П Р О Т О К О Л
№ 19

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 19

На 30 ноември 2005 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на финансовите възможности за удовлетворяване на исканията на Синдиката на българските учители.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица – второ четене, продължение.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане – второ четене, продължение.
4. Обсъждане на проект за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – второ четене, продължение.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,10 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Благодаря на всички, които се отзоваха на днешната покана за заседанието на комисията.
Проектът за дневен ред ви е раздаден:
1. Обсъждане на финансовите възможности за удовлетворяване на исканията на Синдиката на българските учители.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица – второ четене, продължение.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане – второ четене, продължение.
4. Обсъждане на проект за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – второ четене, продължение.
Имате ли съображения по дневния ред? – Не виждам.
Който подкрепя така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ НА ИСКАНИЯТА НА СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ.
Поканени са министърът на финансите, министърът на образованието и науката, представители на КНСБ и КТ “Подкрепа”, както и ръководството на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.
Преди да дам думата на членовете на комисията и на гостите, искам предварително да уточним параметрите на тази среща. Разбирате, че една парламентарна комисия не може да бъде страна по преговори и не това е целта на това заседание. Но ние сме комисията, която трябва да вземе решение между първо и второ четене и да го предложи на пленарната зала. Затова особено важно за нас е, първо, ако е възможно, да се конкретизират очакванията на профсъюзите по отношение на техните искания. На второ място, извънредно важно е да чуем мнението на министъра на науката и образованието, който е вносител на бюджета за просветата в този си вид, в който сме го получили на първо четене. Да чуем позицията на министъра на финансите. Естествено, да чуем и мнението на членовете на Комисията по бюджет и финанси.
Добре е да уточним на тази среща, че бюджетът, който получихме, е балансиран. В него, за съжаление, може би това не е добра практика, няма резерв, с който парламентът да разполага. Обратното – изчерпани са всички разходни възможности. За разлика от други години, разходите са сведени до горната граница от 40%, която е декларирана от коалицията и е съгласувана и с международните финансови институции.
Първият въпрос, на който трябва да потърсим отговор, в тази посока ще са ни много полезни гостуващите министри, е дали е възможно да се намерят ресурси за удовлетворяване на исканията на синдикатите в рамките на Министерството на просветата. Разбирате, че ако това е невъзможно и такъв ресурс няма, се налага пребалансиране на бюджета, което означава намаляване на парите за други бюджетни системи и осигуряване на пари за образованието. Това означава обезателно координационна процедура в рамките на Министерския съвет, за да получим съгласувано предложение на Министерския съвет.
Разбира се, съществуват възможности и в приходната част на бюджета, примерно да увеличим някои данъчни тежести, така че да отговорим на очакванията на образованието.
Има предложение и от ръководството на Парламентарната комисия по образованието.
Затова аз си мисля, че днес не би трябвало да вземаме някакво решение по тази точка от дневния ред, а да очертаем възможностите. Но това, с което ми се ще да влезем в дискусията, е, че прекрасно разбираме исканията на учителите. Ние сме позитивно настроени към техните искания и към техните очаквания. Това е една важна трудова дейност и трябва да се оценяват ресурсите на нацията за удовлетворяване на тези искания. Така че да не влизаме в дебата с предубеждение. Има позитивно отношение от всички членове на комисията. Това се доказва и от присъствието. Толкова многобройни не сме били на почти нито едно заседание.
От тази гледна точка единственият ми призив към участниците в днешната среда е следният. Сами разбирате, че ние, макар че сме политици, комисията не е политически орган и не би трябвало да произнасяме политически речи, а да търсим решения в рамките на възникналия проблем.
Напомням и това, че не сме Комисията по образованието, не бихме могли да се произнасяме по реформата в образованието, по ефективността на системата за образование. Затова ще чуем мнението на министъра на образованието и науката, на представителите на Комисията по образованието. Ние сме комисия с други правомощия, с други компетенции и молбата ми е да не очаквате да надхвърлим тези компетенции и тези правомощия. Има си упълномощени лица в държавата, които отговарят за това.
Призивът ми е за изключително конструктивен диалог. Диалог, който ще ни помогне да вземем решение по този важен за България въпрос – въпроса за финансирането на образованието.
Предлагам да започнем.
Може би да започнем с министъра на образованието и науката.
Господин Вълчев, може би като мениджър на тази система да очертаете същността на проблема и възможностите за неговото решаване.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, народни представители, госпожи и господа!
Благодаря за поканата да имам възможността в тази аудитория – престижна, компетентна и професионална, и много представителна, да изразя позицията на Министерството на образованието и науката.
Първо, уважаеми господин председателю и уважаеми госпожи и господа, бих искал да кажа малко по историята на въпроса.
Действително, след създаването на правителството ние имахме разговори със социалните партньори в тристранката на равнище Министерство на образованието и науката, където дискутирахме въпросите веднъж, относно стачните искания, които големите синдикати имаха още от пролетта на миналата година, които донякъде се възпроизвеждат и сега; и относно възможността за по-големи разходи през 2006 г., които да бъдат предвидени в бюджета в частта образование.
Ние направихме едни предварителни разчети, които представихме на Министерството на финансите, които, както имах повод да спомена, бяха за 4,92% от брутния вътрешен продукт. След предварителен дебат и след съгласуване в Министерския съвет, ние трябваше да се откажем от някои от разходите. Както всички в тази зала много добре знаят, всеки бюджет е въпрос на компромис. Ако желанията на всички министерства се удовлетворят едновременно, то практически никоя държава не би могла да се просъществува финансово. Така че с едни разумни компромиси ние достигнахме до това, което беше предложено от правителството на парламента, в което предложение част от програмите бяха редуцирани, но не по начин, който да застраши тяхното съществуване и тяхното развитие. И за съжаление, в частта относно възнагражденията на учителите, не се предвиждат някакви неща, които да бъдат съизмерими с техните очаквания.
Оттук нататък знаете, че Синдикатът на българските учители започна протестни действия преди десетина дни. Всички вие сте свидетели, тъй като това е публичен въпрос – добре известен и добре отразен от медиите. Ние започнахме разговори още същия понеделник следобед по стачните искания. И успяхме с взаимни компромиси да намерим разрешение на една част от въпросите.
Не успяхме да намерим решение по т. 5 от стачните искания на Синдиката на българските учители, а именно относно 15-процентното средногодишно увеличение на работните заплати. Веднага искам да кажа, че по другите точки, включително относно поетапното въвеждане на целодневната организация на работа през втория учебен срок, по отношение на разширяването на извънкласните форми на работа, по отношение на възможността за поетапно назначаване от втория учебен срок на училищни психолози и педагогически съветници, Министерството смята, че с вътрешни преструктурирания на нашия бюджет, ние бихме могли да постигнем тези цели. Разбира се, пак със съгласие от страна на синдикатите това да става поетапно.
Що се отнася до искането за 15-процентно увеличение на заплатите, ние с вътрешно преструктуриране не бихме могли да направим това. Това е математически невъзможно, тъй като тук става въпрос за един ресурс, който в зависимост от различните изчисления – дали включваме осигуровки и т.н., е от порядъка на 100 млн. лв., въпреки че има едни изчисления, които го докарват до 130 млн. лв., други до 93 млн. лв., но това в момента не е толкова важно. Това е величина, съизмерима с целия бюджет на Министерството на образованието и науката, така че и дума не може да става за някакво вътрешно преструктуриране.
Каква е позицията на Министерството на образованието и науката, за да няма някакви недоразумения, тъй като виждам, че в различни части, включително и представители на държавни институции, витае едно неразбиране на нашата позиция.
Както всички български граждани, а още повече ние, професионално ангажирани със системата на управление на училищното образование, разбира се ние си даваме сметка за нелекото положение на българските учители. Мисля, че за това всички си даваме сметка. Тоест, ако ние бихме могли с общи усилия да намерим възможности за вътрешно преструктуриране, така че на тях да им бъде направен съответният жест, с което да покажем, че ние имаме желание, веднъж, да водим диалог; и втори път, че съзнаваме тяхното нелеко положение, ние бихме подкрепили такова решение.
Същевременно, за да няма някакви недоразумения, аз имах повод да кажа, че не съм от хората, които имат навика да излизат целите в бяло за сметка на своите колеги. Аз съм член на правителството и като член на правителството стоя зад предложението, което е внесено от правителството. Ако не бъдат намерени други възможности – оставаме на тази позиция. Разбира се, продължавам да смятам, че ние бихме могли с общи усилия да намерим начин за сметка на вътрешно преструктуриране да намерим компромисно решение със синдикатите. Тук включвам не само Синдиката на българските учители, а и другите два синдиката, представени в Тристранния съвет. Имаме различни изчисления, различни варианти, които бихме предложили, но това е един по-технически разговор.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Може би да кажа общата рамка и каквито въпроси възникнат, бих могъл да дам допълнителни пояснения.
Ще започна от тезата, която спомена министър Вълчев. Действително в Министерството на финансите бяха постъпили в по-голям обем искания към системата на образованието, но това не беше изключение. Всички министерства, без изключение, заявиха далеч по-големи претенции за финансиране. Общият им размер надхвърляше 3 млрд. лв. Това постави Министерството на финансите пред вечната дилема да редуцира в съответствие с приоритети, одобрени от Коалиционния съвет, проектобюджетите на отделните ведомства.
Как сме подходили?
Съобразявайки се, че образователната система, наред със здравеопазването, попада под общия приоритет “Социална отговорност”, за двете системи, в частност за образованието, сме осигурили ръст от 100 млн. лв., спрямо настоящия бюджет. След малко ще кажа как е разпределен. Тук искам да подчертая няколко, според мен, важни обстоятелства.
Тъй като много често се споменава относителният дял от брутния вътрешен продукт и се позоваваме на него, за 2005 г. действително относителният дял е малко по-висок и това идва в резултат на приети от миналия парламент програми с едногодишно действие. Подчертавам – с едногодишно действие. С изключение на програмата за компютъризация на училищата. Въпреки че тези програми не би следвало да ангажират нашето внимание, отчитайки важния характер на образованието, ние сме се постарали, макар и в по-ограничени ресурси, да осигурим финансиране за изпълнение на тези програми, а не за тяхното спиране. Тъй като всички сме отчитали важността на тези програми за обучението на нашите деца.
Осигурили сме за първи път в последните три години и надбавката за прослужено време от 0,9% на 1 на сто, колкото е в другите сфери. Досега системата на образованието в това отношение е била леко ощетена.
Освен това сме осигурили възнаграждения за числеността на персонала, която ни е подало Министерството на образованието и науката. Тоест, не сме се съобразили с обстоятелството, че през следващата година учениците ще бъдат с 33,5 хиляди по-малко, което би следвало по всички алгебрични правила да доведе до по-малък брой учители. Тоест, ние сме съобразили числеността на системата в същия размер, защото сме отчитали заявените необходимости за въвеждане на допълнителни часове на класния ръководител, шофьори на автобуси (между другото средства за автобуси също са предвидени), педагогически съветници, психолози и възпитатели. Считахме, че по-ниската натовареност ще освободи бройки и за такъв тип щатни бройки.
Бюджетът е разпределен на няколко ведомства, които общо обхващат функцията образование. Най-много, разбира се, са по общинските бюджети, тъй като те пряко финансират училищата. И от общия размер средства 1 млрд. и 900 млн. лв., по общинските бюджети са предвидени 977 млн. лв. В бюджета на Министерството на образованието са 265 млн. лв. В други министерства и ведомства – 62 млн. лв. И допълнително в централния бюджет са осигурени 170 млн. лв., от които 42 млн. лв. за една специфична привилегия на учителите, която е регламентирана в Закона за народната просвета – три пъти в годината възнаграждение във връзка с определени празници. Една привилегия, която други категории не ползват. Тези средства са осигурени за 2006 г.
Осигурили сме 5,2 млн. лв. за компенсиране на част от транспортните разходи на учителите. Осигурили сме 12 млн. лв. за транспортни разходи на учениците. Осигурили сме 9 млн. лв. за ремонт на общинските средни училища, 25 млн. лв. за продължаване изпълнението на плана за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в училищата, 52 млн. лв. за реализиране на програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, за образователна интеграция на деца и т.н., 15 млн. лв. за оптимизиране на училищната мрежа чрез осигуряване на превоз на държавните и общински училища, 13 млн. лв. за учебници и учебни помагала, 4,4 млн. лв. за текущ ремонт на сградите, 19,9 млн. лв. за закуска и мляко на учениците от І до ІV клас. Това са средства, които напълно обезпечават изпълнението на програми, които вече са стартирани, и отново повтарям, преобладаващата част от които за настоящата година фигурират като еднократни.
Това е накратко.
Що се касае до възможностите за исканото от Синдиката на учителите увеличение на заплатите, то би било възможно, разбира се, в рамките на 40 на сто от брутния вътрешен продукт, ако се прецени, че други системи са по-неприоритетни от оценката, която им е дадена на настоящия момент в Закона за държавния бюджет, или чрез оптимизация и стартиране на структурни реформи в мрежата. Казано на по-достъпен език, чрез закриване на маломерни паралелки и съкращения на учители. Или, както беше споменато, за въвеждане на допълнителни данъчни форми, които може би трябва да имат целеви характер, за да финансират пряко образователната система. Разбира се, биха могли да се посочат и други такива възможности.
В заключение бих искал да подчертая, че според основния официален външен наблюдател, който не може да бъде упрекнат в каквито и да е междусекторни пристрастия – Световната банка, във всички оценки досега за структурния стадий в реформата на публичния сектор, образованието фигурира като номер 1, проблемен сектор, който е непреструктуриран. И мисля, че големият резерв всъщност се крие там. Казано на жаргонен език – съветът винаги е бил: пари срещу реформи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Орешарски.
Предполагам, че възникват въпроси към двамата министри, но ще бъде по-разумно да чуем и представителите на синдикатите, да чуем представителите на Комисията по образованието, за да сме наясно с входящата информация.
Заповядайте, доктор Христов.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, ръководство на Бюджетната комисия, уважаеми народни представители, уважаеми председателю на парламентарната Комисия по образованието и науката, господа министри, социални партньори от Конфедерацията на труда “Подкрепа”!
Аз чух разсъжденията на двамата министри. С една част от техните разсъждения аз съм склонен да се съглася. Ще започна от последното послание на министъра на финансите. Ние не сме социалпопулисти. Ние сме граждани в тази държава, на всичко отгоре преподаватели, някои от нас, и ясно заявявам, че пари и реформи са две завързани понятия и два инструмента. Що касае КНСБ, тя никога не е стояла на по-различни позиции. Не забравяйте, че това беше профсъюзът, който подкрепи и трансформации на собственост, и европейски проекти, и хармонизация на българското законодателство, и какво ли не още след 1997 г.
Уважаеми български народни представители, като се съгласявам с това се питам защо, когато учителите поставят въпроса за своите доходи, ние тръгваме да говорим за диференциран подход на заплащане, за необходими реформи, които години не правим? Аз простичко искам да кажа: има деца – има училище, няма деца – няма училище! Това е най-простият инструмент на оценка на тази обвръзка реформа и ресурси за нея. Защо обаче това не се правеше години? Вероятно отговорът трябва да търсим другаде.
Господин Орешарски, правителството постави като свой приоритет образованието. Често се шегувам, че Вие сте от моята, гражданската квота. Но така или иначе то има своя коалиционна трипартийна опора, има свои ценности и идеи. Приоритетът образование обаче да бъде белязан в макрорамката на бюджета с по-нисък дял от брутния вътрешен продукт от 4,44 на 4,16 все пак не е добър за този, който чете непреднамерено един бюджет. Все едно, че абсолютната сума нараства. Тя нараства поради ръста на икономическия продукт. Позволете и ние да сме изкарали и инфлацията в осмокласното си образование по икономика.
Това, което казахте обаче, е невярно, че част от стартиралите програми са с едногодишен срок на действие. Ние искаме да видим къде авторът на проектите и по информационните технологии, и по транспорта, и по енергийната ефективност, и безплатните закуски и учебниците до 4-и клас, записа това. Никъде не беше казано, че това са едногодишни програми.
И тъй като винаги съм твърдял, че няма “свещена крава”, уважаеми господин министър, ние пък се питаме и казахме днес това и на срещата ни с десния политически спектър – кой каза, че някъде е записано, че 40% от брутния вътрешен продукт е свещената цифра, от която не може да се мръдне с една десета? Аз мисля, че миналата година един стоящ срещу мен министър, днес заместник-председател на парламентарната комисия, ако беше възможно, той щеше да го направи 35%. Цитирам господин Милен Велчев. Това беше и негова мечта. Но аз помня, уважаеми господин председателю, когато ставаше дума за политическа стабилност и завършване на мандати, онези 130 млн. лв., които направиха едно различие при всички рискове, които носеше тогавашния министър на финансите по отношение на Споразумението с Международния валутен фонд. Изкушен съм да припомня това, уважаеми господин председателю и уважаеми народни представители.
Това, че министрите и политиците искали 3 млрд. лв., а българските учители с единни искани, отработени стачни искания, поставиха максималната сума за всичко за децата и за себе си в размер на 132,5 млн. за следващата година, очевидно е една диспропорция на апетитите. И въпреки че министър-председателят на днешния кабинет редуцира в рамките на бюджета своя бюджет на Министерския съвет с 24%, и днес обаче ние се информираме, че става дума за други проценти, за други нараствания на доходи в отраслови министерства и ведомства. Може би те много са заслужили в пъти да са заплатите им по отношение на българските учители.
Не забравяйте обаче, че когато критикуваме учителите, че имаме прекрасни учители. Има какво да се направи по качеството на образованието. Но реформи и качество, без ресурси няма да постигнем, уважаеми народни представители.
Дойдох простичко да ви кажа, че Синдикатът на българските учители предлага четири варианта.
Първи вариант – 10% от 1 януари. Той струва 53 млн. 466 хил. лв. За първи път изговарям тези цифри.
Втори вариант – 6% от 1 януари, 5% от 1 юли и възможен процент до средногодишното 15-процентно нарастване на доходите от октомври (аз мога да си позволя да кажа това, за разлика от министрите) след приключването на Споразумението с Международния валутен фонд и според приходната част на бюджета до деветия месец.
Толкова ли са сложни тези неща, за да не можем да си ги изговорим по човешки и коректно?
Трети вариант – 10% от 1 януари, 5% от 1 юли, 4% от 1 октомври, есента, според приходната част на бюджета, която най-сериозните прогнози говорят, че ще бъде от 1,8 до 2,0. Тази мярка в трети вариант струва 83 млн. 293 хил. лв.
На фона на 3-милиардните мечти на хората, които представляват вас и управляват страната, има и четвърти вариант. Ясно и простичко искам да кажа, че към четвърти вариант днес Синдикатът на българските учители или д-р Желязко Христов ще могат да влияят от понеделник, уважаеми господин председателю. Коректно искам да кажа това. Тогава се преговаря в условията на ефективна стачка със Стачен комитет. Петнадесет процента ръст на доходите от 1 януари означава необходими 91 млн. 656 хил. лв.
Моят горещ апел е: дайте да спастрим диалога и да намерим верните стъпка по стъпка решения до края на седмицата. Не ги оставяйте за по-следващата седмица. Няма да е лесно.
И завършвам, уважаеми дами и господа, с изказаната от вчера позиция на министъра на финансите Милен Велчев, при цялото ми дълбоко уважение. (Оживление) В нормалния свят казват президент и министър през целия живот. Така ще кажа и на вашия министър-председател утре във вашата централа в 14 часа на нарочената с него среща по тази тема.
Очевидно, господин председателю, трипартийната конфигурация на властта на най-високо равнище трябва да обсъди проблема и да си каже думата. И моят горещ апел е към тримата политически лидери, договорили в коалиционната формула 40% от брутния вътрешен продукт, да седнат и да кажат – 40,1% фатални ли ще бъдат при бюджетния излишък, който ще се оформи в държавата към края на годината и такъв ръст, какъвто има днес налице от така наречените нелихвени разходи.
Завършвам с поне две идеи за решение. Или покажете онова, което е в чертата в рамките на това, което се полага на учителите в една разумна достатъчност, прибавяйки, че и за здравеопазването е нужно нещо да се стори, защото там тепърва кризата предстои още по-остро. И ви моля за това. Или просто търсете тази една десета или такова вътрешно преструктуриране, но не очаквайте, че Синдикатът, уважаеми господин председателю, ще изговори скверна дума срещу който и да било отрасъл. Осемнадесет министерства нека бъдат любезни да видят за българското училище могат ли нещо да свият от разходите си, за да не си увеличават доходите на служителите с 45%, с 32%, както личи от днешна публикация, защото никой няма две усти и пр., да не довършвам гастроентерологията.
Благодаря ви за честта да можем да представим позицията си. Ние днес сме тук, за да ви кажем, че това са нашите възгледи. Синдикатът ще ги отстоява докрай. И този път отстояването не е срещу, а за.
Благодаря ви, уважаеми дами и господа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, д-р Христов.
Заповядайте, господин Манолов.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря Ви.
Моята задача стана далеч по-лесна, тъй като повечето същностни неща бяха казани от д-р Христов и ние нямаме по тази тема грам различие.
Аз бих искал само да припомня малко история. Затруднен съм от факта, че Вие, господин председателю, казахте, че тук не е място за водене на преговори. Аз бих добавил – за съжаление. На мен ми се иска тези преговори да ги проведем наистина в спокойна обстановка, тя да не се изнервя, но ме е страх, че май няма да можем да довършим в тази обстановка преговорите.
Аз бих искал да върна нещата назад във времето, защото широката публика и най-вече любителите на сензации от масмедиите може да останат с впечатлението, че това е някаква приумица, някаква хрумка от вчера и че се преследват някакви моментни и конюнктурни цели. Това не е така. Искам да припомня малко числа, поне такива, каквито на мен са ми известни. Дано да са истинските, защото ги черпя от официални източници.
Средната заплата в образованието е 287 лв. и за учителския персонал – 305 лв. Съотнесена с нивата на средната работна заплата за страната изоставането е чувствително – от порядъка на 30%. Ние сме поставили този въпрос. Ако ние искахме да се държим съвсем праволинейно и дори бих добавил може би малко левичарски, ние трябваше да кажем: 50% и нито стотинка по-малко. Въпреки това, ние проявяваме разбиране от страшно много време и аз вече съм склонен за себе си специално да преосмисля това си разбиране. Казвал съм го и помежду ни и в наши разговори, че очевидно позицията ни може би вече е време да стане малко по-радикална.
Доколкото не ме лъже паметта, ние през месец май на тогавашната управа на Министерството на образованието трите синдиката, опериращи в тази система – Синдиката на българските учители, Синдикат “Образование”, Подкрепа, Независимия учителски синдикат КНСБ предоставихме една декларация със стачни искания, защото още тогава нещата се бяха изострили. Ние тогава предложихме едно поетапно увеличение на доходите в образованието 20% годишно. Сега с това, което се говори, ние очевидно демонстрираме разбиране към проблемите на държавата. Обаче защо и държавата не демонстрира малко разбиране към проблемите на тези хора, които ни учат децата?
Вие, господин министър на финансите, казвате, че догодина децата щели да намалеят с 33 хиляди и това вероятно е така. Но по тази тема ние можем да влезем в един омагьосан кръг без изход. Аз мога да ви наредя една поредица от аргументи, които ще ни върнат в една взаимна зависимост, от която няма излизане.
И тук аз отново искам да повторя казаното от д-р Христов, защото то е много важно. Говорейки за това, че тази система е нереформирана, не работещите в нея имат вината за това, че не е реформирана. И това за нереформираността на тази система се използва като универсално оправдание години наред. Така че аз застъпвам тезата, че докато учителите не започнат да получават достойни доходи, то толкова ще бъде качеството и на техния труд. Защото с риск да обидя някого, но ще си поема отговорността, към тези системи се насочват далеч не най-добрите продукти на висшето образование. И то се насочват към тези системи не за друго, а защото те са най-достъпни заради ниското заплащане и за хора, които не са се представили толкова добре по време на ученето си.
И, за да завърша накрая, за да не ви отегчавам, защото май нищо ново не ви казах, но, за да е ясно, че позицията е твърда и категорична, искам да ви помоля нещо. Аз съм убеден, че и вътрешното преструктуриране в рамките на бюджета може да даде някакъв резултат, който да бъде насочен натам. Има системи, които не са чак толкова социално чувствителни, които в някаква степен биха могли да редуцират разходите си и да ги преструктурират.
Трудно ми е да обсъждам доколко и какви са вътрешните възможности на системата на образованието. Не съм сигурен доколко добре разбрах министър Вълчев, който каза, че исканото увеличение от 15% е равно на останалата част от бюджета, което чисто математически няма как да е така. Може би аз нещо не съм разбрал добре.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Бюджетът на Министерство на образованието и науката е 230 млн. лв., а исканото увеличение е 130 млн. лв.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Петнадесетте процента, съотнесени към другите 85, дават останалата част. Нека да не влизаме в математически спорове.
Аз за себе си съм убеден, че има вътрешни резерви. Ваша е работата да ги намерите. Не искайте от нас съвет от кого да се вземе и на кого да се даде, защото ние, ако знаехме този отговор, щяхме да седим по вашите столове. Ние стоим на тези столове и се опитваме да защитим интересите на едно изключително важно за държавата съсловие.
Благодаря и извинете, че ви отнех толкова време.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Мисля, че ще е разумно да чуем и представителите на Комисията по образованието.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря за предоставената възможност и бих искал да Ви поздравя за инициативата да проведете тази среща със синдикатите, които протестират. Аз ще кажа, че протестът също е форма на диалог. За съжаление, крайна форма на диалог. И задължително трябва да намерим отговора на въпроса защо се стигна дотук и какъв е изходът, който можем да намерим?
Това, което ще чуете от мен, бихте го чули и когато евентуално бихме били в опозиция, когато сме в двупартийна коалиция, когато сме в трипартийна коалиция. Трудно могат да се очакват трансформации в позицията на Движението за права и свободи.
Аз чух няколко много важни неща. Нека да кажа добрите новини в бюджета.
Независимо че ще има намаление на броя на децата, няма да има съкратени учители. И то не защото това ще означава, че отново няма да правим реформи в образованието, а именно защото с учителите, които ще останат в системата, ще направим необходимите реформи. Защото до тази година България беше една от малкото държави, в които ангажиментът на държавата за обучението и възпитанието на децата завършваше с последния час от учебната програма. Ние имахме ангажимента и най-сетне с тези учители, които вместо да ги съкратим, ще ги оставим в системата, ще провеждаме и целодневната организация на учебно възпитателния процес. Тук е и мястото на втория час на класа, ангажирането на училищните психолози, спорта в училище. И затова поздравявам синдикатите и министъра за постигнатото споразумение по пет, ако не се лъжа господин министър, от общо осем пункта. Това е добрата новина.
Лошата новина е свързана със заплатите на учителите. Откровено казано, чувстваме се малко по-компетентни да говорим по образователните политики, отколкото за политиката на доходите, доколкото малко надскача боя на Образователната комисия. И е по-скоро от компетенциите на други комисии. Но аз няма да продължа това говорене.
Чух от почитаемия председател Петър Димитров да иска от министър Орешарски да каже дали има възможности за удовлетворяване на исканията на синдикатите. Междупрочем, много добре е формулирана и темата – обсъждане на възможности за удовлетворяване на синдикалните искания. Още самата формулировка на темата издава една позитивна нагласа на всички, които сме тук, господин председател. От своя страна, господин Даниел Вълчев каза – ако може да го направим, ако не, като коректен съвносител, ще подкрепим бюджета. Министър Орешарски също каза, че е възможно, но в рамките на 40% и сякаш се обърна към политическите централи да кажат: “Кажете за сметка на какво, определете политиките, за да мога аз, като експерт, да изпълня политическата ви воля”. Всеки каза верни неща, но още го няма верния отговор. И това е парадоксът. Затова смятам, че има много логика и в онова, с което завърши изказването си и господин Желязко Христов, и господин Манолов.
Ако трябва да оставим отворена перспективата от този разговор, ако има необходимост от политическо решение, нека да помислим дали да не го направим, ако не в този, в друг формат, но решение трябва да намерим.
Даже когато това решение не ще остави доволни българските учители, ние най-малкото трябва да зададем перспективата за решаване на проблема. Мисля, че това спастряне, за което говори синдикалният лидер, може да доведе до това да си стиснем ръцете взаимно, ако имаме ясната перспектива.
Защото тук вече като председател на Комисията по образованието ще кажа: да, парите трябва да се дават за реформи, за по-висока ефективност на системата, за по-високо качество на крайния образователен продукт, който произвежда българското училище. Да, така е. Да, вероятно има много резерви вътре в системата, но може би трябва да имаме малко повече воля да разграничим разходите за функциониране на системата, общите разходи от политиката на доходите. И, за да не обвържем безпринципно политиката на доходите с това има ли ги или ги няма реформите. Това е много важно. Не зная дали го изказах достатъчно ясно.
В заключение, уважаеми господин председателю, именно защото се чувстваме по-компетентни с госпожа Богданова и с госпожа Калканова по политиките, оценявайки значимостта на програмите в средното образование, ние след близо четиридневна непрекъсната работа, заедно и с представители на министъра на образованието и науката, се опитахме да намерим един друг баланс между разбирането ни за образованието ни като приоритет и разбирането за реалните възможности за държавата и предложихме още 15 млн. лв. за реализирането на политиките, в това число и на поетите от министъра и синдикатите взаимни ангажименти. Защото някои от ангажиментите щяха да бъдат на ръба на финансирането, господин министър, ако не бъдат допълнително подплатени с тези 11 млн. и 500 хил. лв. Уверявам ви, много внимателно и много предпазливо сме правили тези изчисления.
Аз ще завърша с това. Смятам, че с тези 15 млн. лв., които поискаха тримата колеги от БСП, НДСВ и ДПС, ние ще осигурим продължаването на програмите, които водят до сериозни реформи в образователната ни система. А що се отнася до въпроса с доходите, ако и ние завършим с това, с което започнаха и други колеги – загрижеността за учителите, тя е априорна, но от това учителите нито ще станат по-сити, нито ще станат по-доволни. Затова нека оттук нататък да има по-малко приказки като израз на загриженост, а повече конкретни решения. И аз определено смятам, че бюджетната процедура за 2007 г. по отношение на реформите в образованието и здравеопазването трябва да започнат от 1 януари 2006 г. Ако обаче си стиснем ръцете предварително поне за това, че всяка стотинка, спестена като излишен разход вътре в системата, да остане пак в системата за повишаване на качеството на крайния образователен продукт, включително в това число и за една вече добре премислена в перспектива политика на доходите по отношение на българския учител.
Завършвам с това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Местан.
Добре дошла на министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова. Предлагам да чуем и нея и след това да минем към традиционните въпроси и изказвания.
Заповядайте, госпожо Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на двата синдиката, уважаеми господа министри, представители на медиите!
Току-що беше казано, че трябва да не се говори много, а да се минава към конкретни предложения. Аз имах среща с представителите на Синдиката на българските учители и поех ангажимент за няколко конкретни предложения, с които да се опитаме да преговаряме и да подпомогнем преговорите на правителството с хората от средното образование. Така че да можем да решим проблемите по начин, който да бъде задоволителен както за тях, така и за обществото като цяло.
Министерството на труда и социалната политика предлага съвместно с организациите на работниците и служителите от средното образование, да проведем незабавно една дискусия с оглед решаване на проблемите в образованието, но свързани с качеството на обучение, тоест с квалификацията и преквалификацията на кадрите, работещи в средното образование, чрез програмите, които може да осигури Министерството на труда и социалната политика, с оглед и резултатите от работата на средното образование и на педагозите там да бъдат по-добри.
На второ място, ние предлагаме на синдикатите, на организациите на работниците и служителите в средното образование, съвместно с Министерството на труда и социалната политика да разработим нормативна разпоредба, с която, уважаеми госпожи и господа педагози, да регламентираме предоставянето на образователни услуги от учители под формата на частни уроци по начин, по който повишаването на доходите ви да се отрази именно с плащането на данъци и осигурителни вноски върху тези получавани суми от ваши колеги. Аз много бих искала вие да ни помогнете, за да регламентираме този вид плащания.
На трето място, ние предлагаме повишаването на заплатите в образователната система да бъде в размер до 10 на сто и да се реализира на два пъти. Първият път от 1 април 2006 г. И вторият път от 1 септември 2006 г. Като ние ще помогнем на колегите, ако те потърсят нашата помощ, това да стане с оптимизиране на системата и с прилагането на диференциран подход при определяне на заплатите.
И четвърто, нещо, което са конкретни действия, ние сме готови съвместно с общините, със Социално-инвестиционния фонд и Фонда за енергийна ефективност незабавно да започнем да оглеждаме въпросите, свързани с необходимите ресурси за енергийната ефективност в училищата. Вече е решен проблемът и осем училища ще получат от понеделник 1 млн. 739 хил. лв. от помощта от Холандското правителство с оглед енергийната ефективност, ремонта и привеждането на училищата в по-добри условия. Така че експертите на Министерството на труда и социалната политика са готови да гледаме с вас и нормативни документи, и програмите за квалификация за педагозите. Смятам, че има възможност с Министерството на финансите и с представителите на Бюджетната комисия да гледаме въпроса за повишаване на заплатите на два пъти, а не еднократно, както е при другите служители. Разбира се, можете на 100% да разчитате на нашата готовност и на експертите в това отношение.
Вярвам, че колкото и малко да са педагозите, които получават допълнителни доходи, когато тези доходи са регламентирани и вървят по всички канали, както трудовите доходи на всички други граждани, и подготвим такава нормативна уредба, тя ще бъде в полза на всички ви.
Това е, което аз мога да ви представя като предложение и се надявам, че можем да седнем незабавно да преговаряме по него.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на министър Масларова.
Аз се опитвам да записвам количествените предложения и ви ги напомням.
Доктор Христов предложи да увеличим дясната (разходната) част на бюджета. Той скромно каза да стане 40,1%, което прави около 45-46 млн. лв. Ако се съобразяваме с другата сметка, става въпрос за 40,2%. Това е едното предложение. Не каза нищо за лявата част, тоест там пипаме или не пипаме приходите, или искате това да е за сметка на дефицита. Казвам това, за да ме наясно с параметрите.
Второто предложение – оставаме в рамките на 40-те процента, но тогава нещата трябва да се върнат в Министерския съвет и да се иска преструктуриране, като нов компромис между отделните функции и отделните министерства.
И едно трето предложение от Комисията по образованието – 15 млн. лв., но те не ги искат за заплати, искат ги за програми, които да бъдат изразходвани целево.
Това са трите количествени параметъра, които поне аз успях да фиксирам.
Предлагам да влезем в традиционната дискусия.
Имате думата за въпроси и изказвания.
Заповядайте, госпожо Такева.
ЯНКА ТАКЕВА: Аз имам само един въпрос, господин Димитров.
Вие, като председател на Бюджетната комисия, имате ли предложения, както преждеговорившите досега направиха предложения, или просто Вие сега изслушвате и ще формулирате вашите си предложения на базата на чутото?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Председателят на Бюджетната комисия ще направи такива предложения, каквито решения вземе Бюджетната комисия. Признавам си, че на заседание на тази комисия не бих могъл априорно да искам.
Има думата господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми колеги, аз се радвам, че има възможност за дискусия, но се съмнявам, че тя ще бъде ползотворна. И ясно ще формулирам защо.
Има пет основни проблема в сферата на образованието. Ще се опитам много ясно да ги назова и смятам, че ще има полза, ако се говори за тези проблеми в този състав и се търсят нормативни и законодателни решения. В противен случай срещата ни ще бъде абсолютно безсмислена, освен че ще дадем повод на няколко министри да се срещнат в тази зала и след срещата да уточнят своите позиции и евентуалните мерки, които ще предложат на Народното събрание.
Първи проблем – липсата на съответствие между мрежата от общообразователни професионални училища на демографията в страната и търсенето на икономиката. Тоест, в крайна сметка ние имаме един тежък проблем, който е свързан със съществуването на неефективни училища, които съществуват на базата на конституционното право на всяко българско дете да получи образование. И второ, професионалните училища, които към момента остават нереформирани и по никакъв начин не създават кадри, полезни за икономиката, в смисъл, че те са вредни както за държавата като издръжка, така и за техните възпитаници като реализация в обществото.
Втори проблем – липсата на стабилност в учебните програми и съдържанието, стабилност на учебните помагала и начините за производство и разпространението им в учебната мрежа. Искам ясно да кажа, че ние вървим в последните няколко години с бързи темпове назад в класацията на ООН по образованост на българските деца. И нека ясно си кажем, че тук трябва да обсъждаме на това ниво точно тези проблеми, които са свързани със съдържателната част на образователната мрежа в България.
Аз много често си задавам въпроса кой създаде системата такава, че в момента да имаме по десетки учебници по една дисциплина в един клас и накрая децата, които излизат от тази образователна мрежа, да са почти неграмотни? И го казвам съвсем ясно. Тук е министърът на образованието и науката, тук е министърът на финансите, тук е министърът на труда и социалната политика, тук сме ние, които ще коментираме евентуалните техни предложения, които да станат законодателен акт.
Трети проблем, изключително сериозен – липсата на какъвто и да било контрол върху качеството на учебно-възпитателната работа. И тук искам ясно да кажа: поредица от министри, поредица от правителства, поредица от парламенти, които не се интересуват от това какво е качеството на учебно-възпитателната работа в България. И аз ясно го казвам: ако тази липса на интерес продължи в крайна сметка каква ще бъде учебно-възпитателната мрежа и колко ще бъдат учителите в България няма да има никакъв смисъл. Защото нашите ученици няма да бъдат равноправни хора, търсещи своята реализация в Европейския съюз.
Четвърти проблем – материална база и технологично оборудване. На нивото на 18 век! Нека го кажем ясно: държавата няма изградена система за капиталови разходи и към настояща дата. В този смисъл една от програмите, които би следвало да се реализира, е точно в тази посока – публичните сгради и технологичното оборудване не само в сферата на образованието, разбира се.
Пети проблем – мотивация на българските учители и тяхната професионална подготовка. Това, за което синдикатите говорят пред нас, разбира се, са възнагражденията на учителите. Аз ясно ги наричам позорни възнаграждения за една нация, която обявява за приоритет образованието, от една страна. От друга страна, липсата на контрол върху учебно-възпитателната работа позволява обществото да мисли, че учителите не дават онова, което се изисква от тях на обществото. Според мен тук са хората, които би следвало законодателно да търсят решение на тези проблеми.
Според мен тази среща ще бъде полезна, ако тук се формулират темите и след това изпълнителната власт направи конкретните предложения на Народното събрание за адекватни решения. Аз лично бих подкрепил нарастване на възнагражденията от 1 януари 2006 г., без да коментирам размера, и второ нарастване в средата на годината, или тогава, когато е ясна рамката на изпълнение на бюджета за 2006 г., без да коментирам конкретна цифра към момента, чисто прагматично на базата на това, че е необходимо да се тръгне по един нормален и адекватен път, така че в България заетите в тази сфера да са наясно какви ще бъдат техните възнаграждения в перспектива. Не само за 2006 г., но и 2007, 2008 и 2009 г.
Ще завърша със следното. Мисля, че диалогът е полезен, но само при условие, ако тази среща е началото на съдържателен диалог, полезен, който в крайна сметка да осмисли събирането на толкова хора и да доведе до реални резултати. В противен случай ще бъде една от поредиците срещи, на които се опитваме едните да защитят своите тези, а другите да намерят начин възпитано да ги отклонят.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Паскалев.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожо и господа министри, уважаеми колеги, госпожи и господа! Аз ще изразя съгласие с петте пункта на господин Паскалев, като смятам, че мога да вляза в много голям спор с него по третия от тях. Мисля, че останалите четири той очерта по един доста добър начин.
Заявявам това, което казах днес на срещата с ръководството на КНСБ, че ние, колегите, които сме в Комисията по бюджет и финанси, сме готови да подкрепим увеличение само по тази формула, която вече беше спомената от мнозина и мисля, че тя става формула на съгласието – пари срещу промени. Ясно е на всички къде се намират тесните места от гледна точка на финансирането на системата. Ясно е, че те предизвикват мерки, които се ползват с думата “непопулярни мерки”, ясно е, че трябва да бъдат подкрепени и да бъдат извършени, за да се постигне основната цел, за която се говори тук и към която аз се присъединявам. Това е качеството на образованието.
Този разговор във висока степен ще бъде наистина полезен, защото той е разговор (доколкото разбрах от формулировката ние тук изслушваме възможности) тогава и само тогава, когато има съгласие за извършването на промените и то в рамките на няколко години. В противен случай може да се стигне до някакво палиативно решение, което е под натиска на стачни действия, то да бъде компромисно, да се постигне някакво приглушаване на конфликта. Но това не е решение по посока, за която говори господин Паскалев и за която говориха и господа министрите и другите колеги.
Говоря и от името на колегата си Нено Димов, който съжалява, че днес отсъства от заседанието. Готови сме на такъв тип подкрепа, разбира се, пак казвам само при условие на тази формула – пари срещу промени.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Тази вечер тук тече една взаимна лъжа между всички присъстващи на това заседание, че можем да решим въпроса и от нас, присъстващите тук, зависи проблемът да бъде решен. Въпросът е политически. Господин Местан повдигна завесата съвсем бегло. Той е силно политически. Бюджетът не е финансов. Не е въпрос, както стана дума от господа министрите и представителите на синдикатите, да се търсят пари от едно или друго място, могат ли да се осигурят. Състоянието на държавата и бюджета е такова. Всички знаем, че пари могат да се осигурят, те могат да дойдат отнякъде и въпросът да бъде решен.
И аз продължавам, че ние тази вечер тук се лъжем, че правим нещо, защото ние не сме компетентните лица, които можем да разрешим проблема. Защото, пак повтарям за втори и трети път, че въпросът е политически. Той е политически, защото протестът е стигнал до фаза, когато въпросът в страната наистина става политически. Протестът е в такова състояние и е готов да премине във фаза стачка, което е силно изразено политическо действие. И пак повтарям – няма нищо общо с финансите и бюджета.
За да бъде решен въпросът нито един от нас тук не е оторизиран. Ние от “Атака” сме опозиция и подкрепяме исканията на учителите. Тези, които пък са управляващи, са депутати или министри, но над тях стои политическото им ръководство. Някои от тях участват в политическите ръководства на съответните партии. И на мен ми е неудобно да гледам присъстващите тук трима министри, които с недомлъвки се опитват да излязат от неловката ситуация между чука и наковалнята. Въпросът е политически и ние от “Атака” подчертаваме неведнъж това, защото има и много други измерения, освен тия, които се назовават днес. Има отношения с Международния валутен фонд, има и други отношения с други групи работещи, искащи на бюджетна издръжка или от други сфери, на които според управляващите не бива да се дава “лош” пример.
И аз съм сигурен, че решаването на този въпрос в тази посока, в която учителите пледират и се борят, се отлага. И то се отлага, за да се влезе в такава фаза на невъзвращаемост назад, когато да не могат други искания от други сфери да се присъединят и да се получи една лавинообразна ситуация, в която отвсякъде да започне да се иска.
Затова моето мнение е да призовем най-висшите политически ръководства на тристранната управляваща коалиция, които да разговарят по свой си начин. Техен е проблемът как – помежду си и със синдикатите, с представителите на учителите, да решат този въпрос, за да не се стига до тази взаимна за всички ни лъжа, че тази вечер ние решаваме нещо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! На мен ми се иска днес поне да стигнем до признанието, че образованието е една от най-нереформираните сфери в България. Това се отчита и в доклади на Световната банка, на Международния валутен фонд. А това признание е много важно. Защото, когато имате една нереформирана сфера, тя в един момент започва да избива. И тези искания на учителите са резултат от това. И колкото по-дълго тази сфера остане нереформирана, толкова повече проблеми ще получим.
Така че дебатът по увеличаването на заплатите на учителите трябва задължително да включва и реформите, които трябва да бъдат направени в тази сфера. Защото проблемите, които бяха споделени от различни колеги, включително господин Паскалев, са реални и те съществуват. И в момента, в който те започнат да бъдат решавани, ще получим по-добра ефективност на харченето на средствата в образованието. В противен случай, ако не бъдат взети спешни мерки, които да започнат още през 2006 г., нито учителите ще получават добри заплати, нито учениците и студентите добро образование. Нещо, което не ни удовлетворява. Така че е време за много спешни реформи и спешни мерки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги и гости! Аз ще повторя това, което доста често беше казвано и преди последните парламентарни избори и това, което заявих няколко пъти през тази седмица пред средствата за масова информация, че ако някога някой е разчитал на обещания за 15 или 20-процентно увеличение на заплатите, тези обещания са нереалистични, тези очаквания са нереалистични и обещанията в този си вид са неизпълними.
НДСВ не може да подкрепи поголовно увеличение на всички заплати при непроменени други обстоятелства в една такава голяма сфера като образованието, без това да е свързано с подобрена производителност на труда в тази сфера и въобще в икономиката като цяло.
Не можем да говорим за подобрена производителност на труда в сферата на образованието. Такава щеше да е налице, ако един и същ брой учащи бяха обучавани от по-малък брой учители. Това не е така. Напротив, броят на учениците намалява, а броят на учителите в общи линии остава същият.
По-добра производителност на труда можехме да констатираме, ако при непроменено съотношение на обучаващи и обучавани резултатът беше по-добър от това, което произвеждат обучаващите, а именно по-добър образователен продукт. За съжаление, и тази констатация едва ли може да бъде направена.
НДСВ заявява и е заявявало често през последните години, че в сферата на образованието има преди всичко дефицит на реформи, а не на финансови ресурси. И определена отговорност за това носи и партия НДСВ за това, че недостатъчно реформи бяха направени през последните четири години. И ние понесохме своята отговорност и цената на тези нереализирани реформи на последните парламентарни избори.
Същевременно, НДСВ се солидаризира със становището на президента на Републиката, изказано неотдавна, че обществото е длъжник на учителите и на сферата на образованието като цяло. Може да се каже, че и президентът се солидаризира със становището на НДСВ, защото това не е първият случай, при който ние изразяваме тази позиция.
Твърдейки категорично, че в сферата на образованието са необходими реформи, и че по-голямо заплащане в сферата на образованието може да се очаква само при съответните структурни промени – теза, която застъпиха и няколко от преждеговорившите, ние също така твърдим, че за провеждане на реформи е необходимо осигуряването на съответен финансов ресурс. И тук няма да навлизам в подробности относно това какво имам предвид, но сами се досещате, че за да бъдат закрити зле функциониращите и да си кажем направо – ненужни училища, е необходим финансов ресурс за отремонтирането и откриването на повече пространство в средищните училища, където ще се обучават учениците, които сега разчитат на тези зле работещи училища. Разбирате, че и компютърното осигуряване на училищната мрежа все още далеч не е на необходимото равнище и са необходими нови и нови инвестиции в тази област не еднократно, за една година, а в продължение на няколко години.
Енергийната ефективност на училищните сгради също не е на необходимото равнище и текущите разходи могат да бъдат много спестени, като бъде подобрена тяхната енергийна ефективност. Затова и НДСВ направи няколко предложения за промени в бюджета между първо и второ четене, които се надявам да бъдат обсъдени по достойнство. Веднага казвам, че никое от тях не засяга общото увеличение на заплащането, извън това, което се предлага на бюджетната сфера като цяло. Обаче всички тези предложения са компенсирани – да бъде намален един разход за сметка на друг, защото ние никога не бихме приели нарушаване на коалиционното споразумение в тази му част, а именно изразходване на все повече и повече от ресурсите на обществото като бюджетни разходи. И държим те да бъдат ограничени до 40% от брутния вътрешен продукт. Това не е някаква “свещена крава”, но смятаме, че един такъв лимит трябва да бъде поставян и спазван, защото, ако се изкушим да надхвърлим разходите, макар и с малко, много по-лесно ще е изкушението в средата на годината или през 2007 г. разходите да продължат да растат още по-значително.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Велчев.
Госпожо Такева, заповядайте.
ЯНКА ТАКЕВА: Извинете, аз имам няколко въпроса.
Първият въпрос отново е към Вас, господин Димитров.
Синдикатът на българските учители връчи лично на Вас, като председател на Комисията по бюджет и финанси, стачните искания. Моля Ви, кажете по тях Вашата позиция, на вашата комисия. Искам да я чуя, ако е възможно и ако уважавате учителите. Защото и на мен ми е много лесно да слушам, да обобщавам и да кажа: “Това казаха другите”. Но аз смятам, че трябва Вие, като председател, да кажете своята си позиция, като предварително сте имали възможност да се запознаете с тях.
Вторият въпрос е към господин Велчев.
Господин Велчев, благодаря Ви, Вие очертахте едно чудесно бъдеще на българското образование. Аз искам, уважаеми депутати и евродепутати, понеже ходите по Европа, сигурно сте се запознали със световните движения за борбата на образователните системи, да не ги считате като стока, че образованието не е стока. Аз чух тук неща, които ме плашат. Какво ще стане с българското средно образование, ако то стане стока? Няма да развивам въпроса, защото сте достатъчно интелигентни, достатъчно имате международен опит, достатъчно познавате Конституцията на Република България, достатъчно познавате политиките на европейските образователни системи. Аз само ви давам тема за размисъл. Защото образователните системи по света не са стока.
Третият ми въпрос е към господина в дясно от мен.
Вие казахте, че системата на средното образование не се е реформирала. Към Вас въпросът ми е какво разбирате под реформа? Защото аз съм дълбоко убедена, че само специалист може да отговори какво е реформа, как трябва да бъде изпълнена, на кои основни принципи трябва да се заложи тази реформа за средното образование, как и по какъв начин трябва да се спазят онези демократични принципи, които, уважаеми депутати, вие също чувате в Европейския парламент за равния достъп на децата до училище, за това да няма дискриминация на детето по местоживеене, по месторождение, по пол, по етнос, по всички други видове, които можете да си ги измислите. Аз смятам, че това може да каже само един специалист, който е работил в системата и познава системата.
Ето защо Синдикатът на българските учители през м. февруари 2003 г. разработи три основни програми, които стоят в сайта на синдиката и аз мисля, че който иска, може да ги види.
Първата програма е Програма за устойчиво развитие на средното образование в по-краткосрочен план – до 2009 г., но мисля, че и вие горе-долу си правите тази сметка: да бъдете депутати до тази година. Така че съвпада нашето мнение с вашите мечти. (Оживление)
Второ, разработихме Програма за извънкласни и извънучилищни дейности, становище за целодневната организация на труда, която отново стои там.
И разработихме Програма за квалификация на учителите, защото в педагогиката и в нормативната законова уредба няма понятието “преквалификация”.
Мога много да говоря, но моля ви да получа отговор на тези три въпроса.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз започнах с това, напомням отново, че ние не сме Комисията по образованието. Не можем да се занимаваме със съдържателните проблеми на тази система. Още повече, че тук, освен ръководството на Комисията по науката, тук е и мениджър номер едно на тази система. Това е Комисията по бюджет и финанси.
Благодарни сме на колегите, които виждат проблемите в тази система, но тук са и хората, които отговарят за тяхното решаване. И те не съвпадат с членовете на Бюджетната комисия. Затова молбата ми е да не влизаме в такъв съдържателен диалог за реформите. Не че нямаме мнение. Всички имаме мнение. Аз ще кажа какво е мнението ми за бюджета. Бъдете сигурна, че ще го кажа. Но разбирам, че Вашата мечта е да не се сбъднат нечии други мечти.
Имате думата, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми представители на синдикатите, уважаеми гости! Аз съм доста по-прагматично настроен и няма да говоря за мечтите ни. Очевидно една от мечтите на всеки е да види достойно съществуване за учителите на своите деца и за своите учители. Мисля, че в тази зала едва ли ще се намери човек, който да не иска да види това. Аз ви заявявам, че искам да го видя. И ви заявявам, че бих положил усилия да намерим начин. И по тази причина ще бъда съвсем прагматичен в изказването си.
Първо, разбирам, че сте тук, освен защото има проблем, и защото бюджетът е във фаза, в която е изтекъл срока за правене на предложения от народните представители. Тоест, предложение относно бюджета преди второ четене може да направи само цялата Комисия по бюджет и финанси, което да влезе в залата. И аз си мисля, чисто прагматично, как би могло да стане това. И стигам до следните изводи, които искам да представя на вашето внимание. За четвърти път ще употребя думата – съвсем прагматично.
Първо, бюджетът отразява вижданията на правителството как ще изпълнява политиката, която е приело да изпълнява. Отделните министри отговарят за политиките в отделните сфери. Първото, което бихме искали да видим – изразявам своето мнение, не мнението на комисията, защото Вие преди малко запитахте председателя какво е мнението на комисията. Такова колективно мнение може да се формира след колективно решение, а такова очевидно в момента няма и едва ли би могло да бъде взето. Моето лично мнение е, че аз, като член на тази комисия, бих се съобразил с едно предложение на съответните министри, на Министерския съвет, и бих гласувал за такова предложение да стане предложение на Бюджетната комисия.
Какво имам предвид? Първо, очевидно не става въпрос за промяна на макрорамката на бюджета, тоест да увеличим разходите над 40%. Ако ставаше въпрос за това веднага щях да ви кажа дали бих го подкрепил или не. Но тук всички се обединяват около вътрешни размествания в разходната част на бюджета, което означава нито повече, нито по-малко един отговорник на дадена област да се лиши от определени средства и да поеме ангажимента да изпълни политиката с по-малко средства за сметка на справедливите ви искания.
Тъй като мисля, че това не би могло да бъде вменено на съответния отговорник от уважаваната от нас Бюджетна комисия, съвсем очевидно е, че тук трябва да бъде отговорено на два въпроса. Първо, министърът на образованието, който очевидно се явява в някаква степен ваш работодател, не на всички, но все пак, бидейки член на кабинета, би трябвало да внесе в Министерския съвет след преговори с вас становище подкрепя ли вашите искания и как предлага те да се случат, или не ги подкрепя. След което в рамките на тези 40%, които са приети като макрорамка, да се направят съответните размествания и те да бъдат предложени на членовете на Бюджетната комисия, поради простата причина, че сме във фаза, в която само комисията може да прави такива размествания, респективно след това пленарната зала.
В този смисъл аз мисля, че трябва да има яснота по процедурата и затова чисто прагматично смятам, че всеки трябва да поеме своите отговорности. Не би било никак коректно Бюджетната комисия да вмени отговорности в отделните ресори, защото всеки министър има ангажимента и високата отговорност да изпълнява определен тип политика. А Министерството на финансите пък изпълнява политиката на всички. Така че на тях каквото им кажем това ще направят. Ако им кажем сега да увеличат разхода от 40% на 40,5%, те ще го направят след 15 минути.
Затова аз апелирам да вървим по тази технология, която според мен е справедлива и спрямо процедурите, и спрямо отговорностите, които отделните държавни органи и отделните лица, които отговарят за това, носят. И затова използвах накрая да взема думата по отношение на технологията, за да е ясно, че не тук стоящите трябва в момента да кажат “да” или “не”, а има процедура, по която трябва да се движим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Гущеров, имате думата.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа министри, колеги! Лично моето мнение и това, което се очерта като мнение на Коалиция за България е, че исканията на учителите са изключително справедливи. Нещо повече, те абсолютно отговарят на цялостната политика на Коалиция за България. В това отношение ние не можем да не кажем, че те съвпадат с всички виждания за социалните взаимоотношения в държавата. И именно затова смятаме, че тук възниква един такъв проблем, свързан с кореспонденцията. Ние искаме да разберем какви са възможностите именно от Министерството на образованието, защото на практика в Народното събрание влиза един готов продукт, който ние гледаме. Това са предложенията на Министерския съвет.
И в това отношение, подкрепяйки изцяло вашите искания като справедливи, и не само вашите, а изобщо доходите в България, ние искаме да получим един ясен отговор на тази база, върху това коалиционно споразумение, би ли могло да се мисли за някаква друга трансформация на цифрите? Така че категорично заявяваме – и това ние обсъдихме вчера – че чакаме един нов прочит, ново становище от ресорните министерства.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Гущеров.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък. Не мислех да взимам думата след д-р Христов и Янка Такева, и колегите от “Подкрепа”, но бях провокиран от това, което каза господин Димитров и най-вече това, което каза господин Велчев.
Очевидно е, че предложението, свързано с възможността да се търси политическо решение на тристранно равнище от лидерите на коалицията, всъщност е ясно, че за това става дума тук, кореспондира с очакваните и признати от всички в тази зала, и не само в тази зала, излишъци в Бюджет 2006, които не са показани като приходи. Така че възможното завишение на разходите, господин Димитров, с една десета или с две десети, естествено кореспондира с показването на съответния процент в лявата част на бюджета, а не само в дясната. Което със сигурност ще бъде реализирано в много кратно пъти повече. И това е известно на всички ни. Не в размер, примерно, на 45 млн. лв., колкото е една десета, или в 90 млн. лв., колкото е две десети, а в много по-голям размер.
И тук, естествено, стигаме до “свещената крава”. Аз не зная, господин Велчев, дали тя новородена, но май е новородена в тази коалиция, акуширана от НДСВ, но неизпълнявана четири години в бюджетите, които Вие правихте. Няма бюджет през тези четири години, в който разходите да не надвишават 40%. Говоря за реалното изпълнение по време на управлението на НДСВ през изминалите четири години. Така че да твърдим сега, че виждате ли, новородената “свещена крава”, наложена от НДСВ в тази коалиция, не може да бъде прекрачена нито на стотна от процента, защото тя е толкова важна, че без нея не може да се развива България е нереално. Четири години се развиваше. Къде хубаво, къде лошо, но се развиваше с всички проблеми, които имаше и всичките добри неща, които бяха свършени.
Затова казваме, че според нас това не би трябвало да бъде някакъв фетиш, ако през него се намира решението за една толкова важна система, която всички в тази тристранна коалиция са обявили като приоритет, надяваме се, номер едно.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Иска ли някой друг думата? – Не виждам.
Госпожа Такева ми зададе въпроси, на които аз ще отговоря, но тук изрично беше подчертано от членовете на комисията, че аз не мога да отговарям от името на комисията. Членовете на комисията са тук и те казаха какво мислят. Освен това парламентарната демокрация – слава Богу! – е основана на принципа на присъствието поне на два отбора: един, който управлява, и друг, който е опозиция. Така че не бихме могли да имаме еднакво говорене. А разбирате, че при нас говоренето е на много гласа. Затова аз изразявам личното си мнение, естествено като представител на Българската социалистическа партия и на Коалиция за България.
Първо, аз смятам, че исканията ви действително са справедливи и те са скромни, имайки предвид предстоящото ни интегриране в Европейския съюз. Неведнъж съм подчертавал личната си теза, че ние, ако не ускорим догонващо развитието на доходите на всички българи, но особено на учителското съсловие, ние обричаме себе си на много тежки последствия. И в тази посока ясно е, че след като такива държави като Германия и Америка купуват мозъци, а ние правим всичко възможно с нищожно възнаграждение да прогоним мозъците и да останем само с физическа работна сила, това е една неправилна политика.
От тази гледна точка аз смятам, че вашите искания не просто са справедливи, но те отговарят на интересите на България.
Разбира се, има и втора теза, тя прозвуча и днес, че от гледна точка на конкурентоспособността най-вече на бизнеса, не е добре нашата работна сила да е скъпа. Обратното, виждате, че и външни консултанти с голяма икономическа мощ, в това число и с договорно влияние върху България, отстояват същата теза. На преговорите с Фонда, тук има участници в тези преговори, аз защитих позицията, че за България е изключително важно да вдигнем заплатите, за да можем да привлечем високопроизводителна работна ръка. Тезата на Фонда е, че кокошката и яйцето са точно обратно поставени и най-напред трябва да вдигнем производителността на труда и след това да очакваме по-големи заплати.
Моята категорична позиция е, че това е малко за това, което добрият български учител прави за българската нация. Разбира се, не бих желал и аз да навлизам в тезата за реформите в сферата на образованието. Това е въпрос, на който трябва да отговори друг. И в тази посока аз съм съгласен с всички тези, които прозвучаха. При това виждате, че отляво до дясно има единство, че е добре парите да се дават вече за реформи. Разбира се, има и втори начин – да не даваш пари, за да принудиш нещо да се реформира. Виждаме резултатите от този подход в икономиката. Аз си мисля, че по-добрият подход е да се дават пари за реформи. И от тази гледна точка, естествено новият мениджмънт на Министерството на образованието и науката е този, който трябва да даде тези реформи и да поиска пари за реформи.
При дадената ситуация, най-малкото поради липса на време, разбирате, че това едва ли би могло да стане. Не е оправдание, но е едно възможно обяснение. Явно, че всички разбираме, че ако и при следващия бюджет парите се дават за брой учители, за радиатори, за отопление, за ремонти и т.н., а не ги даваме за реформи в тази сфера, това ще бъде преди всичко против интересите на България.
Връщам се към основния въпрос. Правителството внесе един балансиран бюджет, в който няма резерви, които парламентът би могъл да преразпредели. Има два варианта и аз тук се обръщам към представителите на правителството.
Ако те смятат, че тези искания трябва да бъдат подкрепени сега, с този бюджет, въпросът трябва да се върне и да се дискутира в Министерския съвет. Трябва да се види кое да се намали, за да може да се осигурят тези пари.
Вторият вариант е това, за което спомена д-р Христов – да увеличим разходната част като се опираме, както каза и господин Пламен Димитров, върху лявата част, върху приходната и очакваното преизпълнение. Има един отсъстващ преговарящ – Международният валутен фонд. Аз си мисля, че няма да е лошо, ако всички политически сили в парламента се консолидираме в преговорите си с Фонда и да искаме една по-поносима политика в тази посока. Тъй като категоричните ограничения на Фонда са: в ляво приходната част да е 40% и в дясно да е 40%. Ако между двете части има разлики в полза на лявата, на приходната част, това да отиде във фискалния резерв. По една много проста причина. Всеки лев в България, който се превърне като доход или остане в бизнеса като невзет данък, той се мултиплицира като внос на стоки и услуги. Точно заради липсата на потенциал в нашата икономика. Тоест, ако ние тук бяхме убедени, че от тези 100 млн. лв. всеки лев ще се превърне в три лева износ, то разбирате, че нямаше да има проблеми това да стане. Само че те най-вероятно ще се превърнат в три лева внос и това създава проблеми.
Но аз пак ви връщам към това, което е възможно и това, което трябва да направим. Ако министърът на образованието подкрепя идеята за преструктуриране, очевидно, че трябва да има нови балансиращи разговори в рамките на правителството и в рамките на очевидно управляващата тристранна коалиция. Обратното нещо – бихме могли нещо да решим без правителството, да го решим в парламента, например да се увеличи приходната част. Може би беше възможно, много приказки се изговориха да намалим ДДС с толкова процента, данък общ доход – с толкова процента. Никой не постави въпроса, че може би в някой данък трябва да вкараме образователна съставка. Примерно в ДДС – 1% да бъде за образование. Възможен е и такъв подход, но той не прозвуча. Би могло този парламент, без да връщаме нещата в правителството, да вземе решение да качи ставката по ДДС с 1% и той целево да се насочи към сферата на образованието. Възможен подход, тежък подход. Данъкоплатецът веднага ще разбере за какво става въпрос. Но това също е възможен подход.
Затова, без да завършвам дискусията, очевидно днес ще я завършат преди всичко представителите на изпълнителната власт, но срещата не е протоколна за разлика от това, което беше казано. Търсим решения и вие знаете, че миналата година има прецедент за намиране на решение, различно от това, което беше внесено. Така че срещата е сериозна, срещата е отговорна и аз повтарям, че днес събираме ум за това как да решим проблема, а не се занимаваме с някаква мимикрия. Повече от отговорна е днешната среща.
Заповядайте, господин Манолов.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Този път ще бъда ужасно кратък.
Признавам си, че не дойдох тук с кой знае какви големи очаквания. И това, което видях, ги покри в немалка степен. Аз обаче съм изумен от това как се говори за образованието през понятия като “производителност на труда”, което е някаква изключително голяма глупост, която е псевдоикономическа категория. Ползването на подобна категория, измерването на един процес през един негов компонент, ако дадете на Бил Гейтс кирка и лопата, неговата производителност няма да надхвърли 5 лв. на ден. Бъдете убедени. Това е друга тема. Но да мерим труда на учителя през производителност на труда и да гледаме на него като на тъкачка многомашинничка, че ако днес обучава 10 деца, а утре обучи 100, следователно той ще заработи 10 пъти по-добре, е нещо, което не мога да обсъждам.
Аз бих искал да се обърна към господин Цонев, защото в някаква степен приемам алгоритъма, който предложихте. Ако ни дадете някакво разположение във времето, ние ще дадем най-доброто от себе си за няколко дни да приключим мирната част на преговорите и после – където се срещнем.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разположението във времето е няколко дни. Другата седмица бюджетът, очевидно трябва да бъде приет от Бюджетната комисия. До Коледа трябва да е минал през пленарната зала. Дефицитът е реален и трябва да се съобразяваме с него.
Предлагам да чуем господин Вълчев.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих си позволил към края на тази среща да кажа няколко неща в два аспекта. На първо място, в процедурен аспект. И на следващо място – по същество.
От гледна точка на процедурните въпроси, които бяха поставени. Не зная защо тук се създава едно впечатление, че Министерството на образованието и науката има някак си двояка позиция или не докрай изяснена позиция. Очаква се, както спомена и господин Гущеров, ние да вземем ясна позиция. По кой въпрос искате да вземем ясна позиция? Ние сме поискали 4,92% от брутния вътрешен продукт. Колко по-ясно да го кажем?
Целият въпрос е, че като хора, които все пак сме отговорни, си даваме сметка, че едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. И бюджетът винаги е въпрос на компромис. Ние сме направили този компромис. Сега сме изправени пред един социален проблем, който има своите вече политически измерения – стачните искания и протести на българските учители. Оттук нататък трябва да търсим решение. Всички казваме: Да, те са много справедливи. И ставаме точно като в кандидатстудентската работа: всички искали, но нямало кой.
Аз нямам нищо против ние да продължим да дискутираме с българските учители и ще го направим. Миналата седмица два или три пъти имахме разговори. Тази сутрин разговорите отново продължиха. Нямам нищо против да търсим такъв механизъм – да се върнат нещата в Министерския съвет, въпреки че, господин председател, аз малко съм смутен от това, тъй като не ми е ясно как закон между първо и второ четене ще се върне в Министерския съвет. Честно казано това не ми е много ясно. Ако има някаква такава новосъздадена процедура, подскажете каква е. Ние можем да дадем становище, можем да седнем с господин Орешарски и със синдикатите и да кажем: предлагаме първо, второ, трето. Но да се върне законопроекта, честно казано това не ми се вижда възможно даже от чисто юридическа гледна точка.
Ако има нещо неизяснено, ето, ние сме готови веднага да дадем отговор на тези въпроси.
Вторият въпрос е по същество. Тук действително аз съм напълно съгласен, че не е мястото да решаваме или дори да поставяме въпросите на българското образование по принцип. И искам да напомня, че в Комисията по образованието и науката, както и в няколкото парламентарни групи, които проявиха интерес към тази програма, ние представихме едни, макар и първоначални, идеи относно Програма за развитие на българското училищно образование през следващите десет години. И искам да ви уверя, че имаме, поне първоначално, добри сигнали от страна на нашите социални партньори. Тоест, ние тук нямаме някакви фундаментални различния и едните да казват: много е хубава системата, а ние да казваме: не, ужасна е системата, дайте сега тепърва да се съгласуваме. Не, всички си даваме сметка. Дали ще я наречем нереформирана или по друг начин, системата се нуждае от промени и не вярвам някой разумен човек, който е и родител, да оспори това.
Какви са тези промени? Аз съм много съгласен с това, което беше изтъкнато тук, относно няколкото проблема от различни колеги. Аз бих добавил и други проблеми, но така или иначе системата има проблеми. И една част от тези проблеми минават през финансирането. Два милиарда лева, които горе-долу ще се изхарчат тази година, не са малко пари. Това не са малко пари. Харчим ли ги добре? Вероятно не ги харчим добре. Но ние днес, една седмица преди приемането на бюджета да кажем: дайте първо да реформираме системата, преди да отговорим на конкретно социално искане, не ми се вижда разумно. Няма как да стане технологично.
Затова аз бих разделил въпроса на две. Няма пречка ние във финалното стачно споразумение, разбира се, ако постигнем такова с българските синдикати, да заложим и част, в която не само правителството се ангажира, но и те се ангажират да подкрепя първо, второ, трето..., както между другото има такава част и в междинното стачно споразумение. Тоест, да гледаме с поглед към бъдещето. Но, че трябва да се намери компромис и по това конкретно искане, мисля, че всички трябва да бъдем наясно.
И финално искам да кажа, че тази среща, господин председател, ние не сме я предизвикали. Тоест, по никакъв начин нито аз, нито господин Орешарски, нито другите колеги, сме искали да прехвърлим някаква отговорност на комисията. Ние съзнаваме, че ние сме страна – главна аз, донякъде и другите колеги от правителството, сме страна с разговорите със синдикатите. Ние не бягаме от тази отговорност. Но в крайна сметка бюджетът се приема от парламента. Така е във всички демократични страни. И финалният акорд ще трябва да го ударите вие.
Ако очаквате ние да подскажем решението, ние ще седнем отново, въпреки че неколкократно сме сядали, ще седнем и в политически формат, тъй като прави бяха колегите, които казаха, чу бюджетът е политически инструмент, това не е въпрос на някакви числа от обикновена математическа задача. Това е политически инструмент. Ще седнем и в рамките на тази седмица, още утре или вдруги ден, трябва да излезем с някакво предложение.
Дали парламентът ще приеме това предложение ние не бихме могли да предпоставим. Но мисля, че ако има добра политическа воля и разбиране от страна и на синдикатите относно умереността на исканията, аз мисля, че тук ще се споразумеем да намерим едно решение. Като аз бих казал то да бъде на две части. Правим жест, с който казваме, че разбираме социалния процес. И второ, към средата на годината търсим възможност, но след като вече имаме обща концепция за това как да стане едно по-диференцирано и стимулиращо квалификацията и т.н., заплащане на учителите. Вървим напред и правим втора стъпка.
Това е моето виждане по въпроса.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Цонев има думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Само да отговоря на министър Вълчев относно процедурата.
Първо, искам да изразя задоволството си, че министър Вълчев има ясното съзнание, че министрите не могат да вменят задължения на Бюджетната комисия. Това е точно така. Но тук не ставаше въпрос за връщане на един закон между първо и второ четене в пленарната зала. Това не би направил дори един начинаещ депутат като предложение, камо ли хора с опит, каквито са в Бюджетната комисия. Става въпрос за това, че ако ви прави впечатление, в Конституцията законодателната инициатива относно внасянето на бюджета е дадена само на Министерския съвет. Това е един принцип, към който ние се придържаме. Не че депутатите не правят определени предложения между първо и второ четене, но аз затова наблегнах на отговорностите на министрите – да ни дадете вашето становище. Ние ще го разгледаме в комисията и ще се опитаме да бъдем проводника на вашето решение на проблема. Защото проблемът трябва да решите вие.
Не става въпрос само за отговорност. Ние можем да измислим това решение и да го наложим. Никой не може да ни спре. По Конституция това е наше право. Но не би било коректно към министрите, към онези отговорности (нарочно наблегнах на това), които вие имате и сте си разчели във вашия проект за бюджет. Той не е нашият проект, той е вашият. И затова искаме да бъдем коректни към министрите. Вие помежду си в Министерския съвет да се разберете какъв вариант ни предлагате и ние в Бюджетната комисия ще го обсъдим и ще се постараем да го направим действителност.
Това е всичко.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Орешарски, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз нямам какво повече да кажа по въпроса. Тук се очертаха и се дискутираха различни възможни направления. Бих искал само да коментирам, че вариантът, с който се увеличават разходите, може би е най-опасният от всички. Разбира се, че политическите сили и трите политически партии в коалицията могат да решат това. Не бих ги посъветвал обаче, защото числото не е свещено, но ефектът би бил ужасяващ – ние ще докажем още веднъж, че без външни надзиратели не можем и не можем сами да се пазим от самите нас и от нашите желания да харчим все повече и повече като дял от брутния вътрешен продукт.
Затова бих ви призовал да не разглеждаме такъв вариант на покачване на относителния дял на брутния вътрешен продукт, който се преразпределя през публичните финанси и да търсим евентуално други решения.
Отново ще потвърдя, че при предварителното съставяне на бюджета Министерството на образованието е между най-облагоприятстваните, тъй като стана въпрос, че има абсолютно увеличени, но то е малко. При други министерства няма и толкова, защото за шеста година в Бюджет 2006 има допълващи разходи, свързани със стратегически приоритети на страната, а не с конюнктурни, които трябва да се покрият. Няма как да се покрият и да се запази като относителен дял всички системи. Тези пари няма откъде от друго място да дойдат.
Това е моето мнение. Разбира се, крайното решение е на политическите сили.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Христов.
ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаемо ръководство, почитаеми български народни представители от управляващото мнозинство и опозицията! Не можах да видя опозицията, тя комай е управляващото мнозинство. Това е моето разбиране, като изслушах вчера възгледа на министър Велчев през българския печат за това как да се преструктурира българския бюджет и неговата разходна част.
Аз искам да ви помоля много горещо, връщайки се към своите политически централи в навечерието и на поредния конгрес на левицата. Моля ви да преговаряме не на парче и отделно днес с този министър, следобед с другия. Бъдете любезни тримата министри, които имат отношение към проблема. И да не насочваме острието към това, че въпросът трябва да се реши от министъра на образованието. Да седнат тримата министри.
Ние ще направим всичко възможно да се срещнем и с лидера на ДПС, да погледнем в очите уважавания Доган.
Утре ще се видим в 14 часа с третия от тройната коалиция. С премиера от левицата си говорих снощи по цялата тема.
Моля ви до края на седмицата този въпрос да бъде решен. Другата седмица ще бъде късно. И не аз или Такева ще преговарят с правителството. Ще преговарят други хора, казвам го много коректно.
А на господин Мартин Димитров искам да му кажа, че има различни закачливи пословици и приказки за калайджията и за някои негови антропологични особености, млади господине, народен представител. Аз съм университетски преподавател, доктор на науките и не мога да позволя който и народен представител да е той, с три пъти по-млада възраст от моята, да ме гледа високомерно и да ме поучава за реформи. Аз не съм популист, за разлика от много други, свързани с Вас и около Вас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на всички участници, които се отзоваха на днешната среща.
Слагаме началото на диалога, който трябва да приключи за няколко дни.
С това изчерпахме първа точка от дневния ред.
Благодаря на гостите, благодаря и на медиите.
Продължаваме с работата на комисията.

Продължаваме с втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА - продължение.
Тук остана да разгледаме отложените § 4 и § 5.
След проведените консултации работната група не подкрепя предложението.
Господин Димитров, имате думата да ни кажете какво решихте след проведените дебати.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук идеята е следната. Знаете, че голяма част от бизнеса се оплаква от така наречения патентен данък. Става въпрос за това да могат да минат на корпоративен данък, ако желаят. Тоест, да имат опцията да плащат или патентен, или корпоративен данък. Общо взето това е идеята, която е предложена тук.
Знаете, че от Министерството на финансите изразиха негативно становище по една такава възможност. Но предвид обстоятелството, че се готви отпадане на патентните данъци, за нас това е една разумна и добра възможност. Зависи от вашата воля да гласувате.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпрос към Министерството на финансите. Колко беше цената на тази промяна, ако всички сменят режимите си?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Не може да се изчисли. Това е въпрос на желание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преминаваме към гласуване. Има ли възражения? – Няма.
Който е съгласен с предложението на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, моля да гласува.
За – 1.
Очевидно, че не се приема.
Който подкрепя предложението на вносителя, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 4 е приет.
Параграф 5 е историческият параграф за районирането. Какво решихте днес в резултат на дебата?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Смятам, че стигнахме до едно много разумно решение. Предвид кратките срокове сега сме склонни да приемем, че от началото на 2006 г. работна група към тази комисия ще помисли по този въпрос и по възможностите за райониране на големите български градове. Като този дебат ще включи в себе си, разбира се, и евентуалното отпадане на патентния данък, което, ако се случва, няма да има нужда и от райониране. Това е идеята.
Засега го оттегляме с разбирането, че ще има отделна работна група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря от името на комисията за разбирането от вносителите.
Който подкрепя на вносителя по историческия § 5, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Преди да отидем към корпоративния данък, днес аз имах разговор с Министерството на финансите за нещо, което е пропуснато в Закона за облагане на доходите на физическите лица и сега смятам да предложа на комисията да бъде отчетено като пропуск и като нещо, което трябва да бъде направено от всички нас.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Той вече мина през пленарната зала.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, но е нещо, което е пропуснато.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам си, че дори нашата комисия не би могла да предизвика такова нещо.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Имаме съгласието на Министерството на финансите, че става въпрос за съществен пропуск.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Като имате съгласие, или Вие, или Министерството на финансите го внасяте като предложение за промяна в закона и го стартираме.
Благодаря ви.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ – продължение.
Тук остана да разгледаме § 20 за така наречените алтернативни данъци. Останало е комисията да предложи нова редакция на § 20. Има ли такава редакция след днешното обсъждане, или няма? Какво решихте?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: По информация от преди пет минути, позицията на Министерството на финансите е съгласие за намаляване от 17 на 15%.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, уеднаквяване на режима.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И кое ще му е алтернативното?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Алтернативното е, че ефективната ставка става 12,75, когато се плати този данък, тъй като самият данък се признава за разход. Което означава, че ефективната ставка, независимо, че номинално е 15%, става 12,75%, което е с 2,25 пункта по-ниско от ставката на корпоративния данък.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Дотолкова, доколкото членовете на комисията трудно ще го разберем, не зная как данъкоплатецът ще го разбере. Да се надяваме, че ще го разбере.
Има ли някой друг желание да вземе отношение по това предложение?
Да смятаме, че предложението на работната група е подкрепа на предложението на вносителя.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Не може да е така текстът на вносителя. Трябва да се промени и допише текстът на вносителя, ако ще се намали основната ставка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Дефинирайте този текст, за да го подложим на гласуване.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Първо, в чл. 48, ал. 1 трябва числото “17” да се замени с “15”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Молбата ми е докато ние обсъждаме следващия член вносителят да напише текста на изменението, за да можем да го гласуваме. Гласуване по принцип няма как да стане.
Отиваме към т. 29, където е пазарната лихва.
Какво решихте по този въпрос?
ДИМИТЪР ВЪЛЧЕВ: Дефиниция за пазарна лихва в т. 29 от Допълнителните разпоредби на закона:
“29. “Пазарната лихва” е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма, по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката, форма, размер, валута на предоставените средства, срока на предоставянето им, вида и размера и ликвидността на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профилът на кредитополучателя/лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.”
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли нещо от страна на вносителя?
Кой от вносителите ще вземе отношение по пазарната лихва?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин председател, молим за пет минути почивка, за да сме готови с текста, който коментираме, тъй като има промени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражение от комисията да прекъснем за пет минути? – Няма.
Пет минути почивка.

(Почивка)

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Продължаваме заседанието.
Има думата вносителят, за да предложи окончателни текстове, за които има съгласието и на министъра на финансите, и на вносителите народни представители.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Принципното предложение е да има намаление в ставките на данъците, които са отложени, в следните размери:
Данъкът върху социалните разходи да бъде намален от 17 на 15 на сто.
Данъците върху представителните разходи и върху леките автомобили за управленска дейност – от 17 на 10 на сто.
И да отпадне вече гласуваният режим за промяна в схемата на облагане на представителните разходи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли възражения и въпроси по това предложение?
Разбирате, че не сме съвсем в рамките на процедурата, но редакционно това ще бъде оформено с ангажимента да бъде коректно.
Който е съгласен с така направените предложения, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Остана да гласуваме текста за пазарната лихва.
Има ли някакви възражения по така направеното предложение от работната група? – Няма.
Който е съгласен с този текст на т. 29, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
С това приключваме по дневния ред.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 18,35 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова