П Р О Т О К О Л
№ 2

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 2

На 8 септември 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Продължаване обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет № 502-01-30, внесен от Министерски съвет на 31.08.2005 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, № 554-01-42, внесен от Иван Йорданов Костов на 01.09.2005 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието.
Знаете, че миналия път приключихме заседанието, тъй като министерският екип си тръгна бързо, заради среща с Фонда. Затова днес трябва да приключим работата си по законопроекта. Междувременно се появи нов елемент – това, за което господин Методиев ни информира, че ДСБ са внесли свой вариант на законопроекта. По правилник това ни задължава да обсъдим заедно двата законопроекта. Затова промяната в дневния ред е да приключим започнатия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет и да обсъдим втория вариант, предложен от Демократи за силна България.
Имате ли предложения по дневния ред? – Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преди да преминем към обсъждане на точката от дневния ред, предлагам господин Ананиев да ни предложи новите лица в министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Дацов е бивш и настоящ заместник-министър на финансите.
Сутринта господин Кадиев беше освободен като народен представител и вече е заместник-министър на финансите.
Разбира се, тук са и наши двама възлови директори – господин Пинджуров, директор на Дирекция “Бюджет”, и господин Петров – директор на Дирекция “Държавни разходи”.
Това са присъстващите от страна на Министерството на финансите, което е готово в един конструктивен тон да обсъжда всички предложения, които днес ще бъдат направени. Разбира се и самото предложение на правителството.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви.

Преминаваме към единствена точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Имате думата, господин Методиев, да представите вашия законопроект.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Ананиев, коментирайки това, което аз споменах предишния път, каза, че това са два различни възгледа за решаване на една и съща материя. Възгледът в правителствения законопроект е опрян върху преразпределение на процент от брутния вътрешен продукт. В законопроекта, който ние сме внесли, възгледът е този по-голям процент да бъде обаче само в рамките на натрупаните средства през съответната година, които сме свикнали на жаргон да наричаме излишък.
В нашия законопроект съществуват и две опорни дати – 1 и 15 септември, като възможност да се подрежда дейността по разходването на тези средства. На 1 септември да се направи касов отчет за наличността, а на 15 септември да се внесе решението в парламента, което, когато се надвишава процентът, определен в законопроекта, да подлежи на санкция на парламента.
Мисля, че нещата са доста ясни, за да бъдат подлагани на дълга дискусия. Присъединявам се към призива, който отправи председателя на комисията. Можем да ги обсъдим и двата едновременно. Надявам се, че по същия начин ще процедираме и в залата и в крайна сметка становището на комисията ще поднесе и двата различни възгледа, а с гласуването ще се приеме този, който се прецени за по-правилен от мнозинството в комисията и в залата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Методиев.
Предлагам да чуем становището на министерството по внесения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Методиев, искам да попитам следното.
В ал. 2 (първата алинея, която се създава) е записано, че Министерският съвет и министърът на финансите не могат да разходват преизпълнението на бюджетните приходи.
Какво означава обаче ал. 5 – “До 15 септември Министерският съвет внася в Народното събрание предложение за актуализиране на бюджета за съответната година в съответствие с очаквания размер на годишното преизпълнение по реда на ал. 3, намалено с отпуснатите допълнителни кредити, съгласно ал. 4”.
Алинея 4 дава възможност на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите в рамките на тези 5 на сто да разпределя разходите.
Има някакво разминаване между ал. 2 и ал. 4 и 5. Може би трябва да има някакво уточнение, защото там изрично е казано, че Министерският съвет няма право да ползва част от преизпълнението на бюджетните приходи. Това е само като структура и от правно юридическа гледна точка.
От фактическа гледна точка аз имам две разсъждения, които ме карат да мисля, че този текст няма да играе своята функция, която всички очакваме.
На първо място, въвеждайки програмното бюджетиране, въвеждайки новите подходи в планирането на бюджета, ние се стремим разходите, които трябва да се извършват чрез бюджета, да бъдат планомерно разпределени през цялата година. Разбира се, в рамките на това преизпълнение много често през годината възникват проблеми, които ние трябва да решим. Ако отлагаме всички тези допълнителни разходи, колкото и малко да са те, за края на годината, това означава, че отново изваждаме един голям ресурс в последните няколко месеца, сигурно последните два месеца, и отново ще харчим с определена бързина и може би не по най-ефективния начин, по който трябва да бъдат разходвани тези средства. Това, от една страна.
От втора страна, миналия пъти министърът на финансите спомена пред вас е, че нашата цел от следващия бюджет нататък е разликата между онова, което ние внасяхме в парламента като бюджет и това, което договаряхме като програма с Международния валутен фонд по отношение на приходната част, да се намалява все повече и повече като разлика. Ние самите виждаме, че вече няма смисъл да правим тази разлика, дори и някъде да е имало умисъл, защото ни се слага вето на ползването на това преизпълнение на приходите. Ето сега Споразумението с фонда казва: “до 1 процент”, след това 69% от преизпълнението на данъците, без данъка върху общия доход. А всичко останало, което се преизпълни, даже над това, пак ще се ползва пак по схемата 69%. Което на практика означава, че те казват, че излишъкът в края на годината трябва да бъде вече 1,7. Ние не можем да ползваме този ресурс. Няма смисъл и логика оттук нататък да псе продължава с това нещо на прекалено консервативно правене на приходната част на бюджета.
И оттук нататък, когато разликата е много по-малка, дори да отидем на една сума, която е 500 млн. лв., което сигурно няма да допуснем, най-много да излезе 10, 200 или 300 млн. лв. Но дори очакваното преизпълнение да бъде 500 млн. лв., 5% от тях са 25 млн. лв. С 25 млн. лв. коя вълна от наводнение да посрещнем или кой проблем с някоя болница ли да посрещнем. Ако изгърми някой апарат, рентген и т.н., ние трябва да реагираме моментално, тъй като правителството е оперативен орган и трябва да взема оперативни решения. С 25 млн. лв. за една цяла година какво може да направи правителството? Още повече, че ние не можем да ги ползваме до 1 септември. Ами, ако стане наводнение, както сега – много преди 1 септември, нали трябва да реагираме? Или правителството трябва да взема решение, след това да влиза в парламента, след това да се разглежда в Комисията по бюджет и финанси, след това две четения в парламентарната зала. Какво ще стане с хората през това време?
Трябва да има определена оперативност правителството да действа.
Друг е въпросът сега да обсъждаме какво да бъде това равнище. Но ми се струва, че 5% са връзване ръцете на правителството. И не само, че ръцете на правителството са вързани, но и проблемите, които ще стоят след това, ще се обърнат срещу нас и ще кажат: “Ето, вие не можахте да се справите с една най-елементарна ситуация”.
Така си мисля аз и така го обяснявам. Ако греша, моля Ви, поправете ме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Ананиев.
Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря.
Дами и господа народни представители, още едно съображение.
Ние в Министерството на финансите много дълго спорихме точно какъв вариант да бъде. Едва ли някой повече от нас иска бюджетът да се съставя точно по най-добрите практики, които съществуват в света. И поради тази причина, естествено, разглеждахме много варианти, които са най-удачни за България. Защото има различни практики в света. Въпросът не е да се вземе някоя практика, която съществува в някоя друга държава и да бъде внедрена в България, а да се избере това, което е най-доброто и отговаря и от практическа гледна точка, защото ние се опитваме да бъдем преди всичко практици, за условията, които съществуват в България.
Мога да ви уверя, че няма държава в света, която да има валутен борд и която да има ограничения в тази посока. Да, действително съществуват различни практики, при които правителството няма право да изразходва допълнителни приходи без санкцията на Народното събрание, но това е в страни, в които съществуват различни монетарни системи. Тоест, трябва да имате предвид, че бюджетът в голямата си степен, е единственият инструмент за управление на макроикономическата политика и постигането на стабилността в държавата.
Виждате какво стана тази година. Българската икономика ще продължи и в следващите поне десет години да бъде икономика, която ще се преструктурира. Тоест, много хора могат да се кълнат, че могат да прогнозират точно резултатите и ефектите от тези структурни промени. Аз се съмнявам и бих се усмихнал иронично, ако някой има такова твърдение.
Погледнете текущата сметка. Ние смятахме, че тя ще бъде между 7-7,5% тази година, а тя е по-силно влошена. И това е поради повишението на цените на горивата, което никой не можеше да прогнозира и никой не очакваше. Единственият инструмент в момента, за да реагира България на този външен шок, е именно чрез постигането на по-голям излишък. Фактически възможността за управлението на допълнителните приходи е другият инструмент, чрез който се постига тази политика.
Ако вземем практиката на някои други европейски държави, действително там е приета практиката два пъти през годината да бъдат регламентирани определени дати за гласуване на допълнителни разходи. Но обикновено това са разходи, които стават към средата на годината. И втората дата е в първото полугодие на следващата година, като дори парламентът в този случай информативно одобрява тези разходи. Такъв е случаят на Холандия. Казвам този случай, тъй като България, както знаете, е страна, която се ориентира към холандския модел на бюджетиране и в много неща системите ни са сходни като практики и механизми, които действат.
Най-малкото, ако вземем предвид и предложението по ал. 5, съществува международна практика отчетът за деветмесечието обикновено да е готов около 50 дни след изтичането на самия период. Тоест, за да вземем решение, няма как до 15 септември на база на деветмесечието, ние да внесем предложение в Народното събрание, защото реално отчетът за деветмесечието ще бъде готов към средата на октомври.
И господин Ананиев каза, че една от най-лошите практики от макроикономическа гледна точка, беше, че съсредоточаваме огромен по размер разход в края на четвъртото тримесечие, което действа неблагоприятно през първата половин година и върху инфлацията, и върху текущата сметка, и т.н.
Подкрепям мнението на господин Ананиев, че на този етап Министерството на финансите, базирайки се на международната практика и действително действащите ограничения в нашата страна, смятаме, че механизмът, който сме предложили, е по-добър като механизъм. Съгласни сме, че можем да спорим върху размера на гъвкавостта, който трябва да бъде даден на правителството. Но това като механизъм е друга приказка в момента. Защото идеята е все пак е правителството да работи добре и ефективно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Аз приветствам това, което казват господата като техни усилия в последно време и като близка амбиция да се направи такъв тип бюджетиране, че да бъде много ясен балансът между приходите и разходите. Нещо, което в последните години не е факт. И темата е поставена на вниманието на всички ни и в българското общество, защото знаем резултатите от последните години. И се търси решение.
Ще отговоря на въпросите, които зададоха двамата господа.
Първо, по структурата на чл. 35, който зададе господин Ананиев.
Текстът е правен по следния принцип. Първо се взема общата норма, а тя е, че не може да се правят тези разходи от изпълнителната власт. И след това се разписват изключенията. Затова текстът е направен по този начин.
Второ, по отношение на разликите, които могат да се научат, за които се цитираха ал. 4 и ал. 5, съм съгласен, че може на второ четене да се прецени точно дали за полугодието ще бъде готово всичко към 1 септември и това ще бъде размерът, който може да бъде докладван и по него да се вземе решение, или трябва този срок да се премести. Признавам откровено, че сроковете са поставени с оглед на това какви практики съществуват в различните държави. Не са измислени просто хей така, а са съобразени с практики в други държави. И в повечето случаи успяват да приключат и да представят пред своите парламенти в тези срокове, в началото на есенната сесия на съответната държава, своите искания в парламента.
По отношение на времето и възможността да се правят разходи. Тук вече въпросът е политически. И тук колегите защитават една експертна позиция. Администрацията преценява, че това е най-добрият начин да се работи вътре в самото министерство. Няма да коментирам нищо по това. Връщам се върху политическия въпрос, за който говорихме и миналия път – коя е институцията, която трябва да взема тези решения? Защото, при едно добро програмирано бюджетиране, при един добър разчет в предишната година, би трябвало всички необходими неочаквани събития, за които се говори тук, да бъдат въведени не в тези допълнителни доходи, а в резерви, с които разполага държавата. Мисля, че с натякването на тези наводнения няколко пъти, вече сме на ръба на злоупотребата, ако ги ползваме като аргумент. Това е въпрос, който се решава с друг закон и през друга институция, която би трябвало да бъде осигурена за подобни случаи.
Що се отнася до аргументите, които каза господин Ананиев в областта на здравеопазването и образованието, и миналия път говорихме за това, че там решенията трябва да се намират по пътя на децентрализацията и непоемането на ангажимента на тези, които са собственици и стопани на тази собственост. В случая за училищата това са общините, тъй като общообразователната училищна мрежа е тяхно задължение и по закон. Друг е въпросът дали сме успели да стигнем дотам или не сме успели и доколко трябва да вървим по пътя на тази децентрализация. Но това няма да се реши в този законопроект. Това се решава в други закони.
Аз лично ще подкрепя всеки опит за по-нататъшна децентрализация – усилие, което министерството прави в последните години по отношение на финансовата децентрализация. Нещо, което в Закона за просветата още не е довършено.
На следващо място – за какво се прави разходът и с какво трябва да разполага оперативно правителството, е отново политически въпрос. И тук много категорично ще възразя на двамата господа за това, че парламентът щял да се забави. Аз бях във Временната комисия по наводненията и видях как се бавеше изпълнителната власт и мисля, че продължава да се бави и в момента. И не може да взима елементарни решения поради тежки административни вътрешни процедури, а не поради нещо друго, не поради това, че парламентът не може да реагира.
На второ четене при една добра работа на комисията и на пленарната зала такива текстове могат да минат за много по-кратко време от времето, от което се случи последното бедствие до ден днешен и взетите решения на изпълнителната власт. Вярно е, че в това време се смениха правителства. Това е така. Но е вярно също така, че администрацията е същата, чиновниците са същите. И няма много бърза реакция.
Във Временната комисия имахме среща със Сдружението на общините и там господата от сдружението казаха, че виждат огромни затруднения в работата си точно с тази администрация, която е силно бюрократизирана. Тоест, проблемът не е в закона.
Така че не приемам този аргумент, че парламентът едва ли не ще бави правителството.
Оставам съгласен по тези две неща. Първото е да се видят сроковете, които ние сме поставили. Смятам, че на второ четене това може да се дискутира спокойно и да се търси решение. И второ, склонен съм да обсъждаме на второ четене и конкретното число. Може би там ще се съберат още аргументи и ще се намерят още възгледи. Разбира се при условие, че по принцип се приеме на първо четене.
Това е, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Методиев.
Заповядайте.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Методиев! Не отговорихте на един въпрос, който е много ясен. По принцип подкрепям Вашата теза, че трябва да има санкция на парламента за разходване на средствата по преизпълнение на бюджета. Тук има ясно противоречие между ал. 2, 4 и 5. Това противоречие трябва да бъде преодоляно от вносителя. В противен случай не бих се съгласил текстът да влезе по този начин за разглеждане от парламента.
Ясно е казано в ал. 2, че не се допуска еди-какво си. В ал. 4 е казано, че може да се внесе предложение, по всяка вероятност по процедурата по ал. 3 за някаква прогноза към 1 септември. Това няма нищо общо, господин Дацов, с Вашата теза, че ще бъде към 15 октомври. Ще бъде към месец юли или август онова, което имате като отчет.
Въпросът е в друго. Имаме ясно противоречие в текстове на предложеното от вас изменение в Закона за устройството на държавния бюджет. Алинеи 2, 4 и 5 си противоречат. Не можем такъв текст да влезе в Народното събрание с такова явно противоречие. То или трябва да бъде изчистено от вносителя, или аз бих гласувал срещу влизането на законопроекта под такава форма, въпреки че принципно подкрепям една такава теза за контрол.
Господин Методиев, Вие знаете, че чл. 35 беше формулиран от Муравей Радев като текст в Закона за устройството на държавния бюджет. Правителството на Иван Костов тогава предложи този текст и тогава за първи път се появи излишък от 500 млн. лв. като преизпълнение на бюджета. Това е истината. Нека си го кажем ясно. И нека се опитаме, ако искаме да направим съответната формулировка на Закона за устройството на държавния бюджет, която да засили ролята на парламента при контрола при изразходването на преизпълнението на приходите в държавния бюджет, нека да я направим в чиста форма, а не в тази, която в момента е неизчистена и неясна.
Аз съм склонен да коментираме принципа, но не по този начин, по който е предложен в момента.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Паскалев.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз и предишния път подкрепих предложението. Самата аз бях за това, че не съм съгласна за това излишъкът да бъде разпределян. Не бях съгласна дори и за петте процента, които предлагат от Демократи за силна България, защото смятам, че и досега излишъкът е планиран предварително в бюджета и ние трябва да направим така, че той да бъде само в рамките на допустимия икономически растеж.
От стенограмите, които извадих за дебата, който е имало през м. февруари в Тридесет и деветото Народно събрание, става ясно, че и Българската социалистическа партия, освен Национално движение Симеон Втори и Движението за права и свободи, всички са били за това изразходването на излишъка да бъде санкционирано от Народното събрание и да бъдат разглеждани всички параметри по него и как се харчат парите. Нека да не си завираме главата като щрауси и да сме наясно, че наистина в момента няма в обществото прозрачност за какво бяха изхарчени средствата. Голяма част от нас го знаят.
Въпросът е наистина политически, извън икономическата му част. Казах го и предишния път. Ясно е, че за администрацията това е по-лесно. Най-лесно е да остане при министъра на финансите. Разбирам, че правителството няма желание да го остави при министъра на финансите. Казах го и предишния път, сега по потвърждавам. Но аз съм категорична, че само Народното събрание може да решава това. И ние ще го направим със сигурност достатъчно бързо, както каза и господин Методиев. Пришпорени сме в последните месеци да гледаме всякакви законопроекти на крак, бързо, да минават всякакви точки в тях. Смятам, че това е последното нещо, за което ние няма да имаме време.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз, господин Паскалев, миналия път казах, че ако се върнем към това, което нашето правителство е правило, няма да си помогнем значително, защото ситуацията е доста променена от 1998 към 2005 г.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Допълнителната инвестиционна програма също изразходи около 500 млн. лв.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, но излишъкът е в пъти повече. Това не можете да го оспорите, защото то е факт. Числото е много по-голямо. И, за да се разходва по същия начин, става дума за различен принцип.
Вие можете да не се съгласите и аз го приемам. Но по другия въпрос, който казахте, аз отговорих. Основно затова взех репликата. Структурата на текста е какво е позволено, първо, а именно в случая на министъра на финансите не се позволява да разходва.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: И на Министерския съвет.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И което след това е възможно като бюджетен кредит. Така е записан текстът.
Принципът е да се каже какво е правилото и след това какво е изключението. Изключението е да се направи този процент на допълнителен бюджетен кредит.
Съгласен съм с Вас, че Вие намирате по този начин аргумент да гласувате против принципа. И това е нормално. Приемам го съвсем обективно. Можем тези неща да ги оправим с лекота на второ четене. Стига да желаем да въведем този принцип. Но не процентът да бъде от брутния вътрешен продукт, а да бъде само от излишъка. И да бъде в този вид – допълнителен бюджетен кредит.
Това са два различни възгледа, освен това, което се каза миналия път. Който от тях ще се приеме – ще реши залата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Тезите са ясни.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм в министерството от 1992 г., занимавал съм се с бюджет и знам кой какво е правил. Не мисля, че трябва да се слага ударението върху този спор, тъй като и в 2000 г. преизпълнението беше 1 млрд. лв. Преразпределихме го на същите принципи. В 2001 г. заради изборите нещата не станаха точно по този начин със смяната на правителствата. Всички знаем какви са били практиките. Ние винаги сме били експерти.
Въпросът тук не е точно за концепцията, а как работи тази концепция спрямо българските условия.
Вярвайте ми, няма хора в държавата, които да искат да харчат по-малко. Тоест това, което Вие сте внесли, по принцип би облекчило много Министерството на финансите. Но не би помогнало за икономическото развитие на държавата. Има много рискове, което никой не може да предвиди. И не може да не се остави някаква гъвкавост в самия механизъм за правене на разходи и за управление на бюджета, който да обслужва именно тези външни рискове – били те макроикономически по линия на текущата сметка и т.н. Има неща, които никой не може да предвиди. Това е страхотно рестриктивен механизъм. Ако той се предложи, тогава трябва да бъдат гласувани някои допълнителни текстове, които да съответстват на най-добрите практики. В края на краищата парламентът ще избере какъв да бъде подходът.
Ако се приеме това нещо, аз бих предложил Министерството на финансите на един последващ етап, на базата на знанията и опита, които съществуват, да подпомогне обогатяването на този текст, за да работи действително.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Аз искам да кажа само няколко съвсем простички изречения, които мисля, че казах и предходния път, но не зная дали бях достатъчно ясен.
Всички ние мислим в една посока. Няма тук човек в залата, който да мисли в обратна посока. Всички мислим за ограничаване възможностите на правителството, в това число и на министъра на финансите, по отношение ползването на преизпълнението. Това е доброто и общото, което ни обединява.
Второто нещо обаче, което искам да кажа, е, че прехвърлянето на чисти оперативни функции от страна на правителството към парламента, изискват своята подготовка, организация и сигурно определени компетенции и функции, които трябва да се дадат на парламента. Защото това си е оперативно управление на държавата. И при всички случаи за това има изпълнителна власт и законодателна власт. Не можем от всяко нещо да правим веднага закони, защото тези неща не се случва периодически на 3, 4, 5 месеца, за да ги съберем, да ги вкараме тук и да направим един закон. Явно трябва да има постоянно действаща Комисия по бюджет и финанси, която да се занимава всеки ден с различните министерства, с различните проблеми, с общините и т.н.
От тази гледна точка, оценявайки посоката, в която ние вървим, ние предлагаме преходен период. Вървим в тази посока, но нека да намерим едно междинно звено, което да проиграем. Особено сега, в тази година, която предстои преди влизането в Европейския съюз, да занимаваме парламента с ежедневна финансова, оперативна изпълнителска дейност, мисля, че този график, който имате да изпълнявате, съвсем ще го объркаме. Като пак казвам, че крайната цел е такава. След една година нищо не пречи да се намали процентът. Ако проблемът се повтори и има огромни ресурси, ясно е, че трябва да се вземат по-крути мерки. Но нека да не отиваме от едната на другата крайност в рамките само на няколко месеца.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, нека да не спекулираме толкова с тази тема и с това колко ще бъде натоварен парламентът. Аз съм съгласен с това, което беше казано, че е необходима известна гъвкавост, но тези 1,5% от брутния вътрешен продукт, според мен са прекалени. Това са около 600 млн. лв. Те ще стават и повече. Миналия път председателят на комисията зададе хубав въпрос – как обосновавате тази сума от 600 млн. лв., при положение, че тя ще нараства със всяка година отсега нататък, заради растежа на брутния вътрешен продукт. Как обосновавате нейното нарастване – това е въпрос, на който трябва да получим отговор.
Говорейки за известна гъвкавост, ми се струва, че действително 600 млн. лв. и повече е прекалено. Иначе съм склонен да приема вашите аргументи и да договорим такава гъвкавост. Но нека все пак това да бъде в рамките на разумното.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Мисля, че позициите са ясни. Ясно е, че всички искаме да има санкция на парламента. Скандална е ситуацията. Виждате, че няколко години медии и общество се занимават с това.
Второ, явно ние, като представители на парламента, ще искаме да има контрол и да има прозрачност. Тоест, да знаем за какво се харчат тези пари и дали няма политически характер един или друг харч. В тази посока нямаме различия. Различията очевидно са в степента на гъвкавост. И тук вариациите са големи – от 0% на госпожа Капон, 5% от ДСБ и отиваме на 1,5% от БВП от правителството.
Аз се присъединявам към господин Димитров. Струва ми се, че тази сума е прекалена. И може би между първо и второ четене да намерим отговора на тези въпроси. Първо, да видим един механизъм как ще санкционираме харченето на тези пари и как ще осигурим прозрачност. И да търсим приемливата форма за осигуряване на гъвкавост, за да може все пак да не се парализира правителството.
От тази гледна точка между двата законопроекта има голямо сходство, ако изключим ал. 2 на законопроекта на колегите от Демократи за силна България, където категорично е записано, че не може. Тоест, отива се на това, което иска госпожа Капон – нулев процент. Не съм юрист, може би сте прав, че има някакво ранжиране на нормите, но си признавам, че и мен, като неюрист тази формулировка ме смущава.
По принцип би трябвало да гласуваме двата законопроекта поотделно по реда на тяхното постъпване.
Първо е постъпило предложението на Министерския съвет.
Изрично подчертавам, че дискусията ще бъде отразена в доклада на комисията и ако се съгласяваме, че размерът от 1,5% от брутния вътрешен продукт, е необосновано голям, между първо и второ четене ще търсим рационализация на този процент. И да ограничим гъвкавостта в едни разумни мерки. Съгласен съм с това, че парламентът ще е устойчив и тази година, като се окаже, че нормата е висока, може през следващата година летвата да бъде свалена още надолу.
Моля, който подкрепя предложения вариант на Министерския съвет, да гласува.
За – 9, против – 5, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
И вторият законопроект е внесен от народни представители на Демократи за силна България.
Моля, който подкрепя този вариант, да гласува.
За – 5, против – 4, въздържали се – 5.
Законопроектът не се подкрепя.
Признавам си, че ако не беше ал. 2, аз щях да подкрепя законопроекта. Смятам, че там вариантът е степента на свобода.
Благодаря на всички за участието.
Другият четвъртък ще започнем със Закона за акцизите.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15,20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова