П Р О Т О К О Л
№ 26

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 26

На 11 октомври 2006 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за корпоративното подоходно облагане, № 602-01-68, внесен от Министерски съвет, второ четене – продължение.
2. Обсъждане на законопроект за горите, № 654-01-116, внесен от Васил Калинов и група народни представители на 4 август 2006 г. – първо четене.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията и г-н Алиосман Имамов – заместник-председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред, който ви е раздаден, включва две точки:
1. Обсъждане на законопроект за корпоративното подоходно облагане, № 602-01-68, внесен от Министерски съвет, второ четене – продължение.
2. Обсъждане на законопроект за горите, № 654-01-116, внесен от Васил Калинов и група народни представители на 4 август 2006 г. – първо четене.
Има ли някакви съображения по раздадения дневен ред?
Има предложение да разменим местата на точките в дневния ред, но пленарната зала чака доклада по Закона за корпоративното подоходно облагане. По тази причина смятам, че ще е добре да вървим по последователността в дневния ред.
Има ли други предложения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ – ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
Миналия път приехме текстовете до чл. 54.
По чл. 55 има предложение от госпожа Капон:
“1. В чл. 55 се създава ал. 4:
“(4) С наредба на Министерския съвет изчерпателно се класифицират отделните данъчни амортизируеми активи, използвани от данъчно задължените лица в категориите по ал. 1. Наредбата по изречение първо се актуализира по предложение на министъра на финансите на период не по-дълъг от три години.”
2. В Преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 29 със следното съдържание:
“§ 29. ...”
Ако се приеме предложението на г-жа Капон за чл. 55, в Преходните и заключителни разпоредби ще гласуваме и § 29.
Госпожа Капон си оттегля предложението по чл. 55, отразено в доклада.
Какво е мнението на вносителя към предложението на госпожа Капон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Заедно изработихме предложението. Съгласни сме с него.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли съображения по предложенията на госпожа Капон? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 55 с току-що приетото изменение от госпожа Капон.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Член 55 е приет.
По чл. 56 няма предложения от народни представители.
По чл. 57 няма предложения от народни представители.
По чл. 58 също не се предлага промяна на текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен да подкрепим текстовете на чл. 56, 57 и 58 с текста на вносителя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Чл. 56, 57 и 58 са приети.
По чл. 59 няма предложения от народни представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Предлагаме да се отложи, господин председател, имаме до доработваме текста. Нека го отложим за Работната група.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Кажете какъв е проблемът.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: В текста на чл. 59 има два проблема.
Първият е, че ал. 2 трябва да се допише във връзка с това, че се припокрива частично с чл. 60, ал. 5 и трябва да се уточни кога се прилага едната хипотеза и кога другата. Това трябва да бъде уточнено тук.
Вторият проблем, който е по-сериозен, е свързан с ал. 1, с приемането на амортизацията за период от над три месеца. Става въпрос за това, че тази мярка не е необходима за предприятия, които имат специфичен производствен цикъл, като например селското стопанство. С основните им активи, например комбайните, които работят в продължение на три месеца, а всъщност цикълът на производство е целогодишен. Във връзка с това смятаме, че трябва да се допише, че за предприятия със специфичен цикъл на производство ал. 1 не трябва да се прилага.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест няма политически характер. Открити са несъвършенства в закона, които трябва да се оправят.
Има ли възражения да отложим този текст? – Не виждам.
Отлагаме чл. 59.
За чл. 60 няма постъпили предложения от народни представители.
По чл. 61 се подкрепя текста на вносителя.
По чл. 62 също се подкрепя текста на вносителя.
По чл. 63 се подкрепя текста на вносителя.
По чл. 64 се подкрепя текста на вносителя.
По чл. 65 също се подкрепя текста на вносителя.
По чл. 66 се подкрепя текста на вносителя.
По чл. 67 се подкрепя текста на вносителя.
По чл. 68 се подкрепя текста на вносителя.
По чл. 69 също се подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Моля да гласуваме текстовете на чл. 60 до 69 включително.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По глава 11 се подкрепя текста на вносителя “Пренасяне на данъчна загуба”.
По чл. 70 няма предложения на народни представители.
По чл. 71 има предложение на Работната група за промяна на ал. 1.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя чл. 70 и 71, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Член 70 и 71 са приети.
По чл. 72 няма предложения на народни представители.
Който подкрепя текста на вносителя за чл. 72, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Член 72 е приет.
По чл. 73 има предложение на народния представител Петър Кънев – ал. 2 да отпадне, което е подкрепено от Работната група.
Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Като гледахме текста на Работната група, в първия момент стигнахме до заключението, че можем да подкрепим господин Кънев текстът да отпаден, но след това, след внимателен анализ смятаме, че това не е необходимо, защото има пряка връзка между ал. 2 и ал. 3. Тоест, ал. 3 е едно специфично право, което произтича от решение на Европейския съд, с което държава членка е задължена да даде право на място на стопанска дейност на нейно дружество в друга държава, което не е приспаднало загубата, а ако се прекрати, да даде право в собствената си държава да пренася тази загуба. И ако махнем ал. 2 ще се окаже, че по тълкувателен път ще трябва да определим как точно да бъде изчислена оставащата загуба за пренасяне от тази друга държава.
Смятаме, че законът ще спечели повече, ако ал. 2 си остане.
Иначе ще трябва по тълкувателен път с писма на администрацията да се прави това, което смятаме, че не е много добър подход.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам да подложим на гласуване предложението на господин Кънев, което се оказа, че не се подкрепя от вносителя в интерес на закона.
Който е за предложението на господин Кънев, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 73.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Член 73 е приет.
По чл. 74 има редакция на Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Работната група за чл. 74.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Член 74 е приет.
Глава дванадесета – “Счетоводни грешки”.
По ч. 75 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Работната група подкрепя предложението и дава окончателна редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 76, както се предлага от Работната група.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Член 75 е приет.
По чл. 76 се подкрепя текста на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Член 76 е приет.
По чл. 77 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от Работната група.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам да попитам Министерството на финансите да ми обяснят целта на чл. 77 или да дадат пример, в който той се прилага. Тъй като това е изключително неясен текст, според нас, който може да води до злоупотреби, до неясни положения, защото ал. 1 казва, че разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за разходни цели в годината на счетоводното им отчитане. Ясен текст. Следва ал. 2, в която се казва, че непризнатите за данъчни цели разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели, когато това е допустимо по този закон и при спазване изискванията на тази глава.
Затова, за да си го представим с колегите, моля да ни дадете конкретна ситуация и да знаем за какво става въпрос, според вас.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Досегашният текст на закона предвиждаше само ал. 1, което правеше непризнатият разход постоянна разлика. Целта на този закон е в полза на данъчно задължените лица. Примерът е следният. Най-разпространеното е примерно абонамент за списания в края на годината – разход, който принципно е свързан с изгода, която се получава следващата година. И по някаква причина лицето се обърка и го пуска като текущ разход.
В момента данъчният орган е длъжен да увеличи и оттук нататък не произтичат никакви действия, тоест лицето губи абонамента, парите, които реално е изплатил по абсолютно редовни документи с абсолютно ясна доставка никога няма да му бъдат признати за данъчни цели.
Това, което казва чл. 77, е, че когато лицето се е объркало органът наистина ще го преобразува, ще му начисли данък и лихви, но в следващата година, когато реално се полага този разход за дружеството, ще трябва да се отнесе в намаление на облагаемата му печалба или данъчен финансов резултат.
Тоест, разходите се отнасят за годината, за която той действително трябва да бъде отчетен. И така корекцията се прави, все едно лицето не е допуснало грешка.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Димитров, оттегляте ли предложението си?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, не го оттеглям.
Проблемът, който виждам аз и моите колеги, е как се прави разлика между грешки и злонамерено действие. Доста субективен момент, при който данъчната администрация ще има право да реши, както намери за добре.
И второ, точно в кой момент се признава този разход? Може да бъде възникнал разход преди 15 години, който не е бил осчетоводен, човекът се сеща и казва: “Аз тук имам един разход, той си стои вече години, но тази година го осчетоводявам.” Ясно ли е, че това може да се случи от година за година, а не в някакъв по-дълъг период, което би било довело до спекулации?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Краткият отговор е, че трябва първо грешно да сте отчели разхода, а не 15 години по-късно да се сетите за него.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Грешно е отчетен.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: След това корекцията трябва да се направи в нейната цялост. Тоест, разходът да бъде отнесен за годината, за която той се отнася, а не завинаги да бъде отказан. Не е нормално едно лице, което има нормален разход за нормална стопанска операция, завинаги да бъде лишен от него. Макар и да е сгрешил при отчитането му в някоя година. Въпросът е да бъде отнесен за правилната година. Ако отпадне този текст, просто разходът ще остане завинаги непризнат.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате ли още въпроси и оттегляте ли предложението си?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Съгласни сме с това, което ни казват от Министерството на финансите, но смятаме, че има място за редакция на този текст, за да е по-ясен.
Нека да го отложим, за да помислим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Защо да го отлагаме? Толкова е ясен.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Подлагам на гласуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Който е за, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 77.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Член 77 е приет.
По чл. 78 отново има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – чл. 78 да отпадне.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това са серия от текстове, които за нас не са съвсем ясни.
Колеги, става въпрос за следното. Как си представяме данъчната администрация – дали тя следва много ясни правила, особено при счетоводните грешки, или има право на висока степен на лично усмотрение. Това е нашият проблем. За нас чл. 78 е много общ. Ще ви го прочета:
“При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.”
Тоест, това е един текст, който може да бъде тълкуван превратно от самата данъчна администрация. И възникват много хипотези. Ние разигравахме различни примери и ситуации. Ако може от Министерството на финансите да ни дадат конкретен пример, при който виждат приложение на този текст.
Благодаря.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Това е един принцип, наложен от 2004 г. в продължение на предния пример, когато е пропусната една цяла стопанска операция. Идеята е корекцията в резултата да става изцяло.
Пример. Продавате стока и по някаква причина въобще забравяте да я отчетете. Това, което се иска с този текст, е за съответната година, примерно 2007 г., да се върне корекцията и да се направи с прихода от печалбата, и да се съпостави с неотчетената стойност на стоката, която е разходът в конкретната сделка. Ако вие сте продали за 120, а стоката струва 100, увеличението на резултата да бъде само с 20 единици, толкова, колкото би било, ако си бяхте отчели фактурата.
Второто изречение, което казва този текст, е, че като откриете грешката в текущата година, вие ще вземете счетоводни записи и реално ще отчетете 20 единици печалба, които трябва да се изключат, защото вече са обложени. Това е реалното приложение на този текст – да следвате сделките в тяхната цялост: приходът плюс разходът за тях. Едновременно да ги облагате и едновременно да ги изключвате от облагане.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, вижте за какво става въпрос.
Човекът си има фирма, работи си, в един момент казва: “Абе тук тази сделка съм пропуснал да я осчетоводя”. Ние, разбира се, сме в полза на бизнеса, но бизнес, който спазва правила. И във връзка с това в чл. 255 от НК, точка 5 казва, че когато се осъществява или допуска осъществяването на счетоводство, в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, това следва да бъде наказано. И това го има в Наказателния кодекс. Тоест, в един случай се казва, че това следва да бъде наказано и го има като престъпление, тоест дефинира се като престъпление, а тук се казва: “Пропуснал е човекът сделката, да си я осчетоводи по-късно. Как си го представяте това?
Господин Филипов, такива текстове дават възможност администрацията да има лично усмотрение, тоест да преценява какво да прави. Това е нашият проблем.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Според мен има някакво неразбиране по текста. Лицето, пропуснало да отчете сделката. Влизат колегите и виждат, че то е пропуснало. Какво да направят? Единственият начин е да се върнат и да му увеличат резултата, да му сложат данъка с лихвите и да ги съберат. Това пише в този текст. Но въпросът е да се върнат и да сложат не 120 единици приход, а да сложат резултата от сделката. Тоест 120 – 100, или 20 единици в увеличение. Тоест, това, което би било резултатът, ако не беше грешил. В 20 единици ставката за годината, лихвата до момента и му събират парите. В никакъв случай лицето не е оневинено.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, но като говорим за неразбиране, да направим едно уточнение. Вие казахте: данъчните могат да извършат това действие. Обаче според текста той може и сам да си го направи. Да каже: Аз тук една сделка съм я пропуснал, ще си го сложа към финансовия резултат.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Да.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не се ли създават стимули някои сделки да се пропускат за бъдещи периоди. В смисъл, ако се очаква да бъде намален данъкът догодина, примерно очаква се ново правителство, очаквате по-ниски данъци, можете да пропуснете някои сделки за догодина. И има законов текст, който го позволява.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Принципът на всички връщания е, че се връщате и облагате с данъка за годината, за която е грешката, заедно с лихвата от онзи момент, когато не сте внесли данъка, до днес. По онази ставка. Ако искате колкото късно искате се сетете. Връщате се и се облагате. Ако е било 40%, както беше, се облага така. Не можете да разсрочите сделка. Не може да ползвате по-ниска ставка. Това не се допуска. Не това е принципът на закона. Връщате се по закона за онази година, по данъчната ставка за съответната година. Не можете да избягате от облагане.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Дебатът е по същество и е важно колегите да вземат отношение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: В случая водите диалог с вносителя.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, но не е диалог. Всички колеги слушат и си правят изводи.
Имам следния въпрос, господин Филипов.
На фирмата е направена ревизия, нищо не е открито, има ревизионен акт. Обаче на следващата година собственикът се сеща, че не е декларирал един разход. Ревизията е минала, има си ревизионен акт и т.н. Човекът се сеща, че е пропуснал една сделка и си я слага към следващата година. В тази ситуация вие какво правите?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ревизираните периоди вече са минали, заминали и приключили. За да се определя този вид задължения, трябва да има обстоятелства, които не са могли да бъдат известни. Това не е по силата на ЗКПО, а общият ред на ДОПК. Това обстоятелство не е такова, то е могло да бъде известно. Очевидно става въпрос за грешка, така че не може да се определя нов размер.
Отделно от това всеки пропуск се отнася за годината, в която е направен. Не може да бъде към следващата година това, което вие за трети път поставяте като въпрос. Ако е за 2002 г., то си е за 2002 г. Ако няма ревизирано затворен период за 2002 г., ако периодът вече е приключил с някакъв ревизионен акт, той просто е затворен и това е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Предлагам ви да гласуваме, а след това ще си говорим с господин Димитров.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Само още един въпрос.
Понеже от Министерството на финансите дават примера със сделка, не е задължително да е сделка. Представете си, че по нормативен акт аз съм задължен в еди-коя си година да платя някаква такса, определена със закон. Но съм пропуснал и в следващата година правя това нещо. Сигурно ще дължа някакви лихви, които трябва да ми се начислят и т.н. Вие искате да кажете, че това, което ме задължава законът, което съм пропуснал през миналата година да го осчетоводя и да го платя, в крайна сметка няма да ми е разход. Това ли искате да кажете?
МАРТИН ДИМИТРОВ: няма смисъл да се приемат тези закони и да се коригират след това безброй много пъти.
Господин Филипов, госпожо Елкова, как разбирате чл. 75, ал. 3: “... с разликата между данъчното задължение преди и след корекцията в резултат на грешката се коригира годишният корпоративен данък за текущата година”. Защото вие ми казахте, че е в годината на възникването на грешката. А тук се говори за текущата година. Моля ви за яснота по този въпрос”
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Отговорът на първият въпрос е, че разходът ще ви бъде признат. Това осигурява точно този раздел, който коментираме за тази такса, ако по принцип законът я е признал за онази минала година, за която не сте я платили.
Отговорът на господин Димитров е следният. Механизмът е направен по следния начин. В съответната година имате реално отчетена с декларацията печалба от 100 единици. Ако ставката е 20%, сте платили 20 единици данък. Откривате грешка. Преизчислявате и се оказва, че печалбата, ако нямаше грешка, би била 500. Тоест, данъкът 20% би бил 100. Разликата между 100 и това, което сте внесли – 20 е 80. Тази разлика добавяте в текущата декларация и увеличавате данъка си за текущата година с лихвите. Даден е изричен текст. Тоест, за тази година вие дължите още 80 единици данък за онази грешка, за онази минала година. Тоест, преизчисленията се правят извънсчетоводно, изчислява се размерът на данъка по тези три алинеи и той се добавя в текущата декларация, заедно с лихвите.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, мисля, че тези детайли е желателно да бъдат обсъждани по време на Работната група, защото много от нещата се повтарят. Желателно е колегите, които имат предложения по отделните текстове, да присъстват на Работната група, за да могат да се уточняват детайлите.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за отпадане на чл. 78.
Който е за, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 78, както е предложен от вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 78 е приет.
По чл. 79 няма предложения от народни представители.
По чл. 80 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текстовете на чл. 79 и 80, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на чл. 79 и 80 са приети.
По чл. 81 отново има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е подобна ситуация. В този текст, който е кратък, се казва, че “Разпоредбите на тази глада, с изключение на чл. 75, ал. 3 се прилагат и в случаите на грешки, установени при данъчен контрол”.
Отново се дава голяма свобода на данъчната администрация да прави каквото намери за добре. И това ни безпокои.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Смятаме, че отново става въпрос за неразбиране. С този текст се задължава администрацията да прави същите действия, които би направило едно лице, ако само си открие грешката – да влезе и да преизчисли така че все едно не би имало грешка. Когато си сгрешил – допълнителен данък, респективно корекция в загубата. Слагат си го тогава, когато трябва да бъде. Тоест, да преобложи фирмата, така че все едно не са допускани тези грешки.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Държите ли на предложението си, господин Димитров? – Да, държите.
Който е за предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 81, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Който е за текста на чл. 81, както е предложен от вносителя, моля да гласува.
Член 81 е приет.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин председател, от името на шест човека, колеги народни представители, имаме молба, тъй като единият от тези депутати е колегата от НДСВ, а втория съм аз, една поправка в чл. 183, не сме стигнали до него, но тъй като в 15,30 трябва да бъда на друго място, а това е нещо важно, молбата ми е ако стигнете днес до чл. 183 ви моля да отложите този текст за утре, за да бъдем тук и да можем да го обосновем.
Накратко за какво става въпрос?
Преди тридесет и няколко години се взе решение за експеримент за териториалното деление на общината. Две общини в България, два града в България самите градове са общини, а селата са извадени. Това са Добрич и Ямбол. Неслучайно депутатите от Добрич и от Ямбол са подписали това предложение. Сега става така, че специално в Ямбол има инвеститори, които искат да ползват преференциите за зони с голяма безработица под средната. Там е газта, там е жп коловоза, там е инфраструктурата. Хората обаче ще идват основно от селата, защото това са по проектите за електрообзавеждане, и те не могат да ползват тази преференция.
Подчертавам, че текстът не е съгласуван с Министерството на финансите, не е внесен, тъй като сроковете са изпуснати, но молбата ми е ако стигнете до този днес, отложете го за утре, за да можем спокойно да имаме време да го коментираме.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че колегите няма да имат нищо против да го отложим, само че за утре трябва да го имате в писмена форма.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ние го написахме, обаче се оказа, че не сме го написали както трябва. И сега ще го напишем отново.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: И да запознаете и Министерството на финансите, за да имате ясно становище по въпроса.
Продължаваме нататък.
“Глава тринадесета – Промяна в счетоводната политика”.
По чл. 82 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – член 82 се отменя.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това отново е подобен текст, уважаеми колеги. Става въпрос за това как предприятията ще си променят счетоводната политика за минали периоди. Това питам за Министерството на финансите. Защото така е написано в ал. 1. Което ще променя и облагаемия резултат. В смисъл да ни кажете как си го представяте? Не смятате ли, че има проблем с една такава ситуация – много предприятия, които си променят счетоводната политика за миналия период. Защото за миналия период и ние си го представяме, разбираме го, но за минали периоди ни интересува как точно ще стане.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Счетоводната политика може да се променя само занапред. Има една особеност обаче в счетоводното законодателство, която казва, че когато едно предприятие промени счетоводната си политика, трябва да преизчисли финансовия си отчет, така, както все едно винаги е прилагало тази нова политика. Поради което се получават усложнения. Ако господин Димитров и комисията държи, можем да дадем един лесен пример, за да се разбере какъв е ефектът. И всъщност това, което прави данъчното законодателство, което е и в действащия чл. 29а от действащия закон. И второ, иска да елиминира тази особеност на счетоводното законодателство, която изисква нова политика да се прилага така, че все едно винаги е била прилагана и води до преизчисление в предходни периоди.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Димитров, държите ли на предложението си?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Който е съгласен с предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за чл. 82, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на чл. 82 по вносител, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Текстът е приет.
“Глава четиринадесет – “Авансови вноски”.
По чл. 83 няма предложения на народни представители.
По чл. 84 няма предложения на народни представители.
По чл. 85 няма предложения на народни представители.
По чл. 86 няма предложения на народни представители.
По чл. 87 няма предложения на народни представители.
По чл. 88 няма предложения на народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с текстовете на чл. 83 до 88 включително, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 89 няма предложения на народни представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Предлагаме чл. 89 да се отложи за доработка.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, при мен има един списък с всички промени, които предлага Министерството на финансите. За да пестим време, аз предлагам да не обясняваме след всеки член защо се предлага отлагане. Утре сутрин в началото на работния ден Министерството на финансите поема ангажимент да представи в писмена форма предложенията на народни представители, защото се очаква утре следобед да обсъждаме тези отложени текстове.
Ако не възразявате ,да постъпим по този начин.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз предлагам да направим Работната група и народните представители, които се интересуват, да дойдат на тази работна група.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че ще има проблеми да организираме такава Работната група, защото ще има пленарно заседание. Но поне да осигурим възможност на народните представители предварително да се запознаят с вашите предложения.
Има ли някой против?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Имам един въпрос.
Не зная какво е Вашето предложение, господин Имамов, но това би трябвало да е Бюджетна комисия и всяко нещо трябва да е обосновано. Ако просто ще гласуваме в пакет всички предложения на Министерството на финансите, това ще обезсмисли нашата работа. Би трябвало да всяко отлагане господин Филипов да ни каже с две изречения какви са причините, ние да се запознаем с него, да четем, да видим какво може да се направи в тази посока. Това не е едно формално място, където всички гласуват и казват “Браво” и да продължаваме нататък. Тук би трябвало да се върши работа по същество. Аз така си го представям. Ако вие си го представяте по друг начин, ни кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин Димитров, именно защото това е Бюджетна комисия, затова правим Работната група, идвайте на тях, там обсъждаме нещата в детайли.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Димитров, Вие искате да се мотивира отлагането, а не съдържанието на новите текстове. Вие утре ще имате възможност да се произнесете по новите текстове, които предлагат вносителите. Аз предлагам да не се мотивира за икономия на време. Защото наистина това ще отнеме много време.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, господин Имамов, но ако няма мотивиране на отлагането, как утре човек да дойде подготвен на тази Работната група? Ако не ни кажат в момента какъв е проблемът, как утре, идвайки на тази Работната група, човек да е подготвен? Това ми е въпросът. Ако не се подготвяте е отделна тема, но ако някой иска да е подготвен, как да го направи?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Позволете ми да приема предложението като процедура и да го подложа на гласуване.
Господин Димитров предлага направените отлагания на някои текстове на Министерството на финансите с цел допълнение или промени, да бъдат мотивирани.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Продължаваме с чл. 90, по който има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли някой, който да защити предложението на госпожа Капон? – Няма.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на вносителя за чл. 90, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 90 е приет.
По чл. 91 няма предложения на народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Член 91 е приет.
“Глава петнадесета – “Деклариране и внасяне на корпоративния данък”.
По чл. 92 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в чл. 92, ал. 4 се казва следното: “Когато между подадения с годишната данъчна декларация годишен финансов отчет и този, заверен от регистрирания одитор, съществува разлика, която води до изменение на вече декларирания данъчен финансов резултат, данъчно задълженото лице подава по реда на ал. 2 в срок до 30 дни на следващата година коригираща декларация, като декларира и причините за разликите”.
Ако си спомняте, в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс имахме същия дебат, защото в чл. 101, ал. 2 се казва, че не могат да се правят поправки в данъчните декларации. Как Министерството на финансите вижда съответствието на тези два текста? Моля за уточнение, за да е ясно.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте за отговор на въпроса.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Принципно това е изключение от принципа на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и е допуснато поради следната причина. Тук има сериозна разлика от всички други видове данъци и декларации. Става въпрос за следното, че към 31 март голяма част от дружествата, които подлежат на задължителен одит, това са средните и големите предприятия в България, нямат официален годишен финансов отчет. За такъв се счита само този, който е заверен от одитора и приет от Общото събрание. На практика те попълват данъчната си декларация към 31 март на така наречения проформа финансов отчет, който би трябвало по принцип да е краен, но не е сигурно, че е така. В резултат на което те изчисляват своя данък, попълват декларацията и внасят данъка. След това има един период от три месеца, в който този отчет се преглежда от одитора, заверява се и в него може да са допуснати грешки. В резултат на това тези грешки могат да водят до разлика във финансовия резултат, респективно в данъка. Лицето довнася данък или иска, ако има за вземане, и смятаме за редно той да има право да информира държавата за тези свои действия, за разликата между този предварителен отчет и официалния си отчет. Тоест, какво е настъпило в този междинен период.
Затова е направено това изключение, защото то е специфичен случай и излиза извън Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това означава ли, че един едноличен търговец няма да има право да си коригира декларацията? Демек, малките фирми – не, а големите фирми, които подлежат на специален одит, ще имат право на корекции в данъчните декларации? Така ли е? Ако е така, кажете го много ясно, за да го разберат хората?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Това, което е записано в текста е така. Единствената причина е, че лицето, което не подлежи на одит, отчета, който той представи пред външен потребител, в случая Администрацията по приходите, е неговият официален отчет. Той не подлежи на заверка и не подлежи на допълнително уточнение. Едноличният търговец няма Общо събрание, което да му приема отчета. Тоест, в момента, в който собственикът чрез управителните органи обяви, че това е резултатът, това е неговият официален отчет. Така че на него не му се налага да му се дават някакви допълнителни права в този обем, за който говорим в момента.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли някой, който желае да защити предложението от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Който е съгласен с предложението от народния представител Мария Капон, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който е съгласен с текста на чл. 92 по вносител, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 1.
Текстът на чл. 92 е приет.
По чл. 93 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли някой, който да желае да вземе отношение по това предложение? – Няма.
Който е съгласен с предложението от народния представител Мария Капон, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който е съгласен с текста на чл. 93 по вносител, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По чл. 94 отново предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, има процедура по приспадане на авансови вноски в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл. 128. И аз и моите колеги питаме защо е необходима различна процедура в чл. 94? Какво целите? Това не противоречи ли на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това, за което Вие говорите, в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, господин Димитров, е прихващане, а не е приспадане. Прихващане и възстановяване е различно от приспадане.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: От много години в корпоративния закон е въведен този принцип, който е различен от останалото прихващане и се дава право на лицето само, ако има надвнесен корпоративен данък, само да си го приспада, вместо непрекъснато да вика администрацията да му прави проверки и да му ги връща по банковите сметки. Така че този режим действа от 1998 г. и е установен в страната. Нещо повече, по-нататък има предложение това да се разшири и да има прихващане между различни видове данъци в рамките на корпоративния закон. С цел да се облекчи администрацията и да може лицето, когато има внесен данък, само да го прихваща между различните видове данъци.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля да гласуваме предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 94.
За – 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на чл. 94, както е предложен от вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 94 е приет.
“Глава шестнадесета – “Финансови институции”.
“Раздел І – Определения”.
По чл. 95 няма предложения от народни представители.
По чл. 96 няма предложения от народни представители.
По чл. 97 няма предложения от народни представители.
Имате ли коментари, становища или мнения по тези три текста на вносителя? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Текстовете на чл. 95 до 97 включително от глава шестнадесета са приети.
“Глава седемнадесета – “Специфични правила за определяне на данъчния финансов резултат на кооперациите”.
По чл. 98 няма предложения от народни представители.
По чл. 99 няма предложения от народни представители.
Имате думата за коментари. Няма желаещи.
Който подкрепя текстовете на чл. 98 и 99 по вносител, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Глава осемнадесета – “Дивиденти в рамките на Европейския съюз”.
По чл. 100 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 100 е приет.
По чл. 101 има предложение на Министерството на финансите.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Предлагаме в чл. 101, т. 2 да отпадне думата “дъщерно”, защото установихме, че на практика две дефиниции се дефинират една друга и се казва, че предприятие майка е, което има участие в дъщерно дружество, а дъщерно дружество е такова, което се притежава от майка. За да не се получава този дублаж между чл. 101 и чл. 104 предлагаме думата “дъщерно” да отпадне, с което се преодоляват проблемите.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате ли коментари по това предложение? – Няма.
Подлагам на гласуване чл. 101 с направеното предложение за отпадане на думата “дъщерно” в т. 2.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 101 е приет.
По чл. 101 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението от народния представител Мария Капон, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който е съгласен с текста на чл. 102 по вносител, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 102 е приет.
По чл. 103 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Който е съгласен с предложението от народния представител Мария Капон по чл. 103, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на чл. 103 по вносител, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 103 е приет.
По чл. 104 има предложение от народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 104, както е предложен от вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 104 е приет.
“Раздел ІІ – Данъчно третиране при разпределение на дивиденти”.
По чл. 105 няма предложения от народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 105 е приет.
По чл. 106 няма предложения от народни представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: По чл. 106 и чл. 107 искаме отлагане. Промяната в чл. 106 е чисто редакционна, а по чл. 107 предложението е за промяна по смисъл.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Член 106 и 107 са отложени.
По чл. 108 няма предложения от народни представители.
По чл. 109 няма предложения от народни представители.
По чл. 110 няма предложения от народни представители.
По чл. 111 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Колеги, гласуваме от чл. 108 до чл. 111 включително.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
“Глава деветнадесета – “Преобразуване на дружества и кооперации и прехвърляне на предприятие”.
“Раздел І – Общи положения”.
По чл. 112 няма предложения от народни представители.
По чл. 113 има корекция на Работната група, а именно след думата “вписване” да се добави “на преобразуването”.
По чл. 114 няма предложения от народни представители.
По чл. 115 няма предложения от народни представители.
По чл. 116 няма предложения от народни представители.
По чл. 117 няма предложения от народни представители.
По чл. 118 няма предложения от народни представители.
По чл. 119 няма предложения от народни представители.
По чл. 120 няма предложения от народни представители.
По чл. 121 няма предложения от народни представители.
По чл. 122 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Само една редакционна корекция в чл. 116, ал. 2 с цел хармонизиране между самите текстове. В ал. 2, след “За данъчни цели всички” предлагаме да се добави “права и задължения, произтичащи от този закон” и текстът продължава “действия, извършени...”.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли друг, който желае да вземе отношение по тези текстове? – Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на глава деветнадесет – от чл. 112 до чл. 122 с корекциите в чл. 113 на Работната група и с току-що направените предложения за корекции в чл. 116, ал. 2.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на чл. 112 до 122 включително са приети.
По чл. 123 Работната група приема текста по принцип, но предлага в т. 2 думата “откриване” да се замени с “образуване”.
Имате ли съображения, коментари? – Не виждам.
Гласуваме чл. 123.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 123 е приет.
По чл. 124 няма предложения от народни представители.
Раздел ІІ – “Специфичен режим на облагане при преобразуване”.
По чл. 125 няма предложения от народни представители.
По чл. 126 няма предложения от народни представители.
По чл. 127 няма предложения от народни представители.
По чл. 128 няма предложения от народни представители.
По чл. 129 няма предложения от народни представители.
По чл. 130 няма предложения от народни представители.
По чл. 131 няма предложения от народни представители.
Имате ли съображения по тези текстове на вносителя, подкрепени от Работната група? – Няма.
Който е съгласен с тези текстове, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 132 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага:
1. Заглавието да се измени така: “Допълнителни парични плащания и неиздаване на акции или дялове”.
2. Текстът на чл. 132 да стане ал. 1.
3. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
“(2) В случаите на вливане, сливане и отделяне може да не се издават акции или дялове, когато това е допустимо от Търговския закон.”
Има ли съображения по предложението за редакция на Работната група? – Няма.
Който е съгласен с текста на чл. 132 и направеното предложение от Работната група за редакция, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 132 е приет.
По чл. 133 няма предложения от народни представители.
По чл. 134 няма предложения от народни представители.
По чл. 135 няма предложения от народни представители.
По чл. 136 няма предложения от народни представители.
По чл. 137 няма предложения от народни представители.
По чл. 138 няма предложения от народни представители.
По чл. 139 няма предложения от народни представители.
По чл. 140 няма предложения от народни представители.
По чл. 141 няма предложения от народни представители.
По чл. 142 няма предложения от народни представители.
По чл. 143 няма предложения от народни представители.
По чл. 144 няма предложения от народни представители.
По чл. 145 няма предложения от народни представители.
По чл. 146 няма предложения от народни представители.
По чл. 147 няма предложения от народни представители.
По чл. 148 няма предложения от народни представители.
По чл. 149 няма предложения от народни представители.
По чл. 150 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя текстовете на вносителя от чл. 133 до чл. 150 включително, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 151 няма предложения от народни представители, Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага редакция:
“Чл. 151. Разпоредбите на този раздел не се прилагат, когато преобразуването е насочено към отклонение или избягване на данъчното облагане. Смята се, че е налице отклонение от данъчно облагане и когато липсва икономическа обоснованост за предприетото преобразуване или същото прикрива разпореждането с активи.”
Имате думата по тази редакция. Няма желаещи.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 151 е приет.
По чл. 152 няма предложения от народни представители.
По чл. 153 няма предложения от народни представители.
По чл. 154 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя тези три текста, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
“Глава двадесета – “Специфични правила за определяне на данъчния финансов резултат при трансфери между мястото на стопанската дейност в страната и друга част на същото предприятие ,разположена извън страната”.
По чл. 155 няма предложения от народни представители.
По чл. 156 няма предложения от народни представители.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Предлагаме в ал. 2 да се добавя трансферите на стоки, които са пропуснати. Или текстът да гласи:
“(2) Счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност и възникнали при трансфера на стоки и услуги от друга част на същото предприятие, разположена извън страната, към мястото на стопанска дейност в страната, се признават за данъчни цели в мястото на стопанска дейност, когато:
1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки на тази част на предприятието, насочени към трети лица, или
2. обичайната дейност на тази част на предприятието се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието.”
Така се обхващат и двете хипотези, тъй като хипотезата на трансфер на стока е пропусната.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Подлагам на гласуване чл. 155 и чл. 156 с направените току-що промени, както и текстът на чл. 157, по който няма предложения.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Членове 155, 156 и 157 са приети.
“Глава двадесет и първа – “Данъчно регулиране при прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност и при разпределение на ликвидационен дял”.
“Раздел І – Общи положения”.
По чл. 158 няма предложения от народни представители.
“Раздел ІІ – Корпоративен данък при прекратяване”.
По чл. 159 няма предложения от народни представители.
По чл. 160 няма предложения от народни представители.
Имаме думата. Няма желаещи.
Гласуваме текстовете на чл. 158, 159 и 160, както са предложени от вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
“Раздел ІІІ – “Корпоративен данък за последния данъчен период”.
По чл. 161 няма предложения от народни представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Имаме предложение, господин председател – текстовете от 161 до 164 включително да бъдат отложени.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Отлагаме текстовете от 161 до 164 включително.
По чл. 165 няма предложения от народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 165 е приет.
“Глава двадесет и втора – “Намаляване, преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък”.
“Раздел І – Общи разпоредби”.
По чл. 166 няма предложения от народни представители.
Гласуваме наименованието на главата и раздела и чл. 166.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 166 е приет.
По чл. 167 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, ние сме направили една редакция на чл. 167. Става въпрос за нещо важно. Става въпрос за това кога може да се преотстъпва или намалява корпоративния данък. Както е дадено от вносителя, се казва, че ако има задължения за санкции, свързани с нарушаване на нормативни актове, не може да има преотстъпване или намаляване. Ама какви са тези санкции? Освен това, ако има задължения за лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията.
Цялото това нещо ни се струва много общо и предлагаме много ясен, чист и точен текст, в който се казва, че ако към края на годината данъчно задълженото лице няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, може да преотстъпва или намалява корпоративния данък. Тези санкции, които сте сложили там, дават възможност на администрацията да си тълкува нещата както иска.
Нашият текст е много по-ясен и не виждам причина да не го подкрепите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Причината е, че искаме лицето да бъде абсолютно изрядно към държавата във всички отношения, за да има право на преотстъпване. По начина, по който вие сте го направили, то може да бъде неизрядно в дадени задължения и изрядно в други.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Например?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Например, задължения към КАТ.
Или задължения към митниците.
НАДЯ АНТОНОВА: Санкциите, това са глоби. Ти нямаш данъчни задължения, нямаш осигурителни вноски, обаче допускаш други нарушения на законодателството, свързани с публични задължения. Счетоводството е неизрядно, не подал на време данъчна декларация, направил това, направил онова. И получил наказанието глоба. Мисля, че вносителят има предвид това.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз не смятам, че текстът, който се предлага, е по-коректен, тъй като тук е казано: “Ако лицето няма към 31 декември изискуеми неизплатени задължения за данъчни и задължителни осигурителни вноски. Това е един изключително неясен текст. Точно преди малко си говорихме за счетоводните грешки. Ако лицето е направило счетоводна грешка и е отчело повече разходи, то има изискуеми данъчни задължения, но просто не знае за тях, тъй като все още не е открило грешката. Просто още не е открило грешката и не е минало данъчна ревизия. Така че напълно възможно е да е допуснал някаква чисто техническа грешка в счетоводството, например.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Това, което говори господинът от Националната агенция за приходите, няма никаква връзка.
Какво означава, че трябва да има отчет и трябва да знаем дали ще се допусне грешка или не? Ако не подлежи на одит в крайна сметка вероятността да съм допуснал грешка е много голяма. Това, което вие казвате, е едва ли не, че никой не може да си преотстъпи данъка.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Едно пояснение. Най-голямото облекчение, което дава Законът за корпоративното облагане е прословутият член 61д, в който се дава сто процента преотстъпване при производство в безработна община. Това, което изискваше законът в момента, е към всеки един ден от годината лицето да няма задължение към държавата точно за данъци за осигуровки. Това, което е направено с предложението в новия закон, е в рамките на годината лицето може да допусне грешка, което е нормално. Към 31 декември обаче да изчисти всичките си задължения към държавата, всички публични задължения, за да има право да ползва това преотстъпване. Това е промяната, която е направена. Затова е разширен обхватът на тези задължения. Но към определена дата да бъде изрядно, а не в рамките на цялата година, което всъщност е положителното. Разширяваме изискването да няма никакви задължения към държавата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Още едно уточнение. Чл. 278 от предложението на вносителя казва, че всяко нарушение на закона се наказва с имуществена санкция, което означава, че каквото и да е нарушение на този закон, се превръща в пречка за преотстъпване на данък. Но, забележете, това дава възможност на администрацията да намери някакви нарушения и да откаже преотстъпването на данъка.
Това са изключително голям брой случаи, това са много голям брой случаи, когато може да бъде санкционирано лицето и да му се откаже преотстъпване на данък, което увеличава личното усмотрение в действията на администрацията. Това е нашето безпокойство, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Ако позволите, едно допълнение на моето предходно изказване.
Да, вярно е, че администрацията може да бъде много стриктна и да налага санкции, глоби или имуществени санкции за нарушение и на този закон включително. Но факт е, че администрацията е наложила глоба с наказателно постановление. Това не означава, че автоматически лицето се лишава от тази привилегия. Тя подлежи на обжалване. Има система на защита – районен съд, втора инстанция. Така че това постановление, което е издадено, то само по себе си не е основание да се откаже преотстъпване на данъка. То трябва да влезе в сила. А влиза в сила след две съдебни инстанции.
АНГЕЛ САВОВ: Искам да ви кажа, че самата дискусия показва, че текстът на т. 2 е неясен. И затова аз ви предлагам, ако ще има санкции, да бъде казано: “влезли в сила санкции”. “Задължения за санкции, свързани” е толкова общо, че може да изчерпва всички характеристики.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Влезли в сила наказателни постановления.
АНГЕЛ САВОВ: Да го изчистим, за да не се колебае никой, че преди влизане в сила, може да прилага.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Добавяме думите “влезли в сила” преди “санкции”.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз мисля, че е ясно, но законът е материален, ще го четат и неюристи и е добре да се запише конкретно.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Димитров, оттегляте ли си предложението?
МАРТИН ДИМИТРОВ: При това положение – да.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Добре.
Гласуваме чл. 167 с току-що направената корекция в т. 2 на ал. 1.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 167 е приет.
По чл. 168 няма предложения от народни представители.
По чл. 169 няма предложения от народни представители.
По чл. 170 няма предложения от народни представители.
По чл. 171 няма предложения от народни представители.
По чл. 172 няма предложения от народни представители.
По чл. 173 няма предложения от народни представители.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Предлагаме в чл. 172 редакционно преди думата “преотстъпване” да се добави “намаляване или”, тъй като данъкът, освен преотстъпване, има случаи на намаляване.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата, уважаеми колеги. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 168 до чл. 173 с направената корекция в чл. 172, ал. 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на чл. 168 до чл. 173 са приети.
“Раздел ІІ – Освобождаване от облагане с корпоративен данък”.
По чл. 174 няма предложения от народни представители.
По чл. 175 няма предложения от народни представители.
По чл. 176 няма предложения от народни представители.
Има ли коментари по тези текстове? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Членове от 174 до 176 са приети.
Раздел ІІІ – Общи данъчни облекчения”.
По чл. 177 няма предложения от народни представители.
По чл. 178 няма предложения от народни представители.
Заповядайте.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: По чл. 178, ал. 1 предлагаме след думата “които” да се добави “към 31 декември на съответната година” и продължава “са членове” и т.н.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Добре.
По чл. 179 няма предложения от народни представители.
По чл. 180 няма предложения от народни представители.
По чл. 181 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Гласуваме текстовете от чл. 177 до чл. 181 с направените допълнения в чл. 178, ал. 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете от чл. 177 до 181 включително са приети.
“Раздел ІV – Данъчни облекчения, отговарящи на изискванията за допустима държавна помощ за регионално развитие”.
По чл. 182 няма предложения от народни представители.
По чл. 183 има предложение на Работната група.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Предлагаме чл. 183 да се отложи, заради предложението на господин Кънев.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли възражения да отложим чл. 183, както беше направено предложение от народен представител? – Няма против.
Подлагам на гласуване чл. 182 с текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 182 е приет.
Член 183 е отложен.
По чл. 184 няма предложения от народни представители.
По чл. 185 няма предложения от народни представители.
По чл. 186 няма предложения от народни представители.
Гласуваме текстовете от чл. 184 до 186 включително с текстовете на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Членове 184 до 186 включително са приети.
По чл. 187 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, тук има няколко проблема. Първо, ако става въпрос за юридически лица, преотстъпването на данъка е 60%, а ако са физически лица това, което вносителите са внесли с новата редакция, те не се облагат с данък.
В случая нашето предложение е намалението на корпоративния данък до 10% е основание да няма специален режим за кооперациите. Десет процентният данък е достатъчно нисък. Освен това има специален режим за общините с висока безработица. Подобна преференция за кооперациите не е необходима.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ако предлагате такова нещо, трябва да бъдете последователен, трябва да паднат и всички облекчения до чл. 61д, включително и това, за което Вие много държахте – фирмите да имат право да даряват физически лица. Или махаме абсолютно всички облекчения въз основа на това, че ставката вече е много ниска, или започваме да правим вид политика по различни начини. В случая става въпрос за политика към кооперации, тогава ставаше въпрос за политика към физически лица, които имат нужда от дарения.
Така че не виждам последователност във вашата позиция. Това е, което казвате. Но тогава би трябвало да го махнете и от другата страна.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Само ви напомням, че срокът на тази преференция изтича в 2005 г. Миналата година това Народното събрание реши да я удължи с още пет години – до 2010 г. И този 5-годишен допълнителен срок е записан в преходните разпоредби на този закон и е пренесено едно към едно. Тоест, миналата година се реши да бъде удължен.
Тази преференция има преходен режим 5 години – до 2010 г.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже господин Кадиев ме обвини в непоследователност, искам да кажа, че има още нещо много важно, което трябва да се знае. Вие също сте в полза на дарението, но разликата е следната. Вие искате да дарявате на институции. Смятате, че когато се дарява на институция, това е прекрасно. За нас обаче дарението е нещо лично. Трябва да се дарява на отделно лице. Така че вие, за да дарите на дадено лице във вашата представа, трябва да се дари на асоциация, която да му помогне. Това за нас е един подход, който е много странен. И затова бяхме за частното, за индивидуалното дарение.
За кооперациите. Явно това е останало от социализма, от комунизма – да се подпомагат кооперациите. Ниският корпоративен данък вече дава основание на всички да се развиват добре. Така че не виждаме място за тази преференция. Това по-скоро се използва за спекулации, за злоупотреби. Знаете за какво става въпрос. Смятаме, че трябва да отпадне. Но да си говорим за непоследователност не е коректно, тъй като си спомняте как говорихте в Закона за ДДС за еднакво третиране на всички, после махнахте патентна само върху таксиметровите шофьори. Не Ви отива това да ми го кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ние бяхме тези, които защитавахме намалената ставка. Дайте да не се обясняваме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Процедурно, господин председател, правя предложение да се концентрираме, защото ни чакат още няколко данъчни закона. Ако за всеки текст ще минаваме през исторически ретроспекции, смятам, че няма да стигнем далеч.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Минаваме към гласуване предложението на народните представители Попвасилев и Димитров по чл. 187.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на вносителя на чл. 187, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 1.
Член 187 е приет.
По чл. 188 няма предложения от народни представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, предлагаме да се отложи разглеждането на следващите три текста – до чл. 190 включително.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: По каква причина?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Цонев пита каква е причината, господин председател.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Понеже господин Цонев закъсня, има право да знае аргументите.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Причината за отлагане на конкретните текстове са писмо от Европейската комисия, което дойде във връзка с изпратен проект на закона, със запитване доколко той е в съответствие с европейското законодателство. Става въпрос за областта на държавните помощи, в които те имат конкретни бележки, с които ние сме се съобразили. Исках да бъдат подложени на разискване на Работната група, след което да бъдат гласувани.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: По чл. 191 няма предложения от народни представители.
По чл. 192 няма предложения от народни представители.
По чл. 193 има предложение за промяна в ал. 2 на Работната група.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Паралелно с този закон днес в залата е бил приет Законът за държавните помощи. Препратката в чл. 193, ал. 1 към Закона за държавните помощи трябва да бъде коректна, тъй като тази материя вече не е уредена там, уредена е с Регламент на Европейската комисия, който ще има пряко действие. Затова молбата ми е да заменим думите “Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му” с конкретното наименование на Регламента.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли някой против тази промяна по принцип? – Няма.
Ще предложите точният текст на този регламент, който да бъде записан в проекта.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Точният текст е: “съгласно Регламент на Комисията № 2204/2002 от 12 декември 2002 г. за прилагането на чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност, относно помощите за заетост със съответстващите изменения”.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Господин Имамов, Правната дирекция има вече установена практика да се записва в тялото на закона само номера и вида на нормативния акт, както в случая Регламент 2204, а в Допълнителните разпоредби се посочва в изричен текст, че законът се хармонизира със съответните европейски актове. Така се пести място и е по-добре.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какво е конкретното предложение за случая?
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Да се запише само: “Регламент №2204/2002”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предлагам обаче да проверите конкретните текстове на приетия днес закон, защото там има директни препратки към въпросния регламент. И има текстове, които уточняват действията на регламента.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Но той няма да бъде вече “съгласно Закона за държавните помощи”, а съгласно регламента.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да проверите текстовете, които са в закона, приет днес. Да не би да се налага не да го преплащате оттук към регламента, а оттук към новоприетия закон, който препраща към регламента.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ще го направим. Приемаме.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Гласуваме текстовете от чл. 191 до чл. 193 включително, с направеното уточнение за редакция в ал. 1 на чл. 193, както и в ал. 2, направена от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
“Част трета – Данък, удържан при източника”.
Глава двадесет и трета – “Обекти на облагане”.
По чл. 194 няма предложения от народни представители.
Имате думата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: С оглед на практически проблеми, възникнали между разработването на закона и неговото разглеждане, предлагаме в чл. 194, ал. 3 изрично да бъде упоменато, че когато се разпределят дивиденти в полза на договорни фондове, не се удържа данък, тъй като в момента текстът има двояко тълкуване и се получават проблеми в практиката.
Ако бъде прието конкретното предложение, ал. 3 ще изглежда по следния начин:
“(3) Алинея 1 не се прилага, когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на:
1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружеството като представител на държавата;
2. договорен фонд.”
Това са така наречените колективни инвестиционни схеми по Закона за публично предлагане на ценни книжа.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли други коментари? – Няма.
Подлагам на гласуване чл. 194 с предложението за допълнение и корекции в ал. 3, и заглавията на част трета и глава двадесет и трета.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 194 е приет.
По чл. 195 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Има и редакция на Работната група за промени в ал. 2 и 3.
Имате думата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Предложението е в ал. 4 след “счетоводни разходи” да бъдат добавени думите “или активи”, тъй като в практиката има случаи, в които се завеждат активи в местата на стопанска дейност, които са по себестойност.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Може ли да изчетете цялото съдържание на алинеята?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: “(4) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност в страната начислява посочените доходи на други части на предприятието си, разположени извън страната, с изключение на случаите, когато счетоводни разходи не се признават за данъчни цели или счетоводни разходи или активи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност), се признават за данъчни цели на място на стопанска дейност.”
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Какво налага тази промяна? Бихте ли ни обяснили?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Промяната се налага от това, че е пропуск, тъй като в почти всички случаи става въпрос за отчитане на разход, но е уточнено, че може да бъдат отчитани активи по себестойност. Например, давам ви пример с един нематериален актив, който е трансфера от централа към мястото на стопанска дейност. Ако отговаря на дефиницията за дълготраен нематериален актив, той трябва да бъде заведен в мястото на стопанска дейност, като дълготраен нематериален актив по неговата себестойност, която е коствала на централата този актив. И в този случай от световната практика е доказано, че няма доход, респективно данък не трябва да се удържа. Тоест, когато ти възстановяваш 100 единици разход на този, който го е извършил, то за него няма доход, независимо дали ти го отчита като разход, или като актив.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли други съображения? – Няма.
Гласуваме предложението от народния представител Мария Капон.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 194 с направените допълнения по ал. 4.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 194 е приет.
По чл. 196 няма предложения от народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 196 е приет.
“Глава двадесет и четвърта – Данъчна основа”.
По чл. 197 няма предложения от народни представители.
По чл. 198 няма предложения от народни представители.
По чл. 199 няма предложения от народни представители. Работната група предлага накрая на ал. 1 да се сложи запетая и да се добави “с изключение на случаите по ал. 3 и 4”.
Имате ли становища по тези текстове? – Няма.
Гласуваме от чл. 197 до чл. 199 с направената поправка в Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
“Глава двадесет и пета – Данъчни ставки”.
По чл. 200 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров и предложение от народния представител Мария Капон. И двете предложения не са подкрепени от Работната група.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, става въпрос за важно стратегическо решение. Намаляването на корпоративния данък, разбира се, е важно, но ако се премахне и данъкът върху дивидентите, това ще стимулира притока на инвестиции в България.
За да си го представите, ситуацията в момента е следната. Ако дивидентът се плаща на компания от Европейския съюз, така или иначе няма данък върху дивидента. Това касае физическите лица и компании, извън Европейския съюз. Като цяло има отлив на капитали от Европа към други дестинации. Така че премахването на данъците върху дивидентите, е стратегическо решение, което стимулира допълнителен приток на инвестиции в България.
Аз имам един конкретен въпрос към Министерството на финансите – какъв приход очаквате тази година от данъка върху дивидента?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: 48 млн. лв.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това са най-вече натрупвания от предишни години – случаи, които поради намаляването на данъка, доведе до увеличаване на плащанията в последните две години. Това е една много разумна мярка, която цели допълнително привличане на инвестиции в България. Вярвам, че всички вие сте заинтересовани България да бъде много интересно място за инвестиране. Една такава мярка няма да струва скъпо на бюджета и ще доведе до доста положителни резултати. Ако вие не го направите, живот и здраве едно дясно центристко правителство, ще го направи.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Един допълнителен въпрос, на който искам да получа отговор. Данъкът върху дивидентите е 7%, но се прави изключение за получателя на дивиденти (компании или физически лица) от страни – членки на Европейския съюз.
Това, според вас, ще важи ли за български физически и юридически лица от 1 януари 2007 г., като граждани на една от страните – членки на Европейския съюз?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Шах и мат.
РОСЕН ИВАНОВ: Директивата на Европейския съюз за облагане на дивидентите, се прилага само между компании. За физически лица тя не се прилага.
Що се отнася до българските компании, те никога не са дължали данък върху дивидента. При тях той винаги се намалява от финансовия резултат. Дивидентът се облага едва тогава, когато стигне до местно физическо лице. И след 1 януари 2007 г. трябва да стигне до местно физическо лице или до чуждестранно физическо лице или до чуждестранна кампания, която не е от Европейския съюз. Не трябва да забравяме и това, че България има спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с над 50 държави. И в повечето случаи данъкът, когато притежанието на капитала е над 25 на сто, данъкът е около 5%.
Това, на което единствено бих си позволил да обърна внимание, е, че когато говорим за облагане на физически лица и за неутралност на данъчната система, ако данъкът върху дивидента стане 0% и едно физическо лице реши да започне стопанска дейност, според това какво решение ще вземе то, разликата в данъка, която ще плаща, ще бъде много сериозна. Ако то започне като едноличен търговец или като свободна професия и реализира парични доходи, ще плаща данък към 22-24% върху доходите си. Ако избере, да речем да започне стопанска дейност, учредявайки еднолично дружество с ограничена отговорност, ще плати данък в размер на 10% от печалбата и нищо повече. Разликата между 10% и 24% вече е много сериозно изкушение за насочване на доходи към определена плоскост на облагане. Не бива да забравяме, че ако се облага, учредявайки еднолично дружество с ограничена отговорност, се спестяват и осигуровки. Освен това, което е допълнителен стимул за насочване на доходите към определена система. И вече трудно може да се говори за неутралност на данъчното облагане.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: И още едно допълнение към въпроса на господин Велчев. Трябва да се знае, че нашите компании са поставени в по-добро положение, тъй като няма никакви условия за връзка между българските компании, за да намаляват доходите си от дивиденти, докато за европейските дружества изискваме 15% участие и държане на този пакет минимум две години.
За да не се получава двойно облагане, нашите компании винаги са били освободени за доходите си от дивиденти, ако се разпределят между две юридически лица. В стария закон е така, и режимът изцяло е пренесен в новия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, възможен ли е компромисен вариант – всички кооперации да бъдат освободени от данък върху дивидентите, което ще бъде стимул за инвеститори, извън Европейския съюз да идват в България? Давам ви тази идея. Ако желаете се възползвайте. Ако не, ви казах кое правителство ще се възползва от такава политика.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли други мнения? – Няма.
Гласуваме предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 200.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението от народния представител Мария Капон.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 200, както е предложен от вносителя.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Член 200 е приет.
“Глава двадесет и шеста – Деклариране на данъка”.
По член 201 няма предложения от народни представители.
Работната група предлага в ал. 1 след числото “195” се добавя “и лицата, начислили дохода по чл. 12, ал. 3 и 8”.
Има ли желаещи да вземат думата по този текст? – Няма.
Гласуваме чл. 201 с предложената корекция от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 201 е приет.
“Глава двадесет и седма – Внасяне на данъка”.
По чл. 202 няма предложения от народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 202 е приет.
По чл. 203 има предложение от народния представител Мария Капон. Работната група не подкрепя предложението.
Някой ще го защити ли? – Няма желаещи.
Който подкрепя предложението на госпожа Капон, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на чл. 203, както е предложен от вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 203 е приет.
“Част четвърта – “Данък върху разходите”.
Глава двадесет и осма – “Общи положения”.
По чл. 204 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние предлагаме, намирайки се в 21 век, разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, да отпадне като данъчно облагане.
Имам два въпроса към Министерството на финансите. Първият, е да дадат един пример с европейска държава, в която ги облагат. И второ, да ни кажете какви са приходите от този данък. Защото, ако няма големи приходи, няма и смисъл да имаме такъв режим. Това е един много странен режим на облагане. Така че се надявам на повече информация от Министерството на финансите.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Приходите, които ще загубим, са 17 млн. лв.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не е възможно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това е, което събираме.
МАРТИН ДИМИТРОВ: А къде в Европа го има това нещо? – Не знаете.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Тъй като това не са хармонизационни текстове, всяка държава си има национални особености, това е въпрос на политика дали ще бъде приет един или друг режим, просто този е от много години. В Европа нямате преотстъпване за безработни общини 100%, нямате и доста други работи. По принцип това е българско третиране за социални разходи, за представителни разходи и т.н. Това е доста специфична материя, характерна за България. И е въпрос на политика дали ще бъде прието. Но аналогията с европейското законодателство тук не е никак удачна.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Това ,което казахте за особеностите ми звучи като “особености на българския лов и риболов” и т.н. (Оживление) В крайна сметка става дума за 17 млн. лв. Ако ги загубим, ще отпадне един режим на облагане, който определено създава трудности както на администрацията, така и на тези, които трябва да правят тези отчисления. 17 млн. лв. при един излишък в бюджета от 1-2 милиарда и отгоре, аз не виждам за какво са. В Крайна сметка тези управленски разходи така или иначе са част от разходите, които се правят.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте, това са текстове, които усложняват законодателството. Трябва да се доказва тази кола за какво се ползва – за управленска дейност или за друга дейност. Тези дейности не могат да се отделят. Възможно е един и същи автомобил да се ползва едновременно за управленска и за стопанска дейност. И тогава те на база на километри отделят едната дейност от другата и облагат част от дейността.
НАДЯ АНТОНОВА: Нали има пътни листове.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, но всичко това абсолютно не е необходимо.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че трябва да преминем към гласуване.
Гласуваме предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от Работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 204.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Член 204 е приет.
По чл. 205 няма предложения от народни представители.
По чл. 206 няма предложения от народни представители.
По чл. 207 няма предложения от народни представители.
По чл. 208 има предложение на Работната група в заглавието думата “обществено” да се замени със “социално”.
По чл. 209 също има поправка от Работната група – в ал. 5 думата “обжалва” да се замени с “оспорва”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 205 до 209 включително, с направените корекции в чл. 208 и 209 от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Членове 205 – 209 включително, са приети.
По чл. 210 има предложение от народния представител Мария Капон.
Някой ще вземе ли думата по предложението за отпадане на ал. 2 и ал. 3? – Няма желаещи.
Който подкрепя предложението на госпожа Капон по чл. 210, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 210 с редакцията на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 210 е приет.
“Глава двадесет и девета – “Данъчна основа”.
По чл. 211 няма предложения от народни представители.
По чл. 212 няма предложения от народни представители.
По чл. 213 няма предложения от народни представители. Работната група предлага промяна в заглавието като думата “обществено” се заменя със “социално”.
По чл. 214 няма предложения от народни представители.
Подлагам на гласуване заглавието на глава двадесет и девета и текстовете на чл. 211 – 214 включително с поправката на Работната група в чл. 213.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 215 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаемата комисия вече отхвърли това предложение, така че нека направо да се гласува още веднъж.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не го оттегляте?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, не го оттегляме.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Подлагам на гладуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 215.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 215.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 1.
Член 215 е приет.
“Глава тридесета – Данъчни ставки и внасяне на данъка върху разходите”.
По чл. 216 има предложение на народния представител Евгений Жеков и група народни представители, предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, предложение на народния представител Милен Велчев, предложение на народния представител Петър Кънев, предложение от народния представител Мария Капон.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да попитам нещо представителите на Министерството на финансите. Уважаеми дами и господа, по какви причини искате да увеличите облагането на представителните разходи за автомобили над корпоративния данък именно на 15%? Какви мотиви стоят зад това мъдро решение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Тогава не знаехме, че ставката ще падне на 10%. Ние работихме по вариант 15%.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо не го оттеглите тогава?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Нямаме процедура, по която да го оттеглим. Но по начина, по който е направено, не е логично. Съгласен съм и съм склонен да подкрепим някои от вашите предложения.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Повечето предложения предвиждат 10 на сто, а предложението на Евгений Жеков, на което аз също съм вносител, предвижда съответно 8 и 10 по останалите текстове, което следва логиката на Министерството на финансите. Тяхното предложение също е за диференцирана ставка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председателстващ, поставен съм в неудобно положение. Ние сме вносители и няма как да не подкрепяме текста на вносителя. От друга страна, това предложение беше направено при презумпция за ставка от 15%. Явно е нелогично вече да остане 15%. Мисля, че Министерството на финансите ще се съгласи на едно от останалите предложения. Нека да видим кое точно.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кадиев, Вие ще ни помогнете, ако кажете кое предложение да приемем, за да можем да направим добър текст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз мога само да ви кажа, че оттук нататък става въпрос за загуба за фиска. Това е единствената гледна точка. Мога да ви кажа по всяко предложение колко би струвало, на кое най-много бихме се съгласили и вие да прецените дали да го приемете или не.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: По ал. 1 данъчната ставка се предлага 15 на сто. С колко бихте допуснали вие от гледна точка на фиска да бъде промяната?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: С 11 на сто. Причината е, че това е първият ефективен данък от 9,9 на сто, което е равнозначно на корпоративната ставка.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Никъде не е предложено 11.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Няма го. Това е най-близко до предложението 10 на сто по всички алинеи, което е предложението на господин Велчев.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: А по ал. 2?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Говорим за всички алинеи. Предложението на господин Велчев е за всички алинеи.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не виждам логика, при положение, че ставката върху различните групи разходи е по-ниска от общата ставка. При 15, тя е 12 на едното място, на другото е друга. Защо сега трябва да е равна? Какъв е смисълът да е равна?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Досега е бил заложен принципът на диференциране. Сега се предлага да е еднакво.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, ако се облагат определен тип разходи с някаква ставка, защо тя трябва да е равна или по-голяма от корпоративния? Разбрахме, че не е логично да е по-голяма от корпоративния, да ми обясните сега защо да е равна? Тогава да си е по корпоративния. Да правим допълнителни сметки и да оскъпяваме администрирането, и т.н., и т.н. ...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Какво предлагате да направим, господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз съм за принципа, който досега е бил залегнал в закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: И пак ще правим сметки, и пак ще имаме административни разходи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма да правим сметки. Загубите са си загуби.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Принципът, който беше залегнал миналата година, според нас беше грешен принцип. Тогава беше извършено без наше съгласие. Това не значи, че трябва да го повтаряме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Принципът да се облага една група разходи преди окончателния финансов резултат, който се облага с определена ставка, е тази група разходи, не бидейки освободена, тя попада във финансовия резултат и се облага с определен процент. А принципът да се облагат отделни групи предварително, е те да бъдат облагани с по-малка ставка от общата ставка. Иначе това действие граничи с малоумие и да не казвам с какво. Това е абсолютно безумие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Добре, какво предлагате?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предлагам или да няма такова облагане на отделни разходи, за да правят едни счетоводни гимнастики фирмите като луди, респективно и данъчната администрация. Или, ако отделни групи разходи се облагат, те задължително да се облагат с по-ниска ставка. Иначе ми обяснете логиката да е със същата.
Не казвам да ги намаляваме, питам къде е логиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Свалянето на всички тези разходи на 10% означава ефективен разход от 9.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да ми обясните това, че не мога да си го обясня.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да ни кажете какъв би ефектът, ако всички бъдат с 10%.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: 14 млн. и 800 хиляди – 15 млн. лв.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Това е при положение, че данъкът е 15 на сто. Иначе ще е нула, ако данъкът падне на 10 на сто, както се предлага.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това обяснявам и аз, ама нещо не можем да се разберем.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Искам да дам техническо обяснение защо ефективната ставка е различна. Причината е, че самият данък върху разходите се признава за разход и намалява основата по корпоративния данък.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тоест, смисълът е 0,1%.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ако този данък е 10%, веднага се прави икономия 10% корпоративен данък върху 10-те единици данък, което значи още една единица надолу. Стават 9 единици ефективен данък върху разходите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е точно така, но има логика.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Със сигурност е така, но това компенсира, когато се внася ежемесечно данъка, а не в края на годината.
Искам да обясня защо е 12%. В момента, за 2006 г. социалните разходи имат две ставки. Беше направено изключение само за една група. Това са така наречените разходи за храна и почивка, предоставени в натура. Беше дадена специална ставка от 12%. Всички други социални разходи се облагаха с 15. В момента, в който се извърши тази промяна, която комисията вече прие, всички социални разходи, които не са в натура, да отиват за облагане по Закона за данъка върху доходите на физически лица, се прецени, че е рационално да бъде дадена по-ниска ставка, за да бъдат стимулирани тези разходи на 12 на сто.
Всички тези разчети бяха правени при корпоративен данък 15%. Това беше логиката – да се изравни режимът за всички социални разходи, да не са в две категории – 15 и 12, а всичко да слезе на 12. Оттук нататък всичко друго вече е въпрос на дискусия.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моето предложение, господин председател, е комисията да излезе с предложение за второ четене в залата, ако Министерството на финансите смята, че ще има големи загуби, разходите да се облагат с по-ниска ставка, макар и символично, с 1-2% от общата ставка, да няма такова диференцирано облагане. Десет на сто е достатъчно ниска обща ставка. Дали ще е 10 или ще е 9,9 няма никакво значение. Тези минимални разлики ще бъдат изядени от разходи за администриране.
Предложението ми е всичко да мине под общия ред.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е предложението на господин Велчев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Но не се признават в резултата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Аз казах, че това е малка екзотика на България и се получава от това, че има огромен брой фирми, които са на загуба.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: За да можем да облагаме губещи фирми.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: И ако те не внасят някакъв данък върху подобен тих разходи, единственото, което ще се случи, е, че имат по-малка загуба, която така или иначе те никога не пренасят, защото и 20 години може да са на загуба.
От гледна точка на фиска, по-добре да бъде по-нисък процент, отколкото да го няма въобще и да се остава само корекция в основата. По чисто исторически съображения и особености на българската система.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, има две опции. Това, което каза господин Цонев, е много важно – облагат се разходи в България, усложнява се счетоводството на тези фирми (по-рано днес повдигнах тази тема) при минимални приходи в бюджета. Тоест, усложняваме живота на всеки човек, който прави бизнес в България, да облага едни или други разходи по различни ставки. И данъчната политика става доста сложна. Това усложнява и ревизията след това.
Най-разумното нещо е да премахнем това облагане. Без всякакво съмнение е така.
Второто по-малко разумно нещо е ставката да е една и съща – 10%. Вие решете какво да направите, но аргументите, които каза господин Цонев, са изключително важни.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има два варианта за решение – премахване на ставката и ставка от 10%.
Има ли други становища?
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз възприемам аргумента. Честно казано, нямам големи съчувствия за фирмите, които са на загуба години наред. Така че, ако това е начин да бъдат събрани някакви данъци от тях, моето лично мнение по-скоро е да оставим този вариант с 10% за всички разходи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако 10% корпоративен данък не накара тези фирми да излязат на светло, не виждам какво може да ги накара. Повярвайте ми, тук има хора от бизнеса, аз също съм се занимавал с бизнес. Не виждам логика да стоя на тъмно при 10% данък. Ако те са на загуба не, за да крият данъци, а поради дейността си, е убийствено да ги наказваме. Съгласен съм с логиката на министерството, че имаше периоди, в които, понеже стояха на тъмно, трябваше да търсим начин да им събираме данъците. Но, ако 10-те процента данък не ги вади на светло, това означава, че тук има става въпрос за рецидиви и особености на географското поведение.
Извинявайте за отклонението.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Имаме две съображения по това, което каза господин Цонев.
Първото съображение е, че излизането на една фирма на светло не е свързано само с данък Печалба. И, както казват колегите от НАП, може би е на доста задна позиция. Има осигуровки, има данък добавена стойност, които са по-сериозни пера.
И второто е, че тези фирми, които тепърва заради ставката, която ни се вижда приемлива, биха започнали да излизат, повярвайте ми, те имат доста сериозен резерв от загуба за пренасяне. И скоро няма да видим данък оттам, дори да започнат да отчитат печалби. Тъй като имат срок пет години да си пренасят вече натрупаните загуби.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, оттеглям си предложението.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предлагам да преминем към гласуване.
Моето лично становище е, че би било добре да подкрепим предложението на господин Велчев.
Гласуваме предложението на господин Евгений Жеков по чл. 206.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Предлагам да го подкрепим по принцип. Съгласни ли сте с тази формулировка? – Да. Няма да го гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на господин Милен Велчев.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Предлагам да подкрепим по принцип и предложението на господин Петър Кънев.
Подлагам на гласуване и предложението от народния представител Мария Капон, което се различава от това, което вече беше подкрепено.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
По чл. 217 има редакционна корекция от Работната група – след думата “разходи” да се добави “след приспадане на надвнесения данък по този закон”.
Имате думата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Смятаме, че предложението е правилно и го подкрепихме в Работната група, искаме обаче да се направи редакция в смисъл, че може да се приспада, а да не е задължително. Да бъде по аналогия на чл. 94, в който се казва, че корпоративният данък може да бъде приспаднат. Тоест, лицето може да иска да му се върне данъка, ние не можем да го задължим автоматично да го приспада.
Затова молбата ми е да го отложим с другите текстове и да предложим редакция до утре. По принцип го подкрепяме, нямаме против.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли някой против отлагането? – Няма. Текстът е отложен.
“Част пета – “Алтернативни данъци”.
Глава тридесет и първа – “Общи положения”.
По чл. 218 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованията на част пета и глава тридесет и първа, както и с текста на чл. 218.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
“Глава тридесет и втора – Данък върху хазартната дейност”.
“Раздел І – Общи положения”.
По чл. 219 няма предложения от народни представители.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Предложението ни е породено от предложение на съветници към комисията. Пропуск на вносителите е, че няма деклариране на приходите на данъка върху спомагателните и помощните дейности от хазарт. Затова предлагаме да се уреди с нова ал. 3 – без да затрудняваме бизнеса да подават една годишна декларация, с която да декларират данъка върху тези дейности.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нека да чуем предложението за нова ал. 3.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: В чл. 219 предлагаме да се създаде ал. 3 със следния текст:
“(3) Данъкът върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта, се декларира с годишна данъчна декларация по образец. Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.”
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
В предишната уредба на данъчните декларации имаше задължение за публикуването им. Защо сте го пропуснали? Мога да ви кажа защо го искахме – за да не ги променяме всеки месец.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Отговорът е, че при написването на новия закон, той е преструктуриран и е изнесен най-отпред в Общите разпоредби на закона. И по-конкретно чл. 7 казва, че “Образците на декларации и на други документи по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в “Държавен вестник”, което важи за целия закон.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря. Не го бях забелязал.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Гласуваме чл. 219 направените допълнения.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 219 е приет.
“Раздел ІІ – “Данък върху хазартната дейност от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития”.
По чл. 220 няма предложения от народни представители.
По чл. 221 няма предложения от народни представители.
По чл. 222 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е съгласен с текстовете на тези три члена с текста на вносителя, подкрепени от Работната група, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 223 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, предлагам тук да отворим една малка дискусия, като аз ще направя изказването си по чл. 223 и върху чл. 230, защото става въпрос за облагане на два вида хазартна дейност с две различни ставки. И тъй като аз, господин Савов и госпожа Дора Андреева, тогавашната шефка на Данъчната администрация, сме автори на този вид облагане, разбира се и колегите, които тогава участваха, знам как и на какви принципи почиваше регламентацията на този вид дейност, сега виждам, че се преминава към друг принцип – на уеднаквяване на двете ставки за двата вида хазартни дейности. И искам да кажа, че това не отговаря на замисъла, който ние бяхме вложили. Второ, не отговаря на спецификата на тези дейности. И трето, мисля, че общо взето не е правилно. Затова ще предложа след изложението си някои изменения.
Първо, преди време, мисля в 1998 г., приехме хазартната дейност да се облага с така наречения предварителен данък, по причини, че целият сектор беше на сиво и доходите бяха под 3 млн. лв. Имами статистика за това. В момента предполагам, че са в параметрите 40-50 млн. лв. Давам тези факти, защото онова, което направихме тогава с този вид облагане, мисля, че изкара сектора до голяма степен на светло. И някак си регламентира дейността, и позволи на данъчната администрация да си върши работата.
Разделихме хазартната дейност на две, най-общо казано, въпреки че тя не може да бъде разделена така – с две ставки от 8 и 12% по много причини, но най-главните то тях бяха следните.
Първата група, за която сложихме 8% - залагането на спортни събития и т.н., се характеризираше с по-високо равнище на разходите. Понеже този данък е предварителен, ние трябва да държим сметка за разходите. Няма как. Ако той е резултативен, това не ни вълнува. Но, той е предварителен и ни вълнува. Анализът, който направихме на разходите на тотото (тогава имаше един оператор, вторият – “Еврофутбол” беше в ембрионална, зародишна форма) тогава бяха над 24%, сега са около 20%, поне така ги дава тотото. При този вид състезание 50% от залозите се връщат под формата на печалби. Та тези 50 + 25 разходи, решихме, че данъкът не бива да е 8%, за да останат 10-12-15% печалба. Това бяха сметките.
Не стои така въпросът при другата група, която аз условно наричам бинга. Там е друг вид лотария. Там разходите са от 2 до 10%. Някъде са и под 2%. Има пет човека персонал в една бинго зала и това са им разходите. Затова на тази група сложихме по-висок данък. Да не го наричам предварителен, ако щете нека да бъде данък оборот. Защото разходите за администриране и за изпълнение на тази дейност са по-малки.
Под формата на това да уеднаквим данъка, ние вдигаме на единия данъка с 2%, а пък сваляме на другия. Ако ще увеличаваме данъците на хазарта по принцип, трябва тук да отворим една дискусия и тя да бъде в две посоки.
Първата – това няма и да върне една част от този сектор обратно в сивата икономика?
Второ – каква е степента на риска и какви ще бъдат огромните ползи за фиска от това, ако има такива?
И по-важното от това е – този ли режим ще оставим при положение, че секторът е на светло и при положение, че Министерството на финансите не се опасява, че една част от него ще мине на сиво, защото след като вдига данъка, очевидно не се опасява.
Ако това е така, ние бихме могли да отворим дискусията и по втория пункт – дали да не го върнем обратно в общия режим на корпоративното облагане, защото в Европа, това е така на повечето места. Като обаче правим уточнението, че ако го върнем в общия режим, ние можем да му увеличим ставката не на 10, а на 50, на 60, на 70, на 80. Както ми каза господин Кадиев преди няколко дни – в Германия е 80% по общия режим. Няма лошо, може и 80 да е. Но това отваря дискусията.
Първо, аз съм категорично несъгласен ставката да е еднаква за двете групи, толкова повече, че в едната продължава да стои тотализаторът. Който и друг да стои, хич не ме интересува.
Второ, защото една такава стъпка се прави премерено, с претегляне на всички рискове за сектора, за фиска, изобщо за този вид дейност.
И още един аргумент, с който приключвам. След влизането ни в Европейския съюз хазартните оператори от Европа ще имат друг достъп да оперират в рамките на нашето икономическо пространство. Аз предлагам – и с това изречение правя връзката с предложението – да не бързаме да променяме режима в този много деликатен сектор, да изчакаме да видим каква част от операторите ще дойдат, защото не можем вече да ги спираме. Досега ги спирахме с всякакви наши си способи – комисии, комисийки и т.н., регламенти, национални географски особености. (Оживление) И едва тогава да вземем решението точно кой механизъм ще приложим. Да го обсъдим внимателно.
Накрая мога да ви кажа, че аз не съм за това този вид дейност да бъде по-строго облаган данъчно. Не съм за това да ползва някакви преференции. Доказателство за това е досегашният режим, на който аз съм един от авторите. И мисля, че фискът се радва на добри резултати, благодарение на тези наши усилия.
Така че моето конкретно предложение е комисията да излезе с предложението да оставим досегашния режим от 8 и 12%. Имаме това право.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Чисто процедурно, комисията има ли право да прави предложения, които не са внесени от депутати и не са разглеждани на Работната група?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, има. Иначе тези, които ги отложихме тук с аргумента, че имаме бележки от Европейския съюз и трябва да им направим нови текстове, няма да можете да ги отложите и няма да можете да направите предложения.
Не казвам, че не сте прави. Казвам ви, че имаме право и вие самите се ползвате от това наше право.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Искам да добавя още два аргумента по казаното от господин Цонев.
На първо място, струва ми се, че този данък върху приходите на този бизнес е вид пряк данък. Поправете ме, ако греша. Ако допуснем, че това е така, то поне от формална гледна точка предложението цифрата “8” да се промени на “10”, нарушава коалиционното споразумение, в което е записано, че преките данъци няма да се увеличават.
На второ място, може би осъзнавайки това, доколкото знам, министърът на финансите е изпратил писмо до председателя на Бюджетната комисия, в което пише “Предвид гореизложеното, предлагам в Законопроекта за корпоративното подоходно облагане, приет на първо четене от Народното събрание в чл. 223 числото “10” да се замени с цифрата “8” и в чл. 230 и чл. 238 числото “10” да се замени с числото “12”.”
И аз предлагам да се възползваме от правото, както предложи господин Цонев, записано в правилника за работа на комисията, и да променим тези параметри.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Действително има такова писмо.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председателстващ, логиката на екипа, който прави закона, беше да има неутралност и равно третиране на всички субекти. Това, че някога е било 8 и 12 не означава, че трябва да бъде така. В групата с 12 е и Държавната лотария. И няма никаква логика тя да е била на 12%, още повече, че на нея й взимат 12% от оборота на всички издадени билети, независимо дали са продадени или не. Това беше нашата логика.
В момента има писмо на министъра на финансите. При това положение аз трябва да се съобразявам с неговата воля. Така че аз мълча и това е. Нямам коментар.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това не означава ли, че подкрепяте предложението на министъра на финансите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Никой не ме пита дали го подкрепям. (Оживление)
Нямам право на лично мнение, господин председател. Аз съм подчинен на министъра на финансите. След като не съм съгласен с него, ставам и си тръгвам.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: В случая имаме един текст, предложен от вносителя, тоест от Министерството на финансите. Няма да сгрешим, ако кажем, че е така. Предложението е за 10 на сто. Имаме предложение от народния представител Мария Капон, според което трябва да бъде 12 на сто.
Коментарите, които бяха направени, наистина са дискусионни. Дали това е пряк данък – аз дълбоко се съмнявам. Дали може да се интерпретира като пряк данък и оттам дали това е нарушение на Коалиционното споразумение.
Второ, аз имам друг въпрос – как ще се диференцират различните хазартни дейности по отношение на разходите? Разходи за какво? Как ще се сравним един вид хазартна дейност с друг вид и ще кажем, че тази има по-големи разходи. Разходи на какво? На единица. Коя е единицата за сравнение?
Когато сравняваме производството на ябълки в едно стопанство с друго, казваме: “Те имат по-големи разходи на един килограм ябълки”. Тук каква е единицата за сравнение?
Нека да чуем отговора.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тотото има разходи по издръжката на много пунктове, докато бингото има един в една стая. Много е проста логиката. Просто са нереципрочни като логика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не е толкова проста, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Издръжката на 500 пункта е страхотна, или на 1500 пункта.
Тук говорим за процент и за съотношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не е толкова просто да се прецени. Бингото връща 63% от това, което взима, обратно на тези, които са подали фишовете, докато при тотото е 50%. Не са толкова лесни нещата. Може би наистина трябваше да го подложим на дискусия.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова казвам, че трябваше да има дискусия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Този законопроект е от доста време в сайта. Обединили сме го, мина и на първо четене. И сега, в последния момент се поставят тези въпроси.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Какво значи в последния момент, след като това писмо е било пуснато до комисията и не е коментирано на Работната група. Тази дискусия можеше да я има и преди това заседание. Това е мнение на министъра на финансите. И Вие би трябвало да го поддържате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Госпожо Дренска, аз дори не съм запознат с точния текст на писмото. Но така или иначе съм длъжен да го поддържам. В същото време имате законопроект, излязъл от Министерския съвет. Аз кое да поддържам – това, което е решено от Министерския съвет или писмото на министъра на финансите. Аз съм в едно изключително разкрачено положение в момента. Ако Вие бяхте на моето място, кое щяхте да поддържате?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние Ви помагаме да си съберете краката. (Оживление)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: И как ми помагате?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Като Ви казваме, господин Кадиев, логиката на онова, което се е случило. Като Ви казваме кое ни е водило, когато този сектор от сивото и от стрелбите в казината и в бингата, го вкарахме на светло. Като ви казваме, че ме направили като политици и икономисти, и фискалисти успешни стъпки по линията на една логика. И тя трябва да продължи да бъде следвана. А не всяка нова администрация, която влезе, да решава да прави нещо, без да държи сметка на положителните и на отрицателните неща. Ако за едно нещо по един път сме стигнали до положителни неща, трябва да вървим по този път. Ако сме стигнали до отрицателни – по друг път. И това е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Добре, не мога да коментирам.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото не могат да бъдат внасяни такива неща, без да се направи цялостен анализ. Ето, господин Имамов пита за неща, които не са им били в полезрението. Друг е бил професионалният им интерес. На мен обаче това ми е било в полезрението, защото съм имал задачата да вкарам този сектор лично, като шеф на Бюджетната комисия тогава и като човек, който е отговарял за тази политика в тогавашната политическа сила. И аз успях да го направя с хората, с които съм работил – с Дора Андреева, тогавашната шефка, с тогавашния финансов министър и т.н. За това говоря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Нека да приключим тази дискусия. Тя е далеч над моето ниво. Нито мога да изменям решение на Министерския съвет, нито мога да противореча на писмо на министъра на финансите. Решавайте каквото искате.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Искам да кажа само две неща.
Първо, когато подготвяхме това писмо на министъра на финансите и когато той е направил своето предложение, корпоративният данък все още беше 15%. Имайте го предвид. В момента ще се окажем в ситуация, в която фирмите в България ще плащат на нетна база 10%. Част от тези предприятия, сред които влиза и държавната лотария, ще плащат на брутна основа 12%, което е над корпоративния данък. Това е едното.
И второто, което искам да кажа, е, че когато се правеше това предложение, първите сигнали дойдоха от държавната лотария, която попада в така наречената втора категория, която плаща 12% данък. И нямахме разумни аргументи срещу техния въпрос каква е разликата между Българския спортен тотализатор и Българската държавна лотария, която в последната година, не е моя работа да коментирам по какви причини, излезе на загуба и данъкът й се яви допълнителна загуба.
Това беше коментирано, когато се разработваше този законопроект.
И второ, ставката беше друга, сега сме при други положения.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Прави са, според мен, колегите от Данъчната политика. Наистина не е логично при положение, че откакто е въведен този данък от 8 и 12%, както изчисли господин Цонев, изчислен на базата на предполагаемата печалба и целящ да обложи тази предполагаема печалба с около 30%, колкото е бил тогава данъкът върху печалбата, сега, когато този данък е 10% за всички останали, паднал е 3 пъти, тези проценти да остават същите. Няма логика в това.
И аз отново искам да обърна внимание на всички присъстващи тук, че рискуваме да направим, макар и не толкова мащабно, но нарушение на коалиционното споразумение. Говоря за колегите от управляващата коалиция. Така ще увеличим един пряк данък. Права е госпожа Елкова, че това е парекселанс пряк данък.
Нямам нищо против данъкът от 12 да падне на 10%, защото прием аргумента на колегата, че не може печалба да се облага с 10%, а оборота, а не печалбата, да се облага с 12%. Но другият процент го увеличаваме от 8 на 12. Това хем противоречи на Коалиционното споразумение, хем няма никаква икономическа логика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Икономическата логика е равно третиране.
Когато предложихме равното третиране, дадохме и цифрите – колко ще струва, ако всички са на 8, колко ще струва, ако всички са на 10, колко ще струва, ако всички са на 12.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кадиев, като говорите за равно третиране, тук съм много объркан. Защо тогава оставихте 60% бонус за кооперациите? Ако ще има равно третиране – добре, но защо запазихте другите. Като миналата година преференциите за кооперациите се появиха в последния момент през бюджета. Като ще говорим за равно третиране, как забравихте точно кооперациите?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, бих ви предложил да отложим и този текст. Има много текстове, които отложихте, можем да отложим и този с намерението и надеждата, че Министерството на финансите ще избистри позицията си и утре ще предложи вариант за гласуване.
Става дума за всички текстове, които третират ставките за данъка върху хазартната дейност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Безсмислено е, господин председател. След като има писмо на министъра на финансите, ние подкрепяме него.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Мисля, че е достатъчно избистрена позицията на министъра на финансите. Има го в писмото.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Все пак има различие между това, което предлага министърът и предложението на вносителя. Мисля, че това е достатъчно основание ние да искаме ясна позиция.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Колеги, на мен ми звучи нелогично да чакаме да се случи нещо до утре по отношение на изясняване позицията на министъра на финансите, освен ако Вие, господин Имамов, предлагате да поканим тук министъра на финансите лично да изрази своята позиция. Защото мисля, че утре, ако министърът на финансите го няма, няма да сме се придвижили нито на йота в посока на изясняване на неговата позиция.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Все пак аз държа да се гласува моето предложение за отлагане.
Член 223 е минал през Министерския съвет по предложение на Министерството на финансите. Министерският съвет е гласувал за този чл. 223, който предлага ставката да бъде 10 на сто. И след това има писмо на министъра на финансите, което не е обсъждано на заседание на Министерския съвет. Следователно, до утре Министерството на финансите трябва да ни предложи текст, който да подложим на гласуване. Аз предлагам да отложим за утре обсъждането на чл. 223, чл. 230 и чл. 238, които третират ставката върху данъка за хазартната дейност.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз имам противното предложение със следните аргументи.
Първо, не прочетохме писмото на Спортния тотализатор до Бюджетната комисия и до Икономическата комисия. В това писмо има аргументи в същата посока. То е подписано и подпечатано от тях. То също не беше прочетено.
Второ, има внесен проект от Министерския съвет, чиито ставки ние ще променим. Не само тази, а и други, които ще променим. Понеже е внесено от Министерския съвет, нямаме право да променяме ставки. Затова го отлагаме.
За мен е без значение дали ще се гледа днес, утре, в други ден или по в други ден. Тази принципна позиция аз ще я изложа в залата, в медиите и навсякъде. Защото не се срамувам от нея, а напротив. Стоя зад нея и зад тази позиция стоят резултати.
Аргументите, с които се иска отлагане, не ми харесват и са несъстоятелни. Затова го казвам. Иначе за мен е без значение кога ще се гласува. Само затова правя противното предложение.
СТОЯН ВИТАНОВ: Още един аргумент за отлагане. Вие показвате някакво писмо, което е на министъра на финансите, което лично аз и колегите не сме виждали и чували. Господин Цонев размахва някакво друго писмо, което също не сме чували и виждали.
Моля ви да осигурите размножаване на всички тези писма и утре да си кажем мнението. Не мога да гласувам за нещо, което не съм виждал. В този смисъл, нека да отложим гласуването. Не говоря дали ще бъде утре, в други ден, или по в други ден. Моля да ни предоставите тези писма и да гласуваме в утрешния ден.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така е, прави сте. Това е аргумент.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще си позволя да направя малък коментар – дали тотото като обект на облагане с данък, има значение и дали това значение е равнозначно на писмо на един министър на финансите е друг въпрос, който не коментирам.
Подлагам на гласуване моето предложение да бъде отложено гласуването на текстовете по чл. 223, 230 и 238, които третират ставките върху данъка върху хазартната дейност.
За – 13, против – 1, въздържали се – няма.
Текстовете са отложени.
Господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, моля да обърнете внимание, че ставката, която отложихте, е пряко обвързана с втората ставка върху допълнителните и помощни дейности. Ставките, които се заплащат в хазарта са две. Затова трябва да отложите текстовете и в тази част. Това са още три текста, свързани с тази ставка.
Освен това споделих и с Работната група, че има някои чисто технически грешки в текстовете. Най-добре е целият раздел да се отложи и да се направят допълнителните технически корекции в два-три текста, които не са съобразени със Закона за хазарта.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какво е становището на министерството на финансите за отлагането на текстовете от чл. 223 до края на главата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не сме съгласни.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Продължаваме по текстовете, които не са отложени.
По чл. 224 няма предложения от народни представители.
По чл. 225 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване тези два текста на вносителя, подкрепени от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 226 има предложение от народния представител Мария Капон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Предлагаме да се отложи.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли възражения? – Няма.
Отлагаме разглеждането на чл. 226.
По чл. 227 няма предложения от народни представители.
По чл. 228 няма предложения от народни представители.
По чл. 229 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за текстовете на тези три члена, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Член 230 е отложен.
По чл. 231 има предложение от народния представител Мария Капон.
Гласуваме предложението от народния представител Мария Капон.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 231 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 231 е приет.
По чл. 232 няма предложения от народни представители.
По чл. 233 няма предложения от народни представители.
По чл. 234 има предложение от народния представител Мария Капон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Имаме предложение да се отложи разглеждането на чл. 234.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Отлагаме разглеждането на чл. 234.
Поставям на гласуване текстовете на чл. 232 и чл. 233 с текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 235 няма предложения от народни представители.
По чл. 236 няма предложения от народни представители.
По чл. 237 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване тези три теста.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Член 238 е отложен.
По чл. 239 има предложение от народния представител Мария Капон.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 239.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 239 е приет.
По чл. 240 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли някой, който да подкрепя предложението на госпожа Капон.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на вносителя за чл. 240, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 240 е приет.
Член 241 се отлага.
По чл. 242 няма предложения от народни представители.
По чл. 243 няма предложения от народни представители.
По чл. 244 няма предложения от народни представители.
Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, при изписването на текста, който е свързан с чл. 245, е допусната грешка, която е свързана пряко с начина на организиране и провеждане на хазартни игри. Записано е “съответните за всяко игрално място съоръжения”. Това не е точно. Текстът трябва да звучи така:
“Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е хазартният игрален автомат, съответно всяко игрално място към него; рулетка и казино и друго игрално съоръжение”.
Принципът, който е залегнал в Закона за хазарта, е, че за рулетки и за друго игрално съоръжение не се изброяват местата. Става въпрос за електронните рулетки, които са единствените, за които въведохме облагане на игрално място. Тоест, текстът в чл. 244 и чл. 245 трябва да бъде прередактиран, поради което, за да не отнемаме време аз ви предложих да ги отложим и да направим редакцията в съответствие със закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Съгласни сме да го отложим.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Отлагаме текстовете на ч. 244 и 245.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 242 и чл. 243 с текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 246 няма предложения от народни представители.
По чл. 247 няма предложения от народни представители.
АНГЕЛ САВОВ: Моля ви да обърнете внимание, че по чл. 247 е пропуснато да бъде предвидена хипотезата, която съществуваше в Закона за хазарта, когато се внасяше авансовия данък. Тоест, по чл. 76, ал. 4 от Закона за хазарта, организаторите на тези игри имат право временно да преустановяват дейността си за определен период, за което уведомяват Държавната комисия по хазарта и данъчната администрация. В тези случаи, тъй като не се развива дейност, не се дължи и данък. Тази хипотеза беше изчистена в Закона за акцизите, а тук е пропусната в ал. 4. Затова ви предлагам също да бъде отложен, за да бъде съгласуван като текст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ние не сме съгласни.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Поддържате текста на вносителя?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Точно така.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли други становища? – Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 246 и 247.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
“Глава тридесет и трета – “Данък върху приходите на бюджетни предприятия”.
По чл. 248 няма предложения от народни представители.
По чл. 249 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 248 и 249 с текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 250 има предложение от народния представител Мария Капон, което не се подкрепя по принцип.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Подкрепяме го по принцип.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Няма предложение за нов текст.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 250.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 250 е приет.
По чл. 251 отново има предложение от народния представител Мария Капон. Работната група не е взела отношение по това предложение.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Министерството на финансите не е съгласно с това предложение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вносителите не подкрепят текста на госпожа Капон.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението от народния представител Мария Капон, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на чл. 251 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Член 251 е приет.
По чл. 252 няма предложения от народни представители.
По чл. 253 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Гласуваме текстовете на чл. 252 и 253 с текста, предложен от вносителя.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
“Глава тридесет и четвърта – Данък върху дейността от опериране на кораби”.
По чл. 254 няма предложения от народни представители.
По чл. 255 няма предложения от народни представители.
По чл. 256 няма предложения от народни представители.
По чл. 257 няма предложения от народни представители.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам да попитам по чл. 255, т. 3 каква мъдрост стои зад това предложение, което общо взето има следния текст: “не отказват обучението на стажанти на борда на корабите с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава 1 на 15 офицери, плаващи на корабите”.
Знам, че тази практика я е имало и преди. Работи ли тя и каква цел преследва?
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Това е един режим, който беше приет неотдавна от Министерството на финансите по предложение на Министерството на транспорта, доколкото основният оператор на такава дейност е изцяло държавно предприятие – “Български морски плод” ЕАД, гр. Варна. С този текст те искаха да осигурят обучаването на студенти от гр. Варна. Това е изцяло тяхно предложение, което тогава беше прието. Текстът е запазен. Няма промяна и не виждам причина да отпадне, тъй като и без това те имат ангажимент да извършват такова обучение. Това гарантира допълнително, че няма да бъдат нарушени връзките дори в бъдеще, когато евентуално това предприятие би било приватизирано.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Какво ще стане, ако не го изпълнят?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Очевидно е, че има комулативност на условията и няма да могат да ползват режим.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: За да се ползват от режима, те трябва да изпълнят всичко това.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Очевидно е, че няма да могат да откажат, тъй като този режим е изключително благоприятен за това дружество. Това гарантира, че те ще обучават стажанти. По принцип това беше изискване на Министерството на транспорта, с което ние се съобразихме.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Слушах внимателно вашите обяснения, но не разбрах какво става – стажантът отива в НАП и казва: “Отказано ми беше качването на еди-кой си кораб, моля не им давайте този режим на облагане”. Смисълът е горе долу този. Така ли работи системата или пропускам важна част от цялостното й функциониране?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Трябва да бъдат установени някакви нарушения, господин Димитров. Този режим съществува в целия Европейски съюз, има широка практика. И аз предполагам, че без да сме специалисти по никакво корабно дело и спецификите на “Български морски флот” в частност, предполагам, че това е някаква унифицирана практика, подобна за цяла Европа за всички изисквания, които трябва да са налице.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Това е за придобиване на правоспособност, което е наше задължение по ред конвенции, включително не само морски, а и за навигация и т.н. Това е, господин Димитров. Много е просто в случая.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Смятате ли, че подобни разпоредби имат място в Закона за корпоративното подоходно облагане – обучение на стажанти и други. Защо има само за тази професия? Може и за някоя друга да сложим някоя и друга разпоредба. Примерно, защо за адвокатите няма такава?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин Димитров, това изглежда специфична транспортна политика в областта на корабоплаването, тъй като вече ви казах, че подобни на онези облагания с изисквания за корабен оператор, съществува в редица европейски страни. Това не е нещо, което ние ме си го измислили и сме го въвели.
Всички изисквания са комулативни. И тук така, както върви основният състав, е, че данъчно задължени лица по реда на тази глава, са лица, извършващи морско търговско корабоплаване, които отговарят едновременно на всичко това. Така че изглежда от изключителна важност да бъде тук, да отговарят на всички тези условия едновременно. Затова не е излишно да съществуват в този си вид.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Гласуваме текстовете на вносителя от чл. 254 до чл. 257 включително.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Текстовете са приети.
По чл. 258 има предложение от народния представител Мария Капон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Приемаме да е 10%.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приема се предложението на госпожа Капон.
Който е за това предложение, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 259 няма предложения от народни представители.
По чл. 260 няма предложения от народни представители.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Поставям на гласуване текстовете на чл. 259 и чл. 260 с текстовете на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
“Част шеста – Административнонаказателни разпоредби”.
“Глава тридесет и пета – “Административни нарушения и наказания”.
По чл. 261 има предложение от народния представител Мария Капон.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 261 с текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Член 261 е приет.
По чл. 262 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Който подкрепя предложението на госпожа Капон по чл. 262, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 262 с текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Текстът е приет.
По чл. 263 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от Работната група.
Има и предложение от народния представител Мария Капон, което също не е подкрепено от Работната група.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, това е един от текстовете, за които днес се опитвахме да ви обърнем внимание, които позволяват на данъчната администрация да прави общо взето каквото си иска. Така се получава и корупцията. Представете си, че всяко едно нарушение може да бъде санкционирано със санкция от 100 до 1000 лв. Тоест, разликата е 10 пъти. Това е за всяко нарушение поотделно. Ако има 30 нарушения, глобата може да бъде 30 х 100 или 30 х 1000 лв. Разликата е 10 пъти.
С такива текстове няма да намалите корупцията в България, уверявам ви. Обаче виждам, че днес Бюджетната комисия и тройната коалиция с пълно мнозинство си ги гласувате. Ваша работа, както се казва. Още веднъж ви предупреждавам, че това е много неправилна практика. Още повече, че вие разрешихте корекция на финансовия резултат при грешки. Той си го коригира, но вие си го глобявате със санкции от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение по отделно. Каквото и да означава това. И как няма да имате корупция, уважаеми дами и господа? Как няма да имате корупция ви питам аз?
Вие ще си го гласувате. Това е ясно. Пожелавам ви успех. Ние ще гласуваме против.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Някой ще отговори ли на господин Димитров?
Заповядайте.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Много правилно отбеляза господин Димитров, че ние дадохме правото да се коригира резултатът и наказваме за това, че неправилно се е отчитал. Двете неща са в пакет едно с друго. Нещо повече, в сегашния закон има разпоредби, с които, ако ти нарушиш счетоводната си политика, ти се отказва даден разход за данъчни цели. За да не се получава това, вътре в закона няма такива изисквания, а тук е сложена административна санкция. Тоест, който отчита неправилно трябва да бъде наказван. Това за мен води до намаляване на данъците, в смисъл до коригиране на резултата.
А това, че някой се о объркал и му даваш право да изчисли верния си данък, който би имал, ако не се е объркал, и го санкционираш за това, че не спазва финансовите закони на страната, мислим, че е пакет и действия едно след друго.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Искам да добавя нещо и да обърна внимание на колегите, че когато неправилно определиш счетоводния си финансов резултат или това го установят данъчните органи, в крайна сметка ти го променяш, променяш данъчната основа и след това правиш облагане. Тоест, един път те облагат, като ти определят по-висок данък, втори път за всяка грешка, която си допуснал, ти слагат санкция от 100 до 1000 лв. Хубаво е за едно нарушение един път да го отнася човекът, буквално казано.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Много интересно е как преценява администрацията дали глобата да е 100 или 1000 лв.? Това също е много интересно.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви кажа, че проблемът, заради който се подсмихват представителите на администрацията, се крие в думите “за всяко нарушение”. Законът за хазарта е от около 56 члена. Всеки член, когато бъде нарушен, с едно деяние ли ще бъде санкционирано? Петдесет и шест нарушения ли ще са? Ясно ли е?
Аз разбирам, но вие не разбирате къде е проблемът. Проблемът е в неяснотата на текста – кое е това нарушение и кое е всяко нарушение. Всяко нарушение различно ли ще бъде оценено? Тук се крие неяснотата на текста и това може да доведе до произвол. Текстът трябва да бъде прецизиран и да бъде посочено кои са тези нарушения. Защото нарушение може да бъде пропуск на една буква, на един текст, което е несъществено. По чл. 8 ще бъде ли нарушение ненаписване на адреса на задълженото лице?
Тук е истинският проблем. За да не се стигне до произвол трябва да е ясно кое е това “всяко нарушение”.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: По ЗАН няма съвкупност, така че трябва да бъде индивидуализирано всяко нарушение. В този смисъл няма как да бъде за всички нарушения, които са в нарушение на счетоводната политика. Определянето на едно наказание във всички случаи трябва да бъде индивидуализирано.
АНГЕЛ САВОВ: Въпросът е за всяко нарушение, което е предвидено като такова. В Закона за счетоводството, в раздел Административнонаказателни разпоредби вече е нещо. Там е предвидено кое представлява нарушение на Закона за счетоводството и то трябва да е извършило едно от онези нарушения или няколко. Тук няма проблем. А не за всички други. Това ясно ли е или не? Нарушения на Закона за счетоводството са тези нарушения, които са фиксирани в Административнонаказателната част на Закона за счетоводството.
МАРТИН ДИМИТРОВ: И още един въпрос. Ако одитор открие тези грешки, а не данъчните и се наложи промяна в декларацията, тогава какво става?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Много е важно да четем точният състав на тази разпоредба. Вътре пише “Лице, което наруши счетоводната политика”. Ние бягаме да говорим за някакъв Закон за счетоводството. Законът за счетоводството дава общи норми, към него има стандарти. Само че там се предписват различни варианти и всеки има право да си избере. Става въпрос за това, че лицето може да си определи собствена политика и то бъде санкционирано, когато за нещо, което то е определило, не го спазва. Тук не говорим за Закона за счетоводството.
Само един пример, за да стане ясно за какво говорим. Законът за счетоводството казва: ти определи праг на същественост за твоите дълготрайни материални активи. И ние с господин Савов имаме фирма и казваме: за нас е съществено от 1000 лв. нагоре. Купуваме една машина и тя струва 1500 лв. И въпреки че ние сме казали, че от 1000 лв. нагоре за нас тя е актив, ние си позволяваме да я отчитаме по друг начин. Затова говорим, че предприятието носи санкция за това, когато то е имало възможността, избрало е, и въпреки собствената си воля не изпълнява собствените си ангажименти, за които е имало възможност.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Във връзка с този член искам да дам следния пример. Представете си, че данък печалба, който в крайна сметка се определи при една проверка, е в размер на 1000 лв. Но това е постигнато след 10 корекции. Кой пише санкцията? За това става дума.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Когато имате една ревизия и ви се определи размер на данъка, това са всевъзможни данъчни приходи и разходи, които се преобразуват. И въобще не е казано, че всички се отнасят до нарушаване на счетоводната ви политика, господин Попвасилев.
Ако искате да ни кажете, че тези 1000 лв. са от десет нарушения на счетоводната политика, както са, за всяко се преценява поотделно тежестта. То се индивидуализира.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Подлагам на гласуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 263.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Мария Капон, по същия чл. 263.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 263, както е предложен от вносителя.
За – 10, против – 2, въздържали се – няма.
Член 263 е приет.
По чл. 264 има предложение от народния представител Мария Капон – текстът да отпадне.
Гласуваме предложението от народния представител Мария Капон.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който е за текста на чл. 264, както е предложен от вносителя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 264 е приет.
По чл. 265 има предложение от народния представител Мария Капон.

Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който е за текста на чл. 265, както е предложен от вносителя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 265 е приет.
По чл. 266 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тук имам въпрос към уважаемите представители на Министерство на финансите – защо в Закона за ДДС при подобно нарушение санкцията към юридическите лица е различна? В чл. 185, ал. 1 от Закона за ДДС неиздаването на фискален бон води от санкция от 200 до 10 000 лв., а в чл. 266, ал. 1 от Закона за корпоративното облагане санкцията е от 200 до 2000 лв. Вероятно има някакъв дълбок смисъл, но ние не можахме да го открием и искаме да ни обясните на какво се дължи това обстоятелство.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Интересно е да чуем защо е тази разлика?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще коригираме това нещо и ще го направим от 200 до 10 000 лв. Ще го съобразим със Закона за ДДС. Това е наш пропуск, което обаче не оправдава господин Димитров да е толкова ехиден към данъчната администрация и към данъчната политика. Не знам защо има такова отношение.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: А по отношение на ал. 2 има ли различия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Удвояват се.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разликата е 20 пъти. Това води до корупция.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Все пак трябва да гласуваме конкретни текстове.
Има предложение 2000 да бъде заменено с 10 000 и 4000 да бъде заменено с 20 000. Тези промени са предложени от Министерството на финансите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е следният. Възможно ли е, ако и в двата закона ги има санкциите, да ви глобят и по единия, и по другия закон?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Подлагам на гласуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Който е за, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Мария Капон.
Който е за, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 266 с предложената промяна: „2000” се заменя с „10 000” и „4000” се заменя с „20 000”.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – 2, въздържали се – 1.
Приема се.
Към този текст има и една корекция, предложена ни от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Корекцията е приета.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Господин Имамов, предлагам да спрем за днес, защото допускаме грешки.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам този текст, който гласувахме, да го отложим.
НАДЯ АНТОНОВА: Нали Вие направихте това предложение за промяна.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предложих да се уеднакви със Закона за ДДС. Това предложение, което гласувахте, дойде от Министерството на финансите. Моето предложение беше да се поправи в двата закона.
НАДЯ АНТОНОВА: Има някакво обяснение в ДДС санкцията да бъде по-висока, защото там търговецът прави сериозен оборот и се допуска, че те допускат по-тежки нарушения.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Прочетете текста.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз ви предлагам да направим един двудневен семинар по административнонаказателен процес и тогава ще видите как се определя наказанието.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да отложим този текст.
НАДЯ АНТОНОВА: Не, ние приехме Вашето разумно предложение – всички последици за бизнеса, господин Димитров.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вече гласувахме този текст, има предложение да приключим заседанието.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека да продължим работата си, имаме да приемаме много данъчни закони.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: В тази комисия понякога сме работили и до 10 часа вечерта.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: И пак ще работим. Предстои да приемаме бюджет.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз предлагам да приключим днес със законопроекта.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Държите ли на предложението си да приключим заседанието?
ЙОВКО ЙОВКОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Продължаваме.
По чл. 267 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров – текстът да отпадне.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, чл. 267 също е текст, който предполага изключителна свобода, свободна интерпретация на данъчната администрация да прави каквото си иска. Тук се говори за скрито разпределение на печалбата – термин, който е обяснен на друго място – в § 1, т. 5. Но вижте какво е разпределението на „скрито разпределение на печалба”:
„Скрито разпределение на печалба” са начислените разходи от данъчно задължено лице, несвързани с осъществяваната от него дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, в случаите, когато са извършени в полза на акционерите, съдружниците или трети лица.”
Това е определението за скрито разпределение на печалба. Този текст може да бъде тълкуван както си искат от данъчната администрация и съответно да налагат санкции. С такива текстове корупцията няма да я намалите. Вие си го гласувайте.
И друго нещо, госпожа Антонова. Важното е един текст от кого е подкрепен. Както сега ще подкрепите този текст и ще си носите отговорност за него. Просто отсега ви предупреждавам, че той води до корупция. Важното е един текст от кого е подкрепен.
НАДЯ АНТОНОВА: Не съм съгласна. Също така е важно кой предлага промени в текстовете и по какви съображения го предлага. И двете неща са еднакво важни.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Обвинението към администрацията и към вносителя е некоректно, защото имаше доста обвинения, че за някои неща няма определения в закона. Точно за това има. И не може администрацията да прави каквото си иска. Пише „начислен разход, който не е свързан с осъществяваната дейност или на цени много по-различни от пазарните”.
В целия закон, ако е четен внимателно, скритото разпределение на печалбата се налага. Включително то е приравнено на дивидент, за който дивидент не се ползва преференциалният режим. И целта на този текст е очевидна – да няма скрито разпределение на печалбата, тъй като в противен случай с данъчна тежест 16,3 пункта, това е сборът между корпоративния данък и данъкът върху дивидента, ако позволим да не събираме и данък върху дивидента, мисля, че загубите ще са много големи. Скритото разпределение на печалбата се прави, за да не се плаща дивидент. Очевидно тези текстове възпират подобни действия и идват с цел да защитят фиска. В противен случай е много лесно да си разпределиш една печалба, като плащаш разходи на този и на онзи. В крайна сметка няма да ти признаят разходите, но ти всъщност ще си взел печалбата и данък върху дивидента естествено няма.
Това има за цел да защити изтичането на пари под тази форма, наречена скрито разпределение на печалбата, която много точно е дефинирана какво е.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Само един въпрос. Понеже такъв текст имаше в стария ЗКПО, колко ревизионни акта има и колко такива установени случаи има? И колко са приходите от тези ревизионни актове?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Такава информация не можем да дадем. И такава превенция срещу подобни текстове няма. Подобна норма в сегашния закон няма да намерите.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Не говоря за санкцията. Имаше скрито разпределение на печалбата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това, което се опитваме да направим тук, господин Попвасилев, е ако вие сте фира и платите собствения си наем у вас, през парите на фирмата, следващата година данъчните няма да ви го признаят като разход. Само че няма да ви накарат да платите и данък дивиденти. И на практика вие ще сте си взели парите като скрито разпределение, без да сте платили данък дивидент. Това се опитваме да спрем. Това е логиката на това предложение. Защото по начина, по който се прави в момента, вие вземате парите и не плащате никакъв данък дивидент.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Идва данъчният във вашата фирма и казва: „Тези разходи са извън обичайните пазарни нива, не ги признаваме”.
Добре, госпожа Антонова каза, че щяло да има семинар на тази тема, така че няма смисъл да обсъждаме повече. Всички оплаквания по тази тема – към госпожа Антонова.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Подлагам на гласуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по чл. 267.
Който е за, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от Работната група за чл. 267.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Член 267 е приет.
По чл. 268 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Който подкрепя предложението на госпожа Капон, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на чл. 268 на вносителя, подкрепен от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 269 има предложение от народния представител Мария Капон.
Който подкрепя предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от Работната група, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на чл. 269 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 269 е приет.
По чл. 270 отново предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 270, както е по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 270 е приет.
По чл. 271 няма предложения от народни представители.
По чл. 272 няма предложения от народни представители.
По чл. 273 няма предложения от народни представители.
По чл. 274 няма предложения от народни представители.
По чл. 275 няма предложения от народни представители.
По чл. 276 няма предложения от народни представители.
По чл. 277 няма предложения от народни представители.
Който подкрепя тези текстове, подкрепени от Работната група, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 278 предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, четейки чл. 278 нашият екип, който работи по този въпрос, бяхме меко казано удивени. И, за да ни помогнете да вникнем в мъдростта на този член, бихме искали да ни дадете примери, защото той касае следното нещо:
„Извън случаите по чл. 261-277 данъчно задължено лице, което наруши разпоредбите на този закон, се наказва с имуществена санкция в размер до 2000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Дайте ни някакъв пример за кои разпоредби става въпрос. Затова дайте поне два примера, за да успеем да си го представим. Защото имаме проблеми с разбирането на тези текстове.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Кой ще отговори на господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Текстът е принципен, няма примери.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако нямате идея къде ще бъде приложен, нека да отпадне. Ако имате идея къде ще бъде приложен, ни кажете да го обсъдим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Текстът, господин Димитров, е вкаран принципно, просто защото не знаем кой какви нарушения ще направи. Не можем да измислим абсолютно всички видове нарушения, за да ги изброим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако нямате конкретна хипотеза, не може да има текст, който да казва, че ако някой сгреши нещо, ще му вземем 2000 лв. глоба. Такива текстове не може да има. Запишете се и Вие тогава в двудневния семинар на госпожа Антонова по административно право, защото не може да има такива текстове.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Член 261 е единственият член, който е свързан с неподаване на декларации. Има декларации, които са свързани не с изчисляване на размер. Веднага ви давам пример. При данъка при източника освободихме лицата, които изплащат доходи на чуждестранни лица по финансови недвижими имоти, да удържат този данък и ги задължихме да подават декларации. Искаме, ако тези лица не подадат декларации, да носят съответната санкция. Това не е свързано с определяне на техните данъчни задължения. Данъкът при източникът е доход на чуждестранното лице.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Истина е, че в административно-наказателната материя такива общи изпълнителни деяния са честа практика. И тази практика датира от 1971 г., защото в ЗАН има такава обща разпоредба. И тази обща разпоредба оцелява 35 години и нито едно правителство в демократичните години не я отмени.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това ни е грешката.
НАДЯ АНТОНОВА: Не е това грешката. Не говорим за политика, говорим за право.
Така че това е познат прийом в правото. Отделен е въпросът, че ако искаме да бъдем прецизни, то тези нарушения нищо не им пречи да си имат конкретни състави, както колегата даде пример. И аз смятам, че по-грамотно като подход е всяко нарушение да си има конкретно изпълнително деяние. И, ако е възможно, да се помисли до утре и да се махне тази бланкетна норма „Който наруши други разпоредби”, и както колегата даде сполучлив пример, да бъде заменено с конкретни текстове, което е съвременен и разумен подход.
Въпреки че този подход не е оригинален, той съществува повече от 30 години в българското право.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие предлагате да отложим този текст?
НАДЯ АНТОНОВА: Да помислят още малко колегите от Министерството на финансите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Филипов ни даде пример с чл. 261. А тук вижте какво пише: „извън случаите по чл. 261-277”. Тоест, той се затрудни да ни даде пример по същество.
Опитвам се да ви кажа, че примерът беше извън контекста. Тази клауза не засяга чл. 261. Тук си пише това. Просто няма примери.
НАДЯ АНТОНОВА: Господин Димитров, да не изпаднем в хипотезата от преди малко с глобите за касовите бележки – вместо да направите добро, да се постигне обратното. След като не могат да дадат пример, очевидно е, че не могат да налагат и такива наказания. Това е един мъртъв текст.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Антонова, един добър юрист като Вас не трябва да спекулира по този начин. Не може за едно и също деяние да има две различни наказания. Не продължавайте да спекулирате. Все пак вие сте юрист.
НАДЯ АНТОНОВА: Господин Димитров, думата „спекулиране” я схващам като обида. И в мие в момента го направихте в условията на повторност. (Оживление)
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Който подкрепя предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за отпадането на чл. 278, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Който подкрепя предложението на госпожа Капон по чл. 278, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 278, подкрепен от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – 2, въздържали се – няма.
Член 278 е приет.
По чл. 279 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя с предложение в ал. 2 думата „обжалването” да се замени с „оспорването”.
Гласуваме чл. 279 с направената корекция.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 279 е приет.
„Допълнителни разпоредби”.
По § 1 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров по т. 16.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: От самото предложение е ясно, че идеята тук е тези счетоводни стандарти да са обнародвани преди началото на годината, за да могат да бъдат прилагани от бизнеса. Това е идеята. И не зная защо не е прието от Работната група. А не да се публикуват в средата на годината и всеки да прави въз основа на това, което изискват счетоводните стандарти преработка на счетоводството си от началото на годината.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нека да чуем отговора на Министерството на финансите.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Тъй като господин Цонев помоли да не правя ретроспекция няма да се връщам на това какви проблеми сме имали, а ще обясня това, което ще се случи в България от 1 януари 2007 г.
България приема да прилага международните стандарти, които в Европейския съюз се приемат с регламент, който има пряко действие и ще бъдат приемани от Европейската комисия, публикувани в официалния вестник на Европейския съюз, а не в българския „Държавен вестник” и ще бъдат прилагани в предприятията.
Доколкото разбирането е, че тези международни стандарти са по отношение на изготвяне на финансови отчети и те не са мислени за данъчно облагане, е достатъчно в момента, в който едно лице си изготви финансовия отчет, то да разполага с тези стандарти. Практиката на Европейския съюз е, че в рамките на цялата година, когато излезе един стандарт, той започва да се обсъжда, минава по една сложна процедура от девет месеца, след което накрая финишира с регламент на Европейската комисия и това може да се случи в месец декември на текущата година. Има случаи, в които излизат и в месец февруари на следващата година и се прилагат за предходната година.
Така че тази разпоредба няма как въобще да заработи. Дори да я напишем в този закон Регламентът ще си влезе и международните стандарти ще трябва да се прилагат. И доколкото законът казва, че финансовият резултат е този, записан в отчета за приходи и разходи, очевидно е, че този стандарт ще се приложи.
Текстът е много хубав по принцип като концепция, но няма как да бъде изпълнен. И това вече няма да зависи от България, а ще зависи от дискусиите и решенията на Европейската комисия.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Гласуваме предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на вносителя с корекциите на Работната група:
„1. В точка 17 думите „административни и финансови” да се заменят с „административни, финансови и извънредни”;
2. В точка 18 след думата „финансови” да се добави „и извънредни”;
3. В точка 26, буква „а” да се измени така:
„а) финансови институции по смисъла на чл. 3 от закона за кредитните институции”.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам въпрос, свързан с т. 5 „скрито разпределение на печалба”.
Искам да ми поясните скритото разпределение на печалба в полза на трети лица, защото аз разпределението на печалба го разбирам, че може да бъде само в кръга на съдружниците или акционерите. Затова искам да ми поясните. Може на мен нещо да ми убягва.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Въпросът е може ли да се преразпределя печалба, извън съдружниците. Какви са тези трети лица?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Въпросът е резонен. Имахме много дълги дебати при разработването на закона. Причината е, че не можахме да намерим по-точно име на този термин. А третите лица, след дълго колебание, попаднаха тук по две основни причини.
Първата е, че ако третите лица ги няма тук, ще е много лесно да си взема печалбата, като ги разпределя на лице, което по принцип е свързано с мен, но не официално. В смисъл, че мога да го разпределя на всеки и да си взема по този начин парите.
Втората причина да бъде включена тук, е, че в дивидентите е свързано с облагане по спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
Основната причина е, че ако го ограничим само до акционери или съдружници, първо, може да има скрити такива акционери и съдружници, които не са обявени официално, под различни форми. И второ, че по много лесен начин може да бъде взета печалбата, без да бъде в полза на акционера или съдружника. И ако е нормално разпределение, няма да бъде отчитано като разход. Това е първото нещо, което показа, че нещо не е нормално. Ако има нормално разпределение към акционери и съдружници, има форма – това е Общо събрание, то гласува, то естествено се отчита като разход.
В крайна сметка идеята в този текст е независимо кой ги получава, след като изтичат от дружеството, те изтичат със съгласието на ръководството, назначено от собствениците. И по този начин се намалява масово печалбата, която подлежи на разпределение и на облагане с данъка върху дивидента, за който вече стана дума, респективно ликвидационен дял при ликвидиране на дружеството.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма да влизам в дебат, разбирам какво са искали, но това дали едно разпределение на печалба, както те го дават, и опасенията им, че може да има скрити съдружници и печалба, ако целта е да бъде скрит част от финансовия резултат под тази форма, това не е разпределение на печалба. Това е друг вид дейност. Това е укриване по друг начин. Не е на печалба. Печалбата е друг термин. Просто не искам да го обяснявам, защото за тази аудитория е обидно.
Когато се каже, че е печалба, вече става въпрос за друго нещо. А когато става въпрос за това, че може да бъдат укривани каквито и да било средства по какъвто и да било начин, това не е печалба, това е друга дейност. Това имах предвид.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Понеже тук вече се касае за чисто право, искам да кажа, че правото не ти дава възможност да разпределяш печалба между неакционери. А тези, за които говорите, сме ги отбелязали в § 1, т. 3 на Допълнителните разпоредби на ДОПК и се наричат „Трети свързани лица”. Тогава имаш основание към всяко едно от свързаните лица, ако тайно става разпределяне, да го удариш.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какво предлагате, господин Савов?
АНГЕЛ САВОВ: „Свързани трети лица” да се замени със „свързани лица”.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Много ключов момент е, че терминът, който е тук, е икономически, а не е юридически. Проблемът е, че ако беше разпределение на печалбата, щяхме да бъдем съгласни. Само че думата „скрито” предопределя умисъла в него. И аз искам да дам един пример, за да стане ясно за какво точно говорим.
Фирма Х реализира печалба от 100 единици за някаква година, облага я с корпоративен данък и приключва, няма проблем. Следващата година обаче Общото събрание казва: „Няма да разпределяме печалбата”, и с тези 100 единици в следващата година плаща някакъв разход на трето лице, което не е свързано с никаква дейност. Плаща нещо, което няма нищо общо с неговата дейност.
Значи то има 100 единици неразпределена печалба. В следващата година плаща нещо, което няма нищо общо с неговата дейност и не е към никакъв съдружник и акционер. В резултат на което това се отчита като разход, който разход изяжда цялата тази предходна печалба.
Какво се случва за това лице, ако я няма разпоредбата? То просто в годишен аспект елиминира разхода и той не му е признат за данъчни цели. Само че печалбата, която трябва да се разпределя, е нова, защото тя е изядена с този разход. Това е ефектът. И данък върху дивидент държавата никога няма да види. Както искайте ги наричате.
Това са санкциите, които са по закона. Неслучайно в едно от предишните си изказвания казах, че очевидно е направен опит да се пресекат всички такива разпределения, защото санкциите са огромни.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имаше предложение от господин Савов „трети лица” да се замени със „свързани лица”. Приемате ли го?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не, не го приемаме.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Искам да прочетем дефиниция от действащ от 1998 г., която действа безотказно – т. 15 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО:
„15. „Скрито разпределение на печалбата” са начислените разходи от данъчно задължено лице в полза на: съдружници, акционери, управители, контрольори, членове на Съвета на директорите, на управителните и надзорните съвети, на едноличните собственици, на трети лица, без да са свързани с осъществяваната стопанска дейност”.
АНГЕЛ САВОВ: Това е друго – трети лица, без да са свързани с осъществяваната дейност. Защото те стават свързани по буква „л”. Практически ти ги надаряваш. Несвързани със стопанската дейност е едно, а всички трети лица е нещо, което ще доведе до една прекрасна ситуация.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нека към „трети лица” да се добави „несвързани с непосредствена стопанска дейност”.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Нека да отложим този текст и да го коментираме утре?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е конкретно предложение – да отложим текста по т. 5 на § 1.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте чл. 16, ал. 2, т. 4. Тя касае следното: „Заплащането на възнаграждения и обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени”. Тази хипотеза вече я имате. Очевидно искате нещо друго. Не мога да разбера какво.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Отлагаме разглеждането на т. 5 за утре.
Имате думата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: На Работната група беше поставен един въпрос, който не е ясен. Става въпрос за т. 8 – дефиницията за авторски и лицензионни възнаграждения. Беше поставен въпросът покупката на копие от софтуер дали е авторско и лицензионно възнаграждение, дали се разбира?
Практиката на Министерството на финансите, официализирана, е, че това не е авторско лицензионно възнаграждение и трябва да бъде описано в закона, за да не се налага тълкуване. Затова предлагаме или да отложим текста, или да предложим редакция, който да е съгласувана с юристите, за да бъде пояснено, че простата покупка като потребител на една софтуерна програма, в която имаш само копие от нея, без да можеш да разпространяваш всичко друго, не е авторско лицензионно възнаграждение и нямаш задължение за удържане на данък при източника.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тогава да отложим и този текст.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: И една редакционна поправка в т. 31. Препратката е към Закона за държавните помощи, който вече не съществува. Когато подготвяхме закона, двата закона вървяха паралелно. И затова предлагаме препратката към чл. 1, ал. 6 да отпадне, и да пише „по смисъла на Закона за държавните помощи”.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: С предложението за отлагане на т. 5 и т. 8, с допълнението на Работната група, с редакционната поправка в чл. 31, което е направено, подлагам на гласуване § 1 на Допълнителните разпоредби.
За – 8, против – няма, въздържали се – 2.
Параграф 1 е приет.
Преходни и заключителни разпоредби.
По § 2 няма предложения от народни представители.
По § 3 няма предложения от народни представители.
По § 4 няма предложения от народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 5 има предложение на народния представител Петър Кънев, което не е подкрепено от Работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на вносителя за § 5.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 5 е приет.
По § 6 отново има предложение на народния представител Петър Кънев, което не е подкрепено от Работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
Предложението не се приема.
Който е съгласен с текста на § 6, както е предложен от вносителя, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Параграф 6 е приет.
По § 7 няма предложения от народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 7 е приет.
По § 8 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Логиката на нашето предложение е следната. През 2001 г. с нормативен акт бизнесът беше накаран да направи преоценка на активите. Четири или пет години по-късно искаме да обложим този преоценъчен ред, при условие, че имаше друг ред, който беше предвиден в предишния закон.
Логиката на нашето предложение е, че след като той е създаден с нормативен акт и в крайна сметка по текстовете, които са предложени от вносителя механизмът е доста сложен за това как установяваш колко ти е преоценъчния резерв, как го облагаш, ние казваме: това е преоценъчният резерв, толкова е дължимият данък, всяка година увеличаваме облагаемата основа с 20 на сто и я облагаме.
По този начин този преоценъчен резерв във фирмите е над 1 млрд. лв., което означава, че над 1 млрд. идва облагането, което вие предлагате.
Все пак бихте ли ни казали колко е преоценъчният резерв и какво му е на нашето предложение, че не го приемате?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Оценка на преоценъчния резерв, който подлежи на облагане с точност не може да бъде дадена. Сумата със сигурност е голяма, но голяма част от това, което каза господин Попвасилев не е вярно. Няма нормативен акт в България, който да е задължил фирмите. Има две неща. Първото е счетоводен стандарт, който има два подхода и дава правото, ако някой иска да си оценява активите. Задължение няма. Второто, което съществуваше, е едно писмо на Министерството на финансите, което казва на фирмите от счетоводна гледна точка, поради исторически дадености, да си преоцени активите. И вътре пишеше, че в огромния брой от случаите това не е признато за данъчни цели.
Проблемът, за да не може да се направи точна оценка, е, че знаем колко е декларираният резерв от фирмите в България, но не знаем кой от тях е направил така наречената еднократна преоценка, която не се амортизира и не подлежи на облагане и каква част от него е тази, която подлежи на облагане. Затова не може да бъде изчислено.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Защо го правите тогава?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Със сигурност от това приключване на резерва не се очакват постъпления в бюджета.
Предложението е мотивирано от следното. От 1 януари 2004 г. в България преоценъчният резерв за данъчни цели не може да съществува, с изключение на заварените случаи. В смисъл, че когато ти дадеш 100 единици за един актив, го записваш за данъчни цели. И колкото и да го оценяваш впоследствие, без значение нагоре или надолу, това няма касателство към данъчното облагане. Тоест, той винаги остава 100. По един или друг път в крайна сметка за данъчни цели ти се признават 100. Единственото, което продължаваме да влачим в този закон, са заварените случаи. И предложението от чисто методологическа гледна точка и от големите трудности, които създава, можем да влезем в детайли и да обясним как се изчислява амортизираната част от преоценъчния резерв, когато имаш липса от собствен капитал и т.н., мисля, че е достатъчно красноречиво, само ако посочим, че в момента точката, която облага този резерв, има букви от А до З, които изчерпват случаите.
И тъй като този резерв вече не може да възниква и това не е от днес, а от 2004 г., той трябва да бъде премахнат и в новия закон да няма такива натрупвания на стари суми. Това е причината. Във финансовата обосновка не са заложени никакви приходи. И не случайно подходът на Министерството на финансите е насочен не към увеличаване на някакви резултати, а приключване на резерва в самите активи, откъдето той е излязъл.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Нищо не го налага.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Нищо не го налага, обаче влачим едни и същи проблеми от години наред. Това са заварени случаи. Дайте да ги решим веднъж завинаги. Кое налага да ги оставим? Нищо не налага и да ги оставяме така до безкрайност. Те ще вървят до безкрайност.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие поддържате текста на вносителя по § 8?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Смятаме, че има логика и в предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, склонни сме да го приемем, но до 3 години.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Има фирми с огромен преоценъчен резерв и там данъчното облагане ще натоварва. То определено ще извади оборотни пари. Има фирми с десетина милиона. И то малки за европейските стандарти фирми.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Приемаме предложението за три години. Това е компромисът, който можем да постигнем и да продължаваме нататък.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Прецизирайте точно текста, който трябва да приемем.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ако се приеме това от комисията, моята молба е текстът да бъде отложен, за да бъде редактиран текстът.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предложението е да отложим § 8 с общата воля да се приеме отчасти или частично предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: И следващите два, защото са свързани.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Отлагаме разглеждането на § 8, 9 и 10, понеже са свързани помежду си.
По § 11 до 23 включително няма предложения от народни представители.
Който е за тези параграфи, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфите са приети.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: По § 23 чисто редакционно, преди преотстъпване в края на текста, трябва да се добави „намаление или”.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приемаме тази редакционна поправка.
По § 24 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров - § 24 да отпадне.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние си го поддържаме, вие гласувайте против.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Който подкрепя предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на вносителя за § 24, моля да гласува.
За – 7, против – 2, въздържали се – няма.
Параграф 24 е приет.
По § 25 до § 30 включително няма предложения от народни представители.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По Приложение № 1 към чл. 100 няма предложения от народни представители.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приложението е прието.
По Приложение № 2, Приложение № 3 и Приложение № 4 няма предложения от народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приложенията са приети.
С това приключваме за днес работата.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,40 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова