П Р О Т О К О Л
№ 3

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 3

На 15 септември 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на закона за хазарта, № 554-01-33 от 18.08.2005 г., внесен от Атанас Папаризов и група народни представители.
2. Обсъждане на Законопроект за акцизите, № 502-01-6 от 10.08.2005 г. внесен от Министерски съвет.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, предлагам да започнем заседанието на комисията.
Казвам “Добре дошъл” на заместник-председателя Милен Велчев, тъй като това е неговото първо участие в ръководството на комисията.
Две думи по предложения ви дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за акцизите, № 502-01-6 от 10.08.2005 г. внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на закона за хазарта, № 554-01-33 от 18.08.2005 г., внесен от Атанас Папаризов и група народни представители.
Има молба от екипа на Министерството на финансите, ако не възразявате да разменим местата на двете точки.
Имате ли възражения или други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА.
Това е един от евроинтеграционните закони. Там ни притискат сроковете за членство в Европейския съюз. Смятам, че във варианта са изчистени всички лобистки интереси, които се бяха промъкнали в някои от вариантите на законопроекта. И аз мисля, че за радост на нашата комисия и на българския парламент, опираме до ситуация, когато законът ще се представя от опозицията. Дай Боже по повече закони да сме в такова състояние.
Заповядайте, госпожо Капон, да представите законопроекта.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Във Временната комисия по европейска интеграция беше представен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта от Министерския съвет, който ние отхвърлихме и запазихме само точките, които са евроинтеграционни по Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги в Република България”.
Както е видно от самия законопроект за изменение и допълнение, който имате, това е включването на регистрирани в държавите – членки на Европейския съюз, лица като търговски дружества. И аз ще си позволя, въпреки че на пръв поглед и аз се подписах, да поставя на обсъждане в рамките на нашата комисия на експертно ниво досегашната т. 3, която става т. 4, за да обсъдим дали все пак трябва юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на обществено полезна дейност, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в предвидените от закона случаи да извършват хазартна дейност.
Това е моята лична забележка. Смятам, че въпреки двата интеграционни текста ние трябва да обсъдим това в Комисията по бюджет и финанси. Казвам го поради причината, че е много добре, примерно, една болница да организира томбола за покупката на скенер, но в същото време и в европейската практика се избягват тези случаи. Струва ми се, че е добре да вземем становище от Данъчната администрация, а може би и господин Велчев ще ни разкаже по-подробно за това. Имаше случаи във Варна, където определени лица с нестопанска цел, злоупотребяваха на база тази точка от закона.
Това е единственият ми коментар. Всичко друго са интеграционни текстове, по които сме закъснели с девет месеца. Трябвало е да ги приемем до края на 2004 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Предлагам да чуем мнението на Министерство на финансите. Те не са вносители, но изпълнителната власт има отношение.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Благодаря Ви, господин председател.
Ние подкрепяме направените предложения от господин Папаризов и група народни представители в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, тъй като тези текстове касаят единствено хармонизацията с европейските закони в тази насока. Така че няма какво да добавим.
Приемаме за тези три страни, членки, които са в европейското икономическо пространство, които не фигурираха в нашия законопроект.
Колкото до т. 3, това и сега съществува по отношение на томболите, стига да не се изкривява законът. Но когато се изкривява законът и неговата идея, тогава има други органи, които трябва да се намесят.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Имате думата по този законопроект. Той е обсъждан и във Временната комисия по европейски въпроси. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който подкрепя така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, моля да гласува.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на представителите на Министерство на финансите.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АКЦИЗИТЕ.
Заповядайте, господин Кадиев, да представите законопроекта от името на вносителя Министерски съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря.
Господин председател, дами и господа народни представители! Министерството на финансите и правителството са подготвили Законопроект за акцизите. Всъщност това е Законопроекта за акцизите, предложен от предишното правителство. Предполагам, че всички имате мотивите за внасянето на този законопроект.
Основна цел на законопроекта е да приведе Закона за акцизите в пълна хармонизация и синхронизация с европейското законодателство. Най-важните неща от него, без да се впускам в текста, тъй като имате мотивите, са, първо, кой събира акцизите. Това е основен момент. Този законопроект предвижда акцизите в България да бъдат събирани единствено от митническата администрация. Както знаете, в момента в България акцизите се събират от две администрации. Акцизи при внос се събират от митниците, и акцизи вътре в страната се събират от Данъчната администрация.
Изискване по присъединяването към Европейския съюз е само една администрация да прави това нещо, като нямаме задължение коя точно администрация да бъде. Ние предвиждаме, че е по-добре, това да бъде митническата администрация. Предвид опита на другите европейски държави, навсякъде митническата администрация, с изключение на Швеция, събира акцизите. По тази причина ние предлагаме и в България Агенция “Митници” да събира акцизите. Това е първата основна промяна.
Друга основна промяна е въвеждането на системата на лицензирани митнически складове.
В законопроекта, освен общите принципи на акцизно облагане, видовете акцизни стоки, възникване на задължение за плащане на акциз, данъчно задължени лица, контрол и санкции, регламентира и условия и ред за лицензиране на тези акцизни складове, режим за отложено плащане на акциз, кои са данъчно задължените лица, задълженията за заплащане на акциз, момента, в който той възниква, акцизно облагане за организацията на хазартни игри. Всичко това е описано в законопроекта.
Предполагам, че основната точка, по която ще има въпроси от ваша страна, е защо в законопроекта не са записани точните нови ставки на акциз по горивата и по цигарите. Както знаете, едно от задълженията на България в процеса на присъединяване към Европейския съюз, е да вдига акцизните ставки на горивата и цигарите и спиртните напитки до нива, минимални за Европейския съюз. В предишния законопроект, предложен от предишното правителство, няма точно описани ставки. Поради тази причина вие не ги виждате и в момента.
Министърът на финансите е изпратил писмо до председателя на комисията, в което го уведомява за позицията на Министерството на финансите как трябва да изглеждат новите ставки. Предполагам, че те ще бъдат раздадени и на вас. Ако искате, мога да ви прочета точните цифри в процеса на обсъждането и да обсъдим позициите на парламентарните групи и на Министерството на финансите по повод Законопроекта за акцизите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги, традицията е първо да преминем към въпросите на вносителя. Имате думата, като предварително обяснявам, че в общи линии има прецедент, с НПК се оперираше така – с варианта на закона на предишното правителство и уговорката, че между първо и второ четене ще бъдат направени не толкова маловажни промени. Тук най-тясното място са точно въпросните ставки, които не са включени в законопроекта и разбирате, че ще паднат като отговорност на депутати от тази комисия, което от чисто политическа гледна точка не е най-простото нещо, което се случва в нашия парламент. Но поради фактора време отиваме към прецедента с НПК – да обсъдим този вариант, а между първо и второ четене да бъдат направени тези промени.
Казвам това, тъй като онзи ден няколко работодателски организации са поставили искания пред премиера да се въведат диференцирани ставки за нефта и нефтопродуктите предвид резкия скок на цените. А виждате, че ние тук ще ви поднесем увеличаване на акциза горе-долу с по 30%. Тоест, не само че не става въпрос за диференцирани ставки, а става въпрос за увеличение на акциза. Един ангажимент, който е бил ясен при подготовката на законопроекта, но не знам защо не е бил включен в съдържанието на законопроекта.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Министерството на финансите в никакъв случай не бяга от отговорността по новите ставки и в никакъв случай не искаме да прехвърляме на политиците отговорността от внасянето на новите ставки.
Нашата позиция – и това е наше задължение по присъединяване към Европейския съюз – е да вдигнем акцизните ставки до минималните нива. Ако не го направим тази година, следващата година стъпката ще бъде още по-силна. Ние в момента го правим на две стъпки – по-малко тази година и още малко следващата година. В противен случай следващата година трябва да направим много голям скок.
Преди да преминете към обсъждането, ще кажа как ще се отрази всяка една цифра. Вдигането на акциза на горивата в сегашното предложение, което застъпва Министерството на финансите: акцизът на безоловния бензин от 495 лв. на 530 лв., ще доведе до увеличение на цената на горивата средно с 2,6%.
Ние също имахме среща с представители на превозвачите, също получихме изисквания от тяхна страна, дадоха ни и примери с това, което се случва в Белгия, във Франция, в Полша – намаляване ДДС на цената на горивата. Разбираме, че цената на горивата расте нагоре, много транспортни фирми в европейски държави са фалирали, разбираме всички препоръки на транспортния бизнес, но нашата позиция в момента е, че ние трябва да изпълняваме задълженията си по присъединяването към Европейския съюз.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Може би някои колеги знаят, че през почивните дни на проведения ЕКОФИН (Съвета на министрите на финансите и икономиката на Европейския съюз) в Манчестър е гласувана декларация, която специално призовава министрите на финансите да не допускат нарушаване на бюджетните баланси чрез намаляване на акцизите на горивата, за каквото има призиви в много страни.
Разбира се, това не е задължително и министрите на финансите и съответните правителства имат право да предприемат действия, но това е сякаш единната позиция на министрите на финансите на Европейския съюз. Знаете, че във всички страни акцизните стоки вече са хармонизирани и всички са по-високи от нашите. Така че подкрепям позицията на Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Въпреки че ние ще гледаме между първо и второ четене законопроекта по същество, искам да се върна в някои от проблемите.
Господин Кадиев, сигурни ли сте и готова ли е държавната администрация и Агенция “Митници” от 1 януари 2006 г. да стартира, както е описано в законопроекта? Това е много важно за нас. И готови ли са акцизно регистрираните лица? Каква разяснителна работа е направена? Все пак има една коренна промяна. Да не се окаже така, че практически да се получи дупка в приходите, които са във фиска?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За да не бъда голословен, предлагам представителят на Агенция “Митници” да вземе думата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Може би е добре да съберем въпросите, защото някъде ще има дублиране, след което да отговорите общо.
Имате ли други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което очевидно ще се случи с този закон е увеличава не ставките, което е нормално предвид достигането на минималните стандарти на Европейския съюз. Така че догодина ще има повече приходи от акцизи, което ще доведе и до повече приходи от ДДС, тъй като той е крайният данък, който се налага върху добавената стойност.
Гледайки цялата картина трябва да си дадем сметка, че ако това правителство иска да спадне преразпределението пред бюджета под 40% от брутния вътрешен продукт, нещо от преките данъци значително трябва да се намали. Моят коментар е да не изпускаме цялостната картина.
Смятам, че най-разумното действие във връзка с това е сериозно намаляване на осигурителната тежест. Това е леко отклонение от темата, но я казвам на всички вас, за да не пропуснем и голямата картина, разсъждавайки по акцизите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Смятам, че това е въпрос и не е леко отклонение, а съществено отклонение от темата, защото изменението на приходите от един данък не означава, че точно трябва да бъде отразено в изменението на разходите и приходите на друго място. Това е въпрос на една по-комплексна оценка на приоритетите и т.н.
Що се отнася до акцизите, уважаеми дами и господа, миналата година имаше изключително сериозен спор за акциза на газта. Наистина има една хронологична таблица по години как трябва да се изменя у нас акциза на горивата и т.н., за да достигне минималните на Европейския съюз.
Искам предварително да ви кажа, че ще възникне сериозно напрежение по отношение на акциза на газьола. По моя преценка акцизът на газьола е около 35% от минималния за Европейския съюз. С тази стъпка, която е задължителна, и като добавим мултиплициращия ефект на увеличението на петрола на световно равнище, ще се получи една значително по-висока цена, която ще затрудни до голяма степен потребителите на газьол. Според мен това е социалното гориво у нас, а не газта. Мисля, че там трябва да насочим основната дискусия, да направим една ясна оценка какъв ще бъде икономическият и социалният ефект от увеличаването на акциза на газьола.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз ще взема дума във връзка с нулевия акциз, който ще е за пропан-бутана. Какво предвижда министерството при внос? Тоест, какво ще се случи, когато имаме внос, и как ще се диференцира това, което е за автомобили, за моторни превозни средства, дали ще има временен акциз, който ще се плаща с бързо възстановяване след това? Какъв ще е реално данъчният ефект? В момента, в който имаме различни акцизи за домашна употреба и за моторни превозни средства, като има внос какво се случва – правим ли временен акциз, който да има бързо възстановяване, така че да не се спекулира и доказването, или се обособяват обектите като складове, тоест места, в които реално няма внос като такъв?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът е ясен, благодаря Ви.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моят въпрос е свързан с администрирането на самия данък, на събирането на акциза. Как решението, което господин заместник-министърът каза, че е отразено в този закон, акцизите да се събират от митниците, кореспондира със създаването на Национална агенция по приходите, тъй като знаем, че тя ще събира всички приходи, които влизат в Републиканския бюджет или поне такава е идеята? Това, първо.
И второ, една част от акцизните стоки се произвеждат тук, не са предмет на внос. Как точно ще ги събира митницата, да речем от “Булгартабак”?
Моят въпрос е свързан с администрирането на този данък. Аз лично по-късно ще кажа своето становище. Засега само тези въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси? – Няма.
Нека да чуем отговорите от министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Предлагам заместник-директорът на Агенция “Митници” господин Григоров да започне с отговорите по администрирането.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предвидената дата за влизане в сила на закона от 1 януари 2006 г., кореспондираше с поетите ангажименти при затварянето на Глава 10 “Данъчна политика”. Именно затова още в рамките на миналата година законът бе одобрен от Министерския съвет и внесен за разглеждане в Народното събрание. На 19 април той мина на първо четене, след което нямаше допълнително развитие, поради което е очевидно, че тази дата в момента не е актуална, най-малкото заради това, че при един такъв сериозен закон, една такава сериозна уредба на важна част от обществено икономическите отношения, е необходимо време за подготовка на търговския сектор. Така че нашето предложение щеше да бъде от 1 януари 2006 г. да влязат онази част от разпоредбите, които дават възможност да се отпочне процедура по лицензиране на лицата, тоест те да заявят, да поискат лицензиране и да започне тази процедура, а самото прилагане на закона да бъде от 1 юли 2006 г., което мислим, че е едно реалистично предложение.
На въпроса на народния представител господин Цонев, по отношение на връзката между администрирането на акцизите изцяло от митническата администрация и създаването на Националната агенция по приходите.
Както изложи и господин Кадиев, ние имаме ангажимент от Европейската комисия да изберем една администрация, която изцяло ще администрира акцизите, независимо дали тя е митническата или данъчната, но практиката в европейските страни е такава. Поради характера на този данък – еднофазен косвен данък, той се администрира, с изключение на Швеция, изцяло от митническата администрация.
Бих искал да подчертая, че при вземането на това решение е отчетено и това, че към момента в България между 65 и 70 процента от стокообмена е с Европейския съюз, който към момента на присъединяването ще се превърне във вътрешно общностен за Европейския съюз оборот, който всъщност ще премине на контрол от митническата администрация в данъчната администрация чрез системата ИНТРАСТАТ (Информационна система за регистрация
на стокообмена между страните – членки на Европейския съюз). По този начин митническата администрация ще поеме администрирането на акцизите.
Що се отнася до администрирането при производство, естествено, че както в момента данъчната администрация разполага с регионални структури и на централно ниво, говоря специално за звено “Големи данъкоплатци”, аналогични структури сме започнали да планираме за изграждане и в митническата администрация, така че те да могат да извършват контрол върху акцизните стоки и при производство не само от внос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Госпожа Елкова от “Данъчна политика” иска да отговори по въпроса за акциза на газьола.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Що се отнася до повишаването на акцизните ставки, ние също си даваме сметка, че газьолът е изключително чувствително, в това число и социален, но, за съжаление, политиката в областта на акцизите в Европейския съюз, също върви нагоре. Миналата година беше приета една нова директива, която увеличи минималните ставки за общността средно с около 30%. Става въпрос основно за горивата. Въведе се акциз на електрическата енергия, на въглищата и кокса.
Това наложи ние да поискаме нови преходни периоди, тъй като без тях трябваше да прилагаме минималните нива към датата на присъединяване, а те са твърде високи за нас.
Специално за газьола имаме договорени минимални ставки към 1 януари 2013 г., което е максимално дълъг преходен период.
Акцизът на пропан-бутана беше диференциран със ставка за битово потребление.
МАРИЯ КАПОН: А при нас какво правим? Как ги диференцираме при внос?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Вие говорите за маркирането. Пропан-бутанът се не маркира. Маркирането се отнася за газьола и керосина. Те имат един маркер – жълт на цвят – който е един за целия Европейски съюз. Пропан-бутанът не може да се маркира.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Капон има уточняващи въпроси.
МАРИЯ КАПОН: Ще ги обсъждаме при второто четене, защото те са изключително много. Ние се хванахме за пропан-бутана, обаче съоръженията за хазарт минават към краен данък, тоест корпоративно облагане. Каква е причината, какво се очаква от това? Тук трябва да водим дебати по различните части.
Същото е и за казаното дестилиране на 10 хектолитра. Там има същия проблем. Как ги отчитаме?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И кой ги отчита.
МАРИЯ КАПОН: Да, и кой ги отчита. Защото 70 на сто от продуктите в България се правят така.
По същия начин и за винения дестилат. Досега той беше част от суровина. Сега ще искаме 30% обезпечение за години напред. Как ще стане това?
По същия начин мога да кажа, че в законопроекта има проблеми и в преходните разпоредби, в заключителните разпоредби.
Наистина е добре Министерството на финансите и Дирекция “Данъчна политика” да погледнат законопроекта, който е внесен, защото ще имаме тежка работа по него между първо и второ четене.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други въпроси? – Няма.
Преминаваме към изказвания.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз лично защитавам становището, че акцизите трябва да бъдат събирани от Националната агенция по приходите. Казвам го предварително. Има множество аргументи в тази посока, независимо от цитираната европейска практика и от цитираното изключение. Когато ще обсъждаме законопроекта в залата между първо и второ четене ще се подготвя по-убедително и с европейската практика.
В момента от това, което се сещам, мога да кажа, че една от многото причини да искаме да има Националната агенция по приходите, беше и тази, че събирането на приходите от един орган улеснява и самите фирми, защото и ревизиите, и проверките, и всичко това се извършва от един административен държавен орган. Тук пак става въпрос за два. И всички последици от това за фирмите и евентуално за оскъпяване при администрирането на данъка, тъй като ще се правят нови поделения на втори орган и т.н.
Аз лично застъпвам това становище. Исках да го кажа предварително на колегите от комисията и на колегите от Министерство на финансите. Ще се постарая още по-убедително да се обоснова в залата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Какво е мнението на Министерство на финансите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Позицията на министерството е, че акцизът като природа е продукт по-скоро на вниманието на митниците, отколкото на данъците.
Не забравяйте и нещо друго. Ако направим акцизите да се събират от Националната агенция за приходите, тя ще трябва да си говори само с митническите администрации в другите европейски държави. Диалогът ще бъде труден. От една страна, имате данъчни служители, всички останали са митнически служители, с изключение на Швеция.
И третият момент е, че ако този дебат е трябвало да бъде воден, той вероятно е трябвало да бъде воден в 1999 г., когато за първи път са тръгнали проектите по създаването на Национална агенция за приходите. Като че ли е малко трудно сега отново да се връщаме на дебата дали акцизите на бъдат в митниците или в Националната агенция по приходите.
И четвъртият момент е какво правим в митниците, ако прехвърлим акциза? Ще остане митниците да събират единствено мита и то само по границите на държави, които не са членки на Европейския съюз. На практика ще имаме едно изключително силно редуциране на митниците. Като че ли част от причината в Европейския съюз да прехвърлят събирането на акцизите върху техните митнически администрации, вероятно е и това – да не бъдат силно редуцирани митническите служби.
Но най-важният аргумент, според мен, е този, че ще бъде много трудна комуникацията между Българската агенция по приходите и митническите администрации на държавите около нас и в Европейския съюз.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Един въпрос във връзка с последното, което чухме.
Имате ли информация, уважаеми колеги от министерството, каква е структурата на приходите от акцизи по отношение на внос и местно производство?
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Без да претендирам за точност в цифрите, съотношението е доста в полза на производството. Около 350 млн. са акцизите за внос за миналата година, около 1,5 млрд. са тези от производство в страната. С извинението, че не съм абсолютно сигурен в точните цифри, но това е порядъка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Като се има предвид, че структурата на митниците е изградена на областен принцип, означава ли това, че ще има някакво облекчение за всички тези производители на общинско ниво? Защото и сега имат проблеми, тъй като трябва да изминават определени разстояния.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: В момента структурата на митническата администрация не е само на областен принцип.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Дайте един пример къде има на общинска?
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: На доста места има. Примерно в Троян, където открихме през миналата година.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: По настояване на бизнеса там.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Обща тенденция на Европейския съюз е да се намалява броят на митническите учреждения, да се концентрира в по-големите икономически зони.
Естествено това, което ние анализираме в момента за новите ни звена, които ще са компетентни по акциза, анализираме разположението върху територията на страната на производителите на акцизни стоки, на горива, на цигари, на алкохол. Така че тези звена ще са съобразени с териториалното разположение на този вид производство.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други колеги, които искат да вземат отношение?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да изкажа едно мнение, което се споделя от колегата Нено Димов, който в момента, за съжаление, отсъства. Нарочно изчаках, за да чуя въпросите. И виждам, че това, което ние сме анализирали помежду си, не се различава много от принципните проблеми, които има този закон.
От една страна, искам да изразя съгласие с това, което каза господин заместник-министъра. Ние считаме за вярно, че това е един принципно по-добър закон като структура. Тоест, това е една крачка напред, това е опит за модернизация. Това донякъде е продиктувано и от интеграционния процес.
От друга страна обаче се оказва, че трите елемента на закона в момента не могат да бъдат подкрепени по принцип, защото навсякъде има доста сериозни въпроси, които са неясни.
Първо, за ставките. Господин заместник-министърът каза, че има писмо на министъра, тепърва ще се уточнява.
Второ, терминологията. Целият този дял, който определя понятията, е непълен. И той е непълен в сравнение с европейските директиви. Това може да бъде дадено на второ четене, за да може да се допълни. Ние правихме такива проверки за термини, свързани с енергийните продукти и с алкохола и се оказа, че понятието алкохол в европейските директиви е направено като химичен състав, а не като общо понятие, както е дадено в нашия текст, което в известна степен го дефинира по различен начин.
И на трето място, това, което се постави като въпрос и което предизвика за мен поне най-интересната част от дебата, е кой администрира цялата тази дейност. Вярно е, че такъв дебат трябва да бъде съвсем категорично ясен в началото, когато се е създавала Агенцията за приходите. Но е вярно също така, че тук справката колко наредби и колко правилника трябва да се произведат, за да започне да функционира целия закон, ще покаже колко воля на администрацията ще има за решаване на въпросите, които опират до ежедневието на хората, които са зависими от акцизите. Това също е неясно и разбрах, че тази неяснота не е само при нас, тя съществува и сред други колеги от комисията.
В крайна сметка това, което е най-важно, за да бъде подкрепен такъв закон, е да няма възможност за тълкувания, които ще отиват при администрацията и там тя ще започне да става господар на положението. Всеки закон, който в себе си вкарва желанието да бъде и наредба, и правилник, започва да става уязвим. Това е принципен въпрос. А при закон, при който става дума за близо 2 млрд. лв. от акцизи за миналата година, си представяме за какви потоци от финансов ресурс става законов ред. И това да си дадем съгласието да отиде в ръцете на една администрация, която на всичкото отгоре е доста неясна, не позволява спокойно да се гласува по принцип.
Разбирам и се отнасям наистина с разбиране, че един закон, правен от предишно правителство, сега се защитава от друго правителство, тепърва трябва да се напасват някакви неща. Може би в процеса на второ четене да имам основание да гласувам “за”, но сега нямам такива основания, господин Димитров.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Методиев.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Колеги, ако няма, мисля, че сега действително няма смисъл да обсъждаме нещата в детайли, тъй като те ще минат на първо четене в пленарната зала, там ще се заемат ясни позиции по този законопроект. Аз ще помоля министерството, в разрез с досегашната практика, да подготви официални предложения между първо и второ четене. Разбира се, то формално ще бъде внесено от народни представители, но мисля, че ще трябва да се ангажира категорично Министерството на финансите, като започнем от това Национална агенция по приходите или митническите власти. Разбира се, законодателят може да промени нещо, но трябва да знаем каква е категоричната позиция не на митническата администрация, а на ръководството на Министерство на финансите.
Освен това за нас ще бъде ясно да ни дадете информация как ще се променят приходите в резултат на новите ставки. Разбирам, че ще има разходи и те сигурно няма да са малко. Ще ви бъдем благодарни, ако дадете тези разходи.
Става ясно, че сигурно ще трябва да разкриете нови звена на митническите власти – къде и колко ще са тези бройки? Увеличаваме държавна администрация, което не е в унисон с всичко, което правим. Молбата ми е да дадете информация и в тази посока. Тоест, да сме наясно какви ще са последствията от влизането в действие на тези промени. И тогава след първо четене ще формираме една съвместна работна група с представители на Министерство на финансите и народни представители, за да подготвим промените в този закон, като явно сме в противоречие с правилника, който по принцип не позволява да се внасят съществени промени. Тук явно ще бъдат внесени съществени промени в този закон.
Да не говорим за това, че тук-таме са дадени права на министъра да освобождава от акциз или пък при констатиране на нарушение. Размерът на данъците и на такси по Конституция се прави от парламента. Значи трябва в закона да се изчистят тези неща, които сега са допуснати в закона.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Преди гласуването искам да изразя позицията на Министерството на финансите, че наистина предложенията за промяна на акцизите, макар и формално внесени от една или друга политическа сила, не зная коя ще бъде тя, но предложението реално идва от Министерството на финансите и ние поемаме пълната отговорност по това предложение. Това, първо.
И второ, ние сме готови във всеки един момент експертно да обясним на заседание на комисията какви бройки ще има, как ще изглежда новата митническа администрация, каква част от нея ще се прехвърли от нея към Националната агенция по приходите и обратно. Нека го направим след като комисията изрази готовност за такава среща. Ние вече сме готови с тези цифри.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Кадиев.
Колеги, който подкрепя законопроекта, моля да гласува.
За – 15, против – 1, въздържали се – 2.
Проектът се приема.
Предлагам да формираме работната група след първото четене в залата, за да видим какви ще са основните бележки по закона.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15,35 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова