П Р О Т О К О Л
№ 38

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 38

На 6 декември 2006 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 602-01-99, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г. – второ гласуване.
2. Обсъждане на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 602-01-100, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Тук на представителите на вносителя, както и народните представители, които са направили предложения по законопроектите.
Проектът за дневен ред ви е раздаден предварително:
1. Обсъждане на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 602-01-99, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г. – второ гласуване.
2. Обсъждане на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 602-01-100, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2006 г.
Има ли предложения по дневния ред? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2007 ГОДИНА.
Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г.
Има ли бележки по заглавието? – Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Заглавието е прието.
По чл. 1 има предложение от народния представител Маргарита Панева. Работната група го е подкрепила по принцип.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря за подкрепата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преминаваме към гласуване на чл. 1. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Който подкрепя текста на чл. 1, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Член 1 е приет.
По чл. 2 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 2 е приет.
По чл. 3 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 3 е приет.
По чл. 4 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 4 е приет.
По чл. 5 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 5 е приет.
По чл. 6 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 6 е приет.
По чл. 7 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Член 7 е приет.
По чл. 8 има предложение от народните представители Петър Мръцков и Донка Михайлова – да се вдигне максималният осигурителен праг от 1400 на 1500 лв. Работната група е подкрепила предложението.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не съм участвал в Работната група по този текст и съответно по предложението, но мисля, че няма политически консенсус за приемането на това предложение за увеличение от 1400 на 1500 лв. на максималния осигурителен доход. Така че споделям пред вас, че без съгласуване поне в тройната коалиция, не би трябвало да се вкарва такова предложение. Предлагам да се възстанови стария максимален осигурителен доход.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Оперативните разговори през последните два дни показаха абсолютен консенсус. И при последния разговор с министъра на финансите вчера следобед също се показа такъв консенсус.
По принцип според мен няма възразяваща политическа сила.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Аз имам въпрос с колко ще се увеличи размерът на постъпленията, ако се увеличи този праг?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Веднага ще кажа, че има отражение в приходната и разходната част. И най-интересното е, че крайният резултат е положителен за бюджета на ДОО – 17,5 млн. лв. се увеличава приходната част и 2,8 млн. се увеличава разходната част. Тоест, на нетна основа въздействието върху бюджета на ДОО е положителен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Едва ли ще има безпокойства.
Признавам, че за последна година трябва да постъпваме по този начин. Този праг сигурно трябва да се увеличава с толкова, с колкото се качват пенсиите. Тъй като 100 лв. преди седем години сигурно са били много пари, но 100 лв. сега не са онези 100 лв. И тези 100 лв. са по-малко от увеличението с 8,5%. Би трябвало да увеличим със 119 лв., за да съответства на 8,5%. Но като за последно да го направим по метода на закръгляването. Мисля, че от догодина ще е добре вносителят да си направи другите разчети.
Подлагам на гласуване предложението за чл. 8 с вдигането на базата на 1500 лв.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Виждате ли какъв консенсус има, господин Ананиев. (Оживление)
По чл. 9 има предложение от народните представители Хърков, Кузов и Илиев, което не е подкрепено от Работната група.
Има предложение от народния представител Маргарита Панева, което не е подкрепено от Работната група.
Има и предложение от народните представители Веселин Методиев и Антонела Понева, което също не е подкрепено от Работната група.
Работната група е подкрепила текста на вносителя за чл. 9.
Заповядайте, госпожо Панева.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че в този състав вече имаше едно обсъждане по отношение на онова, което се случва с Кодекса за социално осигуряване при приемането на Бюджета за 2007 г. За съжаление, ние сме свидетели на промени в Кодекса в рамките на близо 6 страници, които на практика обезсмислят работата ни като законодатели при приемане на основното законодателство на Република България. И целият този поток и порой от промени засяга и чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, а ние вече си бяхме дали дума. И ако искаме да сме като законодателен орган принципни и последователни, справедливи и да отговорим на принципа за солидарност, трябва да отстоим тази позиция, защото, дами и господа, една категория пенсионери година и половина няма да имат промяна в пенсията си. За сметка на това други ще имат вече две промени.
Освен това мотивът, че няма пари, че няма откъде да дойдат, не може да бъде мотив, защото в крайна сметка бюджетът се прави от специалисти и те трябваше да го направят на база на действащото законодателство. Освен това в началото на годината наистина може и да няма пари, но обикновено сумите за пенсии се изплащат през месец март. Тогава почти всички сме платили данъците си в началото на годината, таксите и т.н. Това са най-тежките месеци, това е времето, в което хората няма на какво друго да разчитат.
Доводите, че коледните надбавки, които получават пенсионерите, биха заменили едно увеличение на пенсиите от януари, също не звучат сериозно, защото 50 лв. за хора с пенсия над 150 лв. на практика не означават нищо.
И друг довод. Ако разделим 8,5% на цялата 2007 г. се получава така, че увеличението на пенсиите е едва ли не по-малко от инфлационния процент. Така че аз ви моля да помислим много добре, когато приемаме закони, които касаят 1/3 от населението на България, която все пак още е в България. Не да изгоним тези хора да отглеждат внуците си в чужбина.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Призивът прозвуча интересно. Не съм се сещал за такава възможност. (Оживление)
Господин Кузов, имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря на госпожа Панева, която ми помогна и пое част от тежестта, с която съм се нагърбил, за да успея да ви убедя в думите си. Смятам, че тук не бива да се делим на опозиция и на управляващи, а трябва да се делим на мислещи и немислещи. Казвам го не в кръга на обидата.
Защото, от 1 януари, ако се осъвремени, съгласно чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване пенсията на хората, тя, първо, по някакъв начин ще бъде социално значима, тъй като за никого не е тайна, че една голяма част от тях взимат ниски пенсии.
Първият момент в предложението ни е минималната пенсия да стане 68% от минималната работна заплата. Господин Христосков няма противоречие с мен и каза, че би го подкрепил, ако му осигурим пари. (Оживление)
Министерството на финансите и въобще бюджетът би могъл да задели още малко парички идната година, за да може тази пенсия да стане 68% от минималната работна заплата. Виждате, че с лекота вдигнахме осигурителния праг точно с такава цел – да може да се напълни бюджетът и оттам да се разпредели по един по-социален начин.
Предлагам на всички колеги това, което сме предложили – да се увеличи минималната пенсия на 68% от минималната работна заплата. И обезателно от 1 януари да има осъвременяване на пенсията, съгласно чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Това е една група предложения, които вървят по логиката на предложенията, които бяха правени в законопроекта за държавния бюджет. Така че за тези от колегите, които имат някакъв спомен, ще е ясно защо тук се появяват тези предложения.
На първо място, нашето предложение с госпожа Понева, изключва предложението през годината на две части, в които да се реагира от страна на държавата и на нейните институции по пенсионния въпрос. Всичко да стартира от началото на годината и това е отпадането на т. 1 и 2. Това е техническата част.
И другата, по-съществената, свързваме с предложенията, давани от съюзите на пенсионерите в България – определянето на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, като числото е извлечено от предложенията, които бяха правени за промени в държавния бюджет – за разходите на държавния бюджет към държавното обществено осигуряване. Това е възможността да се вдигне базата.
Аргументът е същият. Аз ще го повторя. Във всички години на реформи най-голямата тежест падна върху възрастните хора в България. За тях затрудненията са най-големи. И затова сега би могло при непрекъснато увеличаване на приходите, което като тенденция се запази и за 2007 г. и то в много по-голяма пропорция, отколкото е на Министерството на финансите, в това сме абсолютно сигурни, самата година ще го докаже, според нас сега е моментът, в който да може да се вдигне тази база. За да може занапред, в следващите години да се работи с друга база. Тази база е остаряла.
Във връзка с това ще взема отношение и по другите предложения, защото логиката върви последователно.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по тези проблеми?
Имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние направихме коректно изчисление колко струват тези предложения на народните представители и можем да помогнем при вземането на решения само с това.
Предложението на господин Кузов, което се съдържа и в предложението на господин Методиев и на госпожа Понева, за минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст 68% от минималната работна заплата или 126 лв., струва 343,9 млн. лв., тъй като този стандарт „минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст” се разпростира и спрямо всички останали минимални трудови пенсии, които произтичат от тази база.
Предложението на госпожа Панева, което се съдържа и в предложението на господин Кузов, а именно за индексиране на пенсиите от 1 януари 2007 г. с 6,5% струва 189,1 млн. лв.
Това са параметрите и не може да се прави никаква връзка с увеличението на максималния доход от 1400 на 1500 лв., защото разбрахте, че там нетният ефект е само 15 млн. лв.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Искам да избягаме от политиката, но все пак протестирам срещу твърдението колко струват предложенията. Това е българският пенсионер, господин Христосков. И смятам, че не можем да гледаме на него или на нас като на някаква стока. Ако трябва да се дадат тези пари, за да оцелее българският пенсионер, категорично съм за това и смятам, че никой в тази комисия, която е професионална и експертна, не би гласувал против това да оцелее българският пенсионер.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Спомняте си точно какво се случи в тази комисия. За тази година увеличението беше изнесено от 1 юли за 1 януари. Тоест, цикълът на увеличение на пенсиите беше шестмесечен. От тази гледна точка, върху тази база се смята и увеличението за следващата година. Не бихме могли да кажем, че тук е направено нещо против интересите на пенсионерите. Обратното, беше ускорен един процес и върху тази база те взимат през цялата 2006 г. и ще вземат през първата половина на 2007 г.
Знаете, че най-ниските пенсии на практика през тази година пораснаха с 24%. Не знам защо, но това се премълчава. Това не се харесва на хората с по-високи пенсии и вероятно имат основание, но това са фактите. Виждате, че се прави това, което е възможно. Чувате числата, които се споменават, знаете колко напрежение възникна заради онези недотам големи средства, свързани с армията. Точно в тази комисия ви призовавам да не водим популистки спор. Ясно е, че в пленарната зала може да звучи и вероятно ще звучи всичко, но едва ли това, което прави това правителство, пък и тази комисия има антисоциален характер и е насочено срещу пенсионерите. Според мен се даде максималното, което може да се даде. И напомням сумата, която се забрави, пак в тази комисия беше обсъждан вариантът – за да не товарим разходната част на бюджета за следващата година, да се отиде към коледна добавка за тази година, което се прави.
Дайте все пак да сме в рамките на реализма. Това може да се даде. Другият вариант е да орежем нещо. И аз тук напомням призива си към някои колеги от управляващото мнозинство – много лесно е да се каже „Дайте”, може би господин Методиев прави изключение в тази посока, тъй като той на друго място беше посочил откъде, но тук „Дайте да дадем” на принципа, че трябва да го дадем, защото е хуманно, без да се каже източник, просто на нашата комисия тези неща не вървят.
Призовавам ви тук да си говорим като професионална комисия, да не влизаме в политически популизъм.
АНИТА МИХАЙЛОВА: Госпожо Панева, заповядайте.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Господин Димитров, искам да Ви кажа, че в Комисията по труда и социалната политика се води непрекъснато професионален дебат. И ние, когато сме водили тези разговори, започваме точно от тази база, че има наистина увеличение на минималната пенсия с 24%, което далеч надхвърля онова, което дори са мечтали тези хора. Така че ние не сме пропуснали да кажем всички положителни неща, които са се случили и не омаловажаваме онова, което прави и вашата комисия, и нашата, и депутатите от парламента.
Идеята тук не е да противостоим едни на други, а заедно да търсим някакъв вариант за решаване на проблема, някакъв изход, някакви резерви. Така че моля ви да приемете така направените предложения. Съвсем добронамерени са и не отразяват някакво отношение към вашата комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз, господин председател, искам да кажа няколко изречения в подкрепа на Вашия призив, защото едва ли има управляващи, които да не искат да увеличат пенсиите. Няма такива. Няма такива управляващи, въпреки че това е по-скоро политическа цел на левите политически сили. Но това е друга тема.
Да говорим за бюджет, без да говорим за числа, е все едно да говорим за парламент, без да говорим за депутатите в него.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако сме изчерпали дебата, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кузов, Хърков и Илиев.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Маргарита Панева.
Който е за, моля да гласува.
За – 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Веселин Методиев и Антонела Понева.
Който е за, моля да гласува.
За – 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 9.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – 3, въздържали се – няма.
Член 9 е приет.
По чл. 10 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Донка Михайлова, което е подкрепено от Работната група. Става въпрос за максималния размер на обезщетението за безработица.
Има и предложение на народния представител Маргарита Панева, което се отнася до същото.
Господин Ананиев, каква е цената на това предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: 6 млн. и 700 хил. лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Христосков, каква е Вашата позиция?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позицията на Националния осигурителен институт е, че след корекцията на минималната работна заплата от 160 на 180 лв. на базата на политическото решение, би следвало да се коригира и максималният размер на обезщетението за безработица. Ние не трябва да правим разлика между безработния и социално слабия, който получава социални помощи. Безработният се намира между две работи и трябва да получи достатъчно обезщетение, защото той е осигурен, той е застрахован и трябва да поддържа своя социален статус с онези доходи, които е имал преди да остане без работа.
Така че ние подкрепяме това предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Дренска.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Аз получих информация, че господин Велчев явно не е съгласувал тези предложения и съжалявам, но очакваме всеки момент конферентна връзка. Ако можем да ги отложим за малко тези текстове и след това да минем на тези текстове.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Обратна процедура – да не ги отлагаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Господин председател, надявам се, че в някаква степен бих улеснила комисията, като напомня, че в резултат на предложението, което правим с господин Мръцков по чл. 8, увеличаваме приходите с 15 млн. лв. Надяваме се, че това в някаква степен компенсира тези 6,5 млн. лв.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Тъй като няма съгласуваност по това предложение на т. 5, предлагам да го отложим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Гарантирам, че предишното предложение е съгласувано. Има стенограма и мога да си нося отговорността. Изпълнителната власт не възразява срещу такава промяна.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Аз предлагам, господин председател, да подложите на гласуване чл. 10 и да видим резултатите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз говорих с министъра на финансите и той каза, че и по двете неща не е дал съгласието си. Аз му казах, че вие вече сте го гласували. Той спомена, че до 20-тина минути ще дойде на заседанието на Бюджетната комисия и ако няма възможност за преразглеждане, дебатът ще се развие в пленарната зала.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Казахте ли му, че увеличихме приходите с 15 млн. лв.?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Всичко знае. Той има справката, която и аз притежавам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Възраженията не са чисто фискални, като въздействие върху бюджетите, като паричен поток. Възраженията, които имаме, са чисто икономически, от гледна точка на макроикономиката. И особено върху 1400 и 1500 лв. и след това увеличаването от 160 на 180 лв. размера на обезщетението за безработица. Не са толкова фискални.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Бихте ли споделили тези макроикономически съображения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако говорим за 1400 и 1500 лв. и в двата случая действат върху поведението на икономическите субекти. По един или друг начин това означава увеличаване на облагането на всички физически лица. Тоест, това е приход на НОИ, но това означава и увеличаване на данъчното облагане по един или друг начин. Да оставим това, че ще има проблем и поради това, че с приемането на всички тези разходи, ние отиваме върху величината, която се преразпределя с бюджета, с тези средства ние отиваме над 41% от брутния вътрешен продукт като отражение върху бюджета. Вече не са само 17 млн. лв., за съжаление. Минималната работна заплата, която беше възможно по някакъв начин да бъде приета в рамките на бюджета, като бъдат променени тези взаимоотношения...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: 30 млн. и 900 хил. лв. е увеличението на приходната и разходната част от трите неща, които се предлагат за промяна. Тоест, балансирано е предложението като цяло, обаче трябва да се има предвид, че увеличението на разходната част с горе-долу 31 млн. лв., води до увеличаване с 0,1% на разходите по консолидираната фискална програма, с което излизаме от споразумението на коалицията за недопускане на разходи над 41%.
МИТХАТ МЕТИН: С колко излизаме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: 30 млн. и 900 хил. лв. е влиянието на трите фактора и в прихода, и в разхода. Просто съвпадение. Всяко едно нещо е устойностено и можем да кажем какво е влиянието по всеки един отделен елемент.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Дацов, имам един уточняващ въпрос. През тази година увеличихме пенсиите на пенсионерите. С колко процента се увеличи максималната пенсия, или те са по друго правило? И с колко процента ще увеличим догодина максималната пенсия, ако не направим тази промяна? Или ще я замразим и те ще напуснат общото правило?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Замразява се.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Защо се замразява? Каква е логиката – политическа, социална? Каква е логиката? Трябва да ударим точно пенсионерите!
Освен това, съжалявам много, но през тази година тези 17 млн. лв. се отразяват върху приходната, а не върху разходната част.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Следващата година...
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сега обсъждаме бюджета за 2007, а не за 2008 г. И тези проценти, които споменавате, са за 2007, а не са за 2008 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Мисля, че не е въпросът да спорим точно тук. От едната страна сме. Министерството на финансите не може да не мисли за отражението на тези фактори за следващите години. Ние не правим само бюджет за 2007 г., ще има бюджет и за 2008 и за 2009 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Господин председател, Националният осигурителен институт не би желал да се намесва в конкретните параметри дали да бъде 1400, 1500 или 1600 лв., но имаме едно възражение срещу становището на господин Дацов. То се изразява в това, че ние не бива да гледаме на увеличаването на осигурителната основа само като на увеличаване на осигурителната тежест и на приходите във фиска. Увеличаването на осигурителната основа специално на максималния осигурителен доход означава автоматично, че още през 2007 г. 2 млн. и 800 хил. лв. ще бъдат изплатени под формата на обезщетения за осигурените. И в следващата година ще се увеличи максималният размер на пенсията, тъй като за разлика от данъците, осигурителните вноски са възмездни. Зад вноските стоят и престации, стоят права на хората. И ние не можем да замразяваме тези осигурителни права на базата на някакви макроикономически съображения, колкото и маловажни да са те.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група за чл. 10 с отчитане на предложенията на госпожа Панева и на господин Петър Мръцков и госпожа Донка Михайлова.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
По чл. 11 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Донка Михайлова, което е подкрепено по принцип от Работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Предложението е прието.
По чл. 12-16 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 12-16.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Преходни и заключителни разпоредби.
По § 1-3 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 4 има предложение от народните представители Владимир Кузов, Ваню Хърков и Илиян Илиев, което не е подкрепено от Работната група.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Предложението е свързано с предходното, за което гласувахте против. Това е в чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване да не се заменя думата „от 1 юли”, а осъвременяването да си остане от 1 януари. Смятам, че е абсолютно резонно. И се запазва ритмичността и цикличността на повишаването на пенсиите. Сега е шест месеца поради други причини.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Второто предложение е от народните представители Петър Мръцков и Донка Михайлова – точка 31 се отменя. На практика това е същото предложение.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Ние имаме и допълнително направени предложения за два нови параграфа - § 8 и § 9, като приемаме осъвременяването на пенсиите само за тази година да бъде от 1 юли. Затова правим предложение т. 31 да отпадне и да не бъде изменян Кодекса за социално осигуряване. А от следващата година да си увеличим пенсиите от 1 януари. Затова сме предложили два параграфа и предложението е свързано с § 8 и § 9, който фактически предлага запазване за тази година осъвременяването от 1 юли.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Предложението на народния представител Маргарита Панева не е подкрепено от Работната група.
Имате думата.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Предложението, което съм направила, касае промяна, свързана с чл. 84, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Тя се отнася до самотните пенсионери, които са надживели съпруга си и имат право на добавка в размер на 20 на сто от пенсията на починалия съпруг. В много от случаите тези 20 на сто могат да са 20, 30, 50, 60 лв. И ако един пенсионер е влязъл в ползването на това право две години и половина преди пенсиониране, и през това време е починал съпруга му, и той вземе тези 20% от пенсията, тогава той няма да може да ползва това обезщетение. Може би трябва да се дебатира този проблем.
Имам предвид, че единият съпруг е имал минимална пенсия, която е 95 лв., от която 20% са 19 лв. Какво ще прави този човек за тези две години и половина? Той няма да има право да ползва това обезщетение и няма да има никакви доходи. Затова направих това предложение. Моля да го дебатирате.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Има едно недоразумение, госпожо Панева. Добавката по чл. 84, известна още като вдовишка добавка, никога не се получава самостоятелно. Тя винаги се получава като добавка към лична пенсия. Така че не е възможна тази хипотеза, за която Вие говорите – да има вдовица или вдовец, който да получава само добавка в размер на 20, 30 или 50 лв. Той или получава наследствена пенсия от починалия съпруг пет години преди навършване на възрастта за пенсиониране, следователно той е пенсионер и не получава само добавка, или вече е навършил възрастта за пенсиониране и получава от така наречената вдовишка добавка към своята пенсия. Тоест, тази добавка никога не се получава самостоятелно. Така че такава хипотеза – да бъде лишен безработен, получаващ само вдовишка добавка от обезщетението, не съществува. Затова и становището на Работната група е да не се приеме това предложение.
МАРГАРИТА ПАНЕВА: Такъв случай аз го оттеглям, но ми звучи много несправедливо. Това е на практика безработен. Той веднага остава без доходи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Заповядайте, господин Методиев да защитите Вашето предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
За да не повтарям предишните си аргументи, ще кажа, че тук има един специален момент в това предложение, на което моля да се обърне внимание. И то е свързано със следното.
Предложението е от 1 януари 2007 г. всички пенсии, отпуснати от преди 1 януари 2005 г. да се преизчислят по средния осигурителен доход за страната за 2005 г. Подобна процедура на преизчисление не е правена от 2000 г., когато е постигнат такъв ефект на събиране на ниските числа. Вие сам казахте в началото, че 100 лв. през 2000 г. не са 100 лв. през 2006 г. И когато сметнем, че тези хора, които са пенсионирани на много по-ниски равнища, получават много по-ниска пенсия, би трябвало да се преизчисли и да се увеличи спрямо този среден доход за страната за 2005 г.
Това е предложението. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря.
Извинявам се, че отново ще говоря за числа. Предложението е добро, то винаги е обсъждано като един от вариантите за осъвременяване на старите пенсии, но веднага, в момента, в който се даде по-голяма тежест на една година стаж в пенсионната формула от 1% на 1,2% автоматично означава увеличение на всички пенсии с 20% и при 4 млрд. 400 млн. лв. разходи за пенсии, веднага може да се види нарастването с 20%. Има случаи, когато се получава повече от една пенсия, това не се отнася за пенсиите, които са свързани с нетрудова дейност, така че точното число на допълнително необходимите разходи е 804 млн. лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има предложение на народния представител Христина Христова.
Има ли желаещ да го представи?
Заповядайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Предложенията на д-р Хасан Адемов, госпожа Христина Христова и госпожа Весела Драганова са идентични по своята същност. Затова, ако ми позволите, ще кажа чисто експертното становище, че текстът на госпожа Христина Христова е най-коректен, но с корекцията да бъде като Преходна разпоредба в сегашното изменение на КСО, тоест да бъде в т. 53, като § 22е, както предлага д-р Хасан Адемов.
Иначе текстът е коректен, защото междувременно от 1 януари влиза в сила тази предходна корекция, която беше направена в Кодекса за социално осигуряване, че от 135 дни този срок става 315 дни, така че това урежда заварените случаи на майки, които са започнали през 2006 г. да получават това обезщетение и към тази година са завършили или незавършили срока от 135 дни. Идеята на народните представители е възможно най-голям кръг от майки да се възползват от разширения срок от този отпуск, респективно от това обезщетение по Кодекса за социално осигуряване.
Ние подкрепяме по принцип и трите предложения, като предлагаме компилация от техническото предложение на д-р Адемов и текста на госпожа Христова.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво предлагате като текст?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Предлагаме в т. 53 на § 4 да се създаде § 22е със следното съдържание, което е дадено в предложението на госпожа Христина Христова.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Това се прави с цел да не бъдат ощетени от промяната, която беше направена в Кодекса за социално осигуряване. Междувременно, тъй като този въпрос трябва да бъде уреден и в Кодекса на труда, заедно с това обезщетение те да ползват и отпуск за бременност и раждане, или да преминат от единия вид отпуск към другия, господин Мирославов от Министерството на труда и социалната политика е направил текст, който обединява и необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване, и в Кодекса на труда. Ако му дадете думата да го предложи, аз смятам, че това е най-коректният текст и той изпълнява волята и на тримата народни представители.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Текстът, който е предложен от народните представители д-р Адемов, Весела Драганова и Христина Христова предполага изплащането на парично обезщетение, но паричното обезщетение е функция от отпуската. Аз трябва да имам право на отпуск и едва тогава да имам паричното обезщетение. За съжаление този текст го видях снощи, вчера разработихме текст и тази сутрин го съгласувах с д-р Адемов. Той го видя, съгласен е и моли да го приемете, защото той предопределя правото на отпуск в двата случая – когато 135 дни не са изтекли след 1 януари и тогава, когато са изтекли.
Тук сме добавили малка процедура – разрешава се със заявление до предприятието. Не сме сложили указание, че работодателят няма право да откаже защото това го има в наредбата за отпуските. И тъй като е възможно майката да е преминала в друг вид отпуск, когато са изтекли тези 135 дни, този отпуск трябва да се прекрати и отново да се възстанови. А съвсем естествено е, че трябва да има заявление, защото от 1 януари майката вече е родила, няма болнични листове и ако няма заявление, няма кой да й го разреши.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, съгласувано с д-р Адемов, Вие предлагате заместващ текст на неговото предложение?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не, аз го давам това като отделен параграф, който да бъде към Преходните разпоредби на Кодекса на труда, като § 3а.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Бихте ли ни запознали с текста?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: В Преходни разпоредби на Кодекса на труда се създава § 3а:
„§ 3а. (1) Работничките или служителките, на които отпускът за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни не е изтекъл към 1 януари 2007 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ за остатъка до 315 календарни дни.
(2) Работничките или служителките, на които отпускът за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни е изтекъл преди 1 януари 2007 г., лед тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на разликата между 315 календарни дни и сборът от ползвания отпуск за бременност и раждане и ползвания или полагащия се отпуск за отглеждане на дете за времето до 31.12.2006 г.
(3) В случаите на ал. 1 и 2, отпускът се разрешава въз основа на писмено заявление на работничката или служителката до предприятието.
(4) През време на отпуска по ал. 1 и ал. 2 на работничката или служителката се изплаща парично обезщетение по чл. 39 от кодекса за социално осигуряване.
(5) От деня на разрешаване на отпуска по ал. 2, отпускът на работничката или служителката по чл. 164 се прекратява.”
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първото предложение е на народните представители Кузов, Хърков и Илиев.
Който е за, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Петър Мръцков и Донка Михайлова е аналогично.
Който е за, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Адемов, заедно с добавката от г-н Мирославов, съгласувана с г-н Адемов.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Предложението на народния представител Маргарита Панева е оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Веселин Методиев и Антонела Понева.
Който е за, моля да гласува.
За – 3.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Христина Христова е подкрепено по принцип и отчетено в редакцията, няма защо да го гласуваме.
Предложението на народния представител Весела Драганова също е подкрепено.
И още едно предложение на народния представител Хасан Адемов.
Има ли някой, който иска да подкрепи предложението?
Заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, бих желал да ви помоля да подкрепите предложенията по § 4, т. 36-47 на народния представител д-р Хасан Адемов. Те са предложени от Комисията за финансов надзор и произтичат от необходимостта от пълно транспониране на Директива 2003/41 за дейността и надзора на институциите, предлагащи пенсионно осигуряване в професионални схеми, което е задължение на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика, и на Комисията за финансов надзор.
Тази директива беше транспонирана в голяма степен със Закона за изменение на Кодекса за социално осигуряване през м. Юли, останаха три текста, които са свързани с право на свобода на предоставяне на услуги от банки, попечители, предлагащи управление на инвестиционни портфейли, което е същността на предложението.
Тази директива, както и останалите, би трябвало да бъде нотифицирана до края на тази година. Затова е и предложението, което е направено.
В заключение бих искал да кажа, че ние, като институция, подкрепяме предложението на д-р Адемов за промяна в ал. 3 на чл. 7.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Христосков, заповядайте.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Промените, които касаят допълнителното задължително пенсионно осигуряване нямат никакво отражение върху бюджета на държавното обществено осигуряване. По-скоро тук се касае за това кога осигурителните вноски стават дължими не само в частта за работодателя, но и в частта за работника.
Предложението идва от Националната агенция по приходите по текста на вносителя – вноските да бъдат дължими до края на месеца, в който те са начислени. А сега предложението на д-р Адемов в частта, която има отношение и към общественото, и към допълнителното осигуряване, не само частта, дължима от работодателя, но и частта, дължима от работника да стане дължима до края на месеца, в който е начислена. И отговорен за това да бъде работодателят, тъй като той е изплатил трудовото възнаграждение, от което не са постъпили парите.
С това предложение на практика се извършва една унификация с данъчната и осигурителната политика по отношение на приходите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, Вие подкрепяте това предложение?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: По принцип да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин министър, Вие подкрепяте ли го?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов по т. 1.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов в останалата му част.
Който е за, моля да гласува.
За – 2.
Предложението не се приема.
Заповядайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Ние смятаме, че трябва да се гласува и предложението на госпожа Христова, защото е следва да има корелация в Преходните разпоредби и на КСО и на Кодекса на труда. Тоест, трябва да уредим преходния период и за правото на отпуск, и за правото на обезщетение. Двата текста се допълват и решават проблема изцяло.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението на госпожа Христова е подкрепено и отчетено в предложението на Работната група. Затова не го подлагам на гласуване.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Просто да направим уточнението, че подкрепяме и двата текста – и на д-р Адемов, и на госпожа Христина Христова.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението е включено в предложението на Работната група, така че няма защо да го гласуваме.
Преминаваме към гласуване на предложенията на Работната група, заедно с допълнението, което вече гласувахме.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Подлагам на гласуване целия § 4, заедно с приетите промени от народни представители и от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 4 е приет.
По § 5 няма предложения от народни представители. Работната група не подкрепя текста на вносителя, като предлага да отпадне и да бъде отразен в Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
Има ли други становища? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По § 6 и § 7 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя, като предлага преномерирането им в § 5 и § 6.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Предложение от народните представители Петър Мръцков и Донка Михайлова за създаване на нови § 8 и 9, което не е подкрепено от Работната група.
Заповядайте, господин Мръцков.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, господин министър! Аз обосновах нашето предложение. С тези нови параграфи ние искаме да запазим за следващата 2008 г. увеличението на пенсиите да става от 1 януари, като нашите предложения не влияят върху бюджета за 2007 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Бих искал да подчертая, че от 1 януари 2008 г. е приемливо, ако швейцарската формула се раздели на две. Тоест, в рамките на годината с един и същ фонд от 1 януари очевидно могат да се изплатят двойно по-нисък ръст на пенсиите, отколкото, ако е от средата на годината. От чисто фискална гледна точка това даже е добре, защото базата за следващите години е по-ниска.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Мръцков, дали няма да решите да оттеглите предложението си?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, оттеглям го. Ние искахме да държим в напрежение Министерството на финансите за следващата година да знае, че пенсиите ще бъдат увеличавани от 1 януари, а не от 1 юли, както е сега. Аз казах, че това не влияе върху бюджета за 2007 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
По § 8 няма предложения от народни представители. Работната група предлага да бъде преномериран в § 7.
Заповядайте, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, изменението на Кодекса на труда според мен трябва да стане в този параграф, защото той не е включен. Доктор Адемов предложи този текст, който аз защитих. Но това трябва да стане в отделен параграф тук.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не се безпокойте, направено е предложението, прието е, ще бъде включено в окончателния доклад.
Подлагам на гласуване § 8, който става § 7.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 9 има предложение от народния представител Весела Драганова, което не е подкрепено от Работната група.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Това предложение касаеше всъщност приетото по принцип предложение на госпожа Драганова за изплащане на майчинството. Така че тук е излишно. То трябва да отпадне. Затова и предложението на Работната група е да не се подкрепя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Драганова.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 9, който става § 8.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Текстът е приет.
Имате ли бележки по приложенията на закона? – Няма.
Предлагам да гласуваме ан блок приложенията към закона.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приложенията са приети.
Господин министър, научихме, че не сте подкрепили увеличението от 1500 лв., което беше новина и за мен. Нека да го чуем от Вас.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Предлагам да не се връщаме назад.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Все пак, аз заявих, че вчера съм го съгласувал с Вас, а се оказа, че не съм. Затова държа да изляза от тази деликатна дупка.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: По отношение на фискалните сметки няма никакъв проблем, но мисля, че има известен проблем по отношение на съгласуваност в контекста на приет предварително принцип за съгласуване между двете четения на предложенията. Предложението, което идва в последния момент, очевидно не се подкрепя еднозначно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам си, че тук дори по време на гласуването не пролича...
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Пролича. Аз бях против.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз просто казвам едно мнение в момента. От чисто фискалните страни то е даже в лек плюс на фиска.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Явно при гласуването в залата ще се обсъждат различията.
Благодаря.
С това приключихме по първа точка от дневния ред.

По втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2007 ГОДИНА.
Колеги, можем да започнем работата по законопроекта.
Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
Който подкрепя наименованието на законопроекта, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието на закона е прието.
По чл. 1 има предложения от народни представители.
Първото предложение е от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли някой желаещ да го представи? – Не виждам.
Второто предложение е от народния представител Борислав Великов, което е подкрепено по принцип от Работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група, с отчитане предложението на народния представител Борислав Великов.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Член 1 е приет.
По чл. 2 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Член 2 е приет.
По чл. 2 има предложение от народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева, което е подкрепено по принцип от Работната група.
Има предложение от народния представител Атанас Щерев – чл. 3 да отпадне, което не е подкрепено от Работната група.
Има и предложение от народния представител Борислав Великов, което е подкрепено от Работната група.
Имате и редакцията, предложена от Работната група.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност в чл. 3, 4, 5 и 6 и в § 11 на Преходните и заключителни разпоредби става въпрос за последователност на една философия, която е въплътена в тези текстове.
По-специално в чл. 3 е предложена годишна стойност на разходите за отделни видове медицинска помощ, но всъщност са разбити годишните разходи за видове дейности. И на практика, като знаем общата сума и като знаем дейностите и обемите, с това са предопределени цените. Аз съм работил най-малко 25 години по този начин. Това е социализъм. Няма лошо и тогава се работеше, но тогава имахме други условия. Тогава имаше бюджет, бюджетът се разпределяше на дейности, на обеми и всяко лечебно заведение получаваше пари, за да може да свърши съответната дейност. Само че за обезпечаване на тази дейност имаше един цял апарат. Аз не говоря за идеология, а говоря за система. Това беше система за изпълнение на този бюджет и на тези решения. Сега този апарат го няма, защото имаме пазарни условия. Някой се опитва да представя медицинските дейности, вън от пазарните условия. Такова нещо въобще няма. И този, който се опитва да го прави, може би заблуждава тези, които ще гласувате тук. Защото медицинската професия навсякъде е една силно регулирана професия със съответните правила и съответните изисквания, но тя се подчинява на всички пазарни условия, на които се подчиняват и другите останали дейности в пазарната икономика.
Това е грубо нарушение на пазарните условия и ако вие държите този текст да остане и държите да останат останалите текстове, то се тръгва по пътя на едно администриране. Но предварително ви казвам, че няма кой да изпълни тези решения, които ще сте взели, защото системата е недофинансирана.
И само още един щрих. Много се протестира срещу доплащането, но онзи ден има решение на Висшия административен съд, където се отхвърля регулацията за прегледа при специалисти, лимитирането, защото това не е правдоподобно – да лимитираш, защото щели да свършат парите. Навсякъде в пазарната икономика има принципи, по които се ограничават медицинските дейности. Тези принципи са въвеждане на диагностично свързани групи, а не на клинични пътеки. Тези принципи са капитация, при които работят джипитата, а не заплащане за дейност. И тези принципи са доплащане или копеймънт.
Това са нормални инструменти за регулация на цените в медицинските дейности. С предложенията обаче, аз не обвинявам Касата, защото тя изпълнява политическо решение, се опитват с този законопроект да наложат друга система за регулация на здравноосигурителните плащания, като изключат договорното начало. И както ще видим в останалите текстове по-късно, изключват се въобще договорите, преговорите и по този начин имаме едно администриране. Това нарушава Закона за здравното осигуряване, като по-късно ще видим, че се правят опити със Закона за бюджета на Касата да се промени и Закона за здравното осигуряване.
Базирайки се на една декларация, която още през лятото направи Национално движение Симеон Втори – това беше декларация за решение за разплащането на дълговете на болниците, също така декларация за увеличаване на здравноосигурителната вноска, декларация за адекватно заплащане на медицинските дейности, си позволявам да кажа, че ако не се приеме това предложение за отпадане на чл. 3, 4 , 5 и 6 този дебат ще бъде в пленарната зала. И аз ви обещавам, че ще направя всичко възможно политическата сила, към която принадлежа, да си припомни отново декларациите, които направи през средата на годината.
Подходът, който се прилага сега, това е подход на отлагане на промените. Зная, че са болезнени, зная че са трудни – отлагане на промените в здравеопазването и да закърпим някак си положението. Но то може да се закърпи единствено чрез този административен подход, към който се тръгва. Това е погрешен подход, защото не е взето мнението и не може да бъде взето съгласието на изпълнителите на медицинска помощ у нас. Съответно и на медицинските специалисти, сестри, лаборанти и т.н.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на д-р Щерев.
Вносителят желае ли да вземе отношение? – Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Като цяло доц. Щерев е прав, само бих допълнил, че пазар – да, но когато става въпрос за пари от обществен фонд, свободен пазар не мисля, че има в нито една държава, дори и в Америка. В края на краищата тези данни, които са пред вас, са на база разчетите, които са направени на база тази година. Тоест, ние използваме реалните данни, които имаме от опита тази година в рамките на бюджета, който ни е предопределен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доктор Щерев, Вие знаете, че съм съгласен с голяма част от това, което казвате. Не за първи път Бюджетната комисия се оказва в деликатна ситуация, но в тази комисия няма да правим здравна реформа. От тази гледна точка Вие разбирате, че бюджетът беше подкрепен от първо четене точно в тази му структура, а не в някаква друга. И аз мисля, че големият въпрос действително е за реформата. Може би няма да е възможно тя да се направи на коляно в такива срокове, в които на всички ни се иска, освен на пациентите, но разбирате, че е непосилна задача в тази комисия да правим здравна реформа.
От тази гледна точка ви връщам на онова важно нещо – ясна концепция за реформата, промяна в небюджетните закони, а ние след това с удоволствие ще приемем друг начин и друг механизъм.
Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да не се съглася с вас. Реформата няма да се направи в Министерството на здравеопазването и в Комисията по здравеопазване. Реформата в здравеопазването се прави преди всичко с начините на финансиране на здравеопазната дейност, с механизмите на финансиране, с начина на финансиране и със залагането на показатели, за които ще има финансиране, ако има извършена определена дейност. Това е реформата в здравеопазването. При преструктурирането става въпрос за същото нещо. Вие искате от Министерството на здравеопазването от 300 болници да закрие 100 и искате лекарите в тези болници, които се закриват, да кажат: „Ами, добре, ние няма повече да работим в болници”. Това никога няма да се случи.
Ако вие осигурите финансиране за други дейности в тези малки градове, лекарите сами ще пожелаят да се преструктурират болниците и да получат ново предназначение, каквото би трябвало да имат. И е напълно погрешна практиката, че виждате ли Министерството на здравеопазването и лекарите ще предложат реформата в здравеопазването. Няма да стане това нещо.
Зная много добре защо настоявам за тези неща, включително за доплащането. Защото министър Гайдарски каза, че доплащането би трябвало да бъде най-много 10%. Касата заплаща около 70% от здравния пакет, който залага политически Министерството на здравеопазването. Той е много по-широк, отколкото е бюджетът на Касата. Касата изпълнява една политическа поръчка. Правилно, пакетът е широк, обаче няма средства. Тридесет процента трябва да се доплащат. Ако тези пари се доплащат чрез доброволните здравноосигурителни фондове, те ще бъдат доплащани само 10%. Защото се знае, че цената на свободния пазар и цената на фондово осигурено заплащане, е два или три пъти по-ниска. И когато искаме да развием пазарни условия, тоест да имаме доброволно осигуряване, да имаме контрол върху лечебните заведения, защото този, който дава парите, той осъществява контрола. И контролът се намира именно тук, а не се намира в това да дадеш определена цена и да кажеш: „Изпълнявайте”. Това е напълно погрешно.
Аз не споря с д-р Райнов, само защото Касата в момента е един изпълнител. Те даже се нагърбват да поправят Закона за здравното осигуряване, без да имат такава законодателна инициатива. Но те са поставени в условията да правят нещо, което им е поръчано. Така че аз не споря с д-р Райнов, не споря и с министър Гайдарски, а споря с министъра на финансите и с Вас, господин Димитров, и с всички членове на Бюджетната комисия.
И последно искам да кажа, че ако първата година не направихме нищо за реформата в здравеопазването, ако във втората година на това управление не направим нищо, да знаете, че 2008 и 2009 г. няма да бъдат години на реформа в здравеопазването. И това го знаете прекрасно, знаете го много добре. Тръгвате по един път, който е административен. Аз предрекох още преди два или три месеца, че правителството готви погром върху лекарското и сестринското съсловие. Вие отивате точно в тази посока.
Искам да говоря само експертно, но вие отивате в едно администриране на разходите в здравеопазването, което, разберете, е много лошо. Аз ви призовавам за диалог и да не се премахва договорното начало. Диалог със съсловните организации. Може да е много труден, но това е пътят. Пътят чрез диалог и чрез договор, както е според Закона за здравното осигуряване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Желанието Бюджетната комисия да направи реформата в здравеопазването не може да не е вълнуващо, само че разбирате, че няма как това да стане. И в Преходните и заключителни разпоредби и на трите бюджета, още миналата година поставихме въпроса, че не може да се сменят законите, с които се занимават съответните комисии и Бюджетната комисия да играе ролята на кранче. Това просто не е сериозно.
Аз съм съгласен, че там има изключително сериозни проблеми, но така, както е създадена и функционира системата, не виждам как можем да приемем друг бюджет. Вие сте прав, че сигурно се отива към едни забравени принципи, но ако Касата ще трябва да плаща 100% какъв друг принцип? Вие сам казахте, че в Австрия болниците са собственост на здравната каса. Това също е вариант, но то е елемент на реформата и въпрос на управляващата коалиция, а не на бюджетната комисия. Управляващата коалиция да си изясни концепцията за реформа в сферата на здравеопазването и ние с удоволствие ще сложим финансовото моторче. Но тук няма да се занимаваме с реформата.
Разбирате, че аз не по-малко от Вас мога да говоря за това кое не ми харесва и защо смятам, че там има корупция, ниско качество, ниска квалификация, демотивация, но едва ли това е трибуната, от която трябва да се говори за това.
Затова призовавам да останем в рамките на съществуващия модел и да си свършат работата онези, които носят отговорността за реформата в тази сфера.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, определено проблемите, които поставя д-р Щерев, са изключително важни и показват неща, които не са новост за нас. На първо място, че тази система се нуждае от сериозна реформа. Всички го знаят. Само че сега съществуващата система мисля, че не позволява прилагането на чисто пазарни механизми. Не можем да прилагаме чисто пазарни механизми при една непазарна структура, при липсата на яснота кой е потребител, кой плаща, кой носи отговорност. Там нещата са различни.
Според мен с този бюджет не можем да решим сложната задача, непосилната задача, в която ни поставя д-р Щерев – да извършим една сериозна реформа в тази система. Мисля, че е необходим един стратегически документ, който да очертае ясно какво трябва да се прави. Съгласен съм с него, че основните проблеми не са проблеми на докторите, това са проблеми на мениджмънта, на финансирането, на управлението и т.н. И чак тогава да мислим за установяване на една чиста пазарна система на взаимоотношения при тези услуги.
Мисля, д-р Щерев, че ни трябва поне още една година и в този период да си изясним позициите, за да можем да преминем към конкретно определяне на правилата, които да изяснят пазарните механизми в тази сфера.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, д-р Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Няма да се впускам в глобални разсъждения за здравната реформа – има ли я, няма ли я. Тази камбанария е много висока за мен, няма да се качвам на нея. Ще остана на по-ниската, на моята камбанария, а от нея се вижда следното.
Въпросът тук е: ако ние разпишем такава разбивка на всички пера, разходи за извънболничната помощ, тогава има ли смисъл от договаряне, след като законът е определил всички параметри до най-малките детайли? Разписвайки ги в закон означава, че ние оставяме договорното начало да фигурира само като една надежда, че това някой ден може да се случи, но на този етап, сега, за 2007 г. договорното начало няма да се случи.
И тук решението на Бюджетната комисия ще бъде прекалено икономическо и много малко медицинско. Проблемът е, че това решение трябваше да се вземе на Здравна комисия, но по силата на правилниците и на обстоятелствата ние сега участваме пришито към това заседание, споделяме своите съмнения и тревоги, но когато икономистите решават тези проблеми, те ще ги решат повече в полза на точните цифри и по-малко в полза на реалните резултати.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, д-р Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В качеството си на пациент заведох едно дело, което спечелих съвсем наскоро. Това е нещо, което трябва да бъде основно ръководно начало при гласуването на бюджета за следващата година. Няма да се впускам в подробности.
Не знам реформа в здравеопазването, която да е довела до снижаване на разходите в този сектор. Такава няма. Това, до което достигнахме като извод от провеждащите се в Националната здравноосигурителна каса преговори, е, че за да функционира системата в следващата година без трусове, без сътресения и без никакви проблеми и да бъдат задоволени интересите на пациентите в много висока степен, са 124 млн. допълнителни средства, изчислени точно, мога да ги кажа и по разбивки за коя дейност какво е необходимо. Мисля, че за това постигнахме единодушие за реално необходимата сума. В противен случай, ако се гласува всичко това, което тук е предложено, както каза и д-р Йорданов, договорното начало в България ще бъде ликвидирано, на практика няма да съществува, обезсмисля се каквото и да е подписване на договор, водене на преговори и изобщо имитиране на дейност. А предполагам, че и документът, който ще бъде издаден, не може да носи името договор. Няма друга страна, която да подпише такъв договор.
Молбата ми е да разберете, че наистина напрежението сред лекарските среди и лекарските среди е изключително голямо. И Лекарският съюз не може да поеме отговорност, че няма да има сериозни лекарски протести и няма да има сезиране на всички международни институции, на които нашата организация е член, за налагането на грубо административно начало в страната.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че това е много чувствителен момент и смятам, че би могло да се помисли и ако трябва отново да се седне на масата на преговорите и коалицията да излезе с приемливо решение, а не да се минира здравеопазването през идната година. Нека са вслушаме в гласа на разума.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ако действително влезем да обсъждаме нещата в детайли, знаете, че в бюджетната сфера имаме 490 хиляди работещи и аз не си спомням друга сфера, в която държавата да договаря с онзи, на когото се плаща. Да сте чули учителите, военните или полицаите? Въпросът за цените на тези дейности все пак са въпрос на менижиране на съответните организации вътре в бранша. Сега сме в доста парадоксална ситуация.
Аз с удоволствие бих отишъл на друг форум и в друг формат, не защото това трябва да се прави извън парламента, а защото това не може да се прави в Бюджетната комисия. Реформата в здравеопазването трябва да се прави и с участието на специалисти по икономика, по управление, но не е наша работа да го правим в момента. В изключително сложна ситуация сме. Но в ситуацията, в която се намира българската държава някой да казва „Харчи, а след това ще ти покрия разходите”, както се правеше няколко години, не е сериозно. Точно в тази комисия разбирате, че е абсурдно. Имаш някаква способност да плащаш, имаш някакъв ресурс. И да кажем: „Няма да се съобразяваме с този ресурс, харчете, колкото им трябва на хората”, не може да стане. Защо да не поемем трансплантациите?
От тази гледна точка е явно, че системата е недофинансирана като потребности, не само като възможност. Но трябва да се прави реформа. Категорично съм съгласен. Но в рамките на това, което съществува, не виждам друг възможен подход.
Затова нека да влезем в процедурата на гласуване и да вървим напред.
Подлагам на гласуване предложението на господин Щерев, което не е подкрепено от Работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група, която, подкрепяйки по принцип вносителя, е дала редакция.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – няма.
Член 3 е приет.
По чл. 4 има предложение от народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева. Работната група го подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от Работната група.
И предложение от народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено от Работната група.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам преди всичко да ви кажа, че наистина, когато говорим за Бюджета на Касата, трябва да познаваме законодателството у нас. Вие направихте едни неправилни разсъждения за това, че учителите, финансовата сфера никой не се договарял. Извинявайте, обаче, ако прочетете Закона за здравното осигуряване, ще видите, че ние сме възприели един подход, който го има в почти всички европейски страни – не казвам всички – където заплащанията за видовете медицинска помощ се договарят, защото имаме здравноосигурителен модел. Ако бяхме възприели системата, която е във Великобритания, там са на заплати и има други критерии за заплащане на медицинските дейности. Но в България е възприет здравноосигурителният модел. Ако искате да премахвате този модел, то най-лошият подход е с промени в Закона за здравното осигуряване чрез Закона за бюджета на Касата. Няма разрешение по този начин. А с тези текстове вие го премахвате.
Искам да ви кажа конкретно за чл. 4. Както и досега с регулацията в извънболничната помощ, с този текст се вменява тази регулация изцяло на Националната здравноосигурителна каса по неясен, приет от Управителния съвет ред. Но в Закона за здравното осигуряване няма такова нещо. Управителният съвет на Касата може да предложи нещо, но след това, според текстовете на Закона за здравното осигуряване, трябва да има договор. Ако няма договор с изпълнителите на медицинска помощ, това ще доведе до лимитиране и заделяне на резерви при необходимост в кавички плащане на определени лечебни заведения, а на други не. Разбирате, че това си е чиста предпоставка за корупция, като всяко субективно преразпределение на средства. Ето това нещо, нека да си припомним след време, когато остане в изпълнение този член, който вие безспорно ще гласувате.
И това всички, които работят в Касата, го знаят много добре. Но те са се нагърбили с една много тежка задача – да изпълняват политически решения, които им се вменяват. Дано след време да не се каже, че вие сте измислили всички тези неща и вие сте виновни за цялата бъркотия, която ще се създаде. Защото, според Закона за здравното осигуряване, има договор между две страни. И това не е измислено от нас. Такъв договор между изпълнителите съществува повече от сто години в Германия. Между публични средства за здравеопазване и даването им съответно на изпълнители. Премахването на договорното начало вече премахва тази система и премахва отговорностите. Със Закон се вменяват други отговорности на Касата, но от друга страна, отсрещната страна няма отговорностите, които приема с договора. И затова казвам, че с този член, който ще гласувате след малко, вие залагате корупционни действия в бъдеще от административните органи – било на Касата, било на Министерство на здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа заместник-министри! Уважаеми доц. Щерев, Вие повече от 15 минути говорите за преговори. Да, Вие сте прав, но в преговорите всеки един взема положителното становище на другия от среща или казва своето мнение, за да се стигне до консенсус за решение на макрорамката на бюджета, в конкретния случай за Националната здравноосигурителна каса.
Аз казах в залата, ще повторя и тук, че още на 30 юли Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса е поканил за преговори Управителния съвет на Българския лекарски съюз с поредица от писма, които аз цитирах, повече от 15 на брой. Питам аз защо със Стоматологичния съюз се е получил някакъв консенсус, не казвам какъв и защо не се получава консенсус с Управителния съвет на Българския лекарски съюз? Защо съюзът с менторски тон настоява категорично да се приеме неговото становище, независимо от всичко, независимо от консолидацията на бюджета.
В момента ние обсъждаме първичната доболнична помощ, обсъждаме специализираната доболнична помощ. И в двата вида помощи, доц. Щерев, пропуснахте да кажете, че те получават чувствително увеличение в средствата си и в бюджета си за 2007 г. в сравнение с 2006 г. И нека да не говорим за корупция в тази система, защото не е редно. Защото системата капитация беше избрана не от тази Бюджетна комисия и не от това правителство. Системата на фиксирани цени по клинични пътеки беше избрана знаете от кого и знаете по чии правила.
Искам да се извиня за тона, но не е редно да се сочи само това, че няма преговори и в публичното пространство да се манипулират тези неща. Не е редно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, обсъждаме конкретна точка. Молбата ми е да вървим по законовите предложения. Не ни вкарвайте в договорния процес. Не сме страна и не можем да ви отговорим. Така че дайте да вървим по бюджета. Ако имате нещо друго по предложенията, да го обсъждаме. Ако не, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено от Работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакционния текст от Работната група, заедно с текста на вносителя за чл. 4.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Член 4 е приет.
По чл. 5 има предложение от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от Работната група.
Има и предложение от народния представител Атанас Щерев – чл. 5 да отпадне, което не е подкрепено от Работната група.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, в чл. 5 се предвижда лимитиране и автоматично намаляване на цените при превишаване на годишния разход по видове медицинска помощ, всъщност по отделни дейности и групи такива. На практика, с приемането на този член ще се оформят наистина чакащи. Това е категорично сигурно, защото такъв е механизмът, който ще дойде след намаляване на съответните цени. Интересно защо не е предвиден механизъм там, където има неусвояване на такива средства, тези средства да се прехвърлят. Такова нещо не е предвидено в закона. Това не нарушава общата бюджетна рамка.
Искам още да напомня и това, че в оперативния резерв има 115 млн. лв. и тези средства могат да бъдат използвани. Не е необходимо да се приема този чл. 5.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от Работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено от Работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 5.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 6 има предложение от народния представител Васил Паница, което не е подкрепено от Работната група.
Предложение от народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева, което е подкрепено от Работната група.
Предложение от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от Работната група.
Предложение от народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено от Работната група.
И предложение от народния представител Борислав Великов, което не е подкрепено от Работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6 и предлага редакция.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, в чл. 6 се въвежда едно абсурдно искане субекти по търговския закон, каквито са лечебните заведения, да дават отчети по ред, по който ги иска Касата. Разберете, че това е друга система, а касата се възприема като един държавен орган, който трябва да следи, контролира и да плаща или да не плаща, когато реши. Такива неща се вменяват със специални закони. Груба грешка е със закон за бюджета да се вменява такова право. И аз силно се надявам, че този текст ще бъде атакуван не само в пленарната зала.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, д-р Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Аз само искам да припомня, че чл. 6 всъщност е чл. 32 от Закона за здравното осигуряване, където текстът е почти същият. Това е така съществуващият Закон за здравното осигуряване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, признавам си, че и на мен не ми харесва този текст. Ако това са търговски дружества, да ги караме да се отчитат пред държавен орган…
АТАНАС ЩЕРЕВ: Националната здравноосигурителна каса не е държавен орган.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Според мен тук не може да се прилагат чисти пазарни механизми.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Проблемът е още по-сложен. Договарят се лекарите, а прави отчет здравното заведение. Затова си говорим, че един се договаря, а друг трябва да се отчита как да изпълнява договора. И на мен ми звучи абсурдно, но се разбрахме, че реформата ще я правят други и не днес.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Васил Паница.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Предложенията на народния представител Борислав Китов, на народния представител Атанас Щерев и на народния представител Борислав Великов са същите, така че няма да ги поставям на гласуване.
Поставям на гласуване предложението на вносителя с редакцията, предложена от Работната група.
За – 9, против – 1, въздържали се – няма.
Член 6 е приет.
Следва предложение от народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева за създаване на нови членове 7 и 8. Работната група го е подкрепила по принцип.
Заповядайте, д-р Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ: Всъщност Работната група е подкрепила предложението за създаване на чл. 7 и не подкрепя предложението за чл. 8.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група за нов чл. 7.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Предложението е прието.
„Допълнителна разпоредба”.
По § 1 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 2 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Има предложение на народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева за създаване на нов § 3, което е подкрепено от Работната група.
И Работната група предлага редактиран текст за нов § 3.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението да се създаде нов § 3.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 3-5 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текстовете на вносителя, като предлага да се преномерират като § 4-6.
Заповядайте, д-р Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
С тази преномерация, която е предложена, моето предложение засяга възможността средствата за капитационни суми за изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ за лицата, за които... и т.н., тоест текстът, който фигурира тук, с добавката тези средства за бъдат с решение на Управителния съвет само за здравноосигурителни плащания за дейности в първичната извънболнична помощ, в това число и за материално стимулиране за качество на медицинската помощ и за медицински дейности в населени места с неблагоприятни условия.
Продължавам мотивите си с един малък преговор на вече приетите текстове, където при чл. 3, ал. 1, т. 8 сме фиксирали, че за оказване на медицинска помощ в разкрити амбулатории в населени места с неблагоприятни условия и разкрити амбулатории в обособена в областната здравна карта практика, която е била незаета през последните шест години, са предвидени определени средства.
Разсъжденията ми продължават. Капитационните средства, свързани с първичната извънболнична помощ, тоест за общопрактикуващите лекари, са изчислени на базата на 7,5 млн. души население, като на всички е ясно, че здравноосигурителни плащания се извършват за дейности по отношение на около 6,5 млн. задължително здравноосигурени лица. Следователно, заложен е един вероятен остатък, който би могло да бъде използван именно с възможността да бъдат подкрепени онези изпълнителни на първична извънболнична помощ, работещи в неблагоприятни условия. И още по-важно – онези, които показват качество. Защото в края на всяка година има едно преразпределение на остатъци, които са на калпак.
Аз си мисля, че ако говорим за реформа с високи изрази и с голяма екзалтация, това е добре, но още по-добре е като вземем конкретните текстове, които можем сега да променим и от които можем да очакваме по-добър ефект със същите тези пари, би било много добре да се възползваме от тази възможност и аз апелирам към комисията да подкрепи тази редакция на текста, която съм предложил.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това предложение е на друго място.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моето предложение визира точно тези плащания. Сега се е получила друга систематика. Затова апелирам към комисията да обърне внимание на това предложение. Ще помоля и представителите на Касата да се произнесат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доктор Йорданов, да разбирам ли, че предлагате да отложим засега § 5 и като обсъдим Вашето предложение да решим къде му е систематичното място?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Долавям нотки на добронамереност в гласа Ви, така че Ви се доверявам, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 4 е приет.
Отлагаме гласуването на § 5 докато обсъдим предложението на господин Йорданов.
По § 6 има предложение от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на д-р Китов, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
По § 7 има предложение от народния представител Борислав Великов, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Подкрепям на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 8, който става § 8.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 8-10 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текстовете на вносителя, като предлага преномерацията им като § 9-11.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Следва предложение от народния представител Борислав Великов, което е подкрепено от Работната група, която е дала редакция.
Господин Дацов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Проблемът е, че трябва да има реципрочен текст и в Закона за държавния бюджет. Тъй като с този текст се дава право Касата да приеме трансфер от Министерството на здравеопазването. Но според мен в Закона за държавния бюджет трябва да има аналогичен текст, който да разрешава и да предвижда Министерството на здравеопазването да има правото да извърши такъв трансфер. А там такъв текст ние нямаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какво правим тогава?
Колеги, предлагам да отложим текст, да продължим нататък, като имаме яснота, ще се върнем на него.
По § 11 има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което не е подкрепено от Работната група.
Има предложение от народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева, което е подкрепено по принцип от Работната група.
Има предложение от народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от Работната група.
Предложение от народния представител Атанас Щерев, което е подкрепено по буква „б” и не е подкрепено в останалата му част.
Предложение от народния представител Борислав Великов, което е подкрепено по принцип.
Имате и редакция на текста на вносителя от Работната група.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Господин председател, долавям известна умора в Работната група, когато е стигнала до § 11, защото най-напред тя предлага т. 2-6, 8-10, 12, 14-15 да отпаднат, и в същото време по-надолу, в т. 2 предлагат редакционни промени. Или я има, или я няма тази т. 2, че да правим редакционни промени.
Също така въпросът е и за т. 11. По т. 11 аз също имам въпрос, който е свързан с несъгласието на Работната група с моето предложение в ал. 3, т. 1 да придобие следната редакция във връзка с хипотезата, че не бъде подписан Рамков договор за 2007 г. И съм предложил да важи предходният рамков договор по чл. 55, ал. 2, т. 1, 3, 5, 7, 8,8, 10 и 11. Но уважаемата Работната група е отхвърлила това предложение, защото никъде не виждам да е проявила по-специален интерес към него, освен да го отхвърли.
Същото предложение, по силата вероятно на някакви телепатични свойства, фигурира и в предложението на д-р Кумчев, и в предложението на доц. Великов. Но там, виждате ли, Работната група се е съгласила с това предложение. Кое е истината?
В крайна сметка, съгласявайки се с тези предложения и несъгласявайки се с мен, тя предлага друга редакция, която няма нищо общо с вече направените предложения, защото оставя да действа рамковия договор, но не по удвоените т. 1, 3, 5 и т.н., а във вида, в който е било предложението на вносителя.
И отново питам – кое е истината, кое е прието и кое не? Ако да – защо? И ако не – защо?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доктор Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С Преходни и заключителни разпоредби в § 11 се правят изменения и допълнения, с които се правят две нарушения.
Първо, със законопроект за бюджета на Касата се правят изменения на устройствен закон за здравеопазването. Това е Законът за здравното осигуряване. Това е дълбоко погрешно като философия и аз протестирам. Затова Бюджетната комисия, ако казвате, че не разбирате какво приемате, направете съвместно заседание с Комисията по здравеопазването. Но не може да се приема нещо, което не се разбира. Нарушавате принципите на здравното осигуряване у нас с промяна на този закон.
Искам да кажа, че по същество не може да не се носят отговорности за всичко това, което се прави. Слава Богу, че точка 10 е прието да отпадне – едно съвсем неуместно предложение, което на практика казва на българските граждани „Няма защо да си плащате здравноосигурителните вноски”. Плащате един месец назад и готово, приети сте в болницата. Това срива целия бюджет на НОИ. Но останалите точки променят философията на Закона за здравното осигуряване.
Затова ще спра дотук и ще кажа: „Не казвайте, че не разбирате какво правите”.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи?
Заповядайте, госпожо Начева.
ЖЕНИ НАЧЕВА: На практика това, което предлагаме в т. 11 на § 11, което касае хипотезата какво се случва, ако до 15 декември не се постигне съгласие по Националния рамков договор, съгласно текста на вносителя казва, че ако до 15 декември не се постигне съгласие по текстовете на Националния рамков договор, в това число цените и обемите на дейностите, считано от 1 януари продължава действието на стария рамков договор в частта „Общи условия и ред за сключване на договори с изпълнителите на медицинска помощ”, а в частта „Обеми и цени на дейностите, които се договарят с изпълнителите” същите се определят от Управителния съвет на Касата, тъй като хипотезата да действат обемите и цените от стария рамков договор не може да съществува, поради обстоятелството, че е променен Законът за бюджета и Наредбата за основния пакет дейности. Тоест, не може да се приложи действието на текущия рамков договор.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, д-р Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моят въпрос не получи конкретен отговор. Обърнете внимание на текста на Работната група. Там т. 11 не фигурира. Следователно, тя остава по вносител. Това означава, че остава да важи предходният рамков договор по чл. 55, ал. 2, т. 3. И нищо повече. А по принцип сте приели да важат още точки, които хем ги приемате, хем по вносител ги няма. Тогава защо не обръщате внимание, че тази точка 11 във вида, в който остава по вносител, не отговаря на онова, което уж сте приели и не сте записали?
ЖЕНИ НАЧЕВА: От 1 януари трябва да има условия и ред, при които да се заплащат обемите и цените на дейностите. И тук вече разликата с текста на вносителя и текста на Работната група, и предложенията на депутатите е следната. Съгласно текста на вносителя от стария рамков договор остават да действат само общите условия за сключване на договорите с изпълнителите. Това е в т. 3 от чл. 55 по Закона за здравното осигуряване. А другите хипотези, които визират останалите раздели от Националния рамков договор, които се отнасят до качество, контрол и санкции, и други дейности, остават в компетенциите на Управителния съвет, както обемите и цените на медицинските дейности, документацията и документооборота, качеството и достъпността, условията за контрол, задълженията по информационното осигуряване.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Аз предлагам тогава един по-прост текст: „Всичко е в компетенцията на Управителния съвет, а онова, което не е, не е предмет на този закон”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз възразявам само срещу това по-нататък всички тези неща да се наричат договори. За какъв договор говорим? Вижте, вие не можете да разберете, че лекарите и съответно съсловната организация, се освобождават оттук нататък от всякакви задължения. Никакви договори няма. Вие освобождавате договорите. Тоест, съсловната организация, ако реши, че ще има 25 лв. минимална цена на преглед, това става задължително за всички и оттам нататък Касата да прави каквото иска. Каквото иска това да си решава, това си е решение на Касата. Вие нещо бъркате, че лекарите не са държавни чиновници, вие не можете да им плащате каквото решите. Вие си решете за бюджета на Касата, а Касата да си даде съответните наказания, но да не го нарича договор. Защото договор няма подписан. И аз смятам, че няма и да има, подписан при такава ситуация.
Оттук нататък Касата ще плаща някакви цени, а какво ще правят лекарите, това си е тяхна работа. Не го наричайте договор, защото е смешно. Няма договаряне. Вие самите прекъсвате договорното начало с всички промени на § 11 в Закона за здравното осигуряване и искате някой да повярва, че продължава да съществува договор. Договор вече няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук, доколкото разбирам, е точно тази хипотеза – какво се прави и как функционира, когато няма договор.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Понеже става въпрос за много драматични промени в един закон, бихте ли дали думата на д-р Райчинов?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, д-р Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви.
Доктор Щерев е абсолютно прав. Ако вие сега приемете този текст, оттук нататък всякакви преговори се обезсмислят и ние просто ще ги прекратим. Няма смисъл да се преговаря и да се уточняват нещата, защото това решава всичко. Договор оттук нататък няма и въобще не говорим за договор. Говорим за директно бюджетиране от страна на Касата. Дали ще е бюджетен закон и как ще го кръстите, нямам представа и не е моя работа, но просто преговорите се прекратяват, защото напълно се обезсмислят.
Естествено, че действа старият договор с индексация и това е нормално при неподписване на нов. И не е вярно това, което каза госпожа Начева по отношение на наредбите, тъй като те са променени в една-единствена част – Наредба 40 относно пътеките. Те действат автоматично, няма нужда да се актуализират по някакъв начин. Автоматично действат, излизайки в „Държавен вестник”. Така че моля да не заблуждавате народните представители.
Единственото, което ще остане на Лекарския съюз след вашето решение, ако то е за, е да благодарим отново на доц. Кумчев за поредния опит да се върне 1947 г., което вие разбирате, че ние няма да приемем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, д-р Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин председател, тъй като предлаганите промени чрез т. 11 в чл. 55 от Закона за здравното осигуряване, тоест промените в ал. 3, т. 1 – редакцията, която е по вносител, и редакциите, които са предложили многоуважаемият доц. Кумчев, доц. Великов и аз, които Работната група е приела по принцип, моля да бъдат гласувани разделно. Тоест, промените в ал. 3, т. 1 на чл. 55 от Закона за здравното осигуряване, които са визирани в т. 11 на Законопроекта за бюджет на НЗОК.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще подложа на гласуване предложенията, като съм сигурен, че дебатът ще продължи и в пленарната зала.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Руденко Йорданов, което не е подкрепено от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Тодор Кумчев, Донка Михайлова и Росица Янакиева.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Щерев в онази част, в която не е подкрепено от Работната група.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група за § 11, който става § 13.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 1.
Параграфът е приет.
По § 12 и § 13 няма предложения от народни представители, Работната група подкрепя предложенията на вносителя, като предлага преномерирането им в § 14 и § 15.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По приложенията няма предложения от народни представители.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приложенията са приети.
Връщаме се на отложените текстове.
По § 5 доктор Йорданов предложи промяна в текста. Имате ли готов вариант или не?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Припомням, че тук е разписано правомощие на Управителния съвет да преразпределя парите, които са останали от капитация на базата на разликата, че са изчислени върху 7,5 млн., а фактически са здравно осигурени 6,5 млн. Този остатък, както е разписано в текста, Управителния съвет може да го прати навсякъде да допълни плащания с определени изключения. Моето предложение е той целево да бъде използван оттам, откъдето е взет – в първичната извънболнична помощ. И то най-вече да подпомогне с бонус за качество, а не да се разпределя на калпак, което е в края на годината и да се подпомогнат практиките с лоши условия, защото техният брой се увеличава.
По този начин мисля, че облекчаваме Касата. Да, животът на чиновника става по-труден, но мисля, че е мъничка крачица към подобряване на онова, което наричаме качествено здравеопазване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кузов, заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Обръщам се към представителите на Националната здравноосигурителна каса – ако чуват и могат да отговорят, нека да дадат становище по мнението на господин Руденко Йорданов.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението на д-р Руденко Йорданов крие един добър замисъл за регулация, защото д-р Кумчев явно не разбира защо са определени тези капитационни суми за заплащане на първичната помощ. Защото, ако не бяха капитационни плащанията, то тогава разходът на дейности щеше да бъде много по-висок и отдавна щеше да има недостиг въобще в плащанията на Касата. Капитационното плащане не спира медицинските дейности. Това е в цял свят. Това е принцип в здравния мениджмънт.
Доктор Руденко Йорданов дава едно предложение, което ще доведе малко или много до преодоляване на тези капитационни плащания. Няма да се увеличат средствата, но ще се преразпределят тези средства за неблагоприятни региони, където лекарите не отиват и затова пък и няма достъп до медицинска помощ до населението. Огромни площи от 5-6 хил. души са записани при един лекар. Той не може да ги обслужва, но те не могат да се запишат при никой друг. Пренасочването на тези средства означава да може този лекар да пренаеме хора, които да обслужват населението.
И второ, при по-добри условия на работа, по-добри условия, осигурени за здравно осигурените, Касата ще има възможност по определени критерии да плати. Тоест, от една страна, имаме капитационните плащания, които са лимитирани, но те въздържат от преразход на здравни дейности. От друга страна, вече даваме възможност за диференцирано заплащане на този, който обслужва повече хора и който ги обслужва по-добре. И аз не виждам логика да не се възприеме това предложение. Нито нарушава бюджета, нито става нещо особено сложно. Става само по-добро за здравно осигурените.
Бих посъветвал да се възприеме това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не зная защо трябва да се въртим в кръг. Виждате, че има предложени текстове. Молбата ми е да предложите заместващ текст за § 5, а не да се агитираме.
Какво предлагате, д-р Йорданов, на мястото на сегашния § 5?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това е т. 3 от моето предложение: „Добавя се ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Средствата за капитационни суми на изпълнителите от първичната извънболнична медицинска помощ за лицата, за които е констатирано, че не са били осигурявани, съгласно Закона за здравното осигуряване, се прехвърлят с решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса само за здравноосигурителни плащания за дейности в първичната извънболнична помощ, в това число за материално стимулиране и за качество на медицинската помощ и за медицински дейности в населени места в неблагоприятни условия.”
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Този текст да замести текста на § 5 ли?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да обогати текста на § 5.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доктор Йорданов, искам да ни дадете текст на § 5.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Моля ви да подложите на гласуване току-що прочетения от мен текст.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Самият текст замества текста на § 5. Текстът, който е по вносител, отпада и текстът, който прочете д-р Руденко Йорданов, става текстът на § 5.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доктор Йорданов преди малко каза, че неговия текст е допълващ. Всъщност той не е допълващ, а е заместващ.
Вносителят има ли възражение да заместим § 5 с този текст?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: В контекста на това, което каза и доц. Щерев, бих добавил, че ние и в момента имаме предвидени средства, които са за населените места с неблагоприятни условия. Тоест, и в момента ги имаме предвидени.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Значи не сте против.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Аз бих допълнила, че това са средства, които са за неизвършени дейности. При това положение ние ги даваме допълнително за какво? Не мога да разбера от така поисканата промяна в текста на д-р Йорданов. Там има извършена дейност, която струва за всички общопрактикуващи лекари едно и също. Сега за дейност, която не е извършена, ние даваме на определени хора допълнително средства при положение, че те така или иначе получават допълнителни средства за това, че работят в неблагоприятна практика и при неблагоприятни условия. С което нашата позиция е, че не се съгласяваме с този текст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие отстоявате текста, който сте внесли.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, д-р Тодорова! Аз не мога да разбера Вашата логика. Текстът гласи, че тези капитационни суми, които не са изплатени за лицата, които не са осигурени, остават примерно 1 млн. лв. и вие ще имате възможност да ги използвате за здравноосигурителни плащания, не за лекарства, храни и т.н. Доктор Руденко Йорданов ви въвежда допълнително ограничение, че тези средства, пак 1 млн. лв. трябва да ги използвате само за първичната помощ. И в първичната помощ да ги използвате за този, който е свършил по-добра работа и този, който е в отдалечен регион, независимо че имате други средства, предвидени за тази дейност, които са реално недостатъчни. С това нещо на вас ще ви се усложни администрирането на тези разходи, но това ще бъде добре дошло за изпълнителите на медицинска помощ, които се стараят и които работят в недобри региони и най-вече ще бъде добре за лицата, които се ползват от медицинска помощ. И не разбирам защо уважаемите народни представители трябва да възприемат обратната позиция на Касата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: И в 2005, и в 2004 г. в края на годината тези неусвоени средства се разпределят принципно, на калпак на брой здравноосигурени лица, които са записани. Не по Ваше време, д-р Тодорова, а преди Вас, в края на всяка година такива пари са разпределяни. Аз просто ви моля да се вкара процедура, според която парите да се разпределят на принципна основа, а не на калпак, както беше досега, освобождавайки се от тези пари, за да мислим за следващите години.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли някой, на който не е ясно какво да гласуваме? – Няма.
Поставям на гласуване предложението на д-р Йорданов § 5 да звучи по следния начин:
„§ 5. Средствата за капитационни суми на изпълнителите от първичната извънболнична медицинска помощ за лицата, за които е констатирано, че не са били осигурявани, съгласно Закона за здравното осигуряване, се прехвърлят с решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса само за здравноосигурителни плащания за дейности в първичната извънболнична медицинска помощ, в т.ч. за материално стимулиране за качество на медицинската помощ и за медицински дейности в населени места с неблагоприятни условия.”
Който е за, моля да гласува.
За – 5.
Предложението е прието.
Следващият отложен текст е за § 11.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, доколкото знам текстове от Закона за ДДС, които няма да излязат като ЗИД, ще влязат към Закона за бюджета. Ако има такова нещо, нека да вкараме и този текст там, и да решим проблема. Явно проблемът е, че няма съвпадащи текстове, кореспондиращи текстове със Закона за бюджета.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението е текстът на § 11 да отпадне от този закон и да остане в Закона за бюджета.
Заповядайте, господин Райнов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Проблемът е, че същият текст трябва да го има и в Закона за бюджета при Министерство на здравеопазването като огледален. Така че при всички случаи трябва да се появи там. Идеята е тук да остане, а междувременно с това, което предлага заместник-министър Кадиев, ако е възможно да се включи и в другия закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не сме приключили режима на отлагане на този параграф. Ако до изчерпването на дневния ред сте готови с текста, ще се върнем към него. Но в петък законопроекта трябва да влезе в пленарната зала. Така че днес трябва да вземем решение. Затова правим извънредното заседание.
Ако сте съгласни, да се доверим на експертния състав да направи редакцията на § 11. Не виждам някакво политическо противопоставяне. Ако има някакви грешки, ще се редактира в пленарната зала.
Давате ли такива правомощия на експертния състав? Има ли някой против? – Няма.
Ще го внесем от името на комисията и ако се сметне, че има допуснато съществено отклонение от волята на комисията, в пленарната зала това ще бъде отразено и ще бъде коригирано.
Тъй като министърът на финансите е тук, предлагам на комисията да включим още една точка в дневния ред, с отчитане на умората на всички. Това е един от важните въпроси, които трябва да решим до 1 януари 2007 г. – Законът за безмитната търговия.
Има ли против включването на тази точка в дневния ред? – Не виждам.

Преминаваме към ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ – второ четене.
Наименованието на законопроекта е Закон за безмитната търговия.
По чл. 1 има предложение от народния представител Александър Паунов, което е оттеглено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1, като предлага съответната редакция.
Имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз бих подкрепил предложението на Работната група от чл. 1 да отпадне изразът „и обектите за зареждане с горива на територията на свободните зони”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, подкрепяте предложението за редакция.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да остане предложението, както Работната група го е подкрепила по принцип.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: В този законопроект има много дискусионни елементи. Мисля, че комисията не е готова да го обсъжда. Освен това той се включи допълнително към дневния ред. Много хора не знаят за обсъждането му. Затова правя процедурно предложение да се отложи обсъждането на тази точка.
Освен това, аз имам лични ангажименти и след малко трябва да напусна заседанието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има процедурно предложение и аз съм длъжен да го подложа на гласуване.
Който е за отлагане на точката, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
Ще видим какво ще стане с кворума, като си тръгне господин Имамов. Очевидно е, че няма да имаме кворум.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова