П Р О Т О К О Л
№ 4

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 4

На 21 септември 2005 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект ратифициране на Заемното споразумение (Трети програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, І 502-02-1, внесен от Министерски съвет на 2 септември 2005 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и на Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция, № 502-02-2, внесен от Министерски съвет на 9 септември 2005 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, № 554-01-49, внесен от народните представители Петър Владимиров Димитров и Андрей Лазаров Пантев на 14 септември 2005 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Алиосман Имамов – заместник-председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, имаме падащ кворум и съгласно правилника, можем да започнем заседанието.
Пред вас е дневният ред на днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предвидени са три точки:
1. Обсъждане на Законопроект ратифициране на Заемното споразумение (Трети програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, І 502-02-1, внесен от Министерски съвет на 2 септември 2005 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и на Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция, № 502-02-2, внесен от Министерски съвет на 9 септември 2005 г.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, № 554-01-49, внесен от народните представители Петър Владимиров Димитров и Андрей Лазаров Пантев на 14 септември 2005 г.
Имате ли съображения по дневния ред за днешното заседание на комисията? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ТРЕТИ ПРОГРАМЕН ЗАЕМ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
По този законопроект сме поканили господин Младен Георгиев от Министерски съвет.
От Министерство на финансите тук са: господин Димитър Ивановски – заместник-министър, и госпожа Светлана Панова.
От Министерство на икономиката и енергетиката тук са: госпожа Корнелия Нинова – заместник-министър, и господин Стефан Узунов.
Кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, господин Ивановски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерският съвет е направил предложение до Народното събрание за ратифициране на Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
На 27 април т.г., Тридесет и деветото Народно събрание даде съгласие Министерският съвет да проведе преговорите и да сключи от името на Република България Заемно споразумение за трети програмен заем за преструктуриране със Световната банка.
На 2 юни 2005 г. Бордът на директорите на Световната банка одобри проекта за Заемното споразумение. Споразумението бе подписано от министъра на финансите на Република България на 6 юни т.г.
Представеният на вашето внимание заем е част от многогодишната подкрепа от страна на Световната банка за изпълнение на средносрочна стратегия на българското правителство за реформи. Заемът е част от кредитна програма на Световната банка, залегнало в стратегията й за подпомагане на страната в периода 2003 – 2005 г., приет от Борда на директорите на банката на 9 май 2002 г.
Всеки от трите заема, които бяха част от това Заемно споразумение, бяха в подкрепа на отделни реформи в отделни сектори на българската икономика и общественото развитие.
Пет са основните направления, в които бяха предвидени и изпълнени реформи:
- продължаване на структурната реформа в реалния сектор;
- създаване на благоприятна среда за развитието на пазара;
- усъвършенстване на финансовата система;
- подобряване на държавното управление;
- инвестиране в човешки капитали и укрепване на социалната защита.
Само ще ви припомня, че първият заем от програма – ПАЛ 1, беше насочен основно към структурните и институционалните реформи в реалния сектор с цел подобряване на бизнес средата. Вторият заем – ПАЛ 2, постави акцент върху реформите в публичната администрация, съдебната система, борбата с корупцията и като цяло подобряване на държавното управление. Акцент на мерките, залегнали в третата фаза на програмата, са политиките в областта на пазара на труда и в социалния сектор, включително дългосрочната стабилност на системата за социална закрила и по-нататъшно преструктуриране на секторите образование и здравеопазване.
Заемът ПАЛ 3 е договорен като структурна операция в подкрепа на платежния баланс, тоест финансирането влиза директно в платежния баланс на страната, а срещу това правителството е изпълнило съответните ангажименти в тези области. Той е в размер на 116 млн. и 100 хил. евро. Финансовите условия са в рамките на стандартно предлаганите от Световната банка параметри – 17-годишен общ срок на погасяване със сключен в него петгодишен гратисен период по отношение на главницата, лихвен процент на базата на 6-месечния либор в евро. Получаването на средствата е предвидено в Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
Фактически решението на Министерския съвет, с което предлага на Народното събрание да ратифицира заемното споразумение, за което е бил даден предварителен мандат от страна на Народното събрание, е с дата 1 септември т.г., тоест това е настоящият Министерски съвет, избран от това Народно събрание.
Във връзка с това предлагам Комисията по бюджет и финанси да подкрепи внесения проект на решение от страна на Министерския съвет.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Някой друг от вносителите има ли желание да вземе думата?
От Министерство на икономиката имате ли да добавите нещо?
Заповядайте, госпожо Нинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Бих искала да изразя становището на Министерството на икономиката и енергетиката.
Поддържаме казаното от господин Ивановски от Министерство на финансите и нямаме какво да допълним.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми колеги, за коментари, мнения, становища, въпроси.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
За нас е ясно, че това е един добър заем. По принцип заемите ПАЛ са добри заеми. Заместник-министър Ивановски каза, че правителството е изпълнило ангажиментите по този заем, само че аз като прочетох матрицата, виждам, че има много неща, които не са изпълнени и оттук идва моето притеснение. Ще дам само няколко примера: в сферата на железниците има такива проблеми; изнасянето на регистрация на търговските дружества извън съда – още нищо не е направено; в образованието също са поети много ангажименти. Няма да изреждам всички, давам само три примера.
Моето притеснение идва от това, че ако не са изпълнени изискванията, няма да получим тези 116 млн. в подкрепа на платежния баланс, а ратифицирайки това споразумение, ние си затваряме вратата за преговори за други споразумения и за друга подкрепа.
Затова искам повече информация как върви изпълнението и при всички положения новото правителство да каже ще изпълнява ли неизпълнените или няма да ги изпълнява, тъй като тези ангажименти са приети от министри, които сега не са министри или са министри на нещо друго, както е случаят с Василев.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Като конкретен отговор на въпроса на господин Нено Димов отново ще потвърдя, че всъщност на 2 юни 2005 г. Бордът на директорите на банката одобри проекта на заемно споразумение именно на базата на мандата, който беше даден от предишното Народно събрание за водене на преговорите. И всъщност актът, с който министър Велчев подписа на 6 юни 2005 г. споразумението, го прави във фаза, в която то е подписано и одобрено от страна на Световната банка. И единственото, което следва да се изпълни преди постъпването на средствата в платежния баланс на страната е ратификацията от страна на парламента.
Относно конкретните препоръки, за които говори господин Димов, аз не случайно в своето изложение казах, че акцент на мерките в Третия програмен заем са мерките, залегнали в областта на политиките на пазара на труда, социалния сектор, дългосрочната стабилност на система за социална закрила. Разбира се, господин Димов е прав, че и в останалите сектори са изпълнявали част от тези ангажименти.
По отношение на търговската регистрация приетата стратегия за изваждане на регистъра на търговските дружества от съда, която прие Министерският съвет, на практика е аргументът, който от страна на Световната банка е счетено, че този ангажимент, както е записан, има съответното изпълнение. Разбира се, предстои и законодателната инициатива в рамките на изпълнението на тази стратегия. И във връзка с това още веднъж искам да потвърдя, че самият факт, че Бордът на директорите на Световната банка е одобрила проекта на заемно споразумение, означава, че по всеки един от показателите, които са били набелязани в рамките на матрицата за третия програмен заем, ангажиментите от страна на българската държава, както законодателната власт в лицето на Народното събрание, така и изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет, са изпълнени.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми колеги.
Тези законопроекти по принцип са от групата на бързите законопроекти. Те по принцип не предизвикват сериозни дискусии. Безспорно България има нужда от тези пари поради обстоятелството, че условията за ползването им са значително по-добри от каквито и да е други външни финансови източници. Това трябва да се има предвид.
Имате думата за коментари.
Разбира се, много е важен въпросът, ако аз разбирам подтекста на това, което попита господин Димов – за начина на използване на средствата от тези заеми. Това е един голям проблем. Проблем, който ние сме задавали както при ПАЛ 1, така и при ПАЛ 2, така и сега. Но в края на краищата тези средства трябва да се разглеждат като един сериозен стимул за платежния баланс от страна на един от основните проблеми на нашата финансова стабилност в момента.
Имате думата, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз не съм попитал точно за какво ще се използват. Аз попитах как върви изпълнението, защото, според мен, има много неща, които в матрицата отзад са на ниво неизпълнени. Има разлика. На места пише “съществен напредък”, на други места няма такова нещо. Тоест, това означава, че те не са свършени, а трябва да бъдат свършени. И се съмнявам, че ще има отпускане на тези средства, докато нещата не бъдат свършени. И е хубаво да знаем каква е готовността.
Аз няма да влизам сега в повече подробности. За това най-вероятно ще ми трябва малко повече време. Но ни трябва да знаем каква е готовността да бъдат изпълнени. Защото в сферата на БДЖ трябва да се направят доста неща. Нещо повече, докато министър Василев беше министър на транспорта, се вървеше точно в обратна посока – неизпълнение на изискванията. Разбира се, настоящият министър на транспорта сега трябва да каже ще изпълнява ли тези ангажименти, примерно, с въвеждане на реална цена на билетите и на услугите в жп транспорта.
Така че за мен е важно да имаме санкцията на министрите, че те ще изпълнят изискванията. В противен случай няма да има превод или частичен превод на тези 116 млн. евро в подкрепа на платежния баланс. И тогава за какво говорим? Просто не е вярно, че са изпълнени нещата.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може би, господин Димов, към Вас е част от моето становище, и към господин Ивановски.
Практиката по ПАЛ показва, че въпреки че много ангажименти не се изпълняват, парите се плащат. Но това, което парламентът, според мен, може да направи в тази връзка, е да изиска в крайна сметка изпълнението на тези ангажименти. Иначе парите ще бъдат приведени. Уповавайки се на миналите примери, те винаги са били привеждани и са били правени компромиси от страна на Световната банка. Проблемът е, че за едни и същи неща, които се повтарят, се отпускат пари. Това е, което аз наблюдавам и което не е добра практика. Тоест, ако срещу тези пари не се правят реформи, те не са нещо добро за България в това положение. И може би точно тук трябва да се намеси парламентът, като не само Световната банка, но и ние можем да изкажем известен контрол по това как се харчат тези пари и дали са извършени реформите, за които са получени.
Така че би трябвало, получавайки тези средства, вие да се ангажирате с реформите, които трябва да бъдат направени срещу тях.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата за коментари и изказвания.
Разбира се, аз пак ще повторя, че парламентът трябва да контролира изразходването на тези средства, както и всички други средства, които държавата взема като външни заеми. Но едва ли тези – бих ги нарекъл – малки суми са достатъчни, за да извършим всички реформи, особено структурните.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря.
Ясно е, че това са най-изгодните заеми, които държавата получава. И въпреки тези възражения за харченето на тези пари и за усвояването им, нашата позиция е, че този заем трябва да бъде подкрепен, да бъде извършена ратификацията.
По въпроса, който се поставя от Демократи за силна България, нещата трябва да се гледат конкретно. Мисля, че това не е предмет днес на това разглеждане. Въпросът е Народното събрание да прецени дали да ратифицира този договор или не, тоест дали да приеме този заем или не. Мисля, че във връзка с това позицията на всички ни е еднозначна.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз се присъединявам към изказаното мнение, че има практика, която не е добра. И това едва ли не ни задължава ние да продължим тази недобра практика. Ще дам три числа, които са в текста.
В стълб 5 – инвестиране в човешки капитал и засилване на социална защита: Текущото състояние на очакваните резултати. Съотношението между броя на учениците и учителите в паралелки от І до ІV клас през 2002 – 2003 г. беше 16,9 към 1, срещу 17,7 в ОИСР и 16,7 средно за Европейския съюз. Съотношението между броя на учениците и учителите в паралелки от V до VІІІ клас през 2002 – 2003 г. беше 12,2 към 1, срещу 15 към 1 в ОИСР, и 12,5 за страните от Европейския съюз. Съотношение между броя на учениците и учителите в паралелки от ІХ до ХІІІ клас през 2002 – 2003 г. беше 11 към 1, срещу 13,9 в ОИСР, и 12,9 средно за страните от Европейския съюз. Съотношението между броя на студентите и преподавателите в системата на висшето образование в България през 2003 – 2004 г., е около 10 към 1, в сравнение с 16,5 към 1 в ОИСР.
Тези числа, преведени на езика на българската образователна институционална мрежа означават съкращения от порядъка на 25, 30, 40 процента. Тоест, българската държава заявява готовност да тръгне в такава посока. Няма да го направи. Нещо повече, новият министър на образованието каза, че трябва да спрем да говорим за оптимизация на училищната мрежа. Това е скритият термин, който реализира приближаването на тези съотношения. И ще вземе парите. Това е добър подход, но всички, които имаме отношение към тази голяма структурна реформа в България в последните години, знаем, че тези заеми са инструмент и опит за дисциплиниране на реформаторско поведение вътре в самата страна. И в крайна сметка оценката, която ще дойде отвън, не е за това, че те са извършили едно добро дело, подпомагайки платежния баланс на страната, а че те, извършвайки това добро дело, вътре в страната България не е имало кой да чуе, че е извършено това добро дело.
От тази гледна точка, тук има директно злепоставяне на образа на България навън, и то пред международните финансови институции. И то в ситуация, в която аз поне не съм дълбоко убеден, че платежният баланс на страната така неистово се нуждае от тези 116 млн. евро.
Затова няма как да гласувам “за”, господин председателю. Това не е въпрос към колегите от министерството, това е възглед – доста устойчив в последните години, че този начин на поведение на българската изпълнителна власт не е добър. Това отлагане на реформи е много тежко нещо, защото те се струпват, в крайна сметка на някого, който ще избере съдбата чрез избирателите в даден момент, кой ще събере някакъв кураж и ще свърши нещо.
Аз съм сто процента сигурен, че това, което тук е записано, няма да се случи в близките четири години.
Ще дам само още един пример. Тук пише, че сме напреднали страшно много по достъпа до информация. Ще го кажа като архивар – човек, който се занимава с история и с архиви. На нас ни предстои да приемем устройствен Закон за МВР, в който за първи път в цялата история на модерна България – аз ще държа реч в парламента на тази тема – министърът на вътрешните работи ще стане главен архивар в страната, на документи, които се отнасят за историята на България от 1919 г. насетне. Това е миналият век, вече нямаме спомени колко отдавна е било. И ще излезе пред света с открито лице и ще каже: ние сме разкрили информацията за преди 20 или 30 години, като закриваме собствените си исторически активи от преди 100 години. Кого лъжем? Себе си. Не можем да излъжем външния свят по никакъв начин. А тук сме написали, че сме постигнали изключителни успехи.
Така че, господин председателю, нещо, което рядко ми се случва, много съжалявам, но аз гласувам “против” и Ви моля да ме освободите, ако това е възможно.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това си е Ваша работа, господин Методиев. Имате право.
Ако ми позволите, да кажа под формата на реплика, да кажа, че може би Вашите аргументи имат основание, но те са доста настрани от основната ни задача в момента. Както заяви господин Шопов, основната задача е да преценим България има ли нужда от тези пари или няма нужда.
Вие може би сте прав, че реформите някъде не вървят, че тези пари не се използват по най-ефективен начин, но това е въпрос, който има косвено, далечно отношение към проблема.
Все пак ще отбележим в протокола, че Вие гласувате “против”.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председателю, аз искам да направя реплика на Вашата реплика. Не е възможно една фирма да вземе заем за строителство, а после да се окаже, че собственикът си е купил автомобил. Същото е и с държавата – имаме нужда от тези пари, но дали ще правим реформи с тях?
И наистина това, което повдигна господин Димов, смятам, че е изключително важно – докъде сме с реформите и има ли воля това правителство да ги прокара. Ние това трябва да чуем. Говорим за истинска реформа и за нея да бъдат използвани средствата, а не просто да напълним хазната със 116 милиона.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли други становища, въпроси? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя Законопроекта за ратифициране на Заемното споразумение (Трети програмен заем за преструктуриране) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
За – 7, против – 2, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ДАРЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И СОЦИАЛНАТА СОЛИДАРНОСТ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ.
От Министерство на здравеопазването присъства д-р Валери Цеков – заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин Околийски пряко наблюдава проекта, за който ще стане дума днес. Той работи към Националния център по опазване на общественото здраве.
Тук е парламентарният секретар на министерството – госпожица Бранислава Бобанац.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте да представите законопроекта, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател! Основание за това предложение за ратификация към вас е едно споразумение, сключено в изпълнение на компонент 1 – подготовка на реализиране на информационна система за психично здравно обслужване в общността, който компонент е съставна част от проекта “Създаване на регионални мрежи и системи за събиране и обем на социална и здравна информация”.
Този проект ще се реализира в страните от Югоизточна Европа в рамките на Инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност.
Компонент 1, за който всъщност се отнася дарението, е създаването именно такава информационна система за психично здравно обслужване, която ще се осъществява в съответствие с едно решение, подписано от упълномощените представители на Министерството на здравеопазването на осемте страни от Югоизточна Европа – Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора, и Македония, както и от Гърция, от Съвета на Европа и от Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация, по време на Деветата регионална среща на здравната мрежа на Инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност, която се проведе от 8 до 10 ноември 2004 г. в Кишинев, Молдова.
Съгласно този проект се предвижда във всяка една от страните, участваща в здравната мрежа, да се създаде пилотен модел на информационна система в подкрепа на предоставянето на психично здравни услуги в общността.
Автор на този проект е България и тя ще бъде отговорна за регионалното координиране на дейностите по този проект. За тази цел в София ще бъде изграден регионален офис на проект, чието финансиране ще се осъществи чрез дарения на Република Гърция в размер на 74 хиляди евро.
Преди малко на членовете на комисията беше раздадена една информация, която дава допълнителни пояснения относно целите на проекта, как ще бъде структурирано изпълнението на този проект и как ще се координира дейността на осемте центъра, които вече са изградени, съгласно един друг проект, който вече е приключен в основната си част.
Пред вас стои да вземете решение относно ратификацията на дарението, което получаваме от Република Гърция в размер на 74 хиляди евро, както вече стана дума.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Имате думата, господин Околийски.
МИХАИЛ ОКОЛИЙСКИ: Ако има някакви въпроси по проекта, бих могъл да отговоря.
Искам само да кажа, че цялото финансиране на този регионален офис, който до голяма степен вече е разкрит на територията на Националния център за опазване на общественото здраве, е 81 хил. евро, от които 74 хиляди са дарение от Гърция, 3500 евро са дарени от Световната здравна организация и 3500 евро от Институт “Отворено общество”.
Проектът се предвижда да бъде две години в два компонента. Първият компонент, за който е това дарение, предвижда развиването на протокол и стандарт за предоставяне на психично здравни услуги в общността. А вторият компонент предвижда внедряването на тази информационна система в осемте страни.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата, уважаеми колеги, за въпроси, за становища.
Бихте ли казали на колегите кое налага ратификацията на подобно дарение? По принцип такива неща не минават през парламента.
МИХАИЛ ОКОЛИЙСКИ: В Споразумението за дарение между нашето Министерство на здравеопазването и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Гърция е записана точка, която предвижда ратификацията на това споразумение. Има и такава традиция. Другият проект, който в момента върви към приключване, е така нареченият Психично здравен проект към Пакта за стабилност, който е в три компонента. Всеки един от компонентите му беше ратифициран от Народното събрание. Предполагам, че това е една от причините и този проект да бъде предложен за ратификация.
Проектът мина през Министерския съвет на 9 септември, който също препоръча ратификацията.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми колеги.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Да гласуваме.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако няма съображения, да гласуваме. Въпросът е ясен.
Който е съгласен с предлагания Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема.

По трета точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Това, колеги, е един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Има се предвид сега действащия закон.
Вносител е господин Димитров. Аз не бих предложил за разглеждане точката без него, защото той трябва да даде разяснения по законопроекта. Не виждам и втория вносител тук.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Искам да Ви предложа, господин председател, доколкото имаме цял Закон за акцизите и има само едноседмичен срок за предложения, тази една точка може да влезе като предложение и да го приемем с общия закон, а да не го приемаме днес.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тук става дума за промени в действащия в момента закон. Не можем да го гледаме заедно с другия закон, който е изцяло нов.
С риск да бъда упрекнат от господин председателя, ще ви предложа да го отложим за следващия път, когато присъстват вносителите.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Щом ще го отложим, нека от Министерството на финансите да направят изчисление с колко ще се намалят приходите.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ги, готови са.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Да ни ги дадат.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, миналия път министърът на финансите каза, че дава писмо с новите ставки за акциза. Може ли да ни дадете техните предложения, за да ги разглеждаме, заедно със законопроекта за акцизите, който едноседмичен срок за промени тече?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предполагам, че някои от колегите ги имат. Ще помоля техническия секретар на комисията да ги предостави на всеки член от комисията.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря.
А има ли воля за удължаване на срока за предложенията по Закона за акцизите до 14 дни. Има доста празници и ми се струва, че този срок е доста къс, ще приемаме цял закон.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Празниците не влизат в тези срокове. Трябва да се види дали този срок няма да окаже влияние върху самата процедура.
МАРИЯ КАПОН: Така или иначе миналия път стана въпрос с представителите на Министерството на финансите, че искаме да влезе от юли 2006 г. Смятам, че е редно да го огледаме и сериозно да поработим. Това е нов закон.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз ще споделя това с председателя на комисията. Ако той е съгласен и направим консултациите с Министерството на финансите, аз също съм съгласен.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15,25 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Алиосман ИМАМОВ


Стенограф:
Н. Иванова