – прокуратура и Държавна финансова инспекция”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Член 30 има ал. 1 и 2 и той става чл. 20. Там няма такъв текст.
Скъпи колеги, текстът, за който говорите, е текст, който вече е приет по предходната глава. Не е гласуван чл. 30 на вносителя. Предлага се да го приемем, като той стане чл. 20. Става въпрос за стажант одиторите. Текстът е по вносителя, няма бележки.
Който подкрепя този текст, моля да гласува.
За – 9.
Приема се.
По чл. 31 на вносителя има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Работната група не подкрепя предложението на народните представители.
Който е съгласен да отхвърлим предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, моля да гласува.
За – 9.
Предложението на народните представители не се приема.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 21, моля да гласува.
За – 9.
Текстът е приет.
“Глава шеста – Планиране, извършване и докладване на вътрешния одит”.
Работната група предлага тя да стане глава четвърта със същото наименование.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 9.
Приема се.
По чл. 32 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Няма.
Който е съгласен, с текста на чл. 32, моля да гласува.
За – 9.
Приема се.
По чл. 33 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Работната група не подкрепя предложението.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Става отново въпрос за ръководните органи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е отхвърлено предложение, да не го подлагаме на гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с окончателна редакция, която се предлага.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Член 33 е приет.
По чл. 34 отново има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Господин Попвасилев, казусът същия ли е?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Работната група предлага окончателна редакция.
Вносителите имат ли бележки? И тук препратката е променена.
Който е съгласен с предложения текст, моля да гласува.
За – 9.
Член 34 е приет.
По чл. 35 отново има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Това предложение е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага финална редакция за чл. 35.
Имате ли съображения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Член 35 е приет.
За чл. 36 работната група подкрепя текста на вносителя.
За чл. 37 работната група подкрепя текста на вносителя.
Имате ли съображения по тези два текста? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Член 36 и чл. 37 са приети.
По чл. 38 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: И тук става въпрос за ръководния орган.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма да го гласуваме.
Работната група подкрепя текста на вносителя по чл. 38.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Член 38 е приет.
По чл. 39 отново има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: И това е за ръководния орган.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отново няма да го гласуваме.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
Който подкрепя предложението за чл. 39, моля да гласува.
За – 9.
Член 39 е приет.
По чл. 40 същото предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Работната група предлага окончателна редакция за чл. 40.
Какво сте променили?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Опитваме се да уточним препратките.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Единият одитор не дава ли отчет?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Ще дава.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Но от текста не е ясно. Трябва да се допълни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не съм сигурен, че е необходимо, тъй като има изричен текст, че когато е един, той изпълнява функциите на ръководител. Така че, ако текстът е за ръководител, той ги поема автоматично.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Трябва да се добави и т. 4. Нека да го огледаме заедно. Става въпрос за ал. 4. Точка 4 е за администрациите на първостепенните разпоредители по републиканския бюджет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не виждам други желаещи за изказвания.
Който подкрепя така редактирания текст, моля да гласува.
За – 9.
Член 40 е приет.
“Глава седма – Специфични одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз”.
Работната група предлага тя да стане глава пета със същото наименование.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
По чл. 42 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 43 работната група предлага заместващ текст.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
За чл. 45 има предложение на работната група за заместващ текст.
По чл. 46 – отново предложение на работната група за заместващ текст.
Имате думата по текстовете на цялата глава.
САШО АНГЕЛОВ: В чл. 43 промяната е, че след думите “в съответствие” е добавено “с използваните от Европейския съюз одитни стандарти”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво е становището на вносителя?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Въпрос на редакция е.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Ние коментирахме, че стандартите практически ги утвърждава министърът на финансите. Сега говорим за европейски стандарти.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Те са за външен одит.
МАРИАНА КАЦАРОВА: Което поставя въпроса за мястото на тази глава в този закон, тъй като одитните дейности, които са предвидени да се извършват по тази глава, не са вътрешен одит. Нещо, което Сметната палата е казала в своето становище още по проекта на закон и продължава да поддържа като становище, че тези дейности не са вътрешен одит и мястото им не е в този закон. Това налага или да се уточни какъв е по характера си този одит, а той е външен.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Защо е външен?
МАРИАНА КАЦАРОВА: Външен е, защото не е вътрешният одит, който е уреден в другите глави на този закон. И защото се извършва от структури и лица...
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това, че може да има външен одит, не отрича и не забранява да има вътрешен. Какъв е проблемът?
МАРИАНА КАЦАРОВА: Дали мястото е в този закон, който е за вътрешния одит в публичния сектор?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Явно вносителят ще каже становището си.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Според Вас европейските средства не са част от публичните средства?
МАРИАНА КАЦАРОВА: Не, тези дейности, които са уредени в тази глава, са специфични одитни дейности върху средства от Европейския съюз. И тези специфични одитни дейности не са вътрешен одит. Тоест, върху тези средства ще си важат общите правила за вътрешен одит. А тези специфични одитни дейности са външен одит, какъвто извършва и Сметната палата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Драганинска.
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Искам да кажа защо сме вписали тази глава. Защото със стратегията, която бяхме задължени от Европейската комисия да направим, за държавния вътрешен финансов контрол, има специална мярка, която задължава министъра на финансите на този етап да изгради одитния орган по европейските средства – предприсъединителните, Кохезионен и Структурен фондове. И той направи това. От 10 януари има изградена дирекция, която функционира в Министерството на финансите и ние сме изпълнили този ангажимент. Стратегията е одобрена от Брюксел.
А тези звена, които ще бъдат одитирани и предприсъединителни програми, и в бъдеще Кохезионен и Структурен фонд, те си имат вътрешни одитни звена и пилотно от 1 ноември те са децентрализирани. Това е звеното в МРРБ по ИСПА, в МТСБ, в МОСВ и в Министерство на транспорта. Там има изградени единни по републикански бюджет и европейски средства вътрешни одитни звена.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И се връщаме към въпроса, от който тръгнахме – пишем ли “международно приетите одитни стандарти” или оставяме “в съответствие с използваните от Европейския съюз одитни стандарти”? Има юридически съображения, че България не се подчинява автоматично на някакви външни норми. И ако те не са минали през национално утвърждаване, те не стават автоматично. Това е въпросът.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз ще кажа, че ако премахнем от предложението на работната група “използваните от Европейския съюз одитни стандарти” текстът става най-чист.
Международните споразумения за предоставяне на средства от Европейския съюз, съдържат изискваният аза одитна методология. Така че изрично натоварваме текста.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Драганинска, имате думата.
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Аз ще допълня господин Орешарски, че това са международни одитни стандарти, които ние и досега прилагахме четири години при одитирането на тези средства по европейски фондове и програми. Това са стандарти на Международната федерация на счетоводителите. Те се прилагат и в Европейската комисия. Това е прието и в Многогодишното финансово споразумение, което е подписано. Трябва да продължим да ги прилагаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Как да звучи текстът окончателно?
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Международни одитни стандарти – така е записано в Многогодишното финансово споразумение по САПАРД. Това е чл. 6, ал. 5.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, “осъществяват в съответствие с Международните одитни стандарти”.
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Те се прилагат от Европейската комисия.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Създава ли проблем това, което предложи министър Орешарски – да отпадне този текст, да започнем направо с “В съответствие с Международните споразумения”? Защото стана дума за САПАРД, а тук става дума и за присъединителни фондове. Може би има някои детайли по отношение на одитирането, които са записани точно в тези споразумения.
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Може да се допълни “стандартите, които са приети от ИФАК”. Те се прилагат от Европейската комисия и ние ги прилагаме. В Многогодишното финансово споразумение е записано, че ние работим по тях. И ние сме длъжни да ги прилагаме. Отсега нататък структурата в Министерството на финансите също ще ги прилага, и ги прилага.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Господин Димитров, чисто процедурно – дайте да гласуваме текста, както е предложен от работната група, защото той обединява всичко останало.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът е дали да прескочим “използваните от Европейския съюз одитни стандарти” и да го направим “се осъществяват в съответствие с Международните споразумения за предоставяне на средства”.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: А когато станат вътрешни като станем член на Европейския съюз? Тогава какво става?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тогава няма да имаме средства по присъединителните фондове. Няма да има обект за одитиране.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Да, но там се коментират и Структурните фондове, и Кохезионния фонд.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това при условие, че от 2007 г. станем членове на Европейския съюз. А ако не станем?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз вече не разбирам този спор. Европейският съюз не използва никакви други стандарти, освен международно приетите. Ако искаме действително да се подготвим за членство в Европейския съюз, трябва да забравим отчасти нашите представи.
В чл. 48 се казва, че Министерският съвет трябва да утвърди стандартите за вътрешен одит. Те не могат да бъдат други, освен международните. Няма български стандарти. За съжаление, или може би за радост.
Сега спорим терминологично дали Европейският съюз използва едни стандарти или използва Международните стандарти. Това е абсурден спор.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ние не спорим по необходимостта от прилагането на тези стандарти. Въпросът е да изчистим текста – дали изразът “Международни споразумения” и т.н., включва в себе си и прилагането на Международните стандарти. За това става дума.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз ви предлагам да се запише:
“Чл. 43. Дейностите по чл. 41 се осъществяват в съответствие с Международните споразумения за предоставяне на средства от Европейския съюз и съответните регламенти на Европейския съюз, отнасящи се до управлението и контрола на предоставените средства по Структурните фондов, Кохезионния фонд, както и по предприсъединителните фондове на Европейския съюз.”
Така е най-чисто.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения? – Няма.
И следващото предложение на работната група е по чл. 45.
Има ли някакви съображения там?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Оправени са препратките.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Предлагам да гласуваме всички членове на тази глада с направените промени в чл. 43.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Текстовете от чл. 41 до чл. 46 включително са приети.
“Глава осма – Координация и хармонизация на вътрешния одит”.
Работната група предлага тя да стане глава шеста със същото наименование.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Приема се.
По чл. 47 предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по същия казус.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция.
Вносителят има ли съображения по окончателната редакция? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Член 47 е приет.
По чл. 48 отново има предложение за окончателна редакция на работната група.
Вносителят има ли съображения? Утвърждаването на стандартите ще остане ли?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз бих предложил още в първата алинея да запишем:
“(1) Министерският съвет по предложение на министъра на финансите утвърждава стандартите за вътрешен одит в публичния сектор, които съответстват на международните стандарти за вътрешен одит.”
Може да изглежда редакционно, но ако ние породим съмнение в партньорите ни отвън, че ще използваме някакви екзотични стандарти, това поставя под въпрос цялата система за вътрешен одит. Няма да прилагаме нищо различно. Ще прилагаме това, което прилагат всички.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако няма други съображения, който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Член 48 е приет с направената промяна в ал. 1.
По чл. 49 отново има редакция на работната група.
Имате ли съображения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Член 49 е приет.
По чл. 50 отново има окончателна редакция на работната група.
Вносителите са съгласни.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Член 50 е приет.
Предложение на работната група за редакция на чл. 51.
Имате ли съображения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Член 51 е приет.
По чл. 52 работната група отново предлага окончателна редакция.
Имате ли съображения?
САШО АНГЕЛОВ: Тук трябва да се види дали е публикуван в “Държавен вестник” Законът за финансово управление и контрол в публичния сектор. Ако не е публикуван, трябва да отпадне.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не можем да цитираме закон, който не е публикуван.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Едва ли това ще е голям проблем.
Който е съгласен с текста на чл. 52, моля да гласува.
За – 9.
Член 52 е приет.
По чл. 53 има редакция на работната група.
Имате ли съображения?
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Според мен редакцията на вносителя е по-чиста – министърът на финансите прави наредба и определя реда и начина за провеждане на изпита и т.н. Това сертифициране, след като в крайна сметка ще е по международно приетите стандарти, според мен редакцията, която е направила работната група, по не е чиста от това, което е на вносителя.
Органът, който ще сертифицира съответния одитор по тези международни стандарти, най-вероятно ще съобрази наредбата с изискванията на този, който сертифицира.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Какъв е въобще смисълът на целия този текст?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз мисля, че има известно основание, господин председател, защото тук не е посочено кой има право да кандидатства.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам си, че опозицията и тук се оказва безкрайно конструктивна. Ако вносителят се връща към първоначалния текст, аз мисля, че ще бъде по-добре.
Но предлагам думата “минимални” да я заменим с “необходимите”.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Или изобщо да отпадне текстът след запетайката.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да. Каква работа ни върши?
Съгласни ли сте да отпадне?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, напълно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Връщаме се към текста на вносителя без думите след последната запетайка.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Член 53 е приет.
По чл. 54 работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Член 54 е приет.
“Допълнителна разпоредба”.
Който подкрепя наименованието, моля да гласува.
За – 9.
Приема се.
По § 1 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от работната група.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Остава само предложението за отпадането на т. 17, защото в текста на закона никъде не става дума за този сертификат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Този текст отпадна.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Добре.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В такъв случай работната група подкрепя предложението по принцип.
Работната група предлага окончателна редакция.
Имате ли съображения по § 1? – Няма.
Който е съгласен с окончателния текст, моля да гласува.
За – 9.
Параграф 1 е приет.
“Преходни и заключителни разпоредби”.
Който е съгласен с наименованието, моля да гласува.
За – 9.
Приема се.
По § 2 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев - § 2 да отпадне.
Предложението не се подкрепя от работната група.
Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Миналия път имаше един дълъг дебат. Различието е принципно. В единия случай става дума, че предложението този параграф да отпадне е затова, че там, където отидат да кандидатстват одитори, да си върви по съответния ред, тоест да има конкурсно начало.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясно, да няма заварено положение.
Който подкрепя предложението, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на вносителя, моля да гласува.
За – 9.
Параграф 2 е приет.
По § 3 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, отново за ръководните органи. Няма да го гласуваме.
Който подкрепя текста на вносителя, моля да гласува.
За – 9.
Параграф 3 е приет.
По параграфи 3, 4 и 5 се подкрепят текстовете на вносителя.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 9.
Параграфи 3, 4 и 5 са приети.
По § 6 работната група предлага нова редакция.
Вносителят има ли съображения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Параграф 6 е приет.
По § 7 има предложение за редакция на работната група.
Имате ли бележки?
САШО АНГЕЛОВ: Препратките са различни.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Ако може да помоля, след като разширихме одиторите, които трябва да бъдат задължително назначени сега по този вариант на закона, чл. 20 влиза в сила една година след влизане в сила на наредбата по ч. 53. Ако предположим, че прехвърлените одитори са към 400 или повече, мисля, че няма да можем да се справим технически в рамките на една година да проведем изпит за всички тях. Така че искам, ако е възможно да дадем двугодишен период, в който одиторите на АДВФК да се подготвят и да вземат изпитите. И по чл. 19 също.
Тоест, ако може в ал. 1 и ал. 3 да стане “2 години след влизането в сила на наредбата по чл. 43”. Да разширим периода, за да се справим физически.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който е съгласен с тези две промени да приемем текста на § 7, моля да гласува.
За – 9.
Параграф 7 е приет.
Работната група предлага да се създаде § 7а със съответната редакция.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще се справите ли в 3-месечен срок?
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Да, ще имаме готовност. Нямаме време да чакаме. От нас се искат действия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който подкрепя § 7а, предложен от работната група, моля да гласува.
За – 9.
Параграф 7а е приет.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Може ли да ви попитам технически 7а и 7б не може ли да бъдат § 8 и § 9?
САШО АНГЕЛОВ: Ще се преномерират.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И предложение за нов § 7б.
Имате ли съображения?
МАРИАНА КАЦАРОВА: Ние сме го предложили, така че го подкрепяме.
Който е съгласен с предложения § 7б, моля да гласува.
За – 9.
Параграф 7б е приет.
И § 8, който работната група предлага да отпадне. Това означава, че законът ще влезе в сила три дни след обнародването му в “Държавен вестник”.
Има ли съображения? – Няма.
Който е съгласен § 8 да отпадне, моля да гласува.
За – 9.
Параграф 8 отпада.
И остана да гласуваме предложението за приложение към чл. 8, ал. 1, т. 3, което работната група предлага да стане “Приложение към чл. 12, ал. 1, т. 5”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Приложението е прието.
С това и целия законопроект е приет.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16,55 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова