П Р О Т О К О Л
№ 21

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 21

На 3 август 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за корпоративното подоходно облагане, № 602-01-57, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2006 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-105, внесен от Добромир Гущеров и група народни представители на 25 юли 2006 г. и № 654-01-107, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 юли 2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 часа и ръководено от г-н Петър Димитров –председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем, имаме необходимия кворум.
Раздаден ви е проект за дневен ред с две точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-105, внесен от Добромир Гущеров и група народни представители на 25 юли 2006 г. и № 654-01-107, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 юли 2007 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за корпоративното подоходно облагане, № 602-01-57, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2006 г.
По молба на групата на вносителите на първия закон молбата е да разменим точките, за да могат да дойдат по-късно да си представят закона, тъй като в момента имат ангажимент.
Ако не възразявате, така да гласуваме дневния ред.
Имате ли съображения по дневния ред? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Кой ще представи законопроекта? - Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание нов проект на Закон за корпоративното подоходно облагане. Съвсем накратко ще представя мотивите. Основните мотиви са два.
Първият мотив е свързан с опростяване на корпоративното данъчно облагане и улесняване на прилагането както от страна на данъкоплатеца, така и от гледна точка на администрацията.
И вторият основен мотив е постигане на пълна хармонизация с правото на Европейския съюз в хода на преговорите за присъединяване към Съюза от 1 януари 2007 г.
Със Закона за корпоративното подоходно облагане се постига пълна хармонизация с три европейски директиви.
Първата от тях е Директивата за взаимоотношенията между компаниите майки и дъщерните предприятия по отношение на данъчното облагане на дивидентите, изплащани както от дъщерни предприятия в България към предприятия майки в Европейския съюз, така и за получаване на дивиденти в България от дъщерни предприятия в рамките на Съюза. При критериите, които са заложени в закона, напълно съобразени с директивата, тези дивиденти са освободени от облагане в България от корпоративен данък, а тези, изплащани към чужбина – от данък, удържан при източника.
Втората директива, с която е постигнато пълно съответствие, е директивата за преобразуванията на дружества, съобразно спецификата, която имаме в България в областта на корпоративното облагане, и съгласно изискванията за тази директива. Към момента на преобразуване, когато се отговаря на всички условия, предвидени в директивата, няма данъчно облагане, имаме прехвърляне на разликите със специфични техники, характерни за нашата страна предвид сложността на нашето облагане.
И третата директива, във връзка с която сме постигнали хармонизация, това е директивата по отношение облагане на доходите от лихви и доходите за авторски и лицензионни възнаграждения. Както е добре известно, България има постигнати договорености за поетапно намаляване на ставката на данъка. За периода 2007 – 2010 г. данъкът при източника трябва да бъде 10%, следващите четири години трябва да бъде намален на 5% и от 2016 г. трябва да бъде премахнат данъкът при източника. За 2007 г. с предложения законопроект напълно се изпълняват ангажиментите, които има нашата държава в тази област.
Направени са редица облекчения. Това, което си заслужава да бъде отбелязано, е облекчението в областта на производствената дейност в безработните общини, за която се преотстъпва 100% от корпоративния данък. Предложено в законопроекта е в обхвата на тези общини да попадат общини с безработица 35% по-висока от средната за страната. За сведение в момента в този списък попадат общини с безработица 50% по-висока от средната за страната, с което ще нарасне броят на общините, тоест по-голям брой данъкоплатци ще могат да се ползват от този режим.
Това, което трябва да се отбележи, е, че няма да има облагане с патентен данък за лицата, които са данъчно задължени по Закона за корпоративното подоходно облагане. Тоест, всички юридически лица е предложено да се облагат единствено и само с корпоративен данък, освен в случаите, в които извършват специфични дейности или попадат в така наречените алтернативни режими на облагане.
Предложено е и облекчение за предприятията, които подават декларациите си по електронен път и плащат в срок корпоративния си данък. Предложено е облекчение 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв.
Това е съвсем накратко представянето на законопроекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искала да допълня, че и при този закон, както и при Закона за доходите върху физическите лица ставките са оставени за по-късен етап, така че той също трябва да се разглежда само като философия на закона.
Като цяло принципите на облагане са запазени. Много по-четим е, много по-лесно разбираем е. Обхватът на субектите е запазен. Като цяло нямаме принципна промяна в него. Нашето разбиране е, че този закон се чете и разбира много по-лесно и ставките ще бъдат поставени, както и на другите данъци, вероятно със Закона за бюджета.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси или изказвания.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам един коментар и един въпрос.
Първо, и двамата представители на правителството казаха, че този закон се чете лесно. Аз, преглеждайки го по диагонал, имам чувството, че той се слуша както се слуша Рахманинов, а не както се слуша Моцарт. Той е много по-тежък за четене от сегашния закон. Не зная вие как го четете лесно, аз мога да заспя на втория член. Един счетоводител, предполагам, че ще побелее повече от мен.
Това е краткият ми коментар. Не е лесен законът, усложнен е. Твърде е усложнен.
А що се отнася до информацията, че 1%, но не повече от 1000 лв. при навреме внесен данък по електронен път, какъв е смисълът на тези 1000 лв.? На мен ми се струва твърде малка границата. Предполагам, че смисълът е в това да стимулирате повечето малки данъкоплатци да не ходят да правят опашки. Ако това е смисълът – разбирам. Но ако смисълът е някакъв друг, да ми го обясните.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Причината за тавана е в това, че анализирайки този 1% смятаме, че не е оправдано на големите предприятия в България да дадем 1% от огромни печалби, например 250 млн. лв., само заради подаването по електронен път. Затова е предложено. Целта е да се насърчават по-голям брой данъкоплатци. Смятаме, че 1% от 250 млн. лв. печалба и върху нея, разбира се, корпоративен данък, е много голяма сума и не заслужава да бъде отстъпена само заради това, че големите предприятия в България – БТК, “Мобилтел” и т.н., са подали декларацията по електронен път. Затова е сложено ограничението и с оглед равнопоставеност върху всички данъкоплатци.
НЕНО ДИМОВ: Правили ли сте сметка на база на досегашните данъци тези 1000 лв. какъв обем покриват от малките? Защото примерите, които дадохте, са ясни. И аз предположих, че заради това е ограничението. Те, примерно, ще покрият 50% от всички данъкоплатци, или 75%? Защото обикновено тези са малки данъкоплатци.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: В момента нямаме такива сметки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кадиев, искате ли да добавите нещо към казаното от господин Филипов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин Филипов беше един от основните хора, които са работили по законопроекта. Предполагам, че всичко, което е трябвало да бъде казано, е казано. Ако имате конкретни и неясни въпроси, и аз ще взема отношение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ставките са оставени пак за Закона за бюджета. Все пак има вече вариант на тригодишна прогноза. Да ни кажете няколко думи в тази посока. Сега се прави една радикална промяна за общините с преференциален режим 35%. Как се сменя картата? Това са от старата съвкупност, или са се появили нови общини? Ако има динамика, за колко общини, за каква част от България става въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: В случая при намаляването от 50 на 35% над средната безработица, към момента това ще засегне още 16 общини. В момента са 112. Ще станат 130. Между тях попадат община Козлодуй, община Видин, община Кула.
Това искане е направено по искане на Министерството на икономиката и енергетиката. Ние преценихме, че си струва да бъде направено, ще засегне някои общини, които наистина имат нужда от подкрепа от държавата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: А за ставката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ставката по всяка вероятност ще бъде намалена на 12%. И там оценката за загубата за фиска в най-лошия случай е 145 млн. лв. в зависимост от това как ще реагира пазарът. Възможно е да слезе и до 40 млн. лв. А напълно възможно е да няма никаква загуба за фиска.
В същото време трябва да призная, че имаме доста критики от страни – членки на Европейския съюз, за това дали не се опитваме да правим така наречения такс шопинг. Такс шопинг е компании, които отиват в други държави с по-добри ставки и буквално си купуват по-добрите ставки. Но мисля, че Министерството на финансите и правителството са готови да направят този жест към икономиката на страната с цел както привличане на чужди инвеститори, така и излизане на все повече бизнес на светло.
Пак казвам, че в Закона за бюджета всички ставки и по този закон, и по Закона за доходите на физическите лица, и социалните осигуровки ще бъдат обсъждани и правени промени в ставките.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Имамов, имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз не съм съгласен с констатациите, че този закон не е опростен и улеснен, особено по отношение на някои елементи, с които наистина на счетоводителите им побеляха главите по отношение на данъчната основа, преизчисляването и т.н. Мисля, че в това отношение законът прави крачка напред и заслужава това да бъде оценено по достойнство.
Ние ще подкрепим този законопроект не само защото е хармонизиращ. Ще го подкрепим, защото създава по-добри условия за неговото администриране и по-добри условия за събирането на този данък.
Искам обаче да напомня, че Движението за права и свободи неотдавна реализира една идея по отношение на този данък и ние ще продължаваме да я поддържаме и ще я реализираме с конкретни предложения. Това е идеята за преотстъпване до 50% от дължимия данък за реинвестиции. Повтарям – преотстъпване до 50% от дължимия данък за реинвестиции. Казвам до 50%, защото реинвестицията не може да бъде задължение към икономическите субекти. Тяхно право е да решат дали биха могли да ползват тези средства за реинвестиции.
Даже мога да добавя следното. Ако трябва и се налага да избираме между редуцирането на общата ставка от 15 на 12 или на 12,5% и преотстъпването на до 50% за реинвестиции, ние бихме избрали втория вариант поради редица причини. Основната причина, която ни дава основание да предпочетем втория вариант, е това, че преотстъпените средства са целеви и те ще бъдат използвани точно за конкретна цел. Тази цел е реинвестицията, а ние гледаме на реинвестицията като на катализатор, като на ускорител на икономическия растеж, който е изключително необходим за нашата икономика на този етап.
Искам само да кажа, че по груби сметки като се има предвид данъка за текущата година, от този данък се очакват около 1,2 млрд. лв. Преотстъпвайки 50% от дължимия данък, това означава около 600 млн. лв., които ще останат във фирмите за реинвестиция. Това са нашите груби и най-общи сметки на този етап. Така че ние по-нататък ще търсим разбиране, ще търсим констатации и възможности да реализираме тази изключително важна мярка, свързана с постигането на основната цел на нашата икономическа система в момента – ускоряването на икономическия растеж.
Що се отнася, господин заместник-министър, за чл. 183 и чл. 184, които третират 100-процентовото преотстъпване на данъка при реинвестиции за общините с висока безработица, аз имам молба да направите разчети в министерството как ще изглеждат нещата при смъкване на границата на 25%, тоест при общини с безработица 25 и повече процента от средното за страната. Големият брой на общините, които вие цитирате, до известна степен подвежда, защото ние нямаме информация за обема на инвестициите в тези общини и за размера на печалбата, която е отстъпена в тези общини в резултат на тази данъчна преференция.
Мисля, че ако имаме пълна информация по тези основни параметри, ще видим, че нещата не са чак толкова напреднали по отношение на тази данъчна преференция. Би било добре ние, като комисия, да имаме информация колко фирми са се възползвали от тази преференция, за какъв обем инвестиции става дума и за какъв размер на печалбата става дума досега при 50% безработица над средната за страната.
Разбира се, аз имам чисто професионални бележки по отношение на дефиницията “средна безработица”, но така, както е дефинирано в закона, мисля, че това не се отнася за Народното събрание, а за онези, които съгласно чл. 183, определят методиката и списъка на всички тези общини, които ще попаднат впоследствие в тази категория.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Имамов.
Има ли други желаещи да вземат думата? – Не виждам.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Мисля, че Министерството на финансите няма да се съгласи на тази мярка поради явно много силния фискален ефект. 600 млн. лв. са нещо, което в момента бюджета не може да си позволи да загуби. Но все пак ви предлагам да говорим за това нещо между първо и второ четене. Това, разбира се, е предварително мнение. Ще го обсъждаме там.
Що се отнася до второто нещо – ще направим сметка за намаляване на 25%. Първото предложение на Министерството на икономиката и енергетиката беше 30%. Успяхме да ги убедим, че слизаме прекалено надолу от средната безработица и се съгласихме на 35%. Мисля, че по-нататъшно намаляване би имало силен фискален ефект. Давам ви като пример, че община Козлодуй, която влиза в 35-те процента, има ядрена централа, която за миналата година е на загуба, но обикновено е на печалба. И това са потенциални загуби за бюджета.
Ще се опитаме да направим оценка и за тези загуби, които до момента са направени. Но е факт, че тази мярка работи за повечето общини. Има няколко общини, за които аз знам, които след въвеждането на тази мярка са привлекли чужди инвеститори. Вече са излезли от 50-те процента. Дори не влизат и в 35-те процента. Безработицата там е спаднала рязко, благодарение на тези инвеститори. Те се ползват от тази мярка пет години. Община Карнобат е тази, за която се сещам в момента. Така че има смисъл от тази мярка.
Ще ви дадем статистиката какво ще се случи при 25%. Ще се опитаме да направим някаква оценка на рисковете за фиска.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да губя времето на аудиторията. Явно е, че законът съдържа много елементи на хармонизация на нашето законодателство с европейското, които трябва да се подкрепят. Ние нямаме някакви сериозни резерви към закона, които заслужават да бъдат споменавани сега, и ще го подкрепим на първо четене. Между първо и второ четене се надявам да обсъдим по достойнство предложението на Движението за права и свободи и да решим дали заслужава да бъде подкрепено.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
В общи линии позицията на парламентарните групи е ясна. Ако няма други желаещи да вземат думата, да преминем към гласуване с ясното съзнание, че не можем да го докараме до Панчо Владигеров, макар че е български закон.
Явно законът не предизвиква напрежение във всички парламентарни групи. Политиката, която е заложена, в него, е в интерес на България и можем да го подкрепим.
Моля, който подкрепя този законопроект на първо четене, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Господин Георгиев, имате думата да представите вашия законопроект.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предложеният законопроект всъщност е едно естествено допълнение на неотдавна прието изменение към Закона за акцизите, касаещо биодизела. Двата вида биологични горива са в директивата на Европейския съюз, касаеща разширяване на прилагането на биогорива в рамките до 2010 г. Предвидено е това да стане в обем от около 6% от използваните горива в рамките на Съюза.
Безспорно, както и ефектът от приложението на биодизела, така и на биоетанола има няколкостранен характер.
На първо място, той дава възможност в глобален план да се подобри екологичната обстановка.
Без съмнение бензиновите горива в рамките на няколко десетилетия ще изчерпят своите възможности и в този процес ще стават с все по-висока цена.
От друга страна, започването на действието на споразумението от Киото за страната от 2007 г. би довело до благоприятни финансови ефекти, използването на биоетанол по отношение намаляване на емисиите, предизвикващи парниковия ефект. Биоетанол може да се произвежда и сега, но това производство се обезсмисля от наличния акциз и го прави неконкурентен с останалите горива. В редица страни, като Съединените щати, Канада, почти всички европейски страни в рамките на няколко процента от използваните бензини и дизелови горива са заменени с био такива. Вероятно сте станали свидетели на тазгодишното изявление на президента Буш за предстоящата инвазия на Съединените щати на пазара на горива, в което той, въпреки че не назова точно биоетанол, имаше предвид точно това гориво в този процес.
И сега действащите стандарти на двигатели на автомобилите позволяват използване до 10% на биоетанол в горивата.
Бъдещето на биоетанола като гориво е видно и от факта, че големите европейски автомобилни компании започнаха трескаво разработката на двигатели, които дават възможност за използване до 20% от биоетанола.
Това са само част от мотивите.
По мое мнение, отрицателно влияние в икономически план, в бюджетен план няма да има, но е необходимо да се направи уточнение в така предложения от нас текст в законопроекта. Струва си да не се ограничаваме само с предложените суровинни източници, а да се даде възможност и от други такива, които са характерни за страната ни.
Пропуснах вероятно да кажа, че положителният ефект се допълва от това, че ще се стимулира изключително много производството на селскостопанска продукция в редица региони на страната и това ще намали в голяма степен и безработицата, ще намали и отрицателното ни външнотърговско салдо, доколкото този продукт е изключително конвертируем, тоест той има неограничен пазар.
Друго, по което би могло да се помисли в допълнение към правилата за производство и съхранение на биоетанола, е да не се допусне използването му с двойна цел. Най-елементарното от техническа и технологична гледна точка е той да се денатурира при производството с 1% бензин, каквато практика има по света. Между другото, станахме свидетели преди по-малко от месец, че Украйна прие аналогичен закон. При тях обстановката е малко по-различна и те приеха възможността за производството му само в държавни предприятия.
Готов съм да отговарям на въпроси, ако има такива.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Вторият законопроект, внесен от Михаил Миков и група народни представители, засяга болната тема за алкохола, който се произвежда в селските ракиджийници. Беше сложено ограничение до 10 хектолитра. И второто ограничение е да има техническо средство за измерване на произведеното количество и алкохолно съдържание по обем. И двата текста са тежки за специфичните условия на България. Разбирате, че 10 хектолитра за нашите традиции са прекалено малко количество и създават напрежение в районите, в които се вари домашна ракия.
По отношение на второто изискване за техническото средство за измерване на произведеното количество, дори има запитване може ли разграфена кофа да се смята за такова техническо средство. (Оживление). Ако оставим шегата, аз съм от район, в който се произвежда така наречената двойно препечена и аз не знам как ще я мерим и контролираме. Тя може да мине и три пъти през съответното устройство.
От тази гледна точка, отчитайки спецификата на българското домашно производство, смятаме, че ни е рано да вкараме тези ограничения. Друг е въпросът, че Министерството на финансите сигурно ще възрази срещу тези промени, опирайки се върху европозициите. Но ви заявявам, че има искане от множество български населени места тези две ограничения да паднат.
НЕНО ДИМОВ: Предложението е да отпаднат?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, да отпаднат. Ние ги въведохме при приемането на закона. Сега предлагаме да отпаднат.
Мога да ви прочета дерогацията, която сме получили: “България и Чешката република могат да прилагат намалена акцизна ставка не по-ниска от 50% от основната национална акцизна ставка върху етиловия алкохол спрямо етиловия алкохол, произведен в обекти за дестилиране, които годишно произвеждат повече от 10 хектолитра етилов алкохол от плодове, доставени им от овощарски домакинства. Прилагането на намалената ставка се ограничава до 30 литра плодови спиртни напитки годишно, произведени от овощарско домакинство, предназначени изключително за тяхно потребление”. Така че дерогацията ни позволява да падне това ограничение.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, за биоетанола. Министерството на финансите подкрепя политиката за подкрепяне на производството на биоетанол. Единственият проблем, който имаме, е контролът върху неговото производство. За разлика от биодизела, биоетанолът може да бъде използван и за човешка консумация, тоест за производството на спиртни напитки. Поради тази причина предлагам между първо и второ четене да бъде направена работна група с участието на Агенция “Митници” и Министерството на финансите и да видим как точно да бъде формулиран текстът, за да можем да осигурим контрола върху биоетанола.
По втория въпрос Министерството на финансите подкрепя отпадането на 10 хектолитра ограничение. Имаме дерогация и имаме право да нямаме това ограничение от 10 хектолитра. Мислим, че това ще създаде излишно социално напрежение. Правили сме сметки. Това означава 2500 литра на казан, което, разделено на 30 литра, е 83 семейства. Оттам нагоре трябва да се затваря казанът или да става данъчен склад.
Смятаме, че по никакъв начин няма да доведе до свиване на пазара на производство на домашна ракия, най-вероятно ще се тръгне към производство в домашни условия – в тенджери, в самоделни казани, в перални (оживление), оттам натравяния... Така че за нас тази мярка, макар и на пръв поглед фискално добра, в крайна сметка няма да доведе нито до повече събирания на акциз върху тези продукти, нито до някакъв по-висок контрол.
Поради тази причина подкрепяме отпадането на 10-те хектолитра.
В същото време искам да добавя, че тази година ставката е нулева, но от догодина е 50%, както прочетохте в дерогацията, и задължително трябва да имаме уреди за контрол от следващата година. Поради тази причина мисля, че след разговори и с Агенция “Митници” смятаме да предложим да въведем понятието “уреди за контрол” в сила от 1 януари 2007 г. Да оставим за тази година без уреди за контрол, но от 1 януари задължително трябва да имаме уреди за контрол и след това ще говорим какви да са уредите за контрол – дали това задължително трябва да бъде дебитомер или ще бъдат други уреди за контрол. Но при всички положения трябва да има уреди за контрол, иначе няма как да изчисляваме 50-процентната ставка на акциза.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагате все пак да го приемем за до края на тази година, но от следващата година да си го възстановим. Така ли да разбираме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не, предлагаме да отпаднат 10-те хектолитра и да добавим датата след 1 януари 2007 г. за техническите средства.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам молба, когато направите работна група между първо и второ четене относно биодизела и биоетанола, доколкото си спомням, имаше една поредица от 8 или 9 биогорива, които бяха по митническа листа, да се разгледат всички в пакет. Защото оправданието миналата година, когато разглеждахме закона, беше, че ще го отложим за тази година. Тази година, като дойде време да се гледат ставките в Закона за акциза, заедно с бюджета, е хубаво да го нямаме това оправдание. Тъй като биогоривата като цяло трябва да се стимулират. Напълно подкрепям вносителя в тази част за биогоривата. Но нека да не са само биоетанол и биодизел, а всички. Не си ги спомням в момента, но от миналата година помня, че бяха 7 или 8 номера.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин заместник-министър, тези, които варят ракия, нямат нищо против да се измерва количеството, те имат против така наречените дебитомери, които в момента ги налагат задължително при тях. Доколкото знам, това са уреди, които се използват в големите производители на алкохол, от винпромите. Определено тези устройства са много скъпи и сигурно изискват особени условия за монтиране. Те са икономически неефективни за тези икономически единици.
Може да остане в закона изискването за наличието на такива уреди, но оттам нататък, извън закон, когато се регулират на практика нещата, трябва да се намери такава система, която да е изгодна и удобна за тях. Тоест, да бъде приемлива за тях от гледна точка на икономическия ефект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин заместник-председател.
Съгласен съм с Вас. Мисля, че е съвсем удачно думата “дебитомери”, която в момента е в скоби, да бъде премахната и да бъде записан текст от порядъка на “контролни средства, уредени в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове”. И след това в правилника да уредим тези средства.
МАРКО МЕЧЕВ: Точно в този дух беше и моето изказване, тъй като при мен идваха хора от селата, които притежават такива единици, и споделиха, че един такъв уред, който да измерва количество и градуси, струва около 50 хил. лв. Ако мислим, че по селата ще закупят такива уреди и ще ги установят в така наречените наши ракиджийници, за да се контролира. И след като се отхвърлят количествата 10 хектолитра и даваме на семейство по 30 литра, и казваме, че от следващата година ще мерим, тогава как ще го уредим в правилника така, че да имаме контрол върху тази дейност? Няма кой да даде 50 хил. лв. за такъв уред.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, нека не навлизаме в технологията на това производство, но като отчетете, че там тече първак, който не се казва ракия, че после тръгва киселяк, който също не е ракия, явно трябва да се намери решение, което да удовлетворява реалните хора, а не да бъде теория. Мисля, че има съгласие между първо и второ четене да потърсим по-коректен текст. Тоест, има политическа воля да отговорим на националната традиция.
Има ли някакви други съображения?
НЕНО ДИМОВ: Аз поставих въпроса за включването на другите биогорива.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин Димов, наистина има 7 или 8 такива, но това като че ли не е фискален проблем. Това е повече проблем за комисията по енергийна политика. Там трябва да се изработят стандарти. Става въпрос за биогаз, биометанол, биодимитилетер и още един куп продукти, които в момента не се произвеждат в България. По принцип политически е правилно, когато се прилага една директива, тя да се прилага в пълния си размер, а не парче по парче. Но при всички положения в момента има туининг проект с Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на околната среда и водите. Там трябва да се изработят стандартите, въз основа на които да приемем ставките върху тези продукти. В момента няма стандарти за тези продукти.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, ако се наложи, нека да се извадят стенограмите от обсъждането на въпроса миналата година тук, защото тогава се поеха същите ангажименти от страна на Министерството на финансите и в частност от Агенция “Митници”, защото това е секторът, който контролира. Тогава се каза: нямаме стандарти, нямаме технически средства, нямаме това и това, но поемаме ангажимент (аз ще ви извадя стенограмата) да го направим за следващата година. Моля ви, извадете си стенограмата, вижте какво сме решили, тогава отложихме въпроса, съгласихме се да бъде описано по номенклатура, както е предвидено в европейските стандарти. И нека всяка година да не използваме едни и същи аргументи, че от догодина вече ще го направим, като се появят едни други стандарти в други закони, като се появят други измервателни удари, когато на бензиностанциите направим еди-какво си, когато складовете... Спомням си, че в продължение на две или три заседания водихме дългочасова дискусия по тази тема. И аз не искам да се връщаме отново на нея и да ме връщате отново към нея със същите аргументи. Защото аргументите, които слушаме в момента, са същите. Ще ги преодолеете тези аргументи и това е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Освен това не е аргумент, че няма производство в България. Нали се готвим да влезем в големия европейски пазар. Всеки може да внася и да продава в България.
Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Абсолютно е прав господин Цонев, ние миналата година надълго и нашироко го обсъждахме. Задължението да бъдат стандартизирани всички биогорива е на Министерството на околната среда, на Министерството на икономиката и енергетиката, които трябва да направят стратегия за тяхното развитие по години и да ни кажат що е това биодизел, примерно, с еди-колко си процента биомаса, около 5% стандартизирана, и т.н. Работи се по този въпрос. Има туининг проект с Франция, в който са въвлечени и двете министерства. Те имат ангажимент да си имплементират стандартите, така че те да са част от нашия правен мир.
И нашата идея е, че когато видим стандарта и това нещо съществува под някаква форма, без значение дали то се произвежда, може да се произвежда, може да се внася или не, когато то е част от нашите стандарти, можем да дадем данъчно третиране. Така че този въпрос продължава да бъде отворен, защото тези горива не съществуват в Наредбата за качество на горивата. Тях просто ги няма в нашия правен мир. И Министерството на финансите не би могло да ги стандартизира. Няма на какво да дадем намалена акцизна ставка в момента, защото те не съществуват.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз приемам тези аргументи, но по време на дискусията, която се води тук, ставаше въпрос за данъчен режим, в частност акцизен. И би следвало, след като министерството знае волята на народните представители, тя беше изразена доста ясно, да лидира този процес и да го ускори във връзка с това, че е възложено на министерството да се направят такива облекчения във връзка с присъединяването и т.н., да се изработят такива стандарти в рамките на бюджетната година. И те могат да искат да се ускори процеса. Вие сте лидиращият орган, защото на вас се поставя задачата за данъчното...
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не, не е така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма нужда да навлизаме в този спор.
Предлагам да решим да поканим при второто четене министър Чакъров да даде отговор на този въпрос.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И министър Овчаров.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбира се. Не можем да предполагаме, че Министерството на финансите е ръководен орган спрямо тези две министерства, докато в комисията можем да поканим министрите и да съгласуваме този въпрос.
Предлагам още утре да им изпратим едно писмо в този дух и да ги предупредим, че ще ги поканим при второто четене за отговор на този въпрос.
НЕНО ДИМОВ: Добре е да дойде и министърът на финансите, за да не се оправдават после с него.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да се надяваме, че няма да е така.
Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя на първо гласуване законопроекта, внесен от Добромир Гущеров и група народни представители, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Който подкрепя на първо гласуване законопроекта, внесен от Михаил Миков и група народни представители, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
И този законопроект е приет на първо четене.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15,40 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова