П Р О Т О К О Л
№ 14

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 14

На 15 ноември 2005 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 31.10.2005 г.
2. Обсъждане на законопроект на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., № 502-01-57, внесен от Министерски съвет на 10.11.2005 г.
3. Обсъждане на законопроект на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 502-01-52, внесен от Министерски съвет на 31.10.2005 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,13 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем. Имаме необходимия кворум.
Проектът за дневен ред ви е раздаден:
1. Обсъждане на законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 31.10.2005 г.
2. Обсъждане на законопроект на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., № 502-01-57, внесен от Министерски съвет на 10.11.2005 г.
3. Обсъждане на законопроект на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г., № 502-01-52, внесен от Министерски съвет на 31.10.2005 г.
Имахме желание и практически сме се подготвили с ДОПК, но председателят на парламента трябва да вземе решение по процедурните въпроси. Най-вероятно утре ще започнем с разглеждането на ДОПК.
Имате ли предложения по дневния ред?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз се учудвам защо трябва пак да се гледа Законопроекта бюджета на Националната здравноосигурителна каса пред скоби, по-различно от другите пера на държавния бюджет? И защо е внесен отделно, а няма да го гледаме, заедно с всички останали пера. Това не е бюджета на Съдебната власт, за който има особена конституционна разпоредба. Не мога да го разбера. Защото там пак допуснахме грешка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Шопов, нали знаете, че има Конституционен съд. Каквото сме сбъркали, директно го поставяте там.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Понеже предлагате да се гласува дневния ред.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има законова процедура. Предполагам, че господин Ананиев ще внесе светлина по този проблем.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в Закона за здравното осигуряване е предвидено, че Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се гледа едновременно с разглеждането на Закона за държавния бюджет. Не е казано в едно и също заседание. Това е бюджетна практика, която съществува вече шест години и не сме имали никакъв проблем по нейното изпълнение.
Няма проблем, за разлика например от бюджета на НОИ, където има трансфер, който се предвижда от Републиканския бюджет към Бюджета на Националния осигурителен институт. Тук го нямаме и този елемент. Изрично е записано в Закона за здравното осигуряване, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се приема с отделен закон.
Не сме приели на първо течете Закона за държавния бюджет, така че не сме нарушили процедурата. Гледаме го едновременно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Ананиев.
Има ли други бележки по дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с този ред, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2005 Г.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Ананиев, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, на вашето внимание е предложен проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. Безспорно изменението на този Закон за бюджета се налага от изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., както в частта му за приходите, така и в частта му за разходите.
За 2005 г. приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса бяха предвидени да бъдат 873 млн. и 80 хил. лв., от които, разбира се, преобладаващата част – 850 млн. лв. бяха от здравноосигурителни вноски и 23 млн. и 80 хил. лв. са от други източници или неданъчни приходи.
Благодарение на предприетите законови мерки и създадената по-добра организация по събиране на приходите и по-добрите контролни мерки, които предприе НОИ, заедно с Касата, се установява, че в края на годината ние ще имаме преизпълнение на приходите към 31 декември и те ще възлязат на 961 млн. и 800 хил. лв., като преизпълнението ще бъде в две направления – в приходите от здравноосигурителни вноски 80 млн. лв. и 8 млн. лв. от глоби, санкции и наказателни лихви.
В същото време искам само да спомена, че това очаквано изпълнение, което е направила Националната здравноосигурителна каса, е направено съвместно с Националния осигурителен институт и, разбира се, с Министерството на финансите в частта му за централизираното разплащане на здравноосигурителните вноски, които се плащат за сметка на Републиканския бюджет.
По разходната част на бюджета на Касата за тази година бяха заложени 982 млн. и 900 хил. лв., от които за административни плащания 29 млн. и 300 хил. лв., капиталови разходи – 5 млн. лв., за здравноосигурителни плащания (отново основно перо) – 863 млн. и 600 хил. лв., и резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 85 млн. лв.
Изпълнението на разходната част на бюджета и най-вече на изпълнението на здравноосигурителните плащания за болнична помощ показа, че общият размер на разходите, които ще се достигнат до края на годината, възлизат на 1 млрд. и 70 млн. и 900 хил. лв. или отново с 88 млн. лв. повече, както и приходите. Тези 88 млн. лв. се разпределят: 80 млн. за здравноосигурителни плащания за болнична помощ, и 8 млн. лв. за резерва за предвидени и неотложни разходи, тъй като това е изискване на Закона за здравното осигуряване – този резерв да бъде 10% от здравноосигурителните вноски.
Възниква, разбира се, един въпрос – защо в крайна сметка се налага тази актуализация? Не само заради преизпълнението на приходите. Ние имаме реален проблем и реалният проблем се намира в здравноосигурителните плащания за болнична помощ. През 2005 г. средномесечният брой на хоспитализациите е нараснал значително над тези хоспитализации, които са се извършвали през предходните години. Ще направя сравнение с 2004 г. Средномесечният брой хоспитализации за 2004 г. възлиза на 61 хил. и 600 лв., докато през 2005 г. този брой отива на 68 хил. и 700 лв., което е 11,6% повече, отколкото това, което е било през 2004 г.
Разбира се, тук има няколко фактора, които действат. Един от факторите е отпадането на териториалното ограничение при ползването на болнична медицинска помощ, тоест скъсява се листата, хората могат да отидат там, където имат възможност по-бързо да бъдат обслужени. В същото време знаете, че клиничните пътеки за миналата година бяха 81, а за тази година са 120. Сами по себе си те водят също до увеличаване на броя, като 15 от тях са абсолютно нови. Те са прецедент и ние нямаме анализи от предходните години какъв би бил точният брой, който ние очакваме, за да бъдат по-точно планирани.
Тази промяна, която се предлага, ще доведе до общо изпълнение на болничната помощ в размер на 478 млн. и 400 хил. лв., като най-важното, което съм длъжен да кажа пред вас, е, че не се нарушава дефицитът, който е предвиден по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за тази година. Тоест, промяната е балансирана. Даже бих казал, че ако се реализират определени икономии до края на годината, тези икономии ще подобрят дефицита, който Народното събрание е гласувал за бюджета на Касата за 2005 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Ананиев.
Имате думата, колеги за въпроси и за изказвания. Предложението е балансирано – с 88 млн. лв. се качват приходите и с 88 млн. се увеличават разходите.
Ако няма въпроси и желания за изказване, ще преминем към гласуване на предложението за корекция в бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Моля тези от вас, които са съгласни да се направи исканата корекция на бюджета на Касата за т.г., да гласуват.
За – 12, против – 2, въздържали се – няма.
Корекцията в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. е приета.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ НА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2006 Г.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, естествено е, когато представям проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., той да бъде разработен на база очакваното изпълнение, което преди малко имах възможност да ви докладвам. И това действително е заложено в предложението, което ви е предоставено за разглеждане.
Определено има няколко допускания, при които е разработен проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. и аз ще ги спомена.
На първо място, бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е разработен при хипотеза, че през следващата година за здравеопазване ще се отделят 4,4 на сто от брутния вътрешен продукт, приходната част на проектобюджета, разбира се, че е съгласувана с Националния осигурителен институт в частта на здравноосигурителните вноски, като здравноосигурителната вноска се запазва 6% - толкова, колкото е през 2005 г.
Националната здравноосигурителна каса поема цялостното финансиране на болничната помощ по клинични пътеки. За първи път влизаме в парламента с предложение, макар че две години подред искахме да го направим. Сега за 2006 г. сме балансирали бюджета и при това допускане.
Запазват се източниците на финансиране на лекарствените средства на базата на 2005 г. Тоест това, което си плаща Националната здравноосигурителна каса през тази година, ще продължи да се плаща и през следващата година, а Министерството на здравеопазването ще продължи да финансира скъпо струващите и животоспасяващите, животоподдържащите лекарства.
Предвидено е увеличение на числеността на персонала в системата на НЗОК с 65 човека, което е свързано с две основни нейни функции. Първата е свързана с функциите на контрол, които тя осъществява. И, естествено, с преминаването на болничната помощ изцяло към бюджета на Националната здравноосигурителна каса, е необходим персонал, с който да бъде обслужван този процес.
Няколко думи по цифрите.
Приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е в размер на 1 млрд. 61 млн. 805 хил. лв., като е разчетен темп на изменение спрямо Закона за бюджета от 21,6 на сто, но спрямо очакваното изпълнение, което докладвах преди малко, е 10,5 на сто.
Двата вида приходи, които се събират от здравноосигурителната каса. На първо място, данъчните приходи, или това са приходите от здравноосигурителни вноски, се предвижда да възлязат на 1 млрд. и 40 млн. лв., като прогнозата е разработена на базата на обхващане на 7 млн. 695 хил. 573 здравноосигурени лица. Темпът на изменение, спрямо очакваното изпълнение на приходите от здравноосигурителни вноски, е 11,8%. Неданъчните приходи за следващата година са предвидени да бъдат 21 млн. 805 хил. лв. от лихви по срочни депозити, глоби, санкции, неустойки, наказателни лихви.
По разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна кака. Предложен е размер на разходите 1 млрд. 357 млн. 612 хил. 400 лв., като безспорно най-голям дял от разходната част на бюджета представляват здравноосигурителните плащания. Те са в размер на 1 млрд. 219 млн. 193 хил. и 600 лв.
Предвидените в бюджета за 2006 г. средства бележат ръст, спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за тази година, от 41,2 на сто.
Аз съм подготвил един доклад, в който има някои медицински допускания, които сме заложили в бюджета за следващата година като подобрение на обслужването на българските граждани. Ще спомена и за тях.
По отношение на разходите за първична извънболнична медицинска помощ, които са в размер на 110 млн. 952 хил. лв., се предвижда въвеждането на изискването за профилактика на всички задължително здравноосигурени лица над 18-годишна възраст, независимо от обстоятелството дали са диспансеризирани или не. До тази година това право имаха само лицата, които са недиспансеризирани. Тоест, сега правим пълен обхват на лицата над 18 години. Разходите за специализирана извънболнична медицинска помощ възлизат в размер на 111 млн. 159 хил. лв.
Всичките разходи в доболничната помощ имат ръст с 3,5% спрямо тези, които са предвидени в бюджета за тази година.
Проектът е разработен при следните допускания: запазване обхвата и параметрите на дейностите в извънболничната медицинска помощ; прецизиране на високоспециализираните дейности с цел избягване на дублирани такива в болничната и извънболничната помощ; разширяване границите за профилактика на децата по избор при общопрактикуващ лекар или специалист по детски болести от 0 до 18-годишна възраст, а понастоящем е само до 2-годишна възраст, тук също се разширява обхватът; въвеждане на възможността за профилактика от специалист на лица над 18-годишна възраст, попадащи в така наречения рисков контингент за следните заболявания – злокачествени новообразувания при жените и мъжете, захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания; даване право на децата до 14-годишна възраст при остро състояние по избор да бъдат насочени с направление, извън регулация от общопрактикуващия лекар към специалист по детски болести, понастоящем това е възможно до 6-годишна възраст на детето.
Разходите за извънболнична стоматологична помощ са в размер на 59 млн. 823 хил. лв., като там няма съществено изменение на пакета, а единствено подобряване на финансирането на болничната помощ от гледна точка намаляване тежестта на пациентите и увеличаване дела на Националната здравноосигурителна каса.
Разходите за медико-диагностични дейности възлизат на 52 млн. 268 хил. лв., като тук не се предвиждат някакви съществени изменения в пакета услуги, които се предлагат, с изключение на изследванията, свързани с профилактиката на рисковите категории лица.
Разходите за лекарствени средства за домашно лечение нарастват с 10,2 на сто и възлизат на 270 млн. лв., като се очаква увеличението на ресурса да се използва най-вече от гледна точка на увеличение броя на пациентите, които ползват услугите на Националната здравноосигурителна каса.
И, естествено, най-важният и съществен от гледна точка на политика и стратегия за следващата година – разходите за болнична помощ, които са предвидени да възлязат на 718 млн. 391 хил. и 600 лв. Длъжен съм веднага да кажа, че тази цифра се образува от два компонента – 614 млн. 391 хил. и 600 лв. са здравноосигурителните плащания за болнична помощ, и 104 млн. лв. е частта на резерва, който изцяло ще насочим за болнична помощ, тъй като това е решаващата година, в която изцяло болничната помощ отива към Националната здравноосигурителна каса. Заедно с резерва за болнична помощ ще бъдат предоставени допълнително 89 на сто, спрямо предвидените средства по бюджета за настоящата година.
Предвижда се заплащането по 302 клинични пътеки за над 7600 диагнози. Средствата, както е посочено в § 7 от Законопроекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., ще се определят и договарят индивидуално с всяко лечебно заведение за болнична медицинска помощ на основата на вида, обема и цените на клиничните пътеки.
По няколко думи за административните разходи.
Административните разходи възлизат на 29 млн. 418 хил. и 800 лв., като те представляват 2,2 на сто от всички разходи. И друг път съм имал възможност да спомена, че административни разходи под 3% за здравноосигурителна каса е едно добро постижение, а ние имаме 2,2 на сто от всички разходи.
Капиталовите разходи възлизат на 5 млн. лв., или 0,5 на сто от общите разходи, като средствата са насочени предимно към осигуряване на информационното обслужване на Националната здравноосигурителна каса.
За резерва за непредвидени и неотложни разходи вече споменах, че е 104 млн. лв. и ще бъде насочен изключително към здравноосигурителните плащания за болнична помощ.
Трансферът възлиза на 1 млн. 985 хил. лв. и той представлява 0,2 на сто от приходите по бюджета на Касата, които са предназначени за Националноосигурителния институт. Разбира се, след приемането на ДОПК, при изменението на съответната институция и предвидени тев Закона за бюджета съответните промени, които трябва да се направят, този текст ще бъде актуализиран.
Дефицитът в края на годината се очертава да възлезе на 297 млн. 792 хил. и 400 лв., като законопроектът предвижда той да се финансира за сметка на наличностите на Националната здравноосигурителна каса в Българска народна банка.
Към 31 декември 2006 г. се очаква тези наличности да възлязат на 348 млн. 67 хил. и 200 лв.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Имате думата за въпроси и за отношение по този законопроект.
Заповядайте, господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Искам да попитам тази тема с електронното здравеопазване, която отчита липсата на дублирания по отношение на здравноосигурителните услуги, липсата на дублирания на здравни услуги, свързани с различни джипита, от друга страна цялата река на информация, която ще намали значително разходите, включително и по перото за лекарствени средства – 270 млн. лв. и т.н., няма някакво отражение в тази разбивка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Гущеров, ние изключително много разчитаме всички тези важни въпроси, които споделихте тук с нас, да ги решим с изграждането на информационната система на Касата. Тя се намира в процес на окончателно съгласуване със Световната банка и всеки момент очакваме тя да потвърди съответния избор на организация, която ще изгражда информационната система на Касата. Естествено, знаем и ролята на електронната карта. В момента от оперативното ръководство на Националната здравноосигурителна каса се подготвя един проект, който да бъде гледан на заседание на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, с който проект на електронна карта ще могат да се проверят само някои от нещата, за които вие говорите. Имам предвид някои от контролите, които ние говорим. Но цялостния контрол, всички засечки, всички дублирания, всички измами (понякога има и такива) изцяло биха се обхванали единствено и само от интегрираната информационна система на Националната здравноосигурителна каса.
През тази година ние ще разработим един вариант на карта, който ще експериментираме в определени районни здравноосигурителни каси, за да можем да я подготвим, тъй като тази карта е част от информационната система и тя трябва да е готова при нейното внедряване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз имам въпрос към господин Ананиев.
Тук е казано, че за първи път Националната здравноосигурителна каса поема цялостното финансиране на болничната медицинска помощ по клинични пътеки. Ако добре съм слушал, в 2004 г. те са 81, в 2005 г. са 120 клинични пътеки, а сега казахте цифрата 302 клинични пътеки.
Моят въпрос е: с този бюджет, който практически не се отличава много от тазгодишния бюджет, как са остойностени тези пътеки, за да можем да покрием изцяло финансирането им?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Мога да ви кажа колко е средната цена за 2004, 2005 и 2006 г., за да си направим извода в крайна сметка дали финансирането е по-добро или не. Средната цена за 2004 г. на една клинична пътека е била 361,91 лв., за 2005 г. очакваме (тя е по-ниска по план, но по отчет на базата на актуализацията очакваме) да стане 525,29 лв. А тази, която е предвидена по бюджета за следващата година е 549,21 лв. Това е средна цена за всички 302 клинични пътеки. Тоест, има ръст в цената на една клинична пътека.
МАРКО МЕЧЕВ: И следващият въпрос. Ние казваме, че 2005, спрямо 2004 г., хоспитализираните се увеличават с 11%, което означава, че това е увеличаване броя на тези, които са преминали през хоспитализация. Ако това нещо се потвърди през 2006 г. и при този бюджет, вие казвате, че 549 лв. ще бъде средната стойност на една клинична пътека, аз пак питам – ще ни стигнат ли тези пари? Защото се увеличава и броят на болните. Заложено е и едното, и другото увеличение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Има две неща, които искам да споделя. Този въпрос е изключително важен, но има две неща, които са записани в Законопроекта, които ни дават надежда, че ще се справим.
Първото нещо е § 7 в законопроекта, където е записано, че средствата за заплащане на болничната медицинска помощ се определят за всяко лечебно заведение за болнична медицинска помощ на основата на вида и обема на медицинска помощ, на основата на вида и обема на клиничните пътеки, които то може да изпълнява по цени на клиничните пътеки, определени в Националния рамков договор. Това означава, че ние, знаейки ресурса, който имаме, знаейки какво изпълнение има всяка една болница по отделни клинични пътеки за тригодишен период назад и за 2005 г. отделно, като последна година преди 2006 г., ние ще договорим с тях определен брой клинични пътеки с техния обем и цени.
Разбира се, в Бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще осигурим един резервен фонд от 5% при отклонение от този брой, тъй като по естествени причини може да се случи това нещо.
И на последно място това е § 8, където е записано, че преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски до 100 на сто се преразпределят за здравноосигурителни плащания по ред, определен от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Знаете, че тази година ни дадохте възможност това да са 50%. Ние използвахме тези 50%, те не стигнаха и затова сме предложили 100% за следващата година.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси или изказвания?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще продължа това ,което казаха колегите, но не като въпрос към господин Ананиев, а като изказване.
Преди малко по първа точка ние гласувахме едно увеличение на приходите за 2005 г. приблизително от 10%, което означава, че при правенето на бюджета в края на 2004 г. не е имало доверие към промените за събирането на здравното осигуряване за 2005 г. Заложени са по-ниски числа. Сега явно, че тези промени са дали някакъв резултат и се е получило едно увеличение от 88 млн. лв.
Сега за 2006 г. няма никаква гаранция, че посочените суми за приходи няма отново да бъдат превишени, дори бих казал, че има гаранция от начина, по който се прави бюджетът в последно време (и на Националната здравноосигурителна каса и на централния бюджет), че ще има по-висок приход.
Всички въпроси, свързани със структурна реформа, а оттам и икономия на средства, са оставени в някакво неясно бъдеще – може да се случат, може да не се случат. Министърът на здравеопазването в последните две седмици съобщи на българското общество за големи преразходи. Тоест, ако новото ръководство на тези болници направи така, че да го няма този преразход, това означава, че ще намалее разходът от този бюджет в следващата година. Поне това би била логиката на нещата.
Това, което каза преди малко колегата Мечев, не е възможно да получи отговор. Господин Ананиев практически не отговори по една много проста причина – няма нормативи за структурни реформи. Или, казано на по-обикновен човешки език, не се каза от наличната мрежа от болници в страната, колко ще останат към края на 2006 г.? Всички ли?
Оттам не може да се получи и отговор на въпроса за дублирането на една и съща болнична услуги, които се извършват в един малък град, след това в областния център и накрая в София, при едни и същи нормативи, което означава три пъти да се плати през Касата за това, че един човек трябва да получи накрая лечението си в Университетска болница, това означава в пет града на България, защото това е практиката в момента. Няма никакво структурно решение, което да подпомогне икономията на средства. Ако това се направи, тези разходи, които са планирани, рязко ще спаднат.
На следващо място, няма яснота през 2006 г. защо трябва да се вземат средства от това, което господин Ананиев нарече и в закона е записано “наличност на Касата в Българската народна бака”, което на езика, с който работим в българското общество, се казва “резерва на Касата”. Тоест, защо се посяга приблизително на 300 млн. лв. от резерва, от пари, които са спестени, при условие, че не е направена нито една стъпка към икономия на разходите на съществуващата мрежа? Това означава ли, че всички трудности, които могат да се срещнат по пътя на въвеждането на болничната помощ от това наистина голямо събитие за 2006 г.? Погледнато в перспектива към 2007 г., ако не може финансово да се справи бюджетът на Касата, за 2007 г. ще се вземе друга наличност, примерно остатъкът. Тоест, да се изпразни целият резерв на Касата и България да не може да посрещне никакъв случай на някакво извънредно обстоятелство, свързано с българското здравеопазване?
В крайна сметка не мога да подкрепя този законопроект, както не подкрепих и първия, защото липсва цялостен поглед за това как ще протичат икономиите на средства. Единственото, което се задава и колегите го зададоха като въпрос, е как тези средства ще покрият всички налични разходи към момента. Защоот само статистиката на болничните случаи, с които аз успях да се запозная, показват, че в 2003 и 2004 г. (и господин Ананиев го каза, само че през месечната статистика) и сега в отчета за полугодието на 2005 г., случаите на получена болнична помощ в страната нарастват с около 100 хиляди. Тоест, ако те са били 1 млн. и 200 хил., станали са 1 млн. и 300 хил. следваща година са станали 1 млн. и 400 хил. Тоест, има тенденция на непрекъснато нарастване. Затова беше основателен въпросът къде са гаранциите, че с тези средства ще може да се покрие влизането на касата в болничната помощ? Защото ако тази тенденция се запази за 2006 г., тоест случаите станат 1 млн. и 500 хил., броят на клиничните пътеки, умножени по числата, които каза господин Ананиев, ще се получат суми, които във всички случаи тук ги няма. Най-малкото това е само един пример на тенденция. Аз не се облягам главно на него.
Другите аргументи обаче, които казах в началото, смятам за валидни и това е основанието ми да не подкрепя бюджета.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм принципно против. Не е възможно да гласувам бюджет, в който има дефицит. Това е все едно в собствената си фирма предварително да гласувам да съм на загуба и на фалит.
Така че извън всички други аргументи, аз не виждам никаква перспектива за реформа и перспектива за това как да не фалираме Касата. Касата може би не в 2007, но в 2008 г., ако продължава отварянето на резерва по същия начин, както тази година, ще фалира. Така че няма как да гласувам “за”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да се надявам, че госпожа Капон в залата ще гласува големия бюджет, тъй като там по думите точно на опозицията ще има излишък от около 3%. Радвам се, че там ще имате друга мотивация.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Там затова няма да гласува. (Оживление)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Други колеги искат ли думата? – Не виждам.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз мисля, че два са основните въпроси, които възникнаха при изказването.
Първият въпрос е свързан с това, както каза господин Методиев, че той не е сигурен дали Националната здравноосигурителна каса може да засече информацията за движението на един болен по една клинична пътека на различните равнища на болничното здравеопазване. Например общинска болница, районна болница, национална или университетска болница. Искам да го уверя, че това не беше може би едно от най-добрите постижения през тази година. Ние разработихме собствен модул преди да е изградена интегрираната информационна система, защото там изтичат много пари от Националната здравноосигурителна каса. И във връзка с това ви казвам, че можете да бъдете съвсем спокоен – поне този механизъм на източване на Касата не мое да го има. Имаме разработен модул, имаме връзката с болниците, можем да засечем едно и също лице по една и съща диагноза в едно и също време или след седмица или след две седмици дали се движи на отделните йерархически равнища на здравната система. Така че в това отношение няма да има нужда да има притеснения.
По отношение на финансирането на дефицита, всички сега знаете, че следващата година ще бъде решаваща от гледна точка на това дали ще се вземе решение за вдигане на здравноосигурителната вноска. Ако все пак политиците решат, че не се налага да се вдига здравноосигурителната вноска в контекста на общата данъчноосигурителна тежест, тогава този дефицит ще бъде поет с трансфер от Централния бюджет, както се прави с бюджета на Националния осигурителен институт. Поне от тази гледна точка Касата не би могла да изпадне в неплатежоспособност.
Това са двата основни въпроса, според мен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Разбирам, че господин Методиев има реплика.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Една реплика към господни Ананиев. Това е стар разговор между нас.
Липсата на обща информационна система не дава възможност, след като се установи един болен, който е с висока кръвна захар, тоест диабетично болен човек, влизайки в клиничната пътека за диабета си, там вътре няма да се установи, че той има друго заболяване, за което трябва да се похарчат други лекарства, отклоняват клиничната пътека, пращат този болен в друг коридор. Това се свършва пак в районната болница, защото няма обща информационна система. За да бъда съвсем пряк в примера си, болният може да има и високи масти в кръвта, за които дават други лекарства. Ако влезе в болницата в Малко Търново с повишена кръвна захар, лекарят ще бъде принуден да започне да дава “Илипанор” – френско лекарство, което е доста скъпичко, за да може да му погаси мазнините, за да може да се пребори с вдигнатата кръвна захар. Това означава, че там ще се направи разход, който е вън от това за едно заболяване за един човек, когато е минал през три болници. Защото при едно заболяване за повечето случаи, които влизат, започва да се лекува едното заболяване, което води до второ, до трето.
И липсата на обща информационна система не ви позволява, колкото и да ме убеждавате, да бъдете съвсем стриктни в това, което двамата заедно споделяме, че е най-големият разход на касата. Информационната система, доколкото си спомням, вече пета година се прави и не е направена. Вие казахте, че в момента чакате Световната банка да одобри евентуалният организатор на системата, след което Управителният съвет ще вземе решение. По принципа, по който работи нашата администрация, това ще стане най-рано в лятото на следващата година. Дай Боже да стане и тогава. Може би ще се случи и в края на следващата година, когато бюджетът ще е приключил. Така че този аргумент, поне мен, не ме убеждава.
И второто, което каза господин Ананиев, е въпрос на политиката на управляващото мнозинство – дали виждайки недостига на средства ще се реши ад повиши източника на средства, тоест да увеличи здравноосигурителната вноска. Ако това е механизъм за решаване на задачата, това отново ме връща на това, което казах – пак се гледа на това как да съберем повече пари, а не как да направим икономия на наличните спрямо мрежата, с която работим. Защото тази мрежа по всеобщо мнение на самите лекари и на сегашния действащ министър на здравеопазването, харчи излишно повече пари. А за това нещо нямаме представа какво ще се случи в 2006 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, по въпроса, който беше поставен за излизането от клиничната пътека. Това е въпрос на Националния рамков договор. Тази хипотеза я има и в действащия Национален рамков договор. Така че това не е нещо ново, което ще влезе от 2006 г.
По въпроса за информационната система знаете, че има комисия, която е разгледала предложенията на отделните фирми. Тя е направила своето класиране, изпратили са материалите в Световната банка. Световната банка е поставила определени въпроси, на които ние трябваше допълнително да отговорим. Комисията отговори допълнително и в момента се чака потвърждението на Световната банка. Така че всичко вече е извън нас и ние не протакаме въобще нещата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, ако нямате други въпроси, предлагам да премием към гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за първо четене в пленарната зала, моля да гласува.
За – 11, против – 4, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2996 Г.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, ние сме работили заедно, всичко е съгласувано като предложения. Това, което ще каже господин Христосков, аз ще го подкрепя.
Възможно ли е да отида в Комисията по здравеопазването, защото докторите сигурно няма да искат да гласуват, без да получат някакво обяснение и от мен?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, господин Ананиев.
Имате думата, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми народни представители, Законопроект аза бюджета на държавното обществено осигуряване е приет от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, от Министерския съвет, а също така е даден за становище и на Сметната палата. Тоест, спазени са всички процедури, които се изискват за внасянето на един законопроект за бюджет на държавното обществено осигуряване.
Новите моменти и политики, които са заложени в този проектобюджет са следните: намаляване на осигурителната вноска за Фонд “Пенсия” с 6 процентни пункта; промяна в съотношението на вноските между работник и работодател от 30 на 70, на 35 на 65; увеличаване на вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване за родените след 1959 г. с един процентен пункт; нова политика е пенсиите да се индексират от 1 януари, а не от 1 юни; увеличава се размерът на обезщетението за гледане на малко дете до 2 години до нивото на минималната работна заплата; повишава се максималният размер на обезщетението от 140 на 160 лв.; и също така нова политика е, че от следващата година приходите за държавното обществено осигуряване ще се събират от Националната агенция по приходите. Това са изходните моменти, от които е разработен бюджетът.
Как изглежда този бюджет в основните си параметри?
Приходите са 3 млрд. и 48 млн. лв., в това число от осигурителни вноски – 3 млрд. лв. Трансфери от Републиканския бюджет за плащания, които Националният осигурителен институт извършва за сметка на бюджета, заедно с предвидения резерв – 504 млн. лв. Субсидия от Републиканския бюджет – 1 млрд. 406 млн. лв. за покриване на недостига във Фонд “Пенсии” и Фонд “Общо заболяване и майчинство”.
Разходите са в размер на 4 млрд. 952 млн. 900 хил. лв. В това число най-големият разход е за пенсии – 4 млрд. 103 млн. лв. Социалните помощи и обезщетения са 741 млн. и 600 хил. лв. Трансфери, които Националният осигурителен институт предоставя на Министерството на труда и социалната политика – 6,5 млн. лв. И издръжка на Националния осигурителен институт – 65,8 млн. лв. или 1,3 на сто от всички разходи.
Със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване са предвидени промени в Кодекса за социално осигуряване в духа на тези нови политики, които споменах, а именно промяна в чл. 100 за индексация на пенсиите, промяна, свързана със създаването на Националната агенция по приходите и отпадане на ангажиментите на Националния осигурителен институт да събира осигурителните вноски. Също така промени, свързани с нови функции, които Националният осигурителен институт изпълнява по създаване на архивно стопанство и администрирането на фонда за гарантиране на вземанията.
Към законопроекта са приложени всички необходими справки, свързани с минималните осигурителни доходи, свързани с диференцираната вноска за фонда за трудова злополука и професионална болест.
Моля ви да обсъдите и приемете Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз ще гласувам “против”, защото ви казах, че дефицит не е възможен. И господин Христосков едва ли е доволен от бюджета.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси или изказвания? – Не виждам.
Моля, който е съгласен да приемем законопроекта на първо четене, да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Утре при всички случаи ще имаме заседание по ДОПК. Дали ще бъдем съвместно с Правната комисия или ще бъдем сами ще реши председателят на парламента. При всички случаи утре от 16,00 часа започваме с ДОПК.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова