П Р О Т О К О Л
№ 17

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 17

На 5 юли 2006 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за кредитните институции, № 602-01-30, внесен от Министерския съвет на 2 май 2006 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, скъпи гости, предлагам да започнем.
Дневният ред, който ви е раздаден, е с единствена точка:
1. Обсъждане на Законопроект за кредитните институции.
Има ли други предложения по дневния ред? – Не виждам.
Който подкрепя така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Заповядайте за процедура, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като предложенията по законопроекта са много малко, предлагам да гледаме всяко предложение отделно, да го гласуваме и после да гласуваме закона ан блок. Вижда се, че самият законопроект не е спорен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Има ли възражения срещу предложената процедура от госпожа Капон – да обсъждаме само направените предложения? – Няма.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 2 работната група е предложила в ал. 2, т. 8, буква “в” думите “финансови деривати” да се заменят с “дериватни инструменти”.
Има ли желаещ да се изкаже? Госпожо Миланова, по какво финансовите деривати се различават от дериватните инструменти?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: В Преходните и заключителни разпоредби сме написали какво представляват дериватните инструменти. Предложението дойде от един от експертите на Бюджетната комисия, тъй като бяхме пропуснали стоковите деривати. По този повод звучи по-добре и изцяло обхватно съдържанието на дериватни инструменти, доколкото стоковите не се включват във финансовите. Заради това направихме тази промяна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, банката не възразява срещу това предложение.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Това е всъщност по-точното понятие, което включва и сделките със стоки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, има ли възражения срещу тази промяна? – Не виждам.
Който подкрепя предложението, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 4 има предложение от народния представител Петър Кънев, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Евгений Жеков.
Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено в Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Има ли някакви съображения? – Няма.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Дали сме текст в Преходните разпоредби.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, но текстът по чл. 4 остава в този му вид.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Точно така, предложението е отразено в Преходни и заключителни разпоредби.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тогава ще го обсъждаме.
По чл. 8 Работната група подкрепя по принцип текста, като предлага следната редакция:
“Чл. 8. Банката издава само безналични акции. Всяка акция дава право на един глас.”
Има ли съображения? – Не виждам желаещи да вземат отношение.
Който подкрепя тази промяна, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Промяната в чл. 8 е приета.
По чл. 10 Работната група предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 10. (1) Банката се управлява и представлява съвместно от най-малко две лица, от които поне едно владее български език. Те не могат да възлагат цялостно управление и представителство на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица да извършване на отделни действия.
(2) Лицата по ал. 1 трябва да управляват банката, като присъстват лично на адреса й на управление.
(3) Юридическото лице не може да бъде член на управителен съвет или на съвет на директорите на банката.”
Има ли желаещи да вземат отношение по тази промяна?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Всъщност това е подобрена редакция на текста, който беше предложил вносителя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Извинявайте, господин председател, но аз не можах да разбера защо не гласувахме чл. 4?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Защото няма промени на текста, остава текстът на вносителя.
МАРИЯ КАПОН: Записано е, че Работната група подкрепя по принцип предложението на народния представител Евгений Жеков. Аз не го виждам отразено в Преходни и заключителни разпоредби. Защо не го оставим в чл. 4 и да го гласуваме като предложение?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението е отразено в последния параграф в Преходни и заключителни разпоредби.
ПЕТЪР КЪНЕВ: По повод на моето предложение мога да кажа, че е оттеглено. Но тъй като предложението на народния представител Евгений Жеков е притеснителен текст, нека да го гласуваме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако може още един път да се обясни какво точно ще гласуваме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има процедура за прегласуване, която не беше направена, когато гледахме текста на чл. 4. Сега сме на чл. 10.
Имате ли съображения по чл. 10 или не?
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз предложих, тъй като предложенията на колегите са малко и не са спорни, да бъдат гласувани и след това да гласуваме целия закон ан блок. Затова не можах да разбера защо не гласувахме чл. 4 да остане, както е.
Според мен мястото на предложението е тук, а не в Преходните разпоредби.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Текстът е отразен в Преходните и заключителни разпоредби. Тогава ще го обсъждаме.
Нямам възражение, ако в Преходните и заключителни разпоредби нещо е предизвика възражения, да се върнем към чл. 4 и да го разгледаме отново.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съгласен съм, такъв е обичайният ред, но тъй като все пак става въпрос за това, че работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено в Преходните и заключителни разпоредби, за да не гласуваме това предложение, ние трябва да видим съгласни ли сме с неговия вариант в Преходните и заключителни разпоредби. Така ще приключим с чл. 4. Би трябвало да ги разгледаме във взаимна връзка. Не виждам после как ще се върнем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, ако в Преходни и заключителни разпоредби не сме доволни от текста, има възражения по него и т.н., никога не сме изключвали възможността да се върнем назад и да го включим в чл. 4. Но преди малко разглеждахме този текст и сега обсъждаме чл. 10.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Точно това исках да кажа, господин председателю, че когато има текст, който е пренесен в по-нататъшната част на закона, там, ако се стигне до някакъв спор, можем да се върнем към чл. 4. Няма какво да коментираме в момента. Ако настъпи някаква дискусия в комисията, когато разглеждаме параграфа в Преходни и заключителни разпоредби, тогава да се върнем. Няма смисъл сега да спорим излишно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Щом Работната група е преценила, че там му е системното място, той може да има връзка и с други текстове. Ако има необходимост, ще се върнем.
НИНА ЧИЛОВА: Това предложение на народния представител Жеков е направено по чл. 4. Тоест, има позиция на Работната група , която го подкрепя. И след като е направено по чл. 4, независимо че Работната група е преценила, че систематичното му място е в Преходни и заключителни разпоредби, комисията трябва да има позиция по предложението на народния представител.
Защо трябва да изчакваме и там, където Работната група го е сложила систематично, след като народния представител си е направил предложение по чл. 4?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моят парламентарен опит от 1994 г. досега е точно такъв. Ако нещо се прехвърля по-назад, то се обсъжда на системното му място. Няма проблем и там ще го обсъдим. То не е отхвърлено. Не можем сега да приемаме текстове от Преходните и заключителни разпоредби. Просто не можем. Ще се върнем пак към него.
Член 4 остава по вносител. Ако има претенции към новото му място, пак ще се върнем. Ако някой настоява този текст да влезе на мястото на чл. 4, нека да го каже.
МАРИЯ КАПОН: Принципно комисията може да го отхвърли, дори Работната група да го е приела.
НИНА ЧИЛОВА: Народните представители са тези, които решават дали ще го приемат или не. Работната група е помощен орган. Народният представител си е направил предложение по чл. 4. Комисията трябва да реши дали ще го подкрепи или не. Аз не съм съгласна с мнението на Работната група. Не съм съгласна изобщо да го приема, а камо ли на друго систематично място.
Така че аз не виждам защо трябва да го разглеждаме при Преходните и заключителни разпоредби. Има направено предложение. Това, че Работната група го е подкрепила, не означава, че депутатите ще го подкрепят. И ви моля да гласуваме предложението на народния представител.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Евгений Жеков.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
По чл. 10 има предложение на Работната група. Има ли изказвания по това предложение?
Подлагам на гласуване предложението на Работната група по чл. 10.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Има предложение на Работната група по чл. 11, ал. 1.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 12 има предложение на Работната група:
“Чл. 12. Член на надзорния съвет на банка или представител на юридическо лице в надзорния съвет може да бъде лице, което отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 3-8. Българската народна банка отстранява от длъжност лице, което не отговаря на тези изисквания, ако не бъде отстранено в определения от нея срок.”
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Промяната на чл. 12 е приета.
По чл. 14 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага в ал. 1 думите “БНБ извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи” да бъдат заменени с “Българска народна банка извършва проучвания за установяване на валидността на представените документи”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 15 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага думите “за извършване на банкова дейност” да отпаднат.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя промяната, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 16 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага ал. 3 да се промени така:
“(3) Отказът за издаване на лиценз се мотивира.”
Има ли съображения? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 60 Работната група предлага ал. 4 да се измени така:
“(4) Банката има право на законна ипотека върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, които се придобиват изцяло или частично чрез ползване на банков кредит.”
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 62 има предложение на народния представител Атанас Папаризов.
Работната група е подкрепила предложението.
Предложение на народния представител Петър Димитров.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага:
1. В ал. 6 да се създадат нова т. 2 и т. 6 и т. 7 със следното съдържание:
“2. министъра на финансите или оправомощено от него лице в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс;
6. директора на Национална служба “Полиция” на Министерството на вътрешните работи – за целта на разследването по образувано наказателно производство по Наказателно-процесуалния кодекс;
7. директора на Национална служба “Сигурност” на Министерството на вътрешните работи – когато това е необходимо за защита на националната сигурност.”
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение на Работната група за създаване на ал. 10 със следното съдържание:
“(10) При наличие на данни за организирана престъпна дейност или за изпиране на пари, главният прокурор на Република България или оправомощен от него заместник може да поиска от банките да предоставят сведенията по ал. 1. отправените искания към банките и получената в отговор информация се завеждат в регистър при главния прокурор на Република България.”
Имате думата за изказвания.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Този регистър с класифицирана информация ли ще бъде?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кой има достъп до този регистър?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Идеята е да се знае колко пъти главният протокол или оправомощено от него лице е ползвало правото си на достъп до банкова тайна по повод случаите при наличие на данни за организирана престъпна дейност. Идеята беше да не се злоупотребява с това право и да се влиза в банковата тайна по най-различни поводи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът е по-дълбок – кой има достъп до този регистър? Тоест, аз ще мога ли да влизам в този регистър и да гледам за кого са давани и за кого са искани данни? Разбирате, че това само по себе си е информация. В този регистър ще има само това, че главният прокурор е поискал информация за еди-какво си или ще я има самата информация? И ако има информация, кой има достъп до тази информация.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Ще има исканията към банките и получената информация от банките.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И кой има достъп?
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Получената информация сама по себе си се предполага, че ще представлява банкова тайна. Така че до този регистър ще има достъп лицето, което я е поискало. За всички останали би трябвало да се прилага редът, който е разписан пред съда.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Тук става въпрос за това по-малко хора да имат достъп до банкова тайна, без да се иска предварително разрешение от съда.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е Вашият поглед. Няма защо да го защитавате. По него няма въпрос. Въпросът е зададен от другата институция, а не от Вашата. При Вас има ред. Знае се кое е банкова тайна. Всичко е наред. Въпросът е този информационен масив, който е наречен тук регистър при главния прокурор на Република България, той представлява информационен ресурс. След като в него влиза банкова тайна въпросът е кой може да я разпространява. Простият отговор, според мен, като архивар, това е деловодителят на регистъра, ако няма ограничения. И тъй като нямаме в момента отговор дали там има такъв тип ограничения за разпространяване на информация. Защото аз мога да ви кажа, че по Закона за държавния архивен фонд – сто процента съм сигурен – този, който притежава тази информация, може да я разпространява без проблем. Говоря от гледна точка на Закона за архивите.
Предполагам, че по закона за информацията режимът също е свободен, защото няма защо. А класифицираната информация не се занимава с Прокуратурата, доколкото аз знам.
С други думи, събира се на едно место информация, тя представлява банкова тайна, вие я пазите и в един момент в една друга институция не знаем какво се случва в нея. Това е въпросът.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Аз по друг начин разбрах въпроса на господин Димитров. Фактически кой ще може да види колко пъти главният прокурор или оправомощеното от него лице е искало разкриване на банкова тайна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И самата информация.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Господин Методиев сякаш даде друга насока на въпроса си. Този, който ще бъде администратора на регистъра, означава ли, че ще разпространява тази информация, наречена банкова тайна. Въобще не сме си мислили за такова нещо.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: С други думи, отговорът на този въпрос е: да.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Така излиза.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма защита.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Още един въпрос. Ако до тази информация има достъп само главният прокурор, той ще прави регистър на себе си. Това е ненужно. Ако цялата прокуратура ще има достъп, то разбирате, че с кристалните нрави в България...
За кой го прави този регистър? Ако го прави за Агенцията за финансово разузнаване, това трябва да се регистрира по друг начин.
НАДЯ АНТОНОВА: Да отпадне второто изречение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако този регистър е в БНБ, там се осигуряват всички условия на достъп до нея.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И БНБ ще пази тайната.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Идеята на този регистър все пак е да може който има право в тази държава, да упражнява контрол върху главния прокурор.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Зададох въпрос кой е този? Какъв е кръгът? Администраторът явно че ще има достъп. Въпросът е може ли да я разпространява?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Би трябвало въобще да не може да я разпространява?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кой ще може да влиза в този регистър? Ако не може да влиза нищо, няма защо да го правим. Ако може да влиза всеки – какво правим?
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Само че проблемът тогава не е в регистъра, а в получената от главния прокурор информация. Защото това, което Вие задавате като въпрос, е какво ще става с тази информация? Така че и да махнем регистъра, пак ще остане въпросът какво ще прави главния прокурор, на кого може да я даде и на кого не може да я даде.
Целта на регистъра беше, тъй като това е изключение от общото правила, че само през съд може да се стига до банкова тайна. Това е изключение и ние се опитахме да поставим рамките на отчетност на това изключение. Така че според нас регистърът не създава проблем, а ели просто да може да се упражнява контрол.
А иначе цялата информация, представляваща банкова тайна, включително и в регистъра, би трябвало да се подчинява на общия режим. Изключение е уредено само за главния прокурор или оправомощеното от него лице.
МИТХАТ МЕТИН: Госпожо Миланова, въпросът ми е имаме ли отсега яснота какво представлява регистърът? Практически въпрос.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Не, нямаме.
МИТХАТ МЕТИН: Главна прокуратура задава конкретни въпрос, касаещ конкретни обстоятелства, примерно наличие на определени акции или прехвърляне на определени транзакции. И, примерно с писмо еди-кое си, е изпратил искане до ръководещия Банков надзор по еди-какви си обстоятелства. След седмица-две, вие връщате информацията и в този регистър се записва: С изходящ номер еди-кой си, е дадено обстоятелство от еди-кой си закон.
Фактическа информация в този регистър няма да се записва или ще се записва?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Когато се разкрива банкова тайна, въобще нещата не опират до БНБ. Виждате общия ред в чл. 62, ал. 6: “Съдът може да постанови разкриване на сведения по ал. 1”, тоест тези данни, които се наричат банкова тайна, “и по искане на прокурора при наличие на данни за извършено престъпление”, на директора на териториалната дирекция “Национална агенция за приходите” и т.н. Допуснахме сега и министъра на финансите във връзка със споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане.
И специалната алинея, която сме уредили – ал. 10, за главния прокурор е при наличие на данни за организирана престъпна дейност или изпиране на пари. За да може да даде малко по-бърз достъп на главния прокурор или оправомощено от него лице, той да не минава през съда, за да може по-бързо да реагира при наличие на такива данни за организирана престъпна дейност или изпиране на пари. Да получи тази информация, която ние наричаме банкова тайна.
Предварителното положение беше така: Главният прокурор или оправомощено от него лице, тоест всеки кръг, всички прокурори. Ние решихме, че е много голям този кръг. И тогава би могло да се злоупотребява и да се използва тази дадена възможност, без да се минава през съда, да се разкрива банкова тайна по най-различни случаи, при които нямаме достатъчно данни, въпреки че е записано, че имаме достатъчно данни за организирана престъпна дейност или изпиране на пари.
Беше прието нашето предложение да ограничим този кръг до главния прокурор и оправомощен от него заместник-главен прокурор. Но това искане на информация, без да минава през съда, да бъде отразявано в регистър. И аз наистина се затруднявам да отговоря на въпроса кой ще проверява колко пъти главният прокурор е ползвал правото си на достъп без разрешение на съда, това е изрично уредено право чрез ал. 10. В никакъв случай няма да е широката публика, защото идеята е само той и някой от заместниците му, при наличие на данни за организирана престъпна дейност и изпиране на пари, по по-краткия път да разкриват банкова тайна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Иска ми се някак си да спрем донякъде този произвол. Защото това в крайна сметка е произвол. Ние му казваме, че е стремеж за бързо развитие на разследване на престъпна дейност, но той е произвол на институционално равнище.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Точно това сме искали да преодолеем.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще ви кажа как аз го разбирам, пък може някъде да се срещнем по пътя.
Вижте, има две независими институции. Едната е Българската народна банка, която упражнява надзора върху банките. Тя е извън изпълнителната и законодателната власт. Вие сте институция, която е встрани, безконтролна. До вас се нарежда друга институция, която е наречена Главна прокуратура. Тя е извън изпълнителната, извън законодателната власт и е безконтролна. За един период от дълго време, мандатите, ако не бъркам, са по седем години, тези институции могат да се превърнат в институции на политически произвол. И едната, и другата. Не че примерите са нужни да ви ги давам. Става въпрос по принцип. Защото са безконтролни.
Колегата Димов казва така. Ако в Конституцията беше записано, че главният прокурор се избира от Народното събрание и се освобождава в рамките на изпълнителната власт, отговорът е Народното събрание. Но в момента такъв отговор няма по Конституция. Това е, от една страна.
От втора страна, колегата спомена преди малко, че като се махне второто изречение нещата започват да се облекчават поради следната причина. Всяка банка, към която по силата на този закон (чл. 62, ал. 10) се обърне главния прокурор, тя ще издаде документ, защото не вярвам този, който ръководи банката да е толкова неразумен човек, че да не си остави писмено свидетелство кога му е поискано, защо му е поискано, и да си го класифицира, да си го засекрети при себе си, за да може във всеки момент, когато някой е злоупотребил с тази работа, да има писмена следа. По-хубаво е тя да е децентрализирана в банките, отколкото да е централизирана в институции, където има опасност от произвол.
Така че аз подкрепям идеята да падне второто изречение. Въпреки че все още не бих гласувал спокойно за целия текст. Вече съм на “въздържал се”, поради отпадането на второто изречение. Наистина въпросът е сложен, господин Димитров го каза, ние сме свидетели на доста политически произвол.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирам, че, от една страна, това е текст за защита на банките от произвол от страна на Прокуратурата. Само че не отпада въпросът – уж ги защитаваме, но над главния прокурор има Господ. За кой го правим този регистър? Ако някой може да го провери и да го попита: я покажи данните, на основата на които ти си поискал тази информация, това е друго. Защото той може да събира информация за всеки и за всичко. Произволът става неограничен. Няма Агенция за финансово разузнаване, няма никой, значи главният прокурор може да ви гледа под финансовите чаршафи всеки момент. И оттам нататък какво ще направи с тази информация, си е негова работа.
Господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Искам да не приема отпадането на тези текстове, поради факта, че някаква следа и документ, който да показва какво и защо е искано, трябва да има. Но това е само в теснотата на анализа по тази т. 10.
От друга страна обаче, и разсъждавайки от опит, смятам, че аз не приемам ал. 10. Защо? Колкото и да е тежко, колкото и да е трудно, колкото и да е нужно, това е основно казано. При наличието на такива данни не е никакъв проблем институцията, защото главният прокурор е институция, да поиска от съда същото това разрешение за същата тази информация, за която говорим. Нека се уточним, че висшата правораздавателна институция в България е българският съд. Нямам нищо против всичко, свързано с досегашната дейност на българската Прокуратура. Но нека не забравяме, че тя имаше известни проблеми по отношение на движението на информация, нейното съхранение, заключване, ползване в различни сфери и т.н.
Във връзка с това искам да кажа, че тези данни могат да се ползват за най-различни неща. Не само за политически, и за икономически, и за организирана престъпност, и т.н. Така че хубав, лош, това е наш проблем защо е така, но по-висша и по-надеждна институция от съда няма.
РЕПЛИКА: Това е спорен въпрос.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Какво значи спорна? То е като да спорим добър ли е парламентът или не? Независимо от рейтинга.
За мен това не е толкова прост въпрос.
И на второ място, това, което казаха и колегите, този регистър е хубаво да го има, само че няма кой да го проверява, защото над прокурора няма никой. Но когато имаме ясната формула на взаимоотношение съд – прокурор, тогава вече имаме друго измерение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако разбирам правилно, твоето предложение е да се включи искане към съда.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: То го има.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: И да бъде коректно. И то при наличие на данни за организирана престъпна дейност и пране на пари.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясно.
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Напълно се солидаризирам. Аз щях да направя предложение да отпадне и изречение първо, а не само второ.
Разбирам, че в момента се опитваме да решим един проблем, защото проблемът с организираната престъпност и прането на пари е сериозен проблем, но, защото имаме проблеми в съдебната система, решаваме да правим нещо друго. Но този тип мерки обикновено водят до още един проблем, а не за решаването на първия. Напълно съм съгласен тук с тезата на господин Гущеров и мисля, че е по-добре да помислим как да оправим съдебната система и да нямаме такива текстове в закона и тук, отколкото да си мислим как да оправяме след това и тези проблеми.
Предложението от моя страна е да отпадне целият текст.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, този текст има и друго предназначение. Нека да си представим, че прокурорът взема информацията от съда. Да, в случая, след като е стигнал до съда, категорично вече има данни за някакво престъпление, пране на пари и т.н. Тук става въпрос за друго, че случаят още не е готов за съда.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Не, той взима разрешение да вземе данни.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Става въпрос за процедурата по разследването, за досъдебното производство става дума.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Разрешение да вземе данни.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Както взема разрешение от съда да се послушва, по същия начин става и тук.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Той регистрира факта, че ще вземе данните.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма такова нещо. Това е само по ал. 6. Там е с разрешение от съда.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Значи ал. 6 е достатъчна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не зная какво ще каже вносителят и представителите на банката. Разбирам, че има евроинтеграционен натиск в тази посока. Колеги, молбата ми е да сте внимателни.
Предлагам да отложим този текст, за да отговорим на евроинтеграционните очаквания. Но в същото време така, както е записано, простете ми, но ще обслужи други среди и по друг начин. Сега се дава възможност за достъп на главния секретар, но като го заместват някои – и те ще имат достъп. И администраторът ще има достъп. Ако този регистър се води в Агенцията за финансово разузнаване, пак има някакъв смисъл. Тоест, главният прокурор, като иска, обезателно оставя следа в Агенцията за финансово разузнаване.
Ако не възразявате, да отложим този текст. Да направим консултации с госпожа Кунева и ако можем да го махнем, да си го махнем.
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, наистина смятам, че трябва да го отложим, ако трябва да пуснем и писмени запитвания, защото това е много опасно. Не искам да стигам по-далеч, но си представете, ако главният прокурор още се казваше Никола Филчев? Смятам, че това е абсурдно като ситуация. Съжалявам, че трябва да го кажа в Бюджетна комисия, но трябва да се помисли. БНБ има създадена системата и механизмите за опазване на тайната и трябва да има правилната процедура за нея.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Този текст не ги касае тях.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да гласуване отлагане на текста. Освен това, ал. 9 не е по-безобидна.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Дори и да нямаше текста за съгласие, Държавната комисия за сигурността на информацията, доколкото си спомням, се назначава от министър-председателя. Министър-председателят подлежи на контрол от парламента. Говорим за този механизъм на демокрация, при който се осигурява контрол върху някакви институции, които могат да злоупотребят. Проблемът с това, което разглеждахме до преди малко, е липсата на всякакъв контрол от демократични институции. В това е проблемът.
И затова аз ще помоля тези колеги, които ще се опитат да решат тази задача по-нататък, да се направи възможност за контрол от страна на изпълнителната и законодателната власт при събирането на такава информация, ако се реши главният прокурор да получи такава възможност. Тоест, казано най-грубо, при поискване на главния прокурор на такава информация и поискване на сведения към него от председателя на Народното събрание, министър-председателят е длъжен да им я дава, защото някой трябва в някаква степен да упражнява поне има ли контрол върху нея.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Главният прокурор ще се занимава с отделни случаи.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Някоя институция трябва да може да получава сведения защо го върши. Иначе този човек ще остане абсолютно безконтролен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Явно, че отиваме към отлагане на ал. 10, за да я уточним и ако е възможно, да се приеме. Ако е възможно да отпадне, нека да отпадне от текста.
Има ли възражения? – Не виждам.
По чл. 64 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага в ал. 1, т. 9 думата “администрират” да се замени с “управляват”.
Има ли възражения? – Не виждам.
По чл. 65 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага т. 2 да се измени така:
“2. за прилагане на мерки и санкции по реда на този закон;”.
Има ли съображения? – Няма.
Който е съгласен с редакциите на чл. 64 и чл. 65, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Двете промени са приети.
По чл. 66 Работната група предлага т. 1 да се измени така:
“1. осигурява най-малко същата защита на предоставената информация като предвидената в този закон;”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 67 Работната група предлага нова редакция.
Имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Въпрос към госпожа Миланова и нейните колеги от БНБ.
В т. 6 е казано: “друга информация, изисквана от този закон и от актовете на БНБ”. Има ли някаква възможност да се разплете пъзела от преди малко? Тоест, ако има акт на БНБ, който да урежда информационни взаимоотношения между управителя на Централната ни банка, защото това е фигурата в България, която управлява банковото дело, в най-общия смисъл на думата, и банките, за да може по някакъв начин да защитавате тези хора от произвола на Прокуратурата върху тях. Казвам го като идея – за акт на БНБ, с който банката да упражнява контрол.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други съображения?
Заповядайте, господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Имам един въпрос към представителите на БНБ.
Има един проблем. С тази информация, с която се разполага, ако тя бъде предоставена на трети лица под различна форма, каква е сигурността, каква е защитата, каква е гаранцията, че такава информация няма да излезе навън?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: За коя информация иде реч? Които банките поддържат ли?
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Банките поддържат информации, които предоставят и на вас.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Някои предоставят на нас, но не всички. Ние можем по време на проверките – тематични или пълни, инспекциите да се запознаваме с цялата тази информация.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: И всичко това, което е описано, какво банката трябва да поддържа и съхранява, подлежи на контрол от вас, нали?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Да.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: За да се уверите, че той е прилежен изпълнител, вие се запознавате с тази информация. Вие можете ли да изискате тази информация да я има при вас?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Не е необходимо. Къде ще я съхраняваме тази информация?
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Може ли Вие да изискате тази информация, за която се говори в чл. 67, да бъде предоставена при вас?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Това е едно огромно количество информация. Ние можем да изискаме частична информация, ако искаме да проверим конкретна сделка във връзка с конкретна инспекция, която сме направили. Или пък по повод на това, че някой от клиентите на банките се е оплакал във връзка с някакви сделки.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Необходимо ли е проверката за тази информация да остане само в банката и надзорните органи да я проверяват в банката, или имат право да изискат информация от БНБ.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Имаме право да изискаме информация и в БНБ. А гаранцията е в това, че всеки служител на Централната банка, включително и служителите на “Банков надзор”, са подписали такава информация, че няма да я разпространяват. Няма други гаранции.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Въпросът ми е, че след като има изискване и то подлежи на проверка, има ли възможност тези насрещни проверки да се правят само и единствено в самите банки?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: По-голямата част от тези проверки се правят и на място. Но тогава, когато чрез механизмите на нашия дистанционен надзор ние изискваме такава информация текущо, тъй като не можем да проверяваме непрекъснато банките, ние ги проверяваме в срок от една година или година и половина, или две, според това какви рискове има в тях и какви са оценките, които сме дали на банките при съответните надзорни инспекции. Налага се понякога да изискаме такава информация, която да ни бъде предоставена.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Да, но напоследък доста зачести информацията, че по отношение на кредитните портфейли на банките заинтересовани структури ги изкупуват именно поради наличието на информация по тях.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Защо мислите, че може да излезе от БНБ? Тя може да излезе и от самата банка. Какъв е проблемът.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: От самата банка? Интересно.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Имаше такъв случай. Преди известно време една от банките разпространяваше тезата, че докладът от надзорната инспекция бил разпространяван поп улиците. И едната теза може да бъде, че някой от Банков надзор е предоставил този доклад. А другата е, че може някой от банката да я е изнесъл и да я е продал.
Освен това почти всички кредитни портфейли на банките се намират във фондовия регистър. Самите банки помежду си обменят тази информация и те не са банкова тайна. Тогава, когато една банка изкупува портфейл на друга банка или част от портфейл на друга банка, тя вижда какъв е този портфейл. Няма ограничения.
Вие говорите може би за трети лица?
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Говоря от практиката.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз си задавам въпроса защо “всяка банка” се е превърнало в “банката”. Не е ли за всяка банка? Тоест, вие сами сте си коригирали текста. Аз приемам “банката” за БНБ.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Става въпрос за всяка търговка банка. Това беше едно от предложенията на Консултативния съвет по законодателството. Бяха множество такива предложения. Много се изнервихме от тях. Но някъде сме решили, че за да не ни се разсърдят, можем да приемем такова предложение. Сякаш се подразбира, че става въпрос за всяка банка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирам, че всяка банка създава, поддържа и осъвременява информационна система, до която има достъп кой? Агенцията за финансово разузнаване, прокуратурата?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Това, което е правомощие на Агенцията за финансово разузнаване от гледна точка на тази информация. Иначе органите за банков надзор имат достъп до всякаква информация, която поддържа банката. Ние просто сме искали да систематизираме по някакъв начин. Задължително минимума от информацията, която една банка трябва да поддържа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За да има достъп надзора на БНБ.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Да, за да има достъп надзорът и другите органи, които са свързани с правенето на проверки, които имат правомощия да проверяват дейността на търговските банки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В т. 6 се казва “друга информация, изисквана от този закон”, трябва да бъде “по този закон”. Това ли е вярното?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Ако смятате, че това е по-добра редакция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямате възражения.
Подлагам на гласуване редакцията по чл. 67.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 71 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага в ал. 1, т. 1 да се измени така:
“1. персонални промени в управителния, надзорния съвет, съвета на директорите, както и за упълномощаване на прокуристи;”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 73 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага:
1. В ал. 1, т. 7 се изменя така:
“7. вътрешните правила и процедури за наблюдение на риска и ефективността на контролните системи и за докладване на установените слабости в организацията и дейността на структурните звена;”
2. В ал. 3, т. 1 и 2 се изменят така:
“1. информацията изисквана от кредитоискателя;
2. начина за оценка на кредитоспособността на кредитоискателя и на неговите поръчители и гаранти;”
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 76 има предложения от народния представител Мария Капон.
Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, в чл. 76, ал. 5 е казано:
“Българската народна банка може да възрази срещу предложеното по реда на ал. 4 за одитор лице, ако установи, че:
“1. поне двама от съдружниците – дипломирани експерт-счетоводители в предложеното лице, не са участвали в одит на банка през последните три години, предхождащи годината на избора;”
Моето предложение е т. 1 да отпадне. Смятам, че в името на нормалната конкуренция всяка банка може да сложи своите условия, но това, първо, облагодетелствува големите одиторски къщи. Ти може да си одитор и десет години, да работиш за много големи компании и никога да нямаш първи път за банка. Тоест, смятам, че това нарушава принципите на конкуренция като цяло. Това е все едно да поставя условие, в което взимам на работа човек, който има поне три години трудов стаж и това е задължително. Тоест, за мен няма как това да е нормално. Затова съм предложила т. 1 да отпаден. Ако има друга редакция или друго виждане, нека да го чуем. За мен това обслужва големите одиторски компании. Или тези, които вече са се настанили в банковия сектор. Това може да бъде решение на всяка търговска банка. Общото събрание може да вземе решение кой да му е одитор и да сложи всички условия, които иска. Но не да бъде наложено през закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Как да влезе един одитор в тази сфера при това ограничение?
Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Аз, господин председател, имам притеснение в един друг текст. Казва се, че Българската народна банка може да възрази, което дава врата и тя да не възрази. Само че отивайки надолу казваме, че тя може и да не възрази, когато лицето не отговаря на изискванията, примерно по ал. 2 и 3. Ами, то не отговаря на изисквания, но банката не отговаря. Лицето е нарушило задълженията, но банката не възразява. Има ли такъв случай? Може да има.
Тоест, за мен тук не е ясно изчистен текстът с това какво може, какво не може и защо точно може. По-добре е да се кажат ясни критерии за които трябва и точка по въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Миланова.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Текстът може е една възможност. Иначе излиза, че трябва винаги да възразяваме.
НЕНО ДИМОВ: Извинявайте, госпожо Миланова, но Вие може да не възразите на лице, което вече е нарушило задълженията си. Значи то е нарушило задълженията си и въпреки това Вие можете да не възразите. А може да не е нарушило задълженията си, но да не отговаря на т. 1, както каза госпожа Капон, и Вие да го отрежете.
Моята идея е, че лицето трябва да отговаря на 1, 2, 3. Има чек листа, проверява се и точка по въпроса. Няма субективизъм. Ако бъде “може”, тогава има субективизъм и проблем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Аз подкрепям ал. 5, т. 1 да отпадне. Това изцяло обслужва интересите на големите къщи. При моите най-голямо уважение към тях, все пак има професионално изискване и в никакъв случай това не е основното професионално изискване, защото трябва да се включи и изискването този същият да бъде задължително бивш преподавател. Оттам всичко стана напълно неясно.
Дали си експерт-счетоводител или не и дали имаш определена квалификация или не го определя друг. Нека тези изисквания са насочени към този, който дава правомощията да бъдеш експерт-счетоводител за банкова дейност.
Защо само този, който е бил в последните три години е бил одитор на банката? Аз може да съм гениален преподавател на тези, които стават експерт-счетоводители, но не мога да бъда одитор! Няма такова нещо. Този, който обучава експерт счетоводителите, и не е бил експерт-счетоводител на банка в един момент може да няма право да бъде такъв. Това е абсурдно.
Ако има някакви специални изисквания БНБ към експерт-счетоводителите, това кореспондира с друг закон. Ако искате да вкараме специални изисквания за експерт-счетоводителите в банки, няма никакъв проблем да вкараме такъв текст в друг закон, за да поработим над него. Но тук има пълна дискриминация на експерт-счетоводителите.
Категорично възразявам в това отношение.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Съжалявам, че уважаемите народни представители мислят по такъв начин. Наистина изискванията към одиторските компании, които проверяват и заверяват финансовите отчети на банките, са много високи. Тук не става въпрос за отделни дипломирани експерт-счетоводители, тъй като по Закона за независимия финансов одит и по Закона за счетоводството в одита на банките участват одиторски предприятия. Не отделни експерт-счетоводители, а тези одиторски предприятия се състоят от отделни регистрирани одитори. Тук съвсем коректно е направена забележката, че използваме старото понятие дипломирани експерт-счетоводители.
Има повече от 600 регистрирани одитори в България. Една част от тях работят като самостоятелно регистрирани одитори, друга част от тях са обединени в одиторски предприятия. В банките участват само одиторски предприятия.
Големите одиторски компании във всички случаи могат да направят много по-професионален одит на банките, отколкото един отделен регистриран одитор. Защото те имат и съответния опит, и съответната информационна база. Затова ние изключително много държим да има натрупан опит на тези регистрирани одитори, които ще участват в одита на банките.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Видяхме опита в Америка. Те показаха примера.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Точно заради това.
В никакъв случай това не е дискриминация.
МАРИЯ КАПОН: Това е абсолютна дискриминация.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Госпожо Капон, аз също съм регистриран одитор. Много добре познавам гилдията. И много добре зная какви са възможностите на отделните регистрирани одитори.
МАРИЯ КАПОН: Вие сте права, че нещата са много важни, но ние пренебрегваме търговските дружества, банките, на които вие вменявате условия. Разбира се, че ако банката иска да вземе човек, който десет години е проверявал банки и има такива условия, това ще го вземат те като фирмена политика. Ние нямаме право със закон да създаваме условия за фирмената политика в този вид, когато дискриминираме.
Аз смятам, че това е абсолютно несериозно. Разбирам, че БНБ предпочита да работи с одит на “Прайз Уотърхауз” и “Делойт и Туш”, но трябва да сме напълно наясно, че има много други предприятия, много по-тежки предприятия от банките, които са били одитирани. И трябва да има първи път. Ако банката, като дружество, иска някой, който да е бил пет години одитор на банка, има пълното основание да го направи, защото той плаща хонорара на БНБ. Този хонорар се плаща от фирмата и ние трябва да я уважаваме.
Все пак създаваме всякакви видове препятствия, всякакви видове ограничения в закона. Е, да им кажем и колко пари да дадат за одитор ли? Все пак разликата е много голяма, но аз познавам български предприятия, които одитират и ще ви кажа, че разликата е между пет до осем пъти хонорара. Нека да оставим това да е фирмена политика на банките.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, имам едно предложение. Ако сметнете за разумно, да отложим само тази алинея и да помолим банката, ако е възможно, да каже при какви условия не може да бъде фирмата одитор. Да се каже ясно, че примерно нарушава през последните пет години не знам си какво и затова не може да бъде. И да е ясно, че това са изброените случаи на невъзможност. Не по решение на банката, а по невъзможност.
Ако е възможно да се направи това, вместо тези четири точки, според мен ще е по-добре. Така или иначе отложихме един текст, да помолим да се помисли и в тази посока. Да отложим само ал. 5.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Другият вариант е да сложим текст, че Българската народна банка отхвърля предложението за одитора, ако се установи, че... И да се изброи кога.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Спорът е по-скоро за предложението на госпожа Капон. От собствения опит и от опита, който сме натрупали в Централната банка наистина си заслужава да имаме такива изисквания към тези, които ще одитират банката като финансови предприятия и като такива предприятия, които са с изключителната отговорност да събират пари от публиката, за разлика от всички други акционерни дружества.
Ако трябва да Ви кажа госпожо Капон, има списък от досега действащия закон за банките, който утвърждава Централната банка. Такъв е Законът за банките в момента. Там сме определили един набор от предприятия, които банките могат да избират. Те не избират всички възможни предприятия. Този списък се състои от 15 одиторски предприятия. Банките в България в момента избират.
МАРИЯ КАПОН: Нека те да избират. Това искам.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Банката предпочита да избере достатъчно реномирана одиторска компания с висока репутация.
МАРИЯ КАПОН: Защо тогава подценяваме самата банка?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Това е моят аргумент. И затова сме настоявали.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Нека да гласуваме предложението на госпожа Капон.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да редактираме целия текст.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Не трябва да се мисли, че по този начин законът ще започне да действа автоматично. Всяка от тези четири точки, изброени тук, в тях винаги ще има нужда от някаква преценка. Вие не можете да го избегнете. Няма измислен закон, по който да има автоматизъм.
Примерно, едно лице е участвало един-единствен ден в одит на банка. Можем ли да приемем, че през този ден, в който е участвал в одита на банка, е придобил достатъчно опит, за да му дадем възможност да одитира банка? Очевидно не. Тези преценки не могат ад бъдат избегнати. Поради тази причина е необходимо да съществува възможността като такава, за да се правят преценки, когато нещата са сериозни и да се възразява. Това е принципът.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Погледнете т. 2, 3 и 4. Там е абсурд да се говори за “може”. Текстът ще ви задължи, ако те не отговарят на тези изисквания, да отхвърлите одитора. Не ви се отнема възможността по несъществуващата точка 1 да изкажете съображения. Но да го дадем като законова възможност, значи да накараме одитиращите организации да гледат по друг на чин на Българската народна банка.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Нека не фаворизираме нещата.
Госпожа Миланова преди малко каза: и аз съм дипломиран експерт-счетоводител. Е, Вие в момента, като сте седем години шеф на Банков надзор, имате ли право да извършвате одит? Не. Какво ще рече това не? Законът е този, който го приемаме.
Понеже казахте, че има утвърден списък по сега действащия закон, такъв тип списъци няма само в системата на банките. Това изобщо не е най-добрата форма на работа. Нека да има принципни критерии на какво да отговарят и на какво не, и тогава вече БНБ да се произнася дали тази фирма отговаря или не отговаря на изискванията.
НЕНО ДИМОВ: Струва ми се, че трябва да се помисли още веднъж и да отложим текста. Защо? Ако ние напишем в ал. 5 императивно, че не може да бъде някой, който е извършил нарушение, това означава че той, като е извършил нарушение веднъж, до края на живота си не може да бъде. Все пак има давност. Това трябва да важи за три годни, за пет години, за някакъв период от време. Не може да се заковава веднъж и завинаги. Поне така ми звучи на пръв поглед.
Затова, според мен, ако поискаме ясни критерии, които изключват тези по т. 1 и императив, да дадем малко време, за да ни се предложи конкретен текст. В противен случай лесно можем да направим редакция, но тя няма да бъде достатъчно коректна.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз в никакъв случай не смятам, че одитът е само фирмена политика. Особено при банките. Това е дълбоко погрешна теза. Това е политика на банковата система и БНБ има сериозни задължения по отношение на финансовото състояние на банковата система като цяло. Една от основните задачи на одита е да съхранява, да поддържа стабилността на банковата система.
Подкрепям предложението тази неопределеност да се замени с нещо категорично в ал. 5. И ще си позволя да предложа условието за три години одит в банковата система да се замени с няколко години стаж като регистриран одитор. Защото, ако наистина остане това условие за три години да не е правил одит в банка, това означава, че никакъв млад човек одитор не може да влезе в тази система. Това е абсурдно. Тези, които до този момент имат три години, само те, привилегировано ще имат възможност да правят подобни одити. Но, ако ние го заменим с изискване за стаж като регистриран одитор, тогава до известна степен гарантираме, че този човек има опит в одита на други места и ще му дадем шанс да направи своя първи одит в банката. В тази посока бихме могли да направим корекции и в т. 1.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Тук става въпрос, господин Имамов, за съдружниците в одиторските предприятия. Казано е поне двама от съдружниците да са такива, които поне три години са участвали в одит на банка. Тук не става въпрос за отделни регистрирани одитори. Става въпрос за одиторски предприятия, които одитират финансовите отчети на банките и за съдружниците, които са отговорни одитори, поне двама от тях. В тези одиторски предприятия могат да работят и други одитори, които не са участвали в одит на банка. Но искаме съдружниците, поне двама от тях, да са влизали поне три години и да са участвали в одита на банка. Това е нашата идея.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, точно това е, против което аз съм. Това значи, че одиторът, който не е работил за банка, ще бъде привлечен към “Прайз Уотърхауз” или “Делойт и Туш”. Съдружниците там не са пряко одиторите, а са фирмите. И това, което зададохте като въпрос на госпожа Миланова, разбира се, тя може да е одитор на банка, когато влезе в едно такова съдружие след това в такава голяма фирма.
Не искам да противопоставям българските и чуждестранните предприятия, които по някакъв начин имат много голям стаж. И Вие правилно казахте, госпожо Миланова, че българските търговски банки си избират и ще продължат да избират тези компании. Нека това да бъде тяхното решение, а да не го слагаме като задължение в закона. Затова аз апелирам да гласуваме отпадането на този текст. Няма да нарушим качеството на одита. Одитът е важен както за банковата система, така и за акционерите. Няма нищо по-важно от одита в една фирма. Така че, господин Имамов, вие сте абсолютно прав, той е стабилизацията на системата. И акционерите са тези, които най-ревностно пазят качеството на одита.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Всичко вече беше казано.
Предлагам да гласуваме предложението на госпожа Капон.
Който е съгласен т. 1 да отпадне, моля да гласува.
За – 7.
Приема се, т. 1 отпада.
Следващото предложение е да отпадне “може” и да се редактира, но не в този пожелателен вид.
Който е за това да махнем формата “може”, моля да гласува.
За – 12.
Приема се.
НЕНО ДИМОВ: А за давността?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За давността трябва да го има в друг закон, който да казва каква е давността.
Госпожо Миланова, има ли някъде давност за тези неща?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Може би ви изглежда много лесно като се махне думичката “може” и след това излиза, че при всякакво, макар и дребно нарушение, което те няма да са изпълнили, ние ще бъдем длъжни да възразяваме и да не ги приемаме за одитори. Затова е предоставена тази възможност.
НЕНО ДИМОВ: Кой ще решава дали е едро или дребно?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Нещата са твърде различни. В този закон има достатъчно възможности за преценки.
РОСЕН ГРОЗЕВ: Което е по-лошо, ако ми позволите да дам един допълнителен аргумент.
С отпадането на възможността в ал. 5 – може да, на практика възможно е нарушението да е извършено преди пет, преди десет години. Вие знаете, че има срокове за реабилитация по Наказателния кодекс за далеч по-тежки правонарушения. Ако едно нарушение е извършено преди десет години, нима само това ще даде основание съответното лице да бъде отхвърлено като потенциален одитор? Това е едно от оправданията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Точно Вашите думи ни карат да си твърдим позицията, че за едно лице може да решите, че десет години са малък период, а за друго лице обратното.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Става въпрос за предприятието, а не за отделно юридическо лице.
НЕНО ДИМОВ: Кажете, че е в рамките на една година, в рамките на три години. Дайте определение.
Точка 2 би звучала така: “предложеното лице е нарушило задълженията за уведомяване на БНБ през последните две години”. Дайте го така и ще го направим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Миланова, имате ли сега някаква готовност да предложите срок?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Може би по-сполучливо би било, ако отложите тази точка и ни дадете възможност да предложим някаква редакция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Срокът може да бъде до утре. Ще се справите ли?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Да, ще се справим, разбира се.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В такъв случай отлагаме този текст и утре ще го гласуваме.
По чл. 79 Работната група подкрепя текста като предлага в ал. 9 думата “приеме” да се замени с “предположи”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 103, като предлага:
1. В ал. 3 думите “Прилагането на принудителните административни мерки” да се замени с “прилагане на мерките”.
2. В ал. 4 думите “налагане на принудителните административни мерки” да се замени с “прилагане на мерките”.
3. В ал. 5, изречение второ след думата “вестник” да се добави “издаден”.
4. В ал. 7 думите “може да предприеме” да се замени с “предприема”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Работната група предлага редакционни промени и в чл. 104.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 116 Работната група подкрепя текста на вносителя като предлага в ал. 2, т. 3 думата “отчасти” да се замени с “частично”.
По чл. 122 Работната група също предлага някои редакционни предложения.
По чл. 127 Работната група предлага ал. 2 да се измени така:
“(2) Разпоредбите по ал. 25, ал. 1 и 2 от Закона за банковата несъстоятелност се прилагат съответно и за ликвидатора на банка.”
Има ли съображения? – Не виждам.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
НЕНО ДИМОВ: Искам да попитам в чл. 152 от Административнонаказателните разпоредби, предвидената глоба е от 500 до 10 000 лв. Винаги, когато видя такава голяма ножица съм притеснен и искам обяснение в кои случаи може да се отиде на 500 лв., и в кои на 10 хил. лв.?
Винаги съм притеснен, когато видя 200 пъти разлика. Как може в един закон да се нарушат 200 пъти различни неща, че вие да приемете, че ще ме глобите само с 500 лв. или само с 10 000 лв.? И защо не са разделени?
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Много е голямо разнообразието о потенциални нарушения. Тук е включен както целият закон, така и всички наредби, издадени във връзка с прилагането на закона. Освен това, ако мислите, че ние сме безконтролни в това отношение, трябва да ви кажа, че размерът на наказанията подлежи на обжалване пред районния съд. Районният съд има правото да прецени съразмерно ли е наказанието, нарушението и спокойно да го промени. Така че има съдебен механизъм, който контролира справедливостта на наказанието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Наистина в тази дейност има много различия. Това обаче е по ал. 1.
Що се отнася до ал. 2, аз имам запитване към Вас чисто професионално. Вие много добре знаете какво значи разпространение на невярна информация и обстоятелства за банка, които уронват доброто име на банката и доверието в нея. Това за мен е много опасно престъпление. Защото то не се измерва с някакви 5000 лв. То касае съдбата на една банка. Не само съдбата на вложителите в банката, но и финансовите хоризонти на всички онези дружества, които обслужва една банка.
За мен този въпрос отшумя от онези години, няма да се връщам на тях, и ми се струва, че го слагаме в един много лек режим.
Госпожо Миланова, не знам дали да не помислим за нещо много сериозно, и защитно, щото тук продължавате да развивате ал. 2 в ал. 3 и отивате на още по-сериозно нещо – средствата за масово осведомяване.
И тук искам да задам въпроса дали не може да се търси някакъв друг тип наказание, друг тип санкции, друг тип престъпление, защото на колеги от Европейския съюз финансови структури казаха, че там има много сериозна защита в това отношение. Казвам го по повод на други финансови институции, които те споменаха, няма да ги споменавам, но това са и Финансови къщи, и финансови компании, това са пенсионния, банковия и финансовия сектор.
На мен ми се иска да помислим още в този закон за това какво може да се направи. Това не е лесен и елементарен въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
И аз имам подобен въпрос, но ще дам един пример, тъй като и ние, като народни представители също можем да създаваме спекула с нещо, което кажем, било то за курсова политика или обсъждайки финансово състояние. Или говорейки в сектор, в който са банките.
Ние бяхме свидетели точно на този казус преди няколко седмици за Общинска банка. Аз самата бях в самолет и казах: Ако аз съм в Управителния съвет на която и да е банка и това се случи, това може и да е истерия при вложителите, от друга страна при акционерите. Тоест, този казус е наистина много важно, че и ние самите трябва да го знаем, независимо какъв пост заема някой, какво ще означава това за репутацията на една банка. И кой извършва реално оценката на щетата, която би могло да я има с уронването не само на авторитет, а и в създаването на истерия у вложителя? Защото в България все още паметта е много свежа за това, което се случи в банковия сектор. Дори ще цитирам, че в самия самолет пътувах с хора от София, които се чудиха, четейки вестника, как да ходят да си махат вложенията. Тоест, дори в дребния служител има истерично състояние, в което се казва: аз ще фалирам една банка, като си изтегля парите това ще се случи.
Мисля, че БНБ прие много правилна политика като на следващия ден излезе с изявление, че това няма да се случи.
Това е само един пример. И е прав господин Гущеров, че глобата от 20 хил. лв. е много малка. Как реално това бива извършвано.
РОСЕН ГРОЗЕВ: Нека да уточним, че глобите, визирани в чл. 152, ал. 1 и 3 се отнасят само като санкция за физически лица. Затова говорим за глоба.
Когато нарушението е извършено от юридическо лице, каквото в общия случай е едно средство за масова информация, тогава имуществената санкция е значително завишена и в ал. 4 можем да открием санкция, стигаща до 200 хил. лв. А за едно физическо лице в България, като че ли глоба с максимален размер 20 хил. лв., е все пак с доста възпиращо значение.
МАРИЯ КАПОН: Задавам въпроса обратно. Ако Йовков, като кмет на Севлиево, е физическо лице, независимо че е кмет, той дава изявление... Аз лично искам да разбера разликата в институцията. Може би трябва да ми се обясни дали това е така или не. Кметът, излизайки от кметството, като каже: Банка Х или У ще фалира, защото аз ще изтегля кмета на Община Севлиево и няма повече да влагам там, защото тя не ми харесва, и от утре тя ще фалира, ти като физическо лице ли говориш, или средствата за масова информация просто отразяват това, което си казал? Коя от двете точки в този казус бива прилагана?
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Въпросът тук е дали това престъпление може да се измерва в такива парични санкции.
И какви последствия би могло да има?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам все пак да не забравяме, че говорим за административнонаказателни разпоредби, които налага Банков надзор и парите влизат в държавата. Щетите, които са нанесени на съответната банка, тя си предявява иск за тях по друг начин и той се решава по друг начин. Това са пари, които не отиват при пострадалия. Тук държавата го наказва за това, че той е прекрачил границата.
Искът на пострадалата банка, че някой я е наклеветил, се урежда по друг начин.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, абсолютно сте прав. Тук говорим дори за политическа култура. Ако утре някой казва как ще коментирате вие като народен представител курса евро – лев от март догодина, отговорът, който винаги съм давала досега е: Аз спекула не създавам. Имам лично мнение, но до момента, в който съм народен представител, не коментирам такова нещо. Защото това може да създаде шокова ситуация и спекула, ако се представи няколко пъти.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да преминем към конкретни предложения и да ги гласуваме, казахме си философията.
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Връщам се към ал. 1. След като имате много възможности за нарушения, тези възможности могат да бъдат описани в групи по различни алинеи. Първа алинея обхваща нарушение по този и този член и да има от – до, с някаква малка ножица. Втората група са по-тежките нарушения, има такива случаи в данъчни закони. Най-вероятно няма да има възможност да го направим в това заседание.
Напълно се солидаризирам с господин Гущеров и с госпожа Капон. Двадесет хиляди лева за физическо лице не е абсолютно никаква пречка, ако той ще получи 200 хил. лв., за да пусне нещо някъде. 200 хил. лв. не са абсолютно никаква пречка за средство за масова информация, ако то ще получи 2 млн. лв. за това нещо.
Не зная дали в момента сме в състояние да предложим по-сериозни мерки. Но ако не сме в състояние и имаме желанието да го постигнем, да го оставим за утре, заедно с другите два текста, които вече отложихме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Аз имам един въпрос и ако госпожа Миланова каже, че това е достатъчно като гаранция на системата, ще гласувам за. Ако каже, че има възможност този въпрос да не го гласуваме сега, а да се потърси някаква връзка с друг закон, с друг вид санкция, с друга квалификация, ще го оставим за утре. За мен разпространяването на такъв тип неверна информация е престъпление.
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Самият текст казва, че глоба се налага, ако не е престъпление.
Ако деянието се прецени, че е толкова тежко, би трябвало да търсим текст в Наказателния кодекс. А да се увеличават глоби, които на практика не могат да се съберат, също не е правилно. Какво значи 20 хил. лв. за едно физическо лице. Това не е малко.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: В ал. 1 и 2 в края на изречението сте посочили “ако не съставлява престъпление”, а в ал. 3 и ал. 4 такова условие няма. Защо?
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Защото е юридическо лице.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Проблемът беше казан по друг начин – границата между най-малката и най-високата да е в рамките на четири пъти. Това, което е направено, е мотив за корупционна практика. Вместо да ти взема 20 хил. лв. ще ти взема 500 лв., но ще ми дадем на мен. За това си говорим. Дайте да намалим границите. Дайте предложения.
Ако не можете сега, отлагаме го за утре.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Сигурно до утре бихме могли да измислим нещо, но това, което предлага господин Димов, няма да можем да се справим с него – да изпишем различните видове нарушения в какви граници са. Това ще ни бъде достатъчно трудно да го направим.
И госпожа Капон, и господин Гущеров имат основание да кажат, че границите на тези глоби са ниски. Но това зависи от лицето, което ще извърши подобно нарушение, злепоставяйки дадена банка.
Наистина последствията могат да бъдат невероятно големи и тогава едва ли лесно можем да изчислим точно какви са щетите. Те ще бъдат огромни. Но в случая презумпцията е била, от една страна, глобите да бъдат поносими, както казва господин Ананиев, така че да могат и да се събират. Защото много сложно биха се събрали. От друга страна, да бъдат и донякъде справедливи. Вярно, че сме се съобразявали с възможностите на средния български гражданин, защото глобите по сега действащия закон са по-ниски. Ние сме дали по-високи граници.
Ако се постигне фалит на банката, тогава тези 20 000 лв. ще се окажат страшно ниска сума. Същото е и за случая, който даде господин Димов – ако аз съм получил 1 млн. за това нещо, какво значи 200 000 лв. Те ме удовлетворяват съвсем. Тогава тази глоба е много ниска. Сякаш не сме имали предвид точно такива гранични, пределни случаи.
Ако вашата воля е за това да увеличим тези граници, ние що го направим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нашата воля е да намалите отвора на ножицата.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Това го разбрах. И в същото време сякаш има желание да увеличим размера на глобата?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не бяха изказани такива съображения. Господин Гущеров изрично подчерта друга ситуация.
Ако това е престъпление, то наказанието се търси по друг механизъм.
Нямаме готовност сега да вземем решение и го отлагаме за утре. Информирам пак комисията, че от всички закони, които минават през нашата комисия, това е най-спешният. А реалната дата е 15 юли. Затова ви казвам, че отлагането е не по-късно от утре.
МАРИЯ КАПОН: Може ли за утре БНБ да ни представи колко такива глоби е имало по тези показатели за предходната година, за да сме наясно и какви са разликите.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Може би ще се облекчи ситуацията с тяхното предложение, ако се свали в размера “от 500 до 2500 лв.”, тоест да влезем в норматива 4-5 пъти. И да се запише един текст за това каква е глобата при повторно нарушение. Знаем, че има такава практика и в други закони.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Задачата е ясна. Отлагаме текста за утре, когато ще ни се предложи нов текст.
По Допълнителни разпоредби, Работната група подкрепя текста като предлага “финансови деривати” да се замени с “дериватни инструменти”. Това го приехме, така че няма защо сега да го обсъждаме.
В § 14 също има редакционна поправка, предложена ни от Работната група.
МАРИЯ КАПОН: Само трябва да видим последния параграф, предложен от работната група, защото ние отхвърлихме предложението на господин Жеков в чл. 4.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата по този параграф.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Едно пояснение, което исках да направя още когато гласувахте предложението на господин Евгений Жеков.
Наистина така, както е направено предложението на господин Евгений Жеков, то не беше прието от Работната група. Ние сме доволни, че депутатите не го приеха. Но в същото време сме предложили заместващ текст на предложението на господин Жеков, който урежда взаимоспомагателните и кредитни кооперации на частни земеделски стопани, които са създадени по схемата на земеделския капиталов фонд по договор, сключен между правителството на Република България и Комисията на Европейския съюз във връзка с кредитите, които те предоставят. Тъй като в сега действащия Закон за банките в § 17 е уредена дейността на тези взаимоспомагателни кредитни кооперации. И за тяхно по-голямо спокойствие, както и за спокойствието на Европейската комисия, сме казали, че те продължават своята дейност като финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции. И сме записали “и по ред, установен от Министерския съвет”. Имали сме предвид, че Министерският съвет може да издаде правилник или някакъв друг документ, с който да уреди контрола върху начина, по който се изразходват средствата, които са получени по линията на този Меморандум с Европейската комисия.
Това беше предназначението на този параграф.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С една дума, нещо, което е създадено с пари на Европейския съюз, да не храним илюзии, че ще го разрушим, без да има реакция.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Според нас даже и да го няма този текст в закона, те гарантирано могат да извършват тази дейност по предоставяне на кредити, стига да няма публично влогонабиране, което не са правили и досега. Те са получавали тези средства от Европейския съюз.
Пак казвам: това е едно уточнение, и, както каза господин Димитров, за да не разрушаваме нещо, което е било създадено със средствата на Европейския съюз. И което досега е работило от гледна точка на подпомагане на частните земеделски стопани.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Искам само да попитам: след като така и така ще си работи, имаме ли изискване да приемаме този текст, за да покажем на Европейския съюз, че сме приели нещо хармонизиращо, или просто го правим не знам заради какво.
Така или иначе и с този текст, и без този текст нещата ще си вървят.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Да, определено.
НЕНО ДИМОВ: Следователно, ние можем и да не го приемаме.
Защото то не променя статуквото. Просто ще имаме нещо повече на хартия. Трябва ли ни това нещо от гледна точка на европейската интеграция?
ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Може би трябва в частта му, с която се възлага на Министерския съвет да издаде някакъв нормативен акт, който да издаде ред по изразходването на тези средства.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Могат да функционират по сегашния ред до края на тази година.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: И занапред могат да функционират точно като финансови институции.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Дори да го няма този текст?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Ако го няма текста, те ще функционират като финансови институции и ще могат да предоставят кредити. Няма да могат да набират влогове.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Кой ги контролира?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Може би ги контролира някой. Нямаме информация.
Европейската комисия е поставила някакви критерии, въз основа на които се предоставят тези кредити. Има и някакви изисквания.
Те си работят по Закона за кооперациите. Нямат право да влогонабират.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване този текст.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: От техническа гледна точка вчера пропуснахме да предоставим един текст, който ни е нужен и който трябва да уреди чуждестранните банки, които са получили лиценз досега за извършване на банкова дейност чрез клонове.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Представете ни го утре и ще го обсъдим.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,40 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ

Стенограф:
Н. Иванова