П Р О Т О К О Л
№ 25

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 25

На 13 ноември 2007 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г., № 750-01-47, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г., № 702-01-48, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., № 702-01-50, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,15 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, предлагам да започнем.
На предишното заседание започнахме обсъждането на Законопроектат за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.
Предлагам ви, освен продължението на тази точка, в днешния дневен ред да разгледаме също така и:
2. Представяне и обсъждането на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.
По точките от дневния ред сме поканили и присъстват:
От Министерството на финансите: господин Кирил Ананиев – заместник-министър, Любомир Дацов – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет”, Владимир Петров – началник на дирекция „Държавни разходи”, Владислав Горанов, Катя Парапозова, Росица Павлова, Мария Стойнова.
От Министерството на труда и социалната политика: Димитър Димитров – заместник-министър, Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право и обществено осигуряване”, Маргарита Николова – директор на дирекция „Финанси”.
От Националния осигурителен институт: Йордан Христосков – управител, Веселина Караиванова-Начева – подуправител, Клементина Тенева – началник отдел „Правен”.
От Националната здравноосигурителна каса: д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, председател на Управителния съвет, д-р Румяна Тодорова – директор на НЗОК, Жени Начева – директор на дирекция „Бюджет”.

Преминаваме към първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2008 Г.
Имате думата за мнения, становища и въпроси към вносителите.
Присъстват двата заместник-министри, тъй като министър е на заседание на ЕКОФИН.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички!
На предишното заседание възникнаха интересни въпроси, на които не беше отговорено докрай. На някои въпроси министър Орешарски направо не можа да даде изчерпателен отговор и сега ще използвам възможността, че двамата компетентни ресорни министри са тук, за да продължим дебата по бюджета. Знаете, че темата с бюджета е много важна и значима.
Министър Орешарски не можа да ни убеди защо има 3% излишък в бюджета. Започна да споменава европейски практики и т.н. Затова искам да ви кажа няколко данни на вас, колеги, за 2006 г. Единствената страна в Европейския съюз от Източна Европа, която има излишък въобще в бюджета за 2006 г. е Естония. Има само една такава. Само една! Така пише в Евростат. Говоря за Източна Европа, за бившите източноевропейски страни. Това пише в Евростат, господин Дацов, ще Ви извадя справката и ще Ви я дам.
Големият въпрос е следният. Повечето страни имат за цел бюджетен излишък около 1%. Значи дефицит не трябва да има, тази тема я приключваме. Но защо да бъде 3%, а не примерно 1%? Защо да бъде 3%? Какво налага такъв огромен бюджетен излишък? На тази тема не можа да отговори министър Орешарски.
Вторият въпрос, който остана от миналия път. Има отчетен спад на безработицата. Защо продължават да съществуват тези програми „От помощи към заетост”. В момента 25 хиляди души в следващата година ще попаднат в тези програми. По данни, които имаме ние, това ще струва около 80 млн. лв. Каква е икономическата ефективност на тази работа? Защо вместо програми „От помощи към заетост”, няма обучителни програми? Не е ли по-добре тези хора да ги научите да работят с компютър, няма ли да имат по-голяма полза, още повече, че има недостиг на пазара на труда?
Една друга тема миналия път стана спорна и я обсъждахме. Тук искам да обърна вниманието и на господата Имамов и Милен Велчев, които в различни медийни предавания ми казаха, че не било така. В бюджета е записано, че на практика се стопира осигурителната система като стълбове, в смисъл, че до 2010 г. вноската по първия солидарен стълб няма да бъде намалявана. Това е записано в бюджета. И второто нещо, което е записано в бюджета, е делът на втория стълб, който е 5%, няма да бъде увеличаван.
Какви мотиви са ви довели до записването на подобни текстове в бюджета? Тъй като министър Орешарски предишния път не можа да ни обясни дълбочината на едно такова предложение.
Следващото нещо – как решихте общините да могат само да увеличават данъците, но не и да ги намаляват? Министър Орешарски миналия път ни даде отговор, който не изглежда достатъчно пълноценен. Той ни каза, че понеже данъците върху имотите в България били ниски в сравнение с европейските страни, трябвало само да се увеличават. Дори това да беше вярно, защо да не си останат ниски? И защо да не дадете право на общините, които могат да ги намалят, да могат и да ги намаляват? Тази теза на Министерството на финансите остана неясна.
Също така миналия път господин Орешарски не можа да отговори на въпроса защо увеличавате максималния осигурителен доход от 1400 на 2000 лв. Той посочи едно правило за умножение на минималната работна заплата по 10, но то вече на практика не е валидно. Тоест, трябва да успеете да приложите някаква икономическа аргументация. Аз веднага ви давам контра аргументите. Това е стимул за по-голяма сива икономика. Тоест, един човек, който изкарва 2000 лв. трябва да плати осигуровки около 650 лв., независимо че те се разпределят между работник и работодател. Стимулите за избягване на данъците и за отиване в сивата икономика са огромни. И ако други мерки, като плоския данък, ще действат в посока по-малко сива икономика, тази мярка ще действа в посока по-голяма сива икономика. И не е аргументирана.
По тази тема е интересно да чуем либералните партии НДСВ и ДПС какво мислят – подкрепят ли, не подкрепят ли? Защото те не обсъждат темата. По тази тема двете партии избягват да говорят.
По отношение на Иракския дълг исках да ви питам един въпрос (оживление), защото той има отношение към бюджета. И сега ще ви убедя. Ако догодина чакате обратно плащането, то точно къде попада – директно във фискалния резерв или нещо друго се случва с него?
Благодаря. Надявам се на конкретен отговор.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще дам думата на колегите от Министерството на финансите да отговорят, но все пак ви предлагам да не отговаряме на едни и същи въпроси по няколко пъти, защото на част от въпросите беше отговорено.
Господин Дацов и господин Ананиев, ако обичате за пореден път да отговорите на част от въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, специално по първия въпрос, ако трябва да отговаряме и да се обосноваваме, трябва да ни отнеме поне два дни, тъй като там изчисленията, които се правят в тази сфера, като методология са относително ясни, защото става въпрос за теорията, която повечето страни прилагат – за нагаждане на бюджетното салдо спрямо икономическия цикъл. Тоест, става въпрос за така нареченото водене на проциклична или циклична политика, в зависимост от това какви политически решения се вземат. И 3% излишък е минималното ниво, което трябва да постигне бюджета за следващата година на базата на оценката за брутния вътрешен продукт. И то не става въпрос за реалния брутен вътрешен продукт, а за така наречения потенциален брутен вътрешен продукт, оценката за икономическия цикъл, за състоянието на текущата сметка и естествено на тази база въпросът не е само за нивото, което се постига.
В момента, честно казано, поне по оценката на Европейската комисия, а и по нашите собствени оценки, ние сме съвсем леко над потенциала, което ще рече, че ние сме реално застрашени от това, което много години казва Министерството на финансите, от прегряване. Което означава, че в условията на Валутен борд политиката, която следва правителството, е да поддържа поне нивото, което ще бъде достигнато от предишната година, защото при макроикономическите показатели важна е делтата, не само нивото, а също и изменението. Затова ние сме заложили една минимална цел от 3%, тъй като тази година се очертава превишението, което ще бъде постигнато, да бъде около 3% от брутния вътрешен продукт. Естествено, ние сме предвидили в случай на увеличаване на рисковете за фискалната стабилност и развитието по текущата сметка, и допълнителен резерв от 0,5 на сто, който ще бъде задействан в случаите на увеличаването на рисковете. Това е отговорът за тези 3%.
А иначе от всички 27 държави, които са в Европейския съюз, миналата година 10 държави са завършили с превишение по бюджетните си салда.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Девет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Десет са с България. Нека да не спорим за тези неща.
Нека да кажа и още нещо. Може би за разлика от много други, аз смятам, че България е добър пример. Ако си спомняте, това беше казано в оценката за конвергентната програма на България, че България е пример на добри публични финанси. И дали това нещо харесва на много хора или не, действително ние имаме с какво да се гордеем в тази област. И в момента както данъчната ни система, така и самите публични финанси могат да служат за основа за едно добро развитие. Могат да служат и за пример на много от другите държави. Не казвам, че няма какво да се прави особено в областта на ефективността, но на макроикономическо ниво действително ние сме постигнали добри резултати. И повечето от държавите в Европейския съюз в момента следват политиката, която следва и България.
Друг е въпросът, че действително страните, които са с превишение, това са страни с икономика от англосаксонски тип и по-специално северните страни, които между другото мисля, че са водещи в областта на ефективността на публичните разходи. А знаете, че и Финландия, и Швеция – страни, които са със силни системи, миналата година постигнаха превишение на публичните финанси. Но по-важното е, че в техните дългосрочни програми те залагат точно на такава политика и техните цели са между 2 до 4% превишение за следващия тригодишен период. Но тези стойности са чисто индикативни, те трябва да бъдат мерени от гледна точка на теорията за развитие и цикличността на политиката. Не може да се каже всяка една година каква трябва да бъде целта. Това е едно специфично техническо упражнение.
Аз много ще се радвам, ако има друг център, извън Центъра за икономически анализи в България, който да прави такива прогнози. Но, доколкото съм информиран, в България друга агенция или друг център, който да може да направи тези анализ, няма. Така че просто мисля, че трябва да имаме доверие на другите си, на държавните агенции, които се занимават с това. Още повече, че тези прогнози не се различават от прогнозите, които дава Европейската комисия.
Относно безработицата, вие не казвате нещо по-различно от това, което Министерството на финансите, а и колегите в министерството на труда казват от една година. Фактически става въпрос не за размера на средствата, а за нещо друго. Самата Европейската комисия вследствие на Лисабонската стратегия преди няколко години смени политиката, а в последните две години е факт, че натискът на действителна промяна в тази сфера, която е много трудна, е огромен. И става въпрос за промяна на политическото мислене от подпомагане на безработицата към подпомагане на заетостта.
И понеже виждам, че господин Димитров е тук, а той отговаря за това нещо, по-скоро, ако трябва да се дават подробности, аз мисля, че той много по-добре от мен може да каже точно как Министерството на труда и социалната политика смята да промени политиката в тази област. Въпросът в края на краищата не е за общия размер на средствата, а как тези средства се изразходват. Тъй като променят политиката, която се залага за следващата година. Тя не е същата, както беше през тази година. Има съществена промяна.
За общините ми е трудно да отговоря сега за някакъв труд довод, освен че е нещо нормално, особено, когато имате директна отговорност за баланса на бюджета и за неговата стабилност, да бъдете предпазливи. Разумният довод е, когато се прави една такава значителна реформа, особено ние правим реформи не само в една област, а поне в няколко. И е нормално, когато се прави реформа в няколко области, поне Министерството на финансите, което носи основната отговорност за стабилността на публичните финанси и на икономиката, да бъде предпазливо във въвеждането на тези реформи. За това става въпрос. За това е дадена възможността само за нарастване на тавана, а не за падане под достигнатото ниво. Но, в края на краищата, ако Народното събрание реши, то може да промени това правило. Естествено, въпросът е за носенето на отговорността и на риска в тази ситуация.
Между другото, знаете, че в момента ситуацията в общините стана много цветна и много разнообразна. Така че лично ние смятаме, че трябва много внимателно да оперираме в тази част. Няма нищо лошо, ако първата година на тази реформа ние направим една внимателна стъпка.
За Иракския дълг нищо не се е променило от методологията, която се използва от много, много години. Това е операция, както се казва, в областта под черта, във финансирането. И естествено всички тези операции в края дали са с плюс или с минус, намират съответното отражение в увеличението на депозитите по сметките на правителството или съответно в намалението, когато операцията е отрицателна.
Това е накратко.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Действително коренно се променя политиката по отношение „От помощи към заетост”.
Първо, основните програми за субсидирана заетост след 2005 г. от обхват над 80 хиляди човека рязко ограничиха обхвата си, в това число и промяната за 2008 г. в сравнение с 2006 г. е с 30% по-малка.
Второ, все още в структурата на безработицата над 150 хиляди човека са с почти нулево образователно ниво и липса на квалификация. И тази голяма маса от хора не могат рязко да бъдат подготвени за изискванията на пазара на труда.
Трето, с ограничението на времетраенето за подпомагане и с действията, които в момента се предприемат, преди още да е настъпил този момент, една друга голяма група хора на социално подпомагане, около 22 хил. човек, в момента се подготвят след 1 януари да имат възможности за включване в пазара на труда.
Четвърто, коренно се променят самите програми за обучение и квалификация с търсене на много по-голяма ефективност и търсене на по-висок процент заетост от участващите в програмите. И тези програми се увеличават.
И пето, за първи път в 2008 г. ще има толкова много включени в програми за обучение и заетост. Вероятно вие сте информирани, че по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, която стартира, по която вече са набрани над 1800 проекта и те в момента са в период на оценяване, минимум 38-40 хил. човека ще бъдат включени в подобни проекти и програми за обучение и квалификация. И една голяма част са от този контингент. Просто естеството на действие и масата от хора не позволяват изключително резки движения, които всички бихме желали.
Шесто, за първи път програмите за субсидирана заетост ще бъдат регионализирани. Те няма да са на територията на цялата страна, а ще бъдат насочени само към регионите с много високо ниво на безработица и малък интерес от страня на работодателите. Тъй като, за съжаление, все още мобилността в България е изключително ниска.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Ананиев, ще допълните ли нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че първият въпрос, който зададе господин Димитров – за бюджетното салдо, или 3-процентният излишък, както го нарече той, не е съвсем коректен от гледна точка на това, че бюджетното салдо е само един от фискалните агрегати, който характеризира бюджетната и макроикономическата рамка на всеки един бюджет. Тоест, разглеждането само на бюджетното салдо само по себе си, някак си не дава отговор на политиките, които се водят във всичките сфери на икономическата политика, която се провежда през съответната бюджетна година.
Ако идеята на въпроса обаче е защо е толкова високо бюджетното салдо, тогава аз искам да задам въпроса: нима цялото общество в момента не се произнася по това какъв обем на разходите могат да бъдат извършени в течение на следващата година, за да не оказваме натиск върху материалната сфера и въобще върху стопанския живот.
Когато говоря, че това е съвкупност от агрегати, вътре са и приходните политики, вътре са и разходните политики, в това число и максималният размер на разходите, които ние сме си поставили за следващата година като 40% максимален размер на разходите, включително и европейските пари.
Искам да разбера подтекста, защото останах с впечатлението, че сте неудовлетворен от отговора на въпроса, който сте задали. Ако искате повече разходи – това не е нашата цел за следващата година. Ние не искаме да разпределяме все повече и по-голяма част от брутния вътрешен продукт през бюджетната сфера. Това не е нашата крайна цел. Ние имаме за цел да развиваме реформите в отделните системи в рамките на един ресурс, който да ги стимулира да извършват реформите, а не да спираме реформите на базата на някаква наситеност, която не ги стимулира.
От тази гледна точка е и всичко онова, което каза господин Дацов. Може да се говори още много и много по отделните фискални агрегати. Това е един баланс на всички тези агрегати. Според нас това е едно минимално ниво, а даже аз съм убеден, че през течение на годината ние ще търсим и по-високо ниво с оглед да отговорим на процикличния цикъл през следващата година, разбира се състоянието на текущата сметка и други финансови агрегати.
Искам да кажа две изречения и за общините. Това, което каза господин Дацов е едно необходимо условие, но ние имаме още едно, което е много важно. Всяка една община, искайки да прави политика в кавички към населението на своята територия, естествено е, че тя може да намали и да свали до нулеви равнища местните данъци и такси. При това положение вие знаете, че държавата като институция, отговорна за процесите, които се случват по отношение на публичните услуги, които се предоставят на населението, предоставя чрез бюджета за съответната година изравнителна субсидия. Тоест, може да се получи нежелан и необективен процес, при което ще има сваляне на приходите на общините в резултат на определени решения на общинските ръководства, на общинските съвети, които трябва да бъдат компенсирани от страна на държавата, защото общината си е свалила данъците и таксите.
Отделно е това, което е казал и министърът на финансите на предишния разговор, че нашата база е недействително, нереално ниска. И ако има естествен процес, той е нагоре, не е надолу. Макар че има изключения, би трябвало да има изключения, в които общинските съвети да имат възможност за по-гъвкава политика. Но аз съм съгласен единствено при условие, че тя не е за сметка на фиска. Тоест, да има възможност да определя и по-ниски равнища, но за сметка на компенсиране на други собствени приходи, а не компенсиране от страна на централния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Дацов, в повечето европейски страни, когато се поиска излишък, има доклад на Министерството на финансите, който се дава на съответната комисия с аргументи. Защо не ни предоставите един такъв, за да видим каква ви е позицията, какви са аргументите, как се стигна до този извод.
Да, оценявате цикличността на икономиката и въз основа на това стигате до този извод на базата на този анализ. Защо не ни го дадете и ние да го прочетем и да го оценим, да кажем нашата гледна точка. Ако България е прозрачна държава, отправям тази препоръка към Вас.
Вторият въпрос е към господин Ананиев. Господин Ананиев, каква е алтернативата на 3-процентния бюджетен излишък? Можеше да бъде предприето много по-голямо намаление на осигурителната тежест тази година. Много по-голямо. Тоест, алтернативата не е нарастване на разходите, а алтернативата е много по-голямо намаление на осигурителната тежест, така че икономиката да расте по-бързо и доходите на хората да нарастват.
За общините искам да ви кажа следното нещо. Вие имате следната теза - Министерството на финансите са едни отговорни хора, а общините са безотговорни. Така се разбира в крайна сметка. Само че разберете, че общините са пряко избрани от хората. Те носят пряката отговорност и ще бъдат преизбирани. Така че не мога в никакъв случай да кажа, че те са по-малко отговорни от вас. Те трябва да имат възможност. Идеята на фискалната децентрализация, поправете ме, ако не съм прав, е да се конкурират тези общини, да има конкуренция между тях. А вие искате да има конкуренция по отношение само увеличение на данъците. Извинявайте, но така цялата добра идея се компрометира. За да има някакъв баланс между вашето искане за сигурност и възможност на общините да правят все пак собствена политика, дайте им възможност да могат да слизат 50% под сегашните нива и примерно 50% над сегашните нива, за да могат да извършват и двете операции, не само увеличение на данъците.
И последно, отново не отговорихте на въпроса защо се увеличава осигурителният максимум от 1400 на 2000 лв. Каква сериозна аргументация стои зад тази идея? За пореден път не чувам отговор. И тук господин Овчаров не е прав. Всеки път питам и няма отговор на този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата за отговор, господин Дацов.
Имайте предвид, че този дебат не можем да го водим до безкрайност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря за коментара на господин Димитров, но малко ми е трудно при толкова много информация, която е публикувана, да се каже, че това не е прозрачно. Поставяте ме в много неудобно положение, защото самата методология беше от миналата година. Аз знам поне пет документа, които са на уебсайтовете на българското правителство, и на Европейската комисия, където е обяснена и методологията, а също така са дадени и самите оценки. Дори преди два дни излезе прогнозата на Европейската комисия за развитието на икономиката на страните членки. Там има специален параграф за България. Общо взето са казани оценките на самата комисия и по отношение на превишението, и на факторите, които действат.
И докладът по бюджета от миналата година, и тазгодишният доклад, който съдържа информация, конвергентната програма, която беше публикувана и е на сайтовете на правителството, оценката на самата Европейска комисия, има и няколко доклада на Международния валутен фонд, включително от тази година по отношение на тези цифри – всичко е публикувано. Не знам какво повече трябва.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Дацов.
Господин Велчев, имате думата.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз съвсем накратко ще използвам рядката възможност да подкрепя господин Димитров по въпроса за местните данъци и такси.
Вече казахме от името на НДСВ, че сме за даването на възможност на общините не само да увеличават, но и да намаляват данъците, но искам тук да разсея притесненията на господин Ананиев. Ние ще сме първите, които ще се противопоставим на това фискът да отговаря за евентуални грешки на общините. Ако те намалят данъците и изпаднат във финансова безизходица, ние ще се противопоставим много активно на това те да бъдат спасявани с парите на държавата. В крайна сметка България по никакъв начин не може да разчита, ако направи финансови глупости, да бъде спасена от Европейския съюз, защото парите от Европейския съюз се дават на България по строги и определени принципи и програми. Така, както парите на правителството се дават на общините по много строго определени критерии, които сме формулирали през последните четири-пет години.
Така че аз не виждам никакво основание дори да се споменава за възможността правителството да спасява финансово общините, които злоупотребяват с новопридобитата си свобода да водят данъчна политика.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че тук е мястото, господин Ананиев, да кажете в колко от 264-те общини приходите надвишават разходите? Кои общини, погледнато хипотетично, могат сами да се издържат? Дайте ни тази информация, за да не правим политически спекулации. Тоест, има ли вариант, при който държавата може да бъде игнорирана, когато е необходимо да се покрият разходи на общините?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Мисля, че всички сме наясно, че става въпрос за местните приходи и местните отговорности. Самият факт, че държавата дава изравнителна субсидия на над 50 на сто от общините показва, че най-малко там може да се случи рискът. Да не говорим, че при евентуално намаление е възможно и някои други да попаднат при вече гласувани взаимоотношения от Народното събрание през следващата година. Тъй като сесиите на общинските съвети са след приемането на закона и след приемането на постановлението за изпълнението на бюджета.
Това може да стане, ако има някакви гаранции в Закона за местните данъци и такси, които обаче да са достатъчно точни и доказуеми, че това няма да доведе до влошаване, първо, на публичната услуга, която се предоставя от съответната община на населението, или че няма да се явят просрочия в разходната част на бюджета, или ще се търси подкрепата в края на годината на правителството, за да може да се покрие този дефицит. Аз не казвам, че така ще реагират общините на всяка цена. Аз също съм убеден, че те са коректни партньори и би трябвало да гледат цялостното финансово състояние на бюджета на общината, но при всички случаи хипотетично това е възможно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам ви да не правим този въпрос център на дискусията, още повече, че формирането на общинските съвети и на всички органи на местната власт едва сега започва. Ние с вас, като народни представители, ще имаме възможност и с тяхното мнение по въпроса, след като те бъдат формирани. И аз съм убеден, че никой от членовете на комисията при необходимост и желание от страна на определени кметства или определени общини да бъдат направени съответните промени в закона, и те бъдат доказани, че могат да бъдат финансово обезпечени, някой от Бюджетната комисия ще възрази да бъдат направени и съответните промени в тези закони. Но нека не отваряме предварително една врата, която никой още не е поискал да бъде отворена. Защото никой от общините и от кметовете не е дошъл да каже: я ми дайте възможност да намаля данъците.
Освен това, нали всички сме наясно, че сега общинските съвети са до такава степен разнородни и толкова разноцветни, че много малко ще бъдат общините, където ще има една или максимум две политически сили, които да формират мнозинства. Напротив, на много места мнозинствата ще бъдат изключително шарени. И те могат да бъдат обединени и манипулирани много лесно точно по тази линия.
Затова ви предлагам с цялата сериозност и отговорност на въпроса да изчакаме формирането на ръководствата, да приемем на първо четене това предложение, което идва от Министерството на финансите, и след това, ако се налага, да правим съответните промени, ако действително има обосновани предложения от някои от общините.
Госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз съм съгласна с Вашето правилно предложение, но тъй като въпросът за общинските данъци се дискутира вече многократно, бих искала да кажа и своето мнение по този въпрос.
Напълно искам да се съглася с изказаното преди малко мнение, че общата стойност на местния данък е пренебрежимо малък в общините като местен данък. И проблемът наистина е в таксите. Ако трябва да се съсредоточим върху нещо, ако е възможна промяна на Закона за местните данъци и такси, той е в посока изчисляване основата за определяне на таксата. Защото там е всъщност смисълът на цялата дискусия. За една къща в един малък провинциален град се плащат 100 лв. или 50 лв. годишен данък. И дали ще е 50 лв. или 0 лв., общо взето на никой не му пука. Обаче таксата е в пъти по-висока. И има значение тази такса дали ще е 300 лв. или ще е 50 лв.
МАРКО МЕЧЕВ: Това е въпрос на калкулация.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Калкулация, но тук се определя на база балансова стойност. И това е проблемът.
И ако трябва да говорим за нещо, трябва да говорим за това, а не за данъка, който е толкова смешен и нисък, че дали ще е нула, никой няма да се засили да инвестира в една времена, при някакво намаление, което е толкова незначително, че няма абсолютно никакво значение дали ще е нула или не знам какви промили. Ако наистина искаме да се прави политика в общините, проблемът е свързан с таксите и по-скоро не с промилите, които общината определя, а с базата, на която се изчислява. Многократно е ставало дума, че това нещо не може да бъде на балансова стойност и въобще на стойност на активите, а трябва да бъде в зависимост от дейността, която се извършва, която прави боклуците и т.н., и т.н.
И ако искаме да се създава някаква конкуренция за нормална среда, тя е по-скоро по посока на таксите, които общините определят, отколкото на данъците. Аз лично смятам, че може би Министерството на финансите да кажат има ли възможност в крайна сметка това изключително несправедливо определяне на такса „Смет”, специално в общините, както е записано в закона, че става по балансова стойност, дали това нещо може да се промени? Защото това коренно ще промени нещата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Вероятно Министерството на финансите знае, че от 1 януари 2008 г. ще имаме Държавна агенция „Национална сигурност”. Има ли предвидени средства? Много е важно това да се знае. И какво се случва с Агенцията за финансово разузнаване, Национална служба „Сигурност”, Военна полиция и Контраразузнаването? Тези хора ще бъдат трансформирани в държавната агенция. Ще бъде ли намален там фонд „Работна заплата”? Виждам, че бюджетът там остава същия, дори се завишава. Знаем ли колко души ще бъдат в тази агенция „Национална сигурност”? Откъде ще се формират и какви ще са възнагражденията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Може би господин Ананиев ще отговори, но най-общият коментар е, че ние спазваме стандартната бюджетна практика, тъй като бюджетът все пак отразява взаимоотношения, които съществуват и в момента.
Както знаете, в момента самият закон се гледа в Народното събрание, така че в момента, когато бъде взето окончателното решение, ние просто ще направим това, което правим всяка една година – ще преструктурираме бюджетните взаимоотношения и съответно агенцията ще бъде осигурена със съответния бюджет чрез увеличение или намаление на средствата от съответните ведомства, където се намират отделните агенции. Към момента не мога да ви кажа каква ще бъде средната работна заплата, защото тя зависи от това, което ще бъде взето като крайно решение в Народното събрание. Ние не можем да го прогнозираме. Но това е стандартна бюджетна процедура.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! До миналата година общините за отговорностите, които са държавни, им се преотстъпваше от доходите на физически лица. За тези общини, които имаха по-малък размер на доходите от данъка на физически лица се даваше субсидия. На онези, които имаха повече, това, което беше горница, отиваше в държавния бюджет. И при преизпълнение общините, които преизпълняваха, получаваха 20% от това преизпълнение, а всички останали имаха право на 5%. Сега, с въвеждането на субсидия, не лишаваме ли общините от възможността да търсят начини за повече данък от доходите на физически лица? Това ми е въпросът.
И бих искал да отговоря на въпроса на господин Имамов. За миналата година 18 общини в България имаха приходи от данък общ доход на физически лица повече, отколкото държавата им преотстъпваше за дейностите държавна отговорност.
И вторият ми въпрос. Аз съм съгласен с госпожа Шулева дотолкова, доколкото в Закона за твърдите битови отпадъци е казано, че услугата е на база на килограм отпадък. Но понеже техническа възможност това да се мери към момента няма, сега отиваме вече на варианта да има някакъв измерител и да тръгнем отнякъде. Промилите бяха драстично намалени, след като се увеличиха оценките на сградите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искал да започна с това, че и тази, и миналата година приходите по Закона за облагане доходите на физическите лица са централен приход. Това е централен приход и държавата, чрез закона за бюджета за съответната година, е преотстъпвала не някакъв процент, а точно определена сума, която отговаря на делегираните от държавата дейности.
За 2008 г. вместо да се преотстъпва някаква част от този приход, е предвидено държавата да си поеме цялостната издръжка на делегираните от държавата дейности със субсидия от бюджета. И по този начин по отношение на коректността за изпълнение на текущите ангажименти на базата на стандартите за съответната година, държавата е коректна.
Друг е въпросът, че в края на годината от преизпълнението на приходите по ЗОДФЛ те получаваха една част от него, пропорционално на съответната част за издръжка на делегираните дейности, като тази година това по всяка вероятност няма да се случи, тъй като то беше обвързано с още един критерий, а именно дефицитът по текущата сметка, който надхвърли онова равнище, което бяхме записали в Закона за бюджета.
Съгласен съм, че трябва да се търси връзка между собствените приходи на общините и бизнеса и въобще икономиката на територията на дадената страна. Само че може би в Министерството на финансите, а и в правителството преценяват, че връзката трябва да бъде не може би със ЗОДФЛ, а с някой друг закон, например с корпоративния данък или друг данък, който е свързан пряко с бизнеса. Понеже тази идея се подкрепя и от Националното сдружение на общините, явно трябва един по-продължителен период от време, в който да избистрим точно какъв да бъде този собствен приход, допълнителен приход на общините.
В краткото време на подготовката на бюджета за 2008 г. това явно не може да се случи. Може би следващата година, когато започнем подготовката на бюджета за 2009 г., тогава вече ще се търси една реализация на един такъв подход. Безспорно е обаче, че и ние смятаме, че трябва да се търси бизнес данък, бизнес приход, който да ангажира общините в икономиката на съответната територия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други мнения и въпроси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, може би много по-лесно ще бъде преглътнато това нещо, ако кажем, че не става въпрос за общините, а става въпрос за промяна на начина на финансиране от бюджета на услугите. Ако го разглеждате от гледна точка, че бюджетът започва да плаща за услугите, които се оказват от различните бенефициенти – дали това са били общини, дали са били НПО-та, дали частни фирми, тогава много по-лесно ще бъде обяснен този механизъм, при който финансирането става на база на стандарти. А и самият данък върху общия доход винаги е бил републикански приход, никога не е бил приход на общините или преотстъпен.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Въпросът на господин Мечев е ще има ли някакъв стимул за общините да събират този данък? За това става дума.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Общините никога не са го събирали. Не мисля, че ще го събират.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, казано по друг начин – ще им давате ли на общините нещо от преизпълнението на данъка?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не.
МАРКО МЕЧЕВ: Досега получаваха.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Винаги принципът е бил заплащането за определени услуги, които общините оказват на държавата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Попвасилев, имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, аз поставих същия въпрос, когато ни се представя бюджетът на държавата, сега го поставям отново и се надявам от Министерството на финансите да има по-конкретен отговор.
Въпросът ми касае приходната част и по-скоро увеличението на акциза на цигарите. И въпросът ми е следният.
Не беше ли по-удачно да бъде отложено увеличението на акциза на цигарите по простата причина, че увеличението поставя „Булгартабак” в неизгодно положение? Искам да отбележа, че след предишното увеличение „Булгартабак” е загубил 1/3 от пазарните си позиции в България. А през миналата година все още не е взето политическо решение за съдбата на „Булгартабак”. Тя остава ли държавен холдинг със съответните фабрики, ще бъде ли приватизирана и каква въобще ще бъде съдбата на холдинга?
И вторият ми въпрос, на който искам да отговорите – предлагани са най-различни варианти за увеличение на акциза, включително вариант, при който се запазва сегашното съотношение между цените на вносните цигари и произвежданото от „Булгартабак холдинг”. При което се получава, че средният акциз за най-продаваните цигари е 40,52 цента за най-продаваните цигари, което е стъпка нагоре в размера на акциза. Не смятате ли, че ако не приемате, че трябва да бъде отложен акцизът, то поне да се приеме един такъв вариант, при който да се даде една година време на българското производство да бъде преструктурирано и в зависимост от решението на управляващите да направи стъпки за бъдещето си?
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз се притеснявам, че трябва да се повторим. Мисля, че господин министърът е отговорил предишния път на този въпрос.
Тук има два въпроса. Единият е „Булгартабак” може ли да бъде третиран различно от всички останали икономически субекти, тъй като знаете, че това е общоевропейско законодателство и един икономически субект не може да бъде третиран по различен начин, защото тези правила важат за абсолютно всички и ако някой не е достатъчно ефективен, това чисто икономически е негов собствен проблем. И другото, ако говорим за самата политика, ние подкрепяме ли европейската политика за намаляване на тютюнопушенето и всички тези политики, или не я подкрепяме? (Оживление)
Въпросът извън тази област е труден.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз също не съм доволен от този отговор. Не става дума „Булгартабак” да бъде поставен в някакви преференциални условия. Но, от друга страна, не виждам логиката, поради която ние сами трябва да го поставяме в по-лоши условия и сами да го унищожаваме. Това е едното.
Второ, абсолютно е ясно, че са необходими спешни действия по отношение на „Булгартабак”. И колкото повече ги отлагаме, той толкова повече си отива, защото с четири фабрики и с няколко хиляди човека излишни работници ние просто режем главата на това дружество.
Третата тема – по отношение на здравеопазването, ви предлагам сега да не я коментираме.
Четвъртата – по отношение на самия закон и за самите акцизни ставки, предлагам да го обсъдим, когато гледаме самия закон, тъй като и в самото предложение на министерството има някои неща, които не са съвсем точни.
Има ли други въпроси? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Колеги подлагам на гласуване предложения Законопроект за държавния бюджет за 2008 г. с проекта за бюджет на съдебната власт, предложен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – 4, въздържали се – няма.
На първо четене бюджетът е приет от комисията.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2008 Г.
Господин Христосков, заповядайте да представите законопроекта.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми заместник-министри и гости! Преди да представя основните параметри на Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. ще ви информирам за това, че са спазени всички процедури, които са предписани в закона и съответно в подзаконовите актове на Министерския съвет за подготовката на държавния бюджет и на свързаните с него автономни бюджети за 2008 г. Използвана е една и съща икономическа основа, едни и същи макроикономически параметри, на базата на които са направени разчетите. Съществува пълна кореспонденция между внесения и току-що приет от комисията държавен бюджет и бюджетът на държавното обществено осигуряване по отношение на двата параметъра – размер на трансферите от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване и размера на субсидията от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване.
Този бюджет е приет от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, съгласуван е в Министерския съвет, както изисква Кодексът за социално осигуряване и копие от законопроекта е представен и на Сметната палата за становище. Към законопроекта са приложени таблиците, които всяка година го съпътстват. Това са таблиците с така наречените минимални осигурителни прагове, таблиците с размера на вноските за фонд „Трудова злополука и професионална болест” и план-сметките на фонд „Гарантирани вземания”.
Аз бях поел ангажимент на едно предишно заседание на комисията, господин председател, да представя очакваното изпълнение на бюджет аза 2007 г. На база данни от деветмесечието се очакват осигурителни вноски от работодателите, спрямо предвиденото по план с около 120 млн. лв.
От работници и служители се очаква да постъпят повече 68,5 млн. лв. допълнителни приходи. От самоосигуряващи се – 6 млн. и 200 хил. лв. За съжаление, за втора поредна година изпълнението на приходите от ревизионни актове за начет, събирани от НАП и от АДВ, е на равнище малко повече от 40%, или тук имаме неизпълнение от 58,7 млн. лв. Но нека да кажа, че то се компенсира от допълнителните приходи от текущи вноски. Също имаме и неизпълнение от 12 млн. лв. на приходите от глоби, санкции и наказателни лихви.
Разходите са малко по-високи от предвидените по Закона за бюджета, като това превишение с 37,1 млн. лв. се дължи главно на двукратното индексиране на пенсиите през 2007 г., като едновременно с това обаче има спестени разходи както в областта на краткосрочното осигуряване, така и от издръжката на Националния осигурителен институт.
В това съотношение на приходи и разходи като очаквано изпълнение, ние ще постигнем една икономия от предвидената субсидия, която е в размер на 1 млрд. 453 млн. лв. с около 130 млн. лв. плюс предвидения резерв за реформата от 60 млн. лв.
Кои са основните задачи или цели, които си поставяме с бюджет 2008?
На първо място, естествено, е да се гарантира необходимата финансова основа за отпускане и изплащане на пенсии и обезщетения от държавното обществено осигуряване.
Да се подобри обслужването на осигурители и самоосигуряващи се, включително по регламент 1408, при един икономичен режим на администриране. Искам да кажа, че с влизането на България в Европейския съюз на практика все едно ние сме подписали двустранни споразумения с всички страни членки в областта на социалното осигуряване и обслужване на всички граждани на Европейския съюз, както и български граждани, които се движат.
Предвиден е също така един ефективен и ефикасен контрол върху осигурителните плащания с цел да се сведат до минимум случаите на неправомерно получаване на пенсии и обезщетения, като се използват регистрите на Националния осигурителен институт.
През следващата година е отделено внимание на подобряване на сигурността и ефикасността на информационната система на Националния осигурителен институт, като главно акцентът през 2008 г. пада върху модернизация на комуникационната система с преминаване към IP свързаност и, на второ място, дооборудване на резервния център за управление на кризи на Националния осигурителен институт.
Тъй като казах, че бюджетът е разработен на основата на макроикономическите параметри, които са определени от правителството, ще ви запозная само със социално осигурителните параметри по приходната и разходната част.
Средногодишният брой на осигурените лица ще бъде 2 млн. 720 хил. души, като искам да направя уточнението, че това е разчетна величина и тя не бива да се сравнява с данните от статистиката за броя на заетите, тъй като ние изчисляваме само на база пълна заетост онези лица, които правят осигурителни вноски. В числото на заетите има доста хора, които не правят осигурителни вноски поради това, че са в неплатен отпуск или са в периоди на получаване на обезщетение от осигурителната система, като майките без съответни осигуровки, но те се водят от статистиката за заети.
Ръстът на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и основни групи професии, както бяха договорени, е с 26,24 на сто по-големи спрямо 2007 г., като тук съществено влияние оказва и минималната работна заплата, която ще бъде 220 лв.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се е предвидено да бъде 240 лв.
За максималния доход вече стана дума, че е 2000 лв.
Нов размер на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” и за фонд „Безработица” от 1 януари 2007 г., който беше вече ефективен, той дава отражение върху приходите за следващата година и те ще бъдат с около 400 млн. лв. по-малко при равни други условия, а съотношенията на задълженията за плащане на вноски между работодателя и работника ще бъде вече 60 към 40, вместо 65 на 35.
Запазва се вноската за допълнителното пенсионно осигуряване 5 на сто в универсалния фонд.
В разходната част осигурителните параметри за пенсии. Очакваме за пореден път намаление на пенсионерите с около 15 хиляди души, спрямо очакваното изпълнение, спрямо предвиденото по Закона за бюджета за 2007 г., намалението ще бъде с 28 хиляди души. Две са причините за това намаление – продължава увеличаването на пенсионната възраст за жените, още две години тя ще бъде повишавана с по шест месеца. И едновременно с това обаче сме постигнали и едно стабилизиране, задържане на същото ниво на броя на инвалидните пенсии, които досега много бързо нарастваха в резултат именно на този ефикасен контрол, за който стана дума.
Съотношението осигурени лица – пенсионери, ще се запази на същото ниво 100 работещи на 82 пенсионери, тъй като ние на практика нямаме ръст на заетите лица. Говоря за тази разчетна величина.
Осъвременяването на пенсиите на база прогнозни данни за инфлацията за 2007 г. и очаквания ръст на осигурителния доход ще бъде 9,5 на сто, предвидено от 1 юли.
Нов размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст – 112,62 лв., а на социалната пенсия за старост – 83,47 лв.
В областта на обезщетенията, безработните с право на обезщетение продължават да намаляват и ще бъдат 61 235 човека. Това обезщетение, както е разработен бюджетът, е предвидено да бъде в границите от 90 до 190 лв. (минимален и максимален размер).
Осигурените лица, които са обхванати от програмата на новите профилактики и рехабилитации се увеличават на 58 хиляди 425 души, при среден разход 389 лв. на едно лице.
Размерът на обезщетението за гледане на малко дете от 10-месечна до 2-годишна възраст е 190 лв., като по време на обсъждането в Надзорния съвет, както и в доклада на министър Масларова е предвидено едно увеличение на това обезщетение, както и на минималните и максималните граници на обезщетението за безработица.
Какви са ефектите върху разходната част от тези предвидени политики? Индексирането на пенсиите по така нареченото Швейцарско правило води до увеличение на разходите с 241 млн. лв. от средата до края на 2008 г. Като включим обаче и ефектите, върху които се наслагва това увеличение от двукратното увеличение през 2007 г., на практика допълнително за пенсии са необходими и са включени в бюджета около 870 млн. лв. Или едно нарастване на разходите с 18,8 на сто.
В резултат на увеличението на разходите за пенсии съответно нарастват и здравноосигурителните вноски за пенсионерите с 48,2 млн. лв. Увеличението на размера на обезщетението за отглеждане на малко дете при тези параметри, както е предвидено, води до нарастване на разходите с 9,2 млн. лв., разходите за безработица – с 4,3 млн. лв. И новата програма, която е в сила от тази година за дългосрочно обезщетение, за дългосрочна безработица – до 30 месеца, за около 3000 души ще бъдат изразходвани 2,6 млн. лв.
Консолидираният бюджет изглежда по следния начин. Приходите са 3 млрд. 786 млн. и 800 хил. лв., в това число от осигурителни вноски 3 млрд. 756 млн. и 600 хил. лв.; трансфери от републиканския бюджет за осигурителни плащания, които се извършват от НОИ, в това число и за здравно осигуряване на пенсионерите и на децата до 18 години, а ако учат редовно и след тази възраст – 749 млн. лв., като тук е включен и резервът за реформата в пенсионната система от 60 млн. лв.
Субсидията за покриване на недостига е 1 млрд. 975 млн. и 700 хил. лв.
Разходите са 6 млрд. 59 млн. и 100 хил. лв. В това число най-големи са разходите за пенсии, като техният дял се повишава. В сравнение с предходната година за пенсии ще бъдат изразходвани 5 млрд. 314 млн. и 300 хил. лв.
За социални помощи и обезщетения – 594 млн. и 600 хил. лв.
Трансфери, които Националният осигурителен институт предоставя на фонд „Условия на труд” и фонд „Социална интеграция и рехабилитация на хората с увреждания” – 12,7 млн. лв.
Трансфери към Националната здравноосигурителна каса за здравно осигуряване на пенсионерите, на безработните и на децата до 18 години – 437,8 млн. лв.
За издръжка на службите за социалното осигуряване са предвидени 87,5 млн. лв. или 1,4 на сто от всички разходи.
Някои данни за пенсиите.
Номиналният ръст на пенсиите на база средногодишни данни, тоест среден размер на пенсиите 2007 г. и среден размер на пенсиите 2008 г. ще бъде 19,3 на сто. Като отчетем очакваната инфлация, реалният ръст ще бъде 11,6 на сто.
Господин председател, използвам случая да поднеса извиненията си, че в доклада на управителя на НОИ е посочена по-ниска инфлация. Причината беше, че първоначално работихме с други данни и докладът вече беше разпространен в Надзорния съвет. Поради това има едно различие. Но тук данните, както и параметричната част на бюджета са коригирани.
Средният размер на пенсията на един пенсионер ще бъде 196 лв. и 40 ст. при очакван средногодишен размер в 2007 г. – 164 лв. и 57 ст. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст вече споменах, че ще бъде 112 лв. и 62 ст. Максималният размер на пенсиите, поради това, че максималният доход две години поред беше задържан на 1400 лв., ще бъде 490 лв. И социалната пенсия за старост – 83 лв. и 47 ст.
Ако проследим броя на пенсионерите и броя на пенсиите, ние вече имаме обърната тенденция не само към намаляване броя на пенсиите, поради реформата, която се провежда, а и поради демографски причини, но и имаме намаление и на броя на пенсиите, макар и по-слабо. Но споменах вече, че тук най-положителният факт е намаляването, или по-скоро задържането на същото ниво на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване.
Разходите за пенсии като процент от брутния вътрешен продукт се движат в границите от 8 до максимално 9,07 на сто, като за следващата година има повишение на 8,54 на сто. Тук отново използвам случая да кажа, че има известно разминаване между тези данни и данните в доклада за държавния бюджет. Там са включени 8,7 на сто, заедно с пенсиите от учителския пенсионен фонд, така че и двете числа са коректни. Може би на някой от народните представители ще му направи впечатление тази разлика, затова я споменавам.
Един друг параметър, който следим в динамика, това е средният месечен размер на пенсията на един пенсионер. Наблюдаваме реалния ръст на пенсиите, като се отчита инфлацията.
Друг един параметър за пенсиите е коефициентът на заместване в дохода. Тоест, съотношението между средния размер на пенсията към нетния осигурителен доход. Тоест, брутният осигурителен доход, намален с личните вноски и личните данъци, които се плащат. Имаме повишение на коефициента на заместване на 52,5 на сто от 51,8 на сто за следващата година.
Разходите за обезщетение и помощи по Кодекса за социално осигуряване. Най-много се изразходват за общо заболяване – 205,7 млн. лв.; за бременност и раждане – 103,2 млн. лв.; за отглеждане на малко дете – 132,6 млн. лв.; за безработица 94,5 млн. лв.; и за рехабилитация и профилактика – 22,7 млн. лв.
За издръжка на Националния осигурителен институт, структурата на тези 87,5 млн. лв. е следната: за заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения – 36 млн. лв.; за издръжка 24,8 млн. лв.; капиталовите разходи за придобиване и ремонт на дълготрайни материални активи и нематериални активи – 15,1 млн. лв.; за отбранително-мобилизационна подготовка, поддържане на запаси и мощности, именно поради резервния център – 1 млн. и 200 хил. лв. Начинът, по който са разработени разходите, е спазване на указанията от Министерството на финансите, тоест задържане на същото ниво, като единственото повишение на издръжката е заради новия резервен център, който ще стартира през следващата година.
Как изглежда балансът на фондовете на държавното обществено осигуряване, тъй като по Кодекса за социално осигуряване бюджетът се разработва както на консолидирана основа, така и по отделни фондове.
Фонд „Пенсии” е с дефицит 1 млрд. 967 млн. и 700 хил. лв.
Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”, който всяка година се занулява поради характера на тези пенсии, те са с трансфери от републиканския бюджет, той е балансиран на нула.
Фонд „Трудова злополука и професионална болест” ще има излишък от 37,1 млн. лв.
Фонд „Общо заболяване и майчинство” вече трета година поред е на дефицит, поради извършените промени в посока на увеличаване на продължителността на отпуска за бременност и раждане. Дефицитът е 11,4 млн. лв.
Фонд „Безработица” вече с 1% вноска има само 33,8 млн. лв.
Бюджетът на НОИ, който играе ролята на изравнител, тук е не само издръжката, но през този бюджет минават всички трансфери и субсидии, е с остатък 1 млрд. 908 млн. и 200 хил. лв.
И в крайна сметка консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване, разработен в този си вариант, е балансиран на нула.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на господин Христосков.
Някой друг от вносителите иска ли думата? – Не.
Колеги, имате думата за въпроси и становища.
Госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Имам два въпроса.
Специално ме интересува как е определена максималната стойност за обезщетение при безработица? Ако не се лъжа е фиксирана на 190 лв. Според мен това не е добре определена стойност, тъй като тя е по-висока от нетната стойност, която един човек, работещ на минимална работна заплата, ще получи.
Който получава обезщетение за безработни не плаща осигуровка, а този, който работи на минимална работна заплата, плаща 27 лв. за осигуровка, плюс 18 лв. данък и излизат 154 лв. Преди малко ги смятах. Един работещ на 220 лв. взима 154 лв., като си плати осигуровката за негова сметка плюс данъка. Не може той да получава по-малко от обезщетение за безработен, защото няма да накараш нито един безработен да отиде да работи за минимална работна заплата.
Така че според мен тези 190 лв. изобщо не трябва да бъдат 190 лв. Най-малко трябва да са 150 лв., ако трябва да имаме някакъв стимул да накараме тези хора да отидат да работят. Ако на мен ми предлагат да отида да работя за минимална работна заплата, няма да отида, ако получавам 190 лв. обезщетения за безработните.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става въпрос за 4 до 12 месеца.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Разбира се, има хора с много по-високи заплати, които са останали без работа и са внасяли осигуровки. Разбирам я тази логика, но да бъде по-малък срокът, за да има стимул. Една година е прекалено дълъг срок.
И вторият ми въпрос е свързан с прословутия един ден болнични, който работодателят плаща. Там пак виждам, че има излишък. Ако не се лъжа 16 млн. лв. бяха всички тези прословути пари, които работодателят за единия ден болнични продължава да плаща за негова сметка. Дори и да няма излишък там, те така или иначе няма за какво да бъдат за сметка на работодателите, тъй като те вече са платили осигуровката. Винаги съм била против, и това не е от сега, всяка година го коментираме. В крайна сметка работодателят и работникът са платили и са се осигурили за този риск и не може втори път да го плащат. Така че дали ще е от единия или от другия фонд, така или иначе има резерви, които биха могли да се компенсират. Според мен е крайно време това да отпадне.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси?
Господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Впечатляваща е сумата, която отива като трансфер и като допълваща субсидия. На едно от предишните заседания пак гледахме нещата около НОИ, отчетохме, че близко до 500 млн. лв. има стари вземания. В приходите за 2008 г. не видях нещо да се предвижда от тези стари вземания. Зная, че това не е ваша дейност, а на НАП.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Моят въпрос е допълващ към това, което каза господин Мечев. Това е важен въпрос.
Споменахте във Вашия доклад, господин Христосков, че има немного добра събираемост или очакванията за ревизионни актове и актове за начети са били по-високи за 2007 г.
Националната агенция за приходите беше създадена, за да има обща база данни, едновременно събиране на данъци и осигуровки. По-добра база данни и едновременните действия по осигуровки и данъци да позволи и по-висока събираемост. Очевидно е, че това засега не се получава. Бихте ли казали какви са причините, според Вас?
И допълващият ми въпрос се отнася до господата Ананиев и Дацов. Отделих доста време, за да чета програмния бюджет на Министерството на финансите. Там има нещо, което отсъства – създаването на информационна мрежа между Националната агенция за приходите и Митниците. Може би не му е там мястото, но вие кажете защо такава обща информационна система не функционира и няма засега в България? Смятате ли, че е необходима и кога ще бъде изградена?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз благодаря.
Има ли други въпроси? – Не виждам.
Господин Христосков, заповядайте да отговорите на тези въпроси.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Аз ще отговоря, господин председател, но може би и господин Димитров трябва да ми помогне, тъй като политиката по размера на обезщетенията все пак се определя от Министерството на труда и социалната политика.
Но все пак бих възразил на госпожа Шулева в този план, че ние не бива да сравняваме минималното нетно обезщетение с максималния размер на обезщетението за безработица, тъй като става въпрос за хора, които са се осигурявали, тоест застраховали. Някои от тях са се застраховали за много дълъг период от време и съвсем нормално е срещу тази застраховка те да искат едно по-добро обезщетение, за да може в този период, когато са без работа, да поддържат своята квалификация, да могат активно да търсят работа. И тук, естествено, трябва да се съчетават политиките на пасивното обезщетяване с парични средства с активната политика за намиране на работа.
Аз знаех, че ще има такава дискусия и в Комисията по труда и социалната политика, но тя беше в друга посока. Максималният и минималният размер на обезщетението да се повишат, тоест да не бъдат в тези граници – 90 и 190 лв. И за тази цел извадих данни за всички страни – членки на Европейския съюз, за условия за получаване на тези обезщетения, размера на обезщетенията и т.н.
Аз лично смятам, че няма нищо лошо в това размерът на обезщетението в максималните си граници да бъде дори и 220 лв., тоест поне да бъде равно на минималната работна заплата. Нещо повече, в кодекса за социално осигуряване е записано, че той е 60% от средното възнаграждение за последните девет месеца, но не повече и не по-малко. И ние непрекъснато това „не повече” го натискаме надолу, с което естествено пречим на безработните да поддържат, както казах, своята готовност и да бъдат отличени от онези, които са на социално подпомагане. Все пак това са хора, които са били застраховани и такава е практиката на всички страни.
По отношение на единия ден болнични, същата е практиката в повечето европейски страни. Там или има така наречената ваканция, изчаквателен период, когато за първите три дни или дори за по-голям период от време, не се изплаща обезщетение, в някои страни има определени дни, все едно е платен отпуск, но също така в повечето страни има период, който се плаща от работодателя. Отивам в крайностите на Полша, където работодателят поема 35 дни в рамките на една календарна година болнични на своите работници.
Смисълът на това задължение на работодателя да изплаща определен брой от болничните, или първият ден, е той да упражнява контрол върху отсъствието на работниците. Защото отсъствието на работниците чрез болнични много често е насърчавано от работодателя, когато той няма работа. И ние сме се натъквали при нашите проверки на огромен брой такива злоупотреби със съгласието на работодателя. Освен това разходите не са 16 млн. лв., а вече са малко повече. Сега вече са близо 30 млн. лв.
На въпроса на господин Мечев. За съжаление, аз съм в малко деликатна ситуация, защото миналия път изнесох данни за отчета за 2006 г., които бяха интерпретирани от пресата, че има някакъв конфликт между НОИ и Агенцията по приходите. А аз само изнасям факти. Нищо повече.
За следващата година са предвидени от актове за начет да постъпят 37 млн. и 300 хил. лв. от НАП, и от АДВ – 30 млн. 240 хил. лв. Правейки един баланс между постъпленията от 2006 и очакваното изпълнение за 2007 г., и размерът на просрочените задължения, които бяха към 31 декември 2005 г. в размер на 460 млн. лв. при една огромна наказателна лихва от 20 процентни пункта плюс основния лихвен процент, аз считам, че в момента би следвало, нямам конкретни данни и тук е най-добре или Министерството на финансите или Националната агенция за приходите да отговори, че размерът на просрочените задължения вероятно вече е над 500 млн. лв. И това са стари задължения. Което показва, че нещо в тази политика трябва да се промени.
Все още Националният осигурителен институт по някои от модулите продължава да обслужва Националната агенция за приходите с информационната си система. От последното заседание на Управителния съвет стана ясно, че така наречената система за управление на приходите ще бъде готова в средата на 2008 г. Да се надяваме, че тя наистина ще заработи. И тогава вече ще можем да имаме както конкретни данни, така и много по-голяма ефикасност и ефективност не само по отношение на текущите приходи, но и по отношение на просрочените задължения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Само няколко думи в допълнение на това, което каза господин Христосков.
За първи път тази година в този размер 190 лв. максимално ниво на обезщетение за безработица, те са под нивото на минималната работна заплата.
Второ, те придобиват вече размер по-скоро на социална помощ, отколкото на обезщетение при безработица, тъй като при изискванията те да са 60 на сто от осигурителния доход, над 320 лв. осигурителен доход вече няма никакво значение, тъй като таванът е някъде там – 190 лв. При максимален осигурителен доход 2000 лв. за 2008 г., при среден осигурителен доход 464 лв., при средна заплата 518 лв. се губи всякакъв смисъл действително за връзка между максимален размер на обезщетение за безработица и среден осигурителен доход.
И трето, проблемите с безработицата не са от високи нива на обезщетение за безработица, проблемите с безработицата не са от дълговременен период на обезщетение за безработица, проблемите с безработицата са преди всичко структурата на безработица, високо ниво на хора с ниско ниво на образование и липса на професионално обучение и непригодност към пазара на труда, и възможности за допълнителни приходи от сивата икономика. Напротив, със снижаване на обезщетенията за безработица, ние ще дестимулираме и ще обезсмислим въобще обезщетенията за безработица при тези нива на осигурителни доходи в България.
По-скоро според мен мисленето трябва да е към увеличение.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тогава защо не предлагате да го увеличим?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Това е бюджетът, който е внесен от Министерския съвет и аз, разбира се, подкрепям тези параметри, които са внесени тук.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз бих приела обясненията, макар и малко прекалени, но в това, което самият господин Христосков каза за европейската практика, обезщетения се получават тогава, когато не си отказал предложена работа. Тоест, предложили са ти работа и ти си я приел, ако си отказал – губиш право. Докато при нас въобще не е така това нещо. Така е направено, че общо взето да може да се прескача колкото пъти си искаш.
И при условие, че наистина няма безработица и че толкова се търси работна ръка, това нещо вече е обратна политика. Ако преди години, когато беше голяма безработицата, трябваше да има някаква защита на хората, които загубиха работа, сега в момента има толкова липса на кадри, че не трябва да се води в момента такава политика. Тоест, тя трябва да е еднаква. Независимо на всички доводи, които вие досега казахте.
Аз по-скоро искам да попитам Фонда за гарантиране на вземанията къде е, защото не го виждам в таблицата?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Няма го.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Защото, доколкото имам информация, за него се отделя половин процент. И доколкото разбирам всичко, което трябва да е гарантирано, е гарантирано със сумите, които са набрани по този фонд. Тоест, спокойно може от лихвите, които той може да трупа от опериране на този фонд, да престане да се внася този половин процент.
Мисълта ми беше, че ако се направят още икономии от Фонд „Безработица” и от този фонд, още сега има възможност с един процент да падне осигурителната тежест. За това става дума. Още в рамките на този бюджет, така прекрасно балансиран.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние го подкрепяме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Колеги, който е съгласен да приемем Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
За – 10, против – 3, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към трета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2008 Г.
Господин Райнов, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, ще представя бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който беше изготвен в рамките на разходните тавани, които са дадени от Министерството на финансите, приет по надлежен ред от Управителния съвет на Касата, приет от Общото събрание на представителите на Касата, вкаран по надлежния ред като част от консолидирания бюджет на държавата в Министерския съвет.
Основните параметри, на които сме се позовавали при изготвянето на Бюджет 2008 г., това е запазването на здравноосигурителната вноска 6 на сто, съотношение на заплащане от страна на работодателя и здравно осигуреното лице 60 срещу 40 процента, нулев бюджетен дефицит, балансирано бюджетно салдо, субсидия за сметка на републиканския бюджет в размер на 206 млн. и 400 хил. лв., спазване на поетите от Република България ангажименти от компетентността на НЗОК във връзка с плащанията за лечение на чужди граждани в България, както и български граждани в чужбина, съгласно договора за присъединяване към Европейския съюз. Новият момент е издаването на Европейска здравноосигурителна карта, което е за сметка на Националната здравноосигурителна каса.
Приходите на НЗОК за 2008 г. Общо приходите на НЗОК са 1 млрд. 474 млн. лв., като от тях 97,6 на сто здравноосигурителни приходи, в това число 967 млн. лв. от здравноосигурителни вноски и 471 млн. лв. трансфери за здравното осигуряване. Нарастването на приходите е с 291 млн. лв. спрямо 2007 г. Обхванати са 7,5 млн. здравноосигурени лица. Отразяването на приходите и трансферите кореспондира със съответните промени в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
Основни проблеми за преодоляване от 2007 г. с ефект върху бюджета, проблеми, с които сме се сблъскали, това са отсъствие на регулативни механизми за разходите в сферата на болничната медицинска помощ, отсъствие за възможности за стимулиране на служителите в системата на НЗОК, което рефлектира при нас като текучество на кадри, ниско равнище на възнагражденията в регионите, липса на съгласие за електронно отчитане от страна на изпълнителите на медицинска помощ и отсъствие на регламент за разпределение на средствата по бюджета при липса на съгласие от страна на съсловните организации.
Насоки за преодоляване на проблемите чрез Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. Това е въвеждане на регулативни механизми за разходите в болничната сфера. Обсъждане на възможности за увеличаване на средствата за възнаграждение на служителите в рамките на определените параметри, както и на утвърдените разходни тавани по бюджета. Въвеждане на задължително електронно отчитане и на интегрираната информационна система на НЗОК. Предлагат се и промени в Закона за здравното осигуряване с цел регламентиране на механизмите за разпределение на средствата на бюджета за 2008 г. при отсъствие на Национален рамков договор за следващата година, както и преодоляване на негативната практика от 2006 г.
Принципи при разпределение на бюджета за НЗОК през 2008 г., от които сме се водили. Това е осигуряване на равен и свободен достъп до медицинската помощ за всички здравноосигурени лица в рамките на определения бюджет на НЗОК, отчитане на регионални потребности от медицинска помощ. И най-важното – ефективно разпределение на средствата на изпълнителите на медицинска помощ в рамките на утвърдените от Министерския съвет разходни тавани.
Здравноосигурителните разходи в сравнение с общия размер са 1 млрд. 486 млн. и 300 хил. лв., което е със 172 млн. и 700 хил. лв. в повече от Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г., или имаме едно нарастване с 13,2 на сто.
Принципи при финансиране на медицински дейности от НЗОК. Това са осигуряване на основния пакет медицинска помощ в съответствие с параметрите на бюджета на НЗОК за 2008 г., равен и гарантиран достъп на всички здравноосигурени лица до здравноосигурителната система. Тук отварям една скоба, че основният пакет медицинска помощ е непроменен от 2006 г. насам. Справедливо усвояване и разпределение на публичните средства за здравеопазване при ясни правила и механизми за обеми и методика за заплащане. Заплащане на медицинска помощ в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност. Признавам, че тук сме изправени пред едно ново предизвикателство, което донякъде не подлежи на прогноза. Тоест, ние много трудно можем да прогнозираме колко ще бъдат тези български граждани, които ще бъдат в чужбина и ще се налага ние да покриваме техни плащания, както и обратното – колко чужди граждани ще бъдат в България, ще ползват помощ в България, ние ще плащаме за тях. Естествено, тук проблемът е по-лесен, защото ние ще трябва да изискваме средствата от съответните здравноосигурителни фондове в съответните държави. И накрая – усъвършенстване на методите за заплащане на изпълнителите на болнична медицинска помощ, както и на критерии за оценка ефективността на оказаните дейности.
Процентното разпределение на средствата за различните видове здравноосигурителни плащания. Най-големият обем е за болнична помощ – 53%. Следват лекарствата – 20%. Те остават непроменени. Медикодиагностични дейности – 4%. Дентална помощ – 5%. Специализираната извънболнична медицинска помощ – 9%. И първичната извънболнична помощ – 8%. И за други здравноосигурителни плащания – 1%.
Разходите за първичната извънболнична медицинска помощ са 125 млн. и 900 хил. лв. С 10 млн. повече от разчетените в Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г., или ръст от 8,6 на сто. Предвидена е възможност за оптимизиране обема на дейности, изпълнявани от общопрактикуващите лекари в посока профилактика и наблюдение на рисковите групи, както и са предвидени финансови стимули за неблагоприятните практики и практиките в отдалечените райони.
Специализирана извънболнична медицинска помощ. Разходите са 136 млн. и 200 хил. лв. С 20 млн. лв. повече от разчетените за 2007 г., или ръстът е 17,2 на сто. Запазват се цените на специализирани прегледи за сметка на обема извършени дейности за наблюдение на рискови групи, както и направления за остри случаи.
Общо предвиждаме заплащане на 645 хиляди специализирани прегледи повече спрямо 2007 г. или имаме увеличение с 5,6 на сто; 32,4 хиляди високоспециализирани дейности в повече, спрямо 2007 г., увеличението е с 8,8 на сто, като за медицинските направления се възприема допускането за преразпределение между остри случаи, профилактика и диспансеризация, като се запазва правото за ползване на неусвоените обеми през предходното тримесечие.
При денталната помощ разходите са 67 млн. и 500 хил. лв., с 6 млн. лв. повече от разчетените за 2007 г., или с ръст 9,8 на сто, като се разширява обхватът на лицата, включени в системата на задължителното здравно осигуряване.
Медикодиагностичната дейност, разходите са 55 млн. и 600 хил. лв. Запазва се размерът на разчетените средства за Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г., като същевременно осигуряваме над 200 хил. броя изследвания в повече спрямо 2007 г.
Разходите за лекарствените средства за домашно лечение, медицинските изделия и диетичните страни за специални медицински цели са 295 млн. и 500 хил. лв., с ръст 4,7 на сто. Запазване на принципите на пълна прозрачност в действията при договаряне и заплащане. Като новото е, че имаме разширение на лекарствената номенклатура при по-ниски ценови равнища на медикаментите и медицинските изделия. Очаква се при сегашното договаряне, което тече в момента, в лекарствения списък на НЗОК да бъдат включени 266 нови лекарствени продукти, с които броят на лекарствените продукти, заплащани напълно или частично, ще възлезе на 1047 броя спрямо 873 броя в сега действащия лекарствен списък.
За болничната медицинска помощ разходите са 775 млн. и 600 хил. лв. Основен пакет болнична помощ – 298 клинични пътеки при прогнозни хоспитализации 1 млн. 394 хиляди случая. Усъвършенстването на моделите на плащане в болничната помощ и определянето за всеки регион и лечебно заведение на финансови параметри на броя здравноосигурени лица, както и критерии, отразяващи спецификата в дейността. Запазване на основополагащия принцип в здравноосигурителния модел – принципа „Парите следват пациентите”, както и равен достъп на всички здравноосигурени лица до здравни услуги.
Ясни критерии и изисквания за проследяване и проверка на степента на спазване на алгоритмите на клинични пътеки, засилване на механизмите за предварителен контрол на входа на лечебните заведения, както и проследяване пътя на пациента в извънболничната и болничната помощ. Новото е изискването на лекарите за не повече от два договора с НЗОК – един в болничната и един в извънболничната сфера. Тук отварям една скоба – това в никакъв случай не ограничава колегите да работят в повече лечебни заведения, но да бъдат така добри да не сключват договор с НЗОК, защото се получава едно изкривяване. Работният ден все пак не може да бъде повече от 24 часа, каквито случаи имаме. И ясни и точни медицински критерии за дехоспитализация.
Други здравноосигурителни плащания. Заплащане за медицинска помощ, оказана в съответствие справилата за координация на системите на социална сигурност. Предвидени са тази година 20 млн. лв., с 18 млн. лв. повече спрямо 2007 г. за лечение на български граждани в чужбина и на чужди граждани в България. И разчет на финансовите средства на база осреднената стойност на средногодишния разход, определен по методиката, съгласно регламент 57472.
Естествено, тук трябва да кажем и няколко думи за нещата, които осигуряват финансовата стабилност на НЗОК. Това са запазване на механизмите на национално ниво за по-ефективно управление на бюджетните средства и регулация на разходите. В момента Законът за бюджета не предполага определяне на обеми извършени от изпълнителя дейности в извънболничната помощ, а стойност на направленията, които той може да издаде в рамките на утвърдените с бюджета здравноосигурителни разходи.
Разписват се ясни правила и механизми за обеми и заплащането на болничната медицинска помощ. Възможност на лечебните заведения и региони да прогнозират размера на средствата, които ще получат. Както и разпределение на средствата от резерва – 143 млн. и 900 хил. лв., които са с 29 млн. лв. повече спрямо 2007 г. преимуществено за болничната медицинска помощ. И при необходимост, естествено, и в други направления на здравноосигурителните плащания.
Тук има промени в Закона за здравното осигуряване, които сме предложили с цел именно да гарантираме финансовата стабилност на Здравноосигурителната каса и спазване на финансовата дисциплина за бюджета на НЗОК. Дава се регламент за реализиране на здравноосигурителни дейности, ако не се постигне съгласие по Националния рамков договор, с което се постига гарантирано лечение на пациентите на пациентите през 2008 г., справедливо заплащане и договаряне с изпълнителите на медицинска помощ в рамките на бюджета на НЗОК за 2008 г., справедливо усвояване и разпределение на публичните средства за здравеопазване, както и отсъствие на напрежение между пациенти и лекари. Дава се възможност за постигане на съгласие по НРД до 1 декември 2007 г. Тоест, категорично не се променя, елиминира или изменя възможността за постигане на нов рамков договор със Съюза на стоматолозите в България и Българския лекарски съюз. Но от друга гледна точка ние трябва да имаме ясни гаранции какво се случва от 1 януари 2008 г. Тоест, по какъв начин ще работят изпълнителите и по какъв начин Касата ще заплаща тези услуги. Сроковете са обвързани с необходимостта от подготовка за сключване на договори с изпълнителите на медицинска помощ, считано от 1 януари 2006 г. Иначе се изправяме, както винаги, пред варианта идва 1 януари, колегите работят, но никой не знае при какви условия и какво ще му бъде заплатено.
Благодаря ви за вниманието. Готови сме да отговорим на въпросите ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Райнов.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Доктор Райнов обясняваше за това как един лекар не можел да работи по два договора със Здравната каса. Ако правилно съм разбрала, понеже аз съм от Велинград, ако Велинградската болница иска да покани някакъв известен кардиолог, като консултант да преглежда пациенти във Велинград, и този кардиолог, разбира се, работи в известна болница в София, означава ли това, че всички пациенти във Велинград, които ще отидат да се прегледат при този кардиолог, всъщност трябва да си плащат, защото този лекар няма да има право на договор със Здравната каса? И всички тези пациенти, които ще имат така да се каже късметът във Велинград да дойде кардиолог, няма да получат тази възможност, а ще трябва да си платят надлежно, защото той няма да има договор? Или да направят разход да дойдат в София, да стоят няколко дни с направлението и т.н., като им дойде редът да се прегледат в съответната софийска болница. Това ли означава това, което сте написали?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека се съберат въпроси и ще Ви отговорят.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз може би ще се отклоня леко от това, което виждаме.
Първо, искам да задам въпроса колко човека работят и каква е средната работна заплата в Здравната каса? При положение, че виждам бюджета. Искам да знам минимална, максимална и средна работна заплата в самата Здравна каса на база бюджет.
Второ, и това е отклонението ми, виждам цялата таблица от прогнозируеми пътеки и съответно цени към тях. Излезнах преди малко и се обадих на мой приятел лекар в една от хирургиите, съдова хирургия, за да направя консултация за част от нещата. Това, което виждаме тук, за мен е странно. Първо, как прогнозируемо имаме 83, 89, 36? Самата бройка е малко странна. Предполагам, че това е някаква стъкмистика и закръгляне на числа. Както и цената на определената пътека.
Да не говорим, че за мен е важно, най-вероятно между първо и второ четене ще съм доста по-подготвена специално в тази част, но всички ние си даваме сметката в какво здравеопазване живеем. И че е реално пътеките, които така или иначе не стигат, част от пътеките се префасонират по всякакъв начин, само и само лекарите да могат по някакъв начин да спасяват хората, и в крайна сметка част от пътеките са многократно по-скъпи тук, отколкото в чужбина. И обратното, други са изключително занижени или изобщо не съществуват. За мен въпросът е кой прави (и се извинявам предварително, ако проявявам некомпетентност във въпроса) реалната прогноза и кой остойностява от една година за друга година разликата в цената на пътеката? Защото отварянето на един корем има различни видове при отваряне. Давам примера на пътека, която струва 2000 лв. В случая, ако вътре имаш съдова операция, тя минава под същата тази пътека. И тази операция може да е спешна, и може да се окаже, че тази пътека с нищо не стига за покриване на разходите в една болница.
Така че за мен е важно да знам кой определя ценоразписа и как се прави самата прогноза по бройки пътеки?
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тъй като разбирам, че има представители на Българския лекарски съюз, искам да ви попитам за този казус с лекарствата. Както е представена темата пред обществените медии, излиза, че вие не отивате на тези заседания, на които трябва да бъдат променени цените на лекарствата. Моля ви пред Бюджетната комисия да дадете едно пространно обяснение какво се случва. Ние трябва да знаем достатъчно ясно какво се случва и къде е проблемът. Ние трябва да знаем къде е проблемът.
Позицията на Касата е, че заради Лекарския съюз не могат да бъдат намалени цените на много лекарства. Кажете ни това вярно ли е и как точно стоят нещата. За нас това е важно.
И вторият ми въпрос е към Здравната каса. Господин Райнов, миналия път не ни отговорихте, сега пак Ви питам. Думата „приватизация” отсъства изцяло по отношение на болниците. Отказвате ли се от тази тема, смятате ли да правите нещо? Защото министър Орешарски предишния път спомена за това. Като стратегия смятате ли въобще да приватизирате част от болниците?
Тук е и господин заместник-финансовия министър. Можете да помогнете с отговора, ако представителите на самата Каса, не могат да отговорят.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз имам няколко въпроса.
Първо, предлага се в законопроекта промяна на Закона за здравното осигуряване, където този резерв досега беше 10% от здравноосигурителни вноски. Сега предлагате 10% и от трансферите към този бюджет. Тоест тези близо 400 млн. лв., които идват то бюджета на държавното обществено осигуряване за здравно осигуряване на пенсионери 40 млн. лв. ги включвате в този резерв. Защо това се прави така? Защо сега включвате и трансферите при определянето на този резерв? Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е към Касата. Господин Райнов, уважаеми колеги от Националната здравноосигурителна каса, нашата парламентарна група категорично ще се противопостави на това ваше предложение за двата договора. Ще ви кажа защо. Защото, първо, има Кодекс на труда. Кодексът на труда се отнася за всички работници и служители. В Кодекса на труда е казано какви трудови договори може да има и никакъв друг законопроект не може да въвежда някакъв ред, както се сметне за добре. Защото това, което предлагате вие в момента означава пренасочване на финансовия ресурс от по-малките към по-големите болници. С всички рискове, следващи от това – ограничаване на достъпа (което каза преди малко и госпожа Шулева), ограничаване на възможността хората от отдалечените региони да имат достъп до специализирана болнична помощ. Защото, ако в една болница няма определен специалист, тя не може да сключи договор с Касата. Ако вие не можете да контролирате това, то е съвсем друг въпрос. И понеже не можете да го контролирате, и понеже няма информационна система, вие сега предлагате да няма два договора. Това ще предизвика една изключително сериозна реакция и вие и да се опитвате по някакъв начин да наложите това в закона, едва ли ще се получи.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Един процедурен въпрос.
Съгласно Закона за здравното осигуряване, чл. 22, Лекарският съюз е внесъл алтернативен проект за бюджет на Касата. И доколкото имаме информация, Министерският съвет е внесъл и двата законопроекта. Така е поне в Комисията по здравеопазването. Защо в Бюджетната комисия се гледа само единият законопроект.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Министерският съвет е приел и предложил един законопроект. И това е законопроектът, който току-що беше представен. Другият законопроект е представен за сведение, за да го знаят колегите. И аз ви допуснах на обсъждането, за да се чуе и другата гледна точка. Но чисто формално погледнато, процедурно погледнато, законопроектът, приет от Министерския съвет и внесен в Народното събрание е само един.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Смея да твърдя, че законът е категоричен – трябва да не внесат и да се гледат и двата бюджета. Не може Министерският съвет да прави избор. Така е текстът на закона. Не съм го писал аз. Мисля, че господин Адемов ще го потвърди.
ХАСАН АДЕМОВ: Така е обявено.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Пак казвам, че в Комисията по здравеопазването се гледат и двата.
А иначе отношение по Законопроекта на Касата, естествено ще вземем, но ще изчакаме господа депутатите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, но аз ще ви прочета решението на Министерския съвет. В Здравната комисия може да си дискутирате тази тема, колкото искате.
„Министерският съвет реши:
1. Одобрява проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., внесен от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса чрез министъра на здравеопазването с направените изменения.
2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приема законопроекта по т. 1.
3. Представя в Народното събрание проекта на закон, внесен от Българския лекарски съюз.”
Представя! Нито е одобрен, нито го предлага за разглеждане и приемане.
Предлагам ви да не губим излишно време с тази дискусия.
Господин Райнов, ако обичате да отговорите на въпросите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
На първия въпрос, госпожа Шулева е напълно права, че когато виден кардиохирург иска да отиде някъде да преглежда, естествено там вече отиваме във варианта извънболнична помощ. Но пък от друга гледна точка, когато болницата, примерно във Велинград, има средства да закупи кардиоапаратура за кардиооперация, но когато няма на щат кардиохирург, как би сключила...
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не, за кардиолог говоря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Пак отиваме на въпроса. Когато има отделение, което е кардиологично, там задължително трябва да има кардиолог. Защото иначе ние говорим за качество на медицинската...
ХАСАН АДЕМОВ: Добре, нека да е алерголог.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: И алерголог да е, когато се сключва пътека за кардиология, или в случая алергология, трябва да има такъв колега. Иначе ние изпадаме в ситуация, искайки да предоставим на българския гражданин качествена медицинска услуга по съответните специалности, да работят хора без специалности, което директно рефлектира върху качеството.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Само едно уточнение. Всички добре знаете, че съответната болница може да има специалист, но аз се питам защо вие трябва да забранявате със закон възможността часово да има втори специалист. Да, той може да бъде прекрасен специалист и болницата да си има кардиолог. Болницата може да си има на пълен щат един, два, ако щете пет кардиолога. Аз се питам защо, ако тази болница иска да сключи консултантски договор, или какъвто и да било, за прегледи един път в месеца, да не може да го направи. Вие нямате право, ако този кардиолог работи в друго болнично заведение, той да преглежда в тази болница по пътека. Няма право с този текст, който вие давате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Може би не се изразих правилно. Когато става въпрос за консултантска дейност, има отделна наредба на министерството, която определя националните консултанти, консултантите как могат да отидат и как е заплащането.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Райнов, нека да изясня за себе си този въпрос. За да има една болница пътеки по дадено заболяване, тя трябва да има съответните специалисти. Разбирам, че това е логиката, която вие се опитвате да ни обясните. И ако тя няма такива специалисти, на нея не й се отпускат разходи за тези пътеки. Ако обаче тази болница иска да наеме консултант, както е случаят във Велинград, който консултант е признат алерголог, примерно, той може да отиде в съответната болница или не може – това е въпросът, който поставя госпожа Шулева.
Нека да уточним това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Мисля, че наистина отидохме в друга плоскост. Договорът се сключва между болницата и Националната здравноосигурителна каса. Когато имаме пациент в съответното кардиологично отделение, той не може да разчита, че колегата, който го лекува, ще идва веднъж в седмицата за по четири часа консултант. Все пак медицинската практика изисква лекарят да бъде ежедневно ...
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: А може ли да задам за шести път въпроса и много моля да не ми отговорите начин, както казват децата – да ме пускате по пързалката. Няма нужда.
Аз ви питам. Да, има си кардиологично отделение и питам защо на тази въпросна болница, това е хипотетичен пример, не си мислете, че става въпрос за истински, абсолютно измислям в момента, аз ви питам защо тази болница да й бъде забранено да сключи договор с един точно такъв голям специалист, който веднъж на месеца да идва и да преглежда хора, които биха искали да получат тази консултация в тази болница с направление за кардиолог. И това нещо да бъде безплатно по пътека? Да, те ежедневно в кардиологичното отделение ще си се обслужват и т.н., и т.н. Има обаче случаи, при които тази болница иска да сключи такъв договор? Защо няма право по тази логика тя да сключи такъв договор? Хайде, отговорете ми.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Шулева, тоест Вие питате защо болницата, която има финансирани пътеки, не може да покани лекар специалист, който е по-висок клас, грубо казано?
Може ли да отговорите?
Госпожо Тодорова, имате думата.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Първото нещо, което трябва да уточним, е, че се сключва договор между лечебното заведение и Касата. В случая се сключва договор между болницата и Касата. В съответното отделение могат да работят n-брой специалисти. Важното е да има поне един специалист, който да изпълнява пътеката, съответната структура и съответното оборудване. Болницата може да си покани който иска водещ специалист в страната да работи в това отделение, при положение, че вече има сключен договор. Ако този специалист иска да дава консултации в извънболничната помощ, двете сфери са абсолютно разделени една от друга, той трябва или да сключи като индивидуална практика договор и да си преглежда във Велинград или където и да било, или да бъде в структурата на някакво лечебно заведение – медицински център, ДКЦ и т.н. Това е проблемът.
Ако някакво лечебно заведение иска да извика водещ специалист, аз тогава питам кой го е избрал този специалист? В България пациентът има право на свободен избор на специалист. Неговият лекар, шефът на лечебното заведение или пациентът избира лекаря?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това са две възможности. Той може да си избере и ще отиде в София. Ще има направление и ще отиде там. Да, това е негов избор и никой не го отрича. Но аз Ви питам защо с този текст, който Вие сте записали, забранявате и другата възможност? Защото, ако един такъв специалист, за който аз говоря, отиде и преглежда в тази болница, всички негови пациенти трябва да си плащат, защото той няма да има право да бъде изпълнител по Здравна каса, защото е негов втори договор.
ХАСАН АДЕМОВ: Доктор Тодорова преди малко каза: на какви условия трябва да отговаря едно лечебно заведение и една болница, за да сключи договор с Регионалната здравна каса, а не с националната, по определена клинична пътека. Например за бронхопневмония. За да сключи договор, трябва да има определени специалисти, които да работят по определения ред, да отговарят на определено работно време, за да може да се контролират болните и т.н. Ако отговаря на това условие този, който ще дойде, Вие защо ще го лишите от правото да сключи договор? И защо ще лишите лечебното заведение да сключи договор с Регионалната каса? Ако в болницата във Велинград идва кардиолог от Пазарджик, който е съгласен да работи всеки ден по шест часа или по осем часа, вие защо ще му забраните? Къде е казано, че не може да работи на двете места? Може да иска да работи човекът в Пазарджик и във Велинград – по шест часа и на двете места? Вие защо му забранявате на този човек? За това става въпрос?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Доктор Адемов, а във втората болница от колко до колко ще работи? От 8 до 14 часа работи в едната, а в другата?
ХАСАН АДЕМОВ: Вие ще го поставите като условие в пътеката. Вие не можете да го ограничавате. А сега: няма договор, няма проблеми – да се върнем на тази логика. Ще поставите условие, че ще работи от 8 до 14 часа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Прекалено много обърнахме внимание на този въпрос. Очевидно има проблем и този проблем се състои в това, че някои лекари използват тази практика и работят на едното, на второто, на третото место. И без да имат достатъчен контрол получават средства повече, отколкото им се полага. Така наречените гастрольори. От друга страна, очевидно има проблем и има логика в това, което казват колегите, че може да има и съвсем добронамерени лекари, които работят половин ден на едното място и могат да работят половин ден и на другото място. Въпросът е обаче ще бъдат ли намалени наполовина заплащанията им в едното и в другото, след като те разделят работното си време на две места?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Втори трудов договор е разрешен на всеки български гражданин. Всеки български гражданин има право на втори трудов договор.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние тук говорим за повече от два.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не за повече, говорим, че не могат да имат два трудови договора.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Казаха един за болнична и един за извънболнична.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Дайте да уточним колко договора има право да сключи един лекар?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: За два. Говорим за два договора по каса.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Да де, не може да има два.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Не, това казваме, че може да има един в болнична и един в извънболнична. Но повярвайте, че три-четири договора той не може да има. Той не може да разтегли...
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Никой не говори за три-четири.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Защото хванахме такива случаи. От практиката идва този казус.
ХАСАН АДЕМОВ: Махнете тези случаи, оставете правото да сключва два.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, ще помоля колегите от Националната здравноосигурителна каса и д-р Райнов да дадат някаква обосновка защо се предлага това, каква е логиката, кои са причините, които налагат подобно ограничение? И има ли възможност все пак за такива случаи, когато може да бъде намерена такава възможност в рамките на работното време, да се предвиди нещо по този въпрос? Защото има нещо, което казваме, но не го доизказваме нацяло и нещата излизат недостатъчно добре аргументирани.
Добре е да чуем и вашето мнение.
ЦВЕТАН РАЙЧНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Радвам се, че ще има възможност да бъдат чути и българските лекари. За съжаление това, което е предложено като проектобюджет от Националната здравноосигурителна каса, наистина може би е предложено само от Министерството на финансите, тъй като, ако участваха лекари, то нямаше да е в такъв вид. Това, което е предложено, не бих искал да го квалифицирам, но говори за непознаване на системата на здравеопазване, необходимостите и възможностите за развитие на тази система.
Освен това, което се чу за единия договор, да, точно така е, няма да може да работи лекарят в две болници, няма да може да работи в София и във Велинград. Ще може да работи само в София и да кажем, че ще има още един договор, но в доболничната помощ. Няма да може да работи в две болници. Категорично. Както и на две места в доболничната, доколкото схващам от последния текст, защото той търпи няколко промени.
Другото по-страшно нещо е това, което не знам защо не се обръща внимание, че всеки един изпълнител ще има строго определен лимит на дейности. Тоест, в една болница ще се влиза, когато има свободен лимит. И при един такъв лимит трябва да ви уверя, че последните индикации, за да влезе болният, ще бъдат медицинските. Ще има твърде много други. Естествено, болниците и съответният завеждащ, ще си избира кой да приема в рамките на лимита и винаги ще се оправдае, че няма лимит, трябва да се чака, за да се искат, примерно, повече пари. Казвам го съвсем открито. И това става за всеки един изпълнител.
На следващо място, аз не зная какво трябва да договаряме ние, след като има определени цени, има обеми, има лимити. Какво точно да договаря Лекарският съюз на мен не ми е ясно.
Последното изречени,е което ми направи впечатление, е, че се гарантирало, че няма да има напрежение между лекари и пациенти. Ще нарасне поне тройно тази година. И не само между пациенти и лекари, а въобще в обществените отношения по вина на един такъв крайно рестриктивен бюджет за здравеопазването.
Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Имам въпрос и към вас. Вашата позиция е важна. Примерно за цените на лекарствата и това договаряне. Кажете ни къде е проблемът? Трябва да знаем позициите и на двете страни.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Дано да не досаждаме на останалите, тъй като ние дадохме и пресконференция по този въпрос, говорихме и на доста места. Позицията е, че няма откритост. За нас няма откритост в това договаряне и затова ние не можем да подписваме изискваните от нас документи. Има неща, до които ние нямаме достъп, а от нас се изисква само да подписваме бланкетни протоколи. Няма как да ги подпишем, без да познаваме изцяло документацията. И за сведение и пред вас ще потвърдя, че Лекарският съюз не държи и не желае да участва в договаряне на лекарства. Нека си бъде дейност на Касата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Да не пренасяме тук преговорите между Националната здравноосигурителна каса и Лекарския съюз.
Госпожо Тодорова, имате думата да отговорите на поставените въпроси.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Искам да отговоря по въпроса за работната заплата и служителите в системата.
Щатните бройки в системата са 2314. В момента са заети 1987, като от началото на годината имаме напуснали 377. Междувременно тези места са заети и в момента имаме 147 незаети бройки.
Средната работна заплата в момента е 516 лв. С увеличението от 15% от 1 януари, тя ще стане 593 лв. На експертно ниво, там, където фактически е проблемът и където беше недоволството от нашите служители, работната заплата е 433 лв. за цялата система и 398 лв. за системата на РЗОК, където преобладаващите служители са експерти. Това са данните в системата.
МАРИЯ КАПОН: Искате да ми кажете, че в Хасково и в София на едно и също ниво са с една и съща заплата.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Да, от миналата година е така.
МАРИЯ КАПОН: Нямате диференцирано заплащане спрямо мястото?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Да.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря.
А максималната заплата на Съвета?
РУМЯНА ТОДОРОВА: На кой съвет?
МАРИЯ КАПОН: На борда, на надзорния орган, на Управителния съвет.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Процент от средната брутна заплата. Около 100 лв. е.
МАРИЯ КАПОН: А по въпроса относно стъкмистиката, както я нарекох, въпреки че аз индиректно получих отговор от Лекарския съюз? За мен е странно да виждам цифра „и 36” или „и 14”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Ако може, господин председател, да отговоря на втората част на въпроса.
Това е въпросът за обемите, които сме записали при клинични пътеки. Тези прогнозни обеми са на база 2006 г., на база 2007 г. работени с финансиране през един източник, тоест през Касата, съобразени са и с препоръките на националните консултанти и секретарите на научните дружества от съответните специалности. Вие сте напълно права, в никакъв случай чисто административно служителите няма как да определят тези неща. Те са на база на това, което се е случило предходни години, на база на разчети на националните консултанти.
МАРИЯ КАПОН: Извинявайте, но това е типична екселска таблица, в която се натъкмяват числата да завършват на нула. Затова искам да подкрепя типичната дума, че е бюджетно направен, като за финансисти. А оттам нататък 13 229 по 1610... Къде е всяка една основна цена. Оттам нататък имаме точната определена сума. Защо не е едното с две повече или с две по-малко? Това е въпросът, който си личи практически от всички лица. Казвам ви го честно. Гледал е някой в таван и е писал числата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не в тавана, а е гледал статистиката. Не можеш да закръглиш хора до третия знак.
Имате думата, госпожо Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Аз бих искала да свържа дискусията за единия договор и това какво се случва в болничната помощ, защото все пак имам достатъчен поглед върху нещата.
Имаше 1 млн. и 100 хиляди хоспитализации. Така заварихме системата в 2006 г., когато цялото финансиране мина към Касата. Стъпихме на 1 млн. и 300 хиляди в края на 2006 г., за 2007 г. В момента ще приключим с 1 млн. и 600 хиляди.
Миналата година договорите за болнична помощ бяха значително под 400 милиона. В момента са 410 милиона. Това са лечебни заведения.
От началото на годината до средата имаме 500 нови договори по клинични пътеки. Кой миналата година в проектобюджета на Касата предвиди тези нови договори? По Закона за здравното осигуряване Касата няма право да отказва договори при положение, че лечебното заведение отговаря на изискванията. А изискванията аз ги казах преди малко – структура, специалисти и апаратура.
Миналата или по-миналата седмица бяхме на проверка в една водеща софийска болница, да не кажа, че е уникална за страната. В седем часа вечерта нямаше нито един дежурен лекар в цялата болница. Там лежат онкоболни. От 19 пациенти, които са по пътека химиотерапия, лежеше един. Всички други бяха освободени по домовете си. Клиничната пътека химиотерапия струва 150 лв. за една процедура, като лекарствата са централна доставка от министерството. Колко е чистата печалба на болницата от това финансиране при това качество на медицинската услуга?
И, завършвайки, искам да попитам как в една болница лекарят ще работи след обяд от 16 до 20 часа, при положение, че лабораторията на болницата е приключила в 14 часа? Какво ще прави този лекар, който ще подпише договор с нас и ще ни даде график: от 8 до 14 часа аз работя в София, от 16 до 20 часа вечерта работя във Велинград. За какво качество на медицинската услуга говорим?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: По отношение на клиничните пътеки и тяхното остойностяване, аз наистина съжалявам, че бюджетът, предложен от Лекарския съюз, не се гледа. Там цените на клиничните пътеки са работени след обработка на изключително много материали от болници, от водещи заведения, от малки, големи и т.н. При това са работени заедно с експертите на Касата. И заедно с експертите на Касата стигнахме до извода, че това са реалните цени. Аз пак не знам защо нашият бюджет няма да се гледа тук. Ако говорим за реална цена, тя е там. Там са истинските, реалните цени на клиничните пътеки, които дават достатъчно обективна възможност за финансиране на болниците.
По отношение броя на нарастващите хоспитализации, няма как да не нарастват при тази ниска цена. Тази година ще нараснат още повече, защото цената пада. Единственият начин болниците да съществуват, е да правят оборот. Няма как да бъде по друг начин.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Много се извинявам, но няма да отваряме дискусия между Лекарския съюз и Здравната каса. Говорете си тези неща, уточнявайте си ги. Те не са наша работа.
Има ли още някой желание да се изказва по тази тема?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тъй като има представители на Лекарския съюз, Вие не казахте вашето предложение за броя на договорите. Очевидно е предложението на Касата. Какво вие предлагате като решение по този повод? Нека да чуем вашето мнение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Отново повтарям защо не се гледа другия законопроект – защото той не е внесен за гледане в Народното събрание. Той е внесен за сведение. Който е искал да се информира за него, е имал тази възможност. Разглеждаме един бюджет, който ни беше представен, по който проведохме дискусия.
Остана един голям неуточнен въпрос за броя на договорите. Аз честно си признавам, че вярно е, че проблемът с контрола е изключително сериозен, но след като позволяваме два договора, не мога да схвана защо позволяваме един доболничен и един болничен, а не позволяваме просто два договора, а пък те да си се разберат кой, как и защо. И толкова ли ще бъде фатално това.
Давам за последен път думата на представителите на Лекарския съюз.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Това, което е предложено, е ограничение в Закона за бюджета. В същото време в самия рамков договор на нас ни се предлага не за два, а един договор. И ще обърна внимание на още нещо. В този закон има текст, който пряко противоречи на Закона за здравното осигуряване. С този текст се въвеждат лимити, разпределение на квоти на болниците – коя болница колко пациенти да лекува. Има такава забрана. Тя забранява да се разпределят квоти на болниците.
Второ, това противоречи на свободния избор на пациента. Има свободен избор на пациент на територията на цялата страна, а тук е предвидено през районните каси да се дава по колко клинични пътеки имат право да лекуват болниците. И в мотивите пише, че се запазва принципът: Парите следват пациента.
Принципът ще се обърне с това нещо. Пациентът ще следва парите, субективно разпределени от директора на националната или районната каса.
И трети проблем в текстовата част, на който искам да обърна внимание. Там пише, че до 1 декември, ако не се сключи национален договор, Касата едностранно определя цени и обеми на медицински услуги, условия и ред за извършване на дейността, условия и ред за сключване на договори. Същият текст го имаше и миналата година и беше отменен от Конституционния съд, само че там датата беше 22 декември. Сега отново се вкарва този текст. Ние многократно сме казвали, че дори да има някакъв текст, какво става като няма договор? Той трябва да бъде такъв, че да стимулира двете страни, и за двете страни да бъде максимално неизгодно да няма договор. А в случая, когато има такъв текст, вие на наше място ще бъдете ли убедени, че Касата иска да преговаря, след като след три седмици, ако няма договор, тя ще си прави сама каквото си иска.
Това са ни мотивите и ние много искахме да си развием разликите, принципите в двата бюджета, защото остойностяването, което ние сме правили, е на база методика, която е приета съвместно, цени и т.н. Там има възможности нещата да се наместят, защото той е правен за този пакет от дейности, за тези обеми, които са дадени от Касата. Разликата между двата бюджета излиза 727 млн. лв. Но това е бюджет, който не е измислен от Лекарския съюз. Методиката и цифрите са приети за цените от Касата. Това са обемите, които Касата е дала. Това е пакетът, който министърът е дал. Тук ние нямаме никакво участие. Това са необходимите суми за тези дейности, които държавата е определила. Там има възможности тези цифри да се сближат. Може да се намали пакетът, може да се редуцират някои обеми, може да се направят и други технологии.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, но редуцирайте си ги, обсъдете си ги, разберете се.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: В текста пише, че Министерският съвет внася двата проекта в Народното събрание. И само ще Ви спомена, че миналата година беше друг председателят на комисията, но той ни се скара защо Лекарският съюз не сме внесли бюджет в парламента, за да ги гледаме успоредно. Сега го внасяме, а вие не искате да ги гледате. Миналата година бяхме точно в обратната ситуация и ни се скараха защо не сме внесли бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Според мен този бюджет във вида, в който е, и начинът, по който ни се представя, господин председател, е една пълна арогантност, защото човек остава с впечатлението, че имаме едно прекрасно здравеопазване и ако нещо не е в ред на здравеопазването, то при всяко положение се дължи на лошите лекари, че им липсва контрол, че по някакъв начин нещата не вървят.
И понеже стана въпрос за химиотерапия, аз препоръчвам на господата от Здравната каса да отидат да видят как, примерно, в Пловдив се прави химиотерапия в коридорите и при какви условия работят лекарите, за да спасяват човешки живот. Това е безобразно. Този начин и това отношение смятам, че никой от нас, най-малкото заради това, че всеки в един момент е пациент, не може да го понесе.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други желаещи да се изкажат?
Аз все пак ще помоля колегите от Здравната каса да помислят по въпросите за договорите. Няма особено голяма логика да отваряме тази дискусия, защото очевидно има аргументи, които сочат към това, че можем да бъдем малко по-гъвкави.
С това ви предлагам да преминем към гласуване.
Моля тези, които са съгласни да приемем законопроекта на първо четене, да гласуват.
За – 6, против – 3, въздържали се – 1.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ

Стенограф:
Н. Иванова