П Р О Т О К О Л
№ 3

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси



П Р О Т О К О Л
№ 3

На 8 февруари 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 702-03-1, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2007 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 702-02-4, внесен от Министерски съвет на 24 януари 2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Алиосман Имамов – заместник-председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем. Имаме кворум и откривам заседанието на комисията.
Дневният ред ви е раздаден предварително:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, № 702-03-1, внесен от Министерския съвет на 3 януари 2007 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 702-02-4, внесен от Министерски съвет на 24 януари 2007 г.
Имате ли предложения по дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред от две точки, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
Заповядайте, господин Кадиев, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предложенията за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, се налагат във връзка с един параграф от Преходните и заключителни разпоредби на ДОПК, съгласно който трудовите правоотношения на служителите на Националната агенция за приходите към 30 юни 2007 г. би трябвало да минат в служебни правоотношения, като в срок до 31 декември 2006 г. Министерският съвет би трябвало да е подготвил и внесъл в Народното събрание съответните законодателни промени.
Какво се променя?
В чл. 6 ал. 6 се отменя, тъй като в чл. 46 от Закона за администрацията е предвидена изрична възможност за създаване на Инспекторат. Тук става въпрос за това, че в момента Инспекторатът на Националната агенция за приходите изпълнява две функции – Инспекторат и вътрешна сигурност. С новите промени Инспекторатът вече трябва да бъде самостоятелно обособено звено, което да е на пряко подчинение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и да няма никакво отношение към вътрешната сигурност. С промяната в този член ние въвеждаме именно този режим, като вътрешната сигурност ще бъде обособена в друго звено.
В чл. 6, ал. 9 е въведено изискването структурата, организацията на работа и числеността на Националната агенция за приходите да се определя с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите, след одобрение от Управителния съвет на НАП.
В чл. 9 са направени изменения във връзка с изискванията за заемане на длъжност изпълнителен директор и заместник-изпълнителни директори на Националната агенция за приходите, които са изцяло съобразени със Закона за администрацията.
С изменението в чл. 9, ал. 2 се дава възможност изпълнителният директор да възлага свои правомощия, освен на заместник-изпълнителния директор, и на главния секретар, или на органи по приходите, като по този начин се дава възможност за по-целесъобразно разпределяне на отговорностите.
И най-същественото изменение е в чл. 13, с оглед преминаването на служителите на Националната агенция за приходите от трудови към служебни правоотношения. Изменението се състои в това, че до момента работодатели в Националната агенция за приходите бяха териториалните директори на Националната агенция за приходите, а от този момент нататък орган по назначението за държавните служители ще бъде изпълнителният директор, а работодател за служителите по трудови правоотношения ще бъде отново изпълнителният директор.
Готови сме да отговаряме на всякакви въпроси.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз имам два въпроса преди да реша как ще гласувам.
Първият въпрос е свързан с Инспектората. След като имаме в структурата на Националната агенция за приходите обжалване и управление на изпълнението, необходим ли е инспекторат? И след като имаме такива органи като финансова инспекция? Доколкото зная, там ще бъде създадена специална дирекция, която да прави проверки в държавните структури и се предвижда такова изменение.
И Вторият въпрос, който искам да ви задам, е какво означава това, че изпълнителният директор може да възложи правомощията си на заместник-изпълнителния директор и на главния секретар, и на други органи на Националната агенция за приходите? Означава ли, че примерно разсрочването, което по закон е дадено като право на изпълнителния директор, може да бъде прехвърлено на служител на Националната агенция за приходите? Така, както е записано, мен лично ме притеснява.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз също имам два въпроса.
Единият въпрос е в т. 4 на § 5, където се изброява на какво трябва да отговаря директорът – 10-годишен стаж в областта на икономиката, финансите, правото и/или социалното осигуряване. Така, както е написано, аз не разбирам повече от две ли трябва да бъдат, или всяко едно поотделно е достатъчно. И ако е така, може би трябва чисто редакционно да се махне „и”-то. Защото по начина, по който е написано, се разбира първите три и/или второто. За мен са имали предвид едно от всичките четири, но не става ясно.
И второ, точно преди § 6, където се казва, че при неспазване на ал. 4 и 5, когато не е подадена в срок някоя от декларациите, се прекратява едностранно договора – не смятате ли, че трябва да има по-тежка санкция от чисто прекратяване на договора, защото тук става дума за възможност за нарушения, при които само прекратяването на договора не би било достатъчно?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Искам само да обърна внимание на народните представители, а и на колегите от Министерството на финансите, върху факта, че Законът за Националната агенция за приходите беше писан по време на действието на ДПК. По онова време по чл. 68, ал. 6 от ДПК срокът за удължаване на ревизията, тогава господин Велчев беше министър, беше възложено и разрешено само на министъра на финансите. След това в ДОПК, чл. 114, ал. 3 се въведе възможност изпълнителният директор (това е специална дискреция) да удължава до три години срока за ревизия. Когато се обсъждаше тук беше казано, че министърът на финансите е прекалено зает, но достатъчно високата отговорност на изпълнителния директор позволява да бъдат избегнати възможности за злоупотреба.
Сега с редакцията на чл. 10, ал. 2, която, ако се свърже с чл. 114, ал. 3 излиза, че изпълнителният директор може да възлага своите правомощия, а това е едно от неговите правомощия, не само на заместник-изпълнителните директори, не само на главния секретар, който отново се появи, вероятно с новия устройствен правилник, а и на други органи по приходите.
Моята бележка е следната. Ако ще се приеме текстът в този вид, накрая следва да се добавят думите „с изключение правомощията по чл. 114, ал. 3 на ДОПК, както и по чл. 18, т. 2 от ДОПК”, където изпълнителният директор и само той има право да разсрочва, както забеляза и господин Попвасилев, от 100 до 300 хил. лв.
Може би това е по-правилното решение, защото просто отговорността и правомощията на изпълнителния директор в тези случаи са от изключително висока степен на отговорност и би трябвало той, заемайки този пост, да има правото да решава това. Като имам предвид, че с последващите предложения има и увеличение на срокове, има и предложения за неща, свързани с тези продължения. Все пак, моля ви да имате предвид, че дори и главния прокурор няма правомощия да продължава до три години.
Поради това мисля, че между първо и второ четене би било нормално да бъде приета една редакционна бележка и да се отрази „с изключение” на тези и тези изрични компетентности.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Аз имам въпрос, който е във връзка с това, което говореше господин Савов. По-скоро е свързан с делегиране на правомощия, както е предвидено. Но аз чух да се споменава и главния секретар. Изненадана съм от това, че един изпълнителен директор, независимо дали е на Националната агенция за приходите, може допълнително да делегира негови правомощия на главния секретар. Главният секретар е фигура, която е установена в Закона за администрацията и там има изрично посочени правомощия, които той може да има. Тези правомощия са уеднаквени в почти всички институции. Любопитно е да кажете какви биха били тези правомощия, които биха могли да се делегират.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте да отговорите, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
По отношение на въпроса за Инспектората, категорично считаме, че има нужда от Инспекторат в Националната агенция за приходите, поради простия факт, че при тази силно корупционна среда самата Националната агенция за приходите трябва да има инструмент, с който да контролира служителите си. Ако това бъде възложено само и единствено на Инспектората на Министерството на финансите, предвид всички останали функции, които има този Инспекторат, и състава, който има в момента, качеството на контрола ще бъде чувствително занижено. Така че смятаме, че съществуването на два инспектората – един към Министерството на финансите, и един към Националната агенция за приходите, е по-добрият вариант.
По отношение на втория въпрос и забележката на господин Савов, съгласни сме, приемаме я. Когато е бил писан този текст, всъщност нито за момент не ни е преминавало през ума, че изпълнителният директор ще дава правото на разсрочване на някой друг. Писано е по-скоро за другите видове правомощия.
Появяването на длъжността главен секретар е въз основа на това, че се променя устройственият правилник. Като заместник-изпълнителните директори, които в момента са четирима, ще бъдат трима, и единият от заместник-изпълнителните директори ще стане главен секретар.
По отношение на това кои точно права ще могат да бъдат възлагани на главния секретар, предлагам да отговори госпожа Димитрова. Там вече навлизаме в детайли, които аз не знам.
По отношение на въпросите на господин Димов, струва ми се, че поправката е редакционна. Не е нужно да има и четирите опита. Трябва да измислим текст, който да отговаря на това.
По отношение на казаното, че ако не е подал декларация наказанието е уволнение, така е в Закона за митниците. Предполагам, че е текст, който е стандартен и ние ползваме текст, който е и за други администрации.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожа Димитрова, ще добавите ли нещо?
МАРИЯ ДИМИТРОВА: Благодаря.
Безспорно фигурата на главния секретар е много ясно разписана като права и отговорности в Закона за администрацията. В същото време той дава възможност за делегиране на допълнителни правомощия от страна на органа на властта, в случая на Националната агенция за приходите – на изпълнителния директор. Разбира се, правомощията и отговорностите на главния секретар са подробно разписани в устройствения правилник – по отношение на уреждане на трудовите правоотношения на служителите, които ще останат по Кодекса на труда, по отношение на оценяване на трудовото изпълнение, организиране управлението на човешките ресурси. Изцяло във връзка с административната отговорност, която фигурата главен секретар има в една администрация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, изказвам съгласие с всичко това, което прозвуча преди моето изказване. Ще се постарая съвсем накратко да ви кажа и част от моите предложения.
Добре е, че се предвиждат изрични условия за несъвместимост за заемане на определени длъжности в Националната агенция за приходите. Добре е, че се регламентират начините, по които ще се доказва наличието или липсата на определени качества от лицата на определените длъжности. Добре е, се предвижда едностранно прекратяване на договора, когато не се подадат тези декларации. Но ми се струва, че е изпусната една хипотеза – при подаване на невярна декларация, което е много възможно. И ми се струва, че можем да помислим да се добави един текст, че за неверни декларации се носи наказателна отговорност по чл. 313, което по категоричен начин ще обезпечи точното спазване на закона и верността на данните, които се декларират. Разбира се, това са бележки за второ четене.
По отношение на делегирането на правомощия, аз съм много скептична към този текст, който се внася. Прави са колегите и заместник финансовият министър да правят предложения. Аз бих ви обърнала внимание, че добър е подходът, който се предлага правомощията, които не могат да се делегират от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, да бъдат изчерпателно изброени. И не само толкова малко правомощия, както се спомена тук. Въпрос на второ четене е да се прецизира кои правомощия не могат да бъдат делегирани.
Аз разбирам принципа на споделената отговорност, но нали разбирате, че при тази прекалено широка възможност за делегиране на правомощия може да се стигне дотам, че да се подмени функцията на самия изпълнителен директор. А органът по назначаването на изпълнителния директор е разчитал на конкретна личност. И изведнъж тези правомощия започват да се упражняват по волята на неназначаващия орган от другиго. Да не говорим, че има определени правомощия на органите, които са свързани и които няма възможност да бъдат делегирани.
Как ви звучи министърът на финансите да си делегира всички права?
Да не говорим, че в тези предложения има откровено противозаконни предложения – изпълнителният директор като орган по назначаване, да си делегира правата по трудовите правоотношения другиму. В трудовото право не е известно, да не кажа невъзможно, и не е практикувано работодателската власт да бъде делегирана два пъти. В случая изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е представител на работодателя НАП. И НАП делегира на изпълнителния директор тази работодателска власт. Втори път той я делегира другиму.
И накрая, с оглед стабилитета на всички отношения, включително трудови и служебни, включително и административните отношения по повод на ревизии и на проверки, изискват много категоричност кое правомощие може да се делегира и кое не може да се делегира. И да бъде изброено изрично и разширително.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само като реплика искам да кажа, че в Комисията по администрацията имаше спор по приемането на поправки в Закона за администрацията и там се стигна до съгласие, че когато има йерархичен ред в администрацията, където са служебни правоотношенията, не следва ръководителят, който е на най-високото място, да делегира никому тези свои права. Тоест, в случая, за който Вие говорите, шефът на НАП по служебни правоотношения не трябва да дава това право на свой заместник или на главния секретар. Но това, което беше казано от експертна гледна точка, и което аз смятам, че има логика, прибавям себе си като подкрепа, е, че трудовите правоотношения са рядкост в една администрация, където преобладават служебните. И това са дейности, които наистина са второстепенно. Ще дам пример, който тогава дадоха – някой дърводелец, който поддържа сградата, бравите, защото имат голям сграден фонд и трябва да имат човек, назначен на трудов договор. Тоест, той не изпълнява същностните задължения, защото, ако е изпълнител на същностните задължения, той е държавен служител.
Не съм запознат точно, но по принцип правя тази реплика, че това е логиката на разделянето и на делегирането на главния секретар на трудовите правоотношения, защото обикновено те са второстепенни за самата институция, когато тя е централна администрация, както е случаят с Националната агенция за приходите.
НАДЯ АНТОНОВА: Сигурно е така, както казвате, но дайте да изхождаме от общите принципи на правото, които всъщност не са толкова общи, а пронизват цялото трудово право и процес.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има разлика между Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
НАДЯ АНТОНОВА: Има или няма, лош или не толкова лош, но има действащ Кодекс на труда и сме длъжни да го спазваме.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има и Закон за държавния служител.
НАДЯ АНТОНОВА: Това, че има малко длъжности по трудово правоотношение, не е важно. И ако тези длъжности са второстепенни, за човека, който заема тази длъжност, хич не са второстепенни. Не съм склонна да нарушаваме принципите и за половин щатна бройка по трудово правоотношение, камо ли за цяла, камо ли за няколко, както казвате Вие. Защото принципът във всички случаи си е нарушен.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Там всички са държавни служители.
НАДЯ АНТОНОВА: Не всички. Има и по трудови правоотношения.
Ако видите единния класификатор на длъжностите, не само дърводелецът е по трудово правоотношение. Там си има хора по трудово правоотношение с административни функции.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Щом не са всички държавни служители, тогава бележката ми отпада.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли други бележки?
Господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Искам да направя предложението между първо и второ четене колегите да се запознаят с въпроса за делегациите и предоставянето на правомощия, който е решен с тълкувателно решение № 4 от 2004 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС, където точно е разписано кой, какво, в каква форма и в какъв обем. Нека да го имаме предвид, когато се решава въпроса.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предполагам, че вносителите са запознати със становището на Консултативния съвет по законодателството. Повечето от бележките съвпадат с бележките, направени досега от народните представители и касаят евентуални промени при второто четене.
Заповядайте, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Искам да подкрепя виждането на господин Савов за упълномощаването на органите по приходите, тоест за изключението, което той смята, че трябва да се въведе в този текст.
В следващия законопроект ние говорим за това как ще дадем възможност на органите по приходите да удължат срока на ревизиите. Този текст става абсолютно безсмислен, ако изпълнителният директор на НАП има възможност да предаде пълномощията на своите служители по своя воля. Така че съм съгласен, че трябва да има известно ограничение във възможността за упълномощаване.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Както казах вече ние приехме тази забележка и вероятно ще изброим случаите и правомощията, които могат да бъдат преотстъпвани и на кого.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли други бележки? – Няма.
Който е съгласен да приемем Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната агенция за приходите, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет за първо четене.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Заповядайте, господин Кадиев, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е изготвен във връзка с предприети законодателни мерки за повишаване ефективността и контрола по повод повишения риск за осъществяване на нови видове данъчни измами. С влизането в сила на новия Закон за данък върху добавената стойност се въведе по-либерален режим по отношение изпълнението на данъчните задължения. От друга страна, създаде се възможност за осъществяване на нови видове измами в условията на вътрешнообщностен пазар, най-вече поради отпадането на митническия контрол и въвеждането на нови правила за администриране на ДДС.
Във връзка с това, предвид липсата на митническия контрол и дългите срокове за международен обмен на информация за осъществяване на вътрешнообщностен стокооборот, българската приходна администрация ще бъде задължена, ако не бъдат направени никакви промени, да възстановява суми от бюджета, преди реално да може да провери действителността на декларираните доставки.
Във връзка с гореизложеното, със законопроекта се предлагат следните законодателни промени.
Първо, въвеждане на механизъм за предоставяне на гаранции преди регистрация по ДДС на определени лица. Това в общия случай е в случаите, когато тези определени лица или като физически лица имат задължения към бюджета, включително и по ДДС над определена сума (над 5 хил. лв.), или като мажоритарни собственици, прокуристи във фирми, които имат подобни задължения към бюджета.
С въвеждането на този механизъм администрацията ще може да обезпечава с гаранции бъдещи неправомерни действия на тези лица, които по един или друг начин вече са доказали известна нелоялност към приходната администрация. Механизмът, от друга страна, ще осигури защитата на добросъвестните лица, които неволно са попаднали в схема за източване на ДДС, като ще насочи събираемостта на задълженията към самия длъжник, съответното рисково лице.
Срокът за извършване на проверка, който до момента е 7 дни, предлагаме да бъде увеличен, тъй като е крайно недостатъчен. Още повече в новите условия и при наличието на механизъм за гаранции, за качество на проверката и приключване на всички процедури.
Второто основно нещо, което бихме искали да променим, е въвеждане на възможност за незабавно възстановяване на данък от бюджета, при предоставяне на гаранция преди края на ревизията и уеднаквяване с разпоредбите за възстановяване с ДОПК. При въвеждането на предложения механизъм за предоставяне на гаранции, приходната администрация ще възстановява данъка незабавно, като ще освободи финансов ресурс на лицето и същевременно ще бъдат обезпечени вземанията на държавата. В крайна сметка във всички промени, които предлагаме, се опитваме да обезпечим взиманията на държавата и това е целта, която искаме да постигнем.
Третото нещо е увеличаване на размера на административно-наказателните санкции. Това са парични санкции, които ще видите, че в общия случай ги удвояваме. Свързано е с необходимостта от засилване на контрола чрез увеличаване на размера на тези санкции, когато доставчикът не е подал справка декларация или отчетен регистър, или не е включил посочения от него във фактурата данък в декларацията или в дневника за продажба.
Четвъртото нещо и вероятно най-съществено е промяната в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това е промяна на сроковете за извършване на ревизии, като в общи линии законопроектът предвижда удвояване на основния срок, който в момента е три месеца, на шест месеца. И възможността за удължаване на допълнителния срок, възлаган от органа, възложил ревизията, в момента един месец, на два месеца. Логиката е основно сроковете за обмен на международна информация по системата "Виес" (VIES), тъй като те се получават на тримесечна база, в края на тримесечието, последващо това, за което се получават данните. Тоест, една операция, която се е случила през януари, данните от първото тримесечие ще бъдат получени в най-общия случай в края на следващото тримесечие, месец юни. Ако междувременно върви три- или четиримесечна ревизия, както е в момента, няма никакъв шанс да се получи обратната информация. Затова предлагаме удължаването на сроковете, за да можем да получим информацията по „Виес” преди да приключим ревизията. Като спазваме срока, до който може да бъде удължена ревизията, от изпълнителния директор на НАП – три години, както е в момента. Така остава и в бъдеще.
Другите промени, които предлагаме, са свързани основно с усъвършенстване разпоредбите, предвид практиката в производството за принудително изпълнение на публични вземания, осъществявани от Агенцията за държавни вземания. Това са промени, които, както си спомняте, бяха предложени в законопроекта за промяна на ДОПК преди Нова година, но тогава ги отложихме с обяснението, че всички текстове, които не са евроинтеграционни, ще бъдат оставени за след Нова година. Става въпрос отново за поредността на погасяване на публичните вземания, като се предлага вместо сегашната поредност – главница, лихва, разноски, да стане разноски, главница, лихва, предвид особено високите разноски, които Агенцията по държавни вземания има за събиране на вземанията си.
Второто предложение, което се прави, е за завишаване размера на депозита за участие в търг с тайно или търг с явно наддаване от 10 на сто на 20 на сто. Това е чисто практическо предложение, тъй като в момента много често се наблюдава група лица, които едновременно играят на търг, впоследствие първият или вторият, или и двамата, които са дали много висока цена, се отказват, жертвайки тези 10% депозит за сметка на третото лице, което е предложило много по-ниска цена. За целта увеличаваме този депозит на 20%. Не че ще спрем тази практика, но поне нека губят 20%, а не 10.
Това е, което предлагаме в общи линии в законопроекта. Готови сме да отговаряме на въпросите.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Имате думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще изтъкна аргументите защо ще гласувам „против” тези промени.
Първото, което искам да кажа, е, че това е четвърта поправка на закона, който сме приели през август миналата година. И един месец откакто той действа.
Второто ми основание е, че пак с Преходни и заключителни разпоредби се променя ДОПК.
Третото, заради което ще гласувам против, това е, че се удължава срокът за ревизиите, като всички субекти на данъчен контрол се поставят на едно ниво. Какво имам предвид? Ако мотивът е системата „Виес” и получаването на информация за извършени вътрешнообщнотни придобивания или вътрешнообщностни доставки от чужбина, то какво означава за една малка или средна фирма, която работи на територията на България, купува стоки в България и продава стоки в България. Защо ще е необходимо за удължаване на срока на ревизията за всички данъчни субекти? Защо не остава старият срок? Не смятате ли, че по този начин затруднявате изцяло оборота и създавате действително корупционна среда?
Следващото нещо, заради което ще гласувам „против”, това според мен е недомислен текст на чл. 146а и 146б. Добре, ако в крайна сметка „Булгартабак” е едно публично дружество и аз имам задължения над 5 хил. лв. и купя една акция, ще регистрираме ли „Булгартабак” като проверите и видите, че аз като акционер имам задължения над 5 хил. лв.? Какво ще стане тогава? Това е напълно недомислен текст.
И последното, което ме кара да гласувам „против”, това е, че с текста, който се създава в чл. 92, реално, първо, се удължава възстановяването на ДДС и то в случаите, че сме удължили вече ревизиите на 6, на 8 месеца. Това означава, че след осмия месец мога да си получа ДДС, ако не мога да направя банкова гаранция.
А какво означава да направим банкова гаранция? В крайна сметка, за да обезпеча едно вземане, трябва да обезпеча и тази банкова гаранция. Първо, ще си платя още три процента. И стават 103 процента. И като сложа още 120 процента обезпечение и замразя оборотни средства, какво става тогава?
Това са ми аргументите, поради които ще гласувам „против” този законопроект.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, аз ще започна оттам, където колегата завърши.
Какво се получава на практика? Дава се възможност за банкова гаранция, която струва пари. Тези пари са разход за фирмата. Тоест, това е загуба за фирмата, защото държавата не може да се справи по-бързо да възстанови нещо, което е на фирмата. Ние вървим отново по презумпцията, която господин Кадиев много точно каза. Това е неговата работа – да защитава интереса на държавата. Ние обаче имаме да защитим и интереса на редовния данъкоплатец. Не могат да страдат редовните данъкоплатци, заради това, че има нередовни и че държавата не може да се справи с нередовните. Защото в края на краищата говорим, че 30 на сто било сива икономика. Нека да приемем, че има 70%, които са на светло. Тези 70% ще трябва да обезпечават и да плащат. Дори да не са пари, дори да е имущество, нали трябва да се направи застраховка на това имущество пред банката, нали трябва да се платят определени такси. Тази част е между 3 и 4% върху лихвата, която се ползва, когато ползваш кредит. Тоест, тези 4% априори са загуби. Ако той работи на 6% печалба, директно половината му печалба отива, поради това, че парите му стоят блокирани в държавата.
Още веднъж казвам, че аз разбирам позицията на Министерството на финансите, те трябва да се грижат за приходната част. Ние обаче трябва да се грижим и за едната, и за другата страна.
От тази гледна точка решението, което предлагат, не е достатъчно добро за честните предприемачи, които определено са по-голямата част. Затова увеличаването на срока от 3 на 6 месеца за мен е неприемливо. Ще дам още един аргумент.
Вие извършвате данъчната ревизия в България за три месеца и сега. Очаквате информация от чужбина. Тази информация се бави. Държавата има репресивния апарат, който при получаване на информация, която показва, че не е извършена сделка или е извършена в нарушение, трябва да има система, по която да си възстанови средствата. Тоест, на третия месец връщате на фирмата, ако той е в нарушение – използвайте целия държавен репресивен апарат, за да накажете виновния. Но ако той е бил невинен, в смисъл, ако е бил редови данъкоплатец и вие му задържите 8% оборота, и нека приемем най-лошия случай – всеки месец започва ревизия, не е невъзможно, това е по решение на данъчния, вие практически блокирате 8/12 от оборотните средства на фирмата. Това е 66% от ресурса. 2/3 от ресурса на фирмата е блокиран. Не казвам, че ще се случи, но може да стане, нямаме защита срещу това.
Днес в пленарна зала говорихме, че не трябва да прехвърляме отговорности, които са на политическите партии върху гражданите със задължителното гласуване. В момента правим точно това – прехвърляме отговорности на държавата върху данъкоплатците.
Затова моето предложение е да не приемаме удължаването на сроковете. Те са достатъчни в момента. В края на краищата държавата трябва да изгради механизми, при които в последващ момент да може да наказва тези, които са били неизрядни.
Искам да обърна внимание, че тук, в ДОПК специално се предлага нещо, което за четвърти път ни се предлага. Три пъти сме го отхвърляли до момента. Аз лично се чувства обиден от подобен подход. Подредбата разноски, лихва, главница звучи ли ви познато? Минимум трети път, да не кажа, че съм почти сигурен, че е за четвърти път. Съставът на комисията е все този, не е имало друг състав. Вносителите са все същите, не е имало други вносители. Аз приемам, че поне мен ме смятат за малоумен и че сега изведнъж ще гласувам различно. При всички положения това е недопустимо и искам да разбера защо отново се внася.
Само това за мен е мотив да гласувам „против”. Имало е тук три пъти дебат, три пъти сме го отхвърляли.
Увеличават се значително санкциите. Санкции, които са били 500 лв. стават 5000 лв. Санкции от 1000 лв. стават 20 000 лв. Не мога в момента да кажа, но най-вероятно увеличението на санкциите се отнася до фирми и най-общо казано данъкоплатци, които са нарушили някаква част от закона. Аз обаче не виждам никъде тук реципрочно наказание към държавата или най-малкото наказателни лихви за просрочие на невърнат данъчен кредит, или към данъчен служител, който си е превишил правата. Чисто икономически ние казахме, че ще има допълнително материално стимулиране в определени случаи, но никъде няма материалната санкция. Трябва ад има баланс. Това отново не е заложено при повишаване на санкциите за данъкоплатците до 20 пъти.
Най-общо това са нещата, които мога да допълня, като се солидаризирам с това, което каза колегата Ясен Попвасилев.
Нещо друго – виждам, без да мога да разбера основанието, че се правят промени, освен в Данъчно-процесуалния кодекс, в още три закона. Три закона, които са приемани съвсем скоро. Особено Закона за облагане доходите на физическите лица сме гласували преди няма и два месеца. Защо това нещо не се направи тогава?
Тази практика с непрекъснатите промени е много неприятна и от това страдат всички, които по някакъв начин трябва да следят какво правим.
Затова аз лично няма да подкрепя този законопроект, ще гласувам „против”, но ви призовавам и вас за малко по-критично отношение, особено към тези текстове, които три пъти сме отхвърляли и ни се внасят отново.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз също няма да подкрепя това предложение и имам конкретен въпрос към заместник-министър Кадиев за това рязко увеличаване на санкциите към фирмите, които са равнопоставени субекти в правния и икономическия мир – какво става, когато една фирма бъде подложена на данъчен произвол, а такива случаи явно има много. И аз бих се обърнал към председателството такива фирми да бъдат разгледани и Националната агенция за приходите да информира комисията и да каже какво става, когато един данъчен служител, вършейки насрещна проверка, осъществява произвол към съответната фирма, въпреки че има стопроцентови доказателства пише, че няма доказана сделка или доставка, и този човек трябва да внесе 100, 200 хил. лв. ДДС? Явна е мотивацията на държавния служител защо се случва това, няма да я назовавам сега. И съответната фирма, подложена на такъв данъчен произвол, отива да си търси правата в съда в рамките вероятно на две години.
Какви реципрочни мерки ще предприемете към недобросъвестните данъчни служители, за да не се допуска данъчен произвол и терор от немалко на брой данъчни служители. Лично аз ще ви запозная с един пример, на който се надявам да реагирате адекватно като заместник-министър и като Националната агенция за приходите.
Благодаря ви.
НЕНО ДИМОВ: Понеже колегата зададе въпрос, аз искам да го допълня. Става дума за насрещните проверки.
Редовно насрещни проверки се правят, като се затормозяват фирмите, с които е имало сключена сделка, те да предоставят документи, които вече са налични в данъчната администрация, защото те веднъж са давани. Защо трябва фирмата, която се проверява, и всички нейни партньори да дават документи, след като те вече са налични в данъчната администрация?
СТОЯН ВИТАНОВ: Какви мерки предприема Министерството на финансите и Националната агенция за приходите в това отношение?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще ви помоля да обърнете внимание от чисто правнотехническа гледна точка на предложението в преходните разпоредби на материален закон да се измени процесуален кодекс. Това винаги е било силно оспоримо като технология.
Аз много внимателно слушах господин Кадиев и затова искам да ви обърна принципно внимание на това, което е отразено и в мотивите, че заради системата на „Виес” и обратната информация, която пристига в рамките на 6 до 8 месеца, се създава и се предлага изменение на този текст. Мисля, че правилно съм го разбрал.
В този случай, ако това е така, предложеният текст е некоректен, непълен и неточен. Начинът на предложеното изменение не отговаря на предложението, което са направили мотивите за това. Защото така, както е дадено предложението, означава, че не само за вътрешнообщностни доставки и придобивания ще важи този изключително дълъг срок, а и за всички останали доставки на територията на страната. Най-елементарният пример е следният – ако едноличният търговец от Бургас закупи от Поморие сол и ги докара и ги продаде в София, какъв ще е срокът за ревизия, ако същият този едноличен търговец от Бургас, купи от Амстердам и ги върне.
Тоест, като подкрепим текста по принцип, предлагам да се създаде нова ал. 3, в която да се каже, че в случаите на вътрешнообщностни доставки или придобивания, сроковете по ал. 1 могат да бъдат продължени до 6 месеца, а сроковете по ал. 2 – до два месеца. Ето това е коректното с оглед на предложението и мисля, че то ще отговори на всички страхове, че по неоправдан начин ще се достигне и до злоупотреба с права.
Знаете, че аз лично денонощно се занимавам с данъчни проблеми и мога да ви кажа, че знам какво ще последва, защото вече съм го разбрал в разговорите. В момента, когато търговецът от Бургас, който е купил сол от Поморие и е продал в София двата ТИР-а, като дойдат в Бургас да му правят ревизия, има един стар и интересен въпрос: „Ха сега да видим по дългия или по краткия срок ще ти гледам ревизията?”. За да не стане това, запазвайки сегашния режим, се въвежда и новия режим с оглед на новите условия.
Няма нищо лошо в това, че може да се наложи и шест месеца проверка, но аз бих ви помолил да се обсъди за второто четене текст, като в новата ал. 3, че срокът се продължава до шест месеца, но не повече от 15 дни след получаване на отговора. Защото мисля, че ако отговорът ви дойде в края на третия месец, кое е оправданието тази ревизия да стои в замразено състояние, вие да дадете банкова гаранция за осем месеца и всички тези неща да не бъдат прецизирани. Липсата на подобна прецизираност не мисля, че развеселява с нещо, а би трябвало да помогне да не се допускат различни тълкувания на законовите срокове.
И за да не взимам отново думата, моля ви да обърнете внимание, че както каза и господин Димов, освен с тази история с разноски, лихва и главница, за четвърти път отново се предлага на Народното събрание текстът в чл. 268, ал. 1 думите „по местонахождение на публичния изпълнител, чието действие се обжалва”, да се заменят с думите „по седалище на решаващия орган”. Ще си позволя за пореден път да ви припомня за какво става въпрос. Още с приемането на ДОПК се даде възможност, когато се обжалват наложени обезпечителни мерки, запор на банкови сметки и други от публичен изпълнител, да се обжалват по местонахождението, окръжния съд по местонахождението на лицето. Тоест, ако публичният изпълнител в Бургас или Малко Търново е наложил възбранителните мерки, да можеш не да пътуваш до София и да се връщаш седем пъти, а да бъде решено на място.
Това, което се предлага сега, е, че по всички запорни и обезпечителни мерки и принудителни изпълнителни действия, жалбите ще се разглеждат от директора на Агенция държавни вземания в София и всички обжалвания на неговите актове ще се гледат в Софийски градски, а от 1 март в Софийски административен съд за всички действия на територията на Република България. Досега практиката доказа ефективността, че след като се произнесе този орган, Окръжният съд по местонахождение на човека гледа обжалването.
Мога да ви кажа, че ако това предложение се приеме, това ще доведе до едно непредвидено от законодателния орган пренатрупване работата на Административния съд в София. Мисля, че тази логика няколко пъти беше обяснявана, че е по-полезно за хората да не се приема.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин Савов.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, искам да взема накратко становище по предложението за изменение и допълнение на ДОПК. Прави са колегите, които обръщат внимание, че схемата на подсъдността по чл. 268, ла. 1 се внася за четвърти или пети път в парламента за миналата година. Един път парламентът отхвърли това изменение смяната на подсъдността да се обжалва в София пред директора на АДВ. Това е крайно неприемливо, тъй като освен всичко друго, поставя и важния въпрос за достъп до правосъдие. Смятам, че ако се приеме тази промяна на подсъдността всички обжалвания да текат пред шефа на АДВ в София и в Софийските съдилища, препятства достъпа до правосъдието, което смятам, че не е целта на нито един закон.
Вън от всичко друго, престанете да внасяте по няколко пъти едни и същи текстове. Много моля!
По отношение на така наречената смяна на поредността при събиране на задължението при публичните изпълнители. Предлага се отново да бъде направена промяна в поредността – разноски, главница, лихва. Слушали сме съображенията и преди. Този текст пак не се внася за първи път. Вярно е, че Агенцията по държавни вземания се оказва, че нямала бюджет, за да си плаща разноските за експерти, разноските за пазачи и пр. Вярно е, че ако не се платят тези възнаграждения, това може да осуети или най-малкото значително да препятства изпълнителния процес. Но след като пристъпваме към такава сериозна смяна в поредността на събиране на задължението, аз бих предложила, ако се приеме тази смяна на поредността, да бъдат лимитирани тези разноски, да има с тарифа или по друг подходящ начин лимит на размера на разноските – за вещо лице специалист по двигатели с вътрешно горене толкова, за участие в тройна експертиза толкова, за пазач толкова на ден и т.н. Защото не е добре да оставим размерът на тези възнаграждения по преценка на административния орган. Никого не упреквам, но когато има възможност да се преценяват някои неща, особено парични възнаграждения, изкушението е сериозно.
Много е възможно изпълнителното производство да се тласне към натрупване на разноски, разноски и разноски и накрая, като се пристъпи към принудително изпълнение, да се съберат сумите само за разноските, което обезсмисля самото изпълнително производство. Аз зная, че е възможно, но въпросът е технически как Министерството на финансите си представя такава тарифа за размера на разноските?
Другото, което искам да попитам. Тук се предлага особен режим по отношение на банковите гаранции. Колегите споделиха своите съображения. Бих искала да попитам тези предложения, които правите, познати ли са в европейското законодателство, има ли аналог, има ли сходни текстове или е наш роден принос?
Благодаря.
НЕНО ДИМОВ: Малко съм притеснен, госпожо Антонова, защото виждам колебание спрямо последните няколко гласувания по поредността. Преди всички бяхме много единодушни, надявам се и сега да бъдем и да не сменяме поредността.
А що се отнася до проблема с бюджета, мисля, че няма нищо по-лесно от това Министерството на финансите да осигури бюджета, особено при огромните средства, които има в момента. И първо да се инвестира, както е нормално, след това да се вземат приходите. Да сменяме принципа заради това, че не сме осигурили бюджет, не е добра практика. По-добре да осигурим бюджет и да оставим принципа. Има пари сега в държавата.
Надявам се да вървим в тази посока.
НАДЯ АНТОНОВА: От гледна точка на бюджетната дисциплина, доколкото един адвокат е запознат с бюджетната дисциплина, аз смятам, че така е най-елегантно – да си има бюджет за заплащане на разноските. И в този случай винаги ще се наложи лимитиране на тези разноски, защото никой няма да харчи от бюджета, както му скимне, въпреки че и на това сме се нагледали.
Разбирам притесненията на Министерството на финансите, разбира се не трябва да се саботира изпълнителното производство на публичния изпълнител, наглед е досадно да нямаш да дадеш 40 лв. на вещо лице, но това взривява целия изпълнителен процес. Да си изберат вариант, който и за тях е удобен, и да ни го предложат – самостоятелен бюджет и тарифа на размера на разноските по видове.
АНГЕЛ САВОВ: Едно време имаше бюджет за разноските.
НАДЯ АНТОНОВА: Да, най-елегантният начин е да си има самостоятелен бюджет за разноските и тяхното лимитиране чрез тарифа, нормативно определени.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Първо, защо за четвърти път правим поправки в Закона за ДДС? Това е много тежък закон. Постоянно излизат нови казуси, допуснали сме и някои грешки. Предполагам, че няма да е и последната поправка, която правим. Вероятно 70 на сто от преписките, които минават през мен в Министерството на финансите в момента са по някакви казуси с ДДС. Постоянно виждаме неща, които имат нужда за дооправяне.
Извинявам се за това нещо, но няма друг начин. Иначе трябва да ги оставим така, както са в момента, което е по-лошият вариант.
Вторият въпрос беше за акционерите – ако си купите една акция от „Булгартабак”, примерно, дали попадате под ударите на тези ограничения, които имаме тук? В Допълнителните разпоредби е дадено що е то мажоритарен собственик или акционер. И там е записано „само при положение, че притежавате 33% от съответната компания”. Тоест, едната акция, която сте си купили, няма да ви вкара в този режим.
По отношение на срока на ревизиите аз лично смятам, че със сигурност има нужда от по-дълги срокове за ревизия. Дали трябва да бъдат точно 6 плюс 2 месеца, предлагам да го обсъдим между първо и второ четене. Но по начина, по който текат в момента сроковете – 3 плюс 1 месец, възможностите на Националната агенция за приходите са силно ограничени.
Дали могат да бъдат разделени ревизиите – удължен срок само за тези, които са по вътрешнообщностни доставки и неудължен срок за останалите, мисля, че колегите ще дадат мнение тук, но ми се струва, че не могат да бъдат разделени по този начин.
Предложението на господин Савов за ограничението от 15 дни отново ще оставя на експертите в Работната група да го обсъждат там, тъй като в крайна сметка целта на държавата е не само да осигури приходите, но също така да се грижи и за добросъвестните данъкоплатци. В никакъв случай не искаме да натоварваме тях.
Предложението за Агенцията за държавни вземания според мен влиза за трети път, но дори и да е за четвърти път, аз настоявах за него, тъй като виждам проблемите, които АДВ има с това. Разноските при тях наистина са големи, разноските са за сметка на длъжника и не може да има отделен бюджет за нещо, което не е дължимо от държавата. Поне ние не виждаме начин, по който да го направим.
Дали може да се направи тарифа? Съжалявам, че в момента не е тук колежката от Агенцията за държавни вземания, но ще й предадем да види дали може да се направи нещо в тази посока. Но така или иначе отделен бюджет на Агенцията за държавни вземания за покриване на разноски, които не са техни и са дължими от длъжника, не виждаме начин, по който да направим.
НЕНО ДИМОВ: Нека да уточним нещата. Разноските и в двата случая са първи. Вие сменяте само главницата и лихвата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не, в момента е: главница, лихва, разноски. Ние искаме разноските от последно място да ги изтеглим на първо място.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Разноски и после главница и лихва, за да не кумулират нови лихви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: По въпроса за контрола над данъчните служители?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: По отношение контрола над данъчните служители и това, че няма наказания за тях, това не е вярно. В ДОПК е пълно с наказания за данъчни служители, които са направили така наречения данъчен произвол, както каза господин Витанов. Ако Вие имате конкретни случаи, в които данъчни служители са злоупотребили, моля да ни ги предоставите. Това вече е работа на същия този инспекторат, за който говорихме преди малко. Дайте сигналите, ние как да знаем какво имате в главата си. Всеки трябва да ни даде някакъв сигнал. През мен не е минал нито един сигнал, който да не е бил проверен по-нататък. Все пак трябва да има и някаква доказателствена стойност. Не можем просто ей така да кажем: „Данъчен произвол”, а пък никой нищо да не е дал.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще добавите ли нещо по въпросите, които бяха поставени от народните представители?
НЕНО ДИМОВ: Имаше въпрос за наказателни лихви към държавата за забавяне на връщането на данъчни кредити.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: По ДОПК има наказателни лихви. Ако има данъчен произвол и невъзстановен данъчен кредит и след това лицето, след съответните процедури си получи този данъчен кредит, то го получава с лихвите върху него. Основен лихвен процент плюс 10%.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: За банковите гаранции?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Мисля, че във Великобритания и в Скандинавските държави има такива. Аз лично не съм голям оптимист, че това ще се ползва, но така или иначе това е опция, която е по-добре да я има, отколкото да я няма. Ако искат да го ползват, ако не искат – не.
По въпроса дали може да се раздели срокът за ревизиите за вътрешнообщностни доставки и за доставки в страната, предлагам колегите да вземат отношение.
РОСЕН ИВАНОВ: Ние смятаме, че е много трудно това да стане. На практика не е възможно, защото един от най-големите проблеми в Европейския съюз, е именно недекларирането на вътрешнообщностните придобивания. Тоест, правейки справка в дневника на компанията се установява, че тя няма вътрешнообщностни придобивания, но когато се влезе по същество в нещата и се направи справка във „Виес” системата, излиза точно обратното, че компанията, която в примера, даден от господин Савов, купува сол от Бургас, се оказва, че тази сол изобщо не е от Бургас, а от друга държава членка, но не е декларирано вътрешнообщностното придобиване.
Един от най-големите проблеми, който стои много често в основата на така наречените измами тип въртележка е именно този, че една стока влиза в държавата, без да има митнически контрол, без да има данък при вноса и т.н. и след това това вътрешнообщностно придобиване въобще не се декларира. И тази стока в един момент се превръща в така наречените бивши контрабандни стоки.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: И затова всички ще ги слагаме под един знаменател?
РОСЕН ИВАНОВ: Няма друг начин. Кажете откъде да знаем ние при една проста справка в дневника за продажби дали фирмата е извършила вътрешнообщностно придобиване или не. Ние ще разберем дали фирмата е направила вътрешнообщностно придобиване, когато получим информация от системата „Виес”. И много често това се оказва най-големият проблем, че от системата „Виес” идва, че толкова и толкова вътрешни фирми са закупили стоки от Европейския съюз, но в собствените им декларации ги няма декларирани като вътрешнообщностни придобивания, за които се дължи данък. Няма как да се знае предварително. Това се разбира в края на ревизията, а не в нейното начало.
Що се отнася до лимитирането на 15-дневния срок от пристигането на отговора, смятаме, че също не е много удачно, защото в крайна сметка ние не знаем какво ще пише в отговора. Отговорът може да провокира нови въпроси и нови запитвания. Така че едва ли може да се каже, че непременно в 15-дневен срок, след като пристигне отговорът, ние можем да приключим ревизията. Да, би могло да е така, но би могло и да не е така.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз имам едно предложение, което при тази ситуация може би е най-доброто, което донякъде може да реши проблема с разделянето на едните и другите видове доставки.
Преди това ще кажа, че ще подкрепим този законопроект, защото сме го обсъдили много внимателно в Съвета на коалицията, където министър Орешарски аргументирано изложи основанията си за тези предложения.
Имаме известни резерви само към т. 4 от мотивите, а именно към удължаването на сроковете, като не спорим по необходимостта да има възможност за удължаване на ревизиите общо до 8 месеца, без санкцията във всеки отделен случай на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Но предложението, което ще направим между първо и второ четене е основният срок на ревизията да си остане три месеца, както е сега, а органът, който е възложил ревизията, да има право да го удължи не с един, както е сега, а с до пет месеца, така че общият срок при санкция на органа, възложил ревизията, да си остане до осем месеца, както предлага Министерският съвет. Но този орган да прецени, дали ако доставката касае получаване на информация от други страни, да го удължи до пет месеца, или да остави първоначалния срок от три месеца.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че това предложение е интересно от гледна точка на това, че може да създаде условия за общо намаляване на срока на ревизиите. В много случаи може да не се наложи да се удължи ревизията до пет месеца.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение? Мисля, че повечето бележки, които бяха направени, могат да бъдат направени за второ четене.
Преминаваме към гласуване.
Който е за приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
За – 7, против – 5, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това дневният ред е изчерпан.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,50 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър Димитров

Стенограф:
Н. Иванова