П Р О Т О К О Л
№ 14

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

П Р О Т О К О Л
№ 14

На 21.06.2006 г. от 14.50 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси. То бе открито и ръководено от председателя господин Петър Димитров и от зам.-председателя господин Алиосман Имамов.

***

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред е от една точка:
1. ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРЕКТ ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г., второ четене, продължение.
Има ли други предложения? Няма.
Дневният ред се приема с мнозинство.
На миналото заседание стигнахме до чл. 40 включително. Днес продължаваме с чл. 41.
По чл. 41 има предложение от н.п. Маруся Любчева. Няма кой да обоснове предложението.
Има предложение от н.п. Нено Димов.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Става дума за два елемента на този текст. Единият е свързан с думата “заместващи”. Колегата Димов ме помоли, тъй като той днес отсъства и не може да дойде на заседанието, да заявя от негово име, а и от свое име, че ако смисълът е свързан с понятие от европейското законодателство и това в известна степен е уеднаквяване, то е много добре “заместващи уроци” да стане термин, който да бъде обяснен в края на законопроекта. Такова понятие няма в българското законодателство и може да стане обект на тълкуване, а по този начин не може да се прилага добре законът.
По втория текст бих искал да чуя аргументите против него, той не е приет и аз не разбрах аргументите. То е свързано с производството на учебници, а не само с доставката. Предложението е да се включи и производството. Бих бил много доволен, ако чуя аргументите, за да взема отношение по тях.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля веднага да се отговаря на въпросите. Моля вносителите да отговорят.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (Министерство на финансите, дирекция “Данъчна политика”): На предишното заседание обсъждахме това надълго и широко, въпреки че не го гласувахте. Заместващите образованието се има предвид, че това трябва да бъде нещо като частните ученици. Представяме си го по този начин. В нашето законодателство няма такава процедура, но в директивата е по този начин.
Що се отнася до освобождаването на учебниците, отново четохме директивата, но изискването е да е освободена тази доставка, която е от училища и други публично-правни организации, които при нас са училища, университети, детски градини. Това се освобождава по Шеста директива.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев, Министерство на финансите гледа тези неща през друга призма. Има такава форма на обучение в Европейския съюз, но в България в момента я няма. Просто вкарваме една хармонизация, която е за бъдещето, ако се появи.
Ако сега падне само “заместващи”, ще освободим само частните уроци, а тук не става дума за това.
Второ, производство, което е в рамките на учебно заведение, е освободено. То е необлагаема дейност. Но когато има доставка в учебното заведение, ако падне предложението, законът няма да изгуби нищо.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря за двете пояснения. Нямам намерение да връщам назад дебата. Настоявам този термин, който зная, че е свързан с българска практика отпреди десетилетия, знам, че е от европейска директива, но продължавам да смятам, че е разумно да се появи дефиниция. Тя може да бъде изработена и с помощта на това, което е написано в директивата, няма проблем.
Що се отнася до “производство”, тук презумпцията на колегата Димов явно не е само за тези учебници, които даден университет в собствената си печатница произвежда, а говорим за едно по-голямо количество учебници главно в средното образование, които не се произвеждат вътре в системата на образованието, а се произвеждат от външни контрагенти. Ако има желание и това не е въпрос толкова на вносителя, в частност на Министерство на финансите, а е въпрос на решение на народните представители, тук става въпрос за една много сериозна подкрепа за онези български издатели, които се занимават с производство на учебници.
Въпросът е дали към тях да има известен период от време, в който да бъдат освободени, или не. Това не е хармонизация, това е въпрос на конюнктурата на българския книжен пазар и в частност на пазара на учебници. Там аргументът е от друг порядък. Ако у колегите няма желание да бъде направено такова освобождаване, естествено то ще падне.
И една уговорка – тук не става дума за лобизъм на издателите на учебници, става дума дали по този начин няма да се облекчи самото купуване на учебници, т.е. засяга една много голяма родителска среда. Това е аргументът.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако Ви разбирам правилно, производството извън учебните заведения не е освободено. Тогава трябва да се върви към варианта намалена ставка, която не е тук. Връщаме се към въпроса за диференцираните ставки, но той не е тук.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Освен предложението на Нено Димов има три други предложения – на н.п. Татяна Калканова, Любен Дилов и мое заедно с колегата Ясен Попвасилев в една и съща насока. Става дума за следното. Ако има един списък с учебници, одобрен от министъра на образоването, трябва ли печатането да става от организации в самите училища, детски градини и висши учебни заведения. Ако е освободена доставка, само ако печатането става в самото учебно заведение, това ще оскъпи учебниците, по простата причина, че не всички учебни заведения разполагат с печатница. И този текст създава такъв стимул за създаване на печатници в самите учебни заведения. Познавам директивата и текстовете в нея, но смятам, че има възможност за известно лавиране. Очевидно не намаляване на ставката за учебници, но поне да дадем правото, когато има един списък, одобрен от министъра на образоването, те да могат да бъдат печатани от максимално широк кръг организации. Това гарантира ниска цена и качество на учебниците в България.
Има три предложения на народни представители от различни парламентарни групи в тази насока, надявам се Министерство на финансите да погледне много сериозно на този въпрос и да го подкрепи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ние считаме, че текстът, който предлагаме, е конкретно по директивата. И имаме сериозни съмнения, че това, което предлагат господин Мартин Димитров и колегите му, ще бъде сериозно оспорвано в Европейската комисия и вероятно ще трябва да поправяме закона, ако бъде приет по начина, който предлагате.
Ако комисията и парламентът решат, според мен това е доста рискован ход, но сериозно си мисля, че ще се наложи доработване на закона след известно време.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение от Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз смятам, че тук трябва да има възможност за всякакъв вид образование, а не само това, което е по Закона за народната просвета, а и за търговските дружества, които предлагат квалификация и преквалификация. По тази причина премахвам част от текста, за да могат да бъдат включени частните уроци и курсове. И това да не е обвързано само с институциите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кадиев, разбирам Вашата загриженост за директивите, но ако сте толкова стриктни, искам да Ви обърна внимание на следното нещо. В чл. 27, в който става дума за новите сгради и земята, вие вече сте нарушили директивата, защото сте казали, че облагаемата доставка не може да бъде по-ниска от тази на покупката. Така че след като вече веднъж сте нарушили директивата, не виждам проблем това да стане и по отношение на учебниците.
А вие сте нарушили директивата и в още един член, който касае независимата икономическа дейност при освободените доставки. Там текстът не е преведен до края. Но понеже това са текстове вече гласувани, аз ще се върна към този дебат в пленарната зала.
Но пак повтарям, вече има нарушение на директивата, така че това за учебниците не може да бъде оправдание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ние не сме съгласни, че има други нарушения на директивата. Тук влизаме в друг дебат. А по въпроса за сградите нека говорим, когато стигнем до него. Но мисля, че Вашата теза ще бъде оборена.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров, аргументът “вече сме нарушили директивата, дайте да я нарушим още някъде”, едва ли ще бъде в интерес на България. Ако има някъде нарушения на директивата и това се докаже, мисля, че това ще бъде нездравословно да го оставим в закона, независимо, че това са минали текстове, които комисията е приела. Ако трябва, в пленарната зала ще се върнем към тях, но няма да допуснем нарушения на директивата, не и в този момент.
МАРИЯ КАПОН: Като няма да нарушаваме директивата, там, където има възможност законно да нарушим директивата, в тези 17 точки да ги нарушим тогава всички!
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме предложенията:.
Започваме с предложението на н.п. Нено Димов по чл. 41, което не е подкрепено от работната група.
За 3, против 13, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Калканова, което не се подкрепя от работната група.
Тя ратува за освобождаване, когато стоките са доставени от необразователни организации.
За 3, против 13, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Любен Дилов, което не се подкрепя от работната група.
За 3, против 13, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Мария Капон.
За 5, против 9, въздържали няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
За 4, против 12, въздържали няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на работната група, която е подкрепила по принцип текста на вносителя, но е направила окончателна редакция.
За 12, против 3, въздържали 1.
Текстът на чл. 41 е приет.
НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, ще разрешите ли да се върнем на чл. 16, който вече е гласуван в комисията, но нашата колежка Деница Димитрова иска да говори с вносителя по въпросите за техническите средства, свързани с инвалидите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Такъв разговор би трябвало да направите предварително с вносителя. Нямам възражения да се върнем, но да не повтаряме вчерашния разговор само заради това, че не всички участници са били тук. Текстът е влязъл през деловодството на Народното събрание, остава вариантът да бъде върнат в комисията. Засега не е върнат.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Все пак предлагам да дадем думата на госпожа Деница Димитрова да се аргументира и ако има волята от вносителите, да включим помощните технически средства за инвалидите в Глава “Облагаеми доставки с нулева доставка на данъка”. Това е много важен въпрос и сега е моментът да го коментираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какъв е проблемът, когато стигнем до тази глава, да го коментираме?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Понеже вече сме я минали, предлагаме да се върнем на нея.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво предлагате? Да изтеглим текстът, внесен в деловодството на Народното събрание за пленарната зала, и да г оправим наново?
НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, ако има воля от народните представители и това нещо се прегласува, няма пречка в пленарната зала да направим предложение този текст да бъде отложен, защото има редакция и след това да го гласуваме с другите текстове. Това е абсолютно възможно и сме го правили.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, възможно е, но аз ви обяснявам как. Нека поговорят с Министерство на финансите, за да е ясна каква е позицията на министерството, какво се иска, за да не правим ново обсъждане.
НИНА ЧИЛОВА: Какво означава да си поговорят? Ние сме народни представители и искаме в момента да се върнем на тези текстове. Предлагаме Ви да се върнем на тези текстове и да ги коментираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вижте до какво стигнахме вчера: или дейността е освободена, или отиваме към намалени ставки? Кой от двата варианта се предлага?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Нулева ставка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нулева ставка не може да има.
МАРТИН ДИМИТРОВ: И тъй като влизаме отново в дебат, ви предлагам вашите експерти да излязат навън, да го обсъдят, да се изчистят детайлите и да влязат с точното предложение, за да не губим време и да вървим напред.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 42 има предложение на н.п. Любен Дилов.
МАРИЯ КАПОН: С господин Дилов сме коментирали този член. Въпросът е може ли освободената доставка да стане за всички книги, издадени на територията на страната. Те да бъдат доставки, свързани с културата, и да бъдат освободени. Вариантът, който сме коментирали с колегата Дилов и с представители на Министерство на културата, е да се използва дерогацията в два варианта – или да мине като книгоиздателска дейност и печатане и да не е облагаема, т.е. трябва да е освободена доставка, или да бъде с намалена ставка, както туризма, какъвто текст има по-нататък. Това е причината той да внесе това предложение тук – евентуално да мине като доставки, свързани с култура. Но имаме пълната възможност, след като не можем да се обосноваваме с темата директива, това да го направим. И създаването на гражданска позиция е достатъчно важно както за нашите деца, така и за образоването. Мисля, че това ще е едно добро дело,което можем да направим със Закона за ДДС.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Искам да подчертая, че въпросът е на политическа воля. На всички ни е ясно за какво става въпрос. Да си говорим защо някой преди 7 години е въвел единна ставка, пък сега говори противоположното, едва ли има смисъл. Настоявам да не държим тези речи в комисията.
Има воля на политическото мнозинство. Смятаме, че приоритетът, който трябва да бъде отстояван в момента, се казва ДДС в туризма. Няма проблеми всеки да отстоява всякакъв друг приоритет, но нека не се връщаме всеки път на заседанията на комисията към този въпрос. Направете си предложенията в зала, имате право, но заявявам категорично, че единствената диференцирана ставка, за която има постигнато съгласие в рамките на управляващата коалиция, е туризмът. Всякакъв друг натиск ще съсече намалената ставка в туризма. Можем и да го направим. Затова Ви казвам: недейте да агитирате комисията. Кажете това в пленарната зала, но не мисля, че трябва да отидем към връщането на една практика, която други правителства отрекоха преди доста години.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз смятам, че диференцираната ставка в туризма има своята логика, насочена към националните интереси, която едва ли някой може да обори.
Въпросът ми е следният: тези, които защитават предложението към книгите, каква е логиката да приемем едно такова предложение, а не да приемем предложение за по-ниски ставки по ДДС за вестниците, за Интернет, за всички източници на информация.
МАРИЯ КАПОН: По този член аз защитавам предложение на господин Дилов. Но по-нататък съм направила собствено предложение, където предлагам точно това, което се каза – книгоиздателски и печатни медии, така, както е по дерогацията.
Говорите за политически мотиви като цяло, но когато вие говорите за туризъм, вие говорите само за нощувки, не говорим изобщо за настаняване. Това не е целият туризъм като такъв. Т.е., напротив, аз съм дала конкретните текстове за услугата.
Защитавам текстовете на господин Дилов, защото смятам, че има възможност тази дейност да бъде като част от културата. И затова той е дал предложенията си тук.
А относно това, което са направили други правителства, аз не се припокривам с никое правителство, защото не съм седяла тогава на тези маси. Какво е направило едно предишно правителство, няма никакво значение, защото мога да попитам какво е направило правителството през 1996 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Призовах Ви да не държим политически речи тук, а Вие това правите. Имаше нулева ставка за лекарствата, имаше нулеви ставки за други стоки. Нека не се връщаме към историята и да не превръщаме историята в актуалност заради политически изказвания.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имам въпрос, тъй като това е предложение на господин Дилов. Чувал съм от него, че става дума за освобождаване на книжнината, която е само с български произход, т.е. на български автори. И Агенцията по ISBM крие в себе си този смисъл на текста.
Тогава бих се обърнал към народните представители от гледна точка на това какво е политическото наследство тук и кой го защитава. Но от гледна точка на това, че продаваните български автори не са с такива големи тиражи, че да са на голяма печалба, напротив, някои от класиците на българската литература се продават в много малки тиражи, аз бих подкрепил текста, с който се облекчава фактически знанието върху българската писателска мисъл. Това нещо има в себе си такъв аргумент, а не някакъв друг, политически, за който вие говорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Дискусията е малко безпредметна. Този спор е за освободените доставки – книгите не са освободена доставка. Ако говорим за освободена доставка, нека го оставим за по-нататък. В момента гласувате чл. 42, така че не виждам защо говорим за освободена доставка на книга. Не може да има ефективно освобождаване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме предложението на н.п. Любен Дилов.
За 5, против 12, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 42, подкрепен от работната група.
За 14, против 1, въздържали се 2.
Текстът на чл. 42 е приет.
По чл. 43 няма предложения. Има ли желание някой да вземе отношение? Няма.
Моля да го гласуваме.
За 17, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 43 е приет.
По чл. 44 има предложение на н.п. Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз поставям на вниманието на колегите текста така, както е изписан от вносителя:
“Доставка с нестопански характер
Чл. 44. (1) Освободена доставка е:
2. доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели.”
И в заседанието на работната група казах, че ако за филантропски организации съм склонна да оттегля предложението си, за политически организации не съм склонна да го направя по никакъв повод. Какво правим с този текст? Тръгваме да събираме пари за кампания! Нека си говорим нещата 1:1. Всички имаме фондации, всички сме от политически партии.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Напомням, че политическите партии се финансират от държавния бюджет. Т.е. от данъците на българските данъкоплатци се дава на политическите партии, което сега се иска да отпадне.
МАРИЯ КАПОН: Тук става въпрос за доставка на стоки и извършване на услуги от организации, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства. Тук не говорим за набиране на средства от бюджета. Това няма общо със субсидията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Говорим за набиране на средства за бюджета.
Предложението е ясно. Моля да го гласуваме.
За 3, против 14, въздържали няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на работната група за чл. 44, което е аналогично на това на вносителя.
За 14, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
По чл. 45 работната група подкрепя предложението на вносителя.
Имате ли съображения? Не виждам.
Моля да го гласуваме текста на чл. 45.
За 16, против няма, въздържал се 1.
Предложението на вносителя за чл. 45 се подкрепя.
По чл. 46 има предложение на н.п. Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН: Предложението ми по т. 3 е следното: Създава се нова т. 8:
“8. доставките на таксови и пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенската марка.”
По-нататък в логиката на законопроекта има универсална пощенска услуга и пощенските марки, които са извадени в отделна част като освободени сделки. Връщаме текста, който беше досега в закона – марката да бъде в част “финансови услуги”. А там ще искаме да отпадне универсалната пощенска услуга, защото смятам, че тя създава нелоялна конкуренция спрямо куриерските услуги и ние нямаме право да го правим със закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложенията Ви по т. 1 и 2 са оттеглени.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон по т. 3.
За 2, против 15, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
По предложението на вносителя има ли съображения? Не виждам.
Моля да го гласуваме.
За 14, против няма, въздържали се 3.
Текстът на вносителя за чл. 46 е приет.
По чл. 47 няма предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 47.
За 17, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя за чл. 47 се приема.
По чл. 48 има предложение на н.п. Маруся Любчева. Работната група не подкрепя предложението. Отговорът е безкрайно прост - това е изискването на европейската директива и тя е спазена.
Има ли съображения?
Моля да гласуваме всички предложения по чл. 48, които са идентични.
За 3, против 14, въздържали се няма.
Предложенията на н.п. Маруся Любчева, Стела Банкова и Минчо Христов и Мария Капон не се подкрепят.
Моля да гласуваме предложението на работната група, тъй като е направена редакционна промяна – да отпаднат думите “с изключение на хазартните гири, участието в които се извършва по електронен път”.
Моля да гласуваме тази редакция.
За 13, против 1, въздържали се 3.
Текстът на чл. 48 с тази редакционна поправка е приет.
По чл. 49 има предложение на н.п. Мария Капон да отпадне.
МАРИЯ КАПОН: Във връзка с моите предложения по чл. 47 и 48 искам да чуя обосновката на МФ защо е сложена като освободена доставка извършването на универсалната пощенска услуга при условията и по реда на Закона за пощенските услуги? Каква е причината да бъде унищожен в нелоялна конкуренция в полза на държавния монополист общо взето целият куриерски бранш.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Законът за пощенските услуги не защитава държавния монопол, но имат думата вносителите.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА (началник отдел “Данъчни нормативни актове”): Член на директивата, който освобождава тези, услуги, е чл. 13, ал. 1, б. “а” и гласи “Доставката на обществени пощенски служби на услуги и присъщите им стоки, освен пътнически транспорт и далекосъобщителни услуги”.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, това не е универсалната пощенка услуга, това са всички куриерски услуги и те са точно такива – обществени. Знаете ли в Министерство на финансите какво означава терминът универсална пощенска услуга? Имах питане по този въпрос към вицепремиера Ивайло Калфин. Можете да прочетете стенограмата с определението. Тя е много конкретна и отговаря за определени места и е абсолютно конкурентна на всички куриерски фирми.
Ако ние въведем термина “универсална пощенска услуга”, това не отговаря на директивата.
Предлагам, господин председател, в чл. 49 да отпадне т. 2. или да бъде изменен редът, който е по директивата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да чуем отново текста на директивата.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА (началник отдел “Данъчни нормативни актове”): “Доставка на обществени пощенски служби на услуги и присъщите им стоки, освен пътнически транспорт и далекосъобщителни услуги”.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Бихте ли направили по-подробен коментар на това? Означава ли това, че в Закона за пощенските услуги, който нямаме пред нас, за да видим за какво става дума, дали става дума само за услугите, извършвани от нечастни субекти или държавни субекти, или от частни субекти?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА (началник отдел “Данъчни нормативни актове”): Всички пощенски оператори, които извършват универсална пощенска услуга, се ползват от този член.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, универсалната пощенска услуга, която е типичен монопол, е с приоритет на “Български пощи”. Твърдя, че самият текст “универсална пощенска услуга” е некоректен. Към него минават всички куриерски услуги, които правят “Български пощи”. Директивата е за целия пазар и ви моля да отпадне тази част от текста.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, или давате текст, който смятате, че е перфектен, или отлагаме гласуването и караме нататък.
МАРИЯ КАПОН: За мен текстът трябва да звучи така: “2. извършването на пощенски и куриерски услуги при условията и по реда на Закона за пощенските услуги.”
Но ако тук оставим и далекосъобщенията…
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика” в МФ): За далекосъобщенията тук въобще не става въпрос. Те са изрично изключени от освободените доставки, няма опция. Гледали сме да се съобразим с понятието в Закона за далекосъобщенията и смятаме, че като определение сме близо до понятието в директивата. ДДС не регулира монопола, а се прави доставка на услуга, а услугата е освободена. В този смисъл няма какво да добавим.
МАРИЯ КАПОН: В момента на пазара се създават две цени. Терминът “универсална пощенска услуга” е характерен за държавния монопол. Той е частичен монопол, но има такъв, дори е увеличен срокът до 2009 г.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това означава ли, че има забрана за частните субекти?
МАРИЯ КАПОН: Твърдя, че за частните има забрана. Твърдя, че по този повод бяха и отговорите на министър Калфин, който обясняваше, че монополът на универсалната пощенска услуга е увеличен до 2009 г. За мен този термин “универсална пощенска услуга” ще може да се ползва само от “Български пощи”, а куриерските фирми няма да могат да се ползват. Защото самият термин “универсална пощенска услуга” е присъщ на монопола. Тук се има предвид доставка до всяко едно място. И вицепремиерът Калфин го обоснова с това, че има много райони в страната, докъдето куриер реално не може да стигне. Ако ние не искаме да подкрепяме този монопол, просто трябва да сменим термина.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кадиев, ако отпадне думата “универсална”, а остане само “пощенски и куриерски услуги” какво ще се промени?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА (началник отдел “Данъчни нормативни актове”): Универсалната пощенска услуга по Закона за далекосъобщенията предполага, че се осъществява през всички работни дни, най-малко 5 дни в седмицата. Изброени са самите универсални пощенски услуги. Член 24 от този закон казва: “Основен пощенски оператор е Търговското дружество “Български пощи”, което с този закон се задължава да извършва универсалната пощенска услуга чрез пощенската си мрежа в страната, включително при икономически неизгодни условия.” Ние не разбираме, че някое друго лице не може да извършва универсална пощенска услуга. Просто “Български пощи” АД са задължени да я извършват, дори при икономически неизгодни условия. Въпреки че са на загуба, те имат задължение да я извършват.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Куриерските услуги освободени ли са в Европейския съюз или не?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Куриерските не са освободени, ако не са обществени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон.
За 1, против 16, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на чл. 49 на вносителя.
За 14, против 1, въздържали се 2.
Текстът на вносителя за чл. 49 е приет.
По чл. 50 има предложение, което е оттеглено.
Има ли съображения по текста на вносителя? Не виждам.
Моля да гласуваме текста на чл. 50.
За 16, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 50 е приет.
Има предложение от н.п. Мария Капон за нов чл. 51, което не е подкрепено от работната група.
МАРИЯ КАПОН: Мисля, че няма нужда да го обяснявам много дълго. Става дума за доставка, свързана с метални отпадъци, да е освободена доставка. Смятам, че и частично със солидарната отговорност, независимо какво се случва, ако тази доставка не е освободена, ще има огромен проблем на пазара и пред фирмите. Всяка една фирма ползва строителни материали, през тях минават метални конструкции и така по веригата най-големият създател на сива икономика е през изкупуването на скрап. Затова смятам, че поне за една година това трябва да е компромисно, мисля, че имаше предложение на Милен Велчев в Допълнителните разпоредби тя да е освободена за още една година.
За мен в този период, в който сме в момента, ние с нищо не помагаме или пречим на бранша, който преработва метали. Оттам нататък потърпевш е целият бизнес. За мен това е една огромна грешка, независимо какво ни струва – поне в един преходен период скрапът да не може да влиза като облагаема стойност. Това е моето становище, разбирам, че в директивата го няма…
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Позицията е ясна. Мисля, че проблемът е сериозен. Също съм правил няколко срещи с преработвателите на скрап. Те са обезпокоени, че фирмите, които източват ДДС, ще им съсипят бизнеса, но това изключение го няма. Така че трябва да бъдем с ясното съзнание, че ако го подкрепим, ще нарушим директивата. Това е за яснота в позицията.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон.
За 1, против 16, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има предложение за нов чл. 52, което също не е подкрепено от работната група.
МАРИЯ КАПОН: Връщам текста от предходния закон, т.е. да можеш, ако със собствени машини извършваш кооперации, заради комасацията на земята, защото земеделието също е важен бранш, съгласна съм с господин Имамов, че туризмът също е важен бранш, но няколко са секторите в България, които ще бъдат оттук нататък и затова съм го предложила.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ситуацията е аналогична. Има ли съображения? Няма.
За 1, против 16, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има предложение на н.п. Мария Капон за създаването на нов чл. 53 – това са историческите правни услуги.
МАРИЯ КАПОН: Не са исторически, господин председател. Ако беше минало предложението на моя колега Ремзи Осман за процесуалното представителство, за нотариусите смятаме, че е абсурдно. Това е делегирана държавна дейност. Трябва да има еднаква цена на пазара. Отново стигаме до това, че те не са търговски дружества.
Но ми е обидно като човек неюрист да не виждам подкрепа от юристите за тази точка! Абсурдно е това. Това е конституционно право. Има решение на Висшия административен съд, което е приложено в комисията, че това не е услуга.
Отделно, да не говорим за случаите, ако един адвокат реши да те защитава, трябва да внесе ДДС. Смятам, че абсолютно некоректно се отнесохме към текста относно процесуалното представителство.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Моят въпрос касае частните съдебни изпълнители. Знаете, че тази система сега прохожда. Частните съдебни изпълнители са задължени да плащат ДДС. Държавните ще бъдат ли задължени също да плащат ДДС? Това е много интересен въпрос и моля да ми отговорите ясно.
Вторият ми въпрос е, когато има процесуално представителство как става изчисляването на ДДС, аз не мога да си го представя? Примерно, адвокатът представлява лицето безплатно. Той сам ли ще си изчислява ДДС и на каква основа?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика” в МФ): По първия въпрос: държавните съдия-изпълнители няма да начисляват ДДС, защото те извършват дейността в качеството си на орган на държавна власт. Те получават заплата за това и няма какво да начисляват. Този закон има няколко изисквания, напр. независима икономическа дейност, която се заплаща на съдия-изпълнителя и по никакъв начин не може да бъде съвместявано едното и другото.
Що се отнася до основата за безплатната правна помощ, не знам в момента как е, но имаше една тарифа за минималните цени. Тя се вписва в кочана. Ако има промяна, ме поправете. Върху тази минимална цена по тарифа вие си плащате личните данъци.
Що се отнася по принцип до ДДС и адвокати, не знам колко адвокати в държавата имат оборот за задължителна регистрация, но във всеки случай съм сигурна, че те са малко на брой.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Със съдебните съдия-изпълнители се получава много сериозен проблем, защото се получава нарушение на конкуренцията. Препоръчвам ви да прочетете от същия закон чл. 3, ал. 6, т. 2, в която се говори за доставки извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата на конкуренцията.
В момента частните и държавните съдия-изпълнители функционират на конкурентна основа. Всяко лице мое да избере да отиде при едните или при другите. Познайте, ако едните плащат ДДС, кой ще бъде в по-конкурентно положение! И познайте дали частните съдебни изпълнители ще се развият оттук нататък, ако направим така системата!
Не виждам никакво основание за различно третиране. Едните представляват държавата, но в крайна сметка става въпрос за събиране на вземания. И когато се въвеждаха частните съдебни изпълнители, между другото, аз активно участвах в това, идеята беше да има ясни равнопоставени условия за конкуренция между тях. С текстовете, които вие предлагате, се получава много сериозно изкривяване на конкуренцията.
МАРИЯ КАПОН: Темата, която повдигнах, за нотариуса, че той всъщност имал делегирана държавна дейност. В случая се оказа, че при съдията не се плаща ДДС. Отново смятам, че имаме същия казус: в логиката на делегирана държавна дейност няма основания да бъдат включени нотариусите. Те не са в същия вид както нотариалните кантори в Европа и навсякъде. По закона нотариусите в България имат много ясни правомощия. Те не могат да правят нито реклама, нито търговски дружества. Т.е. смятам, че трябва да се отнесем и на базата на пазара, и на риска, който ще се поеме, определени сделки да минават по друг начин.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика” в МФ): Правните услуги са облагаеми в целия Европейския съюз с изключение на Гърция, където има дерогация, и с изключение на Белгия с процесуалното представителство, където в момента въвеждат ДДС. ДДС по принцип има връзка с правната услуга и с независимата икономическа дейност, която не включва съдията, не включва съдия-изпълнителя и въобще всеки, който действа в качеството на орган на държавната власт. А частният съдебен изпълнител е в хипотезата на независима икономическа дейност. Това можем да докажем. Става въпрос за услуга, а не за право. Има конституционно право, но срещу него стои правна услуга.
Също така да не забравяме, че говорим за задължителен оборот при регистрация 50 000 лв., който при процесуалното представителство няма да засегне много представители на адвокатската професия.
МАРИЯ КАПОН: Логиката кого ще засегнем и кого не в един закон не може да се използва. Тук е факт, че ако имам адвокат, който е решил да ме защитава, трябва да има някой, който да направи оценка на неговия труд. И той, не стига че ми изпълнява конституционното право, но трябва да внесе и ДДС за това. Ако той ще ме защитава безплатно, ще трябва да внесе ДДС. Това ще стане, ако влезе този параграф.
Тук има доста юристи, които могат да кажат така ли е в реалната практика.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбрахме позициите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека пак прочетем чл. 3, ал. 6. Там пише, че “Независимо от ал. 5 държавните и местните органи и техните администрации са данъчно задължени лица, когато:
2. за доставки извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата на конкуренцията.”
Въпросът е следният: като обложите частните съдебни изпълнители, а държавните не ги облагате, изкривявате ли съществено конкуренцията? Това е големият въпрос, който в момента стои. Аз казвам “да”, изкривявате! А представителите на Министерство на финансите казват, че не изкривяват.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика” в МФ): Това вече е може би друг вид дебат: дали държавните съдебни изпълнители попадат в хипотезата на данъчно задължени лица, който ние не водим тук, господин Димитров. Ние говорим за правните услуги като облагаеми, а не за изкривяване на конкуренцията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да минем към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон за създаване на нов чл. 53.
За 5, против 12, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
По Глава пета, чл. 51 няма предложения, по чл. 52 няма предложения, по чл. 53 няма предложения. Ако някой има съображения по глава пета и по трите й члена, моля да ги сподели. Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието на Глава пета и членове от 51 до 53 включително по вносител.
За 16, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По Част трета работната група подкрепя наименованието. По чл. 54 няма предложения, текстът е по вносител, по чл. 55 текстът е по вносител, по чл. 56 и чл. 57 текстът е по вносител. Имате ли съображения по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме тези текстове.
За 17, против и въздържали се няма.
Наименованието на Част трета и членове от 54 до 57 включително се подкрепят от комисията.
По чл. 58 има предложение на н.п. Минчо Христов.
На н.п. Минчо Христов няма кой да представи предложението.
МАРИЯ КАПОН: Предложението ми е в ал. 1 т. 5 да отпадне, а тя гласи:
“5. на продукти на морския риболов и други продукти, извлечени извън териториалните води на Общността от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация;”
Твърдя, че винаги, когато гледам един закон, гледам от една страна фиска, а от друга страна бизнеса. Смятам, че тук създаваме възможност за всички фирми, които внасят замразена риба, да използват този член и да бъдат освободени от данък.
В следващото предложение предлагам в ал. 1 т. 8 да отпадне. “8. на въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и на резервни части, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели;”
Тук смятам, че по-удачният термин е “лични и развлекателни цели”, а не “спортни”. Миля, че това коментирахме и в предходни параграфи.
И в т. 12 да отпадне буква “о”:
“о. се внасят стоки, необходими за извършването на превозни операции;”
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, т. 5 е по директива. Мисля,че там няма какво да обсъждаме.
За “спортни и развлекателни цели” говорихме в работната група.
По т. 8 мисля, че тук съвсем конкретно сме спазвали духа на директивата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля, гласувайте предложението на н.п. Стела Банкова и Минчо Христов, което не е подкрепено от комисията.
За няма, против 17, въздържали се няма.
Предложението се отхвърля.
Моля да гласуваме предложението на н.. Мария Капон, което не е подкрепено от работната група.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на вносителя за редакция на чл. 58, дадено от работната група.
За 15, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
По чл. 59 няма предложения.
Моля да го гласуваме.
За 17, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 59 е приет.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, моля да се върнем за малко на чл. 58. Някой в залата знае ли какво означава терминът “стоки, необходими за извършването на превозни операции”? Това превозните средства ли са? И като не съм го разбрала, съм написала да отпадне. Как ще го разберат и хората, които ще го четат?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ние вече гласувахме член 59.
МАРИЯ КАПОН: Много държа да знам какво означава този термин. ((Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: В текста на английски език е написано буквално: “се внасят стоки, необходими за извършване на превозни операции”. Ако проблемът е да сменим думата “превозни” с “транспортни”?
МАРИЯ КАПОН: Всъщност за какво става въпрос? Утре Националната агенция по приходите ще го тълкува. Тук ще влязат всички видове камиони!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Митниците ще го тълкуват според тяхното митническо законодателство. Там съвсем точно е описано кое е стока за извършване на превозна или транспортна операция.
МАРИЯ КАПОН: Странна е редакцията, господин Кадиев!
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По чл. 60 госпожа Капон има предложение в ал. 2 да отпадне “не”.
МАРИЯ КАПОН: Казах и в работната група: митническите органи са отделни от Националната агенция по приходите, а имаме едно лице, което плаща данъка. Смятам, че трябва да има единна Националната агенция по приходите. И текстът да бъде:
“(2) Начисленият от митническите органи данък по вноса на територията на страната може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания.”
Т.е. да има единна система или да се върви към нея. Смятам, че за страната на бизнеса това е по-добрият вариант. Затова съм предложила да падне “не”. Колегите от Агенция “Митници” имат собствена позиция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам си личната симпатия към този начин, но като имате предвид какво е състоянието с информационната система на НАП, а тук ще изградим друга национална система, където ще правим приплащания, дано не прихванем всички приходи! Струва ми се, че ни е рано да отидем към този по-добър начин.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон.
За 2, против 15, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на вносителя за член 60.
За 15, против няма, въздържали се 2.
Текстът на чл. 60 е приет.
Текстът на чл. 61 е по вносител. Моля да го гласуваме.
За 17, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Наименованието на Част четвърта се подкрепя от работната група.
Текстът на член 62 и член 63 е по вносител.
Моля да гласуваме наименованието на Част четвърта и текстовете на чл. 62 и чл. 63.
За 17, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя наименованието на частта, текста на чл. 62 и 63.
Господин Папаризов има предложение за нов член 64.
Работната група не подкрепя предложението. Ситуацията е ясна, отказваме се от ДДС-сметката.
Моля да гласуваме предложението на господин Папаризов.
За 1, против няма, въздържали се 16.
Предложението не се подкрепя.
По чл. 64 и чл. 65 няма предложения. Текстът е по вносител.
Моля да ги гласуваме.
За 17, против и въздържали няма.
Текстовете са приети.
Наименованията на Част пета и на Глава шеста се подкрепят от работната група. Моля да ги гласуваме.
За 17, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 66 има предложение на н.п. Мария Капон, което е подкрепено по т. 2, б. “А” и не е подкрепено в останалите пунктове.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Господин председател, господин заместник-министър, уважаеми колеги, правя предложение техническите помощни средства на хората с увреждания да бъдат облагани с намалена ставка от 7%, тъй като в момента те са освободени. Ако сложим 20%-на ставка, тяхната цена ще се увеличи. Както всички знаем, държавата предоставя в това отношение минимума за техническите помощни средства. И хората няма да имат достъп до добри технически помощни средства. Още повече, сроковете на ползване са прекалено дълги и хората се принуждават сами да си купуват технически помощни средства.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В предишното заседание сте отхвърлили едно предложение на колегата Нено Димов. Той го е оттеглил с идеята да влезе тук като нова алинея 3. Влизам в подкрепа на направеното вече предложение. Предложението на господин Димов е за нулева ставка. Това, което чувам, е за 7%. Може би това е по-разумният вариант, защото разбрах, че това е плод на проведени консултации. От гледна точка на ангажимента, който имах за това оттеглено и отхвърлено предложение на колегата, го внасям тук като нова алинея.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА (председател на Асоциацията на шофьорите инвалиди): Моля да дадете думата на доктор Владислав Иванов - директор на БУЛПРО като един от малцината, който работи дълги години в сферата на техническите помощни средства за инвалиди.
ВЛАДИСЛАВ ИВАНОВ (директор на БУЛПРО): Уважаеми дами и господа, знаете, че положението с техническите помощни средства и тяхното производство в България е много трагично. То трябва да бъде променено. С влизането в Европейския съюз големите производители ще дойдат тук и аз съм “за” определена данъчна ставка. Освобождаването на сделката от ДДС не е в смисъла на закона и в интерес на производителите, защото те ще загубят конкурентната си страна.
Ние пледираме пред вас за една намалена ставка в рамките на 7%, защото така е приета ставката в Европа. Такава е например ставката в Германия.
До какво ще доведе, ако ставката е 20%. Или трябва да се увеличи бюджетът на Агенцията за хора с увреждания, което не е в ничий интерес, защото това всъщност е едно циркулиране на пари от един джоб в друг джоб, или ако не се промени този лимит, то ще остане, както в Здравната каса, няма да се реимбурсира 100% и това означава, че те ще останат за сметка на потребителя. Потребителят е инвалид, той и без това получава социална помощ. Тогава защо трябва да вдигаме изкуствено стойността на необходимите ползвани от него приспособления?
Присъединявам се към предложението за 7%-на ставка, защото тя съвпада с тази на ЕС.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА (председател на Асоциацията на шофьорите инвалиди): Аз също подкрепям това предложение на н.п. Деница Димитрова в качеството си на председател на неправителствена организация на хора с увреждания Асоциацията на шофьорите с увреждания и като консултант за технически помощни средства на хората с увреждания.
Като председател на асоциацията от години се занимавам с тези въпроси, защото шофьорите инвалиди пряко са обвързани с техническите помощни средства. Хората с увреждания, които искат да карат автомобил, ако няма съответният ортопедичен апарат или протеза, не би могъл да кара автомобила.
Подкрепям това предложение, защото е в унисон с всички европейски директиви, които говорят за облекчения при ДДС за хората с увреждания. Списъците-приложения там са толкова големи, че примерно за слепите хора абсолютно всички помощни средства, не само за обучение, но включително за развлечения, боулинг и др. са освободени.
Основният ни аргумент е, че това е в интерес на самите инвалиди и на доставчиците на тези стоки и услуги. И това най-сетне ще ни вкара в нормални икономически отношения и нормален пазар така, както е навсякъде в Европа.
Крайната ни цел – да влезем най-сетне в 21 век. В момента нивото на технически помощни средства в България е 19 и началото на 20 век. Това ще ни даде възможност да вкараме нови технологии от развитите страни.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа, ще дам един чисто практичен аргумент в полза на предложението на нашата колежка. В много страни има вече такива намалени ставки: в Белгия е 6%, в Германия – 7%, в Гърция – 9%, в Испания 7% и т.н. Във Великобритания има нулева ставка. Ако оставим 20% ставка на техническите помощни средства в България, за много хора ще стане по-изгодно да отидат в Гърция да си купят даден продукт, отколкото да го направят в България, което би било странна ситуация. Мисля, че е редно да подкрепим предложението на колегите. Европейската практика е такава – има редуцирани ставки. Смятам, че като сериозни граждани трябва да подпомогнем хората в неравностойно положение в България.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, ще тръгна оттам, че ние едва ли бихме приели решение, което да бъде в ущърб на инвалидите. Но въпросът ми е следният: ние отново сме в ситуация освободена ставка и ситуация облагаема ставка със 7%. Това са два различни варианта. Кой от двата варианта е по-благоприятен за потребителя, а не за производителя? Искам да получа отговор.
НИНА ЧИЛОВА: Не може освободена доставка. (Шум и реплики.)
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще прочета този “Списък на стоките и услугите, за които може да се прилага намалена ставка на ДДС, Приложение № 3, под № 4 е записано: “Медицинско оборудване, помощни средства и други уреди, нормално предназначени за облекчаване и лечение на увреждания за изключително лично ползване на лица с увреждания, в това число за ремонт на такива стоки и детски автомобилни седалки”. Т.е. отговорът на господин Имамов се намира тук, защото става дума за доставка на стоки и услуги, за които може да се прилага намалена ставка на ДДС.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, мисля, че най-много мнозинството в тази социално-чувствителна коалиция ще подкрепи предложение. Ние сме напълно “за” това да има 7% ставка и подкрепяме предложението на н.п. Деница Димитрова. Предлагам да го гласуваме.
Не смятам, че това е някакъв нов вид диференцирана ставка. Най-малкото, което дължим на тези хора, е това.
И за да може и администрацията, която държи лесно да администрира, затова и предлагаме ставката да бъде 7%.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, когато МФ се обяви против намалена ставка в туризма, нашето опасение беше точно това – отваряне на една кутия и започване на много други такива искания. С чиста съвест бих одобрил намалена ставка за тези услуги, отколкото за туризма. Но тръгнахме с една стъпка, сега се предлага втора отстъпка. Имаме право да го направим, по директива нямаме проблем в това отношение. Решението е политическо. Предлагам да го отложим за по-следващо заседание, парламентарните групи да си направят съвещание и да решават как ще гласуват.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вземането на политически решения не е наша работа.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Тъй като в чл. 66, в ал. 2, както вече са предлагани различни формулировки, по време на различни дебати в работни групи, включително с Министерство на финансите предлагам ал. 2 на чл. 66 да бъде променена по следния начин:
“(2) Данъчна ставка за доставка от хотелиери на основни туристически услуги, за които се плаща пакетна (обща) цена и които са част от организирано пътуване, е в размер на 7 на сто.”
Миналия път имаше аргументи по този повод. Мисля да не ги повтарям отново.
МАРИЯ КАПОН: Смятам, че госпожа Шулева с предложението, което дава, вече обосновава и предложението на господин Имамов, че туристическият бранш като такъв е приоритет. И консенсусът в работната група беше постигнат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да чуем мнението на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: В случая вносителят отстъпва сантиметър по сантиметър. За мен е абсолютно неясно как така ще освободим 7% пакетна ставка в туризма, пък няма да освободим вноса на технически средства за инвалиди. Не знам как ще бъде защитено това пред обществото. Според мен нещата вървят така, че или двете неща трябва да се приемат, или двете да отпаднат. Не знам.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ние не сме се противопоставили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Как да не сте се противопоставили? Тръгнахме от нощувки, минахме през пакетни услуги, сега – инвалидите, след това ще дойдат детските стоки и услуги, как ще се откажем от детските? Всеки път чувам “не” и всеки път се получава разширяване. Постоянно се разширява вратата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Консенсусът не се подкрепя от представителя на вносителя!
МАРИЯ КАПОН: По чл. 66 предлагам диференцирана ставка – да се раздели на 20% и на 7%т. Смятам, че за да е защитен изцяло браншът, трябва да е “туристическа услуга”, “детски стоки и услуги” и “книгоиздателства и печатни медии”. Напълно подкрепям предложението на н.п. Деница Димитрова за “помощни средства за инвалиди”. Това беше вкарано в друг член, но явно тук трябва да му е мястото.
Смятам, че 7 %-на ставка се администрира много лесно, когато е единна. И няма проблем това да бъде първият път, когато това се случва.
А относно политическите решения, господин председател, добре е ние тук да не бъдем просто едни гласуващи ръце, независимо че сме опозиция.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Моля за едно уточнение от Министерство на финансите. Бих искала да чуя, че по принцип текстът, който се предлага, е приемлив като текст и по-скоро въпросът е принципен: дали въобще да се махнат 7-те % ДДС за туризма, респективно за всички останали искания, или конкретно по текста. Моля госпожа Елкова да каже има ли претенции по самото съдържание на текста, а не по философията на 7-те процента, имам предвид по самия текст на предложението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Но самият текст на директивата казва “акомодейшън”. Можем да спорим дали това означава настаняване или спане, но думата “пакетно” я няма.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ние не казваме “пакетно”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Напротив, това, което Вие предложихте преди малко, беше “пакетно”.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще запазя политическите си изказвания за залата. Чисто експертно искам да подкрепя в случая госпожа Шулев, защото как, господин Кадиев, ще разделите нощувката от закуската, от обеда или вечерята? Как ще стане това? Това е чисто експертен въпрос, който не можете да разрешите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Вие знаете, че една от основните причини да се бяга от различни ставки, е, че в определени случаи има гранични зони, където не могат да се различат нещата. Как ще различиш една обувка № 36 дали е детска или дамска? Кажете това как да стане, когато се разделят детските стоки?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нещата са ясни. Има и трети вариант - да отложим текста, защото е един от най-тежките.
Мисля, че има яснота, че искаме да дадем преференции за туризма. Друг е въпросът как ще бъде преведен терминът ”акомодейшън” и какво се разбира по него. Като цяло, има ли възражения към това да отидем към намалена ставка за туризма?
Моля, да гласуваме да отидем към намалена ставка за туризма с конкретизация какво е възможно в рамките на европейската директива,
За 17, против и въздържали няма.
Предложението за намалена данъчна ставка на туризма се подкрепя.
Има предложение за втора намалена ставка за лицата с увреждания. Преди да гласуваме, искам да напомня, че и сега можем да излезем навън и да видим коли на инвалиди с тъмни стъкла. Да не би да гласуваме с добри намерения, но да стигнем до лош резултат. Обсъждахме варианта дали тези неща да не се дават през специалната система, за да не стане, че всичко в България са помощни средства за инвалиди.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Тук не става въпрос за коли, а за инвалидни колички, слухови апарати, протези. Това са стоки, които правят нормалният живот възможен за много хора.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Настоявам да прочета два текста, за да се знае точно какво гласуваме.
Текстовете, с които аз разполагам и са свързани с този списък, искам да ги прочета, за да останат в протокола и след това, когато се оформя окончателният текст на чл. 66, в залата на второ четене да бъдат видени.
Текстът, който засяга инвалидите, гласи следното: “Медицинско оборудване, помощни средства и други уреди, нормално предназначени за облекчаване и лечение на увреждания за изключително лично ползване от лицата с увреждания”.
Другият текст, който е свързан с туризма, с който аз разполагам, е по следния начин: “настаняване, осигурявано от хотели и други подобни обекти, в това число ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за къмпинг и паркиране за каравани”.
Когато имаме текстовете пред очите си, така ще знаем, че това ще видим и в текста на законопроекта на второ четене. Иначе ние гласуваме сега по принцип, което си е работа на първо четене.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясен е казусът, да не се въртим в кръг.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА (председател на Асоциацията на шофьорите инвалиди): Само да уточня, че “техническите помощни средства” имат много точно определение и в Закона за интеграция на хората с увреждания. Това винаги са стоки и съоръжения, при които е невъзможна двойната употреба или употреба, различна от тази за инвалидите, така че не виждаме абсолютно никаква опасност.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Хубаво, но нали разбирате, че на митниците пише едно, а вътре има друго. Да не влизаме в този дебат.
Ясни са предложенията, нека ги гласуваме.
Моля да гласуваме предложението, което господин Методиев изчете, в редакцията, която той прочете.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Малко съм озадачен. Има член 66, има ал. 1, в която “Данъчната ставка е 20 на сто за:”, има ал. 2, в която пише “Данъчна ставка за нощувки, предоставяни от категоризирани” и пр., има предложение, което е свързано с помощните средства, не е уточнено в момента, затова се притеснявам, че гласувайки по принцип и по идея, се заблуждаваме, без да искаме. Има предложение от госпожа Шулева, което редактира нощувките и доколкото разбирам ги превръща в настаняване или в пакети – тя да каже, но волята на комисията трябва да е по конкретен текст.
Затова моля да подложите на гласуване нещата по следния начин: данъчна ставка за нощувки, за да видим колко колеги са “за”; данъчна ставка за пакети – колко колеги са “за”; данъчна ставка за настаняване и колко колеги са “за”, за да видим онзи текст, по който има мнозинство в комисията.
След това да кажем, че ал. 3 е със съдържание: “Данъчна ставка за медицинско оборудване, помощни средства и други уреди, нормално предназначени за облекчаване и лечение на увреждания за изключително лично ползване от лицата с увреждания”, за да сме наясно какво гласуваме. В противен случай се безпокоя, че много колеги нямат яснота какво гласуват.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев, нали с такава радост постигнахме консенсус?! Единственото противоречие е как се превежда думата “акомодейшън”. Ако я преведем като настаняване…
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И как я превеждаме?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Явно, че трябва да го уточним с Европейската комисия.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Понеже господин Методиев го нямаше на дългите дебати по този въпрос, поне 6-7 часа сме дебатирали за това прословуто настаняване. Става въпрос за услуги, които се предлагат за организирани туристи. Тази дума “акомодейшън” – настаняване, може да се тълкува широко. В Европейския съюз я има и представихме практиките.
В крайна сметка, най-доброто нещо е да мислим и за баланса по текущата сметка, където приходите от туризъм са основно перо в България, да не кажа най-основното, което по някакъв начин балансира търговския дефицит. Ние трябва да бъдем на нивото на всички останали европейски страни, които по един или друг начин, било с дерогация, било с дефиниции са постигнали това, което и ние предлагаме с този текст да постигнем.
Текстът, който предлагам, без да отварям наново дебат, ни изравнява с нашите страни-конкуренти, осигурява на държавата достатъчно приходи, за да се покрива дефицитът по търговския баланс и текущата сметка и представлява някакъв баланс и покриване с европейската директива.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Оттеглям желанието си да гласуваме “настаняване”, като гласуваме двата текста – “нощувките” и този на госпожа Шулева.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие сами разбирате, че да гласуваме нещо, което го няма във въпросната директива или е освободено, за да получим след това наказателни точки, какъв е смисълът? Мисля, че се разбрахме, че се уточняваме дали настаняването се свежда до нощувка или може да се тълкува по-разширително. И ако може да се тълкува по-разширително, че имаме воля да се вкара това разширено тълкуване.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Действително ние тук с решение на комисията бихме могли да постигнем малко по-разширително тълкуване на думата “настаняване”. Думата “настаняване” не е задължително да се преведе императивно като ”нощувка”, тя може да се преведе по начина, по който е предложено, разширително, за да обхванем по-голям обем приходи за България. И в крайна сметка да бъдем на съпоставимо ниво с всички конкуренти на България. Защото все пак ние изпитваме конкурентния натиск на тези страни.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ние сме на член 66. С цел да станем по-оперативни, ще предложа следното: да подложите на гласуване като трета алинея предложението за редуцираната ставка за технически помощни средства за инвалидите.
Второ, вносителите да кажат, ако са в състояние, дали предложението на госпожа Шулева влиза в колизия или противоречие с директивата? Ако не влиза, мисля, че има логика да подкрепим нейното предложение за разширително тълкуване на това понятие, за да останат по-голям обем приходи за България. И съответно да положите на гласуване нейното предложение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, считам, че предложението на госпожа Шулева крие риск от влизане в колизия. Не казвам, че рискът е 100%. По тази причина предлагам следния текст и Министерство на финансите ще се съгласи на намалена ставка за техническите помощни средства от 10%, ако и ДДС за нощувки и храна в туризма стане 10%. Това изключва транспортните услуги.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, ние не сме нито в четвъртък, нито в петък на пазара. Смятам, че трябва да стигнем до следното. Утре да дойде министърът на финансите, Министерство на финансите да са наясно и вие като политическо ниво да си вземете решение, но ние тук няма да се превръщаме на клоуни. Първо взехме решение, че данъчната ставка ще е 7%, и изведнъж тук се почувствахме като на пазарлък. Колко са точно хората с увреждания в България? Не ви ли е срам? (Реплики на зам.-министър Георги Кадиев.)
Господин председател, ако ги няма немските организирани туристи и ги няма фирмите, които работят за тази страна, ние няма да имаме пари, за да плащаме и да има нормален стандарт на живот за всички хора. Нека не обиждаме икономическия растеж под каквато и да е форма. Предлагам да прекъснем заседанието и утре министърът на финансите да дойде тук заедно с екипа си.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, ние гласувахме наше единно становище по отношение на туризма. И сега да се връщаме към политическа реторика, която се разбрахме да не използваме?!
Въпросът е дали данъчната ставка е за акомодейшън, остава да уточним дали това ще звучи като настаняване или нощувки.
Има друго предложение на госпожа Шулева да прегласуваме пакетната форма, която ни вкарва в рискова ситуация. Ако има такова желание, ще го подложа на гласуване. Има ли нещо неясно? Защо да се връщаме непрекъснато?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Само да внеса едно уточнение. В момента не се намалява ставката за туризма. В момента тя е толкова. Така че нека не говорим, че се дава нещо допълнително. То си е толкова в момента.
Второ, става въпрос за приход в държавния бюджет в размер на 2 млрд. лв., а средствата за инвалидите, за които говорим, са в размер на 20 млн. лв. Толкова е фондът, който е за инвалиди. Техническите средства по принцип са безплатни и се предоставят от държавата на инвалидите и годишно този размер е около 20 млн.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: 32 млн. лв.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА (председател на Асоциацията на шофьорите инвалиди): Тридесет и седем млн. лв.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не знам откъде имате такива данни за приходите в държавния бюджет от 2 млрд. лв., но приходите от ЗКПО от целия туристически сектор през 2004 г. са 13 млн. лв.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не делете текущата сметка, господин Кадиев! Нека не говорим за различни неща. (Реплики на заместник-министър Георги Кадиев.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли някой, който да не е съгласен туризмът да ползва намалена ставка от 7%?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имаме друг проблем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има проблем и аз мога да го кажа: ако е пакетна, ще орежем вътрешните нощувки. За това става въпрос.
МАРИЯ КАПОН: Направих процедурно предложение, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имаме предложение за максимално възможното. И ако “настаняване” може да стане и няма да предизвика колизия, нека го оставим. “Настаняване” е максимално широкото понятието. Но сега за какво се агитираме – че туризмът носи пари на България? Нека се спрем. Имаме воля да дадем тази преференция, този стимул, комисията го подкрепи. Но не можем да влизаме в колизия с изискванията на Европейския съюз.
Втори въпрос, за хората с увреждания.
Моля да гласуваме ясния текст, който прочете господин Методиев.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Предлагаме текстът да бъде така, както е в Закона за интеграция на хората с увреждания: “Технически помощни средства, материали и съоръжения”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това ли е текстът?
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Да, аз държа на този текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли възражения, господин Методиев, да е повторение на текста от закона.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз нямам възражения, господин председател, а мисля, че четейки “медицинско оборудване, помощни средства и други уреди, нормално предназначени за облекчаване и лечение на увреждания за изключително лично ползване от лицата с увреждания” е по-широк текст от този, но ако Деница настоява, ще се съглася с нейния текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да четем текста и да го запишем.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Опасявам се, че когато стане въпрос за медицинско оборудване, тогава ще стават злоупотреби.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Добре, нека отпадне.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да кажете точния текст, който искате да гласуваме.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: “Технически помощни средства, материали и съоръжения за хора с увреждания”, както е в Закона за интеграция на хората с увреждания. (Шум и реплики.)
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Господин председател, имам едно предложение. Тъй като действително на работните срещи с министъра на финансите… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, нека да гласуваме подкрепяме ли това освобождаване като философия, а конкретният текст трябва да се прецизира. В закона пише нещо друго “помощни средства и материали за тяхното производство”.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Член 66, ал. 2 беше обсъждана на работната среща с министъра и аз бих искала да се гласува окончателния текст в присъствието на министъра, тъй като имахме определени договорки. Данъчната ставка е за настаняване, така, както е по директивата, но в Преходна разпоредба да дадем дефиниция на “настаняване”, а именно, че това е “предлагане на основни туристически услуги, които се предлагат от хотелиерите”. Да се раздели чл. 66 на настаняване и дефиниция за настаняване в Преходната разпоредба.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Шулева, постигнахме съгласие, нека не се връщаме назад.
Чета ви текста с огромна молба към хората, представляващи хората с увреждания: “Помощни технически средства и съоръжения за хора с увреждания, както и резервни части за тях” – това ли е текстът, който вие отстоявате? По-нататък пише за леки автомобили и т.н.
ДЕНИЦА ДИМТИРОВА: Моля да го прецизираме още веднъж, да го уточним, а сега да го приемем по принцип.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, нека гласуваме този текст с идеята утре да го прецизираме.
За 17, против няма, въздържали се няма.
Предложението се подкрепя. Текстът ще бъде прецизиран допълнително.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Процедурен въпрос: нищо не се каза за стъпаловидния график за ставките в туризма. Да приемем ли, че комисията е гласувала, че няма да има? Искам за протокола да бъде записано какво точно е прието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли предложения за стъпаловидния график? Не виждам.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моята процедура е следната: приехме по принцип чл. 66 и моя текст, в утрешното заседание тези прецизирани текстове, за които говорим, утре да се появят в комисията, за да гласуваме самите текстове.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА (началник отдел “Данъчни нормативни актове”): Господин председател, може би трябва да се върнете на освободените доставки и на помощно-техническите средства и да ги направите неосвободени? В момента текстът е гласуван да са освободени и после там ще стане страшно – 7% ли е освободена доставката? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, казусът е ясен.
По чл. 67 няма предложения на народни представители. Има ли съображения? Няма.
Моля да го гласуваме.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По Глава 7 наименованието се подкрепя от работната група.
По чл. 68 и 69 няма предложения. Моля да ги гласуваме.
За 14, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава 7 и текстовете на чл. 68 и 69 се подкрепят.
По чл. 70 има предложение от н.п. Милен Велчев и Теодора Дренска, което не е подкрепено и от Мария Капон, което е оттеглено.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Не коментирахме това в работната група. Господин Велчев постигна някакви договорки във връзка с т. 3 и 4. предложението ми е да отложим този текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имам предложение този текст да не се гласува, тъй като се търси някакво изгодно за фиска и за вносителите решение. Съгласни ли сте да го отложим. Добре.
По чл. 71 има ли съображения? Не виждам.
Моля да го гласуваме.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Пламен Ранчев предлага да се създаде нов чл. 71а – това е ДДС-сметката, която вече отхвърлихме. Има ли желаещи да го подкрепим? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението.
За няма, против 14, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
По чл. 72 има предложение на н.п. Мария Капон, което не е подкрепено от работната група. Тя подкрепя текста на вносителя. Има ли съображения. Няма.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон.
За 1, против 13, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на вносителя за чл. 72.
За 13, против няма, въздържал се 1.
Член 73 се подкрепя, като ал. 3 по предложение на работната група отпада.
По чл. 73 няма предложения. Има ли съображения? Не виждам.
Моля да го гласуваме.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 74 има предложение на н.п. Мария Капон. Работната група го подкрепя по принцип, не го е подкрепила по т. 2.
Има ли съображения? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Мария Капон, което не е подкрепено.
За няма, против 14, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на работната група за член 74.
За 13, против няма, въздържал се 1.
Предложението се подкрепя.
По чл. 75 има предложение на н.п. Мария Капон. Работната група не е подкрепила предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2. има ли съображения по предложението на н.п. Мария Капон или на работната група?
Моля да гласуваме предложението на н.п. Мария Капон по т. 2.
За няма, против 14, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на работната група.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 76 има предложение на н.п. Мария Капон, което е прието по принцип.
Има предложение на работната група, която отчита това предложение. Има ли съображения? Няма.
Моля да гласуваме това предложение на работната група.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 76 е приет.
По чл. 77 има предложение на н.п. Мария Капон, подкрепено по принцип от работната група. Има ли съображения? Няма.
Моля да гласуваме текста на работната група.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Текстът на чл. 77 е приет.
По чл. 78 няма предложения, чл. 79 също е по вносител.
Моля да гласуваме текстовете на чл. 78 и 79.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстовете на двата члена са приети.
По чл. 80 има предложение на н.п. Мария Капон. То не е подкрепено от работната група. Има ли съображения? Не виждам. Моля да гласуваме предложението на н.п. Мария Капон.
За няма, против 14, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 80.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 80 е приет.
По чл. 81 има редакция на работната група.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Елкова, искам тук да ви предупредя за един риск, който носите с чл. 81, ал. 1. текстът е следният:
“1. данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка – за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната; - могат да възстановяват платения данък.
Означава ли това според Вас, че чуждестранните туроператори могат да възстановяват ДДС, а българските не могат?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика” в МФ): Не означава.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не смятате ли, че има риск от съдебни дела в тази връзка?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика” в МФ): Господин Димитров вероятно има предвид едно съществуващо положение с една идея, че не е ясно защо възстановяването на данъка се отнася до туроператорите. Нищо общо няма с тях.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме това предложение на работната група по чл. 81.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По Глава 8 заглавието се подкрепя от вносителя.
По чл. 82 няма предложения, по чл. 83, 84 няма предложения, по чл. 85 по принцип е прието предложението на Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Има ли съображения по текста на вносителя? Не виждам.
Моля да гласуваме.
За 14, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава 8, текстовете на чл. 82 до 85 включително са приети.
По чл. 86 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага т. 1 на ал. 1 да се измени по следния начин:
“1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;”
Има ли съображения по текста на вносителя? Не виждам.
Моля да гласуваме окончателната редакция на комисията.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 87 няма предложения.
Моля да гласуваме текста на вносителя.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 88 работната група предлага ал. 5 и 6 да отпаднат. Има ли съображения по това отпадане? Не виждам.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът на вносителя с отпаднали ал. 5 и 6 се подкрепя.
По чл. 89 има предложение на н.п. Стоян Витанов . работната група не подкрепя предложението.
СТОЯН ВИТАНОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме чл. 89 така, както е предложен от вносителя.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 90 няма предложения. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага в ал. 1, т. 2 някои изменения. Има ли съображения. Няма.
Моля да гласуваме текста на чл. 90 в окончателната редакция на работната група.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 90 е приет.
Текстът на чл. 91 е по вносител.
Моля да гласуваме текста на чл. 91 по вносител.
За 14, против и въздържали се няма.
Текстът на чл. 91 е приет.
По чл. 92 има предложение от н.п. Мария Капон, което е оттеглено.
Има предложение от н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, това е може би най-важният текст в този закон. Доскоро имаше ДДС-сметка. Това означаваше,че когато фирмата си възстановяваше ДДС-сметката, нямаше тези 3 периода за приспадане. Сега, като махнахте ДДС-сметката, се получава следното нещо. Всички средства, които фирмите възстановяват, върху тях първо тече този период от 3 месеца на възстановяване, после има един срок от 45 дена и има и ревизия. Така че общият срок става примерно 7 месеца. За 2005 г. около 600 млн. лв. са възстановени на фирмите без ДДС-сметките. Други 600 млн. лв. са през друга процедура. Махайки ДДС-сметката, вкарвате всички фирми в другата процедура по ДДС, което означава намаляване на ликвидността на бизнеса.
В тази връзка сме предложили алтернативен режим. Които фирми, който бизнес желае, може да спазва сегашната процедура по приспадане в тримесечен период, като след това срокът от 45 дни мое да бъде намален на 40 дни за връщане на ДДС.
Но ако фирмите желаят да се откажат от този режим, да могат веднага след подаване на справката декларация да тече един 30-дневен срок за връщане на ДДС.
Знам какво ще ми каже госпожа Елкова, че нямат капацитет. Но защо се създаде Националната агенция по приходите? За да се направят по-добри условия за данъкоплатците. Като правим по-добри условия за данъкоплатците, едно от най-ключовите неща, които трябва да се направят, е съкращаване на сроковете за ДДС. Защото в момента, уважаеми колеги, се получава следното нещо: намаляване ликвидността на икономиката. Защото ДДС-то,което задържа над 180 млн. лв., ще се връща много по-бавно. И това е един много важен въпрос, който ние не можем с лека ръка да подминем.
Надявам се да подкрепите това нае предложение. Още повече че си спомняте, че когато създавахме НАП от Министерство на финансите казаха, че една от целите е съкращаване на сроковете за връщане на данъчен кредит, за възстановяване на ДДС. Надявам се сега това обещание да бъде изпълнено.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека чуем какво ще кажат вносителите. Големият проблем не е от 45 дни да падне на 30 дни, защо да не падне тогава на 10 дни? Големият проблем е, че махайки ДДС-сметката, всъщност гаранцията на фирмата, че тя ще си получи парите, изчезва, предвид започването на финансовите ревизии. Какво правят всъщност ревизиите, насрещните проверки – това е питането ми? Означава ли това, че ако аз трябва да си получа ДДС-то, аз автоматично ще го получа, без да ми бъде извършена ревизия? Или трябва задължително да мина ревизия?
РОСЕН ИВАНОВ (Национална агенция по приходите): Не е задължително да се прави ревизия. Не е вярно, че винаги го правят. Доста често се връщат суми без ревизия. Може би дори това е по-честата практика.
Що се отнася до срока, това, за което искам да ви обърна внимание, е, че България има един от най-кратките и либерални срокове за възстановяване на ДДС, когато не става въпрос за износители. В повечето европейски държави данъкът се възстановява веднъж годишно или веднъж на 6 месеца. България да има сравнително кратки срокове в рамките на ЕС с тези 3 месеца.
Що се отнася до капацитет, информационни системи и т.н., НАП още не разполага с информационна система. Разбира се, в бъдеще ще разполага.
РЕПЛИКА: От 2007 г. ли?
РОСЕН ИВАНОВ (НАП): В момента НАП не разполага с такава. От тази гледна точка 3-месеният срок е съвсем оптимален и нормален за бизнес, който не е износител, който има основна дейност да изнася стоки и услуги. Нормално износител би следвало това, което потребява, след това да го използва за облагаеми доставки и да начислява данък, който да внася в бюджета, т.е. да може нормално за около 3 месеца този данък, който му е начислен, да си го приспадне от следващите вноски. Пак повтарям: в рамките на Европейския съюз България има едни от кратките срокове.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Искам да поставя още една гледна точка по отношение на предложения от нас текст.
Ние даваме възможност на този, който не иска да се възползва от процедурата за приспадане, да има правото в сроковете, каквито предвидихме в закона, ние сме предложили по-къси срокове, да му бъде възстановяван данъкът. Ще аргументирам това предложение.
Представете си, че моята фирма е чисто нова, току що започва да работи, регистрирам се доброволно по ДДС и докато правя инвестиция, която е в големи размери, трябва да възстановявам данъка. Ако следваме това, което е предложено от вносителя, за всеки един период, в който ще ми бъде актуван акт за строителство, най-ранното възстановяване ще бъде след 6 месеца, ако не решат да правят ревизия. При една ревизия това ще е още по-дълъг срок. Затова сме предложили в закона да има такава процедура. Това не означава, че всички ще се възползват. Някой, който има обороти, може да предпочете да прави приспадания, но тези, които имат нужда от възстановяването на този данък, особено ако са ползвали някакви кредити, могат да се възползват.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако позволите да обобщя дискусията, господин Димитров, тя е следната. Получава се така, че възстановяването на ДДС през 2006 г. ще бъде по-бързо, отколкото догодина. Т.е. прави се крачка назад. Нали ще подобрявате средата за бизнеса? Е, как я подобрявате? Тя вече става по-бавна с тези разпоредби. Това намалява ликвидността на икономиката.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика” в МФ): Доколкото разбирам, тримесечният период за приспадане изобщо не се коментира да остане. Предлагате само 20-дневен срок.
Сигурно ще кажете, че не е реалистично това, което говоря, но аз не събирам ДДС и не го възстановявам, а хората от НАП. Рискът е изключително голям, и с невъоръжено око, без да си говорим за бизнес климата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Няма такова нещо въобще.
РОСЕН ИВАНОВ (НАП): Искам да припомня, че през 1994 г., когато за първи път беше въведен ДДС, първоначално срокът за възстановяване беше 30 дни, т.е. през годините постепенно той се увеличаваше и беше стигнал до 9 месеца, доколкото си спомням. Мисля, че предложението за 3 месеца е добре балансирано. Пак повтарям, това е един от кратките срокове в рамките на ЕС.
1995 г. започнахме с 30-дневен срок за възстановяване на ДДС и това доведе до доста плачевни резултати.
БОЯНКА КРУМОВА: В ал. 7 изречение второ да отпадне, защото не звучи като правна норма: “В противен случай алинеи 3 и 4 не се прилагат.” Изречение първо е императивно и точно и ясно е казано.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителите имат ли редакционни възражения?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА (началник отдел “Данъчни нормативни актове”): Нямаме възражения.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Т.е. приемате и едното, и другото.
Моля, който подкрепя предложението на Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за намаляване на рока, да гласува.
За 2, против 12, въздържали се няма.
Предложението се отхвърля.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Една реплика към Мартин Димитров: Благодаря за това, че говорите за национално отговорния бизнес. Миналата година слушахме същите неща за бизнес климата, как тази година ще бъде много тежка, как това, което предлагаме, е много лошо. Както виждате, оцеляхме 6 месеца. Мисля, че бизнесът ще върви все по-добре.
Да не изпадаме в крайности. Дали ще са 30 или 20 дена – не това е най-важното. Да не политизираме нещата, защото няма смисъл.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Той говори за негативните последствия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кънев, трябва по-внимателно да слушате, защото не става въпрос за намаляване на срока, а за две различни, алтернативни процедури. Едната процедура в момента е, като имате ДДС за възстановяване, следващите 3 данъчни периода се приспада. Алтернативно бизнесът да може да каже: “Не, аз не искам този режим, искам директно да тече един 30-дневен срок за възстановяване.” Т.е. който иска единия режим, си остава там, защото там вероятно не му правят ревизия, а който иска другия режим – на по-бързо възстановяване, отива там. Това е идеята ни. И по този начин възстановяването на ДДС през следващата година нямаше да бъде по-бавно, отколкото е през тази година.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме предложението на вносителя за чл. 92 с тази корекция на колежката от Правната дирекция.
За 13, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 93 има предложение на н.п. Нено Димов, което не е подкрепено, на н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което е частично подкрепено.
Има редакция на работната група.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да помоля за малко внимание във връзка с т. 7 и предложението на колегата Нено Димов. Той иска да се добави един текст след ДОПК “ и се възобновява не по-късно от 3 месеца от началото на проверката”.
Тъй като сроковете по този чл. надминават доста трите месеца и в дебата току що вносителят защити една тримесечна теза, която беше устойчива и приета от комисията, ако няма това допълнение, тогава там, където е започнала ревизия, която може да продължи много по-дълго от трите месеца – до 3 години, въпросното лице няма да има възможност да възстанови своя данъчен кредит.
Молбата ми е, ако за другите два текста се отнесете автоматично, поне за този текст да има известно разбиране.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук аргументът на работната група е, че това се регламентира в ДОПК и че ако във всеки данъчен закон повтаряме или изменяме режима, той ще стане безкрайно тежък. Ако трябва да го вкараме като текст, трябва да го вкараме евентуално в ДОПК. (Реплика на н.п. Веселин Методиев.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Исках да попитам вносителите по т. 5 на чл. 95 как органът по приходите счита “обстоятелства, които могат да се счетат за достатъчни за извършено данъчно престъпление”? Как става това.
И вторият ми въпрос е по т. 6 – как си представяте процедура МВР да поиска спиране на сроковете за възстановяване на ДДС?
АНГЕЛ САВОВ: Точка 5 има нова редакция.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо моето предложение не е подкрепено?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА (началник отдел “Данъчни нормативни актове”): Точка 5 е променена от работната група.
На въпроса по т. 6 – ако МВР или органите на съдебната власт установят данни за престъпление срещу данъчната система и поискат спиране на сроковете за възстановяване, от приходната администрация какво се очаква – та да възстанови данъка ли?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не ме разбрахте! Как МВР без съдебната система ще свърши тази работа?
БОЯНКА КРУМОВА: По Закона за МВР, защото това са оперативно издирвателни действия, при които органите на МВР могат да се натъкнат на подобни данни и те сигнализират приходния орган, за да може да се установи има ли такова нарушение. (Реплики на н.п. Веселин Методиев извън микрофона.)
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли становище по чл. 93?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: След като има добра редакция на т. 5, то в т. 6 фактически се влиза в противоречие с това, което се е получило в т. 5. В т. 5 се указва, че защитата за лицето е от факта, че данъчният кредит се възобновява при получаване на писмен отказ за образуване на производство от съответните органи при приключване на образуваното производство. Всъщност този отказ за образуване на производство, тук ще помогнат колегите юристи – това е съдебната власт.
Докато в т. 6 органът спира, когато е поискано писмено от органите на МВР. И МВР може да прави, каквото си желае. Това е опасно от гледна точка на Закона за администрацията.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля юристите за становище.
БОЯНКА КРУМОВА: Точка 5 казва, че когато орган по приходите установи данни за престъпление, той сигнализира органите на досъдебното производство – това са органите на дознанието, което е към МВР и сроковете се възстановяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство. Тук цялата функция принадлежи на органа по приходите.
А в т. 6 сигналната функция е на органа на МВР. Мисля, че в чл. 116 на Закона за МВР има такива възможности при извършването на такава оперативно-издирвателна дейност. Ако се натъкнат на такова действие, могат да упражнят това си право.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Всяко действие на орган на МВР по смисъла на функционирането на Закона за МР в крайна сметка съдържа в себе си такава неизбежност на действие на орган на МВР. Тази неизбежност, която засяга друго лице, трябва автоматично и неизбежно и то в рамките на дни, трябва да влезе орган на независимата съдебна власт – дали ще е прокурорът или съдът е друг въпрос. Тук поставяте едни безкрайни срокове, които са само в правомощията на изпълнителната власт. Защитата на лицето е в независимата съдебна власт.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вносителите, имате ли становище?
АНГЕЛ САВОВ: Става въпрос, че в ал. 6 във вида, в който е сега, липсва причината – Вие това казвате. В ал. 5 се регламентира, че трябва да получиш писмен отказ за образувано производство от съответните органи. В този случай тези съответни органи – органите на МВР трябва да имат образувано производство, за което да ви сигнализират, след което тук да се каже “след отпадане на причината за поисканото спиране”. Тук проблемът е технологичен, че спират, когато е поискано писмено от органите на МВР по повод на образувано досъдебно или съдебно производство.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Така – да.
АНГЕЛ САВОВ: В чл. 37 на ДОПК сме записали същото.
“Производството се спира при образувано административно-наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му” – това е основание за спиране.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. има намеса на институция от съдебната власт. Моето предложение е да влезе това допълнение, което прочетоха експертите от ДОПК, за да е ясна т. 6.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вносителите, имате ли възражения?
АНГЕЛ САВОВ: “6. Спират, когато е поискано писмено от органите на МВР или органите на съдебната власти при образувано досъдебно или съдебно производство и се възобновяват… и текстът по-нататък си продължава.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако запишем “по реда на ДОПК”? (Шум и реплики.)
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: А по т. 7 – по предложението на Нено Димов?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Работната група не го подкрепя.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Срокът по ДОПК е 3-годишен. Аргументът беше, че това е част от ДОПК. Виждаме, че е хубаво да се изписват текстовете, които ясно регламентират процедурите вътре в самия закон за ДДС, нека запишем и тези процедури. Току що видяхме как законопроектът се доусъвършенства по този начин. Моят призив е да усъвършенстваме и този текст.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е по-скоро юридически проблем.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика” в МФ): Въобще не е юридически проблем. Възстановяването спира до приключване на ревизията. Ревизиите са така, както е в ДОПК. Според нас не става въпрос за трите години – те са изключителен случай. Но примерно могат спокойно да траят 4 месеца. Но да не би да задължим, без значение, че ревизията може да бъде 4 месеца, на третия месец да се възстанови ДДС, без значене какво тя ще установи?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Веднага изразявам съгласие – да сменим “три месеца” с “четири месеца”, защото заплахата виси за трите години. Няма да се формализирам за един месец. Но срокът от 3 години не е формализация.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вносителите – “да” или “не” за т. 7 на чл. 93?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не сме съгласни и на 4 месеца, защото ако е 4 месеца и 2 дни, тогава какво правим?
АНГЕЛ САВОВ: Това не мое да е 4 месеца. Касае се само за случаи, в които главният изпълнителен директор я продължи, както по-рано министърът.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика” в МФ): Но ще има вероятно такива случаи, колкото и да са малобройни.
АНГЕЛ САВОВ: Това е въпросът, който те поставят. В тези случаи да се възстановят парите така, както те казват, а вие си продължете ревизията, колкото искате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не го приемаме, предлагаме текстът да се гласува по вносител.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Нено Димов.
За 2, против 12, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев в частта, която не се подкрепя от работната група.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По т. 6 – б. “В” има нова редакция.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По т. “Б” трябва да се запише, че е подкрепено по принцип.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Добре, да се запише “подкрепено по принцип”.
Няма да го гласуваме.
Моля да гласуваме окончателната редакция на чл. 93, включително и на т. 6.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Понеже имаше много запитвания , предлагам да стигнем до чл. 100 и там да прекъснем., ако няма тежки текстове, които да отложим.
По заглавията на Част шеста и Глава девета работната група подкрепя текста на вносителя.
По чл. 94 текстът на вносителя е подкрепен по принцип, като работната група предлага думата “префикс” да се замени със “знакът”.
По чл. 95 текстът на вносителя се подкрепя.
Моля да гласуваме тези текстове.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 96 има предложение на н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, искам да обърна вниманието ви по ал. 8. Текстът на вносителя е следният:
“(8) Независимо от ал. 1 не мое да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.”
В случая се опитвам да защитя интереса на данъчната администрация. Нашето предложение е в такава насока, защото за много хора може да се окаже много изгодно 24 месеца да си стоят нерегистрирани, особено ако нямат много ДДС за възстановяване. Има доста такива услуги, за които с този текст ще им бъде много удобно 24 месеца да не начисляват ДДС. Ние се опитваме да защитим интереса на администрацията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля за становището на вносителя.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА (началник отдел “Данъчни нормативни актове”): Господин председател, това се отнася само до случаите на отказ от регистрация по чл. 176, когато лицето системно не изпълнява задълженията си по този закон. Т.е. едно лице, което не е изпълнило задълженията си и е дерегистрирано, данъчната администрация никак няма да е доволна, ако то отново се регистрира и отново не си изпълни задълженията по ДДС.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Т.е. е по-добре то да е в режим на дерегистриране?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявам се, но нека видим този чл. 176, който вие цитирате. Той включва хипотеза, в която вие отивате и не намирате лицето на адреса. Естествено, че няма да ме намерите, ако ме търсите, което ще ми даде възможност 2 години да не начислявам ДДС! Както казах, професии с консултантска насоченост ще им бъде много изгодно да попаднат в тази хипотеза, няма да ги намерите, после те 2 години ще бъдат извън режима. Ако искате, да бъде така, аз ви предупреждавам, че за данъчната администрация това не е добра хипотеза.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика” в МФ): Много благодарим за загрижеността на н.п. Мартин Димитров, но предпочитаме да остане така, както е текстът по вносител.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме предложението на н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
За 2, против 7, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме предложението на вносителя за чл. 96.
За 8, против 1, въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
По чл. 97 няма предложения, по чл. 98 има редакция на работната група по ал. 3, по чл. 99 е паднал прагът така, както говорихме.
Има ли съображения по тези три члена? Няма.
Моля да гласуваме членовете от 97 до 99 включително с предложените редакционни промени.
За 9, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 100 има също неподкрепено предложение на н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук е съща работата. Става въпрос за следното. Член 100, ал. 1 казва:
“1) всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има прав ода се регистрира по този закон.”
Но в ал. 4, както се вижда, се казва нещо по-различно:
(4) Независимо от ал. 1 и 3 не може да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176 - който включва хипотезата, че идват и не ви намират – до отпадане на основанието за отказ за регистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрация или отказа за регистрация.”
Освен хипотезата, че ще има много хора, които ще са заинтересовани да ползват този режим, защото няма да плащат ДДС 2 години, но може евентуално някой, който по някакъв начин не сте го открили на адреса и е дерегистриран, да му откажете за 2 години правото да се върне в системата и това да накърни неговия интерес. Тук има и втора хипотеза. Можете да ни послушате и премете нашето предложение.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (директор на дирекция “Данъчна политика” в МФ): Предпочитаме теста на вносителя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да не повтаряме аргументите.
Моля да гласуваме предложението на н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
За 2, против 7, въздържали се няма.
Предложението не се подкрепя.
Моля да гласуваме чл. 100 по вносител.
За , против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Колеги, благодаря, закривам заседанието.
(Закрито в 17.25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър Димитров

Стенограф:
Виржиния Петрова