П Р О Т О К О Л
№ 23

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 23

На 7 ноември 2007 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Заемното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура), № 702-02-46, внесен от Министерски съвет на 30.10.2007 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране (проект „България – Транзитни пътища V”), № 702-02-47, внесен от Министерски съвет на 30.10.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., № 702-01-49, внесен от Министерски съвет на 31.10.2007 г.
4. Други.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми дами и господа, днешното заседание има четири точки в дневния ред.
По първа точка ще участват: от Министерството на финансите госпожа Десислава Лазова – държавен експерт; от Министерството на регионалната политика и благоустройството господин Севин Ковачев – заместник-министър; от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” господин Милош Поцков – главен секретар, и госпожа Боряна Долапчиева – директор на Дирекция „Кредитни бюджети, инвестиции и концесии”.

Първа точка от дневния ред е ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ (ПРОЕКТ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА).
Господин Ковачев, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВИН КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание е представен един законопроект за ратифициране на заемно споразумение Проект за рехабилитация на пътна инфраструктура между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Защо се налага сключването на такъв законопроект? Всички знаем, че един от приоритетите на правителството е развитието на пътната инфраструктура, тъй като без качествена и достатъчна по гъстота мрежа от пътища не може да се създадат добри условия за развитието на бизнеса и много от европейските програми, както нашата Оперативна програма за оперативно развитие, биха останали само на добро пожелание, без качествени пътища, които да осигурят връзки между общините и между регионите. Този заем, който ние искаме от Европейската банка за възстановяване и развитие е насочен именно към подобряване на пътната инфраструктура.
За съжаление, нашата мрежа от пътища през последните 15-20 години не беше адекватно поддържана и тя не се намира в цветущо състояние. Именно поради тази причина се налага този заем. Другата причина, която налага заема, е недостигът, липсата на достатъчно пари от собствени приходоизточници, тоест липсата на достатъчно пари в Републиканския бюджет. Налага се сключването на това заемно споразумение.
В Заемното споразумение се предвижда рехабилитация предимно на пътища от втори и трети клас. Защо? Защото именно статистически погледнато най-голям е делът на тези пътища в нашата пътна мрежа. На второ място, те са най-интензивно използвани. На трето място, действително тяхното състояние е най-лошо.
И пак повтарям – те са от стратегическо значение за връзките между областите и общините.
Ще дам само един простичък пример. Ние може да сме спечелили проект, примерно, за един селски туризъм или културен туризъм, може да сме направили прекрасна рехабилитация на туристическия паметник, но когато няма път до него или пътят е в лошо състояние, то този проект, който ние сме спечелили, примерно, за финансиране от европейските фондове, ще остане глас в пустиня.
Поради тази причина именно мисля, че навреме и адекватно се реагира и правителството е взело решение през месец май тази година да поиска от парламента мандат за започване на преговори. Такъв мандат е даден от парламента, проведени са преговорите и е сключено заемно споразумение от министъра на финансите, което е подписано на 19 септември с Международната банка за възстановяване и развитие. И сега на вашето внимание е именно това Заемно споразумение.
По принцип стойността на проекта е до 120 млн. евро, без данък добавена стойност, като се приведат следните източници на финансиране – заем от Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 90 млн. евро и съфинансиране от държавния бюджет в размер до 54 млн. евро, от които 24 млн. за данък добавена стойност.
В основата на проекта са заложени три компонента, които се считат ключови за модернизацията на пътния сектор. Първият компонент включва рехабилитацията на около 450 км. участъци от пътища първи, втори и трети клас, групирани в осем лота, одобрени по региони. Участниците са подбрани, съобразно експлоатационното състояние на пътищата. Общо взето тези, които се нуждаят най-много от ремонта, са най-често използвани.
Вторият компонент в заема цели подобряване капацитета на планирането и програмирането в областта на пътищата. Това включва създаването на качествени и функционални за България пътни програми. И ефективното усвояване на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз.
Казано не в толкова академичен стил, тази част от заема цели всъщност да се изгради капацитетът в Агенция „Пътища”. Аз използвах старото име Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Може би грешката е вярна. В тази структура на държавната администрация ще се наблегне на програми, които ще бъдат финансирани от Оперативната програма за регионално развитие. И трябва да кажем, тъй като вчера вече беше подписан договорът, с който се дава старт на финансирането на проекти от регионалната оперативна програма, първите проекти, които ще получат финансиране от Европейския съюз в България, това са именно проекти, които са предоставени от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Затова ние считаме, че е ключов момент действително да има хора във фонда, които да могат да правят проекти, които да получат финансиране както от Регионалната оперативна програма, така разбира се и от кохезионните фондове.
И третият компонент е компонентът за техническа помощ за изработване на приоритетни програми, свързана с пътната безопасност. Това са най-вече програми, които включват отстраняването на опасни участъци по пътищата, конфликтни участъци. Тоест, места с концентрация на пътнотранспортни произшествия, за да можем да повишим и сигурността и комфорта на движението по нашите пътища.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
Някой друг от присъстващите нещо да добави? – Няма.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Имам само един въпрос. Става дума за заем от 90 млн. евро. Можем ли да минем без този заем. В смисъл, не е ли по възможностите на бюджета и какво налага подписването на заемното споразумение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВИН КОВАЧЕВ: Предлагам да отговорят колегите от Министерството на финансите, тъй като може би въпросът е отправен към тях. Аз лично, тъй като общо взето работя в това ведомство вече доста години, трябва да ви кажа, че Министерството на регионалното развитие не си е разрешавало да взема заеми, само защото е имало възможност да вземе тези заеми. Общо взето сме взимали заеми, когато се налага и сме искали държавно гарантирани земи само в краен случай. И тук този заем действително е наложителен, тъй като нямаме достатъчно средства в бюджета за рехабилитация. Ако имаше достатъчно средства, според мен нямаше да е такова състоянието на пътищата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Едно допълнение, преди да отговорите, тъй като въпросът наистина е важен.
Имайки предвид размера на фискалния резерв, който в момента е около 8 млрд., и при положение, че поне половината от тези пари могат да се използват за смислени проекти, какъвто е рехабилитацията на пътищата. Ако се направи както трябва, е смислен проект. При това положение дали взимането на нови заеми е обосновано? Това е много важен въпрос при този огромен излишък тази година, при значителния фискален резерв. Моят въпрос няма политически оттенък. Принципно защо да се взимат нови заеми, ако тези проекти могат да бъдат изпълнени в рамките на съществуващите натрупвания от средства.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Кой ще отговори от Министерството на финансите?
ДЕСИСЛАВА ЛАЗОВА: Всъщност аз съм държавен експерт, който отговаря в технически аспект за проекта. Но това, което мога да кажа, е, че добавената стойност от един такъв заемен проект е свързана и с действието, което се оказва от страна на самата институция, която притежава значителен опит както по отношение на осъществяването на проекти, така и осъществява текущо съдействие върху изпълнението.
Така че това е, което аз мога да кажа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, позволявам си пак да взема думата по този повод.
Ние като Бюджетна комисия може би трябва да видим докъде може да се използват ресурсите на държавата и откъде нататък да се взимат нови кредити. Тъй като може би е модерно и имам чувството, че България не отказва кредити. Както се казва, като е предложил някой кредит, и ние сме го взели веднага. С такова впечатление започвам да оставам аз. Взимането на кредити невинаги е най-добрият сценарий. Не го отричам като възможност, разбира се, но при този огромен фискален резерв, можем да намерим формата като Бюджетна комисия, без да политизираме въобще темата, да го поставим този въпрос принципно, оттук нататък.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Този въпрос наистина е важен. Но все пак ще си позволя да отговоря малко от името на колегите. Става дума за следното.
Първо, не всички предложения за заеми приемаме. Знаете много добре, че България привършва отношенията си с Международния валутен фонд. Отношенията ни със Световната банка са в един период на затихващи функции. И то по определени причини. Просто България вече няма нужда от този тип кредити.
Ако продължаваме да вземаме кредити като този, за който става дума в момента, според мен причината е една и тя е достатъчно прагматична – вземането на кредити дава възможност да се реагира много по-оперативно и много по-свободно, отколкото да се търсят възможности да се финансират определени неща през бюджета или през фискалния резерв.
Всичко това, знаете много добре, господин Димитров, е свързано с процедури, които минават през Народното събрание, с процедури, които надълго и нашироко ще обсъждаме. За всеки път или за всеки участък от определен път да се прави това едва ли е разумно.
Според мен това е основната причина, поради която България продължава да ползва тези кредити, още повече, че кредите са с един доста по-продължителен период от време и не може да се каже, че го вземаме днес и го изхарчваме утре, както е със случая със средствата от държавния бюджет. Тоест, аргументите са чисто прагматични и ние можем да ги обсъждаме всеки път при всеки нов заем, който разглеждаме в комисията. Аз също не съм привърженик на непрекъснатото вземане на заеми, но има случаи, в които по-добре да ги вземеш и да започнеш да реализираш нещо, отколкото непрекъснато да разсъждаваш и да обсъждаш дали да започнеш или не.
Господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: И едно допълнение, ако разрешите, пак в посока на прагматизъм. Контролът в тези институции е изключително стриктен. Знаете това. И това е най-сигурната гаранция, че парите ще бъдат изхарчени точно по предназначение, а няма да отидат за някакви други проекти. Иначе в тази посока това е един добър механизъм и един добър подход.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Аз мисля, че предложението трябва да бъде подкрепено. Действително е възможно това, което каза господин Димитров. Няма нищо невъзможно в момента в този свят и в нашия живот да не ползваме кредити и да използваме някои други вътрешни резерви. Мисля, че стойността на вътрешните резерви като кредити може би е много по-високо отколкото кредита, който ползват международните финансови институции. Ако си спомняте, миналия път спорихме и се оказа, че лихвите са много добри, няма такси по срока, има гратисен период, няма еднократни такси за кредити и ред други неща, които другите страни ползват и не виждам причина защо да не ползваме и ние. Още повече, че достатъчно вътрешни програми през последните години, може би и догодина ще имаме по отношение на бюджета, с финансиране на други дейности, които не можем да финансираме като кредити. И аз не виждам нищо притеснително в това да дадем съгласие за водене на тези разговори и да подкрепим предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, ако няма други въпроси, предлагам да гласуваме.
Който е съгласен с предложението за ратфикация на законопроекта, моля да гласува.
За 6, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението се приема.

Втора точка от дневния ред е ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – ТРАНЗИТНИ ПЪТИЩА V”.
Господин Ковачев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВИН КОВАЧЕВ: Самата втора точка дава един от отговорите на въпроса защо ни се налага да вземаме заеми. Всъщност ние черпим за рехабилитацията, ремонта на нашите пътища средства от много източници. И тези източници са предимно, както виждате, заеми с международни финансови институции и средствата от Републиканския бюджет също не са малки. Те са годишно 400 до 500 млн. лв. Това са приходите на фонда от Републиканския бюджет, което не е малка сума. Така че, погледнато сумарно, не е преобладаващ делът на заемите от международните финансови институции, които формират бюджета на България за рехабилитация на пътната инфраструктура. Но голяма част от средствата, които се дават от Републиканския бюджет, ще бъдат предназначени за изграждане на нови пътища, което също така дава косвен отговор на въпроса защо на нас ни се налага да вземаме заеми – за да можем да рехабилитираме пътища, които са от междуобщинско и областно значение.
Мотивите за сключването на този договор с Европейската инвестиционна банка са абсолютно същите, каквито изложих и в т. 1. Действително тук обаче се каса вече не толкова за пътища, които са втори и трети клас, които са свързани с нашата регионална политика, а тук вече предмет на това споразумение са пътища, които съставляват, както казваме ни, транзитни пътища, части са от европейски коридори.
И за сведение на членовете на комисията ще кажа кои са най-важните пътища, които ще бъдат финансирани чрез постъпленията от Европейската инвестиционна банка. Това е опитът да се създаде една дългосрочна и качествена алтернатива на автомагистрала „Хемус” по направлението София – Варна. Предстои да се реализира проектът автомагистрала „Хемус”. В ход са експертни проучвания, които аз ги наричам предконцесионен проект по реализацията на този проект. И както знаете, ние трябва да имаме и алтернатива на автомагистралата. Това е едната цел.
На второ място, рехабилитация и реконструкция на трасе Европейски коридор № 9 в България, а това е Русе – Капитан Андреево, през прохода Хаинбоаз. Всички знаем колко е натоварено това трасе.
На следващо място, рехабилитация и реконструкция на пътното трасе от Силистра през Ришкия проход до ГКПП Лесово. Това е също един модерен и много натоварен път.
Рехабилитация на пътни участъци, извеждащи движението в района на прохода Шипка, градовете Казанлък, Карлово, Калофер. Също така рехабилитация на направлението Пловдив – Смолян, с оглед предстоящото пускане на ГКПП Рудозем и активно развиващия се туризъм в региона. Рехабилитацията на направлението Септември – Велинград – Юндола – Разлог – Банско – Гоце Делчев – ГКПП Илинден. Рехабилитация на направлението София – Мездра, през Искърското дефиле, което също е много натоварено трасе, а също така и частична реконструкция на участъци от пътната мрежа ГКПП Дуран кулак – Варна, Бургас – Елхово, Лесово и другаде.
Схемата на финансиране е заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 380 млн. евро, съфинансиране от републиканския бюджет в размер на 325 млн. евро.
Максималният гратисен период на заема, който е договорен, е 6 години. Крайният срок за погасяване е 25 години след последен получен транш по заема.
Заемът се предвижда до 31 декември 2013 г. Ще бъде преведен на не повече от 15 транша. Всеки транш се договаря да бъде най-малко по 10 млн. евро. Траншовете са с фиксиран лихвен процент, плаващ лихвен процент с фиксиран спрет и траншове с променлив процент.
Това са най-важните финансови условия, които се съдържат в Заемното споразумение.
И накрая искам да кажа нещо. Политика на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” е може би най-важните участъци със стратегическо значение за страната да бъдат финансирани именно със средствата от уважавани финансови институции, защото контролът, който осъществяват тези институции, контролът от страна на банката, която е отпуснала кредита, за съжаление все още е много по-строг, отколкото контролът, който имаме от нашите органи, които осъществяват контрол по време на строителството.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз имам въпрос откога трябва да започне използването на кредита? Конкретно за 2008 г. бихте ли могли да кажете кои от тези пътища, които изброихте, ще започнат по този транш да се работят?
МИЛОШ ПОЦКОВ: В 2008 г. ще започнат Русе – Велико Търново – Дебелец; Гурково – Нова Загора, обхода; Нова Загора – Симеоновград; и рехабилитацията на Дунав мост. Също така ще започне лот 2 Силистра – Шумен, двете отсечки, Ямбол – Средец, три участъка по този път; Асеновград – Поглец – Пампорово – Смолян; Своге – Нови Искър – това е в началото на Искърското дефиле; Мездра – Ребърково – Елисейна; Юндола – Якоруда – Разлог; Русе – Тутракан.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Други въпроси има ли?
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа, преди една седмица гледахме пак едни предложения за заем, мисля, че беше от Европейската банка. Имам една молба да се подготвите много сериозно защитата на всички тези неща, които изразихте пред нас в парламентарната зала. Не би било лошо народните представители да бъдат запознати и с този списък, който преди малко прочетохте. В края на краищата това е едно уважение към хората, които ще гласуват дали са съгласни за този заем. Затова направете едно малко по-подробно и по-добро обяснение и защита на тази теза. Иначе имате нашата подкрепа.
МИЛОШ ПОЦКОВ: Списъкът го има във финансовия договор много подробно – по километри, по години, по цени.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Други въпроси?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да Ви попитам, понеже гласуваме различни заеми, това е третият за последните няколко седмици, на каква обща стойност планирате да сключите нови заеми от международните финансови институции за тази и за следващата година? Примерно, в бюджета за догодина са записани 3 млрд. лв. таван на допълнителните бюджетни кредити, държавни заеми, които могат да бъдат взети, плюс 1,2 млрд. лв. държавни гаранции. Това пише в бюджета. На каква обща стойност са, или можете да кажете само за вашето министерство?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВИН КОВАЧЕВ: Засега нямаме намерение да сключваме нови заеми за изграждане и поддръжка на пътна инфраструктура. Както казах, основният приходоизточник, който се надяваме да имаме в следващите години, това са парите от Кохезионния фонд и парите от Регионалната оперативна програма. Надяваме се да получим около половин милиард от Регионалната оперативна програма за нуждите на републиканската пътна инфраструктура. Дори повече от половин милиард.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Други въпроси има ли? – Няма.
Моля, който е съгласен да приемем законопроекта, да гласува.
За – 8, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
Да благодарим на колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Трета точка от дневния ред е ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2007 Г.
По този законопроект ще участват: от Министерството на здравеопазването господин Емил Райнов – заместник-министър; от Министерството на финансите господин Владислав Горанов – началник отдел, Катя Паракозова – държавен експерт; от Националната здравноосигурителна каса госпожа Румяна Тодорова – директор на НЗОК, и госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Бюджет”.
Господин Райнов, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Пред вас е Законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Мотивите, които налагат промяната на Закона за бюджета за 2007 г., това са, от една страна, преизпълнението на приходите, както и от втора страна, потребността от увеличение на средствата за заплащане на дейности в обхвата на болничната медицинска помощ.
Общият размер на средствата, с които се предлага увеличението на приходната част на бюджета на НЗОК е 30 млн. лв., както следва: 38 млн. лв. увеличение в частта „Приходи от здравноосигурителни вноски”, без изменение в частта „Приходи и доходи от собственост”, и 8 млн. неизпълнение в частта „Глоби, санкции и наказателни лихви”.
Очакваното преизпълнение на приходната част на бюджета за 2007 г. в частта на приходи от здравноосигурителни вноски се дължи на усилията на НАП и споразумението с НЗОК в посока на текущото визиране на регистрите и бази данни, както и информиране на пациентите за тяхната здравна осигуреност, ежемесечното анализиране на данните от регистъра на НАП, както и от политиката по доходите.
Националната здравноосигурителна каса отчита значителния риск от превишаване на разходите единствено за болничната медицинска помощ, като пренасочването на допълнителни средства от резерва и вътрешно компенсираните промени, в това число административни и капиталови, не могат да балансират изцяло недостига.
Общият размер на средствата, с които се предлага да се увеличи разходната част на бюджета на НЗОК е 86 млн. лв., както следва: 82,2 млн. лв. в частта на здравноосигурителни плащания за болнична помощ, от които 56 млн. лв. за сметка на субсидия от републиканския бюджет, и 22 млн. лв. за сметка на преизпълнение на приходите, и 3,8 млн. лв. в частта на резерва за непредвидени и неотложни разходи за достигане на 10 на сто от приходите от здравноосигурителни вноски, което е изискване от закона.
С промяната в приходната и разходната част дефицитът на бюджета на НЗОК за 2007 г. няма да се промени. През 2007 г. дефицитът по бюджета на НЗОК Се покрива със субсидии от държавния бюджет в размер на 338 млн. лв. с оглед да се гарантира финансовата стабилност на институцията чрез запазване на наличността от 366,5 млн. лв. по сметки в БНБ.
Основни фактори за недостига на средства за болничната помощ по бюджета на НЗОК са разширяване на обхвата на пациентите, лекувани в болниците, отчитане на пациенти в по-скъпо струващите клинични пътеки, както и липса на обвързаност между растящите разходи в извънболничната помощ, право на тенденцията за хоспитализация.
Няколко цифри за сравнени. При заложен план за 2007 г. – 1,5 млн. преминали болни, към края на 2007 г. броят на преминали болни по клинични пътеки очаквано ще възлезе на 1 млн. и 600 хил. болни. Като за 2007 г. хоспитализациите средномесечно са се увеличили с 21 на сто или с 270 хил. болни повече, преминали през болниците.
Допълнителен фактор за увеличение на брой хоспитализирани пациенти са и спешните отделения, които се откриха в лечебните заведения за болнична помощ.
Друг фактор за формиране на равнището на разходите над планираното е, че в изпълнение на изискванията на Закона за здравното осигуряване, НЗОК сключва договор с всички лечебни заведения, които отговарят на изискванията за работа, определени от Закона за здравното осигуряване. Като към настоящия момент на 2007 г. е сключила нови 489 договора по клинични пътеки. Тоест, разчетът ни е правен при един брой договори, в течение на тази година са се разкрили нови лечебни заведения със съответно нови договори по клинични пътеки.
Естествено има и един друг фактор, който нееднократно е заявяван у нас, че има една тенденция на нарастване на броя на лекарите, работещи на повече от две места в лечебни заведения за болнична помощ, като над 5 хил. лекари работят на повече от две места по договор с НЗОК. Това е един проблем, който пряко е свързан и с качеството на медицинската услуга, но като цяло води до този преразход, който се получава.
В заключение бих искал да кажа, че с изменението и допълнението на Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г. ще се осигурят и допълнително средства за реализиране на здравноосигурителните плащания, като същите са за сметка на преизпълнението на приходите, както и субсидия от републиканския бюджет.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Райнов.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден!
Искам да Ви попитам. В медиите се появиха доста информации, че определени болници на едно легло отчитат по няколко пациента. Тоест, подобрявате ли контрола? Имате ли мерки за по-добър контрол, тъй като това е един от начините да изтичат средства, като се правят злоупотреби?
Въпросът с контрола е много важен и това, което ме интересува е какво да очакваме конкретно да се направи през 2008 г., така че контролът да е по-добър и да не се злоупотребява със средства от Националната здравноосигурителна каса?
И вторият ми въпрос. Обществено достояние е, че има сериозен проблем при предоговаряне новите цени на лекарствата, тъй като не може да се събере комисията, която да одобри последните промени. В тази насока се заговори, че са необходими промени в законодателството. Какво е Вашето виждане? В случая запазването на старите цени на лекарствата води до преразход. Какво трябва да се направи в тази насока? Тоест, това са две от направленията, в които в момента изтичат пари.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Райнов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Наистина въпросът е напълно логичен за контрола, който Националната здравноосигурителна каса осигурява. Повярвайте, контролът, който осигуряваме, е на ръба на възможностите, съобразно законовата рамка. Естествено, тези болници, които са хванати с надписване – това, което е в правомощията на Националната здравноосигурителна каса, съответните наказания са наложени. Освен глобите и санкциите, които имаме право да налагаме, тази година за пръв път имаме и прекратени договори на база на тези проверки, които са направени от Националната здравноосигурителна каса.
Колкото до продължението на първия въпрос, наистина за следващата година ние сме заложили нови механизми. Проблемът тук е, че тези механизми по Закона за здравното осигуряване трябва да ги договорим с договорните партньори. Това са съсловните организации. И както всяка година става, точно това обикновено е ябълката на раздора. Никой не обича да договаря собствения му контрол.
При тези възможности, които в момента имаме, за да контролирам, ние сме изпълнили нашето законово задължение. Оттук нататък новите механизми за контрол минават през договаряне със съсловните организации. Нееднократно сме предлагали контролът и санкциите да бъдат изведени в закона. Тоест, те да не бъдат обект на договаряне между двете страни, защото тогава винаги се получава изкривяване.
Естествено, логичен е въпросът, който произтича от това, което буквално от един месец тече по медиите за лекарствата. Да, тук проблемът също е свързан със съсловните организации, които откровено бойкотират (притеснявам се да не използвам по-силна дума) и не се явяват да изпълнят законовите си правомощия на договаряне с ясното съзнание, че всяко едно ново договаряне води до понижаване на цените от предходната година.
Във връзка с това Министерството на здравеопазването, министър Гайдарски ще предложи промяна на наредбата, която определя този процес на договаряне с Лекарския съюз. Там се въвежда падащият кворум – изчаква се един час и ако не се яви някоя от двете страни (допуска се и хипотезата, че може би и Касата няма да се яви), тогава тези, които присъстват, да вземат решение и да продължи договарянето. Защото по сега действащата наредба, когато не се яви едната страна, в случая Лекарския съюз, няма кворум и комисията не може да приключи заседанието си. Това си е откровен бойкот.
Въпреки доброто намерение, което винаги сме имали да не влизаме в конфликт със съсловните организации, мисля, че министър Гайдарски взе решението с промяна на наредбата, за да се приключи това договаряне. Само припомням, че благодарение на такива процедурни хватки Касата продължава да плаща глюкомери. Това са апаратчетата за измерване нивото на кръвна захар по цени от 2002-2003 г. Защото досега се бойкотира всяко едно договаряне в тази част от Лекарския съюз. А всички ние знаем, че цените спрямо 2003 г. са паднали драстично. Цените, на които Касата ги купува, един глюкомер е 150 лв., а в момента в която и аптека да влезете, глюкомерът струва не повече от 30. Но ние пък нямаме законово основание без да проведем тази процедура, да купим апаратите на 30 лв.
Благодаря ви.
Мисля, че доктор Тодорова би могла да допълни още нещо за контрола.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Малко допълнение към контрола.
В думата контрол обикновено се влага смисъл – контрол е този, който се осъществява на място. Тоест, контролните органи отиват в болницата или в лечебното заведение и упражняват някакъв контрол, който не е ефективният контрол. Първо, защото се проверява документация. А знаете, че документацията в повечето случаи е изрядна. Още повече, че в годините тя почти не търпи промяна и нашите договорни партньори, вече добре се справят с нея.
Малък е ангажиментът на пациентите при контрола. Затова нашето виждане по отношение на контрола е засилване на превантивния контрол, контрола на входа на системата. И тук трябва да кажа, че са необходими някои законови промени, за да няма по шест и седем договора, каквито открихме. Никъде в законодателството не е казано, освен в Кодекса на труда, на колко места може да работи един лекар. Тук сме уязвими, когато правим ограничение в договорите.
Второто нещо е информационната система на Касата. Знаете, че в момента се изгражда интегрираната информационна система и след нейното въвеждане надеждите са много големи, защото ще може да се следи всеки един пациент, докато сега това може да се извършва отчасти при нас само на национално ниво. Но отделните каси не знаят какво се случва, какво е движението на пациента в съседната каса. Същото се отнася и за лекарите. В отделната каса не знаят лекарите, които са сключили договор с тях, дали не работят още на пет места. И докато ние обработим тази информация при сегашните възможности, минава доста време.
И затова през април ние прекратихме над сто договора, които са над три работни места. В момента пет хиляди български лекари работят на три договора. Като не сме сложили ограничението колко в болница и колко в извънболнична помощ. Това е изключително важно точно за качеството на медицинската услуга, защото, когато те ни подадат график, че работи след обяд в болницата от 16 до 18 часа, кажете ми какво се прави в болницата в това време? Нито изследвания се назначават, да не навлизам в подробности.
За мен ефективният контрол е контролът на входа на системата. Последващият контрол не е по силите на хората. Контролните органи в сравнение с броя на подписаните договори, е твърде малък, за да могат те да бъдат контролирани ежедневно.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Господин Райнов, бихте ли отговорили все пак, като говорим за контрол, би трябвало в болничните заведения, които са дружества по Търговския закон, да има одитори, да има одитен контрол. В НЗОК също би трябвало да има такъв одитен контрол. Има ли изградени такива звена, които да спомагат извършването на този както текущ, така и последващ контрол и да сигнализират за проблеми в самата система на здравеопазването?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви.
Въпросът е напълно основателен. Както самият Вие казахте, болниците са регистрирани по Търговския закон. Само отварям една скоба – друг такъв прецедент в световен мащаб няма. Повярвайте ми няма всички болници да са регистрирани по Търговския закон, което автоматически означава, че при тях си важат всички правила на търговско дружество. Важат си правилата. Те са си в правомощията вътре бордът, който управлява болницата, с изпълнителен директор, да си искат какъвто си искат одит. Но Касата няма право това да прави. В смисъл, че Касата може да контролира само средствата, които постъпват в Търговското дружество, които идват от Касата. Оттам нататък Касата няма правомощия. И във връзка с това, което казахте, ние законово дори понякога имаме този проблем – нашите контрольори, нашите одитори, защото ние имаме отдел „Вътрешен одит”, когато отиват в болницата, понякога срещат проблеми с допускането в болницата, защото те казват: „Ние сме търговско дружество. Не можем да ви дадем нашите финансовоотчетни документи. Дайте ни какво точно искате като справка и ние ще ви дадем само това, което касае Касата. Останалите приходи и разходи не са ваша работа”. И естествено като подадеш какво ти трябва, получаваш това, което трябва.
И пак се връщаме в първоначалния вариант. Нашето желание, нашата мечта, но досега нямаме подкрепата, е да разпишем отделно в Закона за здравното осигуряване този контрол и санкции. Защото това, което пропускаме е, че по Закона за здравното осигуряване контролът трябва да се осъществява и от другите договорни партньори, в случая съсловните организации. А тук тях ги няма никъде. Те се появяват само, когато се договарят цени и след това нямат никаква отговорност. Отговорността е изцяло на Националната здравноосигурителна каса, която представлява де факто здравно осигурените лица.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Райнов.
Господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз имам един такъв въпрос. Вечният проблем, който съществува между Националната здравноосигурителна каса и болниците е това, че не са остойностени пътеките според реалната им цена, която се получава в различните болници Има ли някаква промяна в бюджета, като стойности на пътеките, или и тази година този спор ще продължава?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Като всяка една сфера, много е лесно да се каже, че нещо не е остойностено, и когато възникне въпросът: „А колко струва това нещо?” всеки отговаря: „Това го определя пазарът”. Но здравеопазването в нито една държава не е пуснато на свободни пазарни отношения. Държавата си запазва контролът.
А това, че някои от болниците твърдят, че били недофинансирани, аз не смея да го твърдя, защото болници работят, не трупат разходи, получават добри заплати при тези цени. Други болници получават по-ниски заплати, трупат разходи пак при същите тези цени. Това може би е отговор на въпроса, че контролът е точно в мениджмънта на една болница. Защото цените на консумативите навсякъде са едни и същи. Цените на тока са едни и същи. На лекарствата – едни и същи. Естествено има вариации в цената на лекарския труд. Но като цяло болниците навсякъде са едни и същи. По-голяма част от тях работят и нямат никакви притеснения. Не бих искал да цитирам никакви заплати, които се взимат в болниците.
Така че тезата, че е недофинансирано здравеопазването, е много спорна. Първо трябва да кажем какво е това финансиране в здравеопазване. Мисля, че такъв случай в света няма.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси?
Госпожа Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Аз бих Ви помолила да цитирате, защото току-що започват журналистите да се обаждат и да ни питат ние депутатите какви заплати взимаме, и аз искам да направя съпоставка. Бих Ви помолила да ми кажете средната работна заплата в една болница, която няма задължения и е относително добра по вашите стандарти.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Тодорова, можете ли да отговорите?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Трудно е Касата да каже какви са средните заплати за болниците, но по силата на това, че вече успешно работи болничния софтуер и той беше въведен в 154 болници първоначално, а сега се внедрява в още 90 болници, от подробните цифри, които ни изпращат болниците, ние косвено съдим какви са средните заплати. И тъй като на министъра на здравеопазването изпращаме периодично информация по различни показатели за болниците с държавно участие, там ще ви кажа последните цифри към полугодието. Средната заплата за лекарите е 960 лв. в болниците с държавно участие. Но тук веднага отварям една скоба. Не забравяйте, че в България има болници, които са на двойно финансиране. В диспансерите се получават значително по-високи заплати за много по-малко и по-лек труд.
Аз мисля, че това е една от причините, която доста настройва съсловието помежду си.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси?
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: От две години чуваме, че вие ще предложите поправка в законите, където ще падне мораториума за продажба на активи. Бягахме от тази тема, че ще има приватизация, че ще се разпродава, че ще се разграбва, но така или иначе болниците са пълни с активи, които не служат за нищо и никому не трябват. Какво правите? От две години коментирате, че ще правите нещо? Смятате ли въобще да правите нещо или още две години така ще бъде?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще ви дам думата да отговорите, но нека не обръщаме този въпрос в концептуалния въпрос какво правим със собствеността в здравеопазването.
МАРТИН ДИМИТРОВ: То е свързано с бюджета, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека като обсъждаме бюджета да го обсъдим. Но сега имаме конкретен случай.
Заповядайте, господин Райнов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Извинявам се, господин Кънев, но ние в момента представляваме Националната здравноосигурителна каса. Тя няма правомощия ...
ПЕТЪР КЪНЕВ: Като заместник-министър Ви питам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Като заместник-министър мога да кажа, че няколко пъти е обсъждан проблемът, но и няколко пъти е спирано решаването на този проблем. Притеснявам се да продължа нататък да обяснявам защо е било спирано.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Трябваше да кажете, че правителството не е срещу приватизацията по принцип. Да не създадем някаква грешна илюзия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Е, някой е против, за да не става. Не може всички да са за, пък то да не става.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И така се случва понякога. (Оживление)
Има ли други въпроси? – Няма.
Моля, който е съгласен да приемем предложението за промяна на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – 2.
Приема се.
Благодаря на колегите.
Утре в 14,30 часа ще бъде официалното представяне на Бюджет 2008.
Закривам заседанието на комисията.


(Закрито в 16,15 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ

Стенограф:
Н. Иванова