П Р О Т О К О Л
№ 12

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 12

На 3 ноември 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, № 502-01-45, внесен от Министерски съвет на 28.10.2005 г. и № 554-01-44, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители на 09.09.2005 г.
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 31.10.2005 г. и № 554-01-46, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители на 09.09.2005 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 502-01-50, внесен от Министерски съвет на 31.10.2005 г.
4. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет на 31.10.2005 г. и № 554-01-45, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители на 09.09.2005 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, позволете ми да открия заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Проектът за дневен ред ви е раздаден:
1. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, № 502-01-45, внесен от Министерски съвет на 28.10.2005 г. и № 554-01-44, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители на 09.09.2005 г.
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 31.10.2005 г. и № 554-01-46, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители на 09.09.2005 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 502-01-50, внесен от Министерски съвет на 31.10.2005 г.
4. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет на 31.10.2005 г. и № 554-01-45, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители на 09.09.2005 г.
Имате ли забележки по така предложения дневен ред?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, имам забележки по дневния ред, доколкото четири от законопроектите са внесени вчера. Да ги гледаме днес ми се струва твърде рано. Искам отлагане на тези точки за другата седмица. Все пак трябва да можем да се подготвим. Аз не вярвам, че някой е в състояние да има сериозно становище по въпроса в рамките на 24 часа по всички законопроекти.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Законопроектите са от 31 октомври, но не това е проблемът.
НЕНО ДИМОВ: Получихме ги вчера в пощенските си кутии.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Моите съображения са същите, господин председател. Редно е да имаме по 3-4 дни за подготовка. Ние сме се подготвили, но не смятам, че е както трябва.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз също мисля, че сте безкрайно подготвени, тъй като проблемите, които ще обсъждаме, донякъде са алтернатива на това, което сте предложили. Важните неща са таблиците за доходите, ставката за ДДС. Не мисля, че ще обсъждаме подробностите тук.
МАРИЯ КАПОН: Прощавайте, господин председател, но за да Ви покажа, че все пак съм подготвена, за Закона за корпоративното подоходно облагане има принципни различия.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз протестирам, господин председател! Не се съмняваме , че госпожа Капон е подготвена.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, не се съмняваме във Вашата подготовка. При такава степен на познаване на материята да искате отлагане, няма да е добре.
Кои от законите конкретно предлагате да отложим, за да знаем за какво гласуваме?
НЕНО ДИМОВ: Законопроекта за изменение и допълнение на корпоративното подоходно облагане, за данъка върху добавената стойност, за местните данъци и такси, доходите за облагане на доходите на физическите лица.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съжалявам, но поне два от изброените законопроекти не са от вчера. Така че позицията не е сериозна.
Подлагам на гласуване предложението за отлагането на тези законопроекти с ясното разбиране, че трябва да се приемат от нашата комисия през оставащите 22 работни дни до разпускането на парламента в Коледна ваканция.
Моля, който е съгласен с предложението за отлагане, да гласува.
За – 6, против – 12, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Започваме с първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Заповядайте, да представите законопроекта, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
С удоволствие ще представя този законопроект.
Какво е предложението на Обединените демократични сили?
Нашето предложение по отношение на личните данъци и Закона за облагане на доходите на физическите лица, е увеличаване на необлагаемия минимум до 150 лв. и намаляване на броя на ставките до три – 0, 10 и 17. Смятаме, че това ще бъде стъпка в правилната посока към намаляване на тежестта, която се плаща от много хора, която съответно и не се плаща от много хора, доколкото сегашните ставки и ставките, предложени от Министерството на финансите, продължават да бъдат достатъчно високи, така че да има сериозна изгода те да не бъдат плащани.
Интересен момент тук е, че това предложение не е толкова далеч от това, което НДСВ предложи в предизборната кампания, така че ние очакваме те да ни подкрепят, тъй като е логично, независимо, че в момента са в коалиция в правителството с други партии, но би трябвало това, което човек е обещал, да застане зад него.
Смятаме, че тази стъпка ще има няколко положителни ефекта. Ще остави в хората повече пари веднага, още от 2006 г., ще доведе до намаляване на сивата икономика, а също така ще има ефект към подобряване на средата за инвестиции (вътрешни и външни инвестиции). Това е стъпка към постепенно намаляване на разликата между минималната и максималната ставка – нещо, което започна и предишното правителство, това трябва да бъде признато, и което е правилната посока. Няма да използвам думата плосък данък, за да не скандализирам някого от вас. Засега не се върви натам, но това, което предлагаме, е три ставки – 0, 10 и 17%.
Ние смятаме, че, за да има стимули за предприемачество, трябва данъците да бъдат ниски. Знаете, че осигурителната тежест е 43%. Догодина, ако бъде прието предложението на Министерството на финансите, ще стане с 6 по-малко. Но това, като го комбинирате с личен данък от 24%, първо, получавате много висока скала, която има сериозни стимули за нейното укриване. И второ, получавате един сериозен стимул да не се работи. Тоест, предпочитание към това да се работи по-малко, което е сегашната ситуация. Няма да ви отегчавам с повече обяснения.
Искам само да ви кажа като финал, че бяхме безкрайно коректни да внесем това предложение още на 9 септември, така че сегашното правителство да има достатъчно време да се запознае с него и към днешна дата да има ясна позиция. Но, доколкото внесеният законопроект е различен от това, което ние предлагаме, разбира се смятаме, че те не са се възползвали от дадената от нас възможност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Нека да чуем представянето и на втория закон и да разглеждаме заедно двата законопроекта.
Заповядайте, господин заместник-министър, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Министерството на финансите наистина предложи друг вариант на този законопроект. Разликата между варианта на госпожа Михайлова и този, който ние предложихме, е основно в ставките. Има и някои по-дребни технически неща, но в ставките нашата философия беше малко по-различна. И тя беше, че ние искаме да облекчим основно групите от населението, които са на минимална заплата и на ниска заплата. Поради тази причина предвидихме по-висок необлагаем минимум. Нашият необлагаем минимум е 180 лв. на месец, а в другия законопроект е 150 лв. на месец.
Освен това премахнахме една, според нас, изкуствена до момента ставка от 10% за доходи между 130 и 150 лв., които на практика не съществуват, тъй като това е под минималната работна заплата. Съвсем ограничена група от хора получават такива доходи – тези, които са на почасова работна заплата, на половин работен ден. Решихме, че няма нужда от нея.
Оставихме старите ставки – 20, 22 и 24%. 20% за доходите между 180 и 250 лв., 22% между 250 и 600 лв., и 24% за доходите над 600 лв. на месец.
Това, което вероятно би изиграло роля за вашето решение, е колко ще струват и двата закона на бюджета? Вариантът на Министерството на финансите ще остави в населението 180 млн. лв., като основната част ще отиде за групите, които имат по-ниски заплати – тези, които получават заплати до 180 лв. Това са около 420 хиляди от общ брой 2 млн. и 200 хил. служители в България. Вариантът на госпожа Михайлова предвижда по наши изчисления загуба за бюджета от 390 млн. лв. Тоест, разликата между единият и другият вариант е 210 млн. лв.
Ако говорим за плосък данък, бих казал, че вариантът на Министерството на финансите дори на мен ми изглежда по-плосък, отколкото вариантът на госпожа Михайлова. Тук можем да спорим с господин Димитров. Също така смятаме, че чувствително по-малко натоварва бюджета, първо; и второ, чувствително повече облекчава хората с по-ниски доходи.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Имате думата за въпроси и изказване на становища.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам такъв въпрос. Вероятно няма да можете сега да ми кажете, но поне ориентировъчно – ако във Вашата таблица втората и третата група се обединят в една и стане от 180 до 600 лв. при 20 на сто, имате ли представа какво ще остави в повече това или е много трудно да се изчисли в момента?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: В момента явно не можем да го изчислим.
НЕНО ДИМОВ: Примерно още 100 млн., още 20 млн., като порядък. Ако не може, оттеглям въпроса си, защото е сложен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще можем да ви кажем след 20 минути. Просто трябва да се обадим в министерството, за да го сметнат.
НЕНО ДИМОВ: Може за следващия път.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Но имайте предвид, че всяко оставяне на повече пари означава небалансиране на бюджета, първо. Освен това означава по-висока покупателна способност на населението. Ние в момента сме в една изключително неизгодна позиция. От една страна, искаме да даваме повече пари на хората. От друга страна, не искаме те да ги харчат за вносни стоки, поради дефицита по текущата сметка.
До момента не сме открили начин как да дадем пари на хората и да им кажем: “Не, не си купувайте вносни неща. Купувайте си български или ги спестявайте!”. Това е встрани от сегашната дискусия.
Точната цифра ще ви дадем в рамките на 20 минути.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Напомням, че ще работим и между първо и второ четене. Тук едната и другата философия са ясни.
Аз се радвам, че първото предложение, което разгледахме, е подчертано ляво. По-ляво е от това на правителството.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Чувствам се длъжен в този момент да коментирам позицията на НДСВ, тъй като беше спомената нашата позиция от предизборната кампания.
Наистина ние дадохме обещания за преструктуриране ставките по данък общ доход на 0, 9 и 19%, което наистина е близо до предлаганото от ОДС. Същевременно, искам да напомня, че колкото и да имаме желание да изпълним възможно повече от предизборните ни обещания, НДСВ, за съжаление, не получи 51% от гласовете на тези избори, а значително по-малко. И възможностите ни да изпълняваме обещанията, са обусловени от споразуменията за коалиционно управление в рамките на управляващата коалиция.
Така че като политическа сила, която желае да покаже висока коалиционна култура, нещо повече, като хора, които гледаме с добро око и на отказа на нашите коалиционни партньори от обещанията за повишаване на ставките по най-високите доходи, смятаме за уместно предложението на Министерския съвет. Харесва ни и това, че наистина се върви към едно оплоскостяване на данък общ доход.
Нека да напомня тук, че в една Естония, която неизменно се изтъква като пример в това отношение, ставката, която е плоска, е 22%. По този начин не се отличава особено от варианта, предлаган от Министерския съвет като ниво.
Затова НДСВ ще подкрепи предложения от Министерския съвет законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, първо, чувствам се длъжен да отговоря на Вашата забележка, че нашето предложение е по-ляво от това на правителството. Ако ниските данъци са ляво предложение, това ще бъде прекрасно. Надявам се тогава Вие да го подкрепите. Вашият глас ще ни бъде много ценен в това гласуване.
Колкото до изказването на господин Кадиев, аз го разбирам, той е от Министерството на финансите и се притеснява как ще се запълни дупката в бюджета. Неговата позиция е абсолютно основателна. Обаче нека да се върнем на друг въпрос.
Това правителство между БСП, НДСВ и ДПС обеща преразпределение през бюджета 40%. Аз ще го повтарям, защото това беше ясно обещание. Тази година въпросният показател ще бъде над 43%. Този показател мери отношението на приходите в бюджета към брутния вътрешен продукт, също и разходите към брутния вътрешен продукт, но приходите са по-интересни, защото имаме голямо преизпълнение. За да слезе правителството догодина под 40%, както обеща, а ние като опозиция се опитваме това обещание да бъде изпълнено, трябва тези 3%, които са 1 млрд. и 300 млн. лв. да има данъчни намаления. А ние не ги виждаме. Говоря вече за цялата данъчно-осигурителна политика. Ние виждаме, че има намаляване на осигурителната тежест, което е хубаво, можеше и повече, обаче има по-високи акцизи, има също така повече приходи от ДДС, пак заради акцизите, има по-високи данъчни оценки. Така че като цяло нашата оценка е, че догодина правителството пак ще преразпределя най-малко над 42%, а по-вероятно пак над 43%. При това положение аргументът, че няма пари, не го приемаме. Категорично не приемаме този аргумент и държим правителството да спази това свое обещание.
Нашето мнение по-скоро е, че сегашното правителство смята да направи следното нещо. Бюджетът обявява 40% приходи към брутния вътрешен продукт, а излишъка не го брои. Нашата оценка е, че догодина този показател ще бъде над 1 млрд. лв. Имам предвид преизпълнението на приходите в бюджета, или ако искате – излишъка. Тази година ще бъде около 2 млрд. лв.
При това положение ако хората, които са в сегашната управленска коалиция, желаят да изпълнят своето обещание за преразпределение през бюджета под 40%, ние сме готови да ви помогнем, а именно гласувайки този законопроект, който намалява сериозно личните данъци. Още повече, както казах, това е последователна стъпка, спрямо добри действия, предприети от миналото правителство. Именно в този данък бяха предприети и правилни действия.
Това е новостта към момента. Призивът ми към вас е да подкрепите законопроекта на ОДС.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Реплика от господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Първо, разбира се, чувствам се длъжен да благодаря на господин Димитров за добрите думи, казани за политиката на предходното правителство.
На второ място, искам да коментирам мнението, изказано за преразпределението като процент от брутния вътрешен продукт.
Няма да влизам в спорове какво точно означава преразпределение – дали това е съотношение между приходите, спрямо брутния вътрешен продукт, или съотношение между разходите и брутния вътрешен продукт. Но искам да напомня, че както в коалиционното споразумение, така и в предизборната програма на НДСВ, мисля, че това важи и за БСП, обещания се даваха за съотношение между разходите в бюджета и брутния вътрешен продукт, а не за преразпределение или за нещо друго.
Държа да отбележа, че предлаганият бюджет спазва това обещание – разходите да са до 40% от брутния вътрешен продукт. Разбира се, те не само, че са до, но и са равни на 40% от брутния вътрешен продукт. В този смисъл евентуалните допълнителни приходи, ако се съберат такива в хода на 2006 г., НДСВ ще очаква да бъдат използвани за реализиране на излишък, както вероятно за това ще настоява Международният валутен фонд. И само в тази си част, доколкото тези приходи са породени от по-висок от планирания растеж на брутния вътрешен продукт и евентуално по-висок от планираната инфлация, ако това е така, само в тази си част приходите, за да се спазят принципите за коалиционно управление, ще могат да се използват за допълнителни разходи. Така че при евентуален по-висок номинален размер на брутния вътрешен продукт да се даде възможност на правителството, ако има необходимост за това, да изразходва повече от заложените в бюджета разходи. Но до 40% от вече актуализирания размер на брутния вътрешен продукт.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И една добавка към репликата.
Господин Димитров, Вие разбирате, че нашият растеж е много своеобразен и включва растежа на вноса. Ние сме в парадоксалната ситуация, че колкото е по-голям растежът, толкова по-бързо се увеличава и вноса.
Оттук идва и главният проблем с Международния валутен фонд. Претенциите са Фонда са единствено в тази посока, че всяко допълнително стимулиране на растежа, не стимулира ръста на произведения брутен вътрешен продукт, а стимулира растежа на потребения брутен вътрешен продукт и ножицата се отваря.
От тази гледна точка и външният натиск, но и вътрешният реализъм все пак води в друга посока. Иначе и аз съм съгласен, че сигурно би трябвало да се радваме на един растеж от 10%, само че какво ще стане с текущата сметка?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Едно много важно уточнение. Искам да го направя пред всички вас.
Понеже господин Велчев каза, че преразпределението ще бъде мерено като разходи към брутния вътрешен продукт...
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, не. Казах, че няма да споря какво значи преразпределение. Казах, че това е ангажимент.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ясно, това е ангажиментът.
Именно по тази причина преди около месец зададох този въпрос към господин Орешарски по време на парламентарния контрол. И той даде следното обещание, че както приходите, така и разходите, отнесени към брутния вътрешен продукт, ще бъдат под 40%. Това, разбира се, е част от документите на парламента и е абсолютно проверимо. Така че обещанието е ясно.
Опитвам се пред вас този въпрос да бъде напълно изяснен, за да няма спекулации по-нататък, догодина.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Министерството на финансите наистина пое ангажимента за балансиран бюджет – колкото приходи, толкова и разходи. След като разходите са 40%, ние планираме и приходите да са 40%. Възможно е да има преизпълнение и вероятно ще има преизпълнение. Също толкова вероятно е да не ни бъде разрешено да харчим преизпълнението, имайки предвид точно дефицита по текущата сметка. Към днешни данни очакваме да бъде 13,3. Може да се стигне и до 14. Зависи от цената на петрола, зависи от данъчната събираемост, зависи от много неща.
Исках само да спомена цифрите, за които господин Димов ме попита преди малко.
Ако се премахне ставката между 180 и 250 лв. и стане ставка от 20% между 180 и 600 лв., допълнителната загуба за бюджета ще бъде 38 млн. лв.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Плюс тези 180 млн.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Върху 180 млн. лв., да. Допълнителна.
Ако направим обаче нещо друго – вместо ставка от 20% за доходи между 180 и 600 лв., направим ставка от 21%, а над 600 лв. си остане ставката от 24%, загубата за бюджета е 130 хил. лв. Тоест никаква.
Така че, ако комисията реши да върви към по-нататъшно опростяване, бих казал, че нашите разчети няма да бъдат объркани от това, че две ставки ще се съберат в една. Но трябва да бъде 21%, а не 20%.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Колеги, аз имам предложение вместо да политиканстваме в Бюджетната комисия, дайте да помогнем на правителството и на държавата ни да формира една адекватна позиция и политика по отношение на икономиката на държавата. И ако СДС наистина са не лява, а дясна партия, да се заемат с онези закони, които касаят развитието на икономиката. В момента вие се занимавате конкретно с една простичка тема, която се нарича доходи на населението, тоест опитвате се да правите лява политика. Това е хубаво. Аз се радвам. Значи законопроектът на правителството ще бъде подкрепен от всички.
Но молбата ми е следната. Вместо да смятаме процентите, нека си кажем ясно, че проблемът в държавата е, че в момента няма икономика. Това ви каза преди малко и господин Димитров. И реално, ако нашата Бюджетна комисия се опита ясно да формулира няколко тези, свързани с подкрепа на бизнеса в България, нека го направим адекватно тук, в тази комисия. Всяко едно предложение ще бъде добре дошло.
Господин Димитров, едно чисто процедурно предложение. Предлагам да подложите на гласуване законопроекта на правителството и съответно законопроектът на госпожа Михайлова.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предполагам, че ще има обратно процедурно предложение.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Паскалев, както Ви казах, ниските данъци, независимо какви са те, това е типичната дясна политика. Ако бъде и лява – още по-добре. Но това не е толкова важно.
Не може в момента по толкова важни закони, като личните данъци, да бъде прекратена дискусията и да има едно формално гласуване. Бюджетната комисия е мястото, където са събрани хора, които имат по-висока компетентност по тази тема и всички възможни мнения трябва да бъдат чути. Всеки от нас каквото има да каже, нека го каже днес. Не виждам причина да бързаме. Никаква причина. Ако тук няма необходимия дебат, не виждам къде ще се състои той.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение и то трябва да бъде подложено на гласуване.
Който е съгласен да прекратим обсъждането, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Който подкрепя законопроекта с вносители Надежда Михайлова и група народни представители, моля да гласува.
За – 3, против – 10, въздържали се – 4.
Законопроектът се отхвърля.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене законопроекта, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
За – 12, против – 2, въздържали се – 3.
Законопроектът се приема.
Заповядайте, госпожо Капон, за отрицателен вот.
МАРИЯ КАПОН: Тъй като не остана време да коментираме по законопроекта, внесен от Министерството на финансите, аз ще ви кажа, че основното, заради което съм против, извън ставките, е § 4, ал. 3 и 4 в чл. 30, което е свързано с един от другите закони, които са ни разпределени – Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, и това, че при 50 хил. лв. фирмата, която се регистрира и по ДДС, трябва да плаща авансово данъци.
Защото си говорихме преди малко по икономика и за това как ще стимулираме фирмите, аз съм против основно заради тези текстове.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, аз си мисля, че ще срещнете разбиране между първо и второ четене. Може би това ще може да бъде коригирано.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Заповядайте, господин Димитров, да представите законопроекта на госпожа Надежда Михайлова и група народни представители.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, обсъждаме новия Закон за данъка върху добавената стойност. Има две предложения. Едното предложение е на Обединените демократични сили, а другото е на Министерския съвет.
С ясното съзнание, че скоро ще бъде поискано прекъсване на този дебат, искам да ви кажа за какво става въпрос.
По време на предизборната кампания аз не си спомням за партия, която не предложи намаляване на ставката по ДДС. Единствено за ДПС не съм сигурен, господин Цонев, но той вероятно ще ме коригира по този въпрос.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Бъди абсолютно сигурен – не сме предлагали.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Всички останали партии многократно обясняваха как те ще намаляват ставката по ДДС. Но, както се вижда сега в закона, който внасят от Министерския съвет, такава мярка не се предвижда.
Ако трябва да бъда искрен и ако водим чисто експертен дебат и не политиканстваме, както казахте Вие, господин Паскалев, трябва да кажа следното нещо – беше разумно, принципно погледнато, ставката по ДДС да не бъде намалена сега, да се намали повече осигурителната тежест, а ставката по ДДС да бъде използвана в момента, в който правителството, заради влизането в еврозоната, трябва да поддържа ниска инфлация. Това беше разумният ход. И тогава акцизите върху цигарите и алкохола нямаше нужда да бъдат преждевременно увеличавани, което ще доведе до проблеми с “Булгартабак”, до контрабанда с цигари, контрабанда с алкохол, въобще до доста проблеми. Догодина ще си показваме едни цигари, които са без бандерол, така че проблемите ще бъдат много.
Връщам се отново към същото обстоятелство за очакваното огромно преизпълнение на приходите догодина. Ако не намаляваме сериозно осигурителната тежест, имаме възможност да предложим по-ниска ставка по ДДС. Така че това предложение в сегашната ситуация, при която нямаме значителни данъчни намаления, ми се струва доста разумно.
Само това ще кажа, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кадиев, да представите законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Законопроектът на Министерския съвет урежда относително технически проблеми, по които дори не мисля, че в момента трябва да влизаме в дълбочина. Не предвижда промяна на ставката и това е основното.
Техническите промени са по данъчно третиране за ремонт на определени сгради, по собственост върху сгради, част от сгради – неща, които между първо и второ четене могат да бъдат разглеждани.
Бих искал да кажа на господин Димитров, че проблемът, поне според Министерството на финансите в България в момента не е фискален, не е в това колко ще се събере и колко няма да се събере. Той е по-скоро макроикономически и какво правим с дефицита по текущата сметка. Намаляването на ДДС предполага пореден натиск върху дефицита по текущата сметка. Поради тази причина ние сме против.
Иначе като цифри намаляването на всеки един процент от ДДС струва на бюджета 210 млн. лв. Тоест, намаляване с 2% би струвало 420 млн. лв. Но пак ви казвам – не е това основният мотив. Основният мотив в случая е, че това ще повиши още повече потреблението, съответно и вноса.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Кадиев.
Заповядайте, госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Извън нашия законопроект, на който и аз съм съвносител, аз искам да попитам Министерството на финансите за един конкретен казус по чл. 6б, т. 2. Имам язовир на концесия и правя дига. Така е написан текстът, че не разбирам и затова ми кажете ползвам ли ДДС или не го ползвам? Конкретен въпрос по текста: “Не е доставка по смисъла на този закон извършването на услуга от концесионер при подобрение на предоставен за ползване актив, когато това е основен вид задължение по договора за концесия”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Въпросът е ясен.
Кой ще отговори?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще отговори господин Филипов от отдел “Счетоводна политика”.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Отговорът на Вашия въпрос се съдържа в § 11 от законопроекта, където е казано, че имате право на пълен данъчен кредит за тези недоставки. “Правото на приспаден данъчен кредит при спазване на условията за закона... за извършените услуги по чл. 6б”. Тоест, имате право на данъчен кредит. При уреждането накрая не начислявате ДДС. Тоест, за самото изграждане имате право на данъчен кредит и после не начислявате ДДС, когато връщате тази дига на държавата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, ясен е проблемът. Не зная дали има нужда от подробен дебат.
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, искам само да Ви кажа, че ако няма дебат по данъчните закони, аз не зная Бюджетната комисия по какво трябва да има дебат. Това е едно от най-важните неща, които ние трябва да приемем.
Тази текуща сметка за половин час беше спомената около 30 пъти. Когато има някакво предложение не само Министерството на финансите, но и много от нас казват: “Да, но има дефицит по текущата сметка, така че дайте да спрем дотук”.
Цяла Източна Европа има дефицит по текущата сметка. Гледайте целия платежен баланс. Когато имате приток на чужди инвестиции, това води до дефицит по текущата сметка. Защото влизат капитали и това води до засилен внос. Да, това е така. Нормално е в преходна ситуация.
Този проблем сериозно се преекспонира и в един момент се казва: Нищо не може да се прави, защото България има дефицит по текущата сметка. Това направо е несериозно. Подобна аргументация, ако трябва да казваме, че не правим данъчни намаления, защото щели повече пари да останат в бизнеса и те щели да доведат до внос, това е направо несериозно.
Аз бих ви казал другата логика. Проблемът с текущата сметка може да бъде решен не с административно регулиране, а само по конкурентна икономика. Икономика, която създава повече стоки, икономика, която изнася повече стоки. А вие искате с административни мерки да решите този проблем. Това е абсурдно.
Има прост начин за решение, ако искате административно решение – забранявате вноса и нямате никакъв дефицит по текущата сметка. (Оживление) Има изключително преекспониране на този проблем. Той буквално навсякъде се представя като спиране на реформата. Ние тази реформа няма да я правим, защото в България знаете ли какво има? – Има дефицит по текущата сметка.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз призовавам все пак да водим разговори като в Бюджетна комисия. Ще си кажем тези неща в пленарната зала по този развеселяващ начин. Всички сме чували за Световна търговска организация, Споразумение с Европейския съюз. Разбирам, че Международният валутен фонд е един несериозен партньор на България, който приказва едни неща, които явно не произтичат от икономическа логика... Просто призовавам да не правим тук политическото обсъждане. Не че не можем да правим обсъждане по същество, но за желанието да свалим всички данъци, без да дадем отговор на въпроса те в какво ще се трансформират и как ще станат конкурентоспособни, смятам, че в тази комисия не ни върши работа.
И от тази гледна точка, ако ще водим разумен диалог, дайте да го направим. Предлага се такава мярка, но тези пари трябва да отидат в преструктуриране на икономиката. Ако те отидат за търсене на вносни стоки, аз си задавам въпроса това с “несериозната” текуща сметка, до кой момент ще е? Докато рухне мечтаната финансова стабилност? Докъде ще го докараме? Прогнозирахме до 7 и нещо, той отиде към 14. Трябва ли да го направим 28? Докъде да стигнем?
Призивът ми е да не влизаме в изказванията си в залата. Това ще е от полза за разговорите ни тук.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Аз също имам един призив. Молбата ми е наистина да внимаваме, когато говорим за текущата сметка и за Международния валутен фонд. Разбирам напълно какво казва в момента министерството, но нека не винаги да ги споменаваме. Просто има моменти, в които трябва да е ясно, че няма да се съобразим с Международния валутен фонд или с това, че текущата сметка има сериозен дисбаланс.
Не визирам конкретния случай, но оттук нататък ни предстои да гледаме доста закони и ако всеки път се оправдаваме по този начин, наистина разговорът ни няма да е сериозен.
Присъединявам се към Вашия призив.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
За съжаление, ще поговорим още малко по този въпрос, защото отговорите на аргументацията на това, което поставят колегите от страна на изпълнителната власт, и от наша страна, като депутати от управляващата коалиция, твърде често опират до тези макроикономически проблеми, един от които е текущата сметка. Тоест, ние не приемаме определена икономическа мярка, била тя данъчна или бюджетна. Не я приемаме поради определени макроикономически проблеми, които са поставени от Международния валутен фонд.
Тук ще си позволя да отворя една скоба – очевидно това не е въпрос на политика, а е въпрос на анализ защо отказваме да приемем една добра икономическа логика, каквато изрази колегата Мартин Димитров. Аз съм съгласен с по-голямата част от макроикономическия анализ. Така е. Като професионалисти трябва да кажем, че това е така.
Ако проблемът с текущата сметка се променя в краткосрочен план с административни фискални мерки, но в средносрочен и дългосрочен план не се променя, както имах вече възможност и аз, и други колеги, да го кажем на представителите на Фонда, и да го дебатираме в коалицията. Нека да бъдем честни и открити.
Проблемът е не толкова в избора на икономически политики и практики, оттам съответно данъчни или бюджетни. Проблемът, колеги, е в това, че ние имаме едно Споразумение с Международния валутен фонд, което или спазваме, или не спазваме. Няма отстъпление. Позицията не е флексибилна.
Тук ще споделя, че аз съм противник на тази политика, която води Фонда в това споразумение с нас. Не на цялата, а на нейните крайности. Като цяло я одобрявам, но те отиват в крайности, които аз не споделям. Вътрешно в себе си съм убеден, че трябва да приемем този тип политика, защото ние сме изправени пред чисто политически въпрос година преди присъединяването ни към Европейския съюз. Направих си труда да поставя въпроса открито на различни места, в това число и в Брюксел – как биха погледнали в нашите условия, не в румънските, на едно евентуално скъсване на споразуменията с Фонда. Направете си труда като икономисти, като политици от опозицията, защото съм убеден, че влизането в Европейския съюз е цел колкото на управляващите, толкова и на опозицията, още повече, че голяма част от опозицията осем години работи проблем, по тази цел.
Отговорът на Брюксел е еднозначен – сега скъсване на Споразумението с Фонда ще бъде погледнато изключително отрицателно. Защото те на практика стъпват върху оценките си за нашата икономика, за състоянието на цялата тази система върху тези оценки.
Даже ще се опитам още малко да разширя темата. Мисля, че нямат време и адекватна възможност за мониторинг, извън онова, което прави Фонда в България.
Виждате, че аз съм напълно откровен и казвам пред вас, че трябва да избираме една година преди влизането в Европейския съюз и да се съобразяваме с главната политическа цел, бидейки съгласен с вас, че това намалява възможностите ни да правим по-ефективна политика в някаква степен. Не в много голяма, но в някаква степен.
Ето защо аз приемам аргументите и приемам това, че непрекъснато се изтъква Фондът. Мисля, че сега разбирате защо това е чисто политическа причина. И вие да бяхте управляващи, бъдете сигурни, че щяхте да бъдете изправени пред същия проблем със същата сила.
Аз се извинявам, че пак се върнахме на политическата тема, но тя е важна, защото тя обуславя нашите решения в една област. Дано станем членове на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Може би тогава ще имаме други възможности.
И още едно отклонение по това, което каза на два пъти господин Мартин Димитров – за предизборните програми, защото то върви и в обществения дебат. Нито една от партиите в коалицията не получи мандат да изпълни своята програма. Недейте да четете програмите ни. Нито една от партиите не получи такъв мандат. БСП не получи мандат да си изпълни социалната програма. НДСВ не получи мандат и ние не получихме мандат да изпълним програмите си самостоятелно. Като коалиция ние съставихме и приехме един документ от 8 страници, в който приехме точно определени ангажименти към обществото. Това е документът, който трябва да гледаме.
И понеже гледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС, аз съм против и ние в ДПС сме против намаляването на този етап на данък добавен стойност. Няма да изтъквам причините, знаете ги.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз ще кажа няколко думи за ангажиментите на Коалиция за България. Тъй като, доколкото на мен ми е познато, дясната политика обикновено е намаляване на преките данъци и слагане на ударението върху косвените, нормално е Коалиция за България да отстоява намаляването на косвените данъци. Това е залегнало и в нашите предизборни ангажименти. То е залегнало и в Споразумението между трите партии. И аз си мисля, че то ще бъде изпълнено до края на мандата. Но, повтарям, ангажиментът е за до края на мандата. Смятам, че не е имало година от последните няколко, през които бизнесът да е получавал такава значителна преференция. Директно остават пари в бизнеса от порядъка на 600 млн. лв., което никак не е малко.
От тази гледна точка опитите да натрупаме всичко на едно място няма да бъдат продуктивни.
И като имате предвид, че се сменя съотношението – бизнесът ще осигурява вече 65%, а 35% се поемат от самоосигуряващите, то разбирате, че тези 6 пункта намаление на осигурителната тежест за бизнеса са значително повече. И от тази гледна точка смятам, че придобивката за активизиране на бизнеса, е повече от значима, за да обсъждаме този процент, който на практика едва ли ще даде такъв резултат, какъвто ще получи в резултат на намаляването на осигурителната тежест.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз ще си позволя да направя една реплика, тъй като изключително политизирахме дискусията на база на нашите предизборни платформи. От това, което чухме преди малко от господин Велчев и от господин Цонев, стана ясно, че само БСП в рамките на четирите години ще си изпълни обещанието. Тоест, Вие със сигурност знаете, че ще си изпълните ангажимента, с което препотвърждавате, че сте едно ляво правителство. Както и да е.
Аз смятам, че проектът, който е внесен от Министерския съвет и от Министерството на финансите е изключително редакционен. В него няма политика. В него няма никаква политика за това какво ще се промени – ще има ли някакви облекчения. Такива не се виждат. Примерно, няма да може да се използва данък добавена стойност на автомобилите.
Вие ни предлагате едни редакционни промени. Така ли да разбираме, господин Кадиев? Защото това е фактът. Грубият строеж и общо взето нищо друго.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Министерството на финансите изтегли новият Закон за ДДС, който беше внесен и ще правим нов закон в цялата следваща година, който ще влезе в сила от 1 януари 2007 г. В момента това наистина са редакционни поправки. Нищо съществено няма в тях. Затова предложих да не влизаме в детайлите.
Искам само да ви кажа, че дефицитът по текущата сметка не е преекспониран. Наистина всички държави в Източна Европа имат този проблем, но никоя няма над 10%. В момента, в който мине 10% светва огромна червена лампа и след една година можем да си говорим за вдигане на ДДС, а не за сваляне. Това е една от мерките за намаляване на дефицита.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз, господин председател, съм склонен да приема логиката на Министерството на финансите за ДДС, че в момента не трябва да пада на 18%, защото това би оставило пари, които биха се харчили. Само че защо казах, че не трябва да гледаме непрекъснато към това, което ни казва Международния валутен фонд и към този дефицит?
В корпоративното подоходно облагане – давам си сметка, че още не го гледаме, но няма как да не го кажа – имаше поет ангажимент по принцип от всички, че ще има нулева ставки при реинвестицията. Тази нулева ставка при реинвестициите няма как да не се отрази негативно на баланса на текущата сметка, защото ще се вкарват машини, те са чуждо производство. Ясно е, че това ще бъде резултатът. Но, от друга страна, как ще правим по-конкурентна икономика, ако това не се случи. Тоест, ние трябва наистина да намерим баланс и ако се отказваме от намаляване на ДДС с аргументите, които аз съм склонен да приема, то защо се отказваме и от другото? Тъй като нулевата ставка при реинвестицията също беше прието предизборно обещание на всички от управляващите и от опозицията в момента. На практика от почти всички политически партии. Но поне аз не го видях никъде – нито в Закона за бюджета, нито в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Ако оправданието е пак с Международния валутен фонд и с текущата сметка, мисля, че това вече не е приемливо. Нека да видим какъв е балансът и да дадем възможност на икономиката наистина да се развива.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Реплика от Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз имам един много важен въпрос към всички вас и той е следният. Представете си, че аз съм данъкоплатецът, а господин Кадиев е данъчният инспектор.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: То си е точно така. (Оживление)
МАРТИН ДИМИТРОВ: То всъщност е и точно така – да. Така че лесно ще си го представите. Дали един лев ще остане в мен или ще го вземе господин Кадиев, въпросът е кое от двете събития повече ще доведе до нарастване на вноса? Тоест, парите, които събира държавата в държавния бюджет, не водят ли до нарастване на вноса? Много интересен въпрос, по който трябва да се замислите.
И тъй като за разлика от Вас, аз не мога да отговоря на този въпрос, е интересно защо смятате, че данъчните намаления водят до нарастване на вноса? Аз бих казал същото нещо – колкото повече пари събира бюджетът, толкова повече нараства вносът. Това е много фундаментален въпрос, в който няма нищо политическо и на който аз не мога да отговоря. Не зная защо всички вие отговаряте с такава лекота.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Защото, господин Димитров, държавните разходи са пред погледите на всички и могат да бъдат контролирани и оспорвани. Докато Вашите лични разходи никой няма да ги контролира.
Пак повтарям – тъй като не можем да принудим хората да не харчат парите, които им оставяме, затова сме принудени да ги събираме и да не ги харчим ние. За жалост. И затова се получава бюджетният излишък.
МАРИЯ КАПОН: Една реплика. Задължаваме ли държавата да купува само български стоки?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз призовавам да се върнем към сериозната част на дискусията.
Въпросът, който постави господин Димов действително е сериозен, тъй като една нулева ставка означава, че насочваш парите към машини и технологии. Не ги насочваш към внос на китайски и турски евтини неща. Внасяш нещо, което повишава конкурентоспособността на икономиката. И това е сериозен въпрос. Не зная доколко е работа на Министерството на финансите. По-скоро друго министерство би трябвало да даде тази философия. Но съм съгласен, че може би тази мярка беше по-ефективна, отколкото да тръгнем с осигурителните вноски. Все едно, тя е важна.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Честно да ви кажа, малко ми е обидно да слушам всички тези неща. Извинявам се много, обаче наистина нито сме ученици в първи клас, нито в първи курс, нито където и да било. Нека малко да се уважаваме. Аз наистина не мога да разбера що за дебат водим. Това е такова губене на време, че наистина ми идва да стана и да си тръгна. Две думи не са казани по същество в тази зала. Извинявайте.
Какво си обясняваме като на първолаци общоизвестни истини какво е Фонд, какво е текуща сметка и не знам още какво? В края на краищата, ако има нещо по същество да говорим, нека го кажем. Събрали сме се тук един час и 20 минути вече абсолютно загубено време! Дайте да се организираме по същество ако има нещо да го кажем. Няма нужда тук да си губим времето и да слушаме общоизвестни истини. Което ще се приема да се приеме. Който е против – да гласува против. Ако иска да се упражнява в говорене, да го направи в залата. И стига вече сме си губили времето.
Аз се чувствам обидена от този дебат тук. На какво прилича – аз не знам. Ще си обясняваме истини, които всеки един от нас ги знае до болка. И ги е слушам милион пъти. Милион пъти едно и също нещо! Ако ще трябва всеки път да идвам тук, за да слушам едно и също милион пъти, по-добре е да си намеря май друга работа.
Извинявам се за тона, но действително се замислете какво говорим един час.
Предлагам да спрем обсъждането и да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Шулева, напомням Ви, че един известен политик беше казал, че това, което говори опозицията му е противно, но той би направил всичко възможно, за да се запази тази система за говорене. Съжалявам, не е прието в парламентарните комисии да се казва кое е добро и кое не е. Освен това не мисля, че Вие допринесохте за дебата по същество.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз предложих прекратяване на дискусията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение да прекъснем обсъждането по тези законопроекти.
Искам все пак да дам думата на господин Шопов, тъй като беше дал заявката преди това.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожа Шулева каза някои неща, които и аз исках да кажа. Дебатът е на крайно ниско ниво. Той така се политизира, че просто е срамно да се връщаме към програмите на различните политически сили. Изобщо нивото на комисията е страшно ниско. Бил съм свидетел на дебати в други комисии, в други парламента. Тук имаше значими председатели и заместник-председатели. Не искам да обиждам никой, но поначало всичко е под всякаква критика. И аз мисля, че днес като представители на различните политически сили трябваше по същество да си кажем по определени въпроси каква е позицията на всяка една от политическите сили, а не да изпадаме в това, в което изпаднахме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кажете си позицията.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз заявявам ясно и категорично, че “Атака” е за 18% ДДС.
Тук аргументите, които чухме във връзка с това, за да не бъде 18%, което е нормалното. Ако някои си спомнят, ДДС беше 18% в началото. После се вдигна. Всяка година всички политически сили обещават да върнат ДДС на 18%, но това не се прави всяка година. Явно, че няма да се прави и сега. Всички се оправдават с Валутния фонд. Това не може да бъде оправдание. Понеже ние сме против тази порочна практика за връзки с Валутния фонд, заявяваме твърдо това. За мен това е позицията, която изказвам и публично.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на дебата за тези два законопроекта.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 5, въздържал се – 1.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте за процедура, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Гласувах против само, за да ми дадете думата, тъй като три пъти преди това вдигах ръка.
Действително мисля, че трябва да подкрепим изказването на позициите на Паскалев и на Шулева.
Имам само едно предложение – за работа между първо и второ четене ще помоля Министерството на финансите за една справка. Всички ние обещавахме да падне прага 50 хил. лв. ДДС. Може ли да ни се направи разчет или някакъв анализ какво означава прагът да падне на 25 хил., на 30 хил., на 10 хил. Все пак трябва да имаме някаква информация. Или какво означава да няма праг? Защото години наред на нас ни се обяснява, че Министерството на финансите и Данъчната администрация нямат административен ресурс да обслужват всички фирми по ДДС. Това се казва, но не се обяснява.
Молбата ми е между първо и второ четене да ни се обясни. Ако ни се обясни, че не може действително, да го приемем. Но искаме някаква аргументация.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
В съответствие с волята на комисията, който подкрепя законопроекта за промени в Закона за данък добавена стойност, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители, моля да гласува.
За – 2, против – 2, въздържали се – 10.
Законопроектът е отхвърлен.
Който подкрепя законопроекта, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Вносител на законопроекта е Министерския съвет.
Господин Кадиев, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси предвижда изменение в няколко основни аспекта.
На първо място, това са нови разпоредби във връзка с администриране на местните данъци от 2006 г. от органите на общините. Към настоящия момент около 220 от общо 264 общини в Република България имат възложени правомощия за данъчни органи по администриране на местните данъци и такси за битови отпадъци, което означава, че според нас те имат административния капацитет да поемат осъществяването на процеса на прехвърляне на повече данъци към общините. Освен това, Народното събрание е приело разпоредба, според която от 1 януари 2006 г. събирането на местните данъци се извършва от органите на общинската администрация. Във връзка с това Министерството на финансите прецени, че е необходимо да се направят промени, регламентиращи изцяло администрирането, установяване, събиране и обжалване на местните данъци от общините.
С проекта се предвиждат също така разпоредби във връзка с облагането на съставите на превозни средства, произтичащи от хармонизация с европейското законодателство. Мога да навляза в детайлите при желание от ваша страна. Става въпрос за облагането на влекачи, допустима максимална маса на състава. Това е във връзка с поети ангажименти по Глава 9 “Транспортна политика”.
Също така е предложено увеличение на данъка на товарните автомобили с максимална маса над 12%. Има известни редакционни промени, като промяна на понятия.
Законопроектът предлага да не се облагат с данък недвижими имоти имотите с данъчна оценка под 1400 лв., тъй като стойността на данъка в тези случаи е незначителна и дори тяхното събиране и изпращане на писма струва повече на администрацията, отколкото ние събираме.
Стигаме до най-спорната точна в законопроекта – предвиденото увеличение на данъчните оценки на недвижимите имоти. Както знаете, според Закона за местните данъци и такси Министерството на финансите може да предложи увеличение – подчертавам може, не е задължено, но може да предложи такова увеличение – при положение, че има отклонение на цената нагоре или надолу от 20%. Според данни на Националния статистически институт за областните центрове в България увеличението на цената е между 150 и 300%. Министерството на финансите реши да предложи увеличение на данъчната оценка между 20 и 30%.
Предполагам, че възниква въпросът защо между 20 и 30%. Долната граница от 20% беше определена логически от това, че има увеличение на тяхната пазарна стойност от поне 20%. Според нас би изглеждало нелогично да твърдим, че има увеличение на пазарната стойност от поне 20% и в същото време да вдигнем облагаемата стойност примерно с 10%. Горната граница от 30% беше избрана предвид това, че не желаем да натоварваме прекалено много притежателите на имоти в България, имайки предвид всички останали мерки, които се взимат, и тяхното натоварване.
Имахме разговори с Фонда, който, естествено, иска далеч по-бързи крачки в това отношение, за да се стигне плавно до пазарните нива. Но успяхме да ги убедим, че за тази година между 20 и 30% е максимално приемливото, ако изобщо нещо е приемливо от тези нови данъчни оценки, които предлагаме.
След това при желание от ваша страна мога да навляза в детайли. Има известни размествания на градове от една група в друга група. Има известно увеличение за курортните населени места. Това са детайли, по които съм готов да отговарям, стига да желаете.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Ако ми позволите, по двете основни изменения това, което според мен представлява основен проблем, е свързано с даването на компетенции на кметовете на общините, които стават ефективно органи на данъчната администрация.
Моят въпрос е дали са правени разчети в Министерството на финансите по следния въпрос – с колко се е увеличила администрацията на общините с оглед на осъществяването на конкретната дейност по събиране на такси?
Второ, с колко се е намалила данъчната администрация на държавата във връзка с отпадането на отговорности?
Трето, колко са разходите на един лев събрани? Ако имате такъв анализ. Аз лично съм се опитвал да правя подобен анализ за общината, за която съм отговарял. Тогава за мен изглеждаше абсолютно неефективно да създавам собствена администрация, за да събирам местни такси. Говоря чисто от гледна точка на ефективността на държавната администрация, независимо че тя е общинска. В крайна сметка е държавен разход, който се осъществява по един или по друг начин.
Още повече, че конституционни промени в частта на даване на право на общините да определят сами вида и размера на съответните местни данъци няма. Тоест, ние вървим с изграждането предварително на собствена администрация, а след това можем да имаме нещо такова предвид.
Бих искал да чуя Министерството на финансите по този въпрос.
И вторият ми въпрос е свързан със следното. Можете ли да ни предоставите сравнителни таблици как ще се променят нещата по отношение на новата категоризация, която предлага Министерството на финансите? Това е свързано не само конкретно с увеличаването на данъка върху недвижимите имоти. То е свързано с един друг проблем, който веднага възниква като последствие от този. Такса “Смет” към момента за българските общини е на база на стойността на данъчната оценка на недвижимите имоти. Фактически това означава между 10 и 30% увеличение на съответната такса. Когато тя е 10%, според мен, е сравнително ниска до инфлационните процеси и то на базата на разходите от гледна точка на горива и т.н. Но, когато е в горните размери, особено за градове като столицата и Пловдив, смятам, че това е унищожително като подход към гражданите, ако няма промяна на такса “Смет”. Познавайки дейността на общинските съвети, много силно се съмнявам, че някъде ще се вземе решение за намаляване на такса “Смет”.
Тоест, на тези три конкретни въпроса бих искал да получа ясни отговори, за да може естествено да формирам и позицията си по подкрепа или не на Закона за местните данъци и такси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз искам само да допълня въпроса на господин Паскалев – какъв е критерият за формирането на тези първа и втора група общини?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз няма да подкрепя този закон, но все пак имам въпроси.
Как определихте 1400 лв. – данък недвижими имоти с данъчна оценка до 1400 лв.? На каква база? Това, първо.
Второ, задавам си въпроса как да сравняваме Несебър, Созопол и Банско в категория с Кърджали и Перник, примерно? Много странно. Същото важи и за втората група.
Аз лично смятам, че мотивите, които са към законопроекта, не ме убеждават да гласувам за. Това е просто начин да увеличим разходите на хората. Това е истината.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Изказвам нашето становище, че сме категорично против тези изменения – увеличение на цените на данъчните оценки на имотите. За мен този критерий колко се били вдигнали цените на недвижимите имоти и затова, виждате ли, трябва да се вдигнат и данъчните оценки, е абсолютно произволен и неприемлив. Не това е критерият за данъчната оценка.
Във вещното право и във връзка със съдопроизводството има много аспекти, които тук е излишно да се разглеждат. Но оценките на недвижимите имоти са нещо съвсем различно. Данъчните оценки са различно нещо. И нямат никаква връзка и никаква релация със стойността на недвижимите имоти и с тяхното вдигане. Тук може да има някаква данъчна политика, някаква друга, може да има някакви други цели, които да се преследват относно размерите на данъчните оценки, но не това е критерият.
Както и господин Паскалев каза, оттук се вдигат и таксите “Смет” и нещата стават непосилни за гражданите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Заповядайте господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Една реплика на господин Шопов.
Аз Ви благодаря за подкрепата на моята позиция по отношение на връзката между данъка върху недвижимите имоти и респективно такса “Смет”, но мисля, че самата данъчна оценка, реално погледнато, има пряко отношение към множество сделки, които се сключват в момента на свободния пазар. Така че принципно в държавата ни според мен трябва да се върви към постепенно увеличаване на този данък. Аз, ако имам някакви претенции, те са свързани с подхода при формирането на данъка и степента на поетапно увеличаване, така че струпването на тежестите върху гражданите, които са данъкоплатци, да бъде значително по-плавно от това, което правим в момента.
В този смисъл смятам, че политиката принципно е вярна. Но тя трябва да бъде балансирана и с останалото, което се прави в момента като увеличаване на конкретни ставки и други данъци, които касаят пряко хората.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да допълня, ако ми позволите. Не е критерият колко са се вдигнали реално цените на недвижимите имоти, а на друга политика, за която мисля, че ние говорим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Аз имам един конкретен въпрос към Министерството на финансите.
Не зная дали това е грешка в § 1, ал. 5 или сте имали нещо друго предвид, но как виждате реализацията на тази алинея – кметът на общината, на който му се вменява да изпълнява функциите и на териториален, и на регионален, при положение, че те имат различни компетенции? Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси? – Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпрос към Министерството на финансите – как очаквате да се променят приходите от такса “Смет” през 2006 г.? Имате ли такива изчисления?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз искам да се присъединя към репликата на господин Паскалев – това не е проблем нито на централната власт, нито на републиканския бюджет. Едва ли може да се получи отговор.
В тази посока моят въпрос към господин Кадиев е: ясно е, че ние отиваме към пазарни оценки, явно е, че трябва да се търси механизъм, по който да се стигне до пазарната оценка, не беше ли по-целесъобразно да изчакаме промяната в Конституцията и да се дадат тези правомощия на местната власт, и тя да си ги определя, тъй като е ясно, че в някои села не само, че не са пораснали с 20%, а са паднали с 50%? И този статистически подход ще създаде някъде проблеми. В същото време в София, в Пловдив, в големите градове и курортите, там пазарната оценка съвсем не е тази.
Разбирам, че се прави жест към местната власт, но това достатъчно ли е като осигуряване на приход за местната власт. И обратното – няма ли да създадем проблеми в някои общини, да засилим миграцията оттам, тъй като и без това имотите са без никаква реална пазарна цена и при тази схема да не отидем да закрием някои общини от нисък функционален тип?
Госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Позволете ми една реплика към това, което казахте, господин председател, по отношение на прехвърлянето на правомощията на кметовете за събиране на местните такси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз задавам въпрос.
НИНА ЧИЛОВА: Да, но аз бих искала във връзка с това да върна малко дебата към 2002 г., когато правителството водеше разговори (и в Бюджетна комисия коментирахме) с представителите на Сдружението на общините в България. И тук има колеги, които ще ме подкрепят, че това правомощие беше по тяхно настояване. Спомням си, че те искаха да бъде въведено още в 2002 г., когато Министерството на финансите имаше опасения за това, че те нямат капацитет и не биха могли да се справят. Тогава се отложи това правомощие да се прехвърли след една година. Ако не се лъжа от 2003 г. то реално функционираше в закона.
Може би е прав господин Паскалев, че Министерството на финансите вече трябва да имат някакви разчети от гледна точка на ефективността, но това предложение не беше по инициатива на кабинета или по инициатива на народните представители. Мисля, че то беше искане на Сдружението на общините в България.
Наистина и на мен ми е любопитно какъв е ефектът от прехвърлянето на тези правомощия в самата общинска администрация.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Само една реплика.
Тъй като през цялото време съм се занимавал с писане и на предишния Закон за местните данъци и такси, съвместно с Министерството на финансите в тази работна група по финансова децентрализация, ясно трябва да кажа следното. Националното сдружение няма единна позиция по въпроса за прехвърляне на отговорностите за събиране на местните данъци и такси. Основният мотив дойде от Министерството на финансите, на базата на пилотен проект, реализиран в Бургаска област. Нека го кажем съвсем ясно. Там имаше в известна степен даже извиване ръце на общините в посока на прехвърляне на тази отговорност към тях.
В момента реално това, което беше казано от Министерството на финансите – в 220 общини практически са прехвърлили и персонал, и софтуер, и дейност по осъществяването на събирането. Но мен ме интересува този въпрос, който е важен – ефективността от тази дейност, която се осъществява на базата на прехвърлянето им към общините.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Искам да допълня това, което каза тук господин Паскалев.
От 1 септември почти всички от тези 220 общини (само 13 преди това да са били прехвърлили събирането на данъците в местните администрации) са подписали договор с Главна данъчна дирекция, като предварително бяха съгласувани колко касиери да има, колко счетоводители да има, колко инспектори да има. Тази работна сила, която беше в Главна данъчна дирекция, се прехвърля към общинските администрации и върви по Закона за общинските администрации – прехвърляне на софтуера, прехвърляне на хардуера във вида, в който е.
Така че оттук нататък събирането на данъците и местните такси е в общинските администрации.
Понеже съм взел думата искам да кажа, че аз искам да подкрепим варианта с повдигане на оценките на недвижимите имоти. Искам да кажа, че единственият данък, който е към общините, това е данък сгради. Таксата смет, която се определя на базата на данъчните оценки, е съвсем минимална за това, което трябва да се направи.
Всеки общински съвет, който уважава себе си, мога да го потвърдя с моята практика като кмет, приема сметка, по която се определя размерът на промила. Не определяме промил, както в община Панагюрище в момента 4, и казваме, ще бъде 4,5, независимо от това, че надвишават данъчните оценки. Прави се план-сметка за сметосъбиране, сметоизвозване, обслужване на сметището, миене, снегопочистване. На базата на тази план-сметка обратно се връща на базата на данъчните оценки от общинска администрация се определя размерът на таксата смет. През моето кметуване два пъти сме намалявали такса “Смет” на база на този подход.
Друг приход общините нямат, с изключение на пътния данък. Никакви печалби и нищо друго.
Вярно е, че има села, в които не се събира и един лев, а ние там трябва да извършваме почистване, трябва да извършваме всички дейности, свързани с комуналната дейност. Просто ги оставяме да се гърчат в това да отделят от други приходи, които са съвсем незначителни и съвсем малко за тази дейност, която имат да изпълняват.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Искате да кажете, че трябва да събираме пари. Не е въпросът до подхода, а до събираемостта.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, днес Комисията по бедствията и наводненията ще приеме финалния доклад. Искам да кажа, че ще гласувам “против” този и “въздържал се” на останалите закони и да Ви помоля да ме освободите от заседанието на комисията, за да можем да финализираме доклада.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Ще имаме предвид Вашия глас при гласуването.
Предлагам да чуем отговорите на господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Фактът, че се разгоря такава дискусия означава, че наистина законът ще предизвика доста дебати и в обществото. Мисля, че основният проблем от това чувствително забавяне е и тази ножица в разликата между пазарната стойност на имотите и данъчните оценки в момента за последните 7 години. Последната година, в която е правено актуализиране е 1998 г.
Съгласен съм, че трябва да бъде плавно. Колко по-плавно от това не мога да си представя. Казах ви, че от 2000 г. до днес има между 150 и 300% увеличение. Ние, според мен, заложихме минималните цифри.
Минавам директно на въпросите.
Първо, бих искал да кажа на господин Шопов, че принципният закон е да се събира данък върху пазарната стойност. И не е вярно, че няма никакво значение каква е пазарната стойност. Също така искам да ви успокоя, че целта не е да събираме пари. Всички тези пари отиват в общините. Общата сума, която ще съберем от това увеличение, оценяваме на 19 млн. и 800 хил. лв. Разделете го на броя на общините в България и приблизително ще си представите колко ще вземат те в повече. Не става въпрос за някакви грандиозни суми.
Що се отнася до това колко ще са приходите от такса “Смет”, такива сметки не сме правили наистина, тъй като те се събират от кметовете. Законът разрешава и предвижда план-сметката да бъде подготвена до 31 януари следващата година, така че общините имат време наистина да променят промилите.
Според нас най-големият проблем наистина ще дойде от това, че ще се вдигне такса “Смет”, ако общините не вземат мерки. И тук вече разчитаме и на депутатите да разясняват, и на Националното сдружение на общините да предвиди мерките, които ще вземе, за да не се натовари допълнително българското общество с увеличена такса “Смет”.
Иначе, въпреки че като процент увеличението изглежда може би голямо – между 20 и 30%, в някои градове предвид това, че те ще сменят и групата, ще бъде още по-голямо, но като левове ще ви дадем разпечатките и ще видите, че сумите са относително несъществено. Давам ви пример. Най-същественото увеличение в гр. Банско, където днес данъкът върху апартамент от 60 кв.м. е 6 лв. и ще стане 25 лв. Това е най-голямото увеличение. Нормално е за Банско, което е град курорт. Дори и 25 лв., както сами разбирате, е малко.
На въпроса на господин Паскалев – с колко се е увеличила данъчната администрация на общините, в момента не мога да отговоря. С колко се е намалила администрацията на Министерството на финансите поради тази причина? – Според мои данни Министерството на финансите и Данъчната администрация се е намалила с 1200 човека. Но колко от тях точно са преминали на работа към общините сега не мога да ви кажа. Ще направим проверка и ще ви кажем.
Също за разходите на 1 лев събрани.
Имаше въпрос защо точно 1400 лв. Причината е много проста. Данъкът върху 1400 лв. е 2 лв. и 10 ст. Ние преценихме, че до 2 лв. няма смисъл да събираме данъци, тъй като съобщението струва повече и времето да ходи човек и да го събира.
Критериите за групиране на първа и втора група. На разбирам какъв е въпросът, защото там няма промени.
МАРКО МЕЧЕВ: За начина на групирането.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Имаше работна група към министерството, състояща се от 4 човека. Тук опираме до един важен проблем – каква е пазарната стойност на къщите или на имотите в България. Проблемът е, че в много общини няма сделки и тогава ние взимаме съседна община или община с приблизително същото икономическо положение. Но, както разбирате, някои общини са облагодетелствани, други са необлагодетелствани от това нещо. Вероятно община Панагюрище е от тях. Много е трудно. Хората не изповядват сделките по пазарната им стойност. Те ги изповядват по данъчна стойност и ние нямаме начин да разберем каква е пазарната стойност, освен ако самите брокери не ни кажат. И в момента тази работна група се състоеше от брокери. Доколко е меродавно тяхното мнение не мога да кажа. Вероятно ако съставим друга работна група от други брокери, ще имаме различни оценки. Но колкото и работни групи да съставим, дори и нотариусите не могат да ни помогнат, защото и те не знаят реалната цена на сделките. Това е истината. Затова и НСИ може да ни даде някаква ориентировъчна представа, но тя е само за областните градове. За малките градчета никой не знае.
Мога да ви кажа, че имаме писмо от кмета на Берковица, който е доста възмутен от това, че Берковица е в по-горна група, отколкото Видин и Монтана. Поне на мен това не ми се струва логически издържано. Има такива парадокси, които се случват. Ще разгледаме случая и с Панагюрище.
Имаше въпрос за Несебър, Созопол и Банско – защо били в една група с Кърджали? Това са курортни градове, при тях е малко по-различно. Те ще бъдат натоварени чувствително повече. Иначе Кърджали наистина се качва от една група в по-горна група, според оценка на комисията. Там с натрупването и увеличението на облагаемата стойност ще бъде около 100%. Кърджали е един от градовете, в който едновременно има увеличение от 25%, което е генералното увеличение и допълнително увеличение за определяне в по-висока група. Ако до днес са плащали 24 лв., сега ще плащат 45 лв.
Толкова дотук.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложение за прекратяване на дискусията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Поради вдигнатата ръка на господин Паскалев, да му дадем думата преди да гласуваме процедурата.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Една молба към представителите на Министерството на финансите. Ще подкрепя законопроекта, но моля ви да включите в Преходните и заключителни разпоредби един елементарен текст. Практически Министерството на финансите чрез своите структури е в състояние да осъществява проверката доколко е в съответствие със Закона за общинските бюджети е реализирана план-сметката в частта за формиране на такса “Смет”.
Реално погледнато, според мен, министърът е в състояние да сложи рестриктивно изискване за онези общини, които не са преразгледали на базата на сключените си договори и проведени процедури съответно план-сметката за осъществяване на дейността да бъде отнето правото да получават изравнителни субсидии и т.н. Реално погледнато тази рестрикция гарантира синхрон между дейността на кмета и общинския съвет, защото често имаме отказ, примерно, общинският съвет да разгледа дадено решение, независимо от докладна, която е внесъл кметът.
Молбата ми е чисто технически представителите на Министерството на финансите да се опитате да го вмъкнете в Преходните и заключителни разпоредби на закона. Смятате ли, че е възможно да направите това?
МАРКО МЕЧЕВ: Питам се може ли това да стане?
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Може. Това се прави в Закона за устройството на държавния бюджет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Една забележка към господин Паскалев – между първо и второ четене промените се правят по предложение на народни представители. Така че молбата ми е да не молите изпълнителната власт. Това трябва да се направи от Вас или от група вносители.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Затова беше молба от гледна точка на перфектния текст. Искам помощта на Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението да прекратим дебатите по този закон.
Има ли възражения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против – 2, въздържал се – 1.
Законопроектът се приема.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Давам думата на господин Мартин Димитров да представи законопроекта, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тъй като днес трябваше да представям доста законопроекти, няма повече да ви отегчавам, но ще ви обърна внимание върху нещо, което ми се струва доста важно.
Това, което ние предлагаме като законопроект, е намаляване на ставката от 15 на 10% по корпоративния данък, и премахване на данъка върху дивидентите. Това, на което искам да обърна вашето внимание, е следното. Намаляването досега на корпоративния данък доведе до нарастване на приходите в бюджета. Тоест, имате по-нисък данък и повече приходи, като трайна тенденция, което води до следните изводи, че при по-ниски данъци държавата може да събере и повече приходи. Тази тенденция е много силна през 2005 г. И затова ние сметнахме за удачно тя да бъде продължена. Ниският корпоративен данък, както беше казано днес, има пряко отношение към това, че води до нарастване на инвестициите – и вътрешните, и външните.
Гледайки цялата данъчно осигурителна система е важно да отчетем, че България се конкурира със съседни страни. Тоест, инвеститорите отиват там, където ситуацията е по-благоприятна. Сърбия и Черна гора намалиха сериозно своите корпоративни данъци. Румъния – също. Така че международната конкуренция за привличане на инвестиции трябва да бъде стимул за доста по-ниски данъци.
Тъй като сме и в намален състав, аз ще спра дотук.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте, господин Кадиев, да представите законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Първо, кратък коментар за предложенията на господин Мартин Димитров.
Министерството на финансите прецени, че е правилно да концентрира усилията си в една точка и те са социалното осигуряване. Поради тази причина решихме да не пипаме ставката по облагането на данък печалба на фирмите. Освен това смятаме, че тя е достатъчно ниска в България – 15%. Господин Димитров е прав, че Сърбия е на 10%, но Румъния е на 16%. Тя наистина го намали, но все пак е по-висок от нашия.
Като цифри бих искал да ви кажа, че всеки един процент на намаляване означава загуба за бюджета от 65 млн. лв. Това е по данък печалба.
За данък дивидент, премахването на този данък ще струва на бюджета 27 млн. лв. Тоест, за всеки един процент, ако комисията прецени, че няма да го премахне напълно, а ще го намали от 7 на 4%, за всеки един процент приблизително 4 млн. лв. ще е загубата за бюджета. Казвам това за ваша информация.
Министерството на финансите е предвидило няколко промени, които не са толкова кардинални, колкото на господин Димитров. И причината е основно фискална. Имаше определен диапазон, в който ние трябваше да се вместим. Имахме огромното желание да свършим нещо по амортизацията на машините, данък при реинвестиране на печалбата. За жалост това са ни възможностите в момента. Предлагаме няколко по-малки неща, но надявам се важни за бизнеса.
Първото е промяна в облагането на социалните разходи. Там има едно освобождаване от облагане на разходите, извършвани от работодателите за транспорт на работниците. Досега беше само за организиран транспорт, сега вече ще бъдат освобождавани и за закупуването на карти за обществения транспорт.
Има намаляване на данък върху социалните разходи за храна и отдих на работниците. Като подчертавам, че стратегията на Министерството на финансите е да се намалява този данък само, когато става въпрос за продукти или услуги в натура, а не за пари в наличност. Той си остава 17% и мисля, че и занапред нашата основна идея ще бъде да стимулираме по-скоро нещо в натура, отколкото пари в наличност.
Известна малка промяна има и в признаването на представителните разходи. Всяка фирма ще има право до 0,1% от приходите да дава като представителни разходи.
Данък върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили и колективните инвестиционни схеми – това е разширяване на обхвата и изравняване в момента на един съществуват закон, изравняване на третирането на различни видове инвестиционни фондове.
Благодаря ви, ще спра дотук.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Кадиев.
Имате думата за въпроси и изказвания.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз съм против. Искам да ви кажа, че намирам малко обидно от страна на бизнеса това 0,1 на сто. При 1 млн. лв. оборот това са 1000 лв. Дайте си сметката за какво става въпрос. Нали говорим за друга политика към бизнеса? На останалата част плащаме от 17 на 12% сега. Нали така?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, не пада.
МАРИЯ КАПОН: Аз лично смятам, че като се правят някакви корекции, те трябва да са поне малко по-сериозни. Това, от една страна.
От друга страна, какво означава това “с изключение на допълнителните автобусни линии”? Говоря за ал. 12. Градският транспорт, картите за междуселищния транспорт е разход. Аз си правя собствена линия, в която да идват служителите ми. Разход ли е или не е?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, разход е.
МАРИЯ КАПОН: Как? Хайде да четем закона – с изключение на допълнителните автобусни линии. Кои са те?
Промяната на “леки автомобили” с “превозни средства” заради джиповете на управителите ли се прави? Директно ви задавам въпроса, за да сме наясно. В чл. 36 се прави следното изменение – “леки автомобили” се заменя с “превозно средство”. Да казваме работите директно, зад а е ясно какво гласуваме ние тук.
Отново се спирам върху члена, по който говорих по същество, когато обсъждахме промените в Закона за доходите на физическите лица, за 50-те хиляди. Разбирам, че отново Министерството на финансите иска ограничение на бизнеса и за това да има авансови вноски.
Аз ще си направя защитата в залата, но ще ми е интересно поне на тези пиперливи въпроси, които ви зададох, да ми отговорите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Зная, че всички вече сме много уморени, обаче имам следния въпрос към Министерството на финансите. През 2005 г. ставката по корпоративния данък беше намалена от 19,5 на 15%. Ставката по данъка върху дивидентите – от 15 на 7%. Тогава вие ми кажете каква загуба за бюджета сте планирали и какво всъщност е станало в общи линии. Това са много важни въпроси, които трябва да изясните за моите колеги още сега.
Защото какво се е случило всъщност? Вие сте планирали много сериозно намаляване на приходите в бюджета, а се е получило точно обратното – невероятно преизпълнение по корпоративния данък, което показва, че с по-ниски ставки в бюджета могат да влезнат повече приходи. Ще моля да изясните този въпрос ясно за всички мои колеги.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз съм съгласен и предлагам, тъй като навлизаме в едни много сериозни дебати, а мен ме чакат на много важно събрание, тъй като ако аз изляза кворумът ще падне и няма да можем да гласуваме, да спрем с коментарите по закона, получихме го вчера, не сме подготвени. Аз също имам доста много конкретни неща за коментар. Предлагам да спрем дотук.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Искам да направя едно обратно предложение, господин Кънев. С моето уважение към Вас, аз не вярвам, че не сте подготвени. Има един важен политически въпрос и той е дали да слезем под 15%. Господин Мартин Димитров ни е дал статистика. Виждате, че има две държави, които са си го позволили – Черна гора и Сърбия. Има такова понятие като данъков дъмпинг. В много отношения това ще ни помогне, но може да създаде известно враждебно отношение към България.
Мисля си, че ако ние сме сигурни, че свалянето на ставката, примерно на 10% ще превърне България в по-привлекателно място за инвеститорите и ще вдигне инвестициите, в наш интерес ще бъде да подкрепим такава промяна.
Първият въпрос е дали можем с една 10-процентна ставка да влезем по-добре в конкуренцията и привличането на инвестиции, или това няма да се отрази, тъй като и самият бизнес се счита, че това ще даде кой знае какви конкурентни предимства. По-скоро се твърди, че намаляването на осигурителните вноски ще има по-голям ефект.
Затова предложението ми е да обсъдим тези два възможни варианта – дали оставаме в рамките на 15-те процента, или другото е по-перспективна политика. Не мисля, че фискалните аргументи в случая са определящи. По-важен е другият въпрос.
Госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Моето лично мнение е, че действително към момента запазването на 15% ставка е по-добре да остане така за сметка на други данъчни облекчения, които действително бюджетът би могъл да си позволи и които ще имат много по-добро отражение върху бизнеса.
Бих искала да насоча вниманието на Министерството на финансите към един принципен въпрос, който, разбира се, ще обсъждаме между първо и второ четене, но той е свързан именно с алтернативните данъци.
Ако се замислим за философията на въвеждане на алтернативните данъци, то тя беше направена във времето, когато алтернативният данък беше 40% и като един вид стимул се приемаше алтернативен данък от 20% върху представителни, социални и т.н. разходи – двойно по-нисък, отколкото беше тогава корпоративният данък. Тогава беше въведен този данък и беше въведен с тази логика. Сега мисля, че си давате сметка какво се е получило. При корпоративен данък 15%, една част от тези данъци са 20%. Предлага се намаление на 17 и на 12%. Тоест логиката 1/2 от корпоративния данък вече отдавна е загубена и абсолютно си задавате въпроса какво точно правим и как точно протича данъчното облагане по този ред.
Мисля, че този въпрос е много сериозен за обсъждане и лично аз не мисля, че даването на 0,1% - тук се солидаризирам с мнението на госпожа Капон - днес за втори път ще употребя думата обидно, но тъй като веднъж вече я казах, ще я употребя още веднъж. 100 хил. лв. оборот за малка и средна фирма никак не е малък, но да им дадем 100 лв. представителни разходи наистина е обидно. И не виждам защо трябва да им се дава това велико данъчно облекчение, че 100 лв. ще им се признаят за разход за представителни цели. По-добре въобще да не се занимаваме с такова администриране и водене на счетоводство за 100 лв.
Мисля, че тези въпроси са по-важни, тъй като към момента намаляването на осигурителната тежест действително е една доста правилна стъпка. Подкрепям корпоративният данък да остане 15%, но нека всички излишни неща, които затормозяват счетоводство, които водят до укриване на данъци, които водят до сива икономика, които създават абсолютно излишни утежнения и не водят до нищо съществено като приход в бюджета, да се помисли по тези неща и да изчистим закона от тези ненужни подробности по него.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Шулева.
Заповядайте да отговорите, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо да отговоря на господин Димитров. При 19,5% общата събрана сума от данък печалба на фирмите е била 972 млн., а при данък от 15% е около милиард. Тоест, Вие сте прав в това отношение, че не е имало някаква загуба. Толкова очакваме да бъде в края на годината. Но това не означава, че това се дължи само на намаляването на данъка. Вероятно има известна подобрена събираемост. Може би има повече бизнес активност в страната. Има ръст и в икономиката. Няма критерий, по който да изчислим колко точно се дължи.
Поради тази причина ние наистина гледаме какво става около нас в Европа. И освен Сърбия и Черна гора другата държава, която има по-нисък данък е Ирландия – 12,5%. Всичко останало е над България. Смятаме, че 15% е достатъчно добро.
Що се отнася до това, че 0,1% са обидни, смятам, че все пак са по-добре от нищо.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не виждам коя фирма ще отчете 100 лв.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Госпожа Шулева, имаме едно късо одеяло, което не стига за покриване на всичко. С най-голямо удоволствие бих дал на всяка фирма колкото иска представителни да харчи. Бих дал и амортизация на машините. Но, за жалост, нямаме пари за това нещо. Опитваме се да правим комплименти в една или друга посока.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми народни представители, напомням ви, че предложенията за промени между първо и второ четене се правят от нас. Ако призивът сега е министерството да си изтегли закона, не мисля, че ще бъде добре.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Призивът е да се направят разчетите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз съм съгласен, че има някои символични суми. На един народен представител се дават по-големи суми от тези, които ще получи една фирма със 100 хил. лв. оборот. Затова явно трябва да се направят някои корекции в рамките на разумното. Но това трябва да стане между първо и второ четене.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Давам им тема за размисъл.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Имам едно предложение във връзка с това, което казаха преди малко господин Кънев и сега госпожа Шулева.
Очевидно ние ще имаме доста предложения, които са свързани конкретно с изменения на сега съществуващите ставки по конкретни текстове. Във връзка с това ще помоля Министерството на финансите при второто четене да ни предложи сравнителна таблица какво се случва, реално погледнато при съответните изменения, които ще бъдат направени. Тоест, всеки от народните представители, член на комисията, да разполага с такава сравнителна таблица, за да сме наясно предварително за какво става реч при конкретните предложения.
Иначе съм напълно съгласен с това, че има дребни неща, които биха могли сериозно да променят в позитивна посока и бизнес климата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Шулева преди малко заяви, че подкрепя правителствения законопроект и не подкрепя законопроекта, внесен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители.
Госпожа Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Понеже стана въпрос тук за справки, господин Кадиев, преди близо месец съм поискала справка от Министерството на финансите. Заявила съм я писмено. И тъй като настъпва вече момента, в който ние ще правим нашите предложения, много моля да ми изпратите справката, защото това е свързано, както и господин Паскалев предложи, с предложенията, които имаме право да направим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Справката за автомобилите. За това ли говорим?
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Да.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Справката вече я видях. Беше ми изпратена от Главна данъчна дирекция. Днес наредих да бъде изпратена до Вас. Предполагам, че това ще се случи всеки момент.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Тъй като моята колежка Капон винаги започва с това, че тя не подкрепя проекта, аз ще започна с това, че подкрепям проекта на правителството.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: И тъй като всички започнаха да казват как ще гласуват, нека да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да чуем господин Шопов и ще преминем към гласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Направо ще направя изявлението, че ние подкрепяме предложението на ОДС и не подкрепяме правителствения законопроект.
Тук няма оправдание за нито една от трите политически сили, съставляващи коалицията в момента, тъй като всички заявяваха в предизборната кампания, че ще намалят корпоративния данък. И сега всички в синхрон биха могли да направят това, но не го правите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Само като реплика на господин Шопов ще кажа, че Коалиция за България не е поемала такива ангажименти. Нямам такива спомени и за Движението за права и свободи.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Ще може ли да кажа няколко думи в полза на нашия законопроект, защото съм съвносител.
Стана ясно предишния път, че с промяната на ставките събираемостта е една и съща. Ще ви кажа защо напълно просто и ясно. И 10% да направим данъка пак ще съберем толкова, колкото сме планирали. Поради една причина – фирмите плащат авансови данъци. И накрая на годината – това не е приятно да се чуе от никой от вас тук – накрая на годината така ще издокарат нещата, че да платят малко отгоре. И така или иначе това, което са платили авансово, ще остане в държавата. Тоест, те ще платят на база на тазгодишните доходи и на следващата година ще го отразят в ръст, и ще имат по-голяма печалба.
Така че данъкът, който ще се събере е същият. Смятам, че по този начин узаконяваме бизнесът през последните години. И това е истината. По този начин излизаме от сивата икономика.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Капон за това бизнес откровение.
Има ли нещо друго? – Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който подкрепя законопроекта на госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, моля да гласува.
За – 3, против – 7, въздържали се – 1.
Законопроектът не се приема.
Моля, който подкрепя законопроекта на Министерския съвет, моля да гласува.
За – 7, против – 3, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви много.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова