П Р О Т О К О Л
№ 1

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 1

На 18 януари 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 754-01-3, внесен от Михаил Миков на 12 януари 2007 г. и № 754-01-5, внесен от Атанас Щерев на 16 януари 2007 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Споразумението за заем на проект за разширение на пристанище Бургас между Задграничния фонд за икономическо сътрудничество, Япония, и Република България, № 602-02-69, внесен от Министерски съвет на 15.12.2006 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за презграничния трафик на лица, транспортни средства, оборудване и материали в процеса на строителството и въвеждането в експлоатация на нов комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав, № 602-02-67, внесен от Министерски съвет на 08.12.2006 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията от 26 юли 1995 г., приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея, № 602-02-74, внесен от Министерски съвет на 28.12.2006 г.
5. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проект „Подобрение във водния цикъл”, включващ интегрирани проекти за водите на гр. София и на гр. Сливен – фаза 1, № 702-03-1, внесен от Министерски съвет на 03.01.2007 г.
6. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Международното споразумение по кафето от 2001 г. и на Международното споразумение по какаото от 2001 г., № 602-02-70, внесен от Министерски съвет на 18.12.2006 г.
7. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, № 602-02-63, внесен от Министерски съвет на 07.12.2006 г.
8. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа, № 702-03-2, внесен от Министерски съвет на 16.1.2007 г..

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Тъй като това е първото ни заседание, искам да честитя на всички членството в Европейския съюз. Убеден съм, че има и наш принос в това членство, така че имаме основание да сме доволни.
Да ни е честита и Новата година. Да си пожелаем да е по-продуктивна, по-успешна от миналата година. И естествено, да се надяваме на европейски стандарт.
Проектът за дневен ред ви е раздаден. Междувременно постъпиха предложения да го разширим още малко.
Едното предложение е да бъдат представени и обсъдени законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване в частта му, която засяга бюджета. Има две предложения – на Михаил Миков, и на Атанас Щерев. Предлагам това да бъде първа точка от дневния ред.
И второто предложение е като т. 8 да включим представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие по втория проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа.
Това е предложението за дневния ред.
Имате думата за съображения.
Не виждам желаещи.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Заповядайте, д-р Кумчев, да представите законопроекта, внесен от народния представител Михаил Миков.
ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа гости! Кои са основните мотиви към внесения от господин Миков законопроект?
В изпълнение на бюджетната процедура Националната здравноосигурителна каса, уважаеми колеги, внесе в Народното събрание проекта на закон за бюджета с предложение за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Текстовете, променящи Закона за здравното осигуряване, уреждаха хипотезата какви действия следва да се предприемат в случай на непостигане на съгласие между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса по отношение на Националния рамков договор по принцип.
С приемане от Народното събрание на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. се прие и изменението в Закона за здравното осигуряване. Промяната е валидна за договарянето през 2007 г. и се отнася до крайния срок за подписване на Националния рамков договор за 2007 г. – 22 декември 2007 г., което ще се отрази изключително тежко върху работата на Националната здравноосигурителна каса през 2008 г. Остава неуреден въпросът за действията, които Националната здравноосигурителна каса следва да предприеме в случай, че не е постигнато съгласие по Национален рамков договор 2007 г., считано от 1 януари 2007 г.
През 2006 г., уважаеми колеги, не се постигна съгласие по Националния рамков договор 2007, с представителите на съсловните организации по следните основни причини.
Основното разминаване в позициите на Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса, се изрази в обстоятелството, че Националната здравноосигурителна каса залага реално отчетени обеми дейности и счита, че здравно осигурените лица трябва да имат достъп до същия и по-висок обем дейности спрямо 2006 г. Не само това, но Националната здравноосигурителна каса предлага паралелно и ръст в цените, аналогичен на темповете на увеличение на средствата по бюджета в отделните направления на здравноосигурителните плащания.
Българският лекарски съюз от своя страна предложи свиване на обема дейности средно с 20 на сто по всички направления на здравноосигурителните плащания и пропорционално на това – увеличение в цените на заплащането на медицинските услуги. Предложи се въвеждане на доплащане с цел покриване на прогнозиран дефицит в здравноосигурителните плащания с неясен механизъм за регулация, които предполагат изчерпване на средствата за здравноосигурителни плащания в средата на годината и актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, или по-ясно казано финансов дефицит за сметка на средства от Консолидирания държавен бюджет, които не са предвидени в макрорамката за 2007 г.
Новият рамков договор следва да бъде в рамките на утвърдените от Народното събрание параметри и годишни стойности по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., което е неприемливо за Българския лекарски съюз и на практика предопредели изхода от тези преговори.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, д-р Кумчев.
Има ли някой колега, който е упълномощен да представи законопроекта на доц. Щерев? – Не виждам.
Преминаваме към обсъждане без представяне на втория законопроект. Вие си спомняте, че на практика доц. Щерев в края на миналата година представи предложението си подробно, така че сме запознати с идеите, които са заложени в това предложение.
Предлагам да чуем представителите на министерството и на Здравната каса.
Господин Райнов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Мисля, че доц. Кумчев много ясно изложи мотивите, че с така разписания Закон за държавния бюджет ние изпадаме в хипотеза в момента да преговаряме с Лекарския съюз до 22 декември т.г., което сами разбирате, че е невъзможно, защото ние още следващата седмица трябва да започнем плащания по 2007 г. Така че този законопроект наистина е необходим, за да може Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса да вземе своите решения, за да се стартира подписването на договорите с изпълнителите на медицинска помощ, за да могат те да си получат средствата. В противен случай ние нямаме законовото основание парите, които са налични като бюджет, да ги разходваме за извършване на плащания на здравни услуги към изпълнителите, тоест към болниците и към лекарите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще кажа само няколко изречения, тъй като много от нещата вече бяха казани.
Днес разглеждаме предложението на господин Миков в една определена и конкретна реалност. Тази реалност е свързана с това, че вече е налице одобрен Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, налице е и одобрен пакет за болнична помощ от министъра на здравеопазването.
Освен това, както казаха и говорещите преди мен, нещата са така подготвени, че ако в рамките на един много ограничен период от време – една или две седмици, не се предприемат необходимите организационни и финансови мерки и действия, може да стане така, че да се затрудни до краен предел работата на Националната здравноосигурителна каса и въобще на здравеопазването в нашата страна.
Мисля, че предложенията, които е направил господин Миков, отговарят на няколко неща. Първо, на бюджета, който е гласуван. Ако разгледаме другия вариант, който е предложен, там се изисква индексиране със средногодишната инфлация от предходната година, което означава, че този бюджет, който е гласуван от Народното събрание, няма да може да осигури необходимия обем болнична и цялостна здравна дейност. Докато предложението, което е направено от господин Миков, осигурява и по-голям обем дейност, обем, който е съобразен с ръста на бюджета, и необходимите организационни мерки, за да може да се реализира програмата и здравната дейност, която е предвидила Националната здравноосигурителна каса за 2007 г.
Предлагам да подкрепите предложението, което е направил господин Миков.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първата тема, на която ще се спра, беше по дневния ред, но така или иначе вече започнахме. Трябваше да обсъдим преди да приемем тази точка като нова точка, извън това, което ни беше съобщено, защо Комисията по бюджет и финанси, тоест нашата комисия, е водеща по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, независимо дали говорим за проекта на господин Миков или за проекта на господин Щерев.
Без да чуем представяне на законопроекта на господин Щерев, от това, което успях да прочета, и двата законопроекта фактически се занимават с един основен въпрос и той беше споменат тук от името на господин Миков от господин Кумчев. Въпросът е за взаимоотношения между няколко институции в рамките на здравеопазването – министерството, Здравната каса, Лекарския съюз, и е от спецификата и характеристиката на работата на самата Здравна комисия в Народното събрание.
От тази гледна точка и от това, което каза тук господин Ананиев, въпросът не е толкова с финансови измерения, за да бъдем ние водеща комисия. Въпросът е за взаимоотношенията, които са популярни като конфликтни и като проблематични между Касата и Лекарския съюз. Аз съм дълбоко убеден, че това е в много по-висока степен компетенция на Комисията по здравеопазването.
Но председателят на парламента така е решил, приемете това мое изказване в първата част просто като процедура по повод на това, че ние сме водеща комисия и това се включи като първа точка в дневния ред. Смятам го за неправилно. Тоест, това за мен е предостатъчен мотив, за да гласувам против изобщо разглеждането и на двата законопроекта. И по време на гласуването аз това и ще направя.
По същество това, което ни се предлага като нов параграф в законопроекта на господин Миков, е правилата на Националния рамков договор за 2006 г. по чл. 55, ал. 2, т. 3, 5, 7, 8, 9, 10, 11 да се прилагат за 2007 г. Уважаеми колеги, за мен е абсурдно да си дам вота за правила, определени между партньорство, защото рамковият договор е вид партньорство между различни институции, при явното несъгласие на единия от партньорите, да ги дам за 2007 г. Това са правила, постигнати в режим на някакво договаряне, това е Национален рамков договор, и те са валидни за периода, в който е постигнато това съгласие. То в момента не е налично, както изглежда по всичко, и аз поне за себе си не виждам никаква логика да гласувам, за да прехвърля тези правила от 2006 в 2007 г. при отсъствието на споразумение по този договор. Защото, ще ми позволите тази малка шега, тя е отправена към Министерството на финансите, в случая към заместник-министър Ананиев, Националната здравноосигурителна каса все още не е дирекция на Министерството на финансите, за да се занимаваме по този начин с проблема. Ако това е перспективата – да стане, може да се каже в ясен текст. В момента законодателството е уредило нещата по съвсем друг начин.
Мисля, че по същия начин би трябвало да се постъпи по отношение на проекта на господин Щерев. Безспорно той самият, доколкото аз зная, е член на Комисията по здравеопазването и съм сигурен, че внасяйки този текст, той е имал идеята водеща комисия да е Комисията по здравеопазването и там те, познавайки много по-добре от нас проблемите, да разискват и да стигнат до някакво решение на въпрос, който безспорно е сериозен и сложен.
Така че тези неща, които ви казах, както процедурното, така и по съществото на текста, особено на господин Миков, а познаваме и идеите на господин Щерев от разискванията в залата, ми дават основание да не подкрепя и двата законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Методиев.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
До голяма степен аз се присъединявам към това, което каза господин Методиев. За мен това, което ще правим, е политическа хирургия. И може би наистина няма как да е водеща Здравната комисия, а е логично да е Комисията по бюджет и финанси, защото законопроектът във вида, в който е внесен, няма нищо общо със здравеопазване, поради причината, че ние трябва да решим проблем, който явно назрява. И от икономическа гледна точка, и може би от социална гледна точка има някакво разбиране за това, че това е единственият изход. За съжаление обаче този изход не е реалният и нормалният изход от ситуацията. Нормалният изход е да имаше преговори и да не се налага това, което сега ще правим. Нашето действие в момента е точно политическа хирургия. И ние няма да решим ситуацията. Ще спастрим икономически бюджет, така че да започне да има някакви плащания и ще приведем закона в законна форма. Но с това не решаваме политическия и социалния проблем, който съществува, защото за него е нужна реформа.
Това е моето мнение и затова ще гласувам против, тъй като смятам, че това е логичният подход на управляващото мнозинство, за да реши краткосрочно проблем, който съществува. Но не е реалното решение, което е необходимо да направим ние като народни представители, за да дадем решение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за да не повтарям част от изказалите се, съвсем накратко бих казала, че и двата законопроекта правилно напипват много важен и съществуващ проблем, а именно липсата на Национален рамков договор за 2007 г. с произтичащите от това последици за нас и за целия народ като пациенти. Очевидно е, че на този проблем трябва да се даде решение. Двата законопроекта предлагат различни решения.
По отношение на законопроекта на уважаемия доц. Щерев, според мен основният проблем, поради който аз ще се въздържа да го подкрепя, е, че в предложението на доц. Щерев за нова ал. 3 на чл. 55 няма никакви разчети. Тоест, ако видовете медицински помощи и техните цени се индексират с коефициента на официално обявената инфлация, няма никакъв разчет дали всъщност тези 100 млн. в повече в бюджета на НЗОК ще стигнат и ще бъдат достатъчни, за да се осъществи и да се изпълни това изменение, което предлага самият доц. Щерев. При липсата на такъв разчет ние се изправяме пред реалната възможност, ако приемем предложението на доц. Щерев, да приемем един закон, който от самото начало го обричаме на неприлагане с цялата неяснота на това предложение, което пък, освен всичко, ще бъде нарушение на Закона за нормативните актове, защото всеки законопроект или закон за изменение и допълнение, трябва в мотивите си да посочва източниците на неговото финансиране и въобще изменението му към бюджета, което тук не се прави от уважавания доц. Щерев.
Що се отнася до законопроекта, внесен от господин Миков, аз също подкрепям идеята, че най-добре е да има Национален рамков договор. Мисля, че тук сме единодушни. Да, но истината е съвсем различна. Отделен въпрос е защо нямаме Национален рамков договор.
Ако приемем предложението на господин Миков, ние даваме възможност да се продължи действието на съществуващия до момента Национален рамков договор. Тоест, не сме изправени пред опасността да се наруши договорното начало, защото в предложението си господин Миков не иска да бъдат изменени постигнатите вече договорености по смисъл и по съдържание, а само да се продължи тяхното действие. Става дума да се продължи действието на рамковия договор от 2006 г. относно условията и реда за оказване на отделните видове медицинска помощ. Отделните видове медицинска помощ вече са договорени, договорени са условията и редът за оказването им за 2006 г. Сега става дума да се продължи действието им във времето със същото съдържание. Няма нарушаване на договорното начало и за това не бива да имаме опасения. Още повече, че това продължаване на действието на Националния рамков договор, става по волята на парламента, като приемаме закон, а не по волята на единия от договарящите се, който иска, а пък другият не искал.
Не казвам, че това е прецизно, но поне двамата съконтрахенти по Националния рамков договор са в еднакво положение – парламентът не ги пита искате или не искате. Те са в еднакво положение. Въпреки тях, парламентът решава да се продължи действието на Националния рамков договор.
Ето защо аз смятам, че нямаме нарушение на договорното начало и с оглед тази ситуация е добре да се приеме предложението на господин Миков, без да имаме притеснения относно свободата на договарянето.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев, имате думата за реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Към това, което казвате, госпожо Антонова, имам само една реплика. Ясно е, че договорът е за 2006 г., постигнато е съгласие за 2006 г. В момента, в който той изтича, трябва да се постигне ново съгласие за 2007 г., но там знаем, че има проблем. Тоест, от тази гледна точка не съм съгласен, че не се нарушава договорното начало. То се нарушава, защото договорът е изтекъл и трябва да има нов за 2007 г. Явно точно параметрите са проблем по какъв начин ще бъдат договаряни в него. Това е първото ми несъгласие.
Второто ми несъгласие с това, което Вие казахте, е, че парламентът фактически взима страна по една съвсем ясна логика, която не може да бъде оспорена. И тази логика е, че мнозинството може и търси да подкрепи правителството и изпълнителната власт в решаването на задачата. Тоест, Лекарският съюз, който е извън тези власти, той е професионалната организация, е оставен встрани и се подпомага през законово решение затруднението на правителството. Това трябва да бъде казано. В този смисъл не, че парламентът застава над тези спорещи страни, парламентът фактически взема страната на едната спореща страна и това е изпълнителната власт през министерството и Касата, защото те са функция, структура на изпълнителната власт.
Това са ми репликите по две от нещата, които Вие казахте. Иначе на мен ми е ясно защо се прави и разбирам тази воля на управляващите и в случая на господин Миков.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега, аз бих искала да Ви кажа, че парламентът според мен в случая не взема страна. Парламентът се стреми да изпълни своето основно задължение по Конституция. Знаете, че животът и здравето на хората е гарантирано от държавата по чл. 52, ал. 2 от Конституцията. И при така създалата се неприятна за всички обстановка, тоест липса на Национален рамков договор, парламентът трябва да изпълни своето задължение и чрез парламента държавата да гарантира живота и здравето на хората. Защото Вие сам разбирате, че не могат да се осъществяват медицинските помощи при липсата на Рамков договор. Кой друг, ако не парламентът със закон, ще гарантира живота и здравето на българските граждани? По този начин ние ще се опитаме да стане възможно да се изпълняват медицинските помощи, да се плаща на хората и здравеопазването да върви по начина, по който бихме искали.
Така че парламентът не взима страна, просто изпълнява своите конституционни задължения.
Що се отнася до въпросното взимане на страна, това се опитах да мотивирам. И двата субекта – и Здравната каса, и Лекарският съюз, са поставени в еднакво положение. Ние в момента не ги питаме: „Искате ли уважаеми господа от Лекарския съюз, или не искате да се продължи действието”, както не питаме и Здравната каса иска или не иска. Не ги питаме. Доктор Тодорова си мълчи. И нямам намерение да я питам. Защото ние, като парламентаристи, сме длъжни да осигурим осъществяването на здравните помощи. Иначе нарушаваме Конституцията.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, аз смятам, че въпросът има доста по-дълбоко измерение и същевременно с това доста по-опростена трактовка. Всичко това, което правим в момента, е вследствие на онова, което години наред сме правили или не сме направили.
Господин Методиев, когато в така наречената реформа в здравеопазването са осигурени монополните права на две организации – едната финансираща, а другата договаряща, от името на всички здравноосигуряващи институции, личности и т.н., съвсем нормално е системата да е бременна с този конфликт. Една Каса и един Лекарски съюз. И обикновено досега (аз ще кажа моето частно мнение) и от двете страни стоят едни и същи хора. В Касата стояха предимно лекари и в Лекарския съюз – лекари. Моите уважения към лекарите, всички им дължим достатъчно много, за да си позволяваме да квалифицираме нещо в тяхна вреда. Но, когато от едната и от другата страна на един договор се слагат едни и същи подписи, юристите знаят, че този договор не е договор в истинския смисъл и той не е в полза на онези, в името на които се сключва.
Аз и в залата ще кажа и ще се обоснова, защото съм участвал в управлението, което започна и направи тази реформа, имам отношение и към последващите стъпки. Тази реформа беше започната и недовършена и на всичкото отгоре беше грешно започната. Ние го направихме. Затова аз в залата ще кажа, че не признавам опозиция по този въпрос. Всеки може да се кичи с името, че е опозиция, но точно по този въпрос в момента в българския парламент най-много да има една представена политическа сила, която да има претенции да бъде опозиция. Останалите не могат да бъдат опозиция. Това е по политическата страна.
По чисто икономическата страна на въпроса, защото тя е такава, докато съществува монополът на тези две организации, системата ще бъде бременна с този конфликт. И затова ние настояваме и в момента работим по този въпрос – да бъде разбит монопола на Касата и то не в доброволните, в допълнителните пакети, а в задължителния. Както и да бъде разбит монополът на Лекарския съюз да се договаря със съответните здравни заведения, които предлагат здравна услуга, както е навсякъде по света. Това са абсолютно непазарни механизми и мисля, че точно в тази комисия би било обидно аз да ги припомням отново, защото всички ги знаете.
Дали много закъсня тази реформа? Очевидно е, че много закъсня. Но този конфликт, макар и да е в ущърб на онези, които си дават парите, за да бъдат осигурени откъм здравна услуга, все пак идва да ни подскаже, че ножът е опрял до кокала и системата трябва да бъде реформирана в този смисъл, за който говорим – да бъдат въведени пазарните механизми и в двете посоки.
И тъй като това не може да бъде сторено сега, а има конфликт, от който трябва да излезем, аз мисля, че законопроектът на колегата Михов в тази посока дава решение на въпроса на този етап, така че да не спре процесът. Моето мнение е, че това решение е временно, то не решава по принцип проблема, но сме длъжни да го приемем.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Аз само ще добавя, тъй като в принципната посока не се различавам от това, което каза господин Цонев, че трябва да има алтернативни здравни каси, в задължителния пакет, не само в допълнителния, разбиване на монопола и затова казах, че това е политическа хирургия, която е поставена от обстоятелствата, а и сме в патова ситуация. Но аз няма да подкрепя законопроекта и по още една причина – поради това, че правейки тази стъпка тя трябва да бъде доказателство, че е част от следващите стъпки. Ако ние минем на това решение в момента, ако то остане дългосрочно, ние бием на камък и реформа реално няма да има.
Така че аз ще подкрепя всяко решение оттук нататък, което е за такава реформа из а разбиване на монопола на Здравната каса, както и за пряко договаряне на болниците – било то болници от Червения кръст, от всякакви други сдружения и фирми, както е по света, и директно да договарят. И съответно, разбира се Лекарския съюз. В това няма лошо.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да влизам в дълбочина на дискусията, ние доста дълго я водихме, но понеже имаме алтернатива, имаме два законопроекта, искам да съобщя само една проста сметка, за да стане ясно кой от законопроектите да подкрепим. Ако подкрепим законопроекта на д-р Щерев, при 6,5 на сто инфлация в края на 2006 г., при 7,9% увеличение на разходите в бюджета на Касата, тя ще загуби 19 млн. лв. Сметка е много ясна и елементарна. Това е конкретната и чиста загуба на здравната система, ако приемем това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, може би и аз ще кажа няколко думи, ползвайки правото си на член на комисията.
Споделям повечето от съображенията. Нещо повече, аз ще споделя, че имаше предварителен разговор дали това е работа за Бюджетната комисия, тъй като по-простото беше да го изпратим в Здравната комисия. Но всеки разбира, че тук няма нищо за лекуване. Нищичко. Не се иска да имаш диплома на лекар, за да се реши този проблем. И в това отношение аз съм съгласен с госпожа Капон, че това е политическа хирургия, в никакъв случай не е лекарска. Аз обаче се съмнявам, че най-важните проблеми, които и тук започват да звучат – за реформата в здравеопазването, ако останат в Здравната комисия, ние няма да получим лекарско решение. От тази гледна точка, господин Методиев, единственото, за което съм готов да споря с Вас е дали лекарите трябва да правят тази реформа, свързана с менажирането на бранша, а да не се прави в друга сфера.
Само за илюстрация, без да влизам в спор с господин Цонев, идеята за разбиване на монопола на Здравната каса се дискутира отдавна. И аз, като икономист, съм за това да разбием монопола и да вкараме конкуренцията. Само че разбирате, че народните представители си правим здравна каса и се осигуряваме и се лекуваме в едно престижно здравно заведение, а какво правят пенсионерите и учениците? Тоест, тази съблазнителна идея, поставя въпроса, че трябва да се откажем сигурно от солидарната отговорност.
Давам само пример, че и в тази посока ще има различни мнения, но е добре да излезем от тесните рамки на Здравната каса. Да започнем този дебат, да го водим преди всичко с пациентите, а не с докторите. И там да търсим решението.
Аз се извинявам много, но съдебната власт поиска два пъти повече пари. Там няма договор, там има решение на системата. И системата иска два пъти повече, само че парламентът ги отряза наполовина. И от тази гледна точка да разглеждаме това решение като включването ни в договорния процес на една или друга страна, според мен принизява парламента и не отговаря на истината.
Две думи за двете предложения и с това завършвам. Не са само тези 16 или 19, или може и повече милиони, за които спомена господин Имамов. Болничната помощ не е договаряна. Вие знаете, че тя миналата година мина към Здравната каса. Там няма нищо в Националния рамков договор. И тази помощ, ако приемем това предложение, трябва да я оставим без пари, което разбирате, че е несериозно. И там по скромни разчети става въпрос да не получат около 500 млн. лв., а може би ще бъдат и около 700 млн. лв.
Всички прекрасно разбираме, че на финансовото време не можем да кажем да спре на 1 януари и да чакаме две страни да се договорят. Това са реалностите. И както бюджетът на държавата трябва да е готов и да функционира към 1 януари, така и това е част от бюджета на държавата. И тогава, когато някой, който не се е договорил, не си е довършил процеса, ние не можем да спрем и да го чакаме.
В тази посока аз си мисля, че добрият вариант е все пак да подкрепим предложението на Михаил Миков точно заради този необходим компромис, и познавайки идеите на доц. Щерев, които са по-скоро воля за една бъдеща реформа, за изпреварване на реформата, да не го подкрепим. Но аз заявявам, че по принцип подкрепям това желание за промяна в тази система. И тази промяна е повече от необходимо да стане през тази година. И тогава, ако и вие не възразявате, аз ще съм един от хората, който ще настоява промените в тази система да влизат и в икономическите комисии. При това си мисля, че е добре да се гледа не само в Бюджетната, но и в Икономическата комисия.
Моето предложение е да подкрепим законопроекта на Михаил Миков с ясното съзнание, че това е компромис и да не подкрепим втория законопроект с ясното съзнание, че той също не е измислен, не е волунтаристичен.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съвсем кратка реплика на Вас, господин председател.
Вие казахте, че сам сте задал въпроса защо да не е водеща Здравната комисия и давате отговора. Може би това е разговор с председателя на парламента, защото той разпределя законопроектите. И отговорът, който давате Вие, е, че ако тази задача бъде възложена на Здравната комисия, шансът да се намери решение е много малък.
Моята реплика е следната. Ако ще продължим да правим усилия по пътя на реформирането на българското здравеопазване със съзнанието, че българските лекари нямат място там, аз не мога да си представя как ще стане това. Съгласен съм, че има финансови и стопански параметри, които имат компетентни хора в други комисии в парламента, включително бюджетната, където ще се дискутира предложение като това, което спомена преди малко господин Цонев. Но да не се води реформата от лекарите, позволете ми да кажа, че не мога да си представя, че ще правите промени в образованието без българските учители и тяхното съдействие, а срещу волята им и срещу тяхната съпричастност на това, което трябва да се променя. По същия начин мисля, че е невъзможно да се решават проблемите на здравеопазването.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев, не съм казал „без”, казах, че не бива само те. Аз заявих и в пленарната зала, че народните представители са много повече представители на пациентите, отколкото Лекарския съюз. И от тази гледна точка да се отрече правото на парламента да взема решение по тези въпроси, смятам, че на практика е насочено преди всичко срещу пациентите, а не срещу лекарите. В никакъв случай. Втората комисия, на която е разпределен законопроектът, е Комисията по здравеопазването. Няма никакво игнориране, но въпросът не е със здравна квалификация. Той е с чисто социално-политическа квалификация.
Има ли други желаещи да вземат отношение? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта на господин Михаил Миков.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – 4, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване законопроекта на господин Атанас Щерев.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма, против – 2, въздържали се – 14.
Законопроектът не се подкрепя.
С това приключихме по първа точка от дневния ред. Благодаря на представителите на Министерството на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса, на Министерството на финансите и на всички, които бяха дошли заради тези два законопроекта.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ НА ПРОЕКТ ЗА РАЗШИРЕНИЕ НА ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС МЕЖДУ ЗАДГРАНИЧНИЯ ФОНД ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО, ЯПОНИЯ, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Законопроектът ще бъде представен от госпожа Господинова – заместник-министър на транспорта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛА ГОСПОДИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да честитя на всички Новата година и да ви пожелая всичко хубаво занапред.
Представеният на вашето внимание законопроект се отнася до кредит, който е отпуснат със Споразумение за заем за проекта за разширение на пристанище Бургас, сключен между Република България и Задграничния фонд за икономическо сътрудничество с Япония. Договорът е сключен на 22 юли 1998 г. и е на стойност 14 млрд. 312 млн. японски йени. Отпуснат е от Японската банка за международно сътрудничество.
Проектът първоначално включва три компонента – изграждане на нов терминал за насипни товари, построяване на нов вълнолом, и удълбочаване и уширяване на подходния канал. В процеса на строителството обаче се откриват необезвредени амониции по време на драгирането, което оскъпява проекта и забавя неговото изпълнение. По тази причина Министерският съвет взема решение да бъде изваден от частта, финансирана с японския кредит, удълбочаването на подходния канал, което обаче остава неразделна част на проекта до неговото окончателно завършване, и който трябва да бъде изграден с български средства.
В момента състоянието е такова, че новият терминал за насипни товари е пуснат в експлоатация на 24 юни 2005 г. За него е изтекъл гаранционният период. Новият вълнолом е завършен на 1 септември 2006 г. За него още една година – до септември 2007 г., трябва да тече периодът за отстраняване на дефекти, както е по договора, с което частта от договора, изпълняван от японските средства, е завършен. Но споразумението, което предлагаме на вашето внимание, всъщност предвижда удължаване на срока за ползване на средствата от договора, поради забавянето, за което споменах, което в момента е установено на 20 март 2008 г., докогато ще са приключили и гаранционният период, и всички разплащания по договора.
Има и някои вътрешни релокации в самите пера по категории, защото те включват строителни, монтажни и драгажни работи, оборудване, консултантски услуги и непредвидени средства. В случая непредвидените средства се прехвърлят към строително-монтажните и драгажните работи, намаляват се средствата за оборудването и се увеличават малко средствата за консултантски услуги, като консултантската фирма, която е строителен надзор на основния проект, ще остане и строителен надзор на новия договор за удълбочаване и уширение на подходния канал, който беше сключен на 23 ноември миналата година и е със срок на изпълнение една година. Значи до края на тази година ще бъде изпълнен и подходния канал.
С тези релокации осигуряваме възможност да се плаща хонорарът на строителния надзор, който познава обекта и ще може да го доведе докрай. По същия начин се даде възможност да бъдат завършени всички строително-монтажни работи по проекта.
Това е накратко.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Може би господин Сотиров ще ни каже нещо за финансовите параметри. Има ли промяна и каква е цената на тази промяна?
СТЕФАН СОТИРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Касае се само за промяна в срока за ползване на средствата до 20 март 2008 г. Иначе всички други параметри по договора остават същите. И една малка вътрешна релокация, както беше споменато от госпожа Весела Господинова. Тази малка релокация в общи линии не влияе както върху това, което трябва да изплаща българската държава, респективно крайният бенефициент или ползвателя на съоръжението, което се изгражда, така и по отношение на самите кредитно-финансови условия. Заемът е разпределен на две части. Първата част – по-голямата, е за оборудване. И втората част е за консултантски услуги. Респективно сроковете за изплащане остават същите, така че във финансово-икономическите условия ние нямаме значителни или бих казал почти никакви промени.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси и за изказвания.
Ако няма въпроси или изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Който подкрепя предложения законопроект, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към трета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ ЗА ПРЕЗГРАНИЧНИЯ ТРАФИК НА ЛИЦА, ТРАНСПОРТНИ СРЕДСТВА, ОБОРУДВАНЕ И МАТЕРИАЛИ В ПРОЦЕСА НА СТРОИТЕЛСТВОТО И ВЪВЕЖДАНЕТО В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА НОВ КОМБИНИРАН (ПЪТЕН И ЖЕЛЕЗОПЪТЕН) МОСТ МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ НА РЕКА ДУНАВ.
Заповядайте, госпожо Господинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛА ГОСПОДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, споразумението между България и Румъния за презграничния трафик на лица, транспортни средства, оборудване и материали в процеса на строителство и въвеждането в експлоатация на новия мост на река Дунав, според нас е едно добро постижение на нашия екип. То доста дълго беше договаряно. Въз основа на решение на Министерския съвет, през месец юли миналата година е подписано. То урежда начина за преминаване на българо-румънската граница от лица, транспортни средства, оборудване и материали по време на периода на строителството до въвеждането в експлоатация на новото съоръжение, като регламентира и свързания с това граничен контрол, с което улеснява процеса на строителството.
Регламентирани са достъпът и движението в границите на строителната площадка, тъй като съоръжението е на границата между двете страни. Уреждат се специални разпоредби за митнически, гранични, полицейски, пътен и санитарен контрол, също съдържа клаузи относно осигуряването на спешна медицинска помощ в случай на необходимост, спазване на разпоредбите за опазване на околната среда, както и достъпът на други контролни органи до строителната площадка в рамките на възложените им законите на двете държави компетентност.
Тези опростени процедури ще дадат възможност за създаване на оптимална организация на обекта и оттам за неговото успешно финализиране.
Ще ви дам някои цифри за очаквания ефект от прилагането на този акт. Ако такова споразумение не влезе в сила, митническите такси, които трябва да се заплатят на румънската страна при пресичането на общата граница в процеса на строителство, по ставки на Директива 1810 от 7 септември 2004 г., по предварителна оценка възлизат на 950 хил. евро, от които 325 хил. евро за изолации при осреднена ставка 6,5%, 435 хил. евро за бетонови работи при осреднена ставка 1,7%, 185 хил. евро за инсталации при осреднена ставка 3,7%, и 15 хил. евро за горива при осреднена ставка 4,7%. А стоманените конструкции и изделия, облицовки и други, са с нулева ставка.
Вижда се, че това споразумение има и финансов ефект, освен за строителството.
Освен това всяка от финансиращите институции, които в случая са няколко - Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, чл. 9 от Договора за заем, и Френската агенция за развитие, във всички тези договори е записано, че при нератифициране на споразумението, посочените по-горе митнически такси следва да се заплатят за сметка на бюджета на българската страна.
Затова аз ви призовавам да гласувате този законопроект.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Само един уточняващ въпрос. Датата 1 януари 2007 г. не оказа ли някакво влияние върху тези договорености?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛА ГОСПОДИНОВА: Не, не оказва, защото митническите такси, които трябва да се плащат, остават.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Колеги, имате думата. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване законопроекта.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на представителите на министерството за участието.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТ 26 ЮЛИ 1995 Г., ПРИЕТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛЕН К.3 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗА ЗАЩИТАТА НА ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ПРОТОКОЛИТЕ КЪМ НЕЯ.
Заповядайте, господин Киров, да представите законопроекта от името на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦОНКО КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда максимално кратък. Представеният ви Законопроект за ратифициране на Конвенцията от 26 юли 1995 г., приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защитата на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея, е в изпълнение на ангажиментите на Република България, произтичащи от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г.
До датата на присъединяване към Европейския съюз страната следва да се присъедини към конвенциите и протоколите, изброени в Анекс 1 на договора. Сред тях е и Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея, насочени към обединяване на усилията на държавите членки за защита срещу финансови измами, засягащи Европейския съюз за целите на наказателното преследване, а именно: Протокола от 27 септември 1996 г. към Конвенцията за защита на финансовите интереси, Протокола от 29 ноември за тълкуване чрез преюдициални заключения на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, и втория Протокол от 19 юни 1997 г., изготвен на основание чл. К.3 на Договора за Европейския съюз към Конвенцията, за защита на финансовите интереси на Европейските общности.
Конвенцията и протоколите към нея влизат в сила на датата, определена от Съвета, съгласно чл. 3, § 3 от акта, относно условията за присъединяване на Република България и Република Румъния към Европейския съюз. Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности и протоколите към нея са одобрени от Министерския съвет и следва да бъдат ратифицирани от Народното събрание. Необходими са за изпълнение на преките ни ангажименти.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви за участието.

Преминаваме към пета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ФИНАНСОВ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ „ПОДОБРЕНИЕ ВЪВ ВОДНИЯ ЦИКЪЛ”, ВКЛЮЧВАЩ ИНТЕГРИРАНИ ПРОЕКТИ ЗА ВОДИТЕ НА ГР. СОФИЯ И НА ГР. СЛИВЕН – ФАЗА 1.
Заповядайте, господин Костадинов, да представите проекторешението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предвид сериозния интерес към подобни финансови споразумения, аз ще бъда доста кратък.
През месец юни 2005 г. бяха представени в Европейската комисия пакет от мерки за подобрения във водния сектор за градовете София, Габрово, Сливен, Кюстендил, Враца, Русе и Бургас по Програма ИСПА. Впоследствие, след процес на одобрение от Министерския съвет и от Европейската комисия бяха одобрени проектите за София, Сливен и Русе, като за Русе беше решено това да се осъществи чрез заем към ВиК дружеството.
Това, което е важно да бъде отбелязано на вниманието на парламентарната комисия, е, че с решение № 907 от 29 декември 2006 г. Министерският съвет одобри проекта за финансов договор „Подобрение във водния цикъл”, включващ интегрираните водни обекти за р. София и гр. Сливен – фаза 1. Проектът включва интегрирани водни обекти както следва със следните общи инвестиционни разходи: за проекта за гр. София – 58 млн. евро, а за фаза 1 на гр. Сливен – 21 млн. евро.
Заемът е със срок 24 години. Гратисният период е 5 години. Разплащането ще става на равни полугодишни вноски в продължение на 19 години. И допълнителните финансови параметри по заема, след даване на мандат от страна на Народното събрание, ще бъдат обект на преговори с Европейската банка.
Мисля, че Министерството на финансите може да внесе повече детайли.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин заместник-министър, ще ни обясните ли по-подробно след като в София има концесионер, защо държавата ще отговаря за един кредит, който ще бъде консумиран от концесионера и като разход, и като приходи, и държавата ще трябва да го гарантира чрез парите на данъкоплатците. Да ни го обясните популярно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Ще дам началните параметри на този отговор, след което ще помоля и директорът на Дирекция „Фондове на Европейския съюз” да поясни детайлите.
На първо място, собствеността, независимо от това кой оперира, остава общинска. Тоест, ние повишаваме активите на базисната инфраструктура на Столична община.
Какъв е големият смисъл да се повишат активите на Столична община? Това е чрез грантови пари, защото 75% от финансирането е осигурено по Програма ИСПА, 15% е от Европейската банка, а 10% от държавния бюджет.
Големият смисъл е населението да не заплаща инвестиционните, а единствено и само експлоатационните разходи. Препоръка на Европейската комисия и настояване на Брюксел е при осъществяване и реализация на проекти по предприсъединителните инструменти, Програма ИСПА и след 2007 г. структурните и Кохезионния фонд, задължително да бъде включван финансов компонент от Европейската инвестиционна банка. Именно затова и българското правителство и парламента одобриха рамков заем в размер на 700 млн. евро от Европейската инвестиционна банка за един 7-годишен период.
Тоест, това е рамката и контекстът, в който всеки един проект по базисна инфраструктура ще се движи оттук нататък. Това е валидно както за проектите по Програма ИСПА, така и по отношение на проектите, свързани със структурните и Кохезионния фонд – 75% финансиране от грантовата схема, независимо дали това е ИСПА, структурен или Кохезионен фонд, 15% или след оценка колко да бъде интервенцията на банката, и 10% гарантирано държавно участие.
Второто, което искам да отбележа преди да дам думата на експертите, е, че тези интервенции, които ще бъдат обект на строителството, до голяма степен не попадат в обхвата на концесията. Това са дубльор на ляв владайски колектор, главен колектор Банкя, помпена станция, главен колектор бул. Бъкстон. По-скоро това е повишаване качеството на услугата за общината като цяло, отколкото подпомагане на концесионера. Големият въпрос е с колко се увеличава цената на водната услуга, тъй като размерът на инвестицията се калкулира в цената на водата. Това е гледано и съгласувано с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Покачването е нищожно.
Ще призная, че минахме през много сериозни тристранни преговори – Министерството на околната среда и водите, Столична община, представители на Европейската банка, концесионера, при които наистина имаше настояване за сериозно покачване на цените на водната услуга, но Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не намери достатъчно основания за значимо повишаване на цената на водната услуга за София.
Това е, което мога да поясня по този въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Имате думата.
ШИНКА МАРИНОВА: Този проект е съфинансиран по Програма ИСПА и по принцип крайни бенефициенти и получатели на активите са общините по тази програма. Оттам нататък те сами решават как ще оперират с тези съоръжения. В случая със София те са избрали да го дадат на концесионера, но в други случаи те могат да изберат да го дадат на ВиК дружеството или сами да си направят общинска фирма, за да оперират съоръженията. Това е и причината да не караме концесионера да взема заема.
Европейската комисия беше наела експерт, който специално да провери дали тези обекти, които те съфинансират чрез безвъзмездна помощ, и тези средства няма да са включени в цената на водата, те са като безвъзмездна помощ, дали те не съвпадат със задълженията, които концесионерът е поел в инвестиционния си план. Това е проверено. Тези обекти са извън инвестиционния план на „Софийска вода”.
Вземането на този заем от Европейската инвестиционна банка е записан и като условие във Финансовия меморандум за отпускане на безвъзмездната помощ. И то е записано в § 8, където са задължителните условия, които ние трябва да изпълним, за да получим помощта от Европейската комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Нека чуем и представителя на Министерството на финансите.
СТЕФАН СОТИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с поставения от Вас въпрос, господин председател, по отношение на някакви обезпечения, някакви гаранции, що се отнася до триъгълника правителство – община – концесионер, в момента знаете, че в Закона за държавния бюджет за 2007 г. има § 17, който респективно дава възможност на общините да излязат извън Закона за общинския дълг и да дадат съответни гаранции, що се отнася до ползването на средства или съфинансиране към средства, предоставени по линията на структурните фондове и Кохезионния фонд. Така че тук се открива възможност Софийска община на базата и на преговорите, които досега сме водили, като собственик на тези активи, които ще бъдат изградени със средства от ИСПА и средства от заема на Европейска инвестиционна банка, да предостави респективно гаранция или съответно обезпечение към правителството с оглед при неплащане на част от дължимите вноски или съответно изплащане на лихви и главница към Европейската инвестиционна банка от концесионера, който е „Софийска вода”, съответно това обезпечение ще бъде активирано и сумата ще бъде заплатена на кредитополучателя по заема от Европейската инвестиционна банка, който в случая е Министерството на околната среда и водите.
Бих искал да поясня във връзка с нашето членство в Европейския съюз и бидейки вече съакционер в Европейска инвестиционна банка, че значително се подобряват и условията по заема. Имам предвид, че ако до края на 2006 г. България, бидейки извън Европейския съюз и извън семейството на Европейската инвестиционна банка, плащаше надбавка от порядъка на 23-25 базисни пункта, сега тя вече се ползва с привилегията на член на Европейския съюз и съакционер на Европейска инвестиционна банка, където значително се намалява надбавката, който е от порядъка на 12-15 базисни пункта. Така че Европейската инвестиционна банка става най-евтината международна финансова институция и не случайно тя се нарича домашна банка на страните – членки на Европейския съюз.
По отношение на лихвените условия, проектодоговорът предвижда три опции на лихвени условия – фиксиран лихвен процент, плаващ лихвен процент и така нареченото фиксиране на лихвения процент в период на съответен транш. Част от параметрите бяха споменати от заместник-министър Костадинов. Заемът е за 25 години, трябваше да бъде подписан миналата година, ще бъде подписан тази година, с гратисен период пет години и 20 години период на изплащане.
Това е, което мога да ви кажа по финансовите условия.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Ако ми позволите, един въпрос към представителите на Министерството на околната среда и водите в един друг аспект.
Познаваме оперативната програма „Околна среда”. В областта на водния сектор има две сериозни забележки. Първо, мерките в съответната оперативна програма не са разписани. Вие имате само дейности, които сте посочили към настоящия момент. Тоест, това е една от сериозните забележки на Европейския съюз към Министерството на околната среда като управляващ орган съответната оперативна програма.
Второ, реално погледнато, втората забележка касае не само Министерството на околната среда и водите, касае и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и опира до въпроса за собствеността върху съответните съоръжения. Или, с други думи, даже да коментираме днешния въпрос, отнесен към структурните фондове, имаме ясното разбиране, че тук съществува тежък проблем. И този тежък проблем трябва да бъде решен в координация между две министерства, може би и Министерския съвет, а след това респективно Народното събрание от гледна точка на подготовката на нормативните актове.
Също така има един трети въпрос, който е свързан с процедурните правила за усвояване на структурните фондове, които би следвало да бъдат публикувани по предварително споразумение с Европейския съюз със срок до 30 ноември 2006 г. Вече имаме в три аспекта доста сериозни проблеми, които касаят дейността в областта на водния сектор.
Аз си давам сметка, че вие сте постигнали известна координация по отношение на водния сектор между три ведомства – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите, които пък касаят съвсем друго нещо, но въпреки всичко, ако ние не видим ясната картина за цялостната структура на усвояване на ресурси, включително и кредитни такива, аз не мога да получа достатъчно мотивация да подкрепям едно или друго решение, ако нямам пълната яснота по действието, което се осъществява оттук нататък.
И точно поради това моят въпрос е насочен в следния аспект – имате ли разчети, които да дадат отговори на тези три основни въпроса, които касаят и отношението на въпросното кредитно споразумение към структурните фондове на Европейския съюз и естествено, оттук нататък повишаване на ефективността в реализацията на подобни средства и проекти в този аспект.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Моят въпрос е да обясните защо има различен подход при определяне на бенефициента по заема, който се взима? Или при осъществяването на тази програма в Русе и в София? Какви са принципните различия и какво налага това?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
На въпросите, поставени от господин Паскалев. Въпросът е много сериозен, много широк и много пространен. Мога да дам кратък отговор тук по поставените няколко въпроса, но наистина предлагам да направим не само в Комисията по околната среда и водите, а и пред Бюджетната комисия една презентация за финалния вариант, финалния драфт преди официалното представяне на Оперативна програма „Околна среда”. Защо? Първо, защото неминуемо е важно. И второ, защото всичко това, което казвате, господин Паскалев, касае регламентите за предходния период, а не за новия втори програмен период на Европейския съюз 2007-2013. Нищо от това, което чух, го нямаме като препоръка от Брюксел по отношение на изискванията, които поставихте. Накратко, това е Регламент 1083, който касае управляващите органи, междинните звена и цялостното изпълнение на оперативната програма, докато Вие цитирахте правилата и разпоредбите на регламента за предходния програмен период за структурните и Кохезионния фондове, които обаче не важат за нас.
Но, за да не отваряме дискусия, мога да кажа следното. Наистина проблемът с водния сектор беше един от основните, които Европейската комисия постави пред Министерството на околната среда и водите и МРРБ. Беше ни казано директно от Главна дирекция „Разширяване”, че ако няма споразумение за интегриран подход при осъществяване на водните проекти в България, тъй като водният сектор е под „патронажа” на много ведомства, а това за тях е необяснимо, те няма да разглеждат оперативната програма „Околна среда” и оперативна програма „Регионално развитие”. След миналия петък е налице споразумение между двете оперативни програми, скрепено с подписите на двамата министри, за интегриран подход при управлението на водния сектор за реализация на проекти по структурните и Кохезионния фондове, което ще бъде изпратено в Брюксел.
Това, което сега ни предстои, е на Координационен съвет на Националния план за развитие да представим всички оперативни програми, след това те да бъдат внесени в Министерския съвет за одобрение и след одобрение на Националната стратегическа референтна рамка от Брюксел, да представим за одобрение и за разглеждане оперативните програми. Периодът по регламент е в порядъка на 4 месеца, ако няма възражения по предварителния оглед на оперативните програми, тоест по допустимостта им за одобрение. И второ, в съдържателен план.
Една груба сметка показва, че най-рано – и с това ще дам пояснение по втория от въпросите Ви – могат да бъдат одобрени оперативните програми за България след около 5 или 6 месеца. Тоест, тогава ефективно може да се приеме, че ние имаме одобрени оперативни програми, чиито средства можем да използваме.
По отношение на програмното допълнение, не само че срокът не е 30 ноември 2006 г., програмното допълнение се прави и се изработва едва след като са одобрени оперативните програми. Това е текст от новия регламент. Тоест, след одобрени фактически от Брюксел оперативни програми, ние подхождаме към програмно допълнение или разписване на допустимите разходи, мерки, операции, инвестиции и т.н.
Защо няма разписани мерки? Отново защото Регламент 1083 работи с понятието операции и интервенции, а не мерки. И те са обект на програмното допълнение, което не е задължително изискване към оперативната програма, за разлика от предходния период. В момента се обсъжда на равнище Министерски съвет да се стартират предварително тръжни процедури за улесняване усвояемостта по отношение на структурните фондове и Кохезионния фонд, но този процес към момента е спрян, тъй като нямаме няколко неща – национални правила за провеждане на обществени поръчки, национални правила за допустимост на разходи. И в крайна сметка именно тези програмни допълнения и наръчници, които одобряваме едва след одобрението на оперативните програми като цяло.
Така че при цялото ни желание да бързаме ние сме в една ситуация, в която трябва да изминем определен път. Не сме закъснели. Ще цитирам думите на Греъм Медоус - Главна дирекция „Разширяване”, който казва специално за оперативна програма „Околна среда”, че е една от най-добрите оперативни програми, представяни пред комисията. Но за съжаление, тя не може да бъде одобрена към момента, защото тогава не беше факт водното споразумение между двете министерства – МРРБ и МОСВ.
Иначе, господин Паскалев, подкрепям Вашето становище, че възелът „воден сектор” трябва да бъде разсечен категорично със законови промени по отношение на собствеността, на условията за стопанисване и всички други атрибути, които следват от това. Тъй като, докато не разрешим този въпрос, затваряме възможността за публично частно партньорство в този сектор – нещо, което на практика може да подпомогне оперативните програми.
Само едно изречение и приключвам с отговорите на Вашите въпроси – защо ни е необходимо публично частно партньорство във водния сектор? Защото по приоритет 1 на нашата оперативна програма за пречиствателни съоръжения и канализации, ние имаме около 1 млрд. – 1 млрд. и 100 млн. евро. Необходимото условие да изпълним прилагащите програми, да изпълним договора за присъединяване, стойността му е около 2 млрд. – 2 млрд. и 200 млн. евро във водния сектор. Ако ние нямаме законодателни промени по отношение на ВиК дружествата, на водния сектор, на собствеността, на управлението и на всички други форми, ние много трудно можем да добавим липсващия милиард чрез публично частно партньорство. Напротив, направим ли го, много бързо тази празнота от ресурс може да бъде запълнена.
По отношение на втория въпрос – защо има различен подход? Няма различен подход. Всичко е въпрос на предварителен анализ за приложимостта на финансиране. Подходът е само един, но резултатите на различните общини са различни. Ще помоля Шинка Маринова да ви поясни защо е подходено така при Русе, за разлика от София, Враца и Сливен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ШИНКА МАРИНОВА: Отначало беше предвидено Русе да се финансира по същия начин, както София и Сливен. Затова той беше включен в пакета от мерки за искане за заем, но впоследствие този проект премина към МРРБ и всъщност това е тяхно решение – съфинансирането да се осигури чрез заем на ВиК дружеството от Европейската банка за възстановяване и развитие. Доколкото аз знам, този заем е одобрен. Може би е минал оттук. Но по този въпрос трябва да говорите с МРРБ – защо са решили точно така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: За София кой ще бъде заемополучател и длъжник по заема – концесионера, общината или държавата?
СТЕФАН СОТИРОВ: Заемополучател по силата на споразумението е правителството на Република България, Министерството на околната среда и водите. Заемът се изплаща, разбира се, от Република България, респективно, както вече споменах, със сключването на гаранционно споразумение или на така нареченото подзаемно споразумение между Министерството на околната среда и водите, Столична община и Софийска вода, в което се регламентират взаимоотношенията и взаимните гаранции. И съответно изплащането на заема ще бъде от повишаването на тарифите на водата и респективно един месец преди настъпването на падежа било в гратисния период, по лихвата или след като настъпи изплащането на главницата, Софийска вода ще превежда на Министерството на околната среда и водите необходимата сума за изплащането на заема.
Благодаря.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Има ли сключено такова споразумение?
СТЕФАН СОТИРОВ: В момента се разработва това споразумение. Точно § 17 от Закона за бюджета, както вече споменах, позволява сключването на подобно споразумение, защото преди Законът за общинския дълг не позволяваше от гледна точка на натрупания дълг на Софийска община, да бъде сключено такова споразумение.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Това беше единият от проблемните, от крайъгълните камъни, които стояха за придвижване на проекта напред. По закон Столична община беше надвишила лимита, за да гарантира подобни заеми. Намерен е вариант, така че Столична община ще гарантира абсолютно всички свои плащания към държавата с подзаемно споразумение. При неплащане ще се удовлетворяваме от тази форма на гаранция.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания или въпроси?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който е съгласен с този проект за решение, моля да гласува.
За – 6, против – 2, въздържали се – 3.
Проектът за решение е приет.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е съгласие за водене на преговори.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Представителите на изпълнителната власт.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ПО КАФЕТО ОТ 2001 Г. И НА МЕЖДУНАРОДНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ПО КАКАОТО ОТ 2001 Г.
Господин Борисов, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е представено за ратифицирано Международно споразумение за кафето и Международно споразумение за какаото. С няколко думи ще кажа, че във връзка с пълноправното ни членство в Европейския съюз, за нашата страна е необходимо да ратифицираме тези две международни споразумения, тъй като в тях участват всички 25 членки на Европейския съюз. По този начин е необходимо споразумението да бъде ратифицирано и от нас.
Министерският съвет е одобрил това споразумение за кафето и за какаото още на 15 декември 2006 г. и сега е предоставено на вашето внимание.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз имам въпрос – има ли клауза в това споразумение кафето да е безакцизна стока или няма?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Искам само да отбележа, че с ратифицирането на тези споразумения не произхождат никакви финансови ангажименти. Те се поемат от Европейската общност.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Просто се присъединяваме към тези споразумения, няма финансова тежест за държавата.
Ако няма въпроси, предлагам да ги гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на вносителите.

По седма точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ЗА КУЛТУРАТА.
Имате думата да представите законопроекта.
НАТАЛИЯ МИШЕВА: От името на Министерството на външните работи ви представям Законопроект за ратифициране на споразумение за приемане на безвъзмездна помощ за културата от правителството на Япония. Конкретно става въпрос за музикални инструменти за Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Стойността е около 352 хил. евро. Ако бъде ратифицирано споразумението, през тази година инструментите ще бъдат предоставени на Радиото.
Това е част от програмата за помощ от правителството на Япония, която включва преференциални заеми, заема за пристанище Бургас, който преди малко споменаха колегите, техническо сътрудничество, интегрираното управление на водните ресурси. Тоест, различни форми на подкрепа от правителството на Япония, които обаче изискват известни задължения, които да се поемат от българска страна. Това е главно освобождаване на предоставеното безвъзмездно оборудване от мита, от ДДС. Затова се налага ратифицирането на споразумението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли изказвания? – Не виждам.
Който подкрепя този законопроект за дарение, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви за участието.

По осма точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ВТОРИЯ ПРОЕКТ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА И ТРАНСПОРТА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.
Имате думата да представите законопроекта.
НЕДЯЛКА ЧОЛАКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на Министерството на финансите ще ви представя накратко проекта, който е предложен за финансиране с въпросния заем.
Вторият проект за улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа, е логично продължение на положителното начало, поставено от приключилия първи проект със същото име за осем страни. Реализацията на втория проект ще помогне за преодоляването на пречките пред външнотърговския стокообмен и транзитните превози, произтичащи от проблеми с инфраструктурата и дълги престои по границите.
Целта на този проект е да улесним регионалната търговия и транспорт чрез подобряване на капацитета, ефикасността и качеството на услугите на външните гранични пунктове на Европейския съюз, като се отдели особено внимание на трансевропейската транспортна мрежа. И тук по-специално визираме коридори ІV „Капитан Андреево – София – Видин”, коридор Х – „Капитан Андреево – София – Калотина”, коридор VІІ – река Дунав, както и редица други по-малки гранични пунктове по западната граница и големите пристанища Варна и Бургас на Черно море.
Проектът ще постигне тази цел чрез комбинация от физически подобрения, модерно оборудване за граничните служби и подобрение на процедурите за гранична обработка, както и усъвършенстване на координацията между граничните служби.
Общата стойност на проекта се изчислява на 54,6 млн. евро, от които 40,9 млн. евро са заем и 13,7 млн. евро са съфинансиране. Заемът ще финансира 75% от проекта. Съфинансирането е в размер на 25% от общите разходи по проекта.
Финансирането ще бъде от Световната банка под формата на специфичен инвестиционен заем, който се предвижда да бъде договорен в евро при стандартните условия на Международната банка за възстановяване и развитие, в единствена валута, стандарти, такси, лихвен процент на база 6-месечен либор в евро, срок на погасяване 17 години, в това число 5-годишен гратисен период.
Мога да отговоря допълнително, ако желаете.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Съфинансирането кой го осигурява?
НЕДЯЛКА ЧОЛАКОВА: Съфинансирането го осигурява държавния бюджет.
МАРИЯ КАПОН: Залегнало ли е в държавния бюджет?
НЕДЯЛКА ЧОЛАКОВА: Да, предвидено е в Министерството на финансите, в тригодишната бюджетна прогноза и по-нататък.
Забравих да ви кажа, че проектът ще се изпълнява в рамките на пет години – от 2007 до 2011 г.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е само за митническите служби или за цялата инфраструктура?
НЕДЯЛКА ЧОЛАКОВА: Касае се за цялостно подобряване на съоръженията за граничните служби.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е средно по 10 млн. евро годишно.
НЕДЯЛКА ЧОЛАКОВА: Имаме точно разпределение, което може да бъде представено при желание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате ли други въпроси? – Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на вносителите и успешно усвояване на заема.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,15 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова