П Р О Т О К О Л
№ 23

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 23

На 14 декември 2005 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – второ четене, продължение.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Вчера завършихме с чл. 79 и днес продължаваме по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По чл. 80 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 80 е приет.
По чл. 81 работната група предлага окончателна редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на чл. 81 е приет.
По чл. 82 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 82 е приет.
По чл. 83 няма предложения на народни представители.
Работната група предлага редакция на чл. 83.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 83 е приет.
По чл. 84 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя предложението на вносителя по принцип и предлага окончателна редакция.
Имате ли забележки по текста? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Член 84 е приет.
По чл. 85 и чл. 86 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: В чл. 81, ал. 2 видът и редът за създаването и поддържането на базите данни се определя със заповед на изпълнителния директор (това вече го приехте), а в чл. 86, ал. 3 би трябвало да се предвиди със същата тази заповед да се поддържат и начините за съхраняване на архива. Просто в текста на вносителя е останало “инструкция”, но след съгласуване с работната група беше стигнато до извода, че трябва да бъде заповед на изпълнителния директор.
Затова предложението е в чл. 86, ал. 3 вместо “инструкция” трябва да бъде “заповедта по чл. 81, ал. 2”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли други бележки? – Няма.
Който подкрепя чл. 85 и чл. 86 с направената корекция, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на чл. 85 и 86 са приети.
По чл. 87 работната група е предложила нов текст.
Има ли съображения? – Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Много се извинявам на комисията, но отново ще помоля в ал. 3 и ал. 4, където се говори за “инструкцията” по чл. 81, ал. 2 да се замени със “заповедта”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Други бележки по текста има ли? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Член 87 е приет с направената редакция.
Глава дванадесета “Административно обслужване”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
По чл. 88 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Моля да гласуваме наименованието на главата и текста на чл. 88.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието на главата и чл. 88 са приети.
По чл. 89 има предложение за окончателна редакция на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 89 е приет.
По чл. 90 има предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група е предложила и окончателна редакция за чл. 90.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 90 е приет.
По чл. 91 има предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група ни е предложила окончателна редакция за текста на чл. 91.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на госпожа Капон, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се подкрепя.
Който го подкрепя текста на работната група, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Член 91 е приет.
По чл. 92 отново има предложение на народния представител Мария Капон.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група предлага окончателна редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на Мария Капон и група народни представители, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който подкрепя теста на работната група за чл. 92, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Текстът на чл. 92 е приет.
По чл. 93 има текст на работната група, няма предложения на народни представители.
Има ли съображения?
Имам огромна молба към вносителите – там, където българският език има аналог, да ползваме български думи.
РОСЕН ИВАНОВ: Отзив е утвърдено правно понятие в Закона за административното производство от много години. Това значи правото на органа да преразгледа въпроса и сам да промени решението си, да издаде нещо друго от това, което първоначално е решил. Още от 1971 г. го има в Закона за административното производство.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който подкрепя предложения текст за чл. 93, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 93 е приет.
По чл. 94 работната група подкрепя текста на вносителя и предлага окончателна редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 94 е приет.
По чл. 95 има предложение от народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от работната група.
Има ли някой в подкрепа на това предложение? – Няма.
Който е за предложението, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на работната група по чл. 95.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Член 95 е приет.
По чл. 96 няма предложения от народни представители, има редакция от работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Член 96 е приет.
По чл. 97 работната група подкрепя по принцип текста и предлага редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 97 е приет.
Глава тринадесета “Декларация”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
По чл. 98 има редакция на работната група.
Има ли бележки по този текст? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 98 и наименованието на глава тринадесета са приети.
По чл. 99 няма предложения на народни представители, има редакция на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 99 е приет.
По чл. 100 работната група има предложение за окончателен текст.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 100 е приет.
По чл. 101 няма предложения.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 101 е приет.
По чл. 102 госпожа Капон е предложила да отпадне “които”.
Работната група не подкрепя предложението.
Има ли някой в подкрепа на това предложение?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Предложението е подкрепено в окончателната редакция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на работната група за чл. 102.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 102 е приет.
По чл. 103 работната група прави предложение за окончателна редакция. Няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 103 е приет.
По чл. 104 няма предложение от народни представители, има промяна от работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 104 е приет.
Глава четиринадесета “Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Раздел І “Предварително установяване”.
Работната група подкрепя и това наименование.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 105 работната група предлага нов текст.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 105 е приет.
По чл. 106 има текст на работната група, няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 106 е приет.
По чл. 107 има текст на работната група, няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 107 е приет.
Раздел ІІ “Установяване”.
Работната група подкрепя наименованието.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието е прието.
По чл. 108 има предложение за текст от работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 108 е приет.
По чл. 109 работната група не подкрепя предложението.
Какво всъщност ни предлагате?
РОСЕН ИВАНОВ: Тъй като не се подкрепя предложението за чл. 109, се предлага чл. 110 да стане чл. 109, а чл. 111 се разделя на две – чл. 110 и чл. 111.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Всъщност предложението е да отпадне чл. 109.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за отпадане на чл. 109.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 109 отпада.
По чл. 110 има предложение за ново съдържание на чл. 110, който да стане чл. 109.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем текста на работната група за чл. 110, който да стане чл. 109, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 109 е приет.
Глава петнадесета “Данъчно-осигурителен контрол”.
Работната група подкрепя наименованието.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието е прието.
По чл. 111 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага окончателна редакция на чл. 111, който да се раздели на чл. 110 и чл. 111.
Имате ли бележки по чл. 110 и чл. 111 на работната група? – Не виждам.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на чл. 110 и чл. 111 по предложението на работната група са приети.
По чл. 112 има предложение на работната група, няма предложения на народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 112 е приет.
По чл. 113 няма предложения на народни представители, има предложение на работната група за окончателен текст.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 113 е приет.
По чл. 114 има предложение на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Работната група е подкрепила предложението по принцип.
Предложение от Мария Капон – работната група го е подкрепила по принцип.
Предложение от народния представител Петър Кънев, подкрепено по принцип от работната група.
Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата да кажа, че предложението ми е подкрепено по принцип, но искам да предложа нещо на комисията. На мен лично ми се случва два пъти, когато предложението е прието от комисията, да пише, че не е прието, и три пъти в обратна посока – неприет текст да пише, че е приет. Може би работната група трябва да бъде по-прецизна когато приема или не приема текстовете.
Вземам думата по този текст, за да кажа, че тук се фиксират едни три години, които според мен са много дълъг срок. Аз не виждам какъв ще бъде този случай, в който ще трябва да продължи една данъчна ревизия три години. Вярно е, че е казано “не повече от три години”, което означава, че може да бъде и много по-малко. Но предложението, което съм направил, е срокът, който ще бъде определен, да бъде определян от министъра и той да решава в конкретните случаи колко дълъг трябва да бъде този срок. Дотолкова, доколкото най-вероятно тук ще става дума за най-големите данъкоплатци в страната, които едва ли ще са повече от 10-20 предприятия, би трябвало да има много ясна политическа отговорност за това. Три години обаче ми се струват твърде дълъг срок. Може би, ако запишем “до една година” това би решило проблема, поне от моя гледна точка.
Една година е предостатъчно време. До една година с решение на изпълнителния директор на Агенцията и по-дълъг срок с решение на министъра.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Колко по-дълго време? Трябва да има някаква граница.
МИТХАТ МЕТИН: Трябва да се направи така, че да не бъде много дълго време, да не се прекалява.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Ако ми позволите, искам да споделя с Бюджетната комисия няколко неща.
Тъй като сроковете за ревизия очевидно са много чувствителна тема, съвсем отговорно от всичко, което и ние сме направили като проучвания и анализи, срок за ревизии има във Франция, който е минимум една година. И в Чехия, който е минимум три години. Това е ограничението. Никъде, в никоя друга държава не се говори за месеци.
Това е прието вече в ДПК и се съгласихме да остане някакъв срок в ДОПК. Този срок от три години, заедно с работната група го коментирахме като разумен срок за екстрени случаи. Затова сме казали “до”, защото нашето желание е да мотивираме инспекторския състав да свършва ревизиите максимално бързо, но достатъчно, за да бъдат по-компетентни.
И още нещо. Министърът на финансите не е орган по приходите, затова не участва в това разрешение за удължаване на срока. Това са ни били аргументите. Моля вие да вземете решение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
За да има яснота, сега действащият режим в ДПК е три месеца плюс един и плюс възможност за неограничено удължаване от министъра на финансите. Неограничено означава, че може да бъде до десет години. Сега това неограничено ние го ограничаваме до три години, което ние отчитаме като нещо много положително, че е ясно, че няма някъде във времето нещо до безкрайност да съществува.
Министърът на финансите не е орган по приходите и не би следвало да има участие в ревизия както тук, така и в ревизии и проверки на митници, така и на други контролни органи на финансите. Той не е оперативен орган.
В ДПК е до три месеца, с удължаване на териториалния директор с още един месец и неограничено удължаване. Сега всъщност това неограничено е ограничено. Така че това, което е предложено последно, е по-доброто.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Един единствен въпрос – къде може да се обжалва срокът?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Срокът не се обжалва. Обжалва се актът по принцип. Заповедта се обжалва и после актът се обжалва.
РОСЕН ИВАНОВ: Срокът се удължава със заповед.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Тази заповед може ли да се обжалва?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Може.
РОСЕН ИВАНОВ: Заповедта не може да се обжалва от ревизионния акт.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Всяко правителство може да ни скъса от ревизии по политическа линия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да възразя върху проучването за страните членки на Европейския съюз, доколкото сме наясно, че при тях съществуват подобни отношения много по-дълго време и нещата са някак си уравновесени, докато тук наблюдаваме случаи, в които има безконечни данъчни ревизии. И в един момент, в който приключи данъчната ревизия, започва следваща, и следваща, и следваща.
Просто да не си говорим на тема бизнес администрация. Като изтече срокът той се продължава и като свърши ревизията, на следващия ден се връчва нова ревизия със следващ месец, защото, примерно, определена фирма не е бутнала на данъчния администратор, казано директно. Има това нещо, с което в момента Министерството на финансите не може да се пребори и аз не очаквам да се пребори в скоро време. Това е проблем на цялата държава за дълъг период от време.
Така че да говорим на този етап за европейските практики ми се струва, че сме твърде далеч от тях.
Пак повтарям, за мен период от три години е прекалено дълъг. Досега е било безкрайно, сега е направена стъпка в правилната посока. Аз ви предлагам да направим още една стъпка в правилната посока. При всички положения една година е твърде дълъг срок. Представете си, че вие за тази ревизия блокирате за една година ДДС на един голям износител, който, за да може да си компенсира това, взема заем от банката и плаща лихва от 10%, и печели 7%, което е нещо нормално. Тоест, той ще загуби накрая на годината. Или, ако се окаже, че не сте намерили нищо в неговата ревизия, тоест всичко е леге артис, какво става? Причинили сте му загуба от 3%. Е, как ще ги върне? Не може да ги върне. Законовият срок не разрешава. Ами, ако е за три години?
МАРИЯ МУРГИНА: Първо, искам да кажа, че ние връщаме данъчен кредит и по време на ревизия. (Оживление)
НЕНО ДИМОВ: Кога?
МАРИЯ МУРГИНА: Ако има някакъв повод и някакво нарушение, моля да не го прехвърляме върху общия принцип.
НЕНО ДИМОВ: Моля Ви, това не е вярно!
МАРИЯ МУРГИНА: Това е вярно и аз ви уверявам, че е така.
НЕНО ДИМОВ: Има ли тук някой, който да е получавал данъчен кредит по време на ревизия?
РОСЕН ИВАНОВ: Ако обърнете внимание на чл. 121, където са регламентирани предварителните обезпечителни мерки, тоест това са ограниченията върху имуществото на лицето по време на ревизия, там изрично е записано, че те не могат да продължават повече от четири месеца. Независимо от това дали ревизията е една, две или три години, предварителните обезпечителни мерки не могат да продължават повече от четири месеца. Може да ги удължи единствено и само съдът. Никой друг. Така че аз мисля, че правата на децата са гарантирани в това отношение. Защото най-големият проблем не е това, че данъчният орган идва и търси някакви фактури и се рови в счетоводството. Най-големият проблем е, че се налагат запори по банкови сметки, забраняват се стоки в оборот и други подобни действия. А това ограничение е до 4 месеца в чл. 121.
По-дълъг срок за предварителни обезпечителни мерки може да дава единствено окръжният съд, което мисля, че в достатъчна степен гарантира правата на лицата. Освен това лицето може да обжалва наложените предварителни обезпечителни мерки.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искала да дам едно пояснение как в държавите членки, където няма срок, е уреден този въпрос.
Задължително се сключва договор между проверяващите и фирмата, която ще бъде проверявана, в която се уточнява времето за проверка, мястото, продължителността и евентуално ако това не бъде спазено, подлежат на обжалване действията на данъчните органи.
Наистина няма срок, но техните действия в тази фаза са поставени на съдебен контрол.
Благодаря.
НЕНО ДИМОВ: Въпросът ми е следният.
Получава се така, че аз трябва да сключа договор с данъчните. Те ми предлагат десет години и казват: “Ако не приемеш, няма да сключим договор”. И тогава какво става?
НИНА ЧИЛОВА: Това не е практиката.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това не е българска практика. Разбирам, че българската практика е три години.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Защо срокът трябва да бъде по-дълъг от една година, както се предлага?
Когато станем страна, член на Европейския съюз, ние ще имаме задължителен обмен с другите администрации и някои видове справки, както е по спогодбите, се чакат около година. Така че през това време трябва да гарантираме възможност за срок. Това наистина е при някакви изключителни обстоятелства. Общият случай, който касае ревизиите е три месеца плюс един. Тези три години са необходими за изключителни обстоятелства, които и сега има, и за в бъдеще ще стават все повече.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по ревизионното производство и най-вече по срока за извършване на ревизиите, това беше най-големият дебат и спор в работната група, която обсъждахме ДОПК. Очевидно е, че формата три плюс един месец се прие от нас и от данъчната администрация. Мисля, че със сегашната редакция на текста не само това, което казва госпожа Елкова, че ни чака като страна – членка на Европейския съюз, но ние трябва да отчитаме и факта, че все пак тази хипотеза ще бъде само за единични случаи. И това, че ние ограничаваме до три години, е стъпка в правилната посока и в дисциплиниране на самата администрация. Защото досега срокът беше неограничен. Това означава, че може да не е три години, може да е пет години. Има една или две такива хипотези досега.
Тоест, масовият случай е три месеца плюс един. Ние запазваме сегашното статукво. Нещо повече, ще видите нататък, като тръгне ревизионното производство, че максимално е облекчен бизнесът от гледна точка на администриране при сроковете на ревизията.
Мисля, че този текст значително подобрява дори и сегашното състояние, именно поради слагането на този таван не повече от три години. И Затова аз предлагам, господин председател, чуха се достатъчно тези в едната и в другата посока, да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Димов, бихте ли дефинирали тезата, която искате да подложим на гласуване?
НЕНО ДИМОВ: Аз предложих, господин председателю, една година срок за ревизиите със заповед на изпълнителния директор и до три години със заповед на министъра на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отричате ли тезата, че министърът на финансите не е орган?
НЕНО ДИМОВ: Той по Конституция е орган.
НИНА ЧИЛОВА: Между другото този въпрос, който се поставя, е много интересен. Аз също съм мислила по него. От една страна, министърът не е орган по приходите. Обаче, от друга страна, имаме колизия между Конституцията като министър, който отговаря по приходите. Изпълнителният директор на НАП се назначава от министър-председателя. Органът, който го назначава като компетентност, е той. В ревизионното производство и отговорността върху изпълнителният директор министърът на финансите къде е, като той по Конституция отговаря за приходната част на бюджета?
В този смисъл може би трябва да се обсъди това предложение и все пак министърът да има някаква санкция. Казвам го като теза, върху която аз също съм мислила. Мисля, че тук има някаква колизия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Оформиха се двете алтернативи. Едната е тази, която предлага работната група. Втората е текстът, който предложи господин Димов.
Който подкрепя текста на работната група, моля да гласува.
За – 8, против – 3, въздържали се – няма.
Текстът на работната група е приет.
Признавам си, че на никого не пожелавам тригодишна ревизия, освен на данъчната администрация. (Оживление)
По чл. 115 няма текст от народни представители, има предложение за текст на работната група.
Има ли съображения?
Аз имам един въпрос към вносителя – ал. 5 представлява ли европейски командировки и глобални, или ще се задоволим с рамките на държавата България?
РОСЕН ИВАНОВ: Засега не, тъй като за момента органите на Република България са компетентни да извършва действия само на нейна територия. Но след присъединяването към Европейския съюз има един регламент за взаимодействие между данъчните администрации, който позволява на органи на едната държава да отидат и да присъстват на територията на друга държава, което означава, че български инспектори по приходите ще имат право да и присъстват на процесуални действия, извършени в други държави членки по повод факти и обстоятелства, които са необходими за установяването на задълженията на български лица. Но това ще е след членството в Европейския съюз.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам един въпрос. Мисля, че не сега е моментът за дълъг отговор, но като знам как върви една насрещна проверка между Елхово и Чирпан, как би изглеждала една насрещна проверка само след година и няколко месеца, или как изглежда в момента насрещна проверка между Норвегия и Италия? Не мога да си го представя.
МАРИЯ МУРГИНА: Това, което имаме като информация – от 3 до 4 месеца е тази насрещна проверка. И това е тревога и за нас, защото този тримесечен срок за ревизии, който определяме, ще бъде в противоречие с възможността проверката да бъде извършена. Но ще мислим тогава.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, надяваме се, че този парламент ще промени този закон.
Подлагам на гласуване предложението на работната група по чл. 115.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 115 е приет.
По чл. 116 имам предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Работната група не подкрепя предложението.
НЕНО ДИМОВ: В случая наистина не се подкрепя.
Разликата е принципна – кой трябва да докаже. В случая се казва, че ревизираният трябва да предоставя документите, които са необходими на данъчната администрация. Аз смятам, че данъчната администрация трябва сама да си ги намери. Имахме днес разговор с госпожа Дончева, която ми обясни каква е разликата между наказателното право и този тип отношения. Аз обаче продължавам да мисля, че не би трябвало някой да бъде принуждаван да търси доказателства и да предоставя доказателства, а този, който намира за необходимо да ги търси и да доказва нещо, да си го доказва. Тоест, данъчните трябва да са тези, които ще събират документи, доказателства и пр. Затова им се дават четири месеца.
Ако е в моя полза аз ще ги дам, но ако не е в моя полза, те да си имат грижата.
НИНА ЧИЛОВА: Това е безпринципно.
НЕНО ДИМОВ: Как ще е безпринципно? Аз ще свидетелствам срещу себе си ли?
В случая ми е ясно, не искам отговор от работната група, ще ви предложа да го гласуваме, защото знам резултата, но си държа на предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на Нено Димов и Веселин Методиев.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 1, против – 2, въздържали се – 7.
Предложението не се приема.
Има и предложение на Мария Капон, което не е подкрепено от работната група.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Има ли съображения по текста на работната група?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: В ал. 3, когато сделките са осъществени с чуждестранно лице, смята се, че отношенията им са между свързани лица. Разбирате, че става въпрос за доказването. И оттук нататък чуждестранното лице е регистрирано в държава, която не е страна – членка на Европейския съюз, и в която дължимият подоходен или корпоративен данък... и т.н., и т.н.
Очевидно тук се имат предвид офшорките. Но аз питам, примерно САЩ, към коя категория попадат? Нали ги говорихме тези работи.
РОСЕН ИВАНОВ: Има щати, които са офшорни зони. Не виждам нищо лошо това да се прилага за фирми, регистрирани в тези щати.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Нали разбирате, че в една такава конюнктура да обърнете тежестта на доказване и да презюмираме е изключително опасно. Ние не сме една затворена система, живеем в други времена. По този начин автоматически хвърляме топката върху лицето, което трябва да се свърже със съответните си контрахенти, чиито интереси могат да бъдат различни в една или в друга степен, той трябва да се сблъсква в другия край на света с една държавна или еди-каква си администрация, която сигурно има много по-различни правила от нашите и т.н. На него няма да му стигнат две години, при най-добра воля на всички тези институции, да докаже това, което се иска от него.
Ние много добре знаем, че тежестта се обръща тогава, когато има основание за това. А в случая се получават едни луфтове. Говорихме го тогава, извинявайте.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Ралчев, какъв е текстът, който предлагате, за да имаме алтернатива за обсъждане.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Много е коректно това, което предлагате, господин Ралчев, но, за съжаление, в този момент не мога да предложа текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, да отложим гласуването по този текст?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Да, не можем така да поставим нещата за доказателствената тежест, специално в тези случаи.
РОСЕН ИВАНОВ: Единственото, което се презюмира е, че сделката е между свързани лица. Нищо повече. Тоест, това означава, че в тежест на лицето е да докаже, че цената е пазарна. Нищо друго.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Това, което предлагате, така нареченото свързано лице, не е нищо друго, освен контрахент по една сделка, е да извърви целия път, както го казах преди малко.
Тогава, когато аз имам отношение с едно лице от една държава, която не попада в тази категория, и където правилата са съвсем различни, вие обръщате директно, независимо от всички останали аргументи, доказателствената тежест.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това, което тук е изброено, са критериите, които са валидни общо взето за цял свят за офшорките. И така, ако ги погледнете, трябва да са налице всичките. Така че тези щати, които не са офшорни зони, не попадат вътре. Но тези щати, които са офшорни зони, си попадат вътре и те трябва да попаднат вътре. И тогава, когато го обсъждахме с Вас, добавихме да не е страна – членка на Европейския съюз, тъй като такава страна – членка на Европейския съюз, която да попадне в тази хипотеза няма. Първо, защото ние с цяла Европа имаме спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. После, с всички тези администрации имаме обмен на данни. И няма такава държава в Европейския съюз, на която данъкът да е 60% по-нисък от нашия. Просто няма. Няма страна в Европейския съюз, която да отговаря на тези условия.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Защо го пише тогава в текста?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Защото Вие настоявахте да е ясно, че не става въпрос за страна – членка на Европейския съюз. И ние го записахме. Но категорично тези щати, които са офшорни, попадат вътре и трябва да попаднат вътре. Всички тези условия трябва да са налице.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Каква е разликата между възможностите на една държавна администрация и възможностите на едно физическо лице, контрахент по една сделка? Нали говорим за тежест на доказване и нищо друго?
РОСЕН ИВАНОВ: Още когато лицето започва да договаря с офшорната фирма, вече ще е наясно, че за него предстои да докаже, че цената е пазарна. Или да докаже, че офшорната фирма не е фирма, която ползва някакъв преференциален данъчен режим. Това са му двете възможности. Така че още преди да сключи сделката лицето е наясно с тези обстоятелства и би могло съвсем коректно да се снабди с документите.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Кое е средството да докаже? Индулгенция от един държавен орган на Таити да ми каже, че този банан струва при тях точно един долар, колкото струва и в България – това искате.
РОСЕН ИВАНОВ: Не виждам нещо такова да пише в текста. Много се извинявам.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Това пише. Аз правя една сделка и си обявявам пазарната цена. И вие искате една индулгенция от някакъв орган, какъвто и да е той, който да каже: да, тази сделка е коректна. Нали разбирате? Ние не говорим за нещо друго.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ние не искаме такова нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение за отлагане на текста.
Предлагам да отложим гласуването на чл. 116.
По чл. 117 има предложение на работната група. Няма предложение на народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с предложения текст на чл. 118, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 117 е приет.
По чл. 118 има предложение от работната група. Няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 118 е приет.
По чл. 119 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от работната група.
Работната група също предлага окончателна редакция на чл. 119.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Мария Капон.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на работната група за чл. 119, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 119 е приет.
По чл. 120 няма предложения от народни представители.
Работната група предлага заместващ текст.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 120 е приет.
По чл. 121 има предложение от народните представители Димов и Методиев. Работната група го подкрепя по принцип.
Работната група предлага заместващ текст по чл. 121.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 121 е приет.
По чл. 122 има редакция на работната група, няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 122 е приет.
По чл. 123 има предложение на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага окончателна редакция.
Господин Димов, отчетено ли е вашето предложение?
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, в случая е отчетено по много странен начин. Има едно “не”, което сме предложили и което не е отчетено, а е страшно съществено. Става дума за ал. 1: “При определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се счита до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане печалба или доход”. Тоест, презумпцията е, че човекът е престъпник, че е укрил. Аз с колегата Методиев, предлагам по презумпция, че той е невинен, че той не е укрил. И нека този, който твърди, че е укрил, да докаже, че е укрил. Това е толкова неподкрепено, колкото не може да бъде. Но аз не мога да разбера печатна грешка ли е станала при това дали е подкрепено предложението, или печатната грешка е в текста. Затова моля да получа обяснение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Елкова, имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Това е специфичен ред за определяне на основа и презумпцията е точно такава, каквато я заподозря господин Димов. Тежестта на доказване е в лицето.
НЕНО ДИМОВ: Защо? Откъде накъде?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не правете такива аналогии с наказателен и наказателно-процесуален кодекс. В гражданското право, в административното право, в данъчното и в наказателното има някои различни принципи. Ако в наказателното право се започва с това невинен до доказване на противното и то се провежда до края на процеса, в гражданското право има случаи, в които доказателствената тежест е обърната.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Къде точно?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: В този случай на чл. 123 има точно определени две хипотези, в които е обърната доказателствената тежест, а не въобще.
Какво твърди текстът? Че доказателствената тежест за данъка печалба е обърната в две хипотези – когато стойността на имуществото явно и съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране и т.н. И второ, когато направените разходи от лицето и свързаните лица явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. И презумпцията за данъка печалба в случая за наличието, това е абстрактна наличност. Те не ви вменяват презумпция за определена сума. По този начин просто ви стимулира да давате доказателства. В противен случай вие казвате: гледайте си работата, ако ме хванете, че съм реализирал, ме гонете.
В интерес на фиска е и има само две много ограничителни хипотези, в които се прилага такава обратна доказателствена тежест. Това не е некоректно, нито нелогично.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, когато става дума за съществено и това съществено не е определено, 1 лв. е съществено и 1 млн. лв. не е съществено. Какво е несъществено? Къде е определено колко е същественото? Това дава възможност да ми се вмени задължение, защото, примерно, са оценили колата ми на 10 хил. лв. повече, отколкото струва, или на 1000 лв. повече, отколкото струва. И казват, че това е съществено.
Когато има такава тежест за доказателство, която е свързана с нещо, което в края на краищата може да доведе и до наказателно преследване, защото укриването на данъците е и такова, тежестта и доказателството трябва да падне върху друг. Как ще кажете какво е явно и съществено? Колко явно и колко съществено? Колко много съществено?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Димов, има практика в правото и начин на използване на термина “значително”. В наказателното право тази практика на Върховния съд определя числата. Термините, които се използват в законодателството в големи размери, в особено големи размери, представляващи тежък случай, са термините, които се използват. Но няма дефиниция в количествен израз. Там практиката на Върховния съд понякога даже се мени през няколко години. Примерно, когато беше голямата инфлация, имаше една промяна на практиката, съобразно това, че едно, което днес е значително по числа, утре ще бъде съвсем друго. А тук също имате практика на Върховния административен съд по данъчни дела, която изработва критерия и казва: към момента значително по смисъла на член еди-кой си е... И съдилищата, и правоприлагащите органи, и Главно данъчно, и техните инструкции почиват на тази база. Ако ви притеснява нещо, дайте да мислим в Преходни разпоредби за текст, но ви казвам, че и там текстът не може да бъде над 20 хил. лв., над 5 хил. лв. и т.н. Но там, ако искате, можем да мислим за текст, в който по никакъв начин, близо до другите клонове на правото, дефинираме.
Като юрист ви казвам, че тълкуването на “значителни” не е произволно.
НЕНО ДИМОВ: Госпожо Дончева, аз съм съгласен с Вас, но Вие през цялото време говорите за съд. Стигне ли се до съд, там безспорно трябва да е водеща презумпцията за невинност. Само че ние тук нямаме никъде съд. Ние в момента имаме друг случай. Аз ще трябва да ходя да се защитавам в съда да доказвам, че съм невинен, а не данъчните да доказват, че съм виновен.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Димов, не сте прав. Въобще не Ви говоря за съд в този контекст. При данъчното производство и при ревизионното имайте предвид, че критериите за тълкуване, един от които е и този в този конкретен случай, започва от първия до последния момент. А вие, ако сте на граждански съд, също няма презумпция за виновност и невинност, има едни правила. Ако сте в административно правораздаване има други правила-
В случая тълкуването и ревизията си върви безпротиворечиво както във фазата, когато тя започва, така и когато е в юрисдикцията на данъчните служители, така и когато сте във фаза на административното обжалване, така и когато го оспорвате в съда. При данъчните дела вие имате един много голям процент сметки и изчисления. Тези сметки и изчисления, смисълът на цялата процедура е накрая да са верни, да отговарят на дейността, която вършите, на парите, които сте събрали, и на онова, което държавата смята, че има да ви взема. И цялата процедура трябва да бъде подчинена криво ляво това да излезе. Значи тук абстрактната защита на права просто е нон сенс.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Аз ще подкрепя колегите, които внасят предложението с “не”.
Член 123, ал. 1, т. 1 казва: “стойността на имуществото на лицето явно и съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него”. Това като го прочета и погледна парламентарната зала, минимум 200 човека явно противоречат на тази разпоредба.
Подобна е ситуацията и с много голяма част от българската администрация. Не може с доходите, които взимаш в парламента и си без абсолютно никакви други доходи, само като го погледна как се е облякъл и се е нагиздил, мога да му кажа какви са му доходите.
Нека да бъдем по-коректни. Ние не говорим тук за някакви големи неща и т.н. Но приемам това “не” абсолютно логично. И ще го подкрепя с пълната увереност.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз току-що идвам от Върховния административен съд. Позволявам си да взема думата, защото така или иначе в 1999 г. с госпожа Мургина създадохме чл. 109. Член 122 и чл. 123 са реминисценция на досегашния чл. 109 от ДПК. Текстът е създаден за случаите на особено драстично нарушаване на изискванията за добросъвестност – когато до започване на ревизията не е подадена декларация и то е пряко свързано. Затова във все още действащия чл. 109 от ДПК, в ал. 5, 6 и 7 бяха предвидени част от нещата, които тук са развити в чл. 123, но не в този драстичен вид. Идеята беше, че когато не си представил доказателства, когато са налице условия аз укрити доходи, че стойността съществено превишава доходите, тогава се счита до доказване на противното, че е налице подлежащо за облагане имущество.
Моля народните представители да обърнете внимание, първо, на ал. 2, за да разберете за какво става въпрос. Защото тя е некоректната и оттам ще възникнат проблемите. Там се казва: “Стойността на имуществото по ал. 1 се определя по пазарни цени към датата на придобиването му”.
Госпожо Дончева, това по принцип е игнориране на силата на доказателствена тежест на безспорни писмени документи, каквито са нотариалният акт, документите за придобиване на имуществата, счетоводството на дружествата и всичко друго, защото тук се касае за приходи и доходи. Така че първото нещо в този проблем, който възникна сега, е, че не е по придобивни цени, а ако съществува съмнение за документ с невярно съдържание и сигнали, а се обръщат още тук нещата, че по силата на този ДОПК игнорирате разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
Проблемът възниква оттук и тогава се връща нагоре. Критериите за това, че винаги се счита до доказване на противното не облекчават нещата. Разбирате ли? Оттук изниква проблемът. И затова предложението е да се погледне досега действащия чл. 109. Вижте разпоредбите на ал. 5 и 6 и тогава да се потърси един балансиран изказ, защото това е много крайно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Савов.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Нали затова искате да увеличим данък сгради, защото в момента данъчната оценка на сградите била три пъти под пазарната. И не казваме, че си купуваме сградите по пазарната оценка и че си плащаме държавните такси по пазарната оценка. Ако ми намерите един платил по пазарна оценка, аз ще ви почерпя. Но дори ние не си ги купуваме по пазарна оценка.
Подходите са два. Ако искате текстът може да се отложи, но или трябва да се обясни “значително” в Преходните разпоредби, или трябва да си позволите някои екстри, например като това “не”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожа Дренска.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз искам да предложа да отложим този текст и да го обмислим в съответствие с това, което каза господин Савов. Защото в този му вид можем да обхванем огромно количество от случаи и според мен е много опасно да съществува в предложения вид.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да чуем и вносителя.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз мисля, че не се обърна достатъчно внимание точно на това, че текстът изобщо не може да обхване голям брой случаи. Текстът на чл. 123 се прилага само и единствено във връзка с чл. 122. И тук вече имаме лице, което не е подало данъчна декларация, или има данни за укрити доходи, или няма счетоводство, или някакви такива особени обстоятелства. Това изобщо не може да обхване случаите на едно коректно лице, което си е подало данъчна декларация и си води счетоводството, и т.н.
Член 123 се прилага само и единствено във връзка с чл. 122. И ако погледнем чл. 122, ал. 1, ще видим, че става дума за следните обстоятелства. Не е подадена декларация, налице са данни за укрити доходи, не е представена счетоводна отчетност, използвани са документи с невярно съдържание и т.н. Така че изобщо не става дума за масови случаи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ: Господин председателю, тук има нещо, което още ме притеснява, защото в края на краищата ние гледаме една част от закона, а когато говорим за свързани лица в предишния вариант, който приехме на първо четене, това беше един списък, в който може би по-малко бяха хората на планетата, които не са свързани лица, отколкото тези, които са свързани лица. Така че, говорейки тук за свързаните с него лица, съвсем не можем да говорим...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Свързаните лица са много редуцирани в Преходните разпоредби.
НЕНО ДИМОВ: Аз не знам това, защото го нямам.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Там нищо не е останало от онзи поменик за свързани лица. За това сме се погрижили.
НЕНО ДИМОВ: Да, но аз не съм го видял черно на бяло, така че това е още един мотив най-малкото да отложим това, ако не се приема в момента, защото аз продължавам да твърдя, че аз поне нямам яснота. Госпожа Дончева има яснота, но аз най-много вярвам в собствените си очи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи?
Едното предложение е да гласуваме предложението на работната група. Другото предложение е да отложим текста. Аз лично не зная докога ще го отлагаме. Заветната дата е 22 декември. Така че ако някой ще готви алтернативен текст, искам да знам кой е той. Ако никой няма да готви алтернативен текст, просто няма защо да го отлагаме.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Подкрепям текста на Нено Димов.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Значи остана предложението да приемем текста на работната група. Второто предложение е да добавим думичката “не”.
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, ако приемем това нещо така, това означава, че разпоредбите на чл. 22 се обезсмислят. Двата текста вървят заедно. И това е изключението. Не може, когато очевидно имаме всички тези обстоятелства и се касае не за редовен данъкоплатец, да не се вземат мерки. Погледнете ги, те са изброени изчерпателно. Да не говорим за ал. 2, където самият данъчен орган, всички тези от 1 до 16 трябва да се вземат комулативно. Как можем да върнем доказателствената тежест и да кажем не?
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Какъв е проблемът? Не мога да разбера.
НИНА ЧИЛОВА: Проблемът е в това, че ако добавим “не”, ние отменяме принципа, който е съществувал досега. Принципът е, че само при наличието на чл. 122 се прилага чл. 123.
НЕНО ДИМОВ: Това не е така.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Това е определяне на основата.
НИНА ЧИЛОВА: Става въпрос за доказателствената тежест. Тя се обръща с това предложение.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Трябва да се помисли.
НЕНО ДИМОВ: Аз съм го осмислил и съм направил това предложение. Трябва да се докаже, че съм укрил данъците. Няма аз да доказвам, че не съм укрил. Те трябва да го докажат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз съм съгласен да гласуваме, само че какво?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Тук се твърди, че това е текстът, който съществува по чл. 109 от ДПК, но аз разбрах от господин Савов, че текстът не е същият. Така че нека да чуем и другият текст и да видим кой е по-коректен? Нека да го обсъдим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам да отложим текста за малко, да помислят експертите и да ни дадат алтернатива.
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Отново обръщам внимание, че за да бъде приложен чл. 123, трябва да е налице някое от основанията по чл. 122, ал. 1, където тежестта на доказване е изцяло в органите по приходите. Ние трябва да кажем, че лицето укрива доход, ние трябва да докажем, че лицето не е подало данъчна декларация и т.н.
Ако отворим чл. 109, както беше предложено, в ал. 5 пише следното: “Извън случаите по ал. 1, когато имущественото състояние на данъчния субект не съответства на доходите” и т.н. Тоест, произволно няма нищо общо от това, че сте подали декларация, няма нищо общо от това, че сте подали счетоводство и всичко останало. Извън тези случаи, когато вашето имуществено състояние не съответства на вашите доходи, данъчният орган пристъпва към това действие. Това нещо е съвсем различно от това, което предлагаме. Прочетете съвсем внимателно чл. 109, ал. 5.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не е вярно това. Как Юлия Берберян я осъдиха на база данъци с нотариални актове?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да отложим за малко този текст и да се върнем отново към него. Не съм сигурен, че можем да го гласуваме. Данни и доказателства са коренно различни неща. Подава някой данни, че някой си е скрил доходи, данъчните му определят, правят му база и започват да го облагат. И той какво прави?
Нека да прескочим този текст, да се помисли още малко и да се върнем отново на него.
Преминаваме към чл. 124, по който няма предложения на народни представители, има предложение на работната група.
Има ли съображения по това предложение?
Имате думата.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
В работната група бяхме постигнали споразумението, че определянето на основата по реда на всички случаи, които са по особените правил, не би следвало да важи за начисляване на задължителни осигурителни вноски. И тъй като в другите членове – 122 и 123 са изчистени, тук явно е допусната техническа грешка. Предлагаме и в чл. 124, ал. 1 след “облагане с данъци или” да отпадне “за начисляване на задължителни осигурителни вноски”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбрахме Ви.
Има ли някой възражение срещу тази редакционна промяна? – Не виждам. Няма да я гласуваме отделно, тя е хармонизираща.
Който е съгласен с предложения текст на чл. 124, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 124 е приет.
По чл. 125 няма предложения на народни представители. Има текст на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 126 има предложение на работната група, няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 126 е приет.
По чл. 127 отново има предложение за текст от работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текст 127 е приет.
По глава шестнадесета “Особени производства” работната група подкрепя заглавието.
Раздел І “Прихващане и възстановяване”, работната група подкрепя наименованието.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя двете наименования, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавията са приети.
По чл. 128 има предложение от народния представител Мария Капон. Работната група не го подкрепя.
Има и заместващ текст на работната група.
Има ли някой, който да подкрепя предложението на Мария Капон?
За – няма.
Предложението не се приема.
Има ли съображения по текста на работната група? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Член 128 е приет.
По чл. 129 има предложение на народния представител Мария Капон. Работната група не го подкрепя.
Работната група предлага заместващ текст.
Има ли някой, който да подкрепя предложението на Мария Капон?
За – няма.
Предложението не се подкрепя.
Има ли съображения по предложението на работната група за чл. 129? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 129 е приет.
По чл. 130 има предложение на Мария Капон и група народни представители. Работната група не го подкрепя.
Работната група предлага редакция за чл. 13.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Мария Капон.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за чл. 130.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Член 130 е приет.
По чл. 131 Мария Капон и група народни представители правят предложение да отпадне. Предложението не се подкрепя от работната група.
Работната група предлага свой текст за чл. 131.
Има ли някой в подкрепа на предложението?
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ: Въпреки че, господин председателю, по принцип гласувахме да има мълчалив отказ, аз все пак си задавам въпроса защо трябва да продължаваме с тази практика на мълчаливия отказ? Какво дава това? Дава основание на администрацията да не си мръдне пръста и да се приеме, че отказва. Според мен трябва да има ясно записан текст, в който да се отговаря или, ако не се отговаря, то да се приема за мълчаливо съгласие. В случая е ясно, че тази дефиниция не може да бъде за мълчаливо съгласие. Но според мен подходът с мълчалив отказ е твърде грешен. Остава на предприемачите да следят кога изтича този срок, че да могат в 14-дневен срок да обжалват. Идеята е друга. Те си имат достатъчно много работа. Администрацията е тази, която трябва да следи за сроковете и да даде сигнал, че не е съгласна с нещо.
По принцип идеята за мълчалив отказ според мен е крайно погрешна. Ако има от администрацията хора, които ще кажат, че така е било досега, да, така е било досега в много случаи, но мисля, че започва един процес, в който мълчаливият отказ да минава в друга посока, да се намалява.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Аз имам въпрос към юристите. Беше приет в миналия парламент един специален закон, който забрани мълчаливият отказ. Така ли е, не е ли така?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Това е така, това е рамковият закон. Но в този закон има изричен текст, че ако в специален закон не е указано друго. В такъв случай сме в момента. Така че това е въпрос на преценка.
РОСЕН ИВАНОВ: Трябва да си зададем въпроса, ако запишем “мълчаливо съгласие”, какво ще последва от това. Имате мълчаливо съгласие на администрацията, но парите ги няма, парите не са ви приведени. И ако се запише мълчаливо съгласи, това няма да доведе до нищо полезно.
Що се отнася до аргумента, че лицето трябва да следи 14-дневният срок и да обжалва, в чл. 131, ал. 3 изрично е записано, че лицето, ако не обжалва, има право да подаден в петгодишен срок нова молба за възстановяване. Тоест, правата са му изцяло гарантирани. В сега действащият закон е по-опасно положението, защото, ако изпуснем срока за обжалване, можем да счетем, че мълчаливият отказ е влязъл в сила и т.н., за да може да си вземе парите. Докато сега лицето може да подава нова молба за възстановяване.
НЕНО ДИМОВ: Аз си задавам по принцип въпроса защо изобщо трябва да допускаме хипотезата, че администрацията няма да се произнася в срок? Защо въобще ще разрешаваме тя да не се произнася? Откъде накъде? Тя е длъжна да се произнесе по някакъв начин. Ние й даваме достатъчно време, за да може да се произнесе. Тя не си е свършила работата, тя не се произнася и на всичкото отгоре потърпевш е този, срещу който не се е произнесла?!
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Няма спор, че администрацията трябва да се произнесе в срок. Но, ако все пак тя не се произнесе, този мълчалив отказ е гаранция за лицето. Той може да си го обжалва и да защити правата си чрез него. Мълчаливото съгласие, като такова, е една друга тема, която тук, на този етап, не е съвсем приложима. Имаме например вписване в регистъра, което не може да бъде мълчаливо вписване в регистри. Имаме издаване на документ, който пак няма как да е мълчаливо издаден документ.
Това с мълчаливият отказ е просто една допълнителна гаранция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: При това бих искал да обърна внимание, че освен правото на лицето да подаде една молба, е предвидена и санкция за органа, който не се е произнесъл в срока, в който е трябвало да се произнесе. Предвидени са жалби за давност. Естествено, че администрацията трябва да се произнесе в 30-дневен срок. Мълчаливият отказ е просто една гаранция за лицето да не търпи едно неправомерно поведение на администрацията и да може да си постави спора по-нагоре.
НЕНО ДИМОВ: Няма да продължавам дебата, господин председател, просто ще подложите предложението ми на гласуване и аз ще гласувам “против”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мария Капон – чл. 131 да отпадне.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението е отхвърлено.
Подлагам на гласуване предложението на работната група по чл. 131.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 132, подкрепен от работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Член 132 се приема.
Раздел ІІ “Изменение на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски”.
Наименованието е подкрепено от работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието на раздел ІІ е прието.
По чл. 133 има предложение от народния представител Трифон Митев. Работната група го подкрепя по принцип.
Имате и окончателна редакция на работната група по чл. 133.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 133 в редакцията на работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 133 е приет.
По чл. 134 има текст на работната група. Няма предложения на народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 134 е приет.
Раздел ІІІ “Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица”.
Работната група подкрепя наименованието.
По чл. 135 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 136 работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 137 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на раздел ІІІ и текстовете на чл. 135 – 137, включително.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 138 има предложение за текст от работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Член 138 е приет.
По чл. 139 работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 140 работната група предлага заместващ текст.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 141 отново има предложение за текст на работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 142 има предложение за текст на работната група.
Има ли съображения?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Искам да попитам тези 5000 лв. как са определени? Струва ми се твърде малко. С какво е свързано?
РОСЕН ИВАНОВ: Ако не се лъжа е взета статистика за по-масовите случаи. Ако смятате, че сумата е много ниска, можете да я увеличите.
МИТХАТ МЕТИН: Това са 200 евро на месец.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов, правите ли предложение за корекция?
НЕНО ДИМОВ: Аз бих направил предложение, но, за да бъде адекватно, искам да попитам има ли някакви ограничения за внос и износ, на които да стъпим? Спомням си, че имаше нещо до 10 хил. лв. Така ли е?
РОСЕН ИВАНОВ: Над 25 000 лв. се декларират пред митниците. За тях трябваше разрешение от БНБ.
НЕНО ДИМОВ: Тогава да го направим 25 000 лв. След като за изнасяне на над 25 000 лв. се иска разрешение, значи това е и моето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителя какво мисли по това предложение?
МАРИЯ МУРГИНА: Както решите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение да променим сумата на 25 хил. лв. Вносителят гледа оптимистично.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на чл. 142 с направената редакция в ал. 1 и ал. 2.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Раздел ІV “Процедура за обмен на информация с други държави”.
Работната група подкрепя предложението за наименованието на раздела.
Работната група подкрепя и текста на вносителя за чл. 143.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на раздел ІV и текста на ч. 143.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Връщаме се към отложените членове.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По чл. 123 предлагаме следното.
Изречението на ал. 1 започва с: “В случаите по чл. 122, ал. 1”, за да е ясно, че става дума за неправомерните данъкоплатци, “при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2”... и текстът следва нататък.
Алинея 2 отпада.
И ал. 3 става ал. 2.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения срещу това предложение?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Стойността по чл. 123, ал. 1, т. 1 – кое е това имущество, което се обследва и за какъв период от време?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това е периодът на данъчната ревизия.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Това не е написано.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ревизията започва с период и с обхват. Тя не може да е от каменната ера насам, господин Ралчев. Няма начин. Давността на всичко отгоре е пет години за всички. Така че пет години назад по никакъв начин не може нищо да се ревизира и не може да се образува производство. Така че, когато ревизирате периода, целия период говори само за това. Целия кодекс говори само за това.
НЕНО ДИМОВ: Аз продължавам да се питам, господин председател, за имуществото. Аз имам вкъщи една картина и се приема, че тя е на класик и струва 2 млн. лв. Аз трябва да платя експертиза, за да докажа, че тя не струва 2 млн. лв., а 20 лв., защото е на някакъв наш художник, който е направил репродукция. И трябва да платя тази експертиза, за да докажа, че не притежавам картина за 2 млн. лв. Защото тя е част от моето имущество.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не е така.
НЕНО ДИМОВ: Как да не е?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Става дума за следното. Ти можеш да си имаш сто картини, като не си ги придобил в ревизирания период, те нямат никакво отношение, освен за украса. Като си ги придобил, си ги придобил с някакъв договор. Като сме заличили ал. 2 приемаме, че каквото ти пише в договора за придобиване, това твърдиш, че си платил. И това данъчните отчитат. Ако данъчните твърдят обаче, че това е картина на класик и че струвала не знам колко пари, те да си събират доказателства по какъвто искат начин.
НЕНО ДИМОВ: Къде го пише?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Нали затова заличаваме ал. 2.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Оттук нататък за мен няма спор. Приемам новия текст, който беше предложен. Става достатъчно ясно. Всичко останало са догадки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложения финален текст на чл. 123.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
НЕНО ДИМОВ: Оттеглям предложението си при така направената редакция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Връщаме се на чл. 116.
Имате думата, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Съжалявам, но в този момент не мога да предложа текст, още повече, когато някои от администраторите имат такова отношение към всичко, което вършим в комисията.
Това, което сега приемаме, са паметници на глупостта ни. Такова отношение не позволявам на никого.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имаме вариант да отложим текста и да внесем доклада без този текст.
Господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Предлагам, след като няма друго предложение, да подложим на гласуване текста на работната група, за да вървим нататък.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли някакви предложения?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Струва ми се, че трябва да отпадне “която не е страна членка на Европейския съюз”.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това може да се предложи и в залата.
Международното частно право е такова, че професорите по международно частно право не могат да изчерпят хипотезите, когато започнат да ровят в някакви специфични режими. Питам ви в масовия случай на ревизии, колко ревизии годишно ще вкарате в международното частно право? Вярно е, че основните български фирми, имат офшорни фирми, обаче общо взето в определени зони, с уточнен данъчен режим, с всякакви други неща.
Защо трябва да спре цялото производство заради това? Че ще има един или два случая годишно – голяма работа.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Тогава да отпадне доказателствената тежест и да си върви по правилата, щом са един или два случаите.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Нека да се гласува текста така, както е. Ако до влизането в пленарна зала се намерят корекции на текста и седнем и го обсъдим, ще го предложим като редакционна поправка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, има две предложения – на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, и на народния представител Мария Капон, които трябва да гласуваме. След това ще гласуваме текста на работната група.
Подлагам на гласуване предложенията на народни представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 1, против – 2, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Подлагам гласуването на народния представител Мария Капон и група народни представители.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 116, както е предложен от работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – 1, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Благодаря ви.
Продължаваме утре в 14,30 часа.
Закривам заседанието на комисията.


(Закрито в 16,55 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова