П Р О Т О К О Л
№ 25

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 25

На 5 октомври 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за корпоративното подоходно облагане, № 602-01-68, внесен от Министерски съвет, приет на първо гласуване на 01-0902006 г. – второ четене.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имаме необходимия падащ кворум и можем да започнем да работим.
Проектът за дневен ред включва единствена точка:
1. Обсъждане на Законопроект за корпоративното подоходно облагане – второ четене.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Започваме с обсъждането на законопроекта.
Заглавието на законопроекта е: “Закон за корпоративното подоходно облагане”.
Част първа – Общи положения.
Глава първа – Общи разпоредби.
По чл. 1 няма предложения на народни представители, има редакция на работната група за т. 5.
Имате ли съображения по чл. 1? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 2 няма предложения на народни представители, има предложение на Работната група за редакция на текста.
Имате ли съображения по този редактиран текст? – Няма.
Който е съгласен да приемем текста, който ни предлага Работната група, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Член 2 е приет.
По чл. 3 и чл. 4 няма предложения.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 5 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от Работната група. Подкрепя се текста на вносителя.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по въпроса за патентния данък в България не беше проведена необходимата дискусия и той отпадна за част от субектите, които бяха облагани с този данък. Затова ние предлагаме неговото връщане за корпорациите с идеята, че тази реформа се направи в тъмната стаичка и нямаше обществен дебат по една много сложна и значима тема.
Знаете, че имаше момент миналата година, когато обсъждахме в тази комисия патентния данък, говореше се той по принцип да отпадне за всички субекти от 2007 г. Министерството на финансите, без да се съобрази с това мнение, направи нещо, което прецени, че е целесъобразно – една частична политика към част от субектите, които плащат патентен данък. Това не е справедливо, не е и пазарно да се подхожда по този начин. Една такава политика е необоснована. Ако вие трябва сега да обясните на част от фирмите, които от един режим отиват в друг режим, то не бихте могли да се обясните.
С този режим на практика връщаме стария текст за корпорациите с идеята, че без обществен дебат по тази тема не може да се прави подобна реформа. Това е и нашата идея.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Попвасилев, заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Искам да добавя още нещо към това, което каза господин Димитров, и то е, че предполагам, че хората от Министерството на финансите ще обяснят, че аз, ако съм регистриран като едно ЕООД, а пък някой от колегите е регистриран като ЕТ, и двамата извършваме, примерно, фризьорски услуги, защо единият ще се облага с патент, а другият ще се облага по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кой от представителите на Министерството на финансите ще отговори на въпросите от народните представители?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Смятаме, че това не е единствената неравнопоставеност между едноличните търговци и юридическите лица. Начинът, по който те формират своите данъчни задължения също е различен в смисъл, че едноличните търговци плащат един-единствен данък, пределният размер на който е малко под 24%, докато сумарната данъчна тежест на юридическите лица, ако приемем, че си платят и дивидента, е 20,95% в момента. Тоест, не може да се търси абсолютна аналогия. И предложението на Министерството на финансите е обосновано от това, че юридически лица не е нормално да бъдат облагани с друг вид данък, освен корпоративния, независимо от размера на техния оборот.
Тоест, това са такъв кръг субекти, който трябва да бъде облаган с корпоративен данък, да формират нормална данъчна основа на база финансов резултат с необходимите преобразувания и да внасят своя данък. И те следват своя различен ход от физическите лица търговци, каквито са едноличните търговци. Има доста различия между тях и затова са обособени в два закона. Затова и при новите данъчни закони са предложени да бъдат на различен режим в два различни закона, тъй като приликата не е чак толкова близка и не виждам проблем да се облагат по различен начин за дейностите, които извършват.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: не можах да разбера от обяснението как така два субекта, които са регистрирани по търговския закон, извършват една и съща дейност, трябва да имат различни режими на облагане. Само това не можах да разбера. На каква логика едноличният търговец и юридическото лице, извършвайки една и съща дейност в едно и също населено място, може да са съседни по офиси, трябва да имат различен режим на облагане? Не разбрах логиката.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Елкова, имате думата да ни въведете в лабиринта на данъчната логика.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Облагането се определя основно от правно-организационната форма и това е така във всяко отношение. Една и съща дейност, която се извършва от едноличен търговец или от ООД се облагат по различен начин, защото е различна правно-организационната им форма. И това далеч не се отнася само за патента и не е нищо ново. Така е от много години насам и продължава да бъде така. (Оживление)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, искам да върна дебата. Виждам тук господин Мечев и господин Паскалев, ние миналата година говорихме по повод патентите и начина на разпределение в страната за това как в определени градове, примерно в София е по един начин, а в други градове в страната – не. Заедно с БНС внесохме промени тогава и от Министерството на финансите ни увериха, че изобщо ще отпадне патентният данък от 2007 г. Мисля, че всички сме наясно за това и то може да се види в стенограмите, тъй като ние бяхме на ръба на това да приемем и да тръгнем да работим в Работната група, заедно с Министерството на финансите, за да видим в кой град и кой регион как да се разделят.
Тази година се оказа, че нашият консенсус по този въпрос е безсмислен, тъй като има коренно нов принцип.
Аз не съм съгласна, че ако имаме от една страна ЕТ, а от другата ООД, и имат една и съща дейност, трябва да приемем, че за едните може да има патент, за другите не и че ще се облагат по различен начин. Това, че статуквото е така, не означава, че това е правилно.
Така че ви моля да сме последователни в цялата си логика оттук нататък и подкрепям предложението на колегите от ОДС.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, тук е вече и заместник-министър Кадиев и аз искам да го помоля да вземе отношение по тази тема, тъй като няма логика данъчната система да дава предимство на едноличен търговец спрямо ООД, когато те се занимават с една и съща дейност. Представете си, че те са на една улица, двете фирми на практика правят едно и също нещо и данъчната система облагодетелства единия, дава му конкурентно предимство. Това не е нормално.
Да, госпожо Елкова, има го от много години в България, права сте. Но сега е моментът да бъде преодоляно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Мисля, че в най-общ план позицията на Министерството на финансите е съвсем принципна – юридическите лица се облагат с корпоративен данък, а не с патентен. И не виждам кое ви смущава в това, че те извършват една и съща дейност. Като правна форма те са различни.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Облагането им е различно. Има разлика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз не виждам нищо смущаващо в нашата позиция, нищо безпринципно. Напротив.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Господин Кадиев, идеята на нашето предложение е следната. Ако се махне патентният данък, да се маха за всички, всички да отидат на един режим, а не едноличните търговци да имат право на патентен данък, а юридическото лице да няма.
Освен това, не забравяйте, че данъчното условие при едноличния търговец и при юридическото лице се образува като се спазват законовите разпоредби на ЗКПО. В крайна сметка механизмът е един и същ, но ставките са различни, пък, виждате ли, единият имал право на патентен данък, другият пък нямал право на патентен данък. Принципната позиция трябва да е следната. Ако искаме за всяка стопанска дейност да има облагане по един и същ ред, или близък и да се различават в ставките, махаме патентния данък, казваме: вече няма патент, по този ред се образува данъчната основа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителите имат ли да кажат нещо, или да минаваме към гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Явно трябва да го гласуваме. Този спор може да продължава до безкрайност.
МАРИЯ КАПОН: Вие бяхте, господин Кадиев, миналата година, когато водихме тази дискусия. Масата е в същия формата. Говорихме за това, че от 2007 г. няма да имаме патентен данък. Тогава ме убеждавахте, бяхте съгласни с различните регионални патентни. И всички ние дръпнахме назад, решихме, че наистина е сложно и след като ще е само за тази година, да приключим спора. Това беше причината, да се откажем. По-нататък ще видим, че не се отказваме при транспортни фирми, при едни се отказваме, при други не се отказваме. На каква база решавате все пак да ги оставим? Поне този принципен въпрос би трябвало да има някакво основание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз не си спомням да сме се съгласили да ги махнем, мисля, че просто отложихме дискусията. Не си спомням. Не ми е нивото аз да се съгласявам да махна патентите. Ако е бил някой, трябва да е бил министърът на финансите, който да е поел ангажимента. Не мога аз от името на министерството да поема такъв ангажимент. Това е много сериозно.
Вие знаете, че патентите по принцип събират много малък приход – около 50 млн. лв. В същото време обаче тяхното махане означава огромно административно натоварване на Националната агенция по приходите. И в същото време означава натоварване и на тези бизнеси, които са на патент. Имате, от една страна, вашето желание да облекчите бизнеса и искате това нещо. Всеки нормален човек го иска. От друга страна имате желанието да има равно третиране за различните юридически форми. Просто трябва да изберем едно от двете.
Ако направим това, което Вие искате, ще имате равно третиране, но ще натоварите малките бизнеси.
Опитвам се да обясня, че няма абсолютно правилно решение. Всяко решение има плюс и минус. Как ще обясните утре на същите тези фризьорки, че вече ще трябва да водят счетоводство?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Важно е да го има този дебат и поне в Бюджетната комисия да си кажем аргументите.
Добре, господин Кадиев, приемам Вашата позиция, обаче как ще обясните на таксиметровите шофьори по същата логика, че до вчера са били на патент, а вече трябва да водят счетоводство? Защото казвате, че не можете да го обясните на фризьорките, защо да можете да го обясните на таксиметровите шофьори? Това не мога да разбера. Защо в единия случай може да се обясни и да се приеме, а в друг случай не може да се обясни и че няма да го приемат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Патентът е насочен към малкия бизнес, а не към транспортните фирми.
МАРТИН ДИМИТРОВ: А те големи фирми ли са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Различни са. Не са занаяти. Там основната причина бяха злоупотребите. Но дори и да ги нямаше злоупотребите, тяхното нормално място не е там.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако ми позволите да добавя нещо към логиката, която се опитаха да мотивират данъчните. Определено се предполага, че едноличният търговец има по-малък обем стопанска дейност и неговият патентен данък в по-голяма степен съответства на неговите задължения, ако той се облагаше с корпоративен данък. Мисля, че това е основната логика в случая.
Що се отнася до патентния данък, той трябва да се увеличава за видовете дейности и ние правим стъпка и в тази посока. Със сигурност трябва да увеличаваме патентния данък.
Мисля, че дискусията е излишна. Министерството е избрало точно този вариант, който е най-ефективен и най-адекватен за сегашната ни данъчна и стопанска дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Позициите са ясни, предлагам да преминем към гласуване. Като иска да мине от едната категория в другата законът му го позволява, няма пречки. Не е задължен да стои като едноличен търговец.
Който подкрепя предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, моля да гласува.
За – 3, против – 8, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 5.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – 2, въздържали се – няма.
Член 5 е приет.
По чл. 6, чл. 7 и чл. 8 няма предложения. Предлага се да се приеме текстът на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 6-9 на вносителя.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 9 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Предложението ми е било, за да проведем един дебат по това, когато обслужващата банка закъснее с плащането към Националната агенция по приходите, независимо че е направено в срок от страна на лицето, което трябва да си внесе данъците. Това се случва многократно в последните години, особено в натоварени периоди, при което глобите дори за просрочване от един ден, са достатъчно големи. Затова въпросът беше, че когато дойде ревизия и трябва да има глоба за разликата на просрочване от един или два дни, банката да поеме тази лихва, самата глоба.
Не съм убедена, че тук е мястото на текста, но е въпрос на дебат в логиката на такова просрочие. Тоест, вид на дисциплиниране и на самите банки. Най-вече когато сме внасяли ДДС, това е бил изключително важен момент. Данта банка е затворила в 14 часа, другата в 15 часа, третата в 15 часа, или проспиват платежните, когато не са били по електронен път на някое бюро. И оттам нататък, за да има дисциплиниране в самата банка, ми се струва, че един такъв текст ще е добър за внасяне.
Може би вносителят трябва да каже къде е възможно да има такъв текст и как е възможно това да се реализира. Досега няма случай, въпреки че някой е платил, да може да си вземе глобите от банката.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Къде е мястото на този текст и как може да стане това – май няма как да стане. Проблемът е, че отношенията на НАП са единствено и само с данъчно задължените лица. И няма как НАП да има отношение с банката. Факт е, че има такива случаи в практиката и то много големи. Единственото, което може да се направи, е НАП да дисциплинира данъкоплатеца, а данъчно задълженото лице да прави регресен иск към банката.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Може да си предяви иск към банката за понесени вреди. Върви банкова конкуренция, да си смени банката. По принцип сте права, но когато имаше само БНБ.
Който подкрепя предложението от народния представител Мария Капон, моля да гласува.
За – 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 9 в редакцията на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението е прието.
По чл. 10 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – ал. 2 да се заличи.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Искам да попитам вносителите, които с ал. 2 казват, че може да липсва част от минимално изискуемата по Закона за счетоводството информация в първичния счетоводен документ, да ни дадат примери и да кажат: ето това може да липсва и в този случай ние казваме: “Няма проблем”. Да ни дадат 3-4 примера, за да ни ориентират какво точно са имали предвид. После ще направя своя коментар.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ще дадем само един пример за случай, който е извършен определен обем работа и в първичния счетоводен документ, който най-често е данъчна фактура, липсва например броят на часовете на извършваната оран, примерно. Между двете лица е подписан протокол за извършената работа. В този случай, нищо че във фактурата не е записан броят часове работа, в друг документ, в който се търси общата сделка между лицата, този реквизит е видим, поради което по никакъв начин документално не е опорочена сделката между тях. В този случай ние смятаме, че всички документи по сделката трябва да се гледат в тяхната съвкупност, липсата на нещо във фактурата не е основание автоматично да бъде отказан разход на лицето, ако то може да го документира с друг документ. И той съществува реално.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, ако сте слушали внимателно това, което ви каза господинът от Министерството на финансите, добивате представа, че тази алинея дава много сериозна свобода на данъчната администрация да правят каквото си искат, ако липсват документи. И ако искате да се намалят злоупотребите, ако искате възможностите за корупция да бъдат намалени, трябва да подкрепите нашето предложение текстът на ал. 2 да отпадне. Текстът е изключително неясен. Това, което колегата обясняваше като информация, я има в договора за услуга, така че тя не е липсваща информация. Има я в договора, който е сключен със съответния контрагент.
Това е изключително неясен текст, който може да се използва както данъчната администрация намери за добре.
В полза на Министерството на финансите, СДС предлага този текст да отпадне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин Димитров, през цялото време обяснявате как въвеждаме административни пречки. В случая правим по-либерален режим – даваме им правото да им се признае за разход фактура, която няма всички атрибути, които трябва да има, чрез съпътстващите документи. Вие искате това да отпадне, което означава, че оттук нататък няма да имат такова право и няма да им се признава това за разход.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров, погледнете редакцията на Работната група. Там изрично пише: “при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват”. За какво говорим?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Принципно това, което казва Мартин, е така, може да има своеволия, обаче нека да си представим друг вариант от практиката, в който имаш фактура, издадена от фирмата, но липсват приемо-предавателни протоколи и т.н. към тях, въпреки че има реално извършена дейност. И може да се окаже, че ако го няма този текст в закона, данъчният да възприеме точно обратното и да тръгне по обратната логика, да каже: “Къде са ти приемо-предавателните протоколи? Как така ги няма?” Въпреки че самата фактура реално е документ, който отъждествява сделка. Може да каже: “Я си дай сега договора?” – това, което многократно е правено, въпреки че имаш фактура и тя е доказателство.
Нещата трябва да се гледат от двете страни, да се види и балансът. Мартин е прав за това, че в определени случаи може да се използва за корупция. Но от друга страна, ако липсва такъв текст, може да се окаже, че ще побъркаме данъкоплатеца от формалности, за да трябва да се доказва.
Аз лично съм разколебана в подкрепата на колегите си. Казвам го в прекия смисъл на думата, за да подкрепя това, което каза господин Кадиев, че може да се получи обратен ефект.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирам, че вече има консенсус.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Всъщност, колеги, Работната група е взела предвид нашите съображения и е коригирала текста точно по начина, по който ние сме желали. Така че няма проблеми.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Значи можем да запишем, че предложението се подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 10 е приет.
По чл. 11 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 11 е приет.
Глава втора – Източници на печалба и доходи.
По чл. 12 има предложение от народния представител Петър Кънев. Работната група го е подкрепила по принцип.
Работната група е дала някои корекции към текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя плюс редакцията на Работната група за чл. 12.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 12 е приет.
Глава трета – Международно облагане.
Член 13 се предлага да се приеме в текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 13 е приет.
По чл. 14 има предложение на народния представител Петър Кънев, както и предложение от народния представител Мария Капон. Работната група частично е подкрепила господин Кънев по т. 1 и 2, но не го е подкрепила по т. 3 и 4. А предложението на госпожа Капон не е подкрепено.
Имате думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Вчера възникна този проблем и се разбрахме с представителите на министерството, оттеглям предложението си по т. 3 и 4, което не е подкрепено от Работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, зная, че много смут внесе поправката за това дали може да се разбере какво точно съм имала предвид. Това е истината – точно кораби са.
Става въпрос за случаи, когато при определен корпоративен данък, има и алтернативни данъци по този закон, местните юридически лица имат право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина. Тук ставаше въпрос да останат ли алтернативни данъци само за кораби, а да остане хазартът.
Екзотична е поправката, за да не се окаже да приспадаме нещо някъде направено. В целия закон се боря с облекченията, които са дадени към хазарта спрямо другия данъкоплатец. Поради тази причина бях внесла предложението да остане за корабите, защото те плащат и такси, много пъти са мултинационални компании. Това е така. И да отпадне възможността това да се случва при хазарт и регистрация с хазарт.
Не знам какъв е коментарът на вносителите и дали това може да бъде прието.
С удоволствие ще чуя коментарът по това.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Трудно ми е да направя коментар – слагаме кораби, защото не ни харесва хазартът. Хазартът в крайна сметка не е мръсна дума. Това е една нормална дейност. Като искате да я обложите с повече, облагайте я с повече. Не зная, аз съм разколебан. Не зная какво да кажа.
МАРИЯ КАПОН: Става въпрос за приспадане.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Става въпрос за дейността, извършвана в чужбина под формата на опериране с кораби и хазарт. Доколкото данъчната система е неутрална и тя изследва правото за приспадане на данъчен кредит, няма логика да лишаваме някого от правото да приспада данъчен кредит, каквато и дейност да извършва, която е в рамките на закона и се облага по този начин. По никакъв начин не може да бъде обяснено, че за дейността кораби, за която е платен данък в чужбина, българската държава признава данъчен кредит, а за дейността хазарт не признава, само защото тя е на специфичен режим. Ако беше да се обложи с корпоративен данък, би ползвала. Това е логиката.
Тъй като алтернативният данък е алтернатива на корпоративния, той се ползва от тези права, които са общи в данъчната система. Така че бихме влезли в дискриминационна процедура по отношение на разделянето на два вида бизнес.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви.
След като само аз от всички присъстващи съм бил председател на Комисията по хазарта, бих искал да ми позволите да ви кажа за какво става въпрос.
Първо, през юни Европейската комисия прие решение, с което хазартът вече не влиза в “Свободно движение на капитали” така че индивидуално се решава в страната.
Второто, заради което това предложение е неудачно, е защото български оператори не могат да развиват дейност в чужбина, при която да приспадат платен данък.
Тук става въпрос за едно лицензионно производство, при което по необходимост данъчното облагане влиза в корпоративния данък. То беше по особен ред. Така че практическа възможност да се приспадат данъци в областта на хазарта няма – нито авансово, нито в други страни.
МАРИЯ КАПОН: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно с предложената редакция от Работната група, която се подкрепя от вносителите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, има предложение от Националната агенция. Трябва им още малко време, за да проверят практиката, да няма проблем с ал. 1 и ал. 2. Има ли възможност да отложим този текст? Ако не, гласувайте го така, както сме го написали.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам да ви дадем право за редакционни поправки, ако са такива, но да си го приемем.
Ако има такъв казус, ние и вчера в пленарната зала направихме това за другия закон. Да вървим напред. Ако намерите съществени неща, ще го прегласуваме.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Глава четвърта – Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане.
По чл. 15 има редакционна поправка на Работната група – “данъчната основа” да се замени с “данъчния финансов резултат”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложената промяна и текста на вносителя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 15 е приет.
По чл. 16 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – чл. 16 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мария Капон – в ал. 3 да отпадне последното изречение.
Работната група подкрепя предложението.
Има и предложение за частична редакция на чл. 16.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам внимателно да видите ал. 2, т. 3, където пише “получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ...”. Това означава ли, че не може да има безлихвени заеми между фирмите? Това ли казвате? Винаги, когато има такъв случай, данъчните ще могат да налагат нови допълнителни условия, тоест санкции.
Въобще целият чл. 16 дава възможност на данъчната администрация да прави каквото си иска и когато си иска. Имайте предвид, че борейки се с корупцията, ако дадем рамка, при която данъчният инспектор да може да прави каквото си иска, като в ал. 2, т. 1: когато е имало значително превишаване на количествата на влаганите материали и суровини за производството и други производствени разходи. Казва човекът, че има количествено превишение и ако не му платят, той започва да начислява допълнително данъци.
Не се смейте. Вижте, преодоляването на корупцията иска много ясни правила, при които да няма субективизъм в действията на данъчната администрация. Смятам, че комисията би трябвало да има консенсус по този въпрос. Ако смятате, че текстът на чл. 16 е ясен текст, браво на вас. Но според мен той дава пълна свобода на данъчните де преценят каквото искат да правят.
Корупцията в България и по света означава използване на държавна власт в личен интерес. Така че данъчните трудно могат да преборят корупцията. Те по-скоро могат да бъдат част от нея, но трудно могат да я преборят.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Дебатът беше и в работната група. Не бих твърдял, че основанията на Мартин Димитров са несериозни. Точно обратното. Но просто нямаме предложен по-перфектен текст. Всички разбирам, че това е практиката. Ако има предложение за по-перфектен текст, то може да се обсъжда. Но вариантът изобщо да го няма, след като тази практика я няма, разбирате какво означава. Едното застрашава приходите, а другото застрашава приходите на данъчната администрация. (Оживление)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Само да ми отговорят на конкретния въпрос – ал. 2, т. 3 означава ли, че не може да има безлихвен заем между фирми? Моля да ми отговорите конкретно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За целите на този закон няма да има такъв безлихвен заем – да. Не е нормална икономическа дейност една фирма да даде на друга фирма безлихвен заем. Те могат да си дават безлихвен заем, но данъчната администрация ще влезе и ще го обложи по пазарна лихва, все едно, че са два икономически субекта, които извършват нормална икономическа дейност. Вие на кой давате безлихвен заем? На кой си давате колата просто ей така, без пари? На кого си давате жилището? Това не е нормална икономическа дейност.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, въпреки че за голяма част от текста съм съгласна с това, което пише тук, че трябва да го има, и че половината от текстовете, които са неработещи, но като цяло не е вярно това, че не можеш да даваш безлихвен заем. Практиката показва, че когато имаш добър партньор или добър доставчик, или човек, с който работиш години наред, можеш да му дадеш безлихвен заем. Друг е въпросът, че принципно ще ви бъде обложен и тогава трябва да го има. Много пъти взаимоотношенията между фирмите бяха такива. Благодарение на това се крепеше и растежът в тези години. Особено в годините, в които нямаше кредити.
Така че на въпроса на кой давате? Даваш най-вече на партньор, а не даваш на приятел или не даваш на роднина.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Но за целите на този закон ние облагаме това. Вие си давайте безлихвения заем.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е един текст, по който онзи ден на работна група отново спорихме около половин час. Всичко това се повтаря отново.
Няма спор, че се дават безлихвени заеми. Друг е въпросът има ли подписвания, подписва ли се, с какви лихви – това е друга тема.
Дълго спорихме, ако си спомняте, за ал. 2, т. 1. Това е един текст, който има дисциплиниращ ефект. Не знам досега случай да са доказани значителни превишения на количествата на влаганите материали, суровини и т.н., и т.н. Но нека да подкрепим текста във вида, в който е предложен, защото това е реалният живот. В края на краищата отново влизаме да коментираме нещата в една и съща схема.
Моля ви, подкрепете текста, както е предложен, защото е многократно обсъждан.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кънев, много се зарадвах на Вашето мнение, но как си представяте представител на Националната агенция за приходите, който отива в дадена фирма и казва, че има значително превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производството и други производствени разходи? Това означава, че трябва да се познават тънкостите на дадено производство.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Краткият отговор е: с техническа експертиза. Това е краткият отговор.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Последен въпрос. В досегашната работа на Националната агенция за приходите и въобще на данъчната администрация, колко такива случаи имате, господин Кадиев?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: До момента не е имало такъв текст и е нямало как да се прави техническа експертиза. Затова го правим, защото виждаме в практиката проблеми, когато една фирма отчита разходи колко бетон е налят в една сграда, при положение, че е напълно ясно, че толкова бетон не е налят. Само че няма как да го санкционирате за това нещо по сегашния закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясна е практиката, ясен е и текстът.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Който е за, моля да гласува.
За – 2.
Предложението очевидно не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група и текста на вносителя в тази част, в която не се редактира.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 2, въздържали се – няма.
Член 16 е приет.
По чл. 17 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 17 е приет.
Част втора – Корпоративен данък.
Глава пета – Общи положения.
Член 18 се подкрепя по вносител.
Член 19 се подкрепя по вносител.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване тези два текста на чл. 18 и 19.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Членове 18 и 19 са приети.
И навлизаме в най-вълнуващия текст – данъчна ставка, където има множество предложения: от народния представител Евгений Жеков и групи народни представители; от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров; от народния представител Борислав Великов; от народния представител Йордан Цонев; от народния представител Мария Капон. Всички те предлагам данъчната ставка да бъде 10 на сто.
Смятам, че сме в най-важната част на закона. Припомням ви, че председателят на комисията направи предложение в пленарната зала ставката да падне на 12%, ако има такава възможност. Проведените анализи от Министерството на финансите показват, че такава възможност има. Радвам се, че това е един от най-важните моменти в този закон, който днес май ще приемем с консенсус.
Предложението на мнозинството в парламента е ставката да бъде 10%. Разбирате, че това е изключително важно решение, което ни изкарва на лидерски позиции. Разбира се, тук ще чуем за Прибалтика. Това просто не е вярно, тъй като там данъкът върху дивидентите се оказа 28%. Така че България с това решение ще стане данъчен лидер в Европа, което разбирате, че е добро решение.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ: Само Черна гора е по-напред.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тя не е член на Европейския съюз.
МАРИЯ КАПОН: С една дума, мнозинството клекна на опозицията? (Весело оживление)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, бяхме изненадани, че опозицията не направи по-радикално предложение от управляващите. (Оживление) Но се радваме на консенсуса и предлагам да не губим време за обсъждане и да кажем, че сме приели предложението с консенсус.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 20 е приет единодушно.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин председател, искам да цитирам Мария Капон, която ми каза: “Вие за две години управление направихте това, което ние обещавахме за 4”. (Оживление)
МАРИЯ КАПОН: Не само това. Аз обещах публично да кажа, че това е най-добрата политика в момента. И го казвам. Както знаете, казвала съм, че това е правилното. Така че ви поздравявам за консенсуса.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, преминаваме към чл. 21. Предложението на Работната група е да се приеме текстът на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 21 е приет.
Глава шеста – Общи положения за определяне на данъчния финансов резултат.
По чл. 22 и 23 се подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 24 има редакция на Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 24 е приет.
Член 25 е по вносител, няма предложения.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Член 25 е приет.
Глава седма – Данъчни постоянни разлики.
По чл. 26 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от Работната група.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, това са три текста, които според нас трябва да отпаднат – т. 4, 5 и 6. Това са ситуации, при които не се признават разходи на фирми. Смятам, че и трите ситуации не са необходими.
Не се признават за данъчни цели: “4. разход за начислен данък върху добавената стойност...”. Няма никаква причина това да не се признава за данъчни цели. На практика става двойно облагане.
Не се признават отново за данъчни цели: “5. разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит”. Няма причина тези разходи да не се признават за данъчни цели. Така администрацията в крайна сметка постига двойно облагане отново. Не виждаме причина. Смятаме, че е съвсем нормално да се признават.
Също така, не се признават за данъчни цели: “6. разходи за начислени глоби...”. Тоест, глобяваш го и после това не му го признаваш като разход и пак го облагаш.
Също така, ако са ви конфискували нещо, след това си го облагат и с данък. Тоест, идват данъчните, конфискуват ви го, обаче после си го и облагат. Казват: ние ти го конфискувахме, ама ще го обложим с данък.
Така че, уважаеми колеги, предлагам ви тези текстове да отпаднат. Няма причина да запазим тази ситуация.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата вносителите.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Четирите отделни точки са четири отделни хипотези. Първата от тях – т. 4 касае случаи, в които неправилно е определена данъчната основа за данък върху добавената стойност. Един пример. Две свързани лица правят доставка помежду си и продават картофи, и казват, че са за сто единици, начисляват данък 20 единици. След което влиза данъчната администрация и казва, че данъчната основа в този случай е пазарната цена по смисъла на новия Закон за данък върху добавената стойност, и тя всъщност не е 100 единици, а е 300 единици, поради което дължимият данък към държавата е 60 единици. И доначисляват в ревизионен акт разликата между 60 и 20, тоест 40.
И тъй като ДДС е косвен данък, той трябва да се поеме от потребителя, което в никакъв случай, при никакви счетоводни правила, не може да бъде отразено в нормална ситуация, като разход при доставчика. Именно това е причината, още повече, че той е нарушил Законът за данък добавена стойност, ние да му признаем за целите на корпоративното облагане един подобно начислен разход, с който той навремето е ощетил държавата и не е начислил върху правилна основа. Това е първата точка.
Поради тази причина смятаме, че това не е нормален разход, а той поема чужд данък, поради което това няма как да бъде данък. Малко по-надолу даренията са изключени и също не се признават за целите на корпоративното облагане. Това много граничи към понятието дарения към свързаното лице.
Точка 5 е направена с цел неутралност на данъчното законодателство в смисъл, че независимо дали ще отчетеш неправомерното действие като разход или ще го минеш формално като вземане без счетоводно третиране по друг начин, данъчният закон гони едно и също данъчно облагане, тоест никога да не признае този неправомерен разход. Тоест, точка 5 е направена, за да елиминира разликата в счетоводното отчитане на една и съща операция в различни операции.
А точка 6 по отношение на начислени глоби и конфискации, съществува от много време. Тя винаги е била дискутирана. Няма как държавата да насърчава лице, неизпълнило закона и да му признава тази сума. Обръщам ви внимание, че в следващия текст има огледална разпоредба, в която, когато държавата е неизрядна към своите данъкоплатци и им начислява лихви, те също не се облагат. Тоест, принципът е при неспазване на закона било от страна на данъкоплатеца, било от страна на държавата, разходите да не се признават, респективно приходите, които държавата изплаща за неправомерно поведение, да не бъдат облагани.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да ви дам тогава и аз една ситуация, в която да ми кажете какво става.
Дадена фирма ползва услуга от чужбина и начислява ДДС. Защо тогава да не си го признава като разход? Например, застраховател.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Каква е ситуацията, при която застрахователят си начислява ДДС? Той не извършва доставка, той е получател по доставка. Тук пише: разход за начислен данък върху добавена стойност във връзка с извършена доставка, тоест, извършена от мен.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това не става ясно по никакъв начин от текста.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Мисля, че стана ясно. Целта е, когато ти поемаш чужд данък, а не когато данък, който правомерно ти се полага. Така че във вашия случай няма никаква причина, администрацията не е признала нормален разход на лице, което не се е регистрирало по ДДС и поема тази сума.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз се опасявам, че не е точно така.
АНГЕЛ САВОВ: Аз бих предложил да погледнем още веднъж текста. Не сме й обърнали достатъчно внимание. Нека да видим точно този момент. Предлагам да го отложим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, нека да го отложим.
Заповядайте, госпожо Капон, Вие също имате предложение.
МАРИЯ КАПОН: Аз съм предложила т. 5 да отпадне по друга причина. Може ли да ми дадете един пример кога едно вземане всъщност е разход? Тук има нещо в изречението, което ме смущава като цяло – как хем е вземане, хем е разход, който се отчита?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Разход по повод на вземане.
МАРИЯ КАПОН: Разходи, направени по повод на вземане? Мисля, че е нещо друго.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Примерът е следният. Пример с картофите. С допълнително начисления данък лицето смята, че ще съди администрацията и смята, че вероятността да спечели делото е достатъчно голяма, за да признае актив, в случая вземане. Тези 40 единици, за които аз дадох пример, той не ги отразява като разход, а ги отразява като вземане от държавата. Влиза в съдебна зала, случва се обаче така, че неговата увереност не е същата и на съдията и той губи делото. След което има два начина. Първо започва да обезценява вземането или най-вероятно ще отпише вземането, което води до разход. Но източникът на този разход е вземане по повод на това действие. Така че пак стигаме до финансов резултат, който ние не искаме да признаем поради простата причина, че източникът му е самото ДДС. Това е имано предвид. Тоест, разходи, които са по повод на вземане – или обезценка на вземане, или последващо отписване, защото лицето е мислело, че ще вземе нещо, а не го е взело.
В крайна сметка стигаме до финансов резултат. Източникът е това ДДС. Затова ви казах, че независимо как се третира счетоводно тази операция, е предложено едно и също данъчно третиране.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Министерството на финансите, според мен, трябва да признае, че тук текстът не е добър и да помолим господин Савов и експертите на комисията да направят редакция. Защото какво става, ако има вземане от дадено лице, то фалира и не плати вземането, включително и ДДС? Тогава какъв е разходът? Какво става тогава?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма да гласуваме предложенията сега, тъй като ще изчакаме редакцията.
Продължаваме с текста на чл. 27, където отново има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров. Работната група е подкрепила тяхното предложение.
Има и предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Аз смятам, че в ал. 2, както и при скрито разпределение на печалбата, че трябва да има доказателство за това. Затова съм го премахнала, защото смятам, че тук вече имаме и престъпление. Как го доказваме? Тоест, да няма субективизъм, когато е записано така.
А другата точка смятам, че не можем да я коментираме, докато не видим какъв е реално чл. 26. Това е обратният вариант. В зависимост от това какъв текст ще има чл. 26, ще се знае какво да се прави тук. Аз дадох решението текстът да отпадне и от двата места. Но вече е въпрос на редакция в чл. 26.
Другото ми предложение е да отпадне “както и при скрито разпределение на печалбата”. Как доказваме, че е скрито разпределение на печалбата? Тук трябва да има текст, който да пояснява при какви условия наричаме скрито разпределение на печалбата с определението, което е дадено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Очевидно стана, че текстовете вървят заедно. Идеята е, че ако данъчната администрация ревизира лицето, отчете разход и после спечели делото, ще отчете и приход, тъй като разходът не е бил признат и приходът също трябва да е необлагаем. Огледални са разпоредбите, така че вървят заедно.
По отношение на скритото разпределение на печалбата, в т. 5 от Допълнителните разпоредби на законопроекта, който се разглежда в момента, има дадено определение. Това са разходи, свързани с дейността. И тъй като те са приравнени на дивидент, няма как при това очевидно отклонение от облагане, да бъде признат този дивидент и да бъде освободено лицето, тоест да се ползва от общия режим на дивидентите. Затова е предложено като изрично изключение, тъй като дивидентите са на специален режим. С цел избягване на двойно данъчно облагане, дивидентите са освободени при получателя. Но скритото разпределение не е нормален дивидент, той е прикрита форма на разпределение на дадено възнаграждение, при което не може да ползва преференциалния режим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако текстовете са свързани, нека да отложим и този текст.
По чл. 28 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров. Работната група не подкрепя предложението.
Предложението от народния представител Мария Капон също не е подкрепено от Работната група.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте, уважаеми колеги, тук е много важно да ни подкрепите, защото става дума за непризнати разходи от липси и брак. Тази хипотеза я има и в Закона за ДДС. Но самите ситуации, които са описани тук, са различни от тези в Закона за ДДС, при което може да се получи следната картина – по Закона за ДДС някоя ситуация да се признае, а по корпоративното облагане, огледалната ситуация да се бори с данък.
Именно затова сме предложили “аварии или катастрофи”, които ги има в чл. 80 от Закона за ДДС: “аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина, като хипотеза също да ги има. Смятам, че ви правим услуга в това нещо. Би било голяма бъркотия противната ситуация и би трябвало да го подкрепите. Не зная защо Работната група не е подкрепила предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Тук тава въпрос при липса на стоки, подобно на чл. 25, тоест при кражби в магазини, в които има свободно движение на хора, на открито да са поставени материалите. Смятам, че определението “с над 100 кв. м. нетна площ”, ако имаме...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това е подкрепено от Работната група.
МАРИЯ КАПОН: Защо не пише, че частично ме подкрепяте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Всъщност не Ви подкрепяме, махаме преференцията за всички.
МАРИЯ КАПОН: Това е нелогично. Или трябва да има някъде текст за застраховане срещу кражба. Може би това сте имали предвид. Защото тук наистина са облагодетелствани само големите магазини.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Вече всички не са облагодетелствани. Решихме, че има равно третиране за всички, никакво облагодетелстване. Те са отговорни за кражбите в магазините си. Не даваме данъчно облекчение за това, че те не са се справили с кражбите в магазините.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Големият, който има охранителна фирма, охранителна техника и т.н. не е в по-неблагоприятна ситуация...
МАРИЯ КАПОН: Аз затова предложих да е за всички еднакво.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В момента е еднакво за всички. (Оживление)
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кадиев, мисля, че ако оставим текста в тази ситуация, ще има много сериозно недоволство спрямо вашето министерство и то с основание. Представете си един магазин, който е обран през нощта, а вие ще му искате той да си плати данъка върху всички активи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: В момента беше до 0,25%. По тяхна статистика кражбите им са около 1%. Но те си имат застраховки за това нещо. Това не означава, че трябва да им признаваме данъчни облекчения. Мисля, че това е нормалната политика. Ненормалното е било това, което са направили преди няколко години, когато са им дали тези 0,25%. Според мен изобщо не е трябвало да ги дават тогава.
По отношение на Вашето предложение за авариите и катастрофите, смятаме, че то се включва в хипотезата на непреодолима сила.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, а защо по Закона за ДДС са написани отделно, ако се включват в тази хипотеза? Имам предложение да си изравните хипотезите в двата закона, за да няма спекулации. Просто ситуацията е една и съща и хипотезите трябва да са еднакви.
Няма логика едно и също нещо да е написано по два различни начина в двата закона, което дава отново право на данъчната администрация да го тълкува както иска.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не виждам какво друго може да се направи, освен да се коригира другия закон.
МАРИЯ КАПОН: По-добре да се редактира по един и същ начин. Това е въпрос на редакция.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Можем да проверим как е в Закона за ДДС, но със сигурност това влиза в разбирането за непреодолима сила по смисъла на Търговския закон, чл. 306.
Може би некоректно е отбелязано, че не го подкрепяме. Напротив, подкрепяме предложението, но смятаме, че е част от т. 1, поради което не е отразено. То е инкорпорирано в съдържанието на друг термин. По принцип групата го прие, но се прие, че попада в този термин и е излишно да бъде натоварван текстът с частни случаи на общ термин.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Мартин Димитров ще направи проверка и ако се налага в Преходни и заключителни разпоредби ще коригираме другия закон, за да вкараме равен режим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Мога да помогна на Министерството на финансите и да ви прочета чл. 80, ал. 2 на Закона за ДДС. В т. 1 се говори за непреодолима сила, а в т. 2 се говори за аварии или катастрофи.
Вие казвате, че в единия закон имате нужда от две различни хипотези, а в другия закон е достатъчна едната.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: В Преходни и заключителни разпоредби ще направим промяна в ДДС, с която ще ги изравним и ще бъде непреодолима сила и на двете места.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това вече е обещание, господин Кадиев и то влиза в протокола.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Мисля, че е останало от предишния закон за ДДС и не е било променено.
МАРИЯ КАПОН: Ние там искахме да е в непреодолима сила, а пък тогава го сменихме. Това беше дебатът. Сега е обратното.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Според нас аварии и катастрофи е спорно дали са непреодолима сила. Има възможност и за такова тълкуване.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Непреодолима сила са по Търговския закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преминаваме към гласуване.
При това положение няма защо да гласуваме предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, тъй като то е инкорпорирано.
Предложението на народния представител Мария Капон – също.
Гласуваме предложението на вносителя с редакцията на Работната група, която е отчела и двете предложения от народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 28 е приет.
По чл. 29 има предложение от народния представител Мария Капон, което е обезсмислено, така че тя ще го оттегли.
Подлагам на гласуване чл. 29 в редакцията на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 29 е приет.
По чл. 30 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 30 е приет.
По чл. 31 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което е подкрепено от Работната група.
Предложението от народния представител Петър Кънев също е подкрепено от Работната група.
Предложението на народния представител Мария Капон също е прието от Работната група.
И е генериран един компилативен текст, който удовлетворява всички.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 31, предложена ни от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 31 е приет.
Член 32 и 33 се подкрепят в редакцията на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Членове 32 и 33 са приети.
Глава осма – Данъчни временни разлики.
По чл. 34 Работната група предлага ал. 3 да отпадне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Един хипотетичен въпрос към господин Мартин Димитров за даренията за физически лица. След като приехме да е по-ниска ставката, не е ли нормално да отпадат всякакви такива изключения от нормалната ставка и да забраним даренията към физически лица – това, което Вие сте предложили? Току-що приехме този текст. Вчера на Работната група дълго време дебатирахме и с много зор се съгласихме на това нещо, защото не смятаме да е нормално. Въпреки всичко се съгласихме.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да благодаря на Работната група, че го е приела и веднага Ви обяснявам. Дарението трябва да бъде личен акт. Тоест, виждате конкретен човек, искате да му помогнете. Аз лично не искам да дарявам пари на организации, които подпомагат даден вид хора. Дарението за мен е нещо лично към конкретен човек.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Как контролираме злоупотребите? Вие много добре знаете, че когато се намалява общият ред на данъците, се премахват всякакви други облекчения до тази степен, до която може.
МАРТИН ДИМИТРОВ: С ефективна администрация.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това вече е гласувано. В момента разглеждаме чл. 34.
Има ли съображения?
МАРИЯ КАПОН: Каква е причината Работната група да иска да отпадне ал. 3, която е за селскостопанската продукция и биологичните активи?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Първото, което трябва да бъде казано, е, че биологичните активи и селскостопанската продукция имат много особен режим на счетоводно отчитане, който е създаден от счетоводното законодателство, а не от данъчното. Поради тази причина след дълги дискусии отпадна един чл. 37 като съдържание, на негово място е предложен особен вид данъчно третиране на селскостопанската продукция с оглед да се обхване тази специфика. Затова тук е махната ал. 3 и е разписана самостоятелна разпоредба, която ад обхване голяма част от особеностите на селското стопанство. Така че се съдържа в чл. 37.
МАРИЯ КАПОН: А за биодизела суровината биологичен актив ли е или не?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Живо животно и растение е биологичен актив.
По смисъла на счетоводното законодателство и данъчното го следва, лозята е биологичен актив, гроздето, което се произвежда, е селскостопанска продукция, виното е готов продукт. Такъв е цикълът и наименованието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения срещу тази редакция на Работната група? - Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Рапицата е биологичен актив, нали?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Всяко растение и животно е биологичен актив.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване чл. 34 с предложената промяна от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 34 е приет.
По чл. 35 Работната група подкрепя теста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 35 е приет.
По чл. 36 има редакционна поправка на Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Член 36 е приет.
По чл. 37 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – член 37 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Който е съгласен с отпадането на чл. 37, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 37 отпада.
Работната група ни предлага нов чл. 37, който е отчел и направените преди това предложения.
Имате думата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Поради спецификата на селското стопанство е разписан този текст. Ще дам един пример, за да стане ясно, тъй като продуктите са най-различни.
Ако притежавате едно прасе, през годината правите 100 единици разходи за неговото изхранване, в края на годината, тъй като то не е реализирано, стандартът изисква прасето да бъде оценено по справедлива стойност, по която се води, в която оказват влияние различни фактори – нарастване на килограмите, на масата на прасето, също така може да се е променила цената на свинското месо. В крайна сметка, ако приемем, че пазарната стойност на нарастването на това прасе е 120 единици, това, което е записано в този член, е, че разликата между справедливата стойност от 120 единици, която се отчита като приход, минус разходите, направени в годината за прасето – 100 единици. Тоест, нереализираната печалба е 20. Те се облагат в бъдеще за облагане до момента, в който се реализира самото прасе, до момента, в който има входящ поток в предприятието и то може да обслужва задължението си. И обратната ситуация, в която предприятието реализира загуба, тъй като тя и без това не е реализирана в сделка, се отлага до времето, докато се реализира активът, носител на тази загуба. Това е предложено в тези текстове.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 37 е приет.
По чл. 38 има редакция на Работната група – “изплащане” се заменя с “погасяван” и “изплатено” се заменя с “погасено”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 38 е приет.
По чл. 39 няма предложения на народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 39 е приет.
За чл. 40 Работната група подкрепя текста на Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 40 е приет.
Имате думата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Молбата ми е да сложим като уточняващ текст в ал. 1 на чл. 39, тъй като не става ясно кога се намалява резултатът. В логиката на предишния член изискването е когато се изплатят задълженията в годината на изплащането да се намали резултатът. С цел да не остава неяснота предлагам да се допълни с едно изречени, което е чисто редакционно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Филипов, бихте ли споделили това изречение?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: “Намалението по изречение първо се извършва в годината на погасяване на задълженията”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване направената добавка на изречение второ в ал. 1 на чл. 39.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Член 40 се приема по вносител.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 40 е приет.
По чл. 41 Работната група предлага редакция “изплатени” да се замени с “внесени”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 41 е приет.
По чл. 42 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от Работната група.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, надявам се, че работната група е имала много важен дебат по този текст. Ситуацията много се променя. Досега можеше едни плащания да се осчетоводят през едната година, а самото плащане да се случи през следващата година. Явно като противодействие на данъчните измами чл. 42 казва, че ако е начислено, но не е платено, не се признава за данъчни цели. На практика това е смисълът на текста.
Имам много големи опасения. Господин Савов надявам се да вземете отношение по чл. 42, защото имам много сериозни опасения, че това ще усложни счетоводното отчитане на фирмите в България. Представете си данък от 10%. Той ще намали сивата икономика, ще увеличи стимулите за плащане и ще намалеят случаите, при които се правят такива злоупотреби, които вие визирате с този текст. Но една фирма, която има много сделки, към края на годината ще трябва да провери на кои е платила, каква част от своите контрагенти е платила, дали им е платила изцяло. Става огромен хаос. Тоест, ще доведете до нови разходи фирмите, които според мен са абсолютно необосновани.
И аз ви моля, ако имате воля, да редактираме този текст или да отпадне изцяло. Няма никаква причина за него. При 10-процентна ставка ще има огромен ефект към стимулиране плащането на данъци. Уверявам ви в това. Просто административният разход, който налагате на фирмите, е огромен. Представете си една по-голяма фирма, която има стотици контрагенти. Фирмата трябва да види на кои е платила изцяло, на кои е платила частично. Разходът е огромен. Просто няма оправдание за една такава мярка. Надявам се господин Савов да ме подкрепи много решително.
АНГЕЛ САВОВ: За съжаление, този път няма да мога. Тук се променя принципът на плащане, а не на начисляване. На който си платил, за него ще се признае. За който само си начислил, но не си платил, не се признава. Това е, което се възприема. Щом като не е платил, няма как. Целта е, когато имаш да плащаш, да се плати до края на текущата година, а не да се прехвърля за следващата. Това беше идеята.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Предложението е само концептуално и е свързано с обвръзката между Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъка върху доходите на физически лица. Знаем, че Законът за данъка върху доходите на физически лица, за разлика от всички други данъчни закони и Закона за счетоводството, работи на база на плащания и на база на отчислявания. И ако се запази сегашната ситуация ще се получи така, че един разход влиза в намаление на облагаемата печалба, в случая по корпоративния закон, без да бъде облагана за целите на другия закон.
Трябва да бъде обърнато внимание, че тук става въпрос само за местни физически лица и въобще не става въпрос за контрагентите на фирмата. Става въпрос, когато на 31 декември се събере ръководството, или по-скоро на 30 март, когато му трябват разходи за следващата година, да гласува премии, които не изплаща на своите работници никога, което на практика се наблюдава в размер на милиони левове в момента. И в рамките на изтекли 5-6 години няма никакво плащане. Работниците не знаят, че имат да вземат пари и няма как и да знаят. Но фирмата си е намалила печалбата с 2 млн. лв.
Така че смятаме, че разходът трябва да бъде признат по корпоративното облагане, когато имаме плащане, тоест ще имаме облагане по другия закон. Не бива да остават суми, които излизат извън облагане по данъчните закони. Това се получава от начина на работа на двата закона. Предложението е съвсем принципно, разбира се, насочено срещу злоупотреби.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Приемам Вашата логика, господин Филипов. Бяхте абсолютно прав, обаче с уточнението, че досега толкова години системата беше на този принцип, имало ли е толкова големи проблеми, че да го промените? Да, това е принципен текст, който сменя начина на работа. Толкова години е работила предишната система. Казахте ни, че натрупаният опит е важен. В случая вие концептуално променяте работата си. Имате ли достатъчен брой примери, които да ви карат да постъпите по този начин?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Единствената причина да не ги кажем, е, че е данъчна тайна. Няколко на брой големи фирми, намиращи се в големи данъкоплатци. Да, има случаи, в които се гласуват премии в 2000 г. и до ден днешен няма изплатена нито една стотинка и работниците не знаят за гласувани премии. Смятаме, че това не е нормално. Това е едната част.
Смятаме, че двата закона трябва да бъдат обвързани, което досега не е било в практиката.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттеглям предложението. Приемаме Вашата логика в случая.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
В такъв случай няма предложения от народни представители по чл. 42.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 42 е приет.
Член 43 има редакционна поправка в съответствие със Закона за кредитните институции. Затова “банките” са заменени с “кредитните институции”. Просто има хармонизация.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 43 е приет.
Глава девета – Суми, участващи при определяне на данъчния финансов резултат.
По чл. 44 няма предложения.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 44 е приет.
По чл. 45 има предложение от народния представител Петър Кънев, което не е подкрепено от работната група.
Който подкрепя предложението на господин Кънев, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 45.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 45 е приет.
По чл. 46 Работната група предлага редакционна поправка в ал. 1, т. 5 след думата “срок” да се добави “задълженията”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Имам молба за редакция по чл. 45, която не променя по смисъл съдържанието по текста, а само изчиства текста редакционно с цел да не се получат проблеми в практиката.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли текст, който да предложите?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Да.
“Чл. 45. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на активи, които не са данъчни амортизируеми активи, когато при отписването на резерва не е отчетен счетоводен приход. Увеличението се извършва в годината на отписване на актива. Когато земя се трансформира в инвестиционен имот, увеличението се извършва в годината на отписване на инвестиционния имот.”
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения? – Не виждам.
Който е съгласен да приемем така редактирания текст, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 47 има редакция на Работната група. Предлага се да се създаде ал. 3 с ново съдържание.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Член 47 е приет.
Глава десета – Данъчни амортизируеми активи.
Членове 48, 49, 50 и 51 няма предложения на народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Членове 48, 49, 50 и 51 са приети.
По чл. 52 има предложение на народния представител Петър Кънев, което не е подкрепено. Преоценъчният резерв падна, така че не можем да го приемем.
Който подкрепя предложението на господин Кънев, моля да гласува.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 52, както е по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Член 52 е приет.
Членове 53 и 54 се предлагат да се приемат с текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Членове 53 и 54 са приети.
По чл. 55 има предложение от народния представител Мария Капон.
Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: За мен е важно какво имаме предвид под съоръжения и предавателни устройства. За мен е по-резонно да не е 4%, а да отиде в т. 3, където е 10%. Няма как да сравняваме масивните сгради и преносителите на електрическа енергия. Или имате предвид ВиК-съоръжения. Не е ясно. Има ли го описано някъде като текст какво се нарича предавателни съоръжения? Технологията е много по-бърза отколкото старите съоръжения, когато говорим за предаватели.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: За съжаление, проблемът не е в закона. Има Единен класификатор на основните средства, който не е актуализиран от много години, тъй като изисква страшно много време и стиковане между много ведомства, който трябва да се осъвремени. Той е огромен и разписан подробно. Въпреки всичко, тъй като не е актуализиран във времето, има неща, които се появяват в момента като технологии и ги няма. Това е проблем на подзаконов акт, в който се описват тези неща. Законът няма как да ги разпише, той ги групира най-общо. И този Единен класификатор на дълготрайни активи, които вече не се наричат и основни средства, трябва да бъде актуализиран.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, не мога да разбера как може един подзаконов акт да е по-силен от самия закон. Няма никаква логика. Технологиите се развиват по различен начин. В момента тече Закон за електронните съобщения и не виждам как можем да задължаваме фирмите на всяко едно населено място да правят подстанции, същото ще бъде за военните, и за всички останали съоръжения. Не можем да оставим това така, заради класификатора. За мен няма логика при това, че трябва да развиваме инфраструктура, да оставим на 4%, както е за дълготраен материален актив сграда. Наистина смятам, че трябва да намерим решение в този случай.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аргументите са сериозни.
Имате думата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ние не ги оставяме заради класификатора, а просто пояснихме, че класификаторът дава подробна разбивка, тъй като е абсолютно невъзможно дори и в него да бъдат обхванати абсолютно всички видове бизнес с всички видове активи, с които те оперират. Така че не класификаторът е аргументът съоръженията да бъдат на 4%. Например едно ВиК-съоръжение или елинсталация не могат да бъдат амортизирани толкова дълго. Това са така наречените дълготрайни дълготрайни активи, които се използват наистина много години. И реалният им живот е повече от 25 години. Смятаме, че това, което позволява в момента данъчният закон – 4% съответства на реалностите. Дори в такава степен е по-бързо от реалното им изхабяване.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз продължавам да споря за предавателни устройства. Пак казвам, че за ВиК-съоръжения можем да видим живота им, но специално за предавателните устройства не мога да разбера кои са тези предавателни устройства, които могат 25 години да бъдат при модерните технологии. Погледнете и оптичните кабели ,и всичко останало как се променя. Тук са и телевизионни камери, и всичко, което си представяте.
Специално за предавателни устройства е много интересно коя е причината, която ви кара да сложите 25 години. За мен е странно.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Единният класификатор на основните средства, който действа и се ползва от всички предприятия и от данъчните органи в България и да видим, ако наистина е остаряло, да бъдат преместени. За съоръженията със сигурност не е разумно, но за предавателните устройства да ги прегледаме с госпожа Капон и да ги представим на комисията, която да прецени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма възражения да се направи по-реалистично.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, същият е и въпросът за транспортните средства. За кои линии става въпрос в категория 3, точка 3. Тук пак имаме проблем кое наричаме транспортни средства? Трябва да е много ясно, че разликата е голяма и да го уточним. Затова приемам с удоволствие да прегледаме класификатора и да направим ясната обосновка.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Въпросът за транспортните средства е по-ясен, тъй като автомобилите са отделени, а транспортни средства са мотокари, кораби, самолети, яхти, трактори и т.н., които са извън автомобилите.
МАРИЯ КАПОН: Точно поради тази причина съм задала въпроса. Ако беше “транспортни линии” щях да се съглася, че там може процентът да е 10, но за мотокар това е невъзможно. Нека да сме наясно. Същото е и с крановете. Съоръжения, които са различни от автомобилите, не могат да се приравняват с 10. Затова наистина трябва експертно да погледнем на нещата.
Моля да оставим всички точки и да ги прегледаме още веднъж.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За това специално мисля, че не сме съгласни. Колко е нормалният живот на един мотокар, според Вас, ако не е 10 години? Пет години ли е или колко?
МАРИЯ КАПОН: Те се сменят.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Колко се сменят? Аз виждам кранове по улиците, които със сигурност са по-стари от десет години.
МАРИЯ КАПОН: Въпрос на сигурност е, господин Кадиев. Трябва да гледаме за сигурността, от една страна, на работниците, от друга страна, във фирмите да се стимулира купуването на нови съоръжения. Специално за крановете, които са навън, искам да ви кажа, че са изключително несигурни във вида, в който са. Смятам, че можем да ги огледаме. Не претендирам, че това са всички и затова казвам, че едно е транспортната линия като съоръжение, друго е кранът, трето е мотокарът. По-добре е да бъдат класифицирани в нов вид.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Единственият недостатък на закона е, че са групирани големи по мащаб, различни видове активи в една и съща категория и им е сложена една норма. Няма как да бъде по друг начин. Другият въпрос е да се влезе в голяма детайлизация, с което да затрудним прилагането на закона.
И другото, което трябва да е ясно, е, че тези норми, които са тук, в никакъв случай не съответстват на реалното използване на активите. Тези норми са израз на данъчна държавна политика. Една машина тук може да се амортизира с 30%, което означава 3 години и 4 месеца при реален полезен живот в момента между 8 и 12 години. Така че тези норми имат съвсем друга цел и нямат нищо общо с реалния полезен живот на активите. Но нека да го прегледаме още веднъж.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз мисля, господин председател, че тази таблица има по-скоро по-пряко отношение към самия данък и към приходите от този данък, а не към продължителността на използване на отделните дълготрайни активи. Защото реалният живот на тези активи в повечето случаи е много по-голям, отколкото се предвижда в тази таблица. Това е факт.
Въпросът, който повдигна госпожа Капон, опира до възможността да се детайлизира тази таблица. Дали е възможно и дали е необходимо до такава голяма степен да се детайлизира? Тоест, да се вкарат между шест категории повече, където би могло в по-голяма степен да се диференцират различните дълготрайни активи по отношение на тяхната дълготрайност и т.н.
Аз имам един друг въпрос. Моля да обърнете внимание на т. 4. Въпросът ми е как се амортизира правото на ползване на софтуер?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За 2 години.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Става въпрос за право на ползване? Как се амортизира едно право?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: По принцип това, което правят почти всички потребители в България, е да купуват право да използват нещо. Те не могат да купят софтуер, програмата на “Майкрософт”. Те купуват правото за нейното ползване. Примерно го откупуват за пет годни. Което формира актив от гледна точка на счетоводното законодателство в определени случаи, който се амортизира. Те не могат да купят нематериален актив.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако вземете на лизинг един камион какво ще се амортизира – правото да ползвате камиона или самия камион?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: От гледна точка на счетоводното законодателство, респективно на корпоративния закон, се записва самият камион, независимо че не е ваша собственост и сте го взели на лизинг и се амортизира камиона.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: А защо при софтуера използвате амортизация на правото?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Софтуерът е един специфичен актив. Това не е камион. Софтуерът е една програма и “Майкрософт” продава правото да ползваш тази програма, а не самата програма. Отстъпва ти се едно работно място, за да го ползваш за един период.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Филипов, Вие сам отрекохте преди малко това, което пише тук. Ако ви продават правото на ползване, тогава махаме софтуера. Ако под софтуер, разбираме и правото на ползване, защо да го пишем отделно.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Аз мога да си купя и софтуер. Може госпожа Елкова да ми разработи софтуер и аз да го купя от нея. Тя може да има софтуер, което е продала на господин Кадиев едно право, на мен друго.
Представете си, че Бил Гейтс ми продаде правата върху самия софтуер на “Майкрософт” и аз започна да го дистрибутирам.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Защо го пишем отделно?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Защото са две отделни хипотези.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Софтуерът не изчерпва ли и правото на ползване?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Това претърпя редакция във времето. Първоначално беше само софтуерът и имаше много бележки, че масовият случай е да се купува не софтуер, а правото да се ползва. Затова хипотезата беше в действащия закон и пренесена в новия. Тъй като в практиката са възможни и двете хипотези.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Може ли да се амортизира право на собственост? Какво означава право на собственост? То е константна величина за целия период. Може ли да се амортизира право?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Купили сме право да ползваме софтуера за три години или за пет години, за което плащаме сумата от 1000 лв. Под някаква форма тези 1000 лв. трябва да влязат в разходите на предприятието.
МАРИЯ КАПОН: Има две хипотези за софтуера. Едната е, когато аз си поръчвам за склада собствен софтуер, който да ми го направят. Купувам го от фирмата, той е мой и би трябвало да може да работи две години. Обикновено аз поръчвам на всеки шест месеца или на година да го абгрейдвам, защото една Бюджетна комисия прави промяна в амортизационен план и трябва да викна пак фирмата да ми го промени, тоест да платя още пари за нея. Тоест, правото на собствен продукт и на “Майкрософт” трябва да е еднократен разход, защото то е право за всяка година или за определен период.
В този смисъл вие сте абсолютно прав. Но разликата между автомобила и софтуера е тази, че автомобилът е лично за теб един и ти го ползваш като стока, докато правото да ползваш софтуер е за всички едно и също, ако не си го купил. Всички не получават един и същ автомобил на лизинг, за разлика от софтуера. Това е разликата и според мен тук трябва да е записано “софтуер”, а правото на софтуер да бъде разход. И тогава абгрейдването всяка година, защото една Бюджетна комисия е сменила закона и счетоводния софтуер, който ползват фирмите, да си тече като право за разход всяка година. Това е логиката. Само, когато го поръчаш за теб, тогава да има някакъв срок на валидност. Това е логичното.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека юристите да внесат яснота може ли право на ползване да се амортизира?
АНГЕЛ САВОВ: Да. Казва се нематериален дълготраен актив. Отдавна е така.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, понеже започнахме да говорим по тази тема, искам да попитам Министерството на финансите един друг въпрос. Би трябвало да има еднакво третиране в различните закони. В Закона за ДДС, чл. 79 недвижимите активи имат срок на амортизиране 20 години, а тук е 25 години. Смятате ли, че това е подходящо? Режимът не трябва ли да е един и същ? А срокът в ДДС е 20 години, защото така беше и в директивата, ако си спомняте. Не смятате ли, че би трябвало да има едни и същи условия в различните закони. Тоест, ако следваме Закона за ДДС, тук би трябвало да е 5% за масивните сгради, а не 4. тоест, амортизира се за 20 години.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Отговорът на този въпрос е, че ако гледаме недвижимите имоти, трябва да увеличим машините на пет години, защото в същия този текст пише пет години. Това, което е направено в ЗДДС е осреднен срок и единствената класификация на активите е недвижими имоти и други. Сведено е само до две категории и са приравнени всички активи. Срокът е супер осреднен. По наше мнение не може да има синхрон между двата закона от тази гледна точка. Делението е само на два актива – недвижима собственост и останалите. Това означава компютрите, в смисъл софтуера, да го качим на пет години.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кадиев, как тълкувате чл. 28, ал. 3, т. 3, в което се казва следното нещо: “изтичане срока на годност, съгласно нормативен акт или фирмени стандарти” и т.н. Тоест, на софтуера като изтече срокът на годност какво става по отношение на неговата амортизация?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Същото, каквото и с другите активи.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По-различно е. Ще се признае ли разходът, ако Бюджетната комисия на парламента сменя стандарта, купен е един софтуер, но вече не може да се използва. Този разход признава ли се?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Може ли да уточним какво означава срок на годност на софтуер и тогава ще отговорим дали му изтича срокът.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да изясните този въпрос след приключване на работата по текущия член.
Стигнахме ли до съгласие по чл. 55? Даваме право на вносителя, заедно с госпожа Капон, да уточнят нещата. Има добронамереност. И редактираният вариант да бъде внесен. Но предлагам да приемем текста по принцип.
Има ли възражения? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Спираме дотук.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,45 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ

Стенограф:
Н. Иванова