П Р О Т О К О Л
№ 8

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ


П Р О Т О К О Л
№ 8

На 14.10.2005 г. от 14.10 ч. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси. Заседанието бе открито и ръководено от нейния председател господин Петър Димитров.
***
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание. Дневният ред ви е известен. Състои се от две точки:
1. ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ, продължение.
2. ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ДАНЪЧНООСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, внесен от Министерският съвет.
Имате ли съображения по дневния ред?
Заповядайте, господин зам.-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Искам да направя едно предложение по дневния ред. моля да сменим реда на точките и започнем с Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Смисълът на това е, че Министерство на финансите и Международният валутен фонд провеждат утре семинар в Сандански, там ще присъства и господин Димитров от комисията, и госпожа Масларова като социален министър, още някои министри, и бихме искали да докладваме на фонда, че сме започнали работа в Комисията по бюджет и финанси по Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Не знам дали ви е било съобщено официално, но по време на годишната среща с Международния валутен фонд към нас е било поставено много ясно изискване до 15 ноември кодексът да бъде приет в парламента. Нямаме много време, ако искаме да правим този срок и през м. януари 2006 г. да може да стартира Националната агенция по приходите. Затова Ви моля, господин председател, да променим поредността в точките на дневния ред.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение, тъй като няма да завършим най-вероятно Законопроекта за акцизите, бихме могли да гледаме първо Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте този дневен ред:
За 9, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет с това разместване.

Има думата господин Кадиев да представи законопроекта за Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Напомням, тъй като тук има немалко народни представители от миналия парламент, че кодексът беше обсъден в Бюджетната комисия на миналия парламент, мина през пленарната зала на първо четене и остана в това състояние. До голяма степен поради промяната в парламента правим повторно първо четене на законопроекта.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ:Първо искам да направя един кратък обзор докъде сме стигнали с Националната агенция по приходите. В момента, както знаете, България има задължения по споразумението с Европейския съюз и по едно от задълженията ни по програмата с Международния валутен фонд да стартираме агенцията на 1 януари 2006 г. При всички преговори с фонда, които сме имали, очертахме три вида проблеми. Единият е сградата на Националната агенция, вторият е софтуерът, и третият, който представлява пряко днешната ни работа, е Данъчноосигурителният процесуален кодекс. Предвид това, че цената на услугите в строителството се е увеличила чувствително, вероятно новата агенция няма да започне да работи в предвидената за целта сграда на “Цариградското шосе”. За ваша информация през 2003 г. ремонтът е осигурен на 15 млн. евро, в момента се оценява на 35 млн. евро и ние търсим финансиране на това нещо. Най-вероятно ще започнем в отделни сгради, както е в момента. част от служителите ще бъдат в сградата на Главна данъчна дирекция, част от състава ще остане в сградата на Националния осигурителен институт.
По отношение на софтуера има френска фирма, която се занимава с него. По наши данни тя е приблизително 3 месеца назад. Те ще имат минималния капацитет на софтуерната си програма готов за работа през месец март, а пълният капацитет по техни официални данни ще бъде готов през м. август. Ние сме се договорили с Международния валутен фонд временно да използваме софтуера на Националния осигурителен институт.
Третият проблем, който считаме за най-съществен, е наличието на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, без който Националната агенция за приходите не може да стартира. Националната агенция има нужда от около 3 месеца време след приемането на кодекса да успее да обучи служителите си и проектът да стартира. Ние предвиждаме обучението да започне малко по-рано, преди окончателното приемане на кодекса, за да можем да влезем в рамките 1.01.2006 г. има известен риск в това и той е, че ние можем да започнем да ги обучаваме така, както си мислим, че ще бъде ДОПК, а в крайна сметка ако излезе друг, ще се наложи ново претрениране на състава на Националната агенция по приходите. Но сме поели ангажимент на 1 януари 2006 г. да стартираме проекта. Ангажиментът беше поет и от министъра на финансите пред Международния валутен фонд и пред Световната банка. Изброих ви всички рискове, заложени тук – забавянето на сградата и на софтуера и вероятността ДОПК да не мине до 1 януари 2006 г. и нуждата след приемането му съставът да бъде обучен, да бъдат напечатани декларациите и други чисто технологични неща. Но така или иначе ние сме поели ангажимент със срок 1 януари 2006 г. Затова моля комисията да направи всичко възможно този законопроект да влезе в пленарната зала и по възможност да бъде приет до 15 ноември.
При положение, че не бъде приет, искам да кажа, че бордът на Международния валутен фонд се събира в началото на декември (8-15 декември) и тъй като това е наше задължение по споразумението, ще се наложи да поискаме от тях уейвър – т.е. да отпадне като задължение от самия борд, което е лоша практика, макар се е случвало и преди. Лоша практика е да отидем пред борда и да ги молим още веднъж да не зачетат това наше задължение, т.е. да го отстранят временно. В противен случай трябва да скъсаме споразумението с тях. Много притиснати сме от времето.
Мотивите към Данъчноосигурителния процесуален кодекс е необходимостта от нов такъв кодекс предвид стартирането на Националната агенция по приходите. Целта й е да събере на едно място приходите от данъчни постъпления, от осигурителни вноски и от Националната здравноосигурителна каса. Както знаете, проектът е разработен и внесен още в предишния парламент, бил е дискутиран дори в пленарната зала. Министерството на финансите изготви някои промени в този проект, които преценихме да бъдат представени на вашето внимание между първо и второ четене поради липсата на време. Затова днес ви предлагаме варианта, внесен в предишния парламент и обсъждан в предишния парламент, с презумпцията, че в него ще има промени, включително такива предложени от Министерство на финансите.
Успяхме да проведем достатъчно разговори с работодателски организации, със синдикати и други заинтересовани лица. Министерство на финансите счита, че този проект е една добра база за започване на работа по него, с очакванията да бъдат извършени чувствителни промени.
Мисля, че за да не ви губя времето, на всеки от вас се надявам да е раздаден законопроектът. Отзад мотивите са няколко страници. Надявам се на много ползотворна работа. Както виждате от вчера, когато имахме работа по Закона за акцизите, тук проблемите са още по-тежки и още по-дълги. Надявам се на експедитивност и поне днес да можем да минем на първо четене в комисията, за да можем утре да кажем, че въпросът е задвижен. Без да влизаме в многословие, да се опитаме да свършим работата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мисля, че е добре да чуем ръководителите на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса с по няколко думи.
Има думата господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ (управител на Националния осигурителен институт): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин зам.-министър, колеги, първото уточнение, което искам да направя, е, че Националният осигурителен институт работи активно с колегите от Националната агенция по приходите и с Министерство на финансите за подобряване на законопроекта на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, след като той беше гледан в парламента на първо четене. Вариантът, за който спомена господин Кадиев, е отразил в много голяма степен бележките и препоръките от Националния осигурителен институт, така че има разлика между онова, с което вие сега разполагате за обсъждане, и онези промени в законопроекта, които ще бъдат представени от Министерство на финансите между двете четения.
В това отношение мога да кажа, че спорните точки, които има между НОИ и Националната агенция по приходите във връзка с този законопроект вече са сведени до минимум. Ще маркирам само тези от тях, като кажа, че в крайна сметка те не влияят върху качеството на законопроекта, но е желателно все пак да се вземат под внимание, защото се опитваме да пренесем добрите практики, които има в Националния осигурителен институт по събиране на осигурителните вноски, произтичащи от особеностите и характера на осигурителните вноски и различието им от данъците в този процесуален кодекс. Знаете, че в Кодекса за социално осигуряване освен материалната част, освен проблемите, свързани с устройството на НОИ има доста подробна процесуална част по събирането на осигурителните вноски, различните форми на събиране и обезпечението на това събиране. Ние бихме желали тези практики да ги видим като добри практики и в Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Затова ще маркирам само тези наши предложения, нека ги приемем като предложения, а не категорични бележки, които трябва на всяка цена да се отчетат.
Първо, по процеса на събиране и установяване на задълженията. Считаме, че в това отношение дори в преработения си вид Данъчноосигурителният процесуален кодекс е твърде тежък като нормативен акт. Предвидени са много хипотези за обжалване, на известие, на писмо, на съдържание на документ, за обжалване на мълчаливи откази и т.н., което като процесуална практика е добро, но като се има предвид характера на осигурителните вноски, говоря само за интересите на Националния осигурителен институт и че това са средства, които трябва да бъдат събрани, за да бъдат извършени осигурителни плащания, ми се струва, че тези процедури могат да бъдат облекчени в много голяма степен, като се използва досегашният опит на Националния осигурителен институт.
Друг съществен въпрос, който беше дискутиран с проблемите, но не намери решение, аз съм сигурен, че и други ще го поставят, господин председател, е трябва ли да съществува посредник между събирача на данъци и осигурителни вноски и задължените физически и юридически лица. В практиката на Кодекса за социално осигуряване съществуват т.нар. осигурителни каси, които посредничат както по отношение събирането на вноски, така и по осъществяване правата на осигурените лица. Това са сдружения, доброволни сдружения на самоосигуряващи се и на работодатели с работници до 10 души. Целта е да се окаже професионална и компетентна помощ от тези осигурителни каси. Те сега съществуват не само като правна възможност, но и реално, и то не само в големите градове, но и в селскостопанските райони, където земеделските стопани могат да се самоосигуряват чрез осигурителни каси. Ние считаме, че една такава форма трябва да бъде съхранена и в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, тъй като много трудно ще ни бъде да обясним на хората защо тези каси няма да съществуват от 1 януари следващата година. Както казах, те осъществяват едно професионално посредничество не само по отношение задълженията на осигурените, но и по отношение на техните права.
Имаме различие в нашата досегашна практика и по реда за установяване на обезпечителни мерки. Не е възпроизведена друга добра практика на Националния осигурителен институт – срокът за обжалване на ревизионния акт да бъде и срок за доброволно изпълнение, като по този начин, както посочват нашите юристи, няма да има фаза изпращане на покана за доброволно изпълнение. А един от принципите на Данъчноосигурителния процесуален кодекс е насърчаването на доброволното изпълнение. Във варианта, който е пред вас, не беше решен въпросът къде ще се подават уведомленията за трудовите договори, тъй като тази дейност – по регистъра на трудовите договори минава към Националната агенция по приходите, но в новия вариант това е уредено и на практика тази бележка отпада.
Също така механизмите за разсрочване. Добра практика в Националния осигурителен институт е да се разсрочват задължения на длъжници. В зависимост от размера на задължението компетенциите са предоставени на различни длъжностни лица, като се започне от териториалния директор, управителния и надзорния съвет на НОИ. Тази възможност е запазена в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, но ми се струва, че начина, по който е разписано това, не е в най-добрия вид и в това отношение има нужда от подобрение.
Освен това считаме, че в случая трябва да се вземе предвид не просто становището на кредитора - Националния осигурителен институт или Националната здравноосигурителна каса, а трябва да се иска съгласието им за това разсрочване. Защото това са заинтересованите институции – да получат навреме просрочените задължения и срока, в който те ще се разсрочат, и начина, по който ще се разсрочат. В това отношение добрата практика на Националния осигурителен институт да събира чрез разсрочване просрочени задължения може да бъде пренесена.
Отново повтарям, че всички тези промени, за които говоря, че е желателно да бъдат отразени, не дават съществено отражение върху основния въпрос, който стои пред Народното събрание или пред правителството - риска за събираемостта. Това са предложения или внушения, които би следвало при преработката между двете четения да бъдат съобразени и отразени.
Нас ни притеснява нещо, което го няма в този кодекс, но се работи от Министерство на финансите - с цел да се улесни цялата процедура по събиране на осигурителни вноски и данъци се предлага средствата да се обединяват, да се обединяват постъпленията за различни фондове – Учителския пенсионен фонд, Държавното обществено осигуряване, Фонда за гарантиране на вземанията. Един от принципите на социалното осигуряване е неговата фондова организация, защото в социалното осигуряване, за разлика от данъците и събирането на данъци зад всеки осигурителен риск стои съответен фонд, или зад група от рискове стои съответен фонд, стоят права и задължения на хората. А тези фондове, които изброих, се управляват на различен принцип, по различен начин. дори за Фонда за гарантиране на вземанията има друг надзорен съвет и би следвало събирането да става отделно, счетоводното отчитане – също, с цел по-голяма прозрачност. Това са предложения и на Сметната палата. Не би следвало от гледна точка на фиска и на отчетността едно такова обединяване има някаква логика, но от гледна точка на принципите н асоциалното осигуряване това е недопустимо, защото е различен кръгът на осигурените лица и работодатели, които са задължени да правят тези вноски. Различен е кръгът и на правоимащите. По този начин принципът на фондовата организация, ако всичко влиза в един кюп, както влизат данъците, защото те покриват публични разходи и доставката на публични услуги, там логиката е съвършено друго, но не бива това да се прави в социалното осигуряване.
Последно по този законопроект. Считаме, тъй като започналите процедури по установяване на задължения по Държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и Фонда за гарантиране на вземанията, в т.ч. Учителския пенсионен фонд, нашите контролно-ревизионни органи трябва да продължат, за да не се получи прекъсване и съответно прехвърляне на тези правомощия по започнати процедури – по събиране на Националната агенция по приходите. Това колегите от Националната агенция по приходите. Го разбират и са съгласни. Но едновременно с това ние отменяме почти цялата процесуална част в Кодекса за социално осигуряване и на практика органите, които ще трябва да продължат тази дейност, остават без правомощия. Нашите юристи са готови да предложат конкретни текстове, че за съответен преходен период от време до приключване на тези процедури правомощията н а контролните органи на Националния осигурителен институт трябва да бъдат запазени.
Това са нашите конкретни предложения за усъвършенстване на този акт. Отново повтарям, че те не бива да се приемат като бележки от обструктивен характер, но е желателно да бъдат съобразени при доработването на акта.
Бих си позволил, господин председател, да взема отношение и по казаното от зам.т-министър Кадиев за стартирането на Националната агенция по приходите от 1.01.2006 г. с тези условия, че ще се ползва за известен период от време информационната система на Националния осигурителен институт и че има проблеми, свързани с пространственото разместване на хората, които преминават от Националния осигурителен институт към Националната агенция по приходите..
Ние сме съгласни и оказваме максимално съдействие за известен период от време, докато бъде разработена информационната система на Агенцията по приходите, в частта за социалното осигуряване дори вече имаме общи формуляри в частта за данъците върху доходите на физическите лица ще се ползва персоналния регистър на НОИ, като периферията, т.е. самото събиране на данните като подаването на декларациите за персоналния регистър, регистрацията на трудовите договори се изнасят в новата Националната агенция по приходите., за да могат да бъдат обслужвани на едно място юридическите и физическите лица в качеството им и на данъкоплатци, и на осигурители, а самата обработка на данните да става с нашия софтуер, със сървърите на Националния осигурителен институт и съответно потребителите на тези данни да ги получават. Това означава Националната агенция по приходите. да получи обратно обработената информация, за да осъществява своята контролна дейност, да обслужва Националната здравноосигурителна каса и фондовете за задължително обществено осигуряване.
Тук съм длъжен да кажа, че има рискове заради краткото време. Те могат да бъдат, първо, от организационно естество. Все пак механичното прехвърляне на служители на Националния осигурителен институт, които осъществяват тази дейност, и ползването на този софтуер от едно място на друго крие рискове относно своевременното получаване на тази информация и нейната коректност. Това пък е свързано, от една страна, Националния осигурителен институт ползва цялата тази информация както по изчисляване на обезщетенията, така и по контрола върху правото да се получат тези обезщетения и техния размер. И ако не бъде получена навреме тази информация и ако тя е некоректна, би се създало социално напрежение от гледна точка на несвоевременно изплащане на обезщетения или пък неефективен контрол, защото персоналните регистри, в т.ч. и регистърът на трудовите договори са основното помощно средство, с което оперира НОИ. Би се създал и проблем в самата агенция по отношение предоставянето на своевременна и коректна информация на НЗОК и трансфера на средствата т- това също е проблем, който се изнася в НАП, от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване към пенсионно осигурителните дружества. Ние обясняваме на колегите от Данъчната администрация и от НАП, че едно е да събираш данъци, които постъпват в хазната и ги използваш за публични услуги, за функциониране на държавата, друго е да събираш осигурителни вноски, които трябва да бъдат персонифицирани и разпределени по индивидуални сметки. При този режим на ползване на информационната система на НОИ съществува и евентуално би възникнал технически, комуникационен проблем, независимо че ние вече започнахме да работим – за изграждане на комуникационните връзки между периферията, между НАП, където ще става самото събиране на информацията било на дискета или на хартия или чрез електронен подпис, защото НОИ в момента и чрез електронен подпис получава такава информация, и съответно точките, където тази информация ще се обработва в НОИ. Има риск от срив в комуникационната система и нейното първоначално адаптиране, за да заработи. Длъжен съм да спомена тези въпроси, тъй като е хубаво човек предварително да помисли и да предотврати проблемите, отколкото да се появят след това.
Също по отношение преместването персонала на НОИ в Агенцията по приходите и затрудненията, които съществуват със логистиката, т.е. с техническата инфраструктура, нашето желание е от 1 януари 2006 г. всичките 893 души да се преместят да работят в Агенцията по приходите, в техни помещения, защото такава е логиката и такова е предимството на създаването на Агенция по приходите – обслужването да става на едно място. Ако при затруднения от отсъствие на достатъчно пространство част от хората останат да работят в НОИ, възникват няколко групи проблеми.
Единият е от чисто организационна гледна точка – ръководството на агенцията трудно ще управлява и надзирава тези служители, които работят на друго място. Вторият проблем е, че няма да се получи онова обслужване, не казвам на едно гише, но на едно място,т и би се получило разочарование в някои райони от страна на бизнеса, защото те ще трябва да ходят на две места. Тук съществува и едно разминаване. Това са повече управленски въпроси, но все пак съм длъжен да ги спомена. Съществува едно разминаване. Политиката на Националния осигурителен институт е да доближава услугите до крайните потребители – осигурени или работодатели, докато при НАП структурата е така изградена, че имаме едно централизиране и вероятно този проблем трябва да бъде решен чрез използване практиката на НОИ за дистанционно предаване на данни чрез електронен подпис, т.е. дистанционно обслужване.
Това са, пак казвам, организационно-технически проблеми. Естествено, много трудно ще ни бъде да отчитаме и разходите по издръжката. Ние подготвяме бюджета си за 2006 г. на базата на намален персонал, което означава и намалени разходи за издръжка. Ако тези хора останат да работят в НОИ, а освен това ние имаме и нови функции, свързани с изграждане на архивно стопанство, подготовка за изплащане на обезщетенията, би се получил един сериозен проблем в тези различни планове, за които говорих.
Желателно е в максимална степен, ако не изцяло, господин Кадиев, служителите на НОИ, които ще преминат на работа в агенцията, физически местоработата им да бъде в агенцията, а не в помещенията на НОИ.
Приключвам с това, че Националния осигурителен институт особено в преработения му вариант подкрепя проекта за Данъчноосигурителния процесуален кодекс и в периода между двете четения в максимална степен ние ще съдействаме за подобряване на текстовете. Бихме се радвали, ако някои от нашите предложения, които аз маркирах съвсем набързо, намерят място в преработения вариант.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Христосков.
Доктор Букарев, заповядайте.
ИВАН БУКАРЕВ (управител на НЗОК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Националната здравноосигурителна каса осъди предложения проект на Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Ние сме институция, организация, която разчита изключително много на събираемостта на нашите приходи, защото те обуславят разходите, които се извършват, и които никога не стигат за здравно осигуряване.
Подкрепяме изцяло предложения кодекс. Имаме една малка забележка, която се отразява върху приходната част на касата, а именно в т. 13 на § 8 от Допълнителните разпоредби ние се задължаваме да внасяме 25% като трансфер към НАП от това, което се установява като задължение от невнесени данъци или санкции. Досега по Закона за здравното осигуряване и по Кодекса за социално осигуряване ние внасяхме 10%. При това положение ние от 4 милиона, които трябва да внесем догодина, изведнъж вдигаме тази тежест на 8 или 10 млн., което, независимо от дребните измерения, се отразява на нашата приходна част.
Ако има някаква възможност, ние апелираме това да бъде извършено. Иначе, повтарям, подкрепяме предложения проект и сме изцяло той да бъде приет по-бързо, за да отговорим на изискванията, които се поставят пред всички нас. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, доктор Букарев.
Уважаеми колеги, предлагам да вървим по традиционната схема.
Има ли въпроси към вносителите?
МАРТИН ДИМТРОВ: Имам един въпрос, който вероятно е най-точно да бъде зададен към господин Кадиев и господин Христосков. Моето голямо безпокойство е дали ще успее цялата тази система да заработи от 1 януари 2006 г. не е ли опасно и има ли възможност тя да не заработи и да има един период на вакуум, който да провали цялото начинание? Това е голямото ми безпокойство. Интересува ме дали от ваша страна можем да получим увереност, че тази опасност ще бъде предотвратена?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси?
МАРИЯ КАПОН: Аз имам нещо между изказване и въпрос и понеже сме на първо четене, ще ги съчетая, за да не взимам два пъти думата.
Аз ще бъда категорично против Законопроекта за Данъчноосигурителния процесуален кодекс поради една основна причина. Това е закон, в който властва администрацията и няма никаква равнопоставеност с данъкоплатеца. Това е основният извод от закона. И аз като десница не мога да позволя и да обрека фирмите да стоят 6 месеца на проверка, 6 месеца след това директорът да удължи проверката, след това да обжалваш на същото място и пред този, който те е проверявал. Искам да кажа с една дума, че въпреки че припокрива 80% от текстовете на ДОПК, за който се смята, че за първи път има такава равнопоставеност, с този законопроект, във вида, в който ни е предоставен, ние се връщаме 5 години назад.
И не само че системата няма да заработи. Дори на 25 декември ние да го обнародваме в “Държавен вестник”, аз питам как ще смените печатите от 1 януари, господин Кадиев?
Поради тази причина смятам, че след като 4 години предходното правителство, вашият коалиционен партньор не си е свършил работата, не е нужно в момент ада се тресе цялата система, която реално функционира.
Задавам въпроса: на 1 януари, когато започва реалната кампания за събиране, а ние и вчера на заседание на комисията през цялото време говорим как в държавата трябва да влязат пари т- нали това е целта и на част от повишенията в данъците, ние искаме да се тресем още веднъж с ДОПК.
Ще ви кажа, и вчера, и онзи ден ваши колеги не знаят какво ще се случи. Или целта на влизането на ДОПК в момента е смяната на определени хора на определени позиции?
Какво правим всъщност с ДОПК? Вкарваме осигурителни и здравни вноски към другите данъци, които се събират. Какъв е проблемът да го направим във вида, в който е сега, и най-сетне тази НАП да заработи. За съжаление никой нямаше реално желание тя да заработи от 2002 г.
Не можем или заради ЕС или заради Международния валутен фонд всичко да го правим на крак.
Искам да Ви попитам Вас лично: Вие, господин Кадиев, подкрепяте ли този вариант? Аз не съм убедена, че Вие го подкрепяте.
Разбирам, че като зам.-министър нямате какво друг ода кажете, или представителите на НОИ – няма как, но ви казвам, във вида, в който е този законопроект, това няма да работи. Нека не разваляме система, която реално функционира в момента. Не искам да влизам по същество в дискусия, но според мен вътре в законопроекта има безобразни членове. Какво да направим с данъкоплатеца? Най-добре да го заключим и да не съществува! Това е този ДОПК!
Аз съм категорично против и цялостната си защита ще направя в зала – точка по точка още на първо четене, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Има ли други въпроси?
Моля, господин Кадиев да отговори.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: На въпроса има ли риск системата да не заработи и да не събере приходите, които предвиждаме? Риск има – той идва и от софтуера, от това, че има структурни промени, част от служителите на НОИ ще преминат към НАП, съответно част от служителите на данъчната администрация ще преминат към Митниците по работата с акцизите, но така или иначе нямаме избор. Ако имахме избор, едно отлагане с 3 месеца за нашата администрация би било много добре, но за жалост не може. Преговаряхме със Световната банка и с Международния валутен фонд, но ако ние загубим споразумението с фонда заради това, как ще обясним на хората? Тогава ще ни критикувате затова, че сме се провалили с фонда и ще има огромни заглавия, че БСП, също както и преди 10 години, е скъсала с фонда. Ние правим сега една крачка, з ада не скъсаме с фонда, и получаваме критики затова, че ням ада успеем да се справим.
Разберете, че просто няма накъде. Сигурно пак ще кажете, че се оправдаваме с Международния валутен фонд и Европейската комисия. Но ние се натоварваме допълнително в момента, вместо да се мъчим в обратна посока т- много по-лесно щеше да ми бъде да защитавам тезата, че трябва да отложим ДОПК с 3 или 6 месеца. Но има един друг момент - отлагането с 3 месеца, основната част от ДОД се събира първите 3 месеца и наистина има логика това да започне на 1 април, но за съжаление това не се приема от Международния валутен фонд и Световната банка.
МАРИЯ КАПОН: Вие знаете защо не се приема – защото 4 години това залежава. Кажете истината! Кажете истината! Аз не Ви обвинявам Вас лично като зам.-министър. Предходното правителство не го направи!
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Знам, на тях им е омръзнало да се отлага. И ни казват така: “Ако го отложите с още 3 месеца, каква е гаранцията, че ще го направите? Ние това го слушаме от няколко години!” И ние наистина вече няма накъде да отлагаме повече.
Имаше мисия на Световната банка, която оценяваше софтуера. Тази мисия завърши миналата седмица За мен лично най-опасният момент беше софтуерът. Имахме данни които от БУЛ, че ще се забавят с толкова време, но експертите на Световната банка прецениха, че сегашният софтуер на НОИ е достатъчен, за да започне тя да работи в добри параметри от 1 януари. Естествено, това не е софтуерът, който ние искахме и който планирахме, но него ще имаме през м. август в пълня му капацитет, ако френската фирма БУЛ спази договореностите. Изглежда, има известно подценяване от тяхна страна за сложността на проблема и на проекта, защото те във всички страни са се справили добре, но в България…
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Кадиев.
Минаваме към изказвания по законопроекта. Госпожа Капон откри вече обсъждането.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз подкрепям законопроекта в този му вид. Казах, че ние ще направим доста предложения за промени, които сега по технологични причини нямаше как да направим, защото законопроектът беше внесен. А иначе – как ще си отпечатаме печатите и декларациите, ще кажа, че имаме нужда от технологично време. Главна данъчна дирекция твърди, че това време е 3 месеца, което означава проектът да мине през парламента до края на септември. В крайна сметка успяхме, скъсявайки всевъзможни срокове, презумирайки, че част от тренирането на хората, дори част от отпечатването на декларациите може би ще започне по-рано, да скъсим този период до месец и половина. До 15 ноември ние трябва да го имаме. Тогава може би ще успеем да сменим тези печати и да разпечатаме декларациите, за да тръгнем от 1 януари.
МАРИЯ КАПОН: Една реплика. Ние като опозиция сме много малко. Но аз много Ви моля Вие да застанете от другата страна, но не на страната на депутатите, а от другата страна – на данъкоплатеца. И моля Ви с вашия екип да подкрепите голямата част от промените, които ще правим по законопроекта. Ясно е, че на първо четене вие ще си го приемете. При това мнозинство аз ще си държа в залата просто политическа реч. Въпросът е, че в даден момент наистина тази система трябва да работи. И ако няма воля и от страна на министерството, и от страна на управляващото мнозинство, ние ще направим в крайна сметка един закон, в който да властва уж администрацията, а в крайна сметка да не събираме данъци. И това наистина ще е краят та БСП заради коалиционния партньор.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Мисля, че господин Петър Димитров ще потвърди тук, че критиките на БСП към него са не по-малко, отколкото критиките на която и да е друга политическа сила. Т.е. ако аз говоря от политическа гледна точка като представител на БСП, аз защитавам позиция, че в него наистина има много неща, които трябва да бъдат сменени. Вие ще видите нашите предложения. Мисля, че те са доста ориентирани в посока на улеснения за бизнеса, а не улеснения за администрацията. Аз лично идвам от бизнеса и нямам никакъв интерес в личен план да изграждам една административна система, която убива бизнеса. По никакъв начин не искам да се връщаме 5 години назад.
МАРИЯ КАПОН: Аз Ви вярвам.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще стигнем до момента за сроковете, ще чуете аргументите на Данъчната администрация за тези удължени срокове на ревизии, ще чуем и вашите аргументи и ще преценим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Кадиев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колеги, искам да направя едно изказване по ДОПК пред вас, защото имам лично и професионално отношение и към ДОПК, първия, и към НАП. Смея да твърдя, че идеята за НАП е и моя идея. Това, което ще ви кажа, в никакъв случай не е професионално самохвалство, точно обратното, ще ви го кажа, за да го изведа като извод от опита. И нещата, които ще ви кажа, да знаете, че са на база на опита.
На идеята за НАП съм в някаква степен съавтор, да не кажа нещо повече. И колегите, които са тук от предишни народни събрания знаят, че мога спокойно да кажа, че първият Данъчноосигурителния процесуален кодекс беше първият законов акт, който прие 38-то НС – най-спорният, най-мъчно прокараният и в комисията, и в работните групи, и в самия парламент. Ако си направите труда да извадите стенограмите, съм сигурен, че неколкостотин страници, ако не и хиляда са му посветени. Много дълго време се приемаше законът, много беше спорен. Казвам всички тези неща, защото аз ще подкрепя този проект за кодекс, защото намирам, че НАП трябва да се роди най-после. Не заради Международния валутен фонд, не заради Световната банка, защото моето професионално мнение, което съм казвал и на господин Кадиев, и на министъра, и на министър-председателя, е, че на държава с такъв кредитен рейтинг, с такива финанси и с такъв фиск въобще не й трябва никакво споразумение с Международния валутен фонд в този момент. Но това е друга тема.
Аз наистина искам НАП да се роди, защото би бил полезен за бизнеса, за държавата и защото е една модерна административна форма, от която българският бизнес има нужда и държавата има нужда.
Наред с това смятам, че кодексът е лош. Той не е малко добър или да се поправи, той според мен просто си е лош. Той е направен в онази посока, в която беше направен Данъчнопроцесуалният кодекс. Аз го защитавах и бях може би единствен от 240 души в залата тогава и от мнозинството, който смяташе, че процедурите трябва да бъдат точно такива т- в услуга изцяло на администрацията и в защита на негово величество фиска. Следващите години ме убедиха, че съм бил дълбоко неправ, че са били прави колегите. Убедиха ме, че трябва да се търси баланс в тези неща и да не се оставят толкова широко отворени врати и двусмислени процедури за една млада администрация, каквато е данъчната, защото в България това е млада администрация. Смея да твърдя, че преди 10 ноември 1989 г. такава администрация не е имало поради липсата на данъци тогава, а имаше някакви измислени форми на данъчно облагане, които всички знаем.
Аз ще подкрепя на първо четене Данъчноосигурителния процесуален кодекс с уговорката, че между първо и второ четене трябва да се променят много неща и да се намери балансът между интересите на фиска, между това процедурите да дават възможност на данъчната администрация да защитава приходите и това бизнесът да не бъде подложен на масов терор и да има недвусмислени процедури, при които може така, но може и така, но ако прецени – така, но ако не прецени – инак. Мога да ви цитирам от стария ДОПК най-малко 10 такива процедури, при които всичко е - както реши, да не говорим за сроковете, да не говорим, че на мен самата структура не ми е изяснена каква ще бъде, на базата на какво, какъв е вътре контролът в нея, кой ще го осъществява, взаимно ще го осъществява този, който трябва да бъде контролиран ли, защото има и такъв момент. Направи ми впечатление, че и Законът за НАП, и тук, ще го коментираме между първо и второ четене, са правени с оглед на един пост – всички правомощия и контролът, всичко е съсредоточено. Това са дефекти, които ще трябва да изчистим. Аз съм за това да го приемем. Агенцията ще стартира с всички рискове, които и ние, и администрацията ще се опитаме да изчистим. Дано успеем.
Още един фрагмент. Бях против – дискутираше се идеята дали да стартира агенцията с измененията на Данъчно процесуалния кодекс или с приемането на новия. Въпреки че не харесвам новия, аз съм за това той да бъде приет, да стартира агенцията с новия, за да не й сменяме нормативната база по средата на годината и да започнем да ги обучаваме и да тресем системата. По-добре е тя да се разтресе първите 1-2-3 месеца от годината, когато стартира, отколкото да я обучим в една материя, а после по средата на годината, когато бъде готов новият ДОПК, дори да е хубав, по-хубав, най-хубав, ще трябва наново да обучаваме хората и ще има нов род катаклизми.
Моята бележка към хората които са го правили и внесли, към изпълнителната власт е да очакват и в работната група, и в заседанията на комисията сериозна ревизия на процедурите, търсене на баланс между интересите на бизнеса и интересите на фиска и посока на изясняване на двусмислените текстове, както и в посока на по-ефективна структура на администрацията на НАП. Това бяха бележките ми. Извинявам се, че разгледах въпроса повече в личен план, но това беше важно, защото исках да акцентирам и върху негативния опит, който аз лично и колегите експерти имаме по тази материя. Бъдете абсолютно сигурни, че в пленарната зала тя ще бъде разнищвана не само от икономистите, но най-вече и от юристите. При приемането на ГПК основни опоненти на всички спорни моменти бяха юристите и то основно във връзка с процедурите. Така че аз очаквам много тежък дебат в залата и на първо и особено на второ четене. Затова нека си свършим работата много сериозно и много отговорно между първо и второ четене в комисията. Тук може би ще трябва да удължим срока за предложения въпреки краткото време, защото предложенията по тази материя никак не са лесни, за да бъдат измислени, осмислени и направени за 5-6 дни. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Не виждам други желаещи за изказване.
Мисля, че е разумно предложението да бъде по-дълъг срокът за внасяне на предложения. Нещо повече, този път аз държа да имаме ясни предложения за промени от името на МФ, НЗОК и НОИ. Т.е. преди да влезем в обсъждане на второ четене ние да сме получили тези предложения не на парче, а обработени, систематизирани, да ги види комисията и тогава да влезем в обсъждане, тъй като това е закон, по който всички сме съгласни, че ще бъдат направени принципни промени, т.е. не става въпрос за козметика. Ако тези принципни промени не са ясни на входа, мисля, че не бива да започваме обсъждането, с всички рискове да закъснеем.
Затова молбата ми към вносителите е: дайте някакъв реалистичен срок, в който ще бъдете готови с тези предложения, за да имаме после такива съгласувани предложения. И да ограничим дебатите с гражданите, не за да ограничим правата им, а за да подготвите вашите промени, си направете съгласуванията със засегнатите страни. Сега в тази ситуация сме с акцизите. Законът задължава изпълнителната власт да прави тези съгласувания. За да не ги правим в комисията, молбата ми е да си ги направите предварително и това, което предлагате, да е съобразено с негово величество – обект на тези вземания.
Съгласен съм, че не можем да направим закон, който ще бъде бюрократичен терор срещу гражданите. Щом и господин Цонев е в Икономическата комисия, това няма да бъде допуснато и там, т.е. налице са условията да направим един добър закон за гражданина, на който още му взимат парите на едно гише, с една информационна система и той ще има правата да контролира тази система и да се защитава.
Ако няма други изказвания, предлагам да гласуваме този законопроект на първо четене.
За 7, против 2, въздържал се 1.
Законопроектът се приема на първо четене.
Да ни е честито приемането в комисията, важна стъпка в синхронизацията на нашето законодателство с външните изисквания.

Минаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Вчера стигнахме до раздел ІV “Акцизни ставки”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, искам да се върнем назад, защото имам една бележка по сроковете, които приехме вчера. Искам да обърна внимание на експертите, защото мисля, че пропуснахме нещо. Мисля, че по чл. 27, ал. 3 няма срок. Приехме по ал. 6 или 7, че ще бъде от 60 на 30 дни, но няма никакъв срок за възстановяване. Има само срок за произнасяне. Говори се за недължимо платен акциз или подлежащ на възстановяване. В ал. 3 се казва:
“(3) Органът по ал. 1 се произнася с решение по направеното искане в 30-дневен срок от постъпването му… Срокът за произнасяне в случаите по чл. 26 е 14 дни.”
Тук изобщо не разглеждам хипотезата по ал. 6 и 7, не говоря за хипотезата на ал. 1, която се конкретизира в ал. 3, че става въпрос за произнасяне. Кажете какъв е срокът за възстановяване по ал. 1? Ако няма срок, сложете го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какъв срок предлагате, господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: 30-дневен срок от произнасянето.
МАРИЯ КАПОН: Нека за 15 дни да го възстановят. Те имат веднъж 30-дневен срок от постъпването, 14 дни имат за произнасянето.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво предлагате да добавим в ал. 3?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да намерят минимален срок.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кажете какво предлагате, господин Цонев, за да го прегласуваме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: 14-дневен срок от произнасянето.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Т.е. да запишем “Акцизът се възстановява не по-късно от 14 дни от датата на произнасянето или от влизането на акта в сила”, защото актът по ал. 3 може да бъде обжалван.
Моля да гласуваме този текст.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Предлагам направо да минаваме към текстовете на работната група. Ако там има възражения, ги обсъждаме, за да вървим по-бързо.
Член 31 “Акцизна ставка”. Имате ли възражения по този текст?
МАРИЯ КАПОН: Аз имам възражение и смятам, че трябва да минем за етилов алкохол да е 750 лв. – да е така, както е предложението на вносителя, а не на работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има две тези – едното е на работната група, другото е на вносителя, където ставките за 2005 г. не са актуализирани.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Както вече казахме, предложението на вносителя е 1100, но тъй като вече е било внесено и технологично ние нямаше начин да го направим от наше име, затова помолихме председателя на Бюджетната комисия да го внесе от свое име, за което му благодарим. В този смисъл сме против оставането на ставка от 750 лв. За причините говорихме надълго и широко. Говорихме и за цигарите. Изтегляне на проинфлационни мерки напред. В случая не се отнася за стока от първа необходимост, която има социална цена. това не е лява или дясна политика, става въпрос за алкохол. Ние преценихме, че в този смисъл и от фискална гледна точка това са допълнителни пари за бюджета и можем да го направим, без да ударим някои части от населението, за да мислим за това. Ползата за бюджета от това ще е около 60 млн. лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като дебатът вече върви около месец и в медиите почти няма някой от нас, който да не се е изказал, позициите са ясни и са непримирими и няма да бъдат примирени. Ще бъдат изразени и в пленарната зала. Затова разбирате, че единственият начин да вземем решение е като минем гласуване, което за съжаление няма да е консенсусно. Вносителят няма сега право да изтегли направеното предложение, затова първо трябва да гласуваме първо него с уговорката, която направи господин Кадиев. След това ще гласуваме предложението на работната група.
Моля, който е съгласен с първоначалното предложение на вносителя, моля да гласува.
За 3, против 6, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на работната група.
За 7, против 3, въздържали се няма.
Предложението се приема.
По чл. 32 работната група ни е дала предложения.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Ако може тук да включим биодизел. Аз съм изкарала позициите с нулева ставка на база на предложението, което имахме вчера в комисията. Ще помоля експертите да го препроверят. 1507-1518-220720000.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Последната точка е дадена без въпросния код. МФ вчера пое ангажимента да уточни позицията по тези горива. Имате ли готовност?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Не напълно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тогава имаме два варианта на работа. Тъй като и напред има неуточнени текстове, бихме могли да се договорим да ги оставим така като бели полета и да се върнем, когато сте готови с цялостното виждане, за да не създадем хаос. По предходните членове поне на две места също трябваше да се направят промени.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Това, което говорихме на обсъждането, няма смисъл да се отлага. Енергийните продукти са енергийни продукти. Това, което днес сутринта успяхме да намерим, са разпоредби от Закона, наследени, но това не е достатъчно.
И другото, което е по-притеснителното за нас е, че в Държавната агенция по стандартизация и метрология не могат да контролират пробата, нямат още средства за измерване.
Ще ви молим сега да го прескочите, за да сме по-подготвени следващия път, защото това отнема време.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие днес не можете да кажете дали ще има работещ механизъм за ползване на тази преференция.
Смятам, че доводите са разумни. Да не направим нещо, което после ще ни коства много. Нека го оставим отворен.
МАРИЯ КАПОН: Вчера взехме принципно решение, че ще е 0, въпросът е да го оформим в текста така, както трябва да е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По биогоривата ще се върнем от началото на закона до края, но след като Министерство на финансите ни подготви позицията.
Господин Кадиев, екипът Ви трябва да има ясна позиция дали всички горива в България няма да се превърнат в биогорива!? Разбирате, че въпросът не е само до воля. Познаваме си държавата, познаваме си механизмите, затова искам еднозначна позиция на министерството. Ако нямате готовност днес, кажете го, тъй като днес ще го прогласуваме, утре ще го има на първите страници на вестниците и след това ще се чудим какво да правим. Затова или имате позиция, или не. Но гласуваме ли го, после няма да се връщаме.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: В момента Министерство на финансите няма позиция, затова ви моля да не го приемаме днес. По принцип ние подкрепяме тази мярка, но искаме да сме сигурни, че има начин да контролираме и наистина да не се окаже, че това е начин на нерегламентирана продажба на горива под формата на фалшив биодизел.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да оставим този текст отворен.
Моля да гласуваме предложението на работната група.
За 10, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
По чл. 33, 34 и 35 няма предложения от народни представители, няма предложения от работната група.
МАРТИН ДИМТРОВ: Член 35, ал. 1 вероятно касае биодизела, тъй като е записано, че всички енергийни продукти по чл. 13, които са предназначени за използване – това са тези, които не са включени с конкретни ставки, тук влиза биодизелът и ако за него няма отделен ред, той ще бъде облаган по този ред, който е записан по чл. 35. това трябва да го уточним.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам това да го приемем по принцип, а после да се върнем.
Има ли съображения по тях? Няма.
Моля да гласуваме членове от 33 до 35 включително.
За 10, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 36 има предложение на н.п. Мартин Димитров и Мария Капон. Работната група не подкрепя предложението.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Мисля, че този дебат вече го водихме. Запазвам си правото да говоря за това в пленарната зала.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме предложението на вносителя по чл. 36.
За 8, против 2, въздържали се няма.
Предложението се приема.
По чл. 37 работната група подкрепя текста на вносителя. Има ли някакви съображения? Няма.
Моля да гласуваме.
За 8, против няма, въздържали се 2.
Текстът се приема.
По чл. 38 няма предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
За 8, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Предишния път госпожа Капон направи изказване в друга посока.
МАРИЯ КАПОН: Не, аз не гледам консолидиран бюджет, нали се разбрахме?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, ставаше въпрос да съберем пари за болниците, които лекуват болните от рак.
По чл. 39.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам сега особено да се замислим по тази тема, защото увеличаването акциза на цигарите ще доведе до един ефект, който не беше оценен достатъчно, а именно фалита на фабрики. Повечето от фабриките на “Булгартабак холдинг” не бяха продадени. Увеличаването сега на акциза ще доведе до това, че те ще започнат да натрупват много бързо дългове по няколко причини. Първата основна причина ще е нарастването контрабандата на цигари, която заради това изменение ще нарасне с пъти. Втората основна причина е, че за разлика от България съседните страни Румъния и Сърбия продадоха своите фабрики и то на много мощни фирми, които вече произвеждат и то на цени по-ниски от българските. Новите акцизи на цигарите ще доведат до това, че фабриките на “Булгартабак” ще останат вечно наши и накрая ще фалират. Така че моят съвет към правителството е първо да бъдат продадени тези фабрики и след това да се увеличават акцизите върху цигарите. Ако се вслушате в този съвет ще бъде добре, ако не всички заедно ще гледаме последствията.
МАРИЯ КАПОН: Ясно е, че правителството иска да стимулира сивата икономика. Без бандерол цигарите в момента се намират навсякъде, още повече ще бъдат намирани след поредния увеличен акциз. Мога да ви го демонстрирам и да ви викна в парламента, но смятам да го направя в залата, по телефона, през Интернет или както е – цигари без бандерол. И поради тази причина по 7 лв. цигари “Давидоф” е абсурдно да се закупуват. Отделно унищожаваме българското производство. При 2.60 много по-добре ще пушат на 2.80 или 3.00 лв. цигари без бандерол. И приходът в бюджета, който си правите да получите от ускорения акциз, няма да съществува. И това е другият ми мотив към мотива на Мартин Димитров. Поради тази причина не подкрепям предложението. И дори и да го подкрепите, аз на всеки 3 месеца ще искам справка от Министерство на финансите по този повод.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да отговори господин Кадиев като представител на вносителите.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Сигурно има нещо сбъркано, след като БСП предлага нов акциз, а ОДС и ДСБ са се загрижили за социалните аспекти на “Булгартабак”.
Съгласен съм с това, че вероятно ще се стимулира един сив сектор на икономиката, но това не е причина да не се вдига акцизът. По същия начин би трябвало и държавите от Европейския съюз, където тази разлика, в Англия ако една кутия е 5 паунда, в магазина е 50. там смисълът от контрабандата е още по-голям, отколкото в Българя. И въпреки това те не са си намалили цените на цигарите!
Потреблението на цигари е едно от най-ниско еластичните, както и потреблението на кафе. Това, че цените ще се увеличат, няма да доведе до масово отказване от цигари, примерно 50%, както се опитват да ни убедят. Мисля, че в справката на “Булгартабак” беше дадено свиване на пазара 35%, аз категорично не съм съгласен с това нещо.
Има различни варианти. Част от хората ще се откажат, част от тях, предполагам по-голямата част ще минат на по-ниско качество, по-евтини цигари. Вероятно в първия месец на годината ще отбележим един чувствителен спад на продажбите и това ще се дължи до голяма степен и на презапасяване през м. декември, както и на опит на хората, стреснати от новите цени, да се откажат. Но винаги е било така при увеличаване на цените на цигари. Първите два-три месеца има известен спад и след това нещата се нормализират горе долу на същото ниво, поради което ние изходихме от презумпцията за намаление от около 20% на пазара от новите акцизи, които въвеждаме.
Дали това ще доведе до фалит на тези 2 фабрики, както твърди “Булгартабак”, ми е трудно да кажа в момента. съгласен съм, че щеше да бъде много по-добре, ако “Булгартабак” беше приватизиран досега. Нямаше да имаме този проблем.
Приемам критиката за това, че е възможно да стимулираме сивия сектор, но няма как да избягаме от това нещо. Не мисля, че това е достатъчен довод. Общият приход от качения акциз на цигарите за следващата година е 311 млн. лв., от тях 200 млн. идват от това допълнително увеличение, което предвиждаме, останалите 111 млн. са заложени по начина, по който беше заложен плана преди да предвидим това допълнително увеличение. 311 млн. от увеличения акциз на цигарите, 60 млн. от увеличения акциз на спирта и 60 млн. от увеличения акциз на горивата, общо 429 млн. лв. от увеличените ставки на акциза за тези три вида стоки за следващата година. Това са цифрите, върху които сме базирали нашата макрорамка при преговорите с МВФ. Ако в момента загубим тези 300 млн. лв. ще ни бъде много трудно да осъществим една част от нещата, които искаме да направим в другите сфери – в социалните осигуровки и в увеличаването на необлагаемия минимум.
Важни са и двете неща, и изтеглянето на инфлацията напред, важен е и фискалният ефект. Министерство на финансите е много категорично в искането си акцизът да бъде изтеглен за 2006 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Кадиев.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявам се, че вземам втори път думата по тази тема, но не искам да политизираме този дебат. Нека той да бъде чисто експертен. Това, което аз повтарям като съвет към правителството, е следното. Гледайки фискалния ефект, фабриките от “Булгартабак” могат да бъдат продадени преди покачването на този акциз. В противен случай, господин Кадиев правилно отчита приходите от акциза, но не отчита загубите от това, че тези фабрики трудно ще бъдат продадени. Така че общият фискален ефект от това мероприятие всъщност може да се окаже отрицателен.
Аз бих постъпил по друг начин. моят съвет е: продайте първо фабриките и покачете след това акцизите. В противен случай действително общият ефект от подобни мерки според мен ще бъде негативен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров, логиката е интересна. Един купувач, който сте го предупредили, че ще вдигнете акциза след закупуването, той с голяма радост ще купи при заплахата, и то артикулирана в парламента, че пазарът ще се свие с 30%. Не знам защо, но имам чувството, че купувачите все пак се интересуват от това какво се случва. На мен лично ми се струва, че може би ще бъде по-продаваем, ако му е ясно какво купувач.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, след като влизате в този дебат, ще Ви обясня по-подробно.
Първо, ако продадете в началото на 2006 г. тези фабрики. Купувачът ще има време до края на годината да смени технологията и да направи тези фабрики по-конкурентни. Това вече се случи в Румъния. Там отново този акциз се качва, но беше дадено време на купувачите на тези фабрики да обновят технологиите, да се подготвят за този шок, така че да са готови да го поемат. Един е вариантът, при който вие покачвате акцизите, получавате висока сенчеста икономика и предприятия с огромни загуби, които се опитвате да ги продадете.
Друг е вариантът, в който ги продавате и казвате на купувача: “Даваме ви 10 месеца време преди да покачим акцизите. През това време вие трябва да купите нови технологии, да се оправите”, но те знаят какво да правят. През това време сменят технологията, подготвят залите и успяват да се справят с високите акцизи, което се случи вече в Румъния, както ви казах. Случи се също така и в Сърбия.
Това е политика на мнозинството на БСП, НДСВ и ДПС. Направете както намерите за добре. Моят съвет е в друга посока.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА “БУЛГАРТАБАК”: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми господин Кадиев, позволете ми да изразя становището на ”Булгартабак” и да не се съглася с доводите както на господин Кадиев, така и на господин Димитров, особено в последната му част – че “Булгартабак” ще стане много по-привлекателен, ако вместо да има пазар 18-20 хил. тона, останат 13-14 хил. тона. Трябва да знаете, че инвеститорите и първия, и втория, и третия път, когато имаше опити да се приватизира “Булгартабак”, дойдоха за сградите, за машините, за технологията на “Булгартабак”. Една част от тях са на средноевропейско ниво, в други фабрики можем да кажем, че са над европейското ниво, трети са пред затваряне. Но преди всичко те оценяваха пазара. Когато “Булгартабак” остане с един остатъчен пазар от 13-14 хил. тона, извинявайте, но той ще задоволи този пазар от фабриките в Гърция или другаде и не е необходимо да вади 130 или 120 млн. или милионите, които някой планира, че ще получи от “Булгартабак”.
Що се отнася до прогнозата дали ще бъдат 35%, както ние сме дали намалението в комисията, или планираните 20%, позволете ми да ви кажа малко статистика от такива ситуации, когато е имало такива резки скотове на цените. В случая те са между 66-70, дори при новата структура ще се отиде над 70% увеличение за “Виктори”, над 70% увеличение за масовите цигари. Това означава цигарите да станат непродаваеми. И да се върнем в годините 1994-1995-1996, когато наскоро един от депутатите ми каза, че никога в България не са се пушили български цигари под 18 хил. тона. 1993 г. те бяха 5 800, 1996-1997 г. стигнаха 10 200 до 12 300, 1997-1998 г. се стабилизираха на 17 800 и после вече имаше по-плавни покачвания. Скокът беше 2001 г., когато се отиде на 25 хил. тона, защото имаше отново един голям ръст на покачването, около 30%, без да се вземат никакви мерки от страна на ръководството на “Булгартабак”, дистрибуторите се презапасиха и купиха 25 хил. тона. Но през 2002 г. продадохме едва 20 400 тона.
Ако някой смята, че имаме грешна прогноза, мога да коригирам максимум до 500-600 тона и съм готов от м. януари да изпращам справка за реализираните продажби на вниманието на Министерство на финансите и на КБФ. Миналата година увеличението беше само 25% и то за “Виктори” и за първите 3 ме3сеца вместо да продадем 4 500 – 5 000 тона, както е нормално и сме продавали средногодишно, ние продадохме за трите месеца 1800 тона, а за първите 3 месеца на следващата година сигурно няма да са повече от 180 т., Това ще бъде сигурно под натиск на дистрибуторите да могат да вземат цигари с нов бандерол, за да могат да си продават старите количества по цени на новия бандерол.
Черната борса или контрабандата неимоверно ще нарасне и минимум 1500 до 2000 тона ще бъдат реализирани. Да не говорим, че отново ще се върнем в години като 1992-1993 г., когато имаше масова практика за реекспорт или фиктивен експорт. Точно от тези години фабриките в Хасково, Стара Загора и Асеновград натрупаха милионите задължения към бюджета от невнесени акцизи, ДДС и мита. Защото цигарите се фактурираха, че са за експорт, разтоварваха се в страната, на митниците се издаваха митнически декларации, впоследствие при митническите проверки се оказа, че от другата страна ги няма върнати обратни ЧМР-та и започнаха да пишат актове на нашите фабрики. Ако искаме да се получи нещо такова, добре. Има възможност и сега да стане. идва търговец при мен, иска договор със Словакия. Ще му дам, ще ми донесе бандерол от Словакия, защото в Словакия бандеролът се плаща като хартия, ще мине през Румъния, ще го разтоварят и ще се върне обратно. Защото той ще рискува само стотинките, които ще даде там за бандерола като хартия, но ще реализира големите печалби в България от разликата в акциза и ДДС.
Аз не съм съгласен да се правят прости аналогии с някои други страни, напр. Англия. Нека не говорим какво е Англия. Ако ние бяхме 100 г. след Англия, щях да се съглася, но ние сме много далеч зад нея.
Последното, което искам да кажа, е по отношение на приватизацията и затварянето на фабриките. Неминуемо фабриките в Стара Загора и в Пловдив ще бъдат затворени. Дори да ги държим на изкуствено дишане до края на 2006 г., това означава намаляване на финансовите резултати на двете работещи фабрики. Ще се наложи тяхното допълнително оздравяване, което се наложи 2007-2008 г., ако искаме да ги продадем.
В проекта, както виждам, е останало безфилтъровите цигари да нямат корекции в акцизите и в ставките. Какво означава това? Че ние ще влезем в Европа с преобладаващ дял пушачи на безфилтърови цигари или както казваха някога баба ми и дядо ми “качак”. Качакът е още по-лошо. Тези цигари не се свиват на машина, а се свива тютюн, какъвто намери на двора, на ръка. Това са нашите виждания и становища, които бях длъжен да ви кажа. А дали ще ги отчетете, зависи от вас.
Нашите разчети показват, защото виждам, че сега има завишение 0.30 лв. на кутия, на опаковка, нашите разчети показват при обема, който ние планираме, че не 200 млн. ще се получат допълнително в бюджета, а – 20 млн. лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Напомням Ви, че обсъждаме Закона за акцизите, а не приватизацията на “Булгартабак”. Признавам си, че слушайки тези изказвания, разбирам, че през миналите години конкуренцията за приватизацията на “Булгартабак” е била неудържима и българската държава е успяла да го спаси като държавно предприятие и сега смяната на акциза ще го съсипе.
Колеги, обсъждаме все пак Закон за акцизите. Отидем ли към темата за приватизацията на “Булгартабак”, която обсъждаме горе долу от 12-13 години, нека не я повтаряме и днес.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нямаше да се изказвам по темата, но съм провокиран от това, което чух. В чисто теоретичен план, колеги, не може данъчното облагане да бъде подчинено или да се прави с оглед на сивия сектор, контрабандата, конкурентоспособността на отделен отрасъл и т.н. Друг е въпросът, че “Булгартабак” е монополист, ако не беше мононполист, а имаше няколко фабрики и имаше свободен пазар, еднаквото облагане на всички нямаше по никакъв начин да повлияе на тяхната конкурентоспособност. Конкурентоспособността се определя от съвсем други фактори, а не от данъчното облагане, защото априори то се смята еднакво за всички. В случая става въпрос, че е еднакво и за вносните, в смисъл че се увеличава данъка и върху тях. Това число е пропорционално и върху цената.
Изказвам се по темата, само за да потвърдя моето становище и потвърдя казаното от председателя, че говорим за акцизите и съм категорично против да влизаме в други теми, освен акцизите. Защото ако влезем да спорим теоретично, първо, ще загубим времето на комисията, и второ, не съм убеден, че можете да ме убедите, нито Вие, колега Димитров, нито уважавания мениджър на фабриките. Смятам, че въпросът тук стои по друг начин.
Междупрочем, никога не сме се водили и никоя страна не се води в данъчната си фискална политика от това дали увеличава сивия сектор . Там битката е друга и ти не можеш да подчиниш данъчното си законодателство изцяло на това, че увеличаването на данъка, понеже контролът е лош, ще доведе до еди какво си. Контролът е другата тема, всеки е длъжен да я дели от облагането и ако там има пропуски, трябва да се върви към съответни решения и т.н.
Аз подкрепям това, което казвате, господин председател, да се съсредоточим върху ставката. Ако някой от колегите иска да говорим за влиянието на данъчните ставки, в т.ч. и акциза, който също е вид данъчно облагане, върху конкурентоспособността, върху приватизационната стойност на определено предприятие, върху потреблението и т.н., готов съм на чаша уиски, можем да спорим, колкото искате.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже отправихте вероятно към мен покана за чаша уиски, искам да Ви дам тема за предварителен размисъл и той е: това, което се наблюдава през последните години, господин Цонев, е, че при по-ниски ставки има повече приходи в бюджета. Описано е от един известен икономист на име Лафер. Та като ме поканите на уиски, можем да започнем с тази тема.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колега, не гоним само приходи в бюджета, когато става въпрос за стоки, които трябва да изкореним от бита на българина, както го правят в Америка и Европа. Аз също съм бил пушач, но ако трябва цигарите да станат 50 евро кутията, това няма никакво социално значение, няма и никакво значение за фиска. Социалният вектор и фискът тук са на втори и трети план.
МАРИЯ КАПОН: Мога ли да кажа нещо в името на истината? Според мен също предложението ви е объркано, няма диференциация между с филтър и без филтър. Мисля, че не трябва да има.
Т.е. само корекция за колегите от “Булгартабак” няма да има акциз на цигари без филтър, ще има акциз и той е същият, какъвто с филтър. В работната група според мен е объркано, защото писменото предложение, което имам като член на комисията, е за всички цигари. Това е объркано само в работната група. Оригиналното предложение, което сте разпечатали, господин председател, е за всички
Освен ако не подкрепяте това?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, съгласен съм с Вас.
МАРИЯ КАПОН: Аз съм съгласна да подкрепя това.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да
Работната група какво ще каже, ще се оправдае ли?
РЕПЛИКИ: “С филтър” трябва да отпадне.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да се договорим ли, че редакцията в този план ще бъде направена и на следващото заседание ще го получат всички членове на комисията. Няма такава диференциация – това е подходът, да не сбъркаме.
Моля, който е съгласен с редактираното предложение на работната група, да гласува.
За 6, против 2 и въздържал се 1.
Предложението се приема.
По чл. 40 има предложение от н.п. Мартин Димитров и Мария Капон.
Работната група не подкрепя тези предложения.
МАРИЯ КАПОН: Аз казах и в работната група, че предложението беше на базата на пропорционалното покачване на акциза за горива, като не диференцираме автомобилите дали са нови или стари, реално това са най-екологично чистите автомобили, те са от луксозния клас, но всъщност те горят и най-много гориво. Ние сме ги наказали по различни закони многократно, особено фирмените автомобили и затова беше нашето предложение за пропорционално намаление с 30%. Знам още от комисията, че предложението ни не се прие.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е един от важните моменти, при който можем да видим разликата между десницата, лявото и центъра. Благодарен съм Ви, че го извеждате. Нормално е десницата да иска да освободи или да намали акциза на най-луксозните автомобили.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Димитров, Вие всъщност не сте съвсем прав, защото когато са гласувани тези текстове, колите бяха малко по-различни. Сега вече 120 KW не е задължително луксозна кола. Мощността при колите нарасна и дори по-малка кубатура като киловати може да бъде повече и се получава така, че се плаща акциз върху нелуксозни автомобили. Това, което казахте, не беше съвсем точно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Взимам си думата, предложението било насочено към най-бедните потребители! Няма проблеми.
МАРИЯ КАПОН: Понеже ще водим този дебат, мислех да го приключа с работната група, но тай като виждам, че в петък ни е много интересно на всички да седим на заседание на комисията, ще кажа, че купувачите на тези автомобили са многократно наказани. Те веднъж плащат акциз като за луксозен автомобил, повтарям казаното и от господин Кадиев, наистина този данък е луксозен данък.
Второ, данък добавена стойност – не могат да се възползват от него, когато автомобилът е фирмен.
Има 20% представителен разход, разходите за ремонт също не са им разход. Отново представителни и върху тях.
Тук ставаше въпрос за разлика от 700 лв. между автомобилите в таблицата. Въпросът беше само на добра воля. Ние не предложихме да отпадне. Но смятам, че по логиката на преминаване към европейското законодателство и това, че хармонизираме определени ставки, трябва бавно и славно да вървим да хармонизираме отпадането на акциза – за това става въпрос, господин Димитров. Престанете с мисълта как трябва да наказваме богатите. От три месеца разбирам, че е основна цел, както и при ДОПК – ако може тези, които плащат по-големи данъци, да ги тероризираме повече. Не съм съгласна с Вас. Луксозните автомобили не винаги са вид лукс, а по-скоро сигурност.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, в нито един момент не съм казал, че трябва да наказваме богатите. Прост оказах, че щом не е в защита на богатите, сигурно е в защита на бедните.
МАРИЯ КАПОН: Не бих искала да водя този дебат относно бедни и богати.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не съм нападал тази прослойка. Напротив, това е предприемчивата прослойка, която създава работни места.
МАРИЯ КАПОН: Господин председателю, нали знаете,че Вашата заплата се заплаща от тях, от данъкоплатците и от тези, които са в тази категория.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, косвените данъци обикновено се плащат от друга прослойка, но да не влизаме в тази тема.
Ясни са тезите, нека минем към най-демократичния начин за вземане на решение.
Моля да гласуваме предложението на работната група.
За 7, против 2 и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Експертите на комисията, разглеждайки по-подробно Раздел V, са открили, че има съществени процесуални пропуски, затова предлагат сега да го прескочим и на следващото заседание да се върнем на този раздел.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): В работната група това не ни е известно – че има пропуски.

АНГЕЛ САВОВ: Сега текстовете са неясни.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): След като са неясни в работната група, това трябва да стане ясно на комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много Ви моля, ако вносителят държи да го приемем в този вид, аз ще го подложа на гласуване. (Реплики на Людмила Елкова.)
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Вносителят до този момент не е подозирал, че има проблеми по Раздел V.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преди малко и аз не подозирах, затова има и такова предложение. То е добронамерено. Ако не се стигне до съгласие, няма да има промени, но ако вие настоявате да го гласуваме, ще го гласуваме. Няма драма, ако го отложим.
Ако комисията иска обяснение, ще ги получи. Права сте по принцип- работната група е трябвало да види това.
Минаваме към Глава ІV “Режим отложено плащане на акциз”.
Раздел І “Общи положения”, по чл. 46 няма предложения, работната група подкрепя текста на вносителя.
Моля да гласуваме.
За 9, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По чл. 47 има съществени предложения на работната група. Имате ли бележки по тях? Те бяха дискутирани дълго в работната група, където участват почти всички от присъстващите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Савов, за мен остана неясна чл. 47, ал. 1, т. 5 – така наречените “тежки” или “повторни нарушения на митническото законодателство”. Моля да разясните необходимо ли е това да бъде включвано тук или да отпадне.
АНГЕЛ САВОВ: Проблемът е, че в проекта се установи, че има два вида нарушения, които се взимат предвид при лицензиране и при отнемане на лиценза. Първият вид нарушения са нарушенията на данъчното и на митническото законодателство, които са пречка за издаването на лиценза. Вносителят беше предложил повторно и тежко нарушение в чл. 47. Там се казва, че не трябва да е извършил повторно нарушение на митническото законодателство, но дефиницията за него не се съдържа в закона за митниците. “Повторно нарушение” или “влезли в сила наказателни постановления за повторно данъчно” трябва да бъдат изнесени в отделна точка. Това е едно от предложенията, които мислехме да направим накрая. Първо трябва да се даде дефиниция какво е “повторно и тежко нарушение” по този закон, а след това да се дефинира “тежко митническо” и “повторно данъчно” по съответните закони. В ГПК няма такава дефиниция. Има “голям” и “среден размер”. В Закона за митниците също няма “тежко нарушение”, а е дефинирано в правилника. И понеже не можем да се позовем на правилник, ще предложим накрая тези 4 редакции. Това е, понеже отложихме текст в чл. 4.
НИНА ЧИЛОВА: Тук данъчното и митническото законодателство няма ли да се допълнят?
АНГЕЛ САВОВ: Не, те са си ги разделили. Искат да не е повторно на митническо и да няма влязло в сила за повторно на данъчното .Едното е повторно, а другото е с 5000 лв., което е с голям размер. Няма хармонизация между терминологията на двата закона. Това можем да го оправим в работен порядък.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли основания за притеснение?
НИНА ЧИЛОВА: Няма резон в текста. От една страна казвате, че няма изискуеми данъчни задължения, а после – няма влезли в сила данъчни задължения за повторно нарушение на данъчното законодателство.
АНГЕЛ САВОВ: С наложена имуществена над 5000 лв. – това е текстът на вносителя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Но законът не е точно митнически.
МАРИЯ КАПОН: Имам процедурно предложение да приключим заседанието, защото трябва самите ние да се подготвим по предложенията на работната група. Нека първо да видим този раздел, който пропуснахме. Освен това минаха два часа. По-добре е всеки ден да заседаваме, но на свеж мозък.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Графикът ви е раздаден.
МАРИЯ КАПОН: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирате, че физиологическото време от 2 часа е привлекателна норма, но не можем да я спазим.
Има предложение да прекратим заседанието.
Следващото заседание е на 19.10., сряда, от 15.30 ч. в зала 132, т.е. когато има заседание на Икономическата комисия.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще има предложение за друг график.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ние не гласуваме сега това, а гласуваме процедурното предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще има друг график, при който ще можем да заседаваме поне 3 пъти в седмицата. Но съм против заседанието от 15.30 ч.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласувате предложението за прекратяване на заседанието.
За 2, против 6, въздържали се няма.
Предложението не се приема, продължаваме заседанието.
Точка 5 остава да бъде редактирана допълнително, като я приемаме по принцип.
Моля да гласуваме чл. 47 с тази уговорка.
За 8, против и въздържали се няма.
Член 47 се подкрепя от комисията.
По чл. 48 има предложение на н.п. Пенко Атанасов. Работната група по принцип подкрепя предложението.
Предлага се създаване на нова ал. 3 в чл. 48 с текст, който ви е даден.
Господин Атанасов, удовлетворява ли Ви това, което е отчетено?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме текста на чл. 48, предложено от работната група.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 48 е приет.
По чл. 49 има редакция от работната група.
АНГЕЛ САВОВ: Въпросът възникна от правно-техническа страна, защото в правото, когато едно искане е непълно или не отговаря на изискванията на закона, се дават подходящи срокове за установяване на редовност, след което да се възобнови процедурата и да има общ ред, срок, в който да се изясни. Текстът на вносителя, че заявлението се разглежда в срок от 2 месеца от датата на подаването, просто не беше отчел тези специфични правни моменти, че когато е представен непълен документ или не отговаря на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от подаване на заявлението органът по чл. 48, ал. 1, а това е главният шеф на Агенция “Митници” уведомява за нередовността гражданина или лицето и му определя 14-дневен срок за отстраняване на нередовността.
Тук ще припомня на колегите, че това е процедурата, възприета и в Закона за хазарта, която сочи, че ако в този 14-дневен срок не бъде отстранена нередовността, се отказва направо да бъде издаден лицензът, вместо отново да бъде продължаван срокът.
Третата алинея регламентира, че след отстраняването на нередовността или предоставянето на допълнително поисканата информация органът разглежда заявлението и се произнася в срок до 2 месеца от датата на подаването. Процедурата е конкретизирана и разбита по срокове със задължения и права на двете страни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е окончателният текст на работната група? Има ли възражения по него? Няма.
Моля да го гласуваме.
За 8, против и въздържали се няма.
Член 49 е приет.
По чл. 50 има предложение от н.п. Пенко Атанасов. Работната група го подкрепя по принцип.
Има предложение от н.п. Надя Антонова.
Работната група го подкрепя по принцип.
Дадена е окончателната редакция на този член.
МАРТИН ДИМИТРОВ: В работната група имахме много сериозен дебат по чл. 50, ал.2, който беше добре аргументиран от страна на господата Савов и Борисов, че когато се касае за единен технологичен процес, е логично да бъде един лиценз. От страна на данъчните власти имаше аргумент, че това може да се използва за неформална търговия или за нелегален трафик. Имаше уговорка двете страни да стигнат до общо решение и се чудя какво може да бъде то?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата вносителят.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Това беше примерът, който се даде с “Винпром” в Ново село и Гъмзово. Те са с единен технологичен процес. Това означава, че всички камиони в региона ще се движат със спирки между Гъмзово и Ново село. И тази стока няма да е нито обезпечена, нито платена. Това е нещо, което е абсолютно неприемливо и абсолютно противоречащо на цялата концепция за акцизен склад, обезпечение и т.н.
МАРИЯ КАПОН: Аз подкрепям данъчните.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мисля, че логиката е ясна.
Моля да гласуваме предложението на работната група.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те са против ал. 2 на работната група.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Ние подкрепяме текста на тази ал. във вида, в който беше предложена.
Господин БОРИСОВ: Смятам, че не се разбира правилно предложението в ал. 2. това, че за технологично свързани обекти в един процес ще се издаде един лиценз не означава, че стоката ще пътува извън границите на склада необезпечена. В момента, в който напусне първото технологично звено, тя е напуснала акцизния склад. И когато отиде във второто, ще се върне в него и ще действа по същия начин, както ако това бяха два лиценза. Т.е. няма никаква разлика в режима на един или два лиценза, когато има технологично свързани складове. Иначе рискуваме това производство да излезе от комплектно обсъждане от митническите органи и да се разглеждат фрагментарно – дестилационна, цистерна за отлежаване и т.н. по никакъв начин от това, че в рамките на едно предприятие лицензът е един, не означава, че камионите ще бродят с необезпечена акцизна стока между отделните части на склада.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Аз продължавам да не разбирам какви са тия отделни части на склада. Акцизният склад е на едно обособено място. При напускането му стоката, която е складирана, е обезпечена. Когато тя напусне физически това място, тя го напуска с придружителни документи, ако се движи към друг акцизен склад. Или ако излиза от акцизния склад вече за потребление, акцизът се дължи към този момент. Какъв е този обособен склад, който тя напуска? А ако напуска за потребление и не е под режим отложено плащане, тъй като очевидно тя или го напуска, или не го напуска, ако го напуска, то е към друг, не към същия! С какви документи?
АНГЕЛ САВОВ: Които са посочени по правилника.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Аз мисля, че става въпрос за концептуално неразбиране на режима, който обхваща акцизният склад като такъв. На мен не може да ми стане ясно как го напуска той физически и как се оформя документално и какво означава.
Господин БОРИСОВ: Ако са два склада, как ще се получи?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Ако са с придружителни документи и е в режим на отложено плащане, е в движение. Не е по същия… Начинът е един-единствен и е този.
МАРИЯ КАПОН: В момента, в който има единен лиценз и това са 2 склада, аз разбирам проблема от страна на администрацията. Оказва се, че подвижният склад ще е камионът. Наистина трябва да има документи за движението и поради тази причина съм съгласна, че трябва да са различни.
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ: Искам да прочета ал. 2:
“(2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз, освен в случаите, когато се касае до обекти, свързани в единен технологичен процес, за който се издава общ лиценз.”
Не говорим за един данъчен склад, в който се съдържат множество технологични обекти. Тук не става дума за два лицензирани обекта.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Аз не мога да разбера за какво говорим. Ако говорим за един склад, в който колкото и технологични процеси да се извършват на тази територията, примерно на един “Винпром”, той е един акцизен склад. А когато говорим за отделни мощности, отделени една от друга, това е съвсем друго нещо и няма връзка между концепцията за този режим с отложено плащане и този акцизен склад. Може би ние не обясняваме правилно. Но напусне ли физически това място на склада, той или влиза за потребление, или влиза в режим на отложено плащане.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Въпросът е на преценка дали ще има един общ лиценз или отделни лицензи. Лично моето мнение е, след като администрацията ще срещне толкова много затруднения, може би наистина трябва да се съобразим с нея.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тезите са ясни. Аз си признавам , че не разбирам какво е това, че за всеки данъчен склад се издава отделен лиценз, освен в случаите, когато се касае за обекти. Това ще бъде ли данъчен склад или няма да бъде?
Предлагам да гласуваме отделно чл. 50, ал.1, където нямаме различия.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По ал. 2 се налага да приемем текста на вносителя, че “За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз”.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Моля да гласуваме ал. 3 така, както се предлага от работната група.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 51 има предложение на н.п. Пенко Атанасов.
Работната група подкрепя предложението по принцип и предлага редакция.
Господин Атанасов, имате ли претенции към окончателната редакция? Не, благодаря.
Има ли други мнения? Не виждам.
Моля да гласуваме текста за чл. 51, предложен от работната група.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 51 е приет.
По чл. 52 има предложение на н.п. Пенко Атанасов.
Работната група не подкрепя предложението.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Моите възражения бяха в такъв план, че не са уточнени средствата за комуникация.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие приемате ли текста на работната група или държите на Вашето предложение?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Тук си държа на предложението.
МАРТИН ДИМИТРОВ: В работната група се прие, доколкото си спомням, да отпаднат средствата за комуникация, а помещението остана. (Шум и реплики.) Ако го приемате, да го гласуваме така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля с това уточнение да гласуваме предложението на работната група.
За 8, против и въздържали се няма.
Член 52 е приет.
По чл. 53 също има предложение на н.п. Пенко Атанасов.
Работната група подкрепя предложението и дава окончателна редакция.
Съгласен ли сте с окончателната редакция? Да, благодаря.
Моля да гласуваме предложението на работната група.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 53 е приет.
По чл. 54 има единствено предложение за смяна на думата “акцизен” с “данъчен склад”.
Моля да гласуваме.
За 8, против и въздържали се няма.
Член 54 е приет.
По чл. 55 работната група подкрепя предложението на вносителя.
Моля да гласуваме.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 55 е приет.
По раздел ІІІ, член 56 – работната група подкрепя предложението на вносителят.
Моля да гласуваме.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 56 е приет.
По член 57 работната група подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага окончателна редакция.
АНГЕЛ САВОВ: В ал. 2 молим да се добави след думата “регистрация” “на обекта” – за яснота.
МАРИЯ КАПОН: Защо е записана така т. 8?
АНГЕЛ САВОВ: “Който води процеса” – това е производственият процес, така е записано в Закона за виното.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам въпрос към работната група – какво означава ал. 5 – “Началникът на митницата отказва издаването на удостоверение за регистрация, когато след извършена проверка на място установи, че заявителят не разполага с необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки и/или продукти”?
АНГЕЛ САВОВ: Това е редакция на вносителите, които държаха на нея. Ние заменихме “компетентното учреждение” с “началника”.
НИНА ЧИЛОВА: Това означава ли, че на началника на митниците му се възлагат контролни функции?
АНГЕЛ САВОВ: Той издава лиценза.
Господин БОРИСОВ: А това е хипотеза на отказ.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Той отказва издаването, той подписва документа. Но не е въпросът какво прави началникът на митницата. Въпросът ми е какво включва терминът “необходими технологични възможности”? включва ли този термин съответната пачка? Ако отваряме на митничарите още едно гише, ще им дойде малко в повече.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев е абсолютно прав и аз предлагам алинеята да отпадне изцяло. Винаги ще има нещо, което да не е налице.
НИНА ЧИЛОВА: Тук напишете “Ако на място се установи”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, ако се изслушваме, ще вървим много по-бързо. Нека чуем вносителите.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Господин председател, в т. 2 “към искането се прилага справка за открити и закрити производствени обекти или складове с точна квадратура, местонахождение, описание, технологично оборудване, включително съдове, техния обем и технически средства за измерване”, което беше прието. Това са изискванията по Закона за виното и спиртните напитки, което означава, че ако лицето е подало едно оборудване, а на място се установи, че не разполага с такова оборудване и средства за измерване, няма да бъде регистрирано. (Шум и реплики.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, имайте предвид, че тук не пише “декларираните технологични възможности”, а пише “необходимите технологични възможности”, т.е. началникът на митницата трябва да прецени дали са налице необходимите технологични възможности, което е много обезпокоително.
НИНА ЧИЛОВА: Имам предложение ал. 5 да отпадне, защото е очевидно, когато в един нормативен акт имаш изисквания по закон и не отговаряш на тези изисквания, лицензът се отнема. Алинея 5 създава такива предпоставки и е най-добре да отпадне.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: При това положение преномерираме ал. 6 в ал. 5.
Моля, който е съгласен с отпадането на ал. 5 и преномерацията в член 57 да гласува.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 57 е приет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за член 58 и предлага окончателна редакция.
Има ли бележки? Няма.
Моля да гласуваме текста на чл. 58.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Раздел ІV “Производство на акцизни стоки”.
По чл. 59 работната група подкрепя текста на вносителя.
Моля да гласуваме.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По член 60 работната група подкрепя текста на вносителя, но предлага нова редакция за ал. 2 и 3.
Имате ли въпроси по тази нова редакция? Няма.
АНГЕЛ САВОВ: Добавена е думата “регистрирани”, за да бъде ясно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 60 е приет.
По чл. 61 работната група подкрепя текста на вносителя.
НИНА ЧИЛОВА: По ал. 3 на чл. 63 е казано, че може да се произвежда в регистрирани обекти. Те диференцирани ли са на малки и големи?
АНГЕЛ САВОВ: Да, в чл. 4. Тук само е добавено, че трябва да бъде в регистрирани обекти.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение да гласуваме от чл. 62 до чл. 64 включително.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстовете на тези членове са приети.
Раздел V “Складиране на акцизни стоки”.
По чл. 65 работната група подкрепя предложението по принцип и предлага окончателна редакция.
Имате ли въпроси по този текст? Няма.
Моля да гласуваме текста на работната група.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
По член 66 работната група подкрепя текста на вносителя.
Моля да гласуваме.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По раздел VІ така, както е предложен от вносителя, има ли предложения. Моля да го гласуваме целия.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстовете на раздел VІ са приети.
Главата за обезпеченията.
По член 77 работна а група подкрепя предложението и предлага създаването на нова ал. 3 със следния текст.
Имате ли въпроси по този нов текст?
МАРИЯ КАПОН: Нали е ясно какво се прави чрез този текст? Смятам, че е правилно решението на работната група. Това е за сумата пари, които трябва да бъдат внесени от всеки един винзавод за винения дестилат, за престоя му като обезпечение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не се дължи обезпечение т- това беше един от най-спорните моменти. Вносителят също е наясно.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Наясно сме, но имаме коментар.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Ние по принцип предпочитаме не да не се дължи обезпечение, а в чл. 78 да се каже, че размерът на обезпечението се намалява. Притесняваме се, че ако кажем, че изобщо не се дължи обезпечение и изчезне суровият дестилат, няма да може да се активира обезпечението и да се покрият загубите за бюджета.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложете редакция.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Тя е направена по-нататък - в чл. 78.
“При определяне на размера на обезпечението не се взема предвид количеството складиран суров дестилат с код 220820400.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво предлагате – този текст да мине напред или какво?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Този текст да мине към чл. 78 в редакцията на работната група. В момента той е в 77 и го има и в 78, ал. 1. В член 77 подкрепяме редакцията на вносителя, ако нещо няма да се обезпечава това да бъде казано в член 78.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Представителите на браншовиците имат първо искане тези складове да не се лицензират, което ние категорично не виждаме как ще стане. Възприето е те да си станат нормален данъчен склад.
АНГЕЛ САВОВ: Нали записахме, че не може да се държи на друго място, освен в лицензиран. Там режимът е общ. И оттам не може въобще да напусне, без да спази процедурата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): При това положение не да не се дължи обезпечение, а да се намалява от общото такова…
АНГЕЛ САВОВ: Ние не разбираме тази технология.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Нашата идея е много проста: не може да има някъде акцизна стока, която да е без обезпечение и без заплащане. Това е принципът. Вие вадите едни много сериозни като количество…
АНГЕЛ САВОВ: Това не е наше предложение.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): То е на работната група. (Шум и реплики.)
АНГЕЛ САВОВ: Суровият дестилат не е акцизна стока.
МАРИЯ КАПОН: Аз лично смятам, че е нормално, както е в нормалния свят, да има обезпечение. Нека намалим обезпечението. 30% смятам, че е голямо обезпечение за продукти, които стоят достатъчно дълго. Нека се намали, за да се контролира. Практиката във Франция за винения дестилат е, че на 1 януари следващата година и всеки месец се подава декларация допълнително към акцизните, които събират количествата. Нека да облекчим максимално бизнеса и в същото време да обезпечим държавата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли текст, който предлагате?
МАРИЯ КАПОН: Според мен обезпечението не трябва да е 30, а 10%.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Или да прескочим членове 77 и 78, да ги отредактира работната група
ТЕОДОРА ЯКИМОВА-ДРЕНСКА: Алинея 3 на чл. 78 е същата. Не е уточнен само въпросът за нефтопродуктите. (Общ разговор.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, нямаме текст, предлагам да отложим текстовете на чл. 77 и 78, работната група да ги уточни и на следващото заседание да ги приемем. Няма колизия, просто да има перфектен текст.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук има един сложен казус с нефта, който също трябва да бъде изяснен.
Господин БОРИСОВ: Основните резерви в нефта и нефтените продукти са в “Лукойл” и що се отнася до нефта, това е най-изпомпваемият остатък на резервоарите “Просенец”, а светлите горива са в тръбите в процеса на производството. Струва ми се, че доста ще ги натовари едно изискване дори за 10-20% обезпечаване на акциз.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Ако говорим за тези задължителни запаси от нефт и нефтопродукти проблемът наистина е колосален, защото количествата са огромни и те са с изцяло платен акциз. 100% платен акциз, те не са обезпечени.
Всъщност това, което ще бъде при условията на акцизен склад, е много пъти по-добро, тъй като 30% са складирани. Защото обезпечаваш 30%, а не заплащаш 100 – тази разлика е огромна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съжалявам, че ни върнахте пак към дискусията. Моля да го уточните в работната група, внасяте перфектен текст и вървим напред.
По член 79 работната група подкрепя предложението. Има ли въпроси? Няма.
Моля да гласуваме текста.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът на чл.79 е приет.
По чл. 80 работната група има окончателна редакция. Доколкото разбирам, не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика”): Агенция “Митници” миналия път много подробно го обясниха. При обезпечението не се предполага забава. Мисля, че ще въведем един чисто нов принцип на обезпечението, ако сложим лихва. Това ще влезе в историята.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли предложения за промяна? Няма.
Моля да гласуваме предложението на работната група.
За 6, против няма, въздържал се 1.
Предложението за текста на чл. 80 е прието.
По чл. 81 работната група подкрепя предложението и предлага окончателна редакция.
АНГЕЛ САВОВ: Добавени са два нови текста, две нови алинеи.
НИНА ЧИЛОВА: Да кажем “с акт на директора”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заменяме – вместо “с нареждане” слагаме “с акт на директора”.
А по другото има ли или то не може да възникне?
АНГЕЛ САВОВ: Това е една хипотеза. Ако си спомнят колегите, обезпечението се освобождава, след като задължението е погасено или то не може да възникне. Имаше конкретна хипотеза – че си платил, но задължение не може да възникне.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Звучи много философски, дано да подхожда за закон.
ТЕОДОРА ЯКИМОВА-ДРЕНСКА: Това е безсмислено.
АНГЕЛ САВОВ: Думата “вече” е ненужна. Опитахме се да регламентираме една хипотеза, в която си платил акцизи, но стоката не можеш да я произведеш и не може да ти възникне задължението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имат ли бележки вносителите? Трябва ли да остане този мъдър текст? (Шум и реплики.)
Колеги, предлагам този текст да го оставим за доуточняване за следващия път и тогава да го приемем окончателно.
Моля, който е съгласен с оставането на този текст за следващия път, да гласува.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът е отложен за следващото заседание.
От член 82 до член 90 няма предложения.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Член 82, ал. 1 говори за митнически режим с отложено плащане. Има едни думи “на акциз”. Това е някаква грешка, която вероятно е станала в Министерския съвет. Тези думи предполагам, че са добавени от неразбиране на правната дирекция. “Митнически режим с отложено плащане на акциз” – такъв термин няма. Думите “на акциз” трябва да отпаднат и просто трябва да остане “митнически режим с отложено плащане”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, “на акциз4 се заличава.
Има ли други бележки по чл. 82? Няма.
Моля да гласуваме редакцията на чл. 82 с отпадането на тези думи.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По раздел І “Данъчни документи” няма никакви предложения за промени, така че ако не възразявате да го приемем ан блок.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстовете на Раздел І са приети.
По следващия Раздел ІІ също няма предложения и предлагам да го приемем ан блок. Моля да го гласуваме.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 91 има промяна на “акцизен” с “данъчен” – това е ясно.
Моля да гласуваме.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 92 – аналогичен, член 93 – аналогичен.
Моля да гласуваме до член 93 включително.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстовете на тези два члена са приети.
По чл. 94 работната група е направила редакция. Какво имате предвид?
АНГЕЛ САВОВ: По новата алинея 3 предполагаме, че ще се приеме новата т. 4 за втечнен газ за пивоварните дейности, за обущарските дейности. Текстът е отложен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако няма да го решим сега, да го оставим за следващото заседание.
Моля да гласуваме за неговото отлагане.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстът е отложен.
Предлагам да гласуваме текстовете на чл. 95 до 101. Има ли възражения? Няма.
За 8, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Приятна почивка на всички! Надявам се утре в медиите с големи букви да пише за героизма на нашата комисия!
Закривам заседанието.
(Закрито в 17.05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър Димитров

Стенограф:
/Нина Иванова/