П Р О Т О К О Л
№ 11

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 11

На 31 май 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне от г-н Пламен Орешарски - министър на финансите становището на Министерски съвет за позицията на Република България по т. 6 „Данъчно облагане” от дневния ред на заседанието на ЕКОФИН, насрочено за 05.06.2007 г.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, Остров Ман и острови от карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, № 702-02-25, внесен от Министерски съвет на 21.5.2007 г.
3. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, (№ 754-01-40, внесен от народния представител Захари Георгиев на 27.02.2007 г., № 754-01-54, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Ангелова-Банкова на 21.03.2007 г., № 754-01-55, внесен от народния представител Иван Костов на 22.03.2007 г. и № 702-01-19, внесен от Министерски съвет на 9.05.2007 г.)


Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Раздаден ви е дневен ред от три точки:
1. Представяне от г-н Пламен Орешарски - министър на финансите становището на Министерски съвет за позицията на Република България по т. 6 „Данъчно облагане” от дневния ред на заседанието на ЕКОФИН, насрочено за 05.06.2007 г.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на международни договори с десет зависими и асоциирани територии – островите от Ламанша, Остров Ман и острови от карибския басейн, за облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, № 702-02-25, внесен от Министерски съвет на 21.5.2007 г.
3. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, (№ 754-01-40, внесен от народния представител Захари Георгиев на 27.02.2007 г., № 754-01-54, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Ангелова-Банкова на 21.03.2007 г., № 754-01-55, внесен от народния представител Иван Костов на 22.03.2007 г. И № 702-01-19, внесен от Министерски съвет на 9.05.2007 г.)
Искам да кажа две думи по първа точка. Съгласно промените в Конституцията на Република България, в чл. 105 е записано, че когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия.
В този дух е променен и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е причината да ви предложим първа точка от дневния ред. До голяма степен този опит е пилотен, но трябва да започнем да си изпълняваме задълженията.
Министърът е в чужбина, но тук е заместник-министър Дацов, за да докладва по предложената първа точка.
Има ли някакви съображения по предложения дневен ред? – Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.

По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ - МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ СТАНОВИЩЕТО НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ЗА ПОЗИЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО Т. 6 „ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ” ОТ ДНЕВНИЯ РЕД НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ЕКОФИН, НАСРОЧЕНО ЗА 05.06.2007 Г.
Господин Дацов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Действително това е една иновация, ако мога така да се изразя, която се случва за първи път. И може би поради тази причина аз се чувствам малко затруднен как да представя нещата, тъй като материалите, които обикновено се гледат на ЕКОФИН са стандартни оперативни досиета или заключения и материали, които се готвят в самите работни групи и препоръки от страна на самите финансови министри.
Ако се допрем до същността на нещата, специално т. 6, която е включена в дневния ред за разглеждане от Съвета на финансовите министри, се отнася до няколко основни позиции в областта на данъчното облагане. По-специално това са заключения на съвета за борба с данъчните измами, политическо споразумение относно ДДС пакет, предварително обсъждане на резултатите от работната група по изработване на позиция за обща консолидирана корпоративна данъчна основа, заключение за Съвета по Работната група за Етичен кодекс за данъчно облагане на юридическите лица, и заключение на Съвета относно работата по насоките за предварителни споразумения за трансферно ценообразуване. Повечето от тези дейности, както казах преди малко, са в следствие на многогодишна работа на различните работни групи. В момента няма нито едно окончателно заключение или предложение за приемане на окончателен акт или формиране на конкретна политика.
Лично аз се чувствам затруднен какво точно да коментираме от тези пет позиции в областта на данъчното законодателство. Госпожа Елкова, която е експертът, който е готвил позициите на Министерството на финансите, подробно може да влезе във всяка една от позициите, но мисля, че прегледът на всички тези позиции, които са много технически или са свързани с едно заключение, че одобрява или насърчава дейността на Работната група, в момента ми се струва излишно или непредставляващо интерес да го обяснявам.
Може би би било хубаво, ако има някакви конкретни въпроси или области на по-специален интерес от страна на Бюджетната комисия, на която да обясним какво сме свършили и каква позиция сме заели в рамките на Съвета и на различните работни групи. Иначе вие имате представени досиетата, имате представена позицията и материала, който е изготвен като позиция, която ще защитава министър Орешарски, и позицията, която е одобрена от страна на Министерския съвет.
Може би действително трябва да направим някакъв механизъм и някаква практика, която да се наложи в тази област. Смятам, че трябва да бъдем гъвкави като един първи опит в нещо, в което нямаме опит. Не знам как да процедираме, честно казано.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Създали сме задължение на парламентарните комисии и на изпълнителната власт да информира предварително парламентарните комисии, като ви повтарям, че е влязло на две нива – и в Конституцията, и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Разбирате, че въпросите, които се обсъждат, след това ще се върнат като изисквания към националното законодателство и тогава може да се окаже, че не ни харесват, както е проблемът с акциза за ракията. От тази гледна точка се иска становището и на законодателя по отделните въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, ако ми позволите, мисля, че от тези пет подточки две представляват интерес, да помоля госпожа Елкова да ви запознае с втората точка, която е ДДС пакета, и с третата точка, която е свързана с общата консолидирана корпоративна данъчна основа. Специално третата подточка е една тенденция, която беше инициирана от германското президентство, тъй като те в момента чисто политически инициират тази кампания за уеднаквяване на корпоративното облагане в рамките на Съюза.
Може би, ако представлява интерес, съвсем накратко да разкажем какво се е случило до този момент и какви са заключенията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще дам думата на госпожа Елкова, но на мен ми се струва, че явно трябва да процедираме както и при другите закони – да се обсъжда определената позиция и да решаваме дали подкрепяме или не подкрепяме позицията, с която министърът на финансите отива на ЕКОФИН. Нямаме други варианти, ако разбира се има нещо, което не се подкрепя или пък буди дебат. Така че явно е, че няма да стане наведнъж, на куп и ан блок. Явно, че по всяка от тези позиции трябва да ни запознаете с това каква е позицията на преобладаващата част от европейските държави, каква е българската позиция и какво отстояваме.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че това, което правим в момента, е специфична форма на парламентарен контрол, даже бих казал експертна форма на парламентарен контрол. И в случая става дума за обсъждане на политики, а в конкретния случай на политики, свързани с данъчното облагане. Аз смятам, че би било добре да чуем по всяка една от тези шест точки на данъчното облагане основно позицията на България, въпреки че не е в този материал, но като започнем да го четем, вероятно ще възникнат доста въпроси. И особено това, което заместник-министърът спомена по проблемите, свързани с консолидираната корпоративна данъчна основа. Първа точка е свързана със законопроекта, който е внесъл Министерският съвет. Може би там трябва да се каже нещо в помощ на законопроекта, който предстои да обсъждаме.
Мисля, че ще представлява интерес и Етичният кодекс за данъчното облагане. Това също е една нова, според мен доста интересна форма.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Само ще добавя, че всички досиета, които се разглеждат сега на ЕКОФИН, първо, както каза господин Дацов, няма нещо, което е окончателно решение, по-скоро се докладва напредък през работата на германското председателство. Повечето от тези досиета са дългогодишни. Те се работят технически в работни групи на Европейската комисия, в работни групи на Съвета и периодично се докладва на финансовите министри на формат ЕКОФИН постигнатия напредък и заключенията, които са достигнати до даден етап.
Може би да кажа по няколко думи за всяка от тях, за да добиете впечатление за какво става въпрос. Може би по реда на най-лесните.
Едната, която и господин Имамов спомена, е Кодекса за облагане на юридическите лица. Това е една работна група. Към материалите, които вие имате, има и кратка история на всяко от досиетата – кога започва, как се развива и какво всъщност се докладва. Това е една работна група, която е създадена в края на 90-те години с цел да се занимае с облагането на лихвите и спестяванията. След приключване на тази задача работната група продължава да работи, тя е към Съвета, и разглежда данъчни мерки, които се оценяват като вредни – съществуващи или такива, каквито държавите възнамеряват да въведат. Това е нещо от типа на мерки, които имат общо с държавните помощи, неравно третиране, всякакъв вид неравнопоставеност, всякакъв вид вредна данъчна конкуренция, като държавите – членки имат задължение да докладват всяка мярка, която би могла да бъде потенциално вредна данъчна мярка.
Тази работна група функционира непрекъснато. Тя излиза с доклади до ЕКОФИН на всеки шест месеца, в които тя отчита работата си. Точно това се случва и сега. Няма нищо, което да бъде по някакъв конкретен повод. По време на Германското председателство работната група докладва напредъка, който е постигнала и заключенията, които е приела.
Тук може би е интересно да кажа, че България беше ратифицирала пред работната група една от потенциално вредните данъчни мерки, което е преотстъпването на корпоративен данък на общините. Работната група я прие като съвсем допустима и не се налага подробно описание с минаване на цялата процедура. В този смисъл позицията на България на ЕКОФИН ще бъде, че България признава напредъка, постигнат от групата и подкрепя проекта на заключение на Съвета. Това е примерно по тази позиция и дейността на тази група, която излиза с доклад до финансовите министри.
Друга подобна група, която излиза с доклад пред ЕКОФИН е свързана с трансферното ценообразуване. Трансферното ценообразуване е проблем, който стои пред повечето държави – членки и не само. В световен план то представлява проблем. Тук особеностите са, че свързаните компании имат възможност на цени, различни от пазарните трансферно да ценообразуват и така да преливат печалба от една държава – членка, примерно с по-висока ставка, към друга държава членка с ниска данъчна ставка. И по този начин да преливат капитал и да влияят на данъците, които плащат.
Във връзка с това има един наръчник, издаден преди години, но е най-доброто, което съществува. Тази работна група има за цел всъщност да предложи някакви ненормативни мерки, които да подпомогнат избягването на трансферното ценообразуване, като например сключване на данъчни споразумения, които да са двустранни, касаещи всъщност единствено трансферното ценообразуване, които да са двустранни или многостранни. България участва в нея и подкрепя работата й. В този смисъл ние нямаме сключени на този етап такива споразумения.
Законодателство има, но то в никакъв случай не би могло да се каже, че е уредено и в европейски мащаб. Така че и в този смисъл позицията на България е, че няма принципни възражения за въвеждане на общи правила за прилагане на системата за предварителни споразумения за ценообразуване. И това е същността на позицията по този въпрос.
Относно борбата с данъчните измами, което предполагам, че ще бъде по-интересно, това е една работна група, която е сравнително от скоро. Тя обаче е на много ранен етап. Така че в никакъв случай не можем да говорим за пряка връзка между законопроекта, който ще се разглежда по-късно, и тази работна група. Най-общо се анализират мерките и приоритетите, които биха могли да са приемливи за всички държави – членки с оглед борбата с данъчните измами. Много е рано за консенсус. Всъщност това, което сега ще се коментирана ЕКОФИН, са приоритетите, които държавите биха заложили във връзка с предложения на комисията. Работната група е на ниво Европейската комисия и се ръководи оттам.
Това, което ще се разглежда, е приоритетност, която различните държави – членки дават на предложените от комисията мерки.
В този смисъл това, което България иска да изведе като приоритет, е възможността за по-бърз обмен и повече и по-детайлна информация, свързана с вътреобщностните доставки, функционирането на клиринг системата и разпределяне на рисковете между страната на доставчика и страната на получателя, и ефектите от едновременното прилагане на двете мерки – облагане на вътреобщностните доставки и страната на доставчика и системата за всеобщо обратно начисляване на данък върху добавената стойност.
Тук има предложения, които, както казвам, са на идейна база и са на много ранно ниво за сериозен анализ, тъй като на този етап няма и официални предложения. Но, примерно, едното от тях е за обратно начисляване във вътреобщностен план, за всичко, което на практика ще измести принципа на данъка върху добавената стойност. Така че при вътреобщностни доставки ще се начислява обратно. Това е инициатива на немското председателство. Но така или иначе анализите са недостатъчни и ние на този етап всъщност заявяваме позиция, с която заявяваме нашите приоритети, върху какво бихме искали да се наблегне при анализите.
Другата интересна тема е общата консолидирана корпоративна данъчна основа. Тя също е едно досие, което е от 2001 г., като то става все по-популярно. Така или иначе няма достатъчна яснота какво точно означава това и до какво точно ще доведе страните членки, в това число и Германия.
Тук може би първо трябва да кажа, че позицията на България е следната: не бихме могли да формираме окончателна позиция по въпроса, ще направим задълбочен анализ и оценка на ефекта от въвеждането на обща консолидирана корпоративна данъчна основа върху данъчните приходи в националния си бюджет едва след изготвяне на окончателно предложение от страна на Европейската комисия и придружаващ го анализ на факта, но към настоящия момент имаме сериозни опасения относно негативните последици от прилагането на общата консолидирана корпоративна данъчна основа, което означава, че позицията на България е по-скоро отрицателна към проекта.
Съществуват различни разработки на ниво работна група, като пак искам да кажа, че предложения още няма, но най-общо консолидираната данъчна основа би трябвало да изглежда така – прави се една данъчна основа на компании, които имат трансгранична дейност и компании, които са в група. Не е ясно определението за група. Съществуват няколко опции. Решение на този етап няма. Тези компании всъщност консолидират основата си. Различните държави членки имат няколко варианта за механизъм. Единият от тях е в зависимост от вноската, която съответната държава внася в бюджета на Европейския съюз. Другият вариант е свързан с разходите, които държавата има за труд и т.н.
Третият вариант е свързан с дела на GDP (Gross Domestic Product) към дела на общия бюджет на Европейския съюз. Във всеки случай изключително неизгодно за малките държави членки, което означава, че ако ние тръгнем да облагаме нашите компании, които имат трансгранична дейност в група за България във всеки случай данъкът, който ще постъпва, ще бъде нищожен, който и от вариантите да бъде възприет. В този смисъл за нас това не е приемливо.
За това досие може би е интересно да кажем, че то е с полярни мнения от страна на страните – членки, подкрепя се от Германия и от Франция. Твърдо против са Ирландия, против са всички Прибалтийски държави, Словакия и редица държави, които имат засега неутрална позиция, по-скоро скептична, по-скоро отрицателна, но очакват отрицателното предложение на Европейската комисия, за да могат да анализират.
Нашето мнение е, че този проект няма да види бял свят в този вид, тъй като действително мненията са много поляризирани. Позицията на България вече е ясна, че това е нещо, което ние не бихме могли да подкрепим предвид и ставката, която имаме, тъй като ще бъдем принудени да вдигнем рязко нивото на данъка, за да си осигурим приходи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, ако ми позволите да добавя, че в хода на дискусиите поне на ниво Икономически и финансов комитет, който е комитетът на по-ниското ниво от ЕКОФИН, основните страхове на по-малките и общо взето страните с по-ниско данъчно облагане върху директните данъци, е, че това е една стъпка, която се предприема от големите страни като Германия и като Франция, като първа стъпка, освен хармонизиране на данъчната основа, към хармонизиране съответно на отделните ставки, което работи в полза на големите страни. Знаете, че в момента и Германия, и Франция имат проблеми с проблемите на данъчната конкуренция. Тоест, техните големи компании изнасят производствата си извън тези страни.
Така че общо взето в момента може да се смята, че повечето страни в рамките на Европейския съюз, особено групата на по-малките и по-конкурентните страни в областта на данъците с по-малки системи са против тази мярка.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: И последното, за което ще кажа няколко думи, е така наречения ДДС пакет, който също е едно досие, което се работи в продължение на години. Възприет е един компромисен вариант. Схемата обслужване на едно гише има за цел опростяване на задълженията на едно данъчно задължено лице, свързани с регистрацията и подаване на ДДС декларации в други държави – членки на Европейския съюз, където то не е установено, но където извършва доставка, за което дължи ДДС. В случаите, когато лицето няма установено място на стопанска дейност в тези държави членки, вместо да се регистрира и изпълнява задълженията си при условията и сроковете на тези държави – членки, той ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от трансграничната дейност единствено и само в страната, където е установено. България подкрепя проекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
По отношение на идеите за уеднаквяване на данъчната основа за корпоративния данък, аз съм напълно съгласен с Вашата позиция. Бяха казани много разумни неща от страна на Министерството на финансите. Просто ми се иска да бъдете малко по-твърди, защото в момента се прави действително опит от Германия и Франция такива идеи да бъдат прокарани. Действително Ирландия и Балтийските страни имат много категорична позиция против и ние трябва да бъдем категорично против. Ние сме страна, която очевидно трябва да привлича капитали. И, както сте формулирали вашето мнение тук, то е меко. Би трябвало да бъде малко по-категорично. И това не би трябвало да е позиция на отделна партия, а да бъде национална позиция на България – не искаме данъчна конкуренция. Ако Германия успее да наложи нейния модел с високи ставки и хиляди изключения, какъвто е за корпоративното облагане, това за нас е нещо много лошо, особено имайки предвид и сивата икономика в България. Много изключения биха довели до нови проблеми. Така че единствената ми препоръка към вас е за по-ясна и категорична позиция против. Ако тази позиция се обедини с позицията на много други страни, включително Чехия, която забравихте да кажете, че също е категорично против консолидираната данъчна основа, ще бъде спряна тази инициатива, каквато е и нашата цел.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз искам да добавя, че доколкото знам има решение на Европейския съвет, че данъчната конкуренция е в интерес на Европейския съюз и че не може да се иска уеднаквяване на ставките, тъй като това е против механизма на конкуренцията вътре в общността. Но явно, че големите са го прокарали в дневния ред. За щастие се действа по принципа на консенсуса, тъй като я няма още новата Конституция на Европейския съюз.
Мисля, че въпросите, които обсъждаме, са много важни, но до голяма степен повтаряме ситуацията с европейските избори. Явно е, че като ни дойдат решенията от Европейския съюз, тогава ще разберем тяхната значимост. Като първи опит явно, че трябва да тръгнем в някаква позитивна посока. Може би на бъдещите заседания все пак трябва да се взема решение по всяка от тези позиции. Но аз се страхувам, че ако работим като днес, тоест да ги раздаваме оперативно преди заседанието, това няма да е реалистично. И затова си мисля, че в общ интерес е да си разработим механизъм като по всеки закон предварително да се раздават на членовете на комисията, който трябва да си събере предварителна информация каква е позицията, особено консултации с новите евродепутати и на тази база комисията да взема решения и евентуално да дава някакви препоръки. Страхувам се, че днес и да вземем решения, и да дадем препоръки, те ще са много импулсивни и едва ли освен това, че не щем да има еднакви ставки, ще има друго, което да ни обедини.
Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз се извинявам, господин председател, но лично аз се чувствам малко притеснен да се взимат решения за одобрение или неодобрение на тези позиции, в смисъл, че механизмът работи по следния начин.
Самите позиции за ЕКОФИН се одобряват приблизително около три дни преди самото заседание. Икономическият и финансов комитет на нивото, на който се гледат тези позиции преди ЕКОФИН, е около пет дена преди самата среща на финансовите министри. Това са оперативни досиета. Първо, минават през самия икономически и финансов комитет, одобряват се, съответно биват вземани решения за подобрение или промени на текстовете, които са политико-експертни, след което се подготвя самото досие за финансовите министри. Финансовият министър внася позицията си за одобрение от Министерския съвет. Обикновено понеделник и вторник са заседанията на финансовите министри, в четвъртък се гледа досието и решението, което е изработено един ден преди това.
Не зная чисто практически какъв механизъм трябва да бъде изграден с оглед на тази практика, която съществува. И това е общоевропейската практика. По-скоро тези материали може би действително са за информация, а не за решение, но това трябва вие да го решите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това, което казва господин Дацов, сигурно е така, само че аз си мисля дали изобщо в нашата комисия въпросите, които са важни като инициативи, които се обсъждат и в Европейския парламент, и в Европейската комисия, следва да им се отделя нужното внимание и да се гледат не като оперативен документ от днес за утре, формално, а като документи, с които депутатите трябва да бъдат запознати, да работят по тях и да имат позиция и мнение.
Както госпожа Елкова и господин Дацов казаха, става въпрос за досиета не от преди два дни, а от 2001 г. Така че тези позиции, всички тези неща не са известни от вчера, нито от оня ден, те са от преди години наред. Така че по-скоро моето предложение във връзка с евентуалния ред за работа, който може би трябва да бъде въведен, защото така или иначе ние ставаме част от европейската система и сме длъжни да бъдем адекватни на всички неща, които там се разглеждат, и трябва да имаме съответно ясна и смислена позиция, в този смисъл може би трябва да се направи някакъв план график за всички позиции, досиета и т.н., които се гледат от компетенцията на Бюджетна комисия в ЕКОФИН, или в комисиите в Европейския парламент и т.н. Неща, по които ние в бъдеще време ще трябва да имаме становище. Трябва да се направи и да се включи в дневния ред на работата на комисията някакъв подобен график за разглеждане, запознаване и т.н. с тези досиета. Когато човек ги познава и знае по същество за какво става дума, един такъв документ вече е уточняване на някакви детайли към даден момент. Позицията е позиция към даден момент с някакви доработки. Но основното досие е от 2001 г. и е ясно за какво става дума.
Така че, ако искаме действително да имаме някакъв реален принос, да сме наясно с нещата, които предстои да се разглеждат, гледат и които няма да се превърнат утре в директива или в някакъв закон, който ние трябва да приемем, а са предмет на обсъждане в годините, ние трябва да имаме някакъв график за запознаване и с дискусии по съответните неща и за формиране на някаква позиция както по парламентарни групи, така и общо за Бюджетна комисия.
Така че в този смисъл моето предложение към Секретариата на комисията е да се запознае с всички досиета от този характер, които са в Министерството на финансите, и съответно да подготви този пакет документи, да направи някакъв оперативен график, да ни го раздаде, за да го обсъдим. И, ако комисията приеме, че това е необходимо и целесъобразно, да го приеме за работа в бъдеще.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, аз подкрепям това, което каза госпожа Шулева. Няма нещо, което се гледа на ЕКОФИН, и което да не е от компетенциите на Бюджетната комисия в парламента, тъй като това са заседанията на финансовите министри. Според мен всички въпроси, които се дискутират там, са в дневния ред съответно и на Бюджетната комисия. В момента гледаме само данъчните въпроси. Има редица други въпроси, които се отнасят и за бюджета, за качеството на публичните финанси, за Пакта за стабилност и различните изменения. Но на мен ми се струва, че много по-ползотворно би било ние да ви предоставяме позициите, да има база данни в парламента с досиетата и въпросите, които се дискутират. Така че всеки, който иска да се запознае или съответно да заеме съответната позиция, да има достатъчно информация за текущия процес и процедурите, които течат. Тъй като дори и самите ние не определяме дневния ред на ЕКОФИН и не можем да кажем точно кога каква точка ще се появи и в заседанието на ЕКОФИН. Това е нещо в правомощията на съответното председателство.
Така че трудно може да бъде прогнозирано какво ще бъде дискутирано на третото или четвъртото заседание напред в ЕКОФИН и съответно какви ще бъдат приоритетите на съответното председателство.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще направя скромен опит да подпомогна процедурата.
Ясно е, че в тези позиции на България това, което тук е сложено като „ІV” е първото, през което трябва да мине дискусията – интересът на България. Независимо от това дали става дума за общо консолидирана корпоративна данъчна основа или по някакъв друг проблем. Който и да е той, за нас най-важна е тази точка. Останалите неща са съпътстващи, те са информативни. Нас ни засяга тази точка. Както тук стана ясно, България е категорично против консолидирана корпоративна данъчна основа. Ако се появи дискусия, в която отделни политически партии или парламентарни групи имат различно мнение, ще се усложни тази българска позиция, Европейският съюз ще разбере, че в България има „за” и „против”, че едните имат едни аргументи, другите имат други аргументи, или Европейският съюз ще научи, че българският парламент е абсолютно консенсусен по този въпрос.
Затова, за да бъдем максимално ефективни, наистина трябва да има висока степен на дисциплинираност на движението на информацията и съответно бързо да бъдем информирани за следващата тема, за да можем да се подготвим самите депутати за заседанията, в които гледаме такъв тип документи.
Според мен така, както е направено сега, да си призная честно, в първия момент, като го разгръщах, текстът беше подреден леко хаотично. Например, аз ако съм служител на Министерството на финансите, който трябва да изпрати този документ, ще сложа с големи букви „Данъчно облагане, борба с данъчни измами”, защото това е темата. И след това ще вляза в интереса на България и ще развия нещата нататък. Казвам го как бих постъпил аз. Защото с тези големи букви написано „Проект на съобщение за пресата” не е най-важното нещо, което трябва да прочетем в момента. Но това е дребна работа. Казвам как би могло до бъде насочено към нас, защото ние сме, ако използвам един неприличен термин за парламента – новобранци в Европейския съюз, сега се учим и ние самите да работим.
Но пак да се върна на основното, заради което поисках думата. Базовото, основното е да се даде какъв е българският интерес, за да може да го изкоментира тук комисията и да каже: „Да, ние всички сме зад това”, или „Не, едните сме за, другите сме против”. Защото ние, давайки санкция, в крайна сметка това, с което започна отначало господин Дацов как би трябвало да се процедира, основният въпрос според мен е, че от такъв кръг политики утре произтича вот на доверие или недоверие към самите министри, защото те отиват там, за да бъдат подкрепени през парламентарните мнозинства, които са създали тези комитети. Това е общо правило за цяла Европа, в това число и за нас.
Така че комисията, без да казвам, че сега ще въведе някакво ново правило, трябва да санкционира на всяка цена този български интерес. Това усилва самата позиция на българския министър, в случая министъра на финансите. Особено когато, както е в примера с корпоративното облагане, всички сме на едно мнение, защото съзнаваме, че това е най-доброто на България.
Това ми беше процедурата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Може би трябва да ви дам пояснението, че вие сте получили същото това досие, с което разполага министърът на финансите. Няма разлика.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е форма, наложена от ЕКОФИН.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Само за информация на колегите ще кажа, че вчера имахме на гости в българския парламент поредния евродепутат – заместник-председателя на Бюджетната комисия на Европейския парламент. Тя повдигна въпроса за корпоративния консолидиран данък. Тя въобще не говори за единна ставка, тя говори за коридор – минимална и максимална. И общо взето тук не става въпрос да ни задължат да имаме 30% корпоративен данък.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Повечето страни действително се страхуват, че първата стъпка ще бъде уеднаквяване на основата и след това големите страни членки след пет или шест години ще наложат евентуално единна политика и в областта на ставките. Затова повечето страни, които подкрепят политиката на данъчна конкуренция, бяха абсолютно против.
Всъщност нашата позиция е достатъчно твърда. Това, което виждате в позицията, е просто дипломатически език, с който е прието да се изразяват министрите.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Този коридор ще стане точка за четири години. (Оживление) Нали се сещате, че от гледна точка на българския интерес трябва да бъдем против всякакви коридори, защото ще ги занулят за няколко години. Ако вземем решението от Ница от 2000 г. и броим гласовете, влезе ли този договор в сила, става точка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в общи линии да приемем, че днешната форма е за информация на членовете на комисията да се включим в тематиката на ЕКОФИН. Има още една тематика – ФИНКОМ. Това са финансовите комисии, които също се събират вече на два месеца по веднъж. Да приемем, че тези материали ще имат информативен характер.
Препрочитайки по-подробно това, което сме приели в правилника, правилникът ни е задължил по проектоактовете на Европейския съюз да се приемат и становища. Тоест, когато ще има акт на институция на Европейския съюз, този проект за акт в триседмичен срок след получаването му трябва да влиза в парламента и комисиите трябва да приемат становища. Явно за сбирките на ЕКОФИН и ФИНКОМ трябва да имаме информация и така и да ги приемаме. Естествено, изразяването на една консолидирана позиция също има значение, тъй като, ако се установи, че има поляризация тук, все пак министърът да знае с какви пълномощия отива.
По информациите явно няма да взимаме решения, но по проектите за актове трябва да приемаме становища, както по вътрешните закони.
Колеги, ако нямате някакви други съображения да приключим с информирането по тази точка.
Благодарим на вносителите от Министерството на финансите.
Колеги, имате ли възражения да преминем към трета точка от дневния ред и след това да се върнем на втора точка? – Няма.

По втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Тъй като вносителите са много, ще давам думата по обратен ред.
За да облекчим дебата, бих искал да ви кажа, че в голямата си част предложенията в законопроекта, внесен от Министерския съвет, бяха обсъдени в този състав на тази комисия. Тъй като Конституционният съд внесе някои корекции в решенията на парламента, по тази причина Министерският съвет е взел решение за изтегляне на онзи вариант, който беше обсъден и е внесен леко коригиран вариант. Затова и молбата ми към господин Кадиев е да не представя подробно целия законопроект, тъй като сме го обсъждали, а само онези нови моменти, които са различни от онова, което вече мина през комисията.
Господин Кадиев, имате думата да представите законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност единственият нов момент е това, че с проекта се допълва разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изречение първо, която е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд, поради неспазване на процедурата за гласуване в Народното събрание. Допълнението на разпоредбата е предложено във връзка с това, че упражняването на свободна професия, включително като частен съдебен изпълнител или нотариус, винаги се е третирала и следва да се третира като независима икономическа дейност, респективно да подлежи на облагане с ДДС, когато се извършва от регистрирани по закона лица. Следва да се има предвид, че упражняването на свободна професия попада в обхвата на независима икономическа дейност и съгласно изискванията на европейското законодателство и по-конкретно Директива 2006/112.
Всички останали неща, които са в настоящия законопроект за изменение и допълнение, са тези неща по засилване на контрола и борбата с измами с ДДС, които обсъждахме на първо четене в тази комисия преди два месеца.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, облагането с ДДС на адвокатите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Всички механизми, които предвиждахме, това са предоставяне на гаранция при регистрация по ДДС за определени лица, това е удължаване на срока на ревизиите, въвеждане на възможност за незабавно възстановяване на данъка при положение, че е предоставена гаранция преди края на ревизията, увеличаване на размера на административно-наказателните санкции. Всичко това, което тогава обсъждахме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вторият законопроект е внесен от народния представител Иван Костов и група народни представители.
Заповядайте да представите законопроекта, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще го представя съвсем накратко, защото е много кратък, съдържа един-единствен момент на промяна. Тази промяна е свързана с институциите на българското здравеопазване. Предложението е, казано съвсем разбираемо, в рамките на сегашните средства здравните институции да бъдат освободени от тези 100 млн. лв. ДДС, които в момента разплащат.
Основният мотив е състоянието на мрежата – както болничната, така и цялата здравна мрежа. Това според нас е начин да се решат част от проблемите на финансирането на българското здравеопазване. Всички колеги, които са погледнали законопроекта, са видели, че това е един-единствен текст. И това е неговият смисъл.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Методиев.
Следващият законопроект е внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Нашето предложение в най-общи линии се състои в следното – да се отмени данък добавена стойност за лекарствата и лекарствените средства, от една страна, а да се обложи хазарта, от друга страна, със същия този данък. Мисля, че може да се компенсира едното с другото.
Знаете, че ние внесохме това предложение, още когато се разглеждаше Законът за данъка върху добавената стойност. Причината, поради която го внасяме, е изключително тежкото положение с лекарствата. Знаете, че лекарствата в България са може би най-скъпите в цяла Европа. Аз няма да се спирам на причините, поради които това е така. Явно е, че става дума за корупционни практики, явно е, че става дума за нерегламентирани печалби и т.н. Всички добре знаете това.
Ще добавя само още нещо – в Европейския съюз голяма част от страните имат ставка за лекарствата от 0 до 5%. Така че, доколкото България вече е член на Европейския съюз, доколкото ние се стремим да синхронизираме нашето законодателство и условията в България, мисля, че това е една добра стъпка да направим нещо добро за българските граждани, особено за пенсионерите, чието положение може би е най-неравностойно.
Това са причините, поради които ние предлагаме тази поправка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доколкото разбирам вносителят народен представител на последния законопроект не е тук, но има представителна група от експерти, която го е готвила. Ако позволите, да дадем думата на експертите. Единият от експертите е бивш заместник-председател на Народното събрание.
Има ли възражения? – Няма.
Госпожо Шопова, заповядайте.
ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря, господин Димитров.
За мен е удоволствие да пледирам пред Комисията по бюджет и финанси. Ще мотивирам законопроекта на господин Захари Георгиев като юрист. Тук има достатъчно специалисти по финансовите въпроси и по други въпроси, свързани с приложението на нормите, които биха могли да допълнят този законопроект.
Преди мотивировката искам да ви освежа със следното съобщение. В момента в Пловдив се провежда форум „България в Европейския съюз – новите бизнес възможности” и в този форум, в който България трябва да представи новите бизнес възможности днес след обед ще има докладчик от Безмитна зона Пирот – господин Нешо Магич. Тоест, представители на Свободна зона – Пирот ще показват какви са новите бизнес възможности в България и Европейския съюз.
Част от членовете на комисията не разбират за какво става дума. Става дума за това, че поради сегашното състояние на Закона за данъка върху добавената стойност, много голяма част от клиентите на нашите свободни зони вече не са техни клиенти и се насочват към други страни, като най-активна е зоната в Пирот. И тъй като ние нямаме възможности като страна – членка, да стимулираме бизнеса, бизнесът се насочва към Сърбия, която не знам в коя година ще стане член на Европейския съюз.
Аргументите на противниците на този законопроект са свързани с два момента, като единият момент е, че нормите, които се предлагат от господин Георгиев, противоречат на европейското законодателство. И има вероятно други финансови аргументи, които аз сега няма да споделям.
Какви са предложенията на господин Георгиев? Предлага се изменение на чл. 28 със създаването на нова т. 3 – там, където се обсъжда въпросът, свързан с нулевата ставка върху данъка. И веднага се задава въпросът на коя норма от европейските норми съответства този текст.
Забравих да ви съобщя, че законопроектът е подкрепен единодушно от Комисията по европейска интеграция, тъй като Комисията по европейска интеграция намира, че законопроектът е хармонизиран с правните норми на Европейския съюз.
Предлага се доставката на стоки, предназначени за внасяне в свободна зона да се смята за износ по смисъла на настоящия закон.
Къде законопроектът намира своята основа в регламентите и директивите на Европейския съюз? Това е Регламент 2913 от 1992 г. В този Регламент се казва, че в свободните зони и свободните складове могат да се съхраняват както чуждестранни, така и местни стоки (в чл. 169). В чл. 166, буква „б” се казва, че местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в съответните норми на общността. Както видяхме, това е разпоредено в съответните норми на общността.
Второто изменение, което предлага господин Георгиев, е на чл. 50, създаването на нова т. 3: „доставката на стоки, които се намират на територията на свободните зони, както и доставката на услуги, отнасящи се до стоките, намиращи се в свободните зони, да са освободени доставки”. Основата е Директива 112 от 2006 г., която е продължение на една предишна директива, ако е необходимо после ще я цитираме. Отнася се до освобождаване на сделки, отнасящи се до международна търговия. Член 156 на директивата гласи, че държавите членки могат да освободят от плащане на ДДС следните сделки и това е доставка на стоки, предназначени да бъдат разместени в свободни зони или в свободни складове.
Това са двете норми.
Има още един параграф, който господин Георгиев беше предложил, но оттегли. Той е много интересен, защото показва правната техника, която се използва в Германия по подобни въпроси. В немския парламент и в тяхното законодателство е приета норма, в която се казва, че от територията на Федералната република в смисъла на данъчна територия се освобождават свободните зони. Не физически като част от територията, а в смисъла на данъчната територия. Тоест, вместо да разписват отделни норми, те като хора ефективни, са записали един текст. Господин Георгиев е оттеглил този текст, защото тези други два текста фактически показват същността на предложението, което се прави. Другата правна техника е използвана в много други държави – членки на Европейския съюз, като според нас като експерти най-добър е законът на Чехия, така е в закона на Белгия и много други страни, да не ги цитирам в момента.
Какви са възраженията на Министерството на финансите, защото вие ще ги чуете сега?
Първото възражение на Министерството на финансите е, че тези правни норми, които се предлагат, не кореспондират с европейското законодателство. Аз разбирам, че експертите на министерството са затруднени в този момент от цялата лавина от информация, но много интересно как ще обосноват това противоречие, след като аз ви цитирах точните текстове и на директивата, и на регламента.
Другият аргумент, който използва Министерството на финансите в едно писмо до господин Захари Георгиев, цитирайки чешкия закон спекулативно или неразбрали, или неосмислили текста, цитират чешкия закон, който е в същия смисъл, с една следваща правна норма, в която чрез спекулация доказват, че не е това, което е записано в чешкия закон, свързано със свободните зони. Не искам да влизам в детайли, но или е неразбиране, или е спекулация. Тоест, няма никакви сериозни юридически аргументи да не се приемат тези правни норми.
Що се отнася до икономическите аргументи и до същността, искам да ви кажа, че като човек юрист, който отскоро се запознава с проблемите на зоните, зоните ще преструктурират дейността си и ако тези норми не се приемат. Те ще намерят как да работят с другите стоки, с необщностните стоки. Но тук става дума за българските производители, които използват свободните зони, за да осъществят износ. И тъкмо българските производители са ударени, ударени жестоко, и те трябва да отидат или в Пирот, или не знам къде, някъде в държави нечленки, за да могат да реализират своя бизнес интерес. Това за мен е необяснимо. Единственото обяснение, което аз намирам, е, че има други интереси, които стоят зад тези.
Пред тази комисия, която е чувала за много интереси и на фона на днешните събития в любимата ми зона на съдебната палата, искам да ви кажа следното. Към някои от свободните зони е писано писмо преди известно време от Агенцията по приватизацията, която иска от свободните зони да съобщят цялата си история на съществуване, договорите, които те са сключили, изобщо да разкрият цялата си конфиденциална информация на Агенцията по приватизация. Това е един изключително интересен въпрос, аз го поставям като една въпросителна, защото не мога да намеря други мотиви, които биха могли да мотивират възражения по тази позиция.
Всички останали въпроси, свързани със същността на прилагането на нормата, както и възможността да бъде подготвена подзаконова нормативна база, която да гарантира прилагането на тези норми се намира в нашите папки и ние можем да отговорим на вашите въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата. Отново ви напомням, че законопроектът, внесен от Министерския съвет, в това число и в частта му за адвокатите, сме го обсъждали многократно. Сигурно гласуването ще бъде достатъчно, за да си покажем позициите. Но по другите три закона очевидно трябва да има становище.
Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще си позволя само един коментар по отношение на втория представен законопроект, в който би трябвало да се предвиди в обсъждането между първо и второ четене, че предложеният в него срок за възстановяване, би трябвало да се потърси хармонизация със законопроекта на Министерството на финансите, в който този срок е обвързан с няколко скромни условия, примерно безусловна гаранция, както и с условията по чл. 176а и 177б, възстановяването да бъде обвързано с действия на предходни съдружници, включително и бивши съпруги, ако си спомняте дискусията.
Така че този законопроект, ако бъде внесен, би трябвало да се преобсъди дали срокът ще бъде в синхрон с предложените изменения. Технологично е задължително.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, има доста неща, с които от Съюза на демократичните сили не сме съгласни в предложенията, които идват от Министерския съвет, но искам да обърна внимание на няколко основни момента.
На първо място, господин Кадиев, вземете предвид, че е предвидена нулева ставка, която и досега я има в Закона за ДДС, за подвижен железопътен състав, а в чл. 148 от съответната директива на Европейския съюз, Директива № 6, такова нещо не намирам. Това за мен и за екипа, който работихме по този закон, е противоречие с европейското право. Помислете по този въпрос. Надявам се да ми кажете на какво се дължи това несъответствие.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Член 112 ли?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, вижте чл. 148, госпожо Елкова. Аз го имам на български. Мога да го прочета, ако искате.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не е необходимо.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Дори между първо и второ четене ви препоръчвам този чл. 148 да го препишете в закона, за да е ясно къде може да има нулева ставка, за да не се получават подобни несъответствия.
Второто нещо. Колеги, случва се нещо много важно, което не трябва да убягва от вашето внимание. Става въпрос за удължаване сроковете на възстановяване на ДДС. Екипът, който работихме по този въпрос, направи следния прост пример:
Купувате си машина на 1 януари 2008 г. Кога си получавате ДДС? Първо, декларира се резултатът за м. януари, след това се приспадат три месеца по закон ДДС с резултата за февруари, март и април. Тъй като резултатът за април се декларира през месец май, тоест има 45-дневен срок, започва да тече през месец май, например на 8 май. Изтекли са 30 дни от тези 45 дни на Националната агенция за приходите и тя решава да направи ревизия и на 8 юни връчва ревизионния акт. Срокът на ревизията става 6 плюс 2 месеца. След това има срок за издаване на ревизионен доклад 7 дни, след това има възражение по този ревизионен доклад още 14 дни. Та цялата работа може в крайна сметка да стане максимум до 14 месеца. Така изглеждат нещата. Тоест вие си купувате машината на 1 януари 2008 г., а ДДС ще ви го върнат в най-лошия случай, разбира се, ако не се приложи правото за трите години, което е отделно, на 8 март на следващата година. Тоест, става въпрос за 14 месеца.
Смятаме, че е абсолютно необосновано удължаването на срока за възстановяване на ДДС от 3 на 6 месеца и на срока за удължаване на това възстановяване от 1 да 2 месеца. Не виждаме никаква разумна причина. Намалявате ликвидността на бизнеса, намалявате конкурентоспособността на българската икономика. По никакъв начин това ваше предложение не е обосновано. Ще вземем всички възможни мерки да го спрем в българския парламент.
Също така няколко важни неща. Вероятно, опитвайки се да отговорите на нашите аргументи ще кажете, че сте въвели възможност при предоставяне на гаранция да има бързо връщане на ДДС. Само че трябва да имате предвид, че това с гаранцията всъщност означава да си блокираш едни пари, за да получиш други. И също така означава общо взето плащането на минимум 0,3% такса, за да получиш гаранция.
Така че, уважаеми колеги, призовавам ви да не подкрепяте удължаването на срока на ревизиите. Вероятно от Министерството на финансите ще ни кажат, че очакват едни катастрофични събития в резултат на членството на България в Европейския съюз от измамници. Но защо не прилагате, примерно системата на ривърс чарч, която намалява измамите, вместо постоянно да вървите към удължаване срока на ревизиите. Блокирате пари на хората и на бизнеса абсолютно излишно. Не виждам смислени аргументи.
И, господин Кадиев, тема за размисъл. Въведохте миналата година солидарна отговорност. Колко такива случая имате в момента, колко пари, благодарение на тази точка, успяхте да върнете в бюджета. И ако сега не можете да ми отговорите на този въпрос, на следващата комисия пак ще Ви го задам. За петте месеца от 2007 г.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще подкрепя законопроекта на Министерския съвет по отношение на ДДС, включително и в частта му, в която ще се гласува печално известният текст за ДДС върху свободните професии, по простата причина защото смятам, че това не застрашава финансово и имуществено който и да е, упражняващ свободната професия. Дай Боже всеки, упражняващ свободна професия, да бъде регистриран по ДДС, имайки предвид 50-хилядната граница.
Що се отнася до забележките на колегата Мартин Димитров, аз не съм изцяло склонна с неговите разсъждения, но ако колегата Димитров е прав, той е прав в това, че увеличаването на сроковете за възстановяване и ревизии се предлага за всички случаи. Няма конкретни основания, когато тези срокове да бъдат в действащия досега размер. Аз разбирам затрудненията и нуждата от технологично време да комуникираме с други органи при вътрешнообщностни доставки, но съгласете се, уважаеми, че не всички фирми имат такива доставки. И не е ли добре да се помисли, когато се удължават тези срокове, да има определени основания за това. Примерно, когато се ревизират фирми с вътрешнообщностни доставки. Но когато става дума за доставки от Видин до Лом, аз не виждам защо срокът трябва да бъда така удължен. Това, първо.
Второ, по отношение на обезпечението, банковите гаранции. Мисля, че това е един приличен подход. Фирмите, търговците, данъчно задължените лица трябва да имат възможност да обезпечават своите задължения. И банковите гаранции са една подходяща форма при всички неудобства, които създава един договор за банкова гаранция, който е потенциален договор за банкова гаранция и не във всички случаи даването на банкова гаранция е така апокалиптично, както го описа господин Димитров.
За да не злоупотребявам повече с времето не желая да изпадам в подробности, въпреки че съм готова за дискусии.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Антонова.
Има ли други желаещи де вземат думата?
Колеги, ако няма желаещи да се изказват, аз предлагам от Министерството на финансите в процедурата на гласуване при всеки закон да си казва позицията.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от Министерския съвет, за който припомням, че сме го обсъждали и гласували, в това число и историческата поправка за адвокатските услуги.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – 3, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Само да спомена, че приемаме забележките, които направиха господин Димитров и госпожа Антонова и ще работим по тях, тъй като ни е пределно ясно, че това наистина е натоварване за бизнеса. Както и да го гледаме, удължаване на срока от 3 да 6 месеца и от 1 на 2 месеца е сериозно натоварване, въпреки всички основания, които ние смятаме, че имаме в смисъла на забавянето в обмена на информация и необходимостта от по-дълги ревизии. Предлагам между първо и второ четене сериозно да говорим по въпроса. Моята лична позиция, но аз така или иначе трябва да защитавам позицията на Министерския съвет е, че един срок от порядъка на 3 плюс 3 месеца е по-добър, отколкото 6 плюс 2. Но пак казвам, че това е лична позиция. Мисля, че не трябва да прекаляваме с натоварването на бизнеса. В същото време, поне според мен е ясно, че данъчната администрация има нужда от малко по-дълго време за ревизия. Може би само за тези случаи, в които има вътрешнообщностни доставки. И може би ще търсим механизъм как да ги разграничим. Но при всички положения трябва да дадем повече време и на данъчната администрация.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Кадиев.
Преминаваме към законопроекта, внесен от Иван Костов и група народни представители, по който искам да кажете позицията на Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Министерството на финансите не подкрепя този законопроект поради една проста причина. Считаме, че той противоречи на логиката, на механизма на ДДС и противоречи на Директива 112, тъй като възстановяване на ДДС има право само този, който начислява ДДС при последваща доставка.
Разбираме мотивите на народния представител Иван Костов да даде глътка въздух на болниците, но тъй като те не начисляват ДДС при последващи доставки, считаме, че не би трябвало и да възстановяват ДДС.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Подлагам законопроекта на гласуване.
Който подкрепя този законопроект, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 11.
Законопроектът не се подкрепя.
Преминаваме към законопроекта, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Господин Кадиев, каква е позицията на Министерството на финансите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Министерството на финансите не подкрепя законопроекта, тъй като противоречи на Директива 112, която не е включила лекарствените средства сред тези, които са с освободена доставка. Лекарствените средства са към списъка от 17 стоки и услуги, които могат да бъдат с намалена ставка на ДДС, но не могат да бъдат освободена доставка. А решението дали да бъдат с намалена ставка е съвсем друг тип решение. По принцип Министерството на финансите подържа политиката на една ставка на ДДС за всички видове стоки и услуги, без изключение.
Благодаря.
СТЕЛА БАНКОВА: А къде е включена позицията хазартът да се освободи от данък?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Там изпадаме в същия казус. Съгласно Директива 112, организирането на хазартни игри изрично е включено в кръга на освободените доставки. Там пък нямаме право да не са освободени доставките.
По отношение на въпроса на господин Христов дали едното ще компенсира другото, аз съм силно скептичен. По спомен в момента годишният оборот на хазартните игри е от порядъка на 300 млн. лв. От тях приблизително 1/3 са спортния тотализатор, на които дори да сложим ДДС, след това трябва да бъдат субсидирани през държавния бюджет. Тоест, ако изчислите ДДС върху останалите 200 млн., това са 40 млн. лв. и в никакъв случай не може да се сравни с това, което ще загуби бюджетът при положение, че има намалена ставка на лекарствените средства.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ако това не е достатъчно да компенсира данък ДДС върху лекарствата, мисля, че може да се мисли за увеличаване на корпоративния данък или данък печалба върху фирмите. Вече сме внесли такова предложение – двойното му увеличение от 10 на 20%. Мисля, че това ще е напълно достатъчно. Нека господин заместник-министър Кадиев да каже мнението си.
Ще завърша с един пример. В Германия същият този корпоративен данък, ако не се лъжа, е 38%. Просто не виждам логиката в България да бъде 10% и да бъде най-ниската ставка в Европа.
Ето Ви, господин заместник-министър, възможност за компенсиране на ситуацията.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да се включа в помощ на господин Кадиев (оживление) и да го спася от неловката ситуация, в която го поставихте с този изключително критичен въпрос, и да Ви кажа, че в Германия действително корпоративният данък е 39%, но ефективната ставка е 11, защото има страшно много изключения. Разбирате ли? Просто в България е 10%, но има много малко изключения. Това е цялата работа.
Така че не гледайте самата ставка, а вижте ефективно колко се прилага. Германия е много лош пример за посочване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Явно имаме различия в информацията, господин Димитров. Моята информация е, че ефективната ставка в Германия е 25%. Но така или иначе е далеч по-ниска от 38. (Оживление)
МИНЧО ХРИСТОВ: И е два пъти и половина по-висока от българската.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Бих искал отново да кажа на господин Христов, че по начина, по който в момента е направено предложението, нямаме никакъв шанс да го приемем, тъй като противоречи на директивата. Отиваме на наказание по директивата. Ако искате да промените законопроекта и да предложите намалена ставка, това е друго нещо, което вече може да се обсъжда на политическо ниво. Но да бъде нулева ставка, освободена доставка – това не е възможно по директивата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, казусът е ясен. Подлагам на гласуване този законопроект.
Който е за, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 12.
Законопроектът не се подкрепя.
Остана да гласуваме законопроекта, внесен от народния представител Захари Георгиев.
Каква е позицията на Министерството на финансите по този законопроект?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което искаме да кажем по отношение на законопроекта, свързан със свободните зони, е, че износ няма как да бъде оформен и това е съвсем сигурно. В този смисъл е далеч от възможностите за хармонизиране. Просто такава опция няма.
Това, което Министерството на финансите всъщност изпитва като основно притеснение, основната тревога е контролът в свободните зони, когато се отнася до доставки на общностни стоки. Това, което трябва да бъде ясно, е, че режимът от миналата година и въобще досегашният режим е запазен по отношение на чуждестранните стоки, стоките, които са със статут на чуждестранни и необщностни. Те са под направление свободна зона и са под митнически контрол. Това, което тук е съществено различното, е, че когато има направление свободна зона, за което господин Григоров може по-подробно да обясни, има титуляр на направлението свободна зона, който е отговорен през цялото време за дължимите държавни вземания. Когато обаче говорим за общностни стоки тук няма митнически режим с отложено плащане, също така няма и направление свободна зона, което да бъде контролирано от Митниците. Така че всъщност ние нямаме обезпечение и нямаме отговорен за вземанията, които биха възникнали.
Другото, което е основно, е, че за целите на ДДС доставка е всяко прехвърляне на собствеността. Накратко приемаме следното. Стоката е поставена в свободна зона, сменя няколко пъти собствеността си, което са доставки по смисъла на ДДС, и ставката е нула. Това, което всъщност е предложението. И в един момент стоката погива или се отклонява. Собственикът на въпросната стока в момента, примерно е офшорна компания. Как ние събираме вземанията? Това лице на нас въобще не ни е задължено, нямаме някой, който да ни е солидарно отговорен, нямаме някой, от който да можем да си съберем вземанията. Така че в този смисъл всичко, което можем да говорим да се прави като промяна в свободните зони, е свързано задължително с отговорно лице за държавните вземания, каквото в този законопроект не е налице.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА: Много съжалявам, че трябва да възразя на толкова високопоставен служител на Министерството на финансите, но да се твърди, че няма хармонизация при ясно цитиране на нормите означава две неща – или непознаване на нормите, или спекулация. Така че моля госпожа Елкова, когато говори по юридически въпроси, да се подготви предварително.
Що се отнася до контрола, който трябва да се осъществява, нашите свободни зони са от тип 1. Не е редно аз, юристът, да обучавам членовете на Комисията по бюджет и финанси какво значи свободни зони тип 1. И както се вижда в законопроекта на господин Захари Георгиев, какви са гаранциите за контрол в свободните зони тип 1, в допълнението на чл. 28, в т. 3 се казва, че се счита за износ тогава, когато това е удостоверено от съответните митнически учреждения, или структури на митницата. След което чехите, за разлика от нашето Министерството на финансите, са решили да направят много добра подзаконова нормативна база и ние, подпомагайки министерството, което в момента е натоварено със страшно много работа, също така сме готови с подготовката на тази подзаконова нормативна база. Става дума за административен капацитет, за възможност на митническите учреждения да осъществяват този контрол, за което те не възразяват. И всъщност става дума за това, че в България тези, които се занимават с данъци и данъчно облагане нямат доверие на колегите си, които се занимават с проблемите на митниците.
Не искам да цитирам и Митническия кодекс, не искам да цитирам и всички останали въпроси, които са свързани с реализацията. Тоест, тук няма никакво противоречие с европейското законодателство. Тук става дума за норми, които, ако имаме воля, ще приемем, след което ще разработим технологията за осъществяването на тези норми.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Порязова, заповядайте.
МАРГАРИТА ПОРЯЗОВА: Аз мисля, че контролът за зоните е описан в регламента и там във всеки един член е конкретизирано как се осъществява този контрол. И това е Регламент 2913. Мисля, че с господин Григоров нямаме спор по този въпрос, че са охраняеми, че има митнически пропускателен режим на входа и на изхода, че се води материална отчетност. Аз не зная какъв контрол повече може да се осъществи от това. Има митница. Все едно да кажете, че на границата няма контрол. Осъществява се и физически, и документален контрол, и контрол от митническата администрация. И то се осъществява за всяко едно превозно средство, което влиза, което е натоварено със стока и което излиза.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Елкова, и у мен възниква въпросът какво означава „да погине стоката” в свободната зона? Това означава, че някой не си е свършил работата, а стоката не е погинала.
Заповядайте, господин Григоров.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да коментирам нито въпроса за това като данъчна политика следва ли да има такова третиране като доставка със ставка нула, но твърдо ще изразя становище в областта, в която считам, че ние сме експерти, за това, че механизмът не може да бъде чрез износ. Съвсем ясно чл. 166 от Регламент 2913, който създава Митническия кодекс, който и госпожа Шопова цитира, говори за това, че свободните зони са обособени части от митническата територия, тоест те са част от митническата територия, макар и обособена, в които (не коментирам необщностните стоки), могат да пребивават общностни стоки, за които това е предвидено от специфични разпоредби на законодателството на общността. А такива специфични разпоредби има само по отношение на стоките, които са в обхвата на общата селскостопанска политика. Това е един много лимитиран кръг от стоки и затова говори чл. 171, параграф 2 от същия Регламент 2913 от 1992 г. На друго място специфични разпоредби на законодателство на общността, които да позволяват общностни стоки да ползват мерките, прилагани при износ на стоки при въвеждането им в свободни зони няма такива в нито един друг нормативен акт на общността. Тоест, в случая не може да се използва инструментариума на износ, защото общностните стоки не могат да ползват направление свободна зона, нито пък да се ползват от третиране като при износ, с изключение на този лимитиран кръг от стоките, които са в обхвата на общата селскостопанска политика – земеделски стоки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доколкото разбирам, твърди се, че в страни членки такива зони съществуват, функционират на някаква законодателна основа, а в България това не може. Това е казусът.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: В потвърждение на това, примерът, който се даде с Чехия, там не е реализирано чрез механизма на износ, а чрез механизма на доставка. Чрез друг контролен механизъм, а не чрез износ, защото това не може да бъде износ в зона, която е част от митническата територия на общността.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сега навеждате на мисълта, че може да се създаде такъв режим и че между първо и второ четене той може да бъде създаден или не е така?
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Може.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, госпожо Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА: Ще цитирам чешкия закон – чл. 66, ал. 4: „Разполагането на стока в свободна зона или в свободен склад за целите на настоящия закон се смята за износ, който е осъществен в случаите, когато стоката е настанена в свободната зона или в свободния склад, намиращ се в съответната страна и ако разполагането на стоката в свободната зона или свободния склад е потвърдено с писмено решение на митническата служба”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Искам да прочета още едно определение на ключови понятия от Митническия кодекс. Това е определение на Европейската комисия. Съгласно него: „Свободни зони и свободни складове са част от митническа територия на общността, но вносните мита върху стоките, непринадлежащи на общността, се суспендират, прекратяват им се плащанията там. Стоките на общността подлежат на условни мерки по принцип както при експортиране (износ)”.
Това е определение на Европейската комисия, което противоречи с тълкуванието на колегите от Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин заместник-министър, нека чуем последно позицията на министерството. Ако смятате, че това е изправимо, бихме могли да приемем законопроекта на първо четене и между първо и второ четене да готвим друг текст. Ако позицията е категорично против, също искаме да я чуем. Така че да имаме база за гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, смятаме, че е изправимо, само че е напълно вероятно толкова много да го изправим, че да придобие съвсем различен вид от това, което е тук. Така или иначе не го отхвърляме категорично, ако това е въпросът.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има два варианта. Единият е, че го приемаме на първо четене и от него не остава почти нищо до второ четене, но се намира решение за свободните зони. Вторият вариант е, че го отхвърляме, а между първо и второ четене добавяме текстовете, които са подходящи, така че да намерим едно решение.
Има ли някакви предпочитания? Мнението на юристите е, че ако искаме предметът да остане, трябва да подкрепим и този законопроект и да търсим решение между първо и второ четене.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Само да зададем един въпрос към представителите на свободните зони – какво мислят те за вариант, при който свободната зона е фискален склад?
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Това противоречи на европейското законодателство.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, заформя се компромисно становище – да подкрепим по принцип този вариант, за да запазим предмета, а между първо и второ четене да търсим други решения.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички за участието по тази точка от дневния ред.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ С ДЕСЕТ ЗАВИСИМИ И АСОЦИИРАНИ ТЕРИТОРИИ – ОСТРОВИТЕ ОТ ЛАМАНША, ОСТРОВ МАН И ОСТРОВИ ОТ КАРИБСКИЯ БАСЕЙН, ЗА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ ОТ СПЕСТЯВАНИЯ ПОД ФОРМАТА НА ЛИХВЕНИ ПЛАЩАНИЯ.
Заповядайте, господин Кадиев, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно Директива 2003/48/ЕЕС на Съвета на Европейския съюз от 3 юни 2003 г. Република България трябва да приведе своето законодателство в съответствие с разпоредбите на директивата, като приеме договорените в нея мерки за облагане с данък на спестяванията от лихвени плащания.
Директивата предвижда два принципни режима на облагане на доходите от спестявания. Във всяко от подписаните споразумения и конвенции е възприет един от двата режима по директивата, като споразуменията с Аруба, Агила и Монтсерат предвиждат режим на автоматичен обмен на информация, а споразуменията с Гърнси, Остров Ман, Джърси, Нидерландските Антили, Британските Вирджински острови и островите Търкс и Кайкос предвиждат режим на удържане на данък при източника в съответните територии. Споразумението с Каймановите острови предвижда режим на автоматичен едностранен обмен на информация само от страна на Каймановите острови.
Задължението на Република България за подписване на посочените международни договори с десетте територии извън Европейския съюз е аналогично на задълженията на всяка държава членка на Европейския съюз и е регламентирано в Директива 2003/48/ЕЕС на Съвет на Европейския съюз от 3 юни 2003 г. Целта е да бъде унифициран режимът на облагане с данъци на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания между всички държави членки на Европейския съюз.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Колеги, имате ли въпроси по този законопроект? – Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.


(Закрито в 16,20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова