П Р О Т О К О Л
№ 35

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 35

На 30 ноември 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г. – второ гласуване, продължение.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем заседанието на комисията.
Предложението за дневен ред включва единствена точка - Обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г.
Освен представителите на Министерството на финансите има и представители на Прокуратурата. Разбирам, че това е единствената част от Съдебната система, която не ни е обидена за направени предложения в законопроекта.
Има ли предложения за промени в дневния ред?
Заповядайте, госпожа Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Започваме да гледаме Законопроекта за бюджета на второ четене и ние от НДСВ разбрахме, че е имало работна група относно всички предложения. Напоследък започнаха да се случват тези неща – да не бъдем канени в работните групи. Ако си спомняте, уважаеми колеги, госпожица Чилова на предишното заседание изказа своето недоволство от това. Въпреки че имахме уверението, че ще бъдем уведомявани за състава на Работната група, това за сетен път не се направи. Смятам, че бюджетът е доста сериозно нещо, в което трябва да вземат участие всички, които имат желание. И моля следващия път експертите от Бюджетната комисия както ни пращат SMS-и, че има комисия, да ни уведомяват, че ще има и Работната група, къде ще се проведе тя и от колко часа ще започне.
Смятам, че това ще е последният път, в който ще си говорим за инициативи и за вземане на участие, както и за правата на всички нас, които сме дошли да защитават интереси в Народното събрание – дали политически, дали регионални, или пък да дадат чисто експертно мнение от това, което те са събрали като професионален опит.
Надявам се, че следващата Работната група няма да се проведе без депутати от НДСВ и изобщо от депутати, които биха желали да работя, а не са били уведомени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Костадинова.
Сигурно има основание бележката, която прави, но разбирате, че обсъждането на предложенията по същество ще бъде днес. И понеже промяната на всяка цифричка в бюджета, предполага промяна на всичко отгоре надолу – приходи, разходи, от тази гледна точка Работната група беше с представителите на Министерството на финансите. Но няма казус, не е крито нещо. Обратното, аз заявявам с възможно най-голямата отговорност, че там, където имаме противоречия и не се постигне съгласие, ще отлагаме текстовете, за да се търсят решения, които действително отговарят на интересите, които са били представени в тази комисия и в този парламент. Не мисля, че в конкретния случай имате основание за безпокойство, тъй като, ако съберем този състав, за да обсъждаме нещата на работно ниво, няма да стигнем доникъде. Сега влизаме в същинското обсъждане, така че ще може да се вземе отношение.
Права сте, че народните представители трябва да получават информация кога има Работна група и ще се постараем това да не се повтаря. Моята молба към народните представители обаче е да не го превръщат в разширен публичен дебат, а да участват действително народните представители.
Ако няма други бележки и предложения за корекции, да преминем към разглеждане на проектобюджета.
Колеги, имаме опит, на днешното заседание ще обсъждаме предложенията на народните представители. Няма синтезирано предложение на Работната група за редакция и не може да има, понеже преди това комисията трябва да каже кое подкрепя и кое не. Така че, след като комисията обработи всички предложения на народни представители, тогава ще има окончателно обработване на числата в бюджета и сигурно на следващо заседание ще трябва да утвърдим тези числа.
Започваме по предложенията на народните представители, които са постъпили по законопроекта за бюджета.
Първото предложение е по чл. 1, ал. 1 – предложение от народните представители Николай Камов, Георги Анастасов и Иглика Иванова.
Тъй като не виждам тук вносителите, има ли някой, който желае да представи това предложение? – Не виждам.
Имате думата представителите на Министерството на финансите по това предложение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по същността предложението е да бъдат увеличени приходите от ДДС, за да бъдат финансирани след това в чл. 5, ал. 1 разходи за Министерство на здравеопазването. Работната група по принцип не подкрепя предложението с довода, че прогнозата специално за ДДС е направена съобразно макрорамката и, както и господин министър Орешарски сподели с вас многократно, един от най-големите рискове за следващата година е именно в областта на ДДС. Всъщност ние не смятаме, че има възможност за по-големи приходи по ДДС, тъй като възможността по-скоро е за загуба на приходи по линия на ДДС и то, както беше вече неведнъж обяснявано, в размер от 400 млн. лв. до 1 млрд. лв. Никой не знае какво може да се случи, макар че Министерството на финансите предприема всички възможни административни мерки това да не се случи следващата година.
Това е обяснението защо ние смятаме, че това не е възможно дори теоретично.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз имам процедурно предложение, господин председател - Министерството на финансите да вземат отношение по предложенията, само ако има въпроси от страна на членове на комисията, за да използваме по-ефективно нашето време.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения срещу тази процедура? – Не виждам.
Ще гласуваме направените предложения от страна на народни представители, но няма да гласуваме окончателните текстове. Тя ще ги оставим отворени и на база на приетите предложения ще се направи окончателната подготовка на варианта за гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Николай Камов и група народни представители.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Следва предложение на Мария Капон и група народни представители. Предложението не се подкрепя от Работната група.
Има ли някой да защити това предложение? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от Иван Костов и група народни представители.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа от Министерството на финансите! Аз съм съгласен с процедурата на господин Имамов. Смятам, че тя е ефективна. Затова съвсем накратко ще кажа каква е била идеята. Нямам въпроси към господа заместник-министрите, досещам се какви са техните аргументи. Затова този дебат ще си остане само за пленарната зала.
Това е цяла група предложения, които започват оттук. Даже, господин председател, след като се вземе решение по това предложение, мисля, че половината автоматично ще бъдат решени. Става дума за наше мнение, на базата на експертна оценка, за разминаване в прогнозите, които се дават в продължение вече на няколко години за приходната и разходната част на бюджета, включително разминаване между прогнозите, които дава Българската народна банка и тези, които дава Министерството на финансите.
Във връзка с това предложението е сведено да увеличение на приходите от приблизително 400 млн. лв., от които 300 млн. лв. да отидат в Държавното обществено осигуряване, а останалата сума – малко над 100 млн., да отиде в рамките на капиталовите разходи.
Защо да отиде там? Ще кажа отсега, за да не губим времето на комисията впоследствие, след взимането на това решение по ал. 1. Защото по наша преценка най-голямото изоставане и фактически най-голямата тежест от реформите падна точно върху пенсионерите. Сега има възможност да се вдигне тази база от 2007 г. и да започне да се работи с друга база нататък. Авторите на предложението сме убедени, че това е реалистично. И най-големият аргумент е това, което казах вече – големите разминавания между прогнозите и това, което се случва в края на годината.
Разбира се, съвсем сме наясно, че ръководството на Министерството на финансите изгражда резерви около всички тези приходни системи. Те имат своето основание и своята логика.
Завършвам с това, че след като комисията вземе решение и това предложение не се приеме, след това по чл. 5 – там, където тези приходи са разпределени като разходи, няма смисъл от дебат, да се проведе само гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Методиев.
Някой друг иска ли думата? Същият казус – смята се, че приходите са подценени. Знае се и позицията на Министерството на финансите.
Подлагам на гласуване това предложение.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев, което е подкрепено от Работната група. Колкото и да е парадоксално, то е в същата посока, която току-що не приехме – за увеличаване на приходната част с 51 млн. лв., за които се смята, че ресурсът ще бъде осигурен чрез промяна в Закона за акцизите.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението, което е подкрепено от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението е прието.
Следва предложение по чл. 1, ал. 2 от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от Работната група.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: За разлика от колегите, ние с колегата Димитров смятаме, че ако има риск в приходната част на бюджета и то по отношение на ДДС, главната причина за което е това, че администрацията няма готовност да посрещне новите предизвикателства, затова нашите усилия са насочени към това да се намали разходната част на бюджета именно по перо „Издръжка” и перо „Субсидии”.
Логиката по отношение „Издръжка” е следната. Докато в предходния бюджет перо „Издръжка” е увеличено с 400 млн. лв., впоследствие в този с по-малък размер, в крайна сметка държавната администрация така или иначе за издръжката си получава все повече пари, а насреща имаме по-малка ефективност.
Другият мотив, който ни е водил към това да се съкратят разходите за издръжка, е това, че миналата година беше взето решение държавната администрация да се съкрати с 10 на сто. Тя беше съкратена само в две от министерствата – едно от които Министерството на финансите, и аз твърдя, че именно в Министерството на финансите не трябваше да се прави това 10-процентно съкращение. В крайна сметка не се направиха съкращенията. На всичкото отгоре, макар и с по-малък процент от предходния бюджет, увеличаваме издръжката.
Субсидията за нефинансови предприятия касае БДЖ. Многократно управляващите ни казваха, че в крайна сметка ще намаляват субсидиите, ще се направи така, че БДЖ да заработи по-ефективно. Това не се случва. И затова смятам, че нашето предложение е резонно. За сметка на това се увеличават капиталовите разходи, които касаят общините и то е с един процент, който е за нарастването на капиталовите разходи въобще, в сравнение с предходния бюджет.
Това ни е водило, за да направим тези предложения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да направят предложение? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Който е за, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народните представители Мария Капон, Елеонора Николова, Димитър Абаджиев, Анастасия Мозер и Венцислав Върбанов. Работната група не го е подкрепила.
Има ли желаещи да представят това предложение? – Не виждам.
Има ли въпроси по него? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Маргарита Панева, Петър Мръцков и група народни представители. Работната група го е подкрепила по принцип.
Има ли желаещи да вземат отношение по това предложение? То е очевидно, Министерският съвет взе решение за вдигане на минималната работна заплата на 180 лв., трябва да се внесат съответните корекции в бюджета. Не мисля, че има нужда от обяснения.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Бих искал да попитам Министерството на финансите какви промени са необходими в този законопроект вследствие на промяната на минималната работна заплата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Велчев! Естествено един от елементите, един от показателите, който участва във формирането на отделни елементи, разходи в консолидираната фискална програма, това е минималната работна заплата. Тя дава отражение основно в няколко направления.
На първо място, безспорно дава отражение в Бюджета на Държавното обществено осигуряване, като това отражение е както в приходната част на бюджета на ДОО, така и по отношение на разходи, свързани с обезщетение в разходната част на бюджета на ДОО.
Безспорно във всички бюджетни организации, доколкото има възнаграждения, равни на минималната работна заплата, която действаше до този момент, трябва да бъдат определени на базата на новата минимална работна заплата и това засяга най-вече системата на народната просвета, в която наредбата, по която се формират възнагражденията в тази система, е основана на минималната работна заплата.
От тази гледна точка ние смятаме, че предложението е коректно. Средствата, които следва да бъдат осигурени по съответните бюджети, има различни бюджети за тяхното осигуряване и затова тук сме казали, че по принцип приемаме това предложение.
На първо място, в Бюджета на държавното обществено осигуряване в рамките на приходната и разходната част той е доста маневрен и би дал възможност, понеже измененията не са много големи, около 13 млн. лв. в приходната част, и 4-5 млн. лв. в разходната част, на този етап да не се променят съответните параметри.
Що се отнася до заплатите, най-вече тези в образованието, по линията на изпълнението на бюджета първо ще се види как ще се изпълнява бюджетът на съответните институции и след това при необходимост ще бъдат предоставени допълнителни средства от централния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата? – Няма.
Подлагам на гласуване това предложение, а при окончателната подготовка на текстовете ще се види дали е възможно да не се отразява в числата.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следващото предложение е от народния представител Стефан Софиянски. Работната група не е подкрепила това предложение.
Има ли желаещи да вземат думата? – Не виждам.
Доколкото разбирам, тук е включен проектът на Висшия съдебен съвет, който беше отхвърлен на първо гласуване в пленарната зала.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Венелин Узунов, Йовко Йовков, Филиз Хюсменова, Петя Гегова и Олимпи Кътев.
Заповядайте, господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Всъщност това е решение на нашата комисия. Мисля, че не се нуждае от допълнителна мотивировка. Основният мотив, от който сме се ръководили, за да го направим, беше, че не заделяйки средства за профилактика и превенция, след това министерствата трябва да отделят много повече средства както и държавния бюджет за настъпили щети и вреди.
Това е основата на нашето предложение и поради тази причина сме го направили.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво е становището на изпълнителната власт?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че ресурсът, който е заделен в резерва за структурни реформи специално по отношение на стихийните бедствия, почти в 90-95% се реализира на територията на общините и най-вече на общински сгради и обекти, които са пострадали. Създадената организация, по която работи Комисията за стихийни бедствия, включва и първия момент, в който неотложните разходи са налице. Създава се необходимата организация, има определен ред и правилник, по който се действа. Смятаме, че трябва да има единна политика при разходването на тези средства. От тази гледна точка смятаме, че втори канал, по който трябва да се финансира, поне на този етап няма възможност от държавата за неговото реализиране.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ясно е предложението. Аз също мисля, че едва ли е в интерес на общините, макар че формално изглежда така. Едва ли ще им реши въпроса, но ще има повод да се обяснява, че имат пари за тази работа.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Това е разходът на прихода, който вече отхвърлихте. И са упоменати числата за държавното обществено осигуряване и капиталови разходи. Аз вече го обосновах. Мисля, че и резултатът е ясен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Ако решим да гледаме чл. 2, то трябва първо да обсъдим и това предложение. Ако решим да го отложим за следващото заседание, може би и това предложение трябва да се отложи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението беше да се гледат само предложенията на народни представители, тъй като финалните цифри просто ги няма. Сега да обсъдим предложенията на народните представители, а на следващо заседание ще гледаме окончателните текстове.
Имате думата, колеги.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, съжалявам, че няма представители на Висшия съдебен съвет и аз не мога да говоря от името на цялата Съдебна власт, но ви благодаря за предоставената възможност да изложа позицията на Прокуратурата на Република България относно предложението на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев, относно бюджета на Прокуратурата на Република България. Ще се опитам да бъда максимално кратък.
Знаете, че Прокуратурата тази година беше институцията, която ежедневно присъства в средствата за масово осведомяване, включително е обект на проверка от нашите европейски партньори, отнесе много – за съжаление – заслужени критики. И новото ръководство на Прокуратурата действително се опитва да промени тази институция и да бъде във вид, в който ще задоволи претенциите на българските граждани и съответно на страните от Европейския съюз и експертите, които ни проверяват. Затова ние сме предприели мерки към въвеждане на унифицирана информационна система, която е в почти завършен вид и започна въвеждането на информацията в някои от прокуратурите.
За целта ние се нуждаем спешно от съответен обучен квалифициран състав от съдебни служители. Просто бих искал да ви прочета няколко цифри, за да разберете нашата необходимост.
В момента по щата на Прокуратурата на Република България, която се състои от 153 самостоятелни звена, просто няма друга институция в страната, изключвайки двете силови ведомства – Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, които да имат състав, по-голям от Прокуратурата. В момента щатът на Прокуратурата е 3165 магистрати и служебни служители, разпределени в 153 прокуратури. И това е без бъдещите 28 административни прокуратури, които няма начин да не бъдат създадени, тъй като това е изискване на Конституцията. Всички вие знаете, че вече са назначени съдиите в административните съдилища. Новият закон, който предстои да бъде приет – Административно-наказателният кодекс, предвижда много засилено участие на прокуратурите и на прокурорите от съответните първоинстанционни прокуратури в заседанията на административните съдилища по обжалване на налаганите административни наказания. Без такива структури, които в момента не са предвидени и не са обезпечени нито кадрово, нито финансово, прокуратурата и административният процес няма да успее да мине.
Във всички 153 прокуратури ние имаме по щат 108 компютърни оператори с деловодни функции. Само в Софийската районна прокуратура в момента работят 199 прокурори. По всяка една преписка или наказателно производство тази програма предвижда 72 позиции. Сами преценете дали може един или двама оператори да въвеждат цялата необходима информация. Заложили сме само още 108 броя, което е крайно недостатъчно. В цялата прокуратура имаме 33 щатни бройки за системни администратори, а във всяка прокуратура трябва да бъде изградена и в повечето места е изградена съответната система, която е компютърна мрежа с десетки персонални компютри, със сървъри. Не е по силите на един обикновен служител да поддържа в изправност тази техника.
Същевременно, голяма критика към Прокуратурата се отправя за затвореност на Прокуратурата. В момента нямаме нито един специалист по щат за връзки с обществеността. Полагаме неимоверни усилия да отворим тази система към гражданството, към другите институции, за да може обществото да получава навременна, точна и коректна информация. Предвидили сме само 30 щатни бройки за 153 прокуратури.
От миналата година се започна разкриване на регистратури за класифицирана информация. От 153 прокуратури в момента, ние разполагаме само с две регистратури, които са сертифицирани по съответния ред, а ежедневно се налага да работим с материали, които съдържат класифицирана информация. Нямаме нито един щат за специалист, изключая един-единствен специалист, който е по щата на администрацията на главния прокурор, за работа с такава класифицирана информация. Предвидили сме 70 такива специалисти. Това са нови щатни бройки, които ние сме поискали от Висшия съдебен съвет и са предвидени.
Съответно с решението на Министерския съвет и предложението за бюджет, тези бройки са отрязани.
Предвиденият бюджет не съдържа обезпечаване на дейността на тези служители. Казвам това, за да заключа, че и предложеното намаление в бюджета на Прокуратурата в разходната част от 83 млн. 622 хил. лв. на 82 млн. 717 хил. лв., тоест още 900 хил. лв. под предложението на Министерския съвет, съвсем няма да даде възможност на Прокуратурата в 2007 г. да изпълни очакванията както на експертите от Европейския съюз, така и на българските граждани. Затова молбата на господин Борис Велчев – главен прокурор, и на ръководството на Прокуратурата, е поне да отхвърлите това предложение и да приемете предложението на Министерския съвет, а пък с вътрешни резерви Прокуратурата ще се опита, поемайки някои служители по две функции, да изпълним доколкото можем поетите пред обществото ангажименти.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Ананиев.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател, тук започва дискусията по същество на базата на разговорите, които водихме при първо четене на Законопроекта за държавния бюджет. Безспорно изказването сигурно отговаря на действителните потребности на Главна прокуратура и проблемите, които трябва да решава през следващата година. Не искам по същество да анализирам това предложение. Лошото е, че ние се намираме на второ четене на Законопроекта за държавния бюджет за 2007 г. и би трябвало да анализираме и вземаме решения по конкретни предложения.
Такова предложени, за съжаление, не е постъпило от нито един народен представител, от гледна точка на завишаване разходите на Главна прокуратура и не зная дали имам право по принцип да анализирам такова предложение. Говоря от чисто техническа гледна точка.
По принцип вие знаете, че цялостното предложение на Висшия съдебен съвет за бюджет на Съдебната власт, беше на значително по-голяма сума, почти двойно от това, което изрази като становище Министерския съвет, но на първо четене вие приехте становището на Министерския съвет.
И тук има една съвсем малка промяна, която се предлага от народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев, която Работната група е подкрепила, но там става въпрос за нещо съвършено различно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Едно уточнение. Вие всъщност виждате предложението, в което се сочи източникът. Вие възразявате срещу източникът, а не срещу промените в закона, което са различни неща.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Всъщност аз мисля, че ако се приеме гледната точка на колегите от прокуратурата, то в предложението на народните представители Михов, Мингова и Цонев, би трябвало цифрата „132 300” да се замени със „131 395”, а цифрата „62 300” да се замени с „61 395”. И в долната част, говореща за източниците на исканите увеличения, съответно цифрата „2,3” също ще намалее с 905 хиляди. Именно 905 хиляди е разликата между това, което е предложил със становището си Министерския съвет, и това, което предлагат народните представители Миков, Мингова и Цонев.
След като чуваме мотивировката на представителите на Прокуратурата, особено основателно ми звучи тезата, че средства за създаването догодина на административни прокуратури не са предвидени в бюджета, аз лично смятам, че следва комисията да подкрепи виждането на Прокуратурата и да намали тези цифри с по 905 хиляди, а в чл. 2 да редактираме и предложението на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев за конкретната разбивка между органите на Съдебната власт.
Смятам, че процедурно това може да бъде постигнато със становище на комисията, ако бъде подкрепено това виждане с мнозинство. Окончателната редакция и на чл. 1, и на чл. 2 да отрази това, което предлагаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, ако искате да гласуваме предложението на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев и след това да се върнем отново на текста.
Подкрепяме философията, още повече, че тези 51 млн. лв. са безспорни. Аз не виждам възражения. Тези пари от 2,3 млн. лв. отиват в резерва, можем да оперираме с тях. Нека да опростим нещата, да подкрепим предложението по принцип, а при окончателната редакция ще видим какви ще са конкретните числа.
Има ли възражения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Ще конкретизираме нещата в окончателните текстове.
По чл. 2 има предложение от народните представители Борислав Великов и Радослав Илиевски, което е подкрепено от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следва предложение на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев, което е подкрепено от Работната група.
Има ли съображения?
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Предлагам тук по принцип да подкрепим предложението но по същите съображения, които изложих, всички числа да бъдат завишени с 905 хил. лв.
Ако искате можем да подходим аналогично, господин председател – по принцип да подкрепим предложението, а същественото гласуване да бъде на следващото заседание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Велчев, аз имам предложение, което ми се струва, че може да бъде разгледано. Ние все още нямаме законопроект, с който поне да е влязло в парламента разглеждането на административните прокуратури, нямаме такъв аргумент. Мисля, че парите, ако останат в резерва, както са предвидени, когато разглеждаме промяната в закона, ние може тогава в самия закон да запишем като източник да се ползва резервът, който е за структурна реформа. Не стои много аргументирано да възстановим или да конкретизираме някаква сума по закон, който още не е гледан нито от правителството, нито от Народното събрание.
Преценете вие, но така ми се струва по-правилно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Първанов.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Може би не стана много ясно. Тези 905 хил. лв. ни трябват за сегашните щатни бройки, които имаме в Прокуратурата, а не за бъдещите административни съдилища. С тези пари ние евентуално ще можем да назначим част от служителите, които ни трябват за информационната система, за служителите по защита от класифицираната информация. А тези прокуратури, които вероятно ще бъдат създадени, защото Конституцията и законите ги налагат – 28 административни прокуратури, за тях бяхме предвидили 20 млн. лв., които сега тук ги няма, и които биха могли да бъдат в този резерв, ако бъдат създадени, разбира се. В момента не говоря за тези административни прокуратури.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Процедурата е ясна. Предлагам и тук гласуването да бъде подкрепа по принцип с конкретизация на числата, след като се уточним какво приемаме за съдебната власт.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следва предложение на Борислав Великов и Радослав Илиевски по чл. 2, ал. 2. Това е същото предложение, което гласувахме по ал. 1.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следва предложение от Мария Капон и група народни представители, което не се подкрепя от Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев. Това е частта, която засяга бюджета на Съдебната власт.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Тук, колеги, предлагам преди да гласуваме предложението по принцип, първо редакционно да гласуваме запазване в реда на Прокуратура на Република България на числото „83 622” вместо то да бъде намалено на „82 717”. И след това да гласуваме самото предложение в цялата му част.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли становища по това предложение?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като предложенията, които сме направили, са решения на коалицията, затова са подписани така, бих искал да знам това намаляване от намалението от 2-та процента на 1 процент ли идва, или от намаляването на щатните бройки заети/незаети.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: От двата процента.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сега заместващото предложение е да не намаляваме двата процента, да остане същата сума ли? Или да ги намалим, обаче да ги дадем за друго? Искам да си изясня.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: По принцип се намалява за всички от 2% на 1%, но тъй като Прокуратурата има определени нужди, които включват и създаването догодина на административните прокуратури, и електронната система, за разлика от другите съдебни органи предлагам да бъде запазено числото „83 622”.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тоест, ще се получи една вътрешна трансформация в бюджета на Прокуратурата, така ли?
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Това ще бъде за сметка на излишъка за структурните реформи, който няма да се увеличи от 130 на 132 млн. и 300.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Исках да си изясня вътрешната структура, че е от намаляване от 2-та процента на 1 процент, а пък ги даваме за други заплати. Това исках да си изясня.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Министерството на финансите реагира, защото се ограничава възможността да оперират с тези средства.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще внеса още малко хаос в ситуацията, но определянето на тези проценти с Кодекса за социално осигуряване, се оказва изрично право и задължение на Министерския съвет, а не на парламента. Така че ще бъде трудно ние да вкараме тази законодателна мярка, ако не отнемем права в Кодекса за социално осигуряване на Министерския съвет. Освен това се оказа, че това не е единствената система, която е с 2%. За моя изненада не са единствената система. До голяма степен тук се прояви разколебаване дали да се отстоява тази мярка, тъй като аршинът вече не е еднакъв.
Ще се търси решението, но не можем да го направим със Закона за бюджета.
Ако ситуацията е ясна, да минем към гласуване на това предложение.
Господин Велчев предлага да запазим първоначалното число на Прокуратурата с оглед на задачите, които са се появили и кадровите потребности. Аз добавям и това, че се оказа, че това е единствената подсистема на съдебната власт, която не е раздавала допълнителни заплати през тази година. Това също е допълнителен аргумент.
Подлагам на гласуване предложението на господин Велчев да запазим старото число.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Промяната или възстановяването на тази цифра обаче трябва да намери отражение и в първата алинея, където са посочени по видове разходи – заплати и осигурителни вноски ли възстановяваме, за да бъде всичко отразено коректно и както трябва.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз затова попитах вътрешната структура каква е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Тези 900 хил. лв. за заплати и за осигурителни вноски ли ще се ползват, или ще бъдат свързани с текущата издръжка.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Откъдето сте ги взели.
Нека те да си го направят.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбрахме се, че ще гласуваме финалните цифри на следващото заседание. Ще уточним нещата. Има добра воля в парламента да подкрепим реформите в Прокуратурата.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и на цялата комисия. Ако разрешите, ще се оттеглим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев, с предложението на господин Милен Велчев, което гласувахме преди малко.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 5, ал. 1 има предложение на народните представители Борислав Великов и Радослав Илиевски, което е като предложението, което вече беше прието. Подкрепено е и от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следва предложение на народните представители Николай Камов, Георги Анастасов и Иглика Иванова, което беше отхвърлено в първата му част.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Добромир Гущеров и Васил Калинов, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли желаещи да се изкажат? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Има предложение на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев, което е подкрепено от Работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следва предложение по чл. 5, ал. 2 от народните представители Захари Георгиев, Лютви Местан и Владимир Дончев. Това предложение ще предизвика доста дебати и в залата – Технически университет – София, филиал Пловдив иска да бъде на отделен ред, както е бил дълго време. В общи линии няма форма, по която това да се случи. Работната група не подкрепя предложението. Разбирате, че всички филиали ще поискат същата практика. Няма как това да се случи.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Следва предложение на Мария Капон и група народни представители, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
По чл. 5, ал. 3 има предложение от народните представители Николай Камов, Георги Анастасов и Иглика Иванова, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли желаещи да се изкажат? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Следва предложение от народните представители Добромир Гущеров и Васил Калинов.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
По чл. 6, ал. 4 има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов.
Има ли желаещи да се изкажат? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народните представители Михаил Миков, Анелия Мингова и Йордан Цонев, което е подкрепено от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 5, ал. 5 има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев, Нено Димов и Асен Агов.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
По чл. 5, ал. 8 има предложение от Мария Капон и група народни представители, което Работната група е подкрепила по принцип.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Защо сте променили предложението на вносителя и сте приели „Интернет сайт”. Между сайт и страница има разлика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ПЕНКОВ: Затова е записано „по принцип”, защото остава „страница”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следващото предложение е по чл. 5, ал. 8 е отново на Мария Капон и група народни представители. То е същото предложение и отново е подкрепено по принцип. Няма да го подлагам на гласуване.
По чл. 5, ал. 9 има предложения от народните представители Мария Любчева и Трифон Митев. Работната група е подкрепила това предложение.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 5, ал. 7, 8 и 11 има предложение от Мария Капон и група народни представители, което е подкрепено от Работната група. Ние го гласувахме, няма да го подлагам на гласуване.
По чл. 6, ал. 1 има предложение от Венелин Узунов и група народни представители, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Следва предложение от Захари Георгиев и групи народни представители, което е по чл. 8, ал. 1. Работната група е подкрепила предложението в рамките на Съюза на слепите в България да се обособи сума за Националния център за рехабилитация на слепи гр. Пловдив. Няма възражения от вносителя, няма промени в числата.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Има предложение от народните представители Маруся Любчева и Трифон Митев. Работната група не е подкрепила това предложение.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Когато стигнем до този текст винаги обясняваме двете изисквания, които трябва да са налице и то съвместно, комулативно, за да могат да бъдат подпомагани от държавата такива организации с нестопанска цел. Едното е да бъдат регистрирани в регистъра на Министерството на правосъдието като такива лица. И второто е да има специален закон, с който да се предвижда такова подпомагане от страна на държавата. Поради липсата на второто основание, не сме подкрепили предложението. Разбира се, остава възможността на тази организация в рамките на средствата, посочени като резерв, и при правилата, които одобряваме, да кандидатстват по определен проект.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
По чл. 8, ал. 3, 4 и 5 има предложение на народния представител Донка Михайлова, което е подкрепено от комисията.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господа заместник-министри! Предложенията, които правя по ал. 3, 4 и 5 са свързани с три основни проблема.
Първо, има неясноти по отношение на дефиниране на програмните области, касаещи организациите, регистрирани в централния регистър. Тези неясноти в много голяма степен са в противоречие със записаните в Закона за юридическите лица с нестопанска цел дефиниции по отношение на обществената полезност на организациите.
Вторият проблем е свързан с некоректно дефиниране на критериите за оценка. Там са дефинирани като основни критерии численост на лицата, които касаят проектите.
И трето, случва се много често, включително и миналата година, организации, които са упоменати в бюджета в точките от 1 до 21, кандидатстват отново и получават средства в рамките на т. 22. Това означава, че няколко хиляди организации се борят за 1 млн. лв. в рамките на т. 22, а част от тези, които са записани в т. От 1 до 21, отново участват и в това финансиране.
В тази посока са моите предложения. Свързани са в ал. 3 с едно по-коректно дефиниране на програмните области, тъй като не зная дали някой знае какво значи „социален туризъм”. Второто ми предложение по ал. 4 е свързано с критерии за оценка, доближаващи се до тези по европейските програми. И третото предложение по ал. 5 мисля, че е пределно ясно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли някакви възражения от изпълнителната власт? – Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Донка Михайлова по ал. 3, 4 и 5, подкрепени от Работната група.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложенията са приети.
По чл. 9 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Не смятам, че е необходимо да го обосновавам, тъй като на всички е ясно. Интересно ми е какво ще кажат от Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Още на предишното заседание, когато гледахме законопроекта на първо четене, се опитах да направя разяснение, което се знае вече от всички ни – как се формират средствата, които държавата предоставя като делегирани дейности. Преотстъпването на данъка върху общия доход се базира на натуралните показатели на съответните дейности, които са посочени като делегирани от държавата и съответните нормативи или стандарти за издръжка. Второто се приема от Министерския съвет, а самият охват или натуралните показатели се подават от отраслевите министерства. На тази база се формира сумата, която държавата преотстъпва от данъка върху общия доход, като тази сума може да бъде даже и недостатъчна да се похарчи целия 100-процентов размер на данъка върху общия доход и да се даде допълваща субсидия с оглед да се осигури стандарта за издръжка.
Не виждам защо трябва да бъде минимум 50% и защо трябва да поставяме общините в неравностойно положение. Тоест на тези, които имат данък общ доход, неосигуряващ делегираните от държавата дейности, ще има дадем 100-те процента от данъка, а пък на тези, на които им стига и остава, без да е свързано с някакво задължение и отговорност на държавата, ще им предоставяме минимум 50%. И какво значи минимум 50%? Логично е преотстъпеният данък да се обвързва с делегираните дейности. Това ние сме направили и го правим от три години. Нямаме никакви възражения от Националното сдружение на общините в Република България.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Логично е да се преразпределя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Известно е откъде тръгна тази дискусия. АЗ мисля, че няма логика да се смята, че общината има единствен принос за тези приходи. Приходите на общината от този данък се формира в резултат на това, че е елемент, част от цялото като държава, като териториални структури и т.н.
На второ място, мисля, че господин Ананиев беше достатъчно ясен – разминава се това предложение със системата на покриване на държавните функции и потребностите на различните общини. Ако приемем това изискване, трябва да помислим за механизъм за покриване на големите потребности на общините, които нямат високи приходи от този данък. Как ще стане това? Мисля, че е излишно да разговаряме на тази тема.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Данъкът върху общия доход е републикански данък и не случайно, когато говорим за взаимоотношенията с общините ние казваме, че той става споделен или преотстъпен. Използват се и двата термина. Това показва, че преотстъпвайки част от него или споделяйки част от него, е свързано с определен ангажимент на държавата.
Има и други тези, които се развиват, но те отиват в другата крайност, например, след като е републикански, той да постъпва изцяло в републиканския бюджет, а пък държавата да предостави субсидии, за да издържа своите дейности, делегирани от нея. Мисля, че това е посока, която влиза в противоречие с финансовата децентрализация и някои правомощия, които сме дали след това за компенсирано преразпределение на преизпълнението на данъка. Така че има цялостен механизъм, който мисля, че е коректен и отговаря на приетите стратегии и програми за изпълнение на финансовата децентрализация.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам си, че не съм сигурен, че механизмът е особено коректен, тъй като точно заради това, че е републикански данък, не знам защо след това, като го преизпълнят, получават пари, тъй като по тази логика държавата възлага и си плаща. И тук съм съгласен с Вас, че ако това плащане не се покрива с този данък, държавата бръква в джоба си, и дава още пари. Но не знам защо дава, когато се преизпълнява събирането.
РЕПЛИКА: Исторически е така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, исторически може. Ние сме традиционалисти. Но в тази посока казвам, че това едва ли е най-справедливият механизъм точно заради това, че това е републикански данък. И завъртайки колелото на историята не толкова далеч, всички знаем, че Варна, Девня, София и други бяха на вноска. Бихме могли да обърнем нещата, държавата да си го събере целия и да си плаща отделно. И така може да се прави. Но претенциите, че този данък е роден от общинската власт и трябва да влезе в общината, просто не е сериозна.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Това е един доста дълъг дебат и аз не мисля, че трябва да го задълбочаваме, но ще дам един конкретен пример. Нека някой да се обоснове с какво е допринесло за повечето работни места в Банско държавата? Кой е инвеститорът там – държавата ли? Частни инвеститори са. Има ли инфраструктура? Каква инфраструктура има в този район? Обяснете ми. Напротив, има проблем с инфраструктурата.
Работните места и това, което се плаща като данък върху доходите от физическите лица, са създадени благодарение на общината.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сега много бързо ще стигнем до идеята да нулираме данъците и всеки да се оправя със собствения си труд.
Освен това, скъпи колеги, все пак сме в парламента на Република България. С този общински федерализъм няма да стигнем до никъде. Все пак софиянци в събота си яхват колите и тръгват по едни пътища, за да стигнат до родните си места, които едва ли могат да се направят с нещо друго, освен с парите от данъци.
По тази логика и корпоративният данък трябва да оставим в общините. Аз не виждам разлика. Повечето данъци трябва да ги оставим по места.
Влязохме в теория.
Който подкрепя предложението, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Следва предложение от Мария Капон и група народни представители, което е със същите акорди.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
По чл. 10, ал. 1 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от Работната група.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ще поискам пояснение защо не е прието това, което се предлага в т. 2, тъй като тестът е свързан с едно просто дозиясняване на схемата, по която става разпределението.
По т. 1 ми е ясно какво ще ми отговорят, така че не виждам смисъл да губя времето на колегите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, мотивите са абсолютно всичките. Нека народния представител да обясни какво точно преследва с този запис. Обяснението е това, което посочих преди малко – как се формират взаимоотношенията за делегираните от държавата дейности. Стандарти и натурални показатели, които са приложение към закона. Какво иска да каже вносителят?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Искате ли думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Предлагам да се гласува, няма смисъл да го коментираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който подкрепя предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Васил Паница, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Следва предложение от народния представител Николай Камов, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народния представител Димитър Камбуров, което не е подкрепено от Работната група.
Декларирам наличие на интереси и призовавам господин Цонев също да не участва в гласуването.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Йовко Йовков, Иван Гороломов, Костадин Паскалев и други, което е частично подкрепено от Работната група.
Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Господин председател, тук става въпрос за прехвърляне на трансфери, които са към отделните министерства, директно към общините. Това са три вида разходи, които се осъществяват в екологичните обекти, в сферата на образованието и т.н. По никакъв начин не се увеличава разходната част или приходната част на бюджета. Става въпрос за съвсем други взаимоотношения.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
От името на Националното сдружение на общините искам да благодаря на тримата депутати, които подкрепиха нашето предложение. (Оживление) Просто благодарих. Мисля, че това се подразбира от добрия тон.
В този смисъл една договорена мярка в споразумението с правителството се подкрепя частично. Искаме да благодарим за подкрепата, която получаваме и не знаем защо не се подкрепя напълно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има един участник в този дебат, който в момента не присъства. Министърът на регионалното развитие и благоустройството потвърди позицията си, че той има воля тези пари да отидат в общинските бюджети. Другите министри, от които зависи да е в пълен размер, изказаха категорично обратна воля. А е останало до 55 млн. лв., тъй като министър Гагаузов твърди, че 54 действително са разпределени, но има още 1 млн., който не е разпределен. Този въпрос трябва да се реши. И ако може да се разпредели – прекрасно. Ако не може, ще останат 54 млн. лв., а този ще си остане на досегашното място.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Ние държим да има ясни критерии, по които да се разпределя по общини и да се вижда още с държавния бюджет как се разпределят тези пари по всички ресурси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Неслучайно парламентът взе решение при промяна на Закона за местната власт да поиска кметовете да са с висше образование, тъй като някъде тревогите са много тривиални, но те опират до капацитет. Да се надяваме, че действително местната власт е тази европейска местна власт, която ни води в правилната посока.
Разбирам, че Министерството на финансите не възразява срещу тази схема.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следва предложение от народния представител Маргарита Панева. Работната група не е подкрепила предложението.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Елиана Масева, което също не е подкрепено от Работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Стефан Софиянски. Работната група подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Доколкото разбирам, Работната група е подкрепила предложението само по т. 1.1.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Точно така.
Подкрепяме предложението частично, но не го подкрепяме изцяло.
Предложение от Мария Капон и група народни представители, което не е подкрепено от Работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
По чл. 10, ал. 2 има предложение от народния представител Стефан Софиянски, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
По чл. 10, ал. 3 има предложение от народните представители Николай Камов, Георги Анастасов и Иглика Иванова, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
По чл. 12 има предложение от Мария Капон и група народни представители, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
По чл. 13, ал. 1 има предложение на народните представители Ариф Агуш, Тодор Кумчев и Иван Иванов.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, днес постъпи писмо в Министерството на финансите, което е подписано от госпожа Емилия Стоянова – изпълнителен директор на "Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда" към МОСВ, ни уведомява, че съгласувано с министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, Приложение № 8 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. остава област Смолян, община Рудозем, обект „Канализация село Чепинци” на стойност 1 млн. лв. и срок за изпълнение 2002-2007 г. Обектът, довеждащ колектор Рудозем на стойност 1 млн. 970 хил. 295 лв. ще бъде разгледан на заседание на Управителния съвет на ПУДООС за поетапно финансиране от предприятието.
Ако трябва, ще оставим един екземпляр от писмото при вас в комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре е да го имаме.
Разбирам, че няма основание да подкрепим това предложение.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, с това приключваме първата част от Законопроекта за държавния бюджет за 2007 г.
Следващото заседание на комисията ще бъде утре от 14 часа.
Благодаря ви за ползотворната работа.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова