П Р О Т О К О Л
№ 25

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 25

На 16 декември 2005 г., петък, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – продължение, второ четене.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Предлагам по принцип две точки в дневния ред:
1. Обсъждане на проекта за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – продължение, второ четене.
2. Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
Предлагам да започнем обсъждането на законопроекта за бюджета, за да можем в понеделник да обсъждаме по трудната част – таблиците, които се съставят на база на направеното обсъждане. Знаете, че трябва да се отразят приетите предложения. За да можем да направим това за понеделник, трябва днес да минем през тези предложения.
Имате ли други предложения по дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Дневният ред е приет.
Продължаваме с “Допълнителни разпоредби”.
По § 1 има предложение на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което работната група подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Петър Кънев, което не е подкрепено от работната група.
Работната група предлага окончателна редакция.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имам молба, тъй като приетото предложение, за което Вие споменахте, е за термина “свързани лица” и справката, която направихме е, че в Търговския закон е дефинирано основното понятие в нашето законодателство за свързани лица, ако колегите от Министерството на финансите могат да ми помогнат при наличието на следния казус. Свързано лице е разширено в окончателния текст. Тоест, текстът на вносителя малко е намален и в крайна сметка основният текст от Търговския закон е останал. Може ли това да означава, че ако имаш брат, братовчед и той е некоректен към данъчните, трябва ти да бъдеш неговия данъчен гарант? Защото аз така го разбирам. Човекът, който носи последствие като свързано лице пред данъчните власти, става този, който...
МАРИЯ МУРГИНА: Не.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма такава опасност. Благодаря ви.
РОСЕН ИВАНОВ: За определението за свързани лица сме ползвали основно Закона за счетоводството, а не търговския закон. В Закона за счетоводството, когато се говори за свързани предприятия, оставяме т. 1 за роднините, нея не я коментираме, но когато се коментират свързани предприятия и сделки между контролирани лица, се ползват доста по-широки понятия, които са описани тук.
Що се отнася до гаранта, това в никакъв случай не е така.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тоест, няма последствия за човека?
РОСЕН ИВАНОВ: Има едно последствие от това, че сделката е извършена между свързани лица. И това е ако тя не е извършена по пазарна цена. Тогава органът по приходите има право да определи данъка.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е коректното. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат думата по този текст? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група за окончателна редакция на § 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Текстът на § 1 е приет.
По § 2 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Имате ли някакви съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текста на вносителя за § 2, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към “Преходни и заключителни разпоредби”.
Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Работната група ни даде варианта на Преходните и заключителни разпоредби заедно, не са разделени по параграфи. Това ще стане по-късно.
Коментирайки всеки текст поотделно, искам да кажа, че до преди малко ги проверявахме всички и в чисто технически вид се налагат доста корекции, които също ще бъдат направени в доклада. Оперативно не беше възможно да бъдат направени до този момент.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това ще усложни нашата работа.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Наистина ще бъде по-трудно, защото предложенията на народните представители са към основния текст, а предложенията на работната група са накрая на материала.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 3 и 4 няма предложения от народни представители.
Имате ли някакви съображения по тях?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Има предложения на работната група за окончателна редакция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли съображения по предложението на Работната група по § 3? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на Работната група за § 3, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 3 е приет.
По § 4 няма предложения на народни представители.
Работната група предлага окончателна редакция.
Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Исках да уточним с вносителя влизането в сила на този Кодекс 1 януари 2006 г. ли остава? Питам, за да предложа редакция в § 4, защото се получава двусмислица, както сте го предложили.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Да, влизането в сила ще бъде от 1 януари 2006 г., с изключение на няколко параграфа.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: В такъв случай, господин Димитров, ако ми позволите, да предложа в ал. 1 накрая, в ал. 2 и в ал. 3 накрая, където е текстът “към датата на влизането в сила” да се замени с “1 януари 2006 г.”.
РОСЕН ИВАНОВ: Защо?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Защото се получава двусмислица с Кодекса за социално осигуряване и може да се тълкува като влизането в сила на Кодекса за социално осигуряване. Трябва да има уточнение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Между приемането в парламента и публикуването в “Държавен вестник” има още една институция. Президентът може и да не успее да го публикува до 1 януари и да влезе в сила.
РОСЕН ИВАНОВ: В ал. 2 на § 4 е записано много ясно за влизането на този кодекс в сила. Тоест, очевидно става дума за Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Би трябвало така да се редактира и в ал. 1, и в ал. 3. Мисля, че тогава няма да има никакво двусмислие.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагате навсякъде да конкретизираме?
РОСЕН ИВАНОВ: Влизането на този кодекс в сила.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли някакви други съображения по § 4.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Господин Димитров, може ли да прочета как ще изглежда ал. 1 и вие преценете дали ще стане:
“(1) Разпоредбите на този кодекс се прилагат от органите на Националната агенция за приходите, съответно на Агенцията за държавни вземания, и за процесуалните действия по незавършените административни и изпълнителни производства по глава седма от Кодекса за социално осигуряване към датата на влизането на този кодекс в сила.”
Питам аз кой кодекс – Кодекса за социално осигуряване или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс? За това иде реч.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Като редакционна бележка слагате, че този кодекс е въпросният ДОПК и приключваме. Ако трябва, навсякъде ще изпишем, че става въпрос за ДОПК.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: За това става въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С тези редакционни промени, който е съгласен, моля да гласуваме § 4.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 4 е приет.
По § 5 има предложение на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, това е доста ключов въпрос – дали Агенцията по приходите ще може ефективно да започне да функционира от 1 януари 2006 г. Ние имаме своите опасения, че това може да не се случи. А това е много ключов период за България. Ако има някакъв хаос или проблеми, те ще се отразят на европейската интеграция.
И затова до последно предлагахме отлагане стартирането на Агенцията по приходите от 1 април 2006 г. Нашата логика е следната – опасяваме се, че ако има някакви проблеми, те могат да имат много висока цена. Тоест в доклада на Европейския съюз да попаднат именно такъв вид проблеми и те да се отразят негативно върху членството на България.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз се страхувам, че и госпожа Мургина едва ли има пълномощия да поеме ангажименти.
Имате думата по срока.
МАРИЯ МУРГИНА: Това е въпрос, който дълго беше дискутиран – дали рисковете, които поемаме от старта на 1 януари, биха могли да повлияят негативно на оценката, която предстои да получим във връзка с присъединяването. Мнението на нашето министерство, на неговото ръководство и нашето мнение е, че стартът на агенцията ще бъде повод за много позитивна оценка в тази област. Защото създаването на агенцията е част от поетите ангажименти за подобрен административен капацитет.
По отношение на рисковете може би има основание за известна тревога от гледна точка на това, че системата за управление на приходите не е готова. Но при споразумението, което сме подписали с НОИ да работим едновременно с двете информационни системи, ви уверявам, че нямаме причина за рискове както по отношение на приходите, така и по отношение на оценката за присъединяването.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, понеже заговорихме за рискове и за възможност Националната агенция по приходите да заработи така, както е регламентирано – тя да обслужва данъчно задължените лица и осигурителите на едно гише, да се предостави възможност за скъсяване на сроковете, които администрират данъчни и осигурителни задължения, ние трябва да ви кажем и да уведомим народните представители, че Националната агенция по приходите ще стартира с информационната система на Националния осигурителен институт. Ние сме подписали споразумение с Националната агенция по приходите, но все още не са направени свързаностите между териториалните данъчни дирекции и Националния осигурителен институт, за да може да се тества самият софтуер.
В по-голямата си част информационната връзка е тествана, обособени са работните места, но за София град, Стара Загора и Кюстендил, София област и Перник има определени проблеми. Ние сме разпределили служителите от обособената функция събиране, които ще преминат към Националната агенция по приходите, преминали са курса на обучение, запознават служителите от Данъчната администрация с програмните продукти на Националния осигурителен институт, които обслужват тези функции. Но трябва да се знае, че влизането в сила на ДОПК се отложи малко във времето, което не предполагаше едно тестване, както ние го разбираме, на информационната система.
Формулярите, подзаконовите нормативни актове ще ги разглежда Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Въпреки че ДОПК не е влязъл в сила, ние ще ги разгледаме, за да можем да укорим създаването на Националната агенция по приходите. Служителите, които обслужват регистрацията и обслужването, и администрирането на осигурителните вноски, не отговарят на бройката, която е необходима на данъчната администрация за обслужването, защото ние имаме локализиране на тази дейност на едно място. Сега тези служители ще отидат в 15 данъчни служби. Подготвени сме, работим по този въпрос, но трябва да знаете, че е възможно да има и определен риск.
Работи се и каквото е необходимо се прави от Националния осигурителен институт, от колегите от Националната агенция по приходите, създадени са експертни групи. Но не можем да гарантираме на 100%, че всичко ще бъде безпроблемно, безпрепятствено. Ние ще се постараем то да бъде така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: За правоприемство се прилага съответно чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност. Съответно текстът в чл. 6а, т. 1 е “Преобразуване на търговски дружества по реда на глава шестнадесета от Търговския закон”.
Това означава ли, че стават търговски дружества?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Член 6а от Търговския закон е нов текст от миналата година, който урежда, че в такива случаи, когато дружествата се вливат, разделят и прочее операции, не се начислява по повод прехвърлянето на имуществото от едното дружество в другото дружество, не се начислява данък върху добавената стойност. Новото лице, в случая Националната агенция за приходите, се регистрира незабавно по Закона за данък върху добавената стойност и върху нея преминават всички права на данъчен кредит, задължения за начисляване на данък и т.н.
Ако не се включи подобна разпоредба, това означава, че данъчната администрация, тъй като се закрива, трябва върху всичките си активи да начисли и данък върху добавената стойност, да го внесе в бюджета, от своя страна Националната агенция за приходите да се регистрира по ДДС след известен период от време, да подава справки, да ползва данъчен кредит върху активи, които са придобити преди регистрацията и т.н.
С цел да се избегне цялата тази сложна галимация, ние предлагаме за правоприемството, което съществува между данъчна администрация и Националната агенция за приходите, да се прилага чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Той касае търговските дружества.
РОСЕН ИВАНОВ: По принцип да, но това не превръща данъчната администрация или Националната агенция за приходите в търговско дружество. Просто те ще използват този режим, при който не се начислява ДДС. Националната агенция за приходите се регистрира незабавно по ДДС, като върху нея преминават всички задължения за по-нататъшно начисляване на ДДС или ползване на данъчен кредит и т.н. Тоест, режимът, който биха ползвали две търговски дружества, ако едното прехвърля имущество на другото по повод преобразуване. Това не превръща Националната агенция за приходите в никакъв случай в търговско дружество. Тя, доколкото ми е известно, не извършва търговска дейност.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Искам да ви информирам, че господин Фликеншилд изрично подчерта, че те нямат изисквания агенцията да стартира от 1 януари, че това е наше вътрешно решение. Техният натиск и договореността с тях е Данъчно-осигурителният процесуален кодекс да бъде приет до края на тази година. Аз споделям някои от тревогите и ако те са основателни трябва да помислим не за 1 април, а дори за 1 юли.
Сами разбираме, че това е отговорност преди всичко на правителството и предлагам да си приемем текста така. Ако правителството си поема рисковете, не е работа на парламента да поема отговорности, които не той ще изпълнява. Изпълнението на тези решения са работа на изпълнителната власт. И ако изпълнителната власт поема тези ангажименти, аз не виждам защо парламентът трябва да се безпокои. Ние създаваме законовата рамка.
Пак повтарям, че споделям тревогите на господин Мартин Димитров. Имаме още време до влизане на проекта в залата. Ако изпълнителната власт също има тревоги в тази посока, можем да коригираме срока и в пленарната зала. В момента нямаме формално основание при декларирано желание от този, който ще го прави, да го направи от 1 януари, ние да отлагаме старта на тази агенция.
Ситуацията е ясна. Може би премиерът би трябвало да даде отговор на този въпрос, тъй като, ако има неблагополучия, те ще легнат преди всичко върху правителството като цяло.
Заповядайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Може ли, господин Димитров, да уточните може би с колегите от НОИ ал. 4. Става дума за служителите, които се занимават с функция “Събиране” на Националния осигурителен институт. По Кодекса за социално осигуряване всички функции на НОИ са в чл. 33 и искам да уточнят точно по коя алинея и точка, за да направим точно цитирането. Никъде в законодателството функция “Събиране” на НОИ не съществува като такава. Да го уточним на момента, за да го запишем по коректния начин.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: В Кодекса за социално осигуряване няма разделение на функции “Събиране на разходи и на приходи”. Тя е обща функция. Изкуствено е създадена с оглед създаването на Националната агенция по приходите. Единствената промяна, която направихме, е в Правилника за организацията и дейността на НОИ. Направихме вътрешно козметично обособяване на хората, които се занимават с тази функция. И с решение на Надзорния съвет на НОИ за догодина съответният брой на хора като численост на НОИ бе намален, което беше отразено в бюджета на НОИ. Тоест, технически не можем да го направим.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Значи текстът да остане в този вид, така ли?
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Няма как да стане.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Съжалявам, че вземам отношение, но нещата са много отговорни и много важни за всички ваши служители. В ал. 5 остава ли срокът 30 юни 2007 г. за това трудовите правоотношения да се преобразуват в служебни? Ако агенцията стартира от 1 януари, не трябва ли тези правоотношения да се преобразуват в 2006 г., или настоявате да бъдат в 30 юни 2007 г.?
Това е въпрос към вносителите. Очевидно е, че ще е процес. Дали ви стига, дали е къс, дали е дълъг?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
МАРИЯ МУРГИНА: Първо, бих искала да кажа за информация на всички народни представители, че кодексът, който е пред вас, в това число и Преходните и заключителни разпоредби, са изработени съвместно с Националния осигурителен институт. И забележките, които прави госпожата, са коментирани с НОИ. Там, където имаме различия, сме ги посочили, ако не сме ги отразили.
По отношение датата на приемането на статута за държавен служител сме определили тази дата, защото ни е нужно време да внедрим и да въведем страшно много нови неща във връзка със старта на агенцията. Трябва да изработим нов устройствен правилник. Може би трябва да оценим и числеността на по-късен етап. И бихме били благодарни, ако намерим разбиране да ни бъде предоставен този срок.
Благодаря ви.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Вижте, зададох въпроса, защото след това е работила поредната работна група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Явно нещата са съгласувани.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз също искам да изразя опасение от евентуални проблеми, свързани със започване работата на агенцията от 1 януари. Мисля, че изпълнителната власт поема сериозен риск и този проблем не бива да се подценява. Вярно е, че информационната схема на НОИ работи много добре, но в рамките на НОИ. Ще бъде необходимо време да се апробира при новите обстоятелства. Има значителни различия по отношение на осигурителния доход и данъчната основа. Аз предполагам, че може да възникнат сериозни проблеми, които биха могли да бъдат използвани в предстоящия мониторингов доклад. Но имам и известни опасения, че могат да възникнат проблеми, свързани с данъчните събирания през първата половина на 2006 г. Тогава постъпват значителна част, може би по-голямата част от обемите данъчни плащания. Трябва да има сигурни гаранции, че системата за събиране на данъците в началото на следващата година няма да бъде разстроена от тази апробация в информационната система.
Така че ние сега ще гласуваме, можем да подкрепим този текст, но изпълнителната власт трябва да поеме отговорност и да даде сигурни гаранции. В противен случай трябва да търсим възможности за отлагане на срока за начало на Националната агенция по приходите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Много се извинявам на председателя и заместник-председателя на комисията, но много ви моля, уважаеми колеги, да сме наясно, че и в парламента носим политическа отговорност. Носите я вие от мнозинството. Не я прехвърляйте на изпълнителната власт. Гласуването тук се извършва, за да се носи отговорност.
Такъв важен въпрос за събирането на приходите в България през 2006 г. не можем да го отправяме към администрацията или само към правителството, защото просто не е редно. Аз не приемам такъв тип застраховане. Все пак се гласува всеки спрямо собствената си съвест и разбиране.
И ще си позволя още нещо, за което се извинявам, тук не е мястото за тези неща, но политическата воля, политическото решение на управляващата коалиция трябва да бъде съобразено с този риск. И се носи от самата политическа коалиция не се носи единствено и само от тези 12, 18 човека или колкото в момента сме на заседанието тук.
Съжалявам, но бях принуден да го кажа, защото се каза на няколко пъти.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев и аз съжалявам, че сте го приели като презастраховане. Става въпрос за нещо друго. Когато една институция казва, че може да направи нещо, очевидно, че се опира върху този потенциал. Няма други варианти. Тук не е въпрос на съвест, не е и на политическа воля. Всички знаем, че информационната система не е готова. Така че от тази гледна точка аз мисля, че вършим работа, която не е поляризирана. Ако този, който ще го прави, смята, че има потенциал да го направи, тръгваме в тази посока и в никакъв случай не отиваме към това, че мнозинството ще си измие ръцете. Говорим за това дали има потенциал. И аз пак повтарям, че лично мен ме интересува какво е мнението на министър-председателя. Според мен няма други варианти.
Не е за това, че тук мнозинството ще се оправдава. Добрият вариант е, като си купуваш нещо и ще го пускаш от понеделник в работа, да знаеш, че всичките му системи функционират. Ние знаем, че софтуера на тази безкрайно сложна система не функционира. За това става въпрос.
Разбира се, човешкият фактор е способен да компенсира, но този човешки фактор, след като ще компенсира, трябва да поеме гаранциите, че тази система ще работи.
Заповядайте.
МАРКО МЕЧЕВ: Имайки предвид всичко, което се каза досега, мисля, че ние трябва да си поемем отговорността като Бюджетна комисия за внасянето на този документ в пленарната зала. И предлагам да се обединим около това, че на нас ни остават още пет работни дни. Тези структури на агенцията готови ли са, не са ли? Затова предлагам срок 1 юни.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз не мога да приема, че след като от госпожа Мургина, която е изпълнителен директор на тази администрация, твърди, че тя може да заработи, ние с лека ръка да кажем – от 1 юни.
Моето предложение е министърът или както господин председателят предлага, даже министър-председателят да дойде и да каже поемат ли тази отговорност, че системата ще заработи. Ние чуваме тук, че се поема такава отговорност. Как така с лека ръка изведнъж ще кажем: от 1 юни. За какво бързахме да приемаме тогава този Кодекс?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Аз също подкрепям това, което каза госпожа Дренска, но ми се струва, господин председател, че ние връщаме топката в изходна позиция. В момента обсъждаме философията на това дали тази агенция има капацитет, дали ще може да заработи, дали няма да може да заработи. Ние сме вече на Преходните и заключителни разпоредби. Всички усилия на всички колеги от Народното събрание през последните дни са насочени към този кодекс и сега да си задаваме въпроса дали този кодекс ще може да работи или не, ми се струва несериозно. Още повече, че в различни политически формати, в управляващата коалиция това нещо е обсъждано и е поставяно като въпрос, който по мое скромно мнение не подлежи на някакво съмнение, че тази агенция ще заработи, че има капацитета и ще стартира от 1 януари.
И тук е прав господин Методиев за това, че в крайна сметка дали е изпълнителна или законодателна власт, ние сме управляваща коалиция и като такава носим цялата политическа отговорност. Затова предлагам да не дискутираме повече този въпрос. Госпожа Мургина, като изпълнителен директор на агенцията, дава своята категорична позиция, че имат капацитета и да минаваме към гласуване на тази разпоредба.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз също мисля, че е разумно да гласуваме, след като е поет ангажиментът, но е важна датата и тя не бива да се приема с лека ръка.
Вариантите са ясни. Аз ви предлагам, ако господин Димитров не възразява, да подкрепим предложението му по принцип, да приемем това, което предлага работната група, а ако има някакви други съображения, те да прозвучат в пленарната зала. Това може да бъде коригирано оперативно.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам ви само няколко изречения за размисъл.
Приемането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс няма нищо общо със стартирането на Агенцията по приходите. Хубаво, приехме го, работихме допълнително. Добре. Ако има обаче съществен риск как ще работи тази агенция, а представителката на НОИ каза, че рискове има, не е ясно колко са големи, как ще се проявят, какви ще са последствията, и до април искам всеки от нас да е наясно, че сме по много тънък лед и всеки проблем може да има много висока цена. Висока цена както за управляващите, които безспорно ще понесат голяма отговорност, но висока и за нас като опозиция. И дали трябва да предприемаме толкова висок риск, като можем да отложим стартирането на агенцията – нека всеки от нас да помисли, да реши и съответно управляващата коалиция да реши за себе си.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искала да уверя народните представители в това, че дали ще стартира агенцията на 1 януари, на 1 април или 1 юли, особена разлика от това, което в момента сме направили като подготовка, няма да има. Ние имаме няколко проблема.
Първият проблем е липсата на готовност в софтуера за управление на приходи. Стартирането на пилотните тестове ще стане в края на март. Реалното внедряване няма да стане преди 1 юли. Дотогава обаче ние имаме две работещи информационни системи – системата на НОИ и тази на Данъчна администрация.
В момента, в който стана ясно, че няма да можем да ползваме готовия софтуер, ние с огромни усилия разписахме нов интегриран бизнес процес, по силата на който, работейки с двете информационни системи, клиентите на бъдещата приходна администрация да не бъдат потърпевши, да не разберат, че администрацията работи с два софтуера. Опитваме се да направим обслужването по начин, по който наистина проблемите, които има администрацията, да не стигнат до задължените лица.
Вторият проблем, който имаме. Ние обучаваме вече втори месец колегите от НОИ, обособени във функция “Събиране” и колегите от данъчна администрация по този интегриран процес, който се основава на проекта на ДОПК и всеки ден промените, които стават факт на Бюджетна комисия или в парламента, намираме начин да бъдат сведени до системата.
Вторият проблем, който имаме, е с голямата сграда на ИПК “Родина” в София. Това е проблем, който очевидно няма да бъде решен в следващите две години.
В този смисъл моето предложение е агенцията да стартира на 1 януари. Всяко отлагане демобилизира и демотивира нейните служители. Всички служители са обособени, подбрани от НОИ и в момента правим общото длъжностно щатно разписание. Аз смятам, че не трябва хората да чакат повече и да ги обезверяваме. Както и бизнеса, разбира се.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Намираме се в парадоксалната ситуация, в която онзи, който трябва да свърши работата, казва “Дайте да я свърша”, а законодателят се безпокои дали ще я свърши.
Казусът е ясен. Желанията също са ясни.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров за отлагане старта на агенцията от 1 април.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – 1, въздържали се – 2.
Текстът на § 5 е приет.
По § 6 няма предложения от народни представители.
Имате окончателния текст на работната група.
Има ли възражения? – Няма.
Който подкрепя предложението за § 6, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 6 е приет.
По § 7 няма предложения от народни представители.
Има предложение за окончателен текст на работната група.
Иска ли някой да каже нещо по този параграф? – Не виждам.
Мол, който подкрепя предложението на работната група за § 7, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 7 е приет.
По § 8 няма предложения от народни представители.
Работната група е предложила окончателен текст.
Имате думата по предложението на Работната група.
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: В текста на стр. 46 е записано:
“(5) Служителите в агенцията не могат: ...
3. да работят по трудови договори с друг работодател, освен като преподаватели с писмено съгласие на изпълнителния директор, или да работят или получават възнаграждения извън системата на агенцията, освен с писменото съгласие на изпълнителния директор или на упълномощено от него лице, когато това не води до конфликт на интереси.”
Изчитам ви този текст, защото в Работната група се разбрахме служителите в агенцията, освен да бъдат преподаватели, да нямат право да извършват никаква друга дейност. И ще помоля представителите на вносителя да обяснят откъде е дошла тази втора хипотеза, защото нямаше такова предложение в нашата работна група. Мисля, че това е некоректно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата вносителите.
РОСЕН ИВАНОВ: Ще се опитаме да обясним.
Ние знаем много добре за това нещо, но след като обсъждахме след това, една тотална забрана на служителите да получават какъвто и да е доход извън агенцията, ги изважда извън гражданския оборот. Това означава, че те не могат да получат авторско възнаграждение, или не могат да получат наем или нещо подобно.
Проблемът, който постави госпожа Дончева и който тя продължава да поставя, съжалявам, че тя не е тук, е че служителите...
НИНА ЧИЛОВА: Тук не става въпрос за наеми.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако кажем, че служителите на агенцията не могат да получават абсолютно никакви други възнаграждения, извън заплатата си.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Извинявайте, тук се говори за трудов договор.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние казваме изрично за трудовия договор. Нека четем т. 3.
НИНА ЧИЛОВА: Всичко това го знаем.
РОСЕН ИВАНОВ: Трябва да могат да получават някакви други възнаграждения. Например авторски възнаграждение.
НИНА ЧИЛОВА: Авторското възнаграждение е на друго основание. Колеги, дайте да се уважаваме. Много витиевато сте го написали. Тук става въпрос за хипотезата, при която се работеше като счетоводители на други фирми.
РОСЕН ИВАНОВ: Това не трябва да се допуска. Това е ясно.
НИНА ЧИЛОВА: Аз имам конкретно предложение: “да работят по трудови договори с друг работодател, освен като преподаватели с писмено съгласие на изпълнителния директор”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: На народните представители преди четири месеца беше забранено да работят по друг трудов договор и като преподаватели. Няма разрешение народните представители да работят по втори трудов договор.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако изключим само трудовите договори, какво става с гражданските договори? Излиза, че няма забрана за тях, а не трябва да бъде така. Един данъчен инспектор може да получава възнаграждение като счетоводител и на граждански договор. А това не трябва да се допуска.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Но вие забравяте за граждански договори. Вие сте разрешили и по трудов договор. Може да е щатен преподавател във ВУЗ и да работи като щатен данъчен.
РОСЕН ИВАНОВ: Втората дума “работят” трябва да се задраска. С това съм напълно съгласен. И да остане “или да получават възнаграждения извън системата”. Тук вече не става дума за трудово възнаграждение, става дума за някакъв друг вид възнаграждение.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Нещо се бъркате. В алинеята пише “Служителите в агенцията не могат”. И надолу е изброено какво не могат. И в т. 3 се казва: “да работят по трудови договори с друг работодател, освен като преподаватели”. Значи единствено като работодатели могат да работят.
РОСЕН ИВАНОВ: Според нас не трябва да могат да получават и други възнаграждения, ако това води до конфликт на интереси. Не трябва да могат да получават възнаграждение, хонорар за водене на счетоводство, тъй като това води до конфликт на интереси. От друга страна, трябва да могат да получават авторски възнаграждения, например, ако са написали книга, статия или нещо такова, или да четат лекции. Но да им забраним изобщо да получават каквито и да е възнаграждения, мисля, че не е възможно.
МАРИЯ МУРГИНА: Затова казваме “с разрешение”, за да бъде гарантирана липсата на конфликт на интереси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам да отложим този текст, докато госпожа Чилова с представителите на вносителите предложат коректен текст. И когато са готови, ще се върнем към него. Засега да го прескочим.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз ще препоръчам да видят режима в други комисии, например Комисията по финансов надзор, където предполагам, че има подобни текстове.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отлагаме гласуването по § 8.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Има и един друг конфликтен момент, за който имам мандат от министъра да го коментирам. На стр. 43, т. 2, където се казва: “В чл. 5 се правят следните промени:
2.1. в ал. 1 след думите “министъра на финансите” се добавят “министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването”.
Става въпрос за членовете на Управителния съвет на Националната агенция за приходите. В оригиналния текст в Закона за националната агенция за приходите в Управителния съвет влизат министъра на финансите като председател, ресорния заместник-министър, управителя на Националния осигурителен институт, управителя на Националната здравноосигурителна каса и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. И в този смисъл, доколкото това е една приходна агенция, позицията на Министерството на финансите е, че с влизането на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, от една страна, се създава едно допълнително политическо натоварване на целия Управителен съвет, а от друга страна, това все пак е една приходна агенция, към която министъра на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването нямат отношение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест тези двама министри да не участват в този орган?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Да остане само министъра на финансите, като председателстващ Управителния съвет на Националната агенция за приходите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагате да отпадне текстът?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Точно така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аргументите на вносителя са ясни. Те представляват началника си и отстояват определена позиция.
Имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз бих направил едно друго тълкувание на тези аргументи. Става дума за това, че силният аргумент е, че само Министерството на финансите е отговорната институция за събирането на приходите. Такава отговорност не лежи върху Министерството на здравеопазването или върху Министерството на труда и социалната политика. И от институционална гледна точка този аргумент, според мен е изключително сериозен с неговия политически мотив, че не може да се натоварва един орган по закон с трима министри. Това означава, че започваме да структурираме Министерския съвет, а нека напомня, че по Конституция структурата и състава на Министерския съвет са дело на излъчения министър-председател, а не на някой друг.
Има достатъчно и конституционни аргументи да се подкрепи такъв текст, да не се допуска въобще в законите да се създават органи на министри. Това в крайна сметка е конституционно нередно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Някой е внесъл този текст и сигурно има аргументация. Той не се е появил от само себе си.
МАРИЯ МУРГИНА: Ние нямаме нищо общо с този текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много интересна ситуация.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Никъде не пише откъде идва този текст.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз не зная кой го е писал, но мага да ви кажа презумпцията, която е имана предвид. Предполагам, че авторът на този текст е имал следната презумпция – тъй като към съответните двама министри има институции, за които той носи политическа отговорност, за да не бъдат оставени те самостоятелно, предполагам, че това е била добронамерената логика на разсъждение, са изведени напред министрите.
По-добре направо да гласуваме да отпадне този текст.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Кой го е написал този текст, след като няма направено предложение?
Искам да ви призова да подкрепим предложението, което направи заместник-министър Ивановски, още повече, че остава абсолютно неясно как този текст се е появил в доклада и въобще кой стои зад него и го подкрепя? Ако някой има такива аргументи, нека ги каже, за да можем да се ориентираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Става ясно кой го е внесъл и кой го подкрепя. Формалните аргументи мога да ги кажа. Те са, че другите хора официално са подчинени на министъра на финансите и включването им към този орган не променя техните отношения на власт и подчинение. Тук няма хора, които да представляват интересите на осигурените лица, тъй като едно е да включиш данъчната администрация, друго е да включиш и осигурителната администрация. И разбирате, че предложенията са дошли от други министерства, които смятат, че представляват тези интереси. По тази линия са се появили и тук.
Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Господин Димитров, исках само да кажа, че управителя на Националния осигурителен институт е член на Управителния съвет. Директорът на Националната здравноосигурителна каса – също. Тоест, има представителство в Управителния съвет на Националната агенция за приходите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат думата? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя този текст да остане, тоест освен министъра на финансите да се включат министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването, моля да гласува.
За – няма.
Предложението се не приема.
Има ли други предложения по този параграф? – Заповядайте.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Искам само да поясня на народните представители, че наистина Данъчно-осигурителният процесуален кодекс е работен между служители на Националния осигурителен институт и служители на Националната агенция за приходите в по-голямата си част през тези пет години, през които се подготвяше стартирането на Националната агенция за приходите. Тези наши становища и бележки, които в момента даваме в Бюджетната комисия са последователни и винаги са давани, но в работните групи не сме постигали споразумение с колегите от данъчната администрация, но сме длъжни да ги отстояваме като позиция, не си мислете, че е плод на някакво друго разминаване и бойкотиране на Националната агенция за приходите.
Нашето предложение е в § 8, чл. 18, ал. 1, на стр. 51. Това е отчислението от 25 на сто от събраните суми по влезли в сила актове за задължителни осигурителни вноски да отиват за допълнително материално стимулиране. Ние сме против от задължителни осигурителни вноски да се заделят суми за допълнително материално стимулиране. От допълнително установени данъчни задължения сме съгласни и е редно да се стимулират органите на данъчната администрация.
В досега съществуващата разпоредба на чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване има отчисление от 10 на сто от осигурителните вноски, но следва да се съобрази обстоятелството, че Националният осигурителен институт установяваше тези задължения за осигурителни вноски във фондовете на Държавно обществено осигуряване, които се управляват от самия институт. Тоест, Националният осигурителен институт работеше за себе си.
Много важно обстоятелство в момента е и това, че в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. такъв разход не е предвиден, а този бюджет, освен че е разработен под прякото ръководство на министъра на финансите, той е одобрен от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и от Министерския съвет и вече е гласуван в Народното събрание. И предвид огромния дефицит за фонд “Пенсии” допълнителното непостъпване на вноски в него, е лишено от финансова логика.
Аз апелирам за задължителни осигурителни вноски отчисления да не се правят. Нека да се търсят други алтернативни източници за стимулиране на служителите от Националната агенция за приходите и от Министерството на финансите, но това да не става от задължителните вноски, които са персонифицирани.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Толкова е ясно.
Задавам въпрос на госпожа Мургина.
Констатирате дължим данък към държавния бюджет и искате 25% от този данък да остане за данъчната администрация. Открити сте неплатени осигурителни плащания и вие искате 25% от тях. Не от глоби, не от лихви, не от неустойки, 25% от осигурителните вноски да останат за данъчната администрация? Така ли да ви разбирам?
Имате думата.
МАРИЯ МУРГИНА: И това е много чувствителна тема. Ще трябва да обясня достатъчно подробно, за да бъдем разбрани.
Първата разлика между Данъчната администрация и Националния осигурителен институт е тази, че данъчната администрация до момента е начислявала тези 25% само върху укрити и допълнително разкрити приходи. До момента Националният осигурителен институт е начислявал 10% върху декларираните и неплатени осигурителни вноски. И ние казваме с този текст, че върху укритите и допълнително разкрити осигурителни вноски приходната администрация би имала такова право. Тоест, обхватът на сумите, върху които това ще става за осигурителни вноски, ще бъде драстично намален в сравнение с правото, което до този момент е ползвал Националният осигурителен институт. И аз моля госпожа Караиванова да потвърди това, защото има огромна разлика между текста, който ние сме направили и текста, който до момента е работил в Кодекса за социално осигуряване.
И искам всички да бъдат наясно, че говорим за укрити и допълнително разкрити.
Междупрочем, това е било право на данъчната администрация много години назад, още преди 1944 г. Искам да уверя всички, че говорим само за допълнително разкрити суми, а не за начислени и невнесени. Данъчната администрация никога не е отчислявала проценти с допълнително стимулиране върху декларирани суми. Нещо, което е правено в Националния осигурителен институт.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Позицията е ясна.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да прочета текста, за да разбера дали успях да проникна в проблема.
“Двадесет и пет на сто от събраните суми по влезлите в сила актове на органите на агенцията от укрити или недекларирани:
а) данъци;
б) непризнати данъци за възстановяване и други суми за възстановяване;
в) задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване;
г) здравно осигуряване;
д) глоби и имуществени санкции
постъпват към собствени приходи и пр.”
Тоест, вие сте изброили една група от задължения, която група от задължения, ако е укрита и/или недекларирана, върху това се получава число, от което искате 25%, за да поемете разходите по ал. 2. Правилно ли съм разбрал?
МАРИЯ МУРГИНА: Съвсем правилно.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Значи това е логиката. Текстът в това състояние тогава е абсурден. Трябваше да го разкодираме, за да го разберем. При всички случаи ще се получават недоразумения, които възникват в момента. Със сигурност обаче това не е прилагано в този пакет от задължения, защото чухме мнението на Националния осигурителен институт.
Въпросът, господин председателю, от двете изказвания, които чухме от Министерството на финансите и от Националния осигурителен институт, е дали сме съгласни да се включи групата на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено и здравно осигуряване. Дали вноските към Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса да бъдат част от този пакет за задължения, когато има открити и/или недекларирани данъци. И Националната агенция за приходите да се възползва от тях. Защото аргументът, който чуваме, е, че и Касата, и НОИ, и данъчната администрация – всяка една от тези институции – досега е ползвала такава преференция за тези 25 на сто.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев, чета ви досегашния текст на чл. 18: “Органите и служителите на агенцията имат право на допълнително материално стимулиране към основната заплата при условия и по ред, определени от Управителния съвет”.
Вижте какво ни се предлага сега. Открит е укрит данък – 25% отива за стимулиране на служителите в агенцията. Непризнати данъци за възстановяване, тоест това е приход на държавния бюджет, някой е искал да му го върнем, не сме му го признали, не му го връщаме и 25% отново отиват за тази администрация. Осигурителни вноски, тоест някой е трябвало да го осигурят, но не са го осигурили, взимаме 25% от тези осигурителни права и ги даваме на данъчната администрация... Простете ми, но както и да го чета, точно вакъфът едно време – ето ти твоя окръг, каквото събереш, толкова трябва да дадеш на султана, а другото е за теб. Простете ми, но не звучи добре.
Имате думата.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз подкрепям идеята данъчните служители да бъдат стимулирани, защото това наистина се прави от доста време, но предлагам да си остане старият подход, който е действал досега, защото аргументите на госпожа Караиванова бяха доста сериозни. Старият подход ми се вижда по-удачен.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Един въпрос. Какво разбирате под открити осигурителни вноски?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Неплатени.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Те не са укрити. Те са дължими.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Под укрити осигурителни вноски разбираме същото, което разбираме под открити данъчни задължения. Тоест, деклариран е един размер, а когато ние сме направили ревизия, установяваме, че размерът, който е дължало дружеството, е различен от този, който е деклариран. Тази разлика, която е установена в резултат на усилие на приходната администрация, е обект на тогава отчислена, за която говорим.
И аз искам да помоля госпожа Караиванова да цитира този член от Кодекса за социално осигуряване или от вътрешните правила, по силата на които до момента Националният осигурителен институт е начислявал тези 10% не върху укритите, а върху всички постъпления, за да бъдем коректни и да убедим народните представители, че ние не искаме нещо, което не е правено. Напротив, този текст е силно ограничен в момента.
И в чл. 249 от Данъчно-процесуалния кодекс, господин Димитров, който действа от 2000 г. до момента, ще видите, че пише: “Средствата в размер на 25 на сто, набрани от отчисления от допълнителните приходи за бюджета, представляващи данъци, такси и други държавни вземания, установени и събрани върху укрити или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества, постъпват като собствени приходи в бюджета на данъчната администрация”. Тоест, текстът, който предлагаме сега, е аналогичен на текста, който шеста година работи и ние прилагаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз имам въпрос към Вас, госпожо Мургина.
Представете си ситуация, в която на даден работник не са му платени осигурителните вноски. Националната агенция за приходите открива този факт и отделя 25% от сумата за тези разходи. Обаче той подлежи на допълнително задължително пенсионно осигуряване. Сега това е 4%. Това означава ли, че една четвърт от сумата, която трябва да бъде приведена в този фонд, няма да бъде приведена, а ще си се ползва за стимулиране на администрацията? Защото, ако ситуацията е такава....
МАРИЯ МУРГИНА: Да Ви отговори госпожа Караиванова, тъй като те знаят по-добре.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Цитирам ви текста на чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване в сегашната му редакция: “Десет на сто от събраните суми по актове за начет от невнесени осигурителни вноски ДОО и здравно осигуряване”. И неправилно извършени разходи. Това е текстът.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Десет процента от акта ли?
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: От събраната сума по акта. Аз може да съм установила акт за 100 хил. лв., по който са прибрани 10 хил., ще се начислят 10% върху 10 хил. лв. И то само за ДОО и за здравно осигуряване.
Единствено сумите за задължителното допълнително пенсионно осигуряване се персонализират и се прехвърлят в личните партиди на пенсионните дружества. Сумите за задължителните осигурителни вноски за ДОО фигурират като осигурителен доход персонално за лицето, но то няма персонална партида, в която да има натрупване и капитализиране. Това е разликата. Именно затова в тази си редакция вноските към фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване не фигурират. Именно, защото, ако се вземе част от тях, няма да може да бъде извършено персонализирането.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Може ли да чуем пак текста?
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Текстът е такъв: “10 на сто от събраните суми по актовете за начет от невнесени осигурителни вноски за ДОО и здравно осигуряване и причинените щети от неправилно извършени разходи от ДОО”. Това е текстът.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В момента с този текст ни убедихте, че и досега е отклонявана една сума от осигурителните вноски.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Но 10% и без вноските за ДЗПО.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разликата е ясна.
Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Разликата е, че ние го правим това от събраните суми по влезли в сила актове, докато това в НОИ не е така.
Другата разлика е, че при данъчната администрация до момента всички декларирани, но невнесени суми не са повод върху тях да бъдат начислявани. Докато в НОИ най-големият проблем на задължените лица е, че те декларират, но не внасят. Те осчетоводяват този разход, но не го плащат. И тези суми влизат в актовете на Националния осигурителен институт и върху тях се начисляват 10%. Нещо, което ние смятаме, че не следва да бъде и ограничаваме обхвата, за който говорим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз ще ви дам много елементарен пример, тъй като преди много години ме порази. Качвайки се на автобус за Скопие, там ми казаха: “Не си купувай билет”. Качи се контрольорът и каза: “Това струва 100 динара. 50 за теб, 50 за мен и се разделяме”. (Оживление)
Нормалната процедура е като хванете пътник без билет и го глобявате. От глобата можете да вземете 25%, поискайте и 50%, няма да ви кажем нищо. Но вие искате 25% от билета. Това е абсурдна ситуация. Глоби, лихви, неустойки – добре. Но вие искате от осигурителната вноска. С тази вноска човекът трябва да се осигурява, трябва да го лекуваме. Вземате му 25% от данъка, който той дължи не на вас, а на държавата?! Как да стане това нещо? Кажете, че е от глобите, от неустойките, от каквото искате, но това да е глоба. Вие искате от данъка, който не ви се полага. Данъкът е на държавата. Затова го дават данъкоплатците. Защо ще ни го събирате тогава по тази схема? Вие тогава ще създавате ситуация да не си плащат данъците, за да можете да ги глобявате. Това е абсурдна ситуация?! Вие ще сте заинтересовани да имате нарушители и да ги хващате. И тогава ще влезем в такава корупционна схема, че няма да можем да излезем.
МАРИЯ МУРГИНА: Не е така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Обяснете ни тогава с думи прости какво целим.
МАРИЯ МУРГИНА: Всички органи го правят.
НИНА ЧИЛОВА: Ние не коментираме тук това дали трябва или не трябва да получавате допълнително стимулиране. Напротив, това е практика, която в крайна сметка всички подкрепяме, защото сиромахомилството ще доведе точно до другата хипотеза, ще има точно обратен ефект. Въпросът тук е да видим какъв да е процентът. Защо не върнем стария текст от ДПК?
МАРИЯ МУРГИНА: Какъв е стимулът да се търсят укрити осигурителни вноски? Какъв е стимулът?
СТОЯН ВИТАНОВ: Това, че получават работна заплата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Още едно уточнение за народните представители, защото госпожа Мургина ви въвежда в леко заблуждение.
Задължението за деклариране на осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, бе въведено в законодателството едва от началото на миналата година с един формуляр декларация, образец 6, по Инструкция № 1 на управителя на Националния осигурителен институт. Това нововъведение не проработи. И за цялото столично управление статистиките към полугодието има съставени само четири акта за начет за укрити осигурителни вноски, тоест декларирани, но невнесени. Тоест, при нас този механизъм изобщо го няма. Работим с актове за начет за невнесени вноски.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И още един въпрос.
Дължи ви юридическото лице 1 млн. лв. Той го укрива. Глобявате ли го или не го глобявате? Или констатирате, че дължи 1 млн. лв., вземате му го и 250 хил. лв., остават за данъчната администрация? Има ли глоба върху този укрит данък или няма глоба? Ако няма глоба, вие разбирате каква става схемата – защо да си плащам, когато за данъчните е по-добре да го укрия? Това е толкова очевидно, че повече няма накъде.
Обяснете ни каква е практиката.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожа Мургина, аз имам още един въпрос към Вас. В случая става въпрос за една сметка. За миналата година какви пари са събрани по този ред, за да знаем какво означават 25% и да сметнем съобразно броя на служителите, които работят там, за какво възнаграждение става въпрос. Този процент може да бъде определен от гледна точка на допълнителното възнаграждение, което те ще получат? Ние трябва да сме наясно за каква сума става въпрос – дали става въпрос за половин милион на човек или за някаква нормална сума от 1000 лв. на човек.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
МАРИЯ МУРГИНА: Първо, искам да отговоря на репликата на госпожа Чечова – не заблуждавам никой от народните представители.
Като казвам декларирани, имам предвид начислени осигурителни вноски, официално признати от дружествата, фигуриращи в баланса на съответното дружество. Това са начисления, които са осчетоводени и неплатени, върху които Националния осигурителен институт е отчислявал тези 10%. За нас осчетоводени, начислени, но неплатени, не е укриване. Дружеството добросъвестно е признало, че ги дължи, има затруднения и не ги плаща. Върху тези суми никога данъчната администрация не е начислявала такива суми.
На Вашия въпрос, за 2004 г. общият приход от тези допълнително разкрити приходи е 25 млн. лв. Това представлява по 2622 лв. на един служител в данъчната администрация и по 218 лв. на месец. За 2005 г. са 23 млн. и 357 хил. лв., или 2493 лева годишен размер, 207 лв. на един служител месечно. Тенденцията е с подобряване работата на приходната администрация тази сума средногодишно да намалява.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Господин председател, аз съм изумен от думите на госпожа Мургина, че стимула за работа на данъчните е да разкриват укрити доходи. Всъщност стимулът е да получават работна заплата, госпожо Мургина, както получават работната си заплата учителите, лекарите и всички останали.
И на второ място, аз имам конкретно предложение – да отпадне текстът в частта “укрити и недекларирани данъци, непризнати данъци за възстановяване и други суми за възстановяване, задължителни осигурителни вноски за държавно обществено и здравно осигуряване”. И ако искат да вземат и 100% от глоби, имуществени санкции и дължимите към тях лихви и да си ги разпределят. Категорично възразявам срещу това 25% от дължими към държавата данъци и вноски, да отиват за материално възнаграждение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, има опасност да се подведем сами, може би поради факта, че не сме експерти в тази материя. Аз искам да помоля колегите да погледнат текста и след първоначалното разчленяване на този текст, да се опитаме да разчленим и първото изречение, за да знаем какво вършим: “Двадесет и пет на сто от събраните суми по влезлите в сила актове на органите на агенцията”. Тоест сумата вътре в самия факт, представлява, както сам се изразихте глоба и някаква санкция за нарушение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не е така. Не става въпрос за глоби.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Глоба щеше да е, ако беше записано “върху”, а не “от”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Двадесет и пет на сто от събраните суми по влезлите в сила актове на органите от укрити и/или недекларирани данъци... Аз попитах тук хората от администрацията и заради това си позволих да поискам думата. Самият акт е документа, в който се вписва тази сума, с която се нанася наказание за укрито или недекларирано.
РЕПЛИКИ: Няма такова нещо.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Констатира се голямата сума и върху нея ли правим изчисленията?
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Данъкът е дължимата сума. Това е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да чуем отговора.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Ако позволите, да внеса яснота. Укритите данъци се установяват с ревизионни актове. Там няма глоби. Няма глоби за това, че ти си укрил данък. Няма глоба. Има ревизионен акт. Лихвата е нещо, което е акцесорно задължение на едно основно задължение, което се укрива. Това става само с ревизионни актове.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясно. Тоест, взема се част от данъка и част от осигурителната сума.
Имате думата.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Аз имам въпрос към госпожа Мургина.
Искам да разбера колко е общият размер на събраните глоби за един годишен период от миналата или по-миналата година? Общия размер на събраните глоби. Защото тогава санкцията е глобата и от нея едва ли бихме възразили дори и 80% да получават данъчните. Тогава смисълът е те да бъдат стимулирани да събират глобите, а не да рентиерстват на базата на определени законово данъчни задължения.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз също искам да попитам кое е глобата? На мен са ми правили ревизия. Дойдат, улавят ме, прави са, не споря, подписвам си акта, че не съм внесъл определен корпоративен данък в размер на 10 хиляди лева. Хванали са ме. Начисляват ми наказателна лихва за периода и ми вземат 12 хиляди лева. Къде е глобата?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Няма глоба.
ПЕТЪР КЪНЕВ: На кое казвате глоба? Това са невнесени данъци към държавата. Говорим за това, а не за някакви глоби. Говорим всъщност за стоте динара за билета на председателя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казусът е безкрайно ясен.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тук трябва да се произнесем по два въпроса.
Първият въпрос е дали да останат осигурителните вноски. Според мен не бива да се поставя знак на равенство между осигурителните вноски и данъка по отношение на събирането им. Защо? Ако някой не си е платил осигурителните вноски, това ще има обратен ефект лично за него. Така че всеки осигурен има личен интерес да си плаща осигурителните вноски. В много случаи това даже не зависи от него. Трябва работодателят да се погрижи за това неговите осигурителни вноски да бъдат платени. Следователно, тук има стимул за плащане на тези осигурителни вноски. Ролята на събирателния орган е значително по-малка, когато трябва да разкрива неплатени данъци, защото там става дума за укриване на доходи и т.н.
Значи, първият въпрос, който трябва да решим, е дали да останат осигурителните вноски тук.
И вторият въпрос е дали трябва да бъдат 25% или трябва да се коригира този процент.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Един въпрос към представителите на Националния осигурителен институт.
Съотношението на осигурителните вноски е в някаква пропорция, която да даден етап зависи от приемането – дали е 65 на 35% или е 70 към 30%. Работникът абсолютно съзнателно знае, че на него му се удържат 35% или 30% в зависимост от периода. Тоест, самостоятелно не е укривал абсолютно нищо. Работодателят обаче, също така много прилежно на хартия е изготвил всичко това, начислил го е, но не го е привел. В дадения случай обаче работникът се санкционира, на него са му удържали тези осигурителни тежести. Тогава се получава следната ситуация.
От една страна, на работника са му удържани средствата, той не е виновен за това, което се е случило, но същевременно по неговата партида няма да бъдат начислени осигурителните вноски. Така че се получава странен парадокс – без вина той ще бъде санкциониран. И тук няма грам справедливост.
Що се отнася до това, което се говореше дали е “от” или “върху”, санкция за това, че не си си платил данъци, осигурителни тежести и т.н., трябва да има. Но много е важно дали в текста е записано “от” или “върху”, защото, когато е “от” това е задел, който се взима от данъка, дължим на държавата, но стои в една институция. А когато е “върху”, тогава се санкционира онзи, който не е бил прилежен.
Аз поддържам, че трябва да има стимули за добра работа, но нали разбирате, че фактически там има два проблема. Първият проблем е свързан с Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса. И на второ място, дали държавата ще се съгласи от дължимия към нея данък да се заделя за тази структура. И дали да бъде в тези размери.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Петър Кънев преди малко обясни, че ако данъкът е 1 млн. лв. и те хванат, че не си го декларирал и не си го платил, ще ти вземат пак 1 млн. лв., но 250 хил. лв. от него ще отидат към данъчната администрация без глоба, без нищо. Тоест, няма стимул. Защо няма глоба? Сложете му 25% глоба и тази глоба да остане при вас, и си я разпределяйте. Тук мотивацията е точно обратната – разбирате се той да ги укрие, вие да го хванете, за да има премии. Това е абсурдна ситуация. Всичко е обърнато с главата надолу. Не можем да го толерираме.
Заповядайте.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Към настоящия момент в Кодекса за социално осигуряване съществува разпоредба на чл. 349, ал. 2, че се налагат персонални глоби за лицето, което разпореди изплащане на заплати, без да са внесени дължимите осигурителни вноски, в размера на самите вноски, като сума, но до 20 хиляди лева. Такава глоба в такъв размер съществува. Това е специална разпоредба и се използва непрекъснато.
С промените, които се правят в момента, в § 10 от Преходните и заключителни разпоредби за промени на Кодекса за социално осигуряване, тази санкция е отменена. Има предложение тя да не се налага.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Един въпрос към Националния осигурителен институт. Чухме числата за предходните две години от Данъчната администрация. Аз откровено признавам пред всички колеги, че не очаквах да са толкова ниски.
Бихте ли ни казали в Националния осигурителен институт за последните две години, когато са се събирали такива средства и са се разходвали, както пише тук, за капитални вложения, материални стимулиране и прочее, за какви суми става въпрос?
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Ако не възразите, ще изляза от залата да събера информация и ще ви я дам, но в момента не мога да ви отговоря.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще Ви бъда благодарен, защото иначе двете институции са неравнопоставени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кънев, заповядайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз също съм не особено силно изненадан от сумите, които казаха, те не са такива, че да съборят и бюджета, и балансите между труда и капитала. Молбата ми е да се върнем към предложението на Националния осигурителен институт, да отпаднат от 25-те процента осигурителните и здравните вноски, и да гласуваме останалите 25%, защото в края на краищата трябва да има някакъв стимул. И още нещо, досега години наред е било 25%.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Аз имам едно доста сериозно притеснение и искам да го споделя в рамките на диалога, който се води. Какво означава само 25 млн. лв. да са допълнително събраните, така да се каже недекларирани, необявени данъци?
Хайде погледнете общата база, върху която коментираме тези 25 млн. лв.? Колко е общата база?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: От данъците, които се събират ли?
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Да.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Около 3 млрд. лв.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: За какво говорим при тази ситуация?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Под 1 процент.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това не е коефициента за разкриваемост. Трябва да знаете колко са неразкритите и тогава да видите.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Ние говорим за базата.
И веднага възниква следващият въпрос. В момента коментираме нещата по този начин. Коментираме от 1 януари 2007 г., ако сме член на Европейския съюз, какво се случва с данъците в рамките на Европейския съюз?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: С кои данъци?
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Примерно, с ДДС.
РОСЕН ИВАНОВ: Става доста опасно.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: В такъв случай могат да си платят ДДС във Франция, а при нас могат да платят ДДС само на разликата. Нали така?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Различни са режимите.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Режимите там, където са благоприятни. В такъв случай, ако нашият режим е неблагоприятен, ние отиваме на кино с базата, която имаме към момента и с цялата приходна история.
Отделно от това тръгваме на още една ситуация, която е също толкова рискова. И тя е втората ситуация, свързана със събирането на акцизите от митниците. Там базата в момента колко е?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: В какъв смисъл базата?
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Колко акциз събираме в момента?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Около 2 млрд. лв.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Със сигурност се събират 5 млрд. лв., а 2 млрд. и нещо се възстановяват.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не, не. 2 милиарда се събират.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Два милиарда са приходите от акцизи.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Два млрд. и 300 млн. са в момента приходите. Хайде да си ги кажем. Значи базата е доста по-голяма и имаме съответно възстановяване на акцизи.
При тази ситуация ние коментираме базата, върху която оттук нататък ще имаме съответна разкриваемост и да коментираме евентуално какво ще се случва при тази ситуация. Оказва се, че нашата администрация работи на база на добросъвестно деклариране от съответните търговски обекти. Иначе я няма. Има я за около 1 процент.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Просто бизнесът в България е почтен. (Оживление)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има два варианта. Единият вариант е да отложим този текст до понеделник. Вторият вариант е да се предлагат редакции на текста и да ги гласуваме като промени.
Имаше едно предложение да отпаднат осигурителните вноски. То е ясно и разбираемо.
Аз внасям още едно предложение, което едва ли ще подкрепите, но го внасям – да даваме 75 на сто от събраните суми от глоби, санкции, дължими към тях лихви, като собствени приходи.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не, не.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Зная, че няма да ви хареса. Аз съм против това нещо от данъците и от осигурителните вноски да се дава като премии на онези, които ги намират. Събирайте санкции, глобявайте, и дори 75% може да са малко. Но от данъците и от вноските – моите извинения.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Господин Димитров, ако ми позволите, в Министерството на финансите на всички ви е известно, че аз не отговарям за данъчната администрация, дошъл съм тук като представител на политическия кабинет и затова възприемете моето изказване като експертно, а не като на заместник-министър на финансите, който е дошъл да защитава текста.
Според мен има две много ключови хипотези, които народните представители трябва да осъзнаят, когато гласуват този текст.
Първата хипотеза е свързана с това, че когато има влязъл в сила акт за укрит и недеклариран данък, фактически там имате единствено размера на акта, който се състои от вашето задължение и евентуално наказателните лихви. В случаите, когато има такива актове, за глоби законодателят въобще не е предвидил механизми. Тоест, ако вие кардинално се опитвате да смените философията за това как да бъдат стимулирани данъчните служители, когато се постанови акт за укрит и недеклариран данък, и фактически стимулът да бъде наложена глоба, цялата философия за данъчното третиране и влизане в сила на такива укрити и недекларирани данъци трябва да бъде променена.
И вторият момент, който според мен е чисто философски и от чисто икономическа гледна точка. Малко разграничавам нещата между приходите от данъци и вноските за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, защото, ако го гледаме чисто философски, има определена разлика. Но когато говорим за укрит и недеклариран данък, на базата на който е влязъл акт и след това тези пари са постъпили в хазната, вашето предложение от постъпленията на данъците, които са били недекларирани и укрити да няма премиране за данъчните служители, които са се справили с тези закононарушения, алтернативата е всъщност вие да нямате никакви постъпления в хазната от гледна точка на тези укрити или недекларирани данъци, защото смятам, че вие не може да презумирате, че всички субекти в тази страна, независимо дали става въпрос за корпорации или физически лица, данъкоплатци, ги възприемате като добросъвестни и на 100% те са склонни да декларират всички свои данъчни задължения към хазната. Именно на базата на тези две хипотези аз смятам, че народните избраници трябва да вземат своето решение, особено, когато става въпрос за приходите от несъбрани данъци.
Още повече, че това, което спомена и госпожа Мургина, тези суми от порядъка на 25 млн. лв., наистина са пари, които по никакъв начин, разпределени на средночисления състав на данъчната администрация, не могат да предизвикат съответните негативни реакции в обществото.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Моето предложение е точката да се запази в сегашния й вид, като отпаднат от осигурителните вноски тези, които са по ДЗПО и здравните вноски.
Мисля, че това е абсолютно коректно и спазва досегашната логика, по която са работили данъчните. Текстът да остане същият, като отпаднат здравните и осигурителните вноски от данъка, който е по задължителното пенсионно осигуряване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Дали успяхте да направите справката за числото?
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Средно на месец са 210 лв.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Умножете ми го, за да получа представа. При госпожа Мургина бяха 280 лв. Значи става дума за същите пари.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Това са около 4,7 млн. лв.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Защото администрацията е по-малка.
Ориентирах се, благодаря ви.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Числеността на персонала на Националния осигурителен институт е 3900 човека.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, моята молба беше да чуем тези числа, за да ги сравним. Те са сравними. Тоест, те са в една рамка и в двете институции.
Бих искал да кажа, че ви моля, защото аз съм третият народен представител, след господин Кънев и господин Гущеров, да отпадне текстът “задължителни осигурителни вноски за държавно обществено и здравно осигуряване” и да преминем напред. Мисля, че отделихме повече от 45 минути върху това да гледаме в джоба на хората.
Единствената ми реплика към иначе много справедливия ни гняв, е, че в крайна сметка тези хора си взимат заплатите и възнагражденията от данъкоплатците, както всички останали бюджетни сфери. Дали техните заплати ще бъдат 200, 300 или 500 лв., е друга тема. Тоест, самият данък е източник за заплати. Така че това, че те ще взимат оттам тези пари, не означава, че нанасят някаква щета върху българския национален бюджет. Защото те нанасят щета, вземайки заплати. При всички случаи излиза така. Тоест, тези пари не са отнети, те са част от фонда, с който държавата плаща заплати на своите чиновници.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тези се ясни.
Предлага се от този текст да отпаднат задължителните осигурителни вноски за държавно обществено и здравно осигуряване.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: И вноските, направени за задължително допълнително пенсионно осигуряване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма такъв текст тук. Прочетете го и кажете какво предлагате.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да отпадне “задължителни осигурителни вноски за държавно обществено и здравно осигуряване”. Това е елементът.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: И ДЗПО.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма такова нещо в текста. Имате недеклариране данъци, непризнати данъци за възстановяване и други суми за възстановяване, имате запетайка и започвате “задължителни осигурителни вноски за държавно обществено и здравно осигуряване”, запетайка глоби и имуществени санкции. Между двете запетайки трябва да отпадне всичко.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не, не.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: За здравните вноски нямаме спор. Става въпрос за задължителното допълнително пенсионно осигуряване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тях ги няма.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Как? Всички родени след 1959 г., ги плащат. Това е вторият стълб.
НИНА ЧИЛОВА: И тях ли ще ги събират?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Гущеров, питам Ви защо задължителните осигурителни вноски вместо за вноски трябва да отиват за премии на данъчната администрация. Отивате на касата и касиера, който сте го назначили, за да събира нещо, открива, че Вие....
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Тъй като в другия случай няма индивидуални партиди на гражданите. Индивидуална партида на гражданите има само по допълнителни задължителни пенсионни осигуровки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: А задължителните осигурителни?
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Става дума за родените след 1959 г. Това е разликата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И двата вида са задължителни. Затова трябва да падне цялото.
РОСЕН ИВАНОВ: ДЗПО не е включено в текста. Ние премии върху ДЗПО няма да взимаме, защото тук ДЗПО не фигурира. Трябва да отпаднат думите “и здравно”, за да не се взимат такива суми от здравното осигуряване. И ще остане само това, което предложи и господин Гущеров. Фондовете на ДОО не са по индивидуални партиди. Ако отпадне думата “и здравно” ще останат само тези фондове, които не са по индивидуални партиди.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мисля, господин Гущеров, че това, което предлагате да отпадне, го няма в стимулирането.
Ще конкретизирате ли предложението си, за да можем да гласуваме?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Само “здравно” да отпадне.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване отпадането на текста “задължителни осигурителни вноски за държано обществено и здравно осигуряване”.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Осигурителните вноски не трябва да отпадне.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да осигуряваме данъчните, вместо осигурените лица ли?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Става въпрос за друго.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Обяснете ни за какво тогава става дума?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всички тези допълнително разкрити приходи от какъвто и да е характер, иначе изобщо ги няма. Просто ги няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Гущеров, обяснете защо с 25% от осигурителните вноски трябва да осигурим приходи на данъчните, вместо осигуровки на тези, които се осигуряват? Обяснете ни го, за да го разберем.
Аз мисля, че проблемът с пенсионните осигуровки в никакъв случай не е по-малко остър и от неплащането на данъци изобщо. И това го казвам абсолютно категорично и отговорно. И на практика системата, която е функционирала и до момента, и която за последните три години смея да твърдя, че направи някакъв пробив във все по-голямото плащане на осигуровки, по този начин мисля, че рискуваме пълна незаинтересованост по тази материя на онези, които трябва да контролират и да събират.
Защо предложих за допълнителното? Защото там наистина има индивидуални партиди, които индивидуални партиди имат друга финансова логистика на структурирането. Ако ние останем на това решение, което се гласува преди малко, аз подозирам един вакуум, който ще се получи, и липса на заинтересованост и работа в тази посока и материя.
От гледна точка на чисто популистката страна – нека никой не взима, нека да бъде в рамките на заплатите и т.н., това звучи много добре. Но от гледна точка на реалното функциониране, това е вече проблем.
И ако искаме наистина да има коректни постъпления и финансова дисциплина и за пенсии, и за данъци, това е фактът.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Гущеров, все пак какво предлагате? Как да остане текстът?
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: В текста, в който е записано “задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване”, продължаваме “без подлежащите по ДЗПО”.
РЕПЛИКИ: Тук ги няма.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Много ви моля, тук има хиляда експерти и специалисти. Работата им е да пишат и да обобщават. Нашата работа е да изразяваме някаква политическа воля и контрол. И същевременно отпадане на думите “здравното осигуряване”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Как ще събираме здравните вноски без стимули?
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Проблемът е, че когато горят вървят осигурителните вноски, те вървят, заедно със здравните.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Или ще отложим текста, или трябва да е ясно какво гласуваме.
Заповядайте, господин Ивановски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Аз само с една дума бих казал, че на практика първият стълб на пенсионната система и фактически и здравната система като принципи на функциониране няма голяма разлика между тях и в този смисъл не виждам логиката защо здравните вноски трябва да бъдат извадени. Защото в крайна сметка включването и на здравните вноски дава възможност за разкриваемост и на здравните вноски. В крайна сметка едно лице, което при положение, че става въпрос за разходопокривен тип, а не за тип индивидуални сметки, в този смисъл уточнението на господин Гущеров е изключително принципно и важно, единствено трябва да се изключи допълнителното задължително пенсионно осигуряване, защото там имаме единствено системата на индивидуалните сметки. И първият стълб, и здравната система са на разходопокривен и на солидарен принцип. В този смисъл за мен няма логика да бъде изключено здравното осигуряване от това стимулиране.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като въпросът е от изключителна важност, аз предлагам да отложим текста за понеделник, да поканим министъра на финансите, да чуем неговите съображения и тогава да продължим по-нататък. Разбирате, че дори досегашната практика на НОИ се отрича. Десетте процента стават 25%. Една добавка от 218 лева на месец, простете ми, но 26 млн. трябват за учителите за увеличение на заплатите им. Значи сумата нито е незначителна, нито е незабележима. Затова предлагам да отложим текста.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, господин председател, само едно изречение.
Не бяхте прав за НОИ, защото системата се променя. Става въпрос вече за укрити задължения.
Имам следния въпрос. Националната агенция за приходите с колко служители ще разполага? Тоест, за какъв брой хора говорим? Дали той ще нараства или не. Ако нараства, би трябвало да се запази досегашният вариант, но ако намалява, ако се оптимизира техния брой, ако има нова, хубава информационна система, с която броят на служителите вероятно ще се съкрати, това означава, че стимулите би трябвало да се съкратят пропорционално на намаляването на броя на служителите.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Досегашната численост на данъчната администрация беше 9450 служители. Тя намалява с 1300 служители, които отиват в общините за събиране на местни данъци и такси, и се увеличава с около 840 служители, които идват от Националния осигурителен институт. Числеността, която е одобрена вече от Министерския съвет за старт на агенцията, е 9088 души, тоест с около 400 души по-малко от досегашните.
Със съкращението, ако има такова постановление на Министерския съвет, тази численост ще бъде намалена от 1 април с 10%.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Повтарям предложението си да отложим разглеждането на този параграф до присъствието тук на министъра, тъй като се съмнявам, че днес ще вземем разумно решение. Явно, че въпросът е от изключителна важност. Нека да не влизаме в дълготрайна грешка, която ще затрудни събирането, отколкото обратното.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с отлагането, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържал се – 1.
Отлагаме приемането на § 8.
НИНА ЧИЛОВА: Бих искала да се върнем на т. 5, която отложихме, тъй като имаме готовност за текст.
Предлагаме текстът да бъде:
“Служителите не могат: ...
3. да заемат друга платена длъжност и да извършват друга платена дейност, освен научна, преподавателска, или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права.”
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителят има ли нещо да каже по този текст?
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Този текст е от Закона за сметната палата и ми се струва, че е разумно предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако няма други съображения, предлагам да гласуваме този текст.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Продължаваме с § 9, по който няма предложения на народни представители.
Има ли желаещи да вземат думата? – Няма.
Който подкрепя текста на работната група, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
По § 10 няма предложения от народни представители.
Работната група ни предлага окончателен текст.
Имате думата.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Имаме предложение на стр. 56, т. 6, буква “б”. Предложението е след думата “вземания” да се добави “по вземанията, събирани от Националния осигурителен институт”. Това е точката от Кодекса за социалното осигуряване, която касае заличаване на несъбираеми вземания.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво предлагате да бъде?
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Да си остане същата редакция. Да не се пипа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, предлагате т. “б” да отпадне.
РОСЕН ИВАНОВ: Тогава ще има противоречие с правомощията на Управителния съвет на Националната агенция за приходите. По Закона за Националната агенция за приходите е записано, че Управителния съвет на Националната агенция за приходите е този, който отписва вземания, събирането на цялата Агенция за приходите. При това само до 100 лв. Не може да отписва вземания над 100 лв. Те трябва или да се погасят по давност и т.н. С тази промяна излиза, че Надзорния съвет на Националния осигурителен институт ще може да отписва несъбираеми вземания до 1000 лв. Тоест, ще има противоречия между правомощията на Управителния съвет на Националната агенция за приходите и правомощията на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Това, което ние бяхме предложили, е Надзорният съвет на Националния осигурителен институт да отписва тези вземания, които обаче се събират от Националния осигурителен институт, тоест надвзети пенсии, надвзети болнични и други такива, а не от задължителните осигурителни вноски, които се събират от Националната агенция за приходите. Не зная защо колегите от Националния осигурителен институт не са съгласни с това нещо, още повече, че управителят на Националния осигурителен институт е член и на Управителния съвет на Националната агенция за приходите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Доводите, които изложихме по предходни текстове от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които вече гласувахте в разделите за разсрочване и отсрочване, че се иска съгласие от съответния компетентен орган на Националния осигурителен институт, защото въпреки че Националната агенция за приходите ще събира задълженията за осигурителни вноски, кредитор на това вземане продължава да бъде Националния осигурителен институт. Предполагам, че този довод сте възприели, за да приемете нашите становища и да гласувате тези текстове. Логиката тук е абсолютно същата. Кредитор на вземанията продължава да бъде Националния осигурителен институт. Грубо казано, събирачът на вноските е Националната агенция за приходите.
Както прецените. Това са ни доводите. Решението е ваше.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Да не влизаме в излишни правни спорове дали Националния осигурителен институт е кредитор, или бенефициент, или не знам си какво са осигуровките, защото по същата тази логика Министерството на отбраната може да каже, че е кредитор на данъците. Няма нужда да коментираме това нещо.
Пак ви казвам: получава се противоречие. От една страна, Надзорният съвет на Националния осигурителен институт ще отписва задължителни осигурителни вноски до 1000 лв.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Не е до 1000 лв. Става въпрос за всичките.
РОСЕН ИВАНОВ: А Националната агенция за приходите ще отписва осигурителните вноски до 100 лв.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Въпросът е принципен, а не в числото.
РОСЕН ИВАНОВ: Разбира се, въпросът не е в числото.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, аз мисля, че принципът е следният. Националната агенция за приходите, която възниква, която е орган за изпълнение на този процесуален кодекс, той е водещата институция. И оттам нататък всички взаимодействия вътре ще трябва да се решават от органа, който управлява тази Националната агенция за приходите, разногласия, уточнения, детайли. Ние не можем тук да се занимаваме с цялото функциониране на тези неща. Редно е да остане в ръцете и под управлението на това тяло, ръководещо Националната агенция по приходите. Това ми е принципното мнение. Затова ще подкрепя текст, който защитава този принцип.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Има ли други съображения?
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Една техническа грешка. На стр. 59, т. 14 пише “В чл. 113, думите Националния осигурителен институт се заличават”. Трябва да бъде “чл. 114, ал. 1”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е редакционна поправка.
Тъй като няма предложение за промяна от народни представители, подлагам на гласуване текста на § 10, както е предложен от работната група с направените редакционни промени.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 10 е приет.
По § 11 няма предложения от народни представители. Имате текст от Работната група.
Има ли някакви съображения?
Заповядайте.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Имаме предложение в § 11, т. “а”, в чл. 62, ал. 3 след думата “работодателят” да бъде добавено “или упълномощено от него лице”.
“В 3-дневен срок от сключването или изменението на трудовия договор, или в 7-дневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице, е длъжен да изпрати уведомление....”.
Доводът ни е следният. Като добавим това “или упълномощено от него лице” въвеждаме възможността за подаване на уведомление по електронен път. Като по този начин с колегите от Националния осигурителен институт сме разработили и промените в подзаконовия нормативен акт. Готови сме с информационната система.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, това, което се предлага, не може да бъде в т. “а”, а трябва да има една нова точка, в която да се каже, че след думите “работодател” се добавят “или упълномощено от него лице”. Това е нов текст и не може да се впише в сега съществуващата т. “а”, а трябва да бъде самостоятелно. Пак става въпрос за ал. 3.
РОСЕН ИВАНОВ: Мисля, че по-лесно ще бъде, ако буква “а” се измени така: “Алинея 3 се изменя така:” и се изписва текстът, който колежката прочете току-що.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Може и така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения? – Няма.
Разбирам, че няма възражения срещу този текст и предлагам да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 11 е приет.
По § 12 няма предложения от народни представители.
Работната група предлага окончателна редакция.
Има ли предложения от народни представители? Не виждам.
Моля, който подкрепя предложението на Работната група по § 12, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 12 е приет.
По § 13 няма предложения от народни представители.
Работната група предлага окончателна редакция.
Имате ли съображения по промените в Закона за местните данъци и такси?
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Тъй като Законът за местните данъци и такси беше изменен съвсем скоро, в ал. 1 на чл. 4 трябва да се добави една дума “обжалването”. Това е чисто технически проблем. Ако сте съгласни, ние с колежката после ще го уточним.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Аз предлагам да видим всички тези неща.
РОСЕН ИВАНОВ: Все пак народните представители трябва да знаят, че добавяме думата “обжалване”.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Това се изисква от последните промени в Закона за местните данъци и такси и те трябва да са уеднаквени като терминология. Така че въпросът е технически.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който е за текста по § 13, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 13 е приет.
По § 14 се предлагат промени в Закона за облагане доходите на физическите лица.
Няма предложения от народни представители.
Работната група ни предлага окончателен вариант.
Имате думата. Няма желаещи.
Предлагам, който е съгласен да приемем текста на § 14 на работната група, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на § 14 е приет.
Параграф 15 предлага промени в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Няма предложения от народни представители.
Работната група ни е предложила окончателна редакция.
Имате ли съображения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 15 е приет.
По § 16 няма предложения от народни представители по Закона за БНБ.
Работната група ни предлага окончателна редакция.
Имате ли някакви съображения? – Няма.
Който е съгласен да приемем текста на Работната група за § 16, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 16 е приет.
По § 17 се предлагат промени в Закона за застраховането. По кой от двата закона?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: По това трябва да кажат вносителите. В петък в “Държавен вестник” ще се обнародва Застрахователният кодекс. С това се отменя и законът за застраховането.
МАРИЯ МУРГИНА: Кога?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: С влизането в сила на кодекса.
РОСЕН ИВАНОВ: Трябва да излезе в “Държавен вестник”.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Чисто технически обнародването на Застрахователния кодекс ще предхожда обнародването на този кодекс. А самият Застрахователен кодекс отменя Закона за застраховането.
РОСЕН ИВАНОВ: Вие разполагате ли с окончателния текст на Застрахователния кодекс?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Той е приет от парламента и в конституционна процедура. Затова го казвам.
МАРИЯ МУРГИНА: Тогава да го изменим.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Как ще го изменим? Вие предлагате да променим закон, който ще бъде отменен с “Държавен вестник”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това, че не можем да отменим нещо, което вече няма да го има, е факт. Въпросът е трябва ли да правим промени в Кодекса за застраховането или не. И тогава има казус и го отлагаме, правите справка как да решим казуса и го решаваме. Но, ако няма нужда от промени в Кодекса за застраховането, параграфът отпада и забравяме за този текст.
Кой ще ми даде отговор на този въпрос?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Те трябва да погледнат застрахователния кодекс и да кажат имат ли нужда от промяна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отлагаме гласуването по § 17. Нямаме други варианти.
По § 18 се предлага промяна в Закона за митниците.
Няма предложения от народни представители.
Работната група ни предлага окончателна редакция.
Имате ли бележки? – Няма.
Който е съгласен да приемем § 18, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 18 е приет.
Имате ли съображения по § 19? – Не виждам.
Който подкрепя предложението за § 19, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 19 е приет.
По § 20 се предлагат промени в ГПК.
Имате ли съображения? – Няма.
Моля, гласувайте за § 20, предложен от Работната група.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 20 е приет.
По § 21 се предвиждат промени в Търговския закон.
Няма предложения от народни представители.
Имате ли съображения? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 21 е приет.
По § 22 се предлагат промени във Валутния закон.
Има ли съображения? – Няма.
Моля, който е съгласен с предложението на Работната група за § 22, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 22 е приет.
В § 23 се предлагат промени в Закона за банковата несъстоятелност.
Няма предложения от народни представители.
Имате ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текста на Работната група за § 23, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 23 е приет.
Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Ако искате, гласувайте всички параграфи до края с уговорката, че ще направим технически преглед, за да видим дали няма несъответствие на текстовете. Защото по принцип нямаме никакви възражения по това, което Работната група е предложила на експертно равнище. Въпросът е да не се получи някакво разминаване между текстовете. Трябва да се прегледат още веднъж.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли някакви проблеми?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Когато сте гласували бюджета на Националната здравноосигурителна каса в § 5 и § 9 са използвани стаите наименования, които са съгласувани с Кодекса за социално осигуряване и Данъчния процесуален кодекс. Сега следва да се съобразят с новия и да се променят наименованията. Затова се налага последващо изменение в бюджета на Националната здравноосигурителна каса в тези параграфи.
Проблемът е, че не са обнародвани. Бюджетът на Националния осигурителен институт днес се върна подписан от президента и чакаме излизането му в “Държавен вестник”. До пускането на този доклад, ще го изчистим.
РОСЕН ИВАНОВ: Чисто технически, след поредния преглед на нашата правно-информационна система откриваме някои закони, в които също фигурира Данъчно процесуален кодекс, данъчна администрация, данъчна регистрация или нещо подобно – неща, които не съществуват. Те са чисто технически неща. Ще ги подготвим, за да може всичко да е напълно точно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Оказва се, че и на други места се спомена Данъчния процесуален кодекс, който трябва да бъде заменен с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Ако сте съгласни, да гласуваме по принцип, с уговорката, че в понеделник ще получим текстовете в окончателния им вид. И ако някой забележи нещо, в пленарната зала ще коригираме тези текстове.
Заповядайте.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Благодаря Ви, господин председател.
В § 77, текстът, който е цитиран по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда приемане на подзаконов нормативен акт. Моето опасение е, че ако все пак излезе в “Държавен вестник” по-рано, има и такава възможност, ще се окажем пред фактическа невъзможност да прилагаме подзаконовия акт. Така се получава на практика. Същото е и за промените в § 10 от Кодекса за социално осигуряване, за подаването на декларациите и уведомленията, и по § 11 от Кодекса на труда.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма да е публикуван Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а вие ще сте направили наредби и се безпокоите, че тя няма да действа без Данъчно-осигурителния процесуален кодекс?
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Влизат в деня на обнародването в “Държавен вестник”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Всички тези параграфи, които влизат в деня на обнародване на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в “Държавен вестник”, а не три дена след обнародването му, това са законови делегации за издаване на подзаконови нормативни актове. Даже проектите им са готови, което дава възможност на Министерския съвет или на съответния министър, веднага да приеме този подзаконов нормативен акт. А подзаконовият нормативен акт, естествено, трябва да влезе в сила от 1 януари, заедно с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Иначе няма да има правно основание за прилагането му. Това просто е делегация, за да може веднага да бъдат приети тези подзаконови нормативни актове. Да има правно основание за приемане на подзаконовия нормативен акт.
МАРГАРИТА ЧЕЧОВА: Не ми се струва, че е точно така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да гласуваме параграфите до края и в понеделник да ги погледнем отново.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържал се – 1.
Текстовете са приети.
В понеделник ще приключим и с отложените текстове.
Имате думата.
МАРИЯ МУРГИНА: Много моля, ако Бюджетната комисия има още малко търпение и желание да видим един неприет текст на чл. 164 от вчера. Има и едно предложение на господин Янаки Стоилов за една промяна във вече приет текст. Ако имате воля и направите това, ще улесним работата на парламентарната зала в понеделник.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какъв е текстът на чл. 164?
РОСЕН ИВАНОВ: Има ли някаква разлика с внесения от нас текст?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Няма.
РОСЕН ИВАНОВ: Тогава няма възражения. След като няма нови предложения, мисля, че е разумно някой народен представител да предложи да бъде гласуван текстът на Работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, вие предлагате прегласуване.
Заповядайте.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Аз предлагам да гласуваме и приемем текста на Работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, но няма ли някой да ни каже защо е бил отложен и каква промяна е настъпила по време на отлагането?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Отложен беше по искане на юристите с идеята да се съгласува със специалисти по търговско право. Аз не съм във връзка с госпожа Дончева и нямам информация дали тя днес е успяла да направи нещо. Лично аз си направих моите консултации. Продължавам да смятам, че това е излишен текст, но понеже аз все пак съм само един експерт, те настояват текстът да бъде приет така, както е предложен от работната група, запазвам личното си мнение за себе си. Нека пленарната зала, в която има специалисти по търговско право, да си каже думата.
Затова, за да не спираме работата, гласувайте си текста. В крайна сметка пленарната зала решава. Нямам информация дали госпожа Дончева е направила необходимите консултации.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има внесено предложение и предлагам да преминем към процедура на гласуване.
Който подкрепя текста, предложен от Работната група за чл. 164, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържал се – 1.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще изиграя ролята на добрия човек към Министерството на финансите.
Член 178 се състои от една алинея. Текстът е следният:
“Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Публичните задължения, установени при събиране или събирани от Националната агенция за приходите, с изключение на задълженията по Закона за местните данъци и такси, се плащат безкасово.”
Това е приет текст.
Към този текст се предлагат две нови алинеи:
“(2) Плащанията се обслужват безплатно от банките, когато:
1. наредителят е физическо лице, което не е едноличен търговец за данъци по Закона за физическите лица;
2. се извършват в офисите на обслужващите Националната агенция за приходите банки, разкрити в съответната териториална дирекция.
(3) По внесените от банките разноски по извършване на преводите по ал. 2, се покриват от Националната агенция за приходите.”
Ако колегите са съгласни и схванаха каква е процедурата, можем да го приемем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев, понеже Вие поехте този ангажимент, как хем е безплатно, хем се плаща от Националната агенция за приходите?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Сега вносителите ще ви обяснят.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Благодаря ви.
Тъй като не можем да правим предложения като представители на Министерството на финансите, господин Янаки Стоилов помоли да помислим по този въпрос. Разсъждавахме и откъде произтича това? Може би господин Сашо Ангелов знае, още на едно от първите заседания по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се постави въпросът не може ли плащането на данъци и осигурителни вноски да бъде безплатно за задължените лица.
Направихме анализ колко са тези плащания, колко би струвало това, какъв е кръгът на засегнатите лица. И в крайна сметка се обединихме около това да направим допускане за безплатно погасяване на това задължение само за този кръг от хора, които ще отидат в офисите на Националната агенция за приходите, ще си подадат декларациите по Закона за облагане доходите на физическите лица. И тъй като знаете, че нямаме вече каси в нашите офиси, но пък имаме офис на обслужващата банка, те ще имат правото да отидат да платят данъка си в момента. И този разход, тази комисионна, която банката би поискала от него, ще бъде поета от Националната агенция за приходите.
Това е смисълът на направеното предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В такъв случай аз бих искал отново да чуем текста.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Като аз, четейки го, виждам, че основният субект е изнесен накрая и поради тази причина това, което и вие забелязахте, безплатното става малко смешно.
“Националната агенция за приходите покрива разноските за плащания, обслужвани от банки, когато те са безплатни за:
1. наредителят е физическо лице, което не е едноличен търговец;
2. когато се извършва в офисите на обслужващите Националната агенция за приходите банки...”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Но махнете “безплатно” и сложете, че заплащането е за сметка на...
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: “Националната агенция за приходите покрива понесените разходи от банките при извършване на плащания от:” и следват двете точки.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това означава, че във всяка териториална единица трябва да има офис на банка.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: То има.
МАРИЯ МУРГИНА: Във всяка наша териториална дирекция имаме офис на банка, както и в 15-те подразделения в София-град.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам по принцип да приемем текста, философията е ясна. Но да се запише, че разходите на банката са за сметка на Националната агенция за приходите.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
В понеделник от 9 ч. в зала 134 с широко обществено участие ще обсъждаме бюджета.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,15 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ



Стенограф:
Н. Иванова