П Р О Т О К О Л
№ 18

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 18

На 19 септември 2007 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 702-01-39, внесен от Министерски съвет на 5.9.2007 г. – второ четене.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-42, внесен от Министерски съвет на 13.9.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и „Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект „Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ”, № 702-03-27, внесен от Министерски съвет на 27 август 2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Искам да се извиня на всички членове на комисията за това, че за втори път се налага да правим извънредно заседание в сряда. Това се налага от необходимостта да бъде гласуван Законопроекта за изменение наЗакона за бюджета на държавното обществено осигуряване до края на тази седмица. И ако искаме да направим това, трябва днес да мине на второ четене през комисията. Това е причината за свикването на днешното заседание.
Дневният ред ви е раздаден включва три точки:
1. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г., № 702-01-39, внесен от Министерски съвет на 5.9.2007 г. – второ четене.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-42, внесен от Министерски съвет на 13.9.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и за сключване на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и „Националната електрическа компания” ЕАД за финансиране на проект „Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия ІІ”, № 702-03-27, внесен от Министерски съвет на 27 август 2007 г.
Има ли съображения по дневния ред? – Няма.
Моля, който е съгласен с така предлоения дневен ред, да гласува.
За – 16.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред - ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2007 Г.
Заглавието е е „Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г.”
Няма направени предложения по наименованието на законопроекта.
Моля, който е съгласен с предложеното от вносителите наименование на закона, да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се няма.
Наименованието е прието.
По § 1 има направено предложение от народните представители Антонела Тонева и Веселин Методиев.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предложенията, които сме направили по законопроекта, заедно с госпожа Понева, са две. Едното предложение е да се повиши минималната пенсия от 102 лв. на 133 лв. И второто, което е по-нататък, е свързано с това вместо с 10% увеличението на пенсиите на всеки пенсионер да бъде в рамките на 40 лв.
Аргументите и за двете предложения са ясни. Бих искал да кажа само, че от справките, които сме правили с госпожа Понева, има възможност, има средства, има източници, които да покрият тази промяна. Бих напомнил на колегите от комисията, че на предишното заседание беше отчетено от някой от гостите, че приходите в общественото осигуряване са повишени, ако не ме лъже паметта с 240 млн. лв. за периода до 1 септември. Тоест, това е един от поредните случаи, в който има занижени критерии за събираемост. Събираемостта е много по-добра.
Предложенията, които са свързани с намаляване на осигурителните ставки също показва, че осветляването на икономиката продължава и трябва да се продължи в тази посока. И тогава събираемостта също се повишава значително.
Ще завърша с това, че от нашата експертиза стана ясно, че мнозинството от пенсиите, които не са само и единствено за прослужено време, са социален вид пенсии и би трябвало да настъпи едно преструктуриране и те да се поемат не от НОИ, а да се поемат от държавната институция. В случая това е министъра на труда и социалната политика. Защото отчисленият, които всеки един от нас прави за НОИ, е, за да се осигуряват пенсиите за прослужено време. Докато останалото само по себе си е нещо много задължително, добро за държавата, но е ангажимент на самата държава. Респективно оттам и на централния бюджет. Досега тези разлики не са добре преструктурирани, а при тяхното правилно подреждане ще се освободи ресурс, който спокойно може да поеме тези увеличения.
Господин председател, ако в хода на разговора има някакви конкретни въпроси как точно ще стане, аз съм готов да поясня. Смятам, че в залата утре ще имаме повече време. Затова гледам да спестя малко от времето на комисията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Методиев.
Вносителите имат ли нещо да кажат по направеното предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ние подкрепяме основния текст на законопроекта, тъй като той е направен на базата на реални разчети, без да се отива към промени в трансфера на бюджета на НОИ от страна на централния бюджет. Така че в рамките на ресурса, с който НОИ разполага, в рамките на разчетите, които са направени, разбира се в рамките и на следващата 2008 г., тъй като всяко размърдване на нивата на пенсиите в момента има пряко отношение към нивата и общия размер на средствата, необходими през 2008 г., подкрепяме основния текст.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Някой от колегите народни представители иска ли думата? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Антонела Понева и Веселин Методиев.
Моля, който е съгласен с направеното предложение от двамата народни представители, да гласува.
За – 6, против – 1, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Параграф 1 е приет с текста на вносителя.
По § 2 има предложение от народния представител Мартин Димитров.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, имах възможност пред парламента да изразя мотивите за едно по-сериозно намаление на осигурителната тежест. Съвсем накратко искам да добавя няколко неща.
На първо място, спомняте си, миналата година, когато приемахме бюджета, записахме намаляване на осигурителната тежест при добро изпълнение на бюджета от 1 юли с 3 процентни пункта. Няма нито едно разумно обяснение, което някой от вас може да даде, защо това не се случи от 1 юни. Не съм чул нито един човек от страна на управляващата коалиция при този огромен излишък да каже защо от 1 юли не намалихте осигурителната тежест. Няма такова разумно обяснение.
Това, което може да бъде направено, възползвайки се от близо 3-милиардния излишък, който ще има в бюджета, е да се направи едно по-радикално, по-сериозно намаление на осигурителната тежест, от което очакваме следните ефекти. Става въпрос за 8 процентни пункта. Сериозно изсветляване на българската икономика, особено, ако това се направи, заедно с въвеждане на плосък данък, за което сме внесли отделен законопроект, от името на СДС.
Нашите изчисления показват, че това би струвало на бюджета под 200 млн. лв., защото хората ще имат стимул да си плащат данъците и осигуровките. И много силният въпрос, който се надявам да попадне под вашето внимание, когато имате повече свободно време, че плащайки осигуровки, хората плащат и други свързани с тях данъци, като личен данък, най-малкото. Тоест, бюджетният въпрос стои по следния начин – хората трябва да имат стимул да платят осигуровките, така ще платят и други, свързани с това данъци.
Надявам се да подкрепите нашето предложение. Утре ще си запазя правото по време на обсъждането в залата да бъда много по-обстоен в аргументите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, някой друг има ли желание да вземе отношение по въпроса?
Господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Според мен няма ефекти, а има дефекти от намаляването на вноските. Ще дам един пример. Ние намалихме с 1/3 осигурителните вноски през последните 7 години, дефицитът в НОИ се увеличи от 203 млн. през 2003 г. на над 2 млрд. догодина. Къде са ефектите? Няма ги. И НОИ, по-скоро осигурителната система, се превръща от осигурителна система, финансирана с вноски, в осигурителна система, финансирана с данъци. Това са фактите. Всичко останало са интерпретации по най-различен повод и по най-различен начин.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, смисълът на тази комисия е да има дебат. Господин Христосков направи изказване по същество и е редно да му бъде отговорено. Иначе няма нужда от комисия, направо да гласуваме и да си тръгваме.
Знаете ли, господин Христосков, аз съм чувал много пъти тези Ваши аргументи, но в тях има следния проблем, който вие не отчитате – броят на пенсионерите става все по-голям.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Напротив, намалява.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще се увеличава в бъдеще.
Въпросът е следният – как да се излезе от тази ситуация? Какъв е изходният път? Има само един-единствен изходен път – развитие на икономиката, нарастване на заплатите и съответно осигурителните плащания да станат все повече. Тоест, процентът на осигурителните плащания може да бъде по-нисък, но в бюджета на НОИ да влизат повече пари. Нали знаете колко е осигурителната вноска в Ирландия, понеже предишният председател на Бюджетната комисия ходи там да разгледа отблизо осигурителния модел на Ирландия. Там осигурителната вноска достига до 17%. Е, как ги плащат тези пенсии? Как със 17% в Ирландия плащат тези пенсии? Как става тази работа?
Очевидно е, господин Христосков, че решението при голямата сива икономика, тук ще се съгласите с мен, че има много голяма сива икономика в България, да ги накараме тези хора, да им дадем стимули да плащат – да плащат и данъци, да плащат и осигуровки. Така и бизнесът ще бъде доволен, тежестта върху него ще бъде по-ниска. И вие ще бъдете доволни. И така да необходимостта да се финансира с данъци самата система, ще бъде много по-ниска през следващите години.
Със запазване на осигурителната тежест ще видите, че ще се виждаме с вас и през следващите години, ще ми казвате, че все повече пари от данъци са необходими за плащане на пенсиите.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз благодаря.
Господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Аз имам възможността да разсъждавам и като човек, който дълги години е плащал осигурителни вноски на над 5400 човека. Не зная Вие на колко хора сте плащали. Искам да кажа, че за жалост осигурителната система в България има един много голям проблем и той е, че все по-малко хора, господин Христосков, разбират от нея. Все повече я отъждествяват много елементарно с данъчната материя. И тук основните постулати на осигурителната система някак си се забравят.
Не само че категорично изказвам своето становище „против”, но искам да кажа, че аз, независимо че съм от Парламентарната група на Коалиция за България, ще гласувам „въздържал се”, тъй като на практика разсъжденията, свързани с баланса между всичко онова, което косвено и пряко отива за бизнеса и онова, което отива към социалната сфера, е един много относителен въпрос на преценка и доколко обратният ефект е в положителна посока.
Господин Овчаров, Вие си спомняте, когато миналата година се разсъждаваше какъв ще е делът на онази първа отстъпка, която ще отиде в дела работни заплати. Ние видяхме, че няма някакви драстични отклонения.
Господин Димитров, много е важно да не хвърляме елементарно прах в очите на всеки един, който осигурява, а да търсим стабилността на най-важната система за една държава – осигурителната. Независимо дали е пенсионна или здравна.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз имам един въпрос – колко са лошите вземания към НОИ? Има ли нужда от по-стриктна система за тях? Това е единият ми въпрос.
Във връзка с това, което каза и колегата Гущеров, и колегата Димитров, аз принципно съм за по-малките осигурителни вноски, но въпросът е и в начина на подход. Има две страни – освен работодател има и работник. Многократно на хора, които са плащали осигурителни вноски, които са работодатели, им се случва в обратната страна работници да не искат при определени професии да бъдат на максималната осигуровка, която им е реално заплатата. Това също е въпрос на две страни.
За мен е важно колко са лошите вземания, тъй като се говори, че в страната има доста дружества, които имат много лоша събираемост на осигурителните вноски. Просто използвам случая, че сте тук, за да ни кажете и какви мерки смятате, че трябва да се приложат. Защото аз не смятам коректно, че малки и средни предприятия, които дължат и по-малки суми, но много по-редовно плащат и са коректни платци, а от друга страна големи предприятия, които се толерират по някакъв начин, дължат милиони.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Христосков, имате думата да отговорите на въпроса, ако имате данните.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Когато Националният осигурителен институт събираше осигурителните вноски към 31 декември 2005 г. просрочените задължения – главница и лихва към общественото осигуряване, бяха 460 млн. лв., акумулирани за един повече от 10-годишен период. Като лихвата, поради по-големия й размер (знаете, че е основният лихвен процент плюс 20 пункта), съставляваше близо 50 на сто от тези задължения. Отнесено към годишно събираните приходи тогава, тази сума на просрочено задължение съставляваше 12,5%. Като за последните 2-3 години - от 2003 г., когато се въведе задължителната регистрация на трудови договори, на практика размерът на просрочените задължения остана един и същ, като главницата намаляваше, но пак поради наказателната лихва сумата се задържаше една и съща.
Не мога да ви кажа колко е към момента, защото Националната агенция по приходите отговаря за това. Но пак в същия период сравнение несъбраните или просрочените данъчни задължения към годишно събираните суми, по данни от Световната банка в един доклад за данъци беше 36%. Тоест, категорично твърдя, че имаше 3 пъти по-добра събираемост на осигурителни вноски в сравнение със събираемостта на данъците.
Последните данни, които чух за несъбраните и просрочени данъчни задължения са за около 4 млрд. и 200 млн. лв.
Ако тръгнем пак по тази логика, че намаляването на вноските води до по-добра събираемост, нормалното поведение на работодателите, които миналата година бяха оставили над 600 млн. лв. спестени пари от данъци, беше да се платят най-напред просрочените задължения. Изпълнението на сумите по събирането на просрочени задължения от Националната агенция за приходите за миналата година е 65% от очакваната планирана сума. А очакваната планирана сума беше същата, каквато събираше Националният осигурителен институт – малко над 100 млн. лв. Тоест, годишно НОИ събираше стари просрочени задължения около 120 млн. лв., а Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания събраха някъде около 70 млн. лв. миналата година стари просрочени задължения.
Следователно, нямаме онази адекватна реакция на работодателя с освободените му пари най-напред да си плати онези просрочени задължения, които са с най-голяма лихвена тежест, което лично за мен беше много голяма изненада.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, давам ви за трети път думата по този текст. Според мен по всички правилници на Народното събрание всеки вносител има право да вземе думата веднъж, да зададе въпрос, да му отговорят. Струва ми се, че не бива да превръщаме заседанията в монолози на вносителите на дадени текстове.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, като дългогодишен парламентарист, вероятно познавате правилника на Народното събрание. Там има възможност за реплики и това е смисълът на тези комисии – да има дебати. Надявам се, че не злонамерено изтъквате това, че ми давате още веднъж възможност за реплика.
Бих Ви препоръчал на Вас с господин Гущеров да се съберете и да предложите увеличаване на осигурителната тежест, след като смятате, че това е пътят. Добре, направете го.
Аз знам, че няма да приемете това предложение, но ще се опитам да ви накарам да се замислите по следния въпрос. Миналата година, когато приемахме 10-процентния корпоративен данък, господин Имамов беше против и каза, че това ще бъде лошо за българската икономика. Сега имаме 50 на сто повече приходи. Как така, господин Овчаров, хем намаля данъкът, хем приходите нарастват? Как става тази работа? Как се случи? Нали не можело.
Така че, уважаеми колеги, въпросът е следният. Вижте изследванията на Световната банка, на Международния валутен фонд, на Европейската комисия има също много качествено изследване – сивата икономика е огромна. Тя е между 20 и 30 на сто от брутния вътрешен продукт. Големият въпрос, който стои пред нас, е как тези хора да ги стимулираме доброволно да отидат да си платят. Те, ако си платят, тогава господин Христосков ще идва не толкова напрегнат, а усмихнат на тази комисия и ще казва: Няма проблеми, увеличаваме пенсиите, казвайте с колко. Това е цялата работа – как хората доброволно да имат стимул да плащат тези осигуровки. Защото в момента е очевидно, че търсят всички възможни начини за тяхното избягване.
И повече, за да не притеснявам господин Овчаров, няма да искам думата, уважаеми колеги, по този текст.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Очевидно сеансът по сугестология приключи. Затова моля, който е съгласен с предложението на народния представител Мартин Димитров, да гласува.
За – 5, против – 2, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Който е съгласен с предложението на вносителите за § 2, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Параграф 2 по предложението на вносителя е прието.
„Заключителни разпоредби”.
Който е съгласен с това наименование, моля да гласува.
За – 17.
Приема се.
По § 3 има предложение от народните представители Антонела Понева и Веселин Методиев.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще добавя, господин председател само още един факт, че предлаганото увеличение от вносителя на 10% представлява 17,50 лв. средно на пенсия. Предлаганите от нас 40 лв. на всяка пенсия е 22,50 лв. средно. Тоест, разликата, както виждат колегите, е от порядъка на 5 лв. Смисълът обаче е, че така преобладаващата част от пенсионерите, които са с по-ниските пенсии, ще могат да почувстват реално някакво увеличение, защото, когато увеличите една пенсия от 150 лв. с 10% са 15 лв., а когато я увеличите с 40 лв. тя става 190 лв. и вече представлява нещо реално за тези хора. Особено като се погледнат през юли и август цените на стоките, които тези хора пазаруват. Някои от тях се увеличиха двойно. За нас това е по-добрият начин.
И последно, господин председател, подобен подход държавата е предприемала в предишни години, когато е имало инфлационни пикове, за да може да подпомага тази широка основа на българските пенсионери, където се намират повечето по-ниски пенсии.
И ще си позволя една шега към колегите народни представители – пенсионираният народен представител няма да вземе 49 лв. повишение, а ще вземе 40 лв., от което не виждаме да има някаква страшна драма. Защото, доколкото знаем, това е таванът на пенсиите. Високите пенсии в крайна сметка и те по никакъв начин не са тежко засегнати, ако се приеме това предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Методиев.
Има ли други желаещи да вземат думата? – Няма.
Преди да преминем към гласуване на предложението на народните представители, предлагам да гласуваме наименованието „Заключителни разпоредби”, макар и чисто формално.
Който е съгласен с наименованието „Заключителни разпоредби”, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Който е съгласен с предложението на народните представители Антонела Понева и Веселин Методиев, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 14.
Предложението не се приема.
Следва предложение от народния представител Хасан Адемов. Дискутирахме го миналия път и като че ли нямаше никакви възражения. Ще ми се тук да видим текста, който евентуално ще приемем.
Може ли вносителите да кажат мнението си по отношение предложението на народния представител Хасан Адемов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ние подкрепяме предложението на д-р Адемов, тъй като той разширява обхвата на новоотпуснатите пенсии, в това число и след 1 януари 2007 г. Може би трябва да се помисли по точната редакция и ви предлагаме вариант за § 3, ал. 1 на вносителя:
„(1) За 2007 г. пенсиите се индексират с 10 на сто, както следва:
1. от 1 юли и от 1 октомври – пенсиите, отпуснати до 31 декември 2006 г.;
2. от 1 октомври – пенсиите, отпуснати от 1 януари до 30 юни.”
Това е предложението на д-р Адемов с включването на новоотпуснатите пенсии след 1 януари 2007 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В такъв случай подлагам на гласуване предложението на д-р Адемов.
Моля, който е съгласен с текста на предложението на д-р Адемов, предложен от вносителите, да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Моля, който е съгласен с текста на вносителите по § 3, да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 4 няма постъпили предложения.
Има ли някакви въпроси по него? – Не виждам.
Моля, който е съгласен с текста на вносителите по § 4, да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 5 също няма направени предложения.
Който е съгласен с предложението на вносителите за § 5, да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред - . ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Присъстват: Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите и Васил Киров – директор на Агенцията за финансово разузнаване.
Заповядайте, господин заместник-министър, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Целта на законопроекта е по-скоро обвързаността с необходимостта законодателството на Република България да отговаря на превенцията за изпирането на пари и да бъде приведено в съответствие с директивата на Европейския парламент и на Съвета 200/60. Също така, това е следствие и на обсъжданията в Комитета за превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Отчитат се и международните стандарти и препоръките на група за защита на финансовата система.
Реално погледнато, промените засягат разширяването на кръга от лица, задължени да предлагат превантивни мерки, които включват физически или юридически лица, търгуващи със стоки, когато плащането е в брой и превишава 15 хиляди евро. Това налага съответното разширяване на кръга от задължени лица и се включва в чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Също така с цел да не се създават затруднения за стопанската дейност се вменяват и изключения при идентифициране на държавни органи в Република България, когато клиентът е институция, изпълняваща властови функции в съответствие с Договора за Европейския съюз.
Със същата цел в чл. 5 се предлага ролята на Българската банка от гледна точка на кредитните институции да се създаде възможността да се позоват на предходно идентифициране на клиента, извършван от кредитна институция и при спазване на определени условия действие. Обхватът, по-конкретно казано, е предложената разпоредба да бъде съобразена с анализа на риска, извършван от българските институции, които отговарят за превенцията срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Становищата и мотивите са съгласувани както с Асоциацията на търговските банки, така и с Българска народна банка и всички институции, които имат пряко отношение към Закона за мерките срещу изпирането на пари. Последните промени се обвързват в посока превантивните механизми срещу изпирането на пари с механизмите за превенция на финансирането на тероризма. Тук отново се цели постигане на по-ефективен контрол за спазване на тези превантивни мерки.
Това е в общи линии.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Киров, имате ли нещо да добавите?
ВАСИЛ КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Единствено искам да уточня, за да не възникнат въпроси, че през юни 2006 г. бяха извършени изменения и допълнения на закона, които в голяма степен имплементираха тази директива, но по съвет на Европейската комисия тогава направихме частична имплементация. Сега с този законопроект става пълната имплементация.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Понеже нямах време да прегледам внимателно законопроекта, внесен е преди няколко дни, затова имам въпрос – с тези промени разширява ли се достъпът до банковата тайна, в смисъл лицата, които да имат достъп до банкова тайна?
Това е единственият ми въпрос.
ВАСИЛ КИРОВ: Този законопроект не третира този въпрос. Въпросът е уреден в действащото законодателство.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси? – Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, който е съгласен с предложението на вносителите, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И „НАЦИОНАЛНАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ „РЕХАБИЛИТАЦИЯ В ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКАТА – ЕНЕРГИЯ ІІ”.
Присъстват от Министерство на икономиката и енергетиката – госпожа Галина Тошева – заместник-министър, и Мария Йовчева – главен юрисконсулт в отдел „Правно-нормативна дейност в енергетиката”; от Националната електрическа компания – господин Владимир Давидов – началник „Управление – инвестиции”, Екатерина Стефанова – ръководител на отдел „Финансиране и кредитиране”; от Министерство на финансите – Галина Папушева – държавен експерт в дирекция „Външни финанси”.
Заповядайте, госпожо Тошева, накратко да представите предложението за решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАЛИНА ТОШЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България и в съответствие с решение № 554 от 27 август 2007 г. на Министерския съвет, представям на вашето внимание предложение за решение за даване на съгласие за провеждане на преговори и сключване на изменение към Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и НЕК за финансиране на проект „Рехабилитация на електропреносната система – Енергия ІІ”.
През 2002 г. между правителството на Република България, Европейската инвестиционна банка и НЕК е подписан финансов договор за финансиране на проекта. Стойността на проекта е 153 млн. евро, като заемът от Европейската инвестиционна банка е в размер на 60 млн. евро. Правителството на България е заемополучател и гарант, а електрическата компания е краен бенефициент.
Същността на проекта е рехабилитация на съществуващата електропреносна мрежа и модернизация на управлението на преноса, трансформацията и разпределението на електрическа енергия. Със средствата от заема от Европейската инвестиционна банка се финансират два подпроекта – рехабилитират се всички възлови подстанции от електропреносната система – 4200 киловолта, като се монтира ново оборудване и се изгражда нова телекомуникационна система от съвременен тип.
Крайният срок за усвояване на средствата е 30 юни 2007 г., като до момента изтеглената сума е в размер на 26 млн. евро в сключени договори за около 60 млн. евро. Проведени са всички тръжни процедури и търгове с изключение на последния, който е в заключителна фаза – търг за доставка на трансформаторни фази.
Въпреки тази значителна подготовка, поради наличието на обективни обстоятелства, които са свързани с продължителни процедури по отчуждаване на земи, както и със забавяне поради наводненията, се налага удължаване на срока за изпълнение на проекта, тоест налага се удължаване на крайния срок за разполагаемост на средствата, а именно до 29 февруари 2009 г.
Изменението на крайния срок за усвояване на средствата води до промени в схемите на погасяване на заема, която в първите години ще бъде облекчена, тоест по-малко средства ще се погасяват за сметка на последните години. Направени са и някои постъпки пред банката кредиторка за частично изменение на клаузи, които допринасят за по-голяма яснота.
Накрая искам да подчертая, че няма промени в договорените размер на заема, лихвени проценти, срок на погасяване, форма на гаранция, размер на такса и гратисен период. Продължаването на сроковете за усвояване на заема не предвижда разходи от държавния бюджет.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Доколкото схващам, основната цел на решението е да се продължи срока на ползване на кредита.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАЛИНА ТОШЕВА: Да, само периода за разполагаемост.
Колеги, имате ли въпроси? – Няма.
Който е съгласен с предложението да дадем съгласие за водене на тези преговори, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това приключваме с дневния ред.
Утре няма да има заседание на комисията, тъй като днес си свършихме работата.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,25 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова