П Р О Т О К О Л
№ 5

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 5

На 29 септември 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, № 502-01-30 от 31 август 2005 г., внесен от Министерски съвет – второ четене.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект “Дунав мост – транш ІІ”) и на Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, № 502-02-5, внесен от Министерски съвет на 21 септември 2005 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, № 554-01-49, внесен от народните представители Петър Владимиров Димитров и Андрей Лазаров Пантев на 14 септември 2005 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Петър Димитров –председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Предлагам да започнем заседанието.
Проектът за дневен ред включва три точки:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, № 502-01-30 от 31 август 2005 г., внесен от Министерски съвет – второ четене.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект “Дунав мост – транш ІІ”) и на Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, № 502-02-5, внесен от Министерски съвет на 21 септември 2005 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, № 554-01-49, внесен от народните представители Петър Владимиров Димитров и Андрей Лазаров Пантев на 14 септември 2005 г.
Имате ли някакви забележки по така предложения дневен ред? – Не виждам желаещи.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Парламентарната процедура е да вървим по законопроекта текст по текст. Но тъй като миналия път го обсъдихме достатъчно подробно, ясни са различните становища, експертите на комисията се постараха да изкарат най-важните различия, които са се появили с предложенията за промяна. И ако вие не възразявате, аз предлагам да се спрем по-подробно на процента, който се обсъжда в чл. 35, да вземем решение по този най-важен въпрос, а след това да минем по текста.
Съгласни ли сте да работим така? Тъй като това е същността на промяната, да отделим времето си преди всичко на тази промяна.
Тук е екипът на Министерството на финансите.
Уважаеми колеги, на база на предложенията, които са постъпили, се получава следната обобщена картина.
Министерският съвет е предложил изпълнителната власт да има правото да разходва до 1,5% от брутния вътрешен продукт. В момента това представлява около 620 млн. лв.
Народният представител Йордан Цонев, заедно с група от народни представители, предлага изпълнителната власт да има право да изразходва до 1% от данъчните приходи, което представлява около 88 млн. лв.
Господин Милен Велчев, заедно с група народни представители е предложил правителството да има право да изразходва 1,5% по Закона за държавния бюджет, но това е от приходите в Републиканския бюджет. От 10 млрд. 432 млн. лв. се получават около 156 млн. лв. по фактическото състояние в момента.
Не споменавам варианта на Демократи за силна България, който миналия път обсъждахме подробно.
Работната група, която се събра по тези предложения, предлага един междинен вариант между всички тези варианти. Работната група, водена от аргумента, че има оперативни разходи на правителството, които зависят от това дали има пари от така нареченото преизпълнение или няма, смята, че е добре правителството да разполага с някаква сума поне от около 240-250 млн. лв. Веднага споменавам една много популярна и проста причина – ако има пари от преизпълнението и правителството трябва експресно да вземе решение за така наречената тринадесета заплата или коледна добавка към пенсията, да се завърти процедурата през парламента ще бъде невъзможно. Признавам си, че и тези 241 млн. лв. не стигат. Около 220 млн. лв. са необходими за така наречената 13-а заплата и поне 120 млн. лв. за добавка към пенсиите. Тоест, събрано едното с другото се получава около 360 млн. лв. Но ние смятаме, че това все пак е една възможна сума, затова и предложението на работната група е да се отиде към 1,5% от разчета на приходите на консолидирания държавен бюджет за съответната година, или консолидираните приходи, които се предполага да постъпят в държавния бюджет.
Това са предложенията.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато в предходното правителство изработвахме този законопроект, ние предложихме именно този текст, който съм предложил сега за второ четене – 1,5% от приходите в Републиканския бюджет. Наистина разчетът е за около 156 млн. лв. Тази сума, разбира се, ще расте от година на година.
При разчета на сумата сме се ръководили от това, че обикновено се констатират и икономии в изпълнението на бюджета, които по друг текст от Закона за устройството на държавния бюджет правителството също има право да изразходва. Представителите на Министерството на финансите могат да кажат с какви цифри сме боравили през последните години. Но това, заедно с тези 156 млн. лв., би дало обща сума в разпореждане на правителството, без санкция на парламента от около 250-300 млн. лв.
От друга страна, 13-ата заплата и пенсия. Знаете, че досега коледните добавки към пенсиите обикновено се били в пълен размер, по-голям размер се е давал на по-нискодоходните слоеве и обратното. Разходът обикновено е варирал между 100 и 120 млн. лв. за коледна добавка към пенсиите. А 13-ата заплата, или половин заплата, както е било в различните години, обикновено са се финансирали от икономиите на Фонд “Работна заплата” във всяко министерство и ведомство, като държавният бюджет обикновено е додавал между 50 и 60 млн. лв. за тези ведомства, които не са можели да се справят със собствени сили от собствените икономии.
Ако се продължава традицията от последните четири години реално говорим за необходимост за тази година под 200 млн. лв. Тоест, очакваните икономии плюс 156-те милиона лева, от тези 1,5% от приходите, би било достатъчно.
От друга страна, ако погледнем в друга плоскост, без да се концентрирам върху сумата, която смятаме, че правителството трябва да има в разпореждане, според мен правилното е референтната стойност, от която се дава процент, да не е консолидираният бюджет, да не е със сигурност брутният вътрешен продукт, а именно републиканският бюджет. Защо? Защото той предоставя обективно число, което се залага в Закона за устройството на държавния бюджет за страната за съответната година. Консолидираният бюджет също може да определи такова число. То ще се определи като съвкупност от няколко законопроекта. Трябва да се види Законът за бюджета на НОИ, приходите на Здравната каса и да се направи една калкулация. А размерът на брутния вътрешен продукт, както предлага Министерският съвет, е съвсем хипотетично число, което само като прогноза се дава от Агенцията за икономически анализи и прогнози. Тоест, правилното е да се реферира към приходната част и най-правилно към числото за приходите в държавния бюджет. Ако решим да отпуснем по-голяма сума за разпореждане от правителството, можем да го направим на 1,5 или 2%, което ще ни даде същата сума.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Велчев.
Предлагам да чуем позицията на народните представители, след което да чуем отговорите на Министерството на финансите.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Естествено, аз трябва да взема отношение, защото ние имаме предложение по чл. 35.
Нашето предложение е най-рестриктивно от направените тук предложения. Аз ще спомена други данни, на базата на които трябва да се прави сравнението. Ще приема за база бюджетната прогноза за 2006 г. Тези данни, които господин Велчев спомена, се отнасят до голяма степен за текущата година.
Съгласно бюджетната прогноза за следващата година, която е приета от Министерския съвет през месец май, брутният вътрешен продукт през следващата година трябва да бъде около 44 млрд. и 600 млн. лв. Прогнозните бюджетни приходи трябва да бъдат 17,7 млрд. лв. На базата на тези цифри ще смятаме какво ще се получи, ако приемем едно или друго решение. Данъчните приходи трябва да бъдат 15,2 млрд. лв., неданъчните приходи – 2,5 млрд. лв.
Ако се приеме предложението на Министерския съвет – 1,5% от брутния вътрешен продукт, това прави 670 млн. лв. Ние смятаме, че това е една голяма сума.
Ако се приеме предложението на господин Велчев и госпожа Шулева – 1,5% от приходната част, е 270 млн. лв.
Ако се приеме нашето предложение – 1% от данъчните приходи, това са около 150 млн. лв.
Казвам тези цифри, без да бъда абсолютно последователен по отношение на това дали трябва сумата да бъде толкова малка. Може би сме готови на компромис, но нека уважаемите колеги от Бюджетната комисия да преценят сами при тази ситуация и при аргументите, които изложи господин Велчев, кое от предложението трябва да се приеме.
Може би е малко парадоксално, че ние участваме в управлението и предлагаме по-рестриктивни показатели по отношение на това с каква сума трябва да разполага Министерският съвет, но по наши преценки това е достатъчна сума, за да може да се реагира в извънредни ситуации. Аз не говоря за 13-а пенсия и 13-а заплата, защото дълбоко вярвам, че в бъдеще нещата така ще се регулират и планират, за да не се налага накрая да си задаваме въпроса дали ще има 13-а пенсия или заплата. Това трябва да бъде процес на едно планиране през годината, едно увеличение, което трябва да бъде заложено в самия бюджет, а не да бъде въпрос, който да се използва за най-различни цели в края на годината и да виси като въпросителна до месец декември.
Това е най-общо аргумента ни по отношение на нашето предложение.
Искам да кажа, че използвайки данъчните приходи като база, понеже данъчните приходи почти винаги са основният източник за преизпълнение на бюджета, над 95%, това ще стимулира Министерският съвет да бъде по-обективен и по-реалистичен при планирането на тези приходи и при тяхното изразходване. Тоест, ние изключваме неданъчните приходи, които всяка година са около 2-2,5 млрд. лв. и които включват приходи от собственост на държавата, дивиденти и други, които имат общо взето константен характер.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз още веднъж ще повторя, че от гледна точка на Демократи за силна България нормално е да се усвояват средства от това, което е надсъбрано.
Няма да повтарям мотивите ни, ние говорихме достатъчно миналия път, искам само да кажа, че ми се струва твърде популистки да говорим в момента за 13-а заплата, доколкото 13-ата заплата – подчертавам заплата, а не пенсия – е един вид преразпределяне, взимат се пари от всички данъкоплатци и се дават само на една група. Така че това е свързано само с бюджетната сфера. Не може това да бъде основание да искаме правителството да си възнаграждава по свое усмотрение тези, които са обслужвали всички данъкоплатци, включително и тях самите (те също са данъкоплатци), но наградата да отива само за едни. Нормално е тези средства да бъдат оставени на всички данъкоплатци, тоест да бъдат равномерно върнати не чрез 13-а заплата, а, примерно, чрез намаляване на данъците, или чрез инвестиране в някакви инфраструктурни проекти.
От наша гледна точка, доколкото нашето предложение се свеждаше от порядъка на 75-80 млн. лв. годишно не се приема, най-много се доближава до нашето предложението на депутатите Имамов, Цонев и Мустафов за 1% от данъчните приходи, което поне аз ще подкрепя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Очевидно, че ние трябва да решим дали наистина трябва да се съсредоточим върху по-приемливото за нас предложение и кое ще бъде то.
Първо, лично аз за себе си бих желала да изясня наистина ли има някаква вероятност тези заделени средства да бъдат дадени, както и тук се спомена, за 13-а заплата или пенсия? Все едно, ние принципно трябва да си изясним за какво заделяме тези средства. И след като си изясним за какво заделяме тези средства съвсем нормално е в реда на планирането, както много добре каза господин Имамов, да знаем за каква сума говорим.
Ние тук сме бюджетари и съвсем нормално е това нещо да бъде направено, както от господин Имамов, господин Цонев и господин Мустафов. Нормално е, господа, да заделяме от данъчните приходи, тъй като според мен по този начин се стимулира и самата администрация да си събира вземанията. Знаете, че през последните години това е един сериозен успех на данъчната администрация, вземанията са доста по-събираеми в сравнение с предходни години. И чисто финансово погледнато на мен ми се струва, че това предложение на господата от ДПС, е по-нормално да бъде прието.
Безспорно и в предложението на госпожа Шулева и господин Велчев има сериозен резон, защото там ни е ясна точната сума, за която става въпрос. Зависи от коя гледна точка ще погледнем на предложението.
Може би тук е мястото да чуем и господата от Министерството на финансите, за да можем ние, народните представители, да сме наясно и да знаем каква е целта на тези средства, които ще заделяме, дали по единия или по другия начин. На мен ми стана ясно, че ние ще приемем едно от всички тези три предложения. Въпросът опира до сумата. Навярно съм разбрала добре.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има думата господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, нека кажем в началото, че ние разглеждаме Закон за устройството на държавния бюджет, а не Закона за държавния бюджет за 2006 г. Има съществена разлика между едното и другото. Ние се отплеснахме да раздаваме допълнително 13-а пенсия и 13-а заплата. Няма такова нещо.
В случая говорим за следното. Не е имало такова ограничение, създадена е тази практика в далечната 1997 г., беше прилагана в рамките на мандата на предишното управление, сега вървим към въвеждането на рестрикция, тоест намаляване на възможността за разходване на средства в лицето на министъра на финансите. Една сериозна ограничителна рамка, която работната група, според мен, правилно е формулирала.
Аз категорично подкрепям текста, който е предложила работната група по отношение на чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Какво искам да кажа? Философията на Закона за устройството на държавния бюджет е свързана с това непрекъснато да се ограничава възможността за разходване на средства, които не са одобрени от Народното събрание. И тук не става въпрос да се заделят средства. Много ясно е казано: “като те са покрити от преизпълнение на собствени приходи или от разкриване на нови приходоизточници”. Това не са средства, които се заделят като резерв в рамките на съответния държавен бюджет за конкретната година. Тук става въпрос точно за преизпълнението. И то е ограничено в рамките на едни сравнително допустими граници – малко повече от два пъти по-малки, в сравнение с 2001 г., и малко повече от 3 пъти по-малко в сравнение с миналата година.
Ето за това става въпрос – един плавен подход, който е твърде разумен и заслужава да бъде подкрепен.
И още нещо ще кажа. Тук имаме нещо, което според мен в случая е доста добро – даваме възможност за оперативно действие в Министерството на финансите. Само този, който реално не е работил по управление на бюджет, не знае за какво говоря в момента.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Паскалев.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря.
Първо, на въпроса на госпожа Костадинова как ще бъдат изразходвани сумите. Министерството на финансите няма позиция по въпроса и не взима решение. Решението се взима от Министерския съвет. Ние смятаме, че право на Министерския съвет е да разполага с определена сума било то за форсмажорни обстоятелства, било то за социални плащания, за заплати. Но това в случая е решение на Министерския съвет. Ние не сме страна по въпроса. Така е записано в закона.
Що се отнася до трите предложения, първо, мисля, че имаше сериозно неразбиране и аз сега го изясних за себе си, в предложението на групата Имамов, Цонев и Мустафов, тъй като тук се говори за 1% от предвидените в бюджета данъчни приходи, но не беше уточнено дали са приходи от държавния бюджет или приходи в консолидираната фискална програма.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Много ясно е написано в предложението, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това е причината, поради която ние чухме две цифри. Една цифра от господин Димитров, че правителството ще има на разположение 88 млн. лв.; и 150 млн. лв. от господин Имамов. Така или иначе аз разбирам вече, че говорим за консолидираните приходи.
По предложението на господин Велчев, Министерството на финансите смята, че по-правилното е да се гледат консолидираните държавни приходи. И причината е, че можете да имате преизпълнение в приходите по държавния бюджет, но в същото време да имате увеличаващи се дефицити в останалите части от консолидирания бюджет, както е случаят с НОИ, както е случаят със Здравната каса или пък с общините, което означава, че вместо да решаваме проблема, ние го задълбочаваме – даваме на правителството правото да харчи повече, а в същото време няма пари, с които да покрием дефицитите в тези части, които са извън държавните приходи.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Пинджуров.
ДОБРИН ПИНДЖУРОВ: Само едно допълнение.
Аз съжалявам, че в последния момент направихме едно изменение, за което искам да ви уведомя. Ако евентуално остане предложението от консолидираната фискална програма, ние променяме и чл. 20, ал. 4 от закона, където е казано, че заедно с държавния бюджет се представят и консолидирани разчети. И ако остане текстът 1,5% от консолидираната фискална програма, ние препращаме към чл. 20, ал. 4, което означава, че консолидираната фискална програма ще бъде на разположение в Народното събрание, тъй като тя се представя, заедно с годишния закон за държавния бюджет. И даваме като една допълнителна разпоредба какво представлява консолидираната фискална програма, тоест какво включва като определение консолидираната фискална програма.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Последните изказвания ме провокираха отново да взема думата.
Разликата между нашето предложение и предложението на господин Велчев и госпожа Шулева е единствено в размера на евентуалната сума. Други разлики няма. Колкото и да си приказваме, това е разликата. Ако ние предлагаме и дадем 100 лв. на разположение, те предлагат 155 лв., примерно. Това е разликата. Други разлики няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Различията са ясни.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Една забележка.
Мисля, че има основна разлика в предложението на господин Имамов и на господин Велчев. Както се разбрахме, господин Имамов предлага 1% от консолидираните приходи, другата версия е 1,5% само от приходите в държавния бюджет. Разликата е основна, тъй като можем да имаме преизпълнение в приходите на държавния бюджет, но можем да имаме и дефицити, които трябва да покриваме, което се отразява в консолидирания бюджет. Според нас по-правилното е да се гледа консолидираният бюджет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Реално погледнато, предложението на работната група е значително по-рестриктивно от предложението на господин Имамов. За това става дума. Когато погледнем консолидирано как изглеждат нещата по НОИ, по Здравната каса и по Висшия съдебен съвет, по общините и бюджета, става ясно къде отиваме. Ние обикновено сме под вода, но да кажем, че при тази ситуация има значително по-малка възможност за използване на съответните финансови ресурси.
Аз затова подкрепям предложението на работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да отбележа три неща.
Едното е, че наистина не говорим за конкретен бюджет, за 13-а заплата и за такива неща, защото законът е устройствен и никой от нас не си прави илюзии, по-скоро се дават примери, за да може да се онагледи. Аз така го възприемам.
Но се казаха две неща, които искам да подчертая. Става дума за дълготраен ефект за прилагане на закона. Не става дума за нещо, което е свързано с една или две години. На някаква база, след като вече е констатирана някаква практика, оттук се мисли за едно дългосрочно поведение по отношение на бюджета.
И второто, което беше казано от почти всички колеги, мисля, че първи го каза колегата Велчев, става дума за умение за подобряване на финансовото планиране. Колегите от Министерството на финансите го казаха и в предишните наши срещи.
С други думи, ако е 1% от консолидираната фискална програма, отивам в крайност, защото това е възможно най-рестриктивната мярка, това означава на езика на нашата работа като парламентаристи, че ние ще трябва да се ангажираме с всички тези въпроси, за които споменаха колегите – къде се появяват дупките, какво става с общините, докъде закъсаха те, колко лошо е планирано там, за коя община, какво се е случило с дадени министерства, сектори, ресори, отрасли и пр., и пр.
Аз изразявам мнение, което е съвсем персонално. Смятам, че това във висок а степен е наша работа, защото отговорността пада върху нас. Защото хората от общината или от където и да е било, ще дойдат при народния представител, за да му търсят сметка защо се е случило така с тях. И не би трябвало да бягаме от това да поемем върху себе си и тази отговорност.
Трето, тази бързина, с която трябва да се действа на моменти, в рамките на седмица, 10 или 15 дни, особено както е, за съжаление, лошият навик в Министерството на финансите – в края на ноември, началото на декември да започва звъненето по телефони да се погасяват дупките в бюджета. По-скоро би трябвало да се стремим към една друга политика, примерно в последното тримесечие или във второто полугодие тези неща да пристигат в парламента, да се обсъждат, да се вижда прогнозата за какво става дума, да се взимат решенията в комисията и впоследствие в пленарната зала.
От тази гледна точка съм склонен, както каза и колегата Нено Димов, да подкрепя много рестриктивно поведение в устройствения закон на бюджета. Ние трябва да си носим тази отговорност. Тя досега е била във висока степен административна отговорност на Министерството на финансите. А тя е политически въпрос. Затова ще подкрепя казаното от господин Димов – този нисък ръст на възможности за работа. Тъй като всичко останало е конюнктура – дали има действие, дали няма действие, дали има дефицит и в какъв размер. Ние трябва да го знаем, за да носим тази отговорност върху себе си.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други колеги, които да искат думата? – Не виждам.
Предлагам да се ориентираме към гласуване.
Не зная какво ще решат отделните групи, вносители на предложения, но си мисля, че тръгвайки като база от фактически съществуващото положение, това, което предлага работната група, е сериозна крачка в посока на ограничаване.
Вчера имахме среща с представител на Сметната палата на Германия, където той каза, че правителството се ориентира към друг вариант и прави такъв бюджет, че да няма преизпълнение. Но те пък работят с недостиг. Един режим, който нулира нещата, може да наведе на правилната мисъл онзи, който внася бюджета, да няма такива резерви, след като няма да му дават никаква мотивация той да ги ползва.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Понеже говорим за други подходи. Другият подход, най-простият, е да се прави една корекция в държавния бюджет в даден момент и този въпрос да се реши. Само че смятаме за политически много неуместно и лошо говорещо за управляващите да се правят такива изменения в държавния бюджет. Това е другият подход.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Актуализацията не е непозната практика и аз не мисля, че трябва да я анатемосваме. Въпросът е, че трябва да има моменти, в които изпълнителната власт да може да действа оперативно при създалата се ситуация. Напомням ви за това, което се случи във връзка с наводненията. Може би ще бъде разумно да тръгнем в този си рестриктивен режим стъпка по стъпка, а да не го правим изведнъж и от безконтролно да го свалим на нулата.
Предлагам да преминем към гласуване.
Предлагам да започнем с предложението на работната група. Ако то срещне сериозен отпор, тогава ще гласуваме и другите предложения.
Предложението на работната група е:
“Министерският съвет по предложение на министъра на финансите може да одобри допълнителни бюджетни кредити в размер до 1,5 на сто от разчета на приходите по консолидираната фискална програма за съответната година, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и/или от разкриване на нови приходоизточници”.
Моля, който е съгласен с това предложение, да го подкрепи с гласуване.
За – 10, против – 3, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не можах да разбера работната група под Ваше ръководство ли работи, господин председател?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Традицията е работните групи да се формират с решение на председателя. И той обикновено участва в тяхната работа. Включват се и външни експерти, представители на изпълнителната власт. В зависимост от тематиката могат да се включват и представители на опозицията, което не е неприятна практика.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Трябва да си изясним тези неща. В предишната комисия председателят обявяваше, че ще се съставя работна група и който има желание работи в нея. Надявам се, че и сега принципът е същият. Действаме си по този начин. Не само на управляващите или на опозицията, а всеки, който има желание, работи. Общо взето тези работни групи в Бюджетната комисия да доста тежки. Затова е важно всички ние да знаем тези условия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Може би това беше едно от нещата, които трябваше да вкараме в нашите вътрешни правила и ако има воля можем да ги допълним на някои от следващите заседания.
По този закон, понеже нещата бяха спешни, не е имало такава процедура на оповестяване. Но днес ще формираме работна група по Закона за акцизите, където ще вкараме точно този режим на работа. И работната група ще се събере още утре, тъй като и там няма време. Съгласен съм, че това е процедурата и едва ли е необходимо да я формализираме.
Предлагам по закона там, където няма предложения, да ги гласуваме без да ги четем.
По § 1 няма предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 2 няма направени предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Моля, който е съгласен с този текст, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
По § 3 няма предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
По § 4 няма предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Моля, който е за, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
По § 5 приехме предложението на работната група.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Имам едно предложение, което не е много редакционно, но ми се струва удачно – в ал. 5 да се добави накрая, че министърът на финансите може да одобри допълнителни бюджетни кредити за средства от дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми, в съответствие с волята на дарителя. Би трябвало да има такъв текст. Мисля, че е редно.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Защо да разписваме това в закона?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво е мнението на Министерството на финансите по това предложение?
ДОБРИН ПИНДЖУРОВ: Ясно е, че това се спазва. Закон е да се спазва волята на дарителя. Тук става въпрос за това, че одобряването на допълнителни кредити води до по-високи разходи. Това влияе върху баланса на бюджета. Затова даваме това право. Иначе е ясно, че това е съгласно волята на дарителя. Одобрява се допълнителен бюджетен кредит за сметка на дарение, което е направено и се изразходва съгласно волята на дарителя. Иначе не можем да похарчим дарението. Това е замисълът.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Дарението е приход, обаче разходът се одобрява.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Това е разход, но определен с приход.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да го оставим ли, както е.
НЕНО ДИМОВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който е съгласен с променения текст на § 5, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Текстът се приема.
ДОБРИН ПИНДЖУРОВ: Господин председател, в ал. 3 на § 5 заменихме думите “консолидирани разчети” с “консолидирана фискална програма”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Философията е ясна.
По § 6 работната група подкрепя текста на вносителя по принцип, но има някои допълнения към § 6.
Едното допълнение е свързано с осигуряването на средства във връзка с данък върху добавената стойност по проектите, които са за финансиране на разходи, свързани с пари от Европейския съюз. Прави се за подкрепа на общините, тъй като тези пари трябва да се осигурят отнякъде, за да могат да се използват.
И второто предложение, което се прави – при недостиг на средства по бюджетите на общините, могат да се отпускат безлихвени заеми за финансиране на разходи, в това число и за данък върху добавената стойност. Работната група е добавила: “до възстановяването им по одобрени проекти и програми, съфинансирани от Европейския съюз”.
Има и предложение по ал. 5 – “Безлихвените заеми по ал. 4 се отпускат и възстановяват при условия, по ред и срокове, определени с акт на Министерския съвет”.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Един въпрос към колегите от Министерството на финансите – защо само общините, а не и централните институции? Тоест, ако проект по линия на Европейския съюз бъде спечелен от централна държавна институция, не министерство, а например агенция.
Аз имам конкретен пример. Вие сте отказали такъв заем на висша централна институция, която се избира от парламента.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Ще се присъединя с още един въпрос към представителите на Министерството на финансите – защо се изисква целият обем от сумата по ДДС при започването на проекта в съответните общини?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кой от министерството ще отговори?
Имате думата.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: За министерствата и ведомствата, когато има предварителна договореност за получаване на пари от Европейския съюз, ние при съставянето на бюджета, вследствие на меморандумите, предвиждаме съответното съфинансиране. А за общините няма такова нещо. Затова предложението е да може да се създаде механизъм за общините по същия начин, за да не изпаднат в трудно положение или да си търсят други източници, за да могат да обслужат европейските пари.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Аз поставих въпроса по следния начин. При реализацията на даден проект се изисква авансово цялата сума по ДДС, която е дължима за реализация на проекта. И в един момент една община, която кандидатства по даден европейски проект, тя в никакъв случай не знае дали в рамките на настоящата бюджетна година ще спечели този проект. Но трябва да задели съответните суми по ДДС и т.н., и т.н.
Въпросите реално са два. Единият практически обяснява защо трябва да се появи този текст в изменението на Закона за устройството на държавния бюджет. Но другият е защо се поставя изискването за предварително плащане на целия обем по ДДС за общините при реализацията на подобни проекти?
Това е практиката на Главна данъчна дирекция. И аз затова поставям въпроса, защото това състояние на нещата е много нелогично.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин Паскалев, ние за първи път чуваме, че се иска авансово ДДС за проекта.
Проблемът със САПАРД е друг. Има ДДС, което е нормално, няма изключения, за разлика от ФАР, което да е в Меморандума. Затова единственият начин да се провеждат проектите означава, че трябва общините да имат заделени средства за ДДС и да се субсидират от бюджета целево. Но това за ДДС в началото на проекта съвършено не разбирам какво значи.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Господин председател, един съвет към Министерството на финансите – да си изясни случая. Европейските проекти включват и САПАРД. САПАРД не е изключение. В този смисъл, няма значение дали говорите за САПАРД, ФАР, ИСПА или каквото и да било. Практиката е една и съща. А вие се поинтересувайте какво се случва в Главна данъчна дирекция по този въпрос и какво се случва с реализацията на един проект, независимо по коя от програмите е и касае община. Защото по САПАРД знаете, че две от мерките касаят общините.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Не се реализират.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ситуацията е ясна. Въпросът е, че парите се искат при спечелването на проекта, а не при реализацията. Тоест, дават се авансово. Но тук разбирам, че с това изменение ги даваме и веднага ги връщаме. Тази промяна облекчава общините, за тях това е важно, но може би може да се намери начин да се избягва тази процедура. Така разбирам.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: не е точно така. Могат не означава дават. И безлихвен заем не значи, не значи, че не е заем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагате ли нещо, господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Просто коригирам. Не ги връщат веднага. Може да се даде заем, но може да не се даде. Предвид практиката “могат” ще се превръща в тенденция на изчакване. Освен това са си заеми.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Все пак аз искам да обърна внимание, че освен тези програми ИСПА, САПАРД, ФАР и прочее, български централни институции, извън общините могат и участват в конкурс, печелят проект. И този проект за една централна институция от порядъка на 30 или 40 млн. евро е сума, която е непостижима спрямо разходите, които имат. Не може по никакъв начин да я реализират.
Не можах да разбера защо за тях да не се предвиди същата възможност да получават такива заеми. Говоря за всички онези бюджетни институции, които не са министерства. Има такива. Ако видите заповедта на министър-председателя за разпределението на дейностите между вицепремиерите, ще видите, че са десетки. Аз, като бях вицепремиер, имах 48 такива институции. Всички те участват в момента в проекти.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев, имате ли предложение за промяна?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Молбата ми беше самото министерство да потърси решение, ако не сега, то в близко време да може да се отговори на тази възможност.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ДОБРИН ПИНДЖУРОВ: Когато сме правили този текст сме имали предвид това, че ние утвърждаваме бюджетите на първостепенните разпоредители, за които Вие говорите – министерства и централни институции. Ние утвърждаваме бюджетите им по пълна бюджетна класификация, по икономически елементи. Но ние не утвърждаваме бюджетите на общините. Взаимоотношенията с държавния бюджет са само трансфери. Затова казваме, че ние даваме тази възможност за общините да се дават такива безлихвени заеми, защото презумпцията е, че тези средства за първостепенните разпоредители, министерства и ведомства, би следвало да се включват в техните бюджети.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Много се извинявам на всички колеги от комисията. Нямам нищо против това. Зная го. Въпросът ми е, че ще се създаде облекчен режим за общините. Това вече е прочетено като проект от много хора, които се интересуват, които се занимават с тези въпроси. Аз не го питам само, защото ми е интересно да ви питам, а защото мен са ме попитали. И защото това нещо, след като се появява вече веднъж в закона за общините, в процеса на работата, след като им е утвърден бюджетът, те могат да кандидатстват и в срок от шест месеца да спечелят.
Затова ви моля, не искам в момента решение, моля ви да знаете, че това ще се случва и това, което каза господин Цонев, “могат” да стане нещо, което е сигурна дейност на всички тези хора.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Паскалев, имате ли предложение за корекция?
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Аз ще поясня защо не трябва да се прави корекция.
Господин Методиев, Вие сте безспорно прав в това, което казвате от прагматична гледна точка за реализация на конкретен проект за финансиране.
Господин Пинджуров Ви обясни много ясно за какво става дума при текста за общините. Става въпрос за това, че държавата не одобрява общинските бюджети. А в случая с бюджет на централно ведомство не е необходим текст в Закона за устройството на държавния бюджет, за да се позволи такъв разход, докато в случая с общините е необходимо да има изрично записан текст. Това е разликата. Но и в единия случай, Министерството на финансите може да приеме, но може и да откаже такъв безлихвен заем, както и в случая с централните ведомства може да приеме да увеличи кредита по дадено направление и съответно може да откаже. Това е съществената разлика. Иначе чисто прагматично сте сто процента прав.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Текстът е ясен. Няма предложения за промени, има очаквания за бъдещи промени.
Който е съгласен с така предложения текст на § 6, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
По § 7 няма предложения от народни представители.
Който е съгласен той да бъде приет, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Има предложение по § 8, свързано със срока за влизане в сила на законопроекта.
Работната група подкрепя предложението за нов § 8 и предлага нова редакция. Новата редакция е свързана със сроковете за влизане в сила. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г. с изключение на § 6, който влиза в сила от обнародването на закона в “Държавен вестник”. Тоест това, което засяга общините, да влезе в сила веднага, а другото да влезе в сила от 1 януари 2006 г.
Това е предложението на работната група.
Заповядайте.
ДОБРИН ПИНДЖУРОВ: Господин председател, в допълнителните разпоредби се създава нова т. 14, в която се дава определение на консолидирана фискална програма. Мога да изчета текста:
“14. “Консолидирана фискална програма” включва държавния бюджета, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджета на държавното обществено осигуряван, бюджета на общините, БНТ, БНР, държавните висши училища, БАН, извънбюджетните сметки и фондове и други бюджетни предприятия, съгласно т. 1, § 1 от Закона за счетоводството.”
Това е обяснението на консолидираната фискална програма.
И в чл. 20, ал. 4 се правят следните изменения:
“Думите “консолидирани разчети, включващи допълнителна информация за финансовото състояние на общините и за извънбюджетните средства” се заменят с думите “консолидирана фискална програма”.
Така текстът се връзва с предходния § 5.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тези текстове не са предложени на народните представители. Освен това знаете, че изпълнителната власт на дадения етап няма законодателна инициатива. Тук става въпрос да няма интерпретации на темата що е това консолидирана фискална програма и от тази гледна точка е закономерно да го има. Формално погледнато не би трябвало да обсъждаме сега.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз, господин председателю, се присъединявам към това, което казвате. Точно такава е процедурата. Но, тъй като съм привърженик на точните понятия, смятам, че има практика в Народното събрание, в комисиите при второ четене да възникват текстове, които се оформят по време на самата дискусия и които допринасят за подобряване на качеството на законопроекта.
Ако има съгласие между народните представители или на повече от половината от тях, това не е предложение на изпълнителната власт и не може по никакъв начин да го таксуваме така, но може да бъде предложение на самата комисия. И аз, като член на комисията, се присъединявам към това да се появи дефиниция на понятието “консолидирана фискална програма”, за да се усъвършенства законопроекта.
Моля ви по същия начин да се отнасяме и към ситуации, особено в първите месеци на работата сега, когато има неспазени срокове на членове на комисията при внасяне на текстове и съвсем директно ви моля по Закона за акцизите в работната група с господин Димов да вземем участие, тъй като сроковете в рамките на 24 часа, са били счупени по начин, по който не сме разбрали ние. И това да бъде оттук нататък и практика за членовете на комисията, когато има съгласие на повече от половината. Не може да бъде по друг начин.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз се надявам, че по това предложение няма да има възражения, тъй като с промените, които въведохме, би трябвало да се знае що е това консолидирана фискална програма.
Предлагам да гласуваме предложената промяна и тя да бъде включена в проекта за второ четене в пленарната зала.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Като предложение на комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това обсъждането на предложенията за промени по Закона за устройството на държавния бюджет са приети.
Благодаря ви.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (БЪЛГАРИЯ – ПРОЕКТ “ДУНАВ МОСТ – ТРАНШ ІІ”) И НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ И ФИНАНСИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРЕДИТАНЩАЛТ ФЮР ВИДЕРАУФБАУ – ФРАНКФУРТ НА МАЙН.
Разбирам, че вносителите от Министерство на транспорта са тук. Госпожа Красимира Мартинова е заместник-министър, госпожа Албена Иванова е държавен експерт в дирекция “Координация на програми и проекти”, и госпожа Албена Лазарова – парламентарен секретар на министерството.
Имате думата, госпожо Мартинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, замествайки колегата ми заместник-министър Господинова, която отговаря за инфраструктурните проекти, бих желала да ви представя най-общо, ако комисията желае, цялостно проекта за изграждане на “Дунав мост 2” и включвайки вече финансовата рамка, която е сред важните, част от която представляват ратификациите на двата договора.
Проектът за изграждане на “Дунав мост 2” включва проектиране и строителство на пътен и железопътен мост, който има четири пътни ленти и една железопътна линия. Освен това към проекта се прибавя и строителството на прилежащата пътна и железопътна инфраструктура, която се изразява в изграждане на нова жп товарна гара и изграждане на 7 км железопътна линия, плюс реконструкция на съществуващата пътническа гара и строителство на четири пътни възела на две нива.
Във всички тези видове дейности се предвижда “Дунав мост 2” да възлезе на обща стойност 236 млн. евро. Тази стойност 236 млн. евро, може да бъде обмислена като финансова рамка чрез приноса на следните финансови институции:
Европейска инвестиционна банка – заем в размер до 70 млн. евро, разделен на два транша: първият на 50 млн. евро, който договор вече е ратифициран от Народното събрание; и вторият, който е един от двата договора, предоставени на вашето внимание днес, в размер на 20 млн. евро.
От Френската агенция за развитие – 5 млн. евро безвъзмездна помощ за строителни работи, и 500 хил. евро безвъзмездна помощ за предварителни проучвания и консултантско съдействие.
От Кредитанщалт фюр Фидерауфбау – Франкфурт на Майн, имаме 20 млн. 045 хил. 167 евро, сума, която е обект на днешната ратификация, която представлява 18 млн. евро заем и 2 млн. 45 хил. 167 евро безвъзмездна помощ. Плюс това от същата банкова институция – 600 хил. евро безвъзмездна помощ за предварителни проучвания и консултантско съдействие.
По линия на Програма ИСПА на Европейския съюз – 4 млн. 998 хил. евро за проектиране, консултантска помощ, надзор и управление на проекта, и 70 млн. евро безвъзмездна помощ за финансиране на строителни работи.
По линия на Програма ФАР на Европейския съюз – 200 хил. евро безвъзмездна помощ за техническо съдействие на звеното за изпълнение и управление на проекта.
И на последно място, но не и по значение, финансово участие на България в размер на 4 млн. евро за строителни работи по проектиране, надзор и управление и 60 млн. евро само за строителните работи в периода 2006 – 2009 г.
Така очертаният финансов принос на различните институции дава общата стойност 236 млн. евро.
Искам да кажа няколко думи на финансовите параметри на двата договора за заем, които са предложени за ратификация.
Първият заем, представляващ втория транш от европейската инвестиционна банка, в размер на 20 млн. евро, има срок на заема 25 години, петгодишен гратисен период и възможност заемополучателят да избира между фиксиран и плаващ лихвен процент при подаване на заявлението за изплащане на транша по заема. Като лихвата по заема би възлязла средно на 4%.
По втория договор за ратификация от Крединатщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, безвъзмездната помощ, както споменах, е в размер на 600 хил. евро, а договорът за заем и финансиране е в размер на 20 млн. 45 хил. евро, от които 18 млн. евро е заем, а другото е безвъзмездна помощ. Тези 18 млн. евро по заема имат следните финансови параметри: 12 години срок на заема, гратисен период 3 години, и лихва по заема 3,09%.
След тази презентация аз бих ви предложила, ако не възразите, господин председател, да представя на вниманието на комисията какво е извършено до момента и какво предстои да се прави в най-близко бъдеще във връзка с дейностите с оглед стартиране на проекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако засегнете и въпроса изобщо за целесъобразността на реализацията на този проект, тъй като от медиите тръгна шума, че правим мост, за да покрием Дунава.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Ако разрешите, господин председател, бих казала, че може би в този момент е важно да кажем, че, първо Дунав мост 2 е част от коридор № 4 и в този смисъл предвид обстоятелството, че коридор № 4 минава рез територията на България, нашата страна има интерес да развие инфраструктурата си, за да може да се развият и товаропотоци в тази инфраструктура.
Следващият аргумент, който също мисля, че е важен, е този, че на територията на България, тъй като Дунав е северната ни граница и по цялото протежение на северната граница имаме само един мост, при условие, че ние имаме минимум 7-8 моста само на територията на градове като Будапеща и Виена, мислим, че е неприемливо за една държава като България, която има претенции в скоро време да стане член на сея, да имаме само един-едничък мост по цялото протежение на река Дунав.
Тоест, смятам, че това не може да бъде аргумент относно това целесъобразно ли е изграждането на моста. Всяка една инфраструктура е целесъобразно по наше виждане да бъде изградена, тъй като в момента ние нямаме пресищане с развита инфраструктура в територията на страната, така че би било крайно полезно да имаме изграден мост.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, само за информация, тъй като освен на нас, законопроектът е разпределен в Комисията по външна политика и в комисията по транспорта и съобщенията, ще ви кажа, че Комисията по външна политика е приела закона с единодушие. Явно, че от гледна точка на външнополитическите ни отношения няма никакви проблеми с този заем.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Заместник-министърът направи анонс, че ще ни разкаже какво е станало дотук. Молбата ми е да продължи, защото в отговора на въпроса дали трябва да покриваме Дунав, забрави да ни каже какво е текущото състояние.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Не получих индикация дали да говоря по тази тема.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Напротив, това е главното.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Това, което е направено до момента е следното.
За самия мост, за мостовата площадка са приключени отчуждителните процедури, а се очаква до края на тази година да приключат отчужденията за прилежащата инфраструктура. Те са в ход.
Също така са издадени необходимите разрешения за начало на строителните работи.
Завършен е техническият проект на прилежащата пътна и железопътна инфраструктура. Подготвени са тръжните досиета за строителство и надзор на строителството и на прилежащата инфраструктура и вече са изпратени в делегацията.
Предстоящите неща са следните.
Очакваме одобрение от делегация на късата листа от фирми, които да проектират и изградят моста и одобрение на тръжните досиета на строителство и супервизия за строителството на моста, като тези очаквани по график са до средата на 2006 г. договорите да бъдат сключени. Срокът по график за строителство за изграждане на моста е 38 месеца. Също така очакваме търга за избор на супервайзор да приключи до средата на октомври т.г. Търгът да започне, но не да се сключи договора. За договора графикът е да бъде сключен до средата на 2006 г.
Очакваме прилежащата инфраструктура да се изгражда в размер на 24 месеца и относително по едно и също време да завърши, заедно с изграждането на моста. Очакваме договорите за строителство и за строителен надзор на прилежащата инфраструктура, да се сключат около края на следващата година, за да може точно това да позволи приблизително по едно и също време да завършат изграждането на инфраструктурата и на моста.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, кога ще се реже лентата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: През 2009 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В началото или в края? (Оживление)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Зависи от датата на сключването, но при всички случаи няма да е в началото. Очакваме или в средата, или във втората половина на 2009 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, колеги. Не виждам желаещи.
Предлагам да гласуваме.
Моля, който е за, да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодарим на представителите на Министерството на транспорта.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Колеги, разбрах, че миналия път не сте успели да обсъдите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от лобистите от Варненски избирателен район Петър Димитров и Андрей Пантев, като повторение на законопроекта, който беше обсъден в края на миналия парламент, и беше приет.
Става въпрос за производството на “Полимери” – Девня, които ползват продукт, който сме вкарали в състава на акцизните стоки. Техният продукт не се потребява в страната. Акцизът, който се начислява, е 340 лв. на тон. В резултат на това, че всичко е само за износ, на практика продуктът става непродаваем, няма вътрешен пазар. От тази гледна точка сме влошили рязко конкурентоспособността на това предприятие.
В миналия парламент не е имало възражение нито от Министерството на финансите, нито от колегите в комисията. Законопроектът мина на първо и второ четене, след това президентът го върна и той не се прегласува. Поради тази причина това не се прие.
В случая става въпрос за около 2 млн. лв. Ако успеят да изнесат тази продукция, то сумата, която евентуално няма да постъпи като акциз, е около 2 млн. лв., но тя дава шанс на това предприятие. Затова и предложението е, доколкото миналия парламент го е приел и не се е променило нещо качествено, ако няма възражение, да приемем тази промяна в действащия Закон за акцизите. Не става въпрос за новия, който обсъдихме на първо четене и който трябва да влезе от следващата година.
Имате думата по този законопроект.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз подкрепям това предложение, защото то е в посока облекчаване на производителите и увеличаване на конкурентоспособността на продуктите. В тази посока между първо и второ четене аз ще внеса добавка от лобистите от Бургаския избирателен район, защото от “Нефтохим” имат предложение за четири продукта – етилен, пропилен, фракция 4 и глутадиен.
Ще ви прочета за какво става дума, тъй като няма нищо, което е извън нормалната процедура: Етиленът, пропиленът, фракция 4 и глутадиенът се използват като суровини за влагане в производството и последваща преработка в инсталациите на “Лукойл – Нефтохим”. Част от етиленът се доставя по тръбопровод директно до реактора на “Полимери” – Девня, за производство на дихлоретан с високо качество, предназначено за износ.
Тази рестрикция, която е била въведена до този момент, също оскъпява много продукта и го прави невъзможен за износ.
Останалите фракции участват в производството на суровина за производството на три вида синтетичен каучук и латекс, които също в голямата си част се изнасят.
Аз подкрепям Вашето предложение, господин председател, и между първо и второ четене ще направя това предложение, което току-що ви прочетох.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли други колеги, които желаят да се изкажат?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Софийските депутати ще се въздържим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: От Министерството на финансите имате ли да ни кажете нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Министерството на финансите е индиферентно. От фискална гледна точка ние смятаме, че дори загубите за фиска ще бъдат по-малко от тези 2 млн. лв. По наши оценки ще бъдат около 1 млн. лв.
От 1 януари с новия Закон за акциза, ако бъде приет от парламента, така или иначе тези акцизи отпадат. Така че смятаме, че по принцип е правилно да ги няма. Включително и в случая с Бургас.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Предлагам, ако няма други предложения, да го гласуваме.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържал се – 1.
Законопроектът се приема.
Утре от 11,30 часа в Огледална зала се събира работната група на първата си среща по въпросите на акцизните стоки. Времето ни притиска. Знаете графиците за хармонизиращите закони. В наш интерес е законопроектът да мине по-бързо.
В духа на това, което беше казано, каня всички, които желаят да работят по този законопроект. Добре е да се участва в работната група.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Кой ще координира работната група?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Поне засега от мен.
Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Искам да се обърна към представителите на Министерството на финансите. Във връзка с предстоящото гледане на второ четене на Закона за акцизите, според мен е необходимо всеки народен представител, член на Бюджетната комисия, да получи една обикновена табличка, в която по всички тези показатели от чл. 33 до чл. 40, където са съставките със съответните акцизни стоки, реално да получим: 1. фактически действащите по настоящия момент; 2. предложенията в законопроекта за акциза; 3. конкретни предложения на народни представители преди второ четене; 4. поети ангажименти към Европейския съюз с оглед хармонизацията на съответните ставки. Тези четири неща е добре да имаме по всяка една от стоките от чл. 33 до чл. 40.
НЕНО ДИМОВ: Може би и ефектът.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Абсолютно сте прав.
Молбата ми е следната. Когато коментираме всички тези неща искаме да видим и отражението на всяка една крайна стока. Правили сте това нещо и по отношение на цигарите, и по отношение на алкохола, и по отношение на останалите неща.
Много ви моля, направете го това нещо и сега, за да сме облекчени и ние като хора, които ще вземат решения по отношение на Закона за акциза.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кадиев, ще успеете ли до утре да подадете такава информация?
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: За три часа се прави.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да, имаме готовност.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Имате ли някакви други препоръки за утрешното заседание? – Не виждам.
Всички, които желаят, в 11,30 да бъдат в Огледална зала.
Колеги, всички знаете, че има срок за внасяне на предложения. Абсурдна е ситуацията да искате от мен да приема предложения, които са направени след този срок. Не може един законодател да иска от друг законодател да наруши закона. Може в работната група да се изработи някакво становище, така че тези, които са закъснели с предложенията нека да ги представят пред работната група и да ги обсъдим. Но това не може да влезе като съответстващо на правилника предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Става дума за онези предложения, които могат да се формират като предложения на комисията, ако бъдат подкрепени. Иначе пропуснатият срок е пропуснат. Това е ясно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За това става въпрос.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,00 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова