П Р О Т О К О Л
№ 7

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 7

На 13 октомври 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за акцизите, № 502-01-6 от 10 август 2005 г., внесен от Министерския съвет – за второ четене.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 17,30 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия падащ кворум, за да започнем заседанието на комисията.
Две са точките от дневния ред, които ви предлагам за днешното заседание:
1. Обсъждане на Законопроект за акцизите, внесен от Министерския съвет – за второ четене
2. Обсъждане на Законопроект за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 10.08.2005 г. – за първо четене.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, мисля, че не е редно в момента да внасяте за разглеждане Законопроекта за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Нормално е да получаваме малко по-навреме дневния ред и да имаме време да се подготвим. Нищо, че е за първо четене. Не мисля, че е редно в момента да гледаме този кодекс и предлагам тази точка да отпадне, като продължим с първата точка, която да бъде единствена в дневния ред.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С огромна съпричастност приемам Вашето изказване, но трябва да ни е ясно, че до Нова година трябва да сме го приели на второ четене. Членовете на Бюджетната комисия от минали парламенти знаят за многото извънредни заседания. Досега съм се старал да не ги правя.
Нямам възражение срещу Вашето предложение, ако то се приеме, ще отложим разглеждането на тази точка, но трябва да знаете, че това е наша работа и влизаме в режим на извънредни заседания.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин председател, и двата законопроекта са много отговорни. Ако ги сложим на разглеждане в едно-единствено заседание, няма да постигнем добър резултат.
По-добре да се съсредоточим върху единия от законопроектите. Аз мисля, че и него няма да можем да изчерпим в едно заседание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други предложения?
Има предложение да отпаден т. 2 от дневния ред и да се ограничим в рамките на първата точка.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се дневният ред с единствена точка – Обсъждане на законопроекта за акцизите.
Преминаваме към единствена точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АКЦИЗИТЕ.
По заглавието на закона работната група, която беше формирана и в която имаше неограничен достъп на всички желаещи, подкрепя текста на вносителя за заглавието на закона – Закон за акцизите.
Има ли други становища? – Няма.
Който е съгласен с наименованието на закона, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Раздел І – “Приложно поле”.
По чл. 1 има предложение на работната група, която подкрепя по принцип текста на вносителя, но е направила някои разширения на текста:
“Чл. 1. Този закон урежда:
- акцизните стоки;
- определяне на данъчната основа и акцизните ставки;
- възникване на акцизните данъчни задължения, освобождаване от плащане на акциз, установяване, определяне, начисляване, обезпечаване, събиране и възстановяване на акциза;
- режима на отложено плащане на акциз и лицензиране на складодържателите, регистрацията на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти за винопроизводство на малки винопроизводители;
- контрола върху производството, употребата, складирането и движението на стоките, подлежащи на облагане с акциз;
- данъчните документи и отчетността;
- ограниченията, забраните и санкциите.”
Имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, за много от присъстващите в Комисията по бюджет и финанси не е известно, че аз съм юрист. Като такъв съм бил и в миналите народни събрания и винаги е правило впечатлени, че Комисията по бюджет и финанси, която има много добри специалисти финансисти и икономисти, винаги е проявявала един правен нихилизъм. В тази комисия мисля, че няма друг колега юрист. В минали народни събрания тази липса на юристи по някакъв начин се коригираше от мега комисията, която беше Правната комисия. Няма да се връщам на това какви юридически недомислия се правеха, как в Преходни и заключителни разпоредби се вкарваха материално-правни разпоредби.
В един закон не може като в детска приказка да се започва с: “И ще ви разкажем една приказка, в която ще кажем и разкажем как някой-си, еди-какво си.” На това ми прилича с тази корекция на работната група чл. 1. Говорим за процесуална икономия, говорим за закона в неговия класически вид. За мен не е редно да се прави закон по този начин. Това не е юридически издържано. Всички тези неща в предложението на работната група за чл. 1 следват логически и системно в самия закон.
Моето предложение е да остане чл. 1 във вида, в който е представен от вносителя. Това е достатъчно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Предполагам, че вносителят е на същото мнение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Изхождайки от презумпцията, че трябва да се опитваме с минимален брой думи да кажем максимален брой неща, ние сме на същото мнение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В работната група, господин Шопов, почти всички са юристи. Разбирам, че там се е родила тази разказвателна приказка.
Имате думата, колеги.
Да разбирам ли, че текстът, който е даден от работната група, няма защитници?
Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Това е отдавнашен спор между юристите какво трябва да съдържа чл. 1 – изчерпателно изброяване или, както казах, едни условни насоки какво да се отрази в закона? А това, което работната група посочи, понеже законът е с доста висока степен на обществена значимост, преуреждат се и за първи път се уреждат нови статути, прибягнахме за изчерпателност на предмета на чл. 1 най-вече и по примера на одобрения вече проект на Административно-процесуалния кодекс. По-новото законодателство отразява съдържанието на закона в чл. 1.
Проблемът е чисто теоретично-правен. Ние предпочетохме да предложим изчерпателност на текста.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: На практика разликата между чл. 1, който имаме като текст на вносителя и предложението на работната комисия има ли съществена разлика? Защото аз не хващам нищо съществено, а чл. 1 на вносителя за мен изчерпва всичко. Ако има съществена разлика, нека да видим къде е. Ако няма, да гледаме краткия текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирам, че съдържателна разлика няма. Предлагам да приемем текста, който е внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се текстът на вносителя.
Заповядайте, господин Имамов.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз не съм юрист и няма да пледирам за абсолютна точност, но господин Борисов смята, че трябва да се добави думата “обезпечаването”, за да бъде по-пълен и по-всеобхватен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагате ли прегласуване.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предлагам да се добави тази дума.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителят съгласен ли е с тази добавка – “и обезпечаването”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли някой против?
НАДЯ АНТОНОВА: Ами обжалването?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Дали да не оставим подробния списък? Аз мисля, че обжалването е неотменно право във всеки закон.
Добавяме само “и обезпечаването” и това е окончателният текст, който приехме по чл. 1.
Раздел ІІ – “Предмет на облагане с акциз и данъчно задължени лица”.
Предлагам там, където няма предложения, да не ги изчитаме изцяло, а там, където има, да ви информирам за становището на работната група.
По чл. 2 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Мария Капон. Това е казусът с кафето. Представиха го миналия път.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз мисля, че на всички е ясно, че в предходното Народно събрание акцизът на кафето беше отпаднал. Изкарала съм стенограмите и дебатът. Включително и от управляващото мнозинство в момента отпадането е било подкрепено. И ви моля да отпадне тази точка, тоест кафето и екстрактите от кафе да нямат акциз.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Позицията на вносителя е ясна, тя е изразена.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз нямам изказване по същество, а въпрос.
Може ли от Министерството на финансите да ни кажат каква е сумата, която се събира от акциза върху кафето и каква е сумата, която струва да се събере акцизът от кафето.
Аз зная отговорите на тези въпроси от вашия министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Вие не знаете отговорите на тези въпроси. Аз съм абсолютно сигурен. Причината е, че няма човек в държавата, който да ви каже колко струва администрирането на събирането на акциза. Причината е, че има една администрация, която събира и ДДС, и акциз. Няма как да разделим това нещо. Тази администрация си е там, тя събира всичко.
А иначе колко е загубата за фиска от това, че ще отпадне акцизът – 20 млн. лв. Това беше казано и миналия път.
Министерството на финансите по принцип смята, че наистина има смисъл от спазването на акциза, тъй като това е почти общо европейска практика. Само че имаме този проблем, че губим 20 млн. във фиска. И тъй като в момента, поради редица причини и други намаления на данъци и на осигуровки, които правим, нямаме тези 20 млн. лв., затова не подкрепихме предложението.
Това е единствената причина, поради която не го подкрепихме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Този въпрос е дежурен в много народни събрания до този момент. Винаги се е поставял в Комисията по бюджет и финанси с голяма острота. И ако сме против отпадането на акциза, то не е за друго, а защото не са настъпили някакви много драстични, особени причини за отпадането му. Така, както се събира акцизът, общо взето по инерция, акцизът на кафето следва да остане и за в бъдеще, докато въпросът бъде преразгледан из основи. Явно, че това ще трябва да стане в един момент, но смятам, че с оглед връзването на бюджета и много други причини засега такава коренна промяна по въпроса за акциза на кафето не може да настъпи.
Пак повтарям, че това в един момент ще претърпи преразглеждане, но не сега.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Само исках да направя коментар по отговора. Точно така – 20 млн. при 2 млрд. очертаващ се излишък, това е по-малко от 1% само от излишъка за тази година. По никакъв начин не можете да ме убедите, че тези пари ви решават някакъв проблем. Ако имате друга причина да задържите акциза на кафето това ще се реши от комисията, но когато говорим за 1% само от реализирания излишък, при все, че това е един от начините да се върнат част от надвзетите пари, според мен е неубедително твърдение.
Аз ще поддържам позицията т. 4 да отпадне.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Тъй като оттук нататък по точките в закона многократно ще слушаме какво се прави заради Европейския съюз и как ние изравняваме акцизи поради Европейския съюз, поради тази причина аз отново държа да кажа, че в Европейския съюз акциз върху кафе няма. Отпадна и в Германия. В Белгия има така наречения футтакс, което е само хранителна такса.
Така че ви моля, когато се оправдаваме с Европейския съюз, нека да направим единствения реверанс, който можем да направим и той е за кафе и за автомобили.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирам, че по тази тема не се оправдаваме с Европейския съюз, а наблягаме на националната специфика.
МАРИЯ КАПОН: Господин председателю, аз казах, че по-нататък ще се оправдавате достатъчно. Аз няма да подкрепя другите предложения.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Главният аргумент, който беше изложен, който залегна в основата на това решение, през тази година е главно поради случилите се природни бедствия, да се въздържим от такива решения. Не че те не са правилни по принцип. И ако евентуално догодина природата е по-справедлива, да се върнем към този въпрос.
Няма някакво съществено отричане от страна на Министерството на финансите, но едва ли сега е моментът да влезем в тези подробности, които постави и господин Димов. Ще ги обсъждаме при бюджета, тъй като миналият парламент е приел едни промени в законите, които задължават да се похарчат 300 млн. лв. допълнително, намалението на данъчно осигурителната тежест, смяната в необлагаемия минимум. Там има доста съществени корекции в това, което ще се случва в проекта за бюджет. Но ние в момента не го виждаме. И на тази основа да се гадае едва ли ще бъде разумно.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Нямах намерение да взема думата по въпроса, но тъй като се коментира само значението на проблема от фискална гледна точка, а той има значение и от макроикономическа гледна точка, може да ви се стори не особено логично това, което ще ви кажа, в смисъл да не е от толкова голямо значение, но все пак е.
Вие знаете, че има голям макроикономически проблем, свързан с дефицита по текущата сметка, който пък е свързан с отрицателното търговско салдо. По моя лична преценка, не говоря конкретно за кафето, няма да говоря после конкретно и за автомобилите, трябва да се въздържаме от правене на политика, стимулираща потреблението от внос. Падането на акциза върху изцяло вносна стока, каквито са междупрочем и автомобилите, категорично стимулира потреблението от внос.
Аз се спирам на проблема, защото все пак съм председател на Икономическата комисия и трябва да гледам от гледна точка на тази политика. В този точно момент, когато дефицитът по текущата ни сметка вече е над 10%, мисля, че не е редно да вървим към стимулиране, макар и не директно, на потреблението чрез налагане на данъците, дори и косвените.
Казвам всичко това като съм съгласен и с логиката на колегите. Искам да ви дам само още една гледна точка, която не е никак маловажна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Няма да мине толкова лесно, както смятате, целия закон. Дебатът ще го водим дълго и упорито преди да отиде в залата.
Аз искам да се върна върху думите на колегата поради причината, че тези думи ще трябва да си ги припомним, когато отидем при цигарите – как стимулираме българското производство и за какво става въпрос. И ви моля за протокола когато говорим по-късно за покачване на акциза, ускорено въвеждане на акциз за цигари, да се върнем върху думите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще се върнем. Аз имам теза.
МАРИЯ КАПОН: Убедена съм.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, ще Ви моля да не злоупотребяваме с бедствията. Темата наистина е много болезнена, но мисля, че е тема, с която в този момент не трябва да злоупотребяваме, когато гледаме Закона за акцизите за следващата година.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Имамов.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само няколко изречения, господин председател.
Според мен освен аргументите, които Вие изложихте, има и други по-сериозни аргументи. Според мен най-сериозният аргумент да не приемем това предложение е липсата на аргумент за неговото премахване. Няма логически аргумент и икономически аргумент.
Какво ще стимулираме ние? Кое потребление? Потреблението на кафе? Кафето не е стока от първа необходимост. Потреблението на кафе не е еластично спрямо доходите и цените.
Второ, няма никакви гаранции, че премахването на акциза върху кафето, в никакъв случай няма да окаже влияние върху цената на кафето в България. Когато ние правим сравнение за това какво трябва да правим по отношение на изискванията на Европейския съюз, трябва да имаме предвид и обстоятелството, че когато говорим за критериите, свързани с Европейския съюз, става дума за задължения. Задължения, свързани с доближаване на акциза на цигари, алкохол и т.н. Никой не ни задължава да пипаме акциза на кафето в момента. Няма нищо общо Европейския съюз. Знаете колко струва една чаша кафе в Гърция, в Европейския съюз и колко струва в България.
Основният въпрос при това предложение е какъв ще бъде ефектът от премахването на акциза върху кафето? Ефектът ще бъде увеличаване печалбите на търговците вносители. Това е основното.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тезите са ясни. Да не продължаваме в тази посока.
Който подкрепя текста на вносителя с акциза на кафето, моля да гласува.
За – 9, против – 2, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
По чл. 3 няма предложения. Справката с европейското законодателство показа, че няма акцизни складове. В Европа се наричат “данъчни складове”. Затова и предложението е чисто редакционно – “акцизен” да бъде заменен с “данъчен” склад.
Имате ли някакви възражения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Текстът се приема.
Раздел ІІІ “Понятия”.
По чл. 4 има предложение от Надя Антонова – в глава първа, раздел ІІІ и чл. 4 да се заличат.
Тя изрази становището си пред работната група.
Имате думата.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, като вносител на това предложение, бих искала накратко да ви го представя.
На първо място, искам да ви се извиня, че предложението ми не е внесено точно. Имала съм предвид не да се заличат, а да променят систематичното си място. Да си съществуват в тази редакция, в която са внесени, но да се отпратят към допълнителните разпоредби на закона под § 1. Това е, което съм имала предвид.
Бих искала само да ви кажа, че ако този чл. 4 промени своето систематично място и се отрази в закона като § 1 от допълнителните разпоредби на същия, ние ще спазим Закона за нормативните актове и Указа за неговото приложение.
Виждате, колеги, от съдържанието на чл. 4, че тук са направени обяснения на някои понятия, които често се срещат в закона. И съгласно нашия Закон за нормативните актове и Указа по приложението му, тези текстове от закона, които съдържат обяснение на повтарящи се думи, имат систематично място именно в Допълнителните разпоредби.
Затова предложението ми е този чл. 4 да има § 1 от Допълнителните разпоредби. По характер това мое предложение е чисто правнотехническо и е в изпълнение на задълженията ни по Закона за нормативните актове.
За да бъда коректна веднага бих искала да кажа на колегите, че в един или два от нашите нови Данъчни закони действително понятията се определят в началото на закона. Но това, че сме допуснали изключения, да не кажа нарушения, от изискванията на Закона за нормативните актове в един или два закона, не ни дава основания да нарушим с това нарушение.
Това са моите съображения, които предоставям на вашето внимание като членове на Комисията по бюджет и финанси – да се промени систематичното място.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Първо, искам да кажа, че подкрепям това предложение на господин Антонов. Мисля, че съвсем нормално е да са там, където е систематичното им място.
Липсват ми две неща. Липсва ми това що е алкохол и що е тютюн? Според мен алкохолът си има формула и тя звучи много хубаво - С2Н5ОН. Да въведем какво е алкохол и какво е тютюн. Тютюн на практика са листата на растенията, които имат биологичното название “никотина”, а алкохолът е с конкретна формула. Да знаем, че за това става дума.
Иначе подкрепям предложението да отиде като § 1 в Допълнителната разпоредба.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителите какво ще кажат?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
От името на вносителя искам да помоля определенията да останат, както са, тъй като бележките на Европейския съюз, свързани с всички закони, които ние хармонизираме, следва да следват структурата на директивата. Това е отразено съвсем точно в Закона за акцизите. Такава е структурата на Закона за данък върху добавената стойност.
Другото, което искам да кажа, е, че с цялото ми уважение към Закона за нормативните актове, България през 2007 г., след присъединяването си, ще прилага пряко регламенти, които са част от действащото право и изглеждат по същия начин, по който изглежда и този закон, по подобен на директивите начин.
Нашата молба е да остане така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирам, че това беше европейска документация.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Прощавайте, но аз пак ще направя една забележка по подобен начин, по който направих и първата си забележка. Такъв раздел ІІІ “Понятия” ми звучи малко странно и изглежда не му е тук мястото в закона. Целият този раздел трети, след като формулира понятията, има място в Допълнителните разпоредби, както при всеки друг закон. Там се изясняват понятията. Който и закон да обгърнете допълнителните разпоредби са накрая. Затова този раздел ІІІ трябва да се премести там и да бъде Допълнителни разпоредби.
Благодаря ви.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Нали току-що обясниха, че това са изискванията на Директивата.
НАДЯ АНТОНОВА: Използвам процедурата на реплика по отношение на вносителя, защото искам да си продължа съображенията. На мен не ми е известна директива на Европейския съюз, която да ни налага и структурата на законите. Няма такава. Казвам го елегантно – на мен не ми е известно. Възможно е да има, но на мен не ми е известна. Ако някой я има, моля да ни я предостави, за да я видим.
Тук въпросът опира, ако се позоваваме на въпросната директива, и ако тя съществува, въпросът опира и до нарушения на Конституцията, защото тези международните актове са задължителни за Република България, доколкото са ратифицирани от парламента. И има непосредствено действие. Затова казвам, че тази директива, ако съществува въобще, тя не е ратифицирана от българския парламент, няма сила на закон, не е задължителна за парламента и обществото и естествено не може да намери приложение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да чуем и Правния отдел на парламента с консултативна цел.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което аз мога да кажа като началник отдел “Европейско право” към Правната дирекция на Народното събрание, е, че хармонизация на законодателството означава хармонизация не само в отделни текстове на нормативните актове, а и като структура.
Мога да подчертая, че наистина нееднократно на нас ни е правена бележка относно структурата на нашите нормативни актове. Вярно е, че имаме Закона за нормативните актове, но не трябва да забравяме, че той е от 1973 г. И в предишния парламент имаше работна група, за да се промени.
Така или иначе тези европейски актове, които имат пряко действие, като регламентите, ще дойдат в структурата, в която са в Европа. Тоест, ние в 2007 г. ще бъдем изправени пред два вида структури на нашите нормативни актове. Въпрос на ваше решение е дали ние постепенно да въвеждаме изискванията и постройката на нормативните актове, както е подобно на актовете в другите държави – членки, или да продължим да прилагаме стриктно Закона за нормативните актове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам един въпрос към Правния отдел и към юристите – какво е действащото в момента законодателство в Република България?
НАДЯ АНТОНОВА: Законът за нормативните актове.
НЕНО ДИМОВ: Какво действа? Това, което действа, е това, което трябва да следваме. Когато дойде да действа нещо след две години, ако станем членове на Европейския съюз, тогава ще се съобразим с това, което действа тогава. Какво действа на 13 октомври 2005 г.?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Ценова.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Аз ви казвам, че не се говори за директива. Говори се за хармонизиране на законодателство. Хармонизиране не означава само хармонизация в отделна смислова част, а хармонизация на целия закон.
Идеята на Европейския съюз е, когато един чужденец, примерно от Германия, дойде в България и види закона на немски език, той да види структурата на закона, подобна на немския закон. Това е идеята на европейските изисквания – да имаме еднаква структура.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Проблемът е ясен, да не го драматизираме.
Работната група след редица консултации промени текста на т. 8, тъй като се оказа, че по действаща европейска директива “специализиран малък обект за дестилиране” е такъв, който произвежда до 10 хектолитра чист алкохол или ракия годишно от грозде и плодове. По тази причина беше вкарана тази ограничаваща норма. Тук има доста хора, които са опитни в тази област. Въвеждането на тези критерии е доста тежък за българските производители на домашна ракия. Затова ви моля да се концентрираме върху него и да намерим решение, което ще е хармонизиращо и няма да води до социално напрежение в страната.
Вносителят на каква позиция е по този текст?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Смятаме, че това е въпрос на политика и не е работа на Министерството на финансите да определя колко литра трябва да бъде позволено или да не бъде позволено. В този смисъл се подобрява контролът. Това е гледната точка, която ние сме имали. Нищо повече.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз разбирам, че това наистина е въпрос на политика, както казаха от министерството. Аз ги подкрепям, защото смятам, че в даден момент трябва да стигнем до ограничаване на това производство, независимо от всичко. Така че аз лично подкрепям тази точка 8. Защото ние реално оставяме за лично и семейно потребление до 30 литра, господин председател. Ние ограничаваме практически там, където се произвежда, тоест ограничаваме самите казани. А нямаме ограничение към мярката за потребление, към семействата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз си мислех като Вас, но бях опроверган. Ако се прави в данъчен склад или, както допреди малко го наричахме акцизен, тази преференция пада. Тоест, ако го правиш в казан в селската ракиджийница, тогава можеш да ползваш тази преференция. В момента и в залата са представени големите производители, които, естествено, са заинтересовани да има по-строг режим на контрол. Но ги няма онези, които варят ракия. Затова ви моля действително да помислим преди да отсечем.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: За мен не е съвсем ясен изразът “за тяхното лично и семейно потребление”. За лично ми е ясно, за семейно ми е ясно, но за лично и семейно как го разделяме? Предложението ми е да остане само за лично или само за семейно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Може би вносителят ще уточни.
МАРИЯ КАПОН: В работната група стана ясно, че има предложения на господин Милен Велчев, които не виждам, никъде, че са негови. Отделно имаше предложения на Нено Димов. Тоест, ако не се разглеждат, трябваше да не се разглеждат на никого.
Затова бих искала да знам как работната група решава кои предложения да разглежда и кои да не разглежда? Нямам нищо против разглеждането им, но смятам, че трябва да се разглеждат всички предложения, а не едно да се разглежда, а другото да не се разглежда. Това го намирам за несериозно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Понеже въпросът Ви е процедурен, ще Ви отговоря веднага. Няма го като предложение на народния представител Милен Велчев, защото е закъсняло. Практиката досега е била такава, че работната група е разглеждала аргументите на браншовите организации, които идват до комисията. На тази основа не сме нарушили правилника на Народното събрание. Има право по принцип комисията да добави текстове, отчитайки интересите на браншовите организации, но ако в нашия правилник решим, че няма да разглеждаме такива предложения, можем да направим и така.
Няма друга форма, в която да се внесат по-съществени промени, ако народни представители не са ги внесли в законно установения срок. Това е причината да няма никакво име.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, Вие не ме разбрахте.
Напротив, аз нямам нищо против предложенията на браншовите организации, нито предложенията на Милен Велчев. Говорихме за принципен въпрос. След като имаше само две предложения извън срока, това можеше да се случи и на мен, поради причината, че имахме два работни дни след тези седем. И дори на страницата на Народното събрание беше объркан срокът.
Поради тази причина аз смятам, че трябваше да се разгледат тези предложения в комисията и да вземем решение. За това става въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Пак ви казвам, че комисията не може да преразгледа неща, които са решени в правилника. На тази основа аз нямам правомощия и комисията няма правомощия да допускаме разглеждане на предложения на народни представители като техни предложения, които са постъпили след срока.
Причината е, че ако тези предложения се вкарат, те трябва да влязат в екземпляра за пленарната зала, да бъдат изписани народните представители, които са ги внесли. И задължително да бъдат гласувани в пленарната зала. Правилникът на Народното събрание не го допуска. Затова ако тук решим, че тези предложения няма да влязат, ще ги махнем и няма да стигат до пленарната зала.
Имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Нека да уточним, господин председател, за какво се касае – за чист алкохол или ракия. И да отпадне семейното, да остане само за лично потребление, тъй като семейното потребление зависи от броя на членовете на семействата. Може да са и десет човека. Тоест 30 литра са им малко.
МАРКО МЕЧЕВ: Господин Димитров, във връзка с това аз предлагам “ракия” в скобите да отпадне. Тъй като чист алкохол в т. 20 е казано, че е при 100 пълни градуса, записано е абсолютен алкохол. Ракията не може да бъде чист алкохол. В никакъв случай.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата от името на вносителя.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Направихме още веднъж справка с директивата. Просто се е получило малко техническо разминаване. Затова бих предложил да погледнем старата редакция на т. 8, която говори за специализиран малък обект за дестилиране. Това е обект за дестилиране, в който се произвежда етилов алкохол. Всъщност това е, което се произвежда. Това е по-общото понятие.
За да се измери, че 10-те хектолитра, става дума за 10 хектолитра чист алкохол, затова се е получило сега това разминаване. Правилната редакция в съответствие с директивата трябва да бъде, че специализиран малък обект за дестилиране е обект за дестилиране, в който се произвежда етилов алкохол, в размер до 10 хектолитра чист алкохол. За да може да се измерят десетте хектолитра в чист алкохол. Това е първоначалната идея в директивата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Някой друг иска ли думата?
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря.
Бих искала да внеса малко яснота за семейното потребление. Всъщност България има договорена дерогация за намаление 50% от стандартната ставка за тази точно домашна ракия, като мярката е до 30 литра на семейство, както и да се установява това.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз поддържам становището да остане на семейство, защото има разлика между семейство и по-често използваното понятие у нас домакинство. Когато става дума за потребление у нас се борави с понятието домакинство, а не семейство. Домакинството е общност от лица, между които може да има и може да няма родствена връзка, и които имат общ домакински бюджет. Домакинството може да се състои от един човек или от n на брой души. Семейството винаги се състои поне от двама души – мъж, жена и деца до еди-колко си години.
Затова предлагам да не се задълбочаваме в тази категория, да остане на семейство. Едно домакинство може да има няколко семейства, които ще имат право на тези 30 литра и т.н., както е записано в текста.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И едно уточняване на понятието “лично”.
АНГЕЛ САВОВ: Аз ще ви помоля да обърнете внимание, че текстът е коректен по простата причина, че когато е семейство, има семейство. Но във всички останали случаи ще бъде лично. Това е смисълът на текста. Лично е тези, които не са женени, има разведени. Личното е потреблението, когато няма семейство.
На второ място, текстът е неясен. Самата дума “обект” не изчерпва и не дава характеристиките на това кое е обектът. Защото един такъв неясен текст може да предизвика множество спорове. Какво е обект? Самото техническо съоръжение, къщата, в която се намира, сградите, помещенията или нещо друго? Според нас последното е, че трябва да се дефинира техническото съоръжение, ако трябва да се сложи в скоби казан, но това е обектът, който подлежи на лицензиране.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В една селска ракиджийница има доста казани. И от тази гледна точка, ако това е обектът, то разбирате, че с това ограничение веднага ги затваряме. Затова тук предложението е вместо “обект” да се запише “техническо съоръжение”. Може би това е по-правилно. И молбата ми е юристите да се изкажат по този въпрос.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: С Националната лозаро-винарска камара коментирахме, че това е определението, което е за Закона за виното и спиртните напитки. Там ще се каже що е това малка дестиларна. Те в момента правят превод на директивите. Акцизът се занимава с акцизно облагане.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Към момента такъв текст няма. Работната група го търси.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Няма. Сега се превежда текст от европейското законодателство. Мястото му обаче е да залегне в Закона за виното и спиртните напитки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Веднага ви казвам какво се случва. Умножете или разделете 1000 литра, за да го превърнем в ракия ще го умножим на две – 2000 литра. Разделете го на 30 и ще разберете за какво става въпрос. 60-70 къщи ще могат да си варят ракия. Тоест, ако там ракиджийницата не е за село от 60-70 къщи, а е за село от 5000 къщи, то разбирате, че това няма да бъде вече малък обект. Той влиза в режима на данъчен склад и всичко се променя.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Извинете, господин председател, но дайте да видим какво всъщност целим с този текст? С този текст целим, от една страна, да осигурим на всяко семейство по 30 литра потребление. И от друга страна, все пак да ги легитимираме до някакъв период. И в същото време да ги ограничим. Какво ще стане, питам аз? И тук наистина опираме до политика, управляващите трябва да кажат, защото моето становище е за това, че донякъде трябва да се ограничат. Как си представяте малък обект, в който да има 20, 30, 50 казана? Как ще сложим термина “казан” в Закона за акциза? На мен ми е много странно. Кой ще следи реално колко литра са минали? Защото реално това е дупка, която даваме, за да не събираме пари.
До преди малко се грижехте за 20-те милиона в бюджета. И аз наистина ще помоля тук да чуем вносителя или Лозаро-винарската камара да ни кажат какъв процент от алкохола минава реално през тези казани, за да разберем каква е дупката в бюджета.
НЕНО ДИМОВ: Уви – огромна.
МАРИЯ КАПОН: Тук не говоря за 30-те литра потребление на семейство. Ние няма на никого от семействата да нарушим неговите 30 литра, защото реално го вкарваме в закона. Това обаче, което трябва да направим, и аз така разбирам Лозаро-винарската камара, защото предложението е тяхно, е да ни кажат всъщност целта не е ли да докараме повече приход в бюджета или аз нещо се обърквам? Това с казаните не мога да го разбера.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Елементарна е цялата работа. Дерогацията е от гледна точка на местната практика в България. Дайте да гласуваме текста и да не се занимаваме повече с глупости. Това дава възможност фактическото състояние в държавата ни, техническите съоръжения за изваряване на ракия да съществуват. Иначе просто няма да има възможност да съществуват в правния мир. Това е цялата работа.
МАРИЯ КАПОН: Кое да остане?
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Текстът на вносителя. Няма какво толкова да разсъждаваме.
МАРИЯ КАПОН: Първоначалния текст на вносителя ли?
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Да гласуваме предложението на работната група и да приключваме с темата. С уточнението, което беше направено от вносителя преди малко. Това уточнение беше ясно казано за какво става въпрос – етилов алкохол. И приключваме цялата тема. Това е оценяване на местната специфика. Дерогацията по Преговорна глава десет е допуснала тази възможност. Това е.
Моля процедурно да подложим текста на гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Все пак да уточним, че Вие подкрепяте текста на вносителя или на работната група по т. 8?
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: На работната група с уточнението на вносителя.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И обръщането на словореда.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да чуем как точно да гласи текстът?
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Предложението е:
“8. “Специализиран малък обект за дестилиране” е обект за дестилиране, в който се произвежда етилов алкохол (ракия), в размер до 10 хектолитра чист алкохол”.
И продължава нататък. Ракия трябва да си остане, защото по дерогацията се казва, че тези обекти може да са само за ракия. Тя остава само в първата част.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други предложения? – Няма.
Който е за този текст, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.
По текста за автомобилите?
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, аз предлагам т. 16 да остане в текста на вносителя. Тя ми звучи много разумно, много кратко и ясно. Това, което дава работната група като предложение е врата в полето. Мисля, че вносителят е дал по-добра редакция на т. 16 и предлагам тя да остане.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председателю, аз наистина искам да разбера кой е вносителят на новата терминология и какво означава това “до 6 месеца първа регистрация”?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да изслушаме представителя на Правния отдел.
МИЛКА ЦЕНОВА: Точка 16 е съобразена с понятието “нов автомобил” в Шеста Директива за данък добавена стойност. Не трябва да забравяме, че данък добавена стойност се начислява последен. Следователно, ако има едно определение за нов автомобил като акцизен и друго определение за нов автомобил като ДДС, ще има объркване. Затова работната група прецени, че уеднаквяване на понятията е необходимо.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясни са тезите. Старият автомобил, внесен в България, ще се интерпретира като нов по този закон.
МАРИЯ КАПОН: До 6 месеца автомобил от чужбина ще бъде като нов. Тоест, ние така стимулираме...
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Точно обратното се прави с това, което предлага работната група. Тук отиваме към европейската практика.
Ако текстът е ясен, нека да гласуваме текста на работната група за т. 16.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се текстът на работната група.
Сега трябва да гласуваме чл. 4, заедно с приетите промени в т. 8 и т. 16.
НЕНО ДИМОВ: Аз направих предложение да се дефинира що е това алкохол, давайки формула, защото това е единственото нещо, което е ясно. И да се дефинира какво е тютюневи изделия, цитирайки ботаническото наименование, защото това е най-добрата дефиниция, според мен.
Предлагам нова точка, която да звучи:
“Алкохол” е химическото съединение етилов алкохол с формула С2Н5ОН”.
“Тютюн” са листата на растенията с ботаническото наименование “никотина”.”
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
СТАНКА ДОНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Определението на етилов алкохол е дадено по-нататък в закона в чл. 9. То е изцяло хармонизирано с изискванията на директивата и регламентите към нея. И трябва да се приемат точно такива, каквито са.
НЕНО ДИМОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирам, че вече уеднаквихме подхода си.
Който е съгласен да приемем чл. 4 като цяло с гласуваните промени, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приемаме чл. 4 единодушно.
Предлагам вносителя да уточни в законите, които ще ни предлага, къде ще бъде системното място на понятията. Тъй като това не е предложение по същество, смятам, че и двата варианта са добри, но да не занимаваме комисията с това нещо. Не възразяваме да ги сложим в допълнителните разпоредби, нито да останат тук. Това е нещо, което трябва да се уточни.
МАРИЯ КАПОН: Трябва да го гласуваме в комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз мисля, че не е хубаво ние да гласуваме за системното място. Всички комисии приемат закони. В Правния отдел да уточнят какъв ще е подходът.
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Доколкото слушах дебата, господин председател, вече има две оформени позиции. Първата позиция е предложението на госпожа Антонова – да отиде в Допълнителните разпоредби. Вносителят даде аргументи в подкрепа да се запази както е предложен и внесен. Следователно, трябва да подложим това на гласуване, за да може оттук нататък Правният отдел технически да си отрази нашето решение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мисля, че няма да бъде добре, ако всяка комисия ги нарежда по различен начин. Нямам възражения, но разбирате, че в друг закон основните понятия могат да отидат в Допълнителните разпоредби. Затова трябва да се уточни какъв ще е подходът.
НИНА ЧИЛОВА: Ние трябва да го решим.
МАРИЯ КАПОН: Този спор е воден и в Комисията по европейска интеграция и комисията го е решавала. Не виждам защо трябва да се решава след това.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямам възражение да го гласуваме, но разбирате, че не можем да наложим волята си на работата на други комисии. Няма възражения да го гласуваме.
Има две тези. Едната теза е да останат тук. Втората теза е да отидат в Допълнителните разпоредби.
Който е съгласен да останат на това място, моля да гласува.
За – 6, против – 1, въздържали се – 3.
Засега ги оставяме тук, но пленарната зала може да реши да бъдат пренаредени. Да не абсолютизираме сега този въпрос.
Глава втора “Видове акцизни стоки”.
Работната група предлага наименованието на главата да бъде “Акцизни стоки”.
Вносителят има ли нещо против? – Няма.
Предлагам, който е съгласен, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се названието на главата.
От чл. 5 до чл. 9 няма предложения от народни представители.
Работната група предлага в чл. 9 нова т. 3 със следния текст:
“3. Суров дестилат, включен в код по КН 2208 20 40 0, с действително алкохолно съдържание по обем не повече от 86% vol.
Какви са били аргументите на работната група?
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Успяхме сега да го уточним с представителите на Националната лозаро-винарска камара и смятаме, че не е необходимо да има такава отделна дефиниция на суров дестилат, тъй като той, веднъж, попада в т. 1 към чл. 9, а именно “всеки продукт, включен в кодове 2207, 2208 и т.н.”, а отделно това, което се целеше да се постигне с предложението на Лозаро-вираската камара – да се постигне малко по-различно третиране по отношение на обезпечаването, ще се постига с текста, който е предложен в редакцията на чл. 78. Нищо друго специфично няма да се третира по отношение на суровия дестилат, не е необходимо той да бъде извеждан в отделна точка.
МАРИЯ КАПОН: Това е винения дестилат.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли някой да отстоява тази теза на работната група? Не виждам защитници.
Предлагам на гласуване от чл. 5 до чл. 9 да приемем предложението на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на раздел І са приети.
Раздел ІІ “Тютюневи изделия”.
Няма предложения на народни представители.
Работната група подкрепя предложението за чл. 10 до чл. 12 включително.
Иска ли някой думата? Щом няма предложения, най-вероятно не е имало някакви противоречия.
Моля, който подкрепя това предложение, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Раздел ІІ е приет.
Раздел ІІІ “Енергийни продукти”.
Няма предложения от народни представители, няма предложения и на работната група.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Питам вносителя къде влиза биодизела? В коя точка от енергийните продукти влиза?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да чуем позицията на министерството.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Те са включени в т. 1 на чл. 13 и в чл. 14.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кажете кой точно му е кодът?
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Това са всички видове масла на растителна основа. В чистата си форма предполагам, че представителите на бранша ще кажат, че такова нещо като биодизел не се употребява. Той се блиндира в останалите масла, където се добавят съставки на биологичен характер. Произтичат от растителните масла, а не от нефтените масла.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, потребява се. Директно се потребява. В чист вид се потребява.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
НИКОЛИНКА БОБЧЕВА: Представител съм на производителя на биодизел. В момента все още сме в пробно производство. Нов отрасъл е.
От начина, по който се интерпретира биодизеловото гориво става ясно, че законопроектът абсолютно го уеднаквява с петролното гориво. Няма никакъв преференциален режим по отношение на него. А това е гориво, което има качествено различни характеристики и качествено различно влияние върху околната среда.
В това, което сме направили като проучване в държавите – членки на Европейския съюз, няма акциз. До настоящия момент това гориво няма акциз. Облагането му с акциз ще го направи непродаваемо. Към момента относителният му дял е много малък. Той ще донесе много малък финансов ефект, тъй като ако се обложи с акциз относителният му дял спрямо общото производство на горива ще бъде много малък. Но, обложи ли се, това производство ще бъде обезсмислено. Смятам, че за народните представители е ясно, че ефектът върху околната среда от производството на такъв вид гориво, е коренно различен и действа благоприятно във всички аспекти.
Посочила съм в едно изложение, което се опитах да раздам на някои от членовете на Бюджетната комисия, европейската Директива 2003/30 от 8 май 2003 г. Тази директива действително още не е част от нашето вътрешно законодателство, но тя е факт. В нея се съдържат редица много ясни императивни задължения към държавите – членки да стимулират това производство, да го насърчават, да се увеличава относителния му дял спрямо другия вид горива.
Апелирам членовете на Бюджетната комисия да коментират този вид гориво и да се стигне до уеднаквяването му като режим, сходен с природния газ. Въздействието му върху околната среда е същото.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви.
Аз ще кажа нещо не в качеството си на член на Комисията по бюджет и финанси, а като бивш заместник-министър на околната среда и водите. По принцип това са вид горива и вид алтернативни източници на енергия, които ние така и така сме задължени в течение на годините да въвеждаме в ползване, за да достигнем до определен процент. Това също е изискване на европейските директиви и в глава 22 има съответно поети ангажименти.
От тази гледна точка е хубаво да бъде освободено от акциз или да има нулев акциз. Не зная чисто технологично как трябва да стане това. При все, че това няма да донесе нещо бог знае какво на бюджета. Аз лично подкрепям подобен подход.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, аз ще направя нещо като процедурно предложение. Смятам, че е абсолютно безсмислено да обсъждаме в продължение на 15-20 минути или половин час дали да се облага биодизеловото гориво с акциз. Очевидно е, че не бива да се облага. И ако започнем тук да обсъждаме, ще стигнем до още сто аргумента – и икономически, и за заетост, и за износ. Защото търсенето в Европа от биодизел е огромно. Производство няма сега стартирано в България. Дайте да дадем възможност на екипа да намери номенклатурата, точния текст и да ни го предложи да го приемем до края на заседанието.
Мисля, че в комисията има консенсус по този въпрос. Не бива да се облага екологичен продукт с акциз. Акцизът е точно заради вредното въздействие върху околната среда на останалите горива. Така че моето предложение е да спрем да го обсъждаме, ако имаме консенсус по темата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: При това стечение на обстоятелствата бихме искали да помолим да се откаже текстът за биодизела. Той е включен в обхвата, става дума за различна ставка. Нека да се коментира на следващото заседание, тъй като ние сме имали срещи на ниво Петролно-газова асоциация и там не е поставен конкретен въпрос за различно третиране на биодизел.
Доколкото ни е известно има различно мнение за това дали може или не може да се потребява отделно. В рамките на това заседание не е възможно да излезем със становище. Доколкото ние имаме представа, в Европейския съюз има различно третиране. Има страни, в които има стандартна ставка, има страни с намалена ставка, сигурно има и страни, които са с нулева ставка. Но това за половин час сега е изключено да го уточним и да излезем с решение.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: До мен са професионалистите от Българска петролна и газова асоциация, с които сме дискутирали този въпрос. Въпросът е доста по-сложен за уредба, тъй като става въпрос за компоненти от биодизел, вложени в нефт и нефтени масла, които се потребяват като моторно гориво. Директно биодизелът като моторно гориво на 100% чист биодизел, надали може да се прилага. Това беше дискусията.
НИКОЛИНКА БОБЧЕВА: Не е така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля Ви да не влизаме в такива спорове. Нека да гледаме интересите на българина и на потребителя. Това, че една или друга асоциация на вносители, на производители има интереси, точно в този състав няма да ги обсъдим. От тази гледна точка Ви моля да не ползвате това за аргумент. Не можеш да питаш производителя на спирт дали да се произвежда вино. Ясно е какъв ще бъде отговорът.
Има ли други позиции?
Заповядайте, господин Имамов.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дори и да не се използва в чист вид като непосредствено за потребление, дори да е в смесен вид, той подобрява екологичните качества на горивото. Аз предлагам да приемем предложението за отлагане, за да се оформи ясния и точен текст и да му се намери мястото.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам по принцип да приемем този текст, тъй като въпросът за биогоривата ще се появи на още няколко места, с уговорката, че се търси системното място и неговото включване. Може да не се дефинира като енергиен продукт, но там, където се дават преференциите, обезателно трябва да присъства.
Да приемем текстовете, като оставим отворен този текст, ако не възразявате.
МАРИЯ КАПОН: Подкрепям Ви, господин председател, да вземем решението, че биогоривото няма да бъде облагано с акциз, че трябва работната група да намери точния текст, както каза и господин Цонев, и ние в момента да го гласуваме, така че да излезем със становище.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще стигнем до него, когато стигнем до чл. 32. Това е неизбежно.
МАРИЯ КАПОН: Но тук трябва да има код.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямаме възражения. Ще чакаме вносителя да предложи подходящия текст.
Предлагам да гласуваме останалата част от текста, тъй като разбирам, че няма противоречия.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приемаме текстовете за енергийните продукти.
Раздел ІV “Кафе”.
Тук са предложенията на народните представители Мартин Димитров и Мария Капон.
Работната група не подкрепя предложението. Вече го обсъждахме. Тезите са ясни.
Който е съгласен да се приеме текстът на вносителя, моля да гласува.
За – 10, против – 2, въздържали се – няма.
Приема се.
Раздел V “Автомобили”.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 18:
“Чл. 18. “Автомобили” са новите и употребявани пътнически, товаропътнически и състезателни автомобили за транспорт до 9 лица, включително водачът, с мощност на двигателя, превишаваща 120 киловата (kW) по системата DIN или 126 киловата (kW) по системата SAE, включени в код по КН 8703.”
Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, аз искам да направя едно предложение, защото по този начин формулирано, тировете, които са до двама души или до трима души, също попадат като акцизни автомобили.
Така че искам да задам и конкретен текст, но да мотивирам, че трябва да има и товара на автомобилите. Товарът да не бъде повече за това от пътнически автомобили, за които говорим. Най-добре е да прочета конкретния текст:
“Чл. 18. “Автомобили” са:
1. нови и употребявани пътнически и състезателни автомобили, които според тяхната техническа спецификация са предназначени за транспортиране на не повече от 9 души, включително водачът, с мощност на двигателя...” повтарям текста на вносителя.
2. товаропътнически автомобили, които според тяхната техническа спецификация са предназначени за транспорт на не повече от 10 души, включително водача, и за товар не повече от 1000 кг, с мощност на двигателя...” и т.н. остава текстът.
Защото в противен случай, ако нямаме тази товароподемност излиза, че всеки голям камион е акцизен. Затова предлагам за прецизност тази формулировка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предлагам, уважаеми господин председател, юристите да вземат думата, защото тези неща се прилагат и в други случаи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Каква е позицията на вносителя? Тук изрично пише, че са товаропътнически, тоест товарните автомобили са изключени от текста. Затова ви моля да конкретизирате какво сте имали предвид.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Може би, господин председател, ще трябва да се погледне още веднъж, но ние сме имали като идея да определим само границата като мощност, а за всички други дефиниции разчитаме на специалните закони. Законът за движение по пътищата дава дефиниция за това какво е пътнически, товаропътнически. И това е дефиницията, която сме възпроизвели от сега действащия Закон за акцизите. Може би трябва да прецизираме доколко точно са дефинирани използваните тук термини в специалните закони.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да приемем по принцип предложението, но на другото заседание да ни дадете конкретен текст.
МАРИЯ КАПОН: Аз предлагам така направената корекция от колегата Димов да я гласуваме и в следващото заседание, ако се окаже, че има нещо допълнително, което трябва да се уточни от вносителите, да го направим в залата. Но смятам, че е много важно товарните превозни средства да не се облагат с акциз.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има два варианта – да го приемем по принцип или да приемем този текст. Ако има корекции, то пак ще се върне до комисията. Затова предлагам да го гласуваме по принцип, а другия път ще се върнем към него.
Който е съгласен така предложения текст да бъде приет по принцип, заедно с корекцията на господин Димов, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Глава трета “Данъчно задължение”.
По заглавието на главата няма предложения.
Раздел І “Възникване на задължение за заплащане на акциз”.
По чл. 19 работната група предлага нов текст.
Кой ще обоснова предложението за нов текст?
Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В работната група възникна проблемът за неяснотата на началния момент, от който акцизните стоки подлежат на облагане. След като се направи съпоставка с оригиналния текст на директивата се прие, че стоките по ал. 2, акцизните стоки, са предмет на облагане от момента на тяхното производство на територията на страната или от момента на внасянето им на същата територия в състояние, годно за освобождаване от потребление, който термин автоматично се въвежда от следващия чл. 20, освен когато са поставени под режим на отложено плащане с акциз. Тоест опитахме редакцията да бъде по-ясна и конкретно да бъде посочен началният момент. Както ви е известно, имаше сериозни колебания кой е този начален момент при поредица от производствени действия, които частично засягат акцизни стоки, в някои случаи производството на е готово за облагане.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Вносителя има ли бележки.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Наистина е така. В рамките на работната група се опитахме да направим текста по-прецизен и към чл. 5 на Директивата, защото той произтича оттам. Само че малко непонятно за мен се е появил в последния момент “в състояние годно за освобождаване за потребление”. Това няма нищо общо с обхвата на стоките, които са предмет на облагане с акциз. Суровият дестилат не е годен за потребление, но е акцизна стока. Това не пречи някой да го отклони, да го разреди с малко вода и да стане готов за потребление.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Имамов.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Този текст наистина предизвика много сериозни дискусии. Основно дискусията идва от трудността да се намери дефиниция на преминаването на продукта от продукт към стока. Затова аз мисля, че може би по-добре е да помислим още малко. Вероятно става дума за това, че дефиницията трябва да включва и момента, в който продуктът става стока, тоест, готов е за продажба. Ние облагаме продукта в момента на неговото производство. Той е произведен, след това отива в склада и става готов за продажба, а не за потребление.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Можете ли да предложите редакция на текста?
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Какво значение има дали е готов за употреба или не, като е стока?
МАРИЯ КАПОН: Аз също мисля, че предложението на вносителя е по-добро.
НЕНО ДИМОВ: Аз също ще подкрепя предложението на вносителя. То е по-коректно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други становища? В рамките на комисията се оформи консенсус да подкрепим предложението на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува за предложението на вносителя.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 19 се приема в редакцията на вносителя.
По чл. 20 няма предложения и работната група го подкрепя.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, едно принципно предложение. За първи път се появява тук, но го има на още много неща по-нататък. Член 20, ал. 2 според мен е нещо, което се обяснява в понятията. Тоест, не му е тук мястото.
Аз бих предложил като цяло този текст да отиде там, където се обясняват понятията. Среща се и по-нататък в законопроекта подобен подход. Обясняват се в конкретни членове неща, на които мястото им е или в § 1 на Допълнителната разпоредба, или в главата за понятията.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Така е по-прецизно.
НЕНО ДИМОВ: Ако се смята, че така е по-прецизно, не правя формално предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителят отстоява текстът, както е внесен.
Който подкрепя текста на вносителя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Единодушно приемаме чл. 20.
Раздел ІІ “Освобождаване и възстановяване”.
По чл. 21 има предложение на народния представител Надя Антонова.
Имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Моето предложение беше чл. 21, ал. 2 да се заличи. Виждам, че работната група го е приела по принцип и го е подкрепила. Работната група предлага нова редакция, която аз възприемам.
Смисълът на моето предложение беше в това в чл. 21, ал. 2, в редакцията на вносителя се предлага следното: “Условията и редът за освобождаване от акциз...” и т.н. Моето мнение е, че думата “условия” следва да отпадне, тъй като всички данъчни облекчения, включително и освобождаването от акциз, се уреждат със закон от Народното събрание и аргументът ми е чл. 60 от нашата Конституция.
В редакцията на работната група само “редът за прилагане на ал. 1” ще се определя с подзаконови нормативни актове, докато условията за освобождаване от акциз са регламентирани с настоящия закон. Затова аз смятам, че текстът, който внася работната група, е и конституционно законосъобразен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения?
Вносителят подкрепя предложението.
Има ли други предложения?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Въпросът ми е по ал. 3. Не ми е съвсем ясно в кой случай всъщност се връща акцизът, когато бъде противозаконно отнето или откраднато моторно превозно средство? В кой момент на открадването? Ако някой ми открадне колата тогава ще си връщам ли акцизът? Малко разяснения, защото не ми е ясен текстът.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата вносителите.
СТАНКА ДОНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Тази ал. 3 в момента има два косвени закона – акциз и ДДС. Става дума за случаите, в които в България пристигат чужди граждани, автомобилът е оформен на определен митнически режим, трябва да бъде изнесен след време. Всяко отклонение от този режим носи след себе си задължения и за акциз. И когато автомобилът на този чужд гражданин бъде откраднат, той дължи за него ДДС и акциз.
НЕНО ДИМОВ: Но не сте казали, че става дума за тези коли. Нека да го конкретизираме.
СТАНКА ДОНЧЕВА: По реда на Закона за митниците и Правилника за неговото прилагане са ясни всички хипотези.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако няма други възражения, моля да гласуваме.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 21 е приет с консенсус.
По чл. 22 работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на ал. 4:
“(4) Платеният акциз по ал. 2 и 3 се възстановява след реализацията на произведените стоки по ал. 2, съответно след употребата по ал. 3 по смисъла на този закон.”
Трябва да се гледа новия чл. 27, за да се разбере за какво става въпрос.
Имате ли някакви съображения от министерството?
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Подкрепяме го. В рамките на работната група решихме, че редът за възстановяване ще бъде само на едно място и той отиде в чл. 27. Затова се наложи тази промяна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения текст, заедно с промяната на работната група, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приемаме го.
По чл. 23 и по чл. 24 няма предложения на народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следния окончателен текст на чл. 24, ал. 4:
“(4) Редът за освобождаване и за издаване на удостоверение на крайните потребители се определя с правилника за прилагане на закона.”
НЕНО ДИМОВ: Като цитираме нормативните актове на Европейския съюз, къде е казано, че има правилници за прилагане на законите? Хайде да ми отговорите на този въпрос. Кое спазваме сега. Според мен е крайно време да престанем с тези правилници. Зная, че българското законодателство дава тази възможност, но стига вече с тези правилници. Напишете нещата в закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да чуем вносителите.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: В Европейския съюз има на места правилници, на други – няма. Специално ако говорим за акцизите, от тези закони, които ние сме гледали, има един без правилник. Той е унгарският закон. Само той няма правилник. И законът е от 136 страници.
НЕНО ДИМОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Аз не ви питам за страните - членки. Питам ви в коя директива, защото цитирахте директивата. Акцизът не е в директива. Законодателството е местно. То се подчинява на определени правила. Правилата на Европейския съюз, като директиви, никъде не позволяват правилници за прилагане на законите. Всичко се описва в законите.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: От нашия скромен опит на митническата администрация мога да кажа, че регламент 2913, който представлява митническия кодекс на Европейския съюз, към него има имплиментин провижънс, което е правилник за прилагане, който е регламент 2454 с около хиляда члена. Това е в нашата практика.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, който е съгласен да приемем чл. 23 и чл. 24 в този им вид, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 25 няма предложение от народни представители, няма предложения и от работната група.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Нещо уточняващо за т. 2 на ал. 1. Мисля, че е хубаво тези липси да бъдат все пак установени и осчетоводени по съответния ред. Предлагам да направим такава добавка накрая. Да е ясно, че са осчетоводени.
АНГЕЛ САВОВ: Не е нужно. Те не са липси, за да бъдат осчетоводени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирам, че сме единодушни.
Който е съгласен да приемем чл. 25, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
По чл. 26 има предложение от народния представител Надя Антонова, като работната група подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 26. В случаите на износ на акцизни стоки по смисъла на чл. 163 от Закона за митниците, внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява”.
Госпожо Антонова, това удовлетворява ли Ви?
НАДЯ АНТОНОВА: Да. Още повече, че решението е в чл. 27, ал. 3.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения по този член? – Няма.
Който е съгласен с текста на вносителя и окончателната редакция на работната група, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 27 има предложение от народния представител Надя Антонова.
Госпожо Антонова, бихте ли казали Вашите съображения и дали сте съгласни с това, което предлага работната група?
НАДЯ АНТОНОВА: Виждам, че моето предложение е възприето по принцип от работната група.
Съвсем накратко бих искала да си кажа съображенията. Аз предлагам в ал. 1 да се заличат думите “само след изискуем акциз”. Става дума за прихващания на насрещни, ликвидни и изискуеми задължения, колеги. Това е продължение на общия принцип в правото, че когато има два субекта, които взаимно си дължат еднородни задължения, в случая пари, тези задължения могат да бъдат прихванати. И аз направих предложения срещу изискуемия акциз да се правят прихващания с други задължения от публичен характер, които има субекта. Например данъци, такси, мита.
Виждам, че работната група частично е възприела моето предложение. Разбирам, че има съображения и от организационно естество на администрацията. Може би това е надделяло в работната група, за да бъде възприето частично моето предложение, като все пак предлагам на обсъждане дали не би могло да се допусне прихващането на този акциз да бъде поне с митните сборове. Това е в митническата администрация.
Това е по ал. 1.
По-нататък ще помоля работната група да си представи предложението във връзка с обжалванията. Тогава, ако има възможност, бих взела думата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: В ал. 7 се казва, че акциза по ал. 6 се възстановява чрез извършване на прихващане. Искам да попитам не е ли възможно да няма какво да прихваща и да трябва да се възстанови по друг ред?
МАРИЯ КАПОН: Нека работната група да даде обяснение и защо срокът да е 60 дни. Не може ли да е по-кратко? Нека да бъде в по-кратък срок.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да чуем представителите на министерството, тъй като те също са част от работната група.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По отношение на прихващането с друг вид данък, освен акциза, ние си изложихме нашите аргументи. Мисля, че в някаква степен те се разбраха. Все пак ние не сме компетентни по другите данъци, така че дори и за търговеца ще бъде изключително сложно ние да прихващаме например за ДДС.
Обсъждахме варианта да прихващаме за мита, където сме компетентни, но това ще бъде приложимо само за около 6 месеца, защото от момента на присъединяването митото става традиционен собствен ресурс и се събира централизирано от Брюксел, то не е вече приход на централния бюджет на страната. Така че и в този вариант няма да може да бъде приложимо.
МАРИЯ КАПОН: Разбрах.
НЕНО ДИМОВ: Как ще става връщането след като няма прихващане?
СТАНКА ДОНЧЕВА: Казва се “възстановява или прихваща”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Останало е само “прихващане”.
АНГЕЛ САВОВ: Аз ще ви помоля целия текст на чл. 27 да го погледнете. Текстът на ал. 7 касае единствено и само случаите, когато заявените и получени бандероли могат да бъдат върнати в съответното компетентно митническо учреждение.
Алинея 6 и 7 регламентираха други хипотези, които ги присъединихме механично, защото трябваше да пишем нов текст.
Предложенията на госпожа Антонова обхващат ал. 1 до ал. 5.
НИНА ЧИЛОВА: Това е общата норма на ал. 1 – как се случва това.
НАДЯ АНТОНОВА: Това е специфична хипотеза, само за бандеролите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Той постави въпроса какво става, ако няма дължим акциз?
СТАНКА ДОНЧЕВА: Идеята е да се види дали има да се прихване някакъв акциз. Ако няма, естествено, че остатъкът ще бъде възстановен по общия ред. Но, ако се притеснявате, може да се добави “и се извършва възстановяване или прихваща дължим акциз”.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Това е ясно от ал. 1.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по текста?
МАРИЯ КАПОН: Аз имах предложение за 60-те дни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кой ще отговори на госпожа Капон.
СТАНКА ДОНЧЕВА: Това е режимът, който действа и в момента. В този законопроект е запазено.
МАРИЯ КАПОН: Какви са основанията? Защо да не е 30 дни?
НАДЯ АНТОНОВА: Да отпадне ал. 7.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Постъпи предложение ал. 7 да отпадне.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защо да отпадне?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като режимът е даден в предишни алинеи. Режимът е описан, има срокове, тук се дава друг режим.
Вносителят възразява ли срещу такава промяна?
СТАНКА ДОНЧЕВА: Ние предлагаме вместо да отпадне цялата ал. 7, да се каже, че в случаите по ал. 6 акцизът се възстановява по реда на ал. 1.
НИНА ЧИЛОВА: Няма смисъл. Това е общата норма.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Все пак това е по-специфична хипотеза и се притесняваме да не остане неуредено правото на възстановяване, когато върнат бандеролите, доколко ще влезе в логиката на ал. 1 по-нагоре? Защото все пак една специфична хипотеза като право на възстановяване се урежда в ал. 7.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това имах предвид като попитах защо да отпадне.
Алинея 6 е специфична хипотеза – за бутилки, за бандероли. Не е хипотеза изобщо за акцизи и акцизни стоки. Затова има ал. 7, която третира режима на възстановяване в случаите по ал. 6. Ако ние махнем ал. 7, тогава трябва да махнем и ал. 6. Защото ако остане ал. 6, не е автоматично видно, че в този случай става по реда на ал. 1. Аз няколко пъти го четох. За мен не е видно.
А срокът за 60 или 30 дни е отделна тема.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: И все пак смисълът на тези работни групи е да прецизира текстовете, а не тук в момента ей така, за пет минути, да правим някакви експерименти и в крайна сметка да останат неуредени положения в закона. Ако някой е имал интерес, трябвало е да дойде на работна група и там да си каже мнението. Сега тук за пет минути не може да се вникне в текстове, които вече две седмици се обсъждат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Моето предложение за ал. 7 в такъв случай е да се повтори това, което се каза в ал. 1 – се възстановява или прихваща, и текстът да продължи нататък.
АНГЕЛ САВОВ: Бих предложил следната редакция: “В случаите по ал. 6 акцизът се възстановява чрез извършване на прихващане от дължим акциз или се възстановява по реда на ал. 1”.
Така обхващаме всички възможности.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И това не е съвсем прецизно. Става въпрос за прихващане или за възстановяване по реда на ал. 1. А в ал. 1 се казва и възстановяване, и прихващане. Прави се повторение.
НИНА ЧИЛОВА: Какво лошо има в така разписания текст?
Алинея 6 урежда специална хипотеза. За мен по-голяма яснота ще има, ако я има ал. 7, за да се види при тази специална хипотеза какъв е редът. Дайте да гласуваме и да вървим нататък. Ние три часа сме на 27 текста.
АНГЕЛ САВОВ: Ако позволите, имате само една хипотеза – прихващане. Ако нямаш какво да прихванеш, какво ще правиш?
НИНА ЧИЛОВА: Ще възстановиш.
АНГЕЛ САВОВ: За това става дума.
МАРИЯ КАПОН: В случая за какво става въпрос? Поръчал си си бандероли за ракия, която вече няма да произвеждаш, трябва да ги върнеш. И ако изобщо няма да произвеждаш повече ракия, трябва да ти върнат парите за тия бандероли. За това става въпрос. Може да е много рядък случаят, но трябва да е ясно, че като си върнат хората бандеролите, ще си вземат парите. За това става въпрос.
И втората хипотеза е срокът да е по-кратък. Защо да чакат 60 дни? Нека да е 30 дни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, предлагате текстът да остане, но срокът да бъде 30 дни?
НЕНО ДИМОВ: И да добавим хипотезата за възстановяване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: От министерството съгласни ли сте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За срока сме съгласни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да чуем окончателния текст.
АНГЕЛ САВОВ: “В случаите на ал. 6 акцизът се възстановява чрез извършване на прихващане или възстановяване не по-късно от 30 дни от датата на съставяне на констативния протокол”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има редакционни грапавини, но предлагам да приемем по същество този текст, за да вървим нататък.
Предлагам да приемем текста по принцип, по същество, редакционно ще се изчисти да няма два пъти думата “възстановяване”, но да не се прави сега.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Раздел ІІІ “Данъчна основа”.
По чл. 28 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Мария Капон.
Работната група не го подкрепя.
Гласувахме вече по този въпрос.
МАРИЯ КАПОН: Много ми се иска в данъчната основа да намерим място на биогоривото.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбира се, че ще намери място.
Предлагам, който подкрепя предложението на вносителя за чл. 28 и не подкрепя промените, предложени от Мартин Димитров и Мария Капон, да гласува.
За – 9, против – 2, въздържал се – 1.
Приема се.
По чл. 29 и по чл. 30 няма предложения.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Имате думата, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, аз се притеснявам от т. 5 на ал. 3, където ще се определят цени в правилник за прилагане на закона. Нека цената да бъде дадена в закона. Нямам претенции каква ще бъде тази цена, ако щете кажете 50 на сто от най-високата цена, действаща в момента, но съм силно притеснен в правилник за прилагане на закон да се определят цени и да се определят каквито и да е неща по същество.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво е мнението на вносителите по този въпрос?
СТАНКА ДОНЧЕВА: Господин председател, в тази точка става дума за тютюневи изделия, за които няма регистрирана цена. При различни митнически режими, при транзитни тютюневи изделия, при продажба в безмитни магазини не е задължително да се регистрира цена. Но акцизът трябва да се обезпечава върху някаква цена. Затова е казано, че когато за съответното тютюнево изделие няма цена, това ще бъде определено в правилника.
НЕНО ДИМОВ: Нека да бъде казано тогава, щом някой няма да иска да определя цена, че е върху най-високата цена.
СТАНКА ДОНЧЕВА: Съгласни сме.
НЕНО ДИМОВ: Нека да си регистрира цената по определен ред. Ако не иска да регистрира цената по определен ред, за мен това буди съмнение защо не иска да регистрира тази цена. Тогава нека да плаща най-скъпото. Нека да знае какво плаща. Нека да плаща половината от най-скъпото. Но не някой да определя в правилник какви са цените, по които плаща.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов, сега е момента да кажете как искате да се запише. Министерството е готово да Ви подкрепи.
НЕНО ДИМОВ: Примерно “на най-висока цена”.
НИНА ЧИЛОВА: Това е абсурдно.
НЕНО ДИМОВ: Нека тогава да си го регистрира по определения ред.
НИНА ЧИЛОВА: Аз възразявам по начина, по който се водят заседанията. Не може такива сериозни неща някой чете нещо тук, сеща се, че може би не е било достатъчно коректно, не се учим на данъчно право в момента, затова имаме срок като народни представители да правим предложения, има работни групи, които подпомагат по същество работата на комисията, когато заседава с оглед нейната ефективност. Извинявайте, но за четири часа сме минали 20 текста, при наличие на три заседания на работната група.
Много ви моля, колеги, наистина да си пестим времето. Всички сме уморени. Очаква ни страшно много работа в тази комисия. Но така ад хок да взимаме решения, без да имаме някакви данни от Министерството на финансите, аз категорично възразявам.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Внасяте предложение да остане текста на вносителя. Така ли?
НИНА ЧИЛОВА: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво е другото предложение, господин Димов, за да го гласуваме?
НЕНО ДИМОВ: Аз направих предложението т. 5 да не бъде правилник за прилагане на закона, а да бъде определена конкретна цена.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Да го гласуваме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
РАДОСТИН ГЕНОВ: Председател съм на Асоциацията на предприятията за безмитна търговия.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители и представители на изпълнителната власт! Текстът на чл. 29, ал. 3, т. 5 конкретно засяга безмитната търговия и аз предлагам да се обедините около текста, който точно е записан в ал. 3, т. 5. Тоест да подкрепите текста на вносителя. Мотивите ми са следните. По същество имаме два различни пазара – вътрешният и пазарът на безмитната търговия. Това са два различни режима на продажба и темата фиксирана цена беше дискутирана повече от година, година и половина. И тя в края на краищата намери своето точно решение в сега съществуващото приложение № 4а към Правилника за прилагане на Закона за акцизите. И ми се струва, че много точен беше подходът на Министерството на финансите.
Аз ви предлагам да не отиваме към предложението в случаите, когато не е посочена цена, да се отива към най-високата цена в групата. Това е старото ПМС 307. Мога да ви давам повече от 15-20 минути аргументи за хаоса, който ще настъпи в митническата обработка, във възстановяването на акциза и т.н.
Моля ви да проявите разум и да се обедините около текста на чл. 29, ал. 3, т. 5.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Категорично възразявам поради причината, че ние тук от самото начало гледаме какво влиза в бюджета. На най-високата ставка. Това е положението. Ние за безмитните магазини няма да се грижим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли позиция от Министерството на финансите?
СТАНКА ДОНЧЕВА: Само искам да добавя, че това не касае само безмитните магазини, а касае всякакво движение на тютюневи изделия на територията на страната при транзити. Проблемът, ако се каже, че акцизът се обезпечава на най-високата регистрирана цена, ще настъпи, когато една регистрирана цена – най-високата, се промени и стане по-висока или по-малка. И в този момент все още тече транзитният режим, за който е направено обезпечение. В този момент ще трябва да започне да се преизчислява размерът на акциза, да се довнася обезпечение или да се освобождава обезпечение. Тоест, това ще е изключително трудно за администриране от страна на митническата администрация.
Ние затова сме се опитали да кажем цена, определена в правилника, която не е нито най-ниската, нито най-високата, а в момента е със средни цени, даже над средните. Взета е цена 3,70 ма “Marlboro”. Тоест, дори тютюневите изделия да са по-евтини от 3,70 на цигарите, активът се обезпечава на 3,70. Но това е една твърда сума, която не се променя. За съжаление в режима на регистриране на цени днес можем да на цени днес можем да имаме регистрирана цена най-висока 5 лв., утре да бъде регистрирана цена 5,60 лв. И този акциз ще трябва да започне да се преизчислява в рамките на вече учреден някакъв митнически режим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Задавам Ви уточняващия въпрос – Вие подкрепяте ли си текста или се отказвате?
СТАНКА ДОНЧЕВА: Подкрепяме го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Двете тези са ясни. Предлагам да минем към гласуване.
НЕНО ДИМОВ: Може би само да конкретизираме. Предлагам конкретната цена да бъде 3,70 лв.
НИНА ЧИЛОВА: Утре ще стане 3,50 лв.
НЕНО ДИМОВ: Аз правя това предложение. Нека да гласуваме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, който е съгласен с текста на вносителя, моля да гласува.
За – 9, против – 2, въздържали се – 1.
Предложението на вносителя се приема.
Има ли възражения по чл. 30? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения текст на вносителя за чл. 30, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
МАРИЯ КАПОН: Господин Димитров, моля като председател на комисията да ни давате предварителна информация кога ще имаме извънредно заседание.
Предлагам ви утре след обяд да направим следващото извънредно заседание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Поемам ангажимент утре да ви подам информация за следващото заседание на комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 19,45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова