П Р О Т О К О Л

№ 11

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по икономическата политика
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 11

На 17 май 2006 година се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическата политика и на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, № 602-02-19/12.05.2006 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за потребителския кредит, № 602-01-16/27.03.2006 г., внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-43/18.10.2005 г., внесен от Министерския съвет, и № 554-01-3/12.07.2005 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

На заседанието са поканени да присъстват:
По т. 1:
Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната,
Полковник Манол Койчев Бонев – от Генералния щаб на Българската армия,
Цветан Стефанов – от Националната агенция по приходите,
Десислава Велинова – експерт от Министерството на външните работи,
Даниел Чакъров – експерт от Министерството на външните работи;
По 2 т.:
Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката,
Камелия Стоянова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на икономиката и енергетиката,
Калина Христова – старши експерт в дирекция “Защита на потребителите” в Министерството на икономиката и енергетиката.

Заседанието бе открито от председателя на Комисията по бюджет и финанси Петър Димитров и ръководено от него и от Йордан Цонев – председател на Комисията по икономическата политика.

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика.
Дневният ред съдържа три точки.
Има ли някакви предложения и съображения по дневния ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, моля да гласува.
Дневният ред се приема единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА, № 602-02-19/12.05.2006 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: За да започнем това разглеждане, трябва да имаме споразуменията на САЩ с Гърция и с Румъния, за да видим там при какви условията са сключени споразуменията.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам си, че представляваме българския парламент и не бихме могли…
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Аз мисля, че това не е тайна.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не е тайна, но те имат споразумения и с други държави.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В тази връзка имаме практика и тя е безспорна. Много често ние гледаме договори със страни – членки на Европейския съюз или нечленки на Европейския съюз, правим своите аналогии, за да си изясним къде сме ние. Това са съпоставими неща и е необходимо да бъдат изследвани. Още повече, че гледаме в тези две комисии – Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет и финанси, нещата в икономически и във финансов аспект, за да видим как стоят тези неща в тези съседни нам страни.
Така че предвид на практиката, която многократно е представлявана, предлагам да бъдат представени тези договори на нашите съседни страни.
АСЕН АГОВ: Всеки, който се интересува, може да влезе в сайта на Румънското правителство, а също и в сайта на Гръцкото правителство и да види как са нещата. Аз си направим този труд преди две седмици и мисля, че всеки, който борави с интернет, може да го направи. Не виждам възможност за обструкции. Възразявам срещу подобен подход.
Затова предлагам, господин председател, да вървим по дневния ред.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението би могло да има характер за отлагане на тази точка. Господин Шопов е опитен народен представител. Може да внесете предложение за отлагане на точката, но не може да внесете предложение да искаме информация за договорите с други държави, защото това няма отношение към процедурата, която ние реализираме.
Правите ли предложение за отлагане на първа точка?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Правя предложение за отлагане на точката.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който от Комисията по бюджет и финанси подкрепя това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 2, против 13, въздържал и се няма.
Предложението не се приема.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Който от Комисията икономическата политика подкрепя това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 2, против 11, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата заместник-министър Соня Янкулова да представи законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Уважаеми народни представители, първо, изключително благодаря за възможността точно пред вашата комисия да представя проекта на Закон за ратификация на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната.
Едва ли точно Министерството на отбраната е най-вярната институция, която пред вашата комисия би могла да представи от икономическа гледна точка този законопроект. Но явно е, че аз трябва да свърша тази работа.
По мотивите на законопроекта не мисля да говоря, тъй като те са представени от миналата сряда на сайта на Министерството на външните работи и вие сте запознати. Там се намира и самото споразумение.
Така че би било полезно и за представителите на изпълнителната власт, и за вас да отговарям на въпроси, които поражда у вас това споразумение.
От гледна точка на Министерството на отбраната споразумението е изключително важно, тъй като през последните 15 години ние имаме изключително добри и засилени взаимоотношения със Съединените американски щати. Не е тайна, че те имат основен дял за нашето приемане в НАТО и оказват изключително сериозна помощ за трансформацията на българските въоръжени сили.
За нас това е една изключително добра възможност да повишим способностите на българските въоръжени сили чрез съвместното използване на български съоръжения заедно с най-добре тренираната и обучена армия.
След като виждам, че докладът не представлява интерес, готова съм да отговарям на въпросите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата за въпроси и изказвания към представителите на изпълнителната власт по внесения законопроект.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Както е известно, партия “Атака” като политическа сила и парламентарната група на партия “Атака” са решително и категорично против предлагания за разглеждане договор на правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната и за разполагане на американски военни бази на територията на България.
Ние в тези две комисии имаме днес да разглеждаме – мисля, че това трябваше да го поясните – онези аспекти, които касаят икономическите и финансовите, както и данъчните аспекти на отношенията със Съединените щати по повод разполаганите от тях военни бази в България.
И така, това са няколко глави, по които мисля, че трябва да съсредоточим вниманието си и да разискваме по тях.
В частност нашето отношение по тези въпроси, така, както са уредени в предлагания договор, поднасян за ратификация, е такова, че ние сме против тези клаузи – категорично и безапелационно. И ние заявяваме, че от днес ще интензифицираме нашите действия против сключването на този договор и в частност ще направим всичко възможно да разясним на българския народ, на българските избиратели, на нашите съграждани на какви умопомрачителни капитулации от страна на България става въпрос. защото ако четем разпоредбите на този договор, ние ще видим, че такова нещо просто е немислимо ,предвид на всичко онова, което се говореше през всичките тези 15-16 години за уреждане по нов начин на финансово-икономическите аспекти в българското общество и българската държава.
Например Глава 16 – освобождаване от данъци за така наречени “официални нужди”, където се говори за освобождаване на американската страна от данък добавена стойност. Такова нещо по отношение на нито една друга сфера в България не съществува. И това е абсолютен прецедент в 16-17 годишната история на българското демократично развитие и в частност след въвеждането на този данък през 1974година на 1 март.
Така че това е абсурдна клауза - Съединените американски щати да бъдат освободени от данък добавена стойност, нещо, което не е направено по отношение на стоки от първа необходимост – хляба, млякото, не е направено по отношение на българските печатни издания. И аз се учудвам защо няма представители на печата, не виждам такива.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Срещу Вас са.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не виждам някои. Не знам дали е оповестено достатъчно, защото това е много интересно заседание, което би заинтригувало много представители на печата.
Така че това е фрагрантно нарушение на български закони, на наши правила, на наши принципи, които ние сме възприели от 1992 година още. И това, което се прави в момента от българската страна, е връщане назад, дерогиране на тези принципи и буквално тяхното потъпкване.
Глава 17 – “Освобождаване от данъци за лична нужда” - такова нещо, каквото е немислимо да се направи по отношение на нито един български гражданин. Фрагрантно, нагло потъпкване на основни принципи на българското право, на българския правов ред, на българската финансова система, на българските закони, някои от които са класически, закони на повече от 100 години като философия, закони, които са общоприети като цивилизационни закони. Такова нещо не може да има.
Внос и износ за официални нужди. Ако започнем да коментираме по тази Глава 18 можем да кажем същите неща все в този смисъл и този план.
Една точка от чл. 17, която гласи: “Подробностите относно прилагането на този член ще бъдат уредени в споразумението за прилагане на настоящето споразумение”.
Учудване буди тази разпоредба. Значи ще има и други споразумения, които, образно казано, ако направим една юридическа аналогия, ще бъдат поддоговорни. Тоест, този договор, който ни се представя за ратификация, няма да бъде цялата истина. След него ще има и друг договор, който може би ще бъде още по-жесток от този договор, който ще бъде още по-фрагрантно нарушение.
По този начин се подвежда и българското Народно събрание. Защото то ще одобри този договор. Но този договор ще даде възможност и ще открехне вратата за други нарушения, за други фрагрантни потъпквания на смисъла и на духа на цялото досегашно българско законодателство.
Следващата глава – чл. 19, внос и износ за лични нужди.
Американски граждани, американски военослужащи са поставени в суперпривилигировано положение, нарушение на Българската конституция, нарушение на други български закони. И всичко това става с един закон за ратификация на договора. Това не е специален закон, лекс специалис по смисъла на българското право. Но това е друга тема.
В тази насока бихме могли да отправим редица критики относно взаимоотношенията между Закона за нормативните актове. Защото това е много голяма тема, която във Финансовата и в Икономическата комисия трудно може да бъде схваната от неспециалисти. Това е въпрос, който би следвало да бъде представен в Правната комисия, където колегите-юристи биха схванали за какво става дума.
Глава 20 – “Българските власти признават регистрацията и лицензирането от военни и граждански власти на Съединените щати на моторни превозни средства и ремаркета, по силата на изпълнение на този договор, и признават тези регистрации, направени от чуждата страна, без да се нуждаят те от българска регистрация”. Тези моторни превозни средства, които ще пътуват по българските пътища, няма да преминават през български прегледи през съответните власти – пред МВР, пред КАТ. Те ще пътуват по територията на България, а ще се основават на чужд регистрационен режим. Ако това не е нарушение, няма смисъл да говорим.
По чл. 21 – за разрешителни. Отново пълна капитулация, дерогиране на българските закони. Пълно потъпкване на българските норми, които ние искаме да се спазват от българските граждани, тези граждани биват санкционирани, ако не ги спазват, но чуждата държава по силата на този закон ще ги дерогира изцяло и напълно.
По чл. 22 – митнически процедури. Тук има един текст, който преди малко четох, във връзка с лицензи, разрешителни, мита. Това са все аспекти, които в този състав на комисията можем за половин или един час ще се опита да отмахне, да придвижи. Но това е огромна материя, зад която стоят проблеми, проблеми, проблеми, всеки от които трябва да бъде обсъждан самостоятелно с контекста на цялото наше законодателство. Защото много от тези разпоредби ще противоречат на останалата част от законодателството и биха били атакувани пред Конституционния съд.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Водеща комисия е Комисията по отбраната. Може би там по-подробно трябва да се кажат тези неща.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, може би там трябва да се поставят тези въпроси, но също и тук. Всичките тези въпроси стоят и тук.
Аз подозирам, че се цели днес едно формално претупване на тези безброй проблеми, които се създават, и едно послушно гласуване от страна на мнозинството, така да се мине по реда, както много закони са минавали неглижиране от проблемите. Но всички ние носим тази отговорност.
Ние от “Атака” категорично заявяваме, че не можем да понесем такава отговорност – да се съгласим с тези разпоредби, които нарушават националния суверенитет, които са антибългарски, които нарушават основни начала на българското право, които влизат в пълно противоречие с основни текстове и закони на българското право.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Знаете, че в комисията има едно неписано правило, че обикновено становището, което се внася в пленарната зала на база на дебата в комисията, се изготвя от експертите в комисията и се подписва от председателя на комисията.
Предвид това, което каза господин Шопов, аз предлагам днес да променим практиката и аз да ви прочета проекта за становището, което ще бъде внесено. То е точно в икономическата част на това споразумение. Не засягаме нито политическите, нито военните аспекти на споразумението.
Затова с риск да отнема повече време, ще ви го прочета, за да концентрираме обсъждането върху него и за да няма след това неочаквани реакции, че някои хора са изненадани от становището.

СТАНОВИЩЕ
по законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, № 602-02-19, внесен от Министерски съвет на 12.5.2006 г.

Внесеното от Правителството за ратифициране от Народното събрание Споразумение урежда рамката на засиленото партньорство и сътрудничество в областта на сигурността и отбраната между България и САЩ. Очаква се, че то ще повлияе благоприятно върху сигурността на чуждестранните инвестиции, за повишаване на инвестиционния рейтинг на страната ни и особено за засилване притока на американски капитали в България.
В областта на финансите относно данъците, вноса и износа, митническите процедури, валутата и валутния обмен в споразумението е предвидено САЩ да не заплащат наем за използването на обектите, но да покриват всички разходи по използването и поддръжката им. Всички обекти и недвижими постройки, включително новопостроените от САЩ, са собственост на България. Българската страна не се задължава да заплаща остатъчна стойност на тези подобрения след преустановяване на ползването им от американска страна, но въпросът за това може да бъде обсъден допълнително между страните. Когато обектите се изграждат или подобряват с цел съвместно ползване, разходите за строителство, използване и поддръжка ще се поделят между страните пропорционално на ползването им и в съответствие с допълнително уговореното между тях. По този начин се отчита изискването на американското законодателство за изрично посочване на пропорционалност за разходите спрямо ползването, но се предвижда и възможност конкретните критерии за определяне на тази пропорционалност да се уговарят между страните.
Американските въоръжени сили ще заплащат и всички предоставени им и използвани от тях услуги, включително ползването на магистрали, ползването на радиочестоти, включени в гражданския радиочестотен спектър, и използването на летища и пристанища, които са отдадени на концесия.
В член ХVІ на споразумението е предвидено освобождаване от данъци за официални нужди, а именно: по отношение на данъка върху добавената стойност или подобни или заменящи го данъци, се прилага освобождаване към момента на покупката от или за нуждите на силите на Съединените щати на материали, припаси, услуги, оборудване и друга собственост, придобити за крайно потребление от силите на Съединените щати или които в крайна сметка ще бъдат вложени в предмети или съоръжения, използвани от силите на Съединените щати.
Разпоредбите на българското законодателство относно заплащането на данъци върху дохода и социални осигуровки няма да се прилагат по отношение на членовете на силата, членове на цивилния компонент, които не са български граждани, изпълнители по договори със Съединените щати и техните служители от Съединените щати.
В член ХVІІ е предвидено освобождаване от данъци за лични нужди, а именно: във връзка с член Х и в съответствие с член ХІ, параграф 2 от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили на НАТО (ССВС на НАТО), всички данъци, такси, лицензионни такси или подобни такси, включително данък върху добавената стойност, изплатени на територията на Република България за собствеността, владението, ползването, прехвърлянето помежду им или в случай на смърт, на техните движими вещи, внесени на територията на България или придобити в страната за лични нужди, да се възстановява на членовете на силата или на цивилния компонент в съответствие с взаимно уговорени процедури за възстановяване. Също така моторните превозни средства, притежавани от член на силата или на цивилния компонент или от зависимо лице, са освободени от български пътни такси, български регистрационни или лицензионни такси и други подобни български такси, но не и от заплащането на такси за изминато разстояние и за ползване на пътища, мостове и тунели.
Освобождаването от данъци върху дохода, което е предвидено в чл. Х на ССВС на НАТО, се прилага също и по отношение на доходите, получени от членовете на силата или на цивилния компонент или от зависими лица и от служители на изпълнители по договори със Съединените щати от работа в организациите по смисъла на чл. ІІ, параграф 3 и чл. ХХІІІ от това Споразумение, както и по отношение на доходи от източници извън територията на Република България.
Подробностите относно прилагането на тези членове ще бъдат уредени в Споразумение по прилагането на настоящото Споразумение.
Въпросите относно вноса и износа за официални нужди са уредени в чл. ХVІІІ от Споразумението. Според неговите разпоредби, се допускат за внос на територията на България без заплащане на мита и други подобни такси, включително, но не само, на такса за ползване, акциз и данък върху добавената стойност, материали, припаси, оборудване и друга собственост, внесени от силите на Съединените щати предназначени за крайно потребление от тях или да бъдат вложени в предмети или съоръжения, използвани от тях.
Износът от територията на България на материали, припаси, оборудване и друга собственост по смисъла на този член, осъществяван от силите на Съединените щати, се освобождава от български износни мита.
Материали, припаси, оборудване и друга собственост се освобождават от всякакъв данък или друга такса, която иначе би била наложена върху тях след внасянето им или придобиването им от силите на Съединените щати.
Представянето на сертификата, предвиден в чл. ХІ, параграф 4 на ССВС на НАТО, се приема от българските митнически органи вместо митническа декларация за стоките, внасяни или изнасяни от или за целите на силите на Съединените щати по този член.
С чл. ХІХ уреждат вноса и износа за лични нужди. Членовете на силата или на цивилния компонент, зависимите лица и служителите на изпълнителите по договори със Съединените щати могат да внасят безмитно своите лични вещи, мебели, едно лично превозно средство и друго движимо имущество, предназначени за лично или домашно ползване или употреба, по време на тяхната служба в България. Тази привилегия се отнася и за изпращани им като подаръци или доставяни им в изпълнение на договори, сключени пряко с лице или лица, които нямат местожителство на територията на България. Вещите придобити без данъци и/или мита по смисъла на този член, не могат да бъдат продавани или по друг начин прехвърляни в собственост на лица на територията на България, които нямат право да ги внасят безмитно, освен в случаите на разрешение за това прехвърляне от страна на съответните български власти. Заплащането на всички данъци, дължими в резултат на такова прехвърляне е задължение на придобиващия вещите или движимото имущество.
Членове на силата или цивилния компонент могат свободно да прехвърлят такава собственост помежду си, от и на силата, и това прехвърляне е освободено от данъци и/или мита.
Също така те могат да изнесат и/или ре-експортират без заплащане на износни мита или такси всякакви стоки, внесени от тях в България или придобити от тях по време на службата им на територията на Република България.
България предприема необходимите мерки, за да осигури безпрепятственото и бързо митническо освобождаване на вноса и износа, предвидени в това Споразумение.
Военните власти на Съединените щати имат право да внасят, изнасят и използват в съответствие с българското законодателство валута на Съединените щати или инструменти, деноминирани във валутата на Съединените щати, в неограничени количества при спазване на реда и условията на българското законодателство относно декларирането на количествата валути.
Предвидено е финансовите параметри да действат и се прилагат в срока на действие на Споразумението.

Във връзка с това, което каза господин Шопов, само две-три информации.
Във Валутния закон, чл. 11 пише:
“Чл. 11. Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят неограничено количество левове и чуждестранна валута в наличност, при спазване на определените от този закон изисквания”.
В данъчно-осигурителния кодекс, тъй като се говореше за дерогация, в чл. 2 е записана ал. 2:
“Ал. 2. Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този кодекс, се прилагат разпоредбите на съответния договор”.
Завършвам със Закона за митниците:
“Чл. 24. Стоките ,пренасяни през държавната граница на Република България, се облагат с вносни или износни митни сборове, доколкото не е предвидено друго в този или в друг закон, както и в международен договор, по който страна е Република България”.
Това са основните параметри, върху които е изградено становището. Моля, ако имате отношения към тях, да ги изкажете.
АСЕН АГОВ: Аз имам следния въпрос. това ,което Вие прочетохме, дава ли кратък и ясен отговор на въпросите, които постави господин Шопов?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Беше даден отговор. Не е кратко, но е ясно. Разбирате, че хората ще следят тази информация.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Този доклад е крайно неудовлетворителен и това е така, защото целият “доклад” представляваше един преразказ на текстовете на договора. Всички, които го слушахме, видяхме, че е така. традиционно така е по правилник, така е било винаги по традиция и на практика – един доклад на комисията представлява един анализ, който разглежда нещата в тяхната систематична връзка, съответните клаузи, които представлява законът или решението и актът, който се обсъжда, с правни норми, анализ, който е финансов, икономически. Тук такива елементи нямаше, ако се изключи само последната част, където споменахте два закона, във връзка с които се правят съответните изменения – Закона за митниците и Валутния закон.
Всичко друго не беше доклад, а беше преразказ. Ако беше въпрос за преразказ, мисля, че народните представители в пленарната зала са достатъчно интелигентни. Те нямат нужда от преразказ. Те можеха да си прочетат текстовете от закона, които вие буквално като ученик от трети клас разказахте. Не сбит, а разширен преразказ. Направихте един разширен преразказ.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колега Шопов, ако обичате, говорете по същество. Чухме становището. Имате ли конкретни въпроси към вносителите?
МИТКО ДИМИТРОВ: Аз имам един въпрос към вносителите. Въпросът е много конкретен. В момента на базата в Ново село се поставят климатици. Ще бъдат поставени към 300 климатика. Кой ще поеме ДДС на тези климатици? И на всички останали стоки?
ЗАМ.-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: На полигона в Ново село ли се поставят климатици?
Аз не знам кой ви дава информация за климатици. Но там вероятно има процедура, която се извършва. Не мога да ви кажа кой точно в момента, къде и на коя барака поставя климатици.
МИТКО ДИМИТРОВ: Аз дадох пример.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: ДДС-то си го плащаме винаги коректно.
МИТКО ДИМИТРОВ: Казах Ви, че дадох пример.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Вие дадохте пример или ми задавате въпроси?
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Не се карайте. Вие сте тук, за да отговаряте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Разбира се, затова съм тук. В Ново село слагаме климатици – това беше въпросът.
МИТКО ДИМИТРОВ: Не става въпрос за климатиците, става дума за ДДС.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Това е хипотеза.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз не мога да разбера какъв е въпросът.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Кой ще върне ДДС на тази фирма?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Коя е тази фирма? По силата на кое споразумение?
МИТКО ДИМИТРОВ: Тя е освободена от ДДС.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кой я е освободил от ДДС? По кой нормативен документ?
МИТКО ДИМИТРОВ: По силата на това споразумение.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това още не е станало факт, не е ратифицирано. Когато го ратифицираме, няма да има ДДС, разбира се.
Както каза колегата Шопов, стоки от първа необходимост не са освободени от ДДС. Аз не знам. Ако сигурността не е стока от първа необходимост, кое е стока от първа необходимост.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Българската държава поема ДДС за всички стоки, с които Американската армия ще оперира.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ясно е казано в споразумението кои данъци се плащат и кои не се плащат. Не става въпрос за поемане по сметка, а от какво се освобождават и от какво – не и по силата на кои договорености. Защото аз от изявлението на колегата Шопов разбрах, че той не се е запознал примерно освобождаването от някои данъци, също така някои от главите, които той цитира, са по силата на натовски договори и международни споразумения, а не са приумица и капитулация на България. Ние като сме влезли в този пакт, сме приели неговите правила. В крайна сметка се бяхме наредили на опашка, чакахме и молихме да ни приемат.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това няма нищо общо с НАТО.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има, колега. Прочетете го, има. Аз знам какво говоря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е двустранно споразумение със Съединените щати.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Давам думата на господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми колеги! Аз съм изразил досега публично своята позиция по повод на това споразумение. сега ще потвърдя позицията си.
Първо, според мене това споразумение е излишно за Република България.
Второ, никой не е дал ясен отговор как това споразумение се отнася към доктринните документи, приети от Министерството на отбраната и от Народното събрание касаещи националната сигурност на Република България. Никой до този момент не е коментирал този въпрос по никакъв начин. и това е изключително важен и фундаментален въпрос.
България за първи път се включва в такова споразумение ,което касае двустранно сътрудничество в тази област.
По-нататък. Предвидените споразумения към това споразумение до голяма степен поставят пред мене въпроса доколко другите споразумения трябва да бъдат ратифицирани също така, както това споразумение, което подлежи на ратификация сега.
И аз искам ясен отговор от колегите, които присъстват тук – представители на Министерския съвет, които носят отговорността да коментират този въпрос.
По два от основните въпроси, свързани с командването и с използването на съоръженията аз смятам, че нямаме нужната яснота на базата на текстовете на това споразумение ,което ни е предложено тук.
Аз искам ясно да се подчертае, че народното представителство ще гласува едно споразумение, което не ни дава никаква яснота по използването на съоръженията, нито по начина на командване на съответната част. Защото това споразумение, което е пред нас в момента, каква, че те са под българско командване.
Твърде обширно е описанието за използване на съоръженията и обектите. Това описание допуска всякакво използване на съоръженията и обектите, всякакви мисии, каквито и да било, даже включително и натовски.
Тук обратният подход би следвало да се приложи. Защото в крайна сметка България е член на НАТО, а подписва двустранно споразумение за сътрудничество със Съединените щати. Лично според мене липсата на достатъчно ясна категоричност и описателност на описанието води до невъзможност някой да получи яснота съответно за какво става дума.
Четвърто. Текстовете по консолидиране на вземането на решения за оперативните решения за ползване на съоръжения и обекти не дават яснота как се запазва българската воля на правителството и на Народното събрание. Искам ясно да го кажа. Текстът е такъв, че ще уважаваме взаимно себе си – ние - Съединените щати и те - нас.
И последното нещо, което искам да кажа, е следното. Лично според мене това споразумение не дава възможност изчерпателно, обективно и аналитично да бъде подкрепено даже и народните представители да имат воля за това. казвам ви го съвсем откровено.
Според мене има още един много сериозен проблем, който е свързан с икономическите интереси на България. Тук ще коментирам конкретните митнически и данъчни отстъпки и отстъпките за конкретните такси, които се правят за силите на Съединените щати. Имам предвид евентуални икономически последствия при използването на това споразумение, не дай си боже, използването при съвместни операции на съответните съоръжения и обекти.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Колеги, аз горе-долу ще допълня това, което каза господин Паскалев.
Много ми е интересно как и при какви условия ще се подписват тези допълнителни споразумения. дали самото правителството тогава няма да има вече нужда ние да кажем да се подписва или не? или самото правителство ще решава: да, за това споразумение така, за другото – така. става въпрос за допълнителните към това главно споразумение.
Другото, което искам да кажа, е следното. Престанете да бъркате един двустранен договор с договор с НАТО. Ето го Натовския договор. А това е двустранно споразумение между България и САЩ. Това не е НАТО. Нека да си изясним този проблем – това не е НАТО. Това е двустранно споразумение, в което наистина са потъпкани всички интереси на България.
Щом като има текстове от този род, че те могат да влязат и да им бъде разрешено да влязат в земи – частна собственост… ДА не ви говоря още какви умопобъркващи текстове има, да се чудиш какво искат да кажат с тези текстове.
Така че повтарям – не бъркайте НАТО с двустранния договор.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колега Георгиев, аз се чувствам задължен да Ви отговоря.. никой не бърка единия с другия договор.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Така излиза.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не излиза така. разбира се, че не излиза така.
Когато колегата Шопов постави въпроса за данъците, аз казах, че това е практика, следваща от съответните документи на НОТ и при пребиваването и сключването на такива споразумения. В това двустранно споразумение, когато става въпрос за тези текстове, които се цитираха, примерно мога да ви цитирам Глава 17, която колегата Шопов цитира – “Освобождаване от данъци за лични нужди” , е казано: Във връзка с чл. 10 и чл. 11, § С 2 от СНСС на НАТО – това е общият документ – всички данъци, ставки, лицензионни такси или подобни такси, включително данък върху добавената стойност, изплатени на територията на Република България за собствеността, владеенето, ползването, прехвърлянето и т.н. – описват се случаите, това важи за територията на всяка страна, членка на пакта, който касае този договор.
Това исках да кажа на колегата, също и на Вас.
Това не е прецедент, а е на базата на общите правила, приети от НАТО в такива случаи.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защо се урежда тогава този въпрос в този договор?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото трябва да се уреди.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Искам да отговоря на господин Цонев.
Говорим за едно и също нещо. Говорим за споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените щати за сътрудничество в областта на отбраната. Отиваме към договора, за който спорим – Споразумение между страните от Североатлантическия пакт относно статута на техните въоръжени сили от 1951 година.
В това споразумение, което ние сключваме, в интерес единствено и само на Съединените щати, когато трябва да се заобиколи нашето законодателство, веднага ни прехвърлят към някой член или параграф от това споразумение от 1951 година.
Затова казах, не конкретно да обвинявам Вас или някой друг. Нека да не бъркаме споразумението между България и Съединените щати и другото споразумение от 1951 година.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Едното споразумение е сключено в контекста на другото и не може да бъде извън този контекст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Трябва да имаме предвид, че това не е Комисията по отбрана. Не е това мястото, където ще се обсъждат общите политически съображения и доктринални въпроси. Освен това тези въпроси ще се обсъждат и в пленарната зала. Тук се разглежда финансово-икономическата страна на това споразумение.
Има ли други въпроси и изказвания? Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз имам един въпрос към госпожа Янкулова: правени ли са, както в други случаи, разчети и някакви предвиждания, някакви анализи за това какви ще бъдат загубените от ДДС и лицензионни такси думи, които българската страна няма да получи, на базата на някакви ориентировъчни критерии за внесени от американската страна стоки и използвани моторни превозни средства? Правени ли са някакви такива анализи. Защото ние знаем, че при внасянето на бюджета се правят такива анализи и се дава ориентировка, че Министерството на финансите прави еди-какви си разчети. Това сме го правили по отношение на това какви биха били разликите в акцизите относно цигарите, алкохола.
Този път такова нещо правено ли е или не е правено?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, госпожо Янкулова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Да разбирам ли, господин председател, че не трябва да отговарям на въпросите, които постави народният представител Костадин Паскалев по отношение на стратегическите документи, по отношение на командването?
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това са специализирани комисии по икономическата политика и по бюджет и финанси. Тези общи политически въпроси ще звучат във водещата комисия и ще звучат в пленарната зала. Тук не би трябвало да отнемаме функции на други комисии.
Затова категорично настоявам да се ограничите във финансовата, в икономическата страна и що се отнася до данъчната политика, заложена в споразумението.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Преди всичко да кажа за допълнителните споразумения, тъй като и господин Паскалев, и господин Георгиев повдигнаха въпроса за допълнителните споразумения.
Практика е винаги в такива договори техническите параметри на споразумението да бъдат предмет на допълнително уреждане, тъй като те вече имат голямата законова рамка, която е дадена в това споразумение. Не е необходимо да се ратифицират след това допълнителните споразумения, тъй като те ще бъдат технически.
Давам пример – как точно ще използваме полигона на Ново село, къде точно ще бъдат разположени американските войски; как точно ще се осигури влизането, излизането, отцепването на американските сили; от кое място на канализацията ще влиза и ще излиза, ще засичаме.
Всичко това е въпрос на допълнителна техническа договорка, която не се нуждае от ратифициране от Народното събрание. Тъй като евентуално ние си позволим да излезем извън рамките на закона, то това ще бъде нищожно.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: А ако американците поискат да бъдат 50 000?
ЗАМ.-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Няма как да поискат да бъдат 50 000. Няма как да им разрешим да бъдат 50 000, защото това ще бъде нарушение на закона. и всеки един от нас, който си позволи да разреши такова нещо, ще отговаря пред закона. няма как да се случи това нещо.
Що се отнася до използването на частна собственост, в никакъв случай текстът не разпорежда, че ще бъде директно използвана частната собственост. Напротив, единственото, което се казва, е, че Министерството на отбраната ще съдейства, ако има такъв интерес, да се осъществи връзка между собственика и съответните сили.
Анализ, господин Шопов, с конкретни цифри не са правени, тъй като принципът, който е залегнал тук, е, че войските идват тук в качеството си на представители на държавата. Тоест тук отношенията са публични, международно-публично правни, а не частно-правни. И това е принципът, заради който се налага това освобождаване от данъци. Защото принципът е, че едната държава не облага другата държава с данъци. Това не е частно търговско право, та да облагаме с данъци съответния конкретен субект.
Що се отнася до съотношението на плюс-минус, аз мисля, че ние при всяко положение ще бъдем на плюс, защото парите за съоръженията, които ще трябва да се изградят, за да могат да бъдат ползвани съвместно, са много повече, от това, което евентуално всеки един индивидуален войник би заплатил като акциз или като данък добавена стойност.
Прав е господин Георгиев по отношение на твърдението си, че споразумението с НАТО е едно, а това е споразумение на двустранна основа. Разбира се, това е споразумение с един от съюзниците ни. То разширява в някаква степен взаимоотношенията ни. Това е политическо решение, което ние изпълняваме по съответния начин. и това политическо решение е взето от Народното събрание.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Въпрос към Вас, госпожо заместник-министър.
За частната собственост – това е чл. 4,т. 2. Тук е записано, че при поискване изпълнителен агент на България ще съдейства на силите на Съединените щати за получаване на земя, която е собственост на държавата, както и на частна земя, за извършване на маневри.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Ще съдейства за улесняване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Значи се засягат и частните земи.
ЗАМ.-МИНИСТЪР СОНЯ ЯНКУЛОВА: Ние само ще съдействате. Дали ще се разберат, частният собственик дали ще е доволен от парите, които ще предложи американската страна или не, това е въпрос на всеки един частен собственик.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В този смисъл аз мисля, че няма да е разумно да запишем, че ще противодейства. Текстът е достатъчно ясен.
Има ли желание за други изказвания? – Няма.
Преминаваме към режим на гласуване.
Който от Комисията по бюджет и финанси е съгласен законът да бъде приет на първо четене и да бъде препоръчано на пленарната зала да го приеме, моля да гласува.
Гласували: за 12, против 2, въздържали се няма.
Бюджетната комисия приема законопроекта на първо четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Който от Комисията по икономическата политика е съгласен да приемем законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 16, против 2, въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене.

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ, № 602-01-16/27.03.2006 г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Има думата господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, да представи законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми дами и господа народни представители. Законопроектът за потребителския кредит за първи път въвежда в българското законодателство правна регламентация за отношенията между кредитодателите, от една страна, и потребителите, свързани с предоставянето на потребителски кредит.
Необходимостта от създаване на законова регламентация на потребителски кредит е обособено от следните предпоставки:
- бърз темп за развитие на пазарните отношения;
- предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз;
Това изисква приемането на ефективно законодателство и административни мерки.
Законопроектът въвежда в българското законодателство изискването на европейската директива на Европейския съюз № 87-102 относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите – членки на Европейския съюз, отнасящи се до потребителския кредит и на директивата на Съвета № 90-88/22.02.1990 г. за изменение и допълнение на директива № 87 и директива на Европейския парламент от 18 февруари 1998 година за изменение и допълнение на директива № 87-102.
Основната цел на законопроекта е да осигури защита на потребителите при предоставяне на потребителски кредит.
В тази връзка законопроектът въвежда задължение на както преди сключване на договора за кредит, така и по време на изпълнението му.
Преди сключването на договора за потребителски кредит кредитодателят е длъжен да предостави информация на потребителя и да го уведоми за всички клаузи, които договорът съдържа.
Законопроектът съдържа специфични изисквания, например договор за финансиране на стоки и предоставяне на услуги, както и за договорите за предоставяне на кредит под формата на текуща сметка, овърдрафт, както и за договорите ,свързани с използване на кредитна карта.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата за въпроси и изказвания, колеги.
Законопроектът има подчертано хармонизационен характер. Да разчитаме, че това обяснява слабия интерес.
Преминаваме към режим на гласуване.
Който от представителите на Комисията по бюджет и финанси подкрепя законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Комисията приема законопроекта на първо четене.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Който от представителите на Комисията по икономическата политика подкрепя законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се.

Закривам заседанието на комисията по бюджет и финанси.

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

Петър Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА:

Йордан Цонев