П Р О Т О К О Л
№ 2

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 2

На 26 януари 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 502-01-54, внесен от Министерски съвет на 08.11.2005 г.
2. Обсъждане на Законопроект за държавната финансова инспекция, № 502-01-55, внесен от Министерски съвет на 08.11.2005 г.
3. Обсъждане на Законопроект за вътрешния одит в публичния сектор, № 502-01-56, внесен от Министерски съвет на 08.11.2005 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
В днешния дневен ред е предложен пакетът от три законопроекта, свързани с хармонизирането на системата за държавен финансов контрол в съответствие с изискванията на Европейския съюз. И трите законопроекта имат хармонизиращ характер:
1. Обсъждане на Законопроект за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 502-01-54, внесен от Министерски съвет на 08.11.2005 г.
2. Обсъждане на Законопроект за държавната финансова инспекция, № 502-01-55, внесен от Министерски съвет на 08.11.2005 г.
3. Обсъждане на Законопроект за вътрешния одит в публичния сектор, № 502-01-56, внесен от Министерски съвет на 08.11.2005 г.
Имате ли някакви съображения по предложения ви дневен ред? – Не виждам желаещи.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, тъй като законите действително са взаимосвързани, вървят в пакет, аз предлагам и д а ги обсъждаме заедно, а гласуването да проведем поотделно, тъй като не виждам как бихме могли да ги разделим, без да дублираме това, което ще се говори.
Имате ли някакви съображения в тази посока?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Единствено се притеснявам, уважаеми колеги, че ако пристъпим към едно общо обсъждане, може да се стигне до объркване в отделните закони. Така че препоръчвам на комисията да бъдат разгледани поотделно трите законопроекта.
МАРИЯ КАПОН: И аз съм на същото мнение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще ни е трудно, поради практически причини. Два от законопроектите се разглеждат и в Комисията по европейска интеграция и господин Зия ще трябва да ги представи тук, след което да отиде да ги представи и там.
Можем да направим обсъждането на законопроектите поотделно, гласуването задължително ще е поотделно, но молбата ми е да се съгласите представянето да бъде общо.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.

Има думата господин Зия за представянето на законопроектите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще се постарая да бъда максимално кратък, за да не губя и вашето ценно време и да има повече време за обсъждания, а в същото време да има възможност да отида и при вашите колеги от Комисията по европейска интеграция.
Настоящите проекти за Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор, Закон за вътрешния одит в публичния сектор и Закон за държавната финансова инспекция са разработени в Министерството на финансите в изпълнение на ангажиментите на българското правителство към Европейската комисия с експертната помощ на специалисти от “СИГМА” и са консултирани чрез тях с Главна дирекция “Бюджет” на Европейската комисия.
Изготвянето на трите законопроекта е предвидено от Стратегията за развитие на държавния и вътрешен финансов контрол в Република България, одобрен от Министерски съвет на 16 юни 2005 г. Те регламентират обществени отношения, които са свързани с доброто управление на публичните средства и защита на финансовите интереси на държавата. Проектите за одита и за системите за финансово управление и контрол регламентират управленческата отговорност и вътрешния одит като задължение на ръководителите на организациите, а проектът за държавната финансова инспекция урежда осъществяването на една външна за организацията специализирана финансова инспекционна функция.
Проектът на Закон за финансово управление и контрол над публичните средства регламентира изискванията за добро финансово управление към ръководителите в публичния сектор въз основа на международно признати стандарти за вътрешен контрол. Проектът акцентира върху управленческата отговорност за постигане целите на организациите и управление на публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефективен и ефикасен начин. В проекта са определени елементи на финансовото управление и контрол – контролна среда, управление на риска, контролните дейности, информацията, комуникацията и мониторинга, както и отговорностите на ръководителите на организацията от публичния сектор за функционирането й.
Законопроектът урежда отговорностите на министъра на финансите за разработването, популяризирането и актуализирането на стратегии и методологии в областта на финансовото управление и контрол в публичния сектор. Предвидено е министърът на финансите да издава указания, инструкции, стандарти, наръчници и методики по прилагането на закона. Министърът на финансите ще изготвя годишен доклад за състоянието на финансовото управление и контрол в публичния сектор.
По Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Проектът възприема международно признатото определение за вътрешен одит и регламентира прилагането на международните стандарти за вътрешен одит. Акцентът е поставен върху същността на вътрешния одит като дейност, която подпомага ръководителите на организации да подобряват своите контролни механизми и по този начин допринасят да се постигат целите на организациите. Вътрешният одит се осъществява при спазване на принципите за независимост и обективност, компетентност и професионална грижа, почтеност и поверителност.
Изрично е посочен обхватът на вътрешния одит като функция, която засяга всички дейности и структури на организацията, а не само тези с финансови измерения и насоченост. В новия проект е заложен децентрализиран модел на вътрешен одит в публичния сектор, който ще се осъществява чрез структурни реформи в организациите от публичния сектор под ръководството на министъра на финансите, като се изпълни препоръката на Европейската комисия да се съхрани и използва изцяло изграденият административен капацитет на Агенция държавен вътрешен финансов контрол.
В проекта е регламентирана отговорността на министъра на финансите за координация и хармонизация на вътрешния одит в публичния сектор. Предвижда се министърът на финансите да издава наредби, указания, инструкции, стандарти, наръчници и методики по прилагането на закона.
По Закона за държавната финансова инспекция. Целта на законопроекта е да се постигне консервативна бюджетна дисциплина и защита на публичните финансови интереси. Затова се предвижда укрепване и развитие на функцията по държавна финансова инспекция като инструмент за извършване на последващи проверки за законосъобразност на финансово-стопанската дейност на организациите и лицата от обхвата на проекта.
Държавната финансова инспекция ще се осъществява по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушение, както и за проверки на процедури за възлагане и изпълнение на обществени поръчки и на разходването на целеви субсидии, предоставени по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и постановление на Министерския съвет.
При сигналите за нарушения е направено разграничение с оглед иницииращите субекти и последиците от техния сигнал. Министерският съвет и министърът на финансите се ползват с правомощието да възлагат извършването на финансови инспекции. С такова правомощие, по силата на Закона за съдебната власт, разполагат и органите на Прокуратурата. Молбите и сигналите на останалите държавни органи и лица ще бъдат подлагани на предварителна оценка за ефективност и обществен интерес по ред, посочен в Правилника за прилагане на закона. По този начин се цели постигането на оптимален резултат от държавната финансова инспекция, постигнати ефективно, ефикасно и икономично, предварителна преценка за ефективност и обществен интерес.
Проектът е съобразен със специфичните правомощия и мястото на Сметната палата и в случаите, когато сигналите са подадени от сметната палата се предвижда финансовите инспекции да се възлагат без извършване на преценка.
Последователното прилагане на разследващите и санкционни правомощия на Агенция държавна финансова инспекция ще допринесе до подобряването на бюджетна дисциплина и за осигуряване на прозрачност в дейността на проверяваните организации и лица. Принципът на прозрачност е заложен и в дейността на Агенцията държавна финансова инспекция, която, съгласно закона, представя ежегодно отчет на Министерския съвет и постоянната Комисия по бюджет и финанси към Народното събрание.
Това е общо за трите законопроекта.
В допълнение искам да посоча, че междувременно, докато законите бяха в Народното събрание, работна група от Агенция държавен вътрешен финансов контрол, новата дирекция в Министерството на финансите, като Дирекция “Вътрешен одит”, съвместно с колегите от Сметната палата, в значителна степен доизчисти тези законопроекти и аз мисля, че след вашето обсъждане, което ще направите тук, допълненията и препоръките, които ще се дадат, няма да е необходимо дълго време между първо и второ четене. И във връзка с това бих помолил доколкото е възможно срокът между първо и второ четене в залата да бъде съкратен с цел по-бързото приемане на тези законопроекти.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Зия.
Искам да ви дам информацията, която той започна. Направихме едно предварително обсъждане, тъй като има институции, които пряко в някаква степен се чувстват дори засегнати от промените в тези закони.
На първо място става въпрос за Сметната палата. Имаше известна колизия и от тази гледна точка проф. Димитров изрази тези безпокойства. Затова и потърсихме начин за предварително търсене на решение, което да синхронизира интересите и да премахне тези противоречия. Предполагам, че той ще ни каже дали това е постигнато.
До голяма степен Сдружението на общините също има отношение към тези три законопроекта, тъй като част от хората, които сега работят в агенцията, ще преминат към общините. Те също участваха в обсъждането на материала.
За моя голяма изненада Висшият съдебен съвет, който също трябва да функционира на базата на постановките на тези три закона, отказа да си даде становището и да участва в обсъждането. Разбирате, че структурите на съдебната система също трябва да прилагат тези три закона и донякъде се получава интересно положение, при което методиката ще се дава от министъра на финансите от една друга власт. Искахме да чуем становището на съдебната власт. За съжаление ще ви прочета директно какво получихме от тях:
“Висшият съдебен съвет реши: не приема предложението на Комисия “Правна политика” за определяне на представители на Висшия съдебен съвет за участие в заседанието на Комисията по бюджет и финанси към Четиридесетото Народно събрание”.
Каквито и съображения да имат, нито ни ги дават, нито желаят да ги изложат. В тази посока законодателят ще трябва да се опира върху капацитета на изпълнителната власт и върху собствения си капацитет.
Това е, което исках да ви кажа предварително.
Заповядайте, професор Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз ще бъда съвсем кратък. Смятам, че тези закони са наложителни, целесъобразни и уреждат по един модерен начин финансовия контрол в публичния сектор като цяло. Ние ги подкрепяме изцяло. Това ще улесни много и Сметната палата в професионалната ни дейност.
Това, което нас ни безпокоеше и искам да го кажа тук с няколко думи, без да отегчавам аудиторията, е нашето притеснение, което се получи в резултат на някои засилени правомощия на министъра на финансите, които поставяха Сметната палата в една оперативна зависимост от неговите решения. Разбира се, Сметната палата е първостепенен разпоредител с бюджетни средства и тя трябва да се подчинява на определен режим за извършването на разходи като първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Но, като че ли се получаваше така, че органът, който по принцип контролира целия публичен сектор, упражнява финансов контрол върху целия публичен сектор, в един момент е контролиран от орган, който самият той контролира. Получава се едва ли не нещо като взаимен кръстосан контрол. Тоест, ние контролираме министъра на финансите по отношение на вътрешния одит. В същото време министърът на финансите може да контролира нас, тъй като има такава разпоредба, че ръководителят на звеното за вътрешен одит се назначава с негово съгласие, както и може да праща инспектори, които да проверяват качеството на вътрешния одит във всички институции, включително и в Сметната палата.
Това, което нас ни притесняваше, беше това, че донякъде това е известна заплаха за независимостта на Сметната палата, извън изпълнителната власт, но аз се надявам, че работната група е постигнала много добър баланс. Мисля, че тези проблеми са отстранени и се надявам, че при бъдещата ни работа по законопроектите всички тези основания за известни недоразумения вече да ги няма.
И едно последно изречение. Ще предложим, мисля, че това е прието и от работната група, Сметната палата да дава годишно становище пред парламента по системите за финансово управление и контрол, и вътрешен одит в публичния сектор, тъй като тя ги контролира на практика, заедно с министъра на финансите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Госпожо Драганинска, ще кажете ли нещо в началото?
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз смятам, че господин Зия беше изчерпателен. Законопроектите и мотивите са пред вас. Няма какво да допълня.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Имате думата за въпроси и изказвания по трите законопроекта.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, започвам с най-ясния случай – Законопроекта за финансовото управление и контрол. Това, което не е ясно за нас, е защо това, което урежда тези закон, не се случва в Закона за устройството на държавния бюджет. Иначе възприемането на вътрешния контрол и глобалните принципи КОСО е очевидна необходимост. Но за нас е излишно това да се случва в един допълнителен закон. По-проблематично изглеждат нещата с вътрешния одит в публичния сектор. Приветстваме възприемането на европейските норми и аз от името на Бюджетната комисия искам да помоля Министерството на финансите съвсем накратко, в рамките на половин страничка, да дадете за следващото заседание на комисията ангажиментите, които българското правителство е поело, като част от европейската интеграция по отношение на вътрешния одит.
Смятаме обаче, че следните принципи не се изпълняват от закона в сегашния му вид. На първо място, независимост на вътрешния одит. Това никъде не е споменато и не е изяснено, а е изключително важно да съществува. Вътрешният одит трябва да бъде изключително независим и максимално независим.
Също така, продължавайки това, което каза господин Валери Димитров, смятаме, че конституционният принцип за разделение на властите, не се изпълнява. Смятаме, че има намеса в работата на властите, които трябва да бъдат независими, преплитане на отношения със сметната палата, които могат да се изродят в една много грешна посока.
По отношение на изискванията за минимален брой на вътрешните одитори. Смятаме, че те са доста опростено дадени, тоест касаят сумата средства, които ще се разпореждат от дадена институция. Не са взети предвид, примерно, звената, с която тази институция ще работи, тоест сложността на операциите, които тя ще извършва. Колкото по-сложни операции извършва, толкова повече одитори трябва да има. Така че броят на одиторите трябва да бъде по-ясно свързан със степента на сложност на операциите, които дадената организация ще извършва.
Редът за назначаване на вътрешни одитори в звената за вътрешен одит също така ни безпокои. Така нареченото конкурсно начало отсъства. Има един параграф 2, който много ни притеснява и ние ще предложим неговото отпадане. Смятаме, че вътрешният одит, погледнат по-глобално, ще бъде основна част за добрия контрол в България, отчитайки и европейските фондове, и цялата отчетност и прозрачност, която трябва да има България, за да не изпадне в едно неловко положение спрямо Европейския съюз. Това качество ще зависи от квалификацията на одиторите, които работят в България. Без конкурсно начало и просто чрез тяхното централизирано назначаване, ще се получат доста нежелани ефекти.
Между първо и второ четене ще имаме доста предложения и смятам, че Бюджетната комисия, която има практиката да възприема добре аргументирани предложения, ще ни подкрепи.
По Законопроекта за държавната финансова инспекция. Ние имаме сериозни съмнения относно необходимостта от този закон. Но все пак, като опозиция, отчитайки, че вероятно можем да променим някои текстове, а не да спираме приемането на закони, искаме да кажем някои от нашите основни възражения.
Отивайки към така наречените актове за начет, смятаме, че те не трябва да съществуват, освен това, че не са по никакъв начин препоръка или изискване на Европейската комисия, че създават една доста странна среда отново на преплитане на властите.
По отношение на обхвата. Моля всички колеги от Бюджетната комисия да забележат какъв е обхватът на тези инспекции. Става въпрос за всички бюджетни организации, включително органите на съдебната власт, както стана въпрос. Всички държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Търговските дружества – забележете – с блокираща квота държавно или общинско участие на капитала. Какво означава това? Това означава, примерно, че Държавната инспекция ще има правомощия по отношение на “Лукойл”, където държавата има златна акция, ще има правомощия по отношение на всички ООД-та, където държавни или общински фирми имат поне 1% участие.
До какви проблеми може да доведе това? Достъп до цялата информация и до всички документи на тези фирми. Могат да се извършват проверки на място. Инспекторите ще имат право до свободен достъп до свободните помещения и документацията на проверяваната организация, съответно активите и пасивите, изградената счетоводна система и всички документи.
Смятаме, че този обхват е доста обезпокоителен и са възможни нарушения и спекулации. Бих използвал и по-силната дума – корупция, която ние би трябвало да предотвратим и не би трябвало да искаме.
Също така общата ни констатация е, че правомощията на министъра на финансите са изключително засилени и той ще има едва ли не повече власт от министър-председателя по отношение на контрола.
Отивайки към това, което каза и проф. Валери Димитров, аз смятам, че той трябва да бъде по-загрижен от това, което каза, защото виждаме намеса в работата на една независима институция, каквато е Сметната палата, която трябва да остане независима. И не виждаме необходимост министърът на финансите да има толкова силно влияние върху нейната работа.
Завършвайки, колеги, ще имаме доста предложения между първо и второ четене и се надявам на вашата подкрепа по тези изключително прагматични предложения, лишени от политически цвят.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
След изчерпателното изказване на моя колега само ще кажа, че аз лично смятам, че Законопроектът за държавната финансова инспекция е абсолютно ненужен. За мен това е начинът, по който да остане под някакъв вид да съществува ДФК. Сметната палата трябва да играе тази роля, както е във всички европейски страни.
Аз няма да подкрепя този закон.
Другите два ще бъдат подкрепени на първо четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Зия, имате думата да внесете малко светлина по присъствието на тази институция в Европейския съюз. Да не се окаже, че правим нещо, което го няма в Европа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Трябва да бъдете убедени, че ако стане това, може би ще сме първата страна в Европа, която ще има и трите неща, към които се стремят и другите страни в момента.
Има много по-добри специалисти от мен в тази област и предполагам, че те ще подкрепят това нещо. Не става въпрос само за финансовата инспекция, а за трите закона.
Колкото до финансовата инспекция, може би ако я няма, аз не че подценявам колегите от Сметната палата, а напротив, аз мисля, че двете институции взаимно ще се допълват, но ако в този момент финансовата инспекция я няма, наистина ще станем за смях пред Европа. Вие по-добре от мен знаете как се печелят и как се изпълняват най-малко обществените поръчки. Предполагам, че това нещо е ясно. И в мотивите аз прочетох, а и в самия закон пише, че една от основните цели на финансовата инспекция, най-малкото е това.
Ще завърша с това, господин председател.
Предлагам за по-компетентни отговори да дадете думата най-напред на Добринка Михайлова по първите два закона, а след това на госпожа Драганинска, по Законопроекта за финансовата инспекция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Михайлова, заповядайте.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Ако може, ще започна с въпросите. Първият въпрос е относно това необходим ли е Закон за финансово управление и контрол, не може ли да е част от Закона за устройството на държавния бюджет. Мога веднага да отговоря – да, може да е част от Закона за устройството на държавния бюджет, но, за съжаление, се правиха допълнения на Закона за устройството на държавния бюджет, в който се вкараха два рамкови, бланкетни члена, които препращат към специфични закони, уреждащи тази материя. Така че на този етап България прие този принцип – да има и такъв закон. Практиката в други държави от новоприетите десет членки, в някои от тях няма самостоятелен закон, законите за одита и за финансовото управление са части от устройствения закон, в други има самостоятелни закони.
Мисля, че по-важното е въпросът да бъде уреден по някакъв начин. Това е сериозно изискване и поет ангажимент – да е законово регламентирано по този начин. Не че досега не е имало такава регламентация. ЗДВФК регламентираше системите за финансово управление и контрол. Той постави основите им отначало. Ангажиментът е да има по-ясно разписана управленска отговорност и с този рамков закон се опитваме да постигнем това.
По отношение на въпросите по Закона за вътрешния одит. Смятам, че доста добре е регламентирано в чл. 12. Всъщност по международно приетите стандарти за вътрешен одит независимостта на вътрешните одитори се изразява не принципно да е независим във всяко едно отношение. Административно, разбира се, вътрешните одитори са подчинени и са част от администрацията на една организация. Тяхната независимост се изразява в ненамеса при планирането, извършването на самите проверки и докладването. Смятам, че с чл. 12 сме постигнали това: “Ръководителят на организацията осигурява независимост на вътрешните одитори при планиране, извършване и докладване и не може да възлага на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори да извършват други функции и дейности, различни от дейността по вътрешен одит.” Това е много важно и фундаментално за вътрешния одит. Един вътрешен одитор не може да поема оперативни дейности, да бъде включен понякога в счетоводство или в друга дейност, защото впоследствие може да има конфликт на интереси и да не може да извършва и да планира одитната си дейност.
Също така, за да се гарантира неговата независимост в ал. 2 на чл. 12 на ръководителя на звеното му се дава право да докладва директно на ръководителя на организацията. Така че мисля, че с чл. 12 доста сериозно сме защитили функционалната независимост на вътрешните одитори. А нека не забравяме, и че целият закон реферира, че работата на вътрешния одитор се изпълнява в съответствие с международните стандарти, които също гарантират тази независимост.
Относно евентуалното нарушаване на конституционни принципи по отношение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, да, ние приехме бележката от колегите си от Сметната палата. В предварителните срещи мисля, че изчистихме текстовете. Има изрично изключване на Висшия съдебен съвет, Сметната палата и Комисията по финансов надзор по отношение на каквато и да е била намеса от Министерството на финансите в тяхната работа.
Относно критериите и изискването за големината на звената за вътрешен одит. Да, спрели сме се само на един критерий – бюджет. Но мога да ви кажа като одитор с дългогодишен стаж, че в общи линии това е един от най-съществените фактори, по които можеш да си направиш извод за дейността на една организация. Една организация с голям бюджет, естествено, че е и сложна по структура. Но нека не забравяме, че законът дава само минималните изисквания. Ако организацията е с по-сложна структура, има много процеси, които протичат хоризонтално и вертикално в много други структури и организации, няма да има никакъв проблем ръководителят на организацията да увеличи звеното си с толкова одитори, колкото самият той смята за необходимо.
По отношение реда на назначаването. Не е елиминирано конкурсното начало поради факта, че ние реферираме, че вътрешните одитори ще бъдат и държавни служители. Те се назначават по реда на Закона за държавния служител. Всъщност там конкурсното начало е задължително. Дори смятам, че сме заложили някои специфични критерии, които дори утежняват самата процедура по назначаване, защото ние искаме да бъдат назначени хора със специфични изисквания, тоест с опит и стаж в областта на одита – било вътрешния, било външния.
А относно желанието, което споделихте – да отпадне § 2, аз искам да ви кажа, че това е коментирано с колегите от Европейската комисия, хората, които са ни консултирали от “СИГМА”. Европейският съюз смята, че България трябва на всяка цена да използва административния капацитет, който гради от няколко години. ЗДВФК имаше труден туининг проект за 2,5 млн. евро, които се изразходваха за обучение на вътрешните одитори в публичния сектор. В момента тече втори туининг проект. Доста големи ресурси от Европейския съюз, включително с българско съфинансиране, са изразходвани за обучението на тези хора.
Препоръката на Европейския съюз е този капацитет да не се губи, да не се започва отново от нулата, а напротив, той да бъде използван и оползотворен правилно. Затова с този параграф ние се опитваме да направим точно този преход – одитори от АДВФК да продължат да практикуват професията, за която са обучавани. Естествено, тяхното обучение ще продължи да се развива вече като отговорност на Министерството на финансите в лицето на моята дирекция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Госпожо Михайлова, категорично не мога да се съглася с § 2. Другите неща, които казахте, няма да ги обсъждам, тъй като не е толкова ясна ситуацията. Параграф 2 може да бъде много добро разбран от всички мои колеги тук.
Ако тези служители, за които говорите, обучавани по този туининг проект, са толкова добри, те нямат проблем да спечелят конкурс. Затова ние по никакъв начин не можем да възприемем заобикалянето на конкурсното начало. Защото евентуален, дори частичен провал на тези одитори, ще ни изложи пред Европейския съюз.
Аз съм евронаблюдател, също се срещам с хора от Европейския съюз, дори съм в Бюджетната комисия на Европейския парламент. Така че по никакъв начин това не е приемливо за нас.
Вие извеждате аргумента, че тези хора са били обучени. Чудесно, значи те ще спечелят всички конкурси, няма никакъв проблем.
Тези аргументи, които Вие изложихте, не могат да защитят, както и да разглеждаме нещата, заобикалянето на конкурсното начало. Назначенията трябва да стават според Закона за държавния служител, който е добре действащ, положенията са изчистени. Това е правилният начин.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз имам малко по-различна реплика. Дайте да видим кое е важно за България. Аз също съм евронаблюдател и смятам, че изключително важно е това, което правим за Европейския съюз, но във всеки един от аргументите, които чувам аз, единственото, което чувам, е: така каза Европейския съюз, така направи Европейския съюз. Нали правим всичко зарази България, а не заради Европейския съюз.
И ако това е така, трябва да бъде така, дайте ни аргументи заради България, а не само заради Европейския съюз. Не съм съгласна с този аргумент.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОБРИНКА МИХАЙЛОВА: Ако в моето изказване съм употребила тези изрази, съжалявам. Лично аз като одитор също смятам, че преди всичко и приоритетно е това, което е най-добре за България и за всеки един от нас като данъкоплатец, както и за моите родители, които са пенсионери, е важно как се разходват публичните средства. Така че категорично съм съгласна с Вас, че приоритетно и важно е преди всичко да помислим за контролната система и финансовата дисциплина в публичния сектор. Мисля, че постигаме това с тези закони.
Относно Вашата реплика, да, Вие се обръщате към Закона за държавния служител, че той казва, че трябва да се следва конкурсния принцип. Но същият закон казва, че когато една функция не се закрива с държавната администрация, а се прехвърля от едно място в друго, държавните служители не губят своите правоотношения като такива. Тоест, чл. 87а защитава държавния служител в случай, какъвто е вътрешният одитор от АДВФК да продължи да осъществява своята дейност като вътрешен одитор, макар и в друга организация, но да изпълнява същите тези функции, които до вчера е изпълнявал.
Мисля, че ние сме се опитали точно използвайки Закона за държавния служител, да направим това прехвърляне.
Нека да не забравяме, че чрез този § 2 ние не запълваме одитните звена в организациите. В някои организации ние прехвърляме по един одитор, в други по двама или трима, но няма такава организация, към която ние да запълваме целия капацитет. Ако едно министерство трябва да има минимум десет одитора по критериите, ние прехвърляме по трима или четирима. А мога да ви уверя, че дори по отношение на централния бюджет за тези органи има министерства, които дори настояват да им бъдат изпратени още одитори, но на територията на София просто няма такива.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Предлагам да чуем и госпожа Драганинска.
ГИНКА ДРАГАНИНСКА: Благодаря, господин Димитров.
Смятам, че госпожа Михайлова засегна поставените въпроси по Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Подкрепям я в това, което каза.
Бих искала да се спра на другите въпроси, които се поставиха по Закона за държавната финансова инспекция.
Първо, искам да кажа, че това е функция, която наистина съществува и в сега действащия закон, по който работи АДВФК, който съчетава двете функции по вътрешен одит и административно-наказателна и имуществена отговорност. И целта на разделянето в три законопроекта е именно разделяне на органите, които упражняват тези функции, а не премахване на функциите. Пак казвам, че това е препоръка. Аз ще употребя също европейските партньори.
През последните четири години системата на държавен вътрешен финансов контрол беше подложена на два етапа на преглед на системата от експерти на “СИГМА”, чиято дейност се наблюдаваше и те докладваха на Главна дирекция “Бюджет”. И това са техните последни констатации, които са отразени в окончателния доклад от втората фаза, извършена през 2004 г. След този момент докладът се връчи на министъра на финансите на 26 април 2005 г. и от този момент нататък започна изготвянето на стратегия за реформа в системата на държавния вътрешен финансов контрол, която предвижда 11 или 12 пункта. Не мога да ви цитирам точно колко са. Едната точка от тях е разработването и разделянето на функциите в три законопроекта – изготвянето на Закон за системните финансови управления и контрол, Закон за вътрешен одит в публичния сектор, и Закон за държавната финансова инспекция.
Аз смятам, че разпоредбите на този закон коренно се различават от разпоредбите в сега действащия закон. В него не е предвидена плановост, а само по сигнали и по обществени поръчки и други специални случаи, които следва да бъдат проверени – по искане на Министерския съвет, на Сметната палата и т.н., цитирани в чл. 5. Освен това не се предвиждат и териториални структури.
Отново казвам, че ние приехме препоръката на нашите партньори от “СИГМА”, с които съвместно разработихме трите законопроекта, и той се представя пред вас в този вид. Оттук нататък право на законодателя е да реши дали обхватът ще бъде този, дали ще съществува или не, дали ще има инспекционна функция в България. Но смятам, че на този етап тя е необходима, господин Димитров.
Виждам и се радвам, че господин Ясен Попвасилев е тук, защото аз днес му донесох 55 страници за мина “Пирин”. И ако не съществуваше инспекционната функция, те нямаше да бъдат установени и написани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз също имам призив към вносителя, тъй като действително в нашия парламент стана практика да ползваме Европейския съюз като идеално състояние. Това просто не е така. НАП не е идеално състояние на Европейския съюз. До голяма степен това е една от мечтите на Европейския съюз. И да не смятаме, че Европейският съюз очаква в новоприсъединилите се да види миналото си. Той очаква новоприсъединилите се да поизпреварим малко техния горчив опит и да не го повтаряме.
От тази гледна точка в тези три законопроекта е отчетен потенциалът на Европа в лицето на участниците от “СИГМА”, но категорично не повтаряме европейските грешни практики.
В тази посока да се надяваме, че ние вървим напред, а не догонваме някой друг и ще се окажем малко пред Европа.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: В продължение към думите на господин Петър Димитров, ние не повтаряме европейските грешки, но си правим наши собствени.
Имам два въпроса, уважаеми колеги, към госпожа Драганинска и към госпожа Михайлова.
Във финансовите инспекции, госпожа Драганинска, се случва нещо, което е доста опасно. Терминът “плановост” изчезва, тоест вече няма планиране при тяхното извършване, а се случват на принципа ад хок, тоест по жалба, по сигнал, което ние намираме като много обезпокоително. И това за нас е сигнал, че те няма да бъдат вече ефективно. Това за нас означава, че те губят изцяло своята ефективност.
Към госпожа Михайлова. Вие, госпожо Михайлова, цитирахте Закона за държавния служител. Не зная дали моите колеги са изцяло запознати с дебата, който ние с вас водим, и искам да ги насоча към § 2 от Преходните и заключителни разпоредби. Неговата идея е вътрешните одитори, които в момента са назначени, да преминат към други служби под формата на една децентрализация, без конкурс. Идеята тук е да бъде заобиколен Законът за държавния служител.
Нека сега да отидем към самия закон. Той предлага основни хипотези за назначаване без конкурс – това, което Вие казахте. Едната е при преобразуване на администрацията. Втората е при преминаване на дейност от една администрация в друга. И третата хипотеза, която съществува, е при преминаване на дейност от закрита администрация в друга. Обаче това, което се случва сега с вътрешните одитори за нас не попада в нито една от трите хипотези. Поради което това, което вие искате да направите, е вече на ръба, даже преминава ръба на законност. Тоест, Законът за държавния служител за нас не го позволява. Защо? Защото смятаме, че практиката на Върховния административен съд по-скоро касае целия кадрови състав на дадена организация и неговото прехвърляне. Когато става частично, както е в този случай, смятаме, че Законът за държавния служител по-скоро не го предвижда. И че ако се пристъпи към тези назначения без конкурс, се нарушава законът. Не само че се получават проблеми с качеството при масови назначения без конкурс, за което между другото Европейската комисия много пъти поставя правилно въпроса, и заради което беше променен въпросният Закон за държавния служител.
Вижте, моето безпокойство основно е следното, казано максимално просто – ние имаме нужда от много силен вътрешен контрол. В един момент в България ще има сериозни европейски фондове. И затова ви казвам, като опозиция, че ако сегашните управляващи допуснат назначавания без конкурс, всеки проблем ще бъде отнасян от мен точно в това отношение в следващите години. Ще кажа: да, има проблеми, защото те не ме послушаха тогава изцяло да има назначения с конкурс, каквато е процедурата по Закона за държавния служител. И това не важи само за мен, това важи за цялата опозиция. Не мислете, че говоря от свое име.
Така че, госпожо Михайлова, още веднъж ви призовавам за отпадането на § 2, което, разбира се, ще бъде предложено и на цялата Бюджетна комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз не съм член на Бюджетната комисия и затова изчаках търпеливо реда си. Аз също, като колегата Димитров, смятам, че липсата на плановост, по която ще се извършват проверките, които правят служителите на финансовата инспекция, направо за обезпокоително, поради простата причина, както съобщи госпожа Драганинска. Това, което това е оставила за мен – за крупни нарушения в една мина, която е еднолично акционерно дружество, в крайна сметка тази ревизия е била там вследствие на една плановост, вследствие на едно осъзнаване или преценка на риска. И вследствие на това е направена тази ревизия.
Според мен самият закон, ако греша ме поправете, прилича повече на закона, който беше до 1996 г. Особено ако се върнете на стария Закон за държавен финансов контрол, и погледнете чл. 8, и видите какви са правомощията сега, които са описани в Закона за финансовата инспекция, ще видите едно голямо припокриване.
Господин Димитров зададе един въпрос, който е много важен и той е свързан с обхвата. Става дума за този акт за начет. Може ли да ми отговорите къде в Европа органите на финансовата инспекция правят актове за начет. Посочете ми една страна. За мен смисълът е когато се извърши една проверка на стопанската дейност на една бюджетна организация, констатират се в крайна сметка нарушения на финансова дисциплина и на закони, констатациите се дават на ръководния орган на съответната организация, който вече търси имуществена отговорност на работници и служители по Кодекса на труда. Вие знаете, че има такива разпоредби в Кодекса на труда за работниците и служителите, а пък на ръководните органи, имам предвид управителното тяло, може да се търси такава отговорност по Закона за задълженията и договорите.
Затова аз смятам, че наличието на един акт за начет, който освен другото, представете си, съгласно чл. 27, ал. 5, как ще го направим, ако има едно дружество, в което имаме два или три процента частно участие, другото е общинско или държавно. Тук има представители на бизнеса, ако има такива остатъчни дялове в едно ООД излиза, че съгласно чл. 27, ал. 5 ще правим акт за начет на собственика на 97% от това ООД. Това е смисълът на закона. Така е записано.
Блокиращата квота в Допълнителните разпоредби е описана. Това е увеличение и намаление на капитала. И в ООД-то увеличение на капитала, съобразно Търговския закон, в крайна сметка става със съгласието на двамата съдружници.
Ако се приеме в този вид, смятам, че много ремонт ще трябва между първо и второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение?
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ние ще приемем и трите законопроекта като хармонизиращи. За тези, които искат допълнителна информация, бих предложил да се запознаят с документите, в които има достатъчно информация по този въпрос. Това е преговорната позиция на правителството по Глава 28 “Финансов контрол”, Стратегията за развитие на държавния и вътрешен финансов контрол – документи, които ясно посочват мероприятията, които трябва да бъдат предприети в посока на хармонизация на тази юридическа материя. И смятам, че има неща, които ще трябва да се изчистят между първо и второ четене. Задължително трябва да се изчистят взаимоотношенията със Сметната палата от гледна точка на техните специфични функции по отношение на контрола.
Аз дълбоко смятам, че са неправилни интерпретациите, че има дублиране на функции по отношение на контрола, що се отнася до функциите на Сметната палата и вътрешния финансов контрол. Има контрол, който е превантивен, последващ, текущ и т.н. Всяка една от тези институции си има своите функции и своите задачи и мисля, че в това отношение няма разминаване. Но много е важно да се изчистят взаимоотношенията със Сметната палата.
Аз лично недоумявам защо съдебната система отказва да коментира тази материя, защото тук става дума за харчене на публични разходи. Става дума за пари на данъкоплатците. Съдебната система харчи пари на данъкоплатците и следователно тя също трябва да понася някаква форма на финансов контрол. Каква ще бъде тази форма е друг въпрос, но аз имам една препоръка към вносителите – за следващото четене да имат информация за това как е решен този въпрос в другите страни, защото очевидно ние не можем да оставим тази система без никакъв контрол по отношение на харченето на публичните средства.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Гущеров изрази положителното си отношение по трите законопроекта, така че ще имаме предвид при гласуването.
Господин Нено Димов също изрази волята си – и по трите законопроекта е “въздържал се”.
Има ли други желаещи да вземат отношение по трите законопроекта? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред ще гласуваме Законопроекта за финансово управление и контрол в публичния сектор.
Който подкрепя този законопроект за първо четене, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следва Законопроектът за държавната финансова инспекция.
Който подкрепя законопроекта на първо четене, моля да гласува.
За – 12, против – 2, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Законопроект за вътрешния одит в публичния сектор.
Който е за този законопроект на първо четене, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Ще очакваме всички предложения.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15,35 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова