П Р О Т О К О Л
№ 24

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 24

На 28 септември 2006 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Закон за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за ЕС, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, № 602-02-41, внесен от Министерски съвет на 29.08.2006 г.
2. Закон за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за ЕС, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, № 602-02-41, внесен от Министерски съвет на 30.08.2006 г.
3. Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, № 602-01-57, внесен от Министерски съвет на 12.07.2006 г. (приет на първо четене на 04.08.2006 г.) – второ четене.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем първото заседание на европейската Комисия по бюджет и финанси. Да си честитим това събитие.
Проектът за дневен ред включва три точки:
1. Закон за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за ЕС, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, № 602-02-41, внесен от Министерски съвет на 29.08.2006 г.
2. Закон за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за ЕС, за използване на информационните технологии за митнически цели и протоколите към нея, № 602-02-41, внесен от Министерски съвет на 30.08.2006 г.
3. Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, № 602-01-57, внесен от Министерски съвет на 12.07.2006 г. (приет на първо четене на 04.08.2006 г.) – второ четене.
Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Който подкрепя предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА, СЪСТАВЕНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛЕН К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС, ЗА ВЗАИМОПОМОЩ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ МИТНИЧЕСКИТЕ АДМИНИСТРАЦИИ.
Имате думата, господин Раков, да представите законопроекта от името на вносителя.
АЛЕКСАНДЪР РАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представеният на вашето внимание проект на ратификационен закон е пряко свързан с процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Конвенцията за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, наречена накратко Конвенция “Неапол – 2”, е част от законодателството на общността по Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” и по-специално в частта митническо сътрудничество. Тя представлява основната правна база в областта на митническото сътрудничество в така наречения трети стълб, която се използва в борбата с измамата и формиране на транснационален трафик в нарушение на националните и на общностните разпоредби.
Конвенция “Неапол – 2” е включена в Приложение 1 към акта, относно условията за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, в който се съдържа списъкът на конвенциите и протоколите, към които Република България и Румъния се присъединяват при присъединяването си към общността.
Конвенцията се основава на член К.3 от Договора за Европейския съюз и е подписана през декември 1997 г. в Брюксел от 15-те страни – членки на съюза към тази дата, и подлежи на приемане в съответствие с конституционните изисквания на всяка страна. Тя е съставена на базата на предишната Конвенция за взаимопомощ между митническата администрация, подписана в Рим през 1967 г., която към настоящия момент се прилага само между страните – членки, които не са изпълнили националните си процедури по присъединяването, и тези, които не са направили специалната декларация, предвидена в настоящата конвенция, относно предварителното й прилагане.
За ваша информация бих искал да отбележа, че към настоящия момент Италия е единствената от подписалите конвенцията страни – членки на съюза, която все още не е приключила процедурата си по нейната ратификация, а от новите 10 страни – членки, само Малта не е изпълнила тази процедура.
Що се касае за съществото на конвенцията, тя урежда сътрудничеството между страните – членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване и разкриване на нарушения както на националното митническо законодателство, така и нарушение на общностното митническо право. За целите на прилагане на конвенцията под митническа администрация се разбира както митническите органи на отделните страни – членки, така и другите национални органи, които имат съответните правомощия за нейното прилагане.
Конвенцията регламентира няколко основни форми на взаимопомощ и сътрудничество, а именно помощ по искане на запитващата страна, непосредствена помощ и специална форма на сътрудничество. Основен момент, свързан с практическото прилагане на Конвенция “Неапол – 2” е задължението всяка страна, която се присъединява към нея, да определя централно координационно звено. Това звено задължително трябва да бъде в рамките на митническите органи и да отговаря за получаване на всички искания за взаимопомощ по реда на конвенцията, както и по въпросите за координиране на тази взаимопомощ. Звеното отговаря също така и за сътрудничеството с другите органи, ангажирани с прилагането на мерките, които предвижда конвенцията.
Предвижда се в България това звено да бъде в рамките на митническата администрация.
Направеният основен анализ на разпоредбите на конвенцията с националното ни законодателство показва, че към настоящия момент специалните форми за сътрудничество, предвидени съответно в чл. 20, 21 и 23 от конвенцията, не могат да се прилагат директно, без това да води до промяна на националните ни разпоредби. И въпреки че, съгласно чл. 30 от конвенцията, не се разрешава формулиране на резерви, самата тя дава възможност всяка страна – членка да направи декларация при присъединяването си с нея, че не се обвързва с прилагането на тези специални форми на сътрудничество.
Във връзка с това в преговорната си позиция по Глава 24, Република България вече е заявила, че ще се присъедини към Конвенция “Неапол – 2”, като формулира резерви по отношение на тези специални форми на сътрудничество. И във връзка с това е и предложението в законопроекта за формулиране на декларация, че Република България не се обвързва с разпоредбите, регламентиращи това специално сътрудничество.
Освен това, разпоредбите на чл. 26, ал. 4 от конвенцията, предвиждат възможност всяка страна – членка, да направи декларация относно това дали приема юрисдикцията на Съда на европейските общности да издава преюдициални заключения по спорове, които са възникнали при тълкуването на конвенцията, като всяка страна, която се присъединява, трябва да определи дали всеки съд ще иска издаването на такива преюдициални заключения, или само тези съдилища, чиито решения не подлежат на по-нататъшно обжалване.
На вашето внимание се предлага декларация, която предварително е съгласувана и с Министерството на правосъдието, България да се ангажира всеки български съд, който решава спорове, възникнали при прилагането на конвенцията, да може да има право да иска Съдът на европейските общности да издава такива преюдициални заключения.
По отношение на предвидената в чл. 32, ал. 4 от конвенцията декларация за прилагане на конвенцията преди влизането й в сила, бих искал да отбележа, че такава декларация от всички 25 страни – членки, не са представили само Белгия, Гърция, Литва, Люксембург и Словакия, а Италия и Малта все още не са ратифицирали конвенцията.
Препоръките на Европейския съюз към страните, които предстои да приемат конвенцията, са те да направят такава декларация за предварителното й прилагане. И във връзка с това е и другата декларация, която е формулирана в проекта на ратификационен закон - Република България да приеме предварителното прилагане на конвенцията.
Това е накратко. Ако имате въпроси, готов съм да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Раков.
Имате думата за въпроси и изказвания.
Не виждам желаещи и преминаваме към гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Конвенцията е приета.

По втора точка от дневния ред – ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА, СЪСТАВЕНА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛЕН К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС, ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ЗА МИТНИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПРОТОКОЛИТЕ КЪМ НЕЯ.
Заповядайте, господин Раков.
АЛЕКСАНДЪР РАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще се опитам накратко да ви запозная с този законопроект и конвенцията.
Връзката между двете конвенции е много силна. И двете уреждат сътрудничеството и взаимодействието между страните – членки във връзка с борбата за предотвратяване, разкриване и преследване на нарушенията. И двете конвенции са в третия стълб на правото на Европейския съюз. И двете конвенции се съдържат в Приложение 1 към акта относно условията за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Тази конвенция, наречена Конвенция за използване на информационни технологии за митнически цели, е подписана през юли 1995 г. в Брюксел от 15-те страни – членки към тази дата, и е в сила от декември 2005 г.
За ваша информация, от новите 10 страни – членки, само Малта не е приключила националната процедура по приемането на конвенцията.
По същество разпоредбите на тази конвенция предвиждат митническите администрации на страните – членки, да създадат и поддържат обща автоматизирана информационна система за митнически цели. Тази митническа информационна система на практика е създадена, от една страна, на основание разпоредите на тази конвенция, а от друга, на основание разпоредбите на Регламент 515 от 1997 г. Така има две митнически информационни системи – СИС на първи стълб и СИС на трети стълб, тъй като целите, които се преследват с тях, са различни. СИС на трети стълб е предназначена да подпомага предотвратяването на разследването и преследването на сериозни нарушения на националното митническо законодателство, което на практика включва нехармонизирани акцизи, нарушения, свързани с наркотични вещества и огнестрелни оръжия, докато целта на СИС на първи стълб е да подпомага предотвратяването, разследването и преследването на такива действия, които са в нарушение на общностното митническо законодателство.
В чл. 4 от конвенцията са посочени категориите информация, които се включват в митническата информационна система като следва да се отбележи, че страните – членки, определят конкретните данни във всяка една от тези категории. Съгласно разпоредбите на чл. 7, единствено националните органи, определени от всяка страна – членка, имат пряк достъп до данните, включени в системата. Тези национални органи са митническите администрации, но се допуска включването и на други национални органи, които имат пряко отношение по прилагането и в случая това ще бъдат основно органите към Министерството на вътрешните работи.
Имайки предвид, че в информационната система се въвеждат и лични данни, чл. 17 предвижда всяка страна – членка, да определя национален надзорен орган, който да отговаря за защита на личните данни и да осъществява независим надзор върху тези данни, включени в системата, разбира се с цел да се гарантират правата на засегнатите лица. Функциите на такъв надзорен орган у нас ще се изпълняват от Комисията за защита на личните данни, чиито органи ще имат достъп до тази система. Също така нейни представители ще се включат и в състава на съвместния надзорен съвет, създаден съгласно чл. 17 от конвенцията.
С предложения на вашето внимание законопроект се предлага да се ратифицират и няколко протокола за нейното изменение, като бих искал да се спра по-специално на протокола от ноември 1996 г., тъй като по него Република България следва да формулира декларация. С този протокол се дава възможност всяка страна – членка, да направи декларация относно това дали приема юрисдикцията на Съда на европейските общности. Декларацията е аналогична. Също така се предлага, както в другата конвенция, да се даде възможност всеки съд в Република България да се произнася по тълкуването, да може да иска създаването на преюдициални заключения от Съда на европейските общности.
Това е накратко, господин председател. Ако има въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Възникнаха ли въпроси по тази ратификация? – Няма.
Доверяваме се изцяло на вносителя.
Подлагам на гласуване и тази ратификация.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
И тази ратификация е приета.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – ЗАКОН СРЕЩУ ПАЗАРНИТЕ ЗЛОУПОТРЕБИ С ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ.
По заглавието на законопроекта няма предложения и Работната група го подкрепя.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
По глава І Работната група подкрепя наименованията на вносителя. Няма предложения от народни представители.
Член 1 и чл. 2 се предлага да се приемат в текста на вносителя.
Има ли възражения по заглавието и по тези два текста? – Няма.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 3 има предложение на Работната група. Вносителят ще ни обясни защо е направена промяната по негово предложение. Имате думата.
ДИМАНА РАНКОВА: Подкрепяме го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който подкрепя съдържанието на чл. 3, предложен от Работната група , моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 4 Работната група предлага да остане текста на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 5 има предложение на Работната група. Ще ни обясните ли каква е философията тук “приетите” да стане “признати”.
ДИМАНА РАНКОВА: Съгласни сме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Казано е “в съответствие с приетите пазарни практики на съответния пазар”. Вие предлагате “приетите” да стане “признати”. Ще ни обясните ли кой ги признава?
ДИМАНА РАНКОВА: Това не са бележки на вносителя, но ние ги подкрепяме. Редакционна е корекцията. Приемаме я.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът ми е какво значи приета пазарна практика? Кой я приема? Защо не пишете “в съответствие с пазарните практики на съответния пазар”? Защо ги приемате? Има ли орган, който приема пазарните практики?
ВЕНЕЛИНА ТОМОВА: Това е направено, за да няма тавтология, тъй като в същото изречение има веднъж вече употребено “приети пазарни практики на съответния пазар, приети от Комисията за финансов надзор”. За да се избегне повторение е направена тази корекция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Може ли да се запише “в съответствие с установените пазарни практики на съответния пазар, приети от Комисията за финансов надзор”?
НИНА ЧИЛОВА: Обаче в ал. 4 имаме “Комисията публикува приетите пазарни практики”.
ВЕНЕЛИНА ТОМОВА: Това са текстовете, които са релевантни и в директивата. Признати означава, че тези практики са утвърдени на съответния пазар и Комисията за финансов надзор ги признава като такива, утвърдени за съответния пазар. Но, за да няма елемент на разрешителен режим, е по-добре да бъде използван терминът признати, вместо приети.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не ни разбрахте. Ние не отричаме втората част – разрешението и предложението за промяна. Казали сте “в съответствие с приетите пазарни практики”. Кой ги е приел?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: По принцип е придобил гражданственост такъв текст. Заговори се за приети пазарни практики. Това е термин, който е употребява много пъти и всички така установени пазарни практики, терминът, който се използва на пазарите е “приети”. Така че, ако ние сега го сменим тук, трябва навсякъде надолу да сменим “приети” с “установени”, което по смисъл е едно и също. Тук става въпрос за приети пазарни практики. Тези приети пазарни практики са термин, който се използва на няколко места. А тук вече комисията ги признава. Затова текстът, както е предложен от Работната група, е най-добре, защото заменя “приети” във втората част, с което комисията един вид е признала приетите практики.
Мисля, че това, което е предложила Работната група, е най-добрият текст, който не налага по-нататъшно тълкуване и изменение на по-нататъшните текстове.
Ако приемем тук “установени пазарни практики”, вместо “приети”, по-надолу в теста трябва пак да се сменя навсякъде. А терминът, който е придобил гражданственост в България, е “приети пазарни практики”. Което означава “установени”. Едно и също е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Исках да кажа, че е точно така. Има приети практики, които ние явно ги признаваме сега през текста. Така че е правилно това, което казва комисията. Има разлика в двете части, защото тук става въпрос за финансови инструменти. И това е терминология, която ползват самите брокери и самия пазар.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Нека да не сменяме терминология, която вече се използва.
НИНА ЧИЛОВА: Тогава в ал. 4 няма ли да е по-добре да се каже “Комисията публикува признатите от нея пазарни практики”.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: В чл. 6, ал. 4 си е точно така.
Предлагам да подкрепим предложението на Работната група. Мисля, че това е най-добрият текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вариантът, че приетите практики се приемат от комисията, естествено звучи фантастично. Освен това, една практика, освен да съществува, няма други варианти. Това не е теория.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Освен това, има ли пазарни практики, които не са приети?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Очевидно, че има. След като има такива, които се утвърждават, значи има и такива, които не се утвърждават.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Може ли “приетите пазарни практики” да бъде заменено с “пазарните практики”?
НИНА ЧИЛОВА: Очевидно е, че пазарните практики минават през някаква санкция.
ВЕНЕЛИНА ТОМОВА: По принцип пазарните практики, които са приети, са обичайно прилагани на съответния пазар. Съществуват и други практики, които не могат да бъдат приети като такива.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Честно казано, губим си времето. Не сме специалисти в това нещо и можем да си философстваме три часа по въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Шулева, представете си варианта, че някой обсъжда варианти как трябва да приеме, че Вас Ви има. Практиката е нещо, което го има. На съответния пазар има практики. Част от тези практики се утвърждават, а част от тях не се утвърждават. Ние пишем, че приетите практики се приемат в Комисията за финансов надзор. Какво правим?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не се приемат, те се признават.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Всичките ли?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: На практика обичайните практики.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да запишем обичайните, традиционните, утвърдените, повтарящите се.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, тук става въпрос за приети пазарни практики. Тоест, има различни практики, но едни са приети пазарно. Тях ги признаваме. Тоест, приема се този инструмент. Това е цената. Става въпрос за практика.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Влизаме в дебат по същество. Ако направим така, както Вие казвате – пазарните практики, приети от комисията, в такъв случай ще има претенции и неустановени, както госпожата каза преди малко. Тоест, има обичайни практики, за които на пазара се използва думата приети, обичайни, установени и т.н. Наред с тях има и други пазарни практики, които не са характерни, обичайно повтарящи се на същия този пазар. И ако ние приемем глобалното твърдение – пазарните практики, то тогава ще има претенции евентуално да бъдат признати всички пазарни практики. Докато комисията признава само тези, които са обичайни за дадения пазар. Затова в случая има употреба тук на “приети пазарни практики”, защото тя ще признае само тези, които са обичайни за този пазар, а не всички пазарни практики, които са съществували по една или друга причина, но не са обичайни за този пазар.
Това е разликата в понятията тук.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Шулева, ако запишем “обичайните практики”, какво ще стане?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не възразявам. Обичайни практики са по-възможен вариант. Макар че терминологията е наложила думата “приети” на даден пазар. За мен думата “приети” е обичайни и установени. И това, което Работната група предлага много правилно, е че тези, които вече са приети за обичайни и установени на дадения пазар, се признават още веднъж от комисията. Това е смисълът на този текст. Нищо повече. Тоест, потвърждават се от комисията.
МАРИЯ КАПОН: Затова следващият член е “Манипулиране на пазара на финансови инструменти”. За да се установи манипулирането на пазара трябва да има някаква база, от която да се тръгне. И аз искам да дам циничен конкретен пример, колкото и да е глупаво.
Има абсолютно манипулативно прехвърляне на акции, които са на съвсем различно ниво от реалната сума. Някой трябва да може да каже дали това е пазара. Затова комисията и по-нататък публикува приетите пазарни практики, които са установени реално, за да се знае, че не можеш да продаваш изведнъж. Може и да е нисък пазара, но трябва да го докажеш и комисията да каже защо толкова рязко е паднал пазарът. За това става въпрос. Тук въпросът е наистина за злоупотреби с финансови инструменти.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Няма никакъв проблем да заменим думата “приети” пазарни практики, с “обичайни” или с “установени”. Но пак казвам, че сменяме един жаргон, който вече е придобил гражданственост в тези среди. И не виждам защо трябва да го сменяме. Смисълът е този, който влага комисията. Точно са обичайни, и точно са установени. Но жаргонът на брокери, на финансови посредници и т.н. вече работи с думата “приети” пазарни практики. И не виждам смисъл да я сменяме в момента.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В Допълнителната разпоредба на стр. 16 под т. 3 се обяснява, че приети пазарни практики са практики, които обосновано се очаква на един или повече пазари на финансови инструменти и са приети от комисията по реда на чл. 6, ал. 4. Тоест, ако една практика не е приета от комисията, тя не е приета.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Точно така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И се завъртяхме в един фантастичен кръг – онова, което комисията не е казала, че е, то не е.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Затова тук са заменили думата с “признава”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И за какво ни е това обяснение в Допълнителните разпоредби? Затова говорим, в едното място сме записали едно, а на другото място – друго.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Променени са и допълнителните разпоредби. Няма проблем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, значи съществува само онова, което комисията е признала.
ВЕНЕЛИНА ТОМОВА: По принцип ние подкрепя текста, който е приела Работната група - думата приети да се замени с “признати”. По същия начин и в допълнителната разпоредба.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да подкрепим по принцип текста с молба да се постигне съответствие с допълнителната разпоредба на закона.
ВЕНЕЛИНА ТОМОВА: В допълнителната разпоредба вече е откоригирано с предложение на Работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съгласно тази дефиниция, утвърдени са само онези практики, които са признати от комисията.
Подкрепяме текста по принцип. Ако вносителят измисли нещо по-добро и го даде като редакция, има ли някой, който да възрази да го подкрепим по принцип и да вървим нататък? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 6 има редакционна промяна от Работната група.
По чл. 7 се подкрепя текста на вносителя. Няма предложения.
С това изчерпваме ал. 1.
НИНА ЧИЛОВА: Мисля, че в ал. 4 на чл. 6 ще бъде по-коректно да се каже: “Комисията публикува признатите от нея практики в официалния си бюлетин”. Ще бъде по-коректно, защото вече говорим за признати.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Чилова, преди малко стигнахме до извода, че приети, тоест съществуващи, са само признатите. Така се оказа. Имаме само онова, което комисията е казала, че го има. Ако комисията не е казала, че го има, него го няма.
НИНА ЧИЛОВА: Нямаме различия, но смятам, че редакционно това е по-добре.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения вместо “приетите” да използвате “признатите”? – Нямате.
Продължаваме нататък.
Продължаваме с глава втора. По наименованието на главата няма забележки.
Член 8 е по вносител.
Член 9 е по вносител.
По чл. 10 има предложение от госпожа Шулева, което Работната група е подкрепила и е отчела.
Член 11 също е по вносител.
Има ли изказвания по глава втора? – Няма.
Който подкрепя глава втора в този редактиран вид, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По глава трета няма предложения за наименованията на главата.
По чл. 12 има предложение от госпожа Шулева, което Работната група е подкрепила.
Имате и финална редакция на Работната група.
Има ли забележки по тази редакция? – Няма.
По чл. 13 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция.
Има ли бележки по тази нова редакция? – Не виждам.
Член 14 е по вносител.
Подлагам на гласуване глава трета и раздел І.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По раздел ІІ наименованието е по вносител.
По чл. 15 има предложение от госпожа Шулева.
Работната група подкрепя предложението като е дала нова редакция.
Има ли някакви съображения по раздел ІІ? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем раздел ІІ, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По раздел ІІІ Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
По чл. 16 има предложение от госпожа Шулева, което е подкрепено от Работната група, но не е подкрепено от Комисията по финансов надзор.
Имате думата.
ДИМАНА РАНКОВА: По отношение на чл. 16, ал. 1, Комисията действително в този вариант, в който е предложен текста, няма как да го подкрепи, като мотивите ни са за това, че принципно текстът на директивата дава възможност да се дължи уведомление от страна на емитентите на ценни книжа спрямо Комисията за финансов надзор за лични сделки. Да се дължи уведомление, когато става дума за сделки, при които Общата сума на сделките надхвърля 5 хил. евро към края на календарната година. По принцип ние не сме предвидили тази възможност в нашето законодателство и в този законопроект, отчитайки спецификите на българския пазар на ценни книжа, който по принцип продължава да не е особено активен и да не е особено ликвиден.
Поради това смятаме, че въвеждането на подобен праг не е съвсем уместен, именно отчитайки специфичните особености на нашия пазар, където е твърде лесно и с много по-малък обем пазарът да бъде изкривен.
Предложението е 5 хил. лв. за тримесечие, което за година дори ще надхвърли прага, предвиден в директивата. Може би да се помисли за друг праг. Това са ни били съображенията, че към настоящия момент нашият пазар много по-лесно и с много по-малки обеми може да бъде изкривен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Действително, тук са имали предвид директивата, но явно не е догледано напълно по отношение на срока и ние с госпожа Ранкова говорихме преди заседанието.
Предлагам компромисен вариант, тъй като съм съгласна с повечето от мотивите, но във всички случаи, ако няма някакъв текст, това означава, че и за една, две или пет акции да се купят трябва да се уведомява комисията, от което няма смисъл.
Тук има две застраховки. Едната е 5 хил. лв., като съм съгласна това да бъде годишно. Не евро, колкото е в Европейския пазар, а да бъде 5000 лв. на годишна база, което е двойно по-малко, отколкото е в Европейския съюз. И тук ма още една застраховка – 0,1% за малките дружества, където съвсем малък процент би могъл да окаже влияние. Така че с тези две застраховки и с тази корекция 5000 лв. на годишна база, а не на три месеца, предлагам да направим компромисно решение на този текст. Ако са съгласни от комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Апостолов.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: По отношение предложението на госпожа Шулева, може би 5000 лв. като граница е приемливо, но нека да остане без 0,1%.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Добре, няма проблем. Щом искате.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: За една година 5000 лв., което дефакто е буквален превод на директивата, но вместо 5000 евро, слагаме 5000 лв. на годишна база. Ако не възразявате.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не възразявам. Хубаво е да има някакъв праг. Мисля, че практиката ще го покаже. Защото 5000 лв. все пак е относително малък обем. Но нека да има все пак някакъв праг, над който да се докладват сделките.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Апостолов, ако съм разбрал правилно, в текста на Работната група след 5000 лв. да падне текстът “или предмет на придобиване или продажба с акции, надхвърлящи…”.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: “… финансови инструменти, свързани с тези акции, когато за срок от една година стойността на тези сделки надхвърля 5000 лв.”. И след това продължава със следващото изречение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съгласни ли сте?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: По принцип сме съгласни. Ако не възразявате, може ли след това да съобразим действително директивата като текст. Иначе с тази формулировка напълно подкрепяме идеята.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не възразявам.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В директивата няма такива числа.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Там е в евро.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: По числата не спорим. Въпросът е за самата формулировка, за редакцията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Приемаме го по принцип с редакция плюс съгласуване с госпожа Шулева.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Раздел ІV. Наименованието е по вносител.
Член 17 е по вносител.
По чл. 18 има предложение на госпожа Шулева, като Работната група не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2. И е дадена финална редакция на Работната група.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Подкрепям предложението на Работната група.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Защо “Интернет страница” не го замените с Интернет? Може да е сайт.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Мисля, че е едно и също.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Абсолютно не е едно и също.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Ако не ме лъже паметта, това беше предложението ни в оригиналния текст, който след това беше подложен на дискусия. В оригиналния текст е “Интернет (уеб сайт)”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво пише в директивата?
ЛЮБКА ЦЕНОВА: “Държавите членки гарантират наличието на действаща подходяща уредба, гарантираща, че изискваният аса приведени в съответствие”. Точно къде да бъде публикувано, аз поне не виждам.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Няма изискване къде да се публикува.
Освен това, тук виси въпросът за времето на публикуването. Те могат да го публикуват за един час и да изчезнат. Този въпрос не е регулиран.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Тук става въпрос за препоръки.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Тук се нарушава първото изречение “лесно достъпна”. Ако тази информация е изчезнала от Интернет, тя вече въобще не е достъпна, камо ли лесно достъпна, каквото е основното изискване на разпоредбата. Така че няма как да бъде лесно достъпна и едновременно с това да я няма.
Няма интерпретации. Тук категорично пише, че трябва да имам достъп по всяко време.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз предлагам вместо “Интернет страница” да се запише “Интернет”.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Интернет е глобалното пространство. Тук нарочно е казано “подходяща електронна страница”, защото тя по някакъв начин трябва да бъде ангажирана с финансовите пазари. Ако сложим една препоръка в Интернет страница, която е ирелевантна от финансовите пазари, тогава въобще е неприложимо това ограничение. Затова се казва “подходяща електронна страница”. В крайна сметка ще се съобразим с колегите от правния отдел. Ако могат да формулират текст, който да бъде приемлив за народните представители, нека да го обсъдим.
Ние сме го написали електронна страница в Интернет. Ако това не е достатъчно точно и противоречи на някаква практика на Бюджетната комисия или въобще в Народното събрание, готови сме да го променим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Имамов питаше как иначе може в Интернет.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз се присъединявам към господин Апостолов, защото непременно трябва да фигурира страница на лицето. В случая лицето е най-важното, тъй като това, от което господин Имамов се безпокои – от някаква измама, винаги някой може да си измие ръцете, че някъде в Интернет пространството е забил някаква информация и никой не знае къде е тя. Докато тук ясно и категорично се казва, че това трябва да бъде в електронната страница на лицето, където може да бъде установено съществува ли тази информация или не, защото това лице има точна и ясна електронна страница в Интернет.
Така че трябва да бъде дефинирано, защото въобще в Интернет, според мен е доста по-опасно и даващо възможност за злоупотреби.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приемам вашите съображения и тогава бихме могли да кажем “в подходяща интернет страница в сайта на лицето по чл. 17”. Според мен това е по-точният израз.
Освен това остава висящ въпросът за времето. Колко време трябва да стои в Интернет. Защото за разлика от печатния носител на информация и в Интернет информацията изчезва и се добавя по всяко време.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Мисля, че този въпрос е обвързан с времето, за което тази препоръка трябва да бъде достъпна. Там, където има изисквания за съответната препоръка да бъде лесно достъпна до заинтересованите лица, за цялото това време, за което препоръката трябва да бъде достъпна, тази информация трябва да е налична. Защото, ако не е налична, влиза в колизия с основния текст, който изисква тази препоръка и информацията за нея да бъде лесно достъпна. Тоест, колкото време трябва да я има тази препоръка толкова време тази информация трябва да стои. Това е ясно от само себе си. В противен случай не се изпълнява основната разпоредба на този текст.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Напълно сте права, госпожо Шулева, но в този текст, както съществува, осигурява ли онова, което току-що казахте?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Би трябвало. Защото, ако допуснем хипотетично Вашата теза, че е публикувана за един час тази препоръка и е изчезнала, аз позовавайки се на текста, че тази информация трябва да бъде лесно достъпна за мен, нея я няма и аз установявам, че не е достъпна. Следователно, този текст е нарушен. Директно е нарушен.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако вносителите са съгласни, и аз ще го приема.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доколкото разбирам, тревогата тук е друга.
Къде остават следи за тази препоръка? Тоест, тя се появява и изчезва. Тя не се регистрира никъде, вие не водите регистър на тези препоръки. Пострадалият на кого ще се оплаче? Няма я тази препоръка – появила се е за броени минути или за дни и след това е изчезнала.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Господин председател, от чл. 19 до чл. 26 са изискванията, касаещи препоръките – как трябва да бъдат представени, съдържанието им, времето, за което те трябва да бъдат налични. Така че тази препоръка с притесненията, че тя може да бъде подвеждаща и след това да изчезне и да не може да се използва, да се реферира към нея като подвеждаща информация, се изчистват с изискванията от чл. 19 до чл. 26.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Чета чл. 19, който завършва с: “За препоръките, които не са писмени, се прилага съответно чл. 18, ал. 3”.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: След като се допускат неписмени препоръки, значи не се иска следа за тях. Това е ясно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тогава за какво ги регламентираме? Може да си изкарва в това пространство каквото си иска и то после изчезва и не го е имало.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Те не са толкова важни. Важни са всички останали, които са писмени. Тези са само някаква добавка.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Член 18, ал. 3 казва точно: “За препоръките, които не са писмени, при които предоставянето на информация по ал. 1 е непропорционална на обема на препоръката, е достатъчно препоръката да посочва място, където целият този обем може да бъде намерен”. Именно в Интернет. Защото частично може да се даде съвет устно и впоследствие цялата тази информация, за да бъде комплексна, трябва да се намери в уеб сайта.
Някой прави съобщение и казва: нашите очаквания са, че тези цени ще се качват защото… Ние не можем да дадем цялата информация по телевизията или по радиото, реферирайки към уеб сайта на нашата консултантска фирма за повече информация. И по този начин чл. 18, ал. 3 допълва устната препоръка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясни са съображенията. Казвате, че това е несъществена информация, която се появява и изчезва, но тя не може да бъде основание за претенции, към оня, който я е произвел. Така ли?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако разрешите, господин председател, аз ще предложа на вносителите следната редакция. Алинея 3 да бъде с две точки. Първа точка това, което съществува с добавката “като подходяща Интернет страница – сайта на лицето по чл. 17”. И т. 2 да има приблизително следния текст: “Информацията по т. 1 трябва да бъде достъпна за времето, за което е валидна препоръката”.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Може ли да се върнем към текста, който е предложен от Работната група – ал. 3: “За препоръките, които не са писмени и при които информацията, която се изисква да бъде представена по ал. 1 и ал. 2 е непрепорционална на обема на препоръката, е достатъчно препоръката да посочва мястото, където тази информация е пряко и лесно достъпна за заинтересованите лица, като подходяща Интернет страница на лицето по чл. 17”.
Ние приемаме такъв текст. Единственото, което бихме си позволили като предложение е заинтересованите лица да бъдат заменени с термина “публика”, независимо че при дискусията терминът “публика” беше леко иронизиран. Ние сме готови да обосновем защо предлагаме точно тази термин. Иначе по другата част от формулировката нямаме съображения. Да не е “заинтересовани лица”, а да си остане “публика”, както е буквалният превод на директивата. И както е при Закона за публично предлагане на цени книжа, където се използва терминът “публика”.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: А защо трябва да се дефинира за кого трябва да е достъпна? Тя е достъпна. То се подразбира, че ще бъде достъпна за тези, които се интересуват.
Тя е достъпна и за тези, които не се интересуват, но тях изобщо не ги засяга.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Предполагам, че публиката е с по-широк обхват. Ако се каже “заинтересовани лица” може да се въведат някакви ограничения на ползването, казано най-общо – да докажеш, че си заинтересовано лице и тогава да имаш право на достъп. А когато е за публиката, означава, че всеки, който би се дефинирал сам по себе си като заинтересовано лице, ще има достъп. Защото, когато вече се даде заинтересовано лице, трябва да доказваш по някакъв начин, че си такова. Нямаш абсолютно отворен достъп. Трябва да докажеш, че си такъв, за да имаш достъп. Но когато е широко отворено за публиката, твоя е преценката дали те интересува или не. Ако те интересува – да видиш, казано най-общо.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Публиката като такава, е терминът, който е използван в директивата. И ние настояваме, ако нямате нищо против, да бъде не “заинтересовани лица”, а “публика”.
В Закона за ценните книжа се ползва терминът “публика” – аудиторията, която може да бъде заинтересована, може и да не бъде, но тя като такава има достъп до тази информация и самият човек, част от тази публика, преценява доколко има интерес към тази информация или не.
Когато става въпрос за публично предлагане на ценни книжа предложителят предлага на всички. Той предлага на 7 млн. българи. А вече колко от тях ще се определят като заинтересовани и ще запишат тези ценни книжа е въпрос на личен избор или на някакъв професионален ангажимент.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Искам да ви обърна внимание, че тук се предлага да има думата “публика”, но като прилагателно. Ако вместо “лесно достъпна” се каже “публична информация”, това означава, че тя е ориентирана към публиката.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Това, което искам да представя като аргументация, е въпросът къде се третира публиката като термин. Моите колеги са си направили труда да дадат тази справка. Това е също така и в Закона за авторското право и сродните му права, в Закона за административното регулиране и производството на оптични дискове и матрици, в Закона за хазарта.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Тук говорихме за съществуващи практики. В България обикновено на сцената са участващите, а в салона е публиката. И това делене ще изключи точно участващите. Мисля, че добавката за “публична” ще улесни нещата – “лесно достъпна и публична, като електронна страница в Интернет на лицето по чл. 17”.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Като предлагам навсякъде, където има този термин, защото го има на две-три места, да бъде записано по този начин. В смисъл по един и същи начин да бъде навсякъде.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Постигнахме съгласие, да вървим нататък.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: А предложението на господин Имамов за срока?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз държа, че трябва да се дефинира условието за времето, защото това е много важно условие.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Все пак това, че то ще функционира за реален срок и после ще изчезне, ако аз имам последствия, имам загуби от цялата тази работа, на какво мога да обоснова претенциите си? Изчезва, няма го. Никой не ми е дал такава препоръка, аз не мога да докажа, че ми е дадена такава препоръка, а той не носи никаква отговорност.
Тоест, тези препоръки не се съхраняват никъде. Няма история на тези препоръки.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Всички тези препоръки, които се правят устно, се базират на някакви емпирични данни. Тук е записано, че той трябва да каже: “Аз се базирам на данни, взети от “Ройтерс”, данни, взети от вестник Х, от борсата. А там, където става въпрос, това е професионалния консултант или този, който дава съвети, в чл. 19, ал. 3, т. 3 е казано: “смисълът на всяка направена препоръка за покупко-продажба или държавни и финансови инструменти, която може да включва и срока, за който е валидна препоръката, е обяснен по ясен и достъпен за инвеститорите начин и съдържа предупреждение за всеки относим риск, включително анализ на чувствителността на съответните допускания”.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Само искам да обърна внимание, че този вид препоръки – неписмените, те са, както се казва, допълнителни. Тоест, може да ги има, може да ги няма. Тоест, те не са елемент на задължение. Това е един вид добавка в рамките на поръчката. Ако има такава, то тя трябва да бъде публична. Ако някой по време на поръчката ви бъде публична. Ако някой по време на поръчката иска да ви консултира и да ви даде референция към нещо, трябва да я сложи в Интернет. Това е смисълът. Ако я има, е важно да е публична. Нейната липса не може да доведе до вреда, защото тя не е задължителна.
Ако си получил някаква информация и искаш да я предоставиш, ще я предоставиш на всички публично. Но, ако не си я предоставил, никой не може да ти търси отговорност за това, защото не си длъжен да го правиш. Ако я има, ще я предоставиш. Ако не си направил тази справка, няма да я предоставиш. Смисълът на това нещо е друг.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Защо описваме всички тези неща в закона?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз говоря за това ако я няма. Защото господин Имам каза: “Била е там за половин час и след това е изчезнала”. Когато се позоваваш на такива данни, те трябва да бъдат публични, или да бъдат предоставени на всички участници. Това е смисълът на тази препоръка, ако я ползваш.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако е записано: “Продава се имот. Погледнете в сайт еди-кой си. Там ще получите подробности”. И в сайта няма нищо. Изтича срокът за подаване на оферти, за внасяне на необходимата сума и тогава се появява в сайта съобщението и купувачите стоят и гледат умно и казват: “Как сега да участвам, като е изтекъл срокът?”. Само че никой не може да докаже кога това се е появило в сайта. Това не е доказателство. Някой е дал препоръка, вие сте я използвали и сте понесли загуби, и препоръката е изчезнала.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Аналогията не е точна, извинявайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Сама препоръка може да съдържа информация, която е злоупотреба и някой може да злоупотреби с тази информация.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не, не може да съдържа такава информация.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Нали се вменява отговорност на този, който дава такава препоръка, целенасочено да увреди интереса на клиента си.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какви проблеми ще има, ако се добави едно изречение, че тази информация трябва да бъде достъпна за срока, за който е валидна?
Аз съм убеден, че в Интернет задължителен атрибут е времето и той трябва да намери място.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ако с тази сделка искате да купувате акции на “Лукойл” и в препоръката казва: “Погледнете в сайта на Ройтерс”, който публикува някакви данни за сключени сделки, кажете ми по кой начин ние можем да вменим на Ройтерс задължение тази информация, към която ние сме реферирали днес, да стои 48 часа или 64 часа, или 72 часа, колкото е нашата сделка? Ние днес, когато се открива сделката, казваме: “Ако искате да получите по-голяма информация, реферираме ви към сайта на Ройтерс, погледнете там сделките”. Ние няма как да обвържем, защото нашата препоръка е тази. За такъв тип препоръка става дума. А каква информация и колко време Ройтерс ще държи на сайта си дадената информация, няма как да го обвържем в нашия закон. Защото тези препоръки съдържат такъв тип информация.
И никой не може да даде гаранция това, което ние днес сме прочели в тези сайтове, утре да съществува. Затова тази препоръка е неформална, неписмена и просто спомагателна, доколкото да даде информация на участващите, че освен в сайта на Комисията по ценни книжа и Българска фондова борса, могат да отидат и в други сайтове, за които те, примерно, нямат информация, да ги посетят. За това става въпрос, не за нещо друго. Нека да сме наясно. И няма как да бъде увреден вашият интерес или каквото и да било, защото тази препоръка всъщност е такава, тя е просто реферираща, тя не е препоръка: направете еди-какво си или направете еди-що си.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво ще се случи на онзи, който не спази закона?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: В закона има административни наказания, които ще бъдат наложени на този, който не спазва закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Как ще го накажете, като не можете да констатирате дали препоръката я е имало там или не. Вие не ги регистрирате. Ако ги регистрирате при вас е друго.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Тук говорим за препоръка към заинтересованата публика. След като тя е към тази публика, тя не може да бъде направена по никакъв друг начин, освен чрез широки средства за масово осведомяване, където всички тези анонси се записват. Ние и да ги регистрираме, честно казано, ще се затрудним. Технически нямаме нужда да обработваме всички телевизии, радиа и медии, за да правим това нещо.
МАРИЯ КАПОН: Не е ваша работа да ги регистрирате.
Не е ваша работа да правите мониторинг на медиите, за да ги регистрирате. Цялата публика, която е заинтересована, борави със световното пространство. Тя борави първа с такава техника. В крайна сметка купуването на финансови инструменти по този начин се прави в цял свят електронно. Така че не виждам никакъв смисъл на това да правите мониторинга. И каква е гаранцията, че като направите този мониторинг, е правилния или целия.
От един закон, по който нямаше никакъв кой знае какъв спор, който е с типична терминология, не виждам защо правим литературни съчинения по него?
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Според мен препоръката е “купете днес еди-какви си акции и затова погледнете еди-къде си”. Това трябва да е препоръката в Интернет.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Бъркате. Тъй като този закон е за финансовите злоупотреби, препоръка “Купете” е нещо съвсем различно от препоръка “Погледнете”. Тук става въпрос точно за това. И неслучайно се казва къде можете да отидете и да видите. Това е указваща препоръка. И тъй като тук се урежда цялата материя и се цели с цялата материя да се избегне използването на вътрешна информация, аз няма да дам най-точния пример, но ако ние не правим такива препоръчителни текстове в закона, целта е да бъде максимално широко достъпна цялата информация за финансовите пазари на всички заинтересовани лица.
Тъй като пазарът в България е нов, много малко от прохождащите играчи, които за първи път купуват акции и участват на пазара, знаят, че биха могли да получат информация от някои строго специализирани сайтове. Установените играчи знаят, но ако вие за пръв път искате да участвате на борсата, вие нямате такава информация. И затова тези текстове се създават, за да задължат инвестиционните посредници, а те се конкурират помежду си за публика, и аз, ако посетя сайта на един инвестиционен посредник, който ми е казал: за да си по-сигурен иди в този специализиран сайт, иди в другия, иди в третия, там ще разбереш повече неща, ще се обърна към този инвестиционен посредник, а не към другия, който за отбрани хора негови клиенти, си крие тази информация. И когато ние ги задължаваме в закона да я правят публично, те ще се конкурират помежду си и всички инвестиционни посредници и брокери, ще искат на своя сайт да дават препоръки за повече специализирани сайтове, за да могат по този начин да отворят информацията към своите клиенти. Затова е това нещо. То нито е указващо, нито нищо. Напротив, то дава възможност за разширяване на информацията и за изграждане на конкурентно начало между тях, от което в крайна сметка печели публиката. Това е смисълът.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Щом няма санкция.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Няма нужда да има санкция. Защо да има?
Има санкция за нещата, за които той отговаря като сделки.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Този, който има информацията, трябва да я държи дотогава, докато има …
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Вие пак не разбрахте същността. Аз ви казвам, че тази препоръка означава: идете в сайта на Ройтерс и вижте какво пише там. Тази информация, която е упомената в тази препоръка, дали ще стои в сайта на Ройтерс оттук до плюс безкрайност или до вашата сделка, никой не може да гарантира. За това говорим.
Важно е да разберете смисълът на това нещо. Това е информационен, а не разпоредителен текст. С тези текстове ние разширяваме възможността за информация. И тук не правим някакви неща, вследствие от които се носи някаква наказателна или административна отговорност, които се санкционират, а чисто просто даваме препоръка да се разшири обхватът на информация. Затова са тези текстове тук. Нищо повече. А другите, които вече са подлежащи на санкция, те са писмени, те са ясни и отговорни. Тази има чисто и просто препоръчителен характер за разширяване на информацията. Нищо повече.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: За по-голяма яснота в Допълнителните разпоредби е дадено обяснение що е това препоръка за целите на този закон, където е описано, че изследване или друга информация, с която изрично или косвено се препоръчва или предлага инвестиционна стратегия относно един или повече финансови инструменти и лимитенти на финансови инструменти, включително и мнения, относно настоящата и бъдещата стойност…
Това е част от препоръката – да се обърнете към сайта.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Апостолов, кой контролира спазването на ал. 3 от закона?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Комисията.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Обърнахме прекалено много внимание на препоръките, които наистина нямат значение, които не са писмени. Неслучайно тук са отделени писмените препоръки, които се санкционират и които са важни. И за които има следи, които могат да увредят интерес. Неписмените препоръки референцията на закона е да бъдат публично предоставени. Това е.
Ако се установи например, че един инвестиционен посредник не е публикувал на сайта си по дадена сделка, че може да се обърнат към 5-6 специализирани сайтове и там да прочетат нещо повече, и ако това нещо комисията го установи, има съответни санкции, които да принудят тези инвестиционни посредници да бъдат така добри да си публикуват тази информация в сайта. Нищо повече.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: По отношение на чл. 18, ал. 3, това е допълнение, това е възможност. Ако вие не искате да кажете цялата препоръка устно, тоест съвсем детайлно да изредите всички тези неща, вие можете да кажете: дотук казвам тези неща, за другото можеш да погледнеш сайта. Това е житейският смисъл на този текст. Затова няма вменено наказание или някаква отговорност, защото това е възможност. Задължението е да се обясни всичко и то е разписано. То може да бъде обяснено на два етапа. Единият е чисто устен, другият е устен плюс референция към публичното – Интернет сайт, ориентиран към публиката.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако съдържа бламираща информация?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Съдържанието на информацията е ангажимент на този, който го дава. И нарушението се санкционира.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако няма конструктивни предложения за промяна в текста, подлагам на гласуване предложението на Работната група.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: С уточнението, което направи госпожа Антонова – публична.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Пряка, лесно достъпна и публична като електронна страница в Интернет на лицето по чл. 17.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Да.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Законът е за професионалистите, които упражняват …
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля Ви, не пишем закони за професия.
Който подкрепя така изменения текст, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Текстът е приет.
По чл. 19 има предложение на госпожа Шулева и предложение на Работната група. Подкрепяте ли го?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: По същия начин, както се направиха редакциите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аналогично за публичната информация.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 20 има предложение на народния представител Лидия Шулева. Работната група подкрепя предложението.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Приемам редакцията.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група за чл. 20.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
За чл. 21 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли бележки? – Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искала накратко да получа отговор по редакцията на чл. 21, ал. 2. Става дума за това, че изискванията към дейността на инвестиционните посредници ще се определят с наредба. На мен ми се струва, че от гледна точка на правната техника не е добре тези изисквания към дейността да бъдат определяни с наредба. Готов ли е вносителят сега да ни каже какви изисквания има предвид и не би ли било по-добре да залегнат в закона тези изисквания. А евентуалната наредба да уреди процедурни отношения.
Благодаря.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: В момента част от текстовете на този закон са съществували в много малка степен в сегашния Закон за публично предлагане. Точно тази дейност е разписана в наредбата за дейността на инвестиционните посредници. Така че тази наредба в момента съществува и тя ще бъде доработена. Това е типично за дейността на посредниците и затова сме го сложили в наредба за дейността на инвестиционните посредници.
НАДЯ АНТОНОВА: Значи Вие сте готови да ни кажете какви са тези изисквания към дейността на инвестиционните посредници, след като твърдите, че има наредба?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Да.
НАДЯ АНТОНОВА: Според мен би било добре тези изисквания да залегнат точно в закона.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Изискванията към дейността са доста текстове – към документооборота, като вътрешна структура, като отношение с клиентите. И поради това, че пазарът е доста динамичен, въпреки че е малък, ние имаме необходимост от време навреме, два пъти в годината, да правим актуализация на наредбите в зависимост от възникналите необходимости.
Разписването в наредбата е много детайлно – какъв формуляр е и т.н.
НАДЯ АНТОНОВА: За формулярите няма спор. Тук трябва да бъдат задължителните условия.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Задължителните условия са с наредбата. Те са записани.
МАРИЯ КАПОН: Става въпрос за онези задължителни условия, които не се променят. Примерно, как става първоначалната регистрация. А отделно формулярите и преходните условия могат да бъдат в наредбата.
Мисля, че можем да видим наредбата, защото тя е публична.
НАДЯ АНТОНОВА: Много са случаите, в които такава наредба не съществува. Ние поставяме изисквания за наредба. Ако има такава наредба, би могла да се включи като текстове в закона.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Ние сме реферирали към наредба, която действително съществува. И понеже десет години въпросът е бил уреден по този начин и не сме виждали проблем с тази комуникация, затова сме си позволили тази правна техника.
НАДЯ АНТОНОВА: Тази правна техника става доминираща. Не я намирам за прецизна.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Може би сте напълно права, но това, с което се сблъскваме с европейските директиви, в много от тях в нашата област те самите, като отчитат динамиката на пазара и разнородността на пазарите, 26 различни пазара, с нас и с Румъния ще станат 28, и те в много случаи реферират точно към този тип регулация – с наредби.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ситуацията е ясна. Едната теза е, че това не може да се остави на наредба, трябва да влезе в закона.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Тази наредба нас не ни интересува въобще, защото тази наредба урежда други изисквания – изисквания, които са по Закона за ценните книжа. Докато сега към тази наредба ще се включат изисквания само за злоупотреба с пазар на инструменти. Така че там какво има, нас не ни интересува. Ще се правят нови изисквания, които не съществуват към момента. Така че какво е съществувало няма значение.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз останах с впечатлението, че комисията знае какви са тези изисквания и ни препраща към наредбата. Сега и ние не знаем какви са.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не са написани още.
НАДЯ АНТОНОВА: Като не са написани, дайте да ги напишат, за да знаем какви са.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Антонова поставя въпроса можете ли да ги напишете, за да отложим гласуването. Ако не можете да ги напишете в обозримо бъдеще, да го приемаме така и да ви дадем правото да го правите с наредба.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Към настоящия момент в наредбата, за която става въпрос, са сложени тези изисквания, които бяха по старата директива за вътрешната информация. След проявата и ангажимента, който България поема в този закон, ние трябва да внесем новите изисквания. На този етап нямаме готовност да ги специфицираме и затова сме препратили към наредба. И на база на подзаконовите актове, които самата комисия приема. Ние се съобразяваме с тях. Не можем в момента да предугадим как те ще бъдат написани.
Освен това, има една друга директива, която сега прави нов закон – Закона за пазарите на финансови инструменти. До края на месеца трябва я да представим в Народното събрание чрез Министерския съвет. Там тези текстове, които са към дейността на посредника, ще бъдат описани много детайлно в бъдещия закон. Дейността там отново е свързана с превенция на конфликта на интереси при сделки.
На този етап наредбата е най-добрият начин. Не искаме да търсим административен произвол или по някакъв начин да променяме волята на законодателя, но в момента тези препоръки да ги изброим като базови, честно казано малко ще ни затрудни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Антонова, внасяте ли формално предложение за отлагане на гласуването?
НАДЯ АНТОНОВА: Не.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на ал. 2 от текста на закона.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предлагам да гласуваме чл. 21, който остава без алинеи.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
По чл. 22 имам въпрос, господин Апостолов. Казано е: “Всяка препоръка трябва да съдържа информацията по изречение първо”. А в изречение първо е записано: “Инвестиционните посредници и кредитните институции до 15-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, разкриват информация за съотношението на всички препоръки за покупка, продажба или държане на финансови инструменти...”. Как да го разбираме? Кои препоръки ще съдържат тази информация?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Целта е да бъде анонсирано ясно пред тези, които са заинтересовани от тази препоръка, доколко инвестиционният посредник е давал такива препоръки в миналото, върнато назад. В последните три седмици аз съм препоръчвал да се купуват ценни книжа от емитент БТК на 30 мои клиента. Вие сте 31-ия. Това е идеята на закона – да се покаже, че той не е динамичен в предложенията си, има някаква последователност.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Изтича тримесечието, до 15-о число определяте това съотношение. И откога започвате да го включвате?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Той разкрива тази информация за последните три месеца.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И на петия месец започва да ме включва в препоръките или кога?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Веднага след 15-о число.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: След 15-о число дава информация за предходните три месеца. И през следващите три месеца или два месеца и половина работи с тази информация?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Той казва: това са били моите инвестиционни препоръки за предходния период. Всеки може да почерпи тази информация и да си прави своите изводи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли съображения по този текст? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 23 – когато лице по чл. 17 разпространява чужда препоръка, изготвена от друго лице, препоръката трябва да посочва ясно и на видно място лицето, което я разпространява.
Ако аз съм изготвил препоръка вие я разпространявате и в моята препоръка на видно място трябва да посочвам вашето име. Това е нещо като: аз ви давам авторско право или какво?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Препоръка, изготвена от лицето Х, я разпространявате Вие и тогава трябва да кажете: ето я препоръката, направена от Х, но аз съм ви я дал.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Точно обратното – лицето, което я разпространява.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате информация за разпространителя, а не за автора на препоръката.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Препоръката трябва да посочва ясно и на видно място лицето, което я разпространява.
Ясно се разбира, че препоръката не е моя, аз само я разпространявам. Направил я е някой, който е професионалист.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Професор Петров има препоръка, Вие я разпространявате. Съгласно този текст проф. Петров трябва да напише в неговата препоръка: тази моя препоръка ще бъде разпространявана от господин Апостолов.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Този, който я разпространява трябва да посочва....
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Записано е, че препоръката трябва да посочва, а не разпространителя. Така е записано.
Ако някой продава моята книга, аз трябва да посоча, че той ще я продава. Така пише в този текст.
НАДЯ АНТОНОВА: Става дума, че авторът на препоръката не е активното лице. Той просто я изготвя. И един разпространител я одобрява и по тази причина я разпространява. Текстът трябва да се обърне като задължение на разпространителя да запише името си. Така трябва да бъде текстът.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Това е идеята.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Може ли текстът да стане така: “Когато лице по чл. 17 разпространява препоръка, изготвена от друго лице, трябва да посочи ясно и на видно място авторът, както и лицето, което я разпространява?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който е съгласен с така приетата редакция, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 24 госпожа Шулева има предложение, което е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група, която е отчела предложението на госпожа Шулева.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Член 25 е по вносител.
Член 26 също е по вносител.
Ще ги гласуваме заедно.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Има ли съображения по раздел V, по който няма предложения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване раздел V.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме по глава ІV.
Има ли някакви съображения по глава ІV? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Глава ІV е приета.
По глава V “Контрол” няма предложения. Приемат се текстовете на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Глава V е приета.
По глава VІ “Принудителни административни мерки”, има предложения на госпожа Шулева, което е прието. Останалите текстове са по вносител.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване глава VІ.
Който я подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Глава VІ е приета.
По глава VІІ “Административнонаказателни разпоредби” няма предложения. Приемат се текстовете на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текстовете на глава VІІ, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Глава VІІ е приета.
По Допълнителна разпоредба има предложение на госпожа Шулева, което работната група не е подкрепила, но госпожа Шулева подкрепя работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По Заключителните разпоредби има предложение на госпожа Шулева, което е подкрепено по принцип от Работната група, останалите текстове са по вносител.
Има ли съображения? – Заповядайте.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Господин председател, една техническа корекция, не е по същество, която касае създаването на § 5а. Текстът, който е предложен от Работната група е: “Издадените от комисията и заместник-председателите индивидуални административни актове до датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, които не са подлежали на обжалване по съдебен ред, не могат да бъдат обжалвани пред съда по реда на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти”.
Идеята за този текст е следната. Такъв е текстът, който БНБ е предложила в техния закон и беше приет от вашата уважавана комисия. На този етап има две основни решения на комисията: даване и отнемане на разрешения, които са необжалваеми. Целта ни чрез този текст е тези стари решения да не бъдат тепърва обжалвани от 1 януари нататък, когато всичко става обжалваемо, защото положението меко казано ще стане неприятно. И да бъдат обжалвани пред съда “по реда на този закон”. Тоест, да остане това, което е предложено от госпожа Шулева, защото по реда на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти не е специфициран ред. Актовете не са по този закон.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Това е текст, който вие сте предложили. Работната група ви питахме специално и вие го предложихте в този вид. Това трябва да се уточни пред уважаемите депутати. Това, което казвате в момента, нека да го погледнем, защото вие давате така този текст.
ДИМАНА РАНКОВА: Наистина, предложили сме текста, но законът е объркан. Ние сме предложили да бъде по реда на този закон, като тук се има предвид Комисията по финансов надзор, в който създаваме този § 5а. Да, подкрепяме текста, но предполагаме, че е технически пропуск, че е посочен Законът за пазарните манипулации, който въобще няма ред за съдебно обжалване или необжалване.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Така е, тъй като това е изменение в Закона за комисията за финансов надзор и се е имал предвид точно този закон. Грешката е наша.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря.
Бих помолила вносителите на § 5а да ни обяснят по предмет какви са тези индивидуални административни актове, издадени от комисията.
ДИМАНА РАНКОВА: От създаването на Закона за комисията за финансов надзор в началото на 2004 г. до настоящия момент има няколко точно определени актове на колективния орган, който е в лицето на Комисията за финансов надзор, както и на отделните нейни ресорни заместник-председатели, които не подлежат на съдебен контрол. Всички останали подлежат на съдебен контрол.
Тези, които не подлежат към момента, това са отказ от издаване на лицензии, отнемане на лицензии за извършване на дейност по специалните закони, по които работи Комисията за финансов надзор. Това са решенията на комисията. Както и на заместник-председателите не подлежат към настоящия момент на обжалване налагането на принудителни административни мерки, спрямо поднадзорни лица по специалните закони, по които работи...
НАДЯ АНТОНОВА: И какво се цели с тази необжалваемост? Как се защитават тези хора, чиито лицензи са отнети? Каква е тяхната защита като въвеждаме необжалваемост?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Идеята на защитата е да се защитят по-точно клиентите на тези поднадзорни лица, чиито лицензи са отнети поради грубо нарушение на закона. Това е била идеята. На този етап не бих казал, че много често сме се възползвали от нея, по-скоро много рядко. Но този текст съществува. Проблемът, който е възникнал в миналото, е когато се отнемат лицензиите на българските търговски банки, тогава поради факта на обжалваемост много хора загубиха парите си поради това, че БНБ не можеше веднага и ефективно да сложи квестор в тези компании.
НАДЯ АНТОНОВА: Този проблем е отпаднал.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Естествено.
НАДЯ АНТОНОВА: Дайте друг пример, който е актуален.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Примерът е някои инвестиционни посредници, които извършваха нарушения на закона и фалшифициране на документи. И при едно отнемане на лиценза, защото такива имаше при предишната комисия, въпреки че се допускаше предварително изпълнение на решението, тръгва се във ВАС и се блокира обжалването, като се махне предварителното изпълнение и се блокира решението. Тези хора са с ясното съзнание, че вървят към отнемане на лиценз и започват да правят много поразии, които рефлектират върху техните клиенти. Първо, средствата, които са на управление, започват странно да изчезват. И целият рефлекс се връща в комисията, без тя да има възможност за превенция. По този начин отнемането на разрешението автоматически стопира дейността на инвестиционния посредник и се връщат книжата и парите на клиентите, които са се оплакали на база на което е направена проверката и т.н.
НАДЯ АНТОНОВА: Доколкото разбирам, вие слагате ударението на това, че веднъж отнет лицензът предотвратява и дейността поради необжалваемостта на отнемането на лиценза. И така аргументирате защитата на клиентите?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Да.
НАДЯ АНТОНОВА: Да, но жалбата не спира изпълнението. Това може да се постигне с предварително изпълнение на тази заповед и прочее и да се запази принципа на обжалваемост.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Това са вече отнети лицензи. От 1 януари принципът на обжалваемостта се възстановява поради факта, че в Европейския съюз не може да има необжалваеми актове.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз оставам скептична по този текст, не искам да продължаваме дискусията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Антонова прави тежък компромис, отивайки към европейската практика.
Има ли други съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Остана да гласуваме приложението към чл. 27, ал. 1.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приложението е прието.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,40 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ

Стенограф:
Н. Иванова