П Р О Т О К О Л
№ 33

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 33

На 22 ноември 2006 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване на 2007 г., № 602-01-99, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г. (Съвместно с Комисията по труда и социалната политика)
2. Представяне и обсъждане на Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2007 г., № 602-01-100, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (№ 602-01-41/29.05.2006 г. и 602-01-97/15.11.2006 г.), внесени от Министерския съвет.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Това заседание в първата си точка от дневния ред ще бъде съвместно с Комисията по труда и социалната политика.
След това двете комисии ще се разделят и ще продължат по отделен дневен ред.

По първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2007 Г.
Давам думата на министър Масларова да ни представи от името на вносителя, който е Министерския съвет, политиката, която е заложена в предлагания бюджет. След това господин Христосков ще изложи експертно числата и политиките, които са заложени в бюджета.
Госпожо Масларова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господа председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като тук е господин Христосков, аз смятам да бъда съвършено кратка и да поставя на вашето внимание основните параметри на бюджета на Националния осигурителен институт, тоест Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г.
Това, което мога да кажа, е, че основните числа по приходната и разходната част на бюджета са съобразени с макроикономическите параметри, за които едва ли в този състав на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда и социалната политика, трябва да споменавам. Но преди това, искам да кажа, че Бюджета на Националния осигурителен институт е разработен при параметрите: минимална месечна работна заплата 170 лв. Това да не ви учудва, тъй като се надявам, че вие между първо и второ четене ще направите съответните корекции.
На базата на брутния вътрешен продукт – 51 млрд. и 141 млн. лв., средна месечна брутна работна заплата за страната през следващата година – 396,34 лв., среден месечен осигурителен доход 391,68 лв., средногодишна инфлация – 4,4%.
Това, което мога да кажа, че заслужава внимание, е, че средногодишният брой осигурени лица през следващата година ще бъде 2 млн. 762 хил. 234, а средногодишният брой пенсионери – 2 млн. 270 хил. 197. Смея да споделя пред вас, че съотношението, което имаме в последните шест години, вече за седма, съотношение на работещи, тоест осигурени, към пенсионери има една положителна тенденция на увеличаване на броя на заетите, на броя на осигурените. Ако в 2000 г. те бяха в съотношение 100 работещи – 102 пенсионери, то сега съотношението става 100 работещи – 82 пенсионери.
Тъй като тук има представители и на медиите, а и за народните представители искам дебело да подчертая, че това не е за сметка на това, че пенсионерите са починали, а това е за сметка на увеличаване на заетите, и постъпателното, съобразно българското законодателство увеличаване на пенсионната възраст, което съвсем естествено намалява и броя на хората, които влизат в осигурителната система.
Това е една положителна тенденция.
Искам да кажа също и това, че предвиждаме средногодишния брой на безработни лица с право на обезщетение, да бъдат 74 хил. 353, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се – 220 лв., и максималният осигурителен доход – 1400 лв.
Това, което също е важно да спомена, е, че съотношението на вноските между работодател и осигурен остава на равнището на 2006 г. – 65 към 35. Тоест, онзи реверанс, който беше направен към бизнеса с намаляване на осигурителната тежест, тази година задържаме съотношението за работещите на 35%.
Обезщетението за безработица е в границата 90 минимално, 160 максимално. Мисля, че тук мога да споделя, ще го потвърди и господин Христосков, че становището на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, както и на нашите колеги, е, че трябва да преосмислим горната граница на обезщетението при безработица, тъй като, ако минималната работна заплата стане 180 лв., а по програмите за заетост, примерно хора на социално подпомагане, извършващи най-ниско квалифициран труд 180 лв., не е коректно на хората, които са станали безработни, а са се осигурявали в продължение на 25-30 или 35 години, и то на много по-висок доход, би трябвало да се покачи и горната граница на обезщетението при безработица.
Господин Христосков ще ви обясни, че разчетите, които са направени, дават възможност при сериозна стагнация и много стриктно следене на бюджета на Националния осигурителен институт, това да бъде реализирано.
Струва ми се, че важното от гледна точка на политиката, която провежда правителството и управляващото мнозинство, е, че са осигурени увеличението на отпуска за бременност и раждане на майките от 135 на 315 дни, тоест до навършване 9-месечна възраст на детето. Осигурени са и средствата по програмата „Помощ за майчинството”, тоест за тези майки, които се върнат на работа, са осигурени средствата в размер на минималната работна заплата, които те да вземат чрез бюрата по труда за човек, който би гледал децата им. И размера на обезщетение за гледане на малко дете – отново в размер на минималната работна заплата – 170 лв. Разбира се, усилията на Националния осигурителен институт и на колегите при изчисленията, при евентуално увеличение на работната заплата дават гаранции, че ще можем и на 180 лв. да обезпечим тази програма за майките.
Освен това новото е, че се предвижда на граждани мъже, които са навършили 60 години и половина, а жени, които са навършили 57 години и половина, последните 12 месеца са били регистрирани на борсата като трайно безработни, ще имат право в рамките на 60 месеца, което всъщност се равнява на 5 точки или на 2 години и половина, да получават обезщетение за безработица преди пенсиониране, но в размера на най-ниската граница на обезщетението – 90 лв.
Мисля да не навлизам повече в дълбочина, това са основните неща. Струва ми се, че това, което е предложено в Бюджета на Националния осигурителен институт – нещо, което споделих и пред Комисията по труда и социалната политика, което ще споделя и пред вас, че трябва действително да знаем и да споделяме принципите, които сме приложили. И то е свързано с това доколко единствено и само чрез осигурителната система ще подкрепяме бизнеса, тъй като ние намаляваме осигурителната тежест, а в същото време задържаме ръста на пенсиите. Има идея от 1 юли при възможност да се намали още осигурителната тежест и в същото време се налага народното представителство да приемете промяна в Кодекса за социално осигуряване, където е записано, че осъвременяването на пенсиите се извършва всяка година от 1 януари.
Лично аз не бих искала да променяме този принцип. И ако годината 2007 налага това да се направи, аз бих препоръчала горещо на народните представители в чл. 100 на кодекса за социално осигуряване да запише само, че той влиза в сила не от 1 януари 2007 г., а от 1 януари 2008 г., но да запазим принципа, че индексирането на пенсиите ще става от 1 януари всяка година.
Това е основното, което смятам, че трябва да споделя с вас. Винаги съм вярвала, че можем да намерим всичко като ресурс, не толкова като обем на ресурса, но като принципи, като стъпки, които да изпълняват и да реализират програмата към хората от третата възраст, към хората, които са в отпуск по болест, към майчинските. Тази година (2007 г.) сериозен е реверансът към младите хора, към майчинството. Мисля, че направихме не малко и през 2006 г. в насока да реализираме част от стъпките, които бяха набелязани за откъсване на минималната пенсия за трудов стаж и възраст от социалната пенсия, за създаване на по-висока база на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, и за постепенно спазване на постановките в пакта за икономическо и социално развитие, които са подписани от синдикати, работодатели и правителство, и в които е заложено и какви трябва да бъдат размерите на минималната работна заплата, както и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на министър Масларова.
Предлагам сега да чуем господин Христосков с изложение по бюджета.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господа председатели, уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри, колеги и гости!
Госпожа Масларова вече отбеляза, че законопроектът за Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. е разработен при спазване на всички процедури, предвидени в законите и подзаконовите актове. Ще отбележа само, че този законопроект е утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, одобрен е от Министерския съвет и е внесен по съответния ред и срокове в Народното събрание. Копие от законопроекта е предоставен и на Сметната палата за становище.
Позволете ми преди да изложа основните параметри и политики, заложени в Бюджета на общественото осигуряване за 2007 г., съвсем накратко да отбележа какво е актуализираното очаквано изпълнение на бюджета на Общественото осигуряване за 2006 г., на база на данни, с които ние разполагаме, включително за месец октомври.
От осигурителни вноски от работодатели се очаква да постъпят с 3,8% повече средства, отколкото е предвидено по Закона за бюджета за 2006 г. От осигурителни вноски от работници и служители са 6,2% по-висок приход. От осигурителни вноски от самоосигуряващи се – 21,8%, като основното високо преизпълнение на този план се дължи както на по-добрата събираемост, така и на все по-масовото участие на земеделските производители и тютюнопроизводителите в системата на общественото осигуряване, включително и поради изискването за достъп до европейските субсидии, до европейските фондове.
По главници по ревизионни актове за начет от Агенцията по приходите и Агенцията за държавни вземания са събрани 80% спрямо очакваното изпълнение и предвиденото в Закона за бюджета за 2006 г., като в последните месеци има подобрение. От глоби, санкции и наказателни лихви обаче са събрани само 37%, тоест това е очакваното изпълнение спрямо плана.
По отношение на разходите, както винаги, ние сме съвсем близо до 100-те процента, което означава, че много прецизно са определени разходите, които вие утвърждавате със закон. 99,2% е общо очакване, в това число за пенсии – 99,4 на сто, и обезщетение по Кодекса за социално осигуряване – 99 на сто.
В края на краищата очакваният остатък или икономия в Бюджета на държавното обществено осигуряване в резултат на по-доброто изпълнение на приходите и по-ниското изпълнение на разходите, е 216,7 млн. лв. Тук влиза и предвиденият резерв от 60 млн. лв. за реформата в пенсионната система.
Кои са основните цели на Бюджет 2007?
На първо място, естествено, трябва да се осигури финансовата основа и да се гарантира своевременното отпускане и изплащане на пенсиите и обезщетенията по държавното обществено осигуряване.
Този бюджет има и определена специфика. Той трябва да обезпечи успешното изпълнение на новите функции на НОИ, свързани с директното изплащане на обезщетеният аза болест и майчинство от началото на 2007 г., прилагането на регламентите на Европейската общност 1408 и 574, свързани със свободното движение на хора, изграждането на архивно стопанство, което започна миналата година.
Също така като основна цел сме си поставили ефективен и ефикасен контрол върху разходите и свеждане до минимум на случаите на неправомерно получаване на пенсии и обезщетения, ползвайки персоналния регистър, регистъра на трудовите договори и другите механизми за контрол.
Подобряване на обслужването на осигурения и самоосигуряващия се също е една от целите на този бюджет.
Поради това, че информационната система на НОИ морално, откъм хардуер, започва да остарява, ние имаме тригодишен план за нейното разширяване и подобряване на нейната ефикасност и ефективност. Затова в този бюджет са предвидени съответните средства, свързани както с електронното обслужване на институциите НАП и Националната здравноосигурителна каса, освен дейността на НОИ, развитието на така наречените електронни дистанционни услуги и изграждането на резервен център за управление, чието създаване започна миналата година, тази година и ще продължи и следващите години.
Макроикономическите параметри, на базата на които е разработен бюджетът, вече бяха споменати от госпожа Масларова. Те са същите, на основата на които е разработен и държавният бюджет. Затова ще се спра малко по-подробно на социално-осигурителните параметри и първо на онези от тях, които определят приходната част на Бюджета на държавното обществено осигуряване.
Средногодишният брой осигурени ще бъде 2 млн. 762 хил. души, или имаме нарастване със 112 хил. души, като тук отново подчертавам, че това е не само за сметка на работещи по трудови или служебни правоотношения, но и нарастващ брой на самоосигуряващи се.
Очакваме ръстът на минималните осигурителни доходи и така наречените минимални осигурителни прагове да бъде 12,6 на сто спрямо 2006 г. на базата на постигнатата договореност между браншовите организации на синдикатите и работодателите, но този ръст е при минимална работна заплата 170 лв. Ако бъде приета минимална работна заплата от 180 лв., тогава този ръст ще бъде 13,5 на сто и ще осигури около 13 млн. лв. допълнителни приходи в държавното обществено осигуряване.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се се запазва на ниво 220 лв., оттам и за работещите и осъществяващи единствено и само земеделска дейност, съответно ще бъде 55 лв. Максималният осигурителен доход също остава на нивото на 2006 г. – 1400 лв. И вече беше споменато, че се запазва съотношението на вноската между работник и работодател.
Увеличава се обаче вноската за допълнителното задължително пенсионно осигуряване за родените след 1959 г. от 4 на 5 на сто. Това е заложено преди две години в Кодекса за социално осигуряване.
Социалноосигурителните параметри по отношение на основното плащане, което се извършва от бюджета на общественото осигуряване – пенсиите, са следните. Пенсионерите ще бъдат средногодишно 2 млн. 270 хил. души или едно намаление със 16 хил. души. Причините за това бяха споменати от министър Масларова. Съотношението осигурени – пенсионери, също се спомена, че става 100 на 82.
В представения законопроект е предвидено осъвременяването на пенсиите съобразно така нареченото швейцарско правило – да бъде с 8,5 на сто от 1 юли 2007 г.
Максималният размер на пенсиите също е предвидено да бъде 35 на сто, както е по Кодекса за социално осигуряване, или да стане 490 лв. също от 1 юли 2007 г. като политическо решение.
Изплащането на добавките към пенсиите на репресираните лица е свързано със средния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и за 2007 г. средният размер на тази добавка ще бъде 55 лв. и 68 ст. Около 11 хиляди души се ползват от тази мярка.
Социалноосигурителните параметри по обезщетенията, осъществявани по кодекса за социално осигуряване, са следните. С право на обезщетение за безработица ще бъдат 74 хил. 353 лица при граници 90 и 160 лв. с възможности за увеличение на максималната граница при новата работна заплата, както беше споменато. Увеличава се отпускът за бременност и раждане от 135 на 315 дни, съгласно приетите изменения в Кодекса за социално осигуряване още през месец август. Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст би било 170 лв. при минимална заплата 170 лв. и евентуално 180 лв., ако бъде утвърдено между двете четения на този законопроект.
По разходната част на Бюджета на държавното обществено осигуряване могат да бъдат отличени следните по-специфични политики за 2007 г. Вече споменах, че индексацията се извършва по така нареченото швейцарско правило, тоест с 50% тежест на инфлацията и съответно индекса на нарастване на осигурителния доход.
Една нова мярка води към стимулиране на продължителната заетост след придобиване право на пенсия, като в пенсионната формула се предлага да се дава тежест 1,5% за всяка година допълнителен стаж след придобиване на право. И предложението е тази мярка да влезе от началото на 2007 г. Тя е в пълен унисон с европейската практика и с така наречената Лисабонска стратегия и открития метод за координация – да се стимулира продължителната заетост, в това число след придобиване на право на пенсия.
Предвиден е един по-дълъг срок за погасяване на задълженията за платен осигурителен стаж от 5 до 8 години, когато лицата са се възползвали от максималния срок за закупуване на стаж от пет години, тъй като изследване, организирано от Националния осигурителен институт показа, че много често този срок от пет години е пречка да се възползват от това право.
Изплащането на обезщетенията за болест и майчинство ще се осъществява от НОИ. Разширява се обхватът на майките, които ползват обезщетенията за бременност и раждане – от 27 хил. 205 майки средно годишно, на 53 хил. 975 през 2007 г. Това е свързано с по-дългия срок на получаване на това обезщетение.
Увеличава се размерът на обезщетението за гледане на малко дете. Споменах, че би трябвало да бъде 180 лв. при нова минимална заплата.
Стартира програмата в подкрепа на майчинството, въвеждат се обезщетенията за продължителна безработица за лицата в предпенсионна възраст. Госпожа Масларова спомена, че тази мярка ще засегне около 11 хиляди души.
Какви са допълнителните ресурси за тези нови политики?
За осъвременяване на пенсиите от 1 юли ще бъдат необходими 180 млн. лв. За увеличаване на максималния размер на пенсиите – 3,7 млн. лв. За увеличаване продължителността на изплащане на обезщетенията при бременност и раждане – допълнително 32,5 млн. лв. За отглеждане на малко дете – 8,8 млн. са необходими допълнително. И за обезщетението за продължителна безработица – около 12 млн. лв.
Всички тези мерки, без онези, които са свързани с новия размер на минималната работна заплата, са обезпечени финансово в предложения ви законопроект, като евентуалното приемане на тези изменения, може да бъде финансирано за сметка на по-високите приходи при по-високо ниво на минималната работна заплата и съответно новото ниво на минималните осигурителни доходи, които са под 180 лв.
Как изглежда консолидираният Бюджет на държавното обществено осигуряване?
Приходите са в размер на 3 млрд. и 400 млн. лв., като от осигурителни вноски са 3 млрд. 363 млн. лв. Трансфери от републиканския бюджет, включително 60 млн. лв., предвидени за реформата в пенсионната сфера – 539,2 млн. лв. Субсидия – 1 млрд. 447 млн. лв. Тя се запазва изцяло на нивото на тазгодишната субсидия (за 2006 г.).
Разходите са 5 млрд. 374 млн. и 600 хил. лв. В това число най-големият разход е за пенсии – 4 млрд. 422 млн. лв. Социални помощи и обезщетения – 806 млн. и 800 хил. лв. Трансфери, които Националния осигурителен институт ще предостави на Министерството на труда и социалната политика по различните фондове, които се управляват от това министерство, но тяхната дейност е свързана с държавното обществено осигуряване – 10,3 млн. лв., като 800 хил. лв. от тези трансфери са към Агенцията по информационни технологии, свързана с изграждането на резервния информационен център като Център за управление на кризи към НОИ.
Службите за социалното осигуряване, тоест издръжката на НОИ ще струва 81,4 млн. лв. и трайно се задържаме на нивото 1,5% от всички разходи.
Няколко думи за основните параметри на пенсионното дело.
Номиналният ръст на пенсиите през 2007 г. ще бъде 8,2%. Реалният ръст при отчитане на инфлацията е 3,7%. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2007 г. ще достигне 161 лв. и 51 ст. при очакван размер за 2006 г. 149 лв. и 21 ст. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 1 юли ще стане 92 лв. и 23 ст. С този размер са свързани и всички други гарантирани минимални размери на трудовите пенсии, различните пенсии за инвалидност, в това число и за инвалидност поради трудова злополука, също и наследствените пенсии. Максималният размер на пенсиите ще бъде 490 лв. И социалната пенсия за старост от 1 юли ще бъде 68 лв. и 36 ст.
Запазва се тенденцията, макар и вече с много по-бавни темпове, да се увеличава броят на пенсиите, на които имат право всички осигурени, поради възможността да се получава повече от една пенсия от осигурените. И също така се запазва тенденцията на намаление на броя на пенсионерите по споменатите вече причини.
Разходите за пенсии вече споменах, че са в размер на 4 млрд. 422 млн. лв., в това число предвидените средства за пощенска такса и ДДС. В тази таблица те са дадени по отделни видове пенсии. Общият ръст е със 7,7%, като най-голямо нарастване имаме в добавките към пенсиите за репресираните лица, поради нарастването на средния размер на пенсията и поради по-големия брой добавки, които продължаваме да отпускаме поради забавянето на подзаконовите нормативни актове.
Разпределението на разходи за пенсии по източници. 94,2 на сто са от държавното обществено осигуряване, в това число предвидената субсидия. Пенсиите за сметка на републиканския бюджет са 4,8 на сто. Предвидени са и необходимите средства – малко над 44 млн. лв. за изплащане на пенсиите по международни спогодби, в това число и по Регламент 1408.
Разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт запазват трайна тенденция да бъдат в границите между 8,5 и 9%, като намалението, което се наблюдава в последните две години, се дължи основно на по-високия ръст на брутния вътрешен продукт, постигнат в резултат на по-високия икономически растеж и създадената по-благоприятна икономическа среда.
Вече споменах, че средният размер на пенсията се увеличава с около 12 лв. и 50 ст. От 2000 г. имаме реално нарастване на пенсията. Тоест, компенсираме инфлацията през целия този период.
Един друг показател, който характеризира пенсионната политика, това е коефициентът на заместване на дохода на нетна основа. Тоест, пенсията на един пенсионер, отнесена към нетния осигурителен доход, намален с личните вноски и данъците, също се запазва трайно на ниво над 50%. Тоест, средно пенсионерите получават малко над 50% от средния работещ в България.
Разходите за обезщетение по Кодекса за социално осигуряване. За обезщетения и помощи са предвидени 532,4 млн. лв., в това число за общо заболяване (или за болнични) – 194 млн. лв., за бременност и раждане – 116,4 млн. лв., за отглеждане на малко дете – 74,7 млн. лв., а при евентуално увеличение на обезщетението на майките от 170 на 180 лв., този разход ще бъде 79,1 млн. лв., за безработица – 98,4 млн. лв., и за финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 19,8 млн. лв., което означава, че около 45-46 хиляди осигурени ще могат да се възползват от тази мярка. Дори при запазване на цените, ако не ги променим, и повече лица ще се възползват.
За издръжка на службите по социално осигуряване ще бъдат предвидени 81,4 млн. лв. За заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудово правоотношение – 31,8 млн. лв. Тук е мястото да подчертая, че ние предвиждаме такова увеличение на заплатите на служителите в НОИ, каквото е предвидено за държавните служители за 2007 г., тоест увеличение с 10% от 1 юли 2007 г.
За издръжка са предвидени 23,6 млн. лв. Капиталовите разходи (ремонти, придобиване на дълготрайни материални активи и на софтуер) – 14,4 млн. лв. За отбранително-мобилизационна подготовка (поддържане на запаси и мощности), в това число за изграждане на резервния център за управление на кризи – 3,7 млн. лв.
Балансът на фондовете на общественото осигуряване. Традиционно Фонд „Пенсии” е с голям дефицит – 1 млрд. 603 млн. лв. Частично този дефицит се покрива от излишъците във Фонд „Трудова злополука” и Фонд „Безработица”. Фонд „Общо заболяване и майчинство” също увеличават своя дефицит, поради предвидените мерки за стимулиране на майчинството в България. А бюджетът на НОИ е с положително салдо, поради това, че той играе ролята на изравнител, тоест през него минават трансферите и субсидиите, предвидени по предоставения законопроект.
Към Законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване е приложена и план сметката на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Тази план сметка е утвърдена от Надзорния съвет на този фонд и е приложена, както е предоставена от този Надзорен съвет.
В следващата година се предвижда остатъкът, излишъците от средства да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа поради малкия брой работници и служители, които се възползват от това право.
Към Кодекса за социално осигуряване са предложени промени, които са свързани с новата функция на НОИ по изплащане на паричните обезщетения за болест и майчинство, новите параметри и политики в пенсионното дело, които вече споменах, обезщетенията за безработица и промените, които бяха споменати от госпожа Масларова, обхватът и редът за предоставяне на помощи за профилактика и рехабилитация, свързани с едно решение на Върховния административен съд и препоръки на Сметната палата, и прилагането на Регламент 1408, както и директиви на Европейския съюз, които се транспонират в част ІІ на Кодекса за социално осигуряване, свързана с допълнителното пенсионно осигуряване. Направени са и някои промени в посока на прецизиране на текстове с цел избягване на неточно тълкуване.
Благодаря за вниманието. Аз и моят екип сме готови да отговорим на всички въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Христосков.
Предлагам веднага да дадем думата на председателя на Комисията по труда и социалната политика, след това да чуем и въпросите и мненията на народните представители.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, господа заместник-министри, господин Христосков, колеги!
Искам да формулирам въпроси от по-общ характер, част от които госпожа Масларова в своето експозе, в своето изложение представя пред нас. И те са свързани, на първо място, като въпроси към представителите на Министерството на финансите.
Предварително искам да кажа, че аз съм много голям привърженик на това за българския бизнес да се намали осигурителната тежест. Знам, че това подобрява конкурентоспособността на българската икономика. Знам, че всичко това води до повишаване на брутния вътрешен продукт, на растежа и т.н. Но, за съжаление, според мен подобряването на конкурентоспособността на българската икономика минава през осигурителния модел в България. През 2000 г. приехме с много големи усилия един модел на социално осигуряване, който предполагаше финансиране от осигурителни вноски. Сега, с намаляването на осигурителната тежест през 2002 г. с 3%, миналата година с 6 процентни пункта, и сега с предвидените от 1 юли намаления с още 3 процентни пункта, ние на практика създаваме условия тази субсидия от Министерството на финансите, която разбира се, че е от данъци, да се увеличава на 1 млрд. и половина (1 млрд. 447 млн. и 373 хил. лв. е записано в този проектобюджет). Пак повтарям, аз не съм против това намаляване.
Естественият въпрос, който възниква, е: след като ние веднъж финансираме осигурителната система с осигурителни вноски, на следващо място, с тази субсидия от 1 млрд. и половина – с данъци, стигаме до извода, че размерът на пенсиите не отговаря на потребностите на всички, които са седнали там, в тази час на залата, които ние добре познаваме.
На следващо място, този трансфер е законово регламентиран – тези 540 млн. лв. са по определени закони, които всички ние сме приемали в пленарната зала.
Това, което искам да изведа като извод, е, че трябва да има дискусия по този въпрос, а такава няма. Тоест, дали ние правим осигурителен модел, или правим смесен модел с бюджетно финансиране на тази система. Ако правим едното, трябва ясно да го кажем. Ако правим другото – също трябва да го кажем, защото иначе рискуваме Ото фон Бисмарк да се обърне в гроба, ако разбере как прилагаме неговия модел на финансиране с осигурителни вноски.
Следващото нещо, с което може би трябваше да започна, е да похваля отново вносителите - Министерския съвет и Националния осигурителен институт, че представят един проект на Бюджет на държавното обществено осигуряване, който е разбираем, който може да се чете лесно, в който е дадена абсолютно цялата информация, която интересува тези, които искат да четат внимателно Бюджета на държавното обществено осигуряване.
Но искам да кажа и няколко други неща.
За поредна година се прави опит с Бюджета на държавното обществено осигуряване да се вкарват текстове, които променят Кодекса за социално осигуряване. Нямам предвид последните промени, за които господин Христосков каза, че са свързани с поети ангажименти към Европейската комисия във връзка с присъединяването на България, във връзка с Присъединителния договор, във връзка със свободното движение и гарантиране на преносимостта на осигурителните права и т.н., и т.н. Имам предвид промените, които са предложени от Комисията по финансов надзор. Разбирам, че има бележка на Европейската комисия по тези текстове. Тези текстове обаче до прословутата дата 30 юни ние бяхме поели ангажимент всички тези неща, свързани с професионалните пенсионни схеми да ги синхронизираме с европейското законодателство. И моето предложение, след като това вече се е случило, Българската асоциация на частните пенсионни дружества да представи своите предложения, за да може дискусията по тези проблеми да стане съдържателна и в крайна сметка да се приемат тези текстове, които трябва да бъдат приети, а не някакви предложения, направени кой знае къде, съгласувани с не знам кого.
Съжалявам, че казвам това по този начин, но тази практика, господин Христосков, трябва да бъде променена през следващите години. Всяка година говорим, че това става по този начин и всяка година стигаме до извода, че това, независимо от всичко, става.
Следващото нещо, което искам да кажа, е защото искам да има дискусия по тези въпроси. Става въпрос за здравноосигурителните вноски. Следващата точка от заседанието на Комисията по бюджет и финанси е Бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Всички в България трябва да знаят, че държавният бюджет внася 245-246 млн. годишно здравноосигурителни вноски на всички пенсионери в България. Това е със 100 млн. лв. по-малко от едно плащане на Националния осигурителен институт за един месец – 350 млн. лв.
Другото обаче, което ми прави впечатление, е, че за здравноосигурителни вноски са 1 млн. 670 хил. деца до 18 години, и тези, които учат – до 24-25 години, държавният бюджет, господин Ананиев и господин Кадиев, плаща по 1 лв. и 10 ст. Тоест, половин процент от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Любимата тема на доц. Щерев. Няма го тук, ще го цитирам – по 1,10 лв. държавният бюджет внася месечно за всички ученици в България. Да не казвам, че ги внася на три месеца, но това е друга тема.
Още един въпрос, за да изострим още малко дискусията. При положение, че тези, които са първа категория, в зависимост от това дали са родени преди или след 31 декември 1959 г., внасят с 3% повече. Тези 3% достатъчни ли са тези хора, като се пенсионират на 45 години, да получават? Пак повтарям, нямам нищо против тази категория български граждани. Те си имат своите задачи, те си имат своите достойнства, имат си своите задължения, изпълняват ги или не ги изпълняват, но те се пенсионират по-рано. И черпят ресурси от пенсионната система, при положение, че внасят само 3% повече от всички останали?
Още един, последен въпрос. Всички тези, които изброих – МВР, Министерството на отбраната, много държавни служители, за тях личната осигурителна вноска се поема от държавния бюджет. Това е една дискусия, която е водена дълги години. Знам, че това е един много сериозен въпрос. Госпожа Масларова многократно също е поставяла този въпрос. Защото в момента на главния прокурор в момента здравноосигурителната вноска се плаща от държавния бюджет, а аз съм сигурен, че той не знае, че това е така. И на цялата съдебна система.
От друга страна, ако на държавните служители се увеличи заплатата с дела на личната осигурителна вноска, от това няма да страда пенсионната система. И този трансфер, тази субсидия, която отива към Националния осигурителен институт, и тези, които четат през ред проекта на Бюджета на държавното обществено осигуряване, казват: „Това е дефицит на НОИ”. Това не е дефицит на НОИ, това е проблем, който се решава със Закона за държавния бюджет.
Уважаеми колеги, всички тези въпроси ги поставяме през година по време на обсъждането на бюджетите, а истинска дискусия все още не се е състояла. Аз ви казвам, че този формат може и да вземе тези решения, но казвам, че трябва да има дискусия по тези въпроси и аз съм готов да участвам във всякакъв тип дискусии.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Адемов.
И аз имам някои уточняващи въпроси – историческия „Сребърен фонд”. Как му виждате ролята? Както се планира, той си остава част от фискалния резерв с една символична доходност. Правим ли го, не го ли правим? Ако го направим, как ще се отрази това на пенсионерите? Изобщо, каква е позицията на министерството и на НОИ?
Господин Христосков каза, че понеже брутният вътрешен продукт расте, делът от него за пенсиите намалява. Да ми го обясните защо намалява, тъй като външният ни дълг остана символичен. Там от 60% слязохме на 20%, както сме тръгнали през тази година. И понеже плащанията по дълга падат, би трябвало нещо да расте. И съвсем естествено е и делът на пенсиите също да расте. Не можах да хвана корелацията между ръста на брутния вътрешен продукт, намаляването на пенсионерите и намаляването на дела за пенсии от брутния вътрешен продукт.
Господин Адемов постави въпроса за намаляването на осигурителната вноска. Аз си признавам, че и аз съм един от ентусиастите. Тук най-големите ентусиасти не стигат по-далеч от това този данък да остане 10%. Както вървим, на мен ми се струва, че и 10% няма защо да го оставяме, тъй като, като отидем към изцяло бюджетно субсидиране на пенсиите, за какво ни е и 10%? Но все пак основният въпрос е ще има ли реформа в тази сфера и ако има, тя каква ще е? Тоест, какъв е нашият модел? Тъй като сега моделът горе-долу вие си го получавате отвън като нареден и тук докладвате в рамките на това нареждане какво може да се направи. Но е ясно, че трябва да има политика и тази политика да я кажем на хората, да има и някаква сериозна прогноза поне за три години, ако не и за 15. И в рамките на тази прогноза хората да си планират старините, в това число и голяма част от седящите зад тази маса.
Все пак искам да чуя аргументите, тъй като разбирам, че сега датата 1 януари е неизгодна за пенсионерите. Министър Масларова постави въпроса: ако тази година все пък бъдем принудени, догодина пак да се върнем към другия модел. Аз задавам въпроса дали отиваме към един модел, който увеличава пенсиите и заплатите от 1 януари – това ли е позицията и на Социалното министерство, или пък отиваме към модел, който на едните дава от 1 януари, на другите от 1 юли? Или отиваме към модел, който дава на всички от 1 юли? В общи линии всяка флуктуация в едната или в другата посока ще ощетява някой. Молбата ми е да уточните каква е политиката, каква е стратегията в тази посока и накъде ще вървим?
По отношение на учащите се, на мен не ми е ясно защо трябва да записваме такъв трансфер от републиканския бюджет всяка година, след като можем да го направим като една нормална осигурителна вноска. Изглежда, че другите данъкоплатци правят жест, на практика казваме, че товарим другите данъкоплатци, а това просто не е така. Ако там държавата си плаща една нормална вноска, но и ще си получава тези пари, и няма да изглежда като просяк. И тази диференциация няма да расте. Каква е позицията?
И миналата година се обсъждаше въпроса за държавните служители. Защо я повтаряме? Аз не съм съгласен с господин Адемов и ще кажа, че това не е в интерес на държавните служители. Увеличаването на заплатата и товаренето им те да си ги внасят, е до първото увеличение на заплатата, тоест до 1 юли, където тази справедливост ще се превърне в минус за съответните хора, но това е за всички граждани на Република България. Какъв е проблемът и тук да направим това нещо и действително НОИ да се базира върху реалните постъпления, а не да чака подкрепа от републиканския бюджет, разбира се, ако не сменяме модела и не отидем към една друга система за осигуряване.
Още веднъж ви връщам към болния въпрос – вашите позиции как може да се реши въпросът с това ощетяване на пенсионерите с тези 6 месеца за тази година? Тъй като се получава, че тяхното увеличение няма да е на 12 месеца. Тук контрирам предварително опозицията, която всяка година повтаря, че увеличението е за половин година. Увеличението е за година, но е от 1 юли. Всяка година е от 1 юли. Тази година ги изнесохме при пенсионерите, те спечелиха. Каква е вашата позиция, какво смятате, че е изгодно, какво може да се направи с ресурса, с който разполага НОИ и с който разполага държавата, тъй като напомням, че утре изтича срокът за предложения за промени по републиканския бюджет, така че каквото ще се предлага, скъпи колеги, трябва да се предложи утре до 18 часа.
Имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Най-напред искам да споделя, че съм впечатлена от цифрите, които ме навяха на едни спомени от преди пет години. И няма как да не се сетя как работещите бяха 1 млн. и 900 хиляди срещу 2 млн. и 370 хиляди пенсионери. И това съотношение 80 осигурени за 100 пенсионери сега е 100 осигурени към 80 пенсионери. Едни много добри цифри, които дават основание за по-сериозен оптимизъм в осигурителната система.
Провокирана съм от това, което каза д-р Адемов и затова взимам думата. Няма как всички тези неща, за които Вие говорите, да не са такива, предвид факта, че фондът за обществено осигуряване е бил изпразнен и е започнал от нула. И няма как нещата да не са такива, като години наред осигурените бяха много, много по-малко от пенсионерите. И няма как да се натрупат тези фондове, за да могат и пенсиите да бъдат добри, и всички неща, за които Вие казахте, да бъдат както трябва. За всичко това се изисква време и аз наистина съм много доволна, че времето работи в посока на изправяне на всички тези неща.
Нека да погледнем каква е системата, която въведохме. Вие правилно казахте: тристълбовата система и т.н., и т.н. Но нашата тристълбова система беше главно едностълбова, защото основните пенсии се плащаха по метода на приходно-разходния модел – това, което работещите внесат, това се плаща на пенсионерите. И по тази система всички тук знаят, че максималната пенсия, която може да се получи, е 35% от осигурителния доход. Въобще като пенсия. Сега се вижда, че повечето хора, които получават пенсии, са работили на минимални заплати. Ако се замислим, че сега минималната пенсия е 52% от минималната пенсия, от минималната заплата, означава, че още тук моделът е сгрешен, защото минималната пенсия трябва да е максимум 35% от минималната заплата. Значи ние тук правим един дисбаланс в посока увеличение. Защо? Защото тя е много ниска и не може да се живее с нея.
Докато всички тези диспропорции съществуват, а от друга страна 35% въобще е немотивиращо за тези, които правят осигурителни вноски, да ги правят – било работодатели, било работници. Следователно, ако трябва да изграждаме тристълбовия модел в истинския му смисъл, както е заложена системата, и тя да бъде мотивираща, ние трябва да стигнем към нивата 70-80% пенсия от осигурителния доход. Това е нещо, което мотивира, това е нещо, което ще даде основание да се увеличават приходите в осигурителния фонд.
Но всички добре знаят, че това става допълнителното задължително осигуряване, което е на друг принцип – на капиталовия принцип. За съжаление в момента ние стартирахме с 3%, стават 4%, сега стават 5% - една добра тенденция, но, докато не станат поне 10% в допълнителното задължително осигуряване, ние няма да достигнем това съотношение, което да стане мотивиращо за плащане.
Предвид тези факти, за които говорим, и предвид този дисбаланс, ние нямаме никакъв друг шанс, според мен, освен да подхождаме по начина, по който се предлага сега, а именно преразпределение през бюджета към НОИ на субсидия, намаляване на осигурителната вноска, увеличаване на дела на задължителното допълнително осигуряване. Това, според мен, е единственият верен път, който най-малко след десетина години ще ни доведе до един приличен баланс в осигурителната система, който баланс ще доведе до едни сериозни пенсии. Няма друг модел, овен този.
И аз, въпреки че не съм привърженик на субсидирането към НОИ, и това нещо, господин Христосков го знаем, но ние имаме един принос, който е съществен, между това да се раздели това, което държавата е длъжна да плаща по една или друга причина, държавни плащания към НОИ, и това, което е вече дотация, субсидия и балансиране на системата. И това е разделено. В началото, преди няколко години всичко беше общо и се говореше как НОИ получава субсидии. НОИ Получава определена изравнителна субсидия, но НОИ си получава средства от държавния бюджет, които са ясно и точно регламентирани и те ще останат за много години напред, защото без такива плащания не може. Става дума за социално слабите, става дума за социалните пенсии, става въпрос за сираците, става въпрос за осигуровките и т.н., и т.н. Това са дължими плащания, които не са субсидия.
По-добре е да има преразпределение през бюджета. Тази година тази субсидия е около 1 млрд. лв. За изравнителната субсидия е по-добре да бъде такава, защото хората в момента при 35% съотношение пенсия – осигурителен доход, не са мотивирани. Това е истината. И няма да плащат осигуровки. Докато пенсиите не станат 70-80% от осигурителния доход, а аз ви казах как ще стане това – с допълнителните задължителни фондове, тази тенденция ще продължи. Защото няма друг начин да балансираме системата, освен този. Ние предложихме да се направи такова рязко увеличаване на парите към допълнителното осигуряване за сметка на фискалния резерв. Има такава възможност. Обсъждали сме я няколко пъти като заем и т.н., но докато не се промени този дисбаланс, ние ще продължаваме да бъдем така. И само намаляването на вноските не е достатъчно, за да мотивира и работниците, и работодателите да плащат. Ще ги мотивира тогава, когато те виждат парите си по собствените сметки, както е по втория модел, по втория стълб, да знае, че внасяйки тези пари те са негови, трупат се по сметките, носят лихви и ще му донесат съответната пенсия. И докато това съотношение , което беше почти 100% за сметка на задължителното, не се промени 50 на 50, това нещо ще продължава така и за в бъдеще.
Така че няма защо да се стремим да го променяме. Напротив, трябва да сме щастливи, че брутният вътрешен продукт расте, че приходите в бюджета растат и че е възможно държавата да си позволи такава субсидия към НОИ, без тя да генерира бюджетен дефицит за системата като цяло. Имам предвид за държавата като цяло. И ние, имайки бюджетен излишък, можем да си позволим такова преразпределение към НОИ – задължително през данъците, защото то е сигурно и ще гарантира системата.
Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ: Аз съм съгласен с част от нещата, които казахте, госпожо Шулева, но има и едни друг въпрос. И Вие го знаете прекрасно.
В България в момента се осигуряват около 3 млн. български граждани в задължително допълнително пенсионно осигуряване, в доброволните фондове, в универсалните и в професионалните. Натрупаната сума към края на м. септември, е 1 млрд. и 300 млн. лв. по информация от Комисията за финансов надзор. Тук големият въпрос е какво правим с инвестиционния портфейл, който няколко пъти го разгръщахме, няколко пъти коментирахме, защото по начина, по който ние се държим рестриктивно към него, ние не създаваме условия за увеличаване на доходността. Тъкмо обратното – рефинансираме държавния бюджет и това прекрасно го знаете, тъй като повече от 50% те инвестират в държавни ценни книжа.
На следващо място, мярката да се стимулират капиталовите схеми, разбира се, че е позитивна, но капиталовите схеми се отнасят единствено и само за тези, които са родени след 31 декември 1959 г. Ние предложихме на Министерството на финансите да дадем преференции, когато се осигуряват доброволно тези, които са родени преди 1959 г. Това не се прие, защото се каза, че се смесват принципи.
Така че всички въпроси, които приказваме, трябва да ги осмислим заедно в един голям пакет. И ако приемем това, нека да го изговаряме и да кажем: ние се прощаваме със солидарния модел на първия стълб, той вече не ни върши работа. И ако не ни върши работа, трябва да кажем какво става със сегашните пенсионери, какво става с тези, които са родени преди 1959 г. Трябва да има ясни отговори на тези въпроси.
Само да преразпределяме през данъци – добре, преразпределяме. Тогава защо събираме осигурителни вноски? Да допълваме системата. Да правим смесен модел.
Нека да не превръщаме дискусията точно тук и сега, по време на обсъждането на Бюджета на държавното обществено осигуряване, но според мен тя трябва да продължи в експертни кръгове, в тези, които са представители на пенсионните фондове, на тези, които са представители на синдикати, на социални партньори и т.н., за да можем да стигнем до верните решения. Но самият факт, че имаме достатъчен излишък, достатъчен растеж, говори, че решенията не са неправилни, меко казано.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Само едно изречение, под формата на дуплика.
Това наистина е голям дебат, няма сега да го коментираме. Но пенсионните фондове от 1 януари 2007 г. имат шанс, разбира се с подкрепата и на нас, като законодатели, и на правителството, да получат шанс за участие в публично-частно партньорство за усвояване на еврофондовете. Тоест, те да допълнят парите там, където фондовете дават една част, да се даде възможност на пенсионните фондове да участват. Защото наистина усвояването на европарите с помощта на публично-частно партньорство на тези пенсионоосигурителни фондове, е една прекрасна възможност за инвестиции на парите, които се съхраняват.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Много се надявам, че днес ще обсъждаме бюджета, а не реформата.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаеми господа председатели, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Аз също си бях набелязал някои неща, които и д-р Адемов сподели. Наистина съм притеснен. Едно време учехме теория и практика, че има три системи на финансиране на социалното осигуряване. По едно време започнахме да говорим за държавно-покривна система. И на този етап ми се струва, че прилагаме точно тази държавно-покривна система, като във фонда на социалното осигуряване от държавния бюджет всяка година по малко увеличаваме сумата, която се внася. Сега е с около 40 млн. лв. повече в сравнение с миналата година.
Мисля, че трябва ясно и точно да си кажем какво правим, каква е системата на финансиране, дали имаме солидарност, къде отива всичко това в схемата на социалното осигуряване? Това нещо беше развито, но все пак, когато говорим за първия стълб, всички искаме да вземем от него. Увеличаваме вноската на втория стълб, но винаги вземаме от първия стълб определен процент. Трябва да си дадем сметка, че на този етап основният стълб за пенсиониране е точно първия стълб. И ако ние намаляваме там средствата от първия стълб, ще стигнем до един момент, когато започваме да увеличаваме финансирането от държавния бюджет.
Искам да поставя и един друг проблем, който в последно време много от хората поставят. Това е за начина на определяне на пенсиите между хората, които работят при различни категории труд и това прословуто превръщане на трудовия стаж от първа, втора, към трета категория и увеличаване продължителността на трудовия стаж. Идва 2009 г., когато тези, които работят първа и втора категория, ще могат да получават пенсии от професионалния фонд. И какво излиза? Хората, които внасят еднаква вноска от трета категория с тези от първа и втора категория, превръщайки трудовия стаж, точно оттам се взимат средства и се дават по-големи размери на пенсиите на тези, които работят при първа и втора категория труд. И точно този конфликт на интереси вече се появява. И много от гражданите в страната го поставят, тъй като разбират това. Някои хора, които са на 50 години, имат трудов стаж превърнат около 70-80 години и по формулата естествено получават много по-голям размер.
Може би трябва да мислим и в тази насока. Не сега, но това стои като проблем.
Мисля, че бюджетът трябва да бъде подкрепен, тъй като и от изложението на господин Христосков се разбра, че и приходите, и разходите така са изчислени, че имаме около 100% съвпадане на приходната и разходната част. И ако трябва да подкрепяме и Националния осигурителен институт, той има две нови предизвикателства. Те бяха отбелязани. Това е съхраняването на архивите на фалиралите предприятия, които нямат правоприемник. Това е едно ново предизвикателство към НОИ. Другото ново предизвикателство е изплащане на паричните обезщетения по болест, които от следващата година трябва да преминат към Националния осигурителен институт. И ако трябва да задам въпрос – дали Националният осигурителен институт е готов да приеме тези две предизвикателства, тъй като особено изплащането на болничните обезщетения, ще бъде един голям проблем? Дали Националният осигурителен институт ще може да започне да реализира това, което е замислено?
Искам да подкрепя и някои от предложенията, които са направени за промяната на Кодекса за социално осигуряване. Подкрепям това, че се дава възможност на хората, които са навършили пенсионна възраст и продължават да работят, да могат да получават за тези години, които са над пенсионна възраст, да получават една добавка от 0,5% повече за трудовия стаж. Мисля, че трябва да стимулираме тези хора, които имат възможности и могат да работят след пенсионна възраст.
Новата програма, която госпожа Масларова обяви. Ние и друг път сме разговаряли за гъвкави пенсионни системи, но мисля, че този модел, който е избран, хората да получават обезщетение мъжете над 62 години и половина, а жените над 57 години и половина, е по-удачен, тъй като след включването им в полето на труда, това обезщетение ще бъде спряно, а не да отпуснем пенсия и след това тази пенсия да не може да бъде спряна и хората да я получават и да има и допълнителни разходи и за бюджета на НОИ, и за държавния бюджет.
И последно, тъй като бяхме вносители и подкрепяме това предложение за удължаване на срока, по който хората могат да изплащат този откупен трудов стаж, както беше направено, тъй като знаем, че пенсиите са в по-ниски размери и една част от хората не могат да се пенсионират, тъй като този откупен стаж, който им дава право на пенсиониране, те не могат да изплатят в рамките на тези пет години. И това предложение, което е направено, мисля, че е удачно.
И последно, по предложението, което беше прието в кодекса, за увеличаване на майчинството. Мисля, че тук имаме един проблем, който се поставя. Ние сме говорили с господин Христосков. Това е кой има право – тези, на които не е изтекъл срокът от 135 дни, или на всички, които са в рамките на тези 315 дни? Ако са направени някакви изчисления, какво ще струва това на бюджета, тъй като майките, с които разговаряме, поставят този въпрос и ние трябва да дадем някакъв ясен и категоричен отговор след 1 януари какво ще се случва?
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Мръцков.
Желателно е управляващите да не отнемат съдържателно изказванията на опозицията. (Оживление)
Госпожа Христова, имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря.
Господа председатели, госпожо министър, заместник-министри, господин управител, колеги и гости!
Аз съм впечатлена приятно от представения ни бюджет от Националния осигурителен институт и Министерския съвет. Мисля, че за 2007 г. има добри социалноосигурителни показатели. Проблемите вече бяха изтъкнати.
Това, което искам да помоля председателите и колегите, е, че не можем в дебата за Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., да решим тежки философски проблеми на българската социалноосигурителна система. И аз моля за протокола да се отбележи моето предложение към председателите на двете комисии – нека да направим такъв дебат или няколко дебата поне за следващата година, преди да започне бюджетната процедура ние да си изясним някои неща и да предприемем сериозни законодателни инициативи във всички тези неща – за осигуряването на децата, за личните вноски на държавните служители, за размера на осигурителните вноски, за съотношението между работодатели и работници, и т.н.
Тук беше пропуснато да се отбележи нещо, което аз смятам за голямо постижение и което отдавам главно на активността на колегите от Националния осигурителен институт – предложението, което те дават в Кодекса за социално осигуряване да променим чл. 6, ал. 2, където най-накрая начислените и неизплатени възнаграждения на социалноосигурените лица най-накрая да носят права на социалноосигурените лица в България. Това е нещо революционно за мен. От години наред всички изтърпяваме тежките ефекти за правата на хората и мисля, че това е нещо много важно.
Също така това, което установявам, е, че за да се проявят принципите на солидарността си трябват достатъчно финанси. Аз приканвам да направим тези дебати, като сравним философските ни виждания за принципите на българската социалноосигурителна система на един кръстопът, нуждаеща се от реформи, и парите, които са необходими, за да видим какво можем да обезпечим.
Имам два конкретни въпроса към господин Христосков, частично ги зададе и господин Мръцков. Аз все пак искам да знам накратко и с ясни числа да коментирате ефекта от увеличението на минималната работна заплата на 180 лв. Имате ли вече тези разчети? Всичко, което гледаме тук, е на 170 лв.
И също така да коментирате какъв разход е предвидил НОИ, предвидени ли са тези разходи за изпълнението на двете нови предизвикателства, които имате? По ангажименти по глава „Свободно движение на хора”, когато вие ще изплащате болничните листове и това нещо отпада от работодателите и за поддържане на архивното стопанство, с което пък облекчаваме общините?
Това са моите въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Христова.
Господин Ананиев, имате думата да отговорите на някои от поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, колеги, гости!
Бяха поставени няколко въпроса, които действително засягат повече Финансовото министерство, като част от правителството. Бих започнал с това, че и ние, като специалисти експерти, също се притесняваме от обстоятелството, че с течение на годините намалява приходната част двата осигурителни фонда от собствени приходи и се увеличава делът на държавата чрез съответни субсидии и трансфери, които се правят.
За да се стигне до това положение, това са политически решения. Всъщност от хората, които управляват държавата. Дали да бъде здравноосигурителната вноска 6% или 8, 10 и повече, това се решава от политическите сили, които управляват. Или дали ще се прави икономическа политика или инвестиционна политика чрез приходната част на бюджета на НОИ, също се взема като решение от определени хора, които носят отговорност за политическото управление на държавата. Така че надали може на този въпрос да отговорят експерти от страна на Министерството на финансите или от което и да е друго министерство, а тези хора, които оформят основните политики за съответната година.
В самото начало беше направена една много интересна връзка между подпомагането на бизнеса, тоест стимулирането на бизнеса със 6-те процента намаляване на осигурителната вноска и се стигна до това, че размерът на пенсиите е малък. Аз мисля, че няма такава пряка връзка между 6-те процента и между размера на пенсиите, защото, първо, вие знаете, че ние компенсирахме по съответния начин от централния бюджет със субсидия. И на второ място, знаете, че гоним отделна политика по отношение на разходите, която много добре я знаете, която не трябва да надхвърля 40%. И в рамките на тези 40% правителството и управляващите сили и партии решават какви отделни политики в отделните сфери ще се правят. И точно тези хора са решили каква е възможността за определянето на съответните пенсии за съответната година. Така че няма пряка връзка между тези 6% и между размера на пенсиите.
Що се отнася до държавните служители, това е въпрос на политика. Всички ние познаваме Закона за държавния служител и знаем, че вътре има 3-4 страници задължения за държавния служител и около половин страничка права на държавния служител. Едно от тези права на държавния служител е това държавата да поема осигурителната му вноска. Аз бих ви подсетил какво стана, когато се прие Законът за държавния служител – тогава намалихме на хората заплатите, за да можем да осигурим ресурс да се изплати от държавата осигурителната вноска. Сега, ако решите да се направи нещо друго, трябва да се направи обратното – трябва да им увеличим заплатите, за да може те да си платят съответната част от осигурителната вноска. Според мен това е въпрос на политика. Губи се в значителна степен един от основните стимулатори на Закона за държавния служител и всъщност целите, които си поставиха правителството и парламентът тогава, беше да стимулира тези хора да носят своите отговорности и да изпълняват задачите и функциите, които са им възложени. Пак казвам – въпрос на политическо решение. С нищо не се подобрява балансът на бюджета на НОИ, тъй като този ресурс също влиза в графата на задълженията на държавата, а не на компенсиране на дефицита на бюджета на НОИ. Въпросът е, че само вдигаме размера на публичните разходи.
И понеже казах за вдигане размера на публичните разходи, по същия начин стои въпросът и с децата. Всъщност какво е движението на парите? От централния бюджет ние ги предоставяме като трансфер на НОИ. НОИ получава трансфера и прави разход по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, където там се явява приход.
РЕПЛИКА: На НАП.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Извинявайте, на НАП, правилно.
Ако направим така, че сега стане от 0,5 на 6%, това означава, че НАП ще направи един допълнителен разход към Националната здравноосигурителна каса, без да се подобри с нищо качеството на дейността, която ние анализираме в момента. Тоест, изкуствено ще вдигнем с 200 млн. лв. равнището на разходите. Това е крайният резултат, ако ние сменим механизма. Това е въпрос на представяне в бюджета. Ако мине като разход на НАП, това означава, че трябва да сложим още 0,4% разход в консолидирания бюджет за следващата година. Чрез трансфера ние просто елиминираме този разход, който дефакто не носи никакво качество нито на осигурителния процес, нито на стабилността на Националния осигурителен институт.
Затова така е представено и затова решихме да задържим 0,5%, а да не правим излишен допълнителен разход, без да има никакъв ефект.
За Сребърния фонд не бих могъл да кажа нищо друго, освен това, което прие правителството. Това е политиката, която предложи. Сребърният фонд е част от фискалния резерв и той се управлява по правилата, по които се управляват всички останали елементи, бюджети и структури, чийто остатък се управлява чрез централния бюджет. Мисля, че това е един добър баланс между сигурността на средствата и доходността от средствата. Така се постъпва и с Националната здравноосигурителна каса. Мисля, че така би трябвало да се постъпва и за така наречения Сребърен фонд.
Що се отнася до увеличението на пенсиите от 1 януари, отново се връщам върху възможния размер на разходите, които може да си позволи държавата през следващата година и разпределението на това ниво по отделни функции на базата на политиките, които искат управляващите да провеждат през следващата година. Ето защо вие знаете, че предстои взимане на решения за допълнителна коледна добавка, която в определена степен ще компенсира това, което би трябвало да се получи от 1 януари 2007 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Ананиев.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа председатели, госпожо министър, господа заместник-министри, колеги и гости!
Аз се присъединявам към предложението, което направи госпожа Христова. Явно е, че имаме потребност да си поговорим за стратегии. Но в същото време мисля, че не е толкова лошо това, че днес ние говорим за стратегии, защото ми се струва, че това, от една страна, е един комплимент към вносителите на бюджета, тъй като не говорим за цифри, не протестираме против цифрите, а по-скоро гледаме с поглед по-далеч в бъдещето.
От друга страна, бюджетът е финансов израз на политиките. Тези политики ние на практика ги обмисляме и реализираме ежедневно. В този смисъл бих искала да се спра на няколко основни неща, свързани с пенсионната политика, които се случиха през тази и чрез бюджета ще реализираме през следващата година.
Като цяло в рамките на изминаващата вече година ние решихме някои от най-основните, най-тежките, най-крещящите проблеми на пенсионната система.
На първо място е недостигът на осигурителен стаж. Дадохме възможност законодателно той да бъде откупуван. И е чудесно, че с новия бюджет ние правим следващата крачка в тази посока, като увеличаваме периодите на разсрочено плащане и по този начин даваме на хората глътка въздух.
Хубаво е, че решаваме проблема, свързан с недостига на възраст. Това е един от най-тежките проблеми, които нашите избиратели ни поставят на практика ежедневно. Доколкото разбирам, едно безработно лице, на което не достигат определен брой години – примерно 3 години и половина, ще може да се ползва в рамките на първата година до пенсиониране от реално като регистрирано лице. И то ще има право на плащане като безработен. След което, в рамките на недостигащите не повече от две години и половина, реално то ще получава едно обезщетение за безработица в рамките на 90 лв.
Следващ проблем, който решихме, беше проблемът със затварянето в някаква степен на ножицата, тъй като ние имахме разлика между минималната и максималната пенсия, доближаваща се, гонеща 10-те процента и въведохме един сравнително по-справедлив и европейски модел на затваряне на тази ножица с увеличението на минималните пенсии.
И решихме проблема с откъсване на пенсиите за стаж от социалната пенсия.
Чудесно е, че с новия бюджет въвеждаме стимули за трудова заетост на хората след навършване на пенсионна възраст, което мисля, че е една сериозна крачка по отношение на стабилността на системата.
Остава един много важен, много тежък проблем, който пак искам да погледна от гледна точка на нашите избиратели, които ежедневно оценяват направеното, но смятат, че най-тежкият проблем в системата остава съществената голяма разлика в пенсиите на хората, пенсионирани преди един по-голям период от време и хората, които се пенсионират сега. И те дефинират много простичко този проблем, казвайки ни: „Защо аз, който съм се пенсионирал преди 10-15 години, получавам значително по-ниска пенсия от човека, който извършва същата работа и се пенсионира сега?”
Аз знам, че за решаването на този проблем трябват много ресурси, страшно много ресурси, но мисля, че това е проблем, който ние трябва да започнем да обмисляме да решаваме. И бих искала да чуя коментари в тази посока.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: След като управляващите си направиха критика на бюджета, да чуем опозицията за хубавите страни в този бюджет.
Има думата господин Колчаков.
ИВАН КОЛЧАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри, господин Христосков, уважаеми колеги!
Нищо друго не остава, освен опозицията да похвалим бюджета. И аз ще кажа, както и за социалния бюджет, че няма да гласувам против този бюджет, ще се въздържа. Не защото не виждам критични неща, но все пак това е един бюджет на реалностите на държавното обществено осигуряване.
Ще започна от по-мащабните неща. Двама мои колеги казаха за стратегията. Ясно е, че ние стигнахме до времена, при които нямаме антагонистични противоречия. Ние се движим в една обща рамка. И тук това, което ни липсва на нас, и което в момента нашите европейски партньори ни казват: „Вие като политическа сила, ако искате да бъдете европейска десница, трябва да направите 15-годишна стратегическа програма, в която да заложите основните политики – здравеопазване, социално осигуряване, образование...”. За голяма радост, два месеца след този съвет към нас, видях във вестник „Дума”, че господин Пирински заяви, че БСП също започват нова 15-годишна програма. Това е, което ни липсва днес, защото този бюджет показва, че реалността е реалност – справедлива или несправедлива.
Аз съм казал на моите родители цената на неосъществените мечти на тяхното поколение – социализъм ли е било, друго ли, няма никакво значение. В момента аз с моите отчисления им плащам поколенчески техните пенсии и това е реалността. Те нямат капитализация в техния живот, не са могли да направят това, което правят европейците. И нека това тук въобще да не го политизираме.
Това, което ние говорихме досега е ясно, защото господин Христосков каза: Ние сме много близо до европейската пропорция – 9% от брутния вътрешен продукт. В Европа е 10-10,5%. Но нека си припомним, че този бюджет, който разглеждаме в момента, консумира или разпределя всеки четвърти лев в българското бюджетиране. Тоест, ние не можем да очакваме някакви много по-големи пари, които да дадем за нашите родители, за моите родители, които са живи и здрави, повече от всеки четвърти лев на бюджета. Откъде да го вземем? Нали трябва да съществуваме и ние. Тоест, ние трябва да знаем, че реалността е такава.
Въпросът за диспропорциите вътре е втори въпрос, който моите колеги поставиха достатъчно ясно и компетентно. Ние трябва да преодоляваме диспропорциите. И при нас, наред с принципа на солидарността между поколенията, който осигурява първия стълб, който е разходно покривен, ние трябва да помислим много ефективно върху капитализиращите втори и трети стълб, защото, ако аз днес нямам достатъчна гаранция и стимули да инвестирам в българската пенсионна система – във втория и третия стълб, аз си избирам „Алианц” в Германия, правя си една застраховка „Живот”, която е с пенсионен характер, и моите пари отиват да правят солидарност с немските граждани и с европейските граждани, а не с българската пенсионна система. И това вече е отворена възможност за всеки един като мен, който е роден след 1959 г. Ние вече сме хора с отворени очи, модерни и аз избирам къде да си давам парите.
Следователно, ние трябва заедно да намерим модела, който да накара българския гражданин, модерния, родения след 1959 г. да инвестира в националната пенсионна система. Нищо, че тя ще бъде и частна, но тя е българска пенсионна система.
В този анализ искам да кажа, че днешният разговор е закъснял за Бюджет 2007, но той е много навременен за Бюджет 2008, тъй като господин Ананиев ще каже, че след няколко месеца стартира бюджетна процедура за Бюджет 2008. Така че ние очакваме от днес управляващите, които – слава Богу – са балансирани: колкото са социалисти, толкова и либерали, да направят една стратегия, защото това, което е опасно, според мен е следното. Ако бизнесът, ако гражданите не знаят в каква трайна система с параметри ще си влагат парите, те няма да влагат в тази система.
В заключение искам да кажа, че управляващите не трябва да се притесняват да правят крачки към реформиране. Затова ние приемаме, че трябва да се правят крачки към реформиране. И същевременно, точно в такива социални системи, които разпределят колосални ресурси, трябва да бъдем максимално предпазливи, максимално предвидими и тук задължително трябва да даваме дългосрочна перспектива на пропорциите и гаранциите на бизнеса, и на гражданите, и на тези, които работят и инвестират в тези системи. Иначе те не само ще инвестират в чужди фондове, те ще предпочетат да инвестират в недвижими имоти, в злато, в картини, в каквото искате друго, но не в тази пенсионна система, защото няма да вярват в нея.
Не искам да навлизам по конкретните параметри. Господин Христосков и хората, които са ги правили, са достатъчно компетентни и почтени хора. Смятам, че дори и ние да сме в управлението, не бихме направили много по-различни неща. Това е бюджетът на реалностите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, министър Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ще бъда съвършено кратка, господин председателю, тъй като имаше един въпрос, на който държа да дам отговор като принцип и като продължение на това, което каза уважаваният ни колега току-що, че трябва да се правят предвидими неща.
И тъй като Вие зададохте въпроса по принцип 1 януари ли оттук нататък за всички – за заплати, за пенсии и т.н., или 1 юли, аз смятам, че както бюджетът се приема от 1 януари, а не се приема от 1 юли, така и принципно трябва да се знае какво се прави с политиката на доходите от 1 януари, колкото и да има логика, че трябва да минат първите шест месеца на годината. Тук има толкова перфектни специалисти в бюджетирането, че едва ли не им е ясно как вървят първите шест месеца или първите девет месеца на годината. Така че за мен това е изключително важно като позиция, че ние трябва да направим компромиса за 2007 г., поради ред други неща, за които всички стоящи около масата, може би с много малки изключения, които не се занимават с тази политика, която се върши, но принципно бюджетът се приема за цялата календарна бюджетна година и това би трябвало да касае всички онези, които малко или много са свързани с разпределението на ресурсите от бюджета.
И тъй като 1/3 от средствата в пенсионната система, даже малко повече, са от трансфери от бюджета, то просто трябва да знаем, че това би трябвало да бъде 1 януари като принцип. Това е нашата позиция. Това е позицията на Министерството на труда и социалната политика и аз мисля, че всички тук разбираме за какво става реч.
На другите въпроси беше отговорено, така че не смятам да се спирам на тях.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Маргарита Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Искам да кажа, че ще започна от едно предишно заседание на Комисията по труда и социалната политика. И за да не звучи в тази зала, че едва ли не само Министерството на труда и социалната политика и госпожа Масларова защитава тази теза, че трябваше да направим всичко възможно от 1 януари да индексираме пенсиите и заплатите, искам да припомня, че този дебат го направихме в нашата комисия. И хубавото беше, че тогава колегите трябва да си припомнят добре, че почти всички застанахме зад тази теза. Така че еволюцията, която се получи в последните няколко дни, искам да кажа, че не върви във вярната посока. Защо?
Смятам, че когато започва подготовката на следващия бюджет, това става в условията на едно действащо законодателство. Действащото законодателство още от средата на 2006 г., касаещо Кодекса за социално осигуряване, беше това, че пенсиите се осъвременяват от 1 януари.
И аз искам да отида по-нататък – имаме близо три страници корекции в Кодекса за социално осигуряване. И го правим сега, в рамките на десетина дни, когато обсъждаме бюджета. А кодексът е един основен закон, който работи не за 10 дни, не за един месец, той работи за един продължителен период от време. Така че по-нормалното беше, ако ще правим някакви корекции, да променим кодекса до 20 декември, да го подготвим и тогава да работим върху бюджета.
Тоест, смятам, че ако сме принципни, последователни и справедливи, трябва да не променяме чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване. Както трябва да не правим и други промени, записани в настоящото предложение.
Освен това, в подкрепа на чл. 100, колеги, инфлационните процеси текат още преди 1 януари. Най-тежките месеци, през които пенсионерите трябва да бъдат подпомогнати, са зимните – януари, февруари и март. Така че заставам зад тази позиция. И аз, като депутат ще внеса такова предложение, въпреки че сигурно ще бъде в дисонанс с онова, което ни беше препоръчано.
Иначе искам да подкрепя предложенията, свързани с приоритетите в нашата работа, свързани с подкрепа на майчинството и детството, , свързани с подкрепа на всички онези стъпки, които правим, за да облекчим живота на възрастните хора.
Заставам също зад тезата, че не може да се твърди тук, че това, че се плащат осигуровките на държавните служители, ги прави по-мотивирани, по-отговорни и повече работещи. В съответните институции работят в един отдел или дирекция и държавни служители, и наети по трудов договор. Не ми е направило впечатление, че наетите по трудов договор са по-безотговорни. Напротив, на много места работят и по-сериозно и отговорно, защото, от друга страна, държавните служители не ги заплашва уволнение или друга разправа, както останалите работници.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Панева.
Има думата господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз предлагам да прекратим изказванията. Не забравяйте, че след това предстои да обсъдим и бюджета на Здравната каса.
ЦВЕТАН МИНКОВ: Аз моля да ми дадете думата от името на 40 сдружения, в които има възрастни хора и съюзи на пенсионерите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мога да Ви дам думата, ако говорите по бюджета.
ЦВЕТАН МИНКОВ: Да, точно по бюджета.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЦВЕТАН МИНКОВ: Първо, обръщам се към тук присъстващите с уважение и същевременно искам да споделя, че търпението на пенсионерите в България се изчерпва. Това, което се залага в този бюджет към тях, е геноцид. Официално над 370 хил. членуват в Съюза на пенсионерите 2004, а подписалите са останалите пенсионери в страната, които непрекъснато ни атакуват, че проявяваме търпение и очакване, но не и бездушие, което, за съжаление предизборно добре звучи в обещания, а в строежа на капитализма непрекъснато нарушавате закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз се извинявам, но казахте, че ще говорите по бюджета. Имате думата по бюджета.
ЦВЕТАН МИНКОВ: Без да политизираме бих искал да споделя някои неща.
Явно, че госпожа Шулева имаше предвид управлението на втори стълб, може би тя го управлява досега, не зная кой. Английският опит говори, че тогава, когато го потърсят след 16 години, тези пари вече ги няма. А те, както чухме, са 1 млрд. и 300 млн. лв. Биха могли да решат проблема на пенсионерите, без да нарушават чл. 100, още в началото на тази година с фондовете, които, ако се вземе решение от НОИ. Там, където няма представител на пенсионерите, друг решава тези неща. Бизнесът – хубаво, нека да се развива, но защо за сметка на две поколения, които са оставили труд и са заслужили достойни старини?
Нашите предложения към народните представители сме отразили с подписите на 40 ръководства на Съюза на пенсионерите и сдружения, в които членуват. Разчитам, че няма да станете съучастници в планиран геноцид към 1 млн. и 670 хил. пенсионери, които са под линията на бедност. За каква Европа говорим, след като водим в крайно долно положение?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви и аз.
Колеги, има ли още желаещи за изказване?
РЕПЛИКА: Аз искам да говоря по чл. 100 от Кодекса за обществено осигуряване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съжалявам, говорим по бюджета. Това означава как предлагате да се промени приходната част, как разходната част.
В момента не обсъждаме Кодекса за социално осигуряване.
Има ли възражения да минем към гласуване?
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имаше конкретни въпроси, на които накратко ще отговоря.
Един от въпросите касаеше първа и втора категория труд и военните, за едно вътрешно преразпределение. Той беше зададен от д-р Адемов и от господин Мръцков. Докато при работещите първа и втора категория тези трансфери от останалата част, са по-малки, защото е въведен един справедлив механизъм в Кодекса за социално осигуряване, когато се пенсионира по-рано един работещ при тези категории, натрупаните средства в неговата партида в професионалния фонд се възстановяват в НОИ и за следващата година ние ще получим над 20 млн. лв. Проблемът обаче е с военните, където разходите са с около 20% повече, отколкото приходите от осигурителни вноски.
На въпроса за брутния вътрешен продукт. Аз се опитах малко по-политически да го смотолевя, но очевидно доц. Димитров ме хвана. Причините са в това, че реалният ръст на брутния вътрешен продукт, а и ръста на неговата структура е различен. Реалният ръст е 5,8, а реалното нарастване на пенсиите е 3,7. Другата причина е така нареченото увеличение от 1 юли. Ако беше от 1 януари, щеше да бъде точно 9%, а не 8,59%.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Христосков, след като има разходи, които са свързани с военните пенсионери, настоявайте да влязат в онези 2,6. След като има дисбаланс, дайте да ги вкарваме. Не може непрекъснато да разбалансираме.
Извинявам се, че Ви се намесвам, но това също не е разход, който не е в страни от разходите за отбрана.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Така е. Настояваме.
Имаше въпроси за готовността на НОИ по новите функции. Ние сме готови в този законопроект, който е внесен. Финансово и кадрово са обезпечени тези нови функции. Имаме някои спорове с министър Василев, но смятаме, че не е тук мястото да бъдат изяснявани. И аз мисля, че като предоставим конкретна информация господин Василев ще се убеди, че НОИ не подхожда бюрократично към увеличаване на своя персонал. Макроикономически погледнато ние ще спестим работни места в общините, в бизнеса за сметка на известно увеличение, което между другото се генерира тази година.
Госпожо Христова, с 12,9 млн. лв. се увеличават приходите при новия размер не само на минималната работна заплата, но и коригираните минимални осигурителни прагове, тъй като те не могат да бъдат под 170 лв. Допълнително обаче за майките ще се изразходват 4,4 млн. лв. за отглеждане на малко дете до 2 години. Така че има остатък за новата мярка, която беше предложена от министър Масларова – да изплащаме обезщетенията за безработица за трайно безработните места.
Други конкретни въпроси нямаше.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам да преминем към гласуване.
За Бюджетната комисия – който подкрепя представения законопроект да бъде одобрен за първо четене в пленарна зала, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Бюджетната комисия приема този законопроект на първо четене.
ХАСАН АДЕМОВ: И сега е ред на Комисията по труда и социалната политика.
Подлагам на гласуване Законопроекта за Бюджета на държавното обществено осигуряване.
Който е съгласен този законопроект да бъде приет на първо четене, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Колеги, благодаря ви за участието. Успех на Бюджетната комисия!
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа.
Ще подложа на гласуване оставащия ни дневен ред:
2. Представяне и обсъждане на Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2007 г., № 602-01-100, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (№ 602-01-41/29.05.2006 г. и 602-01-97/15.11.2006 г.), внесени от Министерския съвет.
Има ли против да разгледаме останалите две точки от дневния ред? – Няма.
Приемаме дневния ред.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2007 Г.
Има думата заместник-министъра на здравеопазването Райнов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви.
Господин председател, дами и господа народни представители! Ще се опитам да ви представя бюджета на Касата в по-кратко време, съразмерно с парите, които са за НЗОК, спрямо парите за НОИ – тоест пет пъти по-кратко.
Пред вас е Бюджета на НЗОК, който е одобрен от Събранието на представителите на 8 ноември с мнозинство и само 2 гласа „въздържали се” и на 15 ноември одобрен от Министерския съвет.
Основните параметри за изготвяне на Бюджет 2007 г. е 4,35 на сто от брутния вътрешен продукт за функция „Здравеопазване”, запазване на здравноосигурителната вноска на 6 на сто, запазване съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице 65 към 35, нулев бюджетен дефицит, субсидия за сметка на републиканския бюджет в размер на 282 млн. лв., балансирано бюджетно салдо и спазване на поетите от Република България ангажименти от компетентността на НЗОК във връзка с плащанията за лечение на чужди граждани в България, както и на български граждани в чужбина, съгласно Договора за присъединяване към Европейския съюз.
Приходите на НЗОК през 2007 г. Общо приходи на НЗОК – 1 млрд. 182 млн. 315 хил. лв. От тях 97 на сто са приходи от здравноосигурителни вноски. Нарастване на приходите със 120,5 млн. лв. спрямо 2006 г., както и обхванати 7 млн. 695 хил. здравно осигурени лица.
Принципи при разпределението на бюджетните средства на НЗОК през 2007 г.
Първо, осигуряване на равен и свободен достъп до медицинската помощ за всички здравноосигурени лица в рамките на определения бюджет на НЗОК.
Отчитане на регионалните потребности от медицинска помощ, както и ефективното разпределение на средствата на изпълнителите на медицинска помощ в рамките на утвърдените от Министерския съвет разходни тавани.
Здравноосигурителни разходи. Общ размер – 1 млрд. 313 млн. лв., които са с 94 млн. 406 хил. лв. в повече в сравнение със Закона за бюджета на НЗОК за 2006 г. Или, имаме нарастване със 7,7 на сто.
Разходите за здравноосигурителни плащания и резерв за непредвидени и неотложни разходи са 124 млн. от приходите на здравноосигурителни вноски.
Принципи при финансиране на медицински дейности от НЗОК: финансовото осигуряване на основния пакет; медицинска помощ, сравнения, съответствие с параметри на бюджета на НЗОК за 2007 г.; осигуряване на медицинска помощ в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и усъвършенстване на методите за заплащане на изпълнителите на медицинска помощ и аптеки.
Здравноосигурителните плащания. Първичната и извънболнична медицинска помощ от 111 млн. отива на 115,9 млн. лв., което е с 4,5% завишение. Специализираната извънболнична медицинска помощ скача от 111 на 116 млн. лв., което е 4,5% увеличение. Извънболничната стоматологична помощ от 59 млн. лв. отива на 61,5 млн. лв., което е увеличени с 2,8%. Медико-диагностична дейност – от 52,3 млн. отива на 55,6 млн. лв., което е завишение с 6,4%. Лекарствени средства за домашно лечение – от 270 млн. отива на 282 млн. лв., което е завишение с 4,5%. Болничната помощ от 614 млн. отива на 680 млн. лв., което е завишение от 10,7%. И резервът от 104 млн. отива на 114 млн. лв.
Структурата на здравноосигурителните плащания по проектобюджета на НЗОК за 2007 г.: лекарства – 19,8%, медико-диагностични дейности – 3,9% от бюджета, стоматологичната помощ – 4,3%, специализираната извънболнична медицинска помощ – 8,1%, първичната извънболнична медицинска помощ – 8,1%, и, както винаги, най-голям е процентът за болничната медицинска помощ – 55,7%.
Първична и извънболнична медицинска помощ. Разходите за нея са 115 млн. 945 хил. лв., с ръст 4,5 на сто завишение. Увеличение на капитацията от 7 до 10 на сто за различни възрастови групи спрямо 2006 г. за общопрактикуващите лекари, които осигуряват денонощна непрекъснатост на здравните грижи на здравноосигурените лица. Увеличение на цените за профилактични прегледи с 14 на сто за децата до две години, с 10 на сто за децата от 2 до 7 години, и с 8 на сто за лицата над 18 години.
Допълнително има разписани 245 хил. профилактични прегледи на децата и 45 хил. прегледа за лицата над 18 години.
Разчетено е нарастване на доходите на общопрактикуващите лекари между 5 и 10 на сто.
Специализираната извънболнична медицинска помощ. Разходите са 116 млн. 162 хил. лв., което, както казахме и тук, е с 4,5 на сто завишаване. Новото, което се предлага, е унифициране на цените на специализираните прегледи на 9 лв. и 50 ст. Има разчетени 277 хил. специализирани прегледи в повече, спрямо 2006 г., тоест увеличение с 2,7 на сто. Увеличение на средната цена с 4 на сто за високоспециализираните дейности и с 2 на сто за физиотерапевтичните и експертизните прегледи.
Предвидени са 18 хиляди високоспециализирани дейности в повече спрямо 2006 г., което е увеличение с 5 на сто. Разчетено е нарастване на доходите на изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ с около между 5 и 7 на сто.
Извънболнична стоматологична помощ. Разходите за нея са 61 млн. 516 хил. лв., което показва ръст от 2,8 на сто. Запазва се достъпът на здравно осигурените лица до обем дейности, аналогичен на постигнатия през текущата година.
Запазване на действащите през 2006 г. крайни цени.
Медико-диагностичните дейности. За тях са предвидени 55 млн. 621 хил. лв., или завишение с 6,4 на сто. Предвидени са 2 млн. и половина изследвания в повече в сравнение с 2006 г., или увеличение с 13,3 на сто.
Увеличение на цените на част от социално значимите изследвания. За профилактика и диспансерно наблюдение на диабет – 23 на сто. За профилактика и скрининг на онкологични заболявания – 25 на сто. Нарастват цените на цистологичните изследвания, както и с 9 на сто за хистобиопсичните изследвания.
Лекарствените средства за домашно лечение. Разходите за лекарствени средства за 2007 г. са предвидени в размер на 282 млн. 150 хил. лв., което е увеличение с 4,5 на сто спрямо 2006 г. Запазват се принципите на пълна прозрачност в действията при договаряне и заплащане, както и балансирано разпределение на средствата.
И накрая, най-важното – болничната медицинска помощ. Разходите за болнична помощ са 795 млн. лв., като тук априори сме предвидили, че този оперативен резерв от 114 млн. лв. ще бъде пренасочен за плащания за болнична помощ, което предвижда ръст от 10,7 на сто спрямо 2006 г.
Финансиране от НЗОК на основния пакет болнична помощ, за работата по клинични пътеки, имплантанти и високо специализирани дейности. Основният пакет болнична помощ включва 298 клинични пътеки, при прогнози хоспитализации 1 млн. 369 хил. случая. Ръст на цените на клиничните пътеки – от 5 до 10% при равнопоставеност на лечебните заведения, които отговарят на критериите за сключване на договор. Отсъствие на лимити за лечебните заведения за болнична помощ. Ясни критерии и изисквания за проследяване и проверка степента на спазване алгоритмите на клинични пътеки. Санкция за лечебните заведения при изпращане и извършване на изследвания и манипулации на хоспитализирани пациенти в лечебни заведения за извънболнична помощ.
И новото, което въвеждаме, е изискване лекарите да са с не повече от два договора с НЗОК, като се допускат изключения при отчитане спецификата на определени региони в страната. Ясни и точни медицински критерии за дехоспитализация, както и групиране на диагнози и процедури, които изискват сходни ресурси и прецизното им разпределяне в клинични пътеки, съобразно обема и сложността на пакета болнична помощ, заложена в клиничните пътеки.
Други здравноосигурителни плащания. Средства в размер на 2 млн. лв. за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, за заплащане на лечение на български граждани в чужбина, както и на чуждестранни граждани в България. И разчет на финансовите средства на база сравнена стойност с едногодишния разход, определен по методиката, съгласно Регламент 57472 на Европейския съюз.
Увеличаване на достъпа и подобряване на качеството. Първичната и извън болнична медицинска помощ – предвидена е възможност по договор НЗОК да осигури оказване на 24-часова непрекъснатост на медицинска помощ по договор с изпълнителите. Променено е съотношението на заплащана капитация, тоест дейност, като се постави акцент върху заплащането за дейности и се въведат по-високи изисквания за провеждане на неотложната помощ, профилактиката и диспансерното наблюдение на записаните пациенти.
Разширява се кръгът от заболявания, за които здравноосигурените лица над 18 години попадат в така наречените рискови групи за наблюдение и възможности за допълнителен преглед. Оптимизиран е механизмът за периодично определяне на регулативни стандарти. Предвижда се улеснение на процедурата по изпълнение на регулативните стандарти, тоест направления, като се допуска тяхното преразпределяне между остри случаи, профилактика и диспансеризация.
Въвежда се правото на ползване на неусвоените обеми през предходното тримесечие. Досега това не беше позволено. И възможност за надвишение до 10 на сто за всички случаи. Досега това право е дадено само за острите случаи, без задължение за компенсации.
Новите моменти в Закона за бюджета на НЗОК 2007 г.
Въвеждане на механизми на национално ниво за по-ефективно управление на бюджетните средства. НЗОК не определя лимити за дейност на лечебните заведения. Законът за бюджета не предполага определяне на обеми, извършени от изпълнители на дейности в извънболничната помощ, а брой стойност на направления, които той може да издаде в рамките на утвърдените с бюджета здравноосигурителни разходи.
На национално ниво в рамките на определените годишни стойности на разходите за болнична помощ по специалности ще се следи изпълнението на бюджета и ще се правят вътрешно компенсирани промени с отчитане на регионалните потребности.
Промени в Закона за здравното осигуряване. Оптимизиране на равнището на събираемост на приходите в частта на здравноосигурителни вноски. Общата годишна стойност по видове медицинска помощ, заплащана от НЗОК е неразделна част от Бюджета на НЗОК за съответната година. Дава се възможност за постигане на съгласие по НРД и за договаряне на обемите и цените на медицински дейности до 15 декември 2006 г., като в случай, че не се постигне съгласие, се регламентират условия и ред за оказването, отчитането и заплащането на медицинска помощ и за определяне на обемите и цените на дейностите в обхвата на задължителното здравно осигуряване в рамките на годишните стойности, като по този начин се гарантира здравното обслужване на пациентите и след 1 януари 2007 г.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Доктор Тодорова, искате ли да допълните нещо? Заповядайте.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Към така представения бюджет на Касата нямам какво да допълня. Може би ще се включа в отговорите на въпросите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз не искам да политизирам, но така или иначе вземам думата от заместник-министър Ананиев, който каза, че в крайна сметка здравеопазването е въпрос на политика. Имам чувството, че Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването, и пациентите живеят в два свята, но, за съжаление, те дори не са и паралелни. Говори се за един облекчен режим и достъп до здравеопазване на всички. Надявам се, че тук няма човек, който би могъл да ме опровергае в твърдението, че още в началото на месеца тези направления от НЗОК свършват и хората остават без квалифицирана здравна помощ.
В този ред на мисли аз питам председателя на Националната здравноосигурителна каса как и колко пари са необходими в крайна сметка, за да може хората действително, не само на приказки и на цифри, и не само ние да ги убеждаваме, че те получават здравна помощ, а и реално да получават тази здравна помощ? И как ще се реализират всички тези цифри, които вие пишете като проект за бюджет за 2007 г.?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, колега Кузов.
Аз искам да задам един предварителен въпрос на вносителя. По чл. 22, ал. 3, създадена през 2005 г., се казва: „Когато в срока за представяне в Министерския съвет на проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, не е постигнато съгласие по цените и обемите на видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, Министерският съвет внася в Народното събрание проектите на НЗОК и на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина”. Къде са тези варианти на лекарите и на лекарите по дентална медицина, господин заместник-министър?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Господин заместник-министър, от това, което видях от бюджета на Националната здравноосигурителна каса не ми стана ясно едно – кога ще се продължи формата в здравеопазването, защото колкото и пари да изсипваме в една нереформирана система, те като относителна и като абсолютна сума ще се увеличават. Кога и в кой бюджет ще видим предприети такива мерки?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други колеги от комисията, които искат да вземат отношение?
Може би да чуем и представителите на Лекарския съюзи.
ГЕОРГИ САКАКУШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Ще коментирам бюджета на Националната здравноосигурителна каса в аспект на общия бюджет на здравеопазване. Очертаващият се бюджет за здравеопазване само 40 дни преди влизане в Европа, не носи нищо добро за здравето на българския народ. Защо? Защото нямаме промяна в процента, даже имаме с 0,5% намаление на бюджета. Нямаме завишение на здравноосигурителните вноски, нямаме регламентирани доплащания и бюджетът на Касата, формиран на този принцип, на тази база, както спомена председателя на Управителния съвет – на 4,3% също не предопределя нищо добро за здравето на нацията.
Аз няма да коментирам в детайли перата от бюджета, но ще се спра само на основните видове дейности, които Националната каса заплаща. Повечето са около инфлационния индекс, а някои под него. Както спомена госпожа Масларова, на нея мога да й вярвам, около 4,5% инфлация.
И нещо друго, което прави впечатление в този проектобюджет на Националната каса, е, че се прави груб опит чрез текстови промени да се заобиколи рамковото договаряне между съсловните организации и Националната здравноосигурителна каса, което е в разрез със станалата традиция рамковият договор да бъде изготвен от двамата партньори – Лекарски съюз и Национална каса.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, господин заместник-министър, уважаеми народни представители!
Днес ние внесохме едно обстойно становище конкретно по текстовете на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, което е доста дълго и се надявах да бъде размножено. Ще се опитам да акцентирам на основните моменти, които ние даваме и имаме претенции към бюджета.
Доктор Сакакушев каза, че ние няма да занимаваме народните представители с приходно-разходната част на бюджета. Говорили сме многократно, че обемът на медицинските дейности трябва да съответства на заложения бюджет. Но това искане сме насочили основно към правителството, тъй като то е отговорно за макрорамката.
Тук обаче искам да акцентирам на останалата част в Закона за бюджета, която, според нас, първо, е подготвена и внесена в нарушение на действащото законодателство. Второ, законопроектът съдържа текстове, които са в противоречие с действащото законодателство. Трето, законопроектът представлява опит да се заобиколи националното рамково договаряне и да се въведе грубо едностранно администриране на системата от страна на НЗОК, както и да саботира преговорите за Национален рамков договор.
Основанията за това са следните.
Грубо е нарушен чл. 29, ал. 1 от закона за здравното осигуряване, съгласно който срокът за внасяне на проектобюджета в Народното събрание е 31 октомври. Това се случва за първи път, откакто е създадена Националната здравноосигурителна каса. И причината не е в Министерския съвет, а в късно свиканото събрание на представителите на Касата, проведено чак на 8 ноември.
Второ, има повече от основателни съмнения за реда на приемане на проектозакона. В Събранието на представителите е внесен проект с цени и обеми на всички медицински дейности. Това са 620 позиции по Националния рамков договор. В Народното събрание влиза друг проект, в който в чл. 3 тези обеми и цени са изместени в обяснителната записка, а в самия законопроект са заменени с определяне годишна стойност на разходите за видове медицинска помощ.
Освен това не е ясно дали Управителния съвет на Касата, от който тръгва всъщност законопроекта и го внася в Общото събрание, е приемал тези цени и обеми, тъй като на настоятелните ни въпроси на последните преговори отговор не получихме, но половината от Управителния съвет на Касата твърдеше, че обеми и цени не са приемани. А д-р Райнов миналата седмица на заседание на Комисията по здравеопазването каза, че има такива и сме в хипотезата на чл. 22, ал. 3, което е протоколирано в Здравната комисия.
В законопроекта за Бюджета на НЗОК с § 11 се променят 15 члена от Закона за здравното осигуряване. Вярно е, че формален вносител на проекта е Министерския съвет, но според Закона за здравното осигуряване той само внася проекта, без да го променя. По този начин в случая реално НЗОК си присвоява законодателна инициатива, каквато тя няма.
Говоря това, защото в този законопроект фискалната част, тоест чл. 1 от закона, вие сте водеща комисия. Всичко останало, което е включено в този законопроект, включително Закона за здравното осигуряване, по принцип е главно от компетенциите на Здравната комисия. И така се получава, че в Закона за здравното осигуряване се внасят тотални промени със Закона за бюджета на Касата, което е доста странна законодателна техника за нас.
Третият основен проблем, за който господин Димитров по пита, се крие в приетите в края на миналата година, пак по идея на НЗОК текстове на чл. 22, ал. 2 и 3. В чл. 22 на ЗЗО наистина е казано, че цените и обемите на видовете медицинска помощ, заплащани от НЗОК, са неразделна част от бюджета на НЗОК. Алинея 3 казва, че когато в срокът за представяне на Министерския съвет на проекта не е постигнато съгласие по цените и обемите на видовете медицинска помощ, Министерският съвет внася в Народното събрание проектите на НЗОК и съсловните организации. Тоест, хипотезата на ал. 3, която д-р Райнов потвърди в здравната комисия.
По наше мнение ръководството на НЗОК в течение на една седмица се е заблудило само и заблуждава народните представители, обществото и Министерския съвет с тези текстове. И ще ви обясня защо.
Какво би станало, ако тази хипотеза е вярна? По принцип произведението на обема и видовете медицинска помощ дава някакъв годишен разход. Сборът от всички дава бюджета на Касата. Повече от ясно е, че обеми и цени не могат да се направят, ако не е ясен бюджетът. Тоест, абсурдно е да се определят обеми и цени, когато няма ясен бюджет.
Второ, на 31 октомври министърът излезе с основния пакет медицински дейности, това са видовете дейности. За да тръгнат да се договарят те обаче, трябва да са ясни алгоритмите, които са в приложенията. Ние получихме от Касата клиничните пътеки във вид на алгоритъм на 6 ноември. Тя си проведе Общото събрание за приемане на бюджета на 8 ноември. Повече от ясно е, че докато тези неща най-малко не дойдат, а те трябва и да се договорят между двете страни, никой не може да договори никакви цени и обеми, защото не е ясно какво точно договаря и на каква обща стойност го договаря.
И друго какво би станало? Тези цени и обеми ще влязат паралелно с два проекта в Народното събрание и вие ще сте принудени да гледате 620 позиции с цени и обеми с по две предложения, което мисля, че не е работа на народните представители. И второ, трябва да поемете отговорността по какви такива ще работят лечебните заведения през следващата година, което си е отговорност по принцип на НЗОК и съсловните организации.
За щастие обаче тази хипотеза не е вярна. Защото очевидно не е разбрано добре какво пише в чл. 22, ал. 2. Там се касае за цени и обеми на видове медицинска помощ, а видове медицинска помощ в НЗОК по смисъла на ЗЗО са изброени в чл. 45, ал. 1, систематизирани в наредбата и това са първична специализирана извънболнична, стоматологична, болнична помощ – шест основни вида. Техният разход е заложен в Бюджета на НЗОК. За тези видове медицинска помощ няма обеми и цени и такива не може да се внесат. Този текст е подвеждащ. Който го е внесъл в Народното събрание, сигурно не знае, че той е неосъществим. Просто няма обеми и цени за тези видове медицинска помощ.
И затова аз отговарям на въпроса, който от една седмица витае: защо съсловните организации не са внесли свой проект. Защото няма какво да внесат. Цени и обеми има на медицинските дейности, а не във видовете медицинска помощ, визирани в чл. 22.
За капак на всичко, от вчера министър Гайдарски говори, че е внесен и проект за Национален рамков договор и съсловните организации не са внесли такъв. Терминът Национален рамков договор има текстова част, 28 приложения и обем около 6000 страници. Не знам по какъв начин министър Гайдарски, който е вносител, говори и за някакъв Национален рамков договор, който ние трябвало да внасяме. Такива текстове в закона няма.
Всичко това обаче за нас е опит за избягване на договарянето по Националния рамков договор. Защото с промените в Закона за здравното осигуряване и в самия бюджет се залагат капани, които го бойкотират. В чл. 3 незаконосъобразно фигурират пределни стойности на отделните видове медицински дейности. Такова изискване в закона няма. Вярно е, че е предложено като текст в ЗЗО, но този текст не е приет. Тоест, Касата си прави законопроекта за бюджета на базата на все още неприет текст в Закона за здравното осигуряване.
На всичко отгоре, пак се касае за медицинска помощ и това не е медицинска помощ, която те са дали в таблиците, това са пак отделни видове дейности, тоест противоречи на закона.
В чл. 4 от Закона за бюджета, регулацията в извънболничната помощ, за която д-р Райнов говори, и която се договаряше и винаги е била приложение на НРД, и се прави по договорена методика, се прехвърля изцяло по ред, определен от Управителния съвет на Касата. За нас това е опит за субективно разпределение на средствата, оставяне на определени резерви тук-там, насочването им към определени лечебни заведения.
В чл. 5 по същия начин се определя едностранно намаляване на цените на определени клинични пътеки по методика едностранно от Управителния съвет. Това може да стане само с анекс към НРД или по ред, предвиден в Националния рамков договор.
В чл. 6 Касата е заложила да иска годишни финансови и периодични отчети от изпълнителите на медицинска помощ. Това са самостоятелни търговски дружества и с този Закон за бюджета Касата иска да си вмени функции, които други органи имат, но те са им дадени по силата на специални закони. Това са неприемливи за нас неща, тъй като в Закона за Здравното осигуряване ясно е написано какво съдържа бюджета на НЗОК – приходна и разходна част и размер на вноската, които са в чл. 1 и чл. 2. Всички останали неща са опит за присвояване на функции и за законово налагане заобиколно на неща, които се договарят в Националния рамков договор.
В променения проект на Закона за здравното осигуряване е предвиден някакъв странен срок от 15 декември, в който трябвало да влезе рамковият договор. Рамковият договор трябва да влезе до 31 декември. Ако има някакъв срок, да се каже какво става, ако не влезе. И аз ще ви кажа, че практически ние се убедихме, че Касата не иска да преговаря, но с тези текстове, които е внесла, тя няма никакъв интерес да има рамков договор.
Какво става? В момента действа старият рамков договор, който беше доста силово наложен и променен, между другото, миналата година. И който по наше мнение е абсолютно калпав. Ние искаме да оправим този договор. Те не искат, защото са предвидили в ЗЗО, че ако не се подпише рамков договор от Нова година действа старият, но с определени от тях алгоритми, цени и клинични пътеки. Естествено, че няма да имат интерес да преговарят, а искат да си наложат своите.
Това обаче бе предвидено и дискутирано още на извънреден събор на БЛС през септември. Тоест, опит да се премахне рамковото договаряне. Поради това Националният съвет на Лекарския съюз прие една резолюция, ние го приемаме като такъв опит и сме изпратили днес това становище не само до комисиите, но и до министър-председателя и до президента на Република България. Като пак казвам, че ние не искаме да имаме претенции към макрорамката, точно към депутатите от Бюджетната комисия. Макрорамката се определя от правителството, не говорим от нея. Но ви призоваваме да отхвърлите този законопроект, защото той е съставен, придвижен и вкаран в Народното събрание в нарушение на закона и защото в него се съдържат текстове, които противоречат на закона, извън фискалната рамка. Тоест, извън чл. 1 и чл. 2. Това е нашето становище.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Преди да дам думата за отговори на поставените въпроси, искам да ви напомня, че това е Бюджетна комисия. Тази комисия нито е обсъждала, нито ще обсъжда Закона за здравното осигуряване. Като я наречем по друг начин – тогава може.
Напомням ви принципната позиция на тази комисия – чрез Преходни и заключителни разпоредби няма да променяме други специализирани закони. Спомняте си какво стана миналата година с частните телевизии. Явно, че няма да допуснем такъв подход.
В същото време искам да ви върна към простия факт. Има едни срокове, които не са профсъюзни, не са синдикални, не са на браншови съюзи и т.н. Знаете, че държавата в общи линии не спи, за да може към определен час, дори с усмивка да видим как министърът на финансите влиза в сградата на Народното събрание и внася проект.
От тази гледна точка законодателят ви даде най-демократичната възможност. Разбрали сте се дотогава, подписали сте – прекрасно, влизате в парламента с това споразумение. Не сте се разбрали – влизате с два варианта. И ние задължихме министъра на здравеопазването да внесе в парламента двата варианта. Оказа се, че вторият вариант го няма.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Знам, че няма, но да казваш, че не съм го направил, понеже не знам рамката – ето ви я рамката. Направете го върху тази рамка и го внесете. Можете да го направите, както го направи Висшият съдебен съвет – върху два пъти по-голяма рамка. Но трябва да го има. Такъв втори вариант няма. Ние не можем да спрем държавата и да й кажем да не диша, и да чака да се подпише такова споразумение.
Затова 31 декември просто е нереалистичен срок. Това са представителите на народа, които, ако не може да се постигне съгласие между министерството и съюза, това са хората, които имат пълномощие да вземат решение. В момента вие не ни давате база за такова решение. Това са фактите.
Съжалявам, но двете становища ми бяха дадени преди да влезем в залата. Ще ги разпространя и ще ги дам на членовете на Бюджетната комисия, но там няма искания за количествени промени в този вариант, който ни е даден. Стоматолозите искат да им се вдигне от 4% на 9%, което засяга вътрешната структура на това, което се предлага и до голяма степен да, то може да се дискутира и тук ще си каже мнението и изпълнителната власт.
Но другите жалби са срещу този закон, които, много се извинявам, но не засягат Бюджетна комисия.
Чета какво пише в становището на Лекарския съюз: „Призоваваме народните представители да отхвърлят предложените от Управителния съвет на НЗОК промени в законите, с които на практика се премахва договорното начало. Настояваме правителството да прецени параметрите на бюджета за здравеопазване, за да се предотврати неизбежният срив в системата.”
И от страна на администрацията, и от страна на Лекарския съюз аз не знам в каква форма е дискутирана реформа, за да не се постигне срив, но да говорим без числа, просто няма да е коректно.
Ръст на приходите от 11,3%! – Как ще сринем системата?
Ръст на разходите от 7,9%.
Ако беше унгарският случай да свиваме парите, напомням още едно нещо, което не желае никой да споменава. Ако отбраната има основание да натиска за 2,6, понеже не може да получава европейски пари, здравеопазването не е този случай. И намалението е като дял от брутния вътрешен продукт. Съжалявам, но не е с 0,5, а е с 0,1. Това е намалението. Но имате право да получавате по европейски програми да се кандидатства и да се получават пари.
Секторът на здравеопазването нито е свит, нито е в по-неравно положение по отношение на другите сектори. Категорично не е така.
Но погледнете в каква ситуация ни поставяте сега – няма алтернатива на два рамкови договора. Ние дори да искаме да арбитрираме, няма какво да арбитрираме.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Това е обект на преговори.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво трябва да внесе министърът на здравеопазването и какво правите на тези разговори, ако вие не давате ваш вариант.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Никъде няма такава практика. То е обект на преговори.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преговорите, на които аз отивам с моите желания и не давам алтернативен вариант, простете, но те са непознати. Вземете бюджета на Съдебната власт и погледнете как го правят.
ГЕОРГИ САКАКУШЕВ: И в момента вървят преговори.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Докога ще вървят тези преговори?
Заповядайте, господин Райнов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
На първия въпрос – има ли внесен алтернативен вариант, мисля, че всички разбраха, дори и д-р Петров каза, че БЛС няма какво да внесат. Мисля, че нещата са ясни.
Колкото до парите, за които попита народният представител Владимир Кузов, парите тази година са сън 107 млн. повече. Това малко ли е, повече ли е – не мога да коментирам. В края на краищата Здравната каса е създадена по Закона за здравното осигуряване и тя затова е Каса. Тя разпределя толкова, колкото влязат в нея. И тук все пак това го казах и ще го подчертая, че тази година за първа година, освен приходите от вноски, държавата вкара от бюджета 280 млн. лв. Тоест, за пръв път ние минаваме в малко по-горно стъпало, извън вноските.
Третият въпрос – къде е реформата, отговорът е във връзка с това, което казах, че ние сме Каса, ние политика не определяме. Политиката е в Министерството на здравеопазването. Ние разпределяме парите, които събираме от вноските на здравноосигурените.
И на въпроса на д-р Петров, който постави под съмнение законността на изработване бюджета на Касата само ще припомня, че законността, последователността и принципите са разписани в Закона за здравното осигуряване, където е казано ясно: Управителният съвет изготвя, одобрява се от Общото събрание, което е върховният орган на НЗОК и се внася чрез министъра и Министерския съвет в парламента. Управителният съвет е взел своето решение на 9 октомври. На 9 октомври сутринта беше срещата в Министерството на финансите, където последно се стиковаха финансовите параметри в консолидирания бюджет за здравеопазването. В същия ден Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса взе решение и одобри бюджета, който се изпрати с най-големите подробности (имаше обява в „Държавен вестник”, в два ежедневника) към събранието на представителите. И там се одобри с корекция, която всеки член на представителите може да внесе законово, защото това е върховен орган, над Управителния съвет.
И именно благодарение на предложението на Общото събрание, приемайки този вариант на бюджет, Лекарският съюз има шанс да договаряме до 15 декември. Защо до 15 декември? Ясно е. Защото, ако е до 31-ви ,както иска Лекарският съюз, и нищо не се случи, аз не искам да бъда на мястото на този, който ще обяснява как ще плаща от 1 януари.
Така че, господин Петров, законът е спазен изцяло. Решение на Управителния съвет има. Има свикано по законов ред събрание на представителите, което го е гласувало с правомощията, вкарано е чрез министъра на здравеопазването и Министерския съвет в парламента.
И уточнявам още нещо, което поставяте във Вашите писания – за одържавяването на Касата. Искам всички народни представители за това. Държа да го кажа, защото това го казвате нееднократно.
Първо, в Управителния съвет има девет члена. От тези девет члена на държавна работа сме само трима – аз, госпожа Яна Пальова, господин Калин Славов. Останалите шест души не са на държавна работа. Така че Управителният съвет не е придатък към държавата.
Припомням, че в предишния Управителен съвет имаше дори двама заместник-министри – един на здравеопазването и един на финансите. Тогава Лекарският съюз не твърдеше, че е одържавена Касата.
И второто, с което приключвам. Все пак бюджетът е одобрен от Събрание на представителите, където има квота на държавата, Сдружението на общините, на синдикатите, на работодателите. Достатъчно широко представителство.
Това е, което бих могъл да кажа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Имате думата.
ГЕОРГИ САКАКУШЕВ: Доктор Райнов, на 26 октомври излязохме с обща декларация. На 26 октомври се споразумяхме, че проект за Рамков договор 2007 г. ще бъде Рамков договор 2006 с оптимизация. Това са факти. Има стенограми, има аудиозаписи.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: На същата дата сте пратили проект за обеми и цени на Събранието на представителите.
ГЕОРГИ САКАКУШЕВ: Така че хипотезата на чл. 22, ако се отиде в парламента с два проекта, Вие смятате ли, че парламентът има компетенцията и потенциалът да реши кой от двата проекта е по-добър за българското общество, за българското здравеопазване?
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Какво пише в чл. 22 – да се изясним.
ГЕОРГИ САКАКУШЕВ: В чл. 22 пише: „медицински дейности”, а не здравни услуги. Кой плаща медицинската помощ? Има ли начин на плащане?
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Медицинска помощ е шест вида плащания, не са рамков договор. Медицински дейности.
ГЕОРГИ САКАКУШЕВ: 620 вида плащания имаме по този рамков договор.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съжалявам много, но този стил на разговор просто не е за тази комисия.
Освен това ще ви прочета собственото ви решение: „Управителният съвет на Българския лекарски съюз да представи договорения проект на Национален рамков договор 2007 с приложенията на всички членове на Българския лекарски съюз не по-късно от 15 дни преди датата на извънредния събор”. Значи не само прекрасно знаете, че такъв вариант би трябвало да има, но вие сами сте решили да го дадете на всичките си членове. Но на нас не искате да го дадете.
ГЕОРГИ САКАКУШЕВ: Става дума за договорения вариант.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: А къде ви е този, с който сте се договаряли?
ГЕОРГИ САКАКУШЕВ: Ние сме в процедура на преговори.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясно. Благодаря ви.
Колеги, имате думата за изказвания.
По технологията на държавата до 15 декември ние трябва да сме приели държавния бюджет. Няма други варианти. Няма технология, която да предполага стартиране на годината без бюджет.
Подлагам на гласуване предложения вариант за бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – 1, въздържали се – 1.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. е приет.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Кой ще представи законопроекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Госпожа Златанова ще го представи.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносител Министерския съвет, не предлага съществени изменения в закона. Те са малки на брой.
Първото, което е направено, е по отношение на това, че е създаден ред местните такси, които с приемането на ДОПК станаха публични и общински вземания, за тях да се уреди ред по ДОПК за обезпечаване и събиране.
Освен това в момента за някои административни услуги по заверка на документи и за издаване на удостоверения на данъчни оценки в закона не е регламентирана такса, която трябва да се събира от общините. В момента те формират цени на услуги. В повечето случаи това не е в полза на самите данъкоплатци, тъй като размерът на таксите в Закона за местните данъци и такси е ориентиран разход, докато размерът на цените на услугите може да е по-висок от размера на таксата. Затова е предложено, когато общините трябва да събират такси за издаване на удостоверения или за заверка на документи, това да се нарича местна такса, а да не е цена на услуга, за да може да е разходоориентирано.
Направени са промени във връзка с увеличението на данъчните оценки. Знаете миналата година също беше направено увеличение между 20 30 процента, което се оказва недостатъчно. Не могат да се наваксат нормалните пазарни цени на недвижимите имоти. Затова законопроектът предлага увеличение на данъчните оценки тази година с 20% за всички имоти, независимо от това къде се намират.
И последната съществена промяна е отново във връзка с хармонизация и спазване на ангажиментите на България по глава 9 „Транспортна политика”. Там ме поели ангажимент да достигнем минималните нива на размера на данъците за превозните средства. Говорим за товарните автомобили и за съставите на превозни средства. С така предложените размери достигаме минималните нива, които са по директивите в областта на транспортната политика.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Ще си позволя да кажа, че подкрепям предложението и мисля, че то може да бъде прието на първо четене, но има някои неща, които ми се струва, че трябва да си споделим в комисията.
Първо, изразявам несъгласие, че не са толкова малко измененията и не са несъществени. Напротив, според мен са доста съществени и не са малки. Защото 20% завишение на данъчните оценки и завишение на пътния данък не е никак малко. Така че да вземем становище на комисията, че измененията са несъществени и малки, мисля, че е пресилено.
Какви са ми конкретните предложения и по какво имам бележки и някои въпроси, на които искам да ми се отговори.
Първо, § 8 от Преходните и заключителни разпоредби, за първи път е казано, че Общинският съвет, когато не определя нов размер, оставяте стария, действащ към 31 декември. Ако с този текст искаме да се застраховаме от ямболския вариант е едно, но според мен трябва малко по-добре да обмислим този вариант, защото много е възможно това да послужи като повод общинските съвети въобще да не коригират таксата смет, да я наложат върху новата данъчна оценка и оттам да получим завишена такса смет, която не отговаря на реалните разходи или пък да тръгнат по обратния път, да докарат калкулация до необходимите разходи и ще стане много неприятен срив.
И точно този текст, който казва, че когато не е определен нов размер, таксата се събира на основа на действащата до 31 декември, може да служи като оправдание на Общинските съвети да не коригират в посока намаление на реалната такса битови отпадъци, и накрая да стане така, че ние сме приели един текст, който им дава право да постъпят по начин, който ще ги въведе в много сериозни изкушения. Знаете, че общо взето таксата се прави на база калкулация на вида на услугата. Ще отворим после много сериозна работа на Сметната палата и т.н.
Затова много моля между първо и второ четене да обмислим много добре този текст. Много ми се иска изрично да запишем за всяка година общинският съвет да се произнася, а не, ако не вдига таксата да не се произнася и автоматично да важи случаят с Ямбол. Вие го знаете много добре.
Това беше едната ми молба към всички вас.
Приветствам това, което е записано тук, че тази година средствата за отпечатване на известията, които се изпращат на задължените лица, ще бъде за сметка на НАП, това е добре. По принцип е хубаво да бъде така, защото не всички могат да го направят.
Имам един конкретен въпрос. Добре е написано тук, че публични задължения на стойност над 30 хил. лв. се разсрочват от Общинския съвет. До 30 хил. лв. обаче трябва ли да запишем кой – кметът ли го прави и с каква санкция? Защото разликата между 29 хил. и 999 лв. и 30 хил. и 1 лв. е много малка. Или трябва да запишем изричен текст.
Това бяха общо взето предложенията, които исках да направя.
Ще подкрепя законопроекта на първо четене, има нужда да бъде променен, но трябва да бъдем много внимателни, за да не дадем повод на някои общински ръководства и общински съвети да си измият ръцете с нас.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз напълно подкрепям това, което колегата каза и съм сигурен, че ако текстът остане в този вид, много от общините просто ще се ослушат. Защото, колкото повече пари събереш, толкова повече има да разпределяш.
И понеже другото, което е записано в мотивите, специално за данъка на транспортните средства, споменава се, че това е европейска хармонизация, но не се споменава директива. Направих си справка със старите данъци, които се плащат и искам да ви кажа, че в буква „б” – с три оси и повече, от 330 отива на 1228 лв. Това, ако е малка промяна? Или, примерно за други системи за окачване на задвижващата ос от 525 отива на 1817 лв.
Просто обяснете ми, сигурно не разбирам, няма я спомената директивата, кажете ми това ли са минималните нива, къде можем да ги прочетем? Много чувствителни са промените. Това е повдигане между три и четири пъти. И ако си една транспортна фирма..., аз не знам.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Не мога точно да цитирам кой номер е директивата, може да ви се предостави. Това са минималните цена по директива, да. Знаете, че ние още преди две години бяхме поели ангажимент да стигнем на 50%, не го изпълнихме. Миналата година бяхме на 50% от минималните нива. Тази година трябва да достигнем минималните, защото така сме го поели като ангажимент.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Между три и четири пъти е увеличението. Вие говорите за 50%.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Говорим за 50 на сто от минималните. Ние не бяхме достигнали навсякъде дори 50 на сто от минималните, което сега води съответно до по-голямо увеличение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз по принцип също ще подкрепя законопроекта, като смятам, че в него има някои належащи изменения, които трябва да се направят, както се предлага по § 1 – уреждане на обжалването на актовете, с които се установяват данъчните задължения за местни данъци и такси. Това е една законова празнота и е добре да бъде уредена.
По т. 2 на § 1 аз си признавам, че не се сещам за разликата между методически и методологически. Знам разликата между криминалистически и криминологически. Но точно тази разлика не я знам и искам да гласувам нещо, което разбираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: После ще Ви обясня.
НАДЯ АНТОНОВА: Добре.
По отношение на § 2 – въпросът, който повдигна Йовко, проблемът е законодателен и правилно Йовко се ориентира, че не знаем кой е този компетентен орган. Ние с Калина преди малко се чудихме кой е този компетентен орган и нямаме окончателен отговор кметът ли е или шефът на местното звено за събиране на данъци и такси. Защото има и други закони, които усложняват отговора на този въпрос, така че е добре да се уточни.
Но аз бих искала да повдигна и друг въпрос за новото съдържание на ал. 4 на чл. 9 – сумата от 30 хил. лв. не става ясно за една данъчна година ли е, с натрупване ли се е събрала тази сума 30 хил. лв., и за какъв период на натрупване.
Като второ, на мен ми се струва, че ако възприемем 30 хил. лв. за една календарна година, да речем неизплатени такси, аз се чудя какви са тези баснословни такси? Много малко са тези хипотези, при които тези такси ще се разсрочват и то от общинския съвет. Ще ми се да въведем някаква диференциация, защото за столицата 30 хил. лв. означават едно, за другите общини означават различни неща. И ми се ще да помислим за някаква диференциация по този въпрос.
Ще ми се да задам и един въпрос към Министерството на финансите – отново се продължава законодателното решение, което поставя в нееднакво положение физическите лица, хората, гражданите, които плащат данък недвижими имоти върху данъчна оценка. Докато търговските предприятия, търговците плащат данък върху недвижими имоти за нежилищните си имоти върху остатъчната стойност, което според мен е много неравностойно и хората с основание поставят този въпрос. Аз си представям целия обем от работа, който трябва да се извърши, за да се промени действащия чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. И въпросът ми е не в момента да се направи, но мисли ли Министерството на финансите по този въпрос? Тъй като, от една страна, има неравнопоставеност между самите търговци – едни имат една отчетна стойност, другите са си го преизчислили имуществото и капитала, получава се друга отчетна стойност. Между тях има неравнопоставеност. И от трета страна, не са равнопоставени с физическите лица. Мисли ли за в бъдеще нещо Министерството на финансите по този въпрос?
И накрая, Йовков основателно поставя въпроса за таксата за битови отпадъци, който трябва да бъде коригиран в съдържанието си така, че да стимулира общинските съвети да променят промилите за такса битови отпадъци в посока надолу, за да се спази принципът за определяне на таксите, съобразно разходите за дейността.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Само за информация – методологии се създават от философите, това е наука за науката, която ви дава основата на научните изследвания. Миналата година не го приехме и оставихме, че НАП дава методически указания, а не дава методологически, но явно, че там има амбиции в тази посока. Просто не е сериозно и аз мисля, че между първо и второ четене ще го коригираме.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Бих искал да декларирам, че ще гласувам „за” законопроекта, но неотложни ангажименти ме принуждават да напусна залата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз също ще гласувам „за”, но тук възникна един въпрос, който наистина може да предизвика дискусия, свързана с бюджета на общините. Въпросът ми е следният: има ли Министерството на финансите оценка, макар и приблизителна, за приходите от увеличения данък върху превозните средства? И как ще свържем тази оценка с предвидените компенсации в бюджета по отношение на този данък за общините? Там бяха 58 млн. лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
За разлика от госпожа Антонова аз ще кажа, че баба ми имаше една поговорка: „Не оставяй днешната работа за утре”. Не бива да изчакваме месеци и години да мислим как да променим нещата. Затова аз ще гласувам „против”, ако остане в този вариант на първо четене и няма политическа воля за промяна на второ четене. Защото е ясно, че тук нещата не са много точни. И с увеличаването на тази разлика, която се получава, и допълнителното натоварване и на работодателите в случая, и на самите граждани. Не знам каква е тази директива, която само ще ни натоварва. Дано се появи и някаква, която по-малко да ни иска.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма такава.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Като няма, тогава аз ще гласувам „против”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Уважаеми колеги, преди да направя определен коментар, имам въпрос към Министерството на финансите – доколко увеличението на данъчната оценка приближава към пазарната? Или, казано по друг начин, ако пазарната е 100 единици, с това увеличение с колко процента ще се качи данъчната оценка, по която стават сделки и т.н.?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Започвам с последния въпрос – много труден въпрос за отговор. Навсякъде в страната е различно. Вярно е, че миналата година ги увеличихме с 20 до 30, даже в някои места и до 50 процента, но в същото време сме много далеч от пазарните оценки. Тук нямаме никакъв спор. Дали сме на половината от пазарната оценка, или някъде сме малко отгоре, или някъде сме малко отдолу, но си спомням, че миналата година имаше апартаменти в Банско, които бяха на данъчна оценка от порядъка на 6 хил. лв., които ние след това, тъй като ги прехвърлихме в друга група и ги увеличихме, излязоха на данъчна оценка от порядъка на 24 хил. лв., което пак е нищо. Много е различно за всяко населено място.
Според мен въпросът по-скоро е дали две поредни години трябва да се прави такова нещо, тъй като осем години не е било правено. Много време е загубено. Страшно много има за наваксване и в крайна сметка Министерството на финансите и Министерският съвет прецениха, че въпреки политическата цена е добре да се направи в две поредни години. Въпрос на преценка на парламента е дали си струва политическата цена или не. Иначе като приход то не е приход за бюджета. От тази гледна точка за нас е неутрално. Приход е за общините.
НАДЯ АНТОНОВА: Не само. И за нотариусите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Хубаво, и за нотариусите или за който и да е, но не и за нас. Тоест, ние не го правим от фискални съображения да събираме повече приходи.
По въпроса на госпожа Антонова, днес отново водихме разговори за тази неравнопоставеност между физическите лица и фирмите. И мисля, че ще имаме готовност при разглеждане между първо и второ четене на текст, който да обсъдим.
Споразумението с Националната агенция за приходите за това те да отпечатват съобщенията. Ако си спомням правилно струва 1 милион и нещо. Те няма съвсем да поемат разходите, там ще бъде с един трансфер. Господин Ананиев ще ви каже за това. Така или иначе преценихме, че е по-удачно те да направят договорката с „Български пощи”, тъй като при положение, че е един голям договор, е много по-вероятно да стигнат на по-ниски цени, отколкото, ако всяка община тръгне сама да се договаря с български пощи. Отделно е и много по-трудно да се прави логистично. Така че още една година ще го прави Националната агенция за приходите. След това не знам кой. Но това беше искане на Националното сдружение на общините, което ние уважихме.
Що се отнася до минималните ставки, тук госпожа Златанова ще каже, но мисля, че пак нямаме избор. Това, че толкова години сме се бавили назад и не сме ги приемали както трябва, накрая си плащаме с двойна мярка. И се получава това, което се получи – четири пъти ще се увеличат. Също както и с данъчните оценки – вероятно ще се наложи не само миналата и тази година, а сигурно и съвсем скоро пак да ги увеличаваме.
НАДЯ АНТОНОВА: Добре, но това ще намери отражение и по отношение на данък „Наследство”, на данък „Дарение”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: А иначе за този § 8, който да задължи общинските съвети, трябва да го мислим като текст, макар че тъй като те все пак са избираеми от хората в това населено място, би трябвало те самите да си правят съображенията дали е от техен интерес да се правят на неразбрали, че трябва да свалят надолу тези промили. Не мисля, че ще измислим текст, който да ги задължи да свалят надолу. По-скоро можем да мислим за някакъв текст от порядъка на това те да станат и да си кажат позицията, а не просто да пасуват и да оставят нещата така, както са. Нещо такова го виждам аз.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И при форматното обсъждане на коалицията аз казах, че това е местен данък и такса. С Конституцията даваме право на местните власти. Това е Четвъртата промяна в Конституцията. Поемаме тежест върху централната власт, приходите от която ще отидат в местната власт. Но негативите ги натрупваме на едно място. Такова беше решението, тъй като се оказа, че и доста други плащания са свързани с тези оценки, и че всъщност някои браншове чакат това увеличение. Но аз изцяло споделям мнението на господин Кадиев, че не може от столицата да му кажеш колко е пазарната оценка на един имот, след като знаете, че отпред на улицата оценката е една, отзад е друга. А ние тук слагаме савака и за две години вдигаме значително данъците. Пак сме много далеч от пазарните някъде, но в същото време в някои населени места явно, че това няма как да се случи.
Личното ми мнение беше, че можеше да изчакаме с промените в Конституцията и догодина това нещо да си го приема всеки съвет. Тъй като аз ви казвам и другото, че някои общински съвети сега популистки ще намалят промилите с много шум, за да компенсират това неразумно решение на централната власт. А някои просто няма да го забележат. Има някои, които ще го намалят. Мога да ви дам и примери с някои, които намалиха и тази година, и пак ще го намалят. Има такива.
СТОЯН ВИТАНОВ: Вие казахте, господин Димитров, част от нещата, които аз исках да кажа. Аз имам обратното мнение, че всъщност се губят стотици милиони левове от това, че се продават на цени, които са в данъчната оценка. Разбира се, ние постигаме няколко ефекта за това при ниските нива на данъчната оценка.
Първо, че така се укриват доходи, има сива икономика, която е в рамките на стотици милиони левове.
Второ, разбира се, ние губим от ДДС пак със стотици милиони левове. И аз бих разсъждавал в тази насока. Даже да се качи с 50 на сто данъчната оценка, като за данък сгради тя бъде 80 или 70% от тази данъчна оценка. Но ние с това задържане на данъчните оценки, всъщност сме дали своя принос за укриване от прозрачния паричен поток и укриване на данъци за стотици милиони.
Мисля, че можем да обясним на гражданите един такъв ход.
Да не говорим за продажби, които са по право на строеж, които сме освободили от данък добавена стойност, грубия строеж – също. И сме станали съучастници в целия този процес. Не виждам какво толкова страшно може да се случи?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Не са само продажбите. Има наследство и дарение...
СТОЯН ВИТАНОВ: Не случайно част от нашите колеги се появиха с луксозните си къщи. Точно защото са купували на данъчни оценки.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Така е, но хората даряват на децата си.
СТОЯН ВИТАНОВ: Добре, за дарение да бъде 50% от тази оценка.
Овен това всеки един район има средна пазарна оценка на имотите. И тези коефициенти или тези проценти, които ги гледаме в таблица 3, спокойно могат на база на проучване, което е за съответния регион, да бъдат докарани поне по-близо до реалността. За да не се ощетява бюджетът със стотици милиони левове.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други изказвания? – Заповядайте.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Само един въпрос, по който мисля, че не беше правилно разбран господин Имамов. Става въпрос за следното. В Бюджета за 2007 г. има една специална графа – компенсиране на отнетия пътен данък. Става въпрос за 58 млн. лв., които общините ще получат като компенсация за това, че пътният данък не отива при тях. На всяка община са написани някакви суми. Качвайки сега пътния данък...
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Той не е патент и общините нямат отношение.
Господин Кадиев, имам още един въпрос – можем ли да отхвърлим първия закон и между първо и второ четене да го направим като предложения на народни представители, тъй като си признавам, че правим лош прецедент, когато един вносител внася две промени. И в едното, и в другото пише, че влизат в сила от 1 януари 2007 г. Промените са малко, не са толкова съществени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За нас няма значение кой ще го внесе. Важното е да станат тези промени. Тъй като са внесени в различно време, затова се получава това нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът ми е бихте ли оттеглили първия вариант, а ние да поемем ангажимента да го внесем като предложения на народни представители между първо и второ четене?
В противен случай Вие ще трябва да представите един след друг два законопроекта, което не е добре.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Това става вече за трети път.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Няма начин да ги обединим двата тук, така ли?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не. Те се обединяват след първо четене, когато вносителите са различни. Но с един вносител да ги обединяваме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: При това положение наистина би трябвало да го изтеглим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да изтеглите първия, краткия законопроект. Да потвърдим днес втория, да го внесем в залата, а предложенията по първия законопроект да го внесем от името на народни представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Добре.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: При това положение няма да подлагам на гласуване първия вариант на законопроекта.
Подлагам на гласуване за първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 650-01-413 от 15 ноември 2006 г.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 18,05 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ



Стенограф:
Н. Иванова