П Р О Т О К О Л
№ 18

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 18

На 6 юли 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за кредитните институции, № 602-01-30, внесен от Министерски съвет на 02.05.2006 г. – второ четене, продължение.
2. Обсъждане на Законопроект за данък върху добавената стойност, № 602-01-23, внесен от Министерски съвет на 12.04.2006 г. – второ четене, продължение.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем.
Проектът за дневен ред, който ви е раздаден, е с две точки:
1. Обсъждане на Законопроект за кредитните институции - продължение.
2. Обсъждане на Законопроект за данък върху добавената стойност – продължение.
Има ли други предложения по дневния ред? – Не виждам.
Който подкрепя така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

По първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ – продължение.
Започваме с предложението на народния представител Атанас Папаризов за създаване на нова ал. 10. Това беше текстът, който вчера ни смути и го отложихме.
След проведените консултации по ал. 10 възникнаха варианти. Единият вариант е освен към главния прокурор да създадем регистъра в БНБ или в Агенцията за финансово разузнаване.
При главния прокурор е трудно някой от изпълнителната власт да издаде наредба как ще се ползва и какъв ще бъде достъпът до него. Затова можем да го направим при БНБ и с Наредба на БНБ да се регламентира редът за достъп до този регистър.
Ако е при главния прокурор, редът за достъп може да се регламентира със съвместна наредба на БНБ и на министъра на правосъдието.
И третият вариант е регистърът да отиде в Агенцията за финансово разузнаване и тогава наредбата да е на министъра на финансите.
Това са вариантите, за да може да има регламентация и тя да не е разписана в закона, за да не се връщаме назад и да не бавим процеса.
Имате думата, госпожо Миланова.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Нека да припомня за какво става въпрос. Тук става въпрос за облекчена процедура, по която главният прокурор и упълномощен от него заместник-главен прокурор ще може да ползва данните, наречени банкова тайна. А иначе всеки прокурор, независимо от коя прокуратура е, с разрешение на съда може да поиска разкриване на такава банкова тайна.
Както и вчера си говорихме, бяхме поискали този регистър, за да остане някакъв белег, някакъв сигнал за това колко пъти главният прокурор или упълномощен от него заместник-главен прокурор се е ползвал от разкриване на банкова тайна. Но в цялата дискусия, която проведохме и вчера, се оказа, че няма как да се контролира. Ако някой поиска да разбере колко пъти наистина се е случило това нещо, няма как да го контролира.
Смятам, че е много неудачно, ако това се създава в БНБ, тъй като ние не се занимаваме с тази процедура по разкриване на банковата тайна. Ние самите в БНБ нямаме нужда от подобно нещо, тъй като законът е упълномощил органите на Банковия надзор да имат допир до всякаква информация, която се отнася до дейността на банките. А, когато прокурор или другите лица, които сме описали в чл. 62, с разрешение на съда, при сигнал за пране на пари или при организирана престъпна дейност, или при друго престъпление, за което е образувано наказателно производство, те могат да поискат разкриване на такива данни.
Не че искам да избягам от това регистърът да бъде в БНБ, но при това положение излиза, че някой друг, който би искал да се информира за това колко пъти главният прокурор е искал да се разкрива банкова тайна, по-лесно е да го поиска в БНБ ли? Това ли е презумпцията?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, не е това презумпцията.
Това, което главният прокурор иска, така и така се документира в Главна прокуратура. Въпросът е къде отива това, което отговаря съответната банка. И какво се прави с него. Прокуратурата го ползва, но е добре да има следи, извън прокуратурата, че тази информация е поискана и е получена. И да се знае какво е поискано и какво е получено. Защо това да го няма в рамките на банковия надзор, а да бъде само в Прокуратурата? В Прокуратурата не може да го няма. Може да не е регистър, който да е достъпен, може да не е електронен регистър, но там има Деловодство, има организация на работата.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Но да не излезе така, че едва ли не ние ще контролираме главния прокурор?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По никакъв начин.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Сякаш на мен не ми достига компетентност.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирам, че имаме представител на Върховна касационна прокуратура. Нека да й дадем думата, за да изясним този въпрос.
Имате думата.
ВАНЯ НЕСТОРОВА: Здравейте, аз съм от Върховна касационна прокуратура, в момента завеждам сектора “Пране на пари”. Разбрах, че е станал някакъв проблем точно с този регистър, не бях наясно какви са били възраженията, поради което сега научавам какви са били всъщност изискванията, поставени по отношение създаването на този регистър.
По отношение на регистъра, който би могъл да съществува в Касационната прокуратура и по-точно при Главния прокурор, за нас няма никакви пречки. Така или иначе, както и Вие казахте, всяко едно искане, което ще се отправя, ще бъде завеждано, за да се знае по какво дело е поискано и каква информация ни е предоставена. Така че при нас смятам, че няма да има никакъв проблем по отношение на създаването на такъв регистър.
Оттам нататък, ако вие сте преценявали, че трябва да се следи каква информация е получавана от Прокуратурата, това вече е извън моите компетенции, защото не знам защо всъщност се иска това.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Несторова, тук е записано, че получената в отговора информация – не само искането, но и получената информация, се завеждат в регистър. И този регистър, вероятно ще има администратор. Ние не знаем какъв е редът в Главна прокуратура, кой ще има достъп до него. Може да се окаже, че това е банкова тайна, с която някой може да злоупотреби, като започнете от администратора на системата, минете през хакери и подобни... Достъпът трябва да бъде регламентиран и да не прави възможна злоупотребата с информация.
Затова дали е възможно, ако този регистър е при вас, редът и начинът за ползване на данни от регистъра да се регламентира със съвместна наредба на БНБ и министъра на правосъдието?
ВАНЯ НЕСТОРОВА: Веднага отговарям, че достъп до този регистър, както е посочено в текста, би имал главният прокурор, съответният заместник-главен прокурор, ръководителят на отдела за борба с организираната престъпност и корупцията, към този отдел е включен и секторът “Пране на пари”, и завеждащият сектор, в случая това съм аз. Тоест кръгът е от четири човека.
По отношение на това дали не би могло създаването на този регистър да се определи с някаква допълнителна инструкция или действия с БНБ, мисля, че имаме такава инструкция и би могло да се допълни. Няма пречка да бъде създаден. Ние не възразяваме да бъде създаден такъв регистър. Достъп до него ще имат само няколко човека. Точно с идеята, че получената информация ще се ползва само за определеното наказателно производство, да се знае каква информация е получена, да се знае кой от колегите, работейки по съответното дело, ще получи тази информация. Така че ще създадем необходимата организация отговорността за получаването на такава банкова информация да бъде лично за всеки, който има достъп до този регистър.
Не виждам никаква пречка за създаването на регистъра.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Несторова, аз се извинявам, че не бях вчера на дискусията и ако този въпрос е бил изяснен, се извинявам предварително, но какво налага главният прокурор, без съдебно решение или упълномощен от него прокурор, да има достъп до банкова тайна? Сега чувам от господин председателя, че това е изискване на Европейския съюз. Такова изискване всъщност няма. Изискването на Европейския съюз или по-скоро препоръката е за по-добра борба с прането на пари. Това е идея, която очевидно идва от вътрешното законодателство на България, тоест това е ваша инициатива.
За мен е много по-добър и чист вариантът, в който съдът оторизира такъв достъп. Много съм учуден в момента защо предлагате този вариант. Как ще го обосновете?
ВАНЯ НЕСТОРОВА: Текстът не е бил предложен от нас, тъй като ние нямаме законодателна инициатива по принцип.
Веднага отговарям защо е необходима такава възможност главният прокурор да има достъп до тази информация. Виждате, че е записано, че става въпрос само в случаите на организирана престъпна дейност или за изпиране на пари.
Не знам дали има изискване на Европейския съюз в тази насока, но тази възможност, която се предоставя на главния прокурор, всъщност е последица от нашата работа. Ние установяваме, че в определени случаи е необходимо да имаме достъп до информацията в по-кратки срокове. А всяко едно искане до съда определено ни забавя.
В допълнение мога да кажа, че предоставянето на тази информация е по искане на главния прокурор. А едно искане предоставя достатъчно добро обосноваване, за да се иска тази информация. Не вярвам главният прокурор да се съгласи да направи искане, ако предоставените данни от колегата, който ще направи това искане до главния прокурор, не са достатъчни, за да обосноват такова искане. Във всеки случай преценката ще бъде на самия главен прокурор, който едва ли ще се съгласи да се получава информация при липсата на достатъчно данни за това.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Може би и за колегите, които вчера не бяха тук, а и за Вас трябва да кажа, че за нас е много важно да разберем първо начинът на достъп. Вчера и аз самата казах, че ако утрешният главен прокурор се казва Никола Филчев, какво става? За съжаление, няма как всички ние да не си спомняме какво се случва. Съжалявам, че трябва да го кажа, но затова е много важно да сме убедени в това, което приемаме.
Принципно знаем, че трябва да имате възможно най-добрия достъп, но в същото време трябва да съхраним възможността за какъвто и да е рекет по веригата, който може да бъде с база данни.
Моят въпрос вчера щеше да бъде каква е гаранцията и по какъв начин Вие смятате да съхранявате базата данни? Четири човека ще имат достъп до нея, но реално тя трябва да има и други хора, които да я съхраняват. Има администрация към четиримата, които имат достъп. Не вярвам вие сами да я класифицирате, да държите архива и всичко останало. Тоест, със сигурност ще има и няколко човека, които ще работят по нея. Затова за нас вчера беше по-логично евентуално в БНБ да става съхранението на тази информация, защото там има хора, които от години работят с такава информация и ще има много по-лесен достъп между вас и БНБ.
Добре е да чуем Вашето становище от оперативната работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Несторова.
ВАНЯ НЕСТОРОВА: По принцип информацията, която постъпва в Касационната прокуратура, обикновено постъпва от Агенцията за финансово разузнаване. Тя е винаги класифицирана. Така че в прокуратурата е създадена информация за работа с класифицирана информация. Естествено е, че ще има още един служител. Това ще бъде служител, който ще обработва информацията. Говорим за отговорните лица в Прокуратурата. Не мога да кажа дали това ще бъде секретарката на главния прокурор или друго лице, което в момента се занимава с оправдателна класифицирана информация, но си мисля, че няма да има от тази страна пробив по това кой каква информация получава.
Така или иначе при нас регистър на тази информация ще се води. Прави се искане, то ще бъде изведено със съответен номер. Впоследствие, като се получава тази информация, тя пак ще бъде изведена. Няма никаква пречка този регистър да бъде създаден и в БНБ. Мисля, че няма проблем.
МАРИЯ КАПОН: Вие смятате ли, че заради ефективността на работата е по-добре да бъде при Вас?
ВАНЯ НЕСТОРОВА: Добре е да има регистър и в Касационната прокуратура, при главния прокурор, за да може във всеки един момент да се знае, ако е необходимо, какво сме поискали и какъв обем информация ни е предоставена. Това ни е позицията.
От позицията на Касационна прокуратура аз не възразявам такъв регистър да има и на друго място, да се създаде сътрудничество с БНБ. Просто обяснявам кои хора ще работят, кой ще има достъп до тази информация. Оттам нататък мисля, че няма да има пречка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Несторова.
Има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
За мен твърдението, че искането на разрешение от съда забавя, до известна степен е необосновано, ако няма реални факти, например колко пъти е било искано от съда, колко пъти то се е забавяло и това е довело до реален проблем.
Доколкото съм готов да се обзаложа, че такава информация няма, това звучи като заклинание. Ние знаем, че съдебната система работи бавно и затова предполагаме, че отговорът за подобно искане ще бъде даден бавно. Затова излизаме от един принцип – когато се иска някакъв определен вид тайна, да не се минава през съда.
Затова аз искам да се съсредоточим повече не върху регистъра, на който в края на краищата ще намерим мястото, а върху това дали изобщо е необходимо подобно нещо. Моето лично убеждение е, че не е необходимо. Нито е интеграционно, нито ще промени ситуацията в момента.
Аз дълбоко уважавам разбирането на госпожа Несторова, че те няма да допуснат нещо. Ние, като законодатели, трябва да сме сигурни, че не само те, но и някой недобросъвестен, попаднал на тяхно място, също няма да допусне това. Тоест, не може правилник, създаден от Прокуратурата, да гарантира подобен подход. Защото този правилник може да бъде променен в Прокуратурата. Това трябва да се реши в закон. Вярваме, че главният прокурор ще има сериозно основание да иска разкриване на тайна. Той, ако има сериозно основание, не вярвам да има съдия, който да откаже разкриването на тайна.
От тази гледна точка много ми се иска да преместим фокуса върху това трябва ли да се минава без съд и как тази банкова тайна, дошла в Прокуратурата, ще продължи да бъде тайна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека погледнем медала и от другата страна. Разбирате, че част от проблема е разширяването на кръга на лицата. Изваждайки го от Агенцията за финансово разузнаване, отиваме в Прокуратурата, разширяваме го. От Прокуратурата отиваме в съда. Мултиплицираме. След това отиваме в конкретната банка. Отново разширяваме кръга. И връщайки го по обратния път вместо да хванем пералнята или организираната група, можем да им дадем безкрайно много информация.
Ако разбирам правилно и исканията на тази група за здравето на финансовата система, която се занимава, едно от нещата е да се стесни максимално кръгът на лицата, които получават информация.
И понеже имаме някои впечатляващи примери как един вносител на маймуни за Европейския съюз, беше пуснат от един обективен съд, нека да не абсолютизираме.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАНЯ НАЙДЕНОВА: Това беше едно от съображенията, които исках да кажа.
И второ, бих дала веднага пример от личната ми практика, без да съм категорична, че това е практика при всички колеги, случвало се е, когато се отправи искане, а исканията се отправят до районния съд, част от съдиите да разрешават разкриване на банковата тайна само въз основа на искания, заверени копия от всички относими доказателства, приложени към това искане. Други съдии пък изискват цялото дело. Тоест, в един случай, когато ние предоставяме в комплект искане с относимите, според нас доказателства, искането се връща и се иска цялото дело, което бави безкрайно много във времето разкриването на банковата тайна. Затова казвам, че има и такива случаи като конкретни факти.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Несторова.
Заповядайте, госпожо Дренска.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Чудя се дали не е малко странно главният прокурор да иска разрешение от районния съд. Много различно е нивото на институциите. Определено ми се вижда странно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
От вчерашната дискусия днес сме напреднали с една крачка, защото научихме, че целият документооборот във Върховна касационна прокуратура, свързан с такива дейности, е класифицирана информация. За мен поне това е някаква крачка напред. Има сигурност, че една информация, която е секретна в банка, няма да стане разсекретена, попадайки в Прокуратурата.
Според вчерашната дискусия и това, което чувам в момента, остава да изчистим още два въпроса. Първият е ще бъде ли въведена чрез закона система за контрол върху това, което приема главния прокурор. Това, което казват колегите за съда. И вторият въпрос, който изглежда е най-екзотичен, е доколко може да се опази интересът на самите институции, наречени банки? Защото там има частни банки, има частен сектор. Техният интерес дотук го коментираме само като възможност да бъде охраняван през Централната банка.
Съгласете се, че няма много логика да бъде шантажиран и поставен под натиск един управител на банка. Ако знаем, че това е текст, чрез който това може да се случи, не можем да се съгласим и с лека ръка да кажем: Добре, управителите на банките ще бъдат поставени под такъв натиск.
Моето изказване е свързано с тези два въпроса. Първият е да проверим в комисията дали има съгласие все пак да има съд като институция, която ще контролира? И на второ място, дали има съгласие да се изработи ред, през който БНБ може да пази интереса на самите търговски банки. Така разбирам аз дискусията дотук.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз лично смятам, че ако има регистър трябва да е в БНБ, но не смятам, че трябва да минава през съдебно производство искането на главния прокурор. След като информацията е класифицирана, при положение, че тъй или иначе в момента трябва да има ефективна борба, трябва да направим всичко възможно тя да е гарантирана, което мисля, че правим с регистъра на БНБ. От друга страна, това е класифицираната информация. И от трета страна, да има ефективност в действията, тоест главният прокурор да може да влияе.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Напомням ви, че режимът е подобен и в ал. 8, и в ал. 9. Това изключение не е направено само за ал. 10.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Не мислите ли, че ако се възложи на БНБ, като се има предвид, че този регистър има основно контролни функции, ще се създаде конституционен проблем? Дори вие самите признавате, че не можете да упражнявате контрол върху главния прокурор. Как БНБ ще контролира чрез този регистър главния прокурор?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Пазейки интересите на банките.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Защото това е замисълът на този регистър – да има някакъв контрол. По-скоро аз мисля, че Народното събрание, с оглед и последните изменения в Конституцията, с оглед правомощията на Висшия съдебен съвет отделно биха могли да имат повод за достъп до този регистър, за да упражнят някакъв контрол. Иначе това е много притеснително, поне от моя гледна точка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не зная какво Ви притеснява, тъй като тук има две страни. Едната страна е Прокуратурата и тя си получава информацията, и я спазва. Тя затова я иска. Но от другата страна са банките и техните интереси. Тоест, ако вие нямате информация дали от банките е взета такава информация, няма да знаете как е изтекла от Прокуратурата и дали е поискана такава информация вие не знаете. До голяма степен вие сте органът, който защитава обществения интерес в тази посока.
Ясно е, че не ви се иска да се занимавате с това нещо, то няма да бъде при вас за публично ползване.
Министерството на финансите ще вземе ли отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаеми господин председател, колеги, доколкото се консултирах с колегите, те смятат, че мястото на такъв регистър не е в Агенцията за финансово разузнаване и това е твърдо. Просто не е подходящо.
Друг е въпросът, че на мен не ми е много ясно самото движение на документооборота къде ще остане. Ако се търси едно междинно решение, то може би е банките да изпращат информацията на този, който я е поискал, след санкционирането на главния прокурор. По такъв начин ще се избегнат съмненията, че тази информация ще остава при главния прокурор и там доста голям кръг хора ще имат достъп до нея.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Безспорно ще остава. Въпросът е дали да има достъп до регистъра или не.
Колеги, има вариант да приемем текста, както си беше. Второ, да приемем допълнение, че регистърът, където и да се създава, има наредба, която трябва да се приеме от някой и тя да се спазва. И трето, да сменим мястото на регистъра.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако информацията си остава при тях, какъв е проблемът с регистъра?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тя не може да не остава при тях.
Тоест, подкрепяме първоначалния текст, така ли да разбирам?
Заповядайте, госпожо Миланова.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Искам да опиша нагледно един случай, при който главният прокурор би поискал разкриване на подобна информация. При него е постъпил сигнал за организирана престъпна дейност, в резултат на което са изброени няколко лица – физически и юридически, които са замесени евентуално в тази организирана престъпна дейност. И главният прокурор иска да се разкрие банкова тайна за тези физически и юридически лица. Той отправя запитване до всички банки и иска информациите от тях. Банките му изпращат тази информация и той не я държи при себе си. Тя за какво му е на него, той няма да се занимава конкретно с разследването. Той я изпраща там, където се провежда разследването – в Полицията, в Прокуратурата, евентуално в Агенцията за финансово разузнаване. Така че тук идеше реч да се записва някъде колко пъти главният прокурор се е налагало да поиска такава информация. Когато има наистина съмнение за организирана престъпна дейност много бързо главният прокурор ще поиска тази информация от банките, те ще я предоставят. Даже не е необходимо и на него да му я предоставят, той може да каже на кого да я изпратят.
Необходимостта от регистър идваше оттам да има белег, да има сигнал, да не би главният прокурор или упълномощения от него заместник-главен прокурор всеки ден да иска да му се разкрива някаква информация, пък той да не е имал основание да иска да се разкрива тази информация. А иначе от гледна точка на това дали ще се ускори процесът, по който ще се разкрие тази информация при наличие на сигнал за пране на пари и организирана престъпна дейност, безспорно това ще е по-бързо.
Предполага се, че когато главният прокурор ще поиска разкриване на банкова тайна, то няма да става всеки ден, то ще става в по-особени случаи, които са свързани с някакво изключително важно събитие, свързано с организирана престъпна дейност. И предполагаме, разчитайки на морала, че няма да се злоупотребява с това.
Иначе, ако решите този регистър да бъде в БНБ, стига то да не създава някакъв конституционен проблем, няма проблем. Значи главният прокурор написва писмо до съответната банка и иска разкриване на банкова тайна, пуска копие на БНБ. Банката изпраща информацията където трябва – на него или на съответните лица, които правят разследването, пуска копие до нас и ние знаем колко пъти главният прокурор е поискал информация и какво му е отговорила съответната банка. Няма нужда да се правят наредби, правилници и да се създава някакъв бюрократичен хаос. Нещо от този род.
Пак ви казвам, че може би не е необходимо да има такова нещо в БНБ. Аз се чух и със самия главен прокурор. Той каза: аз не държа да ми се предоставя това право. Съдът е достатъчно демократична институция, може с искане да се разкрива информацията. Но пак казвам, че има особени случаи, в които с цел да се предотврати прехвърляне на парични средства от една сметка на друга на лицата, които са замесени в прането на пари или в организираната престъпна дейност, все пак това са 24 часа, много по-бързо може да стане по искане на главния прокурор, когато е необходимо. Представям си, че това ще бъдат малко на брой случаи, а не всеки ден той да бъде затрупван с подобни искания и да се попълва този регистър с исканията на главния прокурор.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Миланова.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че вече трябва да вървим към някакво приемане на текста.
Първо, едно уточнение по наличния текст. Той гласи така:
“(10) При наличие на данни за организирана престъпна дейност или за изпиране на пари, главният прокурор на Република България или оправомощен от него заместник, може да поиска от банките да му предоставят сведения по ал. 1”.
А ал. 1 на този член гласи:
“(1) Служителите на банката, членовете на управителните и контролните органи на банката ,длъжностните лица в БНБ, ликвидаторите, синдиците, както и всички други лица, работещи за банката ,не могат да разгласяват, както и да ползват за лично или за членовете на семейството им облагодетелстване информация, представляваща банкова тайна.”
Това означава, че така, както е написана ал. 1, нищо не значи.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Става дума за ал. 2.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В такъв случай поправяме алинеята, която не е ал. 1, а е ал. 2.
Второ, предлагам ви да гласуваме да няма изобщо такава алинея.
Трето, моля ви при приемането на текста да има следната поправка, след ал. 1, която става ал. 2. Във второто изречение, ако не отпадне текстът, да добавите “отправеното искане към банките и получената в отговор информация се завеждат в регистър при главния прокурор на Република България, и в регистър в Българската народна банка”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз също мисля, че казусът е ясен.
Господин Папаризов, като председател на Комисията по европейска интеграция е физически вносител. Текстът идва по линия на госпожа Кунева, към която не можем да имаме подозрения, че е съпричастна към мечти на Главна прокуратура. Тоест, текстът наистина се е явил в рамките на хармонизационния процес с Европейския съюз.
От тази гледна точка направихме консултации с господин Папаризов и с госпожа Кунева. Според тях текстът трябва обезателно да присъства в закона.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, никой от вас не трябва да се заблуждава, че това е изискване на Европейския съюз. Това е начинът, по който сегашната управляваща коалиция си представя борбата с прането на пари. Европейският съюз казва само следното нещо: България има проблем в тази област. А това е начинът, по който сегашното правителство си представя решаването на този проблем. Така че не трябва да живеем със заблуждението, че някой от Европейската комисия е искал този текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Димитров, който познава мисленето на Европейската комисия.
Подлагам на гласуване предложението на господин Методиев ал. 10 да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
Останаха още два варианта. Единият е да приемем текста, както е, като вместо “ал. 1” се запише “ал. 2”. Другият вариант е регистърът да бъде на две места – единия в Главна прокуратура, а другият в Българската народна банка.
НИНА ЧИЛОВА: Ако разрешите, има и трети вариант. Това, което предложи госпожа Миланова. Третият вариант е главният прокурор да изпраща искане до съответните банки за разкриване на банкова тайна и да има копия в БНБ.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това беше предложението на господин Методиев. Регистърът да съществува на две места.
НИНА ЧИЛОВА: Защо на две места? Само в БНБ.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Защото, ако в Главна прокуратура ги няма тези материали, какъв е смисълът?
НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, дали Главна прокуратура ще си прави регистър или не, това си е въпрос на целесъобразност и на организация на структурата на Главна прокуратура. Защо ние трябва да казваме, че главният прокурор трябва да прави регистър? И всяка една официална институция, която има право на достъп, може да отправи питане до БНБ. А дали прокуратурата ще си води регистър, това си е въпрос на тяхно решение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Госпожо Чилова, Главна прокуратура сто процента има система на деловодство и документооборот. Всички институции имат такива. Знаем, че при проверката, която извършва господин Борис Велчев, се установи наличието на голям брой документи по бюра и каси вътре в сградата. Ако в Министерството на културата или в Министерството на образованието и науката извършите подобна проверка, ще научите същото.
Наличието на специален регистър означава да може да се извършва проверка в даден момент как са се движили тези документи, които носят в себе си тази информация. Тоест, изричното изискване за регистър означава сигурност, че институциите могат да проверят в даден момент движението на даден документооборот със сигурност. Ако го няма, ще отиде в общото деловодство и ще го търсят по разни такси, както намират в момента разни папки.
Затова ви моля да си има изрично упоменат регистър, защото това е задължение да се направи специален справочник.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вариантите са ясни. Има един вариант, който е сегашният текст – регистъра само при главния прокурор. И втори вариант е регистър да има и в БНБ. Остава да гласуваме и двата варианта.
Подлагам на гласуване текста, предложен от вносителя – един регистър при главния прокурор.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Не се приема.
Отиваме към разширения вариант – регистърът се създава и при главния прокурор, и в Българската народна банка.
Който е съгласен, моля да гласува.
За 14, против – 1, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Следващият текст, който отложихме, е чл. 76.
Имате думата, госпожо Миланова.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: По чл. 76, ал. 5 работихме усилено тази сутрин по тази част на изречението “Не може да бъде одитор лице...”. След тези, “които не са спазили изискванията” да добавим “на Закона за банките” или “на този закон”, защото излиза, че така, както сме написали текста само на този закон, а той ще влезе в сила от 1 януари 2007 г., а се връщаме три години назад, те са нарушавали изискванията и няма как да са нарушили изискванията на този закон. Искаме да добавим и сега действащия Закон за банките. Иначе съдържанието е същото. Оставихме го само по този начин, без тези точки, които бяхме изписали.
Госпожо Капон, Вие харесвате ли го?
МАРИЯ КАПОН: Да, да. Харесвам този текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване редактирания текст на чл. 76 с тази добавка, която направи госпожа Миланова.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Следващият отложен текст е чл. 152.
Госпожо Миланова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Съобразихме се с вашето искане, вие ще кажете доколко то е удовлетворено. Стеснили сме границата в глобите. В ал. 1 те са от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение говорим за 3000 – 12 000 лв. Или разликата е 4 пъти, както вчера беше вашата идея. Така е и в останалите алинеи. В ал. 4 сме изписали нещата в две точки, за да се чете по-лесно и да се възприема по-лесно. Когато нарушението е от физическо лице е дадено в отделна точка, и когато е за юридическо лице – в друга точка.
По ал. 3, където има разпространяване на информация чрез средствата за масово осведомяване, там сме качили глобите до 250 хил. лв.
И като алинея 5 сме дали обяснение какво е повторно нарушение. Направихме го в чл. 152, за да не разбъркваме Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Правната мисъл на парламента казва, че повторното нарушение е обяснение, което трябва да отиде в Допълнителната разпоредба. Сигурно няма да има възражения.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Ако правнотехнически така е по-правилно, ние нямаме нищо против.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения по този текст? – Не виждам.
Който приема предложените промени в чл. 152 с уговорката, че ал. 5 отива на систематичното си място, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Член 152 е приет.
По новия § 26.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Решихме, че там е най-подходящото му място – след § 25, тъй като уреждаме клоновете на чуждестранни банки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който е съгласен да подкрепим новия § 26, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
С това законопроектът е приет на второ четене в комисията.
Благодаря много на госпожа Несторова, на представителите на Българската народна банка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ – продължение.
Господин Велчев помоли да започнем с чл. 177, за да вземе участие в дебата.
Съгласни ли сте да започнем с чл. 177? – Няма възражения.
Имате думата, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първоначалното предложение на НДСВ беше този текст за солидарната отговорност изцяло да отпадне. В продължителни дискусии с Министерството на финансите ние възприехме отчасти, тъй като виждаме, че предвид на новата законодателна рамка, свързана с влизането в Европейския съюз, изцяло отпадането на този текст ще създаде сериозни проблеми на данъчната администрация и възможност за по-големи злоупотреби от страна на някои данъчно задължени лица. Оттам нататък дискусиите се насочиха в посока на рефлектиране на чл. 177 във варианта, който беше внесен от вносителя, с цел да намалим възможностите, от една страна, със злоупотреба от страна на данъчната администрация с този текст, а от друга страна, да увеличим сигурността на бизнеса, че няма да бъде преследван от данъчната администрация, без да има вина за това.
Затова последният вариант, който избрахме, и получихме съгласието на Министерството на финансите, е този текст, който ви се предлага. Става дума за нови ал. 6 и 7.
Предварително искам да кажа, че тази идея не се постига с така предложения текст и затова ще направя кратка редакционна поправка.
Идеята е отговорността да се носи от всички лица по веригата, но, за да избегнем произволното насочване на действия на данъчната администрация към произволен сектор лица, субективно определен от данъчната администрация по различни признаци, може би и по признак на това, че дадено лице лесно може да му бъде събран данъкът, докато на другите лица по веригата по-трудно може това да стане. Целта ни е да насочим отговорността първоначално към прекия доставчик на лицето, което не е внесло данъка. И само в случай, че този пряк доставчик се окаже, образно казано бушон, и от него не може да бъде събран дължимият данък, едва тогава отговорността да бъде поемана от следващия по веригата. И така докато сумата бъде събрана.
С други думи, ако фирмата Х е продала стоки на фирмата У, а фирмата У – на фирмата Z, ако фирмата Х не е внесла дължимия данък, отговорността да бъде поемана първо от фирмата У и само в случай, че от нея не могат да бъдат събрани тези пари, тогава да отговаря фирмата Z. Мисля, че се постарах ясно да го обясня.
Сега конкретният текст. На нас не ни харесва изразът “принудително изпълнение”, защото отговорността не се изчерпва с принудителното изпълнение. Ако остане така, то се предполага, че отговорността в смисъл на обезпечение, блокиране на сметки, събиране на обезпечение и т.н., може да се реализира спрямо всеки участник от веригата доставки. И само принудителното изпълнение да бъде насочено към прекия доставчик. Затова предлагам следния текст по ал. 6:
“(6) В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател на доставката, по което не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно – отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките”.
Тоест, думите “принудителното изпълнение се насочва първо към имуществото” се заменят с “отговорността се реализира по отношение”.
МАРИЯ КАПОН: Алинея 7 остава ли?
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Остава, да.
МАРИЯ КАПОН: Тя е безсмислена.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Не е безсмислена, защото прехвърля към ал. 5. Ако остане само ал. 6, тя касае само следващите доставчици, а не предходните. Ако остане само ал. 5, тогава тя може да бъде разтълкувана като различен режим за предходните доставчици от този, който важи за следващите доставчици.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, дори тази редакция на господин Милен Велчев не ни върши работа. Сега ще ви кажа защо. Защото тя не защитава добросъвестните платци, добросъвестните контрагенти. Нека да започнем с едно решение на Европейския съд от 11 май 2006 г. В него се казва следното нещо. Моля внимателно да го чуете: “Търговци, които предприемат всички предпазни мерки, които основателно могат да бъдат изисквани от тях, за да осигурят и техните сделки, не формират част от верига, която включва сделка, опорочена с ДДС измама, трябва да могат да се основат на законността на тези сделки, без риск да бъдат направени солидарно отговорни за плащането на данъка, дължим от друго лице”.
Тоест, двама души, бушони, както ги нарече господин Велчев, правят измама с ДДС. Естествено, че няма да намерите никаква имуществена, нито друга отговорност. Естествено. И тогава веднага прехвърляте отговорността към трето добросъвестно лице. Това предлага и Милен Велчев. Ами как, ако те са недобросъвестни и правят измама, как ще им намерите имуществена или друга отговорност? Нищо няма да направите, естествено. И прехвърляте отговорността на други лица. Но решението на Европейския съд в случая е, че когато тези лица са били добросъвестни, вие нямате основание да прехвърляте върху тях тази отговорност. Това е ключовият момент.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което прочете господин Димитров, са може би част от мотивите, без да прочете диспозитива на това решение на съда, в което много ясно се казва, че отговорността се реализира по отношение на пряк или предходен доставчик, който е точно в тази хипотеза – знаел, можел да знае и всичко около това. Това е диспозитивът на същото това решение от 11 май. Така че по отношение на това спор няма.
Може би още веднъж да обясним каква е тази отговорност, за която става въпрос, защото очевидно става въпрос за някакво неразбиране.
Абсолютно задължително условие за реализиране на отговорност, тоест за насочване на изпълнението към някои от доставчиците, е той да има връзка с това лице, което не е внесло данъка си. Той трябва да е знаел, да е можел да знае, да е длъжен да знае и да е налице свързаност. Това се отнася, господин Димитров, по отношение на прекия доставчик. Тук аз оставам с впечатлението, че това, за което говорим, са някакви различни неща. Прекият доставчик, при положение, че има връзка, знаел е, могъл е да знае, могъл е да се съмнява основателно, бил е длъжен в нашия случай, но в решението е записано могъл е да знае. Първо, трябва да има връзка между двамата. После той трябва да е пряк доставчик, за да бъде насочено изпълнението първо към него. И ако той няма имущество, от което може да бъде изпълнено, тогава се насочва към някой друг от веригата, за който също трябва да е налице тази връзка. Това е деликт. Трябва да има нанесена вреда.
От това решение Вие ни прочетохте мотивите, а не диспозитива. В диспозитива е точно това, за което говорим. В нашия случай е бил длъжен да знае.
РОСЕН ИВАНОВ: Можем ли да прочетем диспозитива на решението, за да го чуят всички и да са достатъчно наясно. Предмет на делото са текстове, които са подобни на нашите, приети във Великобритания. Това е законодателство, което предвижда, че данъчно задължено лице, получател по доставка на стоки за услуги и което е знаело, или което е имало разумни причини да подозира – забележете формулировката: имало е разумни причини да подозира – че част или целият данък, дължим по отношение на тази доставка и по отношение на всяка предходна или до следваща доставка, няма да бъде платен, може да бъде държано солидарно отговорно с лицето, което дължи този данък. Това е диспозитива на съдебното решение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Скъпи колеги не сме в Европейския съд.
МАРТИН ДИМИТРОВ: А трябва.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Многократно сме обсъждали този текст, предлагам да приключим с философския характер. Ако имате предложения, дайте ги и да преминаваме към режим на гласуване. Всички тези обяснения в общи линии ги даваме в последните няколко месеца, в това число правихме и обучение.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, изобщо не съм съгласна, че няма да водим пак дискусии, независимо от всичко, защото днес ни е предоставен нов текст. В момента, в който искаме да получим споразумение, трябва да сме наясно за едно. Преди четири години и оттук нататък две или три години, от 1 януари издадена фактура, след три години в една голяма фирма влиза ревизия и трябвало да можело да знае някой, че може би на него да му открият доставчика. Какво правим? Разследващ орган, който да следи постоянно доставчиците му къде се намират. Така или иначе целият бизнес обслужващата администрация като им прави копия. Имаш ли една нормална фирма, трябва да има един човек, който да прави насрещни проверки. Да не говорим, че те дори не признават това, че фактурата е договор. Тя има рамките на договор.
В тази хипотеза единственото, което мен лично малко ме успокоява, е, че във всеки нормален съд, и дай Боже в българския, всички дела ще паднат. Всички с тези “би могло да знае”. Няма как някой да докаже, че аз съм би могъл да знам или друг е би могъл да знае. Аз съм против този текст, защото той не е изобщо по-различен от вида, в който е направен от Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Правите ли предложение различно от това, което сте направили?
МАРИЯ КАПОН: Правя предложение да отпадне.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам само да задам кратък въпрос. Да ми обяснят какво е привидна доставка, все пак да чуя какво е пряк получател по доставката като термин? И какво е принудително обяснение и кога започва то?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Мартин Димитров също има въпроси.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, решенията на Европейския съд дълбоко ни вълнуват, защото, ако българското законодателство противоречи на европейска директива България ще бъде съдена и ще трябва да плаща обезщетения. Така че, господин председател, моля Ви да имате предвид винаги тези решения. Те вече са част от българското право. И никога не трябва да ги забравяте.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров, ако имате предложения, направете ги, а не да си говорим на тема какво е решил Европейският съд. Знаем решението, чели сме го нееднократно. Кажете какво предлагате и да го гласуваме.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Добавям още един въпрос към вносителите. Понеже те започнаха да четат чл. 21, ал. 3, да ни кажат според тях какво е правна сигурност в същия текст и какво означава пропорционалност? И как тези две понятия са отразени в текста, който те са ни предложили в българския Законопроект за ДДС? Как терминът “правна сигурност” е отразен в Законопроекта за ДДС?
Благодаря.
РОСЕН ИВАНОВ: Въпросите, които бяха зададени, не са толкова лесни и за толкова кратки отговори.
Що се отнася до това какво е привидна сделка, това е сделка, по която външно изразената воля на страните не отразява това, което е действителната воля на страните. Това е, когато, например, аз искам да подаря на някого нещо и аз му го подарявам, но външно, за пред третия свят, ние всъщност се договаряме, че той го купува от мен за някаква сума пари. Така имаме една привидна сделка. Една привидна сделка е дарението и прикрита сделка, която е покупко-продажбата. Възможни са и така наречените абсолютни симулации. Тоест, ние външно, за пред света, претендираме, че сме сключили някаква сделка, но всъщност във вътрешните отношения няма никаква сделка. Не виждам защо трябва да обясняваме такива неща, които мисля, че всеки ги знае. (Оживление)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не всеки е длъжен да знае.
РОСЕН ИВАНОВ: Това е прикритата сделка – когато има разминаване между външно изразената воля на страните и действителната тяхна воля.
Когато става дума за пряк доставчик, прекият доставчик е този, от който директно съм получил някаква стока или услуга. Това мисля, че също е сравнително очевидно. Принудителното изпълнение започва тогава, когато имаме изпълнително основание, което длъжникът не е платил доброволно.
Тоест, има декларация, има акт или има нещо друго. Има си някакъв срок за плащане, длъжникът не плаща доброволно, след което може да се започне принудително събиране.
Що се отнася до принципите на правна сигурност и пропорционалност, аз мисля, че самият съд е казал, че въвеждането на такава солидарна отговорност не противоречи на принципа на пропорционалност. След като самият съд допуска изобщо въвеждането на такава отговорност, то тя очевидно не противоречи на принципа на пропорционалност.
Що се отнася за принципа на правна сигурност, когато лицето не е знаело или не е могло да знае, тоест не е било длъжно да знае, в това се изразява принципът на правна сигурност, че за да носи едно лице отговорност, органът, който претендира, че това лице носи такава отговорност, трябва да докаже, че това лице е знаело или е било длъжно да знае определени факти и обстоятелства.
Мисля, че в мотивите на съда това е достатъчно добре обяснено. Ако това лице е действало в разумните рамки на своята дейност, цените по доставката не се отличават по никакъв начин от всичките му други доставки и т.н., едва ли ще може да се претендира за някаква отговорност и принципът на правна сигурност ще бъде приложен и ще бъде защитен.
В мотивите на едно друго съдебно решение на Европейския съд се казва точно това, че не може да се търси отговорност от фирма, която е действала в нормалния курс на своя бизнес. И че ако доставката, за която става въпрос, по нищо не се отличава от всички останали доставки, които извършва тази фирма, ние не можем да претендираме за нищо от такъв търговец.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, аз щях да направя само предложение, но искам да направя много остра забележка. Стига с тази наглост, господа от администрацията! Никой не е длъжен да знае това, което вие знаете. Предприемачът е длъжен да прави пари и да не фалира и изобщо не е длъжен да знае какво значело нещо и какво не значело друго нещо. Нито един съдия не е длъжен да знае това, което вие знаете. Той, четейки закона, трябва да може да каже кое и кое не е. И това, че вие го знаете, аз съм сигурен, че ако ви подложим на изпит и дадем на четири души да напишат, четиримата души ще дадат различна дефиниция. Ще има разлики в дефиницията какво е привидна сделка.
Така че много ви моля престанете с това отношение. Просто престанете! Приключвам със забележката.
Господин председател, много Ви моля и Вие да вземете отношение по този въпрос.
Имам следното питане. Ние вече приехме в комисията чл. 93, в който се казва в кои случаи може да бъде спиран данъчният кредит. Когато започнем редовна процедура данъчният кредит ще бъде спрян. И цитирайки там член от ДОПК, имам предвид възстановяването, може да отиде до три години. Затова, въпреки че сме гласували вече в комисия този текст, мисля, че е редно да се върнем към него и да отпадне последната т. 6 или 7, която все пак дава възможност по време на процедурата добросъвестният предприемач да може да ползва данъчния си кредит. А когато свърши проверката и се окаже, че изпълнението ще е към него, то безспорно е принудително, но то ще е тогава, а не през целия период от трите години.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към режим на гласуване.
Има предложение от народния представител Пламен Ранчев, което по принцип е подкрепено от комисията и затова не го подлагам на гласуване.
Има предложение от народните представители Милен Велчев и Мариана Костадинова.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Оттегляме го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Следващото предложение е на господин Нено Димов. То е аналогично.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димов, на господин Папаризов, на практика то се повтаря и в предложенията на Мария Капон и Мартин Димитров – за отпадане на чл. 177.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
Госпожа Капон предлага да падне и подзаглавието на глава 25. Имате ли желание, госпожо Капон, да го гласуваме отделно?
МАРИЯ КАПОН: Няма смисъл.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Преминаваме към предложението на Работната група .
Имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е някакъв опит, слушайки дискусията, да уточним текстовете на ал. 3, т. 1, ал. 6 и ал. 7, от това, което казаха господин Велчев и колегите от Министерството на финансите. И това, което каза господин Мартин Димитров.
В т. 1 текстът да стане:
“1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчния период от предходен и/или последващ доставчик по облагаема сделка с предмет същата стока и услуга” и т.н.
Тоест, да се спре до три лица. Ако разбираме солидарно, това, което чухме от Министерството на финансите, то разбираме солидарно един малък кръг от хора, а не всички хора по цялата верига. Така поне аз чух да се е произнесъл Европейският съд.
Воден от този тон на дискусията правя и поправката, към това, което казва господин Велчев – да се насочи накрая на текста на ал. 7 към следващия получател по реда на доставките. Защото той ни обясни, че те са Х, У и Z. Ще потърси Z тогава, когато с У не се е справил. И не трябва пак да бъде множествено число към всеки следващ, защото това пак отваря врата за произвол. Ако се каже “към следващия” ще означава наистина следващият, тоест У. И чак тогава Z.
Продължавайки по същата тази логика, по която вървим още от редакцията на т. 1, в ал. 7 текстът трябва да завършва отново “по отношение на предходен доставчик”, защото отново трябва да се съберем до един човек, откъдето търсим отговорността.
Завършвам с един принцип от дискусията, която чухме. Добросъвестен е този, който се грижи за взаимоотношенията със своите първи и втори, тоест предходен и последващ. Този е добросъвестен. Не можем да кажем, че добросъвестен е онзи, който знае всичко за всички в цялата верига. Това е някакъв абсурд.
Воден от тази логика предлагам редакцията, която да събере тази тройка – добросъвестния и двамата около него.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Позицията на Министерството на финансите по тези редакционни поправки? По т. 1 беше внесено предложение да не е “който и да е”, а да го сведем до предходен и последващ. Имате ли възражения?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ние за възражения точно не можем да говорим предвид етапа на разглеждане на закона, но солидарната отговорност като принцип означава вреда, насочена от мнозина. Това може да е широк кръг. Отговорността се анализира, като изпълнението може да бъде насочено към всеки от тях. И се погасява тогава, когато задължението на тия, примерно 20 единици, които са ДДС, бъде погасена. Но възможността е да се насочи към всеки от тях. Тази вреда, нанесена от мнозина, следва да е налице, господин Методиев. Тя не може да бъде добросъвестна. Не можем да говорим за добросъвестност.
Нещо повече, тук нямаме обърната доказателствена тежест. Когато се реализира въпросната отговорност, изпълнението се насочва към някой трети, който няма значение къде е в тази верига. Трябва да се докаже неговата недобросъвестност. За това говорим. Така че не може да бъде ограничена до предходен и последващ. Това, което е водещо, е връзка между тях.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбрах Ви, само че нека прочетем целия текст, за да сме наясно. Разберете, че разликата помежду ни в момента се дължи на факта, че ние се стремим да знаем ясно кому вменяваме някакви задължения, а така е написана ал. 5: “За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато се изпълнени едновременно следните условия...”. Тоест, ние казваме за самото лице какво е длъжно да знае и какви са условията. И казваме, че той трябва да знае наистина, защото сме съгласни, че това е нормално да се случи, какво се е случило с предходния и какво се е случило с последващия. Не можем да му вменим задължение да знае нещо от предходни 3 или 8, това не е възможно. Това е абсурд! Можем да му вменим задължение да знае с кого работи. Това наистина е нормално. Но другото просто не е възможно. Не е въпрос дали искаме или не искаме. Не е възможно!
Заради това правя това предложение, с идеята да бъдем конструктивни, за да се намери решение.
НЕНО ДИМОВ: Само още един аргумент, към това, което каза господин Методиев. Ал. 5 ни дава възможност да имаме цикличност назад на тези тройки. Тоест, ние веднъж формираме тройка на предходен и последващ. А ал. 5 ви дава възможността да се върти по тройки, по тройки назад.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: По-скоро верижност, а не цикличност.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Както разбирам господин Методиев не предлага отговорността да се ограничи до преките доставчици и клиенти на виновното лице, а е в смисъл, че отговорност пак носят всички по веригата, но постепенно.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По групи.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Един след друг. Това, което фактически се опитва да уреди ал. 6. Нали?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви.
Ще се опитам съвсем кратко и ясно да ви разкажа това, което Людмила Елкова се опита да ви каже. Наказателно-правното понятие “вреда, нанесена от невинен” е понятие от наказателното право. Това означава, че се търси отговорността от мнозината при едно условие – общност на умисъла. Така е било и така ще бъде. При това положение чисто редакционно ал. 3 трябва да звучи така, след като това е идеята на Министерството на финансите:
“За целите на ал. 2 се приема, че лицата са били длъжни да знаят...”
Това отговаря на вашата идея за вреда, нанесена от мнозина. Щом мнозина ще носят отговорност, ще трябва да има общност на умисъла. Това е редакционно и правно издържано.
И второ. Смятам, че предложенията на господин Велчев с корекцията на първоначално внесения текст означава следното. Моля ви да обърнете внимание, че с наскоро приетия ДОПК принудително изпълнение беше последната глава, която, след като протече процесът, който може да продължи повече от три години, се пристъпва към принудително изпълнение. Корекцията, която господин Велчев предлага, е в синхрон с ал. 1. Регистрираното лице ще носи отговорност, а тази отговорност се реализира от участника, а не от принудителното изпълнение след пет или седем години.
Мисля, че така текстовете са по-коректни от правна страна. Щом ще има общност на умисъла, нека да има тогава вреда, нанесена от мнозина.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Обсъждаме текста на ал. 3, т. 1.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Солидарната отговорност няма никаква връзка с Наказателния кодекс. Това е институт от ЗЗД (Закона за задълженията и договорите) и се отнася до деликт. Наказателният кодекс се занимава с друг вид отговорност и там става въпрос за престъпления, за субективна страна и за още куп неща, които не са предмет на това обсъждане.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Методиев за промяна в т. 1 на ал. 3. Тоест, свеждане на нещата до предходния и последващия във веригата.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Велчев по ал. 6 – “принудителното изпълнение се насочва първо към имуществото”, да бъде заменено с “отговорността се реализира по отношение на лицето” и т.н. И на следващия ред същата замяна на същия текст.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – 1, въздържали се – 1.
Текстът е приет.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: А поправката накрая?
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Вместо “всеки следващ” остава “следващият”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Поправката, която предложи господин Методиев – вместо “всеки следващ” да стане “следващия получател по реда на доставките”, също се подкрепя.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Според нас е “всеки следващ”, защото “следващият” е само един.
НЕНО ДИМОВ: Не е вярно.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: По реда на доставките.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Точно така. Но отговорността се реализира до размера. Ако говорим за 100 лв. основа и 20 лв. ДДС е до размера на 20-те лв. не се събират от всеки по 20 лв.
МАРИЯ КАПОН: Колко пъти се случва?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това беше в чл. 109. Вече не се случва. И тук не говорим за това. Има огромно значение.
МАРИЯ КАПОН: Никой не знае още какъв точно ще бъде механизмът. Нашият опит отпреди показва, че един е данък ДДС, можеше да бъде събран от три места. Ние сме в хипотеза на това, че потребителите на закона не знаем, защото не сме ние на тази маса. Не знаем как ще реагират от една страна НАП, от друга страна – бизнесът.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Методиев да стане “следващия”, вместо “всеки следващ”.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 5.
Текстът очевидно не е приет.
Подлагам на гласуване чл. 177 с промените, които приехме.
За – 9, против – 4, въздържал се – 1.
Текстът е приет.
Продължаваме с отложените текстове.
Започваме с чл. 27.
Ограничението, че данъчната основа при облагаеми доставки на стоки не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване на стоката и до себестойността на произведената стока е в противоречие с изискванията на Шеста директива, която не лимитира данъчната основа. И сме поели ангажимент в Глава 10, който в т. 4 гласи: отпадане на ограничението данъчната основа при облагаемите доставки на стоки да е не по-ниска от данъчната основа при презюмиране на стоката или себестойността й.
Не става въпрос за подточките, както е предложил тук господин Попвасилев, а става въпрос за чл. 27, ал. 1. Тоест, с Европейската комисия сме договорили, че няма да има ал. 1.
Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което четете, вероятно е някаква стара извадка за това какво ни предстои в хармонизацията и какво следва да направим, като е обърнато внимание на чувствителни теми. Това, което България е приела с присъединителния договор, е да прилага правото на Европейския съюз към датата на присъединяване.
Това специално е изключително чувствителна тема, защото знаете, че в момента данъчната основа се регулира. Тя не може да бъде по-ниска от себестойността, от цената на придобиване и данъчната основа при внос. И това се отнася за абсолютно всякакъв вид доставки. Данъчната основа е такава и се регулира. Общият случай сега е променен. Данъчната основа няма да бъде регулирана по-ниско от себестойност основа при внос или цена на придобиване, като това изключение, което е запазено, касае само недвижимите имоти и земята.
Тук ние не мислим, че има риск, тъй като цените на земята и на имотите в България вървят нагоре. Така че не бихме ощетили тези, които изповядват сделки. Те се изповядват на данъчна основа в момента в масовия случай. Това, което нас ни притеснява, е, че рискът от източване е голям. И освен това сме намерили в законодателствата на Естония и на Литва, които се присъединиха, текстове, които всъщност регулират основата за доставката на стоки, на цени по-ниски от техните обичайни стойности. В Естония данъчната основа се определя като пазарната цена на стоките. Аналогично е и законодателството на Литва, където също се говори за търсене на пазарни цени, когато данъчната основа на всички стоки е значително по-ниска от пазарната.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз настоявам заместник-министърът да обясни какво е договорено в Глава 10. Какво е договорено? Това е в сайта на Министерството на финансите. Сигурно имате някакъв таен сайт.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин Димитров, договорено е да прилагаме правото на общността от датата на присъединяването, както е в цялата Шеста директива. Това, което Вие четете, е стара информация, която е от около 2003 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Искам господин заместник-министърът да обяви какво е договорено. Новата информация, а не старата. Това ми го повтаряте вече два месеца, че е стара. Само че няма друга в сайта на министерството. Какво е договорено?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, в момента трудно мога да Ви предоставя текста. Той е в рамките на договора. Ако трябва, отидете и разпечатете този договор, тъй като и двете страни са подписали.
Това е публикувана информация действително от преди две години.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие смятате ли, че ал. 1 влиза в противоречие с това, което сме договорили, или не?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не смятаме, че е риск.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин заместник-министър, Вие поемате ли политическата отговорност, че няма риск? И това го стенографираме тук. Или не можете да поемете такава отговорност, поради липса на достатъчна информация?
И за Конституцията пак така си мислехме, дори си го казвахме, а се оказа, че има риск. Сега искаме да поемете отговорността. Или можете, или не можете. Ако трябва, пак ще отложим този текст, но трябва да се поеме политическа отговорност. Какво е договорено?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Поемам риска, господин председател, от името на Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, от името на Министерството на финансите се твърди, че това е текстът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Това е съгласувано и с министъра, така че мога да си позволя да поема този риск.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, за пореден път искам да изразя своето възмущение от страна на Министерството на финансите и на администрацията. През времето отношението ми се вижда безкрайно несериозно и аз благодаря, че тук е заместник-министърът, за да е малко по-нормално отношението към нас.
Разбирам, че до голяма степен ни имат за идиоти. Така е. През цялото време в последните месеци гледаме как срещу нас се дъвче дъвка, правят се физиономии. Всичко, което се говори на масата го чуваме.
За да се върна към темата, не мога да приема двойния аршин от страна на администрацията. Веднъж, когато има прецеденти, като Белгия и Гърция, когато говорихме за конституционното право да бъде защитаван, това беше голям проблем. Сега, когато има два други прецедента, изведнъж ние тях ги даваме за пример.
Разбирам, че заместник-министърът ще поеме отговорност. И ние можем да поемем тази отговорност, господин председател, тъй като това е национална политика и до голяма степен директивите са основната част.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, върви заседание на парламентарна комисия. Ако имате претенции към някои от гостите, можете да ги отразите, в това число и с процедура за отстраняване, но да не оценяваме собственото си самочувствие с това кой дъвче и кой не. Молбата ми е тези емоционални изказвания да не ги вкарваме в работата на комисията.
Господин Мартин Димитров има предложение.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа, обръщам се и към всички журналисти в случая. За какво става въпрос в моето предложение. Уж градим пазарна икономика, а от Министерството на финансите и Министерският съвет искат по отношение на нови сгради и земя, ако тяхната цена спадне, те да облагат с ДДС по-високата цена, тоест на придобиване. Купувате си, да речем, някаква сграда, пада й цената и те искат да облагат с ДДС по-високата основа. Тоест, не допускат, че цените могат, освен да се покачват, и да падат, което е характерно за пазарната икономика. А Бюджетната комисия, освен на емоционални аргументи, трябва да вярва на експертни оценки. Аз ще ви кажа нещо, което се надявам всички вие да отразите. Европейската директива по никакъв начин не позволява да има такива непазарни подходи.
И аз питам сега вносителите в чл. 11 точно кой текст им позволява да въведат такава практика? Те говореха за Естония, но въпросът е Естония поискала ли е дерогация, за да въведе такова нещо? Без да поискат изключение, обръщам се към журналистите, нямат право да въведат такъв текст. И сега ще ви кажа какво ще стане.
Ще стане следното. В следващия доклад на Европейската комисия ще пише много лоши неща в тази област. Освен за солидарната отговорност, която ще изгърми в един момент, за тези непазарни практики ще пише също много лоши неща. И тогава на мен не ми е достатъчно, че заместник-министърът на финансите е поел отговорност, при положение, че България ще пострада. Ами, какво като са поели отговорност? Въпросът е, че всички българи заедно няма да влезем в Европейския съюз или ще влезем с предпазни клаузи. Така че въпросът е много отговорен и не трябва да подхождаме емоционално.
Питам вносителите да ми прочетат на английски или на друг език, на какъвто език искат кой текст от директивата им дава право да правят такива неща? Защото групата, с която работя, с колегата Попвасилев и нашите експерти такъв текст в тази директива не можахме да намерим.
Така че моля, господин председател, за по-експортен дебат. Политическите изказвания ще ги направим в залата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин заместник-министър, Вие решавате кой може да говори вместо Вас, а отговорността поемате Вие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз чисто експертно трудно мога да отговоря, тъй като знаете, че все пак отговарям за бюджета. Но общо взето се изкушавам да върна господин Димитров откъде земята има цена. Още преди два-три века има тълкуване защо земята има цена. Но да се говори за себестойност на земята в случая е малко трудно.
Доводите, че тук няма пазар, не мога да ги приема.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, предлагам да постъпим така, както няколко пъти досега комисията е вземала решение – да попитаме изрично за този текст, след като го отложим на днешното разглеждане, дали това противоречи или не. За да не се окажем отново в жълта зона.
Процедурата ми е за отлагане и за даване на официално питане за това противоречи или не, за да не се окажем с нова жълта зона.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, ще се окажем в жълта зона и ако не приемем закона. Това трябва да ви е ясно.
Затова си задавам въпроса – ако в този закон го няма чл. 27 какво лошо се случва с приходите по ДДС?
Госпожа Златанова.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да внеса малко яснота. В чл. 27 са вписани случаи, в които няма да е в сила директивата. Когато едно лице извършва вътреобщностна доставка, така нареченият трансфер на стоки, и мести стоки от България във Франция за целите на дейността си във Франция, това е вътреобщностна доставка. Тази доставка се облага с нулева ставка, но тя трябва да има данъчна основа. Това лице обаче не си прехвърля стоките само на себе си. Затова в чл. 27 за този случай сме предвидили, че данъчната основа ще е себестойността на стоките или данъчната основа при придобиването им.
Ако господин Димитров се притеснява, че при продажбата на земя и сграда ще трябва да се начислява ДДС на цена по-висока от пазарната, можем да преместим т. 2 и 3 в ал. 2 и тогава данъчната основа при доставка на сграда и на земя да е пазарната цена, което едва ли може да бъде оспорвано от Европейската комисия, защото е нормално нормалните фирми да търгуват помежду си на пазарни цени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ситуацията е ясна.
Министерството на финансите поема отговорността, че текстът е в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
Премълча се тук за безвъзмездната доставка.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, господин заместник-министър, темата е важна. Аз чух от Вашите колеги, че няма основание в Директивата за този текст. Те точно това казаха. Вие чухте ли ги? Те точно това казаха, че в европейската директива няма основание за подобен подход. Те това казаха. Това Вас не Ви ли притеснява?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не ме притеснява тълкуването, а иначе поне пред мен има няколко факта, които колегите ми са извадили, как тези въпроси са решени в западноевропейските страни. Не виждам защо с такова предложение искате да уточните нещата?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев – в ал. 1 да отпаднат т. у и 3.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя по чл. 27.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 6, против – 2, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
По чл. 45 има ли бележки? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 45 с предложената редакция от Работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 2.
Член 45 е приет.
Преминаваме към чл. 66.
Имате думата по предложението на Работната група.
МАРИЯ КАПОН: За първи път трябва да кажем, че имаме диференцирани ставки. Нали така, господин министър?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Все още нямаме.
МАРИЯ КАПОН: Можем да кажем, че вече имаме реално диференцирана справка, въпреки че досега в закона беше скрит текстът под думата “диференцирана ставка”.
Редакцията на комисията все още не означава гласуване, затова искам да знам по каква причина комисията да откаже за детските стоки, книгоиздателство и печатни медии. И второ, разбра ли се коалицията ще гласува или не за данъчната ставка за помощни средства, защото току-що чувам, че се отказва.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Мисля, че въпросите са изяснени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
МАРИЯ КАПОН: Все пак няма ли да получим отговор?
НЕНО ДИМОВ: Няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Дадох думата на господин министъра. Той не иска да отговори.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Извинявайте, но мисля, че това е дебат в последните 12 години – защо трябва да има единна ставка и как чрез единната ставка по отношение на ДДС и в по-общ аспект косвените данъци благоприятстват прякото стимулиране на бизнеса, на домакинствата чрез по-ниски преки данъци. Бихме могли, разбира се, да дебатираме този въпрос, но ми се струва, че това е въпрос на възлова данъчна политика в последните 12 години и призовавам да се запази характера на тази данъчна политика, която струва ми се, че е минала през изпитанията на времето.
В частност дебатът около туризма и ставките касае заварен случай и касае квази износ, ако мога да използвам този израз, който обаче от чисто формална гледна точка се отчита и попада във вътрешните правила. Това е основанието да се дебатира нулева ставка специално за настаняване. Тя и досега е такава, макар да е скрита чрез по-ниска данъчна основа. Но тя съществува.
Призовавам да се подкрепи съществуващо положение по същество.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Абсолютно е прав министърът и по тази причина е добре да дебатираме законите заедно, тъй като на сайта ви, господин министър, сте внесли Закон за корпоративното подоходно облагане. И там няма намаление на преките данъци.
Това, което Вие ни съветвате, е да подкрепим досегашното състояние. Тоест, Вие отказвате дори да назоваваме думата “диференцирана ставка”, въпреки че аз ще продължавам да й казвам така. Тоест, няма диференцирана ставка и Вие отказвате да бъдат подкрепени всички други видове дерогации, които ни позволяват и за книгоиздателство, и за това, което е предоставено за помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това беше въпрос. Позицията на вносителя е да се запази съществуващото положение, което означава ставката за туризма – 7%, всичко друго се запазва. Всъщност и за туризма се запазва такава, каквато е.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 66 по предложението на вносителя, изразено току-що от министъра на финансите:
“Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:
1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка;
2. вноса на стоки на територията на страната;
3. облагаемите вътрешнообщностни придобивания.
(2) Данъчната ставка за настаняване, което е част от организирано пътуване и което се предоставя от хотелиер, е в размер 7 на сто.”
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председателю, доколкото и вчера в залата стана дума, че към чл. 66 съм направил предложение, което беше записано по-напред, ще помоля и то да бъде гласувано. То де факто е с редакция в ал. 3. Можем да приемем, че това е предложението, което аз съм направил. Става дума за ал. 3 на чл. 66, редактираното мое предложение от преди. Ще помоля то да бъде изведено като предложение и също да бъде гласувано.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сегашната ал. 3, която не се подкрепя от вносителя, е предложение на господин Димов.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Мисля, че е редно министърът на финансите да си даде сметка, че по този начин не печели никакви средства. По никакъв начин с това намаляване от 13% не печели нещо. Разбирам, че има желание за единна ставка, разбирам, че има принцип, само че ние вече имаме достатъчно много изключения за достатъчно много принципи дори в рамките на този закон, допускани многократно.
След като сме си разрешили многократно да допускаме принципи, вместо да ги допуснем още веднъж, тоест един път повече и един път по-малко, явно не е от значение. Ако бяхме принципни от първия член до последния член, този закон щеше да бъде по друг начин. След като сме били безпринципни няколко пъти, просто още един на сметката няма да е повече.
С това моля министъра на финансите да осмисли предложението си и да подкрепи ал. 3.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов поиска прегласуване.
Който е за предложението на господин Димов, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 66.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 7, против – 4, въздържали се – няма.
Член 66 е приет.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Общата сума, за която ставаше дума през цялото време, извън принципи и смисъл, е около 2 млн. лв. Аз ви предлагам, ако бихте могли да се ангажирате тук с министър, вие сте една от най-важните комисии, при гласуването на бюджета за следващата година тези 2 млн. лв., за които се говореше през цялото време, да бъдат целево изпратени към две програми. Едната е за българска книга на Министерството на културата. И втората пак е към министерството на културата за закупуване на книги за българските читалища. Мисля, че това е един ход, с който поне малко от малко ще можем да се появим утре в книжарница.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов, към този въпрос очевидно ще се върнем, когато правим бюджета за следващата година. Признавам, че това е добрият подход, вместо да ходим към диференцирани ставки и да правим социална политика чрез ДДС, да се насочат целево пари. Но това е въпрос на друго обсъждане. Разбира се, че няма как да ангажираме Бюджетната комисия с такъв ангажимент. Признавам, че той не е лош.
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Димитров, мисля, че тук идеята не е да ангажираме Бюджетната комисия, а да ангажираме министъра на финансите. Да го ангажираме, защото предложението на Любен Дилов е добро. Навремето имаше тези програми, парите там не достигат. И тъй като разговорите, които сме водили с ръководството на министерството, са, че въпросът е принципен, а не толкова за този 1 млн. лв. По стара традиция Любо от 1 ги направи 2 млн. Молбата ми е действително в края на годината, приемайки бюджета, да намерим възможности, защото това е принципът – програмно да се отпуснат пари за тези два проекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кънев, знаете, че няма процедура за даване на обещание от министър.
Благодаря Ви.
Ръководството на заседанието ще продължи господин Имамов.
Продължаваме с чл. 70.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, днес трябва да приключим със законопроекта.
По чл. 70 има предложение на народните представители Милен Велчев и Теодора Дренска.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Оттегляме го.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има предложение от народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН: То е оттеглено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата по чл. 70. – Няма желаещи.
Който е съгласен с текста на чл. 70, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Член 177 е приет.
Имате думата по чл. 93.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Ще ви прочета окончателния текст:
“Чл. 93. (1) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4:
1. спират при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;
2. спират при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, ако са задължителни за съставяне съгласно нормативен акт, и се възобновяват при представянето им на органа по приходите;
3. спират при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;
4. спират, когато лицето не може да бъде открито по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органа по приходите на посочения от него адрес за кореспонденция, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до органа по приходите за промяната в адреса му в страната и откриването му от орган по приходите на посочения адрес;
5. спират при започнала ревизия на лицето - до приключването й в срока по чл. 114 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират след съгласуване с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, но за не повече от 60 дни, когато:
1. орган по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок от установяването им;
2. спирането е поискано писмено от органите на Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт при образувано досъдебно или съдебно производство.
(3) В случаите по ал. 2 сроковете за възстановяване се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство, съответно след уведомяване за приключване на образуваното производство.”
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Господин Савов, имате думата.
АНГЕЛ САВОВ: Слушах внимателно и много ви моля да обърнете внимание на това, което е предложено. След дебатите е предложено, че със съгласуване с изпълнителния директор спирането не може да продължи повече от 60 дни. Текстът на ал. 3 обаче е непълен и неясен. Защото с ал. 2 ни казват следното:
(2) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират след съгласуване с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, но за не повече от 60 дни, когато:
1. орган по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок от установяването им;
2. спирането е поискано писмено от органите на Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт при образувано досъдебно или съдебно производство.”
Дотук е ясно – спира се за не повече от 60 дни.
Алинея 3 във варианта, който сега ни е предложен, се казва следното:
“(3) В случаите по ал. 2 сроковете за възстановяване се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство, съответно след уведомяване за приключване на образуваното производство.”
Алинея 3 фактически би трябвало да звучи така:
“(3) В случаите по ал. 2 до изтичане на 60-те дни, сроковете за възстановяване се възобновяват ....”
Защото по дефиниция е прието, че след изтичане сроковете се възобновяват.
Оттук нататък е следващата правна непълнота. Не е казано какво ще последва, ако изтекат 60 дни и не се възстанови производството. Второ, не е казано кой орган възстановява. И третият въпрос, заради който е непълен текстът, е какво се случва, ако след изтичане на 60 дни органът, който е спрял, не го възстанови. Затова ал. 3 трябва да бъде доредактирана и аз ви предлагам като идея следното:
След думите “ал. 2” да се добавят думите “до изтичане на 60-дневния срок по ал. 2”. Защото след изтичане на 60-дневният срок е все едно дали ще ви пратят или не съобщението. Вижте го внимателно.
Второ, трябва да се добави едно допълнително изречение и ал. 4: “След изтичането на 60-дневният срок органът, допуснал спирането, възобновява производството.” В случай на неизпълнение на това задължение, колеги, трябва да се даде право на някаква форма на защита за неизпълнение на задължението по закон. Имаш преклузивен срок от 60 дни, не е описано кой орган ще извърши възобновяването. Нормално е това да бъде органът, който е спрял. И третият вариант е какво ще се случаи, ако той не го направи.
Обърнете внимание, че никой автоматично не може да се саморевизира.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата, колеги.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Вероятно впечатлението, което колегата Савов споделя, е само на пръв поглед. Имайте предвид, че сроковете по чл. 93 спират и се възобновяват по силата на самия закон, без да е необходим допълнителен акт или действие на който и да е орган. И този принцип е въведен именно в интерес на данъчно задължените лица, тъй като при изтичане на тези 60 дни срокът му автоматично се възстановява. От това по-добра гаранция здраве му кажи. Той не зависи от волята на никого. И мисля, че не се налага корекция в тази посока.
Благодаря.
АНГЕЛ САВОВ: Въпросът е ако не направи, какво следва?
НАДЯ АНТОНОВА: Не може.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Господин председател, по принцип всички срокове, които са регламентирани в Закона за данък върху добавената стойност и сега, когато започнат да текат отново, не е необходимо да има някакъв акт. В момента законът има 45-дневен срок за възстановяване и ако не се възстанови данък в този срок, си текат лихви от края на 45-дневния срок. Не е необходимо изрично да има някакъв акт, с който да се възстановява данъка.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: С други думи, не сте съгласни с предложенията по ал. 2 и 3?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не са основателни притесненията на господин Савов.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли други становища по този текст?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз поддържам предложението на господин Савов за ал. 3 – след “ал. 2” да се добави “до изтичане на 60-дневния срок”.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли други становища? – Няма.
Който е съгласен с тази промяна в ал. 3, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на чл. 93 по текста, който ни беше прочетен току-що.
Който е съгласен с този текст на чл. 93, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Преминаваме към Допълнителните разпоредби, където има един текст в т. 37:
37. турист, хотелиер, туроператор, туристически агент и организирано пътуване са понятия по смисъла...”
Имате ли коментар по този текст?
Тази промяна е необходима във връзка с предходния текст на чл. 66.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Имате ли съображения по § 1 до § 8 включително? – Не виждам.
Който е съгласен с текстовете на § 1 – 8, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По § 9 има предложение на народния представител Атанас Папаризов - § 9 да отпадне.
Има ли становища по това предложение? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване текста на § 9 по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Комисията подкрепя текстовете на § 10 до § 15 включително.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя тестовете на § 10 до § 15 включително, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По § 16 има предложение на госпожа Капон, което е подкрепено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
Който е съгласен с предложението на комисията § 16 да отпадне, моля да гласува.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 17 е подкрепен от комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 17 има предложение на народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от Работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Има предложение за нов § 17 на народния представител Атанас Папаризов. Работната група не го подкрепя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Велчев е същото. Подлагам го на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
По § 18 има предложение на госпожа Капон.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на § 18 по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Преминаваме към § 19.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да попитам вносителите какво имат предвид с т. 12 в § 19 и също така дали смятат, че това е в обхвата на Закона за ДДС.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин Димитров, не знам дали правилно Ви разбирам, но това, което е в нашия материал, е: “думите “и данъчен номер” се заличават. Няма вече данъчен номер. ДОПК беше прието след Закона за акцизите и данъчните складове.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 19 има предложение на народния представител Стоян Проданов, което е прието по принцип.
Има предложение на госпожа Капон - § 19 да отпадне.
Имате думата, госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Смятам за безобразно отношението на Министерството на финансите към Бюджетна комисия и промяната на Закона за акцизите в рамките на Закона за ДДС. Ние отхвърлихме една голяма част от промените, които бяха за здравно осигуряване и за всичко друго под Преходни и заключителни разпоредби. Вие сигурно си мислите, че тук работят хора, които не четат всичко. Да, ама не всички, както обичам да казвам. Не смятам за коректно това отношение. Казвах го няколко пъти, казвам го и на Вас, господин министър. Смятам, че тези промени трябва да си вървят като отделни промени. Ще се събираме, ако трябва, всеки ден. Няма никакъв проблем от наша страна да работим.
Така че аз съм против Законът за акцизите да се променя със Закона за ДДС, когато няма пряка връзка с ДДС. Разбира се, всички текстове, които са свързани с ДОПК и с корпоративното подоходно облагане – да, на тях тук им е мястото. Но не и текстове, които нямат нищо общо, като например за ракията 30 литра ли да бъде или не. Ние ще си променим Закона за акцизите. Няма проблем.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Съображенията на госпожа Капон са по-скоро процедурни, а не съдържателни.
Подлагам на гласуване предложението й за отпадане на § 19.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 19, който става § 18 с редакцията на Работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 7, против – 2, въздържали се – 2.
Приема се.
По § 20 има предложение на госпожа Капон - § 20 да отпадне.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, по същата причина, аз не смятам, че трябва да няма конкурс при назначаване на държавна служба в Агенция митници. Какво спаха досега? Минаха 6-7 месеца откакто работим. Можеше и конкурса да си направят, и всичко останало, ама винаги чакаме последния срок. Поддържам предложението за отпадане.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, имам конкретен въпрос към Вас и той е в § 19 – на какво се дължи т. 12, дали смятате, че в обхвата на този закон е мястото на поправката на ДОПК.
АНГЕЛ САВОВ: Март месец в тази зала приехте текста, с който се казва, че обжалването на действията на публичния изпълнител, господин министър, ще се обжалват пред съда, където е самият публичен изпълнител, тоест по местата, където се намират хората. Текстът, който се предлага води до следното. Всички на територията на цяла България, когато обжалват действията на публичния изпълнител, са длъжни да го обжалват пред Софийски градски съд, защото е записано “по седалището на решаващия орган”. Съгласно ДОПК, обжалването на тези актове, обезпечителни мерки и всичко друго, става от директора на Агенцията за държавни вземания. Тоест, с този текст карате цяла България да идва и да обжалва в Софийски градски съд за всички действия на публичните изпълнители.
Длъжен съм да ви уведомя, е това е последицата от този текст.
Досегашният текст казваше, че когато в Малко Търново публичният изпълнител наложи възбрана на сметката на човека, той ще го обжалва пред Окръжен съд Бургас. И той се произнася окончателно. Сега, ако бъде приет този текст, означава, че ако от Малко Търново публичният изпълнител Ви блокира сметката, ще трябва да го обжалвате пред Софийски градски съд, където е седалището на решаващия орган, който е Агенцията за държавни вземания.
Това е.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вносителите имат ли становище по това, което се каза?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Предложението е на Агенцията за държавни вземания и може би от тях трябва да поискаме присъствие.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Оттегляме предложението. Точка 12 може да отпадне.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: В такъв случай да преминем към гласуване.
Предложение на госпожа Капон - § 20 да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Мартин Димитров – т. 12 от редакцията на комисията, да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Точка 12 отпада.
Гласуваме текста на чл. 20, който става § 19, с направената корекция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9.
Приема се.
Предлага се нов § 20, касаещ Закона за банките.
Предлага се и нови § 21 – § 22.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Приемат се.
Предлага се създаването на нов § 23.
Имате думата.
САШО АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, с предложението в Закона за счетоводството или на мен не ми е ясно, или колегите не са догледали за възможния хаос, който може да се създаде. Предложението, което се предлага в ал. 1, т. 3 след думите “адрес”, чета ви чл. 7 на действащия Закон за счетоводството, пише така:
“3. наименование, адрес, БУЛСТАТ и номер на Националния данъчен регистър на издателя и получателя”.
Става въпрос за фактурата. Тук се предлага БУЛСТАТ и номера на Националния данъчен регистър да отпаднат, като се предлага нова идентификация на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а в ал. 6 се предлага едноличният търговец да се идентифицира с БУЛСТАТ. Къде е проблемът?
В Данъчната декларация по ДДС се дават справки за покупки и справки за продажбите. Идентификационният код в момента е БУЛСТАТ. Ако се премахне в ал. 1, т. 3 думата “БУЛСТАТ”, идентификационният код изчезва.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: В момента по ДДС се подава идентификацията по ДОПК, която за едноличните търговци се казва, че е БУЛСТАТ. И няма никакъв проблем, че БУЛСТАТ се заменя с идентификация по ДОПК, защото този идентификационен номер по ДОПК за едноличните търговци и юридическите лица е БУЛСТАТ. Няма проблеми.
САШО АНГЕЛОВ: Проблемът е в т. 3.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: В коя т. 3? На ал. 5 ли?
АНГЕЛ САВОВ: Моля да обърнете внимание, че се касае за нееднакво третиране на понятията. В ДОПК няма такова понятие идентификация по ДОПК. В чл. 28 е казано, че това е адреса за кореспонденция. И ако ще давате дефиниция, ще кажете “съгласно чл. 28 от ДОПК”, което да бъде навсякъде. А там е обяснено как става идентификацията. Понятие в ДОПК идентификационен номер няма.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: В ДОПК, в чл. 84 пише, че лицата се идентифицират чрез... и надолу са дадени хипотезите.
АНГЕЛ САВОВ: Тогава кажете “по чл. 84”, за да не ходи в чл. 28.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: В т. 1 – “и идентификация по чл. 84 от ДОПК”.
АНГЕЛ САВОВ: Същото и в ал. 6.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: По ДОПК едноличните търговци трябва да се идентифицират както с БУЛСТАТ, така и с ЕГН, което за тях е проблем при издаване на фактурите. Затова сме казали едноличният търговец да се идентифицира само с БУЛСТАТ.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не разбрахме чуждестранните лица как се идентифицират според тези текстове? Как става тяхната идентификация?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Идентификацията е в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Просто в Закона за счетоводството продължава да стои единния данъчен номер, данъчния регистър и т.н. – понятия, които ги няма. Иначе тук не се прави нищо ново по отношение на идентификацията. Тя си е просто в ДОПК. Който както се идентифицира там, така се идентифицира и тук.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Преминаваме към гласуване на текста на § 23 с направената корекция в т. 1.
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение на комисията за нови § 24 и § 25.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Параграфи 24 и 25 са приети.
И последният параграф казва кога влиза в сила закона, има редакция на работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,15 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ

Стенограф:
Н. Иванова