П Р О Т О К О Л
№ 22

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 22

На 17 октомври 2007 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, № 702-01-42, внесен от Министерски съвет на 13 септември 2007 г., приет на първо четене на 4 октомври 2007 г.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на кредитно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 702-03-31, внесен от Министерски съвет на 15 октомври 2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, предлагам да започваме.
Дневният ред включва две точки:
1. Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на кредитно споразумение между Република България и Европейската инвестиционна банка, внесен от Министерски съвет на 15 октомври 2007 г.
Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
В заседанието ще участват представителите на Министерството на финансите: г-н Кирил Желев – заместник-министър на финансите и господин Евгени Евгениев – старши експерт в Агенцията за финансово разузнаване, както и господин Стефан Сотиров – началник отдел „Дирекция външни финанси”.

По първа точка от дневния ред - ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ.
Съвсем скоро приехме този законопроект на първо четене.
Наименованието – Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Няма направени предложения, предлагам комисията да подкрепи предложението на вносителите за наименование на законопроекта.
Има ли някакви становища? – Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим предложението на вносителя за наименование на закона, да гласува с вдигане на ръка.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Заглавието е прието.
По § 1 няма предложения от народни представители.
Предлагам комисията да подкрепи текста на вносителя по § 1.
Има ли някакви становища? – Не виждам.
Моля, който е съгласен комисията да подкрепи текста на вносителя за § 1, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 1 е приет.
По § 2 няма предложения от народни представители.
Предлагам комисията да подкрепи текста на вносителя за § 2.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 2 е приет.
По § 3 няма предложения от народни представители.
Има ли някакви становища? – Заповядайте.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: От Дирекция „Европейски съюз” имаме предложение за промяна на ал. 18, а именно думите „Договора на Европейския съюз, Договорите за Общностите или вторичното законодателство на Общността” да се заменят с думите „правото на Европейския съюз”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли някакви съображения?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Правилна е забележката.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Подкрепяме я, разбира се.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Не възразяваме. Приемаме го. Облекчава текста.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам да гласуваме § 3 с направената корекция, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 3 е приет.
От § 4 до § 7 включително, няма предложения от народни представители.
Имате ли някакви съображения? – Не виждам.
Предлагам да гласуваме четирите параграфа заедно.
Моля, който е съгласен комисията да подкрепи текстовете на вносителя за § 4 до § 7, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 8 има предложения от народния представител Надя Антонова, които трябваше да бъдат консултирани и уточнени.
Имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, тези предложения, които съм направила за второ четене, почиват на съображенията на Правната комисия, която, като втора комисия, гледаше този законопроект. И точно в тези части предлагаше да се осмислят текстове, тъй като според Правната комисия има двояко тълкуване на внесения текст на чл. 14, ал. 3 и ал. 7 включително. Също така моето предложение почива и на предложенията на Касационна прокуратура. Използвам повода да представя колежката Несторова – прокурор в Касационна прокуратура, която се занимава с тази материя. Те също, независимо от Правната комисия, са стигнали до тези изводи, материализирани в моето предложение за съдържанието на чл. 14.
Съвсем накратко, в чл. 14, ал. 1 – действащият текст, се съдържа забрана да се разпространява информация. Информация в смисъл, че е уведомена Агенцията за финансово разузнаване за това, че някой си пере пари, казано най-общо. Това е съдържанието на забраната – забранено е да се казва, че Агенцията за финансово разузнаване е уведомена.
Аз съм направила едно предложение да се добави думата „на Агенцията за финансово разузнаване”, изхождайки от обстоятелството, че Директивата, с която превеждаме закона в синхрон, предвижда и други възможности, но ми се струва, че е редно да оттегля това предложение, тъй като моето допълнение всъщност стеснява приложното поле на закона.
Затова Ви моля да приемете, господин председател, че оттеглям предложението си по т. 1.
Предложението ми по т. 2 – за чл. 14, ал. 3, 4 и 5. Предлагам думите „не се отнася до разкриване на информация, да се заменят с израза „няма да пречи на оповестяването на информация”. Тук моето предложение е противоположно с текста на вносителя. По текста на вносителя, както е направен, се създава впечатление, че забраната да се съобщава информация отпада, което в никакъв случай не е така. Забраната да се разпространява информация, че е уведомена Агенцията за финансово разузнаване, си стои. Но лицата от определени групи, примерно адвокатът или нотариусът на своя клиент, могат с превантивна цел да съобщят не че са уведомили Агенцията за финансово разузнаване, а че обектът Х пере пари, казано на разговорен език, с цел следващият им клиент да бъде предпазен от незаконна дейност.
Затова ви моля да приемете моето предложение, като от предложението думата „друга” отпадне и да се запази изразът така, както ви го предлага.
И по т. 3 от моето предложение. Това е нова редакция на ал. 6 на чл. 14. Тази нова редакция на ал. 6 е точно текстът на въпросната директива, с която ние се стремим да синхронизираме нашия закон. По текста на вносителя се създава впечатление, или поне на нас юристите ни се струва, че се създава впечатление, че забраната да се разпространява информацията отпада, че се дерогира, което в никакъв случай не е идеята на директивата. Забраната за разпространяване на информацията, че е информирана Агенцията за финансово разузнаване, си важи. Но между тези лица, взех за пример адвоката и клиента, би могло да се сподели друга информация, пак във връзка с незаконната дейност на лицето, с превантивна цел.
Затова, колеги, аз ви моля да приемете моето предложение.
Ако прецените, господин председател, колегата Несторова, като прокурор от Касационна прокуратура, да каже също становището си по тези проблеми.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека и тя да каже аргументите, защото едва ли за колегите става ясно за какво точно говорим.
ВАНЯ НЕСТОРОВА: Благодаря Ви, че ми беше дадена възможност да участвам в заседанието.
Когато се запознахме с текста на проекта наистина точно тези терминологични несъответствия между текста на директивата и текста на проекта за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, направи впечатление и у нас се породиха известни опасения, че приемайки този проект в тази терминологична подредба, би създало възможност информацията, че е уведомена Агенцията за финансово разузнаване да стигне или да стане достояние както на трети лица, така и на клиент, който вече е докладван.
За да стане ясно, бих искала да кажа, че съобразно разпоредбите на закона, когато докладващото лице, а докладващите лица са посочени в разпоредбите на чл. 3, от т. 1 до т. 30, установят съмнителна сделка или съмнителна операция, те са длъжни да докладват за тази сделка и да предоставят тази информация на Агенцията за финансово разузнаване. Предоставяйки тази информация Агенцията, осъществявайки функциите си по закон, започва да събира информация от други институции. И в крайна сметка, ако съмнението, което е било породено от докладващото лице, не е отпаднало, вследствие на тази събрана информация, Агенцията за финансово разузнаване трябва да уведоми прокуратурата.
Забраната на чл. 14 до този момент предвижда забрана за докладващите лица да не уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по смисъла на този закон. Тоест, в приложното поле на забраната се включва фактът на разкриването на информацията пред третите лица или пред клиента, че вече е докладвано по повод съмнителна сделка или операция.
Директивата, в съответствие с която трябва да бъде приведено нашето законодателство, е за противодействие и превантивно действие за употреба на финансовата система в изпиране на пари, да не се създаде възможност финансовата система да участва в такива схеми. По текста на директивата така, както е преведен на български език, въпросната забрана, за която се сочи в нашия проект, че не се отнася, се сочи, че забраната няма да пречи на оповестяването на информация между тези лица и в тези случаи. Тези лица са посочени точно в законопроекта, случаите също са посочени точно в законопроекта.
Затова се опитвам да покажа тази мъничка разлика. Няма пречка с оглед изискванията на директивата и с оглед общия дух, който следва и националното законодателство, и международното законодателство – лицата, които са посочени в изключенията на чл. 14, от ал. 3 до ал. 6, да обменят помежду си информация. Включително и самата информация, която е предоставена на Агенцията за финансово разузнаване. Защото именно отменяйки тази информация, те ще могат да формират убеждението си у своите партньори, за които случаи става въпрос в тези допълнения, че въпросният клиент е съмнителен, или пък сделките, които върши, са съмнителни. Така че информацията, която се обменя между тях, всъщност да доведе до бъдещата превенция и до бъдещото противодействие на изпирането на пари. Но все пак ние считаме, че забраната на факта, че е уведомена АФР, трябва да продължи да съществува така, както е по смисъла на Директивата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става дума за това, че предложените сега от вносителя текстове, създават възможност за двояко тълкуване коя информация може да бъде използвана с оглед превенция и недопускане на разпространяване на престъпленията, и коя информация може да бъде използвана с оглед предпазване на определено лице. Затова текстовете, които предлагат колегите, правят опит за разграничение на тези два вида информация. Аз не съм вътрешно убеден, че можем да разграничим информацията по този начин, но все пак предлагам да оставим на компетентните органи да предложат текста, който те смятат, че е най-работещ в случая.
Това беше и предложението ми към колегите – да седнат и да помислят заден с колегите от Правния отдел на Народното събрание, от Еврокомисията и да видят текстовете, които са най-пълно и най-точно отразяващи директивата, и които ни дават възможност в максимална степен да реализираме това, което искаме да направим.
ВАНЯ НЕСТОРОВА: Именно затова предложението е текстът на директивата така, както е посочен, точно така да бъде вписан и в проекта.
НАДЯ АНТОНОВА: Както сме го направили.
ВАНЯ НЕСТОРОВА: Именно. Самият текст на директивата да преповтаря разпоредбата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Шулева иска думата.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Имам един въпрос.
Господин председателят каза, че е различна информацията. Аз останах с впечатлението, че информацията е само една – това, че е уведомена агенцията. За този тип информация става дума, нищо друго. Нали така?
ВАНЯ НЕСТОРОВА: Да.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Всъщност информацията е една и съща. Не става въпрос за различни видове.
Другото е, че по същество се разширява кръгът на лицата, които имат достъп до тази информация. Оставам с такова впечатление от това, което предлагате.
ВАНЯ НЕСТОРОВА: Затова се опитах да обясня малко по-подробно. Няма пречка лицата да обменят самата информация, която е предоставена на АФР, тази, която всъщност е възбудила съмнението, но да не се предоставя на другите лица фактът, че е уведомена Агенцията по финансово разузнаване. Самият факт, че тази информация е предоставена на Агенцията за финансово разузнаване.
По отношение уведомяването на АФР да продължи да съществува забраната, защото в противен случай лицето, разбирайки евентуално, че за него е уведомена Агенцията за финансово разузнаване, това би попречило за по-нататъшната ни работа.
А по отношение на кръга на лицата така, както е посочено в Директивата, кръгът на лицата, които могат да обменят информация помежду си, този кръг е посочен и в проекта за изменение на закона.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси?
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И аз се мъча да вникна в материя, която явно е сложна.
Казвате лицата по чл. 3, а тук, тъй като се прави промяна, те не са изброени и не можах да се ориентирам. Това, което каза госпожа Антонова ми беше малко по-лесно да го разбера.
В случая има институции на държавата. Тези институции са институции за сигурност, най-общо казано. Те са събрали информация и подозират лицето Х, фирма, търговец, че пере пари. Тази информация може по смисъла на тези поправки и влизането на тази Директива в сила, да се ползва от хора, които искат да разубедят лицето У да не си взаимодейства с лицето Х. Този кръг хора, ако ги наречем адвокати, ме облекчава, започвам да разбирам за какво става дума, защото всеки един голям търговец има юрисконсулт около себе си, има си правна помощ, с която работи, за да си произвежда собствената дейност.
Извън тях обаче не мога да си представя трето лице, защото няколко пъти стана дума за трети лица. Дайте ми някакви примери, за да мога да разбера, че има смисъл и те да бъдат уведомявани, за да разубеждават. Защото там, в този кръг (то и в първия е опасно) може да започне да се цапат имена на хора много лесно. Това между другото е добра практика в посткомунистическите държави – да се набеждават лесно хора. Каква е закрилата? Трябва да има някакъв инструмент за закрила, за да не се разнася информация с цел очерняне на фирмата Х, У и т.н.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: И кой носи отговорност, ако тези съмнения не се потвърдят?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е интересен въпрос.
ВАНЯ НЕСТОРОВА: По отношение на лицата, както е посочено в проекта, които целят да разубедят своя клиент, те са изрично посочени в директивата. Това са адвокати, нотариуси и одитори.
НАДЯ АНТОНОВА: И дипломирани експерт счетоводители.
ВАНЯ НЕСТОРОВА: Те са изрично посочени.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
НАДЯ АНТОНОВА: Не се разширява кръга.
ВАНЯ НЕСТОРОВА: Те съответстват на този кръг лица – адвокати, нотариуси и счетоводители одитори. Така са посочени в директивата, така са посочени и в проекта.
А досежно това дали би могла да бъде злепоставена въпросна организация, това мисля, че в момента не е предмет на обсъждане, защото всъщност излиза, че аз трябва да коментирам целия Закон за мерките срещу изпирането на пари. Това дали ще бъде докладвано определено лице за определена сделка мисля, че най-добре би могъл да каже представителят на Агенцията за финансово разузнаване, защото всяко докладващо лице трябва да има определени вътрешни правила, по които да се разграничат въпросните сделки, които са съмнителни и въпросните лица, които са съмнителни. Така че това вече е въпрос на законодателна уредба и не е наша работа в случая да отговаряме дали ще бъде злепоставено.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Във връзка с това, което коментирахме, се получава така, че всъщност фактът, че е уведомена агенцията, този факт означава, че има някаква съмнителна сделка и заради това агенцията е уведомена. Този факт не се съобщава. Той е забранен за съобщение.
И всъщност кой точно факт подлежи на превантивна дейност? Кой точно факт – че има изобщо някакво съмнение, примерно нотариусът казва: недей да сключваш сделка с тази фирма, защото тя е съмнителна. Ама защо е съмнителна? Защото пере пари.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: А после ако не се докаже това нещо, какво става?
ВАНЯ НЕСТОРОВА: Това се опитах да кажа преди малко, че всъщност навлизаме в тълкувание на разпоредбите на целия закон. А в случая аз съм тук само по отношение на тези допълнения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Шулева, аз съм готов да обсъждаме въпроса за отговорността на тези институции, хора и т.н., които си позволяват да набеждават някого, не знам точния юридически термин, в пране на пари. Но ние, за съжаление, сме пропуснали възможността да направим съответните промени в закона, за да можем да инициираме съответните законодателни промени. В момента обсъждаме нещо, което съвсем не се отнася само до адвокати, нотариуси и одитори.
В тези два текста става дума за кредитни институции, става дума за застрахователи, за още ред лица, които се занимават с финансови операции и на които може да се каже, че има еди-каква си информация за лицето Х, без обаче да се казва фактът, че тази информация вече е предадена в Агенцията за финансово разузнаване. Това е информацията, която се крие. Аз затова казах, че е много условна тази граница, с която ти ще кажеш: „Абе, тук има една информация, която не е много читава”, а пък няма да казваш: „Аз тази информация вече съм я дал еди-къде си”. Това е.
Все пак текстът, който предлагат колегите от прокуратурата е този и аз не виждам причина, поради която да не го приемем, още повече, че той е в пълно съответствие с директивата по този въпрос.
Аз също имах въпроси и затова сутринта, когато разговаряхме, не ми беше ясно как точно тази информация ще се предостави, а пък другата няма да се каже. Тази тънка червена линийка, с която ще разграничим нещата, някак си ми се губи, но да приемем, че е възможно да я поставим.
Що се отнася до отговорността, ако вие внесете някакъв текст, аз съм готов да го подкрепям, защото този въпрос с набеждаването си става...
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: В български условия обикновено не сработва основната идея, с която се прави законът, а сработва нещо съвсем друго и ние знаем за какво става въпрос. Точно затова са нашите притеснения.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, аз знам тези институции, които носят отговорността по име, по простата причина, че скоро гледахме законопроект за една нова агенция, наречена Национална агенция „Сигурност”, където Агенцията за финансово разузнаване трябва да стане бъдещ елемент. Ако тези институции ги вземем само от този законопроект, ще се окаже, че това са Агенцията за финансово разузнаване, Национална служба „Сигурност”, Военно контраразузнаване и към тях ще прибавим още две или три специални институции за събиране на информация. По белия свят ги наричат информационни служби, у нас те още не са станали такива, както се знае от всички.
Тоест отговорността е ясна.
Може би е прав господин председателят, че е трябвало по-рано да започнем този разговор – отговорността трябва да бъде адресирана към тях. Те са служби за сигурност ли или са служби за разнасяне на клюки. Защото оттам може да се получи задействането на механизма, за който госпожа Шулева каза, че това може да бъде превърнато в рекет. Това са институциите. Няма кой друг да носи отговорност, извън тях. Защото те набират тази информация и в един момент нещо казват, нещо не казват. Тяхната работа е по-специфична.
Тоест, за мен не е въпросът за отговорността. Аз съм наясно кой я носи тази отговорност – тези институции я носят.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Там е работата, че не я носят.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е вече друга тема. Става въпрос, че по закон нещата опират до тях, отговорността е тяхна.
Това, което чух сега е, че този кръг се увеличава. Моят въпрос беше за кръга на хората, които стават разносвачи на тази информация. Чух застрахователни дружества, кредитни институции. Списъкът на тези институции и лица е прекалено голям, за да не се предполага, че някъде там по пътя няма да настъпи злоупотреба в този кръг. Но щом това е въпрос до целия текст на действащия закон, може би повече няма да влизам в дебата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В такъв случай предлагам да приемем текста с предложението на народния представител Надя Антонова с тези две корекции, които тя сега направи.
Който подкрепя текста, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържал се – 1.
Текстът се приема с тези предложения.
По § 9 няма предложения от народни представители.
Имате ли някакви предложения? – Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Заглавието „Заключителна разпоредба” трябва да стане „Преходни и заключителни разпоредби”, тъй като има предложение за нов § 10.
Предлагам да гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”.
Има ли съображения? – Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Предлага се нов § 10 със следния текст:
„§ 10. Министерският съвет приема измененията в Правилника за прилагане на закона в срок до 15 декември 2007 г.”
Срокът е в съответствие с нашите ангажименти по Договора за присъединяването ни към Европейския съюз.
Има ли съображения? – Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.
По § 10 на вносителя, който става § 11, няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 10 е приет.
С това приехме законопроекта за второ четене.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви и аз, господин председател.
Няколко малки пояснения.
По отношение на отговорността, в самия закон присъства глава втора, раздел V, в който са заложени принципите, еднаквостта и унификация на критериите за защита на информация. А към самия закон има отделна глава, която е свързана с административнонаказателни разпоредби.
Ние също приемаме тези предложения, които бяха направени от страна на народния представител Надя Антонова и смятаме, че това само подобрява правно-технически законопроекта, който ще бъде внесен за второ четене.
Благодаря ви.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА КРЕДИТНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА.
Имате думата, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е представен проект за решение, с който желанията, намеренията и целите, които преследваме, са свързани преди всичко с решаването на два проблема.
Първият проблем е свързан с намиране на решения за източник за финансиране в размер на около 700 млн. евро.
Втората ни цел е, че това ще доведе до косвен ефект, до укрепване на платежния баланс на страната.
Знаете добре, че Европейската инвестиционна банка в България има финансирани обекти за повече от 1 млрд. и 200 млн. евро.
Заемът, като характеристика, е насочен преди всичко към самия профил на Европейската инвестиционна банка – обекти, които са свързани и преди всичко са инфраструктурни обекти. Затова целевото предназначение на заема е да осигури финансов ресурс приоритетно за оперативни програми „Транспорт” и „Екология”, като, разбира се, са предвидени и всички други възможности за финансиране на останалите оперативни програми.
Реално погледнато, заемът ще бъде обслужван от централния бюджет. В този смисъл няма да се налага допълнително администриране от страна на министерствата. Условията, които са договорени по заема, биха могли да повлияят върху общата задлъжнялост и самия размер на заема на страната. Той е договорен при условия максимално до 700 млн. евро, като българската страна няма задължение да усвои целия заем.
Знаете, и това присъства в меморандума, който е подписан между Европейската инвестиционна банка и Република България, че заемът може да бъде разпределен на 20 транша. Първоначалният транш може да бъде не повече от 210 млн. евро, а нормалната представа е, че всеки един транш поотделно, който българската страна ще има като права, трябва да бъде не по-малко от 30 млн. евро. Като се има предвид и принципа на Европейската инвестиционна банка, която в такива случаи обикновено работи със суми над 50 млн. евро, смятаме, че това също е благоприятно договорено в самия меморандум.
Самото споразумение предполага възможност за цената на заема да се договарят условия на постоянни и на плаващи лихвени проценти. Засега разсъжденията по този въпрос са за постоянен лихвен процент.
Гратисният период, който е включен в споразумението, и разсъжденията по него, са за 7 години. И възможностите са доста по-еластични. Има възможност за средносрочен заем и за дългосрочен заем, в зависимост от преценката на българската държава по него.
Може би за вас ще представлява интерес как той се отразява върху общата задлъжнялост на правителството, доколкото става дума за определени критерии. В момента размерът на дълга е малко повече от 22% от брутния вътрешен продукт, измерен към БВП за 2007 г.
Моля ви да имате предвид, че този заем, дори използван в пълния му размер, ще се отрази с около 3,5% върху общата задлъжнялост на българското правителство, отнесено отново към брутния вътрешен продукт. Дори да бъде ползван пълният размер на заема.
Ако имате въпроси, готови сме да отговаряме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Методиев има думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви.
Моят въпрос е тази практика в Европейския съюз да се използват средства на Европейския съюз в рамките на една държава членка, както в случая „Транспорт” и „Околна среда” са местата, където ще се използват, и съфинансиране от страна на съответната национална държава със заем, взет отново от Европейската инвестиционна банка, разпространена ли е в останалите страни членки. Примерно от новите от последните десет години. Дали има такава практика? Любопитно ми е да разбера. Защото се оказва, че всичко, което ще бъде изградено, е само с пари на Брюксел, тъй като тази част, която трябва да погаси националния бюджет на съответната държава, става пак със заем, взет от Европейската инвестиционна банка, за да се участва. Така излезе от текста, който аз видях.
Тоест, краткият въпрос е: тази практика, за която България сега искате разрешение да започне да я практикува, разпространена ли е в страните членки? Разбира се, доколкото имате информация.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще задам още един въпрос, за да отговорите заедно.
Средствата по този заем, като съфинансиране, влизат в разходните тавани на съответните ведомства, нали така?
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Да, когато се усвояват.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Когато се усвояват. В момента, когато дойде необходимост от ползване на тези средства, те са част от разходния таван на Министерството на транспорта, или на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на околната среда и водите или на някое друго министерство. Добре, каква е логиката да ползваме тези средства, при положени, че бюджетът може да се съфинансира и сам? Защо трябва да плащаме лихвата?
И колко е лихвата по този заем, тъй като тук не е написано? Имаме ли някакви параметри по лихвата? В момента колко са лихвите по заемите на Европейската инвестиционна банка?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Господин председател, в момента са 4,65.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Като либор колко е? Над либор, под либор?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: В момента е над либор, но при договаряне на условията в самото споразумение са записани идеите. Там е възможно, в зависимост от тегленето на съответния транш и тенденцията на движението на лихвата, да бъдат договаряни условия с плюс над средно претегления за периода лихвен процент. В този случай измерването е най-често към либора.
По отношение на въпроса, че ще отиде в разходните тавани на съответните министерства, идеята е той да бъде обслужван изцяло към бюджета, а в отделните министерства да се реализира по малко по-различен принцип на работа. Отделното министерство работи по определени проекти. И то не е само свързано с отговорността по проектите, по които работи министерството. Логиката на нещата е свързана с финансирането на оперативните програми и обслужването и осигуряването на съфинансирането от българска страна през три източника. Единият са парите, които са по Кохезионния и структурните фондове. Другият източник са собствените пари на българската държава по бюджета. И третият източник е именно този заем.
По отношение на самия заем той представлява около 10% от общия размер на средствата, с които като права има българската държава да разполага. А за това дали има опит и подобна практика, такъв опит има за съфинансиране. Ползван е подобен заем от Испания, Италия и Полша.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, че се присъединяваме към опита на Испания и Полша, но разбирам, че Вашите колеги заместник-министри по разхода, в бъдеще винаги ще искат да ползват парите през заем, за да си опазват набраните средства по приход и правене на разход. Тоест, ако го кажа сега с имена, господин Ананиев ще предпочете винаги не да отпусне средства, които има или да прогнозира средства за съответната година за транспорт, околна среда и каквото и да било, а ще иска да бъдат през заем. Това за мен е нова презастраховка от гледна точка на поведението, което виждам, че има министерството в последните две години по повод на разходната си част. В смисъл това си е право на политика. Но аз виждам в това повече финансов мързел, отколкото гъвкавост и някакво планиране. Ние знаем, че много трудно усвояваме средства от европейските фондове, процентите винаги са много малки, когато се отчитат, а сега правим нова презастраховка с това, че взимаме заем, при условие на налични собствени средства, с които можем да работи. Явно това е най-лесният начин да се подготвя бюджета за следващите години, според Министерството на финансите.
Аз не съм съгласен с това нещо.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Само една реплика.
Не съм съвсем съгласен с господин Методиев, защото независимо от това дали се ползва заема или не се ползва, ефект върху разходната част няма. Ефектът ще е единствено върху баланса на фискалния резерв, който така или иначе си стои като натрупана сума в БНБ. Ако се ползва заемът, няма да дърпаме средства за тези разходи от фискалния резерв, те ще бъдат повече, но ще имаме и повече задължения по линия на този заем.
А иначе дали се вземат парите технически от фискалния резерв или от този заем – разходът е един и същ за целите на счетоводството на годишния държавен бюджет.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моето мнение беше не да се търсят възможностите на фискалния резерв. Моето мнение беше (ще го кажа съвсем нагледно като пример), когато Министерството на транспорта реши да направи национална политика отсечката Ябланица – Севлиево магистрала, и си планира тази работа в рамките на две години напред, потърси подкрепа от съответните фондове от Европейския съюз, няма да планира съучастието на финансирането от страна на българската държава с пари, които ще отдели в тази национална политика, а ще посегне към парите от заема, защото ще е подсигурило тези пари.
Това имах предвид, а не това, което Вие казвате, за което по принцип не възразявам.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще подкрепя това предложение с ясното съзнание, че ако до преди година, две или дори в момента проблемът на българската държава, на българските общини и на българските институции, е усвояването на парите, надявам се, че това няма да продължи вечно. И може би в един момент проблемът със съфинансирането от собствени средства, пред който се изправиха общините, ще стане проблем на държавата. И мисля, че този заем би могъл да реши въпроса, защото условията са много добри и гратисния период не е малък – 7 години. Известно е, че изграждането на един структурен проект в тези сфери – околна среда и транспорт, с подготовката трае максимум между три и пет години. Така че бихме могли да получим ефекта от изграждането преди изтичане на изплащането на заема.
Иначе разбирам напълно притесненията, които в момента имат колегите, но мисля, че условията са много добри и за едно спокойствие, че съфинансирането е осигурено, бихме могли да гласуваме и приемем това предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, първо, трябва да е ясно, че става дума за стратегически инфраструктурни проекти с национално значение, а не за проекти, които ще решават общински проблеми. Това е едно.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Казах го като пример.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Второто, което трябва да е ясно, е, че единственият плюс от наличието на такъв заем, е, че съответните ведомства ще могат достатъчно оперативно, когато е необходимо, да го ползват, без цялата тази процедура, която е свързана с допълнителни бюджетни разходи, с вкарване по бюджета, предвиждане на тези разходи и т.н., и т.н. Ако има някакъв смисъл от този заем, той е този.
Друг е въпросът струва ли си държавата да плаща 5 процента годишна лихва върху средства, които тя на практика има, които тя би могла да използва от собствения си ресурс. Няколко пъти сме дискутирали този въпрос и в Министерския съвет, и по отношение на взаимоотношенията ни със Световната банка и другите финансови институции, от които някога имахме голяма нужда, защото те осигуряваха единственият ресурс, от който България имаше нужда тогава, но с които вече поддържаме отношения по-скоро с чисто имиджов характер и за да получаваме тяхната подкрепа на определени институционални равнища.
Единственото съмнение, което аз лично имам, е това – не е ли по-лесно да си създадем организация, така че средствата, които са ни необходими за финансиране на този, онзи или трети проект, да могат да бъдат използвани от съответните средства, които държавата има, фискалният резерв има, вместо да взимаме заеми, по които плащаме лихви. Този въпрос неминуемо ще възникне и в пленарната зала. Аз честно си признавам, че лично, като председател на комисията, особени аргументи за това защо държавата трябва да плаща по 5% лихва, независимо дали всички ще бъдат ползвани, кога, колко и т.н., е друга тема, но тези 5% са си 35 млн. на година. Нямам особено много мои аргументи, с които мога да защитя тази позиция и затова бих искал Министерството на финансите да ни помогнат в тази посока.
Господин Желев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Става дума за възможност на българската държава да ползва заем до 700 млн. евро. Нашите прогнози са, че ще бъдат ползвани от 200-250 млн. евро.
А това, което споделяте, господин председател, смятам, че е начин на мислене, който беше обсъждан и при нас в посока на този заем – първо, да се използват възможностите на българската държава, които да се добавят към средствата, които получаваме от Европейския съюз, и едва тогава, на трето място, да бъде заемът.
Но засега това, което имаме предвид за 700 млн. евро, не е теглене на заем от 700 млн. евро с около 5% лихва, а само възможност на 20 транша да ползваме подобен заем.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А има ли такси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Нямаме.
Освен това имаме и още едно преимущество, че ние сме акционер в Европейската инвестиционна банка и доколкото сме акционер, ползваме сравнително предимство да получаваме заемите на по-ниски лихвени нива. И все пак всички знаем, че банката е достатъчно стабилна.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Това внася някаква яснота, ако нямаме задължението да плащаме такси, това дава доста голяма гъвкавост. Фактически това е една възможност при възникнали условия, при които не може да бъдат съфинансирани определени обекти от държавния бюджет, или усложнения при вземане на решения по въпроса, да се ползва и тази възможност, която ни предоставя Европейската инвестиционна банка.
Колеги, смятам, че позициите са уточнени. Има ли други мнения? – Не виждам.
Моля, който е съгласен да подкрепим предложението, да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – 1.
Предложението се приема.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,25 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова