П Р О Т О К О Л
№ 16

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 16

На 12 септември 2007 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-37, внесен от Министерски съвет на 7.8.2007 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 702-01-39, внесен от Министерски съвет на 5.9.2007 г.; № 754-01-4, внесен от Яне Янев на 16.1.2007 г. и № 754-01-92, внесен от Е. Жеков и Б. Българинов на 29.6.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 702-01-36, внесен от Министерски съвет на 2.8.2007 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за общинския дълг, № 702-01-34, внесен от Министерски съвет на 25.7.2007 г.
5. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент, № 702-02-34, внесен от Министерски съвет на 2.8.2007 г.
6. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б), на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа) и на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б), № 702-02-33, внесен от Министерски съвет на 2.8.2007 г.
7. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, № 702-02-42, внесен от Министерски съвет на 3.9.2007 г.
8. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13.11.1998 г., Изменение № 1 от 5.3.2007 г., № 702-03-25, внесен от Министерски съвет на 25.7.2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на комисията.
Извинявам се за изключително тежкия дневен ред, но той се налага от дневния ред на обществото, така че ще трябва да се съобразим и с него:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Заемно споразумение (допълнителен заем по проект „Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-37, внесен от Министерски съвет на 7.8.2007 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 702-01-39, внесен от Министерски съвет на 5.9.2007 г.; № 754-01-4, внесен от Яне Янев на 16.1.2007 г. и № 754-01-92, внесен от Е. Жеков и Б. Българинов на 29.6.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 702-01-36, внесен от Министерски съвет на 2.8.2007 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за общинския дълг, № 702-01-34, внесен от Министерски съвет на 25.7.2007 г.
5. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия за усвояване на помощта по Преходния финансов инструмент, № 702-02-34, внесен от Министерски съвет на 2.8.2007 г.
6. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б), на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа) и на Споразумението между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Железопътна инфраструктура” за потвърждаване и за изменение на финансовия договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници” (България – железопътен проект на Трансевропейската мрежа – проект Б), № 702-02-33, внесен от Министерски съвет на 2.8.2007 г.
7. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, № 702-02-42, внесен от Министерски съвет на 3.9.2007 г.
8. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”) от 13.11.1998 г., Изменение № 1 от 5.3.2007 г., № 702-03-25, внесен от Министерски съвет на 25.7.2007 г.
Предложението ни е първите две точки от дневния ред да гледаме съвместно с Комисията по труда и социалната политика, тъй като касаят въпроси, които трябва да бъдат решени в двете комисии, след което Комисията по бюджет и финанси да продължи работата си по останалите точки от дневния ред.

По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ (ДОПЪЛНИТЕЛЕН ЗАЕМ ПО ПРОЕКТ „СОЦИАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ И НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА”) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Присъстват господин Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, Ерик Рангелов – изпълнителен директор на Социално-инвестиционния фонд, и от Министерството на финансите – заместник-министър Кирил Ананиев и Десислава Лазова – държавен експерт в дирекция „Външни финанси”.
Моля вносителите да представят законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Овчаров, уважаеми господин Адемов, дами и господа народни представители!
През 2003 г. Народното събрание ратифицира Заемното споразумение по проект „Социално включване и насърчаване на заетостта”. Това заемно споразумение беше на стойност 50,8 млн. евро и със срок за усвояване 31 декември 2007 г. В края на 2006 г. беше направен преглед на усвояването на средствата и изпълнението на проекта и беше отбелязан значителният социален ефект от реализацията на този проект, който преди всичко е насочен към изграждане и реконструкция на обекти от социалната инфраструктура – социални домове, детски градини и ясли, училища; обекти от инженерната инфраструктура – водоснабдяване, канализация, благоустрояване преди всичко в изостанали, бедни общини с високо ниво на безработица.
Фактът, че в изпълнението на обекти от този проект се включват безработни, доведе до допълнителни възможности за обучение и квалификация, до понижаване нивото на безработицата преди всичко в малки общини с високо ниво на бедност и безработица.
Във връзка с изложеното, съветът за икономическа политика подкрепи идеята за увеличаване на средствата по този заем с 15 млн. евро, които да бъдат усвоени в рамките на 2008 г. На 7 февруари Народното събрание даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи с Международната банка за възстановяване и развитие заемно споразумение, този допълнителен заем в размер на 15 млн. евро.
След проведени преговори на 12 юни министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика от българска страна подписаха заемното споразумение.
Във връзка с изложеното предлагаме на Народното събрание да ратифицира това споразумение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: От Министерство на финансите – господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Аз ще спомена само финансовите условия по заемното споразумение. Те са стандартни за страната. Работи се с 6-месечен либор в евро, 17-годишен период за погасяване с включване в него на 5-годишен гратисен период (естествено той се отнася само за главницата), стандартни такси за ангажимент на ресурса върху неусвоената сума с ефективна ставка с около 0,25%. Банката определя ежегодно за изрядните си платци обичайно начисляваната от кредитора първоначална такса в размер на 1%. Фактически нашата страна няма да я плаща, което е също облекчено условие.
Още в съгласувателната процедура в правителството сме подкрепили ратификацията на това заемно споразумение, така че и ние сме за това днес да го разгледате и да го подкрепите на заседание на комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате думата за въпроси, за мнения.
Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Може би, когато разглеждаме този законопроект за ратифициране на заемното споразумение, трябва да дадем възможност на господин Ерик Рангелов, който е тук като представител на Социално инвестиционния фонд, като представител на Министерството на труда и социалната политика, да ни информира с няколко изречения съвсем накратко за това по какъв начин се харчат тези финансови средства, за да може да стане ясно на народните представители какви са всъщност бенефициентите и кои са бенефициентите на този финансов ресурс, защото става въпрос за особена категория общини.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Рангелов.
ЕРИК РАНГЕЛОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми народни представители, Социално-инвестиционният фонд вече изпълнява четвърта инвестиционна програма. С две думи, тя се състои от инфраструктурни проекти, където кандидати и наши партньори са общините. И втори компонент, в който се изпълняват проекти на общности – това са сдружения и фондации. И трети компонент, който е по линия на Агенцията за заетостта, свързан с повишаване на квалификацията и намиране на работни места на трайно безработни. Трите компонента активно се осъществяват в момента.
Досега Социално-инвестиционният фонд е финансирал 357 проекта в общини. Както каза господин Димитров, те са в най-бедните общини, с най-висока степен на безработица като цяло. Около 40% от тези обекти са много изоставени, в много лошо състояние социални домове, където пребивават възрастни хора, хора с физически, с ментални увреждания, деца с такива увреждания. Тези проекти са изключително важни от гледна точка подобряване условията на живот на тези хора.
Около 35-40% от останалите средства се използват за реконструкция и модернизация на училища, където се повишава обикновено енергийната ефективност, подменят се дограми, покриви, което в последните четири години е помогнало на много от бедните общини. Останалите проценти се разделят наполовина, като около 10% отиват за построяване на нови водопроводни и канализационни системи. И другата част е за благоустрояване на централни и градски части на населените места, построяване на детски кътове за децата от съответното населено място.
Критериите за определяне и избор на проектите става чрез кандидатстване във Фонда по правила на Световната банка, които са разписани много точно в Оперативното ръководство към заемното споразумение. При кандидатстването общините заявяват своя проект. Има кампания по критериите, по които те се подреждат. Съставя се самата инвестиционна програма. След съставянето на инвестиционната програма, тя е одобрена от Управителния съвет на СИФ и оттук нататък започва изпълнението или финансирането на тези проекти.
Основното е, че за одобрението и за финансирането им, и в периода след финансирането на 80 процента от проектите отиват в Световната банка за допълнителен контрол и без одобрението от Световната банка самите проекти не могат да получат пълно финансиране.
Ако това е достатъчно, благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата.
Господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искал да попитам за какво се харчат парите – да дадат конкретен пример на един или два проекта, които са финансирани и какво е свършено там?
И вторият въпрос е финансират ли се частни дружества по техните програми, тоест водоснабдяване и канализация и други концесионни дейности?
ЕРИК РАНГЕЛОВ: Мога да дам за пример Дома в Долни чифлик, където е финансирана реконструкцията на част от дома, защото той е много голям, там живеят над 200 жени.
Пропуснах да кажа, че максималната сума, която фондът може да отпусне със субсидия от държавата, е 400 хиляди лева. Особено в последните инвестиционни програми, и в най-последната, тези пари все по-малко стигат, тъй като има ръст на строителни материали, както и на работни заплати в строителството.
Но дома в Долни Чифлик е много показателен, тъй като преди да бъде финансиран от фонда условията там бяха толкова покъртителни, че човек трудно се оправяше няколко дни, след като го посети. Сега домът разполага с една много добре отремонтирана, напълно реконструирана столова с помощни сервизни помещения, част от спалните помещения. Това е в общи линии един проект от социалната област.
Аз не зная за финансиране на концесионери. При проектите, които финансира фондът, задължително собствеността на финансирания обект е общинска или държавна собственост. Ние не финансираме неща, които са в частни ръце.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Само едно допълнение. Аз предполагах, че се знае, но вероятно не е ясно, че одобрението на инвестиционната програма всяка година става от Управителния съвет на Социално-инвестиционния фонд, в който членове на социалните партньори, представители на национално представените синдикати, работодателски организации и сдружението на общините в България. И нито един проект не може да бъде финансиран или разглеждан без официално одобрение от Управителния съвет, който е достатъчно представителен и активно работещ.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съотношението между парите от заема и тези, които споменахте, че идват от държавния бюджет, ако правилно разбрах, е 80 на 20 в полза на парите от заема. И тези нови 15 млн. ще се разходват по същата схема, тоест централният бюджет ще допълни с 20% върху 15 млн.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще си позволя да задам един въпрос, тъй като ние сме приели Закон за обществените поръчки и дали на мен ми харесва или не, няма никакво значение, тъй като е закон. За мен е странно, че в споразумението, което ни се дава за ратификация със закон, има метод на обществената поръчка с различни от закона правила. Има възможност при възлагане на консултантски услуги да се въведат нови параметри. За конкретност ще кажа, че това е стр. 10. Аз обичам да чета и между редовете и затова казвам, че от Анекс 2 става ясно, че може да има пряко закупуване, може да има Национален конкурентен търг, в който може да има отваряне на офертите преди изтичане на крайния срок.
Странното за мен е – и затова задавам въпроса към специалистите от министерството – че имаме възможност за възлагане на консултантски услуги също без да са дадени определените параметри, които са в закона. И има специална процедура.
Моят въпрос е защо е необходимо това и каква е целта да има различни правила от тези, които са залегнали в закона?
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Кой ще отговори? – Господин Рангелов.
ЕРИК РАНГЕЛОВ: Благодаря.
По отношение на провеждането на самата процедура по избор на изпълнител, към Заемното споразумение съществува оперативно ръководство, което е съгласувано преди подписването на предишния заем със Световната банка. Той е много близко до Закона за обществените поръчки, но в известна степен в него има и разлики.
По тази причина при предлагането на увеличението на този заем не се предвижда това оперативно ръководство да бъде по някакъв начин изменяно, тъй като в досегашния си вид то не е позволявало да се получават някакви колизии между законодателството в България и съответното оперативно ръководство, което би подкрепяло самото заемно споразумение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: От Министерството на финансите няма ли да добавите нещо по процедурите на Световната банка?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз мога да кажа само това, че обикновено, когато сключваме някакво заемно споразумение със Световната банка, има правила, по които тя работи и ние договаряме правила близки, да не кажа почти същите, които са в основата на нейната работа. Така че това са правила на Световната банка. Ако се върнем назад, вие ще си спомните, че и средствата по предприсъединителните програми първоначално бяха разходвани по механизма на Европейския съюз, докато лека-полека не уеднаквихме вътрешното законодателство с това на Европейския съюз. Така текат процедурите и по отношение на всички заеми, свързани със Световната банка. Тези правила са в основата и на първоначалния заем от 50 млн. и 800 хил. евро. Тоест, ние нищо ново не променяме. Това е продължение на изпълнение на старото Заемно споразумение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател, благодаря и на господата за разяснението. За мен обаче е много странно, тъй като един договор, едно споразумение е от две страни. Аз не мога да си представя как съм представител на Република България, която има действащо законодателство, и не мога да си представя Световната банка да не иска да спазва закона на Република България. Пак казвам – става въпрос за методи за придобиване на стоки и строителни работи. Цитирам ви т. В.2.9. на стр. 9, на стр. 10 – всички консултантски услуги. За мен трябва да е ясно, за да мога да взема решение как да гласувам, дали това е специалното изискване на Световната банка, или СИФ заради друга процедура, собствено решение, това, че има такава практика досега, са приели тези условия, или са част от това споразумение от страна на българското министерство.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще си позволя един коментар като бивш председател на този СИП, който е приемал това споразумение.
Това действително е продължение на споразумение, което вече е съществувало и вече е работило. То е работило при определени условия. И Съвета за икономическа политика прие, че продължението на заема трябва да се довърши при тези условия. Още повече, че те са обща практика и за другите договори и заеми, които България има със Световната банка. Така че в момента ние не правим нищо особено.
Знаете много добре, че България в много голяма степен започна да намалява взаимоотношенията си със Световната банка. Не казвам, че ги привършва, но те са вече не в този характер и в този обем, в който бяха преди няколко години. Така че накрая или на този последен етап от взаимоотношенията ни със Световната банка едва ли имаше някакъв голям смисъл да правим някакви драматични промени във формата на взаимоотношение. Това е и причината. Още повече, че и Световната банка си има правила, които ползва навсякъде в страните, където работи.
Ако това по някакъв начин може да Ви помогне да вземете своето решение как да гласувате, може да го ползвате като някаква информация.
Имате думата.
Колеги, ако нямате повече въпроси, да преминем към гласуване.
Двете комисии ще гласуват поотделно.
Моля членовете на Комисията по бюджет и финанси, които са съгласни да подкрепим заемното споразумение, да гласуват.
За – 7, против – 2, въздържали се – 4.
Предложението се приема.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от Социалната комисия, който е съгласен да бъде подкрепено заемното споразумение, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 2.
Приема се.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Приключваме по тази точка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2007 Г.
Законопроектите са внесени от Министерския съвет, от народния представител Яни Янев, и от народните представители Евгени Жеков и Боян Българинов.
Тук сме в малко неравностойно положение, тъй като част от тези законопроекти са гледани от Комисията по труда и социалната политика, предлагам да разгледаме първо законопроекта, внесен от Министерския съвет, след което Бюджетната комисия ще разгледаме останалите законопроекти.
Кой от вносителите ще представи законопроекта?
Господин Банков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Уважаеми господин Овчаров, уважаеми доктор Адемов, уважаеми дами и господа народни представители!
На вашето внимание е законопроект, внесен от Министерския съвет, за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. С него се предлага да се увеличи минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1 октомври, от 93,50 лв. на 102,85 лв. И в същото време да се индексират всички останали пенсии, отпуснати до 31 декември 2006 г. с 10 на сто. Заедно с това се намалява осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. от 23 на 22 на сто. И съответно за лицата, които са родени след 31 декември 1959 г. от 18 на 17 на сто, както се предвижда и намаляване на вноската за Фонд „Безработица” от 3 на сто на 1 на сто.
В мотивите на законопроекта са дадени някои цифри, които разясняват защо е възможно именно още веднъж пенсиите да бъдат индексирани от 1 октомври т.г. и какви са промените във фондовете на държавното обществено осигуряване.
С тази мярка, която се предприема и се предлага на вашето внимание от Министерския съвет, се цели да се навакса поне малка част от изоставането на размерите на пенсиите, което се получи през 90-те години, когато инфлационните удари следваха един след друг. Също така се цели да се намали осигурителната тежест както за бизнеса, така и за тези, които са заети в икономиката на страната.
Това е, което аз исках да ви представя съвсем накратко и ви моля да подкрепите този законопроект.
Благодаря.
Министерство на финансите има ли нещо да добави?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако ми позволите, господин председател, да кажа няколко думи за финансовото изражение на този Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Естествено, то е в две направления.
Първото направление е до какъв ресурс ще доведе увеличението на пенсиите от 1 октомври т.г., и с какво ще натовари бюджета на държавното обществено осигуряване
И от друга страна, какво ще бъде влиянието на намалението на осигурителните вноски върху приходната част на бюджета до края на тази година.
Ако трябва да кажа точната цифра, с която ние очакваме да се увеличи разходът до края на година от допълнителните средства за увеличение на пенсиите от 1 октомври, това е 121 млн. и 200 хил. лв. допълнителни разходи, докато намалението на осигурителната вноска ще доведе до 114 млн. и 800 хил. лв. намаление на приходите за трите месеца до края на годината. Мога да ви кажа колко е за сметка на Фонд „Пенсии” – 41 млн. и 800 хил. лв. Останалото е за сметка на Фонд „Безработица”.
Веднага искам да споделя, че ресурсът, който трябва да се компенсира и като разход, и като приход, ще се осигури по линията на изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година, като ние предвиждаме преизпълнението на приходите до края на годината да възлезе на около 233 млн. лв., което е един достатъчен гарант за финансовото осигуряване на този законопроект.
Освен това, убеден съм, че бюджета на държавното обществено осигуряване ще реализира и определени икономии в някои от елементите на разходната част, така че изпълнението на законопроекта финансово е осигурено и Министерството на финансите го е подкрепило в съгласувателната процедура в правителството и сега предлага на двете комисии да подкрепят предложения законопроект от страна на правителството.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Ананиев.
От Националния осигурителен институт имат ли нещо да добавят?
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, само ако има въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, днес, заедно с колегата Попвасилев, внесохме законопроект в тази област, който няма да бъде разпределен навреме, но можете да прочетете неговите мотиви. Между първо и второ четене ние ще направим съответните предложения.
Според нас има няколко много важни неща.
Първо, аз индексирането на пенсиите. Очакваната инфлация в края на 2007 г. ще бъде около 7%. При това положение, дори да вземем предвид двете индексации на пенсиите т.г., реалното нарастване на пенсиите ще бъде около 8%. Така че за някакво колосално реално нарастване на пенсиите е несериозно да се говори. То горе-долу компенсира инфлацията. Това трябва да бъде ясно и да бъде ясно казано. Няма смисъл да се подвеждат хората.
Трябва да си припомните също така, че прогнозата на правителството за инфлацията за тази година беше между 3 и 4%, докато, когато се обсъждаше бюджетът миналата година, можете да видите стенограмите, ясно ви казахме, че инфлацията ще бъде над 6,5%. И сме доста близко до тази прогноза.
По отношение на осигурителната тежест. Да, необходимо е намаляване на осигурителната тежест. То беше предвидено да се случи от 1 юли т.г., обаче по незнайни за мен причини тройната коалиция не изпълни този свой ангажимент. Като си спомняте, че в бюджета записахме „при добро изпълнение на приходната част на бюджета се намалява осигурителната тежест”. Изпълнението на приходната част е повече от добро, но не беше намалена осигурителната тежест с 3%.
Ние от Съюза на демократичните сили смятаме, че трябва да се направи дори много по-голямо намаление на осигурителната тежест. Предлагаме 8 процентни пункта. И мотивите за това са следните.
Когато в 2005 г. приехме намаляване на осигурителната тежест с 6%, ние искахме тогава 12 процентни пункта, се стигна до следните ефекти. През 2006 г. има преизпълнение на приходната част от осигуровки с около 250 млн. лв., а както каза току-що и Министерството на финансите, за тази година се очаква преизпълнение от 230 млн. Това преизпълнение до голяма степен се дължи на намалението на осигурителната тежест. Така че едно допълнително намаление от 8 процентни пункта, каквото ние предлагаме, би довело до още по-сериозни стимули да се излезне от сивата икономика, да се спре с криенето на осигуровки. Така че помислете много сериозно в тази област. Все още сивата икономика в България по оценки на Световната банка, на Международния валутен фонд, е над 20% от брутния вътрешен продукт. Ако се върви в тази насока, ще има много сериозни ефекти.
Още повече, вземете предвид, че преизпълнението на приходната част на бюджета за 2007 г. ще бъде над 2,5 млрд. лв. при прогноза на Министерството на финансите от 400 млн. лв. Разликата е близо 6 пъти. Тоест, 6 пъти по-голям излишък от прогнозата на Министерството на финансите.
Ако тази възможност бъде използвана, разходите за бюджета при динамичен анализ, а не статичен, какъвто правят НОИ и Министерството на финансите, тоест те отчитат ефекта, без да се смята намаляване на сивата икономика и повишено плащане на данъци и осигуровки. Между другото, намалявайки осигуровките, ще се увеличи стимула за плащане и на други данъци в България, което трябва да бъде отчетено.
Нашите сметки показват, че намаляването на осигурителната тежест с 8 процентни пункта ще струва на бюджета 200 млн. лв. Отчитаме, че 830 хил. души работят в бюджетната сфера. Тоест, за тях намалението на осигурителната тежест означава намаляване на плащанията на държавата за осигуровки.
Отчитаме усилване на ефекта за намаляване укриването на осигуровки и данъци в България при една такава стъпка.
Ние ще отстояваме тази позиция. Горещо ви препоръчвам и вие да я възприемете. Ще се радвам на отговор от ваша страна.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Димитров. Вие ще имате възможност да внесете този законопроект, ние ще го разгледаме и ще вземем съответното отношение.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, аз искам да говоря по този законопроект, защото господин Димитров говори по друг законопроект.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Говоря по този какво трябва да се направи, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Аз обаче искам да кажа нещо по-различно от това, което Вие казахте и ще помоля уважаемата комисия и всички колеги, а и експертите да обърнат внимание на нещо, което според мен е изключително важно.
Аз няма да се спирам на въпроса дали трябва да се индексират, дали трябва да се индексират с толкова, а от гледна точка на технологията искам да обърна вниманието ви на един такъв въпрос. В § 2 на Заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. е записано, че за 2007 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2006 г. – нарочно подчертавам това, защото след 31 декември 2006 г. има отпуснати до месец юни 47 хиляди пенсии.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Става въпрос за 47 093 пенсии.
ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е, че този текст казва, че на тази категория български граждани, които са пенсионери, на практика тази индексация, която предвиждаме от тези 10% за юли и 10% за октомври, те са изключени от тази група. Това е един проблем по същество, който има своите фискални параметри и доколкото разбирам от Националния осигурителен институт, става въпрос за трите месеца на тази година за около милион и няколко хиляди, а за следващата година за 8 млн. лв. При това преизпълнение на приходната част на бюджета и при това оптимизиране на разходите от страна на Националния осигурителен институт в рамките на държавното обществено осигуряване, мисля, че тези 47 хиляди пенсии също могат да бъдат индексирани.
Нека госпожа Митерва каже точните цифри.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря.
Както казах, става въпрос за 47 хил. и 93 пенсии, за разход за трите месеца до края на годината – от октомври до 31 декември – 1 млн. 693 хил. лв., приблизително 1 млн. и 700 хил. лв. А за следващата година като разход целогодишно, ако и тези хора получат индексиране на пенсиите с 10%, за около 7 млн. лв.
За всички останали пенсии, които са отпуснати до 31 декември 2006 г., разходът за индексиране на пенсиите е 114 млн. лв., като се сложат и здравните вноски върху пенсиите и пощенската такса, както каза заместник-министър Ананиев – 121 млн. лв. А за догодина това целогодишно увеличени, тоест действието на двата пъти увеличение с по 10% е 600 млн. лв. допълнително.
Сравнявайки тези 600 млн. лв. със 7 млн. лв. и най-вече принципите, които каза господин Адемов, че не можем да оставим тези хора и при двете индексирания, поне с второто допълнително индексиране, без такова увеличение, ще създаде голямо напрежение.
Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожа Митрева, за коректната информация. Нарочно исках да подчертаете точните цифри, каквито са, според Националния осигурителен институт, за да стане ясно на колегите за какво точно става въпрос.
И още един аргумент в подкрепа на това, което казвам. Става въпрос за това, че с последните промени в Кодекса за социално осигуряване ние определихме изчисляването на размера на пенсиите да става върху осигурителния доход от предходната година. Не от календарната година, а от предходната година. Ако, примерно, се пенсионира на 30 май, осигурителният доход, върху който се правят всички останали сметки, е от 30 май 2007 г. до 30 май 2006 г. Така че това е един сериозен аргумент в подкрепа на това, което казвам. И аз се надявам да получа подкрепа от всички колеги и от институциите, за да можем в крайна сметка да не противопоставяме тези 47 хиляди български граждани. Защо да ги противопоставяме по този начин? Аз мисля, че коректният въпрос е да решим въпроса с предложения на второ четене, ако не възразявате, господин председател, защото вие сте водеща комисия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Все пак, интересен е въпросът защо е направено така.
ХАСАН АДЕМОВ: Мога да Ви кажа. Защото този ден за 2007 г. до края на 2006 г., е останал от преди да се промени Кодексът за социално осигуряване, който казваше, че осигурителният доход, който се взема предвид, е за цяла календарна година. Сега е моментът да изчистим това недоразумение. Мисля, че и господин Мартин Димитров е съгласен с това. (Оживление)
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Ананиев иска думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господа председатели и господа народни представители, бих искал да изразя мнението на Министерството на финансите. Ние предварително разговаряхме за проблема, който възниква и за един много кратък период от време за отпускане на новите пенсии се получава една много голяма разлика. В зависимост от индивидуалния коефициент и годините трудов стаж, тази разлика може да стигне между 14 и 17% в размера на пенсиите. Затова подкрепяме направеното предложение, като считаме, че изпълнението на тазгодишния бюджет, а и проектът на бюджета за 2008 г. на държавното обществено осигуряване ще даде възможност да се осигурят тези 1 млн. и 700 хил. лв. и около 8 млн. и 100 хил. лв. целогодишно за следващата година.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, приемам обяснението. Обаче факт е, че някой е пропуснал да го направи не както трябва.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да се включа в тази дискусия, която започна, която е характерна за първо четене, защото тук господата, които се изказаха преди мен, включително и колегата Мартин Димитров, говорят за това какво биха направили по пътя на законопроекта към второ четене. И тъй като по принцип стана дума, мисля, че е хубаво сега, когато се даде този пример, в който, когато се погледнат големите числа на българския бюджет, включително на държавното обществено осигуряване, коментарът върху 1 млн. и 7 млн. е в някаква степен обиден към хората. Не може една държава като нашата, която има такъв приход, нарастващ непрекъснато, толкова не консервативна, а директно ретроградна финансова политика (това е към Министерството на финансите), защото това задържане на пари е абсолютно безумно и безсмислено, едно планиране, което вече съвсем се проваля, при 400 милиона към 1 септември, а годината има още четири месеца. И всичко това ориентирано към една политика, която трябваше в намеренията на правителството, заявени още в самото начало, да бъде ориентирана социално.
Тоест, това предложение за всеки един народен представител, включително и за мен, е неминуемо да бъде гласувано против. Как да гласувам против възрастните хора в България? Това е абсурдно за самия мен като гражданин на републиката.
От друга страна, като политически човек изобщо не мога да разбера какви са тези дребни сметки, които се правят? Защо не се направи една поне малко по-решителна стъпка, хайде да не е цяла крачка. Защо сега, когато отчита Министерството на финансите отново всички тези дадености, за които опозицията е пледирала при приемането на бюджета миналата година и за които се спомена, отново се прави една половинчата стъпка? То е стъпчица. Става дума за пари, с които на възрастните хора, на пенсионерите, по никакъв начин, с нищо няма да им спестим трудностите на това, което се случва, особено в последния месец.
От тази гледна точка искам да кажа за това първо четене, че поне за себе си не виждам възможност да го подкрепя. Разумно е, и в това се съгласявам с колегата Димитров, да се направят предложения на второ четене, които да бъдат в някаква степен малко по-реалистични за самите хора, за които е предназначен законопроектът. Пак казвам, че говоря по принцип, защото това е първо четене. От своя страна ще се постарая да помогна за гледането на второ четене.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ако ми позволите, да предложа на вниманието на колегите един чисто технически въпрос, който е свързан с процедурата. Понеже това е тема, по която се водят почти непрекъснати разговори през годините, дискутира се, изчисленията са ясни, финансовите параметри са ясни, едва ли отнема много време като процедура за предложения между първо и второ четене. Затова предлагам на вниманието на двете комисии да обсъдим процедурната възможност да предложим на Народното събрание срокът за предложения между първо и второ четене да бъде максимално минимизиран, да бъде три дни, за да може в крайна сметка да спазим процедурата, с която да предложим на Националния осигурителен институт законопроект, излязъл от Народното събрание на второ четене, за да може хората да си получат пенсиите с 10-процентното увеличение, или с колкото приеме Народното събрание още след 1 октомври.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не зная дали има смисъл да гласуваме тази процедура.
Има ли други въпроси? - Не виждам.
В такъв случай предлагам да преминем към гласуване на двете комисии.
Моля членовете на Комисията по бюджет и финанси, които са съгласни и подкрепят внесеното предложение, да гласуват.
За – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от Комисията по труда и социалната политика, който е съгласен да бъде подкрепен Законопроектът за изменение Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Господин председател, благодаря Ви за съдействието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз благодаря за съдействието на Комисията по труда и социалната политика.
Колеги от Бюджетната комисия, продължаваме с останалите два законопроекта.
Има ли някой от вносителите на другите два законопроекта?
Тъй като не виждам вносителите, предлагам ви да гласуваме двете предложения.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В комисията, на която аз имам честта да съм председател – Комисията по въпросите на държавната администрация, всеки случай, в който отсъства вносител на законопроект народен представител, разглеждането му се отлага.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Можем да ги отложим, но утре законопроектите ще трябва да влязат в пленарната зала. Затова няма как да ги отложим.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: По-добре да се подложат на гласуване, както сме правили досега.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Подлагам на гласуване законопроектите.
Има ли някой, който е съгласен да приемем законопроекта, внесен от господин Янев?
За – няма, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
Има ли някой, който подкрепя законопроекта, внесен от народните представители Борислав Българинов и Евгений Жеков?
За – няма, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
С това приключваме по втора точка.

По трета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ.
Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Представям на вашето внимание мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция. Както знаете, заложените мерки в Стратегията за развитие на държавния и финансов вътрешен контрол, предвид и членството на страната ни в Европейския съюз, предполагат изменения, свързани с установяването на измами. Знаете, че и Европейската служба за борба с измамите предписа към Централното звено за координация на борбата с правонарушенията към Министерството на вътрешните работи, да бъдат предвидени мерки, свързани с последващия контрол във връзка с установяването на нарушенията и измамите, с установяване и на новите проекти, свързани с оперативните програми.
Предлагаме на вашето внимание финансови инспекции да се извършват и по предоставени сигнали от Централното звено за координация на борба с правонарушенията. Също така с оглед на тези коментари и постигането на по-висока ефективност от компетентните органи на Държавната финансова инспекция, предлагаме и установяване на административнонаказателната отговорност на ръководителите, към които са отправени писмени наказания вследствие и на установена Финансова инспекция и представен доклад. Промените също коментират кога не се изпълнени тези указания и кога изпълнението не е докладвано на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок.
Също така се коментират и срокове, свързани с изготвянето и представянето на заключения, свързани с доклада от финансовите инспекции. По-скоро се променят срокове, които са обективно обусловени от обема работа на Агенцията за държавна и финансова инспекция, тъй като, както вие знаете, нейният числен състав беше променен, структурните й звена вече не са изнесени, а са централизирани и също така големият обем от работа и необходимото технологично време за движение на работните документи предполагат промяна на срокове. Третира се също така и промяна на срокове във връзка с преминаването на докладите към Прокуратурата. Тези срокове не са толкова конкретно установени. Променят се срокове от 3 на 7 дни. Също така и срокове, в които установените нарушения от страна на ръководителите на дружества трябва да представят в двумесечен период доклад към директора на Агенцията за държавна и финансова инспекция.
Смятам, че промените са наложителни. Смятам, че колегите са си свършили добросъвестно работата. Така че ви благодаря за вниманието и предлагам да коментираме мотивите към законопроекта.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
В рамките на Бюджетната комисия в тези две години виждахме многократно как водим определени дискусии за срокове. Аз съм сигурна, че моите колеги си спомнят много добре как ние между първо и второ четене направихме сроковете от 14 на 7 дни, и до 3 дни други срокове. И в един момент се оказва, че отново ни се възстановяват тези срокове с промени в законодателството. Това нещо се случва в различни закони по няколко пъти. Тъкмо сме извоювали нещо като Народно събрание, така че да е по-експедитивна администрацията, и в един момент се оказва, че отново борбата в следващ текст е да се върнем към първоначалните. Аз ще извадя за следващото заседание всички проекторешения по закона, промените, които внасяхме, и как те бяха гласувани, за да ви докажа това, което се случва в сроковете.
За мен тези промени са необосновани.
И второ – глобите. Смятам, че между първо и второ четене трябва глобите, които са между 200 и 1000 лв. и 100 и 500 лв., трябва да бъдат завишени, както правихме в предходните законопроекти. Така че последователно комисията да продължи да работи с глобите, както ги въведохме почти единодушно в тази комисия. Да има при първоначално нарушение една глоба, после при двукратното да има друга глоба и да е доста по-висока.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Госпожо Капон, аз Ви предлагам, първо, да демонополизираме Български пощи. Това е единият момент, тъй като коментарът на колегите и становището им е, че тези срокове налагат движение и технологично време по пощата за изпращането на докладите.
Също така следващият срок коментира наличието на данни за престъпление. Съгласете се, че срокът от три дни е абсолютно недостатъчен за едно изготвяне на мотиви, изпращане към Прокуратура. Аз лично, доколкото познавам дейността на Агенцията в този период, смятам, че тези срокове наистина са обусловени от едногодишната практика на агенцията. Съгласете се също така, че агенцията в този си формат функционира от 2006 г. и наистина практиката показва такава необходимост.
Коментарът за глобите предлагам да го оставим за второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, спомняте си вероятно, че приехме този закон, заедно с други два свързани закона с доста сериозни дебати. По-малко от година след това ни предлагат промени в този закон и аз имам няколко въпроса.
На първо място, съгласувани ли са тези промени с Европейската комисия? И понеже знам, че има поне едно писмо от страна на Европейската комисия по този въпрос, в което те ви правят четири фундаментални забележки, първият ми въпрос е защо това писмо не е раздадено на Бюджетната комисия, така че колегите да се запознаят с него.
Вторият ми, още по-важен въпрос, е защо взимате две от препоръките на Европейската комисия? Например, предложили сте в първоначалния вариант да има плановост на инспекциите – нещо, което ние ви казахме, че трябва да има в самия първоначален вариант на закона, но вие не ни послушахте. Сега пак сте го предложили, но те ви казват, че при положение, че работите по сигнали, няма смисъл от плановост и сте се отказали от тази идея. Но има други две техни забележки, които вие не сте възприели.
Това, което сте възприели, е, че сте искали в първоначалния вариант да има комисия, която да преценява кои сигнали са важни и трябва да бъдат проверени и кои сигнали не са толкова важни. Но две от препоръките на Европейската комисия не намират отражение във вашия законопроект.
По-конкретно – в § 7 сте записали следното нещо: „Компетентните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 в срок до два месеца са длъжни писмено да уведомят директора на агенцията за предприетите действия. Срокът започва да тече от датата на получаване на предложението”.
Ясно ви е казано в писмото от Европейската комисия, че подобна разпоредба ще доведе до свръх правомощия на Държавната финансова инспекция неподходящо. Освен това тези компетентни органи са министерства, ведомства. Те са висше стоящи спрямо финансовата инспекция и няма логика тя да ги контролира по такъв начин. И въпреки това не сте се съобразили с мнението на Европейската комисия. Искам да Ви питам на какво основание, защото на мен ми звучи доста разумно.
Другото нещо, което не сте взели предвид като мнение от Европейската комисия, е, че в § 13, т. 1, ал. 1 пише: „След думите „длъжностни лица” се добавя „както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол”. Тоест, искате правомощия инспекцията да може да глобява лица, които са на граждански договор. Как ще стане тази работа? Тоест, инспекцията да може да глоби, хипотетично ви казвам, директорът на „Топлофикация – София”, когато констатира нарушения. Обаче санкционирането в такива случаи трябва да се извършва от принципала, който го е избрал, който го е назначил. Инспекцията получава свръх правомощия, които не са й привични в една такава ситуация и подобно становище е упоменато правилно.
Ако за „Топлофикация” не е така, в друга ситуация е така. Кажете ми как бихте глобили някой, който е на граждански договор? Дайте една примерна ситуация пред Бюджетната комисия какво точно си представяте, какви лица на граждански договор и как ще ги глобявате, в какви случаи? Защото, според мнението на Европейската комисия, което е доста логично, това трябва да бъде извършвано от принципала. Тоест, този, който го е назначил, той да може да го санкционира. Звучи доста странно вие да вършите тази работа. Надявам се на коментар от Ваша страна.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Господин Димитров, относно писмото на Европейската комисия, поемам ангажимента да бъде изпратено на членовете на Бюджетната комисия.
Съгласно Закона за Държавната финансова инспекция, можем да прочетем чл. 4, „Държавната финансова инспекция се осъществява в търговските дружества, в чийто капитал с блокираща квота участва и държавата”. По тези коментари, които правите за гражданския договор, знаете, че дори и в едно ВиК дружество, да оставим „Топлофикация”, неговият управител се назначава с договор за управление и контрол. Аз съм имал удоволствието да бъда икономически директор и на лечебно заведение. Дори и на многопрофилните болници управителите са с такъв договор за управление и контрол. Коментарът „граждански” е по-скоро от спецификата на това, че излиза извън трудовоправните отношения на Кодекса на труда. Така че аз смятам за абсолютно логично Държавната финансова инспекция, съгласно закона, да осъществява подобен тип финансови инспекции и да проектира или да създава административнонаказателна отговорност.
По отношение коментара на сроковете, който Вие посочихте от гледна точка на изисквания на Европейската комисия, аз повтарям, че е необходимо технологично време за тези срокове.
В юридически план госпожа Кьосева може да коментира.
От гледна точка на това, което коментирахте, смятам, че промените се налагат от една обективна необходимост. Да не забравяме, че това централизирано звено, което се оглавява от министъра на вътрешните работи, наистина не е третирано в закона, че може да изпраща сигнали към финансовата инспекция. И аз смятам, че Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ, наистина по някакъв начин трябва да получава информация за състоянието на тези средства, за оползотворяването на средствата от оперативните програми. И как сигналите, пристигайки към централизираното звено, ще бъдат проверявани. Мисля, че тук ролята на финансовата инспекция е задължителна. Такова е моето разбиране.
В чл. 4, ал. 7 на закона е записано: „Държавната финансова инспекция се осъществява и с доклади за лица, финансирани със средства както от общинските бюджети, така и от фондове по международни договори или програми на Европейския съюз”. Много конкретно, точно и ясно е казано, което предполага обективна необходимост и за контрол на средствата от европейските фондове.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси?
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам все пак да довършим тази тема с двата месеца, защото на мен също ми звучи съвсем логично един упрек, в който казано простичко, се дава прекомерно власт на администрация, на чиновничество, върху политически решения. Аз лично не мога да приема за себе си, колкото и да имам доверие на българските чиновници и да ги смятам за изпълнителни и почтени хора, че те могат да наложат санкция да тръгнат да контролират върху политическото решение на ръководството на едно министерство.
И от това, което чух тук, за съжаление не съм чел това писмо на Европейската комисия, но разбрах смисъла на въпроса на господин Мартин Димитров, а не чух отговор – трябва ли да се направи наистина такова упълномощаване? Два месеца е дълъг период, може да се започне финансова инспекция, тази финансова инспекция може да бъде направена, представете си, и с цел да се търси някакъв политически конфликт. На масата виждам двама бивши министри и знаем, че такива действия, за съжаление, са допустими в българската администрация, когато тя се използва за политически натиск, за да не кажа друга по-тежка дума. И Европейската комисия ви казва: Защо давате прекомерно власт? Господин Мартин Димитров Ви попита, Вие отговорихте за срокове, за което Ви пита госпожа Капон. А отговорът, който е любопитно да чуем, е защо е тази голяма власт на финансовата инспекция с този дълъг срок на оповестяване? Тя може 55 дни да не оповести. Така се оказва по текста на закона. При 55 дена неоповестяване, вестник еди-кой си работи всеки ден, или медиите работят всеки ден. За тези 55 дена знаете ли какви неща ще направят? Говоря при хипотеза на злоупотреба.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, аз съм съгласен, но все пак нека да прочетем този текст, за да видим за какво става дума и наистина ли става дума за злоупотреба.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не, казах за възможност от злоупотреба.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: „Компетентните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 в срок от два месеца са длъжни да уведомят директора на агенцията за предприетите действия. Срокът започва да тече от датата на получаване на предложението.”
Честно да ви кажа на мен не ми е много ясно за каква злоупотреба ще стане дума тук.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Мога да помогна като ви прочета мнението на комисията по тази тема. Те казват следното нещо. По отношение задължението на компетентните власти да се отчитат пред директора на Финансовата инспекция се смята, че по този начин съществува риск Финансовата инспекция да стане една свръх структура с прекомерни правомощия. Ролята на надзирател би трябвало да се изпълнява от съответните власти и съответните ръководители на министерствата и ведомствата, а не от Финансовата инспекция. Така че по този въпрос има едно много ясно мнение на Европейската комисия и аз зададох простия въпрос защо не сте го взели предвид. А Вие ми отговорихте други неща.
Господин Овчаров, разбирам Вашето лично мнение, Вие прочетохте това, което е записано в закона, но има ясно мнение на Европейската комисия по темата. И имах доста логичния въпрос защо то не е взето предвид. Можете да ми кажете Вашето мнение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли нещо да добавите към отговора?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Ако ми позволите, първо да отговоря на господин Методиев.
Не смятам, че се създават предпоставки с тези срокове за злоупотреба от страна на Агенцията за държавна финансова инспекция, тъй като този срок коментира единствено чл. 18, ал. 1. От гледна точка на срока се предполага, че на писмените указания на ръководителя се поставя срок от два месеца той да отговори към агенцията. Не се предполага някакво търсене на специфична отговорност. По чл. 18, ал. 2 пред компетентните органи агенцията си има задължението да уведоми. Така че тези срокове тук не предполагат злоупотреба, а идеята или презумпцията е наистина към агенцията да има обратна връзка за тези поставени административни указания вследствие на доклада на Финансовата инспекция. Аз го наричам, най-просто казано – обратна връзка.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви за отговора.
Ние просто се разминаваме. Аз пледирам следното – министър, шеф на агенция, избран от Народното събрание човек, носител на политическа отговорност може да бъде подминат по въпрос на финансово инспектиране, по въпрос на контрол. По това се разминаваме. Може да бъде заобиколен в период от време под формата на методическо указание, ако щете. И то там, където се разходват големи средства. Вие напомнихте, че става дума за харченето на парите на данъкоплатците.
Явно, че имаме различни гледни точки, в което не виждам нищо фатално.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: тъй като не виждам други желаещи, ще си позволя да ви кажа и моето мнение по този въпрос.
Точки 2, 3 и 4, които касаят този текст, според мен са нещо, което е съвсем разумно и в рамките на функциите на инспекцията. Каква е функцията на инспекцията, ако тя е проверила, констатирала е нарушения, но не е информирала ръководителя на звеното, което проверява, за констатираните нарушения да вземе съответните мерки? Каква е функцията на инспекцията, ако тя е констатирала, че има опасност да бъдат нанесени щети или вреди, но не е информирала съответния ръководител да вземе съответните мерки? Каква е функцията на инспекцията, ако тя е констатирала, че може да бъдат извършени закононарушения и не е информирала съответния ръководител да вземе съответните мерки? Тук става дума точно за това, че се прави такова предложение пред съответния ръководител и той в рамките на двумесечен срок трябва да информира агенцията за това какви мерки е предприел.
Честно си признавам, опитах се да се поставя и в ролята на съответното лице, на което му се предлагат тези неща. Той може да ги приеме, може да информира агенцията: приемам следните мерки, други не приемам поради тези и тези причини. Тук няма никакъв криминал. Извинявайте, но ми се струва, че се опитваме да измислим проблем там, където го няма. Може би не съм прав.
Може би колегите имат предвид нещо друго, някакъв друг опит. Може би трябва да се вземе предвид и писмото на Европейската комисия, но нека не разглеждаме комисията като някакъв учител с показалка, който ни показва нещо, което може би е точно и актуално в случая, но може би не е съвсем точно и актуално.
В дадения случай, честно си признавам, не виждам нещо, което би могло да ни притеснява. Още повече, че между първо и второ четене отново ще имаме възможност да се развихрим.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, след това, което Вие казахте, има нещо, което някак си Ви убягва и аз ще имам удоволствието сега да го повторя. То е следното.
Знаете, че в самата администрация има условия на подчиненост. Когато висшестоящи органи – министър или министерства, трябва да се отчитат пред Държавната финансова инспекция, каквато практика се въвежда в реалност, това може да доведе до проблеми. Още повече, че аз днес дойдох подготвен, говорих с добри български одитори, които ми казаха, че европейската система не е организирана по такъв начин. Да не говорим за това къде има и къде няма финансова инспекция. Това сме говорили, когато преди това се приемаше законът. Така че европейската практика в никакъв случай не е такава и не виждам причина да бъде въвеждано в България. Още повече, че тези конфликти, за които говорим с господин Методиев, няколко пъти взимахме думата, са неизбежни и ще възникнат. И както променяме много закони по няколко пъти, съм убеден, че инспекцията скоро ще се върне отново в тази комисия и пак ще дискутираме.
Между първо и второ четене аз ще предложа този текст да отпадне.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз благодаря, господин Димитров, за грижата, която имате към управляващите и за проблемите, които могат да възникнат в съответните органи.
Имате думата, господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние направихме едно много сериозно обсъждане на тези проблеми. Само искам да припомня на всички колеги в какви обстоятелства и в какъв срок приехме този закон точно преди една година. Нормално е за една година да се направят поправки. Даже аз се учудвам, че поправките са толкова малко и не са чак толкова съществени.
Предлагам да го гласуваме за първо четене, а между първо и второ четене който иска да направи предложения, който иска да донесе писмото. Аз се досещам кой е писал това писмо, но това е друга тема. Иначе писмото може би води към добри неща.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други желаещи да вземат думата? – Няма.
Който е съгласен да приемем законопроекта на първо четене, моля да гласува.
За – 6, против – 3, въздържали се – 1.
Законопроектът се приема.

По четвърта точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИЯ ДЪЛГ.
Имате думата, господин Ананиев, да представите законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! От законопроекта, който сме внесли като правителство в Народното събрание, се вижда, че правим две предложения.
Първото предложение е промяна на т. 5 в чл. 3 от Закона за общинския дълг. И тази промяна е свързана с изменението на чл. 43 от Закона за устройството на държавния бюджет. В чл. 3 са посочени видовете дълг, които се поемат от общините. В т. 5 е дадено „безлихвените заеми, отпускани по реда на чл. 43 от Закона за устройството на държавния бюджет”. Но, тъй като точно този член беше изменен и бяха разграничени безлихвените заеми, които се дават при временен недостиг на средства, който се възстановява до края на годината, от безлихвените заеми, които се дават за извършване на разходи по програми и проекти, които се финансират от Европейската комисия, това налага чисто технически да разграничим в чл. 3 двата вида безлихвени заеми. Тъй като в т. 6 го има безлихвения заем по линията на Европейския съюз, в т. 5 записваме само тези безлихвени заеми, които са по чл. 43, ал. 1 от ЗУДБ и са свързани с временен недостиг на средства по бюджета на общината. Това е първото предложение, което правим.
Второто предложение е свързано с Централния регистър, който е създаден към Министерството на финансите за общинския дълг. Дали е правилно или неправилно, това беше също една нова материя, в чл. 53 ние предвидихме за вписването в регистъра, за даването на справки и за издаването на удостоверения да се събира държавна такса. В същото време обаче в чл. 55, ал. 1 от Закона за общинския дълг, ние сме задължили общините да водят, съхраняват и предоставят на Министерството на финансите информация за поетия от тях дълг в съответствие с изискванията на Европейския съюз, на българското законодателство и т.н. Всъщност ние ги задължаваме, от една страна, а от друга страна им казвате: хайде сега за това си плащайте и такса.
Смятаме, че тази практика в последните няколко месеца и разговорите с общините, с Националното сдружение и имайки предвид размера на сумата, която би влязла в държавния бюджет от такъв вид такси, предлагаме в чл. 53, ал. 1 да отпадне „за вписване на регистъра” и да остане само „За даване на справки и за издаване на удостоверения се събират държавни такси”.
Това са двете предложения, които предлагаме да бъдат одобрени от комисията и след това от парламента.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Ананиев.
Имате ли някакви въпроси, мнения? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с измененията, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема.

По пета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ПОМОЩТА ПО ПРЕХОДНИЯ ФИНАНСОВ ИНСТРУМЕНТ.
Заповядайте, господин Дацов, да представите законопроекта, внесен от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, въпросният преходен финансов инструмент е нов инструмент, който е създаден на основание чл. 31 от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз и предвижда подкрепа за институционално изграждане в секторите „Правосъдие”, „Вътрешни работи”, „Земеделие”, „Финанси”, „Вътрешен пазар”, „Заетост”, „Социална закрила” и „Администрация”.
Основно финансовата подкрепа се предоставя за изграждане и укрепване на административния и съдебен капацитет в области, в които не могат да се финансират дейности от структурните и земеделските фондове. Приоритетите в процеса на програмиране бяха идентифицирани в основа на пропуските, посочени в мониторинговия доклад от 26 септември 2006 г., както и във връзка с осигуряване и прилагане на новоприетото законодателство на Европейския съюз.
Преходният финансов инструмент ще се изпълнява в периода 2007-2010 г. в съответствие с разпоредбите на националното законодателство. За всички проекти крайният срок за договаряне ще бъде 15 декември 2009 г., а крайният срок за изпълнение на договорите за всички проекти е 15 декември 2010 г.
Стойността на помощта е в рамките на 31,5 млн. евро и съфинансиране в размер на близо 1,6 млн. евро.
Договорени са 39 проектни фиша с Европейската комисия.
Финансовата помощ се предоставя на новите страни членки чрез приемане на решение на комисията. Окончателната сума за България ще бъде приета на заседание на комисията на 4 и 5 октомври 2007 г., тоест то предстои.
В изпълнение на т. 3 от решението на т. 33 от Протокол № 16 от заседанието на Министерския съвет, Меморандумът за разбирателството беше подписан на 21 юни 2007 г. от господин Майкъл Лий – генерален директор на Главна дирекция „Разширяване” при условия за последваща ратификация.
Това е съвсем накратко. Надявам се, че Бюджетната комисия ще одобри предложения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Република България и Европейската комисия.
С колежката, която е експерт в тази област, ще се надявам да ви отговорим на всички въпроси, които имате.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате ли въпроси?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, когато се взимат заеми, които са за институционално изграждане – нещо, което по принцип би трябвало да бъде част от бюджета на една страна. Това, което мен ме притеснява, е как ефектът от тях се отделя от общия ефект на бюджета. Тоест, господин Дацов, как можем след изразходването на тези средства да видим и да проверим точно какво е било свършено с тях, каква е била ползата? Как си го представяте това нещо да се случи?
Надявам се, че ме разбирате много добре – за тези 31 млн. евро как ще измерим ползата от тяхното взимане и изразходване, когато става въпрос за институционално изграждане?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако ми позволите да обясня, защото се получава някакво объркване.
Знаете, че Програма ФАР продължи до 2006 г. След прекратяването на тази програма има сектори, в които по принцип има нужда от продължаване на административното изграждане. Но те не могат да бъдат финансирани от структурните и кохезионните фондове, нито пък от земеделските фондове. И на тази база и във връзка с идентифицираните пропуски за нуждата за изграждане на административен капацитет в някои области, Европейската комисия създаде специален инструмент, който е по подобие на ФАР със същите правила, със същия механизъм за мониторинг, който да действа в рамките на следващите три години и да подпомогне проектите, преди всичко насочени към полицията и съдебната власт, и изграждане на административен капацитет в някои останали министерства. Но това е помощ, това е грант, това не е заем.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси? – Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим предложението, да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

По шеста точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ” (БЪЛГАРИЯ – ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРОЕКТ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА – ПРОЕКТ Б)...
Имате думата, госпожо Папушева, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАЛИНА ПАПУШЕВА: Уважаеми господин Овчаров, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание Законопроект за ратифициране на финансов договор между Република България, Европейската инвестиционна банка и Национална компания „Български държавни железници”...
По същество това са два транша на един и същи договор. Първият е за 80 млн., който е подписан на 9 юли 1999 г. и е ратифициран от Народното събрание на 22 декември 2000 г. А вторият договор е подписан на 19 декември 2001 г. на стойност 70 млн. евро и неговата ратификация е отложена за по-късен етап, поради забавяне при изпълнението на проекта.
С тази обща стойност на двата договора от 150 млн. се съфинансира мярката по ИСПА за реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград, която е на обща стойност 340 млн. – 153 млн. безвъзмездна помощ от ИСПА и 37 млн. от държавния бюджет.
Голямо забавяне търпи проектът при неговото изпълнение и поради това предвидените срокове за искане на траншовете не са били изпълнени. Досега не сме взели никакви траншове по този проект. Даже в есента на 2005 г. проектът беше застрашен от прекратяване. Положихме много големи усилия да убедим Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия, че в новия състав вече имаме капацитет да постигнем този проект, направихме нови разчети за финансите, убедихме ги, че средствата, с които разполага финансовият меморандум, ще достигнат. За целта извадихме удвояването от Първомай до Ябълково, извадихме една отсечка от Свиленград до турската граница, които включихме в Оперативна програма „Транспорт” и договорихме ново описание на мярката. Променихме Финансовия меморандум по Програма ИСПА, на който удължихме срока от края на 2007 г. до 31 декември 2010 г. и по същия начин променихме и финансовите договори.
Искам да ви кажа по-конкретно какви промени са направени в двата финансови договора.
Едната промяна е, че се потвърждава, че всички права и задължения на Български държавни железници, които са фигурирали в сключените вече договори, се прехвърлят на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, която в момента стопанисва българската железопътна структура като правоприемник на НК БДЖ при тяхното разделяне. Със споразумението се удължават крайните срокове за ползване на заема както следва. Предвиденият срок за завършване на проект, включително и периода за отстраняване на дефекти е краят на 2010 г., а крайният срок за искане на траншове е 30 юни 2010 г., вместо 31 октомври 2005 г., както е било. А срокът, в който банката може да анулира която и да е част от кредита, се удължава до 31 октомври 2010 г. Крайната дата за изплащане на заемите остава непроменена и поради удължените срокове на усвояването началото на погасяването на заема се отлага от 15 декември 2005 г. на 15 декември 2010 г.
С удължаване срока за ползване на заема се осигурява възможност за изпълнение на проекта, като искам да ви информирам, че в момента вече имаме подписани всички договори по този проект. Общо имаме подписани пет големи договора – договора за строителство по фаза 1, който е за над 85 млн. лв. с гръцката фирма „Терна”. Договорът, който подписахме на 5 септември, преди няколко дни, с италианската фирма „Асталди” за фаза 2 за 162,5 млн. със срок продължителност 39 месеца, който се включва в срока на валидност на финансовия меморандум. Договорът за супервизията на трите строителни договора, които споменах – за 12 млн. и половина, който е с продължителност до завършването на трите договора. И договор за консултант, дългосрочна помощ по този проект за 1 млн. и 820 хиляди. Имаме още осем по-малки договора, които при различни етапи от изпълнението на проекта са били за подготовка на тръжните книжа, на тръжните досиета, за идейния проект, за оценители в различните фази на оценителните процедури. Или общо в момента имаме сключени договори за над 299 млн.
Искам да ви информирам, че по всеки от двата финансови договора Европейската инвестиционна банка поддържа такса за преструктуриране на договора в размер на 10 хил. евро или 19 558 лв., които ще бъдат осигурени в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на транспорта, което е минималната такса за преструктуриране, която взима банката.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате ли въпроси? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема.

Преминаваме към седма точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ТРЕТИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ОБЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА.
Не виждам заместник-министър на външните работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз ще представя законопроекта.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това ще бъде в рамките на изключенията. Предупредете колегите от Министерството на външните работи да има заместник-министър тук, когато разглеждаме законопроект от техния ресор. Това не е процедура, която налагаме сега. Няма да бъдат гледани точки, по които не присъства заместник-министър от министерството.
Имате думата, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да се извиня, че явно колегата от Министерството на външните работи е възпрепятстван. Но тъй като предложеният на вашето внимание Законопроект за ратифициране на третия протокол от Общото споразумение за привилегиите и имунитета на Съвета на Европа, касае основно данъчни въпроси, ще се опитам съвсем накратко да го представя.
Самият протокол, доколкото ме информираха колегите, е създаден още 1959 г. Народното събрание е ратифицирало със закон на 5 май 1992 г. Общото споразумение за привилегиите и имунитета на Съвета на Европа, а малко по-късно – на 25 май 1994 г. сме се присъединили към частичното споразумение на Съвета на Европа за създаване на банката за развитие на Съвета на Европа.
Съгласно чл. 3, т. „д” от Устава на банката, всяка държава с акт на присъединяването си следва да заяви намерението си да се присъедини при първа възможност към Третия протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитета и там чл. 7 освобождава банката и третира данъчните въпроси. Ние не сме съгласни с това и затова предлагаме да се присъединим към този протокол с резерва по чл. 7. Следва да ви информирам, че освен България с резерва към протокола по чл. 7 са се присъединили и страни като Чехия, Естония, Германия, Италия, Лихтенщайн, Литва, Холандия, Испания, Швеция и Швейцария. Така че предлагам да одобрите законопроекта със следната резерва по чл. 7, че „Република България не се ангажира с освобождаване от преки данъци, удържани върху доходи с източници в Република България, включително върху доходи от лихви по кредити, предоставени на местни лица”.
Това беше представянето накратко.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Дацов.
Имате ли въпроси? – Не виждам.
Да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен да бъде ратифицирано споразумението, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Споразумението се приема.

Преминаваме към осма точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 2 НА ФИНАНСОВ ДОГОВОР FI № 1.7769 МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – ЗАЩИТА НА РЕЧНИТЕ И МОРСКИТЕ БРЕГОВЕ ОТ ЕРОЗИЯТА И АБРАЗИЯТА НА ВОДАТА И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ СВЛАЧИЩНИ ПРОЦЕСИ”).
Има ли някой от вносителите? – Няма.
Тъй като това не е нещо, което е спешно, аз предлагам да отложим разглеждането на тази точка, за да дойде съответния заместник-министър и да я докладва, както е по приетата процедура.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,45 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ



Стенограф:
Н. Иванова