П Р О Т О К О Л
№ 1

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 1

На 1 септември 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изпълнение на Републиканския бюджет към 31 юли 2005 г.: очаквано изпълнение, бюджетни прогнози и бюджетни насоки.
2. Обсъждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет № 502-01-30, внесен от Министерски съвет на 31.08.2005 г.
3. Обсъждане проект на Вътрешни правила на Комисията по бюджет и финанси.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин министър, колеги! Предлагам да започнем първото заседание. Имаме кворум. Заседанието е редовно.
В началото на заседанието искам да представя ръководството на комисията на новия екип на Министерство на финансите.
Аз съм Петър Димитров – председател на комисията.
Господин Милен Велчев е заместник-председател. В моментна е в чужбина и затова се извинява, че не може да присъства. Изпратил е личния си сътрудник да го представлява.
Господин Алиосман Имамов е многогодишен заместник-председател на комисията и едва ли се нуждае от представяне.
Младият и много компетентен Мартин Димитров също е заместник-председател на комисията.
Комисията е от 25 члена. Няма да ги представям всичките, ще се опознаем в процеса на работа.
Господин Никола Бабамов е главен експертен сътрудник. Той също е дългогодишен сътрудник на комисията. Намира се в ст. 346.
И Станислава Атанасова, която е главен специалист, е в кабинет 340. Това е и моят кабинет.
Това са щатните сътрудници. Няма да изброявам нещатните, тъй като там очевидно ще има динамично движение.
За днешното заседание е обявен дневен ред с две точки:
1. Обсъждане проект на Вътрешни правила на Комисията по бюджет и финанси.
2. Изпълнение на Републиканския бюджет към 31 юли 2005 г.: очаквано изпълнение, бюджетни прогнози и бюджетни насоки.
Молбата ми е, тъй като министърът е зает от 16 часа, да разменим местата на двете точки от дневния ред. Това е първата молба, която си позволявам да отправя към вас.
И втората молба. Постъпи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет № 502-01-30, внесен от Министерски съвет на 31.08.2005 г. Предлагам да го обсъдим днес и него, тъй като няма натоварване на парламента и в нас общ интерес е да не пада имиджа на парламента и хората да не си задават въпроси защо не работим. Затова си мисля, че е добре да обсъдим и него и ако стигнем до единно становище, да го приемем за обсъждане в пленарната зала.
Това са двете ми молби за промени в дневния ред. Разбира се, вие ще кажете вашата позиция по тези две промени.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз също искам да отправя молба към Вас, господин председател, и към комисията.
Тъй като нашата парламентарна група имаше днес среща с мисията на фонда, ние обсъждахме едно изменение, което е в същата посока, в която е и предложеното изменение от Министерския съвет. Колегите не разполагат с внесения вече в Деловодството наш проект, а е хубаво да ги обсъдим заедно, защото това е и практиката, когато по един и същи проблем имаме два законопроекта, Ви моля на следващото заседание да бъде това обсъждане.
С другите неща, както ги предложихте, лично аз съм съгласен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли други мнения по дневния ред? – Не виждам.
Само едно съображение. Не е само вашето предложение. В миналия парламент са внесени още пет предложения за промени в този закон. Можем да изпаднем в деликатната ситуация те да продължат да постъпват и най-вероятно другата седмица ще има друга такава аргументация. Вие знаете, че направихме една много важна стъпка с НПК, където решихме да го приемем на първо четене и донякъде в разрез с правилника, но важни промени, да направим между първо и второ четене.
Затова, ако нямате възражения, аз мисля, че няма да има проблеми, това да стане по същия начин и с този законопроект. Единственият ми аргумент е да не продължаваме да мачкаме имиджа на парламента, тоест да подадем законопроекта за първо четене. Бихме могли да създадем и такъв прецедент като се натрупат още два-три законопроекта по тази тематика, да ги пуснем и тях на първо четене и все пак да обединим законопроекта.
Моят призив е да подкрепите да разгледаме днес внесения законопроект с едно доброжелателно отношение към промените, които ще бъдат предложени.
Ако искате, ще гласуваме и Вашето предложение, ако не го оттеглите.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съжалявам много, че влязохме в процедура още от самото начало. Моето мнение е, че е възможно да се обсъдят в следващата седмица всички законопроекти. Но ако вие настоявате днес да се разгледа правителствения комитет, аз ще остана “против”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако няма други съображения, оформиха се двете становища за дневен ред.
Предлагам най-напред да обсъдим предложението да се включи допълнително в дневния ред обсъждането на Законопроекта за промяна в устройствения закон за държавния бюджет, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува за включването на този законопроект в дневния ред на комисията.
За – 11, против – 3, въздържали се – 2.
Предложението се приема.
Можем да започнем работата си по дневния ред.
Преди това предлагам да дадем думата на министъра на финансите, да го поздравим с избора и да му пожелаем успешен мандат.
Имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за мен е удоволствие да представя, макар и само малка част от екипа си и да се надявам на ползотворно сътрудничество в името на една по-добра координация между законопроектите, които се подготвят основно от изпълнителната власт, и дейността на парламента за приемане на тези законопроекти.
Преди това ще си позволя да представя тази част от екипа. По обясними причини не бих могъл да поканя заместник-министрите. Тук присъства само един действащ заместник-министър – господин Кирил Ананиев, който се надяваме, че ще продължи да упражнява своите функции.
Госпожа Людмила Елкова е началник на “Данъчна политика” в Министерството на финансите.
Господин Кацарчев е съветник по данъчна политика.
Госпожа Ставрева е началник на Кабинета на министъра.
И парламентарният секретар, който ще осъществява по-бърза връзка между министерството, комисията и парламента като цяло.
Бих искал да кажа няколко думи от гледна точка на приоритетните закони, които касаят дейността на Министерството на финансите в частност, а в по-широк аспект фискалната политика въобще. Някои от колегите ми тук, които работят по тях, ще докладват по-подробно етапа, на който се намират, и ще прокоментираме какви са възможните начини за ускорено приемане на тези законопроекти.
Бих разделил законопроектите, които са особено важни на настоящия етап, на три групи.
Първата група са данъчните закони, които са свързани, от една страна, с изисквания и ангажименти пред международни институции и Европейската комисия.
На второ място, бюджета – подготовката му и графика, в който евентуално ще влезе в парламента.
И на трето място, може би само за сведение, тъй като третата група закони е свързана с подготовката на страната за присъединяване към Евросъюза и повечето закони, за да не кажа всички, ще минат през други комисии на парламента, но ние там сме участници не толкова като водещи, колкото като материя, която се съгласува с нас и която също е изключително важна.
Данъчните закони практически засягат всички данъци, но най-напред бих искал да изведа необходимостта от ускоряване на приемането на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, Данъка за акцизите, Корпоративния данък, Данък добавена стойност, Персоналния подоходен данък или Данъка върху физическите лица. Някои от тези законопроекти са вече внесени в парламента, някои са минали на първо четене, а някои са в много напреднал стадий на подготовка в самото министерство, минали са на съгласуване с всички заинтересовани страни, в това число и неправителствени организации. Една част от тях са свързани с поети ангажименти по Споразумението с Международния валутен фонд, а друга част отразява изисквания, поети в преговорните глави.
Може би господин Кацарчев ще даде малко повече детайли, относно Данъчноосигурителния процесуален кодекс и най-важните данъчни закони.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кацарчев.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както каза господин Орешарски, в момента има три основни приоритета - Европейски съюз, бюджетната процедура, която предстои да се финализира до края в сроковете, в които е планирана, и не на последно място проектът, който касае Националната агенция за приходите, тъй като той отново е по международни споразумения. Проектът е стартирал през 2000 г. и сме на финалната права.
Защо е спешен Данъчноосигурителния процесуален кодекс? Той е спешен по простата причина, че ангажиментът, който е поет, е на 1 януари 2006 г. да заработи ефективно самата Агенция за събиране на приходите. Това означава да се събират на едно място осигурителните вноски и данъците, включително и здравноосигурителните вноски.
Данъчноосигурителният процесуален кодекс включва в себе си материя, която би трябвало да регламентира новите взаимоотношения по отношение на регистрация и обслужване на данъкоплатци и осигурители, като по този начин се минимизира времето и за обслужване.
Проектът е внесен в Народното събрание на 10 август т.г. във вида, в който е одобрен от предишния Министерски съвет. Тъй като в предишното Народно събрание процедурата приключи малко след първо четене, не достигна времето за приемането му, нашата идея сега е да може да се продължи с четенето на самия законопроект. По принцип сроковете, които са предвидени в международните ангажименти, са до 30 септември да се приеме нормативната база, която е най-важна по отношение на Националната агенция за приходите. Като освен Данъчноосигурителния процесуален кодекс, това включва и материални данъчни закони. Но същественото е Данъчноосигурителния кодекс да мине колкото се може по-бързо през Народното събрание.
По Данъчноосигурителния процесуален кодекс бяха направени както обществени обсъждания, така и вътрешни за системата, така и в Народното събрание. Беше оформен достатъчно голям дебат по отношение на самия кодекс и нашето предложение е тук да има малко повече време между първо и второ четене, за да се направят адекватни предложения, тъй като времето тече, системата се променя, времето около нас се променя и трябва да се прецизират част от нормите. Самият той е приет с решение на Министерския съвет № 614 от 2004 г. Може би ще се наложи някъде да се модернизират част от текстовете или да се преценят нови ангажименти по отношение на останалите отговорности, поети от държавата, както и да се прецизират функциите на самата система.
Другият спешен законопроект, който касае Европейския съюз, е Законът за акцизите. В него основното изменение е създаването на системата от акцизни складове. Там ангажиментът беше да влезе в сила отново на 1 януари 2006 г. в голямата си част, а лицензирането да тръгне по средата на тази година. Тъй като това не се случи, явно ще имаме закъснение с около 6 месеца за подготовката. Така че това е другата ни молба – ако може там да се придвижат по-бързо нещата.
Вчера беше направено обществено обсъждане на Закона за акцизите. Надяваме се, че в министерството до утре до края на деня ще бъдат отразени част от направените забележки по законопроекта и той ще се движи по съответния път.
Това са двата спешни законопроекта към днешна дата. По отношение на останалите закони отново имаме ангажименти по цялото законодателство, но тъй като смятаме, че времето няма да стигне, тези два ще бъдат приоритетни за разглеждане. Останалите при възможност ще бъдат предоставени по съответния път в Народното събрание, за да могат да бъдат приети. Добрият вариант би бил законите да бъдат приети до края на годината. Става дума законопроектите, касаещи Агенцията за приходите, както и всички останали закони, които се движат във връзка с бюджета за следващата година, тъй като там ще бъдат и поетите ангажименти пред Европейския съюз за хармонизация, наставки или режими.
Това е грубото състояние към момента. Спешните закони са два – Данъчноосигурителния процесуален кодекс и Закона за акцизите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ние вчера обсъждахме с представителите на Фонда и такъв вариант, тъй като този закон е прекалено впечатляващ и ако в него ще има важни промени аз се съмнявам, че ще успеем да го приемем до Нова година, приемлив и за тях, а може би и за нас е вариантът да внесем промени в сегашния Данъчнопроцесуален кодекс, през 2006 г. спокойно да се подготви добър нов Данъчноосигурителен процесуален кодекс и той да се приеме през 2006 г., да влезе в действие от 1 януари 2007 г. Там нямаше възражения. Тяхното искане е на 1 януари 2006 г. Националната агенция да работи. Това е искането. Явно там ще ни бъде трудно да не го спазим.
Благодаря ви.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще преценим двата варианта, защото моите впечатления също са, че по новия проект има доста оживен дебат между публичните институции и непубличните, извънправителствените. Така че ще преценим на обществените обсъждания, които предстоят, дали има възможност да се придвижи по-бързо новия проект. Ако не, ще готвим успоредно тези изменения в действащия, които ще направят възможно стартирането на Единната агенция по приходите.
Господин Кирил Ананиев едва ли ще ви каже новости по отношение на бюджетната процедура, но ще му дадем думата за коментар докъде сме стигнали и в какви срокове ще обещаем, че ще внесем проекта на бюджета.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник-председатели, дами и господа народни представители! Вие знаете, че правителството със свое решение определи графика, по който да бъде разработен и представен в Народното събрание проектобюджетът за 2006 г. Утре е срокът, в който министерствата и ведомствата трябва да представят своите предложения.
За разлика от предходни години в тазгодишната процедура не бяха одобрени от правителството разходните тавани, което малко усложнява нещата, които трябва да свършим през следващия период. Но мисля, че новото правителство в рамките на две седмици ще определи своите приоритети, които ще бъдат заложени в проектобюджета и ние ще влезем в графика за съгласуването на бюджетите на министерствата и на ведомствата, както и взаимоотношенията с общините.
При всички случаи сме създали организация да изпълним задължението по закон и най-късно в края на месец октомври да внесем проектобюджета на държавата в Народното събрание. Нямаме притеснение, че можем да нарушим този график, а нямаме и право да го нарушаваме, така че всички необходими документи, съпътстващи проекта на държавния бюджет, ще бъдат внесени навреме в парламента за разглеждане и одобрение.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: В заключение, благодаря Ви, господин председател, за възможността да ви запознаем с най-важните задачи, които стоят пред Министерството на финансите на този етап. Бихме могли да дискутираме различни аспекти на тези задачи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако има възникнали въпроси в членовете на комисията, можете да ги зададете.
Вторият вариант е да минем през следващата точка от дневния ред, а след това в пакет да зададем въпросите към екипа на министър Орешарски.
Има ли въпроси на дадения етап? – Няма.

Преминаваме към първа точка от дневния ред - ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ КЪМ 31 ЮЛИ 2005 Г.: ОЧАКВАНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, БЮДЖЕТНИ ПРОГНОЗИ И БЮДЖЕТНИ НАСОКИ.
Имате думата, господин министър, по изпълнението на Републиканския бюджет, очакваното изпълнение, бюджетните прогнози и бюджетните насоки.
Знаете, че част от информацията мина и в средствата за масова информация, възникна публична дискусия. Смятам, че е добре на първото заседание на комисията да имаме пълната информация, за да можем да знаем как ще реагира комисията.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз малко се замислям дали да ви обременя с толкова много цифри, които са подготвени, или да се задоволя само с по-общите резултати, тоест с по-ключовите данни.
Изпълнението на бюджета към 31 юли 2005 г. върви сравнително добре. Реализирани са приходи в общ размер на 6,8 млрд. лв. или около 66 на сто от планираните със закона. Съответно в сравнение със същия период на миналата година са постъпили около 928 млн. лв. в повече, или е реализиран един ръст от около 16 на сто. Постъпленията от данъци са в размер на 5 млрд. и 500 млн. лв.
Основната причина за доброто изпълнение на данъчните приходи е ръст в постъпленията от косвените данъци. Постъпилите преки данъци са в размер на 1,5 млрд. лв., или също около 66 на сто от преизпълнението. Добри са постъпленията и от неданъчните приходи.
Извършените разходи за отчетния период са общо в размер на 5 млрд. 840 млн. лв., или около 56 на сто от предвидените в бюджета. Спрямо същия период на миналата година ръстът е около 14%.
Мисля да не влизам в детайли за разграничени лихвени и нелихвени разходи. Такава информация ще бъде публикувана.
Към 31 юли по Републиканския бюджет се отчита излишък в размер на 1 млрд. и 1 млн. лв. Фискалният резерв към същата дата възлиза на 4 млрд. и 661 лв. Излишъкът по консолидираната фискална програма възлиза, ако не ме лъже паметта, на 1 млрд. и 133 лв. Както се казваше в един филм – това беше добрата новина.
Има и по-лоша новина. Повечето от вас знаят, че успоредно с бюджета, Министерството на финансите преследва изпълнението на ангажименти, поети в Споразумението с Международния валутен фонд, което по ключовите си параметри се отличава тази година доста съществено от цифрите по бюджета. Бих дал само за пример, че бюджетът е разчете на дефицит от 0,6%, а по програмата с Фонда правителството има ангажимент да реализира 1 на сто излишък. И при определени обстоятелства да спести евентуално допълнително преизпълнение на приходната част в значителни размери – около 2/3.
Точни цифри за изпълнението към настоящия момент не биха могли да се направят, но ако съставим едно очаквано изпълнение към края на тази година и се опитаме да видим как се вместваме в споразумението с Фонда, се очертава един доста сериозен недостиг, което е предизвикателство към нас за следващите няколко месеца да набележим необходимите мерки, за да можем да изпълним Споразумението с Фонда.
Така стои най-общо въпросът. С конкретни цифри по отношение на изпълнението с Фонда не бих искал сега да ви занимавам, защото те в значителна степен имат предварителен характер. Бих искал само да подчертая, че към момента има извършени разходи или поети ангажименти за извършване на такива разходи, извън договорените с фонда, в сериозен размер – близо половин милиард лева. Това са суми, които ни карат да се притесняваме и да бъдем особено внимателни при управлението на бюджетния процес до края на тази година.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин министъра.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ако има въпроси, бих могъл да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сигурен съм, че ще има въпроси.
Имате думата, колеги, за въпроси.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Орешарски, бихте ли казали съвсем грубо тези половин милиард лева, които са недостиг и трябва да бъдат осигурени до края на годината, за каква цел са? Съвсем грубо. Тоест, влизат ли тук наводненията?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Имате предвид цитираната от мен цифра половин милиард лева, които представляват разходи, които така или иначе не са съгласувани и не са отразени в програмата с Международния валутен фонд. Значителна част от тях се очертават от евентуално преизпълнение на разходите или по-високи разходи в общините. Те са около 300 млн. лв. Още веднъж повтарям, че говорим в груби цифри. Една част от тях са свързани с разходите с наводненията, с първите действия на правителството по наводненията. И една немалка част са така наречени “други разходи”. При тях картината е много пъстра и ми трябва конкретна справка, за да мога да ви отговоря точно на въпроса, тъй като там може би две страници са разходните направления, по които са извършени разходи в последните няколко месеца.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, имам три въпроса.
Първият въпрос е към господин Кацарчев. Каква е готовността за останалите четири данъчни закона, които задължително трябва да приемем до приемането на бюджета? И има ли нагласа в министерството тази година да ги представи в парламента навреме, да не се преплита обсъждането на данъчните закони с проектобюджета? Това е важен процедурен въпрос, който всяка година ни създава много проблеми.
Вторият ми въпрос. Господин министър, Вие водихте преговори с Международния валутен фонд. Има ли известна нагласа за корекция на този един процент излишък, който е записан в споразумението при сегашните обстоятелства? И имате ли намерение да водите преговори в тази посока?
И третият ми въпрос. Господин Ананиев, какви са тези 300 млн. лв. допълнителни разходи за общините? Това наистина е една впечатляваща цифра за тази година.
Благодаря.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: По първия въпрос ще отговори господин Кацарчев. Аз ще отговоря на втория. Господин Ананиев ще даде повече разяснения по разходите на общините.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Има готови проекти на всички материални данъчни закони. Това, което ще направи министерството, е, първо, да направим още едно публично обсъждане на самите закони, за да нанесем корекции в тях и тогава да тръгнат към парламента. Като идеята е наистина да няма преплитане между бюджетната процедура и законите, които касаят Агенцията за приходите, да не се получава объркване между едните и другите. Това ще зависи от това съвместно да намерим времето между едното и другото, така че да не пречим на работата на Народното събрание и оптимално да се планират сроковете за разглеждане и приемане на евентуалните проекти.
Повтарям пак, че има проекти на материалните данъчни закони, сега се планират обществените обсъждания, за да не донанесат корекциите в тях.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: По втория въпрос за текущите разговори с част от мисията, която все още е в София и ни предстои заключителна среща буквално след тази. Бих искал да подчертая, че мисията е опознавателна, ако използвам техния израз. Те повече слушат, набелязват. Дискутираме въпросите по принцип. Но не бихме могли в края на днешния работен ден да дадем нищо конкретно като отговор, тъй като те самите не биха поели какъвто и да е ангажимент. Всъщност истинските разговори по този въпрос ще се водят на официалната мисия в началото на октомври, като преди това българска делегация ще присъства на годишната среща на Фонда и на Банката във Вашингтон на 24 и 25 септември.
Аз вече заявих, че основният проблем ще бъде този – как ще приключим тази финансова година. Не толкова бюджетна, тъй като не се притесняваме от изпълнението на бюджета, а по-скоро като изпълнение на поетите ангажименти с Фонда, в това число и преразглеждане и адаптиране на конкретни ангажименти спрямо променената ситуация в страната в резултат на наводненията и възникналите допълнителни разходи, които на този етап само към настоящия момент се оформят на около 250 млн. лв., които са заделени и една част похарчени, а друга част в процес на усвояване. Вероятно, по наши оценки, най-неотложните щети, които ще се стремим да покрием до края на тази година, ще изискват още малко разходи.
Единственото по-конкретно нещо, което мога да кажа, е, че поне принципно представителите на Фонда проявяват разбиране към разходите за покриване на тези щети. Известно разбиране.
Бих искал обаче да подчертая едно друго обстоятелство, което затруднява нашите разговори. Споразумението е базирано на допускане за дефицит по текущата сметка от 7,6. За съжаление в последната една година дефицитът по текущата сметка от период средата на миналата – средата на тази година, е около 9. И всички реалистични прогнози сочат, че в рамките на тази година едва ли можем да намалим този дефицит. Има дори опасност да отиде до 9,2 – 9,3. От тази гледна точка съвсем разбираема е позицията на представителите на Фонда да реагираме като свием допълнително публичните разходи. Това е другата предпоставка или другия елемент от рамката, в която водим преговорите.
Господин Ананиев ще даде пояснения за общините.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Имамов, уважаеми дами и господа! Вие знаете, че общините имат самостоятелен бюджет. И в държавния бюджет, който се внася и приема от парламента, в него одобряваме само взаимоотношенията с общините, тоест ангажиментите, които има държавата по делегираните от държавата дейности и някои други субсидии като изравнителни, за капиталови разходи. Тоест това, което е само ангажимента на държавата. Освен това обаче общините на своите сесии приемат цялостния свой бюджет с приходите и с разходите за съответната година.
В тази насока през 2006 г. действат два фактора, а те ще действат и оттук нататък. Единият е преходният остатък, с който завършват общините през миналата година и остава да бъде разпределен с бюджета за тази година. И освен това преизпълнението на местните данъци и такси, които също са в техните компетенции. Тези два фактора, общо събрани, първият е в размер на 120, а вторият в размер на 190 млн. лв., са разпределени в бюджетите, приети от сесиите на общините и срещу тях са предвидени съответни разходи.
Вие знаете, че като самостоятелен бюджет ние не можем да въздействаме върху техните решения и очакваме една значителна част (аз съм убеден, че няма да похарчат всичките 310 млн. лв.), минимум 2/3 от тази сума, ще бъде похарчена. Още повече, че от тези 310 млн. лв. около 120 млн. лв. са в общините, които най-много са пострадали от наводненията. Предполагам, че те ще вземат специални решения, извън подкрепата на държавата и със свои средства да подпомогнат щетите и хората, които са пострадали от наводненията.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли други колеги?
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Въпросът ми, господин министър, е ще има ли 13-а пенсия и заплата? (Оживление) Това, което вълнува обществото. И откъде ще се намерят пари? Водили ли сте някакви преговори с Международния валутен фонд по този въпрос?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз се опитах да обясня, че всички разговори, които сме водили на този етап и Вие виждате, че се появят изявления на ръководителя на мисията по този въпрос, на този етап могат да се разглеждат като предварителни. До голяма степен зависи от фискалното изпълнение на тази година.
Но всъщност частично отговорих вече на въпроса, когато казах, че до края на годината се очаква един много сериозен недостиг по отношение на параметрите към фонда. Ще направим всичко възможно да свием подходяща част от публичните разходи, които са неприоритетни, в полза на две направления. Първото направление е покриване на най-неотложните щети от наводненията. И второто е осигуряване, ако не цялостно, то поне частично на коледните бонуси, които сме свикнали да назоваваме 13-а заплата и пенсия.
Не бих могъл в момента да поема ангажимент от гледна точка на многото неизвестни, които съпътстват изпълнението до края на годината.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Уважаеми господин министър, ние получихме някои от законопроектите, които е внесло предходното министерство и аз смятам, че е много важно в Комисията по бюджет и финанси да получим и Вашето становище, примерно, по Закона за корпоративните данъци. Това, от една страна.
От друга страна, ще Ви помоля за следващо заседание да ни направите пълна справка на изразходваните 500 млн. лв., тъй като Вие казахте, че са доста цветни. За нас е важно да знаем точно как.
И последният ми въпрос, аз винаги като чуя за пенсии и заплати не съм толкова “за” за допълнителни плащания, смятам, че трябва наистина да разясним какво се случва относно излишъка. Вие много правилно казахте, че има и дефицит. Разбира се, не можем да харчим просто така и ние сме още повече за това, ще Ви подкрепим при всякакво положение в тази насока.
За нас е важно в рамките на Бюджет 2006, по който така или иначе започваме да работим, да знаем как да планираме по-нататък цялостната рамка и ние самите. Така че да имаме от Вас и справката за 6-месечието, за която ни цитирахте като данни. Добре е да размножите за членовете на комисията вашия доклад.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако ми позволите, мога да дам данните още в момента. Те не са толкова много по елементи и показатели.
МАРИЯ КАПОН: Аз мисля, че е добре да имаме по едно копие. Аз мисля, че всички от колегите имат интерес да имат този доклад, за да сме наясно какви са официалните данни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Определено трябва да преработим този доклад за нуждите на Народното събрание, тъй като вътре се предвиждат мерки, които трябва да бъдат поставени, първо, на вниманието на правителството, да вземем решение по тях и тогава да информираме Народното събрание, тъй като министърът ви каза, че този дефицит, който се получава, ще бъде съпътстван с редица мерки. В този доклад има много от тези мерки, които още не са обсъждани в правителството и мисля, че не е коректно да ги съобщаваме първо тук.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Само ще допълня, че мерките са дисциплиниращи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Бих казал “непопулярни”.
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да направя една препоръка към новия екип на Министерството на финансите. Убедена съм, че ще работим по същия начин, както сме работили и досега. Винаги сме имали добри взаимоотношения.
Моята препоръка е свързана с това. Тъй като стана въпрос за Данъчноосигурителния процесуален кодекс, миналата година в Тридесет и деветото Народно събрание този законопроект, който беше внесен, смея да призная, а предполагам, че и моите колеги тук, които са били членове на Бюджетната комисия ще потвърдят, че имахме много сериозни забележки и препоръки. Така че с оглед необходимостта от това да се работи по-ефективно и по-бързо, моята препоръка е да подготвите успоредно само онези промени, които са необходими и свързани с агенцията, а изцяло нов законопроект да се предложи след като се обсъдят много прецизно разпоредбите. Защото наистина възраженията там са сериозни и те са по същество.
Така че, за да не губим време, с оглед данъчните закони, които ни предстои да приемаме, Закона за бюджета и необходимостта от приемането на този кодекс, моята препоръка е да започнем да работим в тази посока.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, така ще постъпим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата госпожа Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще изразя моите притеснения. В 2001 г. отново започнахме по същия начин, господин Ананиев. И Вие много добре си спомняте как покрихме недостига на общините. Това беше много притеснително и тези покрития в бюджета за общините станаха практика.
Лично аз в началото на този мандат отново съм притеснена, защото всички ние сме се срещали с Националното сдружение на общините, с кметовете по райони и знаем, че всички тези пари, които те не могат да си съберат, бюджетът ги покрива.
Аз започвам да се притеснявам и най-вече за контрола на тези средства, които се отпускат по линия на бедствията и авариите. Ще ви дам един конкретен пример. Във Велико Търново една улица е с разрушена пътна настилка. За тази улица се тегли заем. Най-неизгодният заем от банката. Този заем не знам как се усвоил, това не е моя работа, това е работа на Общинския съвет, но след този заем улицата не беше направена, заваля един що-годе нормален дъжд, улицата беше дадена на Комисията по бедствия и аварии, пари бяха отпуснати. След което дойдоха големите дъждове, работата по възстановяването изобщо не беше започнала, отново се даде тази улица... И така в продължение сигурно до момента, в който тази държава няма да бъде държава, тази улица ще се прави.
Лично аз съм притеснена и бих желала да ни кажете под каква форма ще има контрол точно на тези средства, които държавата толкова добре пази и така добре балансираме ние при приемането на бюджетите всяка последна година.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, разбирам сериозността на въпроса, който поставяте. Вие ги поставихте през конкретен казус. Но, струва ми се, че ефективността на изразходване на публичните фондове е широко известен проблем не само в нашата практика.
В контекста на това как ще контролираме ефективното изразходване на конкретните средства за покриване на щетите, ние си даваме сметка, че, от една страна, не бихме могли прекалено да формализираме цялата процедура, защото може да продължи с месеци през нормалната процедура с обществени търгове и т.н.; от друга страна, риска, който поемаме, при ускорени процедури от подобни случаи. Да не описвам в детайли всеки конкретен риск от тази гледна точка.
Ще се опитаме да проверяваме оценката на всеки обект и ще се опитаме да правим и последващи проверки. Не смея да поема ангажимент, че във всеки конкретен случай средствата ще бъдат усвоени по най-ефективния начин. Но ще се стремим да минимизираме потенциални злоупотреби със средства.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Интересува ме обаче точно кое звено ще се заеме с това изразходване на средства? Защото Великотърновска община беше с неразплатени разходи, покривахме загуби, но в момента кметът си е купил най-новия модел “Пежо”. Точно това ме интересува – кое звено ще контролира?
Защото, казвам ви съвсем по човешки, в общините, радвам се, че тук има и кметове, идват, оправят си нещата с вашите служители и работата е “на шест”. Извинявам се за заключението ми.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Има процедура за публичните инвестиционни проекти. От документална гледна точка ми се струва, че там процедурата е надеждна. От фактическа гледна точка проверките се осъществяват от местните власти, локалните власти. А знаете кои са органите, които извършват последващ контрол.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако искате, госпожо Костадинова, да отговоря на първия Ви въпрос, защото той е много специфичен. Стана въпрос за това как сме заварили в 2001 г. и как започваме новото правителство в 2005 г. Няма нищо общо проблемът общини. Тогава общините завършваха с просрочени плащания над 150-200 млн. лв. и наличност нула в банковите сметки. Сега говоря за положение, при което те имат 120 млн. лв. наличности и 190 млн. преизпълнение на приходите. И като самостоятелен бюджет те могат да си използват тези пари без наше съгласие. Просто ситуацията е съвсем различна. Тук не става въпрос за решаване на просрочени задължения на общините.
Само като информация мога да ви кажа, че в края на миналата година общините завършиха с много по-нисък размер на просрочие спрямо предходни години с 44 млн. лв. Около тази сума се въртят просрочията и към м. юли 2005 г., което означава, че сме на правилния път по отношение политиката и финансовите взаимоотношения между самостоятелните бюджети на общините и централната власт.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин министър, аз имам един много кратък въпрос, свързан с един деликатен закон – Закона за корпоративните данъци, който би трябвало да замени сега действащия Закон за подоходното облагане, преди това беше Закона за данъка върху печалбата. Този закон е много деликатен, той е съвсем нов по дух и съдържание. Предизвика доста сериозни реакции от страна на работодателските организации и на неправителствените организации. Съвсем нов е по дух и съдържание, няма нищо общо със старата методология.
Не мислите ли, че просто няма да ни стигне физическото време да въвеждаме в тези безкрайно кратки срокове и да обучаваме хората как се работи по такъв закон и не е ли по-логично да останем за следващата година да работим по сега действащия закон със съответните поправки, а този закон да го изпипаме по-внимателно?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще Ви отговори господин Кацарчев. Аз след това ще допълня нещо.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Понеже съм следил процеса и ми е ясно каква беше реакцията на обществото по отношение на самия закон и не само по него, а и по другите закони, където също има достатъчно елементи, текстове, по които неправителствени организации, работодателски организации реагираха. Законът за корпоративните данъци беше атакуван буквално като цялостна концепция по отношение на смяната, в сравнение със сегашните режими, които се прилагат.
Затова казахме, че ще подготвим още едно обсъждане, за да видим дали наистина е необходима такава смята на концепцията или не по отношение на заложеното в самия закон. Тук нямаме идея да влязат в сила от 1 януари 2006 г., а да са приети, ако има възможност до края на годината. Аз казах, че спешните закони за нас са ДПК по отношение на Агенцията за приходите и Закона за акцизите по отношение на ангажимента ни към Европейския съюз. За другото имаме време да намерим баланса между всички, за да не се налага някой да е недоволен в голяма степен от това, че е прието нещо.
Всички са внесени, но от вас зависи кога ще пуснете датите за разглеждане. Това ще се обсъди с вас.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз само ще допълня, че не само този, а и за останалите закони, за които каза накрая господин Кацарчев, ще ви молим за по-дълго време, за да можем да проведем отново кръг обсъждания и своевременно да внесем нови елементи в най-обсъжданите текстове, материи и т.н.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Нашата молба е точно тази – да не се бърза с тези закони. Много деликатни са. Видяхте съпротивата срещу тях. Аз се притесних да не искате да ги вкарате от 1 януари 2006 г.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Знаем за какво става дума.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Преди малко колежката от Велико Търново, поставяйки въпроса за улицата, постави един много по-голям въпрос, който е поставян още в Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание в същата тази комисия. Май че аз съм единственият участник оттогава в Четиридесетото Народно събрание. Но явно въпросът не се реши през различните събрания. Това е въпросът за контрола на централната власт, респективно на Министерство на финансите за онези средства, които са милиарди и се изсипват в бюджетите на общините. Общините ги поемат и след това под благовидния предлог, че всичко там вече е въпрос на местно самоуправление, си ги харчат както намерят за добре и злоупотребите са ужасни. Така че аз смятам, че е крайно време да се измисли начин, средство институция, имам идея за това къде да бъде и как да бъде реализирана.
След като общините искат пари и на тях им се дават, те не могат да ги изразходват безконтролно. Примери в това отношение ще изникнат безброй тук, на примависта. Тук не става въпрос за администриране и за някакъв команден подход към нещата, а става въпрос за контрол, който е неминуем и не може да се осъществява ефективно от самите общини, които взимат средствата и много често ги харчат или нецелесъобразно, или направо противозаконно.
Крайно време е да се реши този въпрос.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Напълно разбирам Вашия въпрос. Все пак обаче би следвало да отчитаме обстоятелството, че Министерството на финансите не е единствената институция, която осъществява този контрол и, ако ние се ръководим от максимата, че всички други са незаинтересовани за ефективното изразходване, струва ми се, че трябва да централизираме системата, подобно на 80-те години. Не мисля, че и тогава се изразходваха кой знае колко ефективни.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И все пак трябва да се види как се изразходват.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Искам във връзка с вашите изказвания да спомена, че сравнението с онези народни събрания и онези харчове на общините в момента не е съвсем коректно, защото от няколко години сигурно знаете, че ние приехме концепция и програма за финансова децентрализация на общинските финанси, на общинските бюджети, където ясно и точно са разграничени правата и отговорностите на двете страни – на централната власт и на общините.
Това, което се предоставя от централната власт, е свързано с делегираните от държавата дейности и те се предоставят на база на брой натурални показатели, казано най-общо, натурални единици и срещу тях има приети от правителството стандарти – стандарт за един ученик, стандарт за един преминал болен в диспансерите и т.н. Тоест, тази част, за която отговаря държавата, се предоставя по ясни критерии и се контролира от органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
По-големият проблем за нас са местните отговорности, където картината е много пъстра. Има общини, в които има много сериозни местни данъци и такси и там възможността за една по-широка програма от страна на местните власти е по-голяма, докато в по-малките общини, където няма икономика, няма туризъм и други неща, възможностите са много малки. Мъчим се да решаваме този проблем с изравнителната субсидия, която подпомага тези общини, които са в такова критично положение, за да достигнат до едно минимално ниво на публичните услуги, които те представят на населението. Там централната власт, за съжаление, няма преки компетенции да извършва проверки, освен Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол в контекста на общите бюджетни изисквания, свързани със Закона за устройството на държавния бюджет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преди да дам думата на господин Витанов имам един призив да останем все пак в рамките на точката, да не говорим за всичко. Може би ще е добре някой път да организираме съвместна мрежа с екипа на министерството и да обсъдим всичко, което ни вълнува. Разбирате, че ако днес тръгнем по всички въпроси, няма да завършим в определеното време. Затова предлагам да се концентрираме главно около Бюджет 2005 г. – неговото изпълнение и прогнозите.
Заповядайте, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Може би е не толкова в рамките на точката, но тъй като едва ли не общините се демонизираха, мисля, че инвестиционните разходи има инвеститорски дирекции, които вземат от 2 до 5% в зависимост от обектите, така че няма проблем по този контрол. Има и вътрешноведомствен контрол, вътрешно финансов контрол, накрая има и финансов контрол от ДФК.
Така че, колеги, нека да не създаваме впечатлението, че всичко в общините може да се подлага на съмнение, че се присвояват средства. Мисля, че има достатъчно надеждни институции, които да упражняват този контрол и да не залитаме в ненужна писта и тема.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предполагам, че се обсъждат и колите на народните представители. Едва ли това е темата сега – колите на кметовете и на народните представители.
Има ли други въпроси към министър Орешарски и неговия екип? – Няма.
Да благодарим на господин министъра, да му пожелаем успех в опознавателната мисия с Фонда. Вие тук малко меко и завоалирано казахте за 1%, не казахте, че вероятно ще е поне 1,5%. Там ангажиментите към фонда са по-страшни. Те не са в рамките на този процент. Дано успеете при преговорите през октомври да минимизирате тези ангажименти, които са поети от предходното правителство.
И понеже сме в парламента, имаме огромно желание, ще го обсъдим в промените на следващия закон, тъй като сме парламентарна република, искам отсега да декларираме нашата воля такива споразумения все пак да се обсъждат с Народното събрание, тъй като в момента разбирам, че атаката не е към вас, но вие изпълнявате бюджета на Фонда, а не на парламента. Такова суспендиране на правата на парламента, меко казано, е скандално. Смятам, че това е важна позиция в преговорите с фонда. Не може през април, половин година след като е приет бюджетът, той да се коригира по такъв драстичен начин и парламентът да не знае нищо.
Благодарим ви много и успех!
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: И аз благодаря, господин председател. Благодаря Ви за пожеланията за успехи в работата, в частност в преговорите с Фонда.
Искам да ви уверя, че следващият бюджет ще бъде съгласувани с програмата с Фонда и ако има отклонения, ще се стремим те да бъдат толкова минимални, че да не ви занимаваме вас с този проблем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това се стенографира.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Зная, че ще ми припомните всяка дума, която сега казвам, ако е обещание.
Желая ви ползотворна работа и още веднъж ви благодаря за възможността да изслушате мен и моя екип.

Преминаваме към трета точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ, № 502-01-30, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 31.08.2005 Г.
Предлагам на дадем думата на заместник-министър Ананиев да представи внесения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, многократно сме разговаряли и преди това в Комисията по бюджет и финанси, че нашият Закон за устройството на държавния бюджет има нужда от сериозни промени, които са свързани най-вече с хармонизиране и синхронизиране на правно юридическите и някои финансови аспекти, заложени в действащия закон, със страните – членки на Европейския съюз, а и въобще страните, прилагащи общите финансови правила и изисквания, които действат на базата на международните финансови институции.
Разбира се, това не е онзи закон, който ние смятаме, че изчерпателно трябва да разработим и подготвим, тъй като за неговото разработване и представяне е необходимо доста време и сериозна помощ от страна и на наши вътрешни специалисти, и помощи отвън, включително и от Международния валутен фонд и Световната банка. Но тук сме отразили няколко промени, които не търпят отлагане и влизат в противоречие с основни норми, които действат в други закони и други нормативни актове.
Кои са основните направления, в които се променя Законът за устройството на държавния бюджет?
Първото нещо е въвеждането на многогодишното бюджетиране. Това е един процес, който прилагаме от няколко години, без да сме го регламентирали в Закона за устройството на държавния бюджет. Разбира се, това трябва да стане, за да има своята тежест и тригодишната прогноза да се приема от правителството и от неговите органи – министерствата и ведомствата, като едно сериозно предвиждане в тригодишен или средносрочен план на финансовите разчети, които се приемат от правителството.
На второ място е отпадане на разпоредбите за финансиране на бюджета от Българска народна банка. Вие знаете, че там има промени. В чл. 45 е предвидено Българската народна банка да не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, включително и чрез придобиване на дългове и инструменти на Министерския съвет, на общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия. На практика в чл. 3, ал. 5 от действащия Закон за устройството на държавния бюджет това нещо е предвидено като възможност и ние предлагаме този текст да бъде отменен.
На следващо място, има промяна в разпоредбите за разрешаване на допълнителни бюджетни кредити. Тази тема се дискутира многократно и в парламента, и в публичното пространство. Естествено е ние да търсим баланс, при който да можем да дадем възможност и на правителството в определени ситуации да има оперативност и да решава въпросите, които не са толкова важни, не са структуроопределящи и могат да бъдат решени от страна на Министерския съвет. И, разбира се, когато става въпрос за нещо важно, за нещо, свързано със сериозни структурни процеси в бюджетната сфера – да бъдат разглеждани от Народното събрание.
Хипотезата, която предлагаме, разбира се, тя е облечена в цифри, е Министерският съвет по предложение на министъра на финансите, да може да отпуска на основание чл. 35, ал. 2 до 1,5% от брутния вътрешен продукт. А когато става въпрос за по-голяма сума от 1,5% това да става от Народното събрание по предложение на правителството. Сами разбирате, че 1,5% от брутния вътрешен продукт е сума, която според мен е нормално да се остави като оперативна възможност на правителството, тъй като възможността да се даде една заплата или част от пенсия в края на годината, само тази възможност прави около 330, 340, 350 млн. лв. Вие знаете, че политиката по доходите е възложена на правителството. В зависимост от изпълнението на бюджета то може да взима такива самостоятелни решения.
Естествено, че е редно на министъра на финансите да се възложи и възможността да прави корекция на основание чл. 25, ал. 2, когато има дарение от международна организация или от организация от страната, тъй като там трябва да се спазва волята на дарителя и няма нужда за тази цел да се влиза в Народното събрание.
На следващо място се предвиждат разпоредби, свързани с финансовия контрол, препращаща към съответната норма. Това е процедурата, по която ние искаме да внесем много по-голяма яснота, целесъобразност, ефективност, ефикасност в разходването на средствата. В тази насока е развита материята. Тя се обвързва с изграждането на системата за финансово управление и контрол и съответно ние ще търсим синхрона между текстовете, които са записани в Закона за устройството на държавния бюджет и нормативния акт, който ще регламентира изцяло системата за финансово управление и контрол.
По този въпрос се работи. Ползваме помощта на Европейската комисия, ползваме помощта и на Световната банка. Международният валутен фонд също ни помага в тази насока. Това е нещо, което променя изцяло облика на финансовия контрол, като основно се залага на вътрешния финансов контрол. Ние смятаме, че това е най-добрият начин, по който трябва да се съчетае контролната дейност в съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и общата контролна система, която съществува и по действащия Закон за държавния и вътрешен финансов контрол. Вие знаете, че предстои закриване на агенцията, създаване на три нови. Там функциите са разпределени, разграничени и всеки носи своята отговорност в процеса на финансиране.
Разбира се, ако има въпроси по тези текстове, ще се опитам да отговоря.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбира се, че ще има въпроси.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Абсолютно правилно в мотивите, които премиерът господин Станишев е подписал, се казва, че “в съответствие с добрите бюджетни практики съществени суми от преизпълнението на приходи да се разходват след санкция на Народното събрание”. И изведнъж в следващото изречение се казва: “като с оглед осигуряването на известна гъвкавост и оперативност”, се дава възможност на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Тоест, отпада Народното събрание. По стария законопроект това се правеше от министъра на финансите, а в сегашния – от Министерския съвет.
Аз смятам, че наистина Народното събрание трябва да го определя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
В началото на заседанието ви казах, че това е тема, която е дискутирана в нашата парламентарна група. И в предишния парламент, както каза господин председателят, сме имали такава законодателна инициатива. Днес, след разговора с мисията на Фонда, една група народни представители сме внесли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Тъй като има принципно различие с това, което е внесено от правителството, аз ще си позволя накратко да ви запозная с този наш законопроект. Това е и аргументът защо не бих подкрепил този законопроект.
Съгласни сме с мотивите. Тоест, съгласни сме, че това е тема, която вълнува обществото под едно понятие, с което то работи – излишък. Това е терминът, с който се работи в публиката. А законът работи с други понятия. Става дума за това какво се случва при преизпълнение на приходите.
Нашето предложение е да се измени чл. 35 с четири нови алинеи. И понеже те са много кратки, аз ще си позволя да ви запозная с тях.
Алинея 2 да стане:
“Министерският съвет и министърът на финансите не могат да разходват преизпълнението на бюджетни приходи”.
Алинея 3:
“На основата на касовия отчет към 1 септември на съответната година, при наличие на преизпълнение на приходите, министърът на финансите извършва анализ и прогноза на размера на годишното преизпълнение”.
Алинея 4 е проявата на добрата воля към изпълнителната власт, господин Ананиев:
“Министърът на финансите може да внесе предложение в Министерския съвет за отпускане на допълнителни бюджетни кредити в размер до 5 на сто от прогнозирания размер на годишното преизпълнение на приходите”.
Ще направя една скоба, за да кажа каква е разликата тук, защото става дума за стотици милиони. Ние сме съгласни и днес пред мисията на Фонда сме защитили такава позиция, въпреки че знаем обратното мнение, което каза и колегата Капон, че практиката е по принцип тези неща да се извършват от парламента, а не от правителството. Примерът на колегите от Фонда днес е, че в Съединените щати не могат да разходват нито един цент без решение на конгреса.
Но ние сме съгласни 5 на сто от прогнозирания размер на годишното преизпълнение, а не 1,5% от брутния вътрешен продукт, да бъде в разпореждането на министъра на финансите, защото сме съгласни, че има такива текущи разходи, които се налагат в малки размери. Но не в този пример, който даде господин Ананиев, при който 300 млн. лв. да бъдат дадени само с решение на правителството и т.н. Тези 5% от едно годишно преизпълнение, са тези необходими нужди, които изпълнителната власт може да покрие допълнително, защото те са една много малка сума. Ако боравим с числата, които чухме тук, 5% от 1 млрд. лв. са 50 млн. лв.
И ал. 5:
“До 15 септември Министерският съвет внася в Народното събрание предложение за актуализиране за съответната година в съответствие с очаквания размер на годишното преизпълнение по реда на ал. 3, намалено с отпуснатите допълнителни кредити, съгласно ал. 4”.
Тоест, в рамките на тези дни, между 1 и 15 септември, след като се представи касовия отчет, може да се извърши и другата процедура по внасянето в парламента.
Смятаме, че така част от практики, които до момента са лоши, особено влошени в последните години, защото числата, които познаваме за периода 2000 – 2004 г., надминават 3 млрд. и 300 млн. лв. Това са големи суми, които се разходват само с волята на изпълнителната власт.
И още две думи, господин председател.
Аз самият от личен опит искам да кажа, че това преизпълнение, което се случи с въвеждането на Борда през 1997 – 1999 г., когато съм имал щастието и удоволствието да работя с господин Ананиев в същата негова позиция на заместник-министър, бяха суми, които по прогноза бяха много трудни да бъдат реализирани в едно време на много радикални стопански реформи. Сега, както виждаме, положението е коренно различно. Много добре си спомням, че през септември – октомври 1999 г., в присъствието на Сдружението на общините, имаше предложение на тогавашния състав на Министерския съвет, на който имах честта да бъда член, да се въведе Валутен борд за общините, защото хаосът във финансирането беше доста сериозен. Но тогавашният шеф на сдружението господин Калчев категорично отказа. Все пак се изработи едно постановление, което дисциплинира общините.
Тоест, има много неща, които са се сменили в тези години, за да може да се правят преки аналогии, през които може да мине някакъв политически момент на обяснение.
И последно. В тази част от законопроекта, в която се засягат други въпроси, специално отпускането на безлихвените заеми, аз не мога да разбера каква е логиката общините да могат да получават, защото така е текстът, а централните държавни институции при одобрени европейски проекти, да не могат да получават такива безлихвени заеми. Ще ви дам пример за институция, която аз съм ръководил, централна държавна институция. Тя има такава перспектива за такива проекти. Ще дам пример от последните 7-8 месеца. Националната статистика спечели проект за над 140 млн. евро и четох в пресата, че не можа да започне да реализира одобрения си проект, защото няма как да вземе заем, за да финансира началото, за да може да се покрият разходите от спечеления проект.
Тоест, за мен има някаква недомислица в този текст. Четох внимателно мотивите, запознах се със законопроекта, но не мога да разбера от какво е изведен приоритетът. Няма ли централни институции в страната, които да имат същата необходимост, особено сега, в навечерието на 2007 г.? А да не говорим за времето след 2007 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Темата с разходването на преизпълнението на приходната част на бюджета е много важна и много спекулативна. Така че моята позиция и позицията на ОДС е, че това харчене трябва да минава като одобрение през парламента. Ние няма да подкрепим това, което се предлага като промяна. По-скоро нашата идея е да има изцяло санкция на парламента за тези средства.
Второ, по отношение на безлихвените кредити за общините. И в досегашния закон има опция да бъдат предоставени безлихвени кредити, само че те са ограничени във времето. Става въпрос за кредити, които трябва да бъдат върнати до една година. А тези ми приличат на безсрочни кредити. За всеки отделен случай министърът ще има възможност да договаря различен срок, което ще предизвика съмнения за лично усмотрение и дискреция от страна на Министерството на финансите.
Моята препоръка е да се запази досега действащият режим, защото, първо, има опасност като има нови безлихвени кредити с възможност за безсрочност или поне лично усмотрение от страна на администрацията, да се увеличи рязко броя на тези кредити, което да доведе до проблеми за стабилността на Министерството на финансите въобще. Така че при положение, че съществува режим в тази връзка, моята препоръка е той да бъде запазен и тази промяна да не бъде приета, тъй като безлихвени кредити на общините могат да се допускат и по сега действащата уредба.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други колеги? – Не виждам.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ако ми позволите, бих искал да започна с безлихвените кредити, защото въпросът се постави от двама народни представители. Действително той е изключително важен, особено в контекста на разширяващи се контакти между нас и редица донори от Европейската комисия и не само от нея.
Единият вид кредит, за който се говори в Закона за устройството на държавния бюджет, е когато една община има временен касов разход в своя бюджет, тоест в дадения момент със собствените приходи и субсидията, която е получена от бюджета, не може да посрещне належащите разходи, които трябва да се осъществят. В този случай може да бъде отпуснат такъв временен безлихвен кредит, като той абсолютно задължително трябва да се възстанови в рамките на посочения срок от министъра на финансите.
Другият вид кредит, който се предлага в момента, е свързан с възможността общините да участват в проекти и програми най-вече от Европейската общност, а възможно е да бъдат и от другаде. Обикновено новите две мерки – мярка 7 и 8 по САПАРД, става въпрос за една сериозна сума за съфинансиране, която трябва да се предостави, има по-специфичен механизъм и път на тази субсидия, свързана е с Фонд “Земеделие”, Агенция “САПАРД”, община, изпълнител, Национален фонд, който също участва в тази верига. И при този вид взаимоотношения процесът е много по-дълъг. Той може да бъде различен от календарната година.
Затова специално за европейските средства, за европейските програми и проекти ние предвиждаме специализиран ред, тъй като се страхуваме, че в рамките на една година ние ще можем да кандидатстваме само за някакви малки обекти, да направим един път от километър или два, а не става въпрос за някакви големи проекти, които изискват по-продължителен период от време.
Между другото, аз забравих да представя тази точка в самото начало. Този механизъм вече е регламентиран в Закона за общинските бюджети. Ние просто хармонизираме този текст със Закона за общинските бюджети, тъй като това е устройствен закон и трябва да има такъв текст. Не става дума за някаква хипотеза. Хипотезите са различни и изискват еднакво третиране от страна на закона.
По-сложният въпрос е на господин Методиев. Той разви цяла нова хипотеза. Разбира се ние ще помислим по това, което са успели да защитят пред Международния валутен фонд. Аз обаче смятам, че хипотезата 5% или 50 млн. лв., е хипотеза на днешния ден. Вие чухте преди малко, че министърът на финансите каза, че в следващия бюджет ще има ако не абсолютно съвпадащ, то много близък бюджет, сравним със Споразумението с Фонда. Това нещо, което се случи тази година с този Меморандум, аз го предвиждах още преди три-четири години, защото Фондът нямаше как в един момент да не разбере, че това са трайни тенденции на занижено представяне на приходите и след това преизпълнение на тези преходи.
От този Меморандум, който сега направихме, ние всъщност приключихме с тази възможност за бъдещи периоди. Оттук нататък ние няма как да залагаме този механизъм, тъй като те самите ни спират да ползваме преизпълнението на приходите. Така че ние при всички случаи като Министерство на финансите, разбира се, пак ще правим консервативни сметки, но няма да има такова голямо отклонение от реалното изпълнение. И тогава 5% може да бъдат 200 или 250 или 500 хил. лв., да речем и 5 млн. лв., което не е достатъчно за оперативните нужди на правителството в течение на годината. Не може правителството да чака за такива оперативни нужди 1 или 15 септември. За мен това е нелогично и невъзможно. Не би трябвало да бъде така.
Представете си както станаха сега наводненията, или както закъсаха някои болници с лекарствата, ние за всеки 5 или 10 млн. лв. трябва да влизаме в парламента ли? Според мен за това трябва да бъде предоставена определена възможност на изпълнителната власт, за да може да реагира. Иначе ще превърнем парламента в изпълнителна власт. Това ще се случи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз искам да се върна отново на въпроса и темата, която последно обсъждахме, точките, които предложи и господин Методиев.
Наистина и Вие правилно признавате, че излишъкът, който виждаме, така или иначе е заложен в бюджета от вашето министерство и от предишното Народно събрание. И той съществува така. Това е дълга тема, по която в момента няма нужда да спорим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Това не е умишлено залагане.
МАРИЯ КАПОН: За мен е напълно умишлено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Все пак Вие отричате всички мерки, които бяха взети в областта на Данъчната администрация и Митниците. Извинявайте, но тези две институции допринесоха много за това голямо преизпълнение.
МАРИЯ КАПОН: Така е. Но аз си мисля, че тази дискусия се водеше и в края на миналата година. И до голяма степен затова казвам, че това е повод за една много по-дълга дискусия.
Наистина ще е много добре, ако предварително няма заложен излишък в бюджета. И затова се надявам всички ние да помогнем.
От друга страна, не съм съгласна с Вас. Склонна съм да приема това, което предложи господин Методиев за 5-те процента, които да бъдат оставени на министъра на финансите и на правителство от евентуалния излишък, за да може да взима решение за тях. Много е хубаво да има излишък, това означава, че има икономически ръст в нормални условия. Но не мога да приема, че Народното събрание няма да е органът, който да го решава. Просто не съм съгласна с Вашата теза, че това трябва да се решава от Министерския съвет.
Аз разбирам и другата част на въпроса, че Министерският съвет иска да ограничи министъра на финансите в случая. И това е правилно донякъде. Но смятам, че все пак Народното събрание е това, което трябва да реши. И при предишното Народно събрание е имало наистина такава дискусия и два гласа не са стигнали за това Народното събрание да взема решение. И нямаше да я има тази публична компания, нямаше да сме свидетели на това как са изхарчени тези пари. Смятам, че тук няма къде да си заравяме главите и трябва веднъж завинаги да си кажем истината, защото тя излезе. Съжалявам, че Вие сте бил заместник-министър и тогава, и сега, но ние наистина трябва да бягаме от тази лоша практика. Не съм съгласна с тази позиция.
Аз подкрепям и смятам, че ние също ще разгледаме точките, които предлагат от Демократи за силна България.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Не искам да се създава впечатлението, че аз, като представител на Министерството на финансите и на правителството в никакъв случай не искам въпросът за използването на излишъка да се разглежда в Народното събрание. Напротив, сторожник съм да идват в Народното събрание въпросите, свързани с разпределението на преизпълнението. Но по въпроси, по които заслужава парламента да се занимава, тоест, когато става въпрос за структуроопределящи разходи, които допълнително трябва да се вложат в нашата бюджетна сфера от преизпълнението на приходите.
Знаете ли, ние българите сме особени – от едната крайност, защото ние добре осъзнавахме, че и това, което се случваше досега не е правилно и не може всичко да се извършва зад гърба на парламента, сега искаме да отидем в обратната крайност, ако може всичко да минава през парламента. Ние предлагаме един преход. Нека да видим как работи този преход. Нека да видим какво за една или две години ще се случи. И без това ще правим сериозна промяна в закона. Нека да видим, практиката ще покаже дали сме взели най-правилното решение. Защото може да се установи, че другата крайност означава да блокираме вашата работа и вместо да се занимавате със сериозното законодателство да вземате ежеседмични решения какво да се случи в това училище, какво да стане в онази болница. Разбирате ли? Хубаво е да има баланс.
МАРИЯ КАПОН: Нали няма да има излишък? Няма за какво да се занимаваме. Влизаме в излишна дискусия.
Твърдя, че това, което се случва, наистина трябва да се случва в Народното събрание. Аз разбирам, че Министерският съвет иска да ограничи министъра на финансите, защото реално имаме четворна коалиция, но това е по-сложен казус и не е за Бюджетната комисия.
Смятам, че трябва да разгледаме вариантите и ще помоля в становището на комисията да бъде записано това, че аз лично не се съгласявам с чл. 35.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Извинявайте, но този въпрос не е толкова финансово бюджетен, колкото е политически. Нека направо да си го кажем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тъй като аз се стремя да бъда дисциплиниран човек, смятам, че след като господин Ананиев вече отговори, аз трябва да кажа мнението си дали съм доволен от тези аргументи или не. Разбира се, мнението ми е отрицателно. Ще допълня само още две неща.
Вие, господин председателю, казахте тук на господин министъра, когато той си тръгна, че бихте желали в по-нататъшната работа да не се случва така, че Споразумението с Фонда, да бъде фактически денонсиране на държавния бюджет на Република България. Аз изцяло Ви подкрепям в тези Ваши думи.
Тук се предлага политическа мярка, за която господин Ананиев според мен не носи отговорност, носи я господин Орешарски и правителството, която създава две правения на бюджет. Едното е с Фонда. Аз съм за Валутния борд, защото смятам, че той действа добре за България. Но смятам, че в преговорите с този Международен валутен фонд трябва да има ясна защита на интересите на собствените институции. Ето защо съм против – защото уважавам парламентарния ред в страната и смятам, че Народното събрание трябва да бъде много по-компетентно при определянето на финансовата политика, отколкото Международният валутен фонд. И няма аргумент, не мога да чуя до момента аргумент, който да ме разубеди в това нещо, което аз смятам.
И второто, което каза господин Ананиев и аз не приемам, това е, че разходната част на държавния бюджет на Република България е построена свръх консервативно. Казвам го като един от най-големите просители на държавен бюджет в годините 1997 – 1999, когато бях министър на образованието.
Има нужда – и това наистина е тема на много по-голям дебат, той е политически дебат – да се осмисли изобщо разходната част, като тя бъде още по-икономична. Аз призовавам към такова нещо. Но да се знае защо едно училище, или една болница не може да се справи. Защото сега не се знае. А това незнание пада на гърба на Народното събрание и в крайна сметка пада на гърба на народните представители, които в съответния избирателен район трябва непрекъснато да дават такива отговори. И там някъде с кметовете те започват да правят мини коалиции по решаване на някакъв казус с едно или друго и идват в Министерството на финансите.
От тази гледна точка аз мисля, че Министерството на финансите малко е надминало дори правителството по респектираност на институциите. И не смятам, че това трябва да се продължи. Не смятам, че това е правилно. Смятам, че е било нужно в определени моменти при реформите в България. Тогава беше свършена изключително добре огромна работа. Но това не е пътят на една модерна държава.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Методиев.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тези въпроси имат ясно изразени политически измерения. Не е въпрос по същество. Аз мисля, че не тук е мястото да се решат тези въпроси. Няма какво да се лъжем. Това е стар въпрос, който сега коментираме, но не сега ще го решим. Тези неща имат политически измерения, а не финансови.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Благодаря.
По едно странно стечение на обстоятелствата много е радостно това, че сме събрани хора от Тридесет и шестото Народно събрание досега, което значи, че имаме доста богат опит и история. И все пак някои неща трябва да се кажат. През този период от време аз съм бил в местната власт. За хората, които не ме познават, ще кажа, че съм бившият кмет на Севлиево. Съжалявам, че господин Методиев не е тук, но едно от най-добрите неща, които направих през този период от време, беше една Програма за управление на отпадъците с безлихвен кредит от Министерството на околната среда и водите. Лично Евдокия Манева, като председател на фонда тогава, подписа договора. Беше в размер на 400 хил. лв., което не е малка сума.
Така че аз се изказвам в защита на този текст, който позволява подпомагане на общините с безлихвени заеми за съфинансиране на проекти, свързани с усвояване на средства с европейските фондове, защото това всъщност е резерва за общините, тъй като в течение сме какво се случи през последните години – силна декапитализация на общините по една или друга причина, невъзможност да се решават някои социални проблеми. Според мен точно тук е пътят и начинът да бъдат решени инфраструктурните проблеми на общините.
Затова аз изразявам едно мое скромно мнение, като нямам желание да опонирам с нито един от присъстващите колеги тук, че трябва да дадем възможност и шанс на общините да получат възможност за съфинансиране на проектите, които имат. Един проект по САПАРД в рамките на 1-1,5 млн. лв., иска финансиране от 10 до 30% собствени средства. Компетентни хора сте и знаете от какво общините формират своите бюджети – административни такси, които са вид услуга и трябва да се разходват по предназначение, данъците от населението са съвсем малко, и те са за собствени приходи, свързани с функционирането на общините.
Така че настоявам и правя предложение да не лишаваме общините от възможността да ползват безлихвени кредити. Тук не става въпрос за средства, които ще се опростят по една или друга причина, а за средства, които ще подпомагат тяхната активност за усвояване на европейски фондове.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Дефакто е сигурно връщането на тези пари след това, защото по принцип мерките сто процента се покриват от Европейската комисия. Правителството отпуска този безлихвен заем, за да може да се свърши работата, прави се оценка от комисията, удостоверява се правилността на разхода и след това парите се връщат по обратния път в Националния фонд, който всъщност е фондът, който е Фонд Трежари на европейските средства. Така че няма никакъв риск нито за правителството, нито за общината. Само трябва да се свърши качествено работата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: За общините съм склонен да приема Вашето обяснение, то беше добро. Но по отношение на преизпълнението на приходите в бюджета, или както е известно излишъкът, ако остане този 1,5%, аз мога да се обзаложа, че всяко едно правителство, включително вашето, ще предпочете да има такъв излишък, който да може да бъде харчен по определен начин. Ако отпадне, със сигурност ще намалее излишъкът. Това е абсолютно обяснимо. Има ли го това нещо като основание, винаги ще има преизпълнение на приходната част или излишък. Така че правителството да ползва опцията да харчи тези средства. Това не е към Вас, това е въпрос на политика, това е към всички колеги.
Единственият начин да преустановим тази практика е гласувайки парламентът да може да санкционира това решение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Тази дискусия за това какво трябва да се регулира – излишък или дефицит, какъв трябва да бъде излишъкът или дефицитът, наистина може да продължи много дълго. Без да се обиди никой, аз ще си позволя да направя една препоръка – да се вслушаме много внимателно в това, което казва заместник-министър Ананиев, защото той е заместник-министър в трето правителство. Аз съм сигурен, че той има изключително богат практически опит по отношение на разходната част на бюджета и неговите обяснения са ясни и точки. Така ще спестим губенето на много време при обяснението на някои елементи, които влизат в нашата комисия.
Аз слушах внимателно господин Методиев и без да съм видял техния законопроект ми направи впечатление, че се говори за икономии за преизпълнение на приходите. Няма такова нещо, господин Методиев. Говорим изобщо за бюджетен излишък. Той включва в себе си както преизпълнение на приходите, така и икономии от разходи. Той се формира по два начина. Във Вашия законопроект, ако не се използва понятието “бюджетен излишък”, а само “преизпълнение на приходите”, трябва да се направят съществени корекции. Това не е точно дефинирано. Това е първо.
Второ, мисля, че господин Ананиев беше ясен и точен по отношение на целта специално на тази точка, че се търси някакъв баланс, при който да се даде една мобилност, една свобода на правителството, макар и ограничена, при определени ситуации да използва част от този излишък.
Обърнете внимание, че изразът “по-добре да няма излишък”, според мен е също една тавтология и една необяснима алогична фраза. Ако няма излишък ще има дефицит. Това са двете възможности. Нито едно министерство, което прави бюджет, не предпочита да заложи дефицит, ако някакви обстоятелства не го изискват. Винаги се залага излишък. Проблемът е в размера на излишъка. Това е големият проблем, че в последните години размерът на излишъка наистина е изключително голям, съмнително голям. Разбира се, причините са най-различни.
Що се отнася до отношенията с общините, аз подкрепям колегите, които изразиха становище, че трябва да съществува механизъм, който да ги подпомага по отношение на съфинансиране, особено по тези публични мерки 7 и 8 по САПАРД. Известно е на всички, че нашите общини се различават в значителна степен по отношение на възможностите им в голяма степен да генерират собствени приходи. Ако сравните възможностите на Софийска община с една от малките общини, ще видите какви огромни разлики има по отношение на техните възможности да използват финансов ресурс. Държавата по някакъв начин трябва да подпомага и малките, и средните общини, когато те имат възможност да кандидатства по такива програми, да им се даде този шанс, като се има предвид това, което каза господин Ананиев, че тези средства. 100% се връщат обратно в държавата, защото самата система ги покрива, съгласно своите правила.
Аз смятам, че 1,5% от брутния вътрешен продукт – обърнете внимание не от излишък, става дума за брутния вътрешен продукт, това е една прогностична величина, една величина, която обикновено се предвижда в началото на годината, която никога не се случва, а винаги се реализира в плюс или минус – дава една възможност на правителството, което и да е то, да прояви по-голяма гъвкавост при форсмажорни и при неочаквани обстоятелства по време на годината. Заедно с другите буфери, които се залагат в самия бюджет.
Тези 1,5% може и да не се реализират, ако излишъкът надвиши определен абсолютен размер. Това е въпрос на елементарна математика. Може да се направи сметка. Ако бюджетът е балансиран в своето изпълнение, естествено няма откъде да се вземат тези 1,5%. Така че това е една граница и един голям излишък по отношение на брутния вътрешен продукт, въпреки че ако предложението влезе в Народното събрание, аз дълбоко се съмнявам при дадена политическа структура, ще има някакви съществени различия между решенията, които ще вземе правителството и решенията, които ще вземе Народното събрание по отношение на харченето на този излишък.
Ние ще подкрепим предложението.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Може би ще бъде най- разумно да прекъснем обсъждането, тъй като господин Ананиев трябва да тръгва за срещата с мисията на Международния валутен фонд.
Господин Ананиев, смятам, че ще е добре, ако министерството ни даде някакъв минимум, с който да се обоснове този процент, тъй като брутният вътрешен продукт ще расте. Тази сума непрекъснато ще расте и ако ние го фиксираме в закона на 1,5%, разбирате, че това е лавина. Тоест, молбата ми е министерството да обоснове този оперативен резерв, за който говорите, тъй като аз съм съгласен, че ако приемем предложението за месец септември, кога ще обсъдим този излишък, кога ще мине като решение на парламента и кога ще се похарчат тези пари? Тоест можем да се окажем в много деликатна ситуация. Но дайте ни някаква обосновка.
Признавам си, че този 1,5% сега ми звучи като поглед отгоре върху излишъка в момента. Затова моля при продължаването на обсъждането да ни дадете такава обосноваваща цифра или число, за да можем да повярваме на министерството и да го подкрепим или да не го подкрепим.
Затова предлагам да спрем дотук по този въпрос. Може би ще се наложи да се съберем утре за 15 минути, ако се окаже, че парламентът няма да има законопроекти в дневния ред. Ако не, ще остане да го разгледаме следващата седмица.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм съгласен, господин председател. Така ще можем да разгледаме и нашия законопроект.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви много, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще се опитаме да го мотивираме.
Лека работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.

Преминаваме към трета точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ ПРОЕКТ НА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ.
Уважаеми колеги, раздаден ви е един вариант на Вътрешни правила за работа на комисията.
Признавам, че има два варианта за работа на комисиите. При единия вариант се работи без вътрешни правила, по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Няма проблеми да работим и ние по този начин. Вторият вариант е да работим по някакви правила. Тук са изкарани нещата от Правилника и можем да ги приемем. Разбира се, можем да фиксираме такива неща като кога председателят дава думата, кога може да прекъсне и т.н. Но ще формализираме работата на комисията и ще работим трудно.
Можем да направим една най-обща дискусия да правим ли правила или да не правим. И ако се окаже, че има правила, които не са вкарани в правилника, а вие желаете да ги има в правилата на комисията, да ги фиксираме, за другия път да ги обработим и да ви ги предложим за приемане. Хубаво е да чуем вашето становище, за да можем да го използваме при подготовката на варианта.
Имате думата.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, аз взимам думата този път, за да се изкажа като председател на друга комисия в парламента, която има идентични въпроси за решаване и да Ви подкрепя в смисъл, че тези правила, с които всеки един от нас започва да работи в комисиите, са правила, които са взети от действащи практики в комисиите на Народното събрание. Не измисляме нови правила.
Фактически дискусиите в комисиите обикновено са по-обширни, по-дълги, взема се думата по няколко пъти, изясняват се въпросите.
От тази гледна точка Ви подкрепям в това, което казахте. От това, което видях по водене на заседанието, нямам възражения. Изказването ми е в подкрепа на варианта, който съм видял. И смятам, че в процеса на водене на всяко заседание, както и Вие казахте, в зависимост от темата, правилата може да се променят. Това е една от най-тежките комисии, която има пред себе си много сериозни въпроси за обсъждане и трябва да има възможност за провеждането на обширна дискусия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата? – Не виждам.
Ако искате, да ги подложим сега на гласуване. В процеса на работа, ако има предложения за промени, винаги можем да ги обсъдим и приемем.
Моля, който е съгласен с така предложените Правила за работа на Комисията по бюджет и финанси, да гласува.
За – 12.
Правилата за нашата работа се приемат единодушно.
Ако утре се наложи, ще проведем кратко заседание за да довършим работата си по законопроекта.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По-добре другата седмица, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Единственият аргумент е, ако няма достатъчно подготвени законопроекти за дневния ред.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,25 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ

Стенограф:
Н.Иванова