П Р О Т О К О Л
№ 24

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
Комисия по икономическата политика

П Р О Т О К О Л
№ 24

На 8 ноември 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г., № 702-01-47, внесен от Министерски съвет на 31.10.2007 г..

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,37 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми представители на съдебната система, на министерства, на синдикати, работодателски организации! Позволете ми да започнем това съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика на Народното събрание, за обсъждане Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2008 г .
Предлагам да започнем с представяне на бюджета от министъра на финансите господин Пламен Орешарски, след което ще продължим по процедурата, която ви е известна.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, за мен наистина е удоволствие да представя проектобюджета за следващата година, който сме обозначили като Бюджет на устойчивост и развитие. И за да бъда по-убедителен защо сме избрали тези ключови обозначения, ще се върна малко назад, за да припомня, че когато дебатирахме проектобюджета за настоящата година, точно преди около една година, ние говорихме за много рискове, за много новости в този бюджет. Предстоеше за първа година да бъдем членове на Европейския съюз. Сега можем да отчетем, че голяма част от рисковете, за които говорихме, не се сбъднаха, благодарение на задружните усилия не само на правителствени структури, на социално-икономическите партньори, и вероятно на цялото общество, така че днес да продължим да се радваме на сравнително висок икономически растеж, нарастваща активност, добро изпълнение на приходната част на бюджета, но и на известни икономически диспропорции, по-висок от очаквания дефицит по текущата сметка, малко по-висок инфлационен натиск. Всичко това е фонът, на който се опитвам да очертая фискалната политика в различните й акценти. Моите колеги вероятно ще ме подпомогнат и за секторните политики, определени в проектобюджета за следващата година.
Действително за следващата година ние имаме амбицията да представим един бюджет, който се характеризира преди всичко с мерки в посока на задълбочаване на устойчивостта на икономическото развитие, в частност устойчивостта на фискалната позиция, от една страна. И от друга – на ускоряване на реформи в ключови публични сектори, даващи едни по-добри перспективи за цялостното ни социално-икономическо развитие.
Между ключовите цели са устойчив темп на икономическия растеж, стабилна макроикономическа рамка, стабилни публични финанси, в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Предвидили сме, за това ще стане дума и по-нататък в изложението, положително бюджетно салдо в отговор на нарастващите икономически дисбаланси. В същото време имаме амбицията да увеличим дела на продуктивните разходи, най-вече за сметка на сравнително високия ръст на инвестиционните разходи в бюджета. И всички ние да предоставим по-добро качество на публичните услуги.
Между мерките, които заслужават да се изведат преди да влезем в секторните политики, са, на първо място, запазване равнището на публичните разходи в съответствие с утвърденото вече трета година бюджетно правило – публичният сектор да не надвишава 40 на сто от брутния вътрешен продукт. За първа година ние предвиждаме 3% от брутния вътрешен продукт като положително бюджетно салдо, което прави проектобюджета напълно прозрачен от гледна точка на фискални цели. Продължава между водещите ни приоритети да бъде да поддържаме ниски равнища на държавния и държавно гарантирания дълг, което дава дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Осигуряваме сравнително високо, но необходимо от гледна точка на мащабите на икономиката ниво на фискалния резерв.
За първа година предвиждаме целеви резерв за фискална устойчивост, с който заменяме съществуващото през последните 15 години, още веднага след началото на прехода, съществуващото правило ведомствата да не могат да изразходват на сто процента субсидиите си и едва в края на годината да им се освобождават задържаните до този момент 10, 7, в първите години (1991-1992 г.) 5 на сто като буфер срещу макроикономически рискове.
Ключовото идентифициране на политиките в отделните сектори е продължаващо преструктуриране на разходите и ускорено модернизиране най-вече на публичната инфраструктура, както стана ясно и по-късно, с подкрепата вече и на достъпа ни до структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз.
Мерките, които сме набелязали още, се свеждат до гарантиране на националното съфинансиране, а в краен случай и префинансиране на оперативните програми за европейските фондове. Предвидили сме по-солидно финансово обезпечаване на програмите за научноизследователска и развойна дейност в съответствие с целите, поети от страната ни още в Лисабонската стратегия и обновената Лисабонска стратегия. Вече подчертах, че продължаваме реформи в ключови сектори като образование и здравеопазване, обезпечаваме по-нататъшен ръст на доходите на заетите в публичния сектор и ръста на пенсиите. Създаваме предпоставки за по-високи доходи и в стопанския сектор чрез нови стъпки в посока на по-привлекателна инвестиционна и стопанска бизнес среда.
Правилно е да кажа, че още в края на тази година, още от октомври, намалихме осигурителната тежест с още 3%. За следващата година ще влезе в сила новия тип облагане на доходите на физическите лица. Разчитаме, че така ще се разшири данъчната база и ще се утвърди една по-висока степен на събираемост на приходите.
И не на последно място, тази година за първи път всички ведомства представиха програмни бюджети, ще продължим по пътя да усъвършенстваме процеса на програмно бюджетиране и най-вече ще акцентираме на отчитане на резултатите и ефективността на отделните програми. Очакваните ефекти от тези политики се свеждат до по-нататъшна активна инвестиционна дейност както от страна на публичния сектор, така и на частния. Разчитаме, че с нашата политика ще създаваме предпоставки за по-добра конкурентоспособност на икономиката като цяло, на по-висока събираемост на данъците, на по-нататъшно легализиране на доходите и в крайна сметка крайната цел на всички политики – нарастване на разполагаемите доходи на хората и подобряване на жизнения им стандарт.
Макрорамката в няколко цифри. За 2008 г. предвиждаме реален ръст от 6,4%. Равнища, които очакваме и за тази година. Предвиждаме инфлацията по хармонизирания индекс в края на периода да бъде 4,5%. Валутният курс сме разчели на 1,4. И текущата сметка сме предвидили да бъде в размер на 21,9. Отново ще ви обърна внимание – едно предизвикателство пред всеки тип икономическа, в частност и фискална политика.
Предвиждаме и продължаващ висок темп на чужди инвестиции.
Всички тези цифри могат да служат за основа и на извеждането на фискалната политика в няколко ключови пункта. Превишение на приходите над разходите в размер на 1 млрд. и 821 млн. или общо 3% от брутния вътрешен продукт. А приходите на консолидирана основа ще възлязат на 27 млрд. 192 млн., или общо 44%, от които данъчни приходи 22 млрд. 35 млн. и 800 хил. лв. Помощи в размер на 3,1%, изключително за сметка на фондовете от Брюксел.
Тук ще отворя една скоба. Още при предварителните коментари беше отбелязано, че като че ли в следващата година правителството ще увеличи преразпределителната си функция. Бързам да ви обърна внимание, че 44% от брутния вътрешен продукт включват 3%, които са външни средства от общността, така че ние, в съответствие с бюджетното правило от 40 на сто, запазваме относителния дял на изземване на ресурси от частния сектор в рамките на 40 на сто, плюс вноската в общността, или общо около 41 на сто от брутния вътрешен продукт.
Структурата на приходите. Вече подчертах, че приходите са общо 27 млрд. 192 млн. лв. По основни групи приходоизточници: косвени данъци под формата на ДДС, акцизи и мита общо 44% - толкова, колкото и тази година, даже има леко снижение. От друга страна преките приходи – преки данъци и помощи общо в размер на около 56%.
Основните акценти на данъчната и осигурителна политика. Въвежда се пропорционално данъчно облагане или облагане на единна ставка, добила популярност като плоска ставка от 10 на сто. Премахване на съществуващи преференции, съществували до този момент. Но бързам да отбележа, че сме изработили механизъм, при който нито една група данъкоплатци няма да изпита негативен ефект от въвеждане на така наречения плосък данък. Напротив, преобладаващата част от българските граждани ще увеличат разполагаемите си доходи в резултат на въвеждането на този данък. По условни разчети близо 200 млн. лв. ще останат на разположение в домакинствата. От фискална гледна точка на толкова оценяваме загубите за фиска от въвеждането на плоския данък. Загуби в кавички, разбира се.
Други по-съществени промени са свързани с преотстъпване на патентния данък от централен приход на местен. Запазваме въведената още тази година по-ниска осигурителна ставка с 3 процентни пункта. И променяме съотношението на осигурителните вноски работодател – работник от 69 на 40, в съответствие с предварителен график, и проточил се дълго време, много по-дълго от предварително заявените намерения.
Корпоративният данък. Запазва се ставката от 10 на сто. Току-що на заседание на Министерския съвет обсъдихме и Законопроекта за изменение на Закона за корпоративния данък. Стремежът ни там е да одобрим регулациите и да облекчим процедурите при деклариране и отчитане на разходите.
По отношение на разходите по икономически елементи, най-голям дял имат разходите за социално осигуряване и грижи. Тук ще отбележа, че само за пенсиите ръстът в сравнение с тази година надхвърля 900 млн. лв. Също така в структурата на разходите голям относителен дял заемат субсидиите. Обърнете внимание, това е преимуществен дял на европейските средства, невръщане политики на субсидиране. Осигурителните вноски също са съществен разход.
Няколко думи за политиката по доходи и пенсии. Предвиждаме заплатите на заетите в публичния сектор да се увеличат с около 10 на сто. За някои категории това ще стане на два пъти. За ниските доходи още от 1 януари ще направим еднократна индексация на доходите, така че да могат да вместват плоския данък, без да им се намали разполагаемия доход. А за всички останали от 1 юли е предвидена индексация на работните заплати с около 10 на сто и възможност за по-високо индексиране при оптимизиране и рационализиране на самата дейност.
По отношение на пенсиите предвиждаме швейцарското правило на индексиране, тоест 50 на сто от ръста на осигурителния доход и от инфлацията, което дава приблизително около 9,5%.
Още няколко параметри по отношение на пенсиите. Средният размер на пенсиите през 2008 г. очакваме да достигне до 196, близо 200 млн. лв.
По отношение на издръжката сме отразили ефектът от преструктуриране на бюджета с цел вместване на европейските средства в общо 40 на сто от разходите. Рязко нараства делът на капиталовите разходи. При 2 млрд. и 800 млн. лв. (закръглям, естествено) за тази година за 2008 г. предвиждаме 4 млрд. 250 млн. лв. или ръст малко над 50%.
Допълваме и за първи път заместваме правилото за 90-те на сто текущо отпускане на субсидии с формиране на централизиран резерв. За сведение тази година 10 на сто от субсидиите възлизаха на около 600 млн. лв., а централизираният резерв, с който заместваме това правило, е наполовина. Допълнителни бюджетни кредити ще могат да ползват ведомства, които са преизпълнили собствените приходи. Възнамеряваме за първи път да предложим, ако евентуално парламентът го одобри, цялото преизпълнение на приходи от продажба на активи да може да се използва за закупуване или придобиване на активи. По този начин разчитаме, че ще създадем допълнителни предпоставки за по-ефективно стопанисване на държавната собственост.
С оптимизационна цел сме планирали намаляване числеността на всички бюджетни структури до 30 юни 2008 г. с не по-малко от 12%. Това е резерв и за по-високо покачване на работните заплати и най-вече при тези звена, които реализират и по-високо от 12 на сто съкращение. Като подчертавам, че съкращенията не са за сметка на Фонда, а секторните ръководители ще могат да разполагат с тези средства и да реализират допълнителна политика по доходите.
По отношение на разходните политик, най-голям ръст отбелязват разходите за образование. В абсолютна сума спрямо предходната година, тоест спрямо настоящата година, 470 млн. лв., а в относително число ръст от 0,3% от брутния вътрешен продукт. От 1 януари предвиждаме да се въведе изцяло моделът на делегираните бюджети и на относителна самостоятелност на отделните училища по отношение на чисто финансовите управления.
Предвиждаме така наречения секторен гранд, което означава, че не биха могли да се пренасочват под никакъв начин средства от образованието с цел финансиране на други, каквито и да е дейности.
По отношение на здравеопазването също сме предвидили значим ръст общо в размер на 350 млн. лв., което представлява 0,2% от брутния вътрешен продукт. И разчитаме, че ще продължи преструктурирането основно на болничния сектор, а и на цялата система на здравеопазване. Създали сме предпоставки и сме обезпечили финансово всички национални програми, отговорност за които има Министерството на здравеопазването, като сме обезпечили ръст от около 150 млн. лв. в повече и за Здравната каса.
По отношение на европейските фондове, искам да обърна внимание, че следващата и по-скоро следващите няколко години – до 2010 г., предстои усвояване, на първо място, на предприсъединителните инструменти. И на второ, което е по-важното, успешно усвояване на структурните фондове. Към настоящия момент бързам да отбележа, че са одобрени всички оперативни програми. След като по-рано тази година беше одобрена Националната стратегическа референтна рамка, поне няколко управляващи органи вече обявиха приоритетните оси, по които набират проекти.
Общо сме предвидили малко над 3 млрд. лв. средства, които да бъдат усвоени, съдържащи в себе си всички средства от Европейската комисия по предприсъединителните, структурните, кохезионния инструмент и инструментите на селскостопанската политика. В това число и вътрешното кофинансиране.
Още няколко ключови думи – устойчиво преминаване към програмно бюджетиране, като за целта ще задълбочим анализа приходи – ползи, с оглед следващата година да можем да отчетем и програми, по които имаме голяма ефективност и които са финансирани разширено, и такива, по които ефективността не е напълно достатъчна и финансирането им или е редуцирано, или е преустановено.
Няколко думи за финансовата децентрализация. Следващата година за първи път общините ще имат възможност да водят самостоятелна данъчна политика, или поне да има значим елемент на самостоятелност в данъчната политика по отношение на местните данъци. Знаете, че това стана възможно след промяна в Конституцията. Предвиждаме общинските съвети да могат да гласуват размер на местните данъци в интервал, регламентиран със закон. Като подчертавам, че централното правителство ще предложи на парламента долните граници на интервала да не надвишават сегашното равнище на облагане.
Още няколко инструмента в посока на общините. Тази и следващите две години правителството има ангажимент да финансира изцяло елемента, който изисква местно финансиране по отношение на всички европейски проекти. Това са значими суми. Не бих могъл да кажа точната сума. Вие сами можете да се ориентирате на база на факта, че над 2/3 от всички проекти ще бъдат с потенциални бенефициенти общини.
Благодаря за вниманието. Ще бъда готов за всякакви ваши въпроси не само върху изнесените основни акценти, а и всичко, което ви интересува по бюджета за следващата година.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Предлагам да пристъпим към обичайната процедура. Имате думата за въпроси към министъра и към останалите колеги, които присъстват тук.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин министър, дами и господа, няколко въпроса и коментара.
Данъчната област, господин министър. Знаете, че аз съм един от хората, които от доста години настояват за въвеждане на плосък данък. Но вариантът, който Вие предлагате с отпадане на необлагаемия минимум, ще настрои доста хора в България против тази реформа. Тоест, тя няма да получи обществена подкрепа. Затова аз от името на СДС съм внесъл законопроект, с който предлагам запазване на необлагаемия минимум. И смятам, че тази идея е по-удачният вариант. Това с компенсирането на хора в началото на годината и те да не почувствали на практика увеличението за тях на облагането, е един необмислен ход. Има възможност, предвид огромното преизпълнение на приходите в бюджета, да се направи по-голямо данъчно намаление. И няма смисъл да се страхувате да го направите. Място за страх тук няма.
Необяснимо за мен и за колегите от СДС е увеличаването на прага на горния праг на социалните осигуровки от 1400 на 2000 лв. Това обезсмисля много неща. Не съм видял смислена аргументация досега по този повод. А и Вие не сте представили такава, сега само го споменахте.
Ние ще гласуваме категорично против и ще представим много разумни доводи, че това не трябва да се прави. И ви съветваме да не го правите. Защото, ако има някакви стимули за излизане от сивата икономика с въвеждането на плосък данък и с намаляването на осигурителната тежест, увеличението на осигурителния праг на 2000 лв. означава нови стимули да се крият данъци. Казано по най-директния начин. Не виждаме разумна причина да приемате една такава мярка. Просто не го правете.
По отношение на местните данъци и такси и финансовата самостоятелност на общините. Колеги, има огромна опасност правителството да обезсмисли тази идея. На практика това, което сте предложили със закона, който го има на вашата страница на Министерството на финансите, е следното. На общините се дава право само да увеличават местните данъци и такси. Сегашните нива се възприемат като минимум. Оттук нататък общините могат само да увеличават местните данъци и такси. И хората ще си зададат логичния въпрос – за какво ни беше тази финансова децентрализация, като единственият резултат за хората, които живеят в тези общини, ще бъдат по-високите местни данъци и такси.
Аз разбирам, че вие вероятно се притеснявате как ще реагират общините на едно такова право, но съм убеден, че по-скоро те трябва да имат възможност и по-голяма свобода да определят наистина местните данъци и такси, а не да им се даде единствено правото да ги увеличават. Вие буквално сте им казали следното: сегашните нива са минимум, а максимумът е от 2 до 3 пъти по-високи нива. Това обезсмисля идеята и е още един пример как една добра идея може да бъде опорочена. И хората в България да бъдат настроени против фискалната децентрализация.
Искам да Ви попитам нещо, което не казахте. Аз се учудих, че в бюджета са записани държавни кредити до 3 млрд. лв. Ако можете да кажете пред двете комисии какво сте имали предвид: нови държавни кредити през 2008 г. до 3 млрд. лв. и нови държавни гаранции до 1 млрд. и 200 млн. лв. Ще бъда благодарен, ако ни кажете какво имате предвид. Още повече, че за Белене, доколкото разбрах, вече е дадена държавна гаранция, макар и дълго време правителството да твърдеше, че нямало да има там държавни гаранции. Така че за тези общо 4,2 млрд. лв., както са записани и в бюджета като максимум, Ви моля по-конкретно пред двете комисии да кажете каква политика и какви заеми залагате в тази насока?
Много обезпокоителен е фактът, който във Вашата презентация, бързо преминахте. Казвате следното нещо: Тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС няма да намалява оттук нататък осигурителната тежест. Ако случайно изкарате мандата си докрай. Това казахте и е записано в бюджета, че за периода до 2009 г. не се предвижда ново намаляване на осигурителната тежест. И нещо повече – записали сте, че не предвиждате увеличаване на втория пенсионен стълб, който е частното осигуряване. Какви мотиви са залегнали в това грешно решение, според мен и колегите от СДС? Защо спряхте тази реформа? Смятате ли, че вторият стълб на пенсионната система гарантира получаването на допълнителна пенсия, защото ние не смятаме? Това спиране на реформата е необяснимо за нас и много обезпокоително.
Голям акцент във Вашата презентация на бюджета е редуцирането на сивата икономика. Но този приоритет, искам още веднъж да повторя, ако увеличите особено горния праг на осигурителната тежест от 1400 на 2000 лв., може да се окаже не само, че няма да го постигнете, но ще отидете в грешната посока – повече сива икономика в България. Искам това предупреждение да го повторя на вашето внимание.
Говорите за реформи в образованието и здравеопазването. С това ще завърша, за да не отнемам повече време на уважаемите две комисии. И за образованието успяхте да формулирате едва-две стъпки, макар и недостатъчни. Но четейки внимателно бюджета и вашите изказвания и интервюта, дори идея за реформа в здравеопазването до този момент не е била показвана. Така че молбата ми към Вас е за няколкото конкретни стъпки, които Вие си представяте през 2008 г. да бъдат представени пред двете комисии, тъй като думата реформи я имаше във Вашата презентация за здравеопазването, но нищо конкретно няма по този повод.
И да завърша с образователната система. Делегираните бюджети са стъпка в правилната посока, но въпросът е, че тя не е достатъчна. Учителската стачка в някакъв смисъл повлия в правилната насока, принуди ви да вземете мерки. Но въпросът е, че само това няма да стигне.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин министър, предлагам да отговорите, защото много въпроси бяха зададени.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, плосък данък от 10 на сто в съчетание с необлагаем минимум, може би по-добре да пледирате въобще да отпаден този данък. Вие сам знаете, че необлагаеми минимуми има като практика в страните, въвели плосък данък, но също така ще ви припомня, че страните, въвели плосък данък, обикновено го правят в интервала 19-25%. Румъния е единствената страна – членка на Европейския съюз, която има 16 на сто плосък данък. Нека да правим напречни сравнения със страните от Европейския съюз. Сигурно, ако се разходим из Африка, ще намерим доста по-екзотични примери. Ние смятаме, че разликата между 10 и средно 20 на сто, колкото е плоският данък в останалите страни – членки на Европейския съюз, въвели плосък данък, е достатъчно голям необлагаем минимум в кавички, ако мога да използвам този израз. Тоест, достатъчно по-ниско е облагането, така че всички български граждани да могат да останат с по-високи разполагаеми доходи спрямо сегашните равнища.
Горният праг на осигурителните вноски, господин Димитров, ще Ви припомня, че бях в състава на едно правителство в 1999 г., което прие правилото, че горният праг ще бъде по-висок десет пъти спрямо минималната работна заплата. И всъщност това е обяснението на цифрата, която Вас Ви притеснява. 2000 лв. отговаря точно 10 пъти на разполагаемия доход от около 200 лв. след облагане на минималната работна заплата от 220 лв.
По отношение на местните данъци и такси, аз си позволявам да Ви обърна внимание, че в България по установена стара историческа традиция, има най-ниско ниво на имуществени данъци сред всички страни – членки на Общността. И си мисля, че по-нататъшно намаляване на местните данъци би било анахронизъм от гледна точка на това що-годе някакви прилични стандарти и насочена политика в рамките на Общността.
Що се касае за коридора, ние неколкократно сме обсъждали със сдружението, че такъв коридор е необходим, особено в първата година на провеждане, от гледна точка на многобройни и разнопосочни практики, които биха могли да се установят.
По отношение на държавните кредити и държавни гаранции, бих искал да Ви обърна внимание, че това е възможност, а не поет вече дълг. Спомняте си, че миналата година също си говорихме за 4 млрд. държавен дълг и Вие предричахте, че по този начин ще обърнем тенденциите и съотношението „дълг – брутен вътрешен продукт” ще се заличи. Към днешна. Към днешна дата мога спокойно да Ви кажа и покажа цифри, че не сме увеличили дълговото бреме по отношение на държавния дълг.
Вкарахте ми няколко думи. Не съм казал, че няма да намаляваме осигурителната тежест. Това е Ваша интерпретация. Не знам точно откъде. Аз споменах, че решението за 3 на сто намаление на осигурителната тежест вече беше взето и действа от 1 октомври и ще бъде в сила и през цялата следваща година. А никъде не съм казвал нито аз, нито в документите пише, че няма да бъде намалявано. Правете разлика между прогнози и политики. Прогнози могат да се правят от гледна точка на сегашно състояние и балансиране на тригодишната прогноза. Ако беше така, ние щяхме да се събираме през три години, а не всяка година да обсъждаме конкретен проект.
Това за редуцирането на сивата икономика не го разбрах точно, но мисля, че превишението на приходите над разходите за тази година свидетелства не само и единствено за добрата работа на приходната администрация, а и на по-активен процес на изсветляване на доходите на данъкоплатците. Винаги може да се желае още, разбира се. Тук сте прав. И ние ще продължим да правим усилия в тази посока.
По отношение на реформите, не искайте от мен да замествам секторните министри. Тук има техни представители. Имате възможност не само в днешния ден секторните министри да коментират секторните политики. Аз също като Вас мога да се надявам тези политики да са успешни и да водят до по-малко разходи и по-добри публични услуги.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин министър.
Имате думата, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Абсолютно сте прав, господин министър, като казвате, че трябва за секторните реформи и за реформите на бюджетните потребители трябва да се говори със самите министри. Аз мисля, че трябва да се говори с министър-председателя, който трябва да наложи на определени министри да извършват реформите. Но тъй като обикновено той не участва в дискусиите по бюджета, вероятно, както и в предишни години, министрите ще трябва да се подлагат на всички въпроси, които се отнасят до техните ресори. Във всички случаи обаче днес обсъждаме политиката – прогнозите, върху които базирате както приходите, така и разходите на бюджета.
Аз искам да се спра на едно число, което фрапира в бюджета. Това е, че прогнозните цени на петрола просто не отговарят на истината. Защото в предишния бюджет, когато гледахме бюджета за 2007 г., петролът беше прогнозирана на 68,1 а стигна вече 90 долара за барел. При онова, което се наблюдава на международните пазари, продължаващото обезценяване на долара може да се вещае, че барелът петрол ще отиде още по-скъпо. Оттук следват няколко извода, които започват да подриват целия анализ на приходната част. Например, приходите от ДДС. Ако се запази тенденцията за повишаването на цените на петрола, очевидно, че от акцизите и от ДДС ще има много по-големи постъпления. И оттам идва много сериозното съмнение към прогнозите за приходите от ДДС. Спомням си, че и миналата година имаше такива опасения. Тази година мисля, че съвсем основателни са опасенията за това, че са силно подценени приходите от ДДС, оттам се отива към излишъка и т.н. да не говоря повече в тази посока.
Доверието на народното представителство, според мен е сериозно подронено от точно тези числа. Те създават наистина сериозно недоверие към цялостната политика, заложена в бюджета.
Още един въпрос, който според мен е смущаващ. Вие залагате като хармонизиран индекс на потребителските цени за идната година 6,8%. За тази година бяхте заложили 9,3% - отново подценен индекс, а той достигна 11%. Какво Ви дава основание да смятате, че 6,9% ще бъде индексът през 2008 г. И инфлацията така ще се срине.
Поначало анализът на причините за инфлацията е дълбоко погрешен в този бюджет. Ако вярваме на този анализ, господин министър, и ако всичко това се базира на членството ни в Европейския съюз, ще излезе, че там инфлацията трябва да е 2-3 пъти по-висока, а тя не е 2-3 пъти по-висока, всички знаем за това нещо.
Няколко от тези анализи подриват много сериозно основите на този бюджет. И няма как да създадат онова необходимо мнозинство и доверие в него, така че той да получи одобрението не само на пленарната зала, но и на цялото общество.
Просто искам да ми отговорите на въпросите как се отнасяте именно към тези анализи?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Агов.
Колеги, имате ли други въпроси?
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Господин министър, имам само един въпрос и той касае въвеждането на новия акциз за цигарите. Не смятате ли, че въвеждането на новия акциз за цигарите трябваше да бъде отложено с оглед това правителството да вземе решение по отношение съдбата на „Булгартабак”? И не смятате ли, че с въвеждането ще се влоши финансовото състояние на „Булгартабак” и това ще доведе най-малкото до по-ниска пазарна цена на акциите на същото?
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Други въпроси?
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, при представянето към края имаше една табличка, за която казахте, че ако е нужно, ще се върнем към нея. Аз не искам да гледаме отново табличката, по-скоро бих искал да кажете Вашето мнение, като знаете изпълнението по предприсъединителните и структурните фондове, за които говорите като общо число и за следващата година, като знаете изпълнението към днешна дата и вашите очаквания до края на годината, смятате ли, че изобщо е реалистично такова голямо усвояване на средства за 2008 г., защото сравнено в рамките на бюджета по проценти от брутния вътрешен продукт, то е равно като число на 3% на това, което Вие наричате в началото на представянето положително бюджетно салдо, а в доклада е изведено като приоритет и е наречено бюджетен излишък.
С други думи, няма ли опасност тези пари, които България би трябвало да усвои от европейските фондове, включително и националното съфинансиране, подготвено да посрещне такава голяма сума, след това в края на следващата година, при условие, че Вие сте министър на финансите, да го заведете в резерва, защото няма да бъде използвано. С което ще покачите още положителното бюджетно салдо. Или така нареченият бюджетен излишък, ще се качи още. Миналата година ние спорехме по време то на приемането на тазгодишния бюджет и изразихме мнение от опозицията, от нашата парламентарна група, от други колеги, че вашите очаквания са много занижени, оказахме се прави. И че вашите притеснения, опасения, спомням си големия дебат за това какво ще получите като приход от ДДС, едва ли не Вашият сегашен колега министър, тогавашен председател на комисията, говореше за заплаха от нула в ДДС. Такива страшни апокалиптични неща не се случиха.
Основният въпрос, за който Ви моля за отговор, е свързан с усвояването на тези средства, прогнозата Ви до края на годината и оттам това, което сте записал за Бюджет 2008 г., защото практически това е първата година. Вие и всички ние можем да се ориентираме как се усвояват предприсъединителните фондове, но по отношение на структурните фондове това е първият опит. И това, което засега се прокрадва като информация е минимално, несравнимо малко в рамките на няколко процента от това голямо число, което сте планирали за следващата година.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Методиев.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин министър, да отговорите на поставените дотук въпроси.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
По реда на зададените въпроси.
По отношение на прогнозите за петрол и валутен курс, ще използвам случая, ще смеся и валутния курс, искам да отбележа, че прогнозите за такива глобални равнища на глобалните пазари, нямаме амбициите да ги правим сами. В този аспект аз също като вас мога да разкритикувам външните източници, които при всички случаи разбират струва ми се по-добре от нас и състоянието на валутните пазари, и състоянието на петролните запаси и пазари. И аз също казвам: да, към средата на годината очевидно прогнозите от около 70 долара за барел не се сбъдват. Но също принцип в прогнозирането е, че не може при всяка текуща флуктуация да се сменя цялата рамка на поведение по отношение на такива стратегически документи. Това е един недостатък на прогнозирането. Взима се към определена дата. Ако щете това е недостатък на прогнозирането въобще. То винаги е базирано към определена дата. От днес нещата изглеждат така за следващите пет години. И никой на този свят не може да гарантира, че утре няма да има промяна в очакванията. Но това не означава, че ние всеки ден трябва да правим нови макрорамки, нови бюджети. Искам да подчертая това. И в този аспект не критикувайте моите експерти за долара, те нямат нищо общо.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Питането беше за петрола, не за долара.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: За петрола. И двете са свързани в някаква степен. Вие изразихте притеснения и аз много се надявам, че следващата година неизбежните отклонения от прогнозите да бъдат уравновесяващи се. Прогнозите са за това около тях винаги да има отклонения. Това, което вероятно при петрола няма да улучим в едната посока, при курса на долара ще дава влияние в другата посока.
По отношение на инфлацията можем да спорим върху всяко число - 6,9 е число, върху което може да се спори. Може да бъде оспорвано. Числото 6,9 е продукт на модел със заложени основни фактори. Това е крайният резултат.
Оттук нататък по отношение на факторен анализ, оспорвайки отделни фактори, можем да оспорим и крайния резултат. На мен лично ми се струва, като ръководещ екипа, който е направил тази прогноза, че 4,5% в края на периода, а 6,9% по верижния индекс е една правдоподобна прогноза от гледна точка на нормални очаквания. Ние не бихме могли да очакваме, че следващата година реколтата ще бъде в същото състояние, както тази. И също така не бихме могли да очакваме, че следващата година ще наблюдаваме този ръст на доходите в частния сектор, който наблюдавахме в началото на тази година, и който не беше прогнозиран. Двата ключови, според нас фактор, повлияли върху по-високото ниво на инфлация тази година. Разбира се, може да има други фактори и Вие пак да упреквате, че не сме познали, но аз много се надявам, че някои от тези фактори могат да действат и в обратната посока. Тоест, така както имаше случай за миналата година, когато при прогнозирана 6,7% инфлация, крайният резултат беше 6,5%, така много се надявам, че и следващата година вероятността инфлацията да бъде даже под тези нива, никак не е за пренебрегване. Има вероятност да бъде и над тези, разбира се.
По отношение на акциза за цигарите, аз мисля, че ние малко инерционно продължаваме да не правим разграничение между величината на акциза и състоянието на „Булгартабак”. Имаше период, вярно от 90-те години, когато „Булгартабак” имаше 90 на сто от пазарния дял и тогава имаше по-пряка връзка между равнище на акцизи и финансово състояние и печалби на „Булгартабак”. Днес „Булгартабак” е на пазара, заедно с всички други вносители на цигари. И той търпи конкуренцията не само във високия клас цигари, а и в ниския клас цигари. И мисля, че това е нова позиция и за ръководството на „Булгартабак”. И колкото по-бързо я осъзнават, толкова по-добре. В смисъл, че не акцизът влияе върху тяхното лошо пазарно присъствие, а други фактори. Акцизът влияе неутрално на всички марки цигари. От тази гледна точка не бива да се слага пряка връзка между фискалната политика, в частност акцизната политика, и функционалното и финансово състояние на едно дружество, пък макар и най-голямото и единствено у нас в случая.
От гледна точка на еврофондовете. Ако бяхте ме попитали кой въпрос от всички цифри, които има в бюджета, е най-неустойчив, вероятно щях да ви кажа фондовете, тъй като не знаем точно колко ще усвоим. Ако зависеше от мен и от моите експерти, можех да ви кажа: Аз мога да подготвя десет проекта и да го отстоя пред Брюксел, с малка степен на грешка. Но салдото на фондовете зависи от обществения капацитет. Зависи от проектната готовност на частния бизнес, неправителствените организации общините и в много малка степен от 2-3 държавни структури, потенциални бенефициенти – фонд „Пътища” и „Железопътна инфраструктура” (мисля, че до това се свеждат).
Аз имам опасение, че даже няма да стигнат, но не е толкова страшно. От увереността, че така както тези бенефициенти, за които говорихме, искат бюджетни средства, те ще бъдат още по-упорити да искат бюджетни средства.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И Вие не вярвате в това.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: И аз ги насърчавам да отправят исканията си не към Министерството на финансите, а към отделните оперативни програми. Правим всичко възможно, защото поне в началния етап те не са ограничени по обем. Може би на третата, четвъртата година ще започне да им се вижда лимитът от гледна точка на контрактуване.
За кофинансиране са предвидени около 280 млн. лв., така че там е рискът. В останалите няма рискове. При евентуално по-малко усвояване, ще дойдат по-малко приходи, ще има и по-малко разходи. При евентуално по-високо усвояване, няма опасност да не ни стигнат парите, защото ще дойдат повече приходи. Макар и да има известна разлика във времето.
Това е накратко отговорът ми. Много бих се радвал да сме във втората хипотеза, да имам проблеми с отсъствието на кофинансиране и да търсим допълнителни източници. Но пак повтарям, че трябва да свикваме с тази мисъл, че това зависи не от Министерството на финансите и не от другите министерства, а зависи от всички нас като общество.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин министър.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само една реплика, господин председател.
Господин министър, става дума за число от порядъка на 1 млрд. 852 млн. лв., което съществува в рамките на текста, с който сте влезли в парламента. Върху това число е направена тази прогноза, за която Вие отговорихте. В нея се съдържат елементи на управленчески възглед, който аз не споделям. Например, не споделям ентусиазма Ви, че кметовете ще се затичат да правят проекти и ще се постигне страшен бум. За сметка на това ще се откажат от субсидията от държавния бюджет. Това просто не мога да си го представя от собствения си политически и житейски опит. Така че става дума за голямо число пари, което е равностойно на бюджетния излишък по параметър. Това означава, че ние, бидейки пълноправен член на Европейския съюз, просто си имаме тези средства в България и нямаме нужда от европейките пари. Защото и такъв тип заключение може да се направи, ако не се усвои нищо. Или ако се усвоят 7% или 5%. За това ставаше дума.
Благодаря Ви, господин председател.
АСЕН АГОВ: Може ли и аз да репликирам, господин председател?
Много внимателно Ви слушах и абсолютно съм съгласен с Вас, че не можем да прогнозираме, не знаем какво ще стане с пазара. Обаче погледнете тенденциите. И аз се чудя на Вашите експерти. Ако пък Вие сте водили тази експертна група, значи още повече трябва да се чудя. Досега няма тенденция на понижаването на цената на барел петрол. Има тенденция на повишаване на тази цена. Дори има съвсем ясни прогнози за сто долара на барел. Отгоре на всичко с това е вързано, както и Вие сам знаете, движението на курса на долара нагоре и надолу. Повишава ли се цената на петрола, ще се понижава курса на долара и просто няма обратна тенденция.
Затова аз казвам, че не може да събуди доверие такъв анализ господин министър, защото вместо да заложите тренда както във валутния курс, така и в петрола и на него да си базирате приходите от ДДС и от акцизи върху петролните продукти, Вие ми казвате една прогноза, върху която сте стъпили просто ей така. Това няма как да го приемем като сериозна основа за прибирането на нашите пари, защото Вие прибирате нашите пари чрез ДДС и акциза върху петролните продукти.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има думата господин Нено Димов.
Ще помоля колегите народни представители да започнат да си изказват и мненията по бюджета, тъй като днес Икономическата комисия ще проведе гласуване в края на заседанието.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, понеже Вие казахте в началото, че това е първият прозрачен бюджет от гледна точка на излишъка, моят въпрос ще бъде насочен към излишъка. Действително обявявате за първи път от три години насам 3% излишък, досега сте го крили. Сега решихте до направите прозрачен в тази си част.
Казахте също така, че няма лошо в това той да бъде по-голяма. За мен има лошо, защото колкото е по-голям излишъкът, толкова повече пари сте взели от всички български граждани и от всички данъкоплатци. Тоест, те са успели да си купят по-малко неща.
От тази гледна точка, отчитайки че трябва да има и толеранс, има отклонение, Вие говорихте няколко пъти за отклонение и ако приемем, че нормалното отклонение е в рамките на около 10% плюс – минус, готов ли сте да подпечатате оставката си с размера на този излишък. С трите процента или с милиард и 800 милиона плюс-минус 10%, за да сме сигурни, че останалите неща, за които говориха моите колеги, наистина не са изманипулирани в този бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димов, благодаря Ви за приноса, който ще внесем в политическия живот в България, пък струва ми е и по света – за прогнози да се искат оставки на министри.
НЕНО ДИМОВ: Става дума за манипулацията и числото. Защото това е трета поредна манипулация.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не, няма, господин Димов. Защото, ако поема такъв облог, това означава в края на другата година да не събирам приходи. Обърнете внимание – да не събирам приходи, за да няма излишък. Вие, от една страна, искате да разкриваме сенчестия сектор. Опитваме се да го правим с известен успех, има резерви колкото щете, съгласен съм. Ще продължим да го правим. Стъпили сме обаче не на фискален оптимизъм, че следващата година ще увеличим ръста на приходите със 100 на сто, а както виждате само с 25 на сто, което не е малко.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Мартин Димитров иска да си каже мнението по бюджета.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Орешарски, има един въпрос, който е много важен и ще Ви е много трудно да ми отговорите. Ако тази политика с големи бюджетни излишъци беше много умна, как така няма никъде другаде в Европейския съюз да има 3% бюджетен излишък в бюджета.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Много трудно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: И понеже Вие се позовавахте на добрата европейска практика и казвахте, че еди-как си било в Европейския съюз, защо не ми дадете един пример със страна от Европейския съюз, която има подобен бюджетен излишък? Ще бъде много елементарно, ако потърсите отговор, че понеже в България дефицитът по текущата сметка бил малко по-голям от този в Балтийските страни, затова се спазва такава политика. Това ще бъде елементарният отговор. Не го давайте. В смисъл дайте отговор по същество.
Искам само още нещо да Ви кажа. Нещо важно. Едва ли има човек в тази зала, който да не иска програмно бюджетиране, тоест парите да се харчат за конкретни проекти с конкретна ефективност и конкретни резултати. Това, което е записано в бюджета и съответните програмни бюджети на съответните министерства, за съжаление не е програмно бюджетиране. То може да бъде определено като имитация, като някакъв плах опит, но засега не върши работа. По простата причина, че липсват резултати, които да бъдат търсени накрая. Тоест, не е ясно какво трябва да направят съответните министерства, за да са си изпълнили програмните бюджети, какви резултати да търси Бюджетната комисия накрая на годината, за да знаем за следващата година какъв бюджет да бъде гласуван. Това е огромният проблем, по който не виждам никакво реално развитие, господин Орешарски. Няма конкретни проекти, няма ефективност на разходите в съответните министерства. Записани са много общи неща като укрепване на международното положение за България, ефективност на администрацията. Тези неща звучат хубаво, обаче не са конкретни и не е ясно къде отиват парите.
Понеже Вие ми отговорихте, че един финансов министър не може да говори за ресорните политики, тук не сте прав. На практика финансовият министър дава парите. Тоест, той е много важен. И ако той не настоява за реформи, става голям проблем. Може би най-комфортната позиция е да кажете: те, ако направят нещо за мен, добре. Но по-важната позиция е, че не се дават пари, ако нещата не вървят към реформиране. Тоест, като се види, че нямат пари, започват да се случват реформи. Такъв е смисълът на програмата за бюджетиране – да има ясни резултати, които да бъдат търсени. И тази комисия не просто да обсъжда бюджети и да гласува бюджети, а да видим какво са изпълнили съответните министерства като резултат, има ли ги тези резултати и ако ги няма тогава да се намалят парите за съответните министерства.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз бих искал да започна с поздравление към екипа на Министерството на финансите, че в такава година с уникални логистични предизвикателства успя да състави навреме един добър бюджет. Имам предвид провеждането на местните избори и по-голямата трудност за получаване на политически корекции и насоки, които екипът на Министерството на финансите не успяваше често да получи навреме, заради заетостта на политиците с предизборната кампания.
Без съмнение това е един реалистичен бюджет и това е едно от големите му достойнства. Той е реалистичен откъм размера на приходите, тъй като напълно уместно залага висок дял на приходите в сравнение с тазгодишния бюджет – малко над 44% от брутния вътрешен продукт. Но е реалистичен и защото през тази година ще се съберат около 43% от брутния вътрешен продукт. И ако очакваме наистина малко над 1% от брутния вътрешен продукт в допълнение да дойдат от усвояване на европейски фондове, то съвсем реалистично е да заложим 44% и малко отгоре като дял на приходите в БВП.
Реалистично висок е и делът на разходите. Но за разходите малко по-късно.
Достойнство на бюджета е, че залага за първи път такъв висок излишък. Всички си знаем, че това е необходимо в контекста на макроикономическите обстоятелства. Това си го знаехме и миналата, и по-миналата година, но това не ни попречи да си заровим главата в пясъка и да казваме, че ще гоним балансиран бюджет, а на следващия ден на МВФ казахме, че всъщност ще реализираме значителен излишък.
Голямо достойнство на бюджета, разбира се, е и плоският данък. Той ще създаде нови стимули за работа, за заетост, за инвестиции, нови стимули за усъвършенстване на работещите, тъй като по този начин той дава преференции на по-добре образованите в сравнение с тазгодишния бюджет, с тазгодишната система на събиране на данъците. И ще стимулира хората занапред да инвестират повече в себе си. Имам предвид не само пари, но най-вече усилия за своето образование и усъвършенстване.
Не споделям безпокойствата за липсата на необлагаем минимум, тъй като една от целите на плоския данък е неговото опростяване. Ако запазим необлагаемия минимум, не виждам какво толкова различно ще предложим от днешните ставки, освен че ще са като цяло по-ниски. И днес има необлагаем минимум и останалото е почти плоско.
Похвално е залагането на такъв голям ръст на капиталовите разходи с 51% и е очевидно, че това е основният приоритет на бюджета, както би трябвало да бъде, ако искаме най-после да започнем да компенсираме недостатъците на нашата инфраструктура. Не че за една година с тези инвестиции ще изградим добра инфраструктура, но това е необходимото начало.
Друг приоритет на бюджета, както правилно беше изтъкнато, е образованието. И това също е правилен ход, тъй като благодарение отчасти и на учителската стачка, очакванията ни са, че най-после най-важните реформи в образованието ще започнат да се случват. И би трябвало да е така, би трябвало да не се изкушим между първо и второ четене да неутрализираме заложените реформи в образованието. Имам предвид и делегираните бюджети, и останалите промени в образователните закони.
Подкрепяме и намаляването на числеността поне с 12%. Дванадесет е цифрата, заложена в бюджета. И повече да е – мисля, че от това бюджетът и обществото могат само да спечелят.
Две думи за негативните страни, защото ще сгрешим, ако към такъв базов документ, базов закон за развитието на страната ни през следващите 12 месеца се отнесем едностранчиво и само положително. А негативи този бюджет има.
Един от негативите е необяснимо големия размер на разходите, по-точно на процента, с който нарастват разходите. Поправям се – донякъде необяснимия, защото има някои обяснения, но те не са достатъчно, за да обяснят увеличението за една година на планираните разходи в бюджета с над 20 процента - 21,4%.
Ние смятаме, че спрямо така заложените разходи е възможно намаление, но разбира се не на капиталовите разходи, където и необходимостта от усвояване на европейските фондове прави почти неизбежен този ръст на капиталовите разходи. Едно по-амбициозно намаляване на числеността в бюджетната сфера би ни довело до един по-добър бюджет. И също така може да се помисли, не твърдя, категорично, че е необходимост, но увеличението, което даваме за здравеопазването, трябва да има обяснение какви ще са допълнителните ползи, които това увеличение на разходите ще донесе. Защото за разлика от образованието, където поне са планирани амбициозни реформи, ако не стигнем до консенсус за реформи в образованието, отново ще говорим през следващата година за изливане на вода в пясъка.
Говорейки за друга възможност за подобряване на бюджета, ако успеем да намерим начини за намаляване на разходите, то това ще даде възможност за намаляване и на данъчноосигурителната тежест в по-голяма степен, отколкото бюджетът залага сега. А сега намалението е достатъчно скромно – само по линия на плоския данък.
Ние смятаме, че категорично е необходимо и възможно ново намаление на осигурителните ставки с поне 3% и ще намаляваме между първо и второ четене, ако не изрично да се планира тяхното намаление, то да се запише подобно на тазгодишния бюджет намаление на осигурителните ставки под условие, при условие, че приходната част на бюджета върви добре и се преизпълнява.
И две думи за финансовата децентрализация, в частност за възможността на общините да водят данъчна политика, както отбеляза министърът и както предвиждат промените в Конституцията. Разбира се, НДСВ беше сред инициаторите, ние от години настоявахме за такава промяна на Конституцията и приветстваме възможността, която се дава на общините. Но не смятаме, че тази възможност трябва да бъде само в посока на увеличаване на данъците. Да, може да се констатира, че някои от местните данъци върху собствеността са необосновано ниски. Това не значи, че генерално трябва да се подходи към въпроса, като се каже: оттук нататък всички местни данъци могат само да растат. Ние ще пледираме в хода на дискусията на Закона за местните данъци и такси да се отвори и долната част на ножицата надолу, за да могат тези общини, които намерят това за необходимо, да предложат по-добри условия аз бизнес, по-добри условия за своето население и да намалят събираните местни данъци.
В заключение ще кажа, че документът, който ни е представен, ни дава категорично основание да го подкрепим на първо четене и тези резерви, които имаме към него, ще ги обсъдим между първо и второ четене.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на господин Велчев.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, този бюджет е наречен Бюджет на устойчивост и развитие. Аз ще го нарека Бюджет на устойчивия излишък. Третият бюджет с устойчив излишък. И с устойчив растеж в излишъка.
Разбира се, аз и моите колеги от Демократи за силна България, чудесно разбират смисъла на излишъка и не спорим по това, че трябва да има излишък с причините, за които много се дискутира тук около последните събития, със стачката на учителите. Но няма как да не се съгласим, от друга страна, че устойчивият растеж на излишъка води до все по-голямо социално напрежение, до искания за увеличение на приходите в реалния сектор, в бюджетния сектор, оттам натиск върху инфлацията и т.н., да не се спирам на всичко това. Този устойчив излишък води до силно недоверие на обществото към публичните финанси. И води до по-нататъшно напрежение вътре в обществото.
Сигурно бихте се учудили защо представител на опозицията не би се радвал на едно напрежение в обществото. Но никой не може да се радва на напрежение в обществото, когато то е породено от една политика, за която ще се очаква да бъде водена и от следващи правителства.
От тази гледна точка си мисля, че тогава, когато изказваме много сериозни съмнения по повод на прогнозирания излишък, и когато тези съмнения се оправдаят така, както се оправдаха в 2007 г., онези съмнения, изказани в дебатите през ноември и декември на 2007 г., тогава това напрежение не може да не се увеличи. Няма как да не се увеличи. И то ще поражда непрекъснато очаквания у хората, които ще дегенерират социалната тъкан на обществото.
От тази политическа гледна точка, от гледна точка на социалното управление, струва ми се, че с този бюджет ние залагаме отново мина под социалното разбирателство и солидарността в нашето общество.
На второ място, едва днес видяхме качени на сайта на правителството данъчните закони. И няма как да подходим към пълноценния анализ на бюджета, без да сме имали възможност или достатъчно време да сме анализирали тези данъчни закони. От тази гледна точка аз си мисля, уважаеми народни представители, че трябва много сериозно да се замислим дали изобщо днес трябва да се извърши такова гласуване, след като не сме имали достатъчно време да се запознаем с данъчните закони. И затова предлагам чисто процедурно, в рамките на становището си, господин председателю Цонев, да не се извършва гласуване днес в икономическата комисия. Това не е пълноценен анализ и ние няма да бъдем пълноценни в дебата си за бюджета за 2008 г., ако не сме имали възможност да анализираме данъчните закони в тяхната пълнота и дълбочина.
Няма да отрека и онова, което е положително в данъчните закони, прочетени на пръв поглед днес. Няма съмнение, че 10-процентовия плосък данък, както е прието да се казва вече, ще има наистина добро отражение върху парирането на сивия сектор в икономиката. Няма никакво съмнение за това. Но ме тревожи друг факт, който вече споменах в изказването си преди малко, или във въпроса си към министъра на финансите – несигурност в прогнозата на ДДС и на приходите от акцизите. Абсолютната несигурност в това нещо.
Ще кажете: ако дойде повече, какво по-добре от това? Нали така ще ми кажете, господин министър? Но аз пак казвам – несигурността в прогнозата, това лекомислено отношение към прогнозата на ДДС ще означава, че хората ще се чувстват отново излъгани, че са прибрани повече пари от тях, които не им се връщат по никакъв начин. Не се връщат в техните джобове.
От тази гледна точка, според мен, този бюджет също така подлежи на абсолютно идентичната критика, на която подлежеше тазгодишния бюджет. И затова трябва много сериозно да се замислим дали всичко това трябва да бъде прието безусловно и какво от това трябва да бъде гледано на второ четене много по-внимателно.
Няма никакво съмнение, че единственият път да се стимулира по-внимателен анализ и по-внимателно политическо отношение на политическите групи в парламента, е да се отхвърли на първо четене този бюджет. Това е пътят, за да има инструментът на стимула към правителството да извърши онези подобрения на бюджета, които трябва да бъдат извършени, за да поражда той наистина много повече социално доверие.
Има нещо, което също трябва да бъде отбелязано в този бюджет съвсем неутрално и съвсем обективно. За първи път от 1990 г. насам най-голямата абсолютна и относителна положителна разлика между приходната и разходната част е заложена в този бюджет за 2008 г. От тази гледна точка имахме едно средно увеличение на разходите за 2008 г. от 18%.
Няма как да не направи впечатление, че в областта на земеделието, горите и риболова има много високо увеличение на разходите, но всички си даваме сметка, че това се дължи на директните плащания от Европейския съюз. Така че аз в това число 55% увеличение не бих го гледал достатъчно сериозно, в смисъл не бих му отдал такова голямо значение, както и никой от нас не му отдава такова значение, защото знаем, че това са директни постъпления от Европейския съюз. Но погледнати всички останали числа в публичния сектор, в бюджетното финансиране, всяко число, което е по-малко от това средно число 18% говори, че няма приоритет, поставен върху този отрасъл.
Например има фрапиращи места. Примерно Полицията – увеличение с 6,1%. Ако ние обсъждаме бюджета на Министерството на вътрешните работи отделно и самостоятелно, сигурен съм, че имаме достатъчно аргументи да кажем, че и това им е много. Защото реформата в Министерството на вътрешните работи не е извършена. То продължава да върви по някакъв посткомунистически път, с огромни разходи за заплати, без да има капиталовложения в съвременни технически средства.
Много сериозен въпрос е въпросът за увеличението на бюджета на отбраната, което е 10,4%, тоест далеч под 18-те процента, които са средно за увеличението на разходната част на бюджета. Това също буди много сериозни съмнения. Подлежи също на сериозен анализ в Комисията по отбраната. Искам да видим там какъв е реалният процент от брутния вътрешен продукт за отбрана и дали Министерството на отбраната е съгласно с това.
Културата – 16,3%. Очевидно не е приоритет.
Отбраната има особено значение, заради нашите съюзнически отношения в рамките на Атлантическия алианс.
Здравеопазването – 15,5%, отново под 18% средно за разходите.
Това са числа, които във всички случаи ни карат да бъдем много сдържани в оценката на този бюджет, да не кажа критични. Именно заради това аз призовавам народното представителство, като потвърждавам още веднъж искането си към председателя на Икономическата комисия, именно заради забавянето на данъчните закони, да отложи гласуването. Това е процедурно предложение, господин председателю. Също така да се замислим дали сме готови да подкрепим така леко и лекомислено, ако щете, този бюджет.
Благодаря Ви.
Господин Цонев.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Агов, няма да направя това, което искате, защото няма да гласуваме бюджета на второ четене. Не е променена Конституцията и Правилника и не е забранено второто четене. На първо четене имате време да се запознаете, ще ги приемем. Между първо и второ четене имаме време да направим промените във всички показатели и параметри на бюджета, съобразно промените в данъчните закони. Между другото, такава е практиката досега поне от последните десет години. Включително и в годините, в които аз бях председател на Бюджетната комисия и ние бяхме управляващо мнозинство. Добра или лоша това е практиката и винаги така се получава. Важното е да не приемем на второ четене бюджета, без да сме приели данъчните закони. Тогава вече наистина ще бъдем в нарушение.
АСЕН АГОВ: И това може да стане.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма да стане сега обаче.
АСЕН АГОВ: Господин председател, възразявам по начина на воденето. Вие не можете да отхвърлите възможността едно процедурно предложение да бъде подложено на гласуване. Вие в никакъв случай не търсите съгласие в този бюджет, а търсите конфронтация в бюджета по този начин.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Агов, много моля после Икономическата комисия да си уточни тези въпроси.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Съдебната система доволна ли е?
Заповядайте, госпожо Кипренска.
МАЯ КИПРЕНСКА: Ние благодарим, че сме поканени за участие в днешното обсъждане. Конкретни бележки сме направили, раздали сме ги. Бихме помолили между двете четения да им се обърне внимание.
Само едно изречение, ще се възползвам от това, което каза министър Орешарски – увеличаваме капиталовите разходи. За съжаление обаче при нас са намалени. И тъй като по средата на годината в съдебната система се случиха две важни неща, така и не успя единият министър да довърши поетото, а другият в края на годината не може да усвои капиталовите разходи от 2007 г., ще помолим това, което сме поискали, съвсем реалистично е, много са юридическите лица в страната в съдебната система и всички те имат доказани нужди с прогнозната цифра, която сме дали – август 2007 г. Добросъвестно административните ръководители предложиха на министъра на правосъдието и той е докладвал в своя доклад за тези наши нужди. София не е страната и страната не е София, така че проблемите трябва да ги видим, защото колегите в Районна прокуратура Разлог, например, работят под таван, който всеки момент може да се срути. За съжаление.
Колеги, това са истините и ние сме благодарни, че ни изслушвате дори за един такъв съвсем битов проблем.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Иван Искров поиска думата.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Преди всичко искам да благодаря на председателя на Бюджетната комисия за поканата, която отправи към мен, тъй като наистина за мен е огромна чест да бъда тук и да седя на масата, заедно с народните представители от Четиридесетото Народно събрание.
Това, което искам да споделя, е, че наблюдавам един изключително конструктивен диалог и донякъде завиждам на сегашния председател на Бюджетната комисия, в сравнение с председателя на Бюджетната комисия в Тридесет и деветото Народно събрание. Наистина винаги представителите на опозицията имат своите критики, желания за някои корекции, съответно бюджетът и финансовият план на правителството, което и да е то, излъчено от парламентарното мнозинство, което и да е то, и съответно чрез бюджета цели постигане на своите икономически приоритети. И няма как всички да бъдете единодушни по този въпрос. Но позволете ми наистина като гражданин на страната, не като управител на банката, да споделя това изключително приятно чувство, което имам в момента.
Уважаеми господин председател, преди всичко интересни са секторните политики, заложени в бюджета и вероятно вие ще имате много интересни дискусии в отраслевите комисии. Ние, като Централна банка, обикновено не се мешаме и не даваме становища по тези въпроси. Разбира се, има някои сектори, които следим с голям интерес, тъй като пряко влияят върху макроикономическата картина на страната, върху конкуренцията, върху производителността и върху нашето място в един обединен Европейски съюз. Такъв сектор например е пазарът на труда, но така или иначе аз не смятам сега да се изказвам по този въпрос.
БНБ винаги е била конструктивен опонент и едновременно партньор на правителството и то само и преди всичко в тази част, която касае макрорамката на страната и макроикономическата политика. От тази гледна точка аз, като управител на Централната банка, не мога да не съм доволен от макрорамката на бюджета, тъй като, както спомена и министърът на финансите господин Орешарски, са заложени две много важни изисквания – от една страна, поддържане на макроикономическата стабилност, която е първооснова, предпоставка за всичко останало, без която не може да има нито растеж, нито възможности за дискусия на заплати и на други социални придобивки; и вторият фактор е дали ние съблюдаваме изискванията на европейското законодателство и нашите стратегии за развитие. Господин министърът каза вече за Пакта за стабилност и растеж. Ние не подлежим на санкции, тъй като не сме членове все още на Еврозоната, но това не означава, че ние не трябва да спазваме принципите на този пакт за стабилност и растеж.
Не на последно място искам да напомня, че трябва да има много здрави финанси, много сериозна макроикономическа картина, за да можем наистина успешно да се подготвим и да се присъединим към зоната на единната валута – ангажимент, който сме поели с присъединяването към Европейския съюз, и който трябва да направим.
От тази гледна точка има баланс между основните приоритети. Само ще маркирам. Наистина сме доволни да видим, че има един заложен адекватен бюджетен излишък от 3%, тъй като, както знаете, Пактът за стабилност и растеж не позволява или по-скоро не препоръчва разхлабване. И е редно, ако миналата година приключихме с 3,2%, тази година ако приключим с 3 или дори повече процента, би следвало за догодина бюджетът да бъде поне с 3% излишък.
Радващо е, че рисковете по отношение на бюджета са изнесени от отговорност на секторните министри към този резервен фонд, който се предвижда от около 0,5% от Брутния вътрешен продукт – около 300 млн. лв.
Важно по отношение на устойчиво посрещане на критериите от Маастрихт е и състоянието на външния дълг на страната. Знаете, че през последните години той намаля след въвеждането на Валутния борд от почти 120% на 20-21% към днешна дата. И бюджетът за следващата година предвижда да падне и под 20%.
Дългът, поне така, както е посочено в доклада към бюджета, да намалее от 12,5 млрд. лв. на 11,8 млрд. лв.
В момента добра политика е политиката да се пренасочат пари към реформирани сектори или да се изиска да се реформират секторите. И това се вижда в заложените 12% съкращения на част от бюджетните служители. И съответно увеличаване на капиталните разходи – едно доста голямо перо от 5,5% на 6,9%.
Разбира се, като се говори за положителните качества на бюджета, както тук вече беше споменато, няма идеален бюджет. Включително нашият бюджет – на Централната банка, който приехме днес на първо четене, винаги има дискусии „за” и „против”. Няма идеален бюджет. И този бюджет, разбира се, има своите рискове, има си и своите негативи. И аз считам, че тук трябва да го споделя все пак, считаме, че увеличението на преразпределителната функция на държавата като че ли нараства с този бюджет, за разлика от предходната година. Тъй като приходите в бюджета отиват вече на 44,1% от брутния вътрешен продукт. Разбира с, това донякъде се компенсира с големия бюджетен излишък, но трябва да бъдем много внимателни.
В края, господин председател, тъй като приемам поканата и като възможност да споделим и да бъдем от полза на уважаемите народни представители, много интересна беше дискусията и искам да дам малко информация на изключително високоуважавания от мен господин Агов и колегите, които поставиха някои въпроси по отношение на цената на петрола, на курса на долара спрямо основните валути, и дали България е единствената страна в Европейския съюз, която държи излишък. Мисля, че уважаваният макроикономист господин Димитров постави този въпрос.
На практика, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, не трябва да виним експертите на Министерството на финансите. Не съм имал честта да работя там, но това са едни от най-добрите експерти в държавната администрация. Наистина единственият валутен курс, за който можем да твърдим със сигурност, това е курсът на еврото към лева – 1.95583. Това е нашият курс, който ще продължи да бъде до приемане на еврото. Всичко останало се взима, уважаеми дами и господа, от прогнозите на водещи международни организации. Доколкото ми е известно, Министерството на финансите ползва прогнозите на Международния валутен фонд по отношение на долар, по отношение на движение на цената на петрола. Абсолютно прав беше господин Агов – те са като скачени съдове и винаги растежът на долара се съпътства с падане на цената на петрола и обратното. БНБ например ползва анализите на Европейската централна банка. Знаете, че ние от 1 януари сме пълноправен член и си ползваме техните прогнози. И нищо, че днес е 1,33, ние в нашите прогнози залагаме 1,38. Не, че сме много умни, просто такава е прогнозата на Европейската централна банка. Една мощна институция и ние взимаме оттам наготово прогнозите. Много близо сме до прогнозата на Министерството на финансите, която го е взела, предполагам от Международния валутен фонд за 1,40.
По отношение на прогнозната инфлация. Мисля, че господин Методиев повдигна този въпрос. Ние също очакваме инфлацията да се успокои значително, след като абсолютно изненадващо се ускори през юни, особено през юли и август. Но по абсолютно обясними причини. Знаете, че тази година беше изключително тежка по отношение на реколтата не само в България, но и в целия район – в Украйна, в Румъния, в някои други страни, производители на зърнени култури, които имат качеството на така наречените commodities, няма как в света да нарасне двойно цената на пшеницата, а в България да седи на нивата от преди една година.
Но, от друга страна, мисля, че министър Орешарски сподели това, не е нормално постоянно да скача. Така че ние също не очакваме през 2008 г. да продължи да се качва цената, тъй като няма основание. Разбира се, никой не може да прогнозира поведението на времето, метеорологичната обстановка.
Друг риск, не искам да го крия, винаги в своите публични изяви съм наблягал на него, това е рискът от поведението на монополите и на така наречените квази монополи, без значение дали са държавни или са частни. Например, едно увеличение на цените на електроенергия, на топлоенергия винаги дава пряко отражение в индекса на потребителските цени. Така че трябва да бъдем наистина много внимателни.
Но така или иначе ние също прогнозираме значително по-ниска инфлация. Аз мога да ви кажа, ако ви интересува, за да ви бъдат от полза нашите прогнози. Нашата прогноза е за средногодишна инфлация 6,4%. Става въпрос за хармонизирания индекс на потребителските цени. И 3,9% в края на периода. Виждате, че дори е по-ниска. А БНБ по принцип е по-консервативна институция. Но аз мога да кажа какво се залага. Действително, ако погледнете цената на цигарите и на продуктите от тютюн, се очаква, поне нашите хора в дирекцията „Икономически анализи и прогнози” са го отчели така, вероятно ще скочи с 20-21% в резултат на тези акцизи, които се залагат. Но в същото време непреработените храни очакваме да нараснат с не повече от 2,3%. Действително преработените храни без тютюните се очаква да нараснат с 11-11,2%, но пък други стоки, например неенергийните стоки, очакваме да нараснат с около 3% и т.н. И съответно в резултат от тежестта в кошницата на съответните групи стоки, се определя и приносът на съответните стоки и тяхното поскъпване или поевтиняване в общата инфлация.
Накрая искам да кажа на моя приятел господин Мартин Димитров – многоуважаван икономист, не отговаря на истината това, че само България, едва ли не заедно с някои страни от Африка е с бюджетни излишъци. Разбира се, няма да се мерим с Норвегия, тъй като не произвеждаме газ и петрол, където са повече от 7% исторически. Но по данни на Европейската централна банка, все пак ние имаме вече пълен достъп до по-конфиденциалните им материали, поне една трета от сраните в Европейския съюз реализират бюджетни излишъци, част от тях доста съществени. Което пък е изключително съществено за страните с Валутен борд. Дания, Австрия, Испания, някои други страни.
Но това, на което искам да обърна внимание, е, че при страни с фиксиран валутен курс, базиран на еврото, и с Валутен борд, каквито са двете балтийски страни Литва и Естония, Латвия е малко по-различно нещо, това е задължително условие, за да може да компенсира донякъде и липсата на независима монетарна политика и на флуктоации, които поемат донякъде тези неблагоприятни влияние на международните пазари.
Благодаря още веднъж за поканата, господин председател.
Винаги съм казвал, че БНБ е институция не само на управляващи, но и на опозицията, на всички. По всяко време в рамките на своите дебати можете да поискате информация, за да можете да получите повече информация, да подготвите изказвания и съответни позиции. Ние сме готови да ви предоставим и допълнителна информация, с която можем да разполагаме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз на управителя на Българската народна банка.
Давам думата на господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Вероятно господин Цонев ще направи обобщение за нашата оценка и отношение към Бюджет 2008. Аз бих желал да обърна внимание върху два конкретни проблема в Бюджет 2008. Казвам проблеми, защото това, което ще кажа, бих желал по-скоро да се приеме като известна препоръка към Министерството на финансите да си направи съответните разчети, защото в тези проблеми се съдържа според мен реален риск от нежелани ефекти. На първо място по отношение на така наречения плосък данък. Очевидно е, че плоският данък ще постигне своята основна цел да бъде средство за изваждане на светло на нерегламентираните доходи. Това е така. Очевидно е, че значителна част от доходополучателите в първата част на подоходната скала ще бъдат компенсирани. Този социален негативен ефект също ще бъде до известна степен елиминиран. Остава обаче, според мен, големият проблем за една ясна оценка за дестабилизационните ефекти на този данък по отношение на финансовия ресурс, който ще бъде изсипан от горната скала на подоходните групи. Какви финансови средства ще бъдат освободени точно в тази скала? Очевидно тук става дума за стотици милиони левове, които ще получат допълнително онези, които досега получават високи заплати. Къде ще отиват тези милиони? Дали те ще окажат влияние върху баланса търсене – предлагане? Явно има една концепция, че тези пари ще отидат или за спестявания, или за инвестиция, но тази концепция виси във въздуха, аз лично не съм срещал анализи по отношение на сериозна аргументация на тези неща.
Струва ми се, че е добре да има една ясна оценка за това по какъв начин ще повлияе плоският данък от гледна точка наистина на значимия ресурс, който ще бъде освободен. И то в зоната на онези хора, които получават високи доходи в България.
Вторият проблем, според мен, е проблемът, свързан с финансовата децентрализация. Не са правилни становищата, че не трябва да има коридор при приемането на данъците и таксите не само от гледна точка на това, което беше споделено дотук, че те нямат опит и че би могло да има известни залитания в определянето на тези данъци, а от гледна точка на това, че общините и общинските бюджети са част от консолидираната фискална програма. Искам да напомня, че бюджетните взаимоотношения с общините представляват около 3% от брутния вътрешен продукт – близо 3 млрд. лв., което означава, че ако няма някакви форми на регулации, те могат да бъдат също дестабилизиращ фактор на макроикономическо равнище. Така че моето лично мнение е, че не бива да се изпуска този регулатор и в бъдеще за определяне на максималните и минималните равнища на местните данъци и такси. Вярно е, че този въпрос трябва да се прецизира по определен начин, не трябва с лека ръка да се определят долната и горната граница. Аз мисля, че за тази година тези граници са определени до известна степен произволно. Не са мотивирани от гледна точка на изискването да се съхрани макроикономическата стабилност и да се предпазят някои общини от известен произвол в това отношение.
Третият въпрос, господин министър, все пак за нас остава открит въпросът, той е по-конкретен, защо адвалорният актив на цигарите е запазен, а е увеличен само специфичният. Неслучаен е въпросът ми, защото Вашият коментар за „Булгартабак” според мен трябва до известна степен да го съгласуваме с „Булгартабак” – дали тази форма на промяна на акцизите стимулира продажбите на „Булгартабак”? Тази форма на промяната в акцизите на всички е ясно, ако погледнете таблицата, че увеличава значително цените на евтините цигари за сметка на скъпите. В резултат на тази промяна „Виктори” ще струва почти толкова, колкото „Марлборо”, а цената на най-евтините цигари „Арда” се доближава до цените на „Виктори”. Все пак трябва да имаме ясна представа защо точно по този начин се променя структурата на акцизите на цигарите.
Благодаря.
Господин Цонев поиска думата.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги и гости! Ще започна с едно отклонение. Чувствам се задължен да го направя. То е във връзка с интерпретациите, които се получиха в пресата и в електронните медии относно възнаграждението на народните представители. Никога досега в цялата си политическа кариера не съм влизал в ролята на защитник на колегите си, на адвокат или въобще интерпретатор на нашите доходи. Но онова, което видях днес на улицата, и хора, които ме срещнаха с много разтревожени погледи, да не кажа и разплакани очи от това, че правим нещо, което е абсолютно нередно и неморално, ме принуди да направя това отклонение пред вас. Ще го направя утре и в медиите, в които ще бъдат.
Възнаграждението на народните представители е едно и също от 1991 г. досега. То не е променяно. То е 3 средни работни заплати. Когато тези средни работни заплати за обществения сектор или средно между публичния и частния вече сектор, се променя – променя се и възнаграждението на народните представители. Страшно е некоректно и страшно е непочтено да се интерпретира, че някой тук си увеличава заплатата. Това е прието с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание през 1991 г. и всеки друг правилник, приемане от всяко следващо Народно събрание, е приемало същия текст. Това е първата заблуда, която искам много ясно и категорично да опровергая с всички рискове от това какво утре ще се случи в медиите.
Втората заблуда, за която може би и ние носим вина, е, че Народното събрание с промяна на Конституцията и с промяна в Устройствения закон за бюджета си даде правото само да си определя бюджета и ето го резултата сега – то си вдига бюджета. Това право Народното събрание го е имало винаги. Бюджетът на Народното събрание се определя, както и останалите бюджети, с гласуване в пленарната зала на две четения. И каквото искат да променят народните представители за собствения си бюджет, са имали правото да го направят, както и за бюджетите на останалите три власти. Моля ви тази заблуда повече да не я разпространявате в обществото, в това число и опозицията.
Онова, което променихме и което искахме да променим, пред мен са и Конституцията, и законите, ако щете и целия ми опит като икономист, финансист и бюджетар, онова, което променихме в Конституцията, е да дадем правото на Народното събрание да прави същото, което правят другите две власти – съдебната и изпълнителната, да прави свое предложение на вариант за своя бюджет. Защото съдебната власт прави свое предложение и го дава. В крайна сметка го одобряват народните представители. Изпълнителната власт прави свое предложение в Закона за бюджета и пак го одобряват народните представители.
За да подчертаем независимостта и еднаквото значение на трите власти, ние екстраполирахме този текст в Конституцията и по отношение на Народното събрание. Това аз приемам, че е наша грешка, че не сме го обяснили както трябва, но дойде моментът да го кажем ясно и точно, за да няма интерпретации, които удрят не по имиджа на Х, У или Z, а по имиджа на една институция, която е основна в страната.
Извинявайте за отклонението, което май беше и лирично.
Относно проектобюджета на страната за 2008 г. Колегите от управляващата коалиция, заедно с министъра, казаха основните неща и основните принципи, около които сме се обединили. Също така и основните цели, които си поставяме. Така че аз няма да повтарям всичко онова, което е достойнство на бюджета. Ще се опитам още веднъж да акцентирам върху дискусионните въпроси, които и тук, в тази дискусия излязоха на преден план. Това, разбира се, основно е въпросът с какви фискални средства ние се опитваме да решим проблема с дефицита по текущата сметка, основен макроикономически дисбаланс, дали това е правилната политика. И разбира се с оглед на този основен проблем, който се опитваме да решим, дали бихме могли, ако предприемем друг подход, съответно да увеличим или намалим разходите в публичния сектор, или, както каза моя колега Мартин Димитров, да оставим още доход у хората и фирмите, намалявайки още данъците. Аз сега ще кажа моето мнение по въпроса. После ще кажа как ДПС ще подходи към този бюджет.
По принцип аз съм съгласен, лично аз споделям тази теория, че е добре да се оставя доходност, която да бъде използвана за инвестиции основно от бизнеса или доходност у хората, която да бъде използвана за увеличаване на потреблението. В случая ние подхождаме към проблема с решаване на дефицита по текущата сметка, породен основно от дефицита в търговския баланс, с начини и средства да намалим ликвидността. И респективно да намалим натиска върху потреблението. Тоест, ние не приемаме да бъдат намалявани онези данъци, които влияят върху увеличаване на потреблението, например като косвените данъци.
Тук лично моят подход е такъв – аз не бих приел при дефицит от двадесет и кусур процента върху текущата сметка, ние да вървим към каквото и да било намаляване или дори задържане на същото равнище на косвените данъци. По отношение на преките данъци възприехме един подход, който също стана дискусионен, но аз лично мисля, че или равнището на плоския данък ще бъде от 15-16% и тогава ще има необлагаем минимум, или при положение, че отиваме на такава ставка от 10%, която очевидно е безпрецедентна в Европа, ще се лишим от този необлагаем минимум.
Аз лично бих приел и ние го дискутирахме в коалицията, че е много по-лесно за коалицията да приемем 15-16-процентно ниво и да оставим необлагаемия минимум, защото тогава нямаше да търсим никакви механизми за компенсиране и т.н. Просто механизмите щяха да си останат. Щеше да имаме по-плавно разпределение на ползите от данъка между различните категории, но лично аз смятам, че психологическият ефект от нивото 10 ще даде много добър резултат общо върху бизнес климата в страната. Защото и миналата година спорихме в коалицията дали да е 12 процента корпоративният данък или 10%, и от фискална гледна точка, а и от гледна точка на бизнеса, това 2% няма никакво значение, пренебрежимо малко значение. И тогава твърдях, че психологически е много важно да се стигне ниво 10. Защото в съвременната икономика психологическите фактори не само върху капиталовите пазари, но и върху инвестиционните пазари са от доминиращо значение. Цели трудове се написаха на тази тема и нобелови награди се раздадоха няколко.
Така че аз поддържам становището две по 10 с всички минуси на това, че няма да има необлагаем минимум. И не поддържам становището, че ниво от 10 може да бъде съпроводено с необлагаем минимум. Още повече, че наличието на необлагаем минимум е основната причина, според почти всички анализатори, аз за себе си съм абсолютно убеден в това, да има черен пазар на труда, да има договаряне между работници и работодатели на ниво необлагаем минимум. Не на ниво минимална работна заплата, на ниво необлагаем минимум, защото и за едните е изгодно, и за другите е изгодно. При положение, че този необлагаем минимум няма да го има, няма да бъде изгодно за работника да си стисне ръката с работодателя на това ниво. Ще си поиска истинското ниво и ще си плати 10-те процента, от което ще спечели осигурителната система. И едната, и другата. Това беше основният критерий.
Не е задължително, колеги от опозицията, да го споделяте. Но е задължително аз да ви го кажа. И е задължително да кажа кои са били причините и мотивите, които са ни довели до това решение, което предварително знаехме, че ще бъде много дискусионно, че в някаква степен е несправедливо. И че ще има до голяма степен неразбиране и от синдикати, и от други обществени групи. Но това са нашите мотиви. Ние преценяваме, че тази политика е правилна и отговаря на целите, които коалицията си е поставяла. Ваше право е да я критикувате и да предлагате други неща. Мисля, че достатъчно ясно и откровено ви обясних какви са мотивите ние да приемем такъв подход. Това е нашият подход и ние ще го спазваме до края на приемането на бюджета.
По отношение на бюджетния излишък – дали да бъде 3, дали да бъде 2, дали да бъде 4 или 5 процента? Аз съм поддържал мнение, че от едно равнище нататък бюджетният излишък не работи за икономиката. Но при това покачващо се ниво на търговския дефицит и на дефицита по текущата сметка, смятам, че ниво от 3% е нормално да бъде възприето при положение, че нямаме парична политика, имаме само фискална, която трябва да играе и ролята на парична политика. Нещо повече, мисля, че за следващата година ще трябва да решим и още един проблем, който ще бъде доста труден за коалицията, особено за министрите. Ще трябва да приемем, че ако излишъкът е повече от 3%, според мен ще трябва да постъпим с целия излишък като с въпросните 3% - да бъдат отнесени към фискалния резерв.
Не зная защо и синдикати, и медии, и различните групи коментират бюджетния излишък като нещо много ценно за правителството и за управляващото мнозинство. Нещо, което те много държат да го имат. Кой държи да спестява? Никой не държи да спестява. В едно семейство спестявания се правят от нужда. В една държава спестявания като това се правят от нужда, от необходимост, от осъзната необходимост. Много често в хода на последните събития това се представяше като някакъв недостатък, или като нещо, което правителството или мнозинството прави хей така, за себе си. Знаете, че тези пари не са пари, с които разполага някой без решение на парламента, или изобщо. Това са спестени средства, отделени по точно определени съображения.
Прощавайте, че бях по-многословен, но смятам, че въпросите, които витаят във въздуха, обикновено се интерпретират неправилно и трябва да отиваме докрай в разясненията, дори когато те не са много приятни за казване.
Движението за права и свободи ще подкрепи бюджета, като ние смятаме, че между първо и второ четене трябва да търсим ресурс, господин министър, да намалим още малко цената на труда през намаляване на осигурителната тежест. Мисля, че бихме могли да намерим такъв ресурс, без да подлагаме на някакво излишно сътресение бюджета.
Завършвам с думите, че ние ще подкрепим бюджета за 2008 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Цонев.
НЕНО ДИМОВ: Една реплика към господин Цонев, защото аз чак сега разбрах дълбочината на промяната в Конституцията и съм му задължен за това разяснение. Само не разбирам защо пропуснахме да дадем право на изпълнителната и съдебната власт да правят промени между първо и второ четене и да гласуват на второ четене?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Приемам шегата.
Ако няма други изказвания, господин Агов, правите ли процедурно предложение, защото в първото Ви намерение нямаше такова. Моля да кажете правите ли процедурно предложение?
АСЕН АГОВ: Господин председателю, аз казах ясно – правя процедурно предложение. И Вие не можете да отхвърлите правото ми и да го подложите на гласуване.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Агов да не бъде гласуван днес на първо четене Законопроектът за бюджета за 2007 г.
Моля, който е за, да гласува.
За – 5, против – 9, въздържали се – няма.
Процедурното предложение не се приема.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
Моля, който е за, да гласува.
За – 9, против – 5, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене от Икономическата комисия.
Благодаря ви, колеги.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, преди да си пожелаем приятна вечер, искам да предупредя колегите от Бюджетната комисия, че най-вероятно следващата седмица ще се наложи да се правят извънредни заседания в зависимост от това кога ще бъдат получени в Народното събрание данъчните закони.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

Румен ОВЧАРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА:

Йордан ЦОНЕВ

Стенограф:
Н. Иванова