П Р О Т О К О Л
№ 11

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 11

На 27 октомври 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за акцизите, № 502-01-6 от 10 август 2005 г., внесен от Министерския съвет, второ четене - продължение.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, № 554-01-66, внесен от Йордан Кирилов Цонев на 26.10.2005 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, № 502-01-44, внесен от Министерски съвет на 26.10.2005 г.
4. Обсъждане на допълнително внесено предложение от Министерство на финансите за корекция на текстове на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, приет на първо четене в пленарна зала.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добър ден на всички.
Предлагам да започнем заседанието, имаме необходимия кворум.
Искам да благодаря на всички, които днес взеха активно участие в обсъждането на закона в пленарната зала.
Предложението за дневен ред е от четири точки:
1. Обсъждане на Законопроект за акцизите, № 502-01-6 от 10 август 2005 г., внесен от Министерския съвет, второ четене - продължение.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, № 554-01-66, внесен от Йордан Кирилов Цонев на 26.10.2005 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, № 502-01-44, внесен от Министерски съвет на 26.10.2005 г.
4. Обсъждане на допълнително внесено предложение от Министерство на финансите за корекция на текстове на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, приет на първо четене в пленарна зала.
Имате ли други предложения по дневния ред? - Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ, второ четене – продължение.
Тук остана да завършим Преходните и заключителни разпоредби.
Уважаеми народни представители, искам честно да ви кажа за какво става дума в предложения § 10. Ако се случат някои неблагоприятни тенденции след вдигането на акциза на цигарите, се предполага, че това ще създаде сериозни проблеми на “Булгартабак холдинг”. От тази гледна точка, за да се избегнат част от тези проблеми, са дадени предложенията в § 10. Идеята е да се върнем към една антипазарна практика, за да защитим националния интерес. Това може да действа няколко месеца. Знаете, че обикновено след вдигане на акциза пазарът в първите месеци се свива, след това се нормализира. Тоест, ако пазарът се нормализира, след това вероятно е хубаво да се откажем от тази практика.
Казано грубо, без заобикалки, понеже сме в комисията, ако вносът не е съвсем законен разбирате, че цената, по която се продават тези цигари, може да падне под цената на българските цигари. В резултат на което вероятно ще убием българските производители. Затова желанието е да има някакви минимални цени за вносните цигари и разликата, дори да не са внесени съвсем легално, да я има, да не могат да се продават по цени по-ниски от тези на българските цигари, за да запазим българското производство.
Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Бих искал госпожа Елкова да представи мнението на Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Тук искам да обърна внимание на нещо, което е свързано със Закона за акцизите, за определянето на цените като фиксирани, както бяха. Беше гласувано с промяна в Закона за тютюна, което Министерството на финансите подкрепи. С този Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите, върху който се наложи вето. Така че ние най-общо нямаме възражения по същество.
Искаме да обърнем внимание обаче, че навсякъде в Закона за акцизите в момента – и в този, който сега действа, и в новия, са регистрирани цени, валорният акциз се определя върху регистрирана цена. Така че навсякъде трябва регистрираната цена да бъде променена с такава, каквато ще бъде възприета. Определена по реда на постановление или по някакъв друг ред, по реда на наредба. Така или иначе тя вече няма да бъде свободно регистрирана.
Това са мерките във връзка с регистрираните цени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Притеснението, че ще трябва да внесем редакционни корекции, едва ли е толкова важно. Въпросът е ние да сме наясно какво целим с това и как ще го реализираме.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да разясним това, което Вие казахте неформално. Ако правилно съм успял да разбера, говорим за някакъв еднократен, няколкомесечен протекционизъм, за да съхраним в рамките на шест месеца или за друг период от време производството на цигари в България. Ако текстът, който е пред очите ми, е този, за който Вие говорите, цигари местно производство от внос се продават на вътрешния пазар по цени, условия и ред, определени от Министерския съвет, това означава, че даваме на българското правителство възможност в някакво време, за мен поне неясно колко, в което време правителството ще пази “Булгартабак” и неговото производство.
Това само по себе си е политика на защита на местно производство, но бих оспорил малко понятието, което Вие използвахте – защита на национален интерес, защото националният интерес е нещо дълготрайно, а тук, доколкото разбирам, не говорим за дълготраен ефект, а говорим за това да помогнем в пазарни условия в определен период от време конкурентоспособността на “Булгартабак” и на неговото производство.
Това, което аз съм успял да разбера, е, че такава конкурентоспособност няма да се появи и след десет месеца и в някаква степен това ще бъде палеатив и то много тежък палеатив. Отлагаме нещо, което би трябвало да се случи сега, за след десет месеца.
Ние ще направим защита за кратко време. Това не е защита на интерес на българското национално производство. Това е палеатив. Аз поне не мога да намеря дълготраен смисъл, за да го подкрепя. И това не е въпрос на опозиционно поведение, а наистина не виждам перспективата, която ще позволи на българския производител да стане конкурентоспособен. Има други аргументи, които биха го направили конкурентоспособен, вън от тези текстове, които са по-скоро икономически.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е една много важна тема, аз ви предлагам да не я политизираме, да се опитаме чисто експертно да я обсъдим.
Аз съм категорично против приемането на този текст, ще се опитам да ви обясня защо. Господин Костов беше тук, той е абсолютно прав, каза, че пред “Булгартабак” рисковете са много големи. На път сме да увеличим акцизите за цигарите предсрочно. Това ще доведе до контрабанден внос и до проблеми за “Булгартабак”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Огромни.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, огромни. Истината е тази.
Ако се опитват да оздравяват тези предприятия, аз съм внесъл и въпрос към министър Орешарски, който вероятно утре ще обсъждаме в пленарна зала, те не могат да ги оздравят. Истината е, че ако искаме да направим нещо във връзка с националния интерес, за който говорим, това е да се продадат бързо тези предприятия. И то представете си да фиксираме цените. Кой би ги купил? Това означава, че купувайки тези предприятия, трябва да знаем, че министърът – сега Орешарски, после следващият – ще определя фиксирани цени. Аз никога не бих купил тези фабрики. Не стигат всички други проблеми, ами идва някой, който започва да фиксира изведнъж и цените на цигарите. Никой няма да ги купи.
Това, към което ние трябва да се стремим и това, което аз ви предлагам като последно решение, е утре да не подкрепим нарастването на акциза върху цигарите и да предложим с всички възможни формални и неформални лостове бързата приватизация на предприятието “Булгартабак”. Това е единственото спасение. Ако се опитаме да решим проблема с някои други мерки, нещата ще стават все по-лоши. Всичко това са наистина временни, звучащи може би добре неща, но в крайна сметка те ще влошават финансовото състояние на “Булгартабак”.
Още веднъж ви моля дебатът тук да е експертен и да не го политизираме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Така или иначе аз искам да погледна реалната ситуация след известен период от време. Това ще доведе до масово пушене на небългарски цигари. И това е един факт, пред който няма защо да си затваряме очите и да си говорим глупости тук.
Ако желанието ни е българският гражданин най-сетне да започне да пуши “Marlboro” на цена по-ниска от тази на “Victory”, или каквито и да са български цигари, това трябва да го заявим в началото.
Във връзка с това искам да кажа и нещо друго. След като говорим за цигари внос и понеже има тук и пушачи, какъвто съм и аз, зная какви са цените на същите тези вносни цигари на европейския пазар. Говорим за 3, 5, 6, 7 евро за кутия. И във връзка с това аз приемам схемата, при която Министерския съвет да има наистина тази възможност за определяне на минималната цена на цигарите. Въпреки че и това е нещо много относително при факта, че в България вносните цигари обикновено се продават без бандерол. Но аз го подкрепям и смятам, че това е една нормална политика. Тя е политика на една държава, свързана с ограничаване на тютюнопушенето. И не виждам никакъв проблем в това отношение.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук не става въпрос за минимални цени или ние с Вас не сме разбрали нещо. Става въпрос министърът на финансите да определя въобще цените на цигарите, ако аз правилно съм разбрал. Въобще не става въпрос за минималните цени.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Точно така е.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, да не стане грешка. Министърът на финансите казва: всяка кутия цигари ще струва определени пари. Нареждаме ги пред него и той казва кое колко ще струва.
Продължавайки своята реплика, господин председател, тръгнахме по една грешна, наклонена плоскост. Изведнъж там, където имаше пазар, ще махнем пазара и ще въведем държавно регулиране, което до какво ще доведе? Не бъркайте минималните цени с това.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: В Европа да не би да не е така?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Едно е да се определя това от пазарните сили, и друго е, когато министърът на финансите ги определя.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз виждам две протекционистични мерки, които бихме могли да подкрепим и трябва да подкрепим. Казвам протекционистични в рамките на ограниченията, които имаме в съответствие с нашите търговски договорености за внос, износ и т.н. Първата е тази мярка. Тя наистина е краткосрочна. Тя вероятно ще действа до края на следващата година. Ако ние от 1 януари 2007 г. влезем в Европейския съюз, тя вече няма да действа, ние ще трябва да отменим тази мярка, въпреки че много страни, включително и в Европейския съюз, има абсолютен монопол на държавата върху тютюневите изделия. Там няма свободен пазар. Така че ние ще подкрепим тази мярка.
Втората протекционистична мярка ние я пропуснахме, това беше да променим евентуално структурата на акциза. Тази структура на акциза беше променена в онзи отменен законопроект, който президентът отмени миналата година. Трябваше така да променим структурата на акциза, че скъпите цигари да станат още по-скъпи, а евтините малко по-скъпи. Така също щяхме да стимулираме потреблението на производството на наши цигари. Така че след като сме пропуснали втората възможност, аз смятам, че съвсем нормално е, въпреки че тази мярка е краткосрочна, да я подкрепим на този етап.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Смятате ли обаче, че това нещо ще остане незабелязано и в следващия доклад на Европейската комисия няма да се напише, че това трябва да се промени? Тоест, сами да си предизвикаме отрицателна реакция отвън.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това изобщо няма да бъде обект за обсъждане от Европейския съюз, според мен.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз ще бъда по-открит – вероятно няма да бъде акламирано. Но благодарение на това, че Европейският съюз е една голяма административна машина, разбирате, че ако ние не помагаме на нейната бдителност, в това число и медиите, тъй като говорим за интересите на България в момента, то най-малкото ще има период, през който няма да има такава реакция.
Тук редът може да бъде и в посоката, която постави господин Мартин Димитров. Министерският съвет може да определя и минимални цени, а не фиксирани.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще кажете, господин Цонев.
Опираме до това, че нерегламентираният внос, за който се говори тук, никой не може да регулира цената му, но онова, което се продава официално, държавата да може да каже, че не може да се продава под 3,50 лв., примерно. Не може. Ако условията са равни, ако вносът е легален, ако те са си платили акциза, цените на вносните цигари не могат да бъдат по-ниски от тези на българските. Просто не могат. Разбирайки тази реалност, искането на “Булгартабак” е да има някакви защитни мерки.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз първо ще задам един въпрос към колегите от министерството. Става ли въпрос за определяне на данъчната основа на акциза? Ако е да, кажете го и тогава ще изясня на колегите за какво става въпрос.
Тези наредби регламентират ли данъчната основа на пропорционалната част от акциза?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре.
Колеги, за никакъв протекционизъм не става въпрос. Затова си позволих, господин председателю, нетърпеливо да поискам думата преди да сте завършили. Защото изложението беше направено неправилно. Не става въпрос за никакъв протекционизъм. Става въпрос за едно право на всяка държава в Европейския съюз, в това число и българската.
Всеки данък – акцизът е вид данък – има два компонента: данъчна основа и данъчна ставка. Тук става въпрос за това, че данъчната основа на вносните цигари е занижена и на база на това пропорционалната част от акциза.
Колеги, с тази наредба ние регулираме данъчната основа на тази част от акциза, която е пропорционална. Ние имаме право да го регламентираме и се възползваме от това си право. Никакъв протекционизъм, никаква политика, извън Европейския съюз и просто една неточност, една конюнктурна наредба, приета във връзка с предстояща приватизация и във връзка с потенциален инвеститор миналата година, въведе този дисбаланс. Ние искаме този дисбаланс да го няма сега, защото предприемаме още по-драстично увеличаване на ставката. И ще се получи още по-бързо изравняване на цената. Това е всичко.
Прав ли съм?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има реплика от Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев, настана огромно объркване. Дайте да си изясним, за да не объркаме и колегите журналисти какво те да напишат утре. Много е важно да чуем следното нещо. Едно е министърът на финансите да каже: “Кутия “Rothmans” се продава по 3,40 лв.”, а друго е да каже, че акцизът на кутия “Rothmans” се изчислява въз основа на цена 3,40 лв. Това са две различни неща.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Второто е вярно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Както е записано тук, не говори за това. Така че много ви моля от Министерството на финансите много ясно да ми кажете в коя от двете хипотези се намираме ние – дали определяте основата, на която се определя акциза, или определяте крайната продажна цена за различните видове цигари.
Моля ви за много ясен отговор.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин Димитров, първо, цените на цигарите, както виждаме текста, не се определят от министъра на финансите, а от Министерския съвет. Преди да се мине на регистрационен режим, имаше едно ПМС, което приема Министерския съвет и беше съвместно между министъра на финансите и министъра на икономиката.
Данъчната основа на цигарите е определена в Закона за акцизите от години насам. Тя продължава да си е определена. Тя е адвалорен и специфичен акциз. Адвалорният е процент от продажната цена. И продажната цена е цената на бандерола, тя не може да бъде различна. Цената на бандерола се определя по този ред от Министерския съвет. Тя, разбира се, влияе на данъка, който се събира, тъй като е 48% от адвалорната ставка. И тази адвалорна ставка се смята на тази цена, както е определена от Министерския съвет.
Ясна ли бях?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, крайната продажна цена се определя от Министерския съвет. Да уточним това, защото изказаното от господин Цонев като твърдение не беше ясно. Да го уточним.
Господин Цонев, ако ние с Вас се конкурираме и продаваме цигари, аз продавам марката “Мартин”, а Вие марката “Йордан Цонев”, в момента представителите на Министерския съвет ще ми кажат аз по каква цена да продавам моята марка и Вие на каква цена Вашата. И ако се окаже, че Вие сте по-близък с Министерския съвет от мен, ще се окаже така, че Вие ще продавате по-големи количества. И тогава вече конкурентните условия на пазара не са пазарни, тоест няма конкуренция на база разходи, на база иновации, на база каква ще бъде опаковката на определен продукт. Тогава аз не мога да се конкурирам вече с Вас на база на чисто пазарните механизми. Получава се една непазарна среда. Това е моето основно безпокойство. И всичко друго, което си говорим, в момента ще се лъжем.
Нека да си кажем истината. Аз затова ви казах дебатът да бъде експертен, а не политически по тази тема.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е политически.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има една истина. Нашите цигари на българския пазар са по-евтини от вносните. Това е истината. С тези промени ние покровителстваме нашите цигари, стремим се по някакъв начин да задържим пазарния дял на “Булгартабак” в България. Това е основната цел.
Това, за което говори господин Цонев, е вторичен ефект. Увеличавайки продажните цени на вносните цигари това автоматично прибавя и други условия, увеличава акциза дотолкова, доколкото адвалорният акциз е процент от продажната цена.
Моята идея беше друга, защото нашите цигари са по-евтини от вносните, това е правилото, което дефакто съществува в действителността, да увеличим адвалорния акциз, който при по-висока цена носи по-голям акциз за държавата, за сметка на специфичния. Това беше втората мярка, която ние, за съжаление, пропуснахме, като протекционистична мярка, за да защитим родното производство. Аз не се срамувам да кажа “протекционизъм”, защото в рамките на това, което ни е позволено, ние можем и трябва да провеждаме тази политика.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Смятам, че е ясно какво е предложението, каква е същността. Философията също е ясна.
Аз споделям тревогата на господин Мартин Димитров. Стара истина е, че когато защитаваш нещо, защитаваш по-ниско качество. Така е. Но в случая, освен всичко друго, ние сме народни представители на държавата България, а не на определени фирмени интереси. Затова си мисля, че мярката е допустима, не влизаме в някакви колизии, нито европейски, нито със световната търговска организация, и може да се приложи.
Има ли други желаещи да вземат думата? – Не виждам.
Предлагам, който подкрепя така предложения текст на § 10 от Преходните и заключителни разпоредби, да гласува.
За – 13, против – 2, въздържал се – 1.
Параграф 10 е приет.
Остава да разгледаме § 12.
Виждате предложението на работната група. Вносителят има предложения за промени.
Имате думата от името на вносителите.
СТАНКА ДОНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагаме ал. 2, 3 и 4 да отпаднат. Защото текстът на ал. 2 вече е включен в гласувания § 2, ал. 2; текстът на ал. 3 е включен
§ 9, а текстът на ал. 4 е включен в § 2, ал. 1.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението е ясно – от този текст да отпаднат последните три алинеи.
Имате думата, колеги.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Не съм убедена, че става ясно, че в § 1, ал. 1 се отменя само една част от Закона за акцизите, а другата влиза в сила от 1 юли 2006 г. Коя точно част влиза в сила от 1 юли 2006 г.?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителят ще обясни.
СТАНКА ДОНЧЕВА: Според нас т. 1 трябва да звучи, че става дума за разпоредбите на чл. 1 до чл. 46 и чл. 59 до чл. 128 и § 1, ал. 1. Тези думи “относно отмяната на Закона за акцизите”, според нас по принцип са ненужни.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Как ще влиза в сила от 1 юли 2006 г.? За § 1, ал. 3 – да, но за § 1, ал. 1 не мога да разбера защо влиза в сила от 1 юли 2006 г.
СТАНКА ДОНЧЕВА: Това е отмяната на настоящия Закон за акцизите, който трябва да бъде отменен на практика чак от средата на 2006 г. Затова е сложено § 1, ал. 1 да влезе в сила от 1 юли 2006 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да чуем и съображенията на Правния отдел на парламента.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Аз ще помоля да се върнем към § 1, ал. 1, защото има две части. Първата отменя Закона за акцизите и съответна част от Закона за акцизите остават в сила, които ще се прилагат до приемане на новия Закон. С оглед това Дирекция “Правна” предложи тази редакция. Тоест да е ясно, че по ал. 1 само относно отмяната.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Но не става ясно.
АННА ЕМАНУИЛОВА: По-прецизно е. Ако го запишем по друг начин, в другата част от закона сме записали, че се прилагат до приемането на Закона за безмитната търговия.
АНГЕЛ САВОВ: Може “относно отмяната” да се замени с “в частта”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нищо не се сменя съдържателно.
Госпожо Дренска, стана ли Ви ясно?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Искам да е ясно дали този текст е коректен, дали създава яснота.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Понеже днес бяхме обвинени в правен нихилизъм, моля юристите да кажат доколко са коректни нещата.
Правният отдел твърди, че трябва да е така.
НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, нека вносителят да каже дали такова тълкуване за тях е добро, защото те са хората, които ще прилагат закона. Дали са съгласни с така предложената формулировка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителите имат ли възражения? Вие сте изпълнителите на закона.
СТАНКА ДОНЧЕВА: Ние по принцип бяхме предложили друга редакция на § 1, ал. 2. Искахме в ал. 1 да се отмени Законът за акцизите, а в ал. 2 да се каже, че тези разпоредби, които няма да се отменят, а ще продължат да действат, плюс § 20, плюс § 26 от ЗИД на Закона за акцизите, защото това на практика са два други, различни закона. Искахме изрично в ал. 2 да кажем, че те ще продължат да действат до приемането на специален закон. Само че това не беше подкрепено в работната група и затова засега се налага тази редакция, която те са предложили за § 12.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вариантът, че не било подкрепено в работната група тук не е важен. Ние искаме да чуем мнението на вносителя, който ще бъде изпълнител на този закон. Но не като съображения, а като текст.
Как искате да звучи текстът?
СТАНКА ДОНЧЕВА: Искаме § 1, ал. 1 да звучи по следния начин:
“§ 1. (1) Този закон отменя Законът за акцизите с изключение на чл. 11, ал. 9 и 10, чл. 12в, чл. 17а, ал. 10, § 2, т. 5 от Допълнителните разпоредби.”
И в ал. 2 да се каже изрично:
“(2) Разпоредбите на чл. 11, ал. 9 и 10, чл. 12в, чл. 17, ал. 10, § 2, т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за акцизите, § 26 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за акцизите, и § 20 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за акцизите се прилагат до приемането на Закона за безмитната търговия.”
И съответно ал. 2 и 3 да станат ал. 3 и ал. 4.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще направя скромен опит да помогна.
Това, което се разбира дотук, е, че става дума за няколко нормативни акта – един закон, един друг закон за изменение и допълнение на предишния закон, този закон, който в момента обсъждаме, и други текстове. За да може да стане ясно, най-добрият начин е за всеки един от тези нормативни актове да има самостоятелна точка, а не да бъдат изписани заедно. Защото, изписвайки ги заедно, наистина започва да става много сложно за разбиране. Ако се запише кое е в сила от 1 януари и след това в отделни точки се запише кое е от 1 юли, този текст, който е сега, ще стане по-ясен. Иначе в момента в една точка са събрани всички тези няколко закона.
Според мен така ще бъде по-ясно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Мисля за нещо, което стана в пленарната зала днес, твърде обезпокоително. Ако си спомняте, преди две или три заседания, когато започвахме да разглеждаме законопроекта, по въпроса относно главата “Понятия”, въведена за първи път в българското законодателство, на юристите е ясно за какво става дума, тогава мисля, че се намери разбиране по въпроса, което беше юридическото разбиране. И мислехме, че тази елементарна корекция ще бъде направена. Става въпрос за систематичност на тези разпоредби, на намирането на точно структурно място в рамките на закона.
Днес се видя, че това, за което тогава пледирах аз, за което пледира и госпожа Антонова, която в момента не е тук...
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Тя не е член на нашата комисия.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не е член на комисията, но тогава беше тук и възприе тази позиция като юрист.
Тук не ставаше въпрос за едно становище като човек от опозицията, ставаше въпрос за принципно правно виждане за мястото на едни разпоредби, както са в абсолютно всички български закони. И Вие днес след първото гласуване, което реши проблем, с много лека ръка внесохте аргумент да не се прави промяна в номерацията на разпоредбите, отидохме на прегласуване, което доведе до един твърде негативен и за мен опасен резултат. Този резултат оттук нататък води до бъдещи противоконституционни промени и гласувания в закони.
С въпроса е запознат и господин Янаки Стоилов, който е на това становище. В Тридесет и шестото Народно събрание, дори в Тридесет и седмото Народно събрание съществуваше практиката всички закони да минават през Правната комисия. Наистина вредна е тази практика, която се допусна и случи след това.
Разговаряйте с него и той ще Ви обясни за какво става дума в чисто правен смисъл. На пръв поглед без особено значение е това, което стана с така наречените понятия, но това създава прецедент в общото устройство на законите и е в явно противоречие със Закона за нормативните актове, който си действа, който не е отменен. И докато не бъдат извършени промени в него, това, което стана днес, е абсолютна правна волност и правен нихилизъм.
Ако е възможно, аз пледирам за това в момента, да бъде поправена тази грешка и да не се отваря вратата за други такива прецеденти в българския парламент. Разговаряйте с господин Стоилов и той ще Ви обясни точно за какво става въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Шопов, благодаря Ви за бележката. Ще проведа опреснителен курс с господин Янаки Стоилов.
Министерството на финансите има правен капацитет и се опираме върху него. Нямаме отговорност като комисия да развиваме правен капацитет, който да бъде отразен в логиката на закона. А в пленарната зала, господин Шопов, има един начин и той е с гласуване. Така че, ако имате някакви възражения, знаете пътя към Конституционния съд. Нека не превръщаме заседанието на Бюджетната комисия в подкомисия на Конституционния съд. Не можем да решим този проблем.
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, аз предлагам да подкрепим текста, както беше прочетен от вносителя. Наистина тук ключовият момент и критерий, който би трябвало да използваме, е срокът за влизане в сила. И може би най-добре ще има яснота, ако бъде направен в ал. 1 и ал. 2, както беше предложен от вносителя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Аз ще се върна на един стар въпрос във връзка с т. 2 на ал. 1. Визирам § 10. Въпросът ми е към представителите на митническата администрация. Лицата, които са получили разрешение за извършване на безмитна търговия по реда на § 20 в момента осъществяват ли безмитна търговия? Искам ясен отговор на този въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата вносителите за отговор на въпроса.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Повтарям § 10: “Лицата, получили разрешение за извършване на безмитна търговия” по реда на § 20, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите, заварени към 1 октомври 2005 г., чиито разрешения изтичат до 1 юли 2005 г. ...”. И аз задавам простия въпрос към днешна дата тези лица осъществяват ли безмитна търговия?
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Към момента всички тези лица осъществяват безмитна търговия.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: На какво основание?
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: На основание на Наредба № 8, която е действаща наредба в момента.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Ако те са изтекли, както пише там? Аз задавам ясно въпроса, след като се изтекли към 1 юли 2005 г., кой продължава да осъществява такава дейност и на какво основание?
СТАНКА ДОНЧЕВА: В момента безмитната търговия е регламентирана, първо в Закона за акцизите с чл. 12в, с § 26 от един Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите, с § 20 от Преходните и заключителни разпоредби към друг Закон за изменение и допълнение, и с Наредба № 8 на министъра на финансите. При прочит на всички тези разпоредби се установява, че лицата имат законово основание да осъществяват дейността си до провеждане на първия конкурс по Наредба № 8.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Дренска.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Доколкото зная, имаше една Наредба № 9, която беше отменена от Върховния административен съд и с нея се предвиждаше да се проведат конкурси. Но, понеже тази наредба беше отменена от Върховния административен съд, остана да действа старата Наредба § 8, в която са тези разпоредби, които току-що казаха от Министерството на финансите.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Много мистичен отговор получих, казано честно.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Това е до провеждане на нов конкурс. Не е уреден срокът, в който ще се проведе този конкурс. В Наредба № 9 се уреждаше такъв срок и тя беше отменена от Върховния административен съд.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Аз много се радвам, че помагате на митническите власти, но аз искам ясен отговор от тях.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да преминем към гласуване. Тези се ясни.
Задавам въпрос на вносителя: подкрепяте си текста, който е в закона като ваш § 11, който искате да стане § 12 – това ли е едната теза? Вторият вариант е текстът на работната група.
Ако вносителят поддържа първоначалното си становище, ще го гласуваме него. Ако не го поддържате, ще гласуваме текста на работната група.
СТАНКА ДОНЧЕВА: Не, поддържаме си становището § 12 да се гласува без ал. 2, 3 и 4.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие ни върнахте към първоначалния текст на § 11, който сега става § 12. Поддържате ли го или не го поддържате?
СТАНКА ДОНЧЕВА: Може би искате да кажете § 1, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Параграф 1 гласувахме доста отдавна. Сега гласуваме § 12, който във вашето предложение е § 11. Вие подкрепяте ли си текста за § 11, за да го гласуваме, ставайки § 12, или не го подкрепяте?
СТАНКА ДОНЧЕВА: Подкрепяме текста на § 12, предложен от работната група, без ал. 2, 3 и 4.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре. Тоест, вие предлагате този вариант. Работната група също предлага този вариант.
Гласуваме § 12, както е предложен от работната група, с отпадането на ал. 2, 3 и 4.
Който е съгласен да приемем § 12 в предложението на работната група, без ал. 2, 3 и 4, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това законът е приет от комисията, ще го предложим и на пленарната зала.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Вносител е народния представител Йордан Цонев.
Имате думата да представите законопроекта си, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Няма да представям законопроекта, защото го представих, когато разглеждахме внесения от Вас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Тогава казах, че ще направя това предложение между първо и второ четене във Вашия закон. След като тогава казах мотивите и чухме становището на администрацията и на Министерството на финансите, че не са против. Сега го направих под формата на законопроект във връзка с внесения за първо четене законопроект на Министерския съвет, както и Вашия, който изчакваше този, за да могат да бъдат обединени в един и разгледани заедно.
Чисто технологично направих този законопроект, за да улесня работата на комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли някой желание да вземе отношение по този законопроект?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Подкрепяме го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И изпълнителната власт подкрепя законопроекта.
Предлагам, който е съгласен така предложеният законопроект да бъде внесен в пленарната зала за първо четене, да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Това предложението за промяна на действащия Закон за акцизите, внесен от Министерския съвет.
Имате думата ,господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
На вниманието на комисията са предложенията на Министерския съвет за промени в действащия Закон за акцизите. Основните промени, които са заложени в този законопроект, са ставките за цигарите, петрола и спиртните напитки. Имайки предвид това, че новият Закон за акцизите влиза в сила от 1 юли 2006 г., да можем да внесем тези променени ставки от 1 януари 2006 г.
И втората основна промяна е за хазарта, за да не се получи така, че ще облагаме хазарта два пъти през първите шест месеца на 2006 г. По тази причина предлагаме и отмяна на акциза върху хазарта.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Кадиев.
Проблемът е ясен. Ние го обсъждахме в рамките на новия Закон за акцизите. Мисля, че няма нужда да влизаме отново в дебат по тези въпроси. Позициите са ясни. За да влязат в сила ставките от 1 януари 2006 г. трябва да се приеме тази промяна в действащия Закон за акцизите, който отменяме изцяло от 1 юли 2006 г.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен така предложеният законопроект да бъде внесен в пленарна зала, моля да гласува.
За – 12, против – 2, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНО ВНЕСЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ЗА КОРЕКЦИЯ НА ТЕКСТОВЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, ПРИЕТ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ В ПЛЕНАРНАТА ЗАЛА.
Това е един от най-важните въпроси. Целта на днешното обсъждане е те да представят промените, философията на промените, за да може за следващото заседание да ви подготвим екземпляр с тези промени, ако нямате някакви съществени възражения срещу това, което се предлага, за да можем да работим върху този текст.
Господин Кадиев, кой ще предложи промените?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Госпожа Елкова ще го представи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с ДОПК принципно това не е нещо коренно различно от това, което сега съществува в нашето право. Това е голяма част от действащия ДПК, обединен с частта по ревизии и събиране на Кодекса за социално осигуряване. Тези промени, които ние предлагаме, по същество са три много важни неща, които са индикирани като изключително чувствителни и сред народното представителство, и в обществеността, и сред бизнеса.
Едната основна промяна е срокът на ревизиите, който във внесения проект беше “до 6 месеца”, а визията на Министерството на финансите е, че срокът трябва да остане три месеца с възможност за продължаване от три месеца и следващо, при изключителни случаи от министъра на финансите. Това е близо до сега действащия ред. Мисля, че е много чувствително и по-приемливо е нашето предложение.
Другият съществен и много чувствителен момент при търсенето и изземването, за което ние нямаме изрично предложение, но трябва да отбележим тук, че това, което съществува в момента в ДОПК е възможност за претърсване и изземване по реда на НПК. Този ред на практика не се ползва. Така или иначе тук е разписан друг ред, който действително е рестриктивен. Изцяло зависи от народното представителство кой подход ще възприеме. Единият вариант е претърсването и изземването да мине като процедура по реда на НПК, както е. Другият вариант е въобще да отмени възможността за претърсване и изземване от данъчни органи. И двата варианта ние ги подкрепяме.
Другият социално чувствителен проблем е свързан със солидарната отговорност. Солидарната отговорност предлагаме да остане при условие, че има доказана недобросъвестност. Тоест, солидарен е да бъдете отговорни, когато сте знаели и сте участвали в отклонения от данъчното облагане, най-общо.
Това са нашите предложения по същество, които сме индикирали като важни.
Друго, което сме готови да коментираме в хода на работна група са други чувствителни предложения, съществуващи в Кодекса за социално осигуряване. Те също са индикирани както в Народното събрание, така и от бизнеса отстрани. Това е запора на сметките, лихвите и други, които сме готови да обсъждаме, така че да се намери приемлив вариант.
Друга голяма част от тези промени, които сега се внасят, те са някъде около 14 страници, са редакционни, не са по същество фундаментални промени. Става въпрос за концепцията за събиране на местни данъци, която вече е отделена, грешки, които са допускани, свързани са с БУЛСТАТ, свързани са с отстраняване на неясноти. Така че ние сме готови в работна група да работим по кодекса глава по глава, раздел по раздел и да уточняваме всичко, което народните представители искат да чуят от нас експертно.
По същество това са трите важни пункта, които ние внасяме като официална промяна в ДОПК, както е внесен от предишния Министерски съвет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Задачата днес не е типичната законодателна дейност. След това представяне молбата ми е, ако имате въпроси и препоръки към този законопроект, да ги направите сега, за да може министерството да ги обработи и за следващо заседание ние да ви направим обединен вариант с тези предложения и да ви го раздадем. От тази гледна точка ние днес няма да гласуваме, а само ще се представи варианта за промени и ако има уточняващи въпроси, да ги зададете, за да бъде по-продуктивна работата ни. Повтарям, че ще работим, след като министерството има изяснен окончателен вариант.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам уточняващи въпроси и моля да бъда извинен, ако само аз не съм разбрал.
Под каква форма влизат тези предложения и по какъв технологичен ред – като предложения на министерството, като предложения на работната група ли? Това нов вариант ли е или вариант, който трябва да се инкорпорирания и вече приет на първо четене вариант?
Искам да си уточня формата и механизма, по който това се предлага. Стана ми ясно за какво се предлага, но искам да зная какво точно става и какво ще става.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искал да отговоря на господин Цонев, че това е вариант, който трябва да бъде инкорпориран във варианта, който беше приет на първо четене. Както знаете, вариантът, който мина на първо четене, всъщност е вариант, изработен от предишното правителство. Поради липсата на време Министерството на финансите възприе стратегията, за да не се налага да го изтегляме и да внасяме друг вариант, да мине на първо четене и промените, които искахме да направим, да ги предложим сега, като ще помолим председателя на Бюджетната комисия да ги внесе от негово име или от името на група депутати. Ние сме изготвили тези предложения. Аз съм подготвил инкорпорирания вариант, подписан от мен, заведен в Деловодството на Министерството на финансите и ще го предам на председателя на Бюджетната комисия. Подобно нещо направихме и със Закона за акцизите, където предложенията влизат от името на даден народен представител, но всъщност е пределно ясно, че ги предлага Министерството на финансите.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Цонев, това е вариантът и с НПК. Разбрахме се защо се бърза. Идеята е от 1 януари агенцията да влезе в действие.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ясно е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Аз също имам един уточняващ въпрос. Той е по-скоро принципен. Тъй като се каза още в началото, че ДОПК, който влезе и мина на първо четене, е предложен от предишното правителство, искам да отворя една скоба и да кажа, че в Данъчно-процесуалния кодекс от 2002 и 2003 г,. именно предишното правителство беше това, което съкрати в максимална степен сроковете, които бяха в предишния ДПК.
Моят въпрос към Министерството на финансите се изразява в следното. Всъщност кое наложи днес вие да ни предложите този текст, който трябва да инкорпорираме? Защото очевидно е, че политиката е била именно към съкращаване на сроковете и към облекчаване на данъкоплатците. И аз задавам въпроса защо в Тридесет и деветото Народно събрание, в последната сесия мина Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и бяха увеличени значително сроковете, което очевидно беше в противоречие с политиката, и днес се предлага друг вариант, който ще бъде подкрепен от народните представители. Между другото, това бяха основните забележки, които бяха направени от всички политически сили.
Аз искам да знам, тъй като администрацията е една и съща, кое наложи днес да се вкара този вариант, който е коренно различен от предишния Данъчно-осигурителен процесуален кодекс?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Чилова за този въпрос. Той отразява значимостта на парламента в очите на изпълнителната власт, тъй като са взели предвид дебата по първо четене в предходния парламент и дебата по първо четене в този парламент. Доколкото разбирам, прави се кодекс, който да защитава интересите на платеца, на гражданина, а не на администрацията.
От тази гледна точка мисля, че промените трябва да ни радват. Те не са против интересите на онези, които ще плащат, а точно обратното.
НИНА ЧИЛОВА: Категорично ме радват тези промени. Въпросът ми е свързан с това защо е бил предвиден 6-месечния срок за ревизията, който беше удължен? Коя е била причината? Искам да знам мотивите на Министерството на финансите. Сега лично аз аплодирам това и предполагам, че голяма част от колегите също подкрепят съкращаването на сроковете.
Искам да знам мотивите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Мисля, че въпросът не е отправен към правилния човек, който да отговори. Правилният човек е бившият министър на финансите господин Велчев. По негово време от Министерството на финансите е било предложено срокът да бъде 6 месеца. Само предполагам, че мотивите са били това, че все още не е изработена информационната система на Данъчната администрация, което предполага, че на тях им трябва повече време, за да извършат една ревизия.
Ние, възприемайки разбирането, опитвайки се да намерим баланса между интересите на Данъчната администрация да има време да свърши една ревизия, и интересите на бизнеса да не му правят ревизии по цяла година, подходихме с варианта три плюс три. И това е нещото, което ние променихме сега между първо и второ четене, и което предлагаме.
Това е моят отговор.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Госпожа Дренска.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Моето мнение е, че тези промени можехте да ги направите и преди да ни предлагате Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Трябваше да го изтеглим. Технологично във времето това означаваше да има забавяне.
Това, което се е случило ще Ви обясни госпожа Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всъщност това, което се случва с ДОПК е, че той е внесен преди повече от година. Ако не греша, внесен е през март 2004 г.
ДОПК е свързан с европейската интеграция дотолкова, че е свързан с административен капацитет и е част от глава 10.
Всички закони, свързани с европейската интеграция, бяха внесени от предишното правителство и в Четиридесетото Народно събрание, така че да се акцентира върху важни закони, които имат връзка с европейската интеграция. Такъв е случаят и със Закона за акцизите. Това е и с всички закони, които се отчитат като спешни. Така че той е внесен в непроменен вид от това, което тогава е гласувано.
Това, което правим сега, не влиза в процедура, която да е ясна, но това е изключително чувствителен кодекс. Около него се инкорпорира много напрежение. Отчитайки всичко това заявяваме воля за промяна в тези пунктове, които и ние сме констатирали като чувствителни за бизнеса и за народното представителство. Всичко останало сме готови да коментираме във всеки момент. Просто това са пунктове, които сме установили засега като важни и чувствителни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Технологично във времето това се е случило в началото на август, когато вече имаше конституирано Четиридесето Народно събрание, но все още нямаше правителство. Поради цялата тази спешност единственият начин да поправим нещата беше тези закони да бъдат изтеглени обратно от Министерския съвет и да се удължи още повече времето за приемането им. Затова предпочетохме да го оставим така, както го заварихме – внесен вече в Народното събрание, и да правим промените сега.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казусът е ясен. Аз не мисля, че можем да обръщаме нещата в посока, че тези промени ще дадат оценка за качествата на първоначалния вариант. Ако имате възражения, хубаво е да прозвучат още сега, за да може да бъде подготвен екипът на министерството. Но ако тези предложения са добри, смятам, че трябва да ги подкрепим.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Към уважаемите представители на Министерството на финансите имам съвсем добронамерени няколко уточняващи въпроса.
Първо, искам да ми обясните, тъй като нямам възможност да се запозная с този текст, какво имате предвид под “солидарна отговорност”? Дали данъчният орган ще преценява дали свързани лица или лица, участващи в сделка носят солидарна отговорност? И на каква основа ще прави това? Проста да ми разясните как вие го виждате, за да си го представя. Защото наистина не мога да си го представя. Съвсем добронамерено ви го казвам.
Другото нещо, което се надявам вие да ми обясните, е предвижданите от вас облекчения по отношение на запорирането на сметки. Вие споменахте, че има такива облекчения. Какво точно си представяте, за да мога и аз да си го представя и да мислим в следващите дни по тези въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин Димитров, това за запорирането на сметки е един много чувствителен въпрос, който в момента действа в Кодекса за социалното осигуряване. Той съществува. Това запориране е когато Вие сте собственик на повече от 5% от капитала на дадено дружество. Вероятно всички знаете за какво става въпрос. Ако дружеството има задължение за осигуровки, се запорират сметките на всички, които са с 5% и една идея над 5-те процента акционери. Без значение дали те знаят или не знаят за какво става въпрос. Това е действащо право и в момента.
И от нашите срещи с бизнеса, и от коментарите тук, ние също сме осъзнали, че това е един много сериозен проблем. Ние сме готови да го коментираме. На този етап ние нищо не предлагаме формално, защото това е в момента в Кодекса за социално осигуряване.
Всъщност една част от проблемите на ДОПК са и от това, че действащи разпоредби в Кодекса за социално осигуряване не са осъзнати докрай и не са толкова широко известни. В момента, в който те се видяха в този кодекс, стана огромен проблем. Това за запора е единият проблем, който чуваме от няколко места.
За солидарната отговорност. Солидарна отговорност съществува и сега в Кодекса за социалното осигуряване. Това е практика на осигуряването. Във всеки случай солидарната отговорност, говорейки за данъчно облагане, като начало се осъществява от данъчен орган. Когато говорим за облагане има и данъчен орган. Тук по-скоро въпросът е до преценката на данъчния орган – да събере той достатъчно доказателства, така че да е видна недобросъвестност, да може той да я докаже. Иначе всеки акт си върви със съответната защита, каквато си имат актовете. Има си обжалване, има си административно ниво, има си съдебно ниво и дай Боже всичко да е нормално. Гражданинът не би трябвало да има от какво да се притеснява.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Понеже стана дума за солидарната отговорност, това също е много сериозен юридически въпрос. И така, както е поднесен, аз не виждам тук ефективно и правилно да го дебатираме и решим. Ето защо смятам, че в тази част е хубаво законопроектът да мине през Правната комисия, където има повече юристи и би могла да се произнесе по-компетентно. Иначе рискуваме да направим нещо подобно на това, което направихме днес.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Шопов.
Разбирате, че има ръководство на парламента, което разпределя законопроектите. Аз нямам възражения всички закони да минават през Правната комисия, но няма да го решим в този формат.
Има ли други въпроси към вносителите?
Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като това е началото на работната група, която се поставя по този въпрос, така или иначе през последните осем години съм вземал участие в това, в този кодекс, затова се радвам, че тук са представители на министерството, липсват няколко принципни, концептуални основни изисквания, за да е ясно кой има правомощия, какви правомощия има, запазват ли се правомощията на министъра на финансите, които в последния проект бяха отхвърлени изцяло.
От първия преглед на чл. 7, който сте предложили, не е видно този данъчно-осигурителен процесуален кодекс ще се отнася ли по отношение на всички държавни органи, които осъществяват функциите по чл. 1? Тоест, определят, начисляват, събират и при тях се обжалват данъци. Като казвам това имам предвид, че сега трябва да е ясно, че току-що приехме Закона за акцизите и акцизните складове, в който митническите органи станаха данъчни органи.
Доколкото не съм го чел, но зная, че се предоставят правомощия на общинските финансови органи да бъдат данъчни органи, тоест да събират местни данъци и такси. Като концепция, първо, трябва ли да бъде ясно и трябва ли да бъде ясно, както сте казали в чл. 7, който е на първа страница още, кои са тези органи – приема ли Министерството на финансите, че това ще е процесуалният закон, по който, където и да се намират държавни органи, които осъществяват функции по определяне, начисляване, ревизиране и събиране на публични вземания, данъци и обществени осигуровки, трябва да работят по този закон. Това е първият принципен въпрос.
Вторият въпрос. Аз хвърлих сега едно око и виждам, че отново в Преходните и заключителни разпоредби, едно от условията за широките правомощия на данъчната администрация тогава, бяха възложените й задължения по чл. 18, 19 и 20 от Закона за националната агенция за приходите. Тоест, носеше се и лична отговорност за незаконни актове. Виждам, че това цялото нещо, което беше в резултат на решение на Народното събрание, е изхвърлено.
Третият принципен въпрос, който искам да поставя, за да може да се работи, е дали изпълнителният директор на тази агенция е и ръководител на данъчната администрация. Във варианта, който е предложен тук в чл. 10, понеже се изменя, се казва: “Изпълнителният директор контролира цялостната дейност на агенцията”. Структурата на агенцията не е ясно каква е, но ако той контролира цялостната дейност на агенцията, това не покрива ли функциите и на ръководител на една от главните данъчни дирекции и функциите на член на Управителния съвет на Националната агенция по приходите?
Понеже структурата не е предложено да бъде отменена, предвижда ли се да се изменят функциите и ролята на Управителния съвет на Националната агенция по приходите, министъра на финансите, който контролираше и сроковете, и даваше тълкувателните решения? И оттук нататък кой ще е органът, който ще контролира централното управление и звената на главните дирекции? За да се разпише процесуален закон, трябва да е ясно кои органи и кои функции ще осъществяват нещо, което до този момент не е готово? Можем ли да очакваме, че ще имаме предложения от вас или трябва да го видим в работен порядък?
И последното, което исках да ви кажа, е, че сроковете не са най-страшното. Страшното е, когато в рамките на законовите срокове се спира дейността на бизнеса в продължение на дълъг период. Ако се възприеме, че е необходимо и 12 месеца за извършването на тежка ревизия, какво става със съдбата на производството, със съдбата на бизнеса и как може да се коригират неправилни действия в тази насока?
Ето тези принципни въпроси трябва да се изчистят като политическо решение. Техниката е лесна. Сроковете са ясни, процедурите ще се разпишат.
Искам да ви обърна внимание и на това, че за първи път в Административно-процесуален закон се въвежда създаване на веществени доказателства. Това е понятие от наказателния процес. Създаването на веществени доказателства от експерти са разпоредбите на чл. 211 в отменения НПК, които се занимаваха със специални разузнавателни средства. И това ли се иска да извършва администрацията?
Това са въпроси, които бяха поставени тук още от миналата година и сега пак не са намерили отговор. Има какво да се прави.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси към екипа на вносителите? – Не виждам други желаещи.
Имате думата по тези въпроси.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: ДОПК, както е разписан, когато е внасян към този момент, говори за орган по приходите, който събира данъци и осигуровки. Агенция “Митници”, доколкото ще събира акциза, има част от правилата, които го събира по Закона за акцизите. За другата част е съобразено със сегашния ДОПК. Тъй като двата закона са готвени успоредно, е предвидено, що се отнася до реализиране обжалванията на ДОПК, въпреки че това е един специален ред. Други органи, които да събират данъци и осигуровки, на този етап не сме съобразявали.
За общините може би трябва да се прегледа. Там нещата също са динамични. Така или иначе е въпрос, който наистина е концептуален.
Що се отнася до това дали министърът на финансите е запазил правата си, да, на този етап ги е запазил. На мен лично не ми е известно да има някакво друго решение и министърът на финансите да не запазва правата си. На този етап това е действащото право.
Що се отнася до указанията по осигуровки, те са съгласувани с Министерството на труда и социалната политика. Така че тук няма разминавания.
Последното беше за веществените доказателства. Това е нещо, по което в момента нямам готовност да отговоря, но не ми се струва, че е концептуално и съществено. Ние също сме видели неща, които могат да се редактират и да се обсъждат, но в общи линии това събиране на комисията, на което ние представяме нашето виждане, може би е символично дотолкова, че сме готови към подобряване и концептуално коментиране на нещата.
Кодексът е направен така, че във всеки случай има горестоящ орган. Направен е така, че да не се влияе от структурата в степен на пряка зависимост. Спазени са общите принципи на административното производство, така че не смятаме, че е нещо, което ще събори кодекса.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви.
Уважаеми колеги, срокът за предложенията изтича на 2 септември. Тези от вас, които държат имената им да са включени в предложенията за промени, ще трябва да го направят в законно установения срок. Но се разбрахме, че комисията ще бъде отворена и всички предложения, които не успеете да направите дотогава, ще могат да се правят в работната група, но ще вървят от името на работната група. Напомням всичко това за тези, които държат да направят предложения, за да ги направят в законно установения срок.
Нямаме гласуване по това представяне.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова